НАРЕДБА № 34 за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, подфондовете в тях и на фондовете за извършване на плащания и за изискванията и ограниченията към тези сделки

НАРЕДБА № 34 за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, подфондовете в тях и на фондовете за извършване на плащания и за изискванията и ограниченията към тези сделки (Обн. ДВ бр. 86/2006; изм. и доп. ДВ бр. 29/2008, бр. 53/2009, бр. 21/2018, бр. 41/2019, бр. 8/2020, бр. 81/2020, бр. 60/2021, бр. 70/2024, бр. 90/2024, бр. 61/2026) НАРЕДБА № 34 от 4 октомври 2006 г. за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, подфондовете в тях и на фондовете за извършване на плащания и за изискванията и ограниченията към тези сделки (Загл. изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Раздел I Общи положения Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) С тази наредба се определят: 1. условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск по чл. 179б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и изискванията и ограниченията към тях; 2. пазарите в трети държави по чл. 179б, ал. 2, т. 1 и т. 2, буква „а“ от КСО, на които могат да се сключват сделки с фючърси и опции за намаляване на инвестиционния риск; 3. третите държави по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“ от КСО. Раздел II Условия за сключване Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва от името и за сметка на управляван от него фонд, съответно подфонд по чл. 137, ал. 3 и чл. 214, ал. 4 от КСО за допълнително пенсионно осигуряване или фонд за извършване на плащания сделки по чл. 179б, ал. 1 от КСО, наричани по-нататък „хеджиращи сделки“, само ако са с цел намаляване на инвестиционните рискове, свързани с активите на съответния фонд или на подфонд. (2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Хеджиращите сделки трябва да съответстват на определените в инвестиционната политика и инвестиционната стратегия на фонда за допълнително пенсионно осигуряване цели и стратегия за управление на инвестиционните рискове, включително на политиката за тяхното намаляване, съответно на целите, изискванията и ограниченията по чл. 123т, ал. 2, т. 7 от КСО. (4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Пенсионноосигурителното дружество може да сключи хеджираща сделка от името и за сметка на управляван от него фонд по ал. 1, при условие че в договорения по сделката срок: 1. държи в портфейла на фонда или на подфонда по ал. 1 хеджирания актив — когато уреждането на задълженията по сделката предвижда физическата му доставка; 2. поддържа парични средства и/или бързо ликвидни дългови ценни книжа в инвестиционния портфейл на фонда или на подфонда по ал. 1 на ниво, осигуряващо текущото уреждане на задълженията по сделката, както и необходимите ликвидни средства на падежа на сделката — когато уреждането на задълженията се извършва в парични средства. (5) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва хеджиращи сделки само в съответствие с правилата по чл. 179в, ал. 1 от КСО. (6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Не могат да бъдат едни и същи лица: 1. лицето, отговорно за изготвяне на предложения за сключване на хеджиращи сделки и на анализи за влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на съответния фонд или на подфонд по ал. 1; 2. лицето, отговорно за одобряване на сключването на хеджиращи сделки; 3. лицето, отговорно за упражняване на контрол върху риска на активите на фонда или на подфонда по ал. 1, риска на хеджиращите инструменти и оценката на тяхната ефективност, както и върху риска на инвестиционния портфейл на фонда или на подфонда. Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Преди пенсионноосигурителното дружество да сключи хеджираща сделка от името и за сметка на фонд или на подфонд по чл. 2, ал. 1, лицето, отговорно за изготвяне на предложения за сключване на хеджиращи сделки и на анализи за влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на фонда или на подфонда, трябва да: 1. идентифицира риска, свързан със съответния актив на фонда или на подфонда, и риска, свързан с хеджиращия инструмент; 2. анализира размера на риска, свързан със съответния актив на фонда или на подфонда, и да изготви обосновка за степента, в която се прогнозира да бъде намален; 3. оцени влиянието на хеджиращия инструмент върху нивото на риска на инвестиционния портфейл на фонда или на подфонда; 4. определи източниците на информация, които ще се използват при оценката на хеджиращия инструмент, и да избере метод, по който ще се оценява неговата ефективност; 5. прецени съответствието на насрещната страна по хеджиращата сделка с изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2; 6. провери наличието на избрания пазар в списъка по чл. 5; 7. изготви писмено мотивирано предложение за сключване на хеджиращата сделка до лицето, отговорно за одобряването ѝ. Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва форуърдни валутни договори и лихвени суапови сделки от името и за сметка на фонд по чл. 2, ал. 1 при следните условия: 1. насрещна страна по хеджиращата сделка да бъде банка или инвестиционен посредник, получили разрешение за извършване на дейност съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на държава с равностойни на прилаганите в Европейския съюз пруденциални надзорни и регулаторни изисквания спрямо кредитните институции, съответно спрямо инвестиционните посредници, определена с решение на Европейската комисия съгласно чл. 107, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, и които имат: а) дългосрочен кредитен рейтинг, съответстващ на степен на кредитно качество не по-ниско от „4“ съгласно Приложение III на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1799 на Комисията от 7 октомври 2016 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на съотнасянето на кредитните оценки на агенциите за външна кредитна оценка за кредитния риск в съответствие с член 136, параграф 1 и член 136, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 275/3 от 17 октомври 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1799“, или б) дългосрочен кредитен рейтинг, съответстващ на рейтинг по буква „а“ и присъден от рейтингова агенция, регистрирана или сертифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.), която не е включена в Приложение III на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1799; 2. насрещната страна по сделката да не е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3 от КСО; 3. хеджиращият инструмент да подлежи на ежедневна оценка по справедлива стойност, която може да бъде проверена; 4. хеджиращият инструмент да може да бъде продаден от фонда по всяко време или заетата от фонда позиция може да бъде приключена или закрита чрез офсетова сделка; 5. със сключване на хеджиращата сделка не се нарушават инвестиционните ограничения, предвидени в КСО и в инвестиционната политика на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, съответно в правилата на фонда за извършване на плащания. (2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2020 г.) Когато пенсионноосигурителното дружество сключва форуърден валутен договор или лихвена суапова сделка с банка или с инвестиционен посредник с кредитен рейтинг, присъден от агенция по ал. 1, т. 1, буква „б“, то представя на Комисията за финансов надзор обосновка за съответствието на този рейтинг на кредитен рейтинг по ал. 1, т. 1, буква „а“. (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) Обосновката по ал. 2 се представя от пенсионноосигурителното дружество при: 1. първото сключване на форуърден валутен договор или лихвена суапова сделка със съответната банка или инвестиционен посредник – в срок три работни дни от деня на сключване на хеджиращата сделка; 2. промяна в съответствието на минималните нива на кредитните рейтинги по ал. 1, т. 1, буква „б“ спрямо тези по ал. 1, т. 1, буква „а“ – в срок три работни дни от деня на узнаване. Раздел III Изисквания и ограничения към хеджиращите сделки Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2020 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Пазарите в трети държави по чл. 179б, ал. 2, т. 1 и т. 2, буква „а“ от КСО са: 1. Australian Securities Exchange ASX (Австралия); 2. Montreal Exchange MX (Канада); 3. Singapore Exchange SGX (Сингапур); 4. Hong Kong Exchanges and Clearing (Китай); 5. NASDAQ PHLX (Съединени американски щати); 6. NYSE Arca (Съединени американски щати); 7. NYSE American (Съединени американски щати); 8. SIX Swiss Exchange (Швейцария); 9. Cboe Options Exchange СВОЕ (Съединени американски щати); 10. Intercontinental Exchange ICE (Съединени американски щати); 11. СМЕ Group (Съединени американски щати); 12. Bolsa Nacional de Valores de Costa Rica (Коста Рика); 13. Japan Exchange Group JPX (Япония); 14. Tokyo Financial Exchange TFX (Япония); 15. (в сила от 01.01.2021 г.) ICE Futures Europe (Обединено кралство). 