НАРЕДБА № 32 за оценка на гори и на земите в горския фонд

НАРЕДБА № 32 за оценка на гори и на земите в горския фонд (Обн. ДВ бр. 3/1999) НАРЕДБА № 32 от 17 декември 1998 г. за оценка на гори и на земите в горския фонд Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят редът, условията и начинът за парична оценка на горски имоти. Горски имоти са всички гори и земите в горския фонд. (2) По тази наредба се оценяват и щетите, нанесени върху горски имот. (3) Щета е всяко събитие, действие или бездействие, в резултат на което се намалява стойността на имота. (4) Размер на щетата е разликата между стойностите на имота преди и след настъпване на събитието. (5) Оценката не зависи от собствеността. Чл. 2. Оценката на щета по тази наредба не е основание за изплащане на обезщетение. Чл. 3. (1) Оценката представлява официален документ, когато е извършена от лицензиран оценител и е заверена и регистрирана от Националното управление по горите (НУГ) или от оправомощените за това негови органи. (2) Оценката се извършва след оглед (инвентаризация) на имота. (3) За целите на стопанското и държавното управление оценките могат да се извършват и по документи, в т. ч. и в случаите по чл. 28 от Закона за горите. Чл. 4. Оценките, изготвени по реда на тази наредба, са задължителни при: 1. определяне на базисна цена, когато държавата купува или предоставя за закупуване гори и земи от държавния горски фонд по реда на чл. 7, ал. 3 от Закона за горите; 2. включване и изключване на гори и земи във и от държавния горски фонд по реда на глава първа, раздел III от Закона за горите; 3. комасация; 4. учредяване на ограничени вещни права върху гори и земите в държавния и общинския горски фонд; 5. при обезщетяване с поименни компенсационни бонове в случаите по чл. 9, ал. 2 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд; 6. други случаи, за които закон или подзаконов акт изисква пазарна оценка на имота. Чл. 5. Оценката е валидна в рамките на 12 месеца от датата на заверката ѝ. Ако в рамките на този срок инфлацията (дефлацията) надхвърли 10 %, оценката се коригира с процента на инфлация (дефлация) за същия период и се презаверява. Презаверяването не удължава 12-месечния срок на валидност на оценката. Корекцията по този член се извършва безвъзмездно в едноседмичен срок. Чл. 6. (1) За извършване на оценката оценяваният имот се разделя на еднородни горски парцели по начина и реда за обособяване на подотдели, указани в Инструкцията за устройство на горите в Република България. (2) Допуска се да се обособяват горски парцели, по-малки от 0,1 ха. (3) Стойността на имот, разделен на няколко парцела, е сума от стойностите на парцелите. Чл. 7. (1) Площта на оценявания имот и парцелите му се определя с точност до 1 кв. м. (2) Възложителят на оценката може да възложи площта да се определи с по-малка точност. Глава втора ОПРЕДЕЛЯНЕ СТОЙНОСТТА НА ГОРИ И НА ЗЕМИТЕ В ГОРСКИЯ ФОНД Раздел I Обща стойност Чл. 8. (1) Стойността на горския парцел е сума от стойността на земята и стойността на дървостоя (насаждението). (2) Когато в горския парцел има селскостопанско трайно насаждение (лозе, овощна градина и други селскостопански култури), стойността му се определя по Наредбата за базисните пазарни цени на трайните насаждения и се прибавя към стойността на парцела. Когато стойността на трайното насаждение може да се пресметне и като стойност на дървостой по тази наредба, важи по-високата от двете оценки. (3) Когато в имота има сгради и съоръжения, стойността им се определя по наредбите на компетентното ведомство и се прибавя към стойността на парцела. (4) При ползване за недървопроизводителни цели, което носи постоянен годишен доход, този доход се капитализира при 4% лихва и се добавя към стойността на парцела. Коефициентите за капитализиране са дадени в приложение № 1. Раздел II Оценка на земята Чл. 9. (1) Стойността на земята в горския фонд се определя по типа на месторастенето от средните стойности на земята по типове месторастения (приложение № 2), периодично актуализирани от НУГ. (2) Стойността на земята на голите площи в горския фонд, за които не може да се определи тип на месторастенето, е равна на стойността на десета почвена категория на земеделските земи. (3) При наличие на нелесопригодност в парцела лесопригодната част се оценява по ал. 1, а нелесопригодната – по ал. 2. (4) Стойността на земята по ал. 1, 2 и 3 се умножава по корекционния коефициент за местоположение по приложение № 3, който отчита положението на горския парцел спрямо местната и националната инфраструктура. (5) Стойността на земята, определена по този член, се нарича горскостопанска стойност. Чл. 10. (1) Ако горски имот е извън горския фонд, горскостопанската стойност на земята важи само ако е по-висока от оценката ѝ като земеделска земя или строителен терен. (2) Земя в горския фонд, използвана за селско стопанство, се оценява като земеделска земя. Горскостопанската стойност на такава земя важи, ако е по-висока от оценката ѝ като земеделска земя. (3) Водните площи в горския фонд не са обект на тази наредба. Чл. 11. При деградация на месторастенето щетата е равна на разликата в стойността на земята, породена от смяната на типа месторастене. Раздел III Оценка на дървостоя (насаждението) Чл. 12. (1) Стойността на дървостоя е сума от стойността на елементите му. (2) Елемент