НАРЕДБА № 31 за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочума) по птиците и за условията и
НАРЕДБА № 31 за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочума) по птиците и за условията и реда за прилагането им
(Обн. ДВ бр. 12/2006; изм. и доп. ДВ бр. 76/2006, бр. 64/2008, бр. 8/2010, бр. 64/2018)
НАРЕДБА № 31 от 29 декември 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочума) по птиците и за условията и реда за прилагането им Раздел I Общи положения
Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят: 1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочумата) по птиците (НБП) при: а) домашните птици; б) декоративните и състезателните гълъби и волиерни птици, отглеждани в затворени помещения; 2. методите за диагностика на заболяването; 3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и методите по т. 1 и 2; 4. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1.
(2) Тази наредба не се отнася за НБП, установена при диви, свободно живеещи птици.
(3) Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) уведомява Европейската комисия за всички мерки, предприети при случай на НБП при диви, свободно живеещи птици.
Чл. 1а. Тази наредба въвежда изискванията на чл. 16 от Директива 2008/73/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на директиви 64/432/ЕИО, 77/504/ ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/426/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 91/496/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/ЕО, 2000/75/ЕО, Решение 2000/258/ЕО и директиви 2001/89/ ЕО, 2002/60/ЕО и 2005/94/ЕО (обнародвана в ОВ, бр. L219 от 2008 г.).
Чл. 2. Нюкясълската болест по птиците подлежи на задължителна регистрация и обявяване по реда на чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
Чл. 3.
(1) Изпълнителният директор на БАБХ утвърждава план за действие (контингенс план), който се изпълнява при съмнение или при възникване на НБП и се актуализира при необходимост и по целесъобразност в зависимост от епизоотичната обстановка.
(2) Планът по ал. 1 предвижда съоръжения, оборудване, персонал и всякакви други подходящи материали, необходими за бърза и ефикасна борба с болестта, както и изисквания към използваните ваксини за спешна ваксинация.
(3) Планът по ал. 1 и всички негови актуализации се представят на Европейската комисия за одобрение.
(4) Планът по ал. 1 се изменя и допълва по преценка и предложение на Европейската комисия, както и за привеждането му в съответствие с плановете на другите държави членки, и отново се представя на Европейската комисия за одобрение.
Чл. 4. Мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на НБП се определят от БАБХ и се въвеждат или отменят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.
Чл. 4а. Приложение № 4а към чл. 22, ал. 1 Национална референтна лаборатория за псевдочума: България Национална референтна лаборатория – Изпитвателна лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“ към Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) София, бул. Ломско шосе 190.
Раздел II Мерки за предпазване на страната от НБП
Чл. 5.
(1) При съмнение за НБП БАБХ предприема мерки за диагностика съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 ЗВД.
(2) При потвърждаване на диагнозата БАБХ предприема мерки за ликвидиране на болестта.
(3) Изпълнителният директор на БАБХ разпорежда незабавното изпълнение на мерките.
Чл. 6. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава вноса на птици и разплодни яйца при условие, че: 1. внесените птици и разплодни яйца се поставят под карантина и се изследват по схема, определена от НВМС; 2. срокът на карантината се определя от вида и предназначението на птиците и е: а) шест месеца за прародители; б) пет месеца за родители; в) четири месеца за стокови носачки; г) един месец за патета-мюлари, гъсета и пилета-бройлери и декоративни птици; 3. карантинните бази се одобряват от НВМС; 4. разплодните яйца се люпят в одобрени за целта от НВМС люпилни, като официален ветеринарен лекар проследява процеса на инкубиране.
Раздел III Мерки при съмнение за заразяване с НБП
Чл. 7.
(1) При съмнение за НБП ветеринарният лекар, който обслужва птицевъдния обект, незабавно уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).
(2) Директорът на ОДБХ по ал. 1 незабавно уведомява централното управление на БАБХ за съмнението за НБП.
Чл. 8.
(1) Ако в птицевъден обект има съмнение за наличие на НБП, официалният ветеринарен лекар незабавно разпорежда извършването на клинични, патологоанатомични и лабораторни изследвания за потвърждаване или изключване наличието на болестта.
(2) Незабавно след обявяване на съмнението за заразяване на птици с НБП и до потвърждаване на заболяването, НВМС: 1. поставя обекта под официален ветеринарен надзор и издава писмено предписание, с което се забраняват: а) вкарването, изкарването и разместването на птици, трупове на птици, яйца, продукти от птици, други животински видове, постеля, тор, фураж, инвентар, транспортни средства и други предмети в и от птицевъдния обект, които могат да бъдат контаминирани с вируса; б) влизането и излизането на външни лица и транспортни средства в и от птицевъдния обект; в) изнасянето на яйца, с изключение на такива директно за преработващите предприятия, с разрешението и под контрола на официалния ветеринарен лекар; изискванията за придвижване на яйца са посочени в приложение № 2; 2. разпорежда птиците да се отглеждат изолирано в затворени помещения, без контакт с други птици; 3. разпорежда да се подготвят дезинфекционни съоръжения на входовете и изходите на сградите за отглеждане на птици и на самия птицевъден обект с дезинфекционно средство; 4. (отменена); 5. незабавно уведомява собствениците на птици и кмета на населеното място за съмнението на НБП и за мерките, които ще се предприемат; 6. разпорежда провеждането на епизоотологично проучване в съответствие с чл. 11.
(3) Ветеринарният лекар, който обслужва птицевъдния обект, води дневник, в който отделно за всяка категория птици в птицевъдния обект вписва броя на умрелите птици, броя на птиците, показващи клинични признаци, и броя на птиците без клинични признаци. Дневникът ежедневно се актуализира, води се до потвърждаване или отхвърляне на съмнението и се представя при поискване от официален ветеринарен лекар от НВМС.
(4) Собствениците и/или гледачите на птиците са длъжни да изпълняват всички мерки, наложени по ал. 2, с изключение на т. 6.
