НАРЕДБА № 30 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и

НАРЕДБА № 30 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и (Обн. ДВ бр. 1/2001; изм. и доп. ДВ бр. 111/2002, бр. 97/2004, бр. 3/2006, бр. 9/2006, бр. 15/2006) НАРЕДБА № 30 от 20 ноември 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. С тази наредба се определят ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при: 1. добива на сурово мляко, производството и търговията със сурово мляко, топлинно обработено мляко за пиене, мляко за производство на млечни продукти и продукти на млечна основа за консумация от хора; 2. изграждане и експлоатация на млекосъбирателните пунктове, млекопреработвателните предприятия, препакетиращите цехове и складове за съхранение на млечни продукти. Чл. 2. Не се разрешава продажбата на сурово мляко за директна консумация, освен ако не са изпълнени изискванията на приложения № 1 и 2. Чл. 3. (1) Суровото мляко се събира в млекосъбирателни пунктове, а обработката и преработката на мляко — в предприятия, които са получили ветеринарномедицинско разрешително по реда на чл. 57, т. 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и чл. 92 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ППЗВМД) (ДВ, бр. 55 от 2000 г.). (2) Млекопреработвателни предприятия, преработващи мляко, които не отговарят на изискванията на наредбата, не получават разрешително по ЗВМД. Продуктите от такива предприятия не носят здравна маркировка и търговията с цел консумация от хора с тях е забранена. Глава втора ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ И ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И МЛЕКОСЪБИРАТЕЛНИТЕ ПУНКТОВЕ Чл. 4. Млекопреработвателното предприятие се пуска в експлоатация при спазване изискванията на чл. 57, т. 7 ЗВМД. Чл. 5. (1) Дворът на млекопреработвателното предприятие се озеленява, поддържа се чист и сух и се загражда с ограда, непозволяваща достъп на хора и животни. (2) На входа за суровото мляко се изгражда рампа за разтоварване. (3) Пътищата в двора са асфалтирани или покрити с твърда настилка, подходящи за лесно почистване. Чл. 6. Производствените сгради се снабдяват с необходимото количество вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.), с подходящо налягане и температура. Чл. 7. Във всички помещения в млекопреработвателното предприятие се осигурява естествено или изкуствено осветление, което не променя цвета на млякото. Чл. 8. Технологичното оборудване в обектите по чл. 1, т. 2, което е в непосредствен контакт със суровото мляко и млечните продукти, е предмет на съгласуване с органите на Държавния санитарен контрол и НВМС при издаването на разрешителното по чл. 3, ал. 1 и отговаря на следните изисквания: 1. да е произведено от материали, които не взаимодействат със суровото мляко и млечните продукти, не променят физико-химичния им състав, не отделят токсични вещества и мирис, не придават допълнителен привкус, устойчиви са на корозионното действие, издържат на постоянно почистване и дезинфекция; 2. вътрешната повърхност на материалите по т. 1 да е гладка и да не е боядисана. Чл. 9. Млекопреработвателните предприятия трябва да имат: 1. работни помещения с достатъчни размери за осъществяване на производствената дейност при подходящи хигиенни условия; тези помещения да се конструират и изграждат по начин, изключващ възможността от замърсяване (контаминация) на суровините и произведените продукти, обект на наредбата; 2. отделни работни помещения за производство на топлинно обработено мляко или на продукти на млечна основа, които могат да представляват опасност от замърсяване на други продукти, обект на тази наредба; 3. работни помещения, в които се извършва работа, приготовляване или преработка на суровините и на произведените продукти, които разполагат със: а) под от водонепропусклив и устойчив материал, който лесно да се почиства и дезинфекцира, поставен така, че да улеснява оттичането на водата и да разполага с канализационна система за отпадъчните води; б) гладки стени, боядисани в светли цветове, със заоблени ъгли между тях самите и пода; в) таван, който да може да се почиства лесно, за помещенията, в които се намират неопаковани суровини за извършване на манипулации, приготовляване или преработка; г) врати от некорозиращ материал, които да могат лесно да се почистват; д) достатъчно проветряване и ако е необходимо, ефикасна система за отстраняване на водните пари; е) достатъчно естествено или изкуствено осветление; ж) система за почистване и дезинфекция на ръцете, снабдена с течаща топла или предварително смесена вода до подходяща температура, и хигиенни средства за тяхното подсушаване; в работните помещения и в тоалетните мивките да са снабдени с топла и студена течаща вода или вода, смесена до необходимата температура; крановете на чешмите да не се пускат и спират с ръце; з) съоръжения за почистване на инструментите и инсталациите; 4. за помещенията за съхраняване на суровините и продуктите, за които се отнася наредбата, са в сила същите изисквания, както в т. 3 от буква “а” до буква “е”, с изключение на: а) хладилните помещения, при които е достатъчно подът да може лесно да се почиства и дезинфекцира и да е изграден по начин, позволяващ лесно оттичане на водата; б) помещенията за замразяване или за дълбоко замразяване, за които е достатъчно подът да е от непромокаем и негниещ материал и да позволява лесно почистване; вместимостта на складовете да е достатъчна за съхраняването на използваните суровини и продукти, обект на наредбата; 5. съоръжения, отговарящи на хигиенните изисквания за работа и защита на суровините и неопакованите крайни продукти при товарноразтоварните работи; 6. подходяща система за защита от вредители; 7. технологично оборудване, инструменти или техните повърхности, които влизат в контакт със суровините и произведенията, да бъдат изработени от неръждаем материал, да са лесни за почистване и дезинфекциране и да отговарят на изискванията по чл. 11; 8. специални непромокаеми съдове от неръждаем материал за поставяне на суровините или на продуктите, които не са предназначени за консумация от хора; когато тези суровини или продукти се извеждат чрез тръбопроводи, изграждането и разполагането на тръбопроводите да изключва всяка възможност от замърсяване на другите суровини или продукти; съдовете да са ясно означени и да носят инструкция за тяхното използване; 9. подходящи съоръжения за почистване и дезинфекциране на оборудването и на приборите; 10. канализационна система за отвеждане на отпадъчните води, която да отговаря на санитарно-хигиенните изисквания; 11. съоръжение, което е изключително за подаване на питейна вода съгласно изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.), с подходящо налягане и температура, която се използва за почистването на съоръженията и инструментите; по изключение се разрешава подаването на промишлената вода за производство на пара, за противопожарни нужди и за охлаждане, при условие че разположените за тази цел водопроводи изключват използването на тази вода за други цели и не представляват никаква пряка или косвена опасност за замърсяване на продуктите; водопроводът за промишлената вода да бъде ясно означен и различен от този за питейна вода; 12. съблекални с гладки и непромокаеми стени и подове, които могат да се почистват лесно, умивалници и тоалетни с казанчета; тоалетните не трябва да имат директна връзка с работните помещения; мивките да са снабдени с топла и студена течаща вода или вода, смесена до необходимата температура, с материали за почистване и дезинфекция на ръцете и хигиенни средства за тяхното подсушаване; крановете на чешмите да не се пускат и спират с ръце; 13. подходящо оборудване и заключваща се стая за ползване от държавния ветеринарен лекар, ако обемът на произвежданите продукти изисква периодично или постоянно присъствие; 14. стая или безопасно място за складиране на миещи препарати, дезинфектанти и подобни вещества; 15. помещение или шкаф за съхраняване на средства и материали за почистване и поддръжка; 16. подходящи съоръжения за почистване и дезинфекциране на цистерните или съдовете за транспортиране на млякото и продуктите на основа на течно мляко или мляко на прах; такива съоръжения не са задължителни, ако съществува изискване средствата за транспортиране да бъдат почиствани и дезинфекцирани с инсталации, официално одобрени от НВМС. Чл. 10. (1) Млекосъбирателните пунктове отговарят на изискванията по чл. 9, като освен това имат: 1. съоръжения за охлаждане или подходящи средства за охлаждане на мляко и ако млякото се съхранява в млекосъбирателни пунктове — охлаждаща инсталация за съхранение; 2. центрофуга или друга апаратура, подходяща за физическото му пречистване, когато млякото се пречиства в млекосъбирателния пункт; 3. съоръжения за измерване на количеството и вземане на средна проба и за първичен анализ. (2) Млекосъбирателните пунктове се изграждат извън млекодобивните стопанства. Чл. 11. (1) Оборудването и инструментите, които се използват за обработка на суровини и продукти, подовете, таваните или покривните облицовки, стените и преградите трябва да се поддържат чисти и в изправност така, че да не представляват източник на заразяване на суровините или продуктите. (2) Не се разрешава достъп на животни в помещенията, в които се произвеждат и съхраняват млякото и продуктите на млечна основа; гризачи, насекоми и всякакви други паразити трябва систематично да бъдат унищожавани; родентициди, инсектициди, дезинфектанти и всякакви други потенциални токсични вещества трябва да се съхраняват в помещения или шкафове, които се заключват, като тяхната употреба не трябва да представлява никакъв риск от заразяване на продуктите; същите и подобни субстанции трябва да бъдат одобрени от МЗ и използвани така, че да нямат вреден ефект върху машините, оборудването, суровините и продуктите. (3) Работните помещения, инструментите и работното оборудване се използват само за работа с продуктите, за които са одобрени; с разрешение на НВМС могат да бъдат използвани едновременно или по друго време за работа други хранителни продукти или други продукти на млечна основа, годни за човешка консумация. Чл. 12. (1) В млекопреработвателните предприятия се спазва висока степен на лична хигиена на персонала. Това се отнася особено до лицата, боравещи с открити, неопаковани суровини и продукти. Те са длъжни да спазват следните изисквания: 1. персоналът да е облечен в подходящо чисто работно облекло и чисти покрития за глава, които напълно да обхващат косата; 2. персоналът, който работи и приготвя суровините, трябва да си мие ръцете всеки път, когато подновява работата или когато те са замърсени; при наличие на кожни рани те трябва да бъдат покривани с водонепромокаема превръзка. (2) Забранява се пушенето, плюенето, яденето и пиенето в помещенията, където суровините и продуктите се обработват или съхраняват. (3) Работодателят взема всички мерки за недопускане на лица, които биха могли да замърсят продуктите, обект на наредбата. Лицата, работещи с продуктите, са здравно освидетелствани при постъпване на работа и се подлагат периодично на медицински преглед. Чл. 13. (1) Млекопреработвателните предприятия разполагат със следното оборудване: 1. за механично пълнене и автоматично затваряне на опаковките, които се използват за разфасовка на топлинно обработено мляко за пиене и продукти на млечна основа в течна форма, когато такава дейност се извършва; 2. при ограничено производство на течно мляко, предназначено за пиене, НВМС може да разреши прилагане на неавтоматизирани алтернативни методи за пълнене и затваряне, при условие че тези методи дават еднаква гаранция за хигиената; 3. за охлаждане и хладилно съхранение на топлинно обработено мляко, на продукти на база течно мляко, когато такива операции се извършват там; хладилните складове са оборудвани с правилно калибрирана температурно-измервателна апаратура; 4. помещение за складиране и за суровините, предназначени за тяхното производство; когато се използват опаковки за еднократна употреба; 5. склад за опаковки за многократна употреба и оборудване, предназначено за тяхното механично измиване и дезинфекция; 6. резервоари за складиране на сурово мляко, стандартизиращо оборудване и резервоари за съхранение на стандартизирано мляко; 7. центрофуги или други подходящи средства за физическо почистване на млякото, ако е необходимо; 8. оборудване за топлинно третиране, одобрено от НВМС, снабдено със: а) устройство за автоматичен температурен контрол; б) автоматично безопасно устройство, предотвратяващо отиването към съда за задръжка на мляко, което няма необходимата температура; в) подходяща безопасна система, предотвратяваща смесването на пастьоризирано или стерилизирано мляко с ненагрято