на дървостоя (елемент гора) е съвкупност дървета от един дървесен вид, с еднакъв произход и на еднаква възраст. За едновъзрастни се приемат групи дървета от един клас на възраст. (3) За целите на оценката насажденията за изборно стопанство се разделят на три елемента: млада, средновъзрастна и зряла част на насаждението, независимо че разликите във възрастта в границите на тези части надхвърлят един клас. (4) Стойността на елемент на дървостоя е равна на стойността на просто насаждение със същите параметри и с площ, равна на парциалната площ на елемента. Просто насаждение е чистото едновъзрастно насаждение. Чл. 13. (1) Стойността на просто насаждение, което е достигнало или надминало възрастта на сеч (турнуса), е равна на стойността на материала. Стойност на материала е чистият доход, който може да се получи в деня на оценката, ако материалът се добие при средни добивни разходи и се продаде по средна пазарна цена. Действителният чист доход от добит материал, определен по счетоводството на горовладелеца, не важи за оценката. Ден на оценката е денят, в който тя се представя за заверка. (2) Ако насаждението не е достигнало възрастта за сеч, се изчислява очакваемата стойност и се сравнява със стойността на материала. За стойност на насаждението се взема по-високото от тези две числа. Очакваема стойност е капитализираната сума от чистите доходи, очаквани от дървостоя. Чл. 14. (1) Стойността на насаждение за реконструкция е равна на стойността на материала. (2) Надлесните дървета във всяко насаждение се оценяват по стойността на материала. Чл. 15. За преждевременна сеч се счита отсичането на дървостоя преди определената турнусна възраст. Загубата s на прираст от преждевременна сеч се оценява като разлика между очакваемата стойност е на насаждението и сегашната стойност а на материала, т.е. s = е — а. Когато очакваемата стойност не е по-голяма от стойността на материала, се приема, че s = 0. Чл. 16. (1) Турнусът се определя съгласно приложение № 4 според стопанския клас. (2) За стопанския клас „Изборен“ се приема условен 120-годишен турнус. (3) В горите по чл. 4, ал. 2 от Закона за горите, в които се предвижда удължаване на възобновителния период, турнусът на сеч се завишава с 20 години. Чл. 17. (1) Стойността на материала се пресмята, като от приходите от продажба по средни цени се приспаднат средните добивни разходи. Добивни разходи са разходите за сеч и извоз. В разходите за сеч влизат и разходите за първична обработка. (2) В случай, че приходите не покриват разходите, материалът няма стойност и а=0. Чл. 18. (1) Приходите от продажбата на материала се получават, като запасът се сортиментира и обемите на сортиментите се умножат по средната им пазарна цена, установена от НУГ. (2) Средните цени на дървесината са по дървесни видове, сортименти и качество (приложение № 5). Чл. 19. (1) Кубирането и сортиментирането на насажденията се извършва по сортиментни таблици (приложения № 6, 7 и 8) съгласно Инструкцията за устройство на горите в Република България, както и по други таблици и методи, утвърдени от НУГ. (2) Възложителят на оценката посочва метода на кубиране и сортиментиране. (3) Използваните методи за кубиране и сортиментиране задължително се посочват в удостоверението за оценка по чл. 42. Чл. 20. (1) Когато насаждението не е клупирано, обемът на сортиментите се установява по диаметъра и класа на сортиментност чрез сортиментните таблици за цели дървостои (приложение № 8) и други сортиментни таблици и компютърни програми, утвърдени от НУГ. (2) Класът на сортиментност (I, II и III) дава процента на строителната дървесина спрямо запаса с клони. Класът на сортиментност се определя по приложение № 9. Ако насаждението е в първата половина на турнуса си, условно се приема I клас за иглолистните и II клас за широколистните. Чл. 21. (1) Средните разходи за сеч се определят по дървесния вид и сортимента по разходите за сеч при средна трудност на сечището (приложение № 10), установени от НУГ. (2) Разходите за сеч се умножават по коефициент съгласно приложение № 11, който отчита трудността на сечището (според наклон, препятствия, клонестост и дебелина на стъблата, запас на 1 ха). Чл. 22. (1) Средните разходи за извоз се определят по дървесния вид, сортимента и извозното разстояние по разходите за извоз при средна трудност на пътя (приложение № 12), установени от НУГ. (2) Разходите за извоз се умножават по коефициент съгласно приложение № 13, който отчита трудността на пътя (наклоните по извозния път). Чл. 23. (1) Очакваемата стойност на просто насаждение се получава по формулата на Блуме е = au f + с(1-f), където au е доходът от главна сеч, с са разходите за създаване, f е факторът на възрастта. (2) Доходът от главна сеч е стойността на материала, очакван в турнусна възраст, изчислена по средните съвременни пазарни цени, установени от НУГ. Той се изчислява аналогично на сегашната стойност на материала, но въз основа на параметри, преизчислени към възрастта на сеч. (3) Разходи за създаване са разходите за възобновяване на насаждението, изчислени по средни цени. В тях влизат разходите, които се правят до укрепване на насаждението: разчистване на сечището, почвоподготовка, доставка на посадъчен материал, залесяване, торене, попълване, отглеждане на културата, ограждане. В тях не влизат разходите, които се правят след снемане от отчет, в т.