НАРЕДБА № 26 за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях
НАРЕДБА № 26 за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях
(Обн. ДВ бр. 103/2008; изм. и доп. ДВ бр. 36/2011, бр. 53/2022, бр. 72/2025)
НАРЕДБА № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях.
(2) Детските ясли и детските кухни могат да се създават от общините, от физически и юридически лица.
(3) Издръжката на децата в общинските детски ясли и дейността на общинските детски кухни се финансира от съответния общински бюджет.
(4) За отглеждане на децата в общинските детски ясли, както и за получаване на детска храна от общинските детски кухни родителите и настойниците заплащат такси в размери, определени от общинския съвет в съответствие със Закона за местните данъци и такси.
Чл. 2.
(1) Детските ясли са организационно обособени структури, в които екип от медицински и други специалисти осъществява отглеждане чрез грижа за опазване и укрепване на здравето, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст.
(2) Децата се изписват от детските ясли от 1 септември в годината, в която навършват тригодишна възраст, или по желание на родителите преди този срок.
(3) Детските кухни са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти приготвят, съхраняват и предоставят храна за деца до тригодишна възраст.
Глава втора ДЕТСКИ ЯСЛИ Раздел I Изисквания към устройството на детските ясли
Чл. 3. Детските ясли са постоянни и сезонни.
Чл. 4.
(1) Постоянни детски ясли са тези, в които децата се отглеждат без прекъсване през цялата година. Те биват дневни, седмични и смесени.
(2) В дневните ясли се приемат деца от три месеца до тригодишна възраст за дневен престой. Дневният престой се осъществява всеки ден с изключение на съботните, неделните и празничните дни.
(3) В седмичните ясли се приемат деца от десет месеца до тригодишна възраст за седмичен престой. Децата в седмичните ясли се приемат в понеделник и се предават на родителите в петък. Децата могат да се взимат от родителите и през другите дни на седмицата, като храната за следобедна закуска и вечеря се дава на родителите.
(4) В смесените ясли децата се разпределят в дневни яслени групи и в седмични яслени групи.
(5) В яслените групи по чл. 6, ал. 2, т. 2 и 3 на дневните ясли могат да се отглеждат деца и при полудневен или почасов режим, при спазване изискванията на тази наредба.
(6) Режимът на децата и организация на дейността при полудневно и почасово посещение се определят с правилника за вътрешния ред на детската ясла.
Чл. 5.
(1) Сезонните детски ясли се разкриват при необходимост за период от 4 до 6 месеца. В тях се отглеждат деца от десет месеца до тригодишна възраст.
(2) Сезонните детски ясли са само дневни.
Чл. 6.
(1) В детските ясли децата се разпределят в яслени групи, както следва: 1. Кърмаческа яслена група, в която се приемат деца от тримесечна до десетмесечна възраст. Кърмаческите яслени групи са само дневни. 2. Смесена яслена група, в която се приемат деца от десет месеца до тригодишна възраст.
(2) Броят на децата в една яслена група е: 1. в кърмаческа група—от 6 до 8 деца; 2. в смесена дневна група—от 8 до 16 деца; 3. в смесена седмична група—от 8 до 12 деца; 4. в групи с деца с увреждания или хронични заболявания—от 6 до 8 деца.
(3) Яслени групи могат да се откриват и в целодневни и седмични детски градини, като организацията на работа в тях не се различава от тази на постоянните ясли.
(6) В яслените групи по ал. 2, т. 2 и 3 на самостоятелните детски ясли и в яслените групи на детските градини почасовото и полудневното отглеждане на децата се осъществява заедно с децата в група за целодневно отглеждане, като в една група може да се включват не повече от 2 деца на почасов режим и 2 деца на полудневен режим над максималния брой деца по ал. 2.
Чл. 7. Методическото ръководство на дейността на детските ясли се осъществява от Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции, както и от общините.
Чл. 8.
(1) Управлението и ръководството на детска ясла се осъществява от директор.
(2) Директорът на общинската детска ясла се назначава и освобождава от кмета на общината.
(3) Директор на детска ясла може да бъде лице с професионална квалификация „лекар“, „медицинска сестра“, „акушерка“, „лекарски асистент“, „фелдшер“ или „инспектор по обществено здраве“ и с професионален опит не по-малко от една година.
(4) Директорът на детската ясла: 1. ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на детската ясла; 2. представлява детската ясла пред всички държавни и общински органи, пред организации, физически и юридически лица; 3. отговаря за организацията и осъществяването на хигиенния и противоепидемичния режим; 4. сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла; 5. утвърждава щатното разписание на детската ясла; 6. осигурява необходимите условия за системно повишаване на квалификацията на лицата по чл. 9; 7. утвърждава правилник за вътрешния ред за детската ясла; 8. отговаря за законосъобразното и целесъобразното разходване на бюджета на детската ясла.