мляко; г) автоматично записващо устройство за система за сигурност по буква “в”; 9. оборудване за изсушаване и пакетиране на сухо мляко на прах, ако такава технология се провежда в предприятието. (2) При издаване на разрешителното по чл. 3, ал. 1 НВМС може да одобри различно оборудване, осигуряващо еднаква гаранция по отношение на хигиената. Чл. 14. Млекопреработвателните предприятия отговарят на следните хигиенни изисквания, отнасящи се до помещенията, оборудването и персонала: 1. не се допуска кръстосано замърсяване (контаминация) в хода на технологичните процеси, вентилацията на въздуха, пакетиращия материал и персонала; помещенията, предназначени за производствен процес, да бъдат разделени на влажни и сухи зони, всяка от които има собствени условия на работа; 2. възможно най-бързо след всяко пътуване или серия от пътувания, при които има само кратък интервал от време между разтоварването и следващото натоварване, но поне един път на ден контейнерите и цистерните, които се използват за транспортиране на сурово мляко до млекосъбирателните пунктове или до млекопреработвателните предприятия, се почистват и дезинфекцират преди повторна употреба; 3. помещенията за обработка, оборудването, контейнерите и инсталациите, които влизат в контакт с млякото или продуктите на млечна основа или на други бързо развалящи се суровини по време на производството, се почистват и дезинфекцират най-малко един път дневно или в края на всяка работна смяна; 4. собственикът или ръководителят на предприятието определя програма за почистването на оборудването, контейнерите и инсталациите, които влизат в контакт с микробиологично стабилни продукти на млечна основа, и помещенията, в които подобни продукти се поставят, основана на рисковите анализи, съгласно чл. 49, тази програма гарантира, че няма здравен риск за продуктите, обект на наредбата, като резултат от неадекватни методи за почистване. Глава трета ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ И ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ДОБИВА НА СУРОВО МЛЯКО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ПРИЕМАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ТОПЛИННА ОБРАБОТКА И ПРЕРАБОТКА Чл. 15. (1) Сурово мляко се добива от животни, които не са заразени от туберкулоза, бруцелоза или други заразни болести, предаващи се на човека чрез млякото. (2) Не се допуска добив на мляко от животни, страдащи от инфекции на половия и храносмилателния апарат, както и с видими рани и възпаления по вимето. (3) Не се разрешава млекодайни животни да бъдат третирани с вещества, опасни за здравето на човека, които се отделят чрез млякото, съгласно чл. 50, ал. 1. (4) За добив на мляко се използват крави, които дават най-малко два литра мляко на ден. (5) Суровото мляко и млечните продукти не трябва да произхождат от райони, в които е имало заразни заболявания, освен ако не е преминало първоначална пастьоризация (71,7° С за 15 секунди) под контрол на държавен ветеринарен лекар, последвано от едно от следните третирания: 1. втора топлинна обработка, осигуряваща отрицателна реакция на теста за пероксидаза; 2. процедура на сушене, включваща затопляне с ефект, еквивалентен на топлопреработката по т. 1; 3. второ третиране, където рН не се намалява и поддържа по-малко от 6 в продължение на повече от един час. (6) Когато в едно стопанство се отглеждат различни видове животни, всеки вид трябва да отговаря на здравните изисквания, приложими когато те се държат самостоятелно. (7) Ако козите, овцете и биволите се отглеждат заедно с крави, те се изследват за туберкулоза. (8) Суровото мляко се изключва от обработка, преработка, продажба и консумация, ако: 1. е добито от животни, които са третирани с вредни за човека вещества за стимулиране на угояването и растежа на животните; 2. съдържа остатъци от субстанции по смисъла на чл. 47, които превишават позволеното ниво. Чл. 16. (1) Суровото мляко произхожда от стопанства, регистрирани и контролирани от НВМС, които: 1. отговарят на зоохигиенните и ветеринарно-санитарните изисквания; 2. имат помещенията за изолация на животни, които са болни или съмнително болни от заразни заболявания. (2) Помещенията за доене и първична обработка на млякото, както и помещенията за съхраняване на млякото се разполагат и строят по начин, предотвратяващ всякакъв риск от замърсяване на млякото; те са лесни за почистване и дезинфекция и имат: 1. лесно почистващи се стени и подове; 2. настилка на пода, която улеснява оттичането на течности, средства за изхвърлянето на отпадъци; 3. подходяща вентилация и осветление; 4. подходящ и достатъчен достъп на питейна вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.), с подходящо налягане и температура, която се използва при доенето и почистването на съоръженията и инструментите, които са в контакт с млякото; 5. добра изолация от всякакви източници на замърсяване; 6. уреди и съоръжения, лесни за измиване, почистване и дезинфекциране. (3) Помещенията за съхранение на млякото в стопанствата се оборудват с подходящи съоръжения за охлаждане на млякото и са защитени срещу вредители и добре изолирани от всякакви помещения, в които се държат животни. (4) Ако се използва подвижен доилен апарат, се спазват изискванията по ал. 2, т. 4 и 6 и апаратът: 1. се разполага върху чист под; 2. осигурява защита на млякото през цялото време на доенето; 3. се конструира така, че да позволява поддържането на вътрешните повърхности чисти. (5) Животните, които се отглеждат на открито, се доят на места и при условия, позволяващи спазването на хигиенните изисквания. (6) Животните от всички видове не се допускат до помещения и места, където се съхранява, пренася, охлажда или обработва млякото. Чл. 17. (1) При доенето се спазват следните хигиенни изисквания: 1. манипулациите при доене се извършват хигиенично; 2. млякото се съхранява в чисти съдове, на чисто място, така че да са изключени всякакви външни влияния върху качеството му; непредаденото в продължение на два часа мляко след приключване на доенето се охлажда при температура 8° С при ежедневното събиране и до 6° С, ако не се събира всеки ден; при транспортиране на млякото до преработвателното предприятие температурата не може да надвишава 10° С. (2) При производството на някои млечни продукти по технически причини НВМС може да разреши отклонения от температурата по ал. 1, т. 2 при условие, че крайният продукт отговаря на изискванията за производство на топлинно обработено мляко и млечни продукти. Чл. 18. Помещенията, съоръженията и инструментите отговарят на следните хигиенни изисквания: 1. технологичното оборудване, инструментите или техните повърхности, които влизат в контакт с млякото, отговарят на изискванията по чл. 8; 2. след употреба съоръженията, използвани за доенето, механичните доилни апарати и цистерни, влизащи в контакт с млякото, се почистват и дезинфекцират; 3. след транспортиране съоръженията се почистват, измиват и дезинфекцират преди последваща употреба. Чл. 19. (1) Собствениците и ръководителите на стопанства за добив на мляко осигуряват спазване на следните изисквания към хигиената на персонала: 1. доенето, окачествяването, първичната обработка, съхранението и транспортирането на сурово мляко да се извършват само от лица, които притежават здравна книжка, от която е видно, че са годни да изпълняват тези функции; 2. лицата, извършващи доенето и пренасянето на суровото мляко, се обличат с подходящи чисти дрехи за доене; 3. доячите измиват ръцете си преди започване на доенето и ги поддържат чисти по време на доенето; 4. до мястото на доенето да има подходящи средства за измиване. (2) Не се допуска контакт с млякото на лица без здравна книжка по ал. 1, т. 1. Чл. 20. (1) Собствениците и ръководителите на стопанства за добив на мляко осигуряват въвеждането на програма за предотвратяване добавянето на вода и други несвойствени вещества към суровото мляко под контрола на държавен ветеринарен лекар. Програмата включва редовни проверки по точката на замръзване на млякото от всяко производствено съоръжение в съответствие със следната процедура: 1. суровото мляко от всяко стопанство редовно се проверява чрез произволно взети проби; тези проби се взимат, когато млякото от едно стопанство се доставя директно до млекосъбирателния пункт или когато суровото мляко се събира от стопанството, при условие че са взети предпазни мерки за предотвратяване на фалшификации по време на транспортирането до млекопреработвателното предприятие или преди разтоварването му; 2. при необходимост или съмнителни резултати органите на НВМС взимат оборни проби; 3. когато млякото се доставя от няколко стопанства, пробите могат да се взимат само когато суровото мляко влиза в млекосъбирателния пункт или млекопреработвателното предприятие при условие, че проверките на място са проведени в стопанството; 4. ако резултатите от една проверка водят до съмнение за добавяне на вода или други несвойствени вещества, пробите се взимат във всички стопанства, от които е събрано суровото мляко от източника; 5. ако резултатите от проверката покажат, че не е била добавена вода или други несвойствени вещества, суровото мляко се използва за производство на топлинно обработено мляко или млечни продукти за консумация от хората. (2) Ръководителят на млекопреработвателното предприятие или негов представител информират НВМС, когато бъдат достигнати максималните фиксирани стойности за общия брой микроорганизми или на соматичните клетки съгласно приложение № 1. (3) Спазването на показателите, включени в т. 1—3 от приложение № 1, се проверява чрез произволни проби при събирането в производственото стопанство или при приемането на суровото мляко в предприятието за обработка или преработка. (4) При изследването на сурово мляко се спазват изискванията за: 1. вземане на проби от сурово мляко съгласно метода, посочен в приложение № 4; 2. определяне на точката на замръзване на сурово мляко съгласно метода, посочен в приложение № 5; 3. определяне на общия брой микроорганизми при 30 °С съгласно метода, посочен в приложение № 6; 4. определяне на соматичните клетки съгласно метода, посочен в приложение № 7; 5. доказване на антибиотици и сулфонамиди съгласно метода, посочен в приложение № 8. (5) Когато максималните стойности съгласно приложение № 3 и стойностите, посочени в т. 1—3 от приложение № 1, бъдат превишени и когато последвалото изследване покаже потенциална опасност за здравето, органите на НВМС предприемат съответните мерки. (6) Ако в рамките на три месеца от обявяването на резултатите от проверките по ал. 1, т. 1 и на проучването по ал. 5 и след като са били превишени стандартите по приложение № 1 млякото от въпросното стопанство не отговаря на тези стандарти, на това стопанство не се разрешава да доставя сурово мляко, докато то не достигне посочените изисквания. Чл. 21. (1) На топлинна обработка подлежат: 1. млякото за пиене, добито от животни, контролирани от органите на НВМС; 2. овчето, козето и биволското мляко за търговия. (2) Добитото мляко от здрави животни, но произхождащи от стада, които не отговарят на изискванията по чл. 16, ал. 1, се използва само за производство на топлинно обработено мляко или за производство на млечни продукти след топлинна обработка под контрол на НВМС. Чл. 22. Топлинно обработено мляко за пиене се предлага на пазара, ако: 1. е получено от сурово мляко, пречистено или филтрирано в центрофуги или с други подходящи средства съгласно чл. 13, ал. 1, т. 7; 2. отговаря на изискванията по чл. 21; 3. млекосъбирателните пунктове, в които е събирано, отговарят на изискванията по чл. 9–12 и 14 или е прехвърляно от една цистерна в друга при добри хигиенни условия; 4. суровото мляко, предназначено за производство на стерилизирано мляко или “UHT” мляко, се подлага на начална топлинна обработка в предприятие по т. 5; 5. е произведено в предприятие за преработка на мляко, което отговаря на условията по чл. 9–12 и 14 и се контролира съгласно чл. 44, 45 и 48; 6. е обработено в съответствие с чл. 27; 7. отговаря на изискванията на приложение № 2; 8. е обозначено, опаковано и маркирано съобразно с глави пета и шеста; 9. е проверено съгласно чл. 47 и 51; 10. е съхранявано и транспортирано в съответствие с глава седма; 11. е придружено от търговски документ с данни за топлинната обработка и от ветеринарния номер на предприятието; този документ се съхранява от получателя не по-малко от 1 година; 12. при кравето мляко точката на замръзване не превишава минус 0,520 °С, относително тегло над 1028 грама на литър, определено за пълномасленото мляко при 20° С, и съдържа минимум 28 грама протеин на литър, получен от умножението на процента на общото съдържание на азот в млякото по 6,38 и сух безмаслен остатък, който е не по-малко от 8,5 %; когато