НАРЕДБА № 26 за профилактика и борба с ензоотичната левкоза по говедата

НАРЕДБА № 26 за профилактика и борба с ензоотичната левкоза по говедата (Обн. ДВ бр. 62/2002) НАРЕДБА № 26 от 13 юни 2002 г. за профилактика и борба с ензоотичната левкоза по говедата Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата (ЕЛГ); 2. методите за диагностика на заболяването, посочени в приложението; 3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагането на мерките и методите по т. 1 и 2; 4. изискванията за определяне на официално свободни от ЕЛГ стада/ферми, региони и страни. Чл. 2. Ензоотичната левкоза по говедата подлежи на задължително регистриране и обявяване на основание чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Раздел II Мерки за предпазване на говедата в страната от разпространение на ензоотичната левкоза по говедата Чл. 3. (1) За предпазване от разпространение в страната на ЕЛГ Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява: 1. епизоотичен контрол на животновъдните обекти с говеда съгласно глава четвърта, раздел II от ЗВД; 2. лабораторно-диагностични изследвания на говедата по схема, определена от НВМС чрез методите, посочени в приложението; 3. профилактична дезинфекция на моторни превозни средства и контейнери, превозващи живи животни и животински продукти. (2) Новозакупените говеда се карантинират от собствениците в изолирани помещения за 30 дни и се изследват по схема, определена от НВМС. Чл. 4. Държавният ветеринарен лекар, контролиращ стадото, следи за: 1. спазването на схемата, определена от НВМС, от лицензирания частнопрактикуващ ветеринарен лекар за вземането на кръвни проби за лабораторни изследвания; 2. прилагането на мерките, посочени в чл. 12, 13, 14 и 15. Чл. 5. Ветеринарномедицинските специалисти, които извършват лечебна и профилактична дейност, работят с индивидуални стерилни игли и ръкавици за ректално и вагинално изследване за всяко отделно животно. Чл. 6. Специалистите, които извършват изкуствено осеменяване, работят с индивидуални стерилни инструменти и ръкавици за всяко отделно животно. Чл. 7. (1) В края на всяка година регионалните ветеринарномедицински служби (РВМС) извършват епизоотологичен анализ за разпространението на ЕЛГ в региона. (2) Епизоотологичният анализ включва следните данни: 1. брой на изследваните говеда в региона по населени места и стада/ферми; 2. резултати от извършените лабораторни изследвания и процента на положителните за ЕЛГ животни; 3. резултати от патологоанатомичните изследвания на говедата при следкланичния преглед за наличие за изменение за ЕЛГ; 4. резултати от епизоотологичните проучвания в заразени с ЕЛГ стада/ферми; 5. брой заклани говеда с патологоанатомични изменения за ЕЛГ; 6. брой заклани говеда, положително реагирали за ЕЛГ; 7. процент стада/ферми, официално свободни от ЕЛГ; 8. брой на подлежащите на лабораторни изследвания говеда в региона, по населени места и стада/ферми за следващата година. (3) Въз основа на анализа по ал. 2 ГУ НВМС ежегодно изготвя национална план-програма, в която се предвиждат мерки за ограничаване и ликвидиране на ЕЛГ в страната, и определя статута на регионите, официално свободни от ЕЛГ съгласно изискванията, посочени в чл. 26 и 27. (4) Въз основа на национална план-програма по ал. 3 регионалните ветеринарномедицински служби изготвят план-програма за ограничаване и ликвидиране на заболяването на регионално ниво и определяне на статут на стада/ферми, официално свободни от ЕЛГ съгласно изискванията, посочени в чл. 23, 24 и 25. Чл. 8. Не се разрешава придвижването на говеда от: 1. заразени с ЕЛГ стада в стада, официално свободни от ЕЛГ; 2. заразени с ЕЛГ региони в региони, официално свободни от ЕЛГ. Раздел III Диагностика на ензоотичната левкоза по говедата Чл. 9. Диагноза ензоотична левкоза по говедата се поставя въз основа на: 1. патохистологично изследване в лаборатория на лимфни възли, далак, бъбрек и черен дроб с патологоанатомични изменения за ЕЛГ, установени при редовен месопреглед; 2. серологично изследване на кръвни проби за наличие на антитела за ензоотична левкоза съгласно методите, посочени в приложението. Чл. 10. Лабораторните изследвания за ЕЛГ се извършват в специализирани лаборатории, одобрени от министъра на земеделието и горите, съгласно чл. 14, ал. 3 ЗВД чрез използване на методите, посочени в приложението. Чл. 11. Ръководителите на лаборатории са длъжни да: 1. поддържат постоянна диагностична готовност в лабораториите; 2. осигурят изследването на получените проби да се извършва по методите, посочени в приложението; 3. уведомяват съответната РВМС и ветеринарния лекар, контролиращ стадото, който уведомява собственика