ч. прочистки, прореждания и други отгледни сечи. (4) Доходът от главна сеч и разходите за създаване се изчисляват по съвременните цени, установени от НУГ, независимо от периода от време, за който се отнасят. (5) Факторът на възрастта се отчита от таблиците в приложение № 14. Факторът зависи от дървесния вид, бонитета, турнуса и възрастта. Чл. 24. (1) Прогнозни са параметрите, очаквани към възрастта за сеч, сегашни са параметрите, установени при оценъчната таксация. (2) Прогнозната средна височина и прогнозният среден диаметър се определят чрез интерполиране и екстраполиране по растежни таблици (приложение № 15). (3) Прогнозният запас сеч се изчислява по средната височина на дървесния вид към същата възраст по таблици за производителността (приложение № 15). Към запаса се добавя обемът на клоните. (4) Прогнозната пълнота на насаждението се определя по приложение № 16 въз основа на сегашната му пълнота и възрастта на основния дървесен вид. (5) Когато строежът по пълнота в момента на оценката е неравномерен или състоянието на насаждението е лошо, оценителят приема, че повишение на пълнотата няма да настъпи въпреки табличните стойности в приложение № 16. Същото се отнася и за несклопени култури. (6) Прогнозният клас на сортиментност е равен на сегашния. В случай, че отгледните сечи могат да понижат дела на негодните за строителна дървесина стъбла, прогнозният клас на сортиментност може да бъде по-висок от сегашния. Ако възрастта е по-малка от половината турнусна възраст, условно се приема I клас за иглолистните и II клас за широколистните. (7) Прогнозният процент на специалния сортимент се приема за равен на сегашния. (8) Прогнозната дължина на короната се приема за равна на сегашната. Когато насаждението е в първата половина на турнуса си, условно се приема средна стойност на този показател (т.е. дължина на короната от 30 до 60 % от височината на стъблото). (9) Прогнозната заетост на сечището от препятствия се приема равна на сегашната. (10) Прогнозното извозно разстояние и прогнозната категория на извозния път се приемат равни на сегашните. Чл. 25. (1) Разходите за създаване на насаждението се определят по дървесния вид и произхода му по разходите за залесяване при средна трудност на терена (приложение № 17), установени от НУГ. Когато имотът се оценява заради определяне размера на щета, при калкулиране на разходите за създаване произходът винаги се приема за изкуствен. (2) За отчитане на условията на терена разходите по ал. 1 се умножават с коефициент на трудност по приложение № 18. (3) Действителните разходи за възобновяване на насаждението, определени по счетоводни данни, не важат за оценката му. (4) Разходите по ал. 1 и 2 се отнасят до насаждение с пълнота 1,0. Ако насаждението не е с пълнота 1,0, разходите се умножават на прогнозната пълнота. Чл. 26. (1) Биотични и абиотични повреди по насаждението, които не водят до загиването му, но влошават качеството на материала, се отразяват чрез понижаване на класа на сортиментност. (2) Ако пашата на добитък или други причини доведат до задържане на растежа, повредата се отразява, като се приеме стопанска възраст, по-ниска от действителната. (3) Ако повредата доведе до загиване на част от дървостоя, пропорционално на масата на загиващата част се намалява пълнотата. Ако част от материала на загиващата част от дървостоя е използваем, стойността му се определя по чл. 17 и се изважда от размера на щетата. Раздел IV Нормативно-справочна база Чл. 27. (1) Нормативно-справочна база на оценката на горите и на земята в горския фонд са: 1. средните цени (на земята и дървесината) и средните производствени разходи (за създаване, сеч и извоз); 2. таблиците за определяне на фактора на възрастта; 3. обемните, сортиментните и растежните таблици; 4. други цифрови данни по приложенията към тази наредба. (2) Нормативно-справочната база влиза в сила на 1 януари и е валидна в течение на годината. Чл. 28. Когато цените или разходите в даден район се отличават трайно и съществено от средните за страната, за него могат да се изработват местни средни цени и разходи. Чл. 29. Средните цени и разходи се актуализират и утвърждават ежегодно. По решение на централната комисия за оценка по чл. 36 те могат да се преразглеждат на по-къси периоди в случаите, когато са налице съществени изменения на пазарната конюнктура или инфлация, по-голяма от 10 %. Чл. 30. (1) Средните за страната цени на дървесината (приложение № 5) се определят на база отчетите на регионалните управления на горите и държавните лесничейства. (2) Средните цени на дървесината се определят от годишния отчет за последните три отминали години, като последната от тях участва с удвоена тежест. Данните се коригират с процента на инфлация. (3) При съществена промяна на цените през текущата година централната комисия по оценка може да определи цени, различни от определените по ал. 2. (4) Средните цени по категории дървесина се изчисляват като средни претеглени от цените на техническите сортименти по данни на отчет „Реализация на дървесината“ и на отчет „Цени на облата дървесина“. (5) При наличие на данни за продажба на насаждения на корен централната комисия за оценка изготвя въз основа на тях цени на дървесината на корен по дървесни видове, сортименти, трудност на сечището и извозни разстояния, които се