НАРЕДБА № 3 за плащанията

НАРЕДБА № 3 за плащанията (Обн. ДВ бр. 63/1992; изм. и доп. ДВ бр. 8/1996, бр. 84/1996, бр. 14/1997, бр. 111/1999, бр. 62/2000, бр. 98/2001) НАРЕДБА МЗ от 10 юли 1992 г. за плащанията Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет на регулиране Чл. 1. (1) С тази наредба се определят формите, редът и сроковете, в които се извършват плащанията в страната. (2) При плащания между местните и чуждестранните лица извън страната, когато в тази наредба не е предвидено друго, българските банки прилагат Еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж и обичайните правила на банковата практика. Валути на плащане и резервни валути Чл. 2. (1) Плащанията в страната се извършват в български левове в брой или по сметка. (2) Плащанията в страната могат да се извършват и в чуждестранна валута в брой или по сметка, ако това се допуска от законите и другите нормативни актове, регулиращи валутния режим. (3) Банките водят за вложените при тях парични средства банкови сметки в български левове, долари на САЩ, германски марки и швейцарски франкове. (4) Разпоредбата по ал. 3 не се отнася за банкови кореспондентски сметки. Право за притежаване на пари по сметка Чл. 3. (1) Всяко местно или чуждестранно лице може да внася и притежава неограничено количество пари по неограничен брой сметки във всяка от банките и всяка от валутите, в които съответната банка води банкови сметки. (2) Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице титуляр. Изключение от това правило се прави само при принудително изпълнение по установения със закона ред и в случаите на служебно събиране по тази наредба. Чл. 4. (1) Българската народна банка изгражда, организира и регулира банкова интегрирана система за електронни разплащания (БИСЕРА). (2) Участието в БИСЕРА е задължително за всички банки. Управителният съвет на Българската народна банка може да освобождава банки от участие и да определя специфичен начин, по който те участват в БИСЕРА. За участие в тази система Българската народна банка присвоява на банките и техните клонове индивидуални банкови кодове (Банков унифициран стандарт (БУС) 3092). (3) Експлоатацията на всички видове технически системи за връзка с БИСЕРА може да става по начин, определен от Българската народна банка. Чл. 5. (1) Всички банки на територията на страната задължително прилагат платежни документи съгласно тази наредба и стандарта за платежните документи (БУС 1092). (2) Индивидуално оформление на стандартните платежни документи се допуска само в рамките, предвидени от стандарта. (3) Платежни документи, за които не е установен стандарт, се оформят по начин, избран от лицето, издаващо документа. (4) Платежните документи се съставят съгласно изискванията на установения стандарт (БУС 2092). (5) Платежните документи могат да се представят на хартиен носител или по електронен път—с предвидените от стандарта реквизити и при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис. Глава втора ПЛАЩАНЕ В БРОЙ Максимален размер на плащанията в брой Чл. 6. (1) В брой могат да се извършват плащания в размер до 5 000 000 лв. Плащания в чуждестранна валута на територията на страната могат да се извършват в брой, когато това се допуска от нормативните актове, регулиращи валутния режим в размер, ненадвишаващ равностойността на 20 000 лв. към деня на плащането. (2) Плащания над максималния размер по ал. 1 независимо от характера им се извършват безкасово. Това ограничение не се отнася до внасянето и тегленето на суми по банкови сметки, другите операции на банките и гражданските сделки, по които една от страните е физическо лице. (3) От сметки могат да се теглят в наличност всякакво количество пари до размера на остатъка по сметката. Банката, при която се води сметката, може да откаже да изплати в наличност на един клиент суми над 5000 лв. на ден или тяхната равностойност в чуждестранна валута, ако не е била уведомена за намерението на клиента да изтегли сумата поне 3 работни дни предварително. Глава трета ОТКРИВАНЕ И ВОДЕНЕ НА БАНКОВИ СМЕТКИ Видове банкови сметки Чл. 7. (1) За съхранение на пари и извършване на плащания банките могат да откриват в левове и във всяка от резервните валути следните видове сметки: 1. разплащателни