(5) При съмнение за проникване на заболяването в други птицевъдни обекти поради тяхното разположение или контакт с птицевъдни обекти, за които има съмнение за заболяване, НВМС може да наложи мерките, посочени в ал. 2.
(6) При съмнение за НБП при състезателни гълъби или обекти, в които те се отглеждат, НВМС предприема необходимите мерки съгласно ал. 2, включително и забрана за придвижване(пускане) на състезателни гълъби от обекта, в който се отглеждат, за период 21 дни.
(7) Когато има съмнение за заразяване на птицевъден обект в резултат на движение на хора, превозни средства, животни или по друг начин, НВМС поставя обекта под надзора на официален ветеринарен лекар. Целта на официалния надзор е да се регистрира всяко едно съмнение за заразяване, да се преброят птиците в обекта и да се следи всяко тяхно движение, като: 1. се контролира влизането и излизането на външни лица и транспортни средства от птицевъдния обект; 2. не се допуска излизане на птици от обекта освен по разпореждане на НВМС с цел незабавно клане, в одобрени за тази цел кланици и прилагане на мерки за недопускане разпространение на вируса на НБП; преди транспортирането се извършва пълен клиничен преглед на птиците от официален ветеринарен лекар с цел изключване присъствието на вируса на НБП; 3. мерките по т. 2 се прилагат за период 21 дни от последната дата за възможно проникване на вируса.
(8) Когато е възможно, НВМС ограничава мерките по ал. 7 само върху част от птицевъдния обект при положение, че птиците се отглеждат изолирано и с отделен персонал.
(9) Мерките по ал. 2 и 3 не могат да се отменят от официалния ветеринарен лекар до изключване на съмнението за заболяването чрез получаване на отрицателен резултат от лабораторното изследване по чл. 22.
Раздел IV Мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) При официално потвърждаване на заболяването НБП освен мерките по чл. 8, ал. 2, 3 и 6 БАБХ предприема и следните мерки:
1. всички птици в птицевъдния обект незабавно се убиват на място;
2. труповете на умрелите и убити птици и яйцата се унищожават по начин, намаляващ до минимум възможностите за разпространение на болестта;
3. фуражите, постелята и торът, които са контаминирани, се унищожават или третират съгласно инструкциите на официален ветеринарен лекар, като трябва да се гарантира унищожаване на вируса на болестта;
4. проследяват се клането и реализацията на птици от засегнатия птицевъден обект за период до 21 дни преди появата на първите клинични признаци на НБП;
5. яйцата за люпене, заложени в люпилните от засегнатия птицевъден обект по време на предполагаемия инкубационен период, се проследяват и унищожават;
6. пилета, излюпени от яйца, произхождащи от засегнатия птицевъден обект по време на предполагаемия инкубационен период, се проследяват и се поставят под официален надзор;
7. проследяват се яйцата за консумация, получени по време на предполагаемия инкубационен период, и се дава разпореждане за тяхното унищожаване, освен ако не са били дезинфекцирани след снасянето;
8. забранява се внасянето на нови птици в обекта най-малко 21 дни след приключване на мерките по т. 2, 3 и 4;
9. провежда епизоотологично проучване в съответствие с чл. 11;
10. след извършване на мерките по т. 1 и 3 сградите за птици, околната среда и оборудването се дезинфекцират съгласно чл. 20.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разшири прилагането на мерките по ал. 1 и върху други птицевъдни обекти, за които има съмнение за заболяване поради тяхното местоположение, разположение или контакт със съмнителния за заразяване птицевъден обект.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато от стадо птици без клинични признаци на НБП се изолира вирус с интрацеребрален патогенен индекс от 0,7 до 1,2 (мезогенен щам) и когато в референтната лаборатория на Общността е доказано, че вирусът произлиза от атенуирани живи ваксини за НБП, по преценка на БАБХ могат да се направят изключения по прилагането на някои мерки, посочени в ал. 1, като:
1. птицевъдният обект се поставя под контрола на официален ветеринарен лекар в продължение на 30 дни;
2. изискванията по чл. 8, ал. 2, т. 1, 2, 3 и ал. 3 са изпълнени;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) не се допуска излизане на птици от обекта освен по разпореждане на БАБХ с цел клане в одобрени за тази цел кланици и прилагане на мерки за недопускане разпространение на вируса на НБП;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) официалните ветеринарни лекари в кланиците по т. 3 предварително се информират за изпращането на птиците, които се изколват възможно най-бързо и отделно от други партиди птици;
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) добитото месо от такива птици се маркира със здравна маркировка съгласно чл. 5, ал. 1 на Директива 91/494/ЕЕС за изисквания към здравето на животните при търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо /ОВ на ЕС № 268 от 24.9.1991;
6. условията, посочени в ал. 3, могат да бъдат преразгледани, като се вземат под внимание новите научни достижения по използването на ваксини срещу НБП на Общността.
Чл. 10. Когато в птицевъден обект се отглеждат две или повече отделни стада, органите на НВМС могат в съответствие с критерии на Европейската комисия, да направят изключение по чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 за едно или няколко от стадата, които са здрави, като се гарантира, че птиците се отглеждат изолирано от другите и с отделен персонал, без да се създава възможност за разпространение на вируса.
Чл. 11. Епизоотологичното проучване включва: 1. произхода на инфекцията; 2. времето и пътя за проникване на вируса в птицевъдния обект; 3. периода на скрито протичане на инфекцията; 4. движението на хора, птици, продукти от птици, състезателни гълъби, други видове животни, транспортни средства и други предмети и съоръжения, които могат да бъдат преносители на вируса на НБП; 5. наличие на други птицевъдни обекти, места за отглеждане на гълъби и други видове птици, имали епизоотична връзка със засегнатия птицевъден обект, в които има вероятност от проникване на вируса и наличие на птици, съмнителни за заболяване или заразяване.
