НАРЕДБА № 35 за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници

НАРЕДБА № 35 за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници (Обн. ДВ бр. 97/2006; изм. и доп. ДВ бр. 4/2007, бр. 68/2008, бр. 28/2009, бр. 102/2010, бр. 20/2011, бр. 97/2011) НАРЕДБА № 35 от 17 октомври 2006 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С наредбата се определят структурата и елементите на собствения капитал на инвестиционните посредници по чл. 6, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и изискванията за капиталовата им адекватност и осигуряване на тяхната ликвидност и платежоспособност, както и начините и методите за изчисляване на капиталовите изисквания. (2) С наредбата се определят и надзорът на консолидирана основа върху дейността на инвестиционните посредниците, групите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, както и обменът на информация и сътрудничеството във връзка с осъществявания надзор. (3) Разпоредбите на тази наредба не се прилагат за: 1. кредитните институции; 2. юридическите лица, които извършват сделки за собствена сметка на пазарите на финансови фючърси, опции или други деривативни инструменти или сделки на паричния пазар с единствена цел да хеджират позиции на пазарите на деривативни инструменти, или които извършват сделки за сметка на други участници на тези пазари, които са гарантирани от клирингови участници на същите пазари, когато отговорността за изпълнение на договорите, сключени с юридическото лице, е поета от клиринговите членове на същите пазари; 3. инвестиционните посредници, които извършват инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 1 и/ или 5 ЗПФИ и не държат пари и ценни книжа на клиенти и за които по тази причина не могат да възникнат задължения към клиенти, с изключение на задължението по чл. 144, ал. 1, т. 1. Глава втора МИНИМАЛНО ИЗИСКВАН НАЧАЛЕН КАПИТАЛ ПРИ ИЗДАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ КАТО ИНВЕСТИЦИОНЕН ПОСРЕДНИК Чл. 2. Началният капитал на инвестиционния посредник се състои от: 1. записания и внесен от акционерите или притежатели на дялове капитал; 2. премийните резерви, с изключение на резервите за преференциални акции с натрупващ се дивидент; 3. задължителните резерви съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФИ; 4. резерви, формирани съгласно устава на инвестиционния посредник; 5. други резерви; 6. неразпределената печалба от минали години, намалена с всички очаквани данъци или дивиденти; 7. загубата от минали години, като началният капитал се намалява с нейната стойност; 8. печалбата от текущия период на инвестиционния посредник съгласно междинен финансов отчет, ако отчетът е заверен от регистриран одитор, намалена с всички предвидими разходи или дивиденти. Чл. 3. (1) В началния капитал по чл. 2 се включват паричните вноски и стойността на извършените непарични вноски (апорт) с предмет: 1. акции и облигации, допуснати до търговия на регулиран пазар, които имат пазарна цена; 2. вещни права върху движими и недвижими вещи, пряко свързани с дейностите и услугите по чл. 5, ал. 2 и 3 ЗПФИ. (2) Стойността на правата по ал. 1, т. 2 не може да надвишава 20 % от минималния размер на капитала по чл. 4. Чл. 4. (1) Инвестиционен посредник, който извършва една или повече от инвестиционните услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, т. 1, 2 и 4 ЗПФИ и държи пари и/или ценни книжа на клиенти, трябва да разполага с начален капитал в размер не по-малък от 250 000 лв., при условие че не извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6. (2) Инвестиционен посредник, който предоставя инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗПФИ, може да държи за собствена сметка финансовите инструменти — предмет на нареждането, когато: 1. позициите са възникнали като резултат от невъзможността на инвестиционния посредник да изпълни поръчките точно; 2. общата пазарна стойност на тези позиции не може да надвишава 15 % от стойността на началния му капитал; 3. инвестиционният посредник отговаря на изискванията по чл. 19, 21, 23 и глава девета; 4. позициите имат непредвиден и временен характер и са държани само за времето, което се изисква за приключване на сделката. (3) Държането на позиции в инвестиционния портфейл във финансови инструменти с цел инвестиране на собствения капитал не се счита за извършване на сделки във връзка с услугите по ал. 1. (4) Инвестиционен посредник, който извършва инвестиционни услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6 ЗПФИ, трябва да разполага с начален капитал в размер не по-малък от 1 500 000 лв. (5) Инвестиционен посредник, който не извършва инвестиционни услуги и дейности по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6 ЗПФИ и не държи пари и ценни книжа на клиенти, трябва да разполага с начален капитал в размер не по-малък от 100 000 лв. Глава трета СОБСТВЕН КАПИТАЛ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПОСРЕДНИК Чл. 6. (1) Собственият капитал (капиталова база) на инвестиционния посредник на неконсолидирана основа се определя като сбор от стойността на първичния капитал и стойността на допълнителния капитал. (2) Първичният капитал се образува, като сумата на елементите по т. 1—11 се намали със сумата на елементите по ал. 3, както следва: 1. записаният и внесен от акционерите или притежателите на дялове капитал, който покрива напълно загубите, свързани с обичайната дейност, и при несъстоятелност или ликвидация се изплаща, след като бъдат удовлетворени изцяло всички останали вземания; 2. премийните резерви, с изключение на резервите за преференциални акции с натрупващ се дивидент; 3. задължителните резерви съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФИ; 4. резервите, формирани съгласно устава на дружеството; 5. други резерви; 6. неразпределената печалба от минали години, намалена с всички очаквани данъци или дивиденти; 7. загубата от минали години, като първичният капитал се намалява с нейната стойност; 8. печалбата от текущия период на инвестиционния посредник съгласно междинен финансов отчет, ако отчетът е заверен от регистриран одитор, намалена с всички предвидими разходи или дивиденти; 9. печалбата от предходната година на инвестиционния посредник, съгласно последния годишен финансов отчет, може да бъде включена в първичния капитал до вземане на решението на общото събрание на акционерите или на други притежатели на дялове, ако отчетът е заверен от регистриран одитор, намалена с всички предвидими разходи или дивиденти; 10. резервите за общ риск; 11. инструменти, които отговарят на условията по чл. 6а, ал. 1. (3) Първичният капитал се намалява със: 1. балансовата стойност на нетекущите нематериални активи; 2. съществените загуби от текущия период; 3. балансовата стойност на притежаваните от инвестиционния посредник собствени акции. (4) Инвестиционен посредник, инициатор на секюритизация, не включва в елементите по ал. 2, т. 3—7 печалбите от капитализацията на бъдещите приходи от секюритизирани позиции, представляващи подобрение на кредитното качество на секюритизиращите позиции. (5) Ако инвестиционен посредник включва в първичния капитал печалбата от текущия период по ал. 2, т. 8 и в следващ отчетен период приключи на по-голяма печалба от тази за предходния отчетен период, той може да включи в първичния капитал за този период стойността на одитираната печалба от предходния период. Ако в следващия отчетен период приключи на по-малка печалба от одитираната по изречение първо, той може да включи тази печалба в първичния капитал само ако финансовият отчет за следващия отчетен период е заверен от регистриран одитор. Чл. 6а. (1) В първичния капитал могат да се включват и безсрочни инструменти, които отговарят на следните условия: 1. при необходимост инвестиционният посредник да може да прекрати изплащането на лихви и дивиденти за неопределен срок на некумулативна основа, доколкото с нормативен акт не е предвидено друго; инвестиционният посредник е длъжен да прекрати изплащането, ако не отговаря на капиталовите изисквания по чл. 21; 2. да могат да бъдат покривани загубите с главницата и неизплатените лихви или дивиденти и да не се възпрепятства рекапитализирането на инвестиционния посредник, доколкото с нормативен акт не е предвидено друго, чрез използване на подходящи механизми, разработени от Европейския банков орган; 3. при открито производство по несъстоятелност или ликвидация срещу инвестиционния посредник вземанията, свързани с инструментите по ал. 1, да се удовлетворяват след изплащане на вземанията по чл. 7, т. 3; 4. да отговарят на условията по чл. 7, ал. 1, т. 3, букви „а“, „в“,„г“ и „д“. (2) Инструментите по ал. 1 могат да съдържат една или повече кол опции, които да бъдат упражнявани по преценка на издателя, но не по-рано от пет години от датата на емисията. (3) Инструментите по ал. 1 не подлежат на обратно изкупуване преди изтичането на десет години от датата на емисията. (4) По искане на инвестиционния посредник заместник-председателят може да разреши инструментите по ал. 1 да бъдат изплатени или изкупени обратно, ако това няма да доведе до неоснователно засягане на финансовото състояние и платежоспособността на посредника. В този случай заместник-председателят може да поиска от инвестиционния посредник да замени инструментите с акции или съответно дялове по чл. 6, ал. 2, т. 1 или с други инструменти по ал. 1, които са от същото или по-добро качество. (5) Заместник-председателят може да разреши по всяко време предсрочно обратното изкупуване на инструменти по ал. 1, ако междувременно настъпят законодателни промени по отношение на данъчното третиране и класификацията на тези инструменти. (6) Заместник-председателят може да изиска прекратяване на плащанията по ал. 1, т. 1, ако това налага финансовото състояние и платежоспособността на инвестиционния посредник. Прекратяването не засяга правото на инвестиционния посредник да замени изплащането на лихви и дивиденти с акции или съответно дялове по чл. 6, ал. 2, т. 1 при условие, че бъдат запазени неговите финансови ресурси. (7) Инвестиционният посредник може да включи инструментите по ал. 1 в първичния капитал само след разрешение от заместник-председателя. Чл. 7. (1) Допълнителният капитал се образува, като сумата на елементите по т. 1—4 се намали със сумата на елементите по ал. 5, както следва: 1. резерви от преоценка на нетекущи материални активи; 2. други елементи от собствения капитал, които независимо от тяхната правна или счетоводна квалификация отговарят на следните условия: а) изцяло са на разположение на инвестиционния посредник за покриване на рисковете от обичайната дейност преди приключване на финансовата година и формиране на приходите и капиталовите загуби; б) отразени са в счетоводните регистри на инвестиционния посредник; в) тяхната стойност е определена от управителния орган на инвестиционния посредник и потвърдена от регистриран одитор; г) Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък „комисията“, е уведомена и упражнява надзор върху тях; 3. ценни книжа с неопределена дюрация и други инструменти, когато отговарят на следните условия: а) получените средства не могат да бъдат върнати по искане на лицето, което ги е предоставило, и връщането не може да се извърши без писмено разрешение от заместник-председателя на комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, наричан по-нататък „заместник-председателя“; б) условията по дълговото споразумение дават възможност на инвестиционния посредник да отсрочи плащането на лихвите по дълга; в) претенциите на заемодателя по дълговото споразумение срещу инвестиционния посредник се изпълняват след удовлетворяване на претенциите на всички други кредитори; г) условията на емисията ценни книжа, уредени в договора, са такива, че стойността на главницата и дължимите лихви позволяват на инвестиционния посредник да покрие загубите си и да продължи да извършва обичайната си дейност; д) сумите по тях са изцяло внесени; 4. преференциални акции с натрупващ се дивидент и сумите, привлечени като подчинен дълг, ако е предвидено, че в случай на ликвидация или несъстоятелност вземанията по тях се удовлетворяват след вземанията на всички останали кредитори. (2) За инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II, положителните стойности, получени в резултат на изчисленията по т. 4, раздел I от приложение № 5, се признават като други елементи по ал. 1, т. 2 до размера на 0,6 % от стойността на рисковопретеглените експозиции, изчислени съгласно глава дванадесета, раздел II. При изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции не се включват стойностите, изчислявани за секюритизиращи позиции, на които е приписано рисково тегло равно на 1250 %. (3) Подчиненият дълг по ал. 1, т. 4 трябва да отговаря на следните допълнителни условия: 1. средствата са изцяло внесени; 2. първоначално договореният срок на падеж е не по-кратък от 5 години; в случай че падежът на подчинения дълг не е фиксиран, подчиненият дълг може да стане изискуем с 5-годишно предизвестие освен ако връщането му се извършва с разрешение на заместник-председателя; заместник-председателят може да разреши предсрочно връщане, в случай че е отправено искане от заемодателя и това няма да се отрази на платежоспособността на инвестиционния посредник; 3. дълговото споразумение не включва клаузи за връщане на дълга преди настъпване на уговорения падеж, освен в случаите на ликвидация на инвестиционния посредник; 4. през последните 5 години до падежа размерът на подчинения дълг се включва в допълнителния капитал с намаление от 20 % годишно, а след падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на собствения капитал. (4) Позициите по ал. 1, т. 2—4 могат да се включат в собствения капитал, след като инвестиционният посредник получи от заместник-председателя разрешение по реда на чл. 154. (5) Допълнителният капитал на инвестиционния посредник се намалява с балансовата стойност на: 1. дяловото участие на инвестиционния посредник в други инвестиционни посредници и финансови институции, когато стойността на дяловото участие представлява повече от 10 % от капитала му; 2. сумите, предоставени като подчинен дълг по ал. 3 и други инструменти по ал. 1, т. 2 и 3 на инвестиционни посредници и финансови институции, в които инвестиционният посредник има дялово участие, надхвърлящо 10 % от капитала му за всеки отделен случай; 3. общата стойност на дяловото участие на инвестиционния посредник в други инвестиционни посредници и финансови институции, когато стойността на дяловото участие представлява до 10 % от капитала му и сумите, предоставени като подчинен дълг по ал. 3 и други инструменти по ал. 1, т. 2 и 3 на други инвестиционни посредници и финансови институции, извън тези по т. 1 и 2 от тази разпоредба, надвишават 10 % от собствения капитал на инвестиционния посредник, като сумите, предоставени като подчинен дълг и други инструменти, се изчисляват преди намаляване на капитала по тази алинея; 4. участието на инвестиционния посредник в застрахователи, презастрахователи и застрахователни холдинги, получили лиценз за извършване на дейност съгласно законодателството на Европейския съюз, както и предоставените от него суми, включени в собствения им капитал; 5. отрицателната стойност, получена в резултат на изчислението съгласно т. 4, раздел I от приложение № 5, и стойността на очакваните загуби, изчислена съгласно т. 3.4 и 3.5, раздел I от приложение № 5, когато инвестиционният посредник изчислява стойността на рисковопретеглените си експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II; 6. стойността на експозицията на секюритизиращи позиции в търговския портфейл, които могат да получат рисково тегло 1250 % съгласно т. 6 от приложение № 7, ако са част от инвестиционния портфейл. (6) За допълнителния капитал по ал. 1, т. 1—4 се прилагат следните ограничения: 1. общата стойност на допълнителния капитал по ал. 1, т. 1—4 не може да превишава стойността на първичния капитал; 2. допълнителния капитал по ал. 1, т. 4 не може да превишава 50 % от първичния капитал. (7) По отношение на общата стойност на инструментите по чл. 6, ал. 2, т. 11 се прилагат следните ограничения: 1. инструментите, които се конвертират при извънредни ситуации и могат да бъдат конвертирани по всяко време по инициатива на заместник-председателя в елементи по чл. 6, ал. 2, т. 1, при предварително определени от него лимити и на основания, свързани с финансовото състояние и платежоспособност на издателя, не може да надвишават 50 на сто от първичния капитал; 2. всички останали инструменти не може да надвишават 35 на сто от първичния капитал, а заедно с инструментите по т. 1 – 50 на сто от него; 3. инструментите, за които се предвижда стимул за обратно изкупуване от страна на инвестиционния посредник, не може да надвишават: а) 15 на сто от първичния капитал; б) заедно с инструментите по т. 2 – 35 на сто от първичния капитал; в) заедно с инструментите по т. 1 и 2 – 50 на сто от първичния капитал. (8) При спазване на ограниченията по ал. 6 половината от получената сума по ал. 5 се изважда от първичния капитал, а другата половина се изважда от допълнителния капитал по ал. 1, т. 1—4 или при изчисляването на капиталовите изисквания по глава шеста и глава единадесета. Ако половината от сумата по ал. 5 е по-голяма от сумата по ал. 1, т. 1—4, превишението се изважда от първичния капитал. Стойността по ал. 5, т. 6 не се изважда, освен ако не е била включена при изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за целите по чл. 19 съгласно т. 6 от приложение № 7. (9) При изчисляване на собствения капитал съгласно чл. 6, чл. 6а и ал. 1—8 за целите на глава девета не се вземат предвид позициите по ал. 5, т. 5 и 6 и ал. 2. (10) Инвестиционният посредник може да превиши ограниченията, определени в ал. 6, само временно, в изключителни случаи и след получаване на разрешение от заместник-председателя. (11) Когато дяловото участие на инвестиционен посредник в друг инвестиционен посредник, финансова институция, застраховател, презастраховател или застрахователен холдинг е притежавано временно с цел оказване на временна финансова помощ във връзка с преобразуване или оздравяване на лицето, с разрешение на заместник-председателя собственият му капитал може да не се намалява с позициите по ал. 5, т. 1—4. (12) В собствения капитал на инвестиционните посредници публични дружества не се включват получените гаранции от национални правителства и местни органи. Чл. 8. (1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник, който е задължен да спазва изискванията за капиталова адекватност, изчислявани съгласно чл. 24, глави шеста, осма, девета, десета, единадесета и приложение № 9, може да прилага алтернативен метод за определяне на собствения капитал. (2) Собственият капитал по ал. 1 не може да се използва за покриване на други капиталови изисквания, освен за покриване на посочените в ал. 1 рискове. (3) Собственият капитал, определен по алтернативния метод, се образува, като сумата от елементите по т. 1—3 се намали със стойността по т. 4, както следва: 1. собственият капитал, определен съгласно чл. 6, 6а и 7, изключвайки елементите по чл. 7, ал. 5, т. 1—4, ако инвестиционният посредник намалява сумата на елементите по т. 1—3 със стойността по т. 4; 2. нетната печалба от операции с търговския портфейл, намалена с всички предвидими разходи или дивиденти и с нетните загуби от друга дейност, при условие че стойността на нито една от тези позиции вече не е била включена в т. 1 като елемент по чл. 6, ал. 2, т. 3—8 или чл. 6, ал. 3, т. 2; 3. подчинен дълг или стойността по ал. 7 при условията, посочени в ал. 4—6 и ал. 8; 4. неликвидни активи по чл. 9. (4) Подчиненият дълг по ал. 3, т. 3 трябва да отговаря на следните условия: 1. има първоначално договорен падеж не по-кратък от две години; 2. средствата са изцяло внесени; 3. съгласно условията в договора не се допуска, освен при ликвидация, връщане на сумата преди първоначално договорения срок на падежа, освен ако не е получено разрешение от заместник-председателя за това; 4. не може да се извърши плащане на главница или на лихви, ако това плащане би довело до намаляване на стойността на собствения капитал на инвестиционния посредник под общите капиталови изисквания. (5) Инвестиционният посредник е длъжен незабавно да уведоми заместник-председателя за всички плащания по подчинения дълг, в случай че стойността на собствения му капитал по ал. 3 падне под 120 % от общите капиталови изисквания. (6) Подчиненият дълг по ал. 3, т. 3 не може да надвишават 150 % от стойността на първичния капитал, предназначен за покриване на изискванията по чл. 24 и глави шеста, седма, осма, девета, десета и единадесета, като максималният размер може да се доближава само при специфични обстоятелства, определени от заместник-председателя. (7) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да замени подчинения дълг по ал. 3, т. 3 с елементите по чл. 7, ал. 1, т. 1—4. (8) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да превиши максимално разрешения размер на подчинения дълг по ал. 6, ако прецени, че това е допустимо, без да се нарушават принципите на предпазливост и при условие че сумата на подчинения дълг и елементите по ал. 7 не надвишават 200 % от първичния капитал, предназначен за покриване на капиталовите изисквания по чл. 24 и глави шеста, осма, девета, десета, единадесета и приложение № 9, или 250 % от същата сума, ако инвестиционният посредник намалява стойността на капитала със стойността по ал. 3, т. 4, когато изчислява собствения капитал. (9) Подчиненият дълг по ал. 3, т. 3 може да се включи в собствения капитал, след като инвестиционният посредник получи разрешение от заместник-председателя по реда на чл. 154. (10) При изчисляване на собствения капитал инвестиционните посредници прилагат изискванията на чл. 12, чл. 14 – 16 и 18 спрямо всички активи, отчитани по справедлива стойност, като от общата стойност на първичния капитал се изважда сумата на всички допълнителни корекции на стойността. Чл. 9. 