предпочитат пред цените на временен склад, намалени със средни разходи за сеч и извоз. Чл. 31. (1) Разходите за създаване, сеч и извоз (приложения № 17, 10 и 12) се определят на база отчетите на държавните лесничейства или чрез нормативни проучвания. (2) Стойности, получени чрез нормативни проучвания, се използват, когато няма отчетни данни на държавните лесничейства. (3) Данните от годишния отчет се осредняват за последните три отминали години, като данните от последната година участват с удвоена тежест. Данните се коригират с процента на инфлацията. (4) При съществена промяна на разходите през текущата година централната комисия по оценка може да определи разходи, различни от определените по ал. 3. (5) В разходите се включват дължимите данъци и такси. (6) Средства, получавани като субсидии, помощи и облекчения, влизат в разходите за създаване независимо от това, че не са заплатени от горовладелеца. (7) Разходите по този член могат да се изчисляват като средни за страната по данни от представителни лесничейства. Представителните лесничейства се подбират така, че да се обхване разнообразието на страната по отношение на горскодървесната растителност и на условията за сеч. Чл. 32. За изработване на оценка се използват обемните, сортиментните и растежните таблици, посочени в Инструкцията за устройство на горите в Република България или в други разпореждания на НУГ. Чл. 33. (1) Стойност на земята на отделното месторастене е средната за страната или за по-малък район пазарна цена на земите от това месторастене. (2) Средната пазарна цена на земята се определя като средна от цените, реализирани при доброволни продажби на горски имоти, по статистически данни за такива сделки. Статистическите данни трябва да са надеждно установени и достатъчно на брой. За определяне на пазарни цени не са валидни незаконни сделки и сделки, извършени при необичайни обстоятелства или по необичайни мотиви. Преди да се осредняват, регистрираните цени от сделки с горска земя се разделят на коефициента за местоположение по приложение № 3, за да бъдат съпоставими. (3) Ако няма достатъчно обширна и надеждна статистика на сделки със земи от месторастенето, стойността на земята се извежда от стойността на други месторастения или от стойността на сравнима по качество земеделска земя. (4) По правило се взема селскостопанската стойност на земята на дъбовите месторастения. (5) Ако е известна стойността на земята на едно месторастене, стойността на земята на друго месторастене се определя пропорционално на производителността. Производителност на месторастенето е общият среден зрелостен прираст dGZ на оптималния бъдещ състав. По правило се работи със стойностния прираст. Стойностният прираст е произведение на масовия прираст, отчетен от растежните таблици, умножен по средната стойност на 1 куб.м от дървесината на дървесния вид, от която са извадени средните добивни разходи за дървесния вид. Ако цените на дървесината бъдат признати за необективни, се работи с масовия прираст. (6) Типовете горски месторастения по ал. 1 са съгласно класификационната схема на типовете горски месторастения в НРБ от 1983 г. Чл. 34. При невъзможност да се извършат дейностите по чл. 30, 31 и 33 цените и разходите могат да се определят по последните валидни цени, коригирани с процента на инфлация. Глава трета РЕД ЗА ОЦЕНКА НА ГОРИТЕ И НА ЗЕМИТЕ В ГОРСКИЯ ФОНД Чл. 35. (1) Органи за оценка на гори и на земите в горския фонд са централната комисия по оценка и регионалните комисии по оценка. (2) Началникът на НУГ създава централна и регионални комисии по оценка, като назначава и освобождава председателите и членовете им. (3) Комисиите се състоят от председател и най-малко двама членове, придобили квалификация на лицензиран оценител. Чл. 36. Централната комисия по оценка: 1. прави предложения чрез НУГ до Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа за изменения и допълнения към тази наредба; 2. утвърждава учебни програми и възлага на специализирани органи подготовката на оценители на горски имоти; 3. поддържа и актуализира нормативно-справочната база на оценката; 4. предоставя на регионалните комисии по оценка и на експерт-оценителите актуална нормативно-справочна база и софтуер за оценка на горски имоти; 5. контролира работата на регионалните комисии по оценка и на експерт-оценителите; 6. организира курсовете за подготовка на оценители, както и провеждането на изпитите; 7. в особено важни случаи изпълнява функциите по чл. 37. Чл. 37. Регионалната комисия по оценка: 1. разработва и представя на централната комисия за оценка необходимата справочна база на ниво регион; 2. приема и завежда исканията за оценка; 3. поддържа списък с лицензирани оценители и го предоставя на възложителя за избор; 4. определя лицензиран оценител, ако възложителят не посочи такъв; 5. приема оценките и ги представя за утвърждаване на началника на регионално управление на горите; когато възложител е централната комисия по оценка, оценките се утвърждават от началника на НУГ; 6. издава удостоверение за оценка и го предоставя на възложителя; 7. съхранява в архив резултатите от оценки и експертизи; 8. извършва корекциите с процента на инфлация (дефлация) и презаверките по чл. 5. Чл. 38. (1) Оценка могат да възлагат собственикът или упълномощени от него лица, органите на изпълнителната и съдебната