Чл. 12. Когато диагнозата НБП е официално потвърдена, БАБХ: 1. определя предпазна зона с минимален радиус 3 км около заразения обект и надзорна зона с минимален радиус 10 км, обхващаща предпазната, в зависимост от географските, административните, епизоотологичните и екологичните особености на засегнатите райони; 2. дава предложение за свикване на централен епизоотичен съвет по чл. 127, ал. 1 ЗВД, като този съвет координира и контролира изпълнението на мерките, необходими за ликвидиране на НБП на национално ниво; 3. информира кметовете на населените места, собствениците на птици и всички заинтересувани лица за предприетите мерки в предпазната и надзорната зона; 4. при лабораторно потвърждаване на НБП по състезателни и декоративни гълъби ветеринарният лекар, контролиращ мястото за отглеждане на гълъби: а) забранява тяхното излитане, участие в състезания и изложби най-малко за 60 дни от изчезване на клиничните признаци и прилага мерките по чл. 9, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и чл. 14; б) взема мерки за обезвреждане на всички контаминирани материали и отпадъци, събирани по време на 60-дневния период по буква „а“; в) провежда епизоотологично проучване по изискванията на чл. 11; 5. Българската агенция по безопасност на храните предоставя на Европейската комисия информация за епизоотичната ситуация по отношение на болестта и прилаганите мерки за контрол.
Чл. 14.
(1) Мерките в предпазната зона включват: 1. проверка на регистрацията на птицевъдните обекти в зоната и на видовете птици в тях — по категории и брой в отделните помещения; 2. периодични посещения на обекти с птици, клиничен преглед на всички птици, включително и вземане на проби за лабораторно изследване; 3. резултатите от посещенията, клиничните прегледи и лабораторните изследвания да се вписват в дневник; 4. изолиране на всички птици в закрити помещения; 5. извършване на дезинфекция на входовете и изходите на обекта; 6. осъществяване на контрол върху движението на хора, труповете на птици и яйцата и превозните средства в зоната; забранява се транспортът на птици, освен транзитно по магистрали и железопътни линии; 7. забрана на изнасянето на птици и яйца от птицевъдните обекти, освен по разрешение на официален ветеринарен лекар за: а) птици за незабавно клане в птицекланици в заразената зона или ако няма такива, в одобрена от БАБХ кланица извън зоната, като месото се маркира съгласно чл. 5, ал. 1 на Директива 91/494/ЕЕС за изисквания към здравето на животните при търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо; б) насочване на еднодневни пилета и пронасящи ярки от предпазната зона към стопанство в наблюдаваната зона, в което няма други птици от възприемчивите видове; ако БАБХ не може да осигури транспортирането на еднодневните пилета и пронасящите ярки към стопанства в наблюдаваната зона, птиците могат да се изпратят в стопанства извън наблюдаваната зона, като се спазват изискванията на ЕК; стопанствата, към които се насочват птиците, трябва да са под контрола на БАБХ; в) изпращане на яйца за люпене към люпилня, одобрена от БАБХ, като преди транспортирането яйцата и опаковките се дезинфекцират; 8. забрана за изнасянето на тор и торова постеля без разрешение от официалния ветеринарен лекар; 9. забрана за участие на птици от възприемчивите видове в изложби, пазари и други събирания на птици.
(2) Придвижването по ал. 1, т. 7, букви „а“, „б“ и „в“ се осъществява под контрола на БАБХ и след: 1. извършване от официален ветеринарен лекар на здравен преглед на стопанството; 2. почистване и дезинфекциране на транспортните средства преди и след употребата им.
(3) Срокът на действие на мерките по ал. 1 е най-малко 21 дни след приключване на предварителното почистване и дезинфекция според изискванията по приложение № 3.
(4) Досегашната ал. 3 става ал. 4.
Чл. 16.
(1) В надзорната зона: 1. органите на НВМС извършват проверка на регистрацията на птицевъдните обекти с видовете птици в тях — по категории и брой в отделните помещения; 2. се осъществява контрол върху движението на птици и яйца за люпене; 3. се извършват ежеседмични клинични прегледи на птиците във всички птицевъдни обекти; 4. се забранява редовното клане на птици и преработката на месо и продукти от тях и се извършва почистване и дезинфекция на предприятията за добив, съхранение и преработка на суровини и продукти от птици съгласно приложение № 2; 5. се извършва аутопсия на всички умрели птици и изпращане на материали от умрели или съмнителни за заболяване птици за лабораторно изследване по реда на чл. 21; 6. се извършва загробване на труповете на умрелите птици или обезвреждане под контрола на официален ветеринарен лекар; 7. епизоотичното огнище се поставя под контрола на официален ветеринарен лекар; 8. се поддържа площадка за дезинфекция на транспортните средства, площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете; 9. се осъществява контрол върху движението на хора и превозни средства в зоната; забранява се транспорта на птици, освен транзитно по магистрали и жп линии; 10. се забраняват търговията, пазарите, изложбите и други събирания на птици, както и ловът на диви птици; 11. се извършва спешна реваксинация на птиците в незасегнатите птицевъдни обекти с одобрени от НВМС ваксини по чл. 5 ал. 1, т. 5, като реваксинацията се започва от външната граница на зоната и се продължава до засегнатия птицевъден обект. 12. се забранява изнасянето от надзорната зона на: а) птици през първите 15 дни след обявяване на заболяването освен на предназначените за директно клане в определени от НВМС кланици извън зоната, като месото се маркира по начин, определен от НВМС, и се реализира под контрола на органите на ДВСК; б) разплодни яйца, с изключение на насочените към люпилня, одобрена от НВМС; преди транспортирането им яйцата и опаковките се дезинфекцират; в) тор и торова постеля, фураж, суровини от птичи произход, отпадъци от птицевъдни и птицепреработвателни предприятия без разрешение от НВМС.
(2) Действието на ограничителните мерки в надзорната зона се прекратява най-малко 30 дни след: 1. ликвидиране на епизоотичното огнище; 2. приключване на предварителното почистване и дезинфекция според изискванията на приложение № 3; 3. при отрицателни резултати от лабораторните изследвания на материали от умрели птици, взети от тази зона.
Чл. 17. Когато предпазната и надзорната зона са разположени на територията на повече от една страна, мерките в тези зони се определят съвместно с ветеринарните органи на съответните страни.