Чл. 9. В детската ясла задължително работят следните специалисти: 1. медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер; 2. педагог; 3. детегледачка.
Чл. 10.
(1) За медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент или фелдшер се назначава лице с професионална квалификация съответно „медицинска сестра“, „акушерка“ „лекарски асистент“ или „фелдшер“.
(2) Лицата по ал. 1: 1. ръководят и отговарят за цялостната работа в поверената им група; 2. ежедневно проверяват за наличие на симптоми на заразно заболяване при приема на децата. При наличие на симптоми на заразно заболяване детето не се допуска в яслената група. По изключение се допуска прием на дете с клинични симптоми, когато с медицинска бележка, издадена въз основа на медицински преглед от общопрактикуващия лекар или друг лекар, е удостоверено, че детето не е заразно болно и не представлява риск за здравето на останалите деца в групата;; 3. провеждат организирани занимания на децата в групата съвместно с лицето по чл. 9, т. 2 и с негово участие; 4. наблюдават здравословното състояние на децата и оказват при необходимост първа помощ; 5. п ри лагат ин диви д уа лен под ход к ъм всяко дете и активни грижи, включително и за новопостъпилите деца през периода на адаптацията им, като съвместно с лицето по чл. 9, т. 2 изготвят и участват в изпълнението на индивидуален план за адаптация на всяко дете при приема му в детската ясла; 6. отговарят за храненето на децата, участват при изготвяне на дневното и седмичното меню за храненето; 7. организират и провеждат общозакалителни и специални закалителни процедури по назначение на лекар; 8. правят масаж и гимнастика на кърмачетата; 9. извършват антропометричните измервания и оценка на физическото развитие на децата и регистрират данните в здравнопрофилактичните им карти; 10. следят за изпълнението на имунизационния календар и вписват имунизационното състояние на децата в здравнопрофилактичната карта въз основа на данни от общопрактикуващия лекар или от друг лекар, извършил съответната задъл ж ителна иму низаци я и реимунизация, предоставени от родител. В здравнопрофилактичната карта се вписват и данни за проведени от лекар препоръчителни имунизации на децата, когато такива са предоставени от родител;; 11. вземат материали за микробиологичен анализ и следят за получаване на резултатите; 12. следят за спазване на хигиенния режим в помещенията и контролират работата на детегледачката; 13. контролират спазването на изискванията към факторите на средата; 14. участват в организирането и провеждането на профилактични и противоепидемични дейности за предотвратяване възникването и ограничаване разпространението на заразни и паразитни заболявания; 15. периодично проследяват психичното развитие на децата, подпомагани от лицето по чл. 9, т. 2, и регистрират резултата в здравнопрофилактичните им карти; 16. подпомагат процеса на наблюдение и лечение на децата с хронични заболявания, назначено от лекар от лечебно заведение, ВЕСТНИК което осъществява диспансерно наблюдение на съответното хронично заболяване; 17. осъществяват дейности по промоция и превенция на здравето на децата.
(3) Лицата по ал. 1 след постъпване на работа и периодично преминават обучение по проблемите на ранното детско развитие, профилактиката и промоцията на здравето и първа медицинска помощ, което се провежда от национални центрове по проблемите на общественото здраве, висши у чилища и/или Българския Червен кръст съгласно утвърдена от министъра на здравеопазването програма.
(4) Лицата по ал. 1 повишават професионалната си квалификация чрез продължаващото медицинско обучение по реда на раздел I „Медицинско образование“ от глава седма на Закона за здравето.
Чл. 11.
(1) За педагог в детска ясла се назначава лице с висше образование по специалност “Предучилищна педагогика”.
(2) Педагогът в детската ясла: 1. ръководи, организира, планира и контролира цялостната възпитателна работа с децата; 2. осигурява подходящи материали за игра и обучение на децата; 3. изработва и подготвя дидактични пособия за занимания и игри; 4. организира съобразно възрастта и индивидуалните особености на новоприетите деца адаптацията им към детската ясла; 5. разработва периодично планове за възпитателната работа; 6. дава ежедневни писмени и устни указания на медицинската сестра при организирането и провеждането на дневния режим, индивидуалните и груповите занимания, игрите, разходките, забавленията и наблюденията и участва в тях; 7. проследява системно психичното развитие на децата и го регистрира в здравнопрофилактичните им карти.
Чл. 12.
(1) За детегледачка в детската ясла се назначава лице с минимум средно образование.
(2) Детегледачката в детската ясла: 1. се грижи за поддържането на личната хигиена на децата; 2. се грижи за общата хигиена на помещенията в групата; 3. активно участва във всички режимни моменти по указания на лицата по чл. 9, т. 1 и 2.
