НАРЕДБА № 3 за добив, изкупуване и окачествяване на суровото мляко

НАРЕДБА № 3 за добив, изкупуване и окачествяване на суровото мляко (Обн. ДВ бр. 12/1998) НАРЕДБА № 3 от 8 януари 1998 г. за добив, изкупуване и окачествяване на суровото мляко Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Предмет на тази наредба са добиването, изкупуването и окачествяването на суровото мляко. Чл. 2. (1) Всеки стопанин, отглеждащ млекодайни животни, е длъжен да ги декларира в съответното кметство. Стопанинът посочва вида, броя и индивидуалния маркировъчен номер на отглежданите животни в декларация по образец. (2) Въз основа на подадените декларации кметствата вписват в регистри по видове млекодайните животни на тяхната територия. (3) Въз основа на регистъра Националната ветеринарномедицинска служба издава за всички млекодайни животни ветеринарно-санитарни книжки. Глава втора ЗДРАВНО-ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОИЗВОДСТВОТО Чл. 3. (1) Сурово мляко се добива само от животни, които не са болни от туберкулоза, бруцелоза или други заразни болести, предаващи се на човека чрез млякото. (2) Не се допуска добив на мляко от животни, страдащи от инфекции на половия и храносмилателния апарат, както и с видими възпаления на вимето. (3) Не се разрешава млекодайните животни да бъдат третирани с вещества, опасни за човешкото здраве, които се отделят чрез млякото. (4) За добив на мляко се използват крави, които дават най-малко два литра мляко на ден. Чл. 4. (1) За отглеждане на млекодайни животни се използват помещения, които отговарят на зоохигиенните и ветеринарно-санитарните изисквания. (2) В помещенията се осигуряват възможности за отделяне и изолация на животни, които са болни или съмнително болни от заразни заболявания. Чл. 5. (1) За доене, съхранение, обработка и охлаждане на млякото се използват помещения със: 1. лесно почистващи се стени и подове; 2. настилка на пода, която улеснява оттичането на течности, средства за изхвърляне на отпадъците; 3. подходяща вентилация и осветление; 4. питейна вода; 5. съоръжения и инструменти, които лесно се измиват, почистват и дезинфекцират; 6. добра изолация от всякакви източници на замърсяване. (2) Животните, които се отглеждат на открито, се доят на места и при условия, позволяващи поддържането на необходимите хигиенни условия. (3) Животните от всички видове не се допускат до помещения и места, където се съхранява, охлажда или обработва мляко. Чл. 6. (1) За доене, събиране или транспортиране на мляко се използват съоръжения и инструменти, изработени от гладък материал, който лесно се почиства и дезинфекцира, издържа на корозия и не пренася в млякото вещества, опасни за здравето, нарушаващи състава на млякото или органолептичните му качества. (2) След употреба съоръженията и инструментите, използвани при доенето, се почистват и дезинфекцират. Чл. 7. (1) След доенето млякото се съхранява на чисто място, така оборудвано, че да изключва всякакви външни влияния върху качеството му. (2) Несъбраното в течение на два часа мляко след приключване на доенето се охлажда до температура 8° С при ежедневно събиране и до 6° С — ако не се събира всеки ден. (3) Помещенията за съхранение на млякото се оборудват с подходящи съоръжения за неговото охлаждане, защитени срещу вредители. Помещенията се изолират от помещенията за отглеждане на животни. Чл. 8. (1) При транспортиране до млекопреработвателни предприятия температурата не може да надвишава 10° С. (2) След транспортиране съоръженията се почистват и дезинфекцират преди следващата употреба. Чл. 9. (1) Доене, окачествяване, съхранение и транспортиране на мляко може да се извършва само от лица, които притежават здравна книжка. Не се допускат до контакт с мляко лица без здравна книжка. (2) Лицата, които извършват доене или обработват сурово мляко, се обличат в подходящи чисти дрехи и спазват необходимата хигиена. Чл. 10. (1) Не се допуска оводняване или други фалшификации на суровото мляко. (2) Органите на Държавния ветеринарен санитарен контрол (ДВСК) извършват редовни проверки на млякото относно: точката на замръзване, общия брой микроорганизми и соматични клетки от всяко съоръжение съгласно нормативните актове. Чл. 11. Не се допуска в суровото мляко съдържание на антибиотици, инхибитори, пестициди, консервиращи, неутрализиращи и други несвойствени вещества. Не се допуска и смесване на различни видове млека. Глава трета ИЗКУПУВАНЕ И ОКАЧЕСТВЯВАНЕ НА СУРОВОТО МЛЯКО Чл. 12. (1) Кметствата съвместно с производителите и изкупвателните организации определят местата на изкупвателните пунктове на тяхна територия в съответствие с ветеринарносанитарните нормативни актове. (2) Оборудването на изкупвателните пунктове се извършва от страните по договора със съдействието на кметствата. (3) Всеки пункт за изкупуване на мляко отговаря на изискванията по чл. 5 и е оборудван със съоръжения за: 1. измерване на количеството; 2. охлаждане; 3. вземане на средна проба и за първичен анализ. (4) Изкупвателният пункт може да се намира и във фермата на производителя, когато са осигурени изискванията по ал. 1 и 3. Чл. 13. (1) Страните по договора – производител и купувач, съгласуват и подписват часов график за изкупуване на млякото. (2) Когато купувачът виновно е нарушил графика за изкупуването повече от един час, в резултат на което млякото е променило качествените си показатели, млякото се приема и заплаща за екстра качество. В този случай производителят полага грижи за правилното съхранение на млякото. (3) Ако производителят не предаде