власт. Същите могат да поискат корекция на оценката по чл. 5. (2) Оценката се извършва за сметка на възложителя. (3) Когато оценката се възлага от НУГ, разноските са за сметка на Националния фонд „Българска гора“. Оценката се възлага чрез договор между изпълнителя и регионалното управление на горите или Националното управление по горите. Чл. 39. (1) Оценителят таксира и картира подлежащата на оценка площ, при което попълва оценъчно таксационно описание. Работите по таксацията и обработката на данните се извършват съгласно Инструкцията за устройство на горите в Република България, доколкото тази наредба не постановява друго. (2) Ако предстои изкореняване на гората, таксацията се провежда преди извършване на сечта и резултатите от нея се съгласуват своевременно със заинтересуваните страни. Чл. 40. (1) За изготвяне на оценка данни могат да се ползват от действащия лесоустройствен проект, но задължително се проверяват и актуализират на място. (2) Възложителят може да възложи извършване на оценка по данни от лесоустройствения проект без проверка на място, като това се отбелязва в удостоверението за оценка. Чл. 41. При изготвяне на оценките оценителите използват последното издание на нормативно-справочната база и последната версия на програмното обезпечение по чл. 36, т. 3. Чл. 42. (1) Оценителят изработва доклад за оценка и го представя за приемане на регионалната комисия по оценка. Докладът за оценка съдържа: 1. обяснителна записка; 2. калкулация; 3. удостоверение за оценка. (2) Обяснителната записка е словесно описание на задачата и решенията на оценителя. В обяснителната записка се включва описание на обекта на оценка (местоположение, собственост), източниците на използваните данни (кадастрални и горскостопански карти, лесоустройствени и други проекти, собствени измервания) и използваните методи за кубиране и сортиментиране. Към обяснителната записка задължително се прилага копие от лиценза на оценителя. (3) Калкулацията е документ, който съдържа всички данни и междинни резултати, които позволяват да се провери оценката. Към калкулацията задължително се прилагат таксационните описания на оценяваните горски парцели, карнети и сборни листове, съставени при определяне на запаса и сортиментната структура, скица на горските парцели с нанесен извозен път и изчисления за установяване на категорията на извозния път, както и всички документи за обосноваване на данни, които не са взети от приложенията на тази наредба. Извозният път се нанася по цялото му протежение, във и извън оценяваната площ, като се посочват участъците с различна категория. (4) Удостоверението съдържа резултата от оценката (стойност на имот или размер на щета) заедно с опознавателни данни, необходими за разпознаване на обекта. Ако оценяваната площ не съвпада с кадастрален парцел, към удостоверението за оценка се прилага скица на същата площ. (5) Всички документи по ал. 1, т. 1, 2 и 3 съдържат опознавателни данни (землище и кадастрален номер, държавно лесничейство, горскостопански отдел и подотдел) и данни за определяне на валидността и точността на оценката (номер на лиценза на оценителя, номер на версията на нормативно-справочната база, дата на таксацията, повод за оценката — закупуване, замяна, обезщетение и др., произход на данните и използвани методи за кубиране и сортиментиране). Чл. 43. При оценка на щета оценителят установява сегашното състояние на имота и състоянието му преди настъпване на щетата. Когато състоянието на имота преди настъпване на щетата не може да се установи, оценката на щетата е невъзможна. Когато променената стойност на имота не е по-малка от предишната му стойност, размерът на щетата е равен на 0, т.е. няма щета. Чл. 44. При несъгласие с извършената оценка заинтересуваните лица по чл. 38, ал. 1 могат да подадат заявление за изготвяне на експертна оценка до регионалната комисия за оценка в 14-дневен срок след получаване на резултатите от оценката (калкулация и удостоверение). Чл. 45. (1) Регионалната комисия по оценка назначава експертна група за провеждане на експертна оценка. В особено важни случаи експертната група се назначава от централната комисия за оценка. (2) В експертната група участват: 1. член на регионалната или централната комисия за оценка – ръководител; 2. лицензиран оценител, неучаствал в изготвянето на оспорваната оценка; 3. заявителят на експертната оценка или негов представител; 4. собственикът на имота, ако той не е заявител. Чл. 46. (1) Експертната група провежда теренни и камерални проучвания и издава акт за експертиза, чрез който се потвърждава или отменя първоначалната оценка. (2) Ако първоначалната оценка бъде отменена, лицензираният оценител, участващ в експертната група, изготвя нов доклад за оценка (обяснителна записка, калкулация и удостоверение), който представя за приемане от комисията възложител. (3) В доклада за оценка се отбелязва изрично, че той е резултат от експертиза. (4) Оценката се подписва от членовете на експертната група и е окончателна. Чл. 47. Разходите за изготвянето на експертната оценка са за сметка на заявителя. Чл. 48. В случаите, когато собственик оспори оценка, възложена от държавата, във връзка с отчуждаване на негов имот, разходите по експертната оценка по ал. 1 са за сметка на държавата. Чл. 49. (1) Докладът за оценка се изготвя в два екземпляра, от които