сметки - за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от клиентите до банката; 2. депозитни сметки - за съхранение на пари, платими със срок за предизвестие от клиентите до банката или при други предварително договорени условия за плащане срещу издаване на депозитен сертификат (образец БУС 1092 М); 3. сметки на разпоредители с бюджетни средства - за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица; 4. спестовни сметки - за съхранение на пари на граждани срещу издаване на лична спестовна книжка (образец БУС 1092 -М) или аналогичен документ; 5. набирателни сметки - за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на негово поделение, необособено като самостоятелно лице, или за учредяване на юридическо лице; 6. акредитивни сметки - за предоставени за разплащане на клиента с трето лице, което има право да получи средствата при изпълнение на условията, поставени при откриването на акредитива; 7. ликвидационни сметки - за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация; 8. особени сметки—за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност. (2) Банките могат да откриват на клиенти и други видове сметки със специален режим и предназначение, като съгласуват пред Българската народна банка особеностите на сметката и реда на ползване на парите по тези сметки. (3) При откриване на сметка банката я означава с номер, установен по правилата на действащия стандарт (БУС 4092). (4) За откриване на сметката банката сключва договор с лицето, искащо да се открие сметката, който може да предвиди конкретни условия за водене на сметката и плащане от нея в допълнение на общите условия по тази наредба. Титуляр на сметката може да бъде и повече от едно лице. Чл. 8. (1) Лице, което желае да открие банкова сметка на свое име или в полза на трето лице, подава в избраната от него банка искане за откриване на сметка (образец БУС 1092А), към което прилага: 1. спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката от името на лицето, откриващо сметката (образец БУС 1092С). Подписите на тези лица трябва да са положени в присъствието на упълномощен за това служител на банката или да са заверени нотариално; 2. копие от акта, с който са оправомощени лицата, които да се разпореждат с парите по сметката. Когато се прилага фотокопие от акта, то трябва да бъде заверено с оригиналните подписи на лицата, които представляват титуляра (лицето, което открива сметката); 3. удостоверение за регистрация на лицето, което открива сметката; 4. извлечение от учредителния акт на лицето, което открива сметката, с което се установяват правомощията за разпореждане с неговите имущества. (2) Документите по ал. 1 не се прилагат, когато сметката се открива от физическо лице. Банките могат да искат при откриване на сметката и други документи. (3) За откриване на ликвидационна сметка към искането се прилагат: 1. копие от акта за обявяване на ликвидация, заверен от органа, издал акта; 2. копие от акта за назначаване на ликвидатори, заверен от органа, който ги е назначил; 3. спесимени на подписите на ликвидаторите аналогично на спесимените по ал. 1. (4) За откриване на особена сметка по чл. 7, ал. 1, т. 8 към искането се прилагат: 1. копие от съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност; 2. спесимен от подписа на синдика аналогично на спесимените по ал. 1. (5) Всяка банка има право да постави изискване за минималния остатък по сметката, както и други условия, при които тя приема да води сметка от дадения вид. (6) Банката преценява и решава искането за откриване на сметката. Тя не е длъжна да мотивира отказа за откриване на сметка. (7) Когато откриването на сметка е редовно отклонено от три банки, към които е отправено, лицето, искащо откриването на сметка, може да поиска Българската народна банка да посочи служебно банка, която да открие и води сметката. В този случай Българската народна банка може да иска от лицето да измени условията, при които да се открие и води сметката. (8) Банките задължително откриват поне една своя разплащателна сметка в левове, а когато получават лиценз за извършване на валутни операции - и поне една своя разплащателна сметка във валута при Българската народна банка. Условията за водене на тези сметки