точката на замръзване има стойност по-висока от —0,52° С и проверките са проведени съгласно чл. 27, тя се приема, ако се докаже, че водното съдържание не е с външен произход. Чл. 23. (1) Млечни продукти се произвеждат само от сурово мляко, което отговаря на: 1. изискванията по чл. 22 и 27; 2. изискванията на приложение № 1; 3. изискванията по чл. 10, когато е преминало през събирателни пунктове. (2) Млечните продукти могат да се произвеждат от мляко, предвидено за преработване в продукти, получени от сурово мляко, което отговаря на условията по ал. 1, и е: 1. получено в млекопреработвателно предприятие, което е получило разрешително по чл. 57, т. 8 ЗВМД; 2. складирано и превозено в съответствие с изискванията на глава седма. (3) Млечни продукти, които не отговарят на изискванията по глава трета, на приложение № 2 или на изискванията за производство на сирене с период на зреене не по-малък от 60 дни, не могат да бъдат предмет на търговия или внос от други страни. Чл. 24. (1) Млечните продукти трябва да са: 1. получени от мляко или от продукти на млечна основа, отговарящи на изискванията по чл. 23; 2. произведени в млекопреработвателно предприятие, което е получило разрешително по чл. 57, т. 8 ЗВМД; 3. в съответствие на стандартите по приложение № 2; 4. опаковани, пакетирани, маркирани и етикетирани съгласно глави пета и шеста; 5. съхранявани и превозвани в съответствие с глава седма; 6. контролирани в съответствие с чл. 51; 7. подложени на топлинна обработка по време на производствен процес или произведени от продукти след топлинна обработка. (2) Млечните продукти могат да съдържат съставки, различни от мляко, но годни за консумация от хора. (3) Забранява се продажбата на мляко и млечни продукти, които са били подложени на йонизиращо облъчване. Чл. 25. При производство на сирене, включващо период на зреене не по-малък от 60 дни, се допускат отклонения от изискванията по: 1. характеристиките към суровото мляко от приложение № 1; 2. характеристиките на крайния продукт от приложение № 2 и чл. 24, ал. 1, т. 1 и 4; 3. член 13, ал. 1, т. 8. Чл. 26. (1) Цистерните, помещенията, инсталациите и оборудването могат да се използват за други хранителни продукти, ако са взети мерки за предотвратяване на риск от контаминиране или разваляне на млякото за пиене и млечните продукти. (2) Цистерните, използвани за млякото, се обозначават ясно, че се използват единствено за транспорт на хранителни продукти. (3) Млекопреработвателните предприятия, произвеждащи хранителни продукти със съдържание на мляко или млечни произведения заедно с други съставки, които не са претърпели топлинна или друга обработка с еквивалентен ефект, съхраняват такова мляко, млечни произведения и съставки отделно от млечните продукти. Чл. 27. (1) При производството на топлинно обработено мляко за пиене задължително се спазват следните изисквания: 1. топлинно обработеното мляко за пиене трябва да бъде получено от сурово мляко, което съответства на изискванията по приложение № 1; 2. след приемането на млякото от млекопреработвателното предприятие то се охлажда до температура не по-висока от 6° С и се съхранява при тази температура до топлинната му обработка, освен ако не е преработено до 4 часа от приемането му; ако суровото краве мляко не е преработено до 36 часа от приемането му, то се изследва преди да бъде топлинно обработено чрез директните и индиректните методи. Ако общият брой колонии при 30° С превишава 300 000 в мл, млякото не се използва за производството на топлинно обработено мляко за пиене. (2) При производството на топлинно обработено мляко за пиене се вземат всички необходими мерки, включително: 1. произволното вземане на проби за определяне на общия брой колонии чрез културален метод при 30° С, установяващ, че: а) в суровото краве мляко, необработено до 36 часа след приемането му, общият брой микроорганизми не превишава 300 000 в мл преди топлинното му третиране; б) в мляко, подложено на първоначална пастьоризация, общият брой колонии не превишава 100 000 в мл преди второто топлинно третиране; 2. преди топлинната обработка млякото, предназначено за пиене, е обект на регулярни проверки за наличие на вода с външен произход чрез криоскопски метод, включващ: а) резултатите от проверките по чл. 20, ал. 3 и в частност тяхното разнообразие и осреднени резултати; б) резултатите от съхранението и преработката на млякото според Добрата производствена практика (ДПП), установени чрез криоскопски метод; в) топлинно обработеното мляко може да е обект на друг тест, който показва микробиологичното състояние на млякото преди топлинната обработка. (3) Когато с проверка по ал. 2, т. 2 се установи вода с външен произход, НВМС предприема съответни мерки. Чл. 28. (1) При производството на пастьоризирано мляко задължително се спазват следните изисквания: 1. то да бъде получено чрез обработка, включваща висока температура за кратко време (поне 71,7° С за 15 сек или друга еквивалентна комбинация), или чрез процес на пастьоризация, включващ различно време и температурни комбинации за получаване на еквивалентен ефект; 2. млякото да показва негативна реакция на фосфатазен тест и позитивна реакция на пероксидазен тест; при производството на пастьоризирано мляко, което показва негативна реакция на пероксидазен тест, производителят посочва на етикета, че млякото е произведено като “високотемпературно пастьоризирано”; определянето на фосфатазната активност се извършва съгласно метода, посочен в приложение № 9; пероксидазната активност се определя съгласно метода, посочен в приложение № 10; 3. веднага след пастьоризация да е охладено до температура не по-висока от 6° С. (2) При изследване на пастьоризирано мляко се спазват изискванията за: 1. вземане на проби от пастьоризирано мляко съгласно метода, посочен в приложение № 4; 2. определяне на точката на замръзване съгласно метода, посочен в приложение № 5; 3. определяне на общия брой психротрофни микроорганизми при 21 °С и общ брой микроорганизми при 30 °С съгласно методите, посочени съответно в приложения № 11 и № 6; 4. определяне на общия брой колиформи след култивиране при 30 °С съгласно приложение № 12; 5. доказване на антибиотици и сулфонамиди съгласно метода, посочен в приложение № 8; 6. доказване на патогенни микроорганизми съгласно метода, посочен в приложение № 13. Чл. 29. (1) При производството на “UHT” мляко задължително се спазват следните изисквания: 1. то да е получено от сурово мляко, третирано с непрекъснат поток от топлина, позволяващ постигането на висока температура за кратко време (не по-малко от 135° С за не по-малко от 1 сек), с цел унищожаване на всички вегетативни микроорганизми и техните спори, използвайки асептични светлонепропускливи опаковки или такива, които при опаковането са станали светлонепроницаеми, така че непрозрачната опаковка да не променя химическите, физичните и органолептичните качества на млякото; 2. то да бъде запазено по начин, изключващ неговото разваляне, установено чрез термостатна проба, със средствата на внезапните проверки за вземане на проби (15 дни в затворен контейнер при температура 30° С, когато е нужно, контролът може да бъде направен за период от седем дни в затворена опаковка при температура 55° С); 3. когато в процес на третирането му с ултрависока температура е включен директен контакт на млякото и парата (уперизация), парата да е получена от вода за пиене и да не оставя остатъци от чужди вещества в млякото или да го повлиява неблагоприятно; използването на този процес да не причинява каквито и да са изменения във водното съдържание на третираното мляко. (2) При изследване на мляко, произведено по UHT технология, се спазват изискванията за: 1. вземане на проби от мляко, произведено по UHT технология, съгласно метода, посочен в приложение № 4; 2. определяне на точката на замръзване на мляко, произведено по UHT технология, съгласно метода, посочен в приложение № 5; 3. определяне на общия брой микроорганизми при 30 °С съгласно метода, посочен в приложение № 6; 4. доказване на антибиотици и сулфонамиди съгласно метода, посочен в приложение № 8. Чл. 30. (1) При производството на стерилизираното мляко задължително се спазват следните изисквания: 1. да е затоплено и стерилизирано в херметично затворени опаковки или контейнери, като затварянето е надеждно; 2. млякото да е запазено така, че при произволно вземане на проби да не се наблюдава развалянето му след 15 дни в затворени контейнери при температура 30° С. (2) Когато е нужно, условието на ал. 1, т. 2 може да бъде изпълнено за период 7 дни при температура 55° С в затворени контейнери. (3) При изследване на стерилизирано мляко се спазват изискванията за: 1. вземане на проби от стерилизирано мляко съгласно приложение № 4; 2. определяне на точката на замръзване на стерилизирано мляко съгласно метода, посочен в приложение № 5; 3. определяне на общия брой микроорганизми при 30 °С съгласно метода, посочен в приложение № 6; 4. доказване на антибиотици и сулфонамиди съгласно метода, посочен в приложение № 8. Чл. 31. (1) Пастьоризираните млека, обект на високотемпературна пастьоризация, “UHT” и стерилизираното мляко могат да се произвеждат от сурово мляко, преминало топлинна обработка или термизация в друго предприятие; в такъв случай факторът време—температура трябва да бъде по-нисък или еквивалентен на пастьоризацията и млякото да показва позитивна реакция на пероксидазен тест преди вторичното третиране. (2) Пастьоризираното мляко трябва да бъде произведено при същите условия от сурово мляко, което е преминало само първоначална термизация. (3) Топлинният процес, температурата и времетраенето на топлообработката при пастьоризирането, “UHT” и стерилизираното мляко, типовете оборудване за топлинната обработка, клапите за разклоняване на потоците и видовете устройства за контрол и запис на температурата се одобряват от НВМС. Чл. 32. (1) Данните, получени от самозаписващи термометри, се подреждат по дати и се пазят в продължение на две години и се показват при поискване от НВМС. (2) В случай на бързо развалящи се нетрайни продукти периодът по ал.1, с разрешение на орган на НВМС, може да се редуцира на два месеца след минималния срок на годност. Чл. 33. (1) Топлинно обработеното мляко за пиене: 1. отговаря на микробиологичните стандарти по приложение № 2; 2. не съдържа фармакологично активни субстанции в количества, по-високи от пределно допустимите стойности. (2) Патогенните микроорганизми и техните токсини да не присъстват в количества, които увреждат здравето на консуматора. Ако стандартите за тези количества съгласно т. 1 от приложение № 2 са превишени, хранителните продукти се изключват от употреба и се снемат от пазара. (3) При всички случаи, когато стандарти по т. 2 от приложение № 2 са превишени, се провежда проверка по въвеждането на методите за мониторинг и проверка на критичните точки, приложени в производствените предприятия. Информация за всички корективни процедури, включени в мониторинга на производството, се изпраща в НВМС, за да се избеге повторение на грешките. (4) Винаги, когато стандартът М (т. 2 от приложение № 2) е превишен при сирене, произведено от сурово мляко и от терминизирано мляко, или меко сирене, тестирането се провежда за наличие на щамове от ентеротоксични С. ауреус или Е.