на животните за резултатите от изследванията по т. 2. Раздел IV Мерки за ограничаване и ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата Чл. 12. При лабораторно потвърждаване на ЕЛГ НВМС предприема следните мерки: 1. регистрира и обявява заболяването; 2. разрешава придвижването на говеда от заразено стадо/ферма само когато са: а) предназначени за клане; б) с отрицателен резултат при серологичното изследване и се придвижват в стада/ферми със същия здравен статус по отношение на ЕЛГ; 3. провежда епизоотологично проучване за изясняване на: а) източника на инфекцията; б) времето и пътя на проникване на заразния агент в стадото; в) периода на скрито протичане на инфекцията; г) наличието на други стада/ферми, в които има вероятност за проникване на заразния агент; д) данни за продавани и придвижвани говеда от заразеното стадо/ферма в други стада/ферми през последните 3 години. Чл. 13. Ако при изследванията, посочени в чл. 9, в стадо/ферма, официално свободно от ЕЛГ, е установено едно положително говедо, се предприемат следните мерки: 1. животното се отглежда изолирано от другите говеда и в срок до 30 дни се насочва за клане; 2. ако заразеното животно е женско, то и неговият приплод се насочват за клане в срока по т. 1, освен ако приплодът е бил отделен веднага след раждането от майката и е изхранван с мляко от крави, отрицателни за ЕЛГ; 3. всички останали говеда в стадото/фермата се подлагат на серологично изследване най-малко 3 месеца след клането на положителното за ЕЛГ животно и неговия приплод; 4. извършва се епизоотологично проучване в стада/ферми, в които се отглеждат животни, закупени от заразеното стадо, и се подлагат на серологично изследване за ЕЛГ. Чл. 14. (1) Ако при изследванията, посочени в чл. 9, в стадо/ферма, официално свободно от ЕЛГ, се установи повече от едно положително за ЕЛГ говедо, се предприемат следните мерки: 1. положителните за ЕЛГ животни се отглеждат изолирано от другите говеда и в срок до 30 дни се насочват за клане; 2. говедата на възраст над 12 месеца се изследват серологично до установяване на два последователни отрицателни резултата от изследванията; първото изследване се извършва три месеца след заколване на последното положително за ЕЛГ говедо, а второто — не по-рано от 4 месеца и не по-късно от 12 месеца след първото изследване. (2) Държавният ветеринарен лекар, контролиращ стадото, може да отложи клането на приплодите при условие, че те са: 1. отделени веднага от майката; 2. изхранвани с мляко, добито от отрицателни за ЕЛГ говеда; 3. отглеждани за угояване и са изолирани от другите говеда в стадото. Чл. 15. Обявяване ликвидирането на заболяването в стадо/ферма или регион, заразено с ЕЛГ, се извършва след получаване на два отрицателни серологични резултата при изследването за ЕЛГ на всички животни на възраст над 12 месеца. Първото изследване се извършва 3 месеца след заколване на последното положително животно, като не се вземат под внимание получените приплоди от тях, при условие че се отглеждат изолирано и са хранени с мляко от крави, отрицателни за ЕЛГ. Второто изследване се извършва не по-рано от 4 месеца и не по-късно от 12 месеца след първото изследване. Чл. 16. Собствениците на говеда, в чиито стада/ферми са установени положителни животни при лабораторното изследване за ЕЛГ по чл. 10, трябва да: 1. предоставят за клане животните и техните приплоди в 30-дневен срок след получаване на резултатите от серологичното изследване; 2. отделят приплодите от животните веднага след раждането и ги отглеждат изолирано от майките; 3. изхранват телетата с мляко от отрицателни за ЕЛГ крави или термично преработено мляко при температурен режим, който гарантира обезвреждане на причинителя на ЕЛГ. Чл. 17. (1) Когато в център за получаване на семенен материал един или повече бици са дали положителен резултат за ЕЛГ, те се насочват за клане в срок 5 дни, а на всички останали бици на възраст над 12 месеца се извършват серологични изследвания през три месеца в продължение на една година. (2) Ако при изследванията по ал. 1 в продължение на една година няма положителни за ЕЛГ животни, през следващата година серологичните изследвания се извършват съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2. (3) Семенният материал, получен от положителни за ЕЛГ бици, се унищожава. (4) Ако семенният материал е изпратен преди установяване на положителни резултати, той се унищожава от РВМС, на чиято територия се съхранява. Раздел V Неотложно клане на говеда, заразени с ензоотична левкоза Чл. 18. (1) Положителни за ЕЛГ говеда се изколват в одобрени кланици съгласно Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.) под