се определят от тази наредба и актовете на Управителния съвет на Българската народна банка. Чл. 9. (1) Промените в учредителните актове на титуляра на сметката, както и на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката, водена от банката, имат сила по отношение на банката само от момента, в който тя е била писмено уведомена за настъпилата промяна. (2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага и в случаите, когато промените са били регистрирани в публичен регистър. Чл. 10. (1) Банките приемат по сметка на свой клиент плащания по сметка и вноски в брой независимо от това, кой е платецът/вносителят по тези операции. (2) Банката уведомява писмено титуляра за всяка промяна на наличността по сметката, като предава на негов представител или му изпраща по пощата извлечение за движението на сметката за деня на промяната. Банките могат да договорят със своите клиенти и друг ред за уведомяване. (3) Титулярът на сметката може да се разпорежда със средствата по нея само като прилага стандартни форми на платежни документи (БУС 1092), съставени от него. (4) Срещу своята сметка титулярът може да плаща по реда на тази наредба, както и да внася (вносна бележка образец БУС 1092 Е) и да тегли пари в брой (нареждане-разписка образец БУС 1092аСа). Лицата, упълномощени от титуляра да получат теглената в брой сума, се легитимират пред банката с документ за самоличност и пълномощно за инкасиране, издадено от титуляра на сметката (образец БУС 10920). (5) Банката не може да откаже на титуляря да извърши безкасово плащане срещу неговата сметка, ако плащането е допустимо по действащото законодателство, приложимите правила за плащане и условията, при които се води сметката. В случай на невъзможност да плати в срок 3 дни банката е длъжна незабавно да уведоми писмено Българската народна банка и лицето, предявило нареждане или искане за плащане. След изтичане на този срок лицето има право да оттегли платежното нареждане или искане, освен ако получателят вече е уведомен от банката за даденото нареждане и не е дал съгласие за оттеглянето. Чл. 11. (1) Банката може да събира по открита при нея сметка суми, дължими ѝ от титуляра на сметката въз основа на писменото съгласие за плащане, дадено при сключване на сделката, по която възниква задължението в полза на банката. Банката задължително уведомява титуляра за основанието, размера и вальора на събраната от неговата сметка сума. (2) Българската народна банка въз основа на договора за водене на разплащателна сметка при нея ще събира служебно по разплащателните сметки на банките освен сумите по ал. 1 и сумите, дължими от банките по нормите за регулиране на банковата система и паричното обращение. (3) Българската народна банка извършва служебно по реда на Наредба № 5 от 1998 г. за условията и реда за емитиране, придобиване и изплащане на безналични държавни ценни книжа (обн., ДВ, бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 43 и 106 от 1999 г. и бр. 8 от 2000 г.) операциите по сметката на първичните дилъри и на Министерството на финансите във връзка със сделки с държавни ценни книжа. (4) Банките извършват служебно операции по сметки на разпоредители с бюджетни средства, когато това е наредено от разпоредител с бюджетни средства от по-висока степен, съобразно действащото бюджетно законодателство. (5) При погрешни записвания, надвзети суми, незаконосъобразни плащания банките сторнират извършените операции по служебен ред в рамките на едногодишен срок. Корекцията на вальора (лихвата за забавяне) е за сметка на виновния участник в платежния процес. При процедурата на сторниране на операции не се прилага задължителната по тази наредба (чл. 13, ал. 9) поредност на плащанията. (6) За служебно събиране на суми по сметки банките съставят искане за незабавно инкасо (образец БУС 1092111), върху който щемпеловат или по друг ясно различим начин с червен цвят нанасят „СЛУЖЕБНО“. Копие от този документ банките изпращат на титуляра на сметката и получателя, в чиято полза са събрани сумите. Това копие може да бъде заменено от извлечението за движението по сметката, ако в него се съдържат всички данни за извършената служебно операция. Чл. 12. (1) Сметка се закрива: 1. по нареждане на титуляра (образец