НАРЕДБА № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването
НАРЕДБА № 34 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването
(Обн. ДВ бр. 7/2007; изм. и доп. ДВ бр. 89/2007, бр. 55/2008, бр. 12/2010, бр. 40/2010, бр. 72/2010, бр. 58/2011, бр. 60/2011, бр. 50/2012, бр. 24/2013, бр. 73/2013)
НАРЕДБА № 34 от 29 декември 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1.
(1) С тази наредба се определя номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1.
(2) С наредбата се уреждат и условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването.
Чл. 2.
(1) Специалност в системата на здравеопазването се придобива след изпълнение на учебната програма и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.
(2) По реда на ал. 1 се придобива и професионална квалификация за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в определена област на здравеопазването, без признаване на специалност съгласно приложения № 1а и № 1б.
(3) Обучение за извършване на високоспециализирани дейности, извън посочените в приложение № 1а, се организира и провежда от висшите училища, Военномедицинската академия и съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина по реда на чл. 182 на Закона за здравето.
Чл. 3. Министърът на здравеопазването планира и координира дейността по провеждане на обучението за придобиване на специалност от медицинските и от немедицинските специалисти, работещи в системата на здравеопазването, и ежегодно определя броя на местата за специализанти.
Чл. 4.
(1) Към министъра на здравеопазването се създават консултативни съвети за специализация по професионалните направления “Медицина”, “Дентална медицина”, “Фармация” и “Здравни грижи” и за немедицинските специалисти.
(2) В състава на съветите по ал. 1 се включват представители на: Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, младежта и науката, обучаващите институции по чл. 7, и съсловните организации.
(3) Консултативните съвети за специализация: 1. правят предложения до министъра на здравеопазването за решаването на проблеми и усъвършенстване на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването; 2. дават становище по постъпилата от регионалните здравни инспекции и районните колегии на съсловните организации, от висшите училища и Военномедицинската академия ВЕСТНИК 7 информация за възможностите за обучение от обучаващите институции по чл. 7 през следващата календарна година;; 3. дават становище по учебните програми за обучение, утвърждавани от министъра на здравеопазването; 4. дават становище по постъпили предложения за промяна в номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването; 5. осъществяват и други функции, възложени от министъра на здравеопазването.
(4) Министърът на здравеопазването утвърждава правила за работата на консултативните съвети за специализация.
Чл. 5. Висшите училища организират, регистрират, провеждат и контролират обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, а Военномедицинската академия—обучението по военномедицинските специалности.
Чл. 6.
(1) В Министерството на здравеопазването водят регистър на специализантите и регистър на придобилите специалност в системата на здравеопазването.
(2) Регистърът на специализантите съдържа: 1. пореден номер в регистъра; 2. имената по документ за самоличност на специализанта, гражданство и единен граждански номер/личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност; 3. придобитата от специализанта образователно-квалификационна степен, специалност и професионална квалификация, серия, номер и регистрационен номер на дипломата за висше образование, дата на издаване и висшето училище, издало дипломата; 4. наименование на специалността и висшето училище (или Военномедицинска академия), в което е записан специализантът; 5. номер на договора по чл. 24 и страните по него; 6. промяна в обстоятелствата по провеждане на обучението за придобиване на специалност; 7. сесията и годината на полагане на държавния изпит.
(3) Регистърът на придобилите специалност съдържа: 1. данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4; 2. серия, номер и дата на издаване на свидетелството за призната специалност.
(4) Ръководителите на висшите училища или на Военномедицинската академия изпращат в Министерството на здравеопазването на хартиен и на електронен носител: 1. данните по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 в едномесечен срок от сключването на договорите по чл. 24; 2. информация в случаите по ал. 2, т. 6 в едноседмичен срок от настъпването на промените; 3. данните по ал. 2, т. 7 в едномесечен срок от полагането на държавния изпит за придобиване на специалност; 4. серия, номер и дата на издаване на свидетелството за призната специалност в едномесечен срок от получаване на регистрационен номер в регистъра на специализантите.
(5) Министерството на здравеопазването на придобилите специалност изпраща на съответното висше училище и на Военномедицинската академия поредния номер в регистъра за вписване в свидетелството за призната специалност на съответното лице.
Глава втора ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО Раздел I Обучаващи институции
Чл. 7.
(1) Теоретичното обучение се провежда от: 1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование, и Военномедицинската академия; 2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование.
(2) Практическото обучение се провежда във: 1. заведенията по ал. 1; 2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения, които имат възможност за изпълнение на учебната програма за специалността или на съответните раздели или модули от нея; 3. регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве и здравните заведения, определени от министъра на здравеопазването.
Раздел II Условия за провеждане на обучението
Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., в сила от 12.02.2010 г., нов - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) Обучението за придобиване на професионална квалификация за извършване на високоспециализирана дейност по чл. 2, ал. 2 се извършва в лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение по съответната специалност, в чиято област попада високоспециализираната дейност, определени със заповед на министъра на здравеопазването.
(2) Лечебните заведения по ал. 1 трябва да осигуряват условия за обучение и да разполагат с необходимата апаратура и специалист, придобил професионална квалификация по съответната високоспециализирана дейност.
Раздел II.
Условия за провеждане на обучението
Чл. 9.
(1) Обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се състои в усвояване на теоретични знания и практически умения по специалност, която обхваща обособен раздел на медицинската наука и практика и завършва с държавен изпит, положен в срока по чл. 12, ал. 8.
(2) Обучението за придобиване на специалност и държавният изпит се провеждат на български език.
Чл. 10.
(1) Специалност могат да придобиват правоспособни медицински специалисти с висше образование по специалностите от професионални направления “Медицина”, “Дентална медицина”, “Фармация” и “Здравни грижи”.
(2) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват и немедицински специалисти с висше образование, ако има определена специалност за тях в номенклатурата по чл. 1 и работят по тази специалност в системата на здравеопазването.
(3) Професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се придобива от лица с образователно-квалификационна степен „магистър“ по „медицина“ или по „дентална медицина“ и с придобита специалност, в чиято област попада високоспециализираната или специфична дейност.
Чл. 11.