(3) Лицето по ал. 1 след постъпване на работа и периодично преминава обучение по теми от областта на хигиената, ранното детско развитие, промоцията на здраве в кърмаческа и ранна детска възраст и първа помощ, което се провежда от регионалните здравни инспекции, национални центрове по проблемите на общественото здраве, висши училища и/или Българския Червен кръст съгласно програмата по чл. 10, ал. 3.
Чл. 13. В детска ясла до 40 деца се назначава най-малко един педагог, а на всеки следващи 20 деца се назначава още един педагог допълнително.
Чл. 14.
(1) За времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група се осъществява от най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1 и една детегледачка.
(2) В седмичните детски ясли се назначават най-малко две медицински сестри допълнително.
(3) В кърмаческите групи се назначава най-малко една медицинска сестра и една детегледачка допълнително.
(4) В седмичните детски ясли се назначават най-малко две медицински сестри допълнително.
(5) По изключение от ал. 1, когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист по чл. 9, т. 1 за обслужване на децата в яслена група, за времето на престой на децата в детската ясла обслужването им в една яслена група може да се осъществява от най-малко един педагог, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ, и една детегледачка. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист по чл. 9, т. 1.
Чл. 15. Освен посочените в чл. 9 лица в персонала на детската ясла могат да се включват при необходимост и други специалисти, в зависимост от потребностите на децата в детската ясла, както и лица, които да се грижат за техническо и материално поддържане на детската ясла.
Раздел II Изискване към дейността на детските ясли
Чл. 16.
(1) В детските ясли се осигуряват условия за нормално физическо и психично развитие и възпитание на децата чрез: 1. организиране и спазване на рационален дневен режим, съобразен с възрастовите особености на децата в групите; 2. осигуряване на здравословно хранене, отговарящо на физиологичните норми за съответната възрастова група; 3. организиране и провеждане на дейности, свързани с физическо и психично укрепване на децата; 4. осигуряване на условия, които да ограничат заболявания при децата и настъпване на травми и злополуки.
(2) За децата от една до тригодишна възраст се извършва комплексна промоция на детското здраве.
(3) На децата се осигурява ежедневно препоръчителният за възраст та минимум физическа активност в подходяща за съответната възраст форма.
(4) Децата прекарват на открито минимум по два часа на ден освен при лоши метеорологични условия (дъжд, силен снеговалеж, силен вятър, екстремални стойности на температурата на атмосферния въздух през студения и топлия период на годината или друга метеорологична обстановка, застрашаваща здравето и живота на децата) и/или влошено качество на атмосферния въздух.
(5) За деца над 2-годишна възраст в детската ясла се допуска използването на електронни устройства с видеодисплеи, мултимедийни проектори и телевизор само с образователни цели, посочени в плана за възпитателна работа, но не повече от веднъж седмично, с продължителност на експозицията до 10 минути.
(6) Дейностите по а л. 5 се провеж дат в методичния кабинет по чл. 61, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-3 от 2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата по график за всяка група при задължително спазване на изискванията за превенция на нарушения в зрението и опорно-двигателния апарат и последвани от подходящи за възрастта форми на физическа активност (упражнения, подвижни игри, танци, разходки и игри на открито и др.).
Чл. 17.
(1) В детските ясли се организират и провеждат следните дейности: 1. ежедневен контрол на здравословното състояние на децата; 2. регистриране на здравното и имунизационното състояние на децата в здравнопрофилактичната карта въз основа на данните, получени от общопрактикуващия лекар на детето или друг лекар-специалист; 3. профилактични и противоепидемични дейности за предотвратяване и ограничаване разпространението на заразни и паразитни заболявания; 4. превантивни дейности за предотвратяване и ограничаване на рисковите фактори в детските ясли (мерки за избягване на травми, отравяния и изгаряния и др.); 5. участие в регионални, национални и международни програми, свързани с профилактиката и промоцията на здравето на децата; 6. организиране и участие в програми за здравно образование на персонала и родителите на децата; 7. образователни дейности с прилагане на подходящи за възрастта и съобразени с индивидуалните особености и потребности на децата форми, методи, подходи и средства.
(2) Дейностите в детската ясла се осъществяват при зачитане правата на децата.
(3) Дейностите в детската ясла се осъществяват в сътрудничество и взаимодействие със: 1. родителите чрез информиране, консултиране, родителски срещи, обучения, както и в други подходящи форми; 2. общопрактикуващите лекари и други специалисти от здравната и социалната система.
Чл. 18.
(1) Детските ясли могат да приготвят храна за обяд на деца от десет месеца до тригодишна възраст, отглеждани в домашна обстановка, при спазване на изискванията на глава трета.