БУС 1092В); 2. по искане на банката със срок 30 дни след писменото уведомяване на титуляра на сметката. Банката не е длъжна да мотивира искането си за закриване на сметката; 3. служебно от банката след изтичане на срока, за който е открита сметката. Глава четвърта РЕД ЗА ПЛАЩАНЕ Общи условия за плащане Чл. 13. (1) Плащане може да се извърши срещу и по всяка разплащателна сметка в банка. За извършване и получаване на плащания могат да се използват и други видове сметки само ако договорът с банката позволява това. (2) Банките не контролират предмета на сделката, в резултат от която е възникнало плащането, освен ако такъв контрол произтича от договора за кредит, с който банката е предоставила сумата на клиента. (3) Безкасово плащане чрез БИСЕРА се извършва въз основа на редовно съставени платежни документи в 2 екземпляра и електронни съобщения. Условията и редът за обмен на електронни съобщения по БИСЕРА се определят от Управителния съвет на Българската народна банка чрез банков унифициран стандарт. (4) Банката въвежда платежния документ в платежната система, като изпраща електронно съобщение по БИСЕРА, което съдържа всички реквизити на платежния документ. Банката на получателя на плащането заверява сметката му според съдържанието на електронното съобщение и му изпраща информация, която възпроизвежда реквизитите на платежния документ. Банката, която е предала електронното съобщение, отговаря за несъответствието между съдържанието на платежния документ и на електронното съобщение. (5) Всички банки създават организация за обработка и съхранение на платежните документи, при която хартиени платежни документи не се пренасят физически, а се заместват от електронните съобщения. При поискване от участник в платежния процес банката предоставя копие от платежния документ, на основание на който е инициирано плащането, а националният оператор на БИСЕРА издава писмен документ, с който удостоверява изпратените чрез БИСЕРА електронни съобщения. (6) Документите за плащанията задължително се обработват в рамките на работния ден, в който са постъпили в банката, или в рамките на деня, определен от наредителя, но не по-късно от часа за приключване на операциите по предаване на електронни съобщения чрез БИСЕРА за съответния ден. (7) Плащането може да се извърши само до размера на наличността по сметката и договореното с банката допустимо надвишение на плащанията над остатъка (овърдрафт) по сметката. Не се допускат частични плащания по отделни нареждания или искания за плащане. (8) Плащанията се извършват по хронологичния ред, в който документите за плащане са постъпили в банката. Поредността на плащане, предвидена в действащото законодателство по процедурата за принудително събиране на вземания, се прилага само ако поне един кредитор на титуляра предяви искане за започване на принудително изпълнение пред банката, където се води сметката, срещу която се насочва принудителното изпълнение, съгласно реда, установен в действащото законодателство. (9) При извършване на плащанията банките не следят за законосъобразността на сделките освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Банките не носят отговорност за обичайното банково посредничество по сделки на техни клиенти, сключени в нарушение на нормативни актове. Чл. 14. Срокове за плащане и сетълмент. (1) Банка не може да откаже приемането на изправни нареждания и искания за плащане. Документите за плащане се регистрират в деня и по реда на постъпването им. В същия ден банката ги въвежда в платежната система, освен ако не е договорено друго. (2) Ако липсва покритие по сметката на платеца, банката на платеца въвежда документите в платежната система в деня, в който са осигурени средства по сметката. Банките връщат в договорения срок платежните документи, за които не са осигурени средства за плащане. (3) Банката на получателя на плащането заверява сметката му в деня, в който нейната разплащателна сметка в Българската народна банка е била заверена. Ако между получателя и неговата банка е договорен друг срок, сметката на получателя се смята за заверена по отношение на наредителя в деня на заверяване сметката на банката на получателя. (4) Безкасовите плащания чрез БИСЕРА между клиентите на различни