единият е за архива на регионалната комисия по оценка, а вторият — за възложителя. (2) Докладът от експертната оценка се издава в три екземпляра, от които единият е за архива на регионалната комисия по оценка, вторият — за възложителя, а третият се изпраща в лицензионната комисия. (3) Удостоверение за оценка се издава на всички заинтересувани лица по чл. 38, ал. 1, които го потърсят. Същите могат да поискат копие от доклада за оценка срещу възмездяване на разходите. Приложение № 1 към чл. 8, ал. 4 Фактори (коефициенти) за капитализиране на крайна рента при лихвен процент 4 Год. Фактор Год. Фактор Год. Фактор 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 0.96 1.89 2.78 3.63 4.45 5.24 6.00 6.73 7.44 8.11 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 8.76 9.39 9.99 10.6 11.1 11.7 12.2 12.7 13.1 13.6 22 25 30 35 40 45 50 55 60 >60 14.5 15.6 17.3 18.7 19.8 20.7 21.5 22.1 22.6 25.0 Пример: Ако доход от 500 000 лв. ще постъпва 20 години поред, към стойността на имота трябва да се добави сумата 500 000 × 13,6 = 6 800 000 лв. Приложение № 10 към чл. 21, ал. 1 Разходи за сеч и първична обработка при средна трудност на сечището Дървесни видове Разходи за сеч и първична обработка едра средна дребна хил. лв/куб.м дърва Приложение № 12 към чл. 22, ал. 1 Разходи за извоз при средна трудност на пътя Сортимент Минимален разход, хил.лв/куб.м Допълнителен разход за всеки километър, хил.лв/куб.м Иглолистна едра -“- средна -“- дребна -“- дърва Широколистна едра -“- средна -“- дребна -“- дърва 2 3 Възраст, % Бонитет Ia I II III IV V фактор на възрастта 0 0.000 0.000 0.000 0.000 0.000 0.000 1.000 1.000 1.000 1.000 1.000 1.000 1 ......... 99 100 Възрастта се мери в проценти от турнуса, например при турнус 120 години възраст от 60 години отговаря на 50%. За 0% факторът има стойност 0, за 100% факторът има стойност 1, за останалите възрасти стойностите на фактора са между 0 и 1. Растежни таблици 1. Таблици за прогнозиране на височината и диаметъра Категория извозен път KP Корекционен коефициент TP 1 1.5 2 2.5 3 0.88 0.94 1.00 1.09 1.18 Категорията на извозния път се определя, както следва: 1 Фактор на възрастта Приложение № 14 към чл. 23, ал. 5 Определение пътища с прави наклони до 16 градуса включително и обратни наклони до 4 градуса включително; пътища с прави наклони над 16 градуса включително и обратни наклони до 4 градуса; пътища с обратни наклони над 4 градуса и с каменисто или скалисто пътно платно на разстояние над 50 % от дължината им. Ако пътят се състои от отсечки, отнасящи се към различни категории, категорията на целия път е средна претеглена според дължината на отсечките с различни категории. Средната категория се закръгля с точност до 0,5. Възраст (години) Височина (м) висока крива Диаметър (см) ниска крива висока крива ниска крива По правило високата крива е кривата на I бонитет, а ниската—кривата на V бонитет. Ако дървесният вид няма всички бонитети, се взимат съответно кривите за най-високия и най-ниския бонитет. Въз основа на тези криви чрез интерполация се строи прогнозна крива, която преминава през точката на сегашната стойност на параметъра. От тази крива се отчита стойността на височината (диаметъра) в турнусна възраст. Ако измерената сегашна височина (диаметър) е между ниската и високата крива, прогнозната крива се строи чрез интерполация между ниската и високата крива. Ако измерената стойност е под ниската крива, прогнозната крива се получава чрез интерполация между ниската крива и нулата (т.е. оста X). Ако измерената сегашна стойност е над високата крива, прогнозната крива се получава чрез успоредно пренасяне на високата крива. 2. Таблици за нормалния запас Средна височина, м Нормален запас, куб.м/ха Запасът в турнусна възраст е пропорционален на прогнозната пълнота и на нормалния запас, отчетен по тази таблица. Приложение № 16 към чл. 24, ал. 4 Изменение на пълнотата до пределна възраст Бял бор Възраст Актуална пълнота 0.10 0.20 0.30 0.40 0.50 0.60 0.70 0.80 0.90 1.00 0.93 0.87 0.76 0.74 0.72 0.70 0.98 0.93 0.85 0.83 0.82 0.80 1.00 0.97 0.95 0.92 0.91 0.90 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 0.70 0.80 0.90 1.00 0.97 0.97 0.93 0.85 0.80 0.70 0.70 0.99 0.99 0.95 0.89 0.86 0.80 0.80 0.99 0.99 0.97 0.94 0.93 0.91 0.90 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 0.70 0.80 0.90 1.00 0.91 0.91 0.85 0.77 0.73 0.72 0.70 0.95 0.95 0.93 0.87 0.85 0.82 0.81 0.80 0.98 0.98 0.97 0.95 0.93 0.92 0.91 0.91 0.90 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 0.70 0.80 0.90 1.00 0.97 0.95 0.88 0.84 0.80 0.98 0.97 0.94 0.92 0.90 1.00 1.00 1.00 1.00 1.00 окончателна пълнота 1-20 21-40 41-60 61-80 81-100 101-120 121-140 0.30 0.35 0.32 0.57 0.52 0.43 0.72 0.65 0.53 0.50 0.83 0.76 0.66 0.63 0.62 Бук Възраст Актуална пълнота 0.10 0.20 0.30 0.40 0.50 0.60 окончателна пълнота 1-20 21-40 41-60 61-80 81-100 101-120 121-140 141-160 0.30 0.30 0.28 0.42 0.42 0.41 0.38 0.79 0.79 0.70 0.57 0.47 0.84 0.84 0.78 0.69 0.56 0.50 0.92 0.92 0.87 0.78 0.70 0.60 0.60 Дъб Възраст Актуална пълнота 0.10 0.20 0.30 0.40 0.50 0.60 окончателна пълнота 1-20 21-40 41-60 61-80 81-100 101-120 121-140 141-160 161-180 0.30 0.30 0.45 0.45 0.40 0.54 0.54 0.44 0.42 0.73 0.75 0.63 0.54 0.53 0.84 0.84 0.77 0.67 0.63 0.60 Смърч Възраст Актуална пълнота 0.10 0.20 0.30 0.40 0.50 0.60 окончателна пълнота 1-20 21-40 