Чл. 18. Когато епизоотологичното проучване по чл. 11 покаже, че инфекцията не е предадена хоризонтално, НВМС може след разрешение от Европейската комисия да измени границите на предпазната и надзорната зона и времето за осъществяване на мерките в тях.
Чл. 19.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба определя правила, по които ще следи придвижването на яйца, домашни и декоративни птици.
(2) Собствениците и/или гледачите на домашни, декоративни птици или състезателни гълъби, както и всички лица, участващи в транспортирането и търговията с птици, яйца, гълъби и други птици, са задължени да дадат при поискване от НВМС информация за: 1. придвижването на птици и яйца във и от птицевъдния обект; 2. състезание или изложба на декоративни гълъби; 3. данни за транспорт и търговия с яйца, домашни и декоративни птици, състезателни гълъби, както и за всички лица, взели участие в транспорта и търговията.
Чл. 20.
(1) Почистването и дезинфекцията се извършват под контрола на официален ветеринарен лекар.
(2) Използваните дезинфектанти и техните концентрации трябва да са разрешени за употреба от Министерството на здравеопазването съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
(3) Процедурите по почистването и дезинфекцията са посочени в приложение № 3.
Чл. 21. Пробите за лабораторно изследване с цел доказване на НБП се събират според изискванията на приложение № 4.
Чл. 22.
(1) Диагностика на НБП се извършва в национална референтна лаборатория, одобрена по реда на чл. 23 и 24 ЗВД и определена от министъра на земеделието, храните и горите и по процедури съгласно приложение № 4. Националната референтна лаборатория е посочена в приложение № 4а.
(2) В лабораторията по ал. 1: 1. персоналът е обучен да извършва пълно антигенно и биологично типизиране на вируса и може да потвърждава резултати, получени от регионални лаборатории; 2. се тестват реагентите, използвани в регионалните лаборатории; 3. се координират стандартите и методите за диагностика, използваните реагенти и тестването на ваксините; 4. се координират стандартите и диагностичните методи, използвани за диагностика на НБП на територията на страната.; 5. се осигуряват необходимите диагностични реагенти и се контролира качеството им; 6. се включва в редовни сравнителни тестове, организирани от националните лаборатории на държавите членки за диагностика на НБП; 7. се съхраняват и консервират изолати от вируса на НБП, получени от потвърдени случаи в страната; 8. се осигурява сътрудничество с референтната лаборатория на Европейския съюз, определена в чл. 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2018/662 на Комисията от 27 април 2018 г. за определяне на референтна лаборатория на Европейския съюз за инфлуенца по птиците и Нюкясълска болест и за изменение на приложение VII към Директива 2005/94/ЕО на Съвета (ОВ L 110, 30.04.2018 г.); 9. лабораторните изследвания за НБП се извършват по следните методи: а) вземане на материали за лабораторно изследване: —от живи птици — трахеални и клоакални тампони; —от умрели птици — трупове, ороназални тампони, бял дроб, черен дроб, далак, главен мозък, сърце и черва (вкл. и съдържанието), като последните се опаковат отделно; б) култивиране на вируса в кокоши ембриони; в) идентификация на вируса със серологични тестове; г) установяване на патогенния тип чрез определяне на: —средно време на умиране от минимална летална доза; —интрацеребрален патогенен индекс; —интравенозен патогенен индекс; —интерпретация на резултатите; д) моноклонални антитела; е) серологични тестове: —реакция хемаглутинация; —реакция за задържане на хемаглутинацията.
(3) Списък с координатите на националната референтна лаборатория или институти в България, извършващи диагностика на НБП, както и всички последващи промени, свързани с тях, се публикуват на интернет страницата на БАБХ.
(4) Българската агенция за безопасност на храните осъществява контрол върху използването на ваксини срещу НБП по чл. 385 ЗВД. Контролът се осъществява от инспектори, като се спазват изискванията по чл. 386, 387 и 388 ЗВД.
(5) Българската агенция за безопасност на храните осъществява контрол за спазване на изискванията за безопасност при работа с вируса на НБП.
Чл. 23. Ръководителят на лабораторията по чл. 22: 1. поддържа постоянна диагностична готовност; 2. незабавно изследва получените проби по методите, посочени в чл. 22; 3. незабавно уведомява БАБХ и съответната ОДБХ за резултатите от изследванията по т. 2; 4. изпраща проби в референтната лаборатория на Европейския съюз за диагностика на НБП по разпореждане на БАБХ.
Чл. 24. Профилактичната имунизация по чл. 5, ал. 1, т. 5 се извършва с одобрени от НВМС: 1. живи атенуирани ваксини, изготвени от щамове на вируса на НБП, на които изходната култура (архив) показва интрацеребрален патогенен индекс (ИЦПИ), както следва: а) по-малък от 0,4, при положение че всяко от пилетата в опит за определяне на ИЦПИ е получило не по-малко от 10 7 ембрионални инфекциозни дози (EID 50); б) по-малък от 0,5, при положение че пилетата в опит за ИЦПИ са получили не по-малко от 108 EID 50; 2. инактивирани ваксини, изготвени от щамове на вируса на НБП, изходната култура (архив) на които в предварителното изследване показва ИЦПИ не по-голям от 0,7 и всяко от пилетата в опит за определянето му е получило не по-малко от 10 8 EID 50.
Чл. 25.
(1) Когато диагнозата НБП се потвърди, БАБХ: 1. определя територията и периода, през който ще се извършва спешна ваксинация на определени видове и категории птици, като уведомява Европейската комисия за това, както и за епизоотичната обстановка; 2. забранява ваксинация и реваксинация в птицевъден обект, на който са наложени ограничителните мерки, посочени в чл. 8.
(2) В случая по ал. 1 БАБХ: 1. определя всички видове птици, които ще се ваксинират в надзорната зона; 2. разпорежда да се извърши ваксинация на всички птици от възприемчивите видове, родени или прехвърлени в птицевъден обект, намиращ се в надзорната зона.