банки и между банките се извършват чрез прехвърляне на суми по разплащателните сметки на банките в Българската народна банка (сетълмент) съгласно стандарт, утвърден от Управителния съвет на Българската народна банка. (5) Ако не е договорено друго, безкасови плащания между клиенти на една и съща банка се извършват в деня на постъпване на платежните документи в банката при наличие на покритие по сметката на платеца. Чл. 15. (1) Формите, по които се извършват безкасови плащания на територията на страната, са: 1. директен превод между банкови сметки (вирментна форма); 2. акредитивна; 3. незабавно инкасо; 4. плащане с чекове; 5. плащане с банкови карти, редът за което се урежда с отделна наредба на Българската народна банка. (2) Със съгласие на Българската народна банка банките могат да предлагат комбинирани от горните и други непредвидени в тази наредба форми на безналични плащания на своите клиенти. (3) Банката прилага формата на плащане, която е наредена от титуляра на сметката или искана от получателя по плащането съгласно постигнато споразумение между него и титуляра на сметката. Банката има право да откаже да прилага спрямо свои клиенти някоя от формите на безкасово плащане само ако ги уведоми предварително в писмена форма. Правото на отказа е в сила 30 дни след уведомяване на клиента. Този срок не се прилага в случаите, когато банката е отказала приложението на формите на плащане по силата на договора за откриване и водене на сметка. (4) Извън описаните в тази наредба и без посредничеството на банките и БИСЕРА лицата са свободни да договарят други начини за уреждане на задълженията помежду си, като фирмен кредит, взаимно прихващане, бартерни операции, заплащане чрез прехвърляне на държавни ценни книжа и др. Глава пета ОСНОВНИ ФОРМИ НА ПЛАЩАНЕ Директен превод (вирмент) Чл. 16. (1) Директният превод е плащане по нареждане на платеца (образец БУС 1092111 и БУС 1092127, въз основа на който банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметката на получателя. (2) Директният превод може да се извърши чрез изпращане на документите по пощата, чрез свободен телеграфен превод или чрез БИСЕРА. Когато между банката и клиента не е договорено друго, преводът се извършва чрез БИСЕРА. (3) Наредителят има право да оттегли дадено от него платежно нареждане само до изпълнението на това нареждане чрез задължаване сметката на наредителя. Разходите за банково-техническото обслужване на оттеглянето са за сметка на наредителя. (4) Клиент, който очаква да получи превод, може да поиска от банка да извърши проверка за негова сметка относно състоянието на платежния процес. Чл. 17. (1) За плащане с акредитив платецът упълномощава банката, където се води неговата сметка, да открие акредитив в полза на получателя срещу покритие от сметката на платеца (образец БУС 1092/1 и БУС 1092/2), като предварително поставя условията, при които получателят може да получи сумата по акредитива. (2) Акредитиви могат да се откриват с предварително блокиране на сумата от сметката на платеца или за сметка на банков кредит, с предварително (с пълно или частично покритие) или последващо превеждане на сумата в банката, където се открива акредитивът според постигнатото споразумение между наредителя, банката на наредителя и банката на получателя. (3) Банката, при която е открит акредитивът, незабавно уведомява получателя, в чиято полза е бил открит акредитив, за размера и условията, при които е бил открит акредитивът. (4) Акредитивът се закрива след изчерпване на сумата по него, след приключване на сделката, за която е бил открит, и съобразно условията за неговата валидност. Ако акредитивът е открит със срок, банката, където се води акредитивната сметка, я закрива и възстановява остатъка по сметка на наредителя по служебен ред след изтичането на срока. В противен случай акредитивът се закрива след приключване на сделката по нареждане на получателя. (5) Ако акредитивът е бил открит като неотменим, наредителят няма право да променя условията, поставени при откриване на акредитива, ако предписаните документи се представени, а условията и сроковете са спазени. За всяка промяна на условия по отменим акредитив наредителят е длъжен да уведомява писмено получателя и банката, където