5. депозити, различни от тези с падеж до 90 дни, и различни от плащания във връзка със задължението за поддържащо изискване за обезпечаване на сделките с фючърси и опции; 6. заеми и други вземания, различни от вземанията със срок до 90 дни; 7. материални запаси, освен ако те не подлежат на поне толкова строги капиталови изисквания като изискванията по чл. 19 и 23. (2) В случай че акциите и дяловите участия в кредитни или други финансови институции са притежавани от инвестиционния посредник временно с цел оказване на временна финансова помощ за преобразуване или озд Чл. 10. (1) Инвестиционни посредници, принадлежащи към група, които с разрешение на заместник-председателя изчисляват собствения капитал съгласно разпоредбите по чл. 8 и 9 като изключение от изискванията за консолидиран надзор по чл. 136, при изчислението на техния собствен капитал прилагат следните ограничения: 1. намаляват стойността на собствения капитал с неликвидните активи по чл. 8, ал. 3, т. 4; 2. изключение, посочено в чл. 8, ал. 3, т. 1, не включва елементите по чл. 7, ал. 5, т. 1—4 в предприятия, които участват в консолидацията; 3. ограниченията по чл. 7, ал. 6 се изчисляват относно първичния собствен капитал, намален с елементите по чл. 7, ал. 5, т. 1—4, които са посочени в т. 2 и които представляват част от първичния собствен капитал на предприятия, обхванати от консолидация; 4. със стойността на елементите на собствения капитал по чл. 7, ал. 5, т. 1—4, посочени в т. 3, се намалява първичният собствен капитал, а не сумата на всички елементи по чл. 7, ал. 8, и по-специално за целите на чл. 8, ал. 6—8. (2) В случаите, когато инвестиционен посредник изчислява рисковопретеглена стойност на експозициите, отразявайки сетълмент риска и кредитния риск на насрещната страна съгласно глава дванадесета, раздел II, изчисленията се извършват съгласно т. 4 на раздел I от приложение № 5, като се прилагат следните изисквания: 1. към преоценената стойност и резервите, изчислени за експозиции, посочени в глава седма, инвестиционният посредник може да включи преоценената стойност, вземаща предвид кредитното качество на насрещната страна по сделката; 2. ако кредитният риск на насрещната страна е отразен при преоценката на позицията в търговския портфейл и при условие че инвестиционният посредник е получил съответно разрешение от заместник-председателя, очакваната стойност на загубите, отговаряща на степента на излагане на риск от насрещната страна, трябва да е равна на нула. (3) За инвестиционен посредник, който прилага корекции съгласно ал. 2, т. 1, преоценките не могат да бъдат извършени по начин, различен от посочения в ал. 2. Глава четвърта ИНВЕСТИЦИОНЕН И ТЪРГОВСКИ ПОРТФЕЙЛ Раздел I Общи положения Чл. 11. (1) За изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск инвестиционният посредник разпределя всичките си позиции между инвестиционен и търговски портфейл. (2) Инвестиционният портфейл се състои от балансовите и задбалансовите позиции, които не са включени като позиции в търговския портфейл на инвестиционния посредник. (3) Търговският портфейл се състои от всички позиции във финансови инструменти и стоки, които инвестиционният посредник държи с намерение за продажба или с цел хеджиране на риска на други елементи от него. Търговският портфейл не включва инструменти и стоки, които не могат да се хеджират или за чиято търговия има договорни ограничения. (4) Позиции, държани с намерение за продажба, са позиции във финансови инструменти и стоки, които инвестиционният посредник държи с намерение за краткосрочна препродажба и/или с намерение да реализира печалба от разликата между техните продажни и покупни цени в краткосрочен период, или от други промени в цената или лихвения процент. Тези позиции включват собствените позиции на инвестиционния посредник, позициите му като маркет мейкър и позициите му, произтичащи от обслужване на клиенти. (5) Позициите или подпортфейлите, държани с намерение за продажба, трябва да отговарят на следните условия: 1. да има надлежно документирана и одобрена от управителния орган на инвестиционния посредник стратегия за търгуване на позициите или подпортфейлите, включваща очакван период на държане; 2. да са въведени ясни правила и процедури за активно управление на позициите, които включват: а) създаване на позициите чрез звеното за сключване на сделки в инвестиционния посредник; б) да са определени ограничения за отделните позиции и да се извършва наблюдение за съответствието им с ограниченията; в) независимост на звеното за търгуване при създаването или управляването на позициите в рамките на определените ограничения и одобрената стратегия за търгуване на инвестиционния посредник; г) отчитане на позициите пред управителния орган на инвестиционния посредник като неразделна част от процеса на управление на риска в инвестиционния посредник; д) постоянно наблюдение на позициите въз основа на източниците на пазарна информация и оценката на ликвидността или възможността за хеджирането им и присъщите им рискове, включително оценка за наличието и качеството на пазарни данни за оценъчния процес, обема на пазарния оборот и размера на търгуваните на пазара позиции; 3. да са въведени ясно определени правила и процедури за наблюдение на позициите в съответствие със стратегията за търгуване на инвестиционния посредник, включително наблюдение на оборота и на просрочените позиции в търговския портфейл. (6) Заместник-председателят осъществява надзор върху структурата на търговския портфейл на инвестиционния посредник. Раздел II Системи и механизми за оценка на търговския портфейл Чл. 12. (1) Инвестиционният посредник изгражда и поддържа системи и механизми, които гарантират достоверността и надеждността на оценките, свързани с търговския портфейл. (2) Системите и механизмите се състоят най-малко от: 1. документирани правила и процедури за оценъчния процес, включващи ясно определени отговорности в различните области, свързани с изготвянето на оценките, източниците на пазарна информация и преценката за тяхното съответствие насоки за използването на входящи данни, които не са обект на наблюдение и отразяват допускания за това какво би използвал инвестиционният посредник за оценка на позицията, честотата на независимото оценяване, избрания час за цени на затваряне, процедурите за коригиране на оценките и процедурите за месечно и инцидентно потвърждаване на оценките; 2. ясна и независима от звеното за сключване на сделки процедура за отчетност на звеното, отговорно за изготвянето на оценките, към съответното лице, което управлява и представлява инвестиционния посредник. Раздел III Включване на позиции и управление на търговския портфейл на инвестиционния посредник Чл. 13. (1) Инвестиционният посредник приема ясно определена политика и процедури относно включването на позиции и цялостното управление на търговския портфейл с оглед изчисляване на капиталовите изисквания в съответствие с условията по чл. 11 и съобразно рисковия му профил, които включват най-малко: 1. позициите и дейностите, включени в търговския му портфейл за изчисляване на капиталовите изисквания; 2. степента, в която дадена позиция може да бъде ежедневно пазарно оценявана в съответствие с данни от активен и ликвиден двустранен пазар; 3. за позициите, които се оценяват чрез модел за оценка, степента, в която инвестиционният посредник може да: а) установи всички съществени рискове за позициите; б) хеджира всички съществени рискове за позициите чрез инструменти, за които съществува активен и ликвиден двустранен пазар; в) извършва надеждна преценка за основните допускания и параметри, използвани в модела; 4. степента, в която инвестиционният посредник е способен и е задължен да изготвя оценки за позициите, които могат да бъдат потвърдени от външен източник по последователен начин; 5. степента, в която правните ограничения или други оперативни изисквания оказват влияние върху способността на инвестиционния посредник да закрие или да хеджира дадена позиция в краткосрочен период от време; 6. степента, в която инвестиционният посредник е способен и е задължен активно да управлява позициите в рамките на своята търговска дейност; 7. степента, в която инвестиционният посредник може да прехвърля риск или позиции между инвестиционния и търговския портфейл, и критериите за прехвърлянето. (2) Съответствието на дейността на инвестиционния посредник с политиката и процедурите по ал. 1 се документира и подлежи на периодична вътрешна проверка. (3) Срочните сделки от вида на репо-сделките, свързани с търговската дейност, които инвестиционният посредник отчита в инвестиционния си портфейл, могат да бъдат включени в търговския му портфейл при изчисляването на капиталовите изисквания, ако всички такива репо-сделки са включени в него. За да бъдат включени в търговския портфейл, репо-сделките по изречение първо трябва отговарят на условията по чл. 11, ал. 4 и 5 и двете рамена по сделката да са под формата на парични средства или ценни книжа, които отговарят на условията за включване в търговския портфейл. Независимо къде са включени, за всички видове репо-сделки инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване за кредитен риск на насрещната страна. (4) Инвестиционният посредник може да включи в търговския си портфейл позиция, произтичаща от вътрешна хеджираща позиция, ако е държана с намерение за продажба, изпълнени са общите критерии по чл. 11 и 12 и отговаря на следните условия: 1. не се държи с основна цел избягване или намаляване на капиталовите изисквания; 2. вътрешното хеджиране е надлежно документирано и подлежи на вътрешно одобрение и проверка; 3. вътрешната сделка е съобразена с пазарните условия; 4. пазарният риск от вътрешното хеджиране се управлява активно съгласно одобрените за търговския портфейл ограничения; 5. вътрешните сделки се наблюдават прецизно съгласно подходящи процедури. (5) Вътрешна хеджираща позиция е позиция, която напълно или до висока степен покрива риска на позиция или позиции, включени в инвестиционния портфейл. (6) Хеджираните рискове от инвестиционния портфейл се третират като рискове в търговския портфейл и се включват при изчисляването на капиталовите изисквания за търговския портфейл. (7) Когато инвестиционният посредник хеджира кредитни експозиции от инвестиционния портфейл, използвайки кредитни деривативи от неговия търговски портфейл (вътрешно хеджиране), експозицията от инвестиционния му портфейл не се смята за хеджирана при изчисляване на капиталовите изисквания, освен ако е закупен кредитен дериватив от трето лице — продавач на кредитна защита, и кредитният дериватив отговаря на условията, посочени в т. 24.2 от приложение № 6. Без да се нарушава разпоредбата на чл. 70, ал. 2, когато такава защита е закупена или призната от трето лице и при изчисляване на капиталовите изисквания е призната за хеджирана експозиция в инвестиционния портфейл, инвестиционният посредник не включва вътрешната, както и външната, хеджираща експозиция чрез кредитния дериватив в търговския портфейл при изчисляването на капиталовите изисквания. Раздел IV Оценка на позициите в търговския портфейл Чл. 14. (1) Позициите в търговския портфейл се оценяват в съответствие с методите за разумна оценка по този раздел. Съгласно тези методи инвестиционният посредник трябва да осигури съответствие на прилаганата стойност за всяка позиция в търговския портфейл с нейната текуща пазарна стойност. Стойността трябва да отчита динамичния характер на позициите в търговския портфейл, изискванията за разумна обоснованост, дейността на инвестиционния посредник и целта на капиталовите изисквания във връзка с позициите в търговския портфейл. (2) Позициите в търговския портфейл се оценяват най-малко веднъж дневно. Чл. 15. (1) Методът на пазарната оценка представлява оценяване поне веднъж дневно на позициите по лесно достъпни цени на закриване на позицията, получени от независим източник, като борсови цени, цени от системи за пазарна информация и котировки от независими брокери с добра репутация. (2) При прилагането на метода по ал. 1 инвестиционният посредник използва по-консервативния от курсовете „купува“ или „продава“, освен ако не е значителен маркет-мейкър за съответния финансов инструмент или стока и може да затвори позицията си по средна пазарна цена. Чл. 16. (1) Когато не е възможно да се приложи методът по чл. 15, ал. 1, преди да изчисли капиталовите изисквания за търговския портфейл, инвестиционният посредник консервативно използва модел за оценка на позициите или подпортфейлите. Оценяване по модел е всяка оценка, която се сравнява спрямо бенчмарк, екстраполира се или се изчислява по друг начин въз основа на пазарни данни. (2) При прилагането на модел за оценка инвестиционният посредник трябва да спазва следните изисквания: 1. управителният орган на инвестиционния посредник е запознат с елементите от търговския портфейл, които се оценяват по модел или на други оценени по справедлива стойност позиции, и със степента на несигурност, която моделът поражда при отчитането на риска и доходността; 2. осигурено е съответствие на входящите пазарни данни с пазарните цени, доколкото е възможно, като оценяването на съответствието на пазарните данни за определената позиция и използваните параметри на модела се проверяват периодично; 3. използват се общоприети пазарни оценъчни методологии за съответния вид финансов инструмент или стока, когато са налични; 4. когато моделът е разработен от инвестиционния посредник, той трябва да се основава на уместни допускания, които са оценени и проверени от квалифицирани лица, които не са свързани с процеса на разработването му; моделът трябва да е разработен или одобрен от звено в инвестиционния посредник, което е независимо от звеното, сключващо сделките, и подлежи на независима проверка, включваща потвърждаване на изчислителните методи, допусканията и програмното му осигуряване; 5. въведени са контролни процедури за промени в модела и е изготвено защитено копие на модела за извършване на периодична проверка на оценките; 6. звеното за управление и контрол е запознато със слабостите на използваните модели и как те да бъдат отразени в резултатите от оценяването; 7. извършва се периодичен преглед на модела за определяне на неговата точност, в това число оценка за съответствие на допусканията, анализ на печалбите и загубите спрямо рисковите фактори и сравняване на действителните стойности на закриване на позицията с изходните стойности от модела. Чл. 17. (1) Инвестиционният посредник извършва най-малко веднъж месечно независим преглед за точността и независимостта на пазарните цени и входящите данни на модела, използвани при прилагането на методите по чл. 15 и 16. Прегледът се извършва от звено, независимо от звеното за сключване на сделки. (2) Когато не са достъпни независими ценови източници или те са субективни, инвестиционният посредник извършва корекция на оценките по чл. 15 и 16. Чл. 18. (1) Инвестиционният посредник приема процедури за извършване на корекции на оценките. (2) Корекциите на оценките трябва да отчитат следните фактори: 1. нереализирани кредитни спредове; 2. разходи за закриване на позиции; 3. операционни рискове; 4. предсрочно прекратяване; 5. разходи, свързани с инвестиране или финансиране; 6. бъдещи административни разходи; 7. риск, свързан с модела. (3) Инвестиционният посредник създава и поддържа процедури за изчисляване на корекция в текущата оценка на нисколиквидните позиции. Когато е необходимо, такива корекции се извършват в допълнение към оценката на промяната в стойността на позицията, изисквани за целите на финансовото отчитане. Корекциите отразяват неликвидността на позицията и се формират при отчитане на следните фактори: 1. период от време, необходим за пълно хеджиране на позициите или рисковете, свързани с тези позиции; 2. волатилност и средни стойности на разликата между цените „купува“ и „продава“; 3. наличие на пазарни котировки, брой и наименованията на маркет-мейкърите; 4. волатилност и средна стойност на търгуваните обеми, включително търгуваните количества в периоди на неблагоприятни пазарни условия; 5. пазарни концентрации; 6. период на държане на позицията; 7. степен, до която оценката се основава на модела по чл. 16, ал. 1, и влиянието на рисковете, свързани с него, върху оценката. (4) Инвестиционен посредник, който използва оценки, изготвени от трети лица, или модела по чл. 16, ал. 1, преценява дали се налагат корекции в оценките. (5) Инвестиционният посредник преценява дали да създава корекции за нисколиквидните позиции, които могат да възникнат вследствие на пазарни събития или в резултат на дейността му, като концентрация на позиции и/или просрочени позиции, и периодично извършва преглед относно тяхната необходимост. (6) Инвестиционният посредник изрично оценява необходимостта от корекции в оценките с цел отразяване на риска от използването на модел за оценка, който се отнася до използването на евентуално неточна методология за оценка или който е свързан с използването на евентуално неточни данни или данни, които не са обект на наблюдение, за прецизиране на модела за оценка на структурирани продукти, включително, но не само секюритизирани позиции и кредитни деривати за n-то неизпълнение. (7) Други печалби или загуби, произтичащи от корекции в оценката, се включват при изчисляването на нетната печалба от търговския портфейл съгласно чл. 8, ал. 3, т. 2 и се добавят или с тях се намалява допълнителният капитал на инвестиционния посредник за покриване на пазарни рискове. (8) Корекциите в оценките, които надвишават стойностите, получени съгласно счетоводната политика на инвестиционния посредник, се третират съгласно ал. 6, ако те водят до съществени загуби, или съгласно ал. 7 в останалите случаи. Глава пета. КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОКРИВАНЕ НА РИСКОВЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ Чл. 19. (1) Собственият капитал на инвестиционния посредник трябва по всяко време да е равен или да превишава сумата на: 1. капиталовите изисквания за позициите, които инвестиционният посредник държи в търговския си портфейл, изчислени съгласно методите и възможностите по глави шеста, девета, приложение № 9 и глава единадесета, ако е приложима, както и по глава седма за инвестиционния портфейл; 2. капиталовите изисквания относно цялостната дейност на инвестиционния посредник, изчислени съгласно методите и възможностите по глави седма, осма, десета и единадесета, ако е приложима; 3. капиталовите изисквания относно цялостната дейност на инвестиционния посредник за операционния риск, изчислени съгласно глава тринадесета, раздел I. Чл. 20. (1) Инвестиционният посредник е длъжен да поддържа по всяко време парични средства и/ или държавни ценни книжа в размер не по-малък от 50 на сто от текущите му задължения. Паричните средства по изречение първо се поддържат от инвестиционния посредник при спазване на ограниченията по чл. 34, ал. 1, изр. първо и ал. 2 ЗПФИ. (2) Парични средства съгласно ал. 1 могат да бъдат парични средства на каса или по разплащателни или депозитни сметки в банка, която не е в производство по несъстоятелност. Паричните средства по разплащателни или депозитни сметки в банка трябва да бъдат в размер не по-малък от 70 на сто от всички парични средства на инвестиционния посредник. (3) Държавни ценни книжа съгласно ал. 1 са издадените от Република България или друга държава членка, както и дълговите ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България или друга държава членка, от Българската народна банка или централните банки на други държави членки, които имат пазарна цена или са с остатъчен срок до падежа не по-дълъг от 90 дни. Чл. 21. Инвестиционният посредник по чл. 19, ал. 4 може да изчислява капиталови изисквания за търговския си портфейл за кредитен риск и за риск от разсейване—8 % от общата стойност на рисковопретеглените експозиции, изчислени съгласно глава дванадесета. Чл. 22. (1) За целите по чл. 37, ал. 2 на дългови ценни книжа, емитирани в местна валута, инвестиционният посредник може да припише рисково тегло нула на емитентите, посочени в глава шеста, табл. № 1, с изключение на тези, включени в категории три и четири. (2) Ако компетентен орган от държава членка съгласно разпоредбите на глава шеста признае предприятие за колективно инвестиране от трета държава, с разрешение на заместник-председателя тази оценка може да бъде приета от инвестиционния посредник без провеждане на допълнителна процедура за оценка. Чл. 23. (1) Инвестиционен посредник при спазване на разпоредбите по ал. 2—4 и чл. 142 поддържа по всяко време собствен капитал за покриване на капиталовите изисквания съгласно чл. 19. (2) С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник, който не е получил лиценз за извършване на дейност по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 6 ЗПФИ, може да поддържа собствен капитал, който превишава или е равен на по-високата от следните стойности: 1. сумата от капиталовите изисквания по чл. 21 и чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2; 2. стойността по чл. 24. (3) С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник по чл. 4, ал. 4 може да поддържа собствен капитал, който по всяко време превишава или е равен на сумата от капиталовите изисквания, изчислени съгласно изискванията по чл. 21 и чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2, и стойността, определена съгласно чл. 24, когато е: 1. инвестиционен посредник, който извършва сделки за собствена сметка с цел изпълнение на клиентска поръчка или с цел получаване на достъп в клирингова и сетълмент система или призната борса, когато действа в качеството на посредник или изпълнявайки клиентска поръчка; 2. инвестиционен посредник, който: а) не държи пари или ценни книжа на клиенти; б) сключва сделки единствено за собствена сметка; в) който няма външни клиенти; г) изпълнението и сетълментът на сделките му се извършва от клирингова институция и са гарантирани от тази институция. (4) Инвестиционните посредници по ал. 2 и 3 прилагат всички разпоредби, свързани с операционния риск, посочени в чл. 142, ал. 1, т. 9. Чл. 24. (1) Инвестиционният посредник е длъжен по всяко време да поддържа собствен капитал