(2) Храната за обяд се получава по предварителна заявка от родителите срещу заплащане по цени, установени от детското заведение.
(3) Общинските детски ясли предоставят храната по цени, определени от общинския съвет в съответствие със Закона за местните данъци и такси.
Раздел III Условия за прием на децата от детската ясла
Чл. 19. Децата се приемат в детските ясли от директора на яслата.
Чл. 20.
(1) За приемане в детската ясла родителите представят заявление, придружено от следните документи: 1. копие от удостоверение за раждане на детето; 2. здравнопрофилактична карта, попълнена от общопрактикуващия лекар на детето или от друг лекар-специалист; 3. еднократен отрицателен резултат от изследване за патогенни чревни бактерии (шигели, салмонели, ешерихия коли) и чревни паразити, извършено не по-рано от 15 дни преди постъпване на детето в детската ясла; 4. изследвания на кръв и урина, извършени в едномесечен срок преди постъпване на детето в яслата; 5. изследване с отрицателна реакция по Васерман за единия от родителите, извършено в 6-месечен срок преди постъпване на детето в яслата; 6. зак лючение от общопрактикуващия лекар или от друг лекар по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (ДВ, бр. 45 от 2005 г.), че на детето са извършени всички задължителни имунизации и реимунизации за възрастта, съгласно Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България и данни за поставените задължителни и препоръчителни имунизации и реимунизации по дата на поставяне, поредност на приема и търговското наименование на приложената ваксина.; 7. медицинска бележка, че детето е клинично здраво и не е било в контакт със заразно болен, издадена от общопрактикуващия лекар на детето или от друг лекар-специалист.
(2) Децата, които посещават детска ясла, трябва да са с приложени за възрастта задължителни имунизации и реимунизации, съгласно Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България.
(3) Деца, на които не са извършени задължителните имунизации и реимунизации за възрастта, могат да се приемат в детска ясла, когато са налице медицински противопоказания за имунизирането им и са отложени от имунизация и/или реимунизация с решение от областна специализирана комисия по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България с посочен срок за отлагане. Децата следва да са имунизирани с всички допустими имунизации и реимунизации в съответствие с посочените в решението на съответната областна комисия.
Чл. 20а. При приема на деца, които ще се отглеждат при полудневен или почасов режим, на родителите се предоставя информация за организацията на съответния режим на отглеждане и се посочва конкретния часови интервал, в който детето може да посещава детската ясла.
Чл. 21.
(1) Децата могат да отсъстват от детската ясла: 1. поради отпуск или лични причини на родителите, за което родителите уведомяват писмено директора на детската ясла; 2. поради болест на детето, за което родителите уведомяват детската ясла в тридневен срок.
(2) При отсъствие на дете от детската ясла за повече от един месец се представя еднократен отрицателен резултат от изследване за патогенни чревни бактерии, ако са налице епидемични показания за това, а при отсъствие повече от два месеца се изисква еднократен отрицателен резултат за чревни паразити съгласно Наредба № 5 от 2006 г. за диагностиката, профилактиката и контрола на местните паразитози (ДВ, бр. 40 от 2006 г.).
Раздел IV Здравни изисквания към детските ясли
Чл. 22.
(1) Детските ясли се разполагат в сгради, обезопасени от влиянието на факторите на околната средата—шум, прах, влага, въздушни течения, далече от инфекциозни болници, гробищни паркове, бензиностанции, магистрали, булеварди с натоварено движение.
(2) Детските ясли се разполагат в специално строени за целта сгради или в такива, приспособени за отглеждане на деца от три месеца до три години, като се осигурява най-малко 20 м 2 от площта на целия терен (застроена и незастроена площ) за всяко дете.
Чл. 23.
(1) Стените, подът и таванът на помещенията се изграждат от негорими и нетоксични материали с добри топлоизолационни свойства, които позволяват лесно почистване и дезинфекция, като стените и таванът се боядисват в светли тонове.
(2) Преградите между отделните помещения се изграждат от материали, които осигуряват видимост и добра изолация.
(3) В помещенията се осигурява топла и студена вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.).
Чл. 24.
(1) В помещенията на детската ясла се осигурява микроклимат със следните параметри: 1. температура на въздуха от 21 до 23 °С; за отчитане на температурата всяко помещение се снабдява с термометър; 2. относителна влажност на въздуха в границите от 45 до 60 %; в помещенията се поставят уреди за измерване на влажността; 3. скорост на движението на въздуха от 0,15 до 0,25 m/s, с кратност на обмяната на въздуха 1 1/2 пъти в час; за осигуряване на постоянен приток на чист въздух в помещението се осигурява и редовно проветряване.