млякото в уговореното по графика време, последиците са за негова сметка. Чл. 14. Производителят предлага млякото за изкупуване по вид и партиди. Млякото се доставя в пункта в гюмове или в други подходящи съдове, одобрени от министъра на здравеопазването. Чл. 15. (1) В пункта за изкупуване се измерва количеството на полученото мляко и се взема средна проба съгласно нормативните актове. Пробата се взема в присъствието на представители на двете заинтересовани страни. (2) Пробата се разделя на три части. На една от пробите съгласно нормативните актове се извършва първичен анализ по показателите: температура (°С); киселинност (°Т); физическа чистота; процент на мастните вещества; съдържание на протеин; плътност и сух безмаслен остатък; втората проба се изпраща в акредитирана лаборатория, а третата (контролната) се съхранява в изкупвателния пункт до получаване на резултатите от акредитираната лаборатория и служи за доказване при възникнали спорове. (3) Показателите на млякото (на всеки производител): общ белтък, температура на замръзване и инхибитори, се изследват ежедневно; общ брой на микроорганизмите и общ брой соматични клетки се изследват два пъти месечно от органите на ДВСК, като резултатите важат до следващото изследване. (4) При съмнение за качеството на млякото то може да се изследва и по други показатели, без ограничения за периодичност. Чл. 16. (1) Изследванията по чл. 15 се извършват от независима акредитирана лаборатория (държавна или частна). (2) Акредитираните лаборатории предоставят резултатите от анализа на страните по договора, а при поискване – и на органите на ДВСК. Чл. 17. (1) Млякото се окачествява от страните по договора по чл. 13. Установените стойности на показателите на млякото се сравняват с изискванията на БДС и се определя степента на качеството – екстра, първо и второ. (2) При спор между страните относно установените стойности на показателите той се решава от арбитражна лаборатория чрез изследване на контролната проба. Всяка от страните може да поиска арбитражно изследване не по-късно от 12 часа от получаването на резултатите. Чл. 18. (1) Ако в договора по чл. 13 не е уговорено нещо друго, извозването на млякото от пункта за изкупуване се организира от купувача. (2) Когато в договора не е посочено франкирането, се счита, че цената е определена франко изкупвателния пункт. Чл. 19. (1) Страните по договора съставят приемателно-предавателен протокол за установеното при измерването и окачествяването на млякото. (2) Въз основа на приемателно-предавателен протокол, според уговорената форма на заплащане, купувачът издава на производителя фактура. Чл. 20. Изкупната цена на суровото мляко се определя по взаимна договореност между производител и купувач въз основа на неговите качествени показатели. Глава четвърта АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 21. Лице, отглеждащо млекодайни животни, което не ги декларира или подаде в кметството неверни данни, се наказва с глоба в размер от една до десет минимални работни заплати за страната. Чл. 22. (1) Който добива и търгува с мляко от животни, доказано болни от туберкулоза, бруцелоза или друга заразна болест, която се предава на човека чрез млякото, се наказва с глоба в размер от пет до тридесет минимални работни заплати, ако не подлежи на наказателна отговорност. (2) Който наруши чл. 3, ал. 2 или 3, се наказва с глоба от пет до двадесет минимални работни заплати, ако не подлежи на наказателна отговорност. Чл. 23. (1) Когато помещенията, в които се отглеждат млекодайни животни, не отговарят на изискванията на чл. 4 или помещенията, в които се извършва доене, съхранение, обработка или охлаждане на млякото, не отговарят на изискванията на чл. 5, органите на ДВСК забраняват изкупуването на млякото. (2) На производителя, допуснал нарушение по ал. 1, се налага глоба в размер от една до пет минимални работни заплати. Чл. 24. Който наруши изискванията на чл. 7 или 8, се наказва с глоба в размер до пет минимални работни заплати. Чл. 25. Работодател, който допусне нарушаване на чл. 9, се наказва с глоба в размер от две до десет минимални работни заплати. Чл. 26. Който наруши забраните на чл. 10, ал. 1 или чл. 11, се наказва с глоба в размер от две до десет минимални работни заплати за всяко отделно нарушение. Чл. 27. На лаборатория, която системно нарушава задълженията си по чл. 16, се отнема акредитацията. Чл. 28. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове на органите на ДВСК, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. (2) Производството по тази глава се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „сурово мляко“ е мляко, добито от секреция на млечните жлези на една или повече крави, овце, кози или биволици, което не е загрявано над 40° С или не е било подложено на преработка, която има подобен ефект; 2. „производител“ – физическо или юридическо лице, което отглежда една или повече млекопродуктивни крави, овце, кози или биволици; 3. „изкупвателен пункт“ – място, където суровото мляко се събира и има възможност за неговото количествено измерване, филтриране и охлаждане, вземане на средна проба и първичен анализ; 4. „фалшифициране“ – добавянето на продукти и съставки, които променят физико-химичните показатели на млякото. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба отменя Наредбата за изкупуване, окачествяване и заплащане на суровото мляко на министъра на земеделието от 12.VIII.1991 г. (необнародвана). § 3. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Министър: В. Върбанов