(3) По време на ваксинационните мероприятия по т. 2 не се разрешава изнасяне на птици от птицевъдния обект в зоната, освен на: а) еднодневни пилета, насочени към обект в зоната, където ще бъдат ваксинирани; б) птици за незабавно клане, насочени към птицекланици в надзорната зона или ако няма такива — в одобрена от БАБХ кланица извън зоната, след като официален ветеринарен лекар извърши проверка на здравния статус на птицевъдния обект.
(4) Когато завършат ваксинациите по ал. 1, т. 2, БАБХ разрешава придвижване извън надзорната зона на: а) еднодневни пилета, предназначени за месо, насочени към птицевъден обект, където ще бъдат ваксинирани; този обект се поставя под наблюдение до изколване на въпросните птици; б) птици, ваксинирани най-малко 21 дни предварително и предназначени за незабавно клане; в) разплодни яйца, които произхождат от разплодни птици, ваксинирани най-малко 21 дни предварително, като яйцата и опаковките се дезинфекцират преди придвижването.
(5) Мерките, предвидени в ал. 2, т. 2 и ал. 4, се прилагат 3 месеца след приключване на ваксинационните мероприятия по ал. 2, т. 2. Мерките могат да бъдат удължени допълнително с един или с повече от три месеца.
(6) Българската агенция за безопасност на храните може да не приложи мерките по ал. 2, т. 1 и 2 за някои стада птици, имащи научноизследователско значение, като разреши да не се ваксинират, но да се изследват периодично серологично.
Чл. 26. Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на ветеринарни експерти от Европейската комисия при извършване на проверки относно прилагането на мерките по тази наредба.
Чл. 27. Националната ветеринарномедицинска служба след ликвидиране на възникналите епизоотични огнища от НБП изпраща информация до Европейската комисия за разходите, направени при унищожаването на болни и контактни птици.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Птицевъден обект“ е всяко място, ферма, двор, комплекс в страната, където се отглеждат или настаняват птици. 2. „Птици“ са кокошки, пуйки, токачки, пауни, яребици, пъдпъдъци, патици, гъски, гълъби, фазани, кеклици, отглеждани в затворени помещения. 3. „Нюкасълска болест по птиците“ е силно контагиозно заболяване по домашните и дивите видове птици, причинявано от вирус, принадлежащ към семейство „Парамиксовириде“, серотип 1, при условие че този серотип показва интрацеребрален патогенен индекс при еднодневни пилета, по-голям от 0,7. 4. „Интрацеребрален патогенен индекс“ е показател, определящ невропатогенността на даден изолат на вируса на НБП. Представлява цифров израз на патогенността, изчислена въз основа на здравословното състояние на 10 еднодневни пилета, инокулирани интрацеребрално и наблюдавани в продължение на 8 дни (по стандарт). 5. „Състезателни гълъби“ са гълъби, отглеждани в затворени помещения, които излитат периодично, връщат се на същото място или отиват на друго място за отглеждане на състезателни гълъби. 6. „Място за отглеждане на гълъби“ е съоръжение за отглеждане и развъждане на състезателни гълъби. 7. „Заразени птици“ са птици, при които е поставена лабораторно диагноза НБП или в случай на вторично възникване на заболяването то е потвърдено въз основа на клинични признаци или патологоанатомични изменения. 8. „Птици, съмнителни за заболяване“ са птици, които показват клинични признаци или патологични изменения, наподобяващи НБП. 9. „Птици, съмнителни за заразяване“ са птици, за които има данни за пряк или непряк контакт с вируса на НБП. 10. „Кухненски отпадъци“ са отпадъци от кухни, столове, ресторанти и предприятия, преработващи месо. 11. „Стемпинг-аут“—провеждане под ръководството на НВМС на редица мероприятия, като унищожаване на болните и заразените животни в стадото, а в случай на необходимост—и на животните от други стада, които са имали пряк или непряк контакт с животните от заразеното стадо, водещ до предаване на заразния причинител. Стемпинг-аут се придружава от почистване и дезинфекция на помещенията. 12. „Компетентни власти“—НВМС е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност. 13. „Велогенна форма на Нюкасълската болест“—силно патогенна форма на болестта. 14. „Мезогенна форма на Нюкасълската болест“—средно патогенна форма на болестта. 15. „Волиерни птици“—диви птици, отглеждани във ферми. 16. „Контаминиране“—замърсяване с микроорганизми. 17. „Атенуиран“—отслабен по патогенност щам на вируса. 18. „Контагиозно заболяване“—заразно заболяване. 19. „Инокулиране“—заразяване на птичи ембриони с патогенни микроорганизми. 20. „Хламидии“—вид микроорганизми. 21. „Супернатантен“—надстоящата течност над получената в резултат на центрофугиране утайка. 22. „Алантоисна течност“—ембрионална течност в кокошия зародиш. 23. „Хемаглутинация“—слепване и утаяване на еритроцитите помежду им в диагностична реакция. 24. „Имуносорбентен“—имунологична реакция, която се извършва върху твърда фаза (на повърхността на полистиролна плака или епруветка). 25. „Микротитърна“—количествено определяне с микрообеми. 26. „Изотонично“—концентрация на солите, изравнена с органичната течност. 27. „Аглутинация“—струпване на малки купчинки и утаяване на бактерии, еритроцити и други клетъчни елементи.
Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 28 от 2001 г. за профилактика и борба с Нюкасълската болест (псевдочума) по птиците (ДВ, бр. 67 от 2001 г.).
§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.
§ 5. Наредбата влиза в сила от 1.V.2006 г., с изключение на чл. 27 и т. 4 от приложение № 4 към чл. 22, които влизат в сила от 1.I.2007 г.
