НАРЕДБА № 34 за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията и ограниченията към тези сделки

НАРЕДБА № 34 за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията и ограниченията към тези сделки (Обн. ДВ бр. 86/2006; изм. и доп. ДВ бр. 29/2008, бр. 53/2009, бр. 21/2018) НАРЕДБА № 34 от 4 октомври 2006 г. за условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията и ограниченията към тези сделки Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. условията за сключване на сделки за намаляване на инвестиционния риск по чл. 179б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и изискванията и ограниченията към тях; 2. пазарите в трети държави по чл. 179б, ал. 2, т. 1 и т. 2, буква „а“ КСО, на които могат да се сключват сделки с фючърси и опции за намаляване на инвестиционния риск; 3. третите държави по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“ КСО. Раздел II Условия за сключване Чл. 2. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва сделки по чл. 179б, ал. 1 КСО от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване, наричани по-нататък „хеджиращи сделки“, само ако са с цел намаляване на инвестиционните рискове, свързани с активите на фонда. (3) Хеджиращите сделки трябва да съответстват на определените в инвестиционната политика на фонда за допълнително пенсионно осигуряване цели и стратегия за управление на инвестиционните рискове, включително на политиката за тяхното намаляване. (4) Пенсионноосигурителното дружество може да сключи хеджираща сделка от името и за сметка на управляван от него фонд за допълнително пенсионно осигуряване, наричан по-нататък „фонда“, при условие че в договорения по сделката срок: 1. държи в портфейла на фонда хеджирания актив — когато уреждането на задълженията по сделката предвижда физическата му доставка; 2. поддържа парични средства и/или бързо ликвидни дългови ценни книжа в инвестиционния портфейл на фонда на ниво, осигуряващо текущото уреждане на задълженията по сделката, както и необходимите ликвидни средства на падежа на сделката — когато уреждането на задълженията се извършва в парични средства. (5) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва хеджиращи сделки само в съответствие с правилата по чл. 179в, ал. 1 КСО. (6) Лицето, отговорно за изготвяне на предложения за сключване на хеджиращи сделки и на анализи за влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на фонда, лицето, отговорно за одобряване на сключването на хеджиращи сделки, и лицето, отговорно за упражняване на контрол върху риска на активите на фонда, риска на хеджиращите инструменти и оценката на тяхната ефективност, както и върху риска на инвестиционния портфейл на фонда, не могат да бъдат едни и същи лица. Чл. 3. Преди пенсионноосигурителното дружество да сключи хеджираща сделка от името и за сметка на фонда, лицето, отговорно за изготвяне на предложения за сключване на хеджиращи сделки и на анализи за влиянието на хеджиращите сделки върху рисковия профил на портфейла на фонда, трябва да: 1. идентифицира риска, свързан със съответния актив на фонда, и риска, свързан с хеджиращия инструмент; 2. анализира размера на риска, свързан със съответния актив на фонда, и да изготви обосновка за степента, в която се прогнозира да бъде намален; 3. оцени влиянието на хеджиращия инструмент върху нивото на риска на инвестиционния портфейл на фонда; 4. определи източниците на информация, които ще се използват при оценката на хеджиращия инструмент, и да избере метод, по който ще се оценява неговата ефективност; 5. прецени съответствието на насрещната страна по хеджиращата сделка с изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2; 6. провери наличието на избрания регулиран пазар на ценни книжа в списъка по чл. 5; 7. изготви писмено мотивирано предложение за сключване на хеджиращата сделка до лицето, отговорно за одобряването ѝ. Чл. 4. (1) Пенсионноосигурителното дружество може да сключва лихвени суапови сделки и договори за лихвен суап от името и за сметка на фонда при следните условия: 1. насрещна страна по хеджиращата сделка да бъде банка или инвестиционен посредник, получили разрешение за извършване на дейност съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на държава с равностойни на прилаганите в Европейския съюз пруденциални надзорни и регулаторни изисквания спрямо кредитните институции, съответно спрямо инвестиционните посредници, определена с решение на Европейската комисия съгласно чл. 107, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, и които имат: а) дългосрочен кредитен рейтинг не по-нисък от „Ва2“, присъден от Moody‘s Investors Service, „ВВ“, присъден от Standard & Poor‘s, или „ВВ“, присъден от Fitch Ratings, или б) дългосрочен кредитен рейтинг не по-нисък от посочените