се води акредитивната сметка. Наредителят не може да променя условията по отношение на изцяло или частично платената сума по акредитива. (6) Банката, от която е поискано да открие акредитив, може да постави условия за минималната сума, по която приема да открие акредитивната сметка. Чл. 18. (1) По договор между платеца и получателя на плащането то може да бъде извършено с незабавно инкасо само ако платецът предварително даде съгласие (образец БУС 1092К) плащането да става незабавно от неговата сметка по искане на получателя. Платецът представя своето съгласие пред банката, където се води сметката му, а копие от съгласието изпраща на получателя на плащането. В случай, че платецът е посочил условия за прилагане на незабавното инкасо, банката приема искане за незабавно инкасо на получателя само ако се убеди, че са изпълнени поставените условия за плащане. (2) Плащането с незабавно инкасо се извършва по платежно искане, издадено от получателя на плащането (образец БУС 1092111 или БУС 1092127). (3) Банката на получателя иска от банката на платеца да инкасира сумата от неговата сметка. Банката на платеца събира сумата и я превежда на банката на наредителя в рамките на същия работен ден, в който е получено искането за плащане. От този момент тече тридневният срок за извършване на плащането по чл. 14, ал. 3. (4) В случай, че по сметката на платеца няма исканата сума, сумата се плаща изцяло в момента, когато по сметката постъпят нужните за това средства. Чл. 19. (1) Плащане с чекове (образци БУС 1092 НТ, 1092 Н2, 1092 НЗ и 1092 Н4) чрез посредничеството на банките и БИСЕРА се извършва само с приложението на чекови форми, предварително регистрирани в Българската народна банка. Българската народна банка може да откаже регистрацията на чековата форма при условие, че не са спазени изискванията за сигурност и техническо оформление и установения със стандарта (БУС 1092) дизайн на чековете и контролните карти на клиентите, Българската народна банка известява банките за всички регистрирани чекови форми. (2) Чекове за банкови плащания се издават само върху бланки от чековите книжки, получени от банката. (3) Чекове се издават до размера на разполагаемия остатък по сметката на платеца и договорения кредит по тази сметка (овърдрафт). За издавани чекове без покритие банката може да откаже на клиента да го обслужва с тази форма на плащане. (4) Чековете за банкови плащания не могат да се джиросват освен на банка за инкасо. (5) Чековете могат да се представат за инкасо във всяка банка на територията на страната. Чековете се задържат в банката, където са представени за инкасиране, и се съхраняват от нея в продължение на 5 години. (6) Обикновените (нелимитирани и неакцептирани) чекове се инкасират по процедурата за незабавно инкасо. (7) Банките издават лимитирани чекови книжки и акцептират чекове само след като предварително блокират сумата на лимитираната чекова книжка (сумата по акцептирания чек) по отделна сметка. Банката може да откаже да издаде лимитирана чекова книжка или да акцептира представен й чек, ако по сметката на клиента няма достатъчна сума за покритие на чека. След връщане на лимитирани чекови книжки с остатъчен лимит и неизползвани акцептирани чекове в банката банката освобождава блокираното покритие и го връща по сметка на клиента. Банките, платили суми по такива чекове, ги събират като вземане на банката по процедурата за служебно инкасо (чл. 12). (8) Сумата по изгубен или унищожен акцептиран чек се възстановява на платеца по негово искане и със съгласие на обявения получател по чека най-рано 14 дни след издаването му. (9) Получател, който приеме плащане с чек от лимитирана чекова книжка, е длъжен да провери дали чекът е издаден правилно и вярно ли е изчислен остатъкът от лимита по чековата книжка. Ако липсва талонът на предходния чек, получателят е длъжен да откаже плащането с чек от тази чекова книжка. След получаване на чек от лимитирана чекова книжка получателят проверява правилно ли е изчислен и записан остатъкът от лимита върху талона на чека и го заверява със свой подпис и печат. Получател, който приеме чек от лимитирана чекова книжка в нарушение на този ред, е солидарно отговорен с платеца за възстановяване на евентуално