За министър: Св. Бъчварова
Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2, т. 1, буква „в“ Условия за придвижване на яйца от животновъден обект по чл. 8 Националната ветеринарномедицинска служба разрешава транспортирането на яйца от птицевъден обект, в който има съмнение за наличие на НБП, при условие че: 1. отговарят на изискванията по раздели II, III, IV и V на наредба № 31 (ДВ, бр. 67 от 2001 г.); 2. бъдат изпратени директно от подозрителната ферма или обект към определено за целта от НВМС преработвателно предприятие, като всяка партида се запечатва преди изпращането ѝ от ветеринарния лекар, отговорен за съответния птицевъден обект; партидата остава запечатана през цялото времетраене на транспортирането ѝ до предприятието; 3. ветеринарният лекар, отговорен за подозрителния птицевъден обект, информира определеното предприятие за намерението си да изпрати партида яйца; 4. ветеринарният лекар, отговорен за преработвателното предприятие, осигурява условия: (а) посочените в т. 2 яйца да бъдат държани изолирани от останалите яйца от момента на пристигането им до тяхната преработка; (б) черупките от такива яйца да бъдат считани за високо рисков материал; (в) опаковъчният материал, превозните средства, използвани за транспортиране на яйцата по т. 2, както и всички помещения, с които такива яйца са били в контакт, са почистени и дезинфекцирани по такъв начин, че да се гарантира унищожаването на вируса на Нюкасълската болест; (г) отговорният за подозрителния птицевъден обект официален ветеринарен лекар да бъде информиран за всички пратки с преработени яйца.
Приложение № 3 към чл. 20 и чл. 9, ал. 1, т. 3 Правила за дезинфекция при Нюкасълска болест по птиците Дезинфекция на птицевъдни обекти, засегнати от НБП, в които всички птици са унищожени 1. Предварително почистване и дезинфекция В свободните от птици сгради се извършва механично почистване. Почистват се всички помещения, в които птиците са били настанени, всички сгради, дворове и др., замърсени по време на клане или по време на следкланичния преглед. Използваните дезинфектанти престояват върху почистваните повърхности минимум 24 часа. Всички тъкани от птици или яйца, които биха могли да контаминират сградите, дворовете, съдовете, внимателно се събират и унищожават. 2. Заключително почистване и дезинфекция Прахта и мазнините се премахват от всички повърхности чрез прилагане на детергенти и измиване с вода. Следва напръскване на всички повърхности с дезинфектант. След седемдневен период помещенията се третират отново с обезмасляващ агент, измиват се със студена вода, напръскват се с дезинфектант и отново се измиват с вода. Използваната торова постеля трябва да се унищожи по начин, гарантиращ унищожаване на вируса. Тя се изнася от помещенията и се загробва на най-малко 100 м от тях. При загробването торовата постеля се размесва с негасена вар в съотношение 100 кг негасена вар към 1 м3 торова постеля. Дълбочината на загробване е такава, че да се предотврати достъпът на гризачи и диви птици. Торовата постеля може да се обезвреди чрез натрупването ѝ на купчина и покриване, така че да се постигне влажност и температура 20 °C за период 42 дни, като се предотврати достъпът на гризачи и диви птици. Друг начин за обезвреждане е чрез изгаряне или третиране с пара при температура 70 °С. След изкарването на торовата постеля, се извършва почистване и измиване на всички повърхности, включително и в сервизните помещения. Почистването продължава дотогава, докато се очертае ясно външният релеф на почистваната повърхност. Ветеринарният лекар, отговарящ за засегнатия птицевъден обект, преценява качеството на почистването и разпорежда започване на дезинфекцията. Почистените и подсушените помещения, вкл. и външните стени, се дезинфекцират по следния начин: Всички повърхности се напръскват с работен разтвор на формалдехид с концентрация 2 % и разходна норма 0,7 л/м2 . При извършване на дезинфекцията с формалдехид температурата на въздуха не трябва да бъде по-ниска от 10 °С. Съоръженията, които могат да се демонтират, се почистват и дезинфекцират извън помещението чрез потапяне в същия дезинфектант. На следващия ден се извършва втора дезинфекция с воден разтвор на натриев хипохлорид, съдържащ най-малко 2 % активен хлор, при разходна норма 0,7 л/м2 . Дезинфекционната обработка на помещенията завършва с варосване на всички повърхности (вътрешни и външни) с 20 %-ово варно мляко, към което е прибавена 3 % натриева основа. Ежедневно се извършва дезинфекция на всички пътища чрез напръскването им с 3 %-ов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 . Всеки ден след приключване на работата всички транспортни средства се измиват и дезинфекцират чрез преминаване през дезинфекционна площадка. Дезинфекцират се всички инструменти и предмети, използвани при почистването и дезинфекцията. Дезинфекция на птицевъдни обекти, застрашени от проникването на НБП, в присъствието на птици На всеки 300 м3 от помещението се поставя по един пластмасов съд с вместимост над 20 л. В съдовете се налива разтвор на натриев хипохлорид, съдържащ 5 % активен хлор, при разходна норма по 40 мл/м 3. Разтворът се активира с амониев нитрат (амониева селитра) с разчет 2 г/м3 . Активирането започва при най-отдалечените от входа съдове и постепенно се излиза от помещението. Извършващите дезинфекцията вземат мерки за лична безопасност при работа с хлорни препарати. След активирането на разтвора е необходимо помещението да се затвори при изключена вентилационна система. След 1 час се включва вентилацията и се преминава на нормален режим на работа. Обработката се повтаря два пъти седмично. Два пъти месечно помещенията се варосват с 20 %-ово варно мляко, към което се добавя 2 % натриева основа.