41-60 61-80 81-100 101-120 0.30 0.35 0.33 0.46 0.44 0.42 0.69 0.66 0.60 0.53 0.93 0.84 0.72 0.65 0.62 0.96 0.91 0.83 0.77 0.75 Приложение № 17 към чл. 25, ал. 1 Разходи за залесяване при средна трудност на терена Дървесни видове и произход Разходи, млн. лв/ха Категория на почвата Коефициент K2 лека почва (песъчлива) средна почва (песъчливо-глинеста) тежка почва (глинесто-песъчлива) много тежка почва (глинеста) 0.85 1.00 1.30 1.60 Стойностите на коефициента за каменливост на почвата са: Каменливост на почвата Приложение № 18 към чл. 25, ал. 2 Трудност на терена T = K1K2K3, където T са разходите за възобновяването на гората, лв/ха; K1—коефициент за наклон на терена; K2—коефициент за категория на почвата; K3—коефициент за каменливост на почвата. Стойностите на коефициента за наклон на терена са: Наклон в градуси Коефициент за наклона K1 до 10 11 до 20 21 до 30 над 30 0.90 1.00 1.10 1.20 Стойностите на коефициента за категория на почвата са: Коефициент за каменливост K3 слабо каменлива (до 25 % камъни) средно каменлива (25 до 50 % камъни) силно каменлива (над 50 % камъни) 0.87 1.00 1.20 Каменливостта се определя според процентното съдържание на камъните в обема на почвата. Камъни са скелетните елементи с ефективен диаметър над 20 mm. #$$!% Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1 Средни стойности на земята по типове месторастения Типове Стойност, месторастения млн.лв/ха № индекс преобладаващ дървесен вид бонитет Приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 Възрасти за сеч (турнуси) Название на стопанския клас Код Турнус [години] 1 2 3 а аед апе блвп блсрнп брз бв бвп бн бср бсрп бсрнп ббв ббсрн бмв бмсрн вп втб гбр гвп гсрнп гпл дв дввп двспс дк дсрвп дсрн дсрнп ев есрн двн ик ишв ишсрн изб кс 20 40 15 80 55 60 140 100 100 120 80 55 120 100 160 140 80 15 100 80 55 100 140 100 160 100 80 120 50 120 100 120 80 120 100 120 100 Акациев Акациев за едра дървесина Акациев противоерозионен Благунов високобонитетен за превръщане Благунов средно- и нискобонитетен за превръщане Брезов Буков високобонитетен Буков високобонитетен за превръщане Буков нискобонитетен Буков среднобонитетен Буков среднобонитетен за превръщане Буков средно- и нискобонитетен за превръщане Бялборов високобонитетен Бялборов средно- и нискобонитетен Бялмуров високобонитетен Бялмуров средно- и нискобонитетен Високобонитетен за превръщане Върбово-тополов брегозащитен Габъров Габъров високобонитетен за превръщане Габъров средно- и нискобонитетен за превръщане Горскоплоден Дъбов високобонитетен Дъбов високобонитетен за превръщане Дъбов високобонитетен за специални сортименти Дъбов за производство на корк Дъбов среднобонитетен за превръщане Дъбов средно- и нискобонитетен Дъбов средно- и нискобонитетен за превръщане Елов високобонитетен Елов средно- и нискобонитетен За двуетажни насаждения Иглолистни култури Иглолистно-широколистен високобонитетен Иглолистно-широколистен средно- и нискобонитетен Изборен Кестенов 1 2 Липов високобонитетен Липов средно- и нискобонитетен Нискостъблен Орехов Реконструкция Смесен иглолистен високобонитетен Смесен иглолистен средно- и нискобонитетен Смърчов високобонитетен Смърчов високопланински Смърчов средно- и нискобонитетен Средно- и нискобонитетен за превръщане Тополов Тополов нетипичен Тополов типичен Трепетликов Церов Церов високобонитетен за превръщане Церов средно- и нискобонитетен за превръщане Черборов високобонитетен Черборов средно- и нискобонитетен Широколистен високостъблен Ясенов 3 лв лсрн н о рек смив смисн св свп ссрн срнп т тн тт трп ц цвп цсрнп чбв чбсрн шв яс 80 60 30 100 30 120 100 120 120 100 50 15 15 15 40 100 60 40 120 100 100 80 Приложение № 5 към чл. 18, ал. 2 Цени на дървесината Дървесен вид Специален сортимент Едра строителна дървесина Средна строителна дървесина Дребна строителна дървесина Дърва лв/куб.м Приложение № 6 към чл. 19, ал. 1 Сортиментна таблица за стъбла без клони Таблица за определяне на височинните разреди Дървесен вид Височинни разреди Диаметър, см височини, см Таблица за определяне обема на класовете на строителната дървесина и дървата Дървесен вид диаметър см запас Ia клас куб. м куб.м Височинен разред I клас куб. м II клас куб.м III клас IV клас куб. м куб. м V клас VI клас куб. м куб. м дърва куб. м отпад куб. м кора куб. м Приложение № 8 към чл. 20, ал. 1 Сортиментни таблици за цели дървостои Дървесен вид Клас на сортиментност ср. диа- Ia клас, метър, % cm I клас, % II клас, % III, % IV, % V, % Приложение № 9 към чл. 20, ал. 2 Класове на сортиментност Клас на сортиментност 1 2 3 % на строителната дървесина от запаса с клони за иглолистни за широколистни 71 и повече 51 до 70 до 50 вкл. 51 и повече от 31 до 50 до 30 вкл. Когато насаждението не е клупирано, класът на сортиментност се определя чрез преброяване на сортиментируемите стъбла на пробна площ (т.