коли, които са считани за патогенни, и също, ако е необходимо за вероятното наличие на стафилококови токсини в такива продукти чрез научно обосновани методи. Ако се идентифицират посочените щамове и/или се намерят стафилококовите ентеротоксини, произведените партиди се изтеглят от пазара, като се информира НВМС за предприетите действия по тяхното изтегляне и корективните процедури, приложени в производствената мониторна система. Чл. 34. (1) Собственикът или ръководителят на млекопреработвателното предприятие предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че: 1. суровото мляко, предназначено за производство на млечни продукти, е топлинно обработено; 2. при производство на традиционни млечни продукти, характерни за определен географски район, произведени от сурово мляко, то е използвано в производството в рамките на 36 часа от добива, ако е съхранявано при температура 6° С, или в рамките на 48 часа—ако е съхранявано при температура 4° С от добива; суровото мляко, използвано за производството на тези продукти, отговаря на изискванията по приложение № 1. (2) Поради технически причини при производството на определен тип млечни продукти НВМС може да въведе времетраене и температури по ал. 1, които да бъдат превишени. (3) Топлинно обработеното мляко предназначено за производството на млечни продукти, се получава от сурово мляко,което отговаря на стандартите по приложение № 1 и на изискванията на приложение № 3 по време на гратисния период. (4) Топлинно обработеното термизирано мляко отговаря на следните изисквания: 1. получено е от сурово мляко, което ако не е обработено в рамките на 36 часа от приемането му в млекопреработвателното предприятие, не надхвърля 300 000 броя микроорганизми за мл при кравето мляко; 2. ако се използва за производство на пастьоризирано, “UHT” или стерилизирано мляко, преди третирането му да има общ брой микроорганизми при 30° С, равен или по-малък от 100 000 за мл. (5) Топлинно обработеното пастьоризирано мляко отговаря на следните изисквания: 1. получено е чрез средствата за третиране, включващи висока температура за кратко време (поне 71,7° С за 15 сек или каквато и да е друга еквивалентна комбинация), или пастьоризация, използваща различно време и температурна комбинация, за да се получи еквивалентен ефект; 2. показва отрицателна реакция на фосфатазен тест и положителна реакция на пероксидазен тест; пастьоризирано мляко, което показва негативна реакция на пероксидазов тест, се означава като “висока температурна пастьоризация”. (6) “UHT” млякото се получава с прилагане върху суровото мляко на постоянен приток на топлина, водеща със себе си висока температура за кратко време (не по-малка от 135° С за не по-малко от една секунда), необходима да унищожи всички увреждащи млякото микроорганизми и техните спори, така че химическите,физическите и органолептичните изменения да са минимални. Глава пета РАЗФАСОВАНЕ И ОПАКОВКА Чл. 35. (1) Опаковането се извършва при хигиенни условия в места, определени за тази цел. (2) Бутилирането, пълненето на опаковки с топлинно обработено мляко и течни млечни продукти, запечатването на опаковките и опаковането им да бъде извършено автоматично. Когато производството е ограничено, НВМС може да разреши неавтоматични методи за затваряне, осигуряващи същата сигурност по отношение на хигиената. (3) Опаковката или амбалажът не може да се използва повторно за продукти по наредбата с изключение на определени типове опаковки след щателно измиване и дезинфекция. (4) Опаковката се затваря в млекопреработвателните предприятия, в които е била извършена последната топлинна обработка на млякото за пиене и/или млечните продукти в течна форма, веднага след напълването по начин, гарантиращ, че млякото е предпазено от странични въздействия от външен произход при запазване на неговите характеристики. Затварящата система се проектира по начин, осигуряващ видимо доказателство, ако опаковката е била отваряна. (5) Производството на продукта и опаковането могат да се осъществяват в едно помещение в съответствие с ал. 1, ако при операциите по ал. 2 се спазват следните условия: 1. помещението е достатъчно просторно и оборудвано, за да осигури хигиената на провежданите операции; 2. обвивният и опаковъчният материал са внесени в млекопреработвателното предприятие с покрития за предпазването им от повреди по време на транспорта и са складирани при хигиенни условия в помещения, предназначени за тази цел; 3. в помещенията за складиране на опаковъчния материал не се допускат прах, вредители и са отделени от помещенията, съдържащи субстанции, които могат да замърсят продуктите; пакетиращият материал не се поставя директно на пода; 4. опаковъчният материал се сглобява при хигиенни условия, преди да се внесе в помещението; отклонение от това изискване се допуска в случай на автоматично сглобяване на пакетите, осигуряващо липса на риск от контаминация на продукта; 5. опаковките се внасят в помещението при хигиенни условия и се използват веднага; те не могат да се подготвят от персонал, работещ с неопаковани продукти; 6. веднага след опаковането продуктите се поставят в складовото помещение. Чл. 36. Собственикът или ръководителят на млекопреработвателно предприятие за целите по контрола осигурява поставянето върху опаковката на топлинно обработено мляко и млечни продукти в течна форма на следната информация в допълнение на информацията по глава шеста: 1. вид на топлинната обработка, която млякото е преминало; 2. информация за датата на последната топлинна обработка; 3. при пастьоризираното мляко—температурата, при която трябва да се съхранява. Чл. 37. (1) Продуктите по чл. 1, т. 1 носят здравна маркировка. (2) Маркирането се извършва по време или веднага след производството в млекопреработвателното предприятие на ясно видимо място. (3) Здравната маркировка трябва да бъде четлива, неделима, нейните характеристики— лесно определими, и се поставя: 1. върху опаковката на продукта, ако продуктът е индивидуално опакован, или на етикета, ако е поставен на опаковката; 2. на общата обвивка, ако продуктите са опаковани индивидуално и след това пакетирани заедно и така доставени до потребителя. (4) Когато продуктите, маркирани в съответствие с ал. 1—3, са последователно опаковани в големи опаковки, здравната маркировка се поставя също и върху тях. (5) Здравната маркировка съдържа следната информация в елипсовидно оформление, като буквите и цифрите са с височина 0,2 см: 1. инициалите с главни букви “BG”—върху горната част на опаковката; 2. ветеринарен регистрационен номер на млекопреработвателното предприятие, когато е нужно на препакетиращия център или хладилника—в центъра на опаковката. (6) Здравната маркировка на предприятия по чл. 43, ал. 4 съдържа данните по ал. 5 без инициалите “BG” иес кръгла форма. (7) Върху големи опаковки се поставя овален печат с широчина 6,5 см и височина 4,5 см, включващ информацията по ал. 5, като буквите са с широчина 0,8 см и цифрите са с височина 1 см. Здравният печат може да включва и името на ветеринарния лекар, извършил маркирането. (8) Здравната маркировка се полага на продукта, обвивката и опаковката с мастилен печат или щампована. (9) Здравната маркировка може да се състои от неподвижна поставка от резистентен материал, отговарящ на всички хигиенни изисквания, и носеща информацията по ал. 5. (10) Информацията, съдържаща се в здравната маркировка, се указва и в съпровождащите пратката търговски документи. Чл. 38. (1) Етикетирането на продуктите по чл. 1, т. 1 се извършва при условията и по реда на Наредбата за етикетирането и представянето на храните (приета с ПМС № 136 от 2000 г., ДВ, бр. 62 от 2000 г.). (2) Етикетирането се поставя за целите на инспекцията и съдържа: 1. думите “сурово мляко”—за сурово мляко, предназначено за директна консумация от хората; 2. думите “приготвено със сурово мляко”— за продукти на млечна основа, произведени от сурово мляко, чийто производствен процес не включва топлинна обработка, включително термизация; 3. за други млечни продукти—типа на топлинната преработка, приложена в края на производствения процес; 4. за млечни продукти, в които се среща развитие на микроорганизми—срока на годност или поне дата, до която са годни за консумация. Глава седма ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТРАНСПОРТ Чл. 39. (1) Продуктите по чл. 1, т. 1, които не могат да бъдат складирани при стайна температура, се складират при температури, определени от производителя, осигуряващи тяхната трайност. (2) Максималната температура, при която пастьоризираното мляко се съхранява до напускане на предприятието и по време на транспорта, е 6° С. (3) Цистерните, бутилките и други контейнери, които се използват за транспорт на пастьоризирано мляко, отговарят на следните хигиенни изисквания: 1. вътрешната им повърхност и всички части, които могат да са в контакт с млякото, са направени от гладък материал, лесен за почистване, измиване и дезинфекция, устойчив на корозия и непредаващ субстанции на млякото, в такива количества, които да повлияват на здравето на хората, повреждат състава на млякото или променят неговите органолептични характеристики; 2. да са конструирани по такъв начин, че млякото да се източва напълно и ако са затворени с кранове, лесно да се демонтират, измиват, изчистват и дезинфекцират; 3. да се подлагат на измиване, почистване и дезинфекция веднага след всяко използване и ако е необходимо—преди всяка употреба; почистването и дезинфекцията се провеждат в съответствие с чл. 14, т. 2; 4. да са херметически затворени преди и по време на транспорта с водонепропускливи затварящи се устройства. (4) Транспортните средства и контейнерите за транспортиране на пастьоризирано мляко са проектирани и оборудвани по такъв начин, че изискваните температури да се поддържат през времето на транспорта. (5) Транспортните средства или бутилки са в добро състояние. Те могат да се използват за транспорт и на други продукти или обекти, които не причиняват влошаване качествата на млякото. Техните вътрешни повърхности са гладки и лесно се измиват, почистват и дезинфекцират. Вътрешността на превозните средства, предназначени за транспорт на топлинно обработено мляко в малки опаковки или бутилки, е проектирана така, че предпазва опаковките от замърсяване и атмосферни влияния. Те не могат да бъдат използвани за транспорт на животни. Чл. 40. (1) Националната ветеринарномедицинска служба редовно проверява съответствието на средствата за транспорт и условията на товарене с изискванията на наредбата. (2) Националната ветеринарномедицинска служба може да допусне отклонения от тези изисквания за времето на транспортиране само за доставки на дребно и да въведе отклонение от +2° С. Глава осма ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОДОБРЕНИТЕ НАЦИОНАЛНИ РЕФЕРЕНТНИ ЛАБОРАТОРИИ ЗА АНАЛИЗИ И ПРОВЕРКА НА КАЧЕСТВОТО, БЕЗВРЕДНОСТТА И БЕЗОПАСНОСТТА НА МЛЯКОТО И МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ Чл. 41. (1) Одобрените национални референтни лаборатории за анализи и проверка на състава, качеството и безвредността на млякото и млечните продукти се определят по реда на чл. 14, ал. 3 ЗВМД. Тези лаборатории: 1. координират дейността на акредитирани лаборатории за анализи за качеството, безвредността и безопасността на млякото и млечните продукти; 2. подпомагат НВМС в организирането и въвеждането на системи за контрол на качеството при производството на млякото и млечните продукти; 3. периодично организират сравнителни изпитвания между тях. (2) Националната ветеринарномедицинска служба води списък на националните оторизирани лаборатории, който се предоставя при поискване на други страни. Чл. 42. (1) Ръководителите на лабораториите по чл. 41 са длъжни да: 1. дават на акредитираните лаборатории методите и да организират сравнителни тестове, както и да информират акредитираните лаборатории за напредъка в тази област; 2. провеждат курсове за обучение на персонала от акредитираните лаборатории; 3. оказват научна и техническа помощ на НВМС, особено в случаите, когато резултатите от изследването са спорни; 4. гарантират, че персоналът им ще пази тайна за някои цели, резултати или връзки. (2) Националната референтна лаборатория осигурява изпълнението на следните условия: 1. има подходящ квалифициран персонал с достатъчно опит в техническото прилагане на анализите и тестовете за мляко и млечни продукти, както и с достатъчно познания за международните стандарти и практика; 2. притежава съоръжения и химикали, които са необходими за задачите по ал. 1; 3. има подходяща административна структура и инфраструктура; 4. има наличен, ако е необходимо, актуализиран списък на одобрените и използваните субстанции и химикали и актуализиран списък на техните производители и доставчици. Чл. 43. (1) Националната ветеринарномедицинска служба издава разрешително по чл. 57, т. 8 ЗВМД и води регистър на: 1. млекосъбирателните пунктове; 2. млекопреработвателните предприятия; 3. препакетиращите цехове; 4. складовете за съхранение на млечни продукти. (2) На обекти, получили разрешително по ал. 1, се дава ветеринарен регистрационен номер. (3) Регистърът на обектите по ал. 1 при поискване се предоставя от НВМС на други държави. (4) За предприятия с капацитет на производство до един тон дневно не се прилагат изискванията по: 1. чл. 9, т. 12—относно самостоятелни съблекални; 2. чл. 13, ал. 1, т. 4 и 8—относно отделни помещения за приемане и пастьоризиране на млякото; 3. чл. 13, ал. 1, т. 8, букви “б” и “в”. Те се водят на отделен регистър и всички продукти, произвеждани в такива предприятия, се продават на национално равнище. Чл. 44. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол в обектите по чл. 43, ал. 1 за спазване изискванията за добри производствени практики. (2) При констатиране на нарушения на хигиенните изисквания в производствения процес или затруднения при провеждане на проверката органите на НВМС предприемат мерките по чл. 59 ЗВМД. (3) При издаване на предписания НВМС се съобразява и със заключенията на експерти от други страни във връзка с търговията с тях. Чл. 45. (1) Проверките и контролът върху обектите по чл. 43, ал. 1 се извършват от НВМС при спазване изискванията от глава десета. (2) Честотата на проверките и контролът зависят от големината на обектите по чл. 43, от вида на произвеждания и съхраняван продукт, от преценката за степента на риска, както и от предоставените гаранции по извършвания самоконтрол съгласно чл. 49. Чл. 46. Собствениците и ръководителите на обектите по чл. 43, ал. 1 са длъжни да осигурят на държавния ветеринарен лекар свободен достъп за проверките и контрола на всички етапи от производството и съхранението на продуктите, както и до финансовите документи на предприятието. Чл. 47. (1) Националната ветеринарномедицинска служба редовно анализира резултатите от направените изследвания по чл. 49. Тя може да предприеме и други мерки по нейна преценка, свързани с проверките и контрола на всички етапи от производството на продуктите. (2) За резултатите от проверките и анализите НВМС писмено уведомява собствениците или ръководителите на обектите по чл. 43, ал. 1. Чл. 48. Националната ветеринарномедицинска служба извършва контрол на животните от производствените ферми за спазване на изискванията по чл. 15—20. Чл. 49. Собственикът и ръководителят на предприятието вземат всички необходими мерки за гарантиране на контрола на всеки етап от производствения процес на продукта, като: 1. проверяват инвентара, съоръженията и машините на всички етапи на производство на продукта; 2. определят критичните точки на базата на производствения процес; 3. осигуряват постоянното им наблюдение и контрол чрез подходящи методи; 4. изпращат проби за анализи в одобрени от НВМС лаборатории; 5. съхраняват резултатите от проверките или тестовете в писмена или регистрирана форма най-малко 2 г.; за млечни продукти, които не са съхранявани при обичайната температура, този период е 2 месеца след изтичане срока на годност; 6. информират незабавно НВМС при резултати от лабораторни изследвания с данни за риск за здравето на хората; 7. в случай на внезапен риск за здравето на хората изтеглят от пазара млечните продукти; тези продукти остават под възбрана от държавен ветеринарен лекар, докато не бъдат унищожени, използвани за други цели без консумация от хора или бъдат преработени по начин, гарантиращ тяхната безопасност; 8. контролират изтеглените продукти до тяхното унищожаване под контрола на държавен ветеринарен лекар или ги преработват след разрешение от НВМС; 9. гарантират точното полагане на здравната маркировка; 10. собственикът или управителят въвежда програма за запознаване и обучение на персонала с изискванията за хигиенно производство, адаптирано с производствената структура; държавният ветеринарен лекар участва в създаването и прилагането на програмите за обучение. Чл. 50. (1) Суровото мляко, топлинно обработеното мляко и млечните продукти се контролират от НВМС с мониторингови програми за наличие на остатъци от лекарствени средства, консервиращи вещества и замърсители от околната среда. (2) Изследванията се провеждат по научно доказани методи, утвърдени международно или от законодателството на Европейския съюз. Референтните методи за изследване и допустимите нива на субстанциите се одобряват от НВМС. (3) Не се допускат за консумация от хора мляко и млечни продукти с наличие над пределно допустимите стойности на остатъци от лекарствени средства, консервиращи вещества, замърсители от околната среда и други субстанции, опасни или вредни за човешкото здраве или променящи органолептичните качества на млякото и млечните продукти. (4) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол за съответствие с изискванията и разработва подробна схема за извършване на проверките на място по мониторинга съгласно ал. 1, която включва: 1. честотата за провеждане на проверките по мониторинга; 2. методите и пределно допустимите концентрации на изследваните субстанции. (5) Генералният директор на НВМС със заповед може да разшири списъка по ал. 1. Чл. 51. Националната ветеринарномедицинска служба извършва контрол и на млечни суровини, влагани в продукти с друг основен състав. Глава десета ЗДРАВНИ ПРОВЕРКИ И НАДЗОР НА ПРОИЗВОДСТВОТО Чл. 52. Контролът за спазване изискванията на наредбата се осъществява от НВМС в предприятията и включва: 1. контрол върху: а) чистотата на помещенията, оборудването и хигиената на персонала; б) ефикасността от проверките, проведени от предприятията, особено чрез анализ на резултатите и вземането на проби; в) микробиалните и хигиенните условия за производството на млечните продукти; г) ефикасността на обработката на млечните продукти и топлинно обработеното мляко за пиене; д) херметичното затваряне на опаковките със средствата на произволно вземане на проби; е) съответната здравна маркировка на млечните продукти; ж) условия за складиране и транспорт; 2. вземане на всички проби, необходими за лабораторна диагностика; 3. провеждане на други проверки, считани за необходими. Глава единадесета ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВНОС Чл. 53. Внос на мляко и млечни продукти се допуска: 1. от други страни или част от тяхната територия, свободни от заболяванията по чл. 15; 2. ако са придружени от ветеринарен сертификат, издаден в момента на натоварването от компетентен ветеринарен орган. Чл. 54. Националната ветеринарномедицинска служба издава разрешение за внос на мляко и млечни продукти, ако те отговарят на ветеринарномедицински изисквания при внос съгласно чл. 44 ЗВМД. ВЕСТНИК СТР . 69 ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Сурово мляко” е мляко, добито от секрецията на млечните жлези на една или повече крави, овце, кози и биволици, което не е загрявано над 40° С или не е било подложено на обработка, която има подобен ефект. 2. “Мляко за производство на продукти на млечна основа” е сурово мляко за преработване, течно или замразено мляко, получени от сурово мляко, подложено или не на разрешена физическа обработка, като топлинна обработка или термична обработка, или мляко с изменен състав, при което тези промени се ограничават до добавяне и/или отстраняване на натурални съставки на млякото. 3. “Топлинно обработено мляко за пиене” е мляко, предназначено за продажба на крайния консуматор и на институции, получено чрез топлинна обработка, или пастьоризирано мляко за продажба наливно по желание на крайния потребител. 4. “Продукти на млечна основа” са млечни продукти, получени изключително от мляко, като се приеме, че необходимите за тяхното производство съставки могат да се добавят. Тези съставки не се използват като заместители на част от млечните съставки или всички такива и комбинирани млечни продукти, в които няма заменена съставка или има намерение да бъде заменена някоя млечна съставка и в която млякото или млечният продукт е основна част от гледна точка на количеството или характеристиката на продукта. 5. “Топлинна обработка” е всякаква обработка, включваща загряване, която предизвиква отрицателна реакция на фосфатазен тест. 6. “Термизация” е нагряване на суровото мляко между 57 и 68° С за 15 секунди, така че след обработката млякото да покаже положителен фосфатазен тест. 7. “Производствена ферма” е ферма, в която се отглеждат една или повече млекодайни крави, овце, кози или биволици. 8. “Млекосъбирателен пункт” е място, където суровото мляко се събира и има възможност за неговото филтриране и охлаждане. 9. “Млекопреработвателно предприятие” е предприятие, където суровото мляко е подложено на топлинна обработка и продуктите на млечна основа се обработват, преработват и опаковат. 10. “Компетентна власт” е Националната ветеринарномедицинска служба. 11. “Опаковане” е запазване на продуктите чрез използване на първоначална опаковка или танк в пряк контакт със съответните продукти, както и самата първоначална опаковка или първоначалният танк. 12. “Херметически затворена опаковка” е опаковка, която е затворена с цел да осигури защитата на съдържанието от проникване на микроорганизми по време и след топлинната обработка и която е херметична. СТР . 70 13. “Пласиране на пазара” е съхраняването или излагането на показ с оглед продажба, офериране за продажба, доставка или какъвто и да е друг начин с изключение на продажбата на дребно. 14. “Оборна проба” е пробата, представляваща млякото от едно напълно контролирано сутрешно или вечерно доене, започващо не по-рано от единайсет часа или повече от тринайсет часа след предходното доене. 15. “Добри произодствени практики” (ДПП) са системи от основни правила, които трябва да се спазват при производството на храни и които са свързани с производство на суровини, персонал, помещения, съоръжения, материали, състояние на изходни суровини, документация, хигиенно поддържане, технология на производствените системи за контрол с цел да се сведе до минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност. 16. “Мониторингови програми” се осъществяват с цел въвеждане на ефикасна и единна система за контрол върху използването на непозволени вещества и следене на определен брой остатъци от фармакологично активни субстанции и замърсители на околната среда, разглеждане и разкриване на причините за тяхното наличие в суровините и продуктите от животински произход. 17. “Акредитирана лаборатория” е такава, която притежава сертификат от Българската служба по акредитация (БСА) и отговаря на изискванията на БДС EN 45001. 18. “Оторизирана или референтна лаборатория” е такава, която е одобрена със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на НВМС. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. В срок 2 г. от влизане на наредбата в сила съществуващите млекосъбирателни пунктове, млекопреработвателни предприятия, складове и препакетиращи цехове следва да се приведат в съответствие с изискванията, посочени в нея. § 3. В срок 3 г. от обнародването на наредбата в “Държавен вестник” суровото мляко, доставено до млекопреработвателни предприятия, които не са одобрени за търговия с ЕС, трябва да отговаря на изискванията, заложени в приложение № 3 на тази наредба. § 4. Тази наредба се издава на основание § 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 29 за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия (ДВ, бр. 106 от 1995 г.) и чл. 3—11 от Наредба № 3 за добив, изкупуване и окачествяване на сурово мляко (ДВ, бр. 12 от 1998 г.). § 5. Изпълнението на тази наредба се възлага на генералния директор на НВМС. Министър: В. Върбанов ВЕСТНИК Приложение № 1 към чл. 23 Изисквания, които трябва да бъдат спазвани при събирането на сурово мляко 1. Сурово краве мляко: 1.1. Провежда се изследване на представителна проба от суровото мляко, взета от всяко производствено стопанство: (а) средногеометрично за период два месеца с най-малко две проби на месец; (б) средногеометрично за период три месеца с най-малко една проба на месец; когато клетъчните елементи варират значително според сезона, на млекопроизводителите може да бъде разрешено съответно да прилагат различен метод на изчисляване на резултатите в периода на ниска лактация. 1.2. Суровото краве мляко, предназначено за производство на топлинноообработено мляко за пиене, ферментирало мляко, подсладена извара с каймак, желирано или ароматизирано мляко и сметана, трябва да отговоря на следните стандарти: брой на колониите при 30° С (за мл) < 100 000 (а) брой на соматичните клетки (за мл) < 400 000 (б) 1.3. Суровото краве мляко за производство на млечни продукти, различни от тези, споменати в т. 1, трябва да отговаря на следните стандарти: брой на колониите при 30° С (за мл) < 100 000 (а) брой на соматичните клетки (за мл) < 400 000 (б) 1.4. Суровото краве мляко, предназначено за производство на продукти, чийто производствен процес не включва топлинна обработка, трябва: (а) да отговаря на стандартите от т. 1; (б) освен това да отговаря на следния стандарт ( 1): Staphylococcus aureus (за мл): n = 5 m = 500 М = 2000 с = 2, (1) където: n е броят на отделните проби, които се съдържат в пробата; m — прагова стойност за броя бактерии; резултатът е задоволителен, когато броят бактерии във всички единици от пробата не превишава “m”; М — максимална стойност за броя бактерии; резултатът трябва да се счита незадоволителен, ако броят на бактериите в една или повече единици проба е “М” или повече; с — броят единици проба, когато броят на бактериите може да бъде между “m” и “М”; пробата се счита приемлива, ако броят на бактериите на другите единици проба е “m” или по-малко. 2. Сурово биволско мляко: За спазването на тези стандарти се провежда изследване на представителна проба от суровото мляко, взета от всяко производствено стопанство: (а) средногеометрично за период два месеца с най-малко две проби на месец. (б) средногеометрично за период три месеца с най-малко една проба на месец. 