Приложение № 4 към чл. 22 Диагностични процедури за потвърждаване и диференциална диагностика на Нюкасълска болест по птиците 1. Вземане и обработване на проби а) Проби Клоакални тампон-проби (или фекалии) и трахеални тампон-проби от болни птици; фекалии или чревно съдържание, мозъчна тъкан, трахеи, бели дробове, черен дроб, далак и други очевидно засегнати органи от умрели неотдавна птици. б) Обработване на пробите Органите и тъканите, посочени в буква „а“, се смесват, а фекалните проби се третират отделно. Тампоните се поставят в достатъчно количество антибиотична среда, като се осигурява пълното им потапяне в нея. Фекалните проби и органите се хомогенизират (в затворен хомогенизатор или с хаван, пестик и стерилен пясък) в антибиотична среда и се изготвя 10—20 % суспензия в средата. Суспензиите се оставят в продължение на около два часа при стайна температура (или за по-дълго време при температура 4°С), като след това се очистват чрез центрофугиране (800 до 1000 g в продължение на 10 мин.). в) Антибиотична среда За фекалните проби се изискват високи концентрации на антибиотици, като типичната смес е 10 000 UI/мл пеницилин, 10 мг/мл стрептомицин, 0,25 мг/мл гентамицин и 5000 UI/мл микостатин във фосфатно буфериран физиологичен разтвор (PBS). Тези нива могат да се намалят до 5 пъти за тъкани и трахеални тампони. За премахване на хламидии може да се добави 50 мг/мл окситетрациклин. Абсолютно задължително е след добавяне на антибиотиците да се проверява стойността на рН и да се коригира до стойности между 7,0 и 7,4. 2. Изолиране на вируса а) Изолиране на вируса в кокоши ембриони Пречистената супернатантна течност се инокулира в количества по 0,1—0,2 мл в алантоисната кухина на всяко едно от най-малко 4 кокоши ембриона, които са били инкубирани 8—10 дни. Най-добре е тези яйца да са получени от специфично, свободно от патогенни микроорганизми птиче стадо, но когато това е невъзможно, се използват яйца, получени от стадо, което е тествано за липса на антитела срещу вируса на Нюкасълската болест. Инокулираните яйца се държат при температура 37 °С и ежедневно се овоскопират. Яйцата с мъртви или умиращи ембриони, както и всички останали яйца 6 дни след инокулирането се изстудяват при 4 °С и алантоисно/амнионовите течности се тестват за наличие на хемаглутинираща активност. Ако не се установи наличие на хемаглутинация, описаната процедура се повтаря, като за заразяване на ембрионите се използва неразредена алантоисно/амнионова течност. При установяване на хемаглутинация се изключва наличието на бактерии в културата. Ако присъстват бактерии, течностите могат да се пре- карат през 450 nm мембранен филтър, да се добавят други антибиотици и да се инокулират в кокоши ембриони по описания начин. 3. Диференциална диагноза Всички положителни резултати, получени от регионалните лаборатории, се изпращат на националната референтна лаборатория по чл. 22 за потвърждаване на резултатите и пълно антигенно и биологично типизиране на вируса. До потвърждаването на резултатите се прилагат всички мерки, насочени към ограничаване на възможността за разпространение на вируса. а) Потвърдителна идентификация (доказване) Националната референтна лаборатория по чл. 22 извършва пълно определяне на всички хемаглутиниращи агенти. Присъствието на вируса на НБП се доказва чрез реакция за задържане на хемаглутинацията чрез моноспецифични птичи антитела. Реакцията е описана в т. 6. Положителна хемаглутинация на алантоисната течност при разреждане 24 или повече, при използване на моноспецифичен антисерум срещу вируса на Нюкасълската болест с титър, за който се знае, че е със стойност най-малко 109 , следва да послужи като предварително идентифициране и се изисква налагането на всички контролни мерки за предпазване от разпространение на болестта. Тестовете за доказване на интрацеребрален патогенен индекс по т. 7 се извършват на всички изолати, дали положителен резултат за наличие на вируса на НБП. Патогенен индекс, по-висок от 0,7, показва наличие на щам на вируса, който изисква прилагането на всички контролни мерки за предпазване от разпространение на болестта. Някои моноклонални антитела, специфични за ваксиналните щамове, могат да бъдат използвани при реакция за задържане на хемаглутинацията. Такива антитела се осигуряват от референтната лаборатория на Общността и служат за доказване на ваксиналния щам на вируса на НБП в пробите. Националната референтна лаборатория предава всички хемаглутиниращи агенти на референтната лаборатория на Общността. б) Типизиране на изолатите Хемаглутиниращите агенти, предадени на референтната лаборатория, се подлагат на по-нататъшно антигенно и генетично проучване с цел получаване на по-добра информация относно епизоотологията на псевдочумата по птиците. 4. Бързи тестове за откриване на вируса на Нюкасълска болест при ваксинирани птици За откриване на вируса на НБП при ваксинирани птици може да се използват флуоресцентни тестове за доказване на антитела върху надлъжни разрези от трахеи и пероксидазни тестове за доказване на антитела върху мозъчна тъкан. 5. Откриване на антитела при неваксинирани птици а) Проби Кръвни проби се вземат от всички птици, когато числеността на птичите стада е под 20 глави, и от 20 птици—за по-големите стада (това би дало 99% вероятност за откриване на поне един положителен серум, ако 25 % или по-висок процент от стадото е с положителен резултат, независимо от големината на стадото). Кръвта се оставя да се съсири и след това серумът се отделя за тестване. б) Изследване за наличие на антитела За откриването на антитела срещу вируса може да се използва методът ЕЛАЙЗА (ензимно свързан имуносорбентен анализ). Отделните серумни проби се тестват за способността им да възпират хемаглутиниращата активност на вируса на Нюкасълската болест при условията на стандартната реакция за задържане на хемаглутинацията, описана в т 7. Националната референтна лаборатория на България определя за работно разреждане на вируса да се използват 4 хемоглутинационни единици. При 4 хемоглутинационни единици (ХАЕ) за положителен следва да се приема всеки серум с титър, равен на 24 или по-голям. 