в буква „а“ и присъден от рейтингова агенция, регистрирана или сертифицирана в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ, L 302/1 от 17 ноември 2009 г.); 2. насрещната страна по сделката да не е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3 КСО; 3. хеджиращият инструмент да подлежи на ежедневна оценка по справедлива стойност, която може да бъде проверена; 4. хеджиращият инструмент да може да бъде продаден от фонда по всяко време или заетата от фонда позиция може да бъде приключена или закрита чрез офсетова сделка; 5. сключването на сделката да съответства на целите и стратегията за управление на инвестиционните рискове и инвестиционната политика на фонда. (2) Когато пенсионноосигурителното дружество сключва форуърден валутен договор или лихвена суапова сделка с банка или с инвестиционен посредник с кредитен рейтинг, присъден от агенция по ал. 1, т. 1, буква „б“, то представя на Комисията за финансов надзор обосновка за съответствието на този рейтинг на кредитен рейтинг, присъждан от агенция по ал. 1, т. 1, буква „а“. (3) Обосновката по ал. 2 се представя от пенсионноосигурителното дружество при: 1. първото сключване на форуърден валутен договор или лихвена суапова сделка със съответната банка или инвестиционен посредник – в срок три работни дни от деня на сключване на хеджиращата сделка; 2. промяна в съответствието на минималните нива на кредитните рейтинги по ал. 1, т. 1, буква „б“ спрямо тези по ал. 1, т. 1, буква „а“ – в срок три работни дни от деня на узнаване. Раздел III Изисквания и ограничения към хеджиращите сделки Чл. 5. Пазари тевт ре тид ърж а ви по чл. 179б, ал. 2, т. 1 и т. 2, буква „а“ КСО са: 1. Australian Securities Exchange ASX (Австралия); 2. Montreal Exchange МХ (Канада); 3. Singapore Exchange SGX (Сингапур); 4. NASDAQ Futures Exchange NFX (Съединени американски щати); 5. Chicago Board Options Exchange СВОЕ (Съединени американски щати); 6. Intercontinental Exchange ICE (Съединени американски щати); 7. СМЕ Group (Съединени американски щати); 8. EUREX US (Съединени американски щати); 9. Japan Exchange Group JPX (Япония); 10. Tokyo Financial Exchange TFX (Япония). Чл. 5а. Трети те държави по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“ КСО са държавите с равностойни на прилаганите в Европейския съюз пруденциални надзорни и регулаторни изисквания спрямо кредитните институции, определени с решение на Европейската комисия съгласно чл. 107, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Чл. 6. (1) В случай че пенсионноосигурителното дружество сключва сделка по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“ или т. 3 или 4 КСО от името и за сметка на фонда, то е длъжно да определи стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по сделката. (2) Стойността на риска по ал. 1 е равна на стойността на нереализираната печалба от сключената сделка. (3) При определяне стойността на нереализираната печалба по ал. 2 не се вземат предвид таксите и комисионните, които се плащат при сключване на такива сделки. (4) В случай че фондът притежава хеджиращи инструменти по няколко сделки с една насрещна страна, стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по тези сделки е равна на разликата между нереализираните печалби и загуби от всички тези сделки, ако: 1. сделките са сключени въз основа на нетиращо споразумение с насрещната страна; 2. нетиращото споразумение по т. 1 предвижда, че в случай на неизпълнение, несъстоятелност или ликвидация на насрещната страна по сделката се изчислява само едно задължение (в случай на нетна отрицателна пазарна стойност) или само едно вземане (в случай на нетна положителна пазарна стойност) към фонда, като вземанията и задълженията, които са обект на нетиращото споразумение, се считат за погасени; 3. неплатежоспособността на насрещната страна е основание за прекратяване на договора (ДВ, бр. 109 от 2003 г.). (5) Стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна във връзка със сключени с нея една или повече сделки по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“, т. 3 и 4 КСО не може да надхвърля 5 на сто от активите на фонда. Чл. 7. (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да определя всеки работен ден стойността на риска от неизпълнение на задълженията на насрещната страна по сключените сделки по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“, т. 3 и 4 КСО. (2) Сумата от стойностите на риска от неизпълнение на задълженията на насрещните страни по всички сключени сделки по чл. 179б, ал. 2, т. 2, буква „б“, т. 3 и 4 КСО и сумата от стойностите на пазарния риск на всички хеджиращи инструменти не може да надвишава стойността на нетните активи на фонда за съответния ден. (3) Сключването на хеджиращи сделки не може да доведе до увеличаване