(1) Според финансирането обучението на специализанти се осъществява на следните видове места: 1. финансирани от държавата; 2. срещу заплащане; 3. заемани по реда на чл. 20; 4. финансирани от друг източник; 5. за чужденци.
(2) Финансирането на местата по ал. 1, т. 4 се извършва въз основа сключен договор между специализанта и физическо или юридическо лице или със средства от европейски проекти и програми.
(3) В случаите по ал. 2, когато финансирането се извършва по европейски проекти и програми, на лекарите и на лекарите по дентална медицина специализанти, могат да се отпускат стипендии от средствата, предвидени по бюджета на съответния проект. При условие че финансирането се извършва със средства от Европейските структурни фондове, размерът на стипендиите, редът и условията за предоставянето им се одобряват от Комитета за наблюдение на съответната оперативна програма.
(4) Записването се извършва във висшите училища или във Военномедицинската академия, а обучението се провежда от институциите по чл. 7.
(5) Едновременно обучение за придобиване на повече от една специалност не може да се извършва.
(6) Обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 е с минимална продължителност 12 месеца и се провежда срещу заплащане на такса от обучавания, определена от висшите училища или Военномедицинската академия.
Чл. 11а.
(1) Лице, прието на място за клинична ординатура или на друго място, финансирано от държавата, се задължава след придобиването на специалност да постъпи на работа в лечебно или здравно заведение, определено от министъра на здравеопазването, за срок, равен на продължителността на обучението му.
(2) Министерството на здравеопазването се задължава да предложи на лицето по ал. 1 лечебно или здравно заведение на територията на страната, където може да започне работа на длъжност, съответстваща на придобитата от него специалност.
(3) В случаите, когато лицето по ал. 1 е сключило и представи в Министерството на здравеопазването договор с лечебно или здравно заведение, в който е уговорено задължение за специализанта да работи в него след завършването на обучението за придобиване на специалност за срок, не по-малък от продължителността му, Министерството на здравеопазването определя на лицето същото лечебно или здравно заведение за постъпване на работа.
(4) В случай, че лицето не постъпи на работа в лечебното или здравното заведение, определено от Министерството на здравеопазването, то дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение.
(5) Ако лицето напусне осигурената му работа преди изтичане на срока по ал. 1, то дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на изплатените средства за теоретично и практическо обучение, изчислено пропорционално на времето, през което не е работил.
(6) Разпоредбите по ал. 1, 4 и 5 не се прилагат в случаите, когато Министерството на здравеопазването не предложи на лицето лечебно или здравно заведение, в което то да постъпи на работа, в 3 - месечен срок от датата на придобиване на специалност.
(7) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага, ако лицето представи заповед за назначаване на длъжност, съответстваща на придобитата от него специалност, в регионална здравна инспекция. Ако лицето напусне работата си в регионалната здравна инспекция преди изтичане на срока по ал. 1 и не постъпи на работа в лечебното или здравното заведение, определено от министъра на здравеопазването, то дължи обезщетение по ал. 5.
(8) Министерството на здравеопазването може да промени лечебното или здравно заведение по ал. 2 по писмена молба на специалиста, съдържаща мотиви относно наличието на обективни причини, които налагат промяната.
(9) Досегашната ал. 7 става ал. 8.
(10) Лице, чието финансиране на обучението се извършва със средства по европейски проекти и програми, дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването при условията и по реда, предвидени в съответния проект или програма и договора по чл. 41, ал. 7.
Чл. 11б.
(1) Досегашният текст става ал. 1.
(2) При прекратяване на трудовия договор с центъра за спешна медицинска помощ на лекар, приет по реда на чл. 20а, се прекратява и договорът му за обучение за придобиване на специалност по чл. 24.
Чл. 12.
(1) Обучението за придобиване на специалност се провежда по учебни програми съгласно номенклатурата на специалностите. Висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве разработват, приемат и предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване единна учебна програма по всяка специалност.
(2) Обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се провежда по учебни програми, разработени и приети по реда на ал. 1.
(3) Учебните програми по ал. 1 и 2 за военномедицинските специалности се съгласуват с министъра на отбраната.
(4) В учебните програми по ал. 1 се включва: 1. задължителното теоретично и практическо обучение и тяхната продължителност съгласно срока, определен в приложение № 1; 2. разпределението по области или модули от медицинската наука и практика и тяхната продължителност; 3. основни медицински умения за диагностика и лечение (включително работа със специфична апаратура, медицински изделия и др.) по високоспециализирани дейности, които попадат в обхвата на съответната специалност.
(5) Теоретичното обучение се провежда в редовна форма, а ако е предвидено в учебната програма може да се провежда и дистанционно.
(6) Практическото обучение е с пълна ежедневна продължителност, съобразно характера на дейностите по съответната специалност.
(7) Обучението се извършва с личното участие на специализанта, който носи отговорност за извършваната от него дейност и съответно получава възнаграждение за нея в размера, определен в договора по чл. 24.
(8) Срокът на обучението може да бъде удължаван за период не по-дълъг от два пъти от определения в приложение № 1 срок.
(9) Колоквиумите, предвидени в учебната програма, се провеждат пред комисия, съставена от не по-малко от двама членове, назначена със заповед на ръководителя на институцията, провеждаща теоретичното обучение.
Чл. 12а. Висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве веднъж на три години актуализират учебните програми по чл. 12, ал. 1 в съответствие с развитието на медицинската наука и практика и ги предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване.
Чл. 13.
(1) Обучението за придобиване на специалността „обща медицина“ се провежда съобразно учебната програма за срок от три години, от които теоретично обучение – 8 месеца, и практическо обучение – 28 месеца.
(2) В продължителността на практическото обучение по ал. 1 се включват най-малко 6 месеца в акредитирано лечебно заведение за болнична помощ и най-малко 6 месеца в амбулатория за първична медицинска помощ, акредитирана за обучение по „обща медицина“.
Чл. 14.
(1) [Отменена]
(2) [Отменена]
(3) Обучението за придобиване на специалностите “епидемиология на инфекциозните болести”, “комунална хигиена”, “медицинска паразитология”, “микробиология”, “вирусология”, “токсикология”, “хигиена на детско-юношеската възраст”, “трудова медицина”, “хранене и диететика” и “обща хигиена” от лекари, които работят в регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, включва една трета от задължителното практическо обучение в акредитирани лечебни или здравни заведения или висше училище, когато то провежда практическото обучение.