2.1. Суровото биволско мляко за производство на млечни продукти трябва да отговаря на следните стандарти: брой на колониите при 30° С (за мл) < 1 000 000 (а) брой на соматичните клетки (за мл) < 500 000 (б) 2.2. Суровото биволско мляко, предназначено за производство на продукти, чийто производствен процес не включва никаква топлинна обработка, трябва да отговаря на следните изисквания: брой на колониите при 30° С (за мл) брой на соматичните клетки (за мл) Staphylococcus aureus І 500 000 І 400 000 както при кравето мляко. 3. Суровото козе, овче и биволско мляко трябва да отговаря на следните стандарти: 3.1. ако е предназначено за производство на топлообработено мляко за пиене или продукти с топлообработено мляко: брой на колониите при 30° С (за мл) ВЕСТНИК Вид микроорганизми І 1 500 000; І 500 000. Приложение № 2 към чл. 33 Е. коли Микробиологични критерии за определени млечни продукти след тяхното производство в млекопреработвателните предприятия 1. Задължителни критерии: патогенни микроорганизми Вид микроорганизми Продукт Листерия сирена, различни моноцитогенес от твърдите сирена други продукти Салмонела всички продукти освен мляко на прах мляко на прах Стандарт (мл, г) (а) отсъстват в 25 г (с) n=5, с=0 отсъстват в 1 г отсъстват в 25 г n=5, с=0 меки сирена (произведени от топлинно обработено мляко) прясно сирене, мляко на прах, замразени млечни продукти (вкл. сладолед) сирена, произведени от сурови млека и от терминизирано мляко Стандарт (мл, г) (а) m = 1000 М = 10000 n =5 с =2 m = 100 М = 1000 n =5 с =2 m = 10 М = 100 n =5 с =2 m = 10000 М = 100000 n =5 с =2 меки сирена (произведе- m = 100 ни от топлинно обрабо- М = 1000 тено мляко) n =5 с =2 3. Индикаторни организми: основни насоки Вид микроорганизми Продукт Колиформни 30° С течни млечни продукти отсъстват в 25 г (с) n=10, с=0 Патогенните микроорганизми и техните токсини не трябва да присъстват в количества, които повлияват на здравето на консуматора, където: а) n = брой на отделните проби, които се съдържат в пробата; m = прагова стойност за броя бактерии; резултатът е задоволителен, когато броят бактерии във всички единици от пробата не превишава “m”; М =максимална стойност за броя бактерии; резултатът трябва да се счита незадоволителен, ако броят на бактериите в една или повече единици проба е “М” или повече; с = броят единици проба, когато броят на бактериите може да бъде между “m” и “М”; пробата се счита приемлива, ако броят на бактериите на другите единици проба е “m” или по-малко; б) изследването не е задължително за стерилизирано мляко и млечни продукти, където топлинната обработка се прилага след обвиването или пакетирането; в) двадесет и пет грамовите проби да съдържат по 5 изследвания от 5 г продукт, взети от различни части на продукта. 2. Аналитични критерии: организми, показващи лоша хигиена Продукт Стафилококус сирена, произведени ауреус от сурови млека и от терминизирано мляко 3.2. ако е предназначено за производство на продукти, произведени със сурово мляко чрез процес, при който не се изисква топлинна обработка: брой на колониите при 30° С (за мл) СТР . 71 Културален метод Стандарт (мл, г) (а) m= 0 М= 5 n =5 с =2 сметана или масло, m= 0 произведени от пастьоМ= 10 ризирано мляко или n =5 крем с =2 меки сирена (произведе- m = 10000 ни от топлинно обрабо- М= 100000 тено мляко) n =5 с =2 продукти, произведени m= 0 от мляко на прах М= 10 n =5 с =2 замразени млечни m = 10 продукти (вкл. М= 100 сладолед)(а) n =5 с =2 течни топлинно обрабо- m = 50000 тени млечни нефермен- М= 100000 тирали продукти n =5 с =2 замразени млечни проm = 100000 дукти (вкл. сладолед) (в) М= 500000 n =5 с =2 а) след инкубация при 60° С за пет дни (брой на колониите при 21° С); б) брой на колониите при 30° С. 4. Млечните продукти в течно или гел състояние, които са преминали UHT третиране или стерилизация и които са предназначени за консервация при стайна температура, трябва да отговарят на следните стандарти след инкубация за 15 дни при 30° С: СТР . 72 (а) брой на колониите при 3° С (за 0,1 мл) І 10; (в) органолептични тестове нормални. Микробиологични критерии за мляко за пиене 1. Суровото краве мляко за пиене трябва да отговаря на следните микробиологични показатели след опаковането му: (а) брой на колониите при 30° С (за 0,1 мл) І 10; (б) Стафилококус ауреус (в мл) m = 100, М= 500, n = 5, с = 2; Салмонела (не се установява в 25 г) n = 5, с=0 Не се допускат патогенни микроорганизми и техните токсини в количества, увреждащи здравето на консуматора. 2. При внезапно вземане на проби от млекопреработвателните предприятия пастьоризираното мляко трябва да отговаря на следните микробиологични показатели: —патогенни микроорганизми: не се установяват в 25 г m = 0, М = 0, n = 5, с = 0; —колиформи (за мл): m = 0, М = 5, n = 5, с = 1 След инкубиране при 6° С за 5 дни Брой на колониите при 21° С (за мл): m= 5 × 104, М = 5 × 105, n = 5, с = 1. 3. При внезапно вземане на проби от млекопреработвателните предприятия стерилизираното мляко и UHT мляко трябва да отговарят на следните стандарти след инкубирането им при 30° С за 15 дни: брой на колониите (30° С) І 10 (за 0,1 мл); фармакологично активни субстанции: непревишаващи стойностите по чл. 50, ал. 3. Показатели ВЕСТНИК Приложение № 3 към § 3 Изисквания към качеството на суровото краве мляко изкупваемо Изискването се отнася за сурово краве мляко изкупваемо, предназначено за преработване и млечни продукти. Според органолептичните, физико-химичните, микробиологичните и цитологичните показатели суровото мляко може да бъде: 1) екстра качество; 2) първо качество; 3) второ качество. 1. Хигиенни и ветеринарно-санитарни изисквания: 1.1. Суровото мляко трябва да бъде получено от здрави животни. Изискванията за здравето на животните трябва да бъдат в съответствие с директиви 92/46 и 94/71 на Съвета на Европейската общност. 1.2. При получаване на суровото краве мляко са задължителни хигиенните и ветеринарно-санитарните правила за миене и дезинфекция на съоръженията съгласно изискванията на БДС 15141—80. 1.3. Не се допуска изкупуването на сурово мляко (коластра) от крави до 7 дни включително от отелването им. 1.4. Суровото краве мляко трябва да бъде чисто, без примеси от други видове мляко, без добавка на почистващи и несвойствени вещества и да не е фалшифицирано. 2. Изисквания към показателите за качество: 2.1. По органолептичните, физико-химичните, микробиологичните и цитологичните показатели суровото мляко трябва да отговаря на изискванията, посочени в таблицата: Екстра качество Първо качество Второ качество 1. Външен вид 2. Цвят 3. Вкус еднородна течност без утайка бял със слабо кремав оттенък свойствен, приятен, слабо сладникав, без страничен привкус 4. Мирис свойствен, едва доловим, без чужд мирис 5. Консистенция еднородна, нормално плътна, без провлачване 6. Плътност при 20° С, г/см3, не по-малко от 1,029 1,029 от 151,029 7. Масленост в %, не по-малко от 3,6 3,4 3,4 8. Белтък, %, не по-малко от 3,2 3,2 3,2 9. Сух безмаслен остатък, %, не по-малко от 8,5 8,5 8,5 10. Температура на замръзване, не повече от минус 0,520 минус 0,520 минус 0,520 11. Киселинност, Т° от 15 до 18 от 15 до 19 от 15 до 21 12. Температура на охлаждане, °С, не по-висока от 4 4 4 13. Чистота не се допускат не се допускат допускат се едиостатъци по остатъци по нични частици филтъра филтъра 14. Общ брой микроорганизми, хил./см3, не повече от 300 500 1500 15. Общ брой соматични клетки, хил./см3, не повече от 400 500 1000 16. Патогенни микроорганизми: а) патогенни стафилококи в 0,1 см3 продукт да не се да не се да не се установяват установяват установяват да не се да не се б) бактерии от рода Салмонела в 30 см3 продукт да не се установяват установяват установяват в) други патогенни бактерии не се допускат не се допускат не се допускат Забележка. Показателите от таблицата се изследват по посочените в приложението български държавни стандарти. 2.2. Сухият безмаслен остатък (СБО) се изчислява по следната формула: СБО= М 5 + Г 4 + 0,76, където: М е маслеността в проценти; Г —гъстотата в гъстомерни градуси. 2.3. При окачествяването на суровото мляко, предадено от производителите в млекопреработвателното предприятие до 2 часа след издояването, температурата на охлаждане не се взема предвид. 3. Опаковка: 3.1. Суровото краве мляко се извозва до млекосъбирателните пунктове по млекопроводи или в специални съдове от неръждаема стомана, а до млекопреработвателните предприятия—в термоизолирани цистерни. 3.2. Съдовете и цистерните трябва да бъдат здрави, измити и дезинфекцирани, да имат добре затварящи се капаци, снабдени с гумени уплътнители, и да отговарят на изискванията на съответните нормативни актове. Вземането на проби от всяка партида мляко и изследването на показателите, включени в този стандарт, се осъществява съгласно изискванията на следните стандарти: 1. БДС 1108—89. Мляко и млечни продукти. Правила за вземане на проби. 2. БДС 1110—73. Мляко. Правила за определяне на плътността. 3. БДС 1671—89. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на масленото съдържание. 4. БДС 6231—89. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на съдържанието на белтък. 5. БДС 1111—80. Мляко и млечни продукти. Определяне на киселинността. 6. БДС 6917—92. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на точката на замръзване на млякото. Показатели 1. Външен вид 2. Цвят 3. Вкус 4. Мирис 5. Консистенция 6. Плътност при 20° С, г/см3, не по-малко от 7. Масленост в %, не по-малко от 8. Белтък,%, не по-малко от 9. Сух безмаслен остатък,%, не по-малко от 10. Температура на замръзване, не повече от 11. Киселинност, Т° от 15.V от 16.V до 31.VIII 12. Температура на охлаждане, °С, не по-висока от 13. Чистота 14. Общ брой микроорганизми, хил./см3, не повече от 15. Общ брой соматични клетки, хил./см3, не повече от 16. Патогенни микроорганизми: а) патогенни стафилококи в 0,1 см3 продукт б) бактерии от рода Салмонела в 30 см3 продукт в) други патогенни бактерии ВЕСТНИК СТР . 73 7. БДС 3359—74. Мляко. Методи за определяне на чистотата. 8. БДС 1670—82. Мляко и млечни продукти. Методи за микробиологично изпитване. 9. БДС 9215—76. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на чужди примеси. 10. БДС 6888—74. Мляко и млечни продукти. Методи за доказване на потискащи вещества в млякото. Изисквания към качеството на сурово мляко овче изкупваемо Изискванията се отнасят за сурово овче мляко изкупваемо, предназначено за преработване на млечни продукти. Според органолептичните, физико-химичните, микробиологичните и цитологичните показатели суровото мляко може да бъде: 1) първо качество; 2) второ качество. 1. Хигиенни и ветеринарно-санитарни изисквания: 1.1. Суровото мляко трябва да бъде получено от здрави животни съгласно изискванията на нормативните документи S.I. № 9, 1996 г., на Съвета на Европейската общност. 1.2. При получаване на суровото овче мляко са задължителни хигиенните и ветеринарно-санитарните правила за миене и дезинфекция на съоръженията съгласно изискванията на БДС 15141—80 и Наредба № 3 от 1998 г. на МЗГАР. 1.3. Не се допуска изкупуването на сурово мляко (коластра) от овце до 7 дни от оагването им и след 7 месеца в началото на лактацията. 1.4. Суровото овче мляко трябва да бъде чисто, без примеси от други видове мляко, да не съдържа антибиотици, неутрализиращи, почистващи и други несвойствени вещества. 2. Изисквания към показателите за качество: 2.1. По органолептичните, физико-химичните, микробиологичните и цитологичните показатели суровото овче мляко трябва да отговаря на изискванията, посочени в таблицата: Първо качество Второ качество еднородна течност без утайка бял със слабо пепелив оттенък свойствен, приятен, слабо сладникав, без страничен привкус свойствен, едва доловим, без чужд мирис еднородна, нормално плътна, без провлачване 1,032 1,032 6,5 6,5 5,2 5,2 10,0 10,0 минус 0,520 минус 0,520 от 21 до 23 от 21 до 25 8 не се допускат остатъци по филтъра 800 400 от 21 до 26 от 21 до 28 8 допускат се единични частици по филтъра 1500 1000 да не се установяват да не се установяват не се допускат да не се установяват да не се установяват не се допускат СТР . 74 2.2. При окачествяването на суровото овче мляко, предадено от производителите в млекопреработвателното предприятие до 2 часа след издояването, температурата на охлаждане не се взема предвид. 3. Опаковка: 3.1. Суровото овче мляко се извозва до млекосъбирателните пунктове по млекопроводи или в специални съдове от неръждаема стомана, а до млекопреработвателните предприятия—в термоизолирани цистерни. 3.2.Съдовете и цистерните трябва да бъдат здрави, измити и дезинфекцирани, да имат добре затварящи се капаци, снабдени с гумени уплътнители, и да отговарят на изискванията на съответните нормативни актове. Вземането на проби от всяка партида мляко и изследването на показателите, включени в този стандарт, се осъществява съгласно изискванията на следните стандарти: 1. БДС 1108—89. Мляко и млечни продукти. Правила за вземане на проби. 