6. Реакция хемаглутинация Реагенти 1. Изотоничен фосфатно буфериран физиологичен разтвор (0,05 М) със стойност на рН между 7,0 и 7,4. 2. Еритроцити (RBC) —взети и събрани в обща проба от най-малко три свободни от патогенни микроорганизми кокошки (ако няма такива, кръвта се взима от птици, които са били обект на редовно наблюдение и са показали, че са свободни от антитела срещу вируса на Нюкасълската болест) в равен обем разтвор на Алсевер. Преди използването им клетките трикратно се промиват с PBS. За теста се използва 1 % суспензия в PBS. 3. Като стандартен антиген се използва щам на НБП от вида „Ulster 2C“. Процедури 1. Във всяка ямка на микротитърната плака се накапват по 0,025 мл PBS (за предпочитане са V-образните дъна на ямките). 2. В първата ямка се поставят 0,025 мл вирусна суспензия (т.е. алантоисна течност). 3. След внимателно размесване от първата ямка се прехвърлят по 0,025 мл в следващата, след това от нея—в по-следващата и т. н., при което се получават двукратни разреждания на вируса, като се започва от 1:2 и се достигне до 1:4096. 4. Добавят се още 0,025 мл PBS във всяка ямка; 5. Добавят се по 0,025 мл 1 % разтвор на еритроцити във всяка ямка. 6. Размесват се чрез внимателно потупване и се поставят при 4 °С. 7. Контроли —положителна за аглутинация (две ямки, в които се поставят по 0,025 мл PBS, 0,025 мл неразредена вирусна суспензия и 0,025 мл еритроцити) и отрицателна за хемаглутинация (две ямки, в които се поставят по 0,050 мл PBS и по 0,025 мл еритроцити). 8. Плаките се разчитат след 30—40 мин. чрез накланянето им и отчитане наличието или липсата на отвесна черта, получена от стичането на еритроцитите. Ямките без хемаглутинация трябва да изглеждат по същия начин както контролните проби без вирус. 9. Хемаглутинационният титър представлява най-голямото разреждане, при което се предизвиква аглутинация на еритроцитите. Това разреждане се приема за 1 хемаглутинационна единица. 7. Реакция за задържане на хемаглутинацията Реагенти 1. Изотоничен фосфатно буфериран физиологичен разтвор (0,05 М) със стойност на рН между 7,0 и 7,4. 2. Алантоисна течност, съдържаща вируса на НБП, разредена с PBS, така че да съдържа 4 хемаглутинационни единици в единица обем. 3. 1 % суспензия от кокоши еритроцити. 4. Негативен контролен кокоши серум. 5. Позитивен контролен серум. Процедури 1. Във всяка ямка на микротитърната плака се накапват по 0,025 мл PBS (за предпочитане са V-образните дъна на ямките). 2. В първата ямка се поставят 0,025 мл от тествания серум. 3. След внимателно размесване от първата ямка се прехвърлят по 0,025 мл във следващата, след това от нея—в по-следващата и т. н., при което се получават двукратни разреждания на серума, като се започва от 1:2 и се достигне до 1:4096. 4. Добавят се по 0,025 мл разредена алантоисна течност, съдържаща 4 хемаглутинационни единици. 5. Смесват се чрез внимателно потупване и се поставят при 4 °С за най-малко 60 мин. или на стайна температура за най-малко 30 мин. 6. Добавят се по 0,025 мл 1 % суспензия на еритроцити във всяка ямка. 7. Смесват се чрез внимателно потупване и плаката се поставя при 4 °С. 8. Плаките се разчитат след 30—40 мин., когато контролните червени кръвни телца са утаени. Чрез накланянето им се отчита наличието или липсата на отвесна черта, получена от стичането на червените кръвни телца по същия начин както контролните проби, съдържащи само еритроцити (0,025 мл) и PBS (0,05 мл). 9. Титърът на задържане на хемаглутинацията представлява най-голямото разреждане на антисерума, предизвикващо пълна инхибиция на 4 хемаглутинационни единици вирус (при всеки тест за задържане на хемаглутинацията се извършва предварително титриране на вирусната суспензия и определяне на 4 ХАЕ). 10. Резултатите се считат за валидни, ако при отрицателния серум се получи титър 23 или по-малък при 4 хемаглутинационни единици на вируса, а при положителния контролен серум се получи титър с най-много едно разреждане разлика от известния му титър. 8. Определяне на интрацеребрален патогенен индекс 1. Инфекциозна прясна алантоисна течност (хемаглутинационният титър трябва да е по-голям от 24 ) се разрежда 1:10 в стерилен изотоничен физиологичен разтвор (без антитела). 2. От разредения изолат на вируса се инокулират интрацеребрално по 0,05 мл в 10 еднодневни пилета (40 часа след излюпване). Пилетата трябва да са получени от яйца, получени от специфично, свободно от патогенни микроорганизми птиче стадо. 3. Птиците се наблюдават в продължение на 8 дни на 24-часови интервали. 4. При всяко наблюдение птиците се маркират по следния начин: 0= норма; 1= болни; 2= мъртви. 5. Индексът се пресмята по следния начин: Клинични признаци Ден след инокулацията (брой птици) 1 2 3 4 5 6 7 8 общо резултат норма 10 болни 0 мъртви 0 4 6 0 0 10 0 0 4 6 0 0 0 0 14 × 0 0 0 0 0 20 × 1 10 10 10 10 46 × 2 =0 =20 =92 Общо=112 Индексът представлява=112/80=1,4 9. Оценка на способността за формиране на плаки 1. Използват се десетократни разреждания до 10-7 в изотоничен физиологичен разтвор, буфериран с фосфат, за да се получат най-ясни плаки. 2. В петриеви панички се приготвят плътни монослоеве от клетки на кокоши ембриони или подходяща клетъчна линия (Мадин-Дарби говежди бъбреци) в диаметър 5 см. 3. По 0,2 мл от всеки разреден вирусен изолат се добавят към петриевите панички и се оставя да се абсорбира за 30 мин. 4. След трикратно измиване в изотоничен PBS разтвор заразените клетки се покриват със среда, съдържаща 1 % агар, 0,01 мг/мл трипсин (или без трипсин). В посочената среда не се добавя серум. 5. След 72-часова инкубация при 37 °С получените плаки трябва да са с достатъчен размер. Те се визуализират най-добре, когато покривният агар се отстрани и клетъчният монослой се боядиса с кристал виолет (0,5 %) в 25 % етанол. 6. Всички вируси трябва да дадат ясни плаки, когато се инкубират с трипсин в покривния слой. Когато не се добавя трипсин, само вируси, вирулентни за пилета, ще образуват плаки.