(4) Практическото обучение по фармацевтични специалности се провежда на работното място, когато то е определено от министъра на здравеопазването по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, в съответствие с предвидените в учебните програми срокове.
Чл. 15.
(1) Практическото обучение по психиатрични специалности осигурява получаването и на супервизия, по избор на обучавания, от един до два часа месечно, отговаряща на една терапевтична сесия.
(2) Супервизията е процес, който се ръководи от супервайзер с придобита психиатрична специалност или “клинична психология”, насочен към извършване на оценка, формиране на професионални умения и ценности и изграждане на отношения с пациента и с неговите близки, благоприятстващи съдействието в лечението.
(3) Специализантът избира супервайзер от ежегодно одобряван списък от катедрения съвет на катедрите по психиатрия във висшите училища, съставен по предложение на ръководителите на катедрите, въз основа на следните критерии: наличие на 3 години от придобиването на специалност и личен психотерапевтичен опит.
Чл. 17. Практическото обучение се провежда без откъсване от работа по следните специалности: 1. по специалностите, по които се обучават работещите в регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, когато работят в същата област;; 2. “трудова медицина” за лекари, които работят в службите по трудова медицина; 3. “спешна медицина” и “медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)” за лекари, които работят в центровете за спешна медицинска помощ или в спешните отделения на лечебни заведения за болнична помощ; 4. “социална медицина и здравен мениджмънт”, “икономика на здравеопазването” и специалностите по т. 3 за директорите на центровете за спешна медицинска помощ и техните заместници; 5. по специалностите и за лицата по чл. 20, ал. 1, т. 2 и 3; 6. “трансфузионна хематология” за лекари, които работят в центрове по трансфузионна хематология; 7. както и военномедицинските специалности за военните лекари.
Раздел III Определяне на местата за специализанти
Чл. 18.
(1) Ръководителите на всички лечебни и здравни заведения представят ежегодно от 1 февруари до 30 април на директорите на регионалните здравни инспекции информация за потребностите от специалисти в съответното лечебно или здравно заведение през следващата календарна година.
(2) В срока по ал. 1 ръководителите на лечебните и здравните заведения, получили съответно положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения и положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование, представят на директорите на регионалните здравни инспекции и предложения за места за обучение на специализанти от съответното лечебно или здравно заведение през следващата календарна година. В случаите, когато лечебното или здравното заведение не може да изпълнява изцяло учебната програма по съответната специалност, към предложенията за места за специализанти се прилага копие от договора по чл. 41, ал. 4.
(3) Информация за потребностите от специалисти и предложения за места за обучение на специализанти за нуждите на системата на отбраната, вътрешните работи, транспорта и съобщенията и правосъдието се представят от съответните ръководители и министри ежегодно от 1 февруари до 31 май до министъра на здравеопазването.
(4) В срока по ал. 1 информация за потребностите от специалисти и предложения за места за специализанти до министъра на здравеопазването подават и висшите училища и Военномедицинската академия за специалностите от номенклатурата по чл. 1, ал. 1, по които те провеждат изцяло теоретичното и практическото обучение.
(5) Регионалните здравни инспекции изготвят предложения за места за специализанти в областта на опазване на общественото здраве от регионалните здравни инспекции.
(6) В предложенията за места за специализанти по ал. 2, 3, 4 и 5 се посочват и тези от тях, за които лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, висшите училища или Военномедицинската академия ще заплащат възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3, местата срещу заплащане по чл. 24, ал. 5, т. 3 и се определя капацитетът на институцията, провеждаща практическото обучение.
(7) Капацитетът по ал. 6 е максималният общ брой специализанти, които могат едновременно да провеждат практическо обучение по съответната специалност в съответната институция за една година при спазване на изискванията за осигуряване на качество на обучението на тази наредба.
(8) Определянето на капацитета по ал. 6 се извършва въз основа на анализ на наличните в съответната институция кадрови потенциал, материално-техническа и информационна база, финансови ресурси и възможности за управление и администриране на качеството на обучението в съответствие с определените в ал. 9 критерии.
(9) Капацитетът на институцията, провеждаща практическото обучение, се определя по следните критерии: 1. институцията разполага с лица, отговарящи на изискването на чл. 25, ал. 1; 2. съотношението между специалистите с призната специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 3 години и специализантите по съответната специалност в институцията не е по-голямо от 1:3; 3. обемът на извършваната дейност в институцията и съответните ѝ структури позволява на всички специализанти да изпълнят изследванията, манипулациите, оперативните интервенции и другите дейности, предвидени за съответните модули в учебната програма, по които институцията може да провежда практическо обучение; 4. материално-техническата база на институцията позволява едновременното присъствие и осъществяване на дейността на персонала и на специализантите в съответната институция; 5. възможност на институцията за осигуряване на необходимите финансови средства за обучение и възнаграждения на специализантите съгласно определения капацитет.
Чл. 18а.
(1) Министърът на здравеопазването разглежда справките и анализите по чл. 18, ал. 3, 5 и 6 заедно със становищата на консултативните съвети по чл. 4, ал. 3, т. 2, извършва преценка на възможностите за обучение на обучаващите институции по чл. 7 и подготвя проект на заповед за утвърждаване на броя на местата за специализанти за следващата календарна година.
(2) Справки за потребностите от специалисти и за възможностите за обучение на специализанти, постъпили след сроковете по чл. 18, не се разглеждат от министъра на здравеопазването.
(3) Проектът на заповед по ал. 1 се представя за обсъждане и даване на становище от Висшия медицински съвет съгласно чл. 6, ал. 3, т. 7 от Закона за здравето.
(4) Броят на местата за специализанти, разпределени по видове места, по обучаващи институции и по специалности, се утвърждава ежегодно със заповед на министъра на здравеопазването до 31 октомври на текущата календарна година. ВЕСТНИК
(5) В заповедта по ал. 4 се посочват местата срещу заплащане, за които висшите училища, Военномедицинската академия, лечебните или здравните заведения или регионалните здравни инспекции се задължават да заплащат на специализанта възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3, както и местата срещу заплащане по чл. 24, ал. 5, т. 3.