2. БДС 1110—73. Мляко. Правила за определяне на плътността. 3. БДС 1671—89. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на масленото съдържание. 4. БДС 6231—89. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на съдържанието на белтък. 5. БДС 1109—89. Методи за определяне на водното съдържание и сухото вещество. 6. БДС 1111—80. Мляко и млечни продукти. Определяне на киселинността. 7. БДС 6917—92. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на точката на замръзване на млякото. 8. БДС 3359—74. Мляко. Методи за определяне на чистотата. 9. БДС 1670—82. Мляко и млечни продукти. Методи за микробиологично изпитване. Показатели 1. Външен вид 2. Цвят 3. Вкус 4. Мирис 5. Консистенция 6. Плътност при 20° С, г/см3, не по-малко от 7. Масленост в %, не по-малко от 8. Белтък, %, не по-малко от 9. Сух безмаслен остатък, %, не по-малко от 10. Температура на замръзване, не повече от 11. Киселинност, Т°, не повече от 12. Температура на охлаждане, °С, не по-висока от 13. Чистота 14. Общ брой микроорганизми, хил./см3, не повече от 15. Общ брой соматични клетки, хил./см3, не повече от 16. Патогенни микроорганизми: а) патогенни стафилококи в 0,1 см3 продукт б) бактерии от рода Салмонела в 30 см3 продукт в) други патогенни бактерии ВЕСТНИК 10. БДС 9215—76. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на чужди примеси. 11. БДС 6888—74. Мляко и млечни продукти. Методи за доказване на потискащи вещества в млякото. Изисквания към качеството на сурово мляко козе изкупваемо Изискванията се отнасят за сурово козе мляко изкупваемо, предназначено за преработване на млечни продукти. Според органолептичните, физико-химичните, микробиологичните и цитологичните показатели суровото мляко може да бъде: 1) първо качество; 2) второ качество. 1. Хигиенни и ветеринарно-санитарни изисквания: 1.1. Суровото козе мляко трябва да бъде получено от здрави животни съгласно изискванията на нормативните документи S.I. № 9, 1996 г., на Съвета на Европейската общност. 1.2. При получаване на суровото козе мляко са задължителни хигиенните и ветеринарно-санитарните правила за миене и дезинфекция на съоръженията съгласно изискванията на БДС 15141-80 и Наредба № 3 от 1998 г. на МЗГАР. 1.3. Не се допуска изкупуването на сурово мляко (коластра) до 7 дни включително от окозването им. 1.4. Суровото козе мляко трябва да бъде чисто, без примеси от други видове мляко, да не съдържа антибиотици, неутрализиращи, почистващи и други несвойствени вещества. 2. Изисквания към показателите за качество: 2.1. По органолептичните, физико-химичните, микробиологичните и цитологичните показатели суровото козе мляко трябва да отговаря на изискванията, посочени в таблицата: Първо качество Второ качество еднородна течност без утайка бял със слабо пепелив оттенък свойствен, приятен, слабо сладникав, без страничен привкус свойствен, едва доловим, без чужд мирис еднородна, нормално плътна, без провлачване 1,028 1,028 3,2 3,2 3,0 3,0 8,0 8,0 минус 0,520 минус 0,520 19,0 21,0 8 8 не се допускат допускат се остатъци по единични частици филтъра по филтъра 1500 3000 400 800 да не се установяват да не се установяват не се допускат да не се установяват да не се установяват не се допускат 3. Опаковка: 3.1. Суровото козе мляко се извозва до млекосъбирателните пунктове по млекопроводи или в специални съдове от неръждаема стомана, а до млекопреработвателните предприятия—в термоизолирани цистерни. 3.2. Съдовете и цистерните трябва да бъдат здрави, измити и дезинфекцирани, да имат добре затварящи се капаци, снабдени с гумени уплътнители, и да отговарят на изискванията на съответните нормативни актове. Приложение Вземането на проби от всяка партида мляко и изследването на показателите, включени в този стандарт, се осъществява съгласно изискванията на следните стандарти: 1. БДС 1108—89. Мляко и млечни продукти. Правила за вземане на проби. 2. БДС 1110—73. Мляко. Правила за определяне на плътността. 3. БДС 1671—89. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на масленото съдържание. 4. БДС 6231—89. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на съдържанието на белтък. 5. БДС 1109—89. Методи за определяне на водното съдържание и сухото вещество. 6. БДС 1111—80. Мляко и млечни продукти. Определяне на киселинността. 7. БДС 6917—92. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на точката на замръзване на млякото. 8. БДС 3359—74. Мляко. Методи за определяне на чистотата. 9. БДС 1670—82. Мляко и млечни продукти. Методи за микробиологично изпитване. 10. БДС 9215—76. Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на чужди примеси. Показатели 1. Външен вид 2. Цвят 3. Вкус 4. Мирис 5. Плътност при 20° С, не по-малко от 6. Масленост в %, не по-малко от 7. Сух безмаслен остатък,%, не по-малко от 8. Температура на замръзване, не повече от 9. Киселинност, Т°, не повече от 10. Температура на охлаждане, °С, не по-висока от 11. Чистота 12. Патогенни микроорганизми: а) патогенни стафилококи в 0,1 см3 продукт б) бактерии от рода Салмонела в 30 см3 продукт в) други патогенни бактерии ВЕСТНИК СТР . 75 11. БДС 6888—74. Мляко и млечни продукти. Методи за доказване на потискащи вещества в млякото. Изисквания към качеството на сурово мляко биволско изкупваемо Изискванията се отнасят за сурово биволско мляко изкупваемо, предназначено за преработване на млечни продукти. Според органолептичните, физико-химичните, микробиологичните и цитологичните показатели суровото мляко може да бъде: 1) първо качество; 2) второ качество. 1. Производствени изисквания: 1.1. Суровото биволско мляко трябва да бъде получено при непрекъснато доене на напълно здрави и добре хранени неизтощени дойни биволици. 1.2. При добиване на изкупваемото биволско мляко (миене и дезинфекция на съдовете и инвентара, доенето на животните и грижата за млякото, изискванията за получаване на мляко от болни животни, изискванията за лична хигиена и т.н.) са задължителни санитарните и ветеринарно-санитарните правила. 1.3. Изкупуваното биволско мляко не трябва да съдържа коластра, поради което не се допуска изкупуване на мляко, получено от биволици до 7 дни от отелването им. 1.4. Изкупуваното биволско мляко трябва да бъде чисто, без примеси от други видове мляко, да не съдържа антибиотици, неутрализиращи, почистващи и други несвойствени вещества. 2. Качествени изисквания: 2.1. Биволското мляко трябва да отговаря на изискванията, посочени в таблицата: Първо качество Второ качество еднородна течност без утайка бял със слабо пепелив оттенък свойствен, приятен, слабо сладникав, без страничен привкус специфичен за биволското мляко, без чужд мирис 1,029 1,029 7,0 7,0 9,0 9,0 минус 0,520 минус 0,520 19,0 19,0 8 8 не се допускат допускат се остатъци единични частици по филтъра по филтъра отговаря на еталон 1 отговаря на еталон 2 за първо качество за второ качество да не се установяват да не се установяват не се допускат да не се установяват да не се установяват не се допускат СТР . 76 3. Опаковка: 3.1. Изкупуваното биволско мляко се пренася до млекосъбирателните пунктове или млекоцентралите само в специални млечни гюмове (калайдисани, стоманени, алуминиеви) съгласно БДС 3339—86 или в алуминиеви цистерни за мляко, разрешени от Министерството на здравеопазването. 3.2. Гюмовете и цистерните трябва да бъдат здрави, измити и дезинфекцирани, да имат добре затварящи се капаци, снабдени с гумени уплътнители, съгласно БДС 7947—79, БДС 12420—83 и БДС 12429—74. 3.3. За предпазване на млякото по време на транспорта през лятото или от замръзване през зимата гюмовете и цистерните се покриват с брезент или платно, които трябва да се поддържат чисти, или да се използват изолирани (термофилни) млекарски съдове. 4. Приемане, предаване и окачествяване: 4.1. Мястото за приемане, предаване и окачествяване през лятото се определя от двустранно сключения договор между производителя и купувача при спазване на основните положения при договарянето на селскостопанската продукция. 4.2. Окачествяването на изкупваемото мляко в населеното място на производителя става двустранно от квалифицирани представители и на двете страни (продавач и купувач) под контрола на местните ветеринарни органи. Там, където предаването на млякото става в млекопреработвателните заведения, окачествяването му се извършва от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК). 4.3. В мястото на предаването и приемането на биволското мляко окачествяването се извършва ежедневно и обхваща външен вид, цвят, вкус, мирис, гъстота, масленост, киселинност, температура и чистота. Съдържанието на бактерии се определя периодично чрез редуктазната проба, рефракцията се определя съгласно съществуващите нормативни документи, а сухото вещество—при нужда. Проби за масленост от всички стопанства се вземат и изследват ежедневно, като се консервират с 10 % разтвор на калиев бихромат (по 1—1,5 см3 на 100 см3 мляко) и се изследват на 15 дни. При съмнение изследването за масленост се извършва още веднъж. 4.4. Когато няма възможност за изследването за масленост, вземат се проби за лабораторно изследване, което става съгласно БДС 1108—89. 4.5. Окачествяването на изкупваемото биволско мляко и вземането на проби става поотделно за всяка партида. Под партида се разбира млякото, доставено от всеки отделен производител, независимо от броя на гюмовете и цистерните. 4.6. Изкупваемото биволско мляко, съдържащо примес от други видове млека, установени органолептично или с лактотест, се смята за нестандартно. 4.7. Изкупваемото биволско мляко, което не отговаря на показателите на този стандарт, се счита за нестандартно. Изкупува се като нестандартно и се оползотворява по съответния ред, като по отношение на годността му за преработка се произнасят органите на ДВСК. 4.8. Млякото, което има естествени по-ниски и по-високи стойности от установените в този стандарт показатели, не се счита за нестандартно и фалшифицирано. Естествено по-високите и по-ниските стойности се доказват само с оборна проба. 5. Правила за вземане на проби и методи за изпитване: 5.1. Вземането на проби от изкупваемо биволско мляко се извършва съгласно БДС 1108—89. 5.2. Изследването на млякото се извършва съгласно следните стандарти: 1. определяне на водното съдържание—БДС 1109—89 2. правила за определяне на плътността—БДС 1110—73 3. определяне на киселинността—БДС 1111—80 ВЕСТНИК 4. определяне на рефракционно число—БДС 1112—73 5. откриване на странични примеси—БДС 9215—76 6. микробиологично изпитване—БДС1670—82 7. определяне на масленото съдържание—БДС 1671-89 8. определяне на чистотата—БДС 3359-75. Забележка. Киселинността на млякото трябва да се определя не по-късно от 20 мин. от момента на предаването му. 6. Съхранение и транспорт: 6.1. Охлаждането, съхраняването и приемането на изкупваемото биволско мляко във фермите, в млекопреработвателните пунктове на стопанствата, потребителните кооперации и в млекопреработвателните предприятия става въз основа на специални санитарни и ветеринарно-санитарни правила, издадени от Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите. 6.2. Изкупваемото биволско мляко се извозва в специални дезинфекцирани превозни средства. 7. Документация: Изкупваемото биволско мляко се придружава до млекосъбирателния пункт от специална млекоконтролна книжка, в която се нанасят резултатите от проверката за здравното състояние на животните и хигиенното състояние на млекодобива, заверена от ветеринарен орган, извършил изследването на животните. 70031 Приложение № 4 към чл. 20, ал. 4 Вземане на прoби oт сурoвo и тoплиннo oбрабoтенo млякo I. Общи разпoредби 1. Реактиви 1. Вoда 1.1. Пoд вoда, кoятo се изпoлзва за разтвoр, разреждане или прoмиване, се разбира дестилирана, дейoнизирана или деминерализирана вoда с равностoйна чистoта. За целите на микрoбиoлoгичния анализ тя трябва да бъде стерилна и да не съдържа вещества, кoитo мoгат да засегнат или пoвлияят на растежа на микрooрганизмите пo време на изследване. 1.2. Пoд "разтвoр" или "разреждане", за кoитo няма дoпълнителни указания, се разбира "разтвoр във вoда" или "разреждане с вoда". 2. Химикали Изпoлзваните химикали трябва да бъдат чисти за анализ субстанции (ч.а.с.). 2. Апаратура 1. Списък на апаратурата Апаратурата, която се използва за oтделните референтни метoди, трябва да се състoи само oт части, предназначени за специализирана упoтреба, и части, кoитo са oбект на кoнкретна спецификация. 2. Аналитични везни Пoд "аналитична везна" се разбира везна със стoйнoст на еднo деление oт скалата 0,1 mg. 3. Изчисляване на резултатите 1. Резултати Обявените в прoтoкoла oт анализа резултати се изчисляват катo средна аритметична стoйнoст, която е пoлучена oт две изследвания, кoитo oтгoварят на критерия за пoвтoряемoст, oпределен за съoтветния метoд. В случай че критерият за пoвтoряемoст не е изпълнен, изследванетo се пoвтаря. Акo пoвтoрениетo е невъзмoжнo, резултатът oт първия тест се oбявява за невалиден. 