в размер на една четвърт от постоянните му общи разходи за предходната финансова година. (2) В случай на съществена промяна в дейността на инвестиционния посредник през текущата година спрямо предходната заместник-председателят може да го задължи да коригира изискваната стойност по ал. 1. (3) За инвестиционен посредник, който не е извършвал дейност през цялата предходна финансова година, считано от деня на получаване на лиценз, размерът на собствения капитал се определя на базата на прогнозните постоянни общи разходи, заложени в бизнесплана, освен ако заместник-председателят е изискал корекция на разходите в бизнесплана. (4) Инвестиционният посредник определя собствения капитал по ал. 1 на базата на годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор. (5) Алинеи 1—4 се прилагат само от инвестиционни посредници по чл. 23, ал. 2 или 3 или по § 5 от преходните и заключителните разпоредби и само по начин, определен в тези разпоредби. Чл. 25. (1) Инвестиционният посредник трябва да отговаря на изискванията по чл. 19, чл. 142, ал. 1 и 2 и глава девета на индивидуална основа. (2) Инвестиционен посредник, който не е дъщерно дружество или предприятие майка в Република България, както и инвестиционен посредник, който не е обхванат от консолидация съгласно чл. 135, изпълнява на индивидуална основа изискванията по чл. 131, ал. 1—3 и чл. 142, ал. 3 и 4. (3) Инвестиционен посредник, който не е предприятие майка или дъщерно дружество, както и инвестиционен посредник, който не е обхванат от консолидация съгласно чл. 135, изпълнява на индивидуална основа изискванията по глава петнадесета, раздел III. Глава шеста ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОЗИЦИОНЕН РИСК Раздел I Общи положения Чл. 26. (1) Нетна позиция на инвестиционния посредник е всяко превишение на дългите над късите позиции, съответно на късите над дългите позиции в едни и същи акции, дългови и конвертируеми ценни книжа и в идентични финансови фючърси, опции, варанти и покрити варанти. (2) При изчисляване на нетната позиция инвестиционният посредник може да третира позициите в деривативни инструменти като позиции в базовата ценна книга. (3) Не се позволява нетиране между позиция в конвертируема ценна книга и насрещна позиция в базовия актив, освен в случаите, когато са предвидени капиталови изисквания за покритие на загубите, причинени от замяната на конвертируемата ценна книга. (4) Инвестиционният посредник ежедневно преизчислява в левове по курса на БНБ за деня всички нетни позиции, независимо дали са положителни или отрицателни. Чл. 27. (1) Инвестиционният посредник третира лихвените фючърси, договори за форуърдни курсове и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на дългови инструменти като комбинации от дълги и къси позиции, както следва: 1. дълга позиция в лихвен фючърс се третира като комбинация от заем с падеж на датата на доставка на фючърсния договор и държане на актив с падеж, съвпадащ с този на инструмента или базовата позиция на съответния фючърсен договор; 2. продадено споразумение за форуърден курс се третира като дълга позиция с падеж, равен на датата на сетълмент, към която е добавен срокът на споразумението, и като къса позиция с падеж, съвпадащ с датата на сетълмент; 3. форуърдният ангажимент за покупка на дългов инструмент се третира като комбинация от заем с падеж на датата на доставка и дълга (спот) позиция в дълговия инструмент. (2) За целите на този член дълга позиция означава позиция, при която инвестиционният посредник определя лихвен процент, който ще получи в бъдеще, а къса позиция означава позиция, при която инвестиционният посредник определя лихвен процент, който ще плати в бъдеще. (3) При изчисляване на капиталовото изискване за специфичен риск за лихвения фючърс и споразумението за форуърден курс заемът и притежаваният актив се включват в първата категория на табл. № 1 от приложение № 1, а за форуърдния ангажимент за покупка заемът се включва в първата категория на табл. № 1 от приложение № 1, а дълговият инструмент — в подходящата за него категория на същата таблица. (4) Заместник-председателят може да разреши капиталовите изисквания за борсовотъргуваните фючърси да бъдат равни на изискуемия маржин от съответна борса, ако стойността му осигурява точна оценка на риска, свързан с фючърса, и е поне равен на капиталовите изисквания за фючърс, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели съгласно глава единадесета. (5) Заместник-председателят може да разреши капиталовите изисквания за извънборсовите деривативни инструменти по ал. 1 и с клиринг, извършен от призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия маржин от клиринговата къща, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с деривативния инструмент, и е поне равен на капиталовите изисквания за съответните деривативни инструменти, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. Чл. 28. (1) За целите на тази глава инвестиционният посредник третира опциите върху лихвени проценти, дългови инструменти, акции, индекси на акции, финансови фючърси, суапове и валутни курсове като позиции, чиято стойност е равна на сумата на базовия инструмент на опцията, умножена по нейната делта. (2) Когато инвестиционният посредник има позиция в опция по ал. 1, коригирана с делта, той може да я нетира с всяка насрещна позиция в идентична базова ценна книга или деривативен инструмент. (3) Инвестиционният посредник използва делта, която е определена от съответната борса или от комисията. Когато не е определена делта съгласно изречение първо, както и при извънборсовите опции, тя се изчислява от инвестиционния посредник по метод, одобрен от заместник-председателя. (4) Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да изчислява делта по определена от него методология. (5) Инвестиционният посредник заделя собствени средства и за другите рискове, свързани с опциите, освен делта риска. (6) Заместник-председателят може да разреши изискванията за издадена борсовотъргувана опция да бъдат равни на изискуемия маржин от съответна борса, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с опцията, и е поне равен на капиталовите изисквания за опции, изчислени по методите по тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. (7) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник изискванията за извънборсовите опции с клиринг, извършен от призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия маржин от клиринговата къща, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с опцията, и е поне равен на капиталовите изисквания за извънборсови деривативни инструменти, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. (8) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовото изискване за закупена от него борсовотъргувана или извънборсова опция да бъде същото, както за базовия им инструмент, като изискването не може да превишава пазарната стойност на опцията. (9) Инвестиционният посредник изчислява капиталовите изисквания за издадена извънборсова опция според базовия ѝ инструмент. Чл. 29. Инвестиционният посредник третира варантите върху дългови инструменти или акции по начина, описан в чл. 28. Чл. 30. (1) С оглед на риска, свързан с лихвените проценти на суапове, инвестиционният посредник ги третира като балансови позиции. (2) В случая по ал. 1 инвестиционният посредник третира лихвения суап, по който получава плаващ лихвен процент и плаща фиксиран лихвен процент, като дълга позиция в инструмент с плаващ лихвен процент и с падеж, равен на периода до следващата дата на определяне на лихвата, и като къса позиция в инструмент с фиксиран лихвен процент със същия падеж, както този на суапа. Чл. 31. (1) Когато инвестиционният посредник е страна, която поема кредитния риск („продавач на защита“), при изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск, ако не е посочено друго, може да се използва стойността на базовия актив на кредитния дериватив или стойността на базовия актив може да се замести със стойността на базовия актив, от която са приспаднати всички промени в пазарната стойност на кредитния дериватив от момента на допускането му до търговия. (2) При изчисляване на изискванията за специфичен риск инвестиционният посредник — продавач на защита, използва падежа на кредитния дериватив вместо падежа на задължението, освен в случая на ал. 3, т. 1. (3) Инвестиционният посредник — продавач на защита, определя позициите си по ал. 1 и 2 по следния начин: 1. за суап за обща доходност създава дълга позиция към общ пазарен риск на съответното задължение и къса позиция към общ пазарен риск на държавна ценна книга, която е с падеж, равен на периода до следващото определяне на лихвения процент, и която е с нулево рисково тегло съгласно приложение № 4, като същевременно създава и дълга позиция към специфичен риск на съответното задължение; 2. за суап за кредитно изпълнение не създава позиция към общия пазарен риск; с оглед изчисленията за специфичния риск инвестиционният посредник отчита синтетична дълга позиция към задължението на съответното лице, освен ако деривативният инструмент е с рейтинг и отговаря на условията за квалифицирана дългова позиция, като в този случай той отчита дълга позиция в деривативния инструмент; ако има дължими премии или лихвени плащания, инвестиционният посредник отразява паричните потоци като базова позиция в държавни ценни книжа; 3. за ценни книжа, свързани с кредитен риск към едно лице, създава дълга позиция към общия пазарен риск на самите ценни книжа като лихвен инструмент; с оглед изчисленията за специфичен риск инвестиционният посредник създава синтетична дълга позиция към задължението на съответното лице и допълнителна дълга позиция към емитента на ценните книжа; 4. ценни книжа, свързани с кредитен риск към няколко лица и осигуряваща пропорционална защита, създава дълга позиция към специфичния риск на емитента ѝ, както и позиция към съответните лица, чиято обща стойност по договора е разпределена между отделните позиции пропорционално на участието на всяка експозиция към съответното лице в общата стойност; когато инвестиционният посредник може да избере повече от едно задължение към дадено лице, тогава за изчисляване на специфичния риск той взема задължението с най-високо рисково тегло; 5. за кредитен дериватив за първо неизпълнение създава позиция за общата стойност на базовия актив в задължение на съответните лица; в случай че размерът на максималното плащане при кредитно събитие е по-малък от капиталовото изискване по ал. 1, инвестиционният посредник приема сумата на максималното плащане като капиталово изискване за специфичен риск; 6. за кредитен дериватив за второ неизпълнение създава позиция към общата стойност на базовия актив в задължение към съответните лица, с изключение на това, което е с най-малкото капиталово изискване за специфичен риск; в случай че размерът на максималното плащане при кредитно събитие е по-малък от капиталовото изискване по ал. 1, инвестиционният посредник приема сумата на максималното плащане като капиталово изискване за специфичен риск. (4) За ценните книжа, свързани с кредитен риск по ал. 3, т. 3 и 4, които имат външен рейтинг и отговарят на условията за квалифицирана дългова експозиция, инвестиционният посредник – продавач на защита, отчита само една дълга позиция със специфичен риск към тях. Ако кредитен дериватив за n-то неизпълнение има присъдена външна кредитна оценка, инвестиционният посредник – продавач на защита, изчислява капиталовото изискване за специфичен риск според присъдения рейтинг на деривативния инструмент и прилагайки приложимите секюритизиращи рискови тегла. Чл. 32. (1) Когато инвестиционният посредник е страната, която прехвърля кредитния риск („купувач на защита“), той определя позициите си като противоположни на тези на продавача на защита по чл. 31, с изключение на позициите по чл. 31, ал. 3, т. 3 и 4. (2) В случай че в определен момент съществува кол опция в комбинация с възможност за повишението ѝ, инвестиционният посредник — купувач на защита, приема този момент за падеж на защитата. (3) В случай на кредитни деривативи за първо неизпълнение и кредитните деривативи за n-то неизпълнение вместо огледалния принцип се прилага следното третиране: 1. при кредитни деривативи за първо неизпълнение – когато инвестиционният посредник получава кредитна защита за няколко референтни дружества – страни по кредитен дериватив, при условие че първото неизпълнение измежду активите ще доведе до плащане и че това кредитно събитие ще прекрати договора, посредникът може да компенсира специфичния риск за референтното дружество, за което съгласно таблица 1 от приложение 1 се прилага най-ниското изискване за специфичен риск измежду всички базови референтни дружества; 2. при кредитни деривативи за n-то неизпълнение – когато n-тото неизпълнение сред експозициите доведе до плащане по кредитната защита, купувачът на защита може да компенсира специфичния риск само ако защитата е била получена и за неизпълненията от 1 до n-1 или когато n-1 неизпълнения вече са настъпили; в тези случаи описаната в т. 1 методология за деривативи за първо неизпълнение трябва да бъде следвана с подходящи изменения и за продуктите за n-то неизпълнение. Чл. 33. (1) Когато инвестиционният посредник използва метод на пазарна оценка и управлява лихвения риск по деривативните инструменти по чл. 27—30 на база дисконтирани парични потоци, той може да използва модели за чувствителност при изчисляването на тези позиции. (2) Инвестиционният посредник може да използва моделите по ал. 1 и за облигации, при които главницата се погасява през остатъчния срок до падежа им вместо чрез плащане на падежа. (3) Моделите за чувствителност по ал. 1 и 2 и тяхното използване се одобряват от заместник-председателя. (4) Моделите трябва да създават позиции, които имат същата чувствителност към промените в лихвените проценти както базисните парични потоци. Позициите се включват при изчисляване на капиталовите изисквания съгласно условията по чл. 37—47. (5) Инвестиционният посредник оценява чувствителността на моделите чрез независимата промяна на дадените лихвени проценти от кривата на доходност с поне една точка на чувствителност за всеки от падежните периоди, посочени в табл. № 2 от приложение № 1. Чл. 34. Заместник-председателят може да разреши на инвестиционен посредник, който не използва моделите по чл. 33, да третира като насрещни всички позиции в деривативни инструменти по чл. 27—30, които отговарят на следните изисквания: 1. позициите имат еднаква стойност и са в една и съща валута; 2. съответните лихвени проценти при позиции с плаваща лихва или купоните при позиции с фиксирана лихва съвпадат; 3. следващата дата на определяне на лихвения процент при позиции с плаваща лихва или остатъчните падежи при позиции с фиксиран купон отговарят на следните ограничения: а) ако следващата дата на определяне на лихвения процент и остатъчните падежи са със срок, по-малък от един месец, те трябва да съвпадат; б) ако следващата дата на определяне на лихвения процент и остатъчните падежи са със срок между един месец и една година, между тях може да има разлика до 7 дни; в) ако следващата дата на определяне на лихвения процент и остатъчните падежи са със срок над една година, между тях може да има разлика до 30 дни. Чл. 35. В случай че инвестиционният посредник е прехвърлител на ценните книжа или на гарантирани права върху тях при репо-сделките или е заемател на ценни книжа, той включва тези ценни книжа в изчисляването на капиталовите изисквания по тази глава, ако тези ценни книжа са включени в търговския портфейл. Чл. 36. (1) Инвестиционният посредник разделя на два компонента позиционния риск за търгуваните дългови инструменти, акциите или деривативните инструменти върху тях, за да изчисли капиталовите изисквания за него. (2) Първият компонент на позиционния риск е неговият специфичен риск, който е рискът от промяна в цената на дадения инструмент в резултат на фактори, свързани с емитента, или в случай на деривативен инструмент — свързани с емитента на базовия инструмент. (3) Вторият компонент на позиционния риск е неговият общ риск, който е рискът от промяната в цената на дадения инструмент поради промяна в равнището на лихвените проценти, когато се отнася до търгувани дългови инструменти или деривативни дългови инструменти или промяната в цената на дадения инструмент поради промени на пазара на акции, несвързани с конкретни характеристики на отделните ценни книжа, когато се отнася до акции или деривативни инструменти върху акции. Раздел II Търгувани дългови инструменти Чл. 37. (1) Инвестиционният посредник класифицира нетните позиции в търгувани дългови инструменти в съответствие с отделните валути и изчислява капиталовите си изисквания за общ и специфичен риск във всяка валута поотделно. (2) Инвестиционният посредник разпределя нетните си позиции от търговския портфейл в инструменти, които не са секюритизаращи позиции, изчислени съгласно чл. 26, в съответната категория на табл. № 1 от приложение № 1 съобразно техния емитент или длъжник, външната или вътрешната кредитна оценка и остатъчния срок до падежа, като след това ги умножава по съответното тегло, посочено в таблицата. (3) За изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск инвестиционният посредник сумира своите претеглени позиции по ал. 2 независимо дали са дълги или къси. Капиталовите изисквания за специфичен риск за секюритизиращи позиции се изчисляват съгласно чл. 37а. Позициите на инвестиционния посредник в издадени от него дългови инструменти не участват в изчислението за специфичния риск. (4) Инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции по глава дванадесета, раздел II, може да определи степента на кредитно качество, като длъжникът по експозиция трябва да има присъден вътрешен рейтинг със съответен параметър за вероятност от неизпълнение (PD), който параметър е равен на или по-нисък от този, съответстващ на определената степен на кредитно качество на експозиции към търговски предприятия съгласно глава дванадесета, раздел I. (5) Инструменти, издадени от емитент, който няма присъден рейтинг, получават капиталово изискване за специфичен риск 8 % или 12 % съгласно таблица № 1 от приложение № 1. Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да приложи по-високо капиталово изискване за специфичен риск за такива инструменти и/или да забрани нетирането им с оглед определянето на общия пазарен риск между тях и всички други дългови инструменти. (6) За секюритизиращи позиции, които подлежат на намаляване съгласно чл. 7, ал. 5, т. 6, или имат приписано рисково тегло 1250 % съгласно приложение № 7, инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване не по-малко от посоченото в тези разпоредби. (7) За ликвидно улеснение без присъден рейтинг инвестиционният посредник прилага капиталово изискване не по-малко от предвиденото в приложение № 7. Чл. 37а. (1) Извън случаите на чл. 37, ал. 2 – 7 инвестиционният посредник може да определи като капиталово изискване за специфичен риск за портфейл за корелационно търгуване, като част от търговския портфейл, по-голямата от следните стойности: 1. общото капиталово изискване за специфичен риск, приложимо само за нетните дълги позиции от портфейла за корелационно търгуване; 2. общото капиталово изискване за специфичен риск, приложимо само за нетните къси позиции от портфейла за корелационно търгуване. (2) Портфейл за корелационно търгуване представляват секюритизиращи позиции и кредитни деривативи за n-то неизпълнение, които отговарят едновременно на следните критерии: 1. позициите не са пресекюритизиращи позиции, опции върху секюритизационен транш или други деривативи върху секюритизиращи позиции, които не предоставят пропорционален дял от приходите от секюритизационен транш; 2. всички инструменти са инструменти, издадени върху задължения на един емитент, включително издадени кредитни деривативи върху задължения на един емитент, за които съществува ликвиден двустранен пазар или обичайно търгувани индекси, базирани на тези емитенти. (3) Не могат да бъдат включени в портфейл за корелационно търгуване позиции, които отговарят на едно от следните изисквания: 1. базисен актив, който може да бъде разпределен в класовете експозиции, посочени в чл. 107, ал. 1, т. 8 и 9, в инвестиционния портфейл на инвестиционния посредник; 2. вземане от дружество със специална цел. (4) Инвестиционният посредник може да включи в портфейл за корелационно търгуване позиции, които не са секюритизиращи позиции или кредитни деривати за n-то неизпълнение, но които хеджират други позиции от този портфейл при условие, че за инструмента или базисните му инструменти съществува ликвиден двустранен пазар. (5) Двустранен пазар е налице, когато има независими предложения за покупка и продажба, така че цената, определена спрямо последния курс продава или от текущите конкурентни котировки за покупка и продажба, може да се определи в рамките на един ден и сделката се осъществява по тази цена за относително кратко време съобразно приетата търговска практика. Чл. 38. (1) За целите на класифицирането на позициите по чл. 37 квалифицирани позиции са: 1. дълги и къси позиции в активи с кредитно качество с инвестиционен рейтинг спрямо съотнасянето, определено по глава дванадесета, раздел I; 2. дълги и къси позиции в активи, които поради платежоспособността на емитента имат PD не по-високо от това на активите по т. 1, определено съгласно разпоредбите на глава дванадесета, раздел II; 3. дълги и къси позиции в активи, за които не съществува кредитна оценка от АКР и които отговарят на следните условия: а) инвестиционният посредник ги счита за достатъчно ликвидни; б) тяхното инвестиционно качество според преценката на инвестиционния посредник е поне равно на това на активите по т. 1; в) търгуват се на поне един регулиран пазар в Република България или друга държава членка или на регулиран пазар в трета държава, който е признат от комисията; 4. дълги и къси позиции в активи, издадени от емитент, спрямо когото се прилагат изисквания за капиталова адекватност, еквивалентни на изискванията по