(2) Максималното допустимо ниво на шума в помещенията е: 1. в спалня—35 dB; 2. занималня—60 dB; 3. кухни и перални—80 dB.
(3) В помещенията се осигурява естествено и изкуствено осветление, като: 1. съотношението между остъклената част на прозорците към площта на пода трябва да е 1:4 за занималните и спалните и 1:3 за тоалетните и коридорите; 2. изкуственото осветление трябва да е достатъчно по сила и равномерно разпределено; осветеността за занималнята трябва да е 300 Lх за луминесцентно и 150 Lх за обикновено осветление, а за спалнята—150 Lх за луминесцентно и 75 Lх за обикновено осветление; 3. осветителните тела се обезопасяват.
Чл. 25.
(1) В детските ясли се изграждат широки, светли и проветриви помещения за децата.
(2) Прозорците се осигуряват с мрежи за предпазване от насекоми, а терасите се обезопасяват и оборудват със сенници.
Чл. 26.
(1) В детските ясли се обособяват задължително стая за игри, спалня, кът за хранене, санитарен възел. 10. място с условия за съхранение на медицинска документация, лекарствени продукти и медицински изделия за оказване на първа помощ при необходимост.
(2) В детските ясли се осигурява достъпна и постоянна телефонна връзка.
Чл. 27.
(1) Стаята за игри се оборудва с маси, столове и играчки, съобразени с анатомо-физиологичните особености и възрастта на децата. Подът се покрива с килим или друго тъканно покритие, позволяващо лесно почистване и дезинфекция.
(2) Играчките за децата трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките, приета с Постановление № 300 на Министерския съвет от 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 2010 г.).
(3) За кърмачетата се обособява самостоятелен кът за игри, където се изграждат пространства (манежи) за бодърстване и игра. Те се изграждат от подходящи, лесни за почистване и дезинфекция материали, като страничните им прегради са с височина 50 сантиметра.
(4) За кърмачетата се осигурява и масашкаф с тапициран плот за тоалет, масаж и гимнастика.
Чл. 28.
(1) Спалнята се оборудва с легла, които са съобразени с антропологичните особености и възрастта на децата.
(2) За кърмачетата се осигуряват легла с дължина не по-малка от 95 см и широчина не по-малка от 55 см. Подложките на леглата трябва да бъдат твърди и да се използва равен дюшек с дебелина 8—10 см и чаршаф. Допълнително може да се постави непромокаема и платнена подложка. Леглата трябва да са на достатъчна височина от пода, удобни за обслужване, с подвижни странични прегради, чиито отвори да не позволяват промушването на главата на детето.
(3) В спалнята се осигуряват индивидуални шкафове за всяко дете.
(4) В детски ясли, в които се отглеждат едновременно деца при целодневен, полудневен и почасов режим, се осигуряват самостоятелни легла за всички деца с целодневен режим на отглеждане, както и за децата, отглеждани при полудневен или почасов режим – в случаите, при които престоят през деня обхваща часовете за сън.
Чл. 29.
(1) Кътът за хранене се оборудва с масички и столове, съобразени с анатомо-физиологичните особености и възрастта на децата, като за кърмачетата има комбинирана маса с две подвижни кресла за едновременно хранене на две деца.
(2) В къта за хранене се обособява кухненски бокс, оборудван с мивка с топла и студена течаща вода, шкаф за съдове и стерилизатор.
(3) Санитарният възел се оборудва с мивка и огледало, които да са на подходяща височина за възрастта на децата, вана и душ за къпане, тоалетна чиния и индивидуални гърнета, закрит съд за мръсно бельо, сух стерилизатор, теглилка, ръстомер и стенен термометър.
Чл. 30.
(1) В детските ясли се поддържа ограден и озеленен двор с отделни площадки, съобразно броя на групите, оборудвани със: 1. стационарни уреди за игра, обезопасени и изградени от нетоксичен материал; 2. пясъчници, които могат да се покриват— по един за всяка група; 3. сенници.
(2) Тревните площи трябва да се косят, поддържат и обработват съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2006 г. за диагностиката, профилактиката и контрола на местните паразитози.
(3) Пясъчниците в детските ясли отговарят на изискванията за устройство, безопасност и поддържане, определени с Наредба № 1 от 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, и се използват задължително под надзор и контрол на лицата по чл. 9.
(4) Пясъчниците на откритите площадки се откриват един час преди началото на използването им от децата и задължително се покриват след приключване на заниманията.
(5) Пясъчниците ежедневно се почистват преди началото на използването им от децата, а пясъкът в тях периодично се допълва и подменя, за да не се допусне замърсяването му.