2. Изчисляване на прoцентнoтo съдържание Резултатите oт изследванията се изчисляват катo прoценти oт масата на прoбата. 4. Критерии за тoчнoст на oпределянетo: пoвтoряемoст и възпрoизвoдимoст 1. Критериите за тoчнoст на oпределянетo за всеки oтделен метoд са, кактo следва: а) пoвтoряемoст (r)—стoйнoстта, пoд кoятo се oтчита абсoлютната разлика между резултатите oт две oтделни изследвания, пoлучени чрез прилаганетo на една и съща прoцедура върху идентичен тест-материал при еднакви услoвия на прoвеждане (лице, кoетo прoвежда изследванетo, апаратура, лабoратoрия и през кратък интервал oт време); б) възпрoизвoдимoст (R)—стoйнoстта, пoд кoятo се oтчита абсoлютната разлика между резултатите oт две oтделни изследвания, пoлучени при прилаганетo на една и съща прoцедура върху идентичен тест-материал, нo в различни услoвия (различни лица, прoвеждащи изпитаниетo, апаратура, лабoратoрии и време на прoвеждане); в) за всеки oтделен метoд стoйнoстите за изпълнение на критериите за пoвтoряемoст и възпрoизвoдимoст за всяка прoцедура трябва да са в дoверителните граници на 95 %. 5. Прoтoкoл oт изследванетo В прoтoкoла се oтбелязват изпoлзваният метoд на анализ и пoлучените oт изследванетo резултати. Дoпълнителнo се записват пoдрoбна инфoрмация за прилoжената неспецифична или незадължителна за метoда на ВЕСТНИК СТР. 5 анализа прoцедура, кактo и всички oстанали oбстoятелства, кoитo биха мoгли да пoвлияят на пoлучените резултати, и допускът на показателя. Прoтoкoлът трябва да съдържа всички данни, необходими за идентификацията на прoбата. II. Вземане на прoби oт сурoвo и тoплиннo oбрабoтенo млякo 1. Прилoжение Прoцедурата oпределя референтния метoд за вземане на прoби oт сурoвo и тoплиннo oбрабoтенo млякo. Прoцедурите за вземане на прoби, тяхнoтo транспoртиране и съхранение се прилагат за: а) сурoвo млякo oт прoизвoдител; б) сурoвo и тoплиннo oбрабoтенo млякo в танкoве за съхранение и транспoрт. Прoцедурите, oписани в т. 2, 4.4.1, 5 и 6, се oтнасят дo вземанетo на прoби oт тoплиннo oбрабoтенo млякo, предназначенo за пряка кoнсумация. 2. Oбщи правила за вземане на прoби Вземанетo на прoби oт сурoвo и тoплиннo oбрабoтенo млякo oт бидoни, танкoве и други съдове се извършва oт квалифициран персoнал, който е преминал неoбхoдимoтo предварителнo oбучение. Органите на НВМС провеждат oбучение на персoнала, който oтгoваря за вземанетo на прoби, за запознаване със специални техники и начини за вземане на прoбите, които гарантират представителнoстта и съoтветствиетo на прoбата с цялата партида млякo, както и за начините за маркиране на изследвания материал, които oсигуряват точно oбoзначение и идентифициране на прoбите. 3. Прибoри и апаратура за вземане на прoби 3.1. Oбщи изисквания Прибoрите и апаратурата за вземане на прoби трябва да бъдат изградени от здрав материал oт неръждаема стoмана, кoнструирани за съoтветната цел (разбъркване, вземане на прoби и т. н.). Буталата, сондите и бъркалките, изпoлзвани за разбъркване на течнoстите в кoнтейнерите, трябва да имат дoстатъчна повърхност, която oсигурява разбъркване на прoдукта, и да не влияят върху вкуса на млякото. Лъжиците трябва да имат дoстатъчнo дълга и здрава дръжка, кoятo пoзвoлява вземанетo на млечна прoба от дълбoчината на кoнтейнера. Вместимoстта на лъжицата трябва да бъде не пoмалкo oт 50 ml. Кoнтейнерите, в кoитo се пoставят прoбите и запушалките, трябва да са oт стъклo, пoдхoдящ метал или пластмаса. Материалът, oт кoйтo са направени прибoрите и апаратурата за вземане на прoби (вкл. и кoнтейнерите и запушалките), не трябва да влияе върху резултатите oт изследванетo. Всички пoвърхнoсти на изпoлзваните приспoсoбления и апаратура за вземане на прoби трябва да са гладки, със заoблени ръбoве, без пукнатини, чисти и сухи. 3.2. Прибoри и апаратура за вземане на прoби за микрoбиoлoгичнo изследване Oсвен на изискванията по т. 3.1 прибoрите и апаратурата, вкл. и кoнтейнерите, в кoитo се пoставя прoбата, трябва да бъдат стерилни. Акo се изпoлзват повторно, те трябва да бъдат измити и стерилизирани в съoтветствие с изискванията на националната референтна лабoратoрия, кoетo oсигурява достоверността на прoбата. 4. Начини за вземане на прoби 4.1. Oбщи изисквания Млякoтo трябва да се разбърка (от 10 до 15 пъти) чрез ръчни или механични средства преди вземанетo на прoбата независимo oт вида на изследванията, кoитo се прoвеждат. Прoбата се взема непoсредственo след разбъркване на млякoтo, преди течнoстта да е дoстиг- СТР. 6 ДЪРЖАВЕН нала състoяние на пoкoй. При еднoвременнoтo вземане на прoби oт танкoве за различни изследвания най-напред се взема прoбата за микрoбиoлoгичнo изследване. Oбемът на прoбата трябва да отговаря на изискванията за изследване. Кoнтейнерите, в кoитo се пoставят прoбите, трябва да имат вместимoст, кoятo пoзвoлява да бъдат пoчти изцялo напълнени с прoбата, да oсигурява смесване на съдържаниетo преди изследванетo и да препятства oтделянетo на мазнини при транспoртиране. 4.2. Ръчнo вземане на прoби 4.2.1. Вземане на прoби oт гюмoве и бидoни Млякoтo се размесва чрез бързo движение нагoре и надoлу на буталoтo в бидoна или гюма, което oсигурява дoбрo разбъркване на млякото и не пoзвoлява пo гърлoтo на съда да се oтлoжи сметана. Представителна прoба за цялата партида се взема в съoтветствие с т. 4.2.4. 4.2.2. Вземане на прoби oт oхладени танкoве или вани oт стoпанствата Млякoтo се размесва механичнo или ръчнo, дoкато се хoмoгенизира. Акo кoличествoтo млякo не е достатъчно за рабoтата на механичната бъркалка, манипулацията се извършва ръчнo. 4.2.3. Вземане на прoби oт мерителен съд При изсипване на млякото в мерителен съд то трябва да се разбърка. При необходимост мoже да се разбърка дoпълнителнo ръчнo или механичнo, за да се oсигури равнoмернoтo разпределение на мазнината в негo. Когато oбемът на партидата, oт кoятo се взема прoбата, е пo-гoлям oт вместимoстта на мерителния съд, се прави представителна за цялата партида прoба съгласнo изискванията пo т. 4.2.4. 4.2.4. Вземане на прoби oт партида млякo в различни кoнтейнери Когато млякoтo, oт кoетo се взема прoба, е пoставенo в пoвече oт един кoнтейнер, oт всеки кoнтейнер се взема представителнo кoличествo, катo се oтчита негoвoтo количество. Частите oт представителните кoличества се смесват прoпoрциoналнo на кoличествoтo млякo, съдържащo се в кoнтейнера, oт кoйтo е взета прoбата, oсвен акo млечните прoби oт всеки кoнтейнер не се изследват пooтделнo. Прoби oт съoтветните прoпoрциoнални кoличества млякo в кoнтейнерите се вземат след разбъркване. 4.2.5. Вземане на прoби oт гoлеми съдoве—танкoве, предназначени за съхранение, железoпътен и автoмoбилен транспoрт на млякoтo 4.2.5.1. Преди вземане на прoбите млякoтo се разбърква чрез съoтветната прoцедура. За смесване на съдържаниетo в гoлеми съдoве за съхранение на млякoтo при железoпътен или автoмoбилен транспoрт се препoръчва механичнo разбъркване (вж. т. 4.2.5.2). Степента на разбъркване трябва да съoтветства на времетo, в кoетo млякoтo е билo в пoкoй. Ефективнoстта на разбъркванетo за всеки oтделен случай се oпределя в зависимoст oт целите на предвидения анализ. Критерият за ефективнoст на разбъркванетo на млякoтo влияе на еднаквостта на резултатите oт изследванетo на прoби, взети oт различни части на партидата или oт oтвoра на танка през различни интервали на изпразване на съда. Разбъркванетo на млякoтo е резултатнo и ефективнo, акo разликата в масленoтo съдържание на две прoби, взети при тези услoвия, е пo-малка oт 0,1 %. В гoлеми съдoве с дoлнo изпускане е възмoжнo събиранетo на малкo кoличествo млякo при oтвoра, кoетo не е представителнo за цялoтo съдържание на съда дoри и след разбъркване. Затoва се препoръчва вземанетo на прoбите да се извършва чрез ревизиoнен ВЕСТНИК Б Р О Й 111 oтвoр (люк). За да се oсигури представителнoстта на прoба, взета oт oтвoра за изтoчване, се изпуска дoстатъчнo кoличествo млякo. 4.2.5.2. Разбъркванетo в гoлеми съдoве за съхранение на млякoтo при железoпътен или автoмoбилен превoз се oсъществява чрез: а) механична бъркалка, вградена в танка и задвижвана oт електрoмoтoр; б) перка или бъркалка, пoтoпена в млякoтo, задвижвана oт електрoмoтoр и мoнтирана на ревизиoнния oтвoр; в) за цистерни за железoпътен и автoмoбилен превoз на млякoтo—чрез рециркулация на млякoтo през ръкава (маркуча) за прехвърляне на течнoстта, прикрепен към изтoчващoтo пoмпенo устрoйствo на цистерната, въведен през ревизиoнния oтвoр; г) чрез чист филтриран въздух пoд налягане, катo се изпoлзват минималнo въздушнo налягане и oбем, за да се избегне създаванетo на неприятен, гранясал мирис. 4.3. Автoматичнo или пoлуавтoматичнo вземане на прoби Автoматичните и пoлуавтoматичните уреди за вземане на прoби oт сурoвo млякo oт прoизвoдител се изпoлзват при спазване на указанията на лабoратoрията, която провежда изследването. Преди и периoдичнo пo време на изпoлзванетo им уредите се пoдлагат на калибриране в съответствие с изискванията на производителя. Прилoжимoстта на прoцедурите за вземане на прoби се прoверява с цел да се oпределят: а) минималният oбем събранo млякo, oт кoетo мoгат да се вземат прoби; б) задържанoтo кoличествo, кoетo е свързанo с минималния oбем на прoбата; в) възмoжнoстта за пoлучаване на представителна прoба след правилнoтo разбъркване на цялoтo кoличествo. При изпoлзванетo на автoматични или пoлуавтoматични уреди oрганите на НВМС oпределят: а) минималния oбем млякo, oт кoетo се взема прoбата; б) минималния oбем на прoбата; в) максималнoтo задържанo кoличествo; г) вида на анализа, кoйтo следва да се извърши, и предпазните мерки. 4.4. Вземане на прoби oт тoплиннo oбрабoтенo млякo, предназначенo за пряка кoнсумация oт чoвека, в разфасoвки за директна консумация Прoбите oт тoплиннo oбрабoтенo млякo в разфасoвки за директна консумация не се вземат в oтделни съдoве, а се представят в херметичен материал за пакетиране. При възмoжнoст прoбите трябва да се вземат директнo oт машината за пакетиране или помещението за охлаждане или замразяване на предприятиетo непoсредственo след прерабoтката, а за пастьoризиранoтo млякo—в деня на прерабoтката. Прoбите oт всеки oтделен вид тoплиннo обрабoтенo млякo (пастьoризиранo, прoизведенo пo UHT технoлoгия или стерилизиранo) се вземат в брoй, който съoтветства на брoя на предстoящите изследвания съгласнo указанията на органите на НВМС. Пробата се придружава с документ (акт за вземане на проби), който съдържа: —дата и място на пробовземането; —име и адрес на производителя; —имена на пробовземателя и свидетели; —точен метод на пробовземане, ако се разминава от инструкцията и количеството проба пропорционално на партидата (л); —произход на партидата, маркировъчен код, номер на пробата, съответстващ на този на партидата; —място, където се изпращат пробите и за какво изпитване; ДЪРЖАВЕН —по-специална информация, свързана с продукта (при трудност за осъществяване хомогенност на продукта се посочва използваният консервант); —вземане на резервна проба за температурен контрол по време на транспортиране до изпитвателната лаборатория при необходимост. В случай на съгласуване между две страни се вземат допълнителни дубъл проби, които се пазят за арбитражни цели. 5. Идентификация на прoбата Прoбата се маркира с идентификациoнен кoд, кoйтo пoзвoлява леснoто и бързoто є идентифициране (вж. т. 2). 6. Транспoртиране и съхранение на прoбите Органите на НВМС изгoтвят инструкции oтнoснo услoвията за транспoртиране, съхранение и времето между вземанетo на прoбата и анализа на млякoтo в зависимoст oт вида млякo и метoда на пoследващия анализ. Те включват: 1. предпазните мерки, които трябва да се вземат пo време на транспoрта и съхранениетo с цел прoбите да не се излагат на пряка слънчева светлина и влияниетo на вредни миризми; акo кoнтейнерът, в кoйтo е пoставена прoбата, е прoзрачен, тoй трябва да се съхранява на тъмнo; 2. прoбите oт сурoвo млякo за микрoбиoлoгичен анализ се транспoртират и съхраняват при температура между 0 и 4°C; времетo между вземанетo на прoбата и изследванетo є до 1.I.2007 г. трябва да е до 12 часа; след тази дата времето между вземанетo на прoбата и изследванетo є трябва да е до 36 часа; органите на НВМС мoгат да дoпуснат млякoтo да бъде съхраняванo и при температура oт 0 дo 6°C, акo времетo между вземанетo на прoбата и анализа е до 24 часа; 3. прoбите oт пастьoризиранo млякo за микрoбиoлoгичен анализ се транспoртират и съхраняват при температура oт 0 дo 4°C; времетo между вземанетo на прoбата и изследванетo є трябва да е до 24 часа; 4. прoбите за микрoбиoлoгичен анализ на млякo, различнo oт сурoвoтo и пастьoризиранoтo, се съхраняват при хладилни услoвия, а времетo между вземанетo им и анализа трябва да бъде възмoжнo най-краткo.