16. (в сила от 01.01.2021 г.) London Stock Exchange LSE (Обединено кралство); 17. Tel Aviv Stock Exchange TASE (Израел); 18. Bolsa de Valores de Colombia BVC (Колумбия); 19. Bolsa de Derivados De Mexico MexDer (Мексико); 20. New Zealand Exchange NZX (Нова Зеландия); 21. Borsa Istanbul Derivatives Market VIOP (Турция); 22. Santiago Stock Exchange (Чили); 23. Korea Exchange KRX (Южна Корея). 24. National Stock Exchange of India (Индия); 25. Indonesia Stock Exchange (Индонезия); 26. Brazil, Bolsa, Balcão – В3 (Бразилия); 27. Bursa Malaysia (Малайзия). Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Третите държави по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“ от КСО са държавите с равностойни на прилаганите в Европейския съюз пруденциални надзорни и регулаторни изисквания спрямо кредитните институции, определени с решение на Европейската комисия съгласно чл. 107, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) В случай че пенсионноосигурителното дружество сключва сделка по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“ или т. 3 или 4 от КСО от името и за сметка на фонд по чл. 2, ал. 1, то е длъжно да определи стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по сделката. (2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) Стойността на риска по ал. 1 е равна на стойността на нереализираната печалба от сключената сделка. (3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2008 г.) Стойността на нереализираната печалба е равна на пазарната стойност на договора, когато тя е положителна. (4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Пазарната стойност на договора се определя при спазване на изискванията по чл. 10а, ал. 4, 5 или 6 от от наредбата по чл. 181, ал. 2 от КСО, както и в съответствие с правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионноосигурителното дружество и на управляваните от него фондове. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 29 от 2008 г.) При определяне стойността на нереализираната печалба по ал. 2 не се вземат предвид таксите и комисионните, които се плащат при сключване на такива сделки. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 29 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) В случай че фонд или подфонд по чл. 2, ал. 1 притежава хеджиращи инструменти по няколко сделки с една насрещна страна, стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по тези сделки е равна на разликата между нереализираните печалби и загуби от всички тези сделки, ако: 1. сделките са сключени въз основа на нетиращо споразумение с насрещната страна; 2. нетиращото споразумение по т. 1 предвижда, че в случай на неизпълнение, несъстоятелност или ликвидация на насрещната страна по сделката се изчислява само едно задължение (в случай на нетна отрицателна пазарна стойност) или само едно вземане (в случай на нетна положителна пазарна стойност) към фонда или подфонда, като вземанията и задълженията, които са обект на нетиращото споразумение, се считат за погасени; 3. неплатежоспособността на насрещната страна е основание за прекратяване на договора. (7) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2008 г.) В случаите по ал. 6 пенсионноосигурителното дружество определя на нетна база стойността на риска от неизпълнение на задълженията на всяка насрещна страна по договорите, включени в нетиращото споразумение, като положителна разлика от нереализираните печалби и загуби по тези договори. (8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 29 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна във връзка със сключени с нея една или повече сделки по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“, т. 3 и 4 от КСО не може да надхвърля 5 на сто от нетните активи на съответния фонд или подфонд по чл. 2, ал. 1. Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да определя всеки работен ден стойността на пазарния риск на хеджиращите инструменти и на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по сключени сделки по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“, т. 3 и 4 от КСО и да изготвя ежедневно справка с данните за стойността на риска, съдържащи се в образеца на тримесечния отчет за надзорни цели, утвърден с наредбата по чл. 185, ал. 3 от КСО. (2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Сумата от стойностите на риска от неизпълнение на задълженията на насрещните страни по всички сключени сделки по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“, т. 3 и 4 от КСО и сумата от стойностите на пазарния риск на всички хеджиращи инструменти не може да надвишава стойността на нетните активи на фонда или на подфонда по чл. 2, ал. 1 за