контрола на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК). (2) Животните се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, в което е посочено, че са предназначени за клане поради заразяване с ЕЛГ. Чл. 19. Следкланичен преглед на месото се извършва под контрола на ДВСК. Чл. 20. (1) Месо от говеда с видими туморни изменения за ЕЛГ, установени при извършване на следкланичния преглед, се предлага на пазара след отстраняване на измененията и термична преработка, при технологичен режим, който гарантира обезвреждането на причинителя на ЕЛГ. (2) При патологоанатомични изменения в целия труп, изразена кахексия и дегенеративни изменения на мускулатурата, целият труп се изпраща за обезвреждане. (3) Всички вътрешни органи, добити от говеда по ал. 1, се бракуват от ДВСК. (4) Месо и вътрешни органи от говеда, положително реагирали за ЕЛГ, без видими патологоанатомични изменения се предлагат на пазара без ограничения. (5) Мляко от положително реагирали за ЕЛГ крави се допуска за консумация след термична преработка, гарантираща обезвреждането на причинителя на ЕЛГ. Чл. 21. Собствениците на заклани говеда по чл. 18, ал. 1 се обезщетяват по реда на раздел V от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 55 от 2000 г.). Раздел VI Изисквания за определяне на официално признати за свободни от ензоотична левкоза по говедата стада/ферми, региони и страни Чл. 22. (1) Официално признато за свободно от ЕЛГ е стадо/ферма, което отговаря на следните изисквания: 1. не са установени клинични признаци, патологоанатомични изменения за ЕЛГ и положителни резултати от лабораторните изследвания през последните две години; 2. при серологичните двукратни лабораторни изследвания на всички говеда на възраст над 24 месеца, извършени през предшестващите 12 месеца с интервал между изследванията не по-малък от 4 месеца, всички говеда са реагирали отрицателно. (2) Официално признато за свободно от ЕЛГ е и стадо/ферма, което отговаря на изискванията на ал. 1, т. 1 и е разположено в официално призната за свободна от ЕЛГ страна или регион. Чл. 23. Едно стадо/ферма запазва статута си на официално признато за свободно от ЕЛГ, ако: 1. са спазени изискванията, посочени в чл. 22, ал. 1, т. 1; 2. всяко животно, внесено в стадото, произхожда от стадо/ферма, официално свободно от ЕЛГ; 3. всички животни на възраст над 24 месеца продължават да показват отрицателни резултати на лабораторните изследвания, извършени по реда и методите на приложението, на интервали 3 години; 4. не са внасяни говеда за доотглеждане от други страни. Чл. 24. Статутът на официално признато за свободно от ЕЛГ стадо/ферма се отнема, ако не са изпълнени изискванията, посочени в чл. 23, или ако в резултат на клинично изследване, патологоанатомични изменения за ЕЛГ и лабораторни изследвания са установени говеда, реагирали съмнително за заразяване с вируса на ЕЛГ, и тези съмнителни животни са заклани незабавно. Чл. 25. (1) Статутът на официално признато за свободно от ЕЛГ стадо/ферма с говеда остава отнет, докато не бъдат изпълнени следните изисквания: 1. когато едно животно от стадо/ферма, официално признато за свободно от ЕЛГ, е реагирало положително на едно от изследванията, посочени в приложението, или когато по друга причина са налице съмнения за заразяване на едно животно от стадо/ферма: а) животното, реагирало положително, а при кравите и телетата, се насочат за клане под надзора на ДВСК; б) всички животни в стадото над 12 месеца са реагирали отрицателно на два серологични теста; тестовете са проведени най-малко 3 месеца след отстраняване от стадото на животното, реагирало положително за ЕЛГ, и неговото потомство през интервал не по-малко от 4 месеца и не повече от 12 месеца и в съответствие с изискванията на приложението; в) проведено е епизоотологично проучване, което е дало отрицателни данни, а стадата, имащи епизоотична връзка със заразеното стадо, са били подложени на мерките по буква „б“; 2. когато повече от едно животно от стадо/ферма, официално признато за свободно от ЕЛГ, е реагирало положително на изследванията, посочени в приложението, или когато по друга причина са налице съмнения за заразяване на повече от едно животно от стадото: а) всяко животно, реагирало положително, а при кравите и телетата, е насочено за клане под контрола на ДВСК; б) всички животни в стадото/фермата на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно при две изследвания по методите, извършени в съответствие с изискванията, посочени в приложението, за период не по-малко от 4 месеца и не повече от 12 месеца; в) след идентификацията всички животни в стадото/фермата не са напускали животновъдния обект до