(6) Броят на местата за провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се определя ежегодно от висшите училища или Военномедицинската академия в съответствие с капацитета им, както и в съответствие с капацитета на провеждащото практическото обучение лечебно заведение.
Чл. 18б. Министърът на здравеопазването утвърждава образци на справките за потребностите от специалисти, на справките за възможностите за обучение на специализанти и на структурата, по която следва да се изготвят анализите на състоянието на специалистите в областта на здравеопазването по чл. 18.
Чл. 18в. Висшите училища и Военномедицинската академия представят ежегодно в срок до 1 октомври на министъра на здравеопазването анализ на резултатите от извършения прием на специализанти през текущата календарна година.
Чл. 18г.
(1) Министърът на здравеопазването разглежда информацията и предложенията по чл. 18, ал. 3, 4 и 5, резултатите от проверката по чл. 18а, ал. 1 и 2 и анализите по чл. 18б, ал. 2 и 18в заедно със становищата на консултативните съвети по чл. 4, ал. 3, т. 2, извършва преценка на възможностите за обучение на обучаващите институции по чл. 7 и подготвя проект на заповед за утвърждаване на броя на местата за специализанти за следващата календарна година.
(2) Предложения за места за специализанти, постъпили след сроковете по чл. 18, не се разглеждат от министъра на здравеопазването.
(3) Проектът на заповед по ал. 1 се представя за обсъждане и даване на становище от Висшия медицински съвет съгласно чл. 6, ал. 3, т. 7 от Закона за здравето.
(4) Броят на местата за специализанти, разпределени по видове места, по обучаващи институции и по специалности, се утвърждава ежегодно със заповед на министъра на здравеопазването до 15 ноември на текущата календарна година.
(5) В заповедта по ал. 4 се посочват местата срещу заплащане, за които висшите училища, Военномедицинската академия, лечебните или здравните заведения или регионалните здравни инспекции се задължават да заплащат на специализанта възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3, както и местата срещу заплащане по чл. 24, ал. 5, т. 3.
(6) В заповедта по ал. 4 се определят резервни места за чужденци в размер на 10 процента от общия брой на местата за специализанти за съответната календарна година.
(7) Местата за специализанти, определени в заповедта по ал. 4, които са останали незаети след проведеното класиране по реда на чл. 20, 20а, 20б и 23, се преразпределят по видове места, по обучаващи институции и по специалности със заповед на министъра на здравеопазването до 15 юли на следващата календарна година въз основа представен от висшите училища и Военномедицинската академия анализ на резултатите от извършения прием на специализанти в срок до 31 май.
(8) Броят на местата за провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се определя ежегодно от висшите училища или Военномедицинската академия в съответствие с капацитета им, както и в съответствие с капацитета на провеждащото практическото обучение лечебно заведение.
Раздел IV Прием на специализанти
Чл. 19.
(1) Висшите училища и Военномедицинската академия обявяват в централен и местен всекидневник конкурси за местата за специализанти в тримесечен срок от утвърждаването им по реда на чл. 18г, за което уведомяват писмено Министерството на здравеопазването и регионалната здравна инспекция в тридневен срок. Срокът за подаване на документите за участие в конкурсите не може да бъде по-малък от 30 дни преди провеждането им.
(2) За участие в конкурс кандидатите подават до съответното висше училище или до Военномедицинската академия молба, придружена от следните документи: 1. нотариално заверено копие от дипломата за завършено висше образование; 2. препис-извлечение от трудовата книжка или друг документ, удостоверяващ професионален стаж в случаите по чл. 10, ал. 2 съответно, че не е загубено правото да се упражнява медицинска професия по чл. 191 от Закона за здравето в случаите по чл. 10, ал. 1; 3. копие на удостоверение за признаване на професионална квалификация, когато дипломата е издадена в друга държава; 4. удостоверение за членство в съответната съсловна организация, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 1, т. 3, 4 и 5.
(3) Кандидатите имат право да се явят на конкурс по различни специалности и за места в различни обучаващи институции по чл. 7.
Чл. 20.
(1) Прием на специализанти с конкурс по документи по ред, определен от висшите училища, може да се извърши в тримесечен срок от утвърждаването на местата за специализанти по реда на чл. 18г на: 1. асистенти, ако са заели мястото чрез предвиден от правилника на висшето училище конкурсен изпит по специалността, главни асистенти, редовни докторанти и лица с образователна и научна степен „доктор“ по специалността съгласно номенклатурата по чл. 1, ал. 1, по която са асистенти, главни асистенти, докторанти или доктори; в тези случаи те изпълняват учебната програма за съответната специалност; 2. управители или директори на лечебни или здравни заведения по специалността “социална медицина и здравен мениджмънт” или “икономика на здравеопазването”; 3. работещите в Министерството на здравеопазването, националната и районните здравноосигурителни каси, висшите училища и Военномедицинската академия по специалностите “социална медицина и здравен мениджмънт”, “медицинска информатика и здравен мениджмънт”, “икономика на здравеопазването”, “медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)” и “правно регулиране в здравеопазването”; 4. работещите в регионалните здравни инспекции по специалностите по т. 3 и по специалностите, по които инспекциите провеждат практическо обучение; 5. членове на научно-преподавателския състав и преподаватели по практика във висшите училища по специалността „Медицинска педагогика“.
(2) Прием на специализанти с конкурс по документи по ред, определен от висшите училища, може да се извърши на местата по чл. 18г, ал. 4.
(3) Обучението за придобиване на специалност на асистентите, главните асистенти и редовните докторанти по ал. 1, т. 1 се счита за започнало от датата на започване на работа за асистентите и главните асистенти и от датата на зачисляване за докторантурата, когато започването на работа или зачисляването е извършено не по-късно от три месеца от определянето на местата по чл. 18г.
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г., отм. с Решение № 15612 от 26 ноември 2013 г. по административно дело № 12716 от 2012 г. на ВАС - ДВ, бр. 59 от 2014 г.)
Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 72 от 2010 г., в сила от 14.09.2010 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) Прием на специализанти на места, финансирани от държавата, с конкурс по документи по ред, определен от висшите училища, се извършва и по специалностите „анестезиология и интензивно лечение“, „обща и клинична патология“, „педиатрия“, „спешна медицина“ и „инфекциозни болести“.