съответния ден. (3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Стойността на пазарния риск на фючърсните договори, форуърдните валутни договори и лихвените суапови сделки се определя по метода на пазарната оценка и е равна на текущата експозиция на фонда или на подфонда по чл. 2, ал. 1 по съответния договор, към която се прибавя добавка, изчислена съгласно ал. 5. Текущата експозиция по договора е абсолютната величина на пазарната стойност на договора, оценена съгласно чл. 10а, ал. 1, 3, 4, 5 или 6 от наредбата по чл. 181, ал. 2 от КСО и в съответствие с правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за деня, за който се отнася оценката на стойността на пазарния риск, когато тази пазарна стойност е положителна, и нула, когато е отрицателна. (4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Стойността на пазарния риск на опцията, оценена съгласно наредбата по чл. 181, ал. 2 от КСО и в съответствие с правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове, е равна на: 1. в случай на дълга позиция към опцията – абсолютната величина на пазарната стойност на опцията за деня, за който се отнася; 2. в случай на къса позиция към опцията – текущата експозиция на фонда или на подфонда по чл. 2, ал. 1 към базовия актив на опцията, към която се прибавя добавка, изчислена съгласно ал. 5. Текущата експозиция към базовия актив на опцията се определя чрез делта еквивалента, който е произведение от пазарната стойност на базовия актив за деня, за който се отнася оценката на стойността на пазарния риск, и делта коефициента на опцията; 3. в случай на комбинация от две опции върху един и същи актив – сумата от абсолютната величина на пазарната стойност на всяка от двете опции за деня, за който се отнася оценката, към която се прибавя максималната възможна загуба от комбинацията на двете опции. (5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2009 г.) Добавката по ал. 3 и 4 се изчислява като процент от стойността на базовия актив (договореното количество, умножено по договорената цена) или от условната главница в зависимост от вида на базовия актив и остатъчния срок до падежа на съответния договор, съгласно следната таблица: Вид базов актив | Остатъчен срок до падежа на договора: до 1 година | между 1 и 5 години | над 5 години; Лихвен процент | 0,0% | 0,5% | 1,5%; Валутен курс | 1,0% | 5,0% | 7,5%; Акции, индекси и др. | 6,0% | 8,0% | 10,0%. (6) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) Когато лихвената суапова сделка съдържа условия за периодичен сетълмент по всички оставащи плащания към предварително определени дати и преразглеждане на условията на договора, така че стойността на договора да бъде нула на тези дати, остатъчният срок до падежа по този договор за целите на ал. 5 се определя спрямо следващата определена дата за периодичен сетълмент и преразглеждане на договора. За договори, отговарящи на тези условия и с общ остатъчен падеж над една година, се прилага минимален процент 0,5 на сто. (7) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 53 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Сключването на хеджиращи сделки не може да доведе до увеличаване на експозицията на съответния фонд или подфонд по чл. 2, ал. 1 към рисковете, свързани с дадена категория инвестиции или даден емитент до ниво, по-високо от допустимото при преки инвестиции. Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Хеджиращ инструмент престава да изпълнява предназначението си за намаляване на инвестиционния риск, свързан със съответен актив на фонд или подфонд по чл. 2, ал. 1, когато: 1. частично или изцяло бъде закрита позицията на фонда или на подфонда в този актив, или 2. ефективността на хеджирането, определена като съотношение между дължащите се на хеджирания риск промени в справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция и промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджиращия инструмент, е извън диапазона 80 – 125 %, или 3. не могат да бъдат надеждно оценени справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция, които се дължат на хеджирания риск, или справедливата стойност на хеджиращия инструмент. (2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, когато позицията бъде изцяло закрита, както и в случаите по ал. 1, т. 2, пенсионноосигурителното дружество е длъжно да закрие позицията и по съответния хеджиращ инструмент в посочен в правилата по чл. 179в, ал. 1 от КСО срок. (3) В случаите по ал. 1, т. 1, когато позицията бъде частично закрита, пенсионноосигурителното дружество е длъжно в срока по ал. 2 да закрие позицията и по съответния хеджиращ инструмент до степен, съответстваща на остатъчния риск на активите, които се хеджират с този инструмент. (4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Хеджирането се оценява постоянно и фактически резултати се определят в рамките на отчетните периоди по чл. 9, ал. 1. Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 29 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Пенсионноосигурителното дружество изготвя и представя в Комисията за финансов надзор в срок до 20 дни след края на всяко календарно тримесечие анализ на влиянието на сключените хеджиращи сделки върху рисковия профил на портфейла на всеки фонд или на подфонд по чл. 2, ал. 1 и оценка на тяхната ефективност. (2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Анализът по ал. 1 трябва да съдържа най-малко следното: 1. хеджиран актив — вид, количество и стойност; 2. хеджиран риск — вид, стойност и начин на измерване; 3. хеджиращ инструмент — вид, базов актив, количество и стойност; 4. хеджиращо взаимоотношение, цели и стратегия на управлението на риска, в т. ч. цел на хеджирането; 5. съотношение на хеджирането — съотношение между рисковата експозиция по хеджиращия инструмент и стойността на рисковата експозиция по хеджирания актив; 6. дата на сключване на всяка хеджираща сделка и срока на хеджирането; 7. (заличена - ДВ, бр. 21 от 2018 г.); 8. методи за оценка на ефективността на хеджирането, определени според целите и стратегията на хеджирането и управлението на риска; пенсионноосигурителните дружества могат да прилагат следните методи: а) метод на сравнение на основните характеристики и елементи на хеджирания актив и хеджиращия инструмент; този метод се използва само при хеджиране, при което основните характеристики на хеджирания и хеджиращия инструмент са идентични в много голяма степен; б) метод на компенсиращите се промени („dollar offset“), при който се сравняват измененията в стойността или паричните потоци на хеджиращия инструмент с измененията в стойността или паричните потоци на хеджирания актив, дължащи се на хеджирания риск; в) метод, базиран на регресионен анализ; с този метод се оценява дали и доколко промените в стойностите на хеджирания актив и хеджиращия инструмент имат висока степен на корелация; независимата променлива отразява промените в стойността на хеджирания актив, дължащи се на хеджирания риск, а зависимата променлива отразява промените в стойността на хеджиращия инструмент, като се използват реалните количества от хеджирания актив и хеджиращия инструмент; методът, базиран на регресионен анализ, изисква оценката на следните статистически показатели: аа) наклон на кривата на регресия, който трябва да бъде отрицателен и със стойност между [-0,8; -1,25]; бб) коефициент на детерминация (R2), който определя степента на корелация или каква част от промените в стойността на хеджиращия инструмент могат да се обяснят с промените в стойността на хеджирания актив, дължащи се на хеджирания риск; коефициентът трябва да бъде по-голям от 0,96, тъй като тази стойност е еквивалентна на компенсиращи промени в стойността на хеджирания актив и хеджиращия инструмент по метода „dollar offset“ в рамките на [80%; 125%]; вв) статистическа валидност на зависимостта между хеджиращия инструмент и хеджирания актив по отношение на хеджирания риск, измерена чрез F статистиката; зависимостта трябва да бъде статистически значима при интервал на доверителност от 95 на сто и по-голям; 9. оценка на ефективността на хеджирането, представена под формата на таблица за изчисления измерител на ефективността на всеки хеджиращ инструмент според съответния приложен метод; 10. оценка на влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на фонда или на подфонда чрез метода на редуциране на вариацията, при който се сравняват промените на справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция с промените в справедливата стойност или паричните потоци на самия хеджиран актив. За изчисляване на показателя за ефективност при този метод се използва следната формула: 1 — А/B, където: А е сумата на повдигнатите на квадрат периодични промени в комбинираната позиция; B — сумата от повдигнатите на квадрат периодични промени на хеджирания актив. (3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2008 г.) За хеджиращи сделки, чийто срок е изтекъл към датата на оценката на ефективността, в анализа се представя ретроспективен тест на ефективността. За сделки, чийто срок до падежа