навършване на 24 месеца, след което са били изследвани в съответствие с изискванията, посочени в приложението, освен ако органите на НВМС не са разрешили тези животни да бъдат изпратени за клане под контрола на ДВСК; г) резултатите от епизоотологичното проучване показват, че няма съмнение за проникване на инфекцията, а всички стада/ферми, които имат епизоотична връзка със заразеното стадо/ферма, са подложени на мерките, посочени в буква „в“. (2) Държавният ветеринарен лекар, контролиращ стадото/фермата, може да разреши телето да не се заколи, ако то е било отделено от майката незабавно след раждането му. В този случай трябва да са изпълнени изискванията на т. 2, букви „б“ и „в“. Чл. 26. Официално призната за свободна от ЕЛГ е страна, която отговаря на следните изисквания: 1. изпълнени са всички изисквания, посочени в раздел А от приложението, и най-малко 99,8 % от всички стада/ферми с говеда в тази страна са официално свободни от ЕЛГ; 2. не е потвърден случай на ЕЛГ през последните 3 години, като установяването на тумори, за които има съмнение, че се дължат на ЕЛГ, задължително са обявени заедно с направените изследвания; 3. резултатите от извършените изследвания, посочени в приложението, на животни на възраст над 24 месеца в най-малко 10 % от стадата, избрани произволно, са отрицателни за предходните 24 месеца; 4. направените изследвания, посочени в приложението, на животни на възраст над 24 месеца в определена част от страната за последните 24 месеца са отрицателни; 5. използван е метод, който показва с точност до 99 %, че по-малко от 0,2 % от стадата/фермите са били заразени. Чл. 27. Страна или регион от тази страна запазва статута си на страна или регион, обявен за официално свободен от ЕЛГ, ако са изпълнени следните изисквания: 1. всички животни, заклани на територията на тази страна или регион, са били подложени на патологоанатомично изследване и всички тумори, за които има съмнение, че се дължат на заразяване с ЕЛГ, се изпращат за лабораторно изследване; 2. заболяването подлежи на задължително обявяване; 3. всички положителни за ЕЛГ животни, изследвани по методите, посочени в приложението, са обект на ограничения до определяне на техния статут в съответствие с изискванията, посочени в чл. 25; 4. всички животни над две години са изследвани по един от следните начини: а) еднократно през първите 5 години от предоставянето им на статута по методи, посочени в приложението; б) през първите 5 години от предоставяне на статута им при използването на друг метод, доказващ с 99 % сигурност, че са заразени под 0,2 % от стадата. Чл. 28. Когато са налице данни за промяна в епизоотичната ситуация в официално признати за свободни от ЕЛГ стада/ферми, страни или региони от тях, НВМС може да отмени статута на официално свободни от ЕЛГ стада/ферми, страни или региони. Статутът на официално свободна от ЕЛГ страна или регион може да бъде възстановен след изпълнението на изискванията, посочени в чл. 27. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Говеда“ са едри преживни животни от видовете „Bison bison“ и „Bubalus bubalus“. 2. „Стадо/ферма“ е група говеда, обитаващи един животновъден обект, или група говеда, които обитават различни животновъдни обекти, образуват сборни стада, ползват обща паша и водопои и имат един и същ здравен статус. 3. „Говеда за клане“ са говеда, които са предназначени за придвижване до одобрени кланици съгласно Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарносанитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.). 4. „Говеда за отглеждане и разплод“ са животни, невключени в т. 3 и предназначени за добиване на приплоди, добив на мляко и месо, изложби или служат като работна сила, с изключение на животните за културни или спортни мероприятия. 5. „Ензоотична левкоза по говедата“ е заразно заболяване, причинявано от вирус, има хронично развитие и туморно разрастване на кръвотворните тъкани и околосъдови пролиферати в черния дроб, бъбреците и белите дробове. 6. „Регион“ е територия с площ най-малко 2000 кв.км, който се намира изцяло под контрола на една РВМС. 7. „Подлежащи на задължително обявяване болести“ са болестите, посочени в приложения № 1, 2 и 3 на Наредбата за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести при животните. 8. „Лицензиран частнопрактикуващ ветеринарен лекар“ е ветеринарен лекар на частна практика съгласно чл. 16 ЗВД. 9. „Държавен ветеринарен лекар“ е ветеринарен лекар, назначен и определен от НВМС да контролира здравето на животните в стадото. Заключителни разпоредби § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. § 3. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.