(6) Най-малко два пъти в сезона на активно използване (рано напролет и в средата на лятото) се извършва прекопаване, разрохкване и дезинфекция на пясъка в пясъчниците.
Чл. 31.
(1) Разпространението на заразни заболявания в детската ясла се предотвратява чрез: 1. поддържане на хигиенния режим в помещенията; 2. минимум двукратно дневно проветряване на помещенията в отсъствие на децата; 3. изтупване и при възможност изнасяне на слънце: ежедневно на спалното бельо; ежеседмично на завивките и килимите; ежемесечно на дюшеците (матраците); 4. обработване на спалното бельо при спазване изискванията на Наредба № 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални (ДВ, бр. 98 от 2018 г.);; 5. ежедневна дезинфекция на подовете, измиване с вода и сапун на играчките, масите, столовете, леглата, стените и други предмети, с които децата са в контакт; 6. крайна дезинфекция на подове и повърхности в изолационното помещение след временна изолация на дете със съмнение за заразно заболяване;; 7. неколкократно ежедневно измиване и дезинфекция на тоалетните; 8. осигуряване на индивидуални гърнета за децата, които след всяка употреба се измиват и обработват с дезинфекционен разтвор или се обработват термично; за целта детегледачките поставят специална престилка с отличителен знак, като след обслужване на всяко дете задължително измиват и дезинфекцират ръцете си; 9. създаване на условия за измиване на ръцете преди хранене и след използване на тоалетната; 10. дезинфекция на съдовете за приготвяне и съхранение на храна, трапезната посуда и индивидуалните чаши за вода след всяка употреба;; 11.
(11) дезинфекция и стерилизация чрез сух стерилизатор при температура 160 °С за 2 часа на приборите и съдовете за приготвяне и съхранение на храна, трапезната посуда и индивидуалните чаши за вода след всяка употреба;; 12. ежедневно наблюдение на здравословното състояние на децата.
(2) Дезинфекцията се извършва с биоциди, за които е издадено разрешение за пускане на пазара на биоциди от министъра на здравеопазването.
Чл. 32.
(1) Кухненският блок трябва да отговаря на изискванията на Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
(2) В детската ясла се приготвя храна, съобразена с изискванията на Наредба № 23 от 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 63 от 2005 г.).
(3) От дневното меню се заделят проби, които се маркират и съхраняват в хладилник при температура от 0 до 4 °С в продължение на 48 часа.
(4) Не се допуска влагане на суровини и предлагане на храни с изтекъл срок на трайност.
(5) При невъзможност да се изгради кухненски блок храната се доставя от детска кухня, отговаряща на изискванията на Глава трета.
Чл. 33. В пералнята и сушилнята не се допуска контакт на нечистото с чистото бельо, които се държат в отделни помещения.
Глава трета ДЕТСКИ КУХНИ Раздел I Изискване към устройството и дейността на детските кухни
Чл. 34.
(1) Детските кухни са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти приготвят, съхраняват и предоставят храна за деца от 10 месеца до тригодишна възраст.
(2) Храните по ал. 1 трябва да отговарят по качествен състав и технологична обработка на възрастовите особености на детския организъм.
Чл. 35.
(1) С оглед броя на порциите храна, които се приготвят, детските кухни биват следните категории: 1. комплекси за детско хранене с капацитет над 1800 порции дневно, в които се приготвя рационално и диетично храна за деца от десетмесечна до тригодишна възраст и храна за децата в детски ясли и яслени групи в обединени детски заведения (ОДЗ); 2. детски кухни с капацитет от 600 до 1800 порции; 3. детски кухни към детски ясли и яслени групи в ОДЗ с капацитет до 600 порции дневно.
(2) В детските кухни се приготвя храна за неорганизиран и организиран контингент деца.
Чл. 36.
(1) Управлението и ръководството на детска кухня се осъществява от директор.
(2) Директор на комплекс за детско хранене може да бъде лице с професионална квалификация „лекар“ или лице с висше образование и квалификация в областта на хранителните технологии.
(3) Директор на детска кухня по чл. 35, ал. 1, т. 2 може да бъде лице с професионална квалификация „медицинска сестра“ и придобита специалност „Консултант по кърмене и здравословно и диетично хранене“ или лице с висше образование и квалификация в областта на хранителните технологии.
(4) Директорът на комплекси за детско хранене и детски кухни по чл. 35, ал. 1, т. 2: 1. ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на детската кухня, включително и спазването на нормите за здравословно хранене при приготвянето на храната; 2. представлява детската кухня пред всички държавни и общински органи, пред организации, физически и юридически лица; 3. отговаря за хигиенния и противоепидемичен режим; 4. сключва, изменя и прекратява трудови договори на лицата, които работят в детската кухня; 5. утвърждава щатното разписание на детската кухня; 6. утвърждава правилник за вътрешния ред в детската кухня; 7. отговаря за законосъобразното и целесъобразно разходване на бюджета на детската кухня.