надвишаване на лимита по чековата книжка, включително за лихвите за забавяне, считано от датата на погрешното издаване на чека. (10) Чекове от лимитирани чекови книжки и чекове, акцептирани от банки, се инкасират незабавно срещу служебно задължаване на разплащаталната сметка на банката, издала лимитираната чекова книжка (акцептирала чека) при Българската народна банка, без да се иска предварително съглание на тази банка, ако от датата на издаването (акцептирането) на чека не са изминали 14 дни. След този период се прилага обикновената процедура за незабавно инкасо. (11) Клиент, загубил чекова книжка или контролна карта, незабавно уведомява банката, която ги е издала. Глава шеста КЛИРИНГ Организация на клиринга Чл. 20. (1) Българската народна банка може да възлага на участници в БИСЕРА да организират взаимно прихващане на насрещните вземания и задължения на банките (клиринг). (2) Клирингът се провежда поне веднъж дневно с участие на всички неуредени до момента на клиринга вземания и задължения между банките, възникнали в рамките на БИСЕРА след приключване на регистрацията на заявки за предходния клиринг. (3) Банките участват в клиринга само при предварително изразено съгласие непокритият остатък от задълженията им след приключване на клиринга да се събира с незабавно инкасо от сметките им в Българската народна банка. (4) Редът за организацията на клиринга се урежда с отделен стандарт и акт на Управителния съвет на Българската народна банка. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 8 1. По смисъла на тази наредба: 1. „плащания“ са посредническите сделки между банки и техни клиенти и сделките между банки, свързани с прехвърлянето на пари по банкови сметки и плащанията в наличност между търговци независимо от сделката, от която са породени тези плащания. Не са плащания по смисъла на тази наредба сделките с пари в брой в гражданския оборот; 2. „банки“ са Българската народна банка, търговските банки и банковите клонове и всички лица, получили лиценз за банкови сделки, който позволява водене на банкови сметки в полза на трети лица и извършване на посреднически операции по плащанията; 3. „левова равностойност“ е стойността на суми във валута, изразена в левове по централния курс, обявен от Българската народна банка, валиден за датата, към която се установява левовата равностойност; 4. „банкова сметка“ е сметката, която банката води за отчитане на пари на клиенти, вложени при нея. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 8 2. Тази наредба се издава на основание чл. 40 от Закона за банките и кредитното дело ие приета с Решение Ме 206 от 10 юли 1992 г. на Управителния съвет на Българската народна банка. 8 3. Установяват се следните условия, ред и срокове за влизане в сила и прилагане на наредбата: 1. до 31 август 1992 г. титулярите на банкови сметки трябва да изберат валутата, в която съгласно чл. 2, ал. 3 ще им бъдат водени сметките. За целта банките им изпращат писмени уведомления не по-късно от 30 юли 1992 г. Сметки, за които титулярът не е посочил изрично валутата, в която ще бъдат водени, се преоформят в долари на САЩ, вальор 31 август 1992 г.; 2. от 5 октомври 1992 г.: а) въвежда се ситемата за плащания, осъществявани, фиксирани и контролирани в Българската народна банка (сетълмент); 6) банките преустановяват приемането на използваните досега платежни документи и започват да прилагат предвидените в наредбата и в приложенията към нея нови образци на платеж - ни документи; в) банките прилагат незабавното инкасо; 3. в срок до 30 ноември 1992 г. БНБ определя новите банкови идентификационни кодове; 4. до 31 декември 1992 г. банките определят новите номера на сметките на клиентите си, които се прилагат от Т април 1993 г.; 5. разпоредбите на чл. 14 влизат в сила 3 месеца след обнародването в „Държавен вестник“ на решение на Управителния съвет на БНБ за прилагането им. 5 4. (1) Българската народна банка утвърждава банковите унифицирани стандарти: 1. по чл. 4, ал. 2 - БУС 3092 „Структура на кодовете, идентифициращи банките и банковите клонове“; 2. по чл. 5, ал. 1 - БУС 1092 „Печатна подготовка на формуляри за платежни документи“; 3. по чл. 5, ал. 4 - БУС 2092 „Съставяне на платежни документи“; 4. по чл. 7, ал.