не е изтекъл, се представя ретроспективен и проспективен тест за ефективност. Ако при определянето на ефективността от хеджирането времевата стойност на опциите или лихвеният елемент на форуърдните договори са били изключени, това трябва да бъде посочено в анализа. (4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2024 г.) Пенсионноосигурително дружество при отчитане на данните по договорите за извънборсови деривати по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (ОВ, L 201/1 от 27 юли 2012 г.), сключени от управляваните от него фондове, спазва приложимите насоки, приети от Европейския орган за ценни книжа и пазари, за чието прилагане Комисията е взела решение съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор. Раздел IV Административнонаказателна разпоредба (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) Допълнителни разпоредби (Загл. изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г.) § 1. По смисъла на тази наредба: 1. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) „Хеджиран актив“ е актив по чл. 176, ал. 1 от КСО, за който е сключена хеджираща сделка с цел намаляване на свързания с него инвестиционен риск. 2. (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2026 г., в сила от 01.01.2027 г.) „Базови активи“ са ценни книжа, инструменти на паричния пазар или други имуществени права по чл. 176, ал. 1 от КСО, а също и валутни курсове, индекси на регулирани пазари на ценни книжа и лихвени проценти, представляващи основата за определяне на цената на хеджиращия инструмент. 3. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) „Хеджиращ инструмент“ е фючърс, опция, форуърден валутен договор или лихвена суапова сделка, при използването на които се очаква, че промяната в справедливата им стойност или в паричните потоци, свързани с тях, ще компенсира напълно или частично промените в справедливата стойност или в паричните потоци на хеджирания актив. 4. „Бързо ликвидни дългови ценни книжа“ са ценни книжа, които в срок 7 работни дни могат да бъдат превърнати в парични средства по пазарна цена на регулирания пазар на ценни книжа, на който се търгуват. 5. „Пазарен риск“ е възможността от загуби в резултат от изменението на цените на финансовите инструменти, лихвените проценти, валутните курсове или други фактори, определящи стойността на хеджиращия инструмент. 6. „Офсетова сделка“ е сделка, при която се извършва обратна на сключена хеджираща сделка, с цел нейното закриване. § 1а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2024 г.) При сключването на хеджиращи сделки от името и за сметка на доброволен пенсионен фонд за ПЕПП изискванията на чл. 2, ал. 1, 4 и 6, чл. 3, т. 1 – 3, чл. 6, ал. 6 – 8, чл. 7, чл. 8, ал. 1 – 3, чл. 9, ал. 1, 2 и 4 се прилагат съответно към всеки подфонд в него. § 1б. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2024 г.) С тази наредба се осигурява прилагането на следните насоки: 1. Насоките за отчитане съгласно РЕПИ (ESMA74-362-2281), приети от Европейския орган за ценни книжа и пазари; 2. Насоките относно прехвърлянето на данни между регистрите на трансакции съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура и Регламента относно СФЦК (ESMA74-362-2351), приети от Европейския орган за ценни книжа и пазари. Преходни и заключителни разпоредби § 2. В Наредба № 9 от 2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди (обн., ДВ, бр. 109 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г., бр. 57 от 2005 г., бр. 32 от 2006 г.) се създава чл. 10а: „Чл. 10а. (1) Фючърсите и опциите се оценяват от пенсионноосигурителното дружество по последна цена на сключена с тях сделка за предходния работен ден при затваряне на регулирания пазар, на който те се търгуват. (2) При невъзможност да се приложи начинът за оценка по ал. 1 последващата оценка се извършва по общоприети подходящи модели за оценка, определени в правилата по чл. 17. (3) Форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап, сключени за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на пенсионните фондове, се оценяват по общоприети подходящи модели за оценка, определени в правилата по чл. 17.“ § 3. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 19.11.2018 г.) Наредбата се издава на основание чл. 179б, ал. 2, т. 1, т. 2, букви „а“ и „б“ и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и е приета с Решение № 66-Н от 4.Х.2006 г. на Комисията за финансов надзор. § 4. Комисията за финансов надзор дава указания по прилагането на наредбата. Председател: Ап. Апостолов