Чл. 21.
(1) Конкурсът е писмен и се провежда анонимно.
(2) При подаване на документите кандидатите получават конспект и/или примерни тестове за съответния изпит, както и списък с литература.
Чл. 22.
(1) Ръководителите на висшите училища и на Военномедицинската академия със заповед определят съставите на изпитните и техническите комисии, мястото и датата на провеждането на конкурса за всяка специалност.
(2) Председателите на изпитните комисии са хабилитирани лица по съответната специалност, а членовете са преподаватели от обучаващите институции по чл. 7.
(3) Кандидатите се уведомяват писмено най-късно един месец преди провеждане на конкурсния изпит за мястото, датата и часа на провеждането му.
Чл. 23.
(1) До класиране се допускат кандидатите, получили оценка на конкурсния изпит най-малко „добър (4,00)“, която се получава като средноаритметична оценка от оценките на членовете на изпитната комисия. Оценяването се извършва с точност до 25 стотни. Оценките от изпита са окончателни и се вписват от всеки член на комисията в отделен изпитен протокол срещу номера на кандидатите. При разлика в оценките на двама от членовете на изпитната комисия, по-голяма от 0,50, конкурсната работа се преразглежда от председателя на комисията, чиято оценка е окончателна. При провеждане на тестове резултатите се преизчисляват от изпитната комисия по шестобалната система.
(2) Председателите на изпитните комисии в 5-дневен срок от датата на провеждането на конкурса представят на техническата комисия протоколите по ал. 1 с оценките на кандидатите и писмените работи, а при провеждане на тестове - не по-късно от 3 дни от датата на провеждане на конкурса.
(3) Техническата комисия обобщава данните от изпитните протоколи, обявява резултатите от конкурсния изпит и извършва класирането в низходящ ред по получената оценка и съобразно посочените от кандидата вид и място на провеждане на обучението. При еднакви оценки класирането се извършва по сбора на оценките от държавния изпит и от средния успех от следването в дипломата за висше образование.
(4) Оценките от конкурса се обявяват в срок до 10 дни от датата на провеждането на конкурса. Класирането на кандидатите се извършва в срок до 10 дни от обявяването на оценките.
(5) Възражения по процедурата за провеждане на конкурсите се подават до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинска академия в 7-дневен срок от датата на обявяване на оценките. Не се допуска преразглеждане на писмените работи и тяхната преоценка.
(6) Председателите на техническите комисии в двудневен срок от обявяване на оценките предават във висшето училище или във Военномедицинската академия изпитните протоколи с оценките от конкурса, писмените работи и документите на кандидатите.
Чл. 24.
(1) При спечелен конкурс се сключва договор за обучение за придобиване на специалност между спечелилия конкурса и висшето училище или Военномедицинската академия.
(2) Страна по договора по ал. 1 е и лечебното заведение или регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, когато съгласно учебната програма те провеждат практическо обучение, както и здравното заведение, когато провежда теоретично или практическо обучение.
(3) В договора се посочват: 1. мястото и продължителността на провеждане на обучението за придобиване на специалност съобразно учебната програма, която е неразделна част от договора; 2. размерът на получаваното възнаграждение на лицата, които са спечелили конкурс на място за клинична ординатура или на друго място, финансирано от държавата; 3. стойността на обучението по съответната специалност на лицата, които са спечелили конкурс на място срещу заплащане, и размера на получаваното възнаграждение за извършена лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи; 4. условията за полагане на дежурства от специализанта в лечебното заведение под ръководството на лекар с придобита специалност; 5. начина на документиране и контрол на присъствието на специализанта в обучаващите институции; 6. условията и реда за получаване на допълнително възнаграждение от паричните средства на лечебното заведение, включително и от дейността му по договор с Националната здравноосигурителна каса и от избор на екип от медицински специалисти, в съответствие с установеното във вътрешните правила на лечебното заведение за формиране на възнагражденията на работещите в него; 7. условията и реда за ползване на платен годишен отпуск от специализанта в размер не по-малък от 20 и не по-голям от 30 работни дни, отпуск при временна неработоспособност, отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст при спазване на изискванията на глава осма от Кодекса на труда и в съответствие с установеното във вътрешните правила за ползване на отпуските на съответното лечебно или здравно заведение или регионална здравна инспекция; 8. условията за прекъсването и прекратяването на обучението съгласно чл. 26 и 27; 9. срокът на договора, който не може да е по-голям от срока по чл. 12, ал. 8.
(4) Размерът на възнаграждението по ал. 3, т. 2 и 3 не може да бъде по-малък от 2 минимални работни заплати за страната, а по ал. 3, т. 2 не може да бъде по-голям от 4 минимални работни заплати за страната. Конкретният размер на възнаграждението се определя в зависимост от професионалния опит на кандидата.
(5) С договора по ал. 1 се определят и условията и реда за финансиране на практическото обучение на местата за клинична ординатура и на другите места, финансирани от държавата, както и на местата срещу заплащане.
(6) С договора по ал. 1 се определят и: 1. условията и редът за финансиране на практическото обучение на места, финансирани от държавата, както и на местата срещу заплащане; 2. пълната ежедневна продължителност на практическото обучение съобразно характера на дейностите по съответната специалност при спазване на изискванията на глава седма от Кодекса на труда и в съответствие с установеното разпределение на работното време във вътрешните правила на съответното лечебно или здравно заведение или регионална здравна инспекция; 3. получава стипендия от средства по европейски проекти и програми, по които бенефициент е Министерството на здравеопазването.
(7) Специализантите, приети по реда на чл. 20, сключват договор с висшето училище или Военномедицинската академия при спазване условията на ал. 2, ал. 3, т. 1, 4, 5, 6, 7 и 9 и ал. 6. В договора се посочва и размерът на получаваното възнаграждение на лицата по чл. 20, ал. 1 за извършена лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, когато специализантът не получава възнаграждение по трудово или служебно правоотношение или няма сключен договор за финансиране на обучението по ал. 5, т. 3.
(8) Висшето училище или Военномедицинската академия издава книжка за специализация на всеки специализант. В нея се вписва регистрационният номер на специализанта от регистъра по чл. 6, ал. 2.