тази наредба, които по преценка на инвестиционния посредник са достатъчно ликвидни и имат инвестиционно качество поне равно на това на активите по т. 1; 5. ценни книжа, издадени от емитент, с еднакво или по-високо кредитно качество от това на емитенти с втора степен кредитно качество, определено съгласно разпоредбите по глава дванадесета, раздел I, и спрямо когото се прилагат изисквания за капиталова адекватност, еквивалентни на изискванията по тази наредба. (2) Начинът, по който инвестиционният посредник оценява дълговите инструменти, се анализира и заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да коригира оценките, ако прецени, че дълговите инструменти са носители на по-висок специфичен риск и не могат да бъдат приети като квалифицирани позиции. (3) Инвестиционният посредник трябва да приложи максималното тегло съгласно табл. № 1 от приложение № 1 за инструменти, които носят индивидуален риск поради недостатъчната платежоспособност на емитента им. Чл. 38а. (1) Инвестиционният посредник претегля своите нетни позиции за инструментите в търговския портфейл, които представляват секюритизиращи позиции, съгласно чл. 26, както следва: 1. за секюритизационни позиции, които в инвестиционния портфейл са предмет на стандартизирания метод за кредитен риск, се прилагат 8 % от рисковото тегло съгласно стандартизирания метод, посочен в т. 6.2 от приложение № 7; 2. за секюритизационни позиции, които в инвестиционния портфейл са предмет на метода, базиран на вътрешните рейтинги, се прилагат 8 % от рисковото тегло, изчислено съгласно метода на вътрешните рейтинги, посочен в т. 6.3 от приложение № 7. (2) С разрешение на заместник-председателя, за целите на ал. 1, методът на надзорната формула по т. 6.3.4 от приложение № 7 може да се използва от инвестиционен посредник, който не е инвестиционен посредник инициатор, за същата секюритизираща позиция в инвестиционния портфейл. Оценките на вероятността от неизпълнение (PD) и на процента на загуба при неизпълнение (LGD), като входни параметри при изчисленията, се определят в съответствие с раздел II на глава дванадесета или, като алтернатива, при самостоятелно разрешение от заместник-председателя, въз основа на оценки, получени в резултат на модела по чл. 100а и които съответстват на количествените стандарти на метода на вътрешните рейтинги. (3) За секюритизиращи позиции в инвестиционния портфейл, за които може да се приложи рисково тегло от 1250 % съгласно чл. 126а – 126ж, се прилага 8 % рисково тегло независимо от разпоредбата на ал. 1. (4) Инвестиционният посредник сумира отделно своите претеглени нетни дълги позиции и своите претеглени нетни къси позиции, като по-голямата сума е капиталовото изискване за специфичен риск. (5) Инвестиционният посредник сумира своите претеглени позиции, получени от прилагането на този член, независимо дали са дълги или къси, за да изчисли капиталово изискване за специфичен риск. (6) Инвестиционният посредник представя информация на комисията за общата сума на своите претеглени нетни дълги и нетни къси позиции, разбити по видове базисни активи. Чл. 38б. При прилагането на чл. 37а и 38а инвестиционният посредник може да ограничи произведението от теглото и нетната позиция до максималната възможна загуба, свързана с риска от неизпълнение. За късите позиции това ограничение може да се изчисли като промяна в стойността, дължаща се на незабавно елиминиране на риска от неизпълнение. Раздел III Изчисляване на общ риск при търгувани дългови инструменти по падежния метод Чл. 39. (1) Процедурата по изчисляване на капиталовите изисквания на инвестиционния посредник срещу общ риск включва следните две стъпки: 1. при изчисляване на изискуемия капитал инвестиционният посредник претегля всички позиции според техния падеж; 2. инвестиционният посредник може да намали изискванията за претеглени позиции, които са държани заедно с насрещна претеглена позиция от същата падежна група. (2) Инвестиционният посредник може да намали изискванията по ал. 1, т. 2, когато насрещната претеглена позиция попада в различна падежна група, като размерът на намалението зависи от това, дали позициите са в една зона и коя е тази зона. (3) Инвестиционният посредник отнася своите нетни позиции към една от падежните групи, посочени в табл. № 2 на приложение № 1, в зависимост от срока до падеж при инструментите с фиксиран лихвен процент и от остатъчния срок до следващата дата на промяна на лихвения процент при инструменти с плаващ лихвен процент. (4) Инвестиционният посредник отнася дълговите инструменти с купон от 3 % или повече и тези с купон, по-малък от 3 %, съответно в колона 2 или 3 на табл. № 2 от приложение № 1 и в зависимост от падежната група, в която са отнесени дълговите инструменти, инвестиционният посредник ги умножава по съответното тегло. Чл. 40. (1) Инвестиционният посредник сумира претеглените дълги и къси позиции във всяка падежна група. (2) Частта от претеглените дълги позиции, която инвестиционният посредник съчетава с претеглените къси позиции в дадена падежна група, представлява съчетаната претеглена позиция за съответната падежна група. (3) Инвестиционният посредник сумира съчетаните претеглени позиции във всички падежни групи, като остатъчните дълги или къси позиции представляват несъчетаната претеглена позиция за съответната падежна група. Чл. 41. Инвестиционният посредник сумира общите несъчетани претеглени дълги, съответно къси позиции за съответните падежни групи от трите зони. Получените несъчетани претеглени дълги позиции се съчетават с несъчетаните претеглени къси позиции в същата зона, което представлява съчетаната претеглена позиция за съответната зона, като остатъчната несъчетана част от претеглената дълга или претеглената къса позиция представлява несъчетаната претеглена позиция за тази зона. Чл. 42. (1) Инвестиционният посредник съчетава несъчетаните претеглени дълги (къси) позиции в зона 1 с несъчетаните претеглени къси (дълги) позиции в зона 2, като по този начин получава съчетаната претеглена позиция между зона 1 и зона 2. (2) След съчетаването по ал. 1 инвестиционният посредник съчетава остатъчните несъчетани претеглени дълги (къси) позиции в зона 2 с несъчетаните претеглени къси (дълги) позиции в зона 3, като по този начин получава съчетаната претеглена позиция между зона 2 и зона 3. (3) Ако инвестиционният посредник прецени, може да обърне процедурата по изчисляване съгласно ал. 1 и 2, като първо изчисли съчетаните позиции между зона 2 и зона 3 и след това изчисли тези между зона 1 и зона 2. (4) След извършването на съчетаванията по предходните алинеи инвестиционният посредник съчетава остатъчните несъчетани претеглени позиции между зона 1 и зона 3. (5) Инвестиционният посредник сумира остатъчните несъчетани претеглени позиции след извършване на съчетаванията по ал. 1—4. Чл. 43. Инвестиционният посредник изчислява капиталовото изискване като сума от: 1. 10 % от сумата на съчетаните претеглени позиции за всички падежни групи; 2. 40 % от съчетаната претеглена позиция в зона 1; 3. 30 % от съчетаната претеглена позиция в зона 2; 4. 30 % от съчетаната претеглена позиция в зона 3; 5. 40 % от съчетаната претеглена позиция между зона 1 и зона 2 и между зона 2 и зона 3; 6. 150 % от съчетаната претеглена позиция между зони 1 и 3; 7. 100 % от остатъчните несъчетани претеглени позиции. Раздел IV Изчисляване на общ риск при търгувани дългови инструменти по дюрационния метод Чл. 44. Заместник-председателят може да разреши при изчисляването на капиталовите изисквания за общ риск на търгуваните дългови инструменти инвестиционният посредник да използва метод, базиран на дюрацията им, вместо падежния метод по раздел III. Чл. 45. (1) При прилагане на дюрационния метод инвестиционният посредник изчислява доходността до падежа на база пазарната стойност на дълговите инструменти. (2) При инструментите с променлив лихвен процент инвестиционният посредник приема, че главницата е дължима на датата на следващата промяна на лихвения процент. Чл. 46. (1) След определяне на доходността до падежа инвестиционният посредник изчислява модифицирана дюрация за всеки дългов инструмент по формула 1 от приложение № 1, като отнася всеки дългов инструмент на база модифицираната му дюрация към съответна зона в табл. № 3 от приложение № 1. (2) След изчислението по ал. 1 инвестиционният посредник изчислява дюрационно-претеглената позиция за всеки инструмент като произведение от пазарната му цена, модифицираната му дюрация и съответната предполагаема промяна в лихвата. Чл. 47. (1) Инвестиционният посредник изчислява дюрационно-претеглените си дълги и къси позиции във всяка зона, след което ги съчетава, като по този начин формира съчетана дюрационно-претеглена позиция за съответната зона. (2) Инвестиционният посредник изчислява несъчетаните дюрационно-претеглени позиции за всяка зона съгласно разпоредбите за несъчетаните претеглени позиции по чл. 42. (3) Капиталовото изискване се изчислява като сбор от: 1. 2 % от съчетаната дюрационно-претеглена позиция за всяка зона; 2. 40 % от съчетаните дюрационно-претеглени позиции между зони 1 и 2 и между зони 2 и 3; 3. 150 % от съчетаната дюрационно-претеглена позиция между зони 1 и 3; 4. 100 % от остатъчните несъчетани дюрационно-претеглени позиции. Раздел V. Изчисляване на общ и специфичен риск на акциите Чл. 48. Инвестиционният посредник сумира всички нетни дълги и къси позиции съгласно чл. 26. Сумата на двете стойности представлява неговата обща брутна позиция, а разликата между тях е общата му нетна позиция. Чл. 49. При изчисляването на капиталовите изисквания за специфичен риск инвестиционният посредник умножава общата брутна позиция по 8 %. Чл. 50. Капиталовото изискване за общия риск на инвестиционния посредник е неговата обща нетна позиция, умножена по 8 %. Чл. 51. (1) Когато инвестиционният посредник има позиции във фючърси върху индекси, делта претеглените му еквивалентни позиции в опции за фючърси върху индекси и индекси върху акции, наричани по-нататък „фючърси върху индекси“, той ги третира като позиции във всяка от съставляващите индексите базови акции. (2) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да нетира противоположни позиции в самите базови акции. (3) Заместник-председателят извършва проверки на инвестиционния посредник, който нетира свои позиции в една или повече акции, съставляващи фючърси върху индекси срещу противоположни позиции в съответния фючърс, разполага с достатъчно капитал, който да покрие риска от загуби, причинени от това, че стойността на фючърса не се променя в съответствие със стойността на базовите акции. (4) Заместник-председателят извършва проверка по ал. 3 и в случаите, когато инвестиционният посредник държи противоположни позиции във фючърси върху индекси, които се различават по датата на падежа и/или състава им. Чл. 52. (1) За фючърси върху индекси, които се търгуват на регулиран пазар и индексите по преценка на заместник-председателя са добре диверсифицирани, инвестиционният посредник не изчислява капиталови изисквания за специфичен риск. За тях инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване за общ риск 8 %. (2) Фючърсите върху индекси по ал. 1 се включват при изчисляване на общата нетна позиция съгласно чл. 48, но се изключват при изчисляване на общата брутна позиция. (3) Ако фючърс върху индекс не е разделен на съставните му базови позиции, инвестиционният посредник го третира като индивидуален инструмент. (4) Специфичният риск на индивидуалния инструмент по ал. 3 може да не се изчислява, ако даденият фючърс върху индекс се търгува на регулиран пазар и индексът е определен от заместник-председателя като добре диверсифициран. Раздел VI Поемане на емисии Чл. 53. (1) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник в случай на поемане на емисии на дългови инструменти или акции да използва следната процедура за изчисляване на капиталовите изисквания при следната последователност: 1. изчислява нетните позиции чрез приспадане на поети позиции, които са записани или препоети от трети лица въз основа на писмен договор; 2. намалява нетните си позиции с редуциращите коефициенти по табл. № 4 на приложение № 1; 3. изчислява капиталовите изисквания, като използва редуцираните поети позиции. (2) Заместник-председателят издава разрешение само ако инвестиционният посредник удостовери, че разполага с достатъчно капитал срещу риск от загуба, който съществува в периода между първоначалния ангажимент и работен ден 1. Раздел VII Капиталово изискване за специфичен риск на позиции в търговския портфейл, хеджирани с кредитни деривативи Чл. 54. (1) Пълно признаване на защита, осигурена от кредитни деривативи, може да се осъществи, когато стойностите на двете рамена по сделката се изменят винаги в противоположни посоки и в един и същи размер и се допуска, когато: 1. двете рамена по сделката се състоят от напълно идентични инструменти; 2. дългата позиция в пари е хеджирана със суап за обща доходност (или обратно) и има точно съчетаване между съответното задължение и базовата експозиция, като падежът на суапа може да се различава от този на базовата експозиция. (2) В случаите по ал. 1 капиталовите изисквания за специфичен риск не се прилагат за която и да е страна на позицията. Чл. 55. (1) Нетиране 80 % може да се приложи, когато двете рамена по сделката се изменят винаги в противоположна посока и когато има точно съчетаване в условията на съответното задължение, в падежите на съответното задължение и на кредитния дериватив, както и във валутата на базовата експозиция. (2) В случая по ал. 1 основните характеристики на договора за кредитния дериватив не трябва да водят до промени в цената му, които съществено се различават от ценовите движения на позицията в пари. (3) В случай че сделката прехвърля риск, нетирането по ал. 1 за специфичния риск ще се приложи към страната на сделката с по-високо капиталово изискване, а изискванията за специфичния риск на другата страна са нула. Чл. 56. (1) Частично нетиране може да се осъществи, когато двете рамена по сделката обикновено се изменят в противоположни посоки и се допуска, когато: 1. позицията отговаря на условията по чл. 54, ал. 1, т. 2, но липсва съчетаване между съответното задължение и базовата експозиция, като позицията отговаря на следните изисквания: а) съответното задължение е със същия или по-нисък ранг спрямо базовото задължение; б) базовото и съответното задължение имат един и същ длъжник, като имат приложими клаузи за едновременно неизпълнение или предсрочно погасяване; 2. позицията отговаря на условията по чл. 54, ал. 1, т. 1 или чл. 55, но има валутно или падежно несъчетание между кредитната защита и базовия актив, като валутното несъчетание трябва да се включи в текущото отчитане на валутния риск съгласно приложение № 3; 3. позицията отговаря на условията по чл. 55, но е налице несъчетание в активите между пряката позиция и кредитния дериватив, но базовият актив е включен в задълженията в документите на кредитния дериватив. (2) В случаите по ал. 1 се прилага само по-високото от двете капиталови изисквания, вместо да се начисляват капиталови изисквания за специфичен риск за всяка от страните по сделката. Чл. 57. Извън случаите по чл. 54—56 капиталовото изискване за специфичен риск се прилага за двете страни на позициите. Раздел VIII Капиталови изисквания за позиции в предприятия за колективно инвестиране в търговския портфейл Чл. 58. Инвестиционният посредник изчислява капиталовите изисквания за позициите в предприятия за колективно инвестиране, които отговарят на условията за включване в търговския портфейл съгласно методите, посочени в чл. 59—64. Чл. 59. (1) За позициите си в предприятия за колективно инвестиране инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване за позиционен риск (специфичен и общ) 32 %, ако не е предвидено друго. (2) Извън случаите по чл. 72, ал. 9 и чл. 104, ал. 2, т. 4 за позициите в предприятия за колективно инвестиране инвестиционният посредник изчислява капиталови изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) и валутен риск не повече от 40 %. (3) Не се разрешава нетиране между базовите инвестиции на предприятия за колективно инвестиране и другите позиции, държани от инвестиционния посредник, освен ако е посочено друго в тази наредба. Чл. 60. (1) Инвестиционният посредник изчислява капиталовите изисквания по методите по чл. 61—64 за позиции в предприятие за колективно инвестиране, върху което се упражнява надзор или е със седалище в Република България или друга държава членка и което отговаря на следните условия: 1. проспектът или еквивалентен документ, съдържащ информация за предприятието за колективно инвестиране, съдържа: а) видовете активи, в които предприятието за колективно инвестиране може да инвестира; б) инвестиционните ограничения, ако има такива, и методологията за изчисляването им; в) максималното ниво на ливъридж, ако е разрешен; г) политиката за ограничаване на риска от насрещната страна, ако на предприятието за колективно инвестиране е разрешено да инвестира в извънборсови деривативни инструменти или репо-сделки; 2. дейността на предприятието за колективно инвестиране се отчита на шестмесечна и годишна база с цел оценяване на активите, пасивите, приходите и операциите през съответния отчетен период; 3. предприятието за колективно инвестиране ежедневно изкупува дяловете или акциите си по искане на техните притежатели; 4. инвестициите на предприятието за колективно инвестиране са отделени от активите на управляващото му дружество; 5. лицето, което осъществява инвестирането, адекватно оценява риска на предприятията за колективно инвестиране. (2) Заместник-председателят може да разреши инвестиционен посредник да ползва методите по чл. 61—64 и за позициите в предприятие за колективно инвестиране от трета държава, ако отговарят на изискванията по ал. 1. Чл. 61. (1) Когато инвестиционният посредник разполага с информация за базовите инвестиции на предприятията за колективно инвестиране на ежедневна база, той изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) по методите по тази глава или по методите, посочени в глава единадесета, ако е получил разрешение от заместник-председателя за прилагането им. (2) Инвестиционният посредник третира позициите си в предприятия за колективно инвестиране като позиции в базовите им инвестиции. (3) Инвестиционният посредник може да извърши нетиране между позициите в базовите инструменти на предприятията за колективно инвестиране и другите позиции, държани от него, при условие че притежава достатъчно количество дялове, така че да е възможна размяна срещу базовите инвестиции. Чл. 62. Инвестиционният посредник може да изчисли капиталовите изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) за позициите си в предприятия за колективно инвестиране съгласно чл. 61, ал. 1 и за позиции, създадени с цел репликиране на състава и дейността на външно създаден индекс или кошница от акции или дългови ценни книжа, ако са изпълнени следните условия: 1. целта на предприятието за колективно инвестиране е да репликира състава и дейността на външно създадения индекс или кошница от акции или дългови ценни книжа; 2. корелационният коефициент между дневните промени в цените на акциите или дяловете на предприятието за колективно инвестиране и на индексът или кошницата от акции или дългови ценни книжа е не по-малък от 0,9 за период 6 месеца. Чл. 63. Когато инвестиционният посредник не разполага с информация за базовите инвестиции на предприятието за колективно инвестиране на ежедневна база, той изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) в съответствие с методите по тази глава при изпълнение на следните условия: 1. допуска се, че предприятието за колективно инвестиране инвестира в максимален размер според неговите инвестиционни ограничения, в активи с най-високо капиталово изискване за позиционен риск, а последващите инвестиции то извършва в низходящ ред до достигане на ограничението за максимален размер на инвестицията; позицията в предприятието за колективно инвестиране се третира като пряко държане в предположените позиции; 2. отчита се максималното Чл. 64. Инвестиционният посредник може да възложи на трето лице изчисляването и отчитането на капиталовите изисквания за позиционния риск (общ и специфичен) за позиции в предприятия за колективно инвестиране, при условие че е гарантирана точността на изчисленията и тяхното отчитане в съответствие с методите, посочени в тази глава. Глава седма. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЕТЪЛМЕНТ РИСК И КРЕДИТЕН РИСК НА НАСРЕЩНАТА СТРАНА Раздел I. Сетълмент риск Чл. 65. (1) Ако сключените сделки с дългови инструменти, акции, валути и стоки не бъдат изпълнени на договорената дата за доставка, инвестиционният посредник е длъжен да изчисли разликата между договорената цена на разплащане за предмета на сделката и неговата текуща пазарна цена, когато тази разлика е в негова вреда. (2) Алинея 1 не се прилага за репо-сделките, обратните репо-сделки и сделките по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки. (3) За да изчисли капиталовото изискване за покриване на риска от промяна на пазарната цена поради забава в сетълмента, инвестиционният посредник умножава разликата по ал. 1 със съответния коефициент според времето на забава съгласно следната таблица: Брой работни дни след Коефициент (%) договорената дата 5 - 15 8 16 - 30 50 31 - 45 75 46 и повече 100 Чл. 66. (1) За покриване на риска при свободни доставки инвестиционният посредник поддържа собствен капитал съгласно ал. 2, ако: 1. е платил за ценни книжа, валута или стока преди получаването им или е доставил ценни книжа, валута или стока, преди да му е заплатено за тях; 2. са изминали един или повече работни дни от момента на плащането или доставката - при трансгранични сделки. (2) Третирането на експозиции към сетълмент риск при свободни доставки се извършва, както следва: 1. до първото договорно плащане или доставка - не се изчислява капиталово изискване; 2. от първото договорно плащане или доставка до четири дни след второто договорно плащане или доставка - експозицията се третира като експозиция за сетълмент риск по чл. 65; 3. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) от пет работни дни след второто договорно плащане или доставка до приключване на сделката - с прехвърлената стойност на актива плюс текущата положителна експозиция се намалява собственият капитал. (3) При прилагане на рискови тегла за експозиции, свързани със свободни доставки, съгласно ал. 2, т. 2 инвестиционният посредник, който прилага метода по глава дванадесета, раздел II, може да присъди оценка за вероятност от неизпълнение на насрещната страна в случаите, когато към тях няма друга експозиция в инвестиционния си портфейл, като използва нейния външен рейтинг, а в случаите, когато инвестиционният посредник използва собствени оценки за загуба при неизпълнение (LGD), може да присъди стойност на LGD в съответствие с приложение № 5 при условие, че прилага този метод спрямо всички такива експозиции. (4) Извън случаите по ал. 2 и 3 инвестиционен посредник, който прилага метода по глава дванадесета, раздел II, може да използва рисковите тегла, посочени в глава дванадесета, раздел I, при условие че ги прилага за всички такива експозиции, или да приложи рисково тегло от 100 % за тях. (5) Ако размерът на положителните експозиции, произтичащи от сделки по свободни доставки, е несъществен, инвестиционният посредник може да прилага рисково тегло от 100 % за тези експозиции. (6) В случай на значителен срив в системата за сетълмент или клиринг заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да не изчислява капиталовите изисквания по чл. 65, ал. 1, докато системите възстановят нормалното си функциониране. В този случай невъзможността на насрещната страна да приключи сделката не се счита за просрочие за целите на кредитния риск. Раздел II. Кредитен риск на насрещната страна Чл. 67. (1) Инвестиционният посредник поддържа собствен капитал срещу кредитен риск на насрещната страна, възникващ от експозиции, свързани със: 1. извънборсово търгувани деривативни инструменти и кредитни деривативни инструменти; 2. репо-сделки, обратни репо-сделки и сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, когато предмет на тези сделки са ценни книжа или стоки, включени в търговския му портфейл; 3. маржин сделки с предмет ценни книжа или стоки; 4. сделки с удължен сетълмент. (2) Стойностите на експозициите и рисковопретеглените експозиции се изчисляват в съответствие с разпоредбите по глава дванадесета. (3) В случая по ал. 2 при изчисляване на рисковопретеглените експозиции инвестиционният посредник не може да използва опростения метод за финансово обезпечение, посочен в приложение № 6, за признаване на ефектите от финансовото обезпечение. Чл. 68. (1) За репо-сделки и сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, които са включени в търговския портфейл на инвестиционния посредник, всички финансови инструменти или стоки, които са получени в резултат на тези сделки и отговарят на изискванията за включване в търговския му портфейл, могат да бъдат признати за обезпечение при изчисляването по чл. 67, ал. 2. Експозиции в извънборсови деривативни инструменти, включени в търговския портфейл, и стоки, които отговарят на изискванията за включване в него, също могат да бъдат признати за обезпечение. (2) При изчисляване на корекциите за волатилност, когато финансовите инструменти или стоки по ал. 1 не са признати за обезпечение съгласно приложение № 6 и са дадени в заем, продадени или предоставени, или са получени в заем, закупени или получени като обезпечение или по друг начин по силата на такива сделки, и инвестиционният посредник използва надзорните корекции за волатилност, посочени в приложение № 6, той третира финансовите инструменти и стоките като акции, търгувани на призната борса, но невключени в основен индекс. (3) Когато инвестиционният посредник извършва корекции за волатилност по метода на собствените оценки, посочен в приложение № 6, за финансови инструменти или стоки, които не са признати за обезпечение, корекциите за волатилност се изчисляват поотделно за всяка позиция. (4) Когато инвестиционният посредник използва метода на вътрешните модели, посочен в приложение № 6, той може да го приложи и за търговския си портфейл. Чл. 69. (1) За признаването на рамкови споразумения за нетиране, свързани с репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки и/или други сделки, сключени на капиталовия пазар, нетирането между позиции в търговския и инвестиционния портфейл се признава за целите на изчисляването по чл. 67, ал. 2, ако нетиращите сделки отговарят на следните условия: 1. всички нетиращи сделки се оценяват ежедневно по пазарни цени; 2. всички позиции, възникнали в резултат на нетиращите сделки, могат да бъдат признати за финансово обезпечение съгласно глава дванадесета, раздел III. (2) В случая по ал. 1, т. 2 разпоредбите на чл. 68 не се прилагат. Чл. 70. (1) (Предишен текст на чл. 70 - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Когато кредитен дериватив, включен в търговския портфейл, произтича от вътрешно хеджиране и кредитната защита е призната съгласно изискванията на глава дванадесета, раздел III, инвестиционният посредник приема, че не съществува риск на насрещната страна, произтичащ от позицията в този кредитен дериватив. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) При изчислението на капиталовите изисквания за кредитен риск от насрещната страна инвестиционният посредник може систематично да включва всички кредитни деривативи, включени в търговския портфейл, който е част от вътрешно хеджиране или е купен като защита срещу експозиция с кредитен риск от насрещна страна, когато кредитната защита е призната съгласно наредбата. Чл. 71. (1) Капиталовите изисквания за кредитен риск на насрещната страна са 8 % от общия размер на рисковопретеглените експозиции. (2) При изчисляването на минималните капиталови изисквания, свързани с кредитен риск на насрещната страна, и минималните капиталови изисквания, свързани с кредитния риск, експозициите към признати инвестиционни посредници от трети държави или признати клирингови къщи и борси от трети държави се третират като експозиции към институции. Глава осма. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОКРИВАНЕ НА РИСКА, СВЪРЗАН С ВАЛУТНИЯ КУРС Чл. 72. (1) Ако общата нетна валутна позиция и нетната позиция в злато на инвестиционния посредник, изчислени съгласно разпоредбите на ал. 2, превишават 2 % от собствения му капитал, инвестиционният посредник трябва да умножи сумата на тези нетни позиции с 8 % за изчисляване на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс. (2) Изчисляването на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс, се извършва на два етапа, като на първия етап инвестиционният посредник изчислява нетната стойност на откритата позиция във всяка една валута, включително и в отчетната, и в злато. Нетната стойност на открита позиция се състои от следните елементи (положителни или отрицателни): 1. нетна спот позиция, представляваща разликата между активите и пасивите, включително начислените лихви във всяка валута, а за златото - нетната спот позиция в злато; 2. нетната форуърдна позиция, представляваща разликата между сумите за получаване и сумите за плащане по форуърдните валутни сделки, и форуърдните сделки в злато, включително валутните фючърси и фючърсите в злато, както и главниците по валутни суапове, които не са включени в спот позицията по т. 1; 3. неотменяеми гаранции и подобни на тях инструменти, които е сигурно, че ще бъдат предявени и е вероятно да са необезпечени; 4. нетни бъдещи приходи и/или разходи, които все още не са начислени, но са напълно хеджирани; 5. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) делта еквивалентната нетна стойност или такава, основана на делта на целия портфейл от валутни опции, опции в злато и други; 6. пазарната стойност на други опции, различни от валутните опции и тези в злато. (3) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да включи нетни бъдещи приходи и/или разходи, които все още не са начислени, но са напълно хеджирани чрез валутен форуърд в нетната стойност на откритата позиция по ал. 2. В този случай инвестиционният посредник е длъжен да прилага избрания подход последователно. (4) При изчисляването на нетната открита валутна позиция по ал. 2 може да бъде изключена всяка позиция, получена при хеджиране срещу неблагоприятно изменение на капиталовото съотношение поради волатилността на валутния курс, ако тези позиции са с инвестиционен или структурен характер и тяхното изключване или промяна в условията за изключването се извършва след разрешение на заместник-председателя. (5) Алинея 4 се прилага и за валутни позиции на инвестиционния посредник, свързани с позиции, с които е намален собственият капитал. (6) При изчисляването на нетни валутни позиции по ал. 2 на предприятия за колективно инвестиране инвестиционният посредник взема предвид техните действителни валутни позиции, като за отчитането им може да използва информация от отчети, изготвени от трети лица, ако точността им е гарантирана. (7) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) В случая по ал. 6, ако инвестиционният посредник не разполага с достатъчно информация за валутните позиции на предприятията за колективно инвестиране, той приема, че инвестициите им са във валута, различна от лева, в максималния позволен размер съгласно съответните инвестиционни ограничения. При изчисляване на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс, за позиции в търговския портфейл, инвестиционният посредник взема предвид максималната непряка експозиция, която би могъл да достигне чрез позициите си в предприятие за колективно инвестиране, което се извършва чрез пропорционално увеличаване на позицията му в предприятието до максималната възможна експозиция към базовите инвестиции на предприятието съгласно инвестиционните ограничения. (8) Инвестиционният посредник третира позицията по ал. 7 на предприятието за колективно инвестиране във валута като отделна валута, подобно на третирането на инвестициите в злато, като в случаите, когато инвестиционната политика на предприятието за колективно инвестиране е известна, общата дълга позиция се добавя към общата дълга открита валутна позиция, а общата къса позиция се добавя към общата къса открита валутна позиция, като не се допуска нетиране между тези позиции преди изчислението. (9) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва нетната настояща стойност, когато изчислява нетната открита позиция във всяка една валута и в злато. (10) На втория етап нетните къси и дълги позиции във всяка валута, различна от отчетната, и нетните дълги и къси позиции в злато се приравняват към лева по официалния курс на БНБ и се сумират поотделно, за да формират общата нетна дълга позиция и съответно общата нетна къса позиция. Общата нетна валутна позиция представлява по-голямата от общата нетна дълга позиция и общата нетна къса позиция. Чл. 73. (1) Извън случаите по чл. 72 с разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да прилага процедурите по този член за изчисляване на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс. Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да поддържа по-ниско капиталово изискване от посоченото в чл. 72, когато позициите му са във валути в тясна корелация. (2) Валути в тясна корелация са две валути, при които вероятната загуба (изчислена въз основа на ежедневните валутни курсове за предходните три или пет години) от поддържането на противоположни позиции с еднакъв размер в тях за следващите десет работни дни е по-малка или равна на 4 % от стойността на съчетаната позиция, приравнена в лева, и е: 1. минимум 99 %, когато е използван период за наблюдение три години; 2. минимум 95 %, когато е използван период за наблюдение пет години. (3) Капиталовото изискване за съчетаните позиции в две тясно корелирани валути е 4 % от стойността на съчетаната позиция, а за несъчетаните позиции при позиции в тясна корелация и за всички позиции в други валути е 8 % от стойността на по-високата сума между нетните къси и нетните дълги позиции в тези валути след изваждане на съчетаните позиции. (4) Независимо от използвания от инвестиционния посредник метод заместник-председателят може да му разреши да изключи позициите си в дадена валута, която е предмет на междуправителствено споразумение, за да ограничи отклоненията на валутния курс на тази валута спрямо други валути, включени в същото споразумение. Инвестиционният посредник изчислява своите съчетани позиции в тези валути и поддържа капиталово изискване в размер не по-малък от половината от максимално разрешеното отклонение, заложено в споразумението за съответната валута, а несъчетаните позиции в тези валути третират както останалите валути. (5) Заместник-председателят може да разреши капиталовото изискване за съчетаните позиции във валути на държави членки, участващи във втората фаза на Икономическия и паричен съюз, да бъде в размер 1,6 % от стойността на съчетаната позиция. (6) Нетните позиции в съставни валути се разделят на съставящите ги валути в съответствие с установеното за това съотношение. Глава девета. КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОКРИВАНЕ НА РИСКА, СВЪРЗАН С ГОЛЕМИТЕ ЕКСПОЗИЦИИ Чл. 74. (1) По смисъла на тази глава експозиции са всички активи и задбалансови позиции съгласно глава дванадесета, раздел I, без да се прилагат рисковите тегла или степените на риск, които те носят. (2) Експозициите, възникващи от позициите по приложение № 10, се изчисляват в съответствие с един от методите, посочени в приложение № 3. (3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да изключи от експозициите всички позиции, имащи покритие със собствен капитал, извън този, който е необходим за покриване на капиталовите изисквания по чл. 19 или при изчисляването на други показатели за целите на надзора, уредени в закона или тази наредба. (4) В експозициите не се включват следните позиции: 1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) в случай на валутни сделки - експозициите, възникнали в обичайния сетълмент цикъл в рамките до два работни дни след извършване на плащането; 2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) в случай на покупка или продажба на ценни книжа - експозициите, възникнали в обичайния сетълмент цикъл в рамките до 5 работни дни след извършване на плащането или доставката на ценните книжа, в зависимост от това, кое от двете събития настъпи по-рано; 3. (нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) в случаите на извършване на парични преводи, клиринг и сетълмент на финансови инструменти, попечителски услуги - забавеното получаване на средствата, както и другите експозиции, произтичащи от дейността на клиента, чийто падеж е най-късно на следващия работен ден; или 4. (нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) в случаите на извършване на парични преводи, клиринг на финансови инструменти, услуги по клиринг и сетълмент във всяка валута - експозиции в рамките на един борсов ден към институции, предоставящи тези услуги. (5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) С цел определянето на наличие на група свързани лица във връзка с експозициите, посочени в чл. 107, ал. 1, т. 13, 15 и 16, когато е налице експозиция към определени базови активи, инвестиционният посредник извършва преценка на схемата на свързаност или базовите експозиции или и двете. За тази цел инвестиционният посредник оценява икономическото естество и възможните рискове, присъщи на структурата на трансакцията. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Наблюдение и контрол върху големите експозиции съгласно разпоредбите на тази глава извършват всички инвестиционни посредници с изключение на тези, които отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 2 и 3. Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) Експозиция на инвестиционен посредник към отделно лице или група свързани лица се счита за голяма, когато нейната стойност е по-голяма или равна на 10 % от собствения му капитал. Чл. 76. Инвестиционният посредник приема надеждни административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол, които да гарантират установяването и документирането на всички големи експозиции и последващите промени в тях в съответствие с изискванията на тази наредба и с цел последващо наблюдение на тези експозиции като част от цялостния процес на наблюдение на експозициите. Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) Инвестиционният посредник е длъжен ежедневно да следи своите експозиции към отделно лице или към група свързани лица, както и да отчита в отчета по чл. 144, ал. 1 сумата на големите си експозиции с цел ограничаване на риска от прекомерната им концентрация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Инвестиционният посредник уведомява най-късно до следващия работен ден комисията за всяка нововъзникнала голяма експозиция, включително за всяка голяма експозиция, за която не се прилагат разпоредбите на чл. 78, като представя следната информация: 1. самоличността на отделното лице или групата свързани лица, към които инвестиционният посредник има голяма експозиция; 2. стойността на експозицията преди отчитане на ефекта от редуциране на кредитния риск, когато е приложимо; 3. техниката, използвана за осигуряване на кредитна защита - обезпечена кредитна защита или защита с гаранция, когато е приложима; 4. стойността на експозицията след отчитане на ефекта от редуциране на кредитния риск, изчислен за целите на чл. 78; 5. отчет за капиталовата адекватност и ликвидност към датата на възникване на голямата експозиция; 6. счетоводен баланс и оборотна ведомост към датата на възникване на голямата експозиция, както и копия на документи, от които са видни датата на възникване на голямата експозиция и нейният характер. (3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) В случай че инвестиционният посредник прилага чл. 111 - 116, то в 3-дневен срок от възникването им следва да предостави информация на комисията за своите 20 най-големи експозиции на консолидирана основа с изключение на големите експозиции, за които чл. 78, ал. 1 и 2 не се прилага. (4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Инвестиционният посредник е длъжен да следи ежедневно и експозициите си към издатели на обезпечение и трети лица, предоставящи защита с гаранция и базови активи по чл. 74, ал. 5 за прекомерна концентрация, като при необходимост предприема съответните действия и уведомява комисията при наличието на такава в 3-дневен срок от възникването й. Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) (1) След отчитане на ефекта от редукцията на кредитния риск съгласно чл. 79 - 82 експозицията на инвестиционния посредник към отделно лице или към група свързани лица не може да надвишава 25 на сто от собствения му капитал. (2) Когато отделното лице по ал. 1 е институция или когато група свързани лица включва една или повече институции, тази стойност не може да надвишава по-високата от следните две суми: 25 на сто от собствения капитал на инвестиционния посредник или 50 на сто от минимално изискуемия начален капитал по чл. 4, при условие че сборът на стойностите на експозициите, след отчитане на ефекта от редукцията на кредитния риск съгласно членове 79 - 82, към всички свързани лица, които не са институции, не надвишава 25 на сто от собствения капитал на инвестиционния посредник. (3) Ако размерът на 25 на сто от собствения капитал на инвестиционния посредник не надвишава 50 на сто от минимално изискуемия начален капитал по чл. 4, стойността на експозицията, след отчитане на ефекта от редукцията на кредитния риск съгласно членове 79 - 82, не може да надвишава лимита, определен от инвестиционния посредник, съобразно собствения му капитал. Този лимит се определя в съответствие с политиките и процедурите, отнасящи се до недопускане на прекомерна концентрация и осъществяване на контрол на риска от концентрацията, и не превишава 100 на сто от собствения капитал на инвестиционния посредник. (4) Инвестиционният посредник спазва съответния лимит, определен в ал. 1. В случаите, когато експозициите надвишат този лимит, инвестиционният посредник незабавно уведомява комисията, но не по-късно от следващия работен ден. При необходимост за всяка голяма експозиция заместник-председателят може да даде определен срок или да задължи инвестиционния посредник да предложи адекватни мерки за привеждане на експозициите в съответствие с установените по ал. 1 ограничения. (5) Когато се прилага ограничението от 50 на сто от минимално изискуемия начален капитал по чл. 4, посочено в ал. 1, заместник-председателят може да разреши при разглеждане на всеки отделен случай превишаване на лимита от 100 на сто от собствения капитал на инвестиционния посредник. Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) При изчисляването на експозициите за целите на чл. 78, ал. 1 - 3 инвестиционните посредници може да използват изцяло коригирана стойност на експозицията, изчислена съгласно разпоредбите на глава дванадесета, раздел III, след отразяване на редукцията на кредитния риск, корекциите, свързани с волатилността и несъответствията на падежите. (2) Изцяло коригирана стойност на експозицията е стойността, изчислена съгласно разпоредбите на глава дванадесета, раздел III, след отразяване на редукцията на кредитния риск, корекциите, свързани с волатилността, и несъответствията на падежите. (3) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционен посредник, който прилага собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти за всеки клас експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II, за който прецени, че същият може да оценява влиянието на финансовото обезпечение на експозициите отделно от влиянието на другите аспекти върху стойността на LGD, да отрази това влияние при изчисляването на стойността на експозициите за целите на изчисляването на големите експозиции по чл. 78, ал. 1 - 3. (4) В случаите по ал. 3 признаването на обезпечена кредитна защита се извършва съгласно изискванията на глава дванадесета, раздел II. (5) Заместник-председателят издава разрешение по ал. 3, ако установи, че приложените методи за оценка, изготвени от инвестиционния посредник за намаляване на експозициите за целите на чл. 78, са подходящи. Когато инвестиционният посредник е получил разрешение за прилагане на собствена оценка за влиянието на финансовото обезпечение, същата се прилага в съответствие с приетия метод за изчисляване на капиталовите изисквания. (6) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Инвестиционен посредник, получил разрешение за прилагане на собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти за всеки клас експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II, но който не изчислява стойността на експозициите си съгласно ал. 3, може да използва комплексния метод за финансово обезпечение или метода по чл. 82, ал. 1, т. 2. Инвестиционният посредник не може да използва едновременно и двата метода за изчисляване на стойността на експозициите. (7) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Инвестиционният посредник, който прилага собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти по ал. 3, признава кредитната защита при условие, че са изпълнени съответните изисквания съгласно глава дванадесета, раздел II. (8) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) В случаите по ал. 7, когато съгласно този член и чл. 80 - 82 признаването на кредитната защита с обезпечения или гаранции е разрешено, следва да се спазят изискванията за приемливост и другите изисквания по глава дванадесета, раздел III. (9) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) При изчисляване на капиталовите изисквания за покриване на риска, свързан с големите експозиции, инвестиционният посредник не отчита обезпечението, посочено в приложение VI, освен ако това не е разрешено съгласно чл. 81. Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Инвестиционен посредник, който изчислява големите експозиции съгласно един от двата метода по чл. 79, трябва да извършва периодично стрес тестове за концентрация на кредитния риск, включително за стойността, на която могат да се реализират приетите обезпечения. Стрес тестовете трябва да разглеждат рисковете, произтичащи от потенциални промени на пазарните условия, които могат да повлияят негативно на капиталовата адекватност на инвестиционния посредник, както и рисковете, свързани с ликвидността на обезпеченията при стресови ситуации. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Ако стрес тестът покаже, че стойността на реализация на обезпечението е по-ниска от допустимата определена съгласно един от методите по чл. 79, стойността на обезпечението, която се признава при изчисляването на експозициите съгласно чл. 78, ал. 1 - 3 се намалява съответно. (3) Инвестиционният посредник по ал. 1 трябва да включи в стратегията за управление на риска от концентрации: 1. правила и процедури за управление на риска от несъчетаване на падежите между експозициите и кредитната им защита; 2. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) правила и процедури за случаите, в които стрес тестът покаже по-ниска стойност на реализация на обезпечението от взетата предвид при използването на комплексен метод за финансово обезпечение или метода по чл. 79; 3. правила и процедури относно риска от концентрация, който възниква при прилагането на техники за редукция на кредитния риск и по-конкретно големите индиректни кредитни експозиции, като например към един емитент на ценни книжа, приети като обезпечение. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г., зал. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Ограничението по чл. 78, ал. 1 не се прилага за следните експозиции: 1. позициите в активи, които представляват вземания към централни правителства или централни банки, които при липса на обезпечение биха получили нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I; 2. позициите в активи, които представляват вземания към международни организации или международни банки за развитие, които при липса на обезпечение биха получили нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I; 3. позициите в активи, които представляват вземания, изрично гарантирани от централни правителства, централни банки, международни организации или международни банки за развитие, които при необезпечени вземания към лицето, което предоставя гаранцията, биха получили нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I; 4. други експозиции, поети или гарантирани от централни правителства, централни банки, международни организации, международни банки за развитие или субекти от публичния сектор, които при необезпечени вземания към субекта, към който се отнася експозицията или от когото тя се гарантира, биха получили нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I; 5. активи, представляващи вземания към регионални или местни органи на държави членки, когато тези вземания биха получили нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I, както и други експозиции към или гарантирани от тези регионални или местни органи, вземанията към които биха получили нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I; 6. експозиции към контрагентите, посочени в чл. 108, ал. 7 или 9, в случай че те биха получили нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I; експозициите, които не отговарят на тези критерии, се третират като експозиции към трето лице, независимо дали са освободени от изискванията по чл. 78, ал. 1, или не; 7. позициите в активи и други експозиции, които по преценка на комисията са адекватно обезпечени със залог на парични средства в инвестиционен посредник - заемодател, или в инвестиционен посредник, който е предприятие майка или дъщерно дружество на инвестиционния посредник, предоставил заем, както и със залог на парични средства, получени по силата на дългова ценна книга, издадена от кредитна институция, които са предмет на договор за задбалансово нетиране, признато съгласно глава дванадесета, раздел III; 8. експозициите, породени от неусвоени кредитни продукти, които са класифицирани като задбалансови позиции с малък риск и при условие, че с дадено лице или група свързани лица е постигнато споразумение, съгласно което инструментът може да бъде използван, само ако е било установено, че това няма да доведе до надвишаване на приложимия съгласно чл. 78, ал. 1 - 3 лимит; 9. облигации с покритие, които са обхванати от разпоредбите на приложение IV, т. 1.12; 10. активи, съставляващи вземания към регионални или местни органи на държави членки, когато тези вземания биха получили 20 на сто рисково тегло съгласно глава дванадесета, както и други експозиции към или гарантирани от тези регионални или местни органи, вземанията към които биха получили 20 на сто рисково тегло съгласно глава дванадесета; 11. независимо от т. 6 експозициите, включително дялови участия или други видове участия, на инвестиционен посредник към неговото предприятие майка, към други дъщерни дружества на това предприятие майка или към негови собствени дъщерни дружества, доколкото те са обхванати от надзора на консолидирана основа, на който подлежи самият инвестиционен посредник в съответствие с настоящата наредба или с равностойни действащи стандарти в трета държава; експозициите, които не отговарят на тези критерии, се третират като експозиции към трето лице, независимо дали са освободени от ограниченията по чл. 78, ал. 1 - 3, или не; 12. активите, представляващи вземания и други експозиции, включително дялове или други видове участие, към регионални или централни кредитни институции, с които инвестиционен посредник е свързан в мрежа в съответствие със законови или други нормативни разпоредби и които съгласно тези разпоредби отговарят за паричните клирингови операции в рамките на мрежата; 13. активи, представляващи вземания или други експозиции към институции, при условие че тези експозиции не са включени в собствения капитал на съответните институции, падежът им настъпва не по-късно от следващия работен ден и не са деноминирани в основна търговска валута; 14. активи, представляващи вземания към централни правителства, които в изпълнение на законоустановените изисквания за ликвидност са под формата на държавни ценни книжа, деноминирани и финансирани в техните национални валути, при условие че определената от призната АКР кредитна оценка на тези централни правителства представлява инвестиционен рейтинг. (2) За целите на чл. 78, ал. 1 - 3 инвестиционният посредник може да припише рисково тегло 20 % на активи, представляващи вземания или други експозиции към инвестиционни посредници и кредитни институции с падеж между 1 и 3 години, и рисково тегло 50 % за активи, представляващи вземания от инвестиционни посредници и кредитни институции с падеж, по-дълъг от 3 години, при условие че те са под формата на вземания по дългови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар и имат ежедневни котировки на този пазар или издаването им е било разрешено от компетентния орган от държавата членка по произход на емитента. (3) Позициите по ал. 2 не могат да бъдат включени в собствения капитал. Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Когато експозиция на инвестиционния посредник към даден клиент е гарантирана от трето лице или е покрита с издадено от трето лице обезпечение, инвестиционният посредник може: 1. да третира гарантираната част от експозицията като експозиция към третото лице гарант, а не към даден клиент, при условие че необезпечената експозиция към третото лице гарант би била със същото или по-ниско рисково тегло като необезпечената експозиция към дадения клиент съгласно чл. 106 - 110; 2. да третира частта от експозицията, покрита с пазарната стойност на признатото обезпечение, като експозиция към третото лице гарант, а не към клиента, при условие че експозицията е покрита с обезпечение и че необезпечената част на експозицията би била със същото или по-ниско рисково тегло като необезпечената експозиция към клиента съгласно чл. 106 - 110. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато: 1. гаранцията е във валута, различна от валутата на експозицията, стойността на експозицията, приета за обезпечена, се изчислява съгласно разпоредбите на приложение № 6 относно валутното несъответствие при кредитна защита с гаранция; 2. има несъответствие между падежа на експозицията и падежа на гаранцията, се прилагат разпоредбите на приложение № 6 относно несъчетаване на падежите; 3. има частично обезпечение на експозицията за признаването му, се прилагат разпоредбите на приложение № 6. (3) Ценните книжа по ал. 1, т. 2 не включват дългови ценни книжа, издадени от национални правителства или централни банки, международни организации, международни банки за развитие, регионални правителства, държавни и местни органи и предприятия от публичния сектор в Република България или други държави членки и на които се приписва нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I. (4) По смисъла на този член „гаранция“ включва кредитни деривативи по смисъла на глава дванадесета, раздел III, различни от ценни книжа, свързани с кредитен риск. (5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Методът по ал. 1, т. 2 не може да бъде използван при несъответствие между падежа на експозицията и този на защитата. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) При прилагане на вътрешни модели по глава единадесета инвестиционният посредник може да използва както комплексен метод за финансово обезпечение, така и посоченото в ал. 1, т. 2 третиране, само когато за целите на чл. 19 е разрешено използването както на комплексен метод за финансово обезпечение, така и на опростения метод за финансово обезпечение. Чл. 83. (1) Инвестиционните посредници, които изчисляват капиталовите изисквания за позиции, включени в търговския портфейл съгласно глава шеста, седма и единадесета, ако е приложимо, наблюдават и контролират големите си експозиции в съответствие с чл. 74 - 82, доколкото не е предвидено друго в ал. 2 - 6 и чл. 84. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) Експозиции към отделни лица, възникнали от сделки в търговския портфейл, се изчисляват, като се сумират следните позиции: 1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) превишението - когато е положително - на дългите позиции над късите позиции във всички финансови инструменти, емитирани от отделно лице; нетните позиции във всеки инструмент се изчисляват по методите, посочени в глава шеста; 2. нетните експозиции, в случаите на поемане на емисии от дългови инструменти или акции; 3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) експозициите към отделно лице, възникнали от сделки, споразумения или договори по глава седма, изчислени по начина, определен в същата глава. (3) Нетните експозиции по ал. 2, т. 2 се изчисляват чрез приспадане на поетите емисии, които са записани или препоети от трети лица, на базата на писмени договори, намалени с коефициентите по табл. № 4 на приложение № 1. (4) За целите на ал. 2, т. 2 инвестиционният посредник създава и поддържа системи за наблюдение и контрол на големите експозиции, свързани с поемане на емисии в периода между датата на първоначалния ангажимент и работен ден 1, отчитайки рисковете, свързани с конкретния пазар. (5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) При изчисляване на експозициите към отделно лице по ал. 2, т. 3 препращанията в чл. 67, ал. 2 към глава дванадесета, раздел II, не се прилагат. (6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) Експозициите към група от свързани лица, възникнали от сделки в търговския портфейл, се изчисляват, като се сумират експозициите към всяко отделно лице в групата, изчислени съгласно ал. 3. Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) Инвестиционният посредник изчислява общите експозиции към отделни лица или група свързани лица чрез сумиране на експозициите, възникнали от сделките в търговския портфейл, и експозициите, възникнали от инвестиционния портфейл в съответствие с чл. 79 - 82. (2) При изчисляване на експозициите в инвестиционния портфейл инвестиционният посредник допуска, че експозицията, произтичаща от активи, с които се намалява собственият капитал по чл. 8, ал. 3, т. 4, е равна на нула. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) При изчисляване на големите експозиции към отделни лица или групи от свързани лица за целите на чл. 77, ал. 1 инвестиционният посредник не признава редукция на кредитния риск. При изчисляване на големите експозиции не се вземат предвид експозициите, свързани с репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) За общата стойност на експозициите на инвестиционния посредник към отделни лица или група свързани лица по ал. 1 се прилагат ограниченията по чл. 79 - 82. (5) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да превиши ограниченията по чл. 78 - 82, ако са налице следните условия: 1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) експозициите към отделно лице или група свързани лица, възникнали от сделките в инвестиционния портфейл, не надвишават ограниченията по чл. 78, ал. 1 - 3, изчислени спрямо собствения капитал, определен съгласно тази наредба; превишението произтича изцяло от сделките с позициите от търговския портфейл; 2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) инвестиционният посредник изпълнява допълнителното капиталово изискване за превишението на ограниченията за големите експозиции по чл. 78, ал. 1 - 3, изчислено съгласно приложение № 9; 3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) в случаите, когато е изтекъл период, по-малък или равен на 10 дни от деня на превишаване на ограниченията, превишението към отделно лице или група свързани лица, възникнали от сделките в търговския портфейл, не трябва да превишава 500 % от стойността на собствения капитал; 4. сумата на всички превишения на ограниченията с продължителност на превишението повече от 10 дни не трябва да надхвърля 600 % от стойността на собствения капитал; 5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) инвестиционният посредник уведомява комисията в срок 10 дни от края на всеки месец за всички превишения на ограниченията по чл. 78, ал. 1 - 3 за предходния месец, като в уведомлението се посочват сумата на всяко превишение и наименованието на лицето. (6) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Инвестиционният посредник не може да извършва сделки за временно прехвърляне на експозиции на друго дружество, което е в същата група, в която е и инвестиционният посредник, или на друго дружество, или да извършва фиктивни сделки с цел затваряне на една експозиция в 10-дневния период от възникване на експозицията и откриване на нова експозиция с цел избягване на ограниченията по чл. 78, ал. 1 - 3. (7) Инвестиционният посредник поддържа информационна система и уведомява комисията за прехвърлянията по ал. 6 незабавно, но не по-късно от края на деня, следващ деня на сключване на сделката. Глава десета. КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТОКОВ РИСК Раздел I. Общи положения Чл. 85. (1) Инвестиционният посредник изчислява капиталови изисквания за покриване на риска от позиции в борсово търгувани стоки или стокови деривативни инструменти в инвестиционния и търговския си портфейл. (2) Всяка позиция в стоки или стокови деривативни инструменти се отчита чрез стандартната мерна единица на съответната стока. Спот цената на всяка стока, когато е във валута, различна от лева, се преизчислява в лева по курса на БНБ към отчетната дата. (3) Нетната позиция във всяка стока е превишението на дългата (късата) позиция над късата (дългата) позиция в една и съща стока и идентични стокови фючърси, опции и варанти. Инвестиционният посредник може да третира позиции в стокови деривативни инструменти като позиции в базовата им стока. (4) За позиции в една и съща стока се считат следните позиции: 1. позиции в различни подкатегории стоки, в случаите, когато стоките от тези подкатегории при доставка са взаимозаменяеми; 2. позиции в подобни стоки, ако те са близки заместители и може да се установи минимален корелационен коефициент 0,9 между промените в техните цени за период не по-малък от една година. (5) Позициите в злато или в деривативни инструменти с базов актив злато, както и позициите, произтичащи от финансиране чрез стоки, не се включват при изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск (6) Рискът от промяна в лихвения процент и рискът, свързан с валутния курс за позиции в стоки и стокови деривативни инструменти, се включват при изчисляването за общ риск на търгуваните дългови инструменти и при изчисляването на риска, свързан с валутния курс. Раздел II. Третиране на отделните инструменти Чл. 86. (1) Инвестиционният посредник измерва стоковите фючърси и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на определени стоки като условна стойност в стандартната за базовата стока мерна единица и им приписва срок на изпълнение в зависимост от датата на падежа. (2) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за борсово търгувани фючърси да бъдат равни на изискванията за маржин на съответната борса, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с фючърсите, и е поне равен на капиталовите изисквания за фючърси, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. (3) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за извънборсово търгувани стокови деривативни инструменти по ал. 1 и 2, чието разплащане се извършва чрез призната клирингова къща, да бъдат равни на изискванията за маржин на клиринговата къща, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с тези деривативни инструменти, и е поне равен на капиталовите изисквания, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. Чл. 87. (1) При стоков суап, когато едната страна по сделката е по фиксирана цена, а другата - по текуща пазарна цена, инвестиционният посредник отчита суапа в съответната скала по чл. 93, ал. 2 като серия от позиции, равни на зададената условна стойност на договора, като на всяко плащане по суапа съответства една позиция в съответния интервал. (2) Позицията по ал. 1 е дълга, когато инвестиционният посредник има задължение по фиксирана цена и вземане по променлива цена, и е къса, когато има вземане по фиксирана цена и задължение по променлива цена. (3) Когато двете страни по стоков суап са в различни стоки, инвестиционният посредник ги отчита в отделни таблици съгласно падежния метод за стоков риск. Чл. 88. (1) Опциите върху стоки или върху стокови деривативни инструменти се третират като позиции, равни по стойност на размера на базовия актив, за който се отнася опцията, умножен по тяхната делта. Позициите по изречение първо могат да се нетират срещу противоположни позиции в идентичен базов актив или стоков деривативен инструмент. (2) Инвестиционният посредник използва делта, която е определена от съответната борса или комисията. Когато не е определена делта съгласно изречение първо, както и при извънборсовите опции, тя се изчислява от инвестиционния посредник чрез модел, одобрен от заместник-председателя. (3) Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да изчислява делта чрез определена от него методология. (4) Инвестиционният посредник заделя собствени средства и за другите рискове, свързани с опциите, освен делта риска. (5) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за издадените борсово търгувани стокови опции да бъдат равни на изискванията за маржин на съответната борса, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с опциите, и е поне равен на капиталовите изисквания, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. (6) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за извънборсово търгуваните стокови опции, чието разплащане се извършва чрез призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия от клиринговата къща маржин, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с опциите, и е поне равен на капиталовите изисквания, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета. Чл. 90. Инвестиционният посредник, който