на експозицията на фонда към рисковете, свързани с дадена категория инвестиции или даден емитент до ниво, по-високо от допустимото при преки инвестиции. (4) Стойността на риска по ал. 1 се определя въз основа на пазарната цена на хеджиращия инструмент. (6) Стойността на пазарния риск на лихвената суапова сделка се определя чрез използване на методология, одобрена от управителния орган на пенсионноосигурителното дружество. Чл. 8. (1) Хеджиращ инструмент престава да изпълнява предназначението си за намаляване на инвестиционния риск, свързан със съответен актив на фонда, когато: 1. частично или изцяло бъде закрита позицията на фонда в този актив, или 2. ефективността на хеджирането, определена като съотношение между дължащите се на хеджирания риск промени в справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция и промените в справедливата стойност или паричните потоци на хеджиращия инструмент, е извън диапазона 80 – 125 %, или 3. не могат да бъдат надеждно оценени справедливата стойност или паричните потоци на хеджираната позиция, които се дължат на хеджирания риск, или справедливата стойност на хеджиращия инструмент. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато позицията бъде изцяло закрита, както и в случаите по ал. 1, т. 2, пенсионноосигурителното дружество е длъжно да закрие позицията и по съответния хеджиращ инструмент в посочен в правилата по чл. 179в, ал. 1 КСО срок. (3) В случаите по ал. 1, т. 1, когато позицията бъде частично закрита, пенсионноосигурителното дружество е длъжно в срока по ал. 2 да закрие позицията и по съответния хеджиращ инструмент до степен, съответстваща на остатъчния риск на активите, които се хеджират с този инструмент. (4) Хеджирането се оценява постоянно и фактически резултати се определят в рамките на отчетните периоди по чл. 9, ал. 1. Чл. 9. Пенсионноосигурителното дружество изготвя и представя в Комисията за финансов надзор в срок до 20 дни след края на всяко календарно тримесечие анализ на влиянието на сключените хеджиращи сделки върху рисковия профил на портфейла на фонда и оценка на тяхната ефективност. Раздел IV Административнонаказателна разпоредба Чл. 10. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на тази наредба, се наказва съгласно чл. 351 КСО. (2) Нарушенията на разпоредбите на наредбата се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, упълномощени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. (3) Наказателните постановления се издават от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, или от упълномощено от него длъжностно лице. (4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Хеджиран актив“ е актив на фонда по чл. 176, ал. 1 КСО, за който е сключена хеджираща сделка с цел намаляване на свързания с него инвестиционен риск. 2. „Базови активи“ са ценни книжа, инструменти на паричния пазар или други имуществени права по чл. 176, ал. 1 КСО, а също и валутни курсове, индекси на регулирани пазари на ценни книжа и лихвени проценти, представляващи основата за определяне на цената на хеджиращия инструмент. 3. „Хеджиращ инструмент“ е финансов инструмент, при използването на който се очаква, че промяната в неговата справедлива стойност или в паричните потоци, свързани с него, ще компенсира напълно или частично промените в справедливата стойност или в паричните потоци на хеджирания актив. 4. „Бързо ликвидни дългови ценни книжа“ са ценни книжа, които в срок 7 работни дни могат да бъдат превърнати в парични средства по пазарна цена на регулирания пазар на ценни книжа, на който се търгуват. 5. „Пазарен риск“ е възможността от загуби в резултат от изменението на цените на финансовите инструменти, лихвените проценти, валутните курсове или други фактори, определящи стойността на хеджиращия инструмент. 6. „Офсетова сделка“ е сделка, при която се извършва обратна на сключена хеджираща сделка, с цел нейното закриване. Преходни и заключителни разпоредби § 2. В Наредба № 9 от 2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди (обн., ДВ, бр. 109 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г., бр. 57 от 2005 г., бр. 32 от 2006 г.) се създава чл. 10а: “ Чл. 10а. (1) Фючърсите и опциите се оценяват от пенсионноосигурителното дружество по последна цена на сключена с тях сделка за предходния работен ден при затваряне на регулирания пазар, на който те се търгуват. (2) При невъзможност да се приложи начинът за оценка по ал. 1 последващата оценка се извършва по общоприети подходящи модели за оценка, определени в правилата по чл. 17. (3) Форуърдните валутни договори и договорите за лихвен суап, сключени за намаляване на инвестиционния риск, свързан с активите на пенсионните фондове, се оценяват по общоприети подходящи модели за оценка, определени в правилата по чл. 17.