(9) Регистрационните номера на специализантите се предоставят от Министерството на здравеопазването на висшето училище или Военномедицинската академия в 14-дневен срок от сключването на договора по чл. 41, ал. 2.
Чл. 25.
(1) Ръководителят на лечебното или здравното заведение или на регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве определя за ръководител на специализанта лице с призната специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 3 години. Ръководителят може да бъде определен и по искане на специализанта.
(2) Ръководителят на специализанта: 1. изработва индивидуален учебен план за обучение в срок до един месец от сключването на договора по чл. 24, който се утвърждава от ръководителя на лечебното или здравното заведение или на регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве и се изпраща във висшето училище или Военномедицинската академия, където е записан специализантът; 2. участва в провеждането на колоквиумите; 3. контролира и съдейства за изпълнението на изискваните по учебната програма практически дейности (изследвания, операции, манипулации и др.); 4. изготвя атестат за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план.
(3) Лицата по ал. 2 могат да бъдат ръководители на не повече от трима специализанти.
(4) По реда на ал. 1 се определя и ръководител на обучаващия се за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2, който е с призната специалност и не по-малко от 5 години професионален опит в областта на съответната високоспециализирана или специфична дейност.
Чл. 26.
(1) Обучението за придобиване на специалност може да бъде прекъсвано в следните случаи: 1. поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете за предвидените в Кодекса на труда срокове; 2. при временна неработоспособност, продължила повече от 3 месеца през една календарна година; 3. по молба на специализанта, извън случаите по т. 1 и 2, веднъж по време на обучението за период не по-дълъг от 3 месеца;; 4. при налагане на наказание заличаване от регистъра на регионалната колегия на съответната съсловна организация за срока на заличаването; 5. в случаите по чл. 192 и 193 от Закона за здравето; 6. провеждане на обучението за придобиване на специалност или на част от него в чужбина със съгласие на ръководителя на специализанта.
(2) Обучението за придобиване на специалност се прекъсва със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия. Копие от заповедта се изпраща в лечебното или здравното заведение или в регионалната здравна инспекция.
Чл. 27.
(1) Обучението за придобиване на специалност може да бъде прекратено със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия по предложение на ръководителя на специализанта в следните случаи: 1. неявяване за започване на обучението в 7-дневен срок от датата по чл. 24, ал. 7; 2. показани слаби резултати при усвояването на учебната програма; 3. неизпълнение на програмата за практическо обучение; 4. неспазване на условията, предвидени в договора за обучение; 5. наложено с влязла в сила присъда наказание, свързано с упражняването на професията.
(2) Лицата, на които обучението за придобиване на специалност е прекратено, могат да участват в нов конкурс не по-рано от две години от издаване на заповедта за прекратяването.
Глава трета ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТ
Чл. 28. До държавен изпит за специалност се допускат специализантите, които са изпълнили съответната учебна програма и индивидуален учебен план.
Чл. 29.
(1) Министърът на здравеопазването веднъж на три години със заповед утвърждава състава на изпитните комисии за държавен изпит за специалност.
(2) Предложение за състава на изпитните комисии се прави не по-късно от 20 декември на предходната година от ръководителите на обучаващите институции по чл. 7.
(3) (Нова) Министърът на здравеопазването може да утвърди състав на трета изпитна комисия за държавен изпит за специалност въз основа на постъпилите предложения по ал. 3, когато броят на кандидатите за явяване на държавен изпит за специалност през една изпитна сесия надхвърля 50.
Чл. 30.
(1) Съставът на всяка изпитна комисия по чл. 29 включва председател и не по-малко от двама членове, които са хабилитирани лица или доктори на медицинските науки, като броят им се определя в зависимост от специалността.
(2) Председателят на всяка изпитна комисия по чл. 29 осигурява равномерното участие на всеки от членовете за съответните сесии, като изготвя разпределение по дати и ги включва на ротационен принцип. Разпределението се изпраща на членовете на комисиите не по-късно от 14 дни преди първата изпитна дата, като се посочват мястото, датата и часът на провеждане на всеки изпит. Копие от разпределението се изпраща в същите срокове до Министерството на здравеопазването, до висшите училища и до Военномедицинската академия.
Чл. 31.
(1) Държавните изпити за специалност се организират ежегодно и се провеждат в две изпитни сесии: от 1 до 31 май и от 1 до 31 декември.
(2) Държавните изпити за чуждите граждани се провеждат от комисиите по чл. 29 в срок до 3 месеца след изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план.
(3) Специализантите имат право на едно явяване на държавен изпит за специалност в рамките на една изпитна сесия.
Чл. 32.
(1) За допускане до държавен изпит специализантите подават лично молба до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия, към които са записани за обучение.
(2) За допускане до държавен изпит, извън случаите по чл. 31, ал. 2, лицата подават молба от 1 до 31 януари за изпитната сесия през май и от 1 до 31 август за изпитната сесия през декември.
(3) Към молбата за допускане до държавен изпит се прилагат следните документи: 1. книжка за специализация; 2. документ, удостоверяващ професионален стаж; 3. удостоверения за проведено индивидуално или курсово обучение; 4. копия от оперативни протоколи или извлечения от оперативните журнали, подписани от съответните ръководители, когато съгласно учебната програма се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности (операции, манипулации и др.); 5. атестат от ръководителя на специализанта за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план; 6. [Отменена] 7. копие на документи за платената стойност на обучението, когато е срещу заплащане.
(4) Висшите училища и Военномедицинската академия: 1. изпращат в Министерството на здравеопазването до 28 февруари за изпитната сесия през май и до 30 септември за изпитната сесия през декември списък на допуснатите до държавен изпит специализанти по съответните специалности; 2. уведомяват специализантите за мястото, датата и часа на провеждане на изпитите до 31 март за изпитната сесия през май и до 31 октомври за изпитната сесия през декември; 3. изпращат на председателите на изпитните комисии извлечение от заповедта по чл. 29 за съответната комисия, документите на допуснатите специализанти и изпитен протокол за всеки в срок до 15 април и до 15 ноември за изпитните сесии съответно през май и през декември.
(5) Министерството на здравеопазването: 1. разпределя допуснатите до държавен изпит специализанти по комисиите по чл. 29; 2. уведомява председателите на изпитните комисии по чл. 29 за броя на допуснатите до държавен изпит специализанти, разпределени в тяхната комисия; 3. уведомява висшите училища и Военномедицинска академия за определените от председателите на комисиите изпитни дати.