е. на стъблата, годни за получаване на строителна дървесина). Клас на сортиментност 1 2 3 % на сортиментируемите стъбла за иглолистни за широколистни 91 и повече 71 до 90 до 70 вкл. 71 и повече от 45 до 70 до 44 вкл. VI, % дърва, % отпад, % кора, % Приложение № 15 към чл. 24, ал. 2 Приложение № 13 към чл. 22, ал. 2 Трудност на пътя Коефициентите на категорията на извозния път са: Категория на пътя Приложение № 14 към чл. 23, ал. 5 Определение пътища с прави наклони до 16 градуса включително и обратни наклони до 4 градуса включително; пътища с прави наклони над 16 градуса включително и обратни наклони до 4 градуса; пътища с обратни наклони над 4 градуса и с каменисто или скалисто пътно платно на разстояние над 50 % от дължината им. Ако пътят се състои от отсечки, отнасящи се към различни категории, категорията на целия път е средна претеглена според дължината на отсечките с различни категории. Средната категория се закръгля с точност до 0,5. Възраст (години) Височина (м) висока крива Диаметър (см) ниска крива висока крива ниска крива По правило високата крива е кривата на I бонитет, а ниската—кривата на V бонитет. Ако дървесният вид няма всички бонитети, се взимат съответно кривите за най-високия и най-ниския бонитет. Въз основа на тези криви чрез интерполация се строи прогнозна крива, която преминава през точката на сегашната стойност на параметъра. От тази крива се отчита стойността на височината (диаметъра) в турнусна възраст. Ако измерената сегашна височина (диаметър) е между ниската и високата крива, прогнозната крива се строи чрез интерполация между ниската и високата крива. Ако измерената стойност е под ниската крива, прогнозната крива се получава чрез интерполация между ниската крива и нулата (т.е. оста X). Ако измерената сегашна стойност е над високата крива, прогнозната крива се получава чрез успоредно пренасяне на високата крива. 2. Таблици за нормалния запас Средна височина, м Нормален запас, куб.м/ха Запасът в турнусна възраст е пропорционален на прогнозната пълнота и на нормалния запас, отчетен по тази таблица. Приложение № 11 към чл. 21, ал. 2 Трудност на сечището Категорията на сечище K е средна стойност на показателите: n—наклон на терена; d—среден диаметър на дървостоя; v—запас на 1 хектар; k—клонестост на стъблата; p—заетост на площта от препятствия (подраст, храсти, скали и др.) K = (n + d + v + k + p) / 5. Стойността на K се закръгля в цели единици от 1 до 6. определят, както следва: k Дължина p Наличие на на короната, препятствия, % % 1 до 35 1 до 30 2 36 до 65 2 31 до 50 3 66 до 85 3 51 до 70 4 над 85 4 над 70 се Дължината на короната се мери в % от височината на стъблото. Наличието на препятствия се мери с процента на заетата от тях площ спрямо общата площ на парцела. Ако насаждението е многоетажно, запасът е сумарният запас на всички етажи на насаждението. Средният диаметър е средният диаметър на етажа “основно насаждение”. Ако дължината на короната и наличието на препятствията са неизвестни, за показателите k и p се приема стойност 3. ДЪРЖАВ Стойностите на корекционните коефициенти за категорията сечище са: Категория Трудност сечище на сечището K 1 0.87 2 0.93 3 1.00 4 1.08 5 1.15 6 1.24 Приложение № 3 към чл. 9, ал. 4 Коефициент за местоположение Коефициентът за местоположение K M е увеличената с 1 сума на коефициентите за близост до град g, до строителни граници s, до брега на морето m и до пътната мрежа p: K M = 1 + g + m + s + p. Коефициентът g за близост до град се отчита от таблица 1 според отстоянието. Избира се най-високата стойност, която дават колони „а“ до „е“. За отстояние се взема най-късото разстояние, измерено по пътна карта, от града до населеното място, в чието землище се намира имотът. Таблица 1 Разстояние (км) | София (а) | Русе, Пловдив, Бургас, Варна (б) | Благоевград, В. Търново, Враца, Плевен, Ст. Загора (в) | Друг окръжен град (г) | Друг голям град (д) | Друг общински център (е) коефициент за близост до град g до 5 вкл. | 0.70 | 0.50 | 0.40 | 0.35 | 0.30 | 0.10 над 5, до 10 | 0.60 | 0.40 | 0.35 | 0.30 | 0.20 | 0.05 над 10, до 15 | 0.50 | 0.35 | 0.30 | 0.20 | 0.10 | 0.00 над 15, до 20 | 0.40 | 0.30 | 0.20 | 0.10 | 0.05 | над 20, до 30 | 0.35 | 0.20 | 0.10 | 0.05 | 0.00 | над 30, до 40 | 0.30 | 0.10 | 0.05 | 0.00 | | над 40, до 50 | 0.25 | 0.05 | 0.00 | | | над 50, до 60 | 0.20 | 0.00 | | | | над 60, до 80 | 0.15 | | | | | над 80, до 100 | 0.10 | | | | | над 100 | 0.00 | | | | | Други окръжни градове (стълб „г“ на таблица 1) са: Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Други големи градове (стълб „д“ на таблица 1) са: Ботевград, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Казанлък, Карлово, Лом, Петрич, Самоков, Свищов, Червен бряг. Коефициентите за близост до строителни граници s, до брега на морето m и до пътната мрежа p се отчитат от таблица 2 според съответното отстояние. Отстоянията се измерват по най-късата въздушна линия от границите на имота. Отстоянието до строителни граници се измерва до строителните граници на най-близкото населено място, определени с регулационен план, градоустройствен план или околовръстен полигон. Отстоянието до морето се измерва до брега на морето или до границите на плажа. Отстоянието до пътната мрежа се измерва до път с трайна настилка, който не е магистрала. Таблица 2 До строителни граници (км) | Коефициент s (б) | Разстояние до морето (м) | Коефициент m (а) | Разстояние до пътната мрежа (км) | Коефициент p (в) граничи | 0.25 | до 200 м вкл. | 0.20 | до 1 вкл. | 0.10 до 1 вкл. | 0.20 | над 200 м до 300 | 0.18 | над 1 км | 0.00 над 1 до 2 | 0.15 | над 300 м до 500 | 0.16 | | над 2 до 3 | 0.10 | над 500 м до 1 км | 0.14 | | над 3 | 0.00 | над 1 км до 1.5 | 0.12 | | | | над 1.5 до 2 | 0.10 | | | | над 2 до 2.5 | 0.08 | | | | над 2.5 до 3 | 0.04 | | | | над 3 до 5 | 0.02 | | | | над 5 | 0.00 | |