НАРЕДБА № 29 за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността “психология”

НАРЕДБА № 29 за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността „психология“ (Обн. ДВ бр. 84/2006) НАРЕДБА № 29 от 4 октомври 2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността „психология“ Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността „психология“. Чл. 2. (1) Право да упражняват професията „психолог“ в лечебни заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „психология“. (2) Лицата по ал. 1 осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването съвместно с медицинските специалисти. Чл. 3. Психолозите трябва да притежават знания и умения в областта на медицинското познание и практика, свързани с поведението, емоциите, когницията, социалните, биологичните фактори и психологичните проблеми на човека в здраве и болест. Чл. 4. Дейността на психолозите в лечебните заведения е свързана с подпомагане на психологичното и физическото благополучие на пациентите, промоцията на здраве, превенцията, лечението, рехабилитацията и ресоциализацията. Чл. 5. (1) В практическата си дейност психолозите прилагат психологични методи за оценка, лечение, превенция и рехабилитация на психологичния и психосоматичен дистрес, инвалидността или нарушените способности, дезадаптацията и рисковото поведение. (2) Психологът работи с пациенти от всички възрастови групи с различни заболявания и психологични проблеми. Чл. 6. (1) В практическата си дейност психолозите могат да извършват: 1. психологично интервю и оценка на проблем; оценка на ресурсите и дефицитите на индивида; формулировка на случай; 2. изготвяне на план за психологични изследвания; 3. наблюдаване и анализиране на адаптивни и неадаптивни модели на поведение; 4. психологична диагностика, неизискваща специализирано обучение; оценка на основни психологични функции; оценка на общо ниво на интелигентност; изследване на личността по скринингови въпросници; 5. създаване на терапевтична връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа; 6. изграждане на цялостна формулировка на случай, обхващаща биологичните, психологичните и социалните аспекти на проблема и болестта и социалната адаптация, с използване на поне два теоретични модела за описание, оценка и формулировка; 7. психологична оценка на комуникативните способности, индивидуалните и междуличностови проблеми и на емоционалната компетентност на личността; 8. работа със специализирани психометрични методики (тестове) за оценка на когнитивни процеси; 9. изготвяне на профил на личността със специализирани въпросници за личностова диагностика и използване на проективни тестове; 10. изготвяне на комплексна психологична диагноза и заключение, прогноза и терапевтичен план; 11. оценяване на динамиката и ефективността на провежданото лечение с методите на психодиагностиката; 12. изготвяне на трудово-експертни заключения; 13. изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично-психиатрични експертизи; 14. идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес и бедствени ситуации; 15. кризисна интервенция и консултиране; 16. провеждане на психосоциална рехабилитация и подпомагане на пациентите при инвалидизиране, свързано с телесно или психично заболяване; 17. провеждане на психотерапия — индивидуална, фамилна или групова; 18. работа с обучаващи се в областта на клиничната психология; 19. обучение на студенти и специализиращи в областта на психологията; обучение в методите на психодиагностиката, психологичното консултиране и психотерапията; 20. изработване и адаптиране на психодиагностичен инструментариум; 21. извършване на научно-практически изследвания в областта на клиничната психология и биопсихосоциалния подход. (2) Дейностите по ал. 1, т. 1—5 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „психология“. (3) Дейностите по ал. 1, т. 6—16 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „психология“ и специалност „клинична психология“. (4) Дейностите по ал. 1, т. 17—21 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „психология“, специалност „клинична психология“ и преминали съответното допълнително обучение. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба „формулировка на случай“ е интегриране на диагнозата с биопсихосоциалния профил на пациента за планиране и провеждане на индивидуално лечение. Заключителни разпоредби § 2. Лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „психология“, работещи в националната система на здравеопазването, могат да продължат да работят на съответната длъжност за не повече от 5 години от влизането в сила на настоящата наредба. § 3. Наредбата се издава на основание чл. 188 от Закона за здравето. Министър: Р. Гайдарски