(6) Председателите на изпитните комисии по чл. 29 изпращат в Министерството на здравеопазването определените от тях изпитни дати до 20 март за изпитната сесия през май и до 20 октомври за изпитната сесия през декември.
Чл. 33. Държавният изпит за специалност се провежда чрез полагане на практически и теоретичен изпит в два последователни дни. Комисията допуска до теоретичен изпит само лицата, които са издържали практическия изпит. Теоретичният изпит може да се проведе и чрез полагане на тест.
Чл. 34.
(1) Резултатите от държавния изпит се вписват от председателя на изпитната комисия в изпитен протокол като “издържал изпита за специалност” или “неиздържал изпита за специалност”. Изпитният протокол се подписва от членовете на комисията и се прилага към документите на специализанта, които се връщат от председателя на комисията на висшето училище или на Военномедицинската академия в 7-дневен срок от провеждане на изпита.
(2) На неиздържалите изпита за специалност комисията отразява в изпитния протокол мотивите за неуспешния резултат и препоръки.
(3) При получаване на резултат “неиздържал изпита за специалност” за втори път в мотивите по ал. 2 комисията отбелязва и разделите от специалността, по които специализантът няма достатъчни знания, и определя срок за провеждане на допълнително обучение преди следващото явяване.
Чл. 35. Лицата, които са положили успешно държавния изпит, получават свидетелство за призната специалност, съответно за професионалната квалификация по чл. 2, ал. 2, издадено от висшето училище или от Военномедицинската академия в съответствие с изискванията на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (ДВ, бр. 75 от 2004 г.).
Чл. 36.
(1) Права, произтичащи от призната специалност, се признават от 1 юни за лицата, които успешно са положили държавния изпит през изпитната сесия през май, и от 1 януари — за успешно положилите държавния изпит през изпитната сесия през декември.
(2) Права, произтичащи от призната специалност на завършилите при условията и по реда на чл. 31, ал. 2, се признават от датата на издаването на свидетелството, но не по-късно от един месец след успешното полагане на държавния изпит.
Чл. 37.
(1) Специализантите, които три пъти не са издържали успешно държавния изпит, имат право на всяко следващо явяване да бъдат разпределени в изпитна комисия с различен състав при условие, че е утвърдена повече от една комисия по специалността.
(2) След третото явяване на държавен изпит специализантите заплащат такса, определена от висшето училище.
Глава четвърта ПРИДОБИВАНЕ НА СПЕЦИАЛНОСТ ОТ ЧУЖДЕНЦИ
Чл. 38.
(1) За обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването могат да кандидатстват чужденци, които: 1. владеят български език и професионалната терминология на български език и имат призната професионална квалификация по медицинска професия по реда на Закона за признаване на професионална квалификация в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 2 от Закона за здравето, или 2. владеят български език и професионалната терминология на български език и успешно са положили изпит в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква „а“ от Закона за здравето.
(2) Чужденците по ал. 1 подават във висшите училища следните документи: 1. молба относно специалността, която желаят да придобият; 2. автобиографична справка; 3. копие от дипломата за висше образование; 4. документ за професионална дейност за предходните 5 години; 5. медицинско свидетелство, издадено в едномесечен срок преди датата на кандидатстването; 6. документ за владеене на български език и професионална терминология на български език в случаите по чл. 186, ал. 3 от Закона за здравето; 7. удостоверение за признаване на висше образование; 8. удостоверение за признаване на професионална квалификация или удостоверение за успешно положен изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква „а“ от Закона за здравето.
(3) Документите по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 трябва да бъдат легализирани, преведени и заверени.
(4) Чужденците по ал. 1 се зачисляват на места, утвърдени от министъра на здравеопазването по реда на чл. 18г. след провеждане на конкурс по документи едновременно с провеждането на конкурса по глава втора, раздел IV. Класирането на кандидатите се извършва при условия и по ред, определени от висшите училища, а за резервните места по чл. 18г, ал. 6 и преразпределените по реда на чл. 18г, ал. 7.
(5) Чужденците по ал. 1, които имат разрешено постоянно пребиваване в Република България, бежанците и чужденците от българска народност имат право да специализират при условията, предвидени за българските граждани.
Глава пета ФИНАНСИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
Чл. 40. Финансирането на обучението за придобиване на специалност се извършва въз основа на определени със заповед на министъра на здравеопазването стойности на обучението по специалности, изготвени след получаване на становище от консултативните съвети за специализация в системата на здравеопазването по чл. 4.
Чл. 41.
(1) Средствата от държавния бюджет за финансиране на обучението на местата за клинична ординатура и на другите места, финансирани от държавата по определените по реда на чл. 40 стойности се планират по бюджета на Министерството на здравеопазването въз основа на заявка за броя на местата по чл. 18г.
(2) Министерството на здравеопазването сключва договори с висшите училища и Военномедицинската академия за предоставяне на средствата по ал. 1 въз основа на представена справка за приетите специализанти и сключените договори по чл. 24.
(3) Заплащането на обучението от специализантите, които са приети на места срещу заплащане, се извършва по определените по чл. 40 стойности.
(4) Лечебните или здравните заведения и регионалните здравни инспекции, определени по реда на чл. 18г, ал. 4, които не могат да изпълняват изцяло учебната програма, сключват договори с други обучаващи институции по чл. 7, ал. 2, провеждащи обучение по съответните раздели или модули от учебната програма по специалността, за определяне на условията и реда за провеждане и финансиране на практическото обучение на специализантите за времето, за което се обучават в обучаващата институция, която не е страна по договора за обучение по чл. 24.
(5) Средствата по ал. 1 за практическото обучение се предоставят от Министерството на здравеопазването на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве или на лечебните или здравните заведения, които са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, заедно с ежемесечната субсидия от държавния бюджет.
(6) Средствата по ал. 1 за теоретичното обучение, провеждано в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2, се предоставят от Министерството на здравеопазването на националните центрове по проблемите на общественото здраве заедно с ежемесечната субсидия от държавния бюджет.