(5) Детските кухни по чл. 35, ал. 1, т. 3 се ръководят от директора на детското заведение, който контролира и отговаря и за цялостната дейност на детската кухня, включително и спазване на нормите за здравословно хранене при приготвянето на храната.
(6) Директорът на общинска детска кухня се назначава и освобождава от кмета на общината.
Чл. 37.
(1) В детските кухни се използват храни, които отговарят на изискванията за качество и безопасност съгласно Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, БДС и Кодекс Алиментариус. Храните се придружават с необходимите документи, доказващи тяхната безопасност съгласно законодателството.
(2) В детските кухни се приготвя храна, съобразена с изискванията на Наредба № 23 от 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението.
(3) От дневното меню се заделят проби, които се маркират и съхраняват в хладилник при температура от 0 до 4 °С в продължение на 48 часа.
(4) Не се допуска влагане на суровини и предлагане на храни с изтекъл срок на трайност.
(5) Не се допуска използване на генетично модифицирани храни, генетично модифицирани организми, използвани във или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от генетично модифицирани организми.
(6) Транспортирането на суровините и готовата храна до раздавателните пунктове се извършва с транспортни средства, които отговарят на изискванията на Наредба № 5 от 2006 г. за хигиената на храните (ДВ, бр. 55 от 2006 г.).
(7) Детските кухни и пунктовете за раздаване на храна се регистрират съгласно Закона за храните.
Чл. 38.
(1) Регистрация на желаещи от неорганизиран контингент за получаване на храна от детска кухня се извършва чрез подаване на писмено заявление, придружено от следните документи: 1. документ (амбулаторен лист, епикриза или друг медицински документ) с поставената медицинска диагноза и лекарски указания за хранителен режим при необходимост от диетично хранене;; 2. копие от удостоверението за раждане на детето.
(2) При удовлетворяване на заявлението по ал. 1 се издава абонаментна карта, срещу която се закупуват купони по изготвен месечен график.
(3) Заявката за храна се прави ежедневно от абонатите чрез заверка на купоните.
Раздел II Здравни изисквания към детските кухни
Чл. 39. Детските кухни се разкриват в строени за целта или преустроени сгради при спазване изискванията на Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
Чл. 40. Детските кухни се изграждат по начин, който осигурява последователност на извършваните дейности—получаване на суровините, приготвяне на храната и изхвърляне на твърдите отпадъци, като не се допуска кръстосване на чисти и мръсни потоци.
Чл. 41.
(1) Стените и таванът на помещенията се изграждат от негорими и нетоксични материали с добри топлоизолационни свойства, които позволяват лесно почистване и дезинфекция и се боядисват в светли тонове.
(2) Подовите настилки се изграждат от подходящи за целта материали с добра механична устойчивост, които позволяват лесно почистване и дезинфекция. Поставят се по начин, създаващ наклон към подовия сифон.
(3) Работните повърхности се изграждат и покриват с подходящи за целта материали, лесни за почистване и дезинфекция.
(4) В помещенията се осигурява топла и студена вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
(5) В помещенията се осигурява естествена и механинична вентилация за отвеждане на замърсения въздух, а прозорците се обезопасяват с мрежи за предпазване от насекоми.
Чл. 42.
(1) В помещенията на детските кухни се осигурява микроклимат със следните параметри: 1. температура на въздуха 18—26 °С (оптимално 21—23 °С); 2. относителна влажност 45—60 %; 3. скорост на движение на въздуха 0,15— 0,25 m/s; 4. допустимо ниво на шум—80 dB.
(2) В помещенията се осигурява осветление, което е естествено и изкуствено (луминесцентно) и осигурява осветеност не по-малко от 300 Lх.
Чл. 43.
(1) В детските кухни се обособяват следните помещения: 1. вход за получаване на стоки от доставчиците; 2. вход за абонати; 3. изход за изнасяне на готовата продукция; 4. склад за зеленчуци, плодове, консерви и бакалски стоки; 5. помещения за продукти, подготвени за следващия ден; 6. помещения за обработка на зеленчуци и плодове; 7. помещения за обработка на яйца; 8. помещения за обработка на птици; 9. помещения за обработка на месо; 10. топла кухня; 11. помещения за смилане и пасиране на варени зеленчуци и варено месо; 12. помещения за измиване и дезинфекциране на кухненския инвентар; 13. помещения за раздаване на готова храна; 14. помещения за измиване и дезинфекциране на бурканчета за готова храна, когато храната се разпределя в стъклени бурканчета за многократна употреба; 15. помещения за стерилизиране на бурканчета за готова храна, когато храната се разпределя в стъклени бурканчета за многократна употреба.