(7) В случаите, когато финансирането на обучението за придобиване на специалност се осъществява по европейски проекти и програми, по които бенефициент е Министерството на здравеопазването, средствата за теоретичното и практическото обучение и за стипендията по чл. 11, ал. 3 се предоставят от министерството по ред, определен в сключен договор с висшето училище или Военномедицинската академия, лечебното или здравното заведение, ръководителя на специализанта и специализанта.
Чл. 42.
(1) Чужденците се обучават за придобиване на специалност срещу заплащане по реда на чл. 95 от Закона за висшето образование.
Чл. 23а.
(1) Висшите училища и Военномедицинската академия обявяват повторно конкурси по реда на този раздел в тримесечен срок от преразпределянето на местата по реда на чл. 18г, ал. 7.
(2) За местата за специализанти, определени по реда на чл. 18г, ал. 7 като места срещу заплащане, които са останали незаети след повторно проведените конкурси по ал. 1 или за които не е сключен договор по чл. 24 както и за резервните места по чл. 18г, ал. 6, могат да кандидатстват чужденци по реда на глава четвърта.
(3) Висшите училища и Военномедицинската академия подават информация до Министерството на здравеопазването за броя на чужденците, зачислени на местата за специализанти по ал. 2.
Чл. 24а. Министърът на здравеопазването утвърждава образец на договора за обучение за придобиване на специалност по чл. 24.
Чл. 24б. Забранява се сключване на договор за обучение за придобиване на специалност по чл. 24 на места за специализанти, които не са утвърдени по чл. 18а, ал. 4.
Чл. 27а.
(1) Медицински специалисти, които са провели етап на обучение за придобиване на специалност извън територията на Република България и имат право да упражняват медицинска професия съгласно Закона за здравето, могат да продължат обучението си по същата специалност след спечелен конкурс за място за специализант по реда на тази наредба и след признаване на проведения период на обучение, при условия и по ред, определени от висшето училище или от Военномедицинската академия.
(2) Изискването по ал. 1 за явяване на конкурс не се прилага за специализанти, които са прекъснали обучението си за придобиване на същата специалност по реда на чл. 26, ал. 1, т. 6 или са провели обучение по специалност от номенклатурата на специалностите и по програма по чл. 12, ал. 1 извън територията на Република България.
(3) Чужденците и гражданите на държави— членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария, на които е признат проведен етап на обучение за придобиване на специалност по реда на ал. 1, могат да продължат обучението си по същата специалност по реда на глава четвърта.
Чл. 27б.
(1) Прехвърляне на специализанти може да се извърши при следните условия: 1. писмена молба на специализанта до ректора на висшето училище; 2. прехвърлянето се осъществява на място по същата специалност; 3. наличие на незаето място след проведеното класиране по реда на чл. 20, 20а, 20б и 23 или след повторно проведения конкурс по чл. 23а, ал. 1 в приемащата обучаваща институция за практическо обучение; 4. писмено съгласие на ректорите на съответните висши училища; 5. писмено съгласие на ръководителите на съответните институции, провеждащи практическото обучение.
(2) Ректорът на висшето училище писмено уведомява Министерството на здравеопазването за прехвърлянето в тридневен срок, като прилага и копие на прекратения договор по чл. 24.
(3) Ректорът на приемащото висше училище изпраща в Министерството на здравеопазването копие на сключения договор по чл. 24 в тридневен срок.
Чл. 34а.
(1) Държавният изпит за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се провежда от изпитни комисии, определени по реда на чл. 29 и 30, членовете, на които може да не са хабилитирани лица при условията и по реда на чл. 28, 31, 33 и 34.
(2) За допускане до държавен изпит за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 завършилите обучението специалисти подават молба до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия, към които са записани за обучение.
(3) Към молбата за допускане до държавен изпит се прилагат следните документи: 1. документ, удостоверяващ професионален стаж; 2. удостоверения за проведено индивидуално или курсово обучение; 3. копия от оперативни протоколи или извлечения от оперативните журнали, подписани от съответните ръководители, когато съгласно учебната програма се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности (операции, манипулации и др.); 4. атестат от ръководителя на обучението за придобиване на професионална квалификация по високоспециализирана или специфична дейност за практическата дейност, реализирана по време на обучението, и изпълнението на индивидуалния учебен план.
Чл. 39а. Гражданите на държави—членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария се приемат за обучение за придобиване на специалност при условията и по реда, определени за българските граждани.
Чл. 39б.
(1) Висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве осигуряват качеството на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването чрез вътрешна система за оценяване, поддържане и развитие на качеството на обучението, която включва и проучване на мнението на специализантите най-малко веднъж годишно.
(2) Целта на системата по ал. 1 е да поддържа, развива и контролира качеството на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Чл. 39в.
(1) Вътрешната система за оценяване, поддържане и развитие на качеството на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването включва най-малко: 1. за висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве: а) разработване на вътрешни правила, с които се регламентират присъствието, правата и задълженията на специализантите, на ръководителите на специализантите и на други участници в процеса на обучение; ВЕСТНИК б) периодичен анализ и обновяване на учебната документация, като се взема предвид мнението на специализантите; в) огласяване на резултатите от проведени вътрешни и външни одити във връзка с обучението; г) организиране на дейности за поддържане и повишаване квалификацията на преподавателите и на ръководителите на специализантите; д) провеждане на анкета сред специализантите най-малко веднъж годишно; е) анализ на успеваемостта на държавен изпит за специалност на специализантите, обучавани в съответната институция; 2. за лечебните заведения: а) дейностите по т. 1; б) периодичен анализ на резултатите от участието на специализанта в изпълнението на предвидените в учебната програма операции, манипулации, изследвания и други практически дейности; в) провеждане на анкета сред персонала на структурата на лечебното заведение, в която се провежда практическото обучение (включващ лекари, медицински сестри и др.), относно комуникативните умения на специализанта и способността му за работа в екип най-малко веднъж годишно.
(2) Конкретната система за поддържане на качеството по ал. 1, начинът ѝ на функциониране, както и редът за проучване на мнението на специализантите и начинът на оповестяване на резултатите от него се определят от висшето училище, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве съгласувано с институциите по чл. 7, провеждащи практическото обучение.
Чл. 43. Условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се определят с договор между висшето училище, провеждащото практическото обучение лечебно заведение и обучаващия се.