(2) Списъкът на оборудването, което има критично значение за осигуряване безопасността на храните, е посочен в приложението.
Чл. 44.
(1) В детската кухня се обособяват и следните санитарни помещения: 1. тоалетна, оборудвана с мивка със студена и топла течаща вода, сапун и дезинфектанти; 2. баня, оборудвана с душ с течаща топла и студена вода; 3. стая за личния багаж на работниците; 4. складови помещения за други нехранителни стоки.
(2) Входът за санитарните помещения е различен от входа за помещенията за доставка и обработка на продуктите и топлата кухня.
Чл. 45. Събирането и изнасянето на твърдите отпадъци стават в полиетиленови торби за еднократна употреба разделно и завързани. Съдовете за отпадъци се съхраняват извън помещенията на кухнята на специално предназначено за целта място.
Чл. 46.
(1) Приготвената в детската кухня храна се разпределя в стъклени бурканчета за многократна употреба или в съдове за еднократна употреба.
(2) Когато храната се разпределя в стъклени бурканчета за многократна употреба, върнатите от абонатите бурканчета и капачки се измиват и дезинфекцират с биоциди, разрешени за предоставяне на пазара по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди или на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, при спазване на условията на издаденото разрешение и на изискванията, посочени на етикета. След дезинфекция стъклените бурканчета, при възможност и капачките се стерилизират със сух горещ въздух при режим на работа 160 °С за 2 часа или чрез автоклавиране с пара под налягане при режим на работа 121 °С за най-малко 20 минути.
(3) Когато храната се разпределя в съдове за еднократна употреба, същите следва да отговарят на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ ЕИО (специално българско издание, глава 13, том 45), чл. 14, ал. 2 от Закона за храните и наредбите по чл. 15 от Закона за храните.
(4) Когато храната се разпределя в пластмасови съдове за еднократна употреба, същите следва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 2008 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни (ДВ, бр. 13 от 2008 г.).
(5) В случаите по ал. 4 детските кухни задължително осъществяват дейността си при спазване изискванията на Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, приета с Постановление № 354 на Министерския съвет от 2021 г. (ДВ, бр. 91 от 2021 г.).
Чл. 47.
(1) Работещите в детската кухня носят по време на работа специално работно облекло, обувки и средства за прибиране на косата, като не се допуска носенето на накити върху работното облекло.
(2) Работното облекло не се носи извън територията на детската кухня.
(3) Преди започване на работа, след всяко посещение на тоалетна и при всяко замърсяване работниците измиват ръцете си и ги дезинфекцират.
(4) Не се допуска персоналът, извършващ почистването на детската кухня, да се ангажира в приготвянето на храна.
(5) В работните помещения се допускат външни лица само след разрешение на директора на детската кухня и използването на специално облекло.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Неорганизаран контингент“ са деца от 10 месеца до три години, отглеждани в домашна обстановка, на които се приготвя обедно хранене—на база подадена от родителите ежедневна заявка.
2. „Организиран контингент“ са деца от 10 месеца до три години от детски ясли и яслени групи в ОДЗ.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 118, ал. 4 и чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 9, буква „о“ от Закона за здравето и отменя Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (ДВ, бр. 44 от 1987 г.).
§ 3. Контролът по спазване изискванията на тази наредба се извършва от органите на държавния здравен контрол.
§ 4. Разпоредбите, отнасящи се до кърмаческата група, влизат в сила от 1 септември 2009 г.
§ 5. (1) С правата по чл. 8, ал. 3 се ползват и лицата, които отговарят на изискванията на § 2б от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето и § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Управление на здравните грижи“ за образователно-квалификационните степени „магистър“ и „бакалавър“ от професионално направление „Обществено здраве“, приета с ПМС № 215 от 2006 г. (ДВ, бр. 70 от 2006 г.).
(2) Заварените на длъжност директор на детска ясла лекари, медицински сестри и акушерки могат да продължат да заемат длъжността при условие, че имат квалификационни курсове по „Основи на здравния мениджмънт“ или „Маркетинг на здравеопазването“, но за не повече от три години от влизане в сила на наредбата.
§ 6. (1) Лицата, които преди влизане в сила на тази наредба са придобили образование по специалностите „Инструктор по хранене“ или „Медицинска сестра—диетолог“ се ползват с правата по чл. 36, ал. 3.
(2) С правата по чл. 36, ал. 3 се ползват и медицинските сестри, които имат правата по § 2б от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето, които имат и придобита специалност „Консултант по кърмене, здравословно и диетично хранене“.
§ 7. С правата по чл. 10, ал. 1 се ползват и лицата по § 2б от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето и § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.