прехвърля стоки или гарантирани права върху стоки при репо-сделки или който прехвърля стоки по сделка за предоставяне в заем на стоки, включва тези стоки при изчисляване на капиталовите изисквания за стоков риск по тази глава. Раздел III. Изчисляване на капиталово изискване за стоков риск Чл. 91. При изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск инвестиционният посредник използва следните методи: 1. опростен метод; 2. падежен метод. Чл. 92. (1) Капиталовото изискване за стоков риск по опростения метод за всяка стока е сумата от: 1. петнадесет процента от нетната позиция (дълга или къса), умножена по спот цената на стоката; 2. три процента от брутната позиция (дълга плюс къса), умножена по спот цената на стоката. (2) Капиталовото изискване за стоков риск е общата стойност от капиталовите изисквания за всяка стока, изчислени по предходната алинея. Чл. 93. (1) При изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск по падежния метод инвестиционният посредник използва отделна падежна скала за всяка стока съгласно следната таблица: Падежен интервал Коефициент за отклонение (%) 0 1,50 > 1 1,50 > 3 1,50 > 6 1,50 > 1 1,50 > 2 1,50 > 3 години 1,50 (2) Всички позиции в една и съща стока и позициите по чл. 85, ал. 4 се поставят в съответния падежен интервал на скалата по ал. 1, като стоките в наличност се класифицират в интервала от 0 до 1 месец. (3) Позициите в една и съща стока, както и тези, определени като такива по чл. 85, ал. 4, взаимно се прихващат и се класифицират в съответния падежен интервал по нетна стойност при следните условия: 1. падежите по договорите са в един и същи ден; 2. падежите по договорите се различават с не повече от 10 дни, ако договорите се търгуват на пазар с ежедневни доставки по договора. (4) Инвестиционният посредник изчислява сумата на дългите и сумата на късите позиции във всеки падежен интервал. Частта от дългата (късата) позиция, която се съчетава с късата (дългата) позиция в съответния падежен интервал, е съчетаната позиция в този интервал, а остатъчната дълга или къса позиция е несъчетаната позиция за този интервал. (5) Частта от несъчетаната дълга (къса) позиция за даден падежен интервал, която се съчетава с несъчетаната къса (дълга) позиция за следващия падежен интервал, е съчетаната позиция между двата падежни интервала. Частта от несъчетаната дълга или къса позиция, която не може да бъде съчетана по този начин, е несъчетаната позиция. (6) Капиталовите изисквания за всяка стока се изчисляват на база на съответната падежна скала и представляват сбор от: 1. сумата на съчетаните дълги и къси позиции по падежни интервали, умножена по коефициент за отклонение 1,5 % и по спот цената на стоката; 2. съчетаната позиция между два падежни интервала за всеки падежен интервал, в който е пренесена несъчетана позиция, умножена по коефициент за наличност 0,6 % и по спот цената на стоката; 3. остатъчните несъчетани позиции, умножени по окончателен коефициент 15 % и по спот цената на стоката. (7) Капиталовото изискване за стоков риск е общата стойност от капиталовите изисквания за всяка стока, изчислени по ал. 6. Чл. 94. (1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва разширен падежен метод при изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск, ако същият: 1. има значителни обороти от търговия със стоки; 2. има диверсифициран портфейл от стоки; 3. не отговаря на изискванията за прилагане на вътрешните модели съгласно глава единадесета при изчисляването на капиталовите изисквания за стоков риск. (2) При метода по ал. 1 вместо посочените в чл. 93, ал. 1 - 3, 6 и 7 коефициенти инвестиционният посредник прилага минималните коефициенти съгласно следната таблица: Вид коефициент Благородни метали (с изключение на злато) Неблагородни метали Агрокултури Други, включително енергийни продукти Коефициент за отклонение (%) 1,0 1,2 1,5 1,5 Коефициент за наличност (%) 0,3 0,5 0,6 0,6 Окончателен коефициент (%) 8 10 12 15 Глава единадесета. ВЪТРЕШНИ МОДЕЛИ Чл. 95. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да изчислява своите капиталови изисквания за позиционен риск, валутен риск и/или стоков риск, използвайки собствени вътрешни модели за управление на риска, вместо или в комбинация с методите по глави шеста, осма и десета. За всеки отделен случай заместник-председателят издава изрично разрешение за използването на вътрешни модели за целите на изчисляването на капиталовите изисквания. (2) Заместник-председателят издава разрешение на инвестиционния посредник само ако системата му за управление на риска е надеждна и отговаря на следните изисквания: 1. вътрешният модел за измерване на риска е неразделна част от ежедневния процес по управление на риска в инвестиционния посредник и служи като основа за отчитане на рисковите експозиции пред управителния му орган; 2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) инвестиционният посредник разполага със звено за управление и контрол на риска, което функционира независимо от звеното за сключване на сделки, отчита се пряко пред управителния орган на инвестиционния посредник и което: а) разработва и внедрява системата за управление на риска в инвестиционния посредник; б) изготвя и анализира ежедневните отчети за резултатите от вътрешния модел за измерване на риска и предприемането на мерки за спазване на установените ограничения; в) извършва първоначална и текуща проверка на вътрешния модел; 3. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) управителният орган на инвестиционния посредник участва активно в процеса по контрол на риска и органът, компетентен да взема решения относно намаляване на позиции, поемани от отделните дилъри и на общата рискова експозиция на инвестиционния посредник следи ежедневните отчети, изготвяни от звеното за управление и контрол на риска, и при необходимост взема решение за намаляването на съответните позиции; 4. инвестиционният посредник разполага с достатъчно квалифицирани служители за работа с усъвършенствани модели при търгуването, контрола на риска, одита и осчетоводяването на сделките; 5. инвестиционният посредник разполага с процедури за наблюдение и осигуряване спазването на приетите писмени вътрешни политики и механизми за цялостното функциониране на системата за измерване на риска; 6. налице са доказани исторически данни за точността на модела при измерване на рисковете; 7. инвестиционният посредник веднъж месечно провежда стрес-тестове на вътрешния модел за измерване на риска по предварително изготвена програма, като резултатите от тях се разглеждат от управителния му орган и се вземат предвид при определяне на политиката му по отношение на риска и ограниченията; стрес-тестовете се насочват предимно към рисковете, които могат да не са обхванати по подходящ начин от вътрешния модел, като например неликвидност на пазарите при влошени пазарни условия, риска от концентрация, еднопосочност на пазара, събитиен риск и риска от неизпълнение, нелинейност на продуктите, съществени позиции в опции с отрицателна вътрешна стойност, позиции без пазарна цена; използваните при провеждането на стрес-тестове допускания отразяват естеството на портфейлите и времето, което е необходимо за хеджиране или управление на рисковете при тежки пазарни условия; 8. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) звеното за вътрешен одит на инвестиционния посредник извършва веднъж годишно проверка на процеса по измерване на риска, която включва най-малко: а) (изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) пълнотата на документацията относно системата и процеса по управление на риска и организацията на звеното за управление и контрол на риска; б) отчитането на оценките за пазарен риск в ежедневното управление на риска и целостта на управленската информационна система; в) процеса на одобрение на методите и системите за оценка на риск, използвани от звеното за сключване на сделки и звеното за осчетоводяване на сделки; г) обхвата на пазарните рискове, включени във вътрешния модел, и утвърждаване на всички съществени промени в процеса на измерване на риска; д) точността и пълнотата на данните за позициите, точността и уместността на допусканията за волатилност и корелация, както и точността на оценката и изчисленията за чувствителност към риск; е) проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на съвместимостта, навременността и надеждността на източниците на данни, използвани във вътрешните модели, включително независимостта на информационните източници; ж) проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на резултатите от тестовете, които провежда за точността на вътрешния модел. Чл. 96. (1) Инвестиционният посредник трябва да разполага с процедури за утвърждаване на вътрешните модели от квалифицирани лица, които не участват в процеса по разработването им, за да се осигури, че те отразяват и обхващат в достатъчна степен всички съществени рискове. (2) Утвърждаването се извършва при първоначалното разработване на вътрешния модел и при всяка съществена промяна в него. Утвърждаване се извършва и периодично, и особено при съществени структурни промени на пазара или промени в състава на портфейла, които биха довели до несъответствие на вътрешния модел с новите условия. (3) Освен тестовете за резултатите от вътрешния модел утвърждаването включва и: 1. тестове с цел проверка дали допусканията, направени във връзка с вътрешния модел, са подходящи и не подценяват или надценяват риска; 2. провеждане на вътрешни тестове от инвестиционния посредник с цел утвърждаване на вътрешните модели съобразно рисковете и структурата на неговия портфейл; 3. използване на хипотетични портфейли, които да гарантират, че вътрешният модел отчита специфични структурни характеристики, които биха могли да възникнат, като например съществен базов риск и риск от концентрация. Чл. 97. (1) Инвестиционният посредник наблюдава точността и достоверността на вътрешните модели посредством програма за провеждане на бек-тестове. (2) Бек-тестовете трябва да представят за всеки работен ден сравнение между показателя за стойност под риск за един ден, получена по вътрешния модел на инвестиционния посредник, за позициите в портфейла му към края на деня и изменението на стойността на портфейла за един ден към края на следващия работен ден. (3) Заместник-председателят може да проверява способността на инвестиционния посредник да провежда бек-тестовете по ал. 1 както при реални, така и при хипотетични промени в стойността на портфейла му. (4) Бек-тестовете за хипотетични промени в стойността на портфейла се основават на сравнението между стойността на портфейла към края на деня с неговата очаквана стойност в края на следващия ден при допускането, че няма промяна на позициите. (5) Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да предприеме подходящи мерки за подобряване на неговата програма за провеждане на бек-тестове, ако установи, че резултатите от вътрешния модел за измерване на риска не са надеждни. Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да извърши бек-тестове за хипотетична и/или за реална търговия. (6) В случая по ал. 5 при бек-тестовете за хипотетична търговия се използват промените в стойността на портфейла, които биха настъпили, ако позициите в края на деня останат непроменени, а за реалната търговия - не се включват такси, комисиони и нетен лихвен доход. Чл. 98. (1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва вътрешен модел при изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск, свързан с позициите в акции и облигации, държани за продажба, ако той отговаря на изискванията по тази глава, както и на следните изисквания: 1. дава обяснение относно историческите промени в стойността на портфейла; 2. обхваща концентрацията относно размера и промените в състава на портфейла; 3. устойчив е при неблагоприятна среда; 4. утвърден е чрез бек-тестове, целящи да оценят дали специфичният риск е прецизно обхванат; 5. показва, че е чувствителен към съществени характерни различия между подобни, но не идентични позиции; 6. обхваща събитиен риск. (2) Тестовете по ал. 1, т. 4 могат да бъдат извършени на базата на съответните подпортфейли и по последователен начин. (3) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) (4) Вътрешният модел на инвестиционния посредник трябва умерено да оценява риска от нисколиквидни позиции и позиции с ограничена ценова прозрачност посредством реалистични пазарни сценарии. Моделът трябва да отговаря на минималните изисквания за данни, като приблизителните показатели са консервативни и се използват само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната волатилност на позицията или портфейла. (5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) При използването на вътрешен модел инвестиционният посредник може при изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск да изключи секюритизиращите позиции или кредитни деривативи за n-то неизпълнение, за които прилага капиталовите изисквания за позиционен риск съгласно глава шеста. Инвестиционният посредник не може да изключи позициите, за които се прилага методът по чл. 100ж. Чл. 100а. (1) Инвестиционен посредник, получил разрешение за използване на вътрешен модел съгласно чл. 98, при изчисляването на капиталовите си изисквания за позициите си в облигации, държани за продажба, приема метод за отчитане на допълнителните рискове от неизпълнение и миграционен риск на позициите в търговския си портфейл, които не са отразени в показателя за стойност под риск съгласно чл. 98. (2) Инвестиционният посредник удостоверява, че методът по ал. 1 отговаря на стандартите за надеждност по глава дванадесета, раздел II, при допускането за постоянно ниво на риск, и се коригира, когато е необходимо, за да отрази влиянието на ликвидността, концентрацията, хеджирането и опционните характеристики. (3) Методът по ал. 1: 1. включва всички позиции, които са предмет на капиталови изисквания за лихвен риск, но не включва секюритизиращите позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение; 2. се основава на обективни и актуални данни и отразява нелинейното въздействие на опциите, структурираните кредитни деривати и други позиции със съществено нелинейно поведение по отношение на промени в цените. (4) Инвестиционният посредник отчита степента на риска от използването на модел, присъщ на оценката и оценяването на рисковете от промяна в цената, свързани с продуктите по ал. 3, т. 2. (5) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да включи последователно всички търгувани на регулиран пазар позиции в акции, както и дериватни позиции върху акции, търгувани на регулиран пазар, при условие, че това включване съответства на начина на вътрешното измерване и управление на риска. Методът следва да включва въздействието от корелацията между неизпълнението и миграцията и същевременно да не отразява въздействието на диверсифицирането между неизпълнението и миграцията, от една страна, и другите фактори на пазарен риск, от друга страна. Чл. 100б. Методът по чл. 100а измерва загубите в резултат на неизпълнение, както и вътрешната или външната рейтингова миграция при 99,9 % доверителен интервал за капиталов хоризонт от една година, като: 1. допусканията за корелационни връзки се основават на анализ на обективна информация при използване на надеждна методология; 2. методът отразява по подходящ начин концентрацията на един или повече емитенти; 3. отразяват се концентрациите, които могат да възникнат в рамките на един клас или в различни класове продукти при влошени пазарни условия; 4. методът се основава на едно от следните допускания: а) постоянна позиция за период една година; б) постоянно ниво на риск за едногодишен капиталов хоризонт, както и отделните позиции или съвкупности от позиции в търговския портфейл, по отношение на които е настъпило неизпълнение или миграция през техния ликвиден хоризонт, са ребалансирани в края му, за да се достигне първоначалното ниво на риск. Чл. 100в. (1) Ликвидният хоризонт: 1. се определя съгласно времето, необходимо за продажбата на позициите или за хеджиране на всички съответни съществени рискове от промяна в цената при влошени пазарни условия, отчитайки размера на самата позиция; 2. отразява действителната практика и опит по време на периоди както на системни, така и на сътресения. характерни само за конкретния инвестиционен посредник; 3. се измерва съгласно консервативни допускания и е достатъчно дълъг, така че продажбата или хеджирането сами по себе си да не могат да влияят съществено върху цената, на която би се извършила продажбата, съответно хеджирането; 4. е не по-кратък от три месеца както за дадена позиция, така и за съвкупност от позиции. (2) При определяне на подхо Чл. 100г. Инвестиционният посредник прилага ликвидни хоризонти, които са по-дълги от 3 месеца, за позиции, които не са обект на ликвиден двустранен пазар. Чл. 100д. Инвестиционният посредник прилага ликвидни хоризонти, които са по-дълги от 3 месеца, за позиции, които не са обект на ликвиден двустранен пазар. Чл. 100е. Инвестиционният посредник прилага ликвидни хоризонти, които са по-дълги от 3 месеца, за позиции, които не са обект на ликвиден двустранен пазар. Чл. 100ж. Инвестиционният посредник прилага ликвидни хоризонти, които са по-дълги от 3 месеца, за позиции, които не са обект на ликвиден двустранен пазар. Чл. 100з. Инвестиционният посредник прилага ликвидни хоризонти, които са по-дълги от 3 месеца, за позиции, които не са обект на ликвиден двустранен пазар. Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) Инвестиционен посредник, за който заместник-председателят установи съгласно чл. 98, че резултатите от тестовете на използвания от него вътрешен модел не са надеждни, прилага отделно капиталовите изисквания за специфичен риск по глава шеста. Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) За спазването на ежедневното капиталово изискване, посочено в чл. 102б, ал. 1, резултатите, получени от собствени изчисления, се умножават по коефициентите mc и ms, чиято стойност е най-малко равна на 3. (2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) Мултипликационните фактори mc и ms по ал. 1 се увеличават с надбавка между 0 и 1 в зависимост от броя на превишенията за последните 250 работни дни, установени чрез бек тестове на стойността под риск по ал. 9, съгласно следната таблица: Брой на превишенията Надбавка По-малко от 5 0,00 5 0,40 6 0,50 7 0,65 8 0,75 9 0,85 10 и повече 1,00 (3) Превишението е еднодневната промяна в стойността на портфейла, която надвишава показателя на стойността под риск, изчислен за същия ден на базата на вътрешния модел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) Инвестиционният посредник изчислява превишенията последователно на базата на бек тестове с хипотетични и действителни промени в стойността на портфейла. (5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) За изчисляването на надбавката по ал. 2 броят на превишенията се определя най-малко веднъж на тримесечие и се равнява на по-високата от стойностите на превишенията при хипотетичните и действителните промени в стойността на портфейла. (6) По изключение и при извънредни обстоятелства заместник-председателят може да разреши използване на нулев мултипликационен фактор, ако инвестиционният посредник докаже, че моделът е коректен и че използването на мултипликационния фактор е неоправдано. (7) Ако заместник-председателят установи повече от 11 превишения за последните 250 работни дни, той разпорежда да се преустанови ползването на модела или налага подходящи мерки за незабавното му подобряване. (8) Инвестиционният посредник уведомява заместник-председателя в срок пет работни дни за превишенията, установени чрез бек-тестове, които налагат увеличение на надбавката. (9) При изчисляването на показателя за стойност под риск инвестиционният посредник спазва следните минимални изисквания: 1. показателят се изчислява най-малко ежедневно; 2. при изчислението се използва 99 % едностранен доверителен интервал; 3. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) при изчислението се използва 10-дневен еквивалентен период на задържане. Инвестиционният посредник може да използва сумата за стойност под риск, изчислена за по-кратки периоди на държане и пропорционално увеличена до 10-дневен период. При използване на подхода за стойност под риск, изчислена за по-кратки периоди за държане, е необходимо периодично да се представят аргументи за уместността му; 4. при изчислението се използва исторически период на наблюдение от най-малко една година, освен ако се налага по-кратък период на наблюдение поради съществено увеличение във волатилността на цените; 5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) данните се актуализират месечно. Чл. 102а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) (1) Инвестиционният посредник поне веднъж седмично изчислява 10-дневна „стрес стойност под риск“ с 99 % едностранен доверителен интервал, изчислена като стойност под риск за текущия портфейл. (2) Входните параметри „стрес стойността под риск“ по ал. 1 са тези на модела за стойност под риск, прецизиран с историческите данни от непрекъснат 12-месечен период на значителни финансови сътресения, приложими за съответния портфейл. (3) Изборът на исторически данни по ал. 2 се одобрява от заместник-председателя и подлежи на годишен преглед от инвестиционния посредник. Чл. 102б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) (1) Инвестиционният посредник спазва ежедневно капиталово изискване, получено като сума от следните компоненти: 1. по-голямото от: а) размера на стойността под риск за предходния ден, изчислена съгласно чл. 102, ал. 9; б) средната величина на измерените дневни стойности под риск в съответствие с чл. 102, ал. 9 за всеки от предходните шестдесет работни дни, умножена с коефициент mc; 2. по-голямото от: а) размера на последната налична стрес стойност под риск, изчислена съгласно чл. 102, ал. 9; б) средната величина на стрес стойностите под риск, измерени по начина и с честота, посочени в ал. 1, през предходните 60 работни дни, умножена с коефициент ms. (2) Когато инвестиционният посредник използва вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за специфичен позиционен риск, спазва капиталово изискване, получено като сума от: 1. капиталово изискване, изчислено съгласно глава шеста, за позиционния риск на секюритизационните позиции и кредитните деривати за n-то неизпълнение в търговския портфейл, с изключение на тези, които са включени в капиталовото изискване съгласно чл. 100ж; 2. по-голямата от последно наличната величина и средната величина за период 12 седмици на нарастващите допълнителни рискове от неизпълнение и миграционен риск, измерени от институцията съгласно чл. 100а, ал. 1, и където е приложимо, по-голямата от последно измерената величина и средната величина за период 12 седмици на всички рискове от промяна в цената, измерени от инвестиционния посредник съгласно чл. 100ж. Чл. 103. Вътрешният модел за измерване на риска трябва да обхваща всички съществени ценови рискове, свързани с позиции в опции или подобни позиции, като рисковете, които не са обхванати от модела, трябва да са достатъчно покрити със собствен капитал. Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) Вътрешният модел за измерване на риска трябва да обхваща достатъчен брой рискови фактори в зависимост от степента на активност на инвестиционния посредник на съответните пазари. Когато рисков фактор е включен в ценовия модел за инвестиционния посредник, но не е включен във вътрешния модел за измерване на риска, инвестиционният посредник трябва да обоснове този свой избор. Вътрешният модел за измерване на риска трябва да обхваща нелинейността на опции и други продукти, както и корелационния и базисния риск. Когато се използват приблизителни показатели за рискови фактори, те се подкрепят от надеждни исторически данни за държаната действителна позиция. Това се прилага за индивидуалните видове риск, като се включват най-малко рискът, свързан с промяна в лихвен процент, валутният риск, рискът, свързан с акциите, и стоковият риск. (2) За определяне на рисковите фактори системата за измерване на риска трябва да включва: 1. рисковите фактори, свързани с лихвените проценти в различни валути, в които инвестиционният посредник има балансови или задбалансови позиции, чувствителни на промени на лихвен процент; инвестиционният посредник трябва да моделира кривата на доходността, използвайки някой от общоприетите методи; за съществените позиции, изложени на риск, свързан с лихвен процент, кривата на доходността за основните валути и пазари се разделя най-малко на шест падежни интервала, за да бъде обхваната промяната във волатилността на лихвения процент по кривата на доходността; системата трябва да обхваща и риска от непълна корелация между различните криви на доходност; 2. рисковите фактори, свързани със злато и отделни чуждестранни валути, в които са позициите на инвестиционния посредник; за позициите в предприятия за колективно инвестиране се отчитат техните действителни валутни позиции; инвестиционният посредник може да ползва отчетите за валутни позиции на предприятията за колективно инвестиране, изготвени от трети страни, когато тяхната точност е осигурена в достатъчна степен; ако инвестиционният посредник не разполага с информация за валутните експозиции на предприятията за колективно инвестиране, позициите се отчитат съгласно чл. 72, ал. 7 и 8; 3. отделни рискови фактори за всеки капиталов пазар, на който се търгуват акции и на който инвестиционният посредник има значителни позиции; 4. отделни рискови фактори за всяка стока, в която инвестиционният посредник има значителни позиции, като се отчитат пазарните характеристики, включително датите за доставка и предоставените на участниците в търговията възможности за затваряне на позиции; системата трябва да обхваща и риска от несъвършена корелация между подобни, но не еднакви стоки, и промените на форуърдните цени, възникващи от несъчетаване на падежите. (3) Инвестиционният посредник може да използва във вътрешния модел емпирични корелационни зависимости за рисковите категории, ако системата за измерване на корелационните зависимости е надеждна и се прилага за всички зависимости. Глава дванадесета. МИНИМАЛНИ КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С КРЕДИТНИЯ РИСК Раздел I. Стандартизиран метод Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) При изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции за целите на чл. 21 инвестиционните посредници прилагат стандартизирания метод по този раздел или метода на вътрешните рейтинги по глава дванадесета, раздел II след получаване на одобрение от заместник-председателя. Чл. 106. (1) Стойността на експозиция на даден актив е балансовата му стойност, а стойността на задбалансова позиция по приложение № 2 представлява процент от нейната стойност, както следва: 1. сто процента от позициите с пълен риск; 2. петдесет процента от позициите със среден риск; 3. двадесет процента от позициите със среден/нисък риск; 4. нула процента от позициите с нисък риск. (2) Ако инвестиционният посредник използва комплексен метод за финансово обезпечение по т. 34 - 44 от приложение № 6 и експозицията е под формата на продадени ценни книжа или стоки при репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин сделки, стойността на експозицията се увеличава с корекция за волатилност, подходяща за тези ценни книжа или стоки, както е определено в т. 28 - 44 от приложение № 6. (3) Стойността на експозицията в деривативен инструмент по приложение № 10 се определя съгласно един от методите в приложение № 3, като се отчитат ефектите от договори за новация или други споразумения за нетиране. Стойността на експозицията при репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, сделки с удължен сетълмент и маржин сделки се определя съгласно приложение № 3 или приложение № 6. (4) Когато дадена експозиция има обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията може да бъде променена в съответствие с разпоредбите по глава дванадесета, раздел III. (5) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) Стойността на експозицията, представляваща дължими суми по кредитни експозиции на централен съконтрагент, определена от комисията, се изчислява съгласно т. 11 от приложение № 3, при условие че кредитният риск на насрещната страна, свързан с всички участници по споразумението, които сключват договори с централния съконтрагент, е напълно обезпечен на дневна база. Чл. 107. (1) Всяка експозиция се разпределя в един от следните класове: 1. вземания или условни вземания от национални правителства или централни банки; 2. вземания или условни вземания от регионални или местни органи; 3. вземания или условни вземания от административни органи или сдружения с нестопанска цел; 4. вземания или условни вземания от международни банки за развитие; 5. вземания или условни вземания от международни организации; 6. вземания или условни вземания от институции; 7. вземания или условни вземания от търговски предприятия; 8. вземания или условни вземания на дребно; 9. вземания или условни вземания, обезпечени с недвижимо имущество; 10. просрочени позиции; 11. високорискови категории позиции; 12. вземания по обезпечени облигации; 13. секюритизиращи позиции; 14. краткосрочни вземания от институции и търговски предприятия; 15. вземания от предприятия за колективно инвестиране; 16. други позиции. (2) Позиция може да бъде включена към класа експозиции на дребно по ал. 1, т. 8, ако отговаря на следните условия: 1. експозицията е към физическо лице или лица или към малко или средно предприятие; 2. експозицията е част от съвкупност от експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с предоставянето на заеми, да бъдат значително намалени; 3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) общият размер на задължението към инвестиционния посредник, включително към предприятието майка и дъщерните му дружества, в това число всички просрочени експозиции от страна на отделното лице или на група свързани лица, не трябва да превишава левовата равностойност на 1 000 000 евро. Инвестиционният посредник полага дължимата грижа да се информира за това обстоятелство. Общият размер на задължението не включва експозициите и условните вземания, които са обезпечени с недвижимо имущество. (3) Текущата стойност на минималните вноски по договори за изплащане на заеми на дребно отговаря на условията за включване в класа на експозициите на дребно. (4) Ценни книжа не се включват в класа на експозиции на дребно. Чл. 108. (1) Инвестиционният посредник изчислява стойността на всяка рискова експозиция, която не е приспадната от собствения капитал, като им приписва рискови тегла според класовете, към които са отнесени съответните експозиции, и кредитното им качество съгласно приложение № 4. Кредитното качество на една експозиция може да бъде отнесено към кредитните оценки, присъдени от агенции за кредитен рейтинг (АКР), или към кредитните оценки, присъдени от агенции за експортно кредитиране (АЕК). (2) Рисковопретеглената стойност на експозицията се изчислява, като стойността на експозицията се умножи по рисковото тегло, определено в съответствие с разпоредбите по този раздел. (3) Размерът на рисковопретеглените експозиции към институции се изчислява, прилагайки метода, базиран на кредитното качество на националното правителство по седалище на институцията, или метода, базиран на кредитна оценка на насрещна страна съгласно приложение № 6. (4) Когато една експозиция е предмет на кредитна защита, приложимото рисково тегло за тази експозиция може да бъде променено в съответствие с глава дванадесета, раздел III. (5) Рисковопретеглената стойност на секюритизираните експозиции се изчислява в съответствие с разпоредбите в глава дванадесета, раздел IV. (6) На всички останали експозиции, за които не е указан метод за изчисляване на стойността по този раздел, се приписва рисково тегло 100 %. (7) С разрешение на заместник-председателя за експозициите към посредник майка, негово дъщерно дружество, дъщерно дружество на неговото предприятие майка или предприятие, свързано с отношения на контрол, с изключение на експозициите, представляващи елементи на собствения капитал, упоменати в чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1, могат да не се прилагат изискванията по ал. 1, ако са изпълнени следните условия: 1. насрещната страна е инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансова институция, управляващо дружество или дружество за спомагателни услуги, които са обект на подходящи надзорни изисквания върху дейността им; 2. отчетите на насрещната страна и на инвестиционния посредник се консолидират на база пълна консолидация; 3. насрещната страна разполага с процедури за оценяване, измерване и контрол на риска, подобни на тези на инвестиционния посредник; 4. насрещната страна е със седалище в Република България или друга държава членка, където е седалището на инвестиционния посредник; 5. няма съществуваща или предвидима икономическа или юридическа пречка за незабавно прехвърляне на собствени средства или за изплащане на задължения от насрещната страна към инвестиционния посредник. (8) Когато са изпълнени условията по ал. 7, инвестиционните посредници приписват на съответните експозиции рисково тегло 0 %. (9) С разрешение на заместник-председателя за експозициите към насрещната страна в случаите, когато и двете страни участват в една и съща институционална система за защита, с изключение на експозициите, представляващи елементи на собствения капитал, посочени в чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1, могат да не се прилагат изискванията по ал. 1 и ако са изпълнени следните условия: 1. изпълнени са условията по ал. 7, т. 1, 4 и 5; 2. инвестиционният посредник и насрещната страна са в договорни взаимоотношения, произтичащи от договорни или законови споразумения, които ги предпазват, и по-специално гарантират тяхната ликвидност или платежоспособност за избягване на несъстоятелност в случаите, когато това е необходимо; системата от договорни взаимоотношения е институционална система за защита; 3. договорните взаимоотношения по т. 2 гарантират, че системата за защита осигурява необходимата подкрепа чрез предоставените й ресурси; 4. системата за защита разполага с надеждни системи за наблюдение и класификация на риска (което дава общ поглед върху риска на всеки участник в системата за защита и на системата като цяло); 5. системата за защита изчислява и своя риск и предоставя тази информация на участниците; 6. системата за защита изготвя и публикува годишен финансов отчет, който се състои най-малко от баланс и отчет за доходите, както и отчет за рисковете на системата като цяло; 7. участниците в системата за защита са длъжни да предоставят заявление поне 24 месеца предварително, ако искат да прекратят участието си в нея; 8. участниците в системата не могат да използват многократно елементите, използвани при изчисляване на собствения им капитал, и не могат да използват системата за генериране на собствен капитал между участниците; 9. в институционалната система за защита участват инвестиционни посредници с относително еднороден профил на дейност; 10. системите по т. 4 трябва да са одобрени от съответен компетентен орган и върху тях да се осъществява надзор на регулярна база от съответния компетентен орган. (10) Когато са изпълнени условията по ал. 9, инвестиционните посредници приписват на съответните експозиции рисково тегло 0 %. Чл. 109. (1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Външна кредитна оценка може да се използва за определяне на рисковото тегло на експозиция във връзка с чл. 108 само ако АКР, която я присъжда, е призната за подходяща за тези цели от комисията. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Комисията признава АКР за подходяща за целите на чл. 108, при условие че методологията за изготвянето на оценката отговаря на изискванията за обективност, независимост, периодичен преглед и прозрачност и изготвената по този начин кредитна оценка отговаря на изискванията за надеждност и прозрачност. При признаването комисията взема под внимание техническите критерии, посочени в т. 2 от приложение № 4. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Когато АКР е регистрирана като агенция за кредитен рейтинг в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг, комисията приема, че изискванията за обективност, независимост, непрекъснат преглед и прозрачност по отношение на нейната методика за оценка са изпълнени. (4) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) В случаите, когато АКР е била призната за подходяща от съответен компетентен орган от държава членка, комисията може да признае същата АКР, без да извършва самостоятелни действия по признаването съгласно ал. 2. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Комисията оповестява информацията, свързана с процеса на признаване на АКР, и публикува списък на признатите агенции. Чл. 110. (1) Заместник-председателят съгласно критериите, посочени в т. 2 от приложение № 4, определя степента на кредитно качество, която се приписва на съответната кредитна оценка от призната АКР. (2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) В случаите, когато съответен компетентен орган от държава членка е определил относимата степен на кредитно качество за кредитна оценка от призната АКР съгласно ал. 1, заместник-председателят може да признае тази квалификация, без да извършва самостоятелни действия по определяне на относимата степен. (3) Кредитната оценка на АКР се използва от инвестиционния посредник последователно при изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции. (4) Инвестиционният посредник може да използва само заявени кредитни оценки, като с разрешение на заместник-председателя може да прилага и незаявени кредитни оценки. Раздел II. Метод на вътрешния рейтинг Чл. 111. (1) За изчисляване размера на рисковопретеглените експозиции инвестиционният посредник може да използва метод на вътрешния рейтинг след получаване на одобрение от заместник-председателя. (2) Заместник-председателят издава одобрение по ал. 1, ако инвестиционният посредник удостовери, че системата за управление на кредитния риск и присъждане на вътрешен рейтинг на експозициите е надеждна и е неразделна част от дейността му и при спазване на следните изисквания в съответствие с раздел IV от приложение № 5: 1. рейтинговата система осигурява достоверна оценка на длъжника и на сделките, точна и последователна количествена оценка на риска, както и неговото обосновано диференциране; 2. вътрешните рейтинги, оценките за неизпълнение и загуби, използвани при изчисляването на капиталовите изисквания, както и свързаните с тях системи и процеси, са съществена част от процесите по управление на риска, вземането на решения, одобрението на заеми, вътрешното капиталово разпределение и корпоративното управление на инвестиционния посредник; 3. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) в инвестиционния посредник съществува звено за управление и контрол на риска, отговорно за рейтинговата система, което е независимо и устойчиво на външно влияние; 4. инвестиционният посредник събира и съхранява всички необходими данни, осигуряващи ефективност на процеса по измерване и управление на кредитния риск; 5. инвестиционният посредник документира изготвената от него вътрешна рейтингова система, модела й и я утвърждава. (3) Когато инвестиционен посредник майка в Европейския съюз и дъщерните му дружества или предприятие майка във финансов холдинг със седалище в държава членка и неговите дъщерни дружества прилагат унифициран метод на вътрешния рейтинг, с разрешение на заместник-председателя минималните изисквания съгласно раздел IV от приложение № 5 се изпълняват от предприятието майка и дъщерните дружества кумулативно. (4) За да получи разрешение за използването на метода на вътрешния рейтинг за целите на измерването и управлението на риска, инвестиционният посредник трябва да е прилагал рейтинговата система, която в значителна степен отговаря на минималните изисквания съгласно раздел IV от приложение № 5, за период най-малко три години. (5) За да получи одобрение за използване на собствени оценки на загуба от неизпълнение и/или конверсионни коефициенти, инвестиционният посредник представя заявление в комисията, като прилага документи, удостоверяващи прилагането на собствени оценки на тези параметри съобразно изисквания, в значителна степен отговарящи на минималните изисквания, определени в раздел IV от приложение № 5, за период най-малко три години. (6) Ако инвестиционен посредник, получил одобрение за използване на метода на вътрешния рейтинг, не отговаря на изискванията по този раздел, той представя на комисията план за незабавно възстановяване на съответствието, освен ако представи доказателства, че последиците от несъответствието са незначителни. (7) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Ако инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и неговите дъщерни дружества или предприятие майка от Европейския съюз във финансов холдинг от Европейския съюз и неговите дъщерни дружества прилагат метода на вътрешния рейтинг, компетентните органи от отделните държави членки си сътрудничат съгласно чл. 168. Чл. 112. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Инвестиционният посредник, предприятията майки и дъщерни дружества прилагат метод на вътрешния рейтинг за всички свои експозиции, с изключение на случаите по чл. 116. (2) С разрешение на заместник-председателя, включващо одобрен план, представен от инвестиционния посредник, методът на вътрешния рейтинг може да се въведе чрез поетапно обхващане на класовете експозиции, посочени в чл. 113, в рамките на една структурна единица или различни структурни единици в една група. (3) Алинея 2 се прилага и при използването на собствени оценки за LGD или конверсионни коефициенти за изчисление на рисковите тегла за експозиции към национални правителства и централни банки, институции и търговски предприятия. (4) За класа експозиции на дребно по чл. 113 поетапното въвеждане може да бъде извършено за категориите експозиции, за които се прилагат различни корелационни оценки съгласно т. 1.2.1 - 1.2.4 от раздел I на приложение № 5. (5) Методът на вътрешния рейтинг по ал. 1 - 4 се въвежда от инвестиционния посредник за разумен период от време, одобрен от заместник-председателя. (6) Въвеждането на метода на вътрешния рейтинг по ал. 1 - 4 се осъществява по правила, съдържащи строги изисквания, определени от заместник-председателя и гарантиращи, че възможността за прилагане на метода на вътрешния рейтинг не се използва избирателно с цел постигане на по-ниски капиталови изисквания, за класовете експозиции или бизнес единици, които не се оценяват все още чрез метода на вътрешния рейтинг или за целите на прилагането на собствена оценка за LGD и/или конверсионни коефициенти. (7) Инвестиционен посредник, който прилага метода на вътрешния рейтинг за който и да е клас експозиции, трябва да прилага едновременно този метод и за класа експозиции в акции. (8) Инвестиционен посредник, получил разрешение по чл. 111 за прилагане на метода на вътрешния рейтинг при условията по ал. 1 - 3 и чл. 116, не може да възобнови прилагането на стандартизирания метод, освен с разрешение на заместник-председателя и при наличие на основателна причина за това. (9) Инвестиционен посредник, който е получил разрешение по чл. 114, ал. 9 за прилагане на собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти при условията по ал. 1 - 3 и чл. 116, не може да възобнови прилагането на посочените в чл. 114, ал. 8 оценки за LGD и конверсионни коефициенти, освен с разрешение на заместник-председателя и при наличие на основателна причина за това. Чл. 113. (1) Инвестиционният посредник класифицира всяка своя експозиция в един от следните класове експозиции: 1. вземания или условни вземания от национални правителства или централни банки; 2. вземания или условни вземания от институции; 3. вземания или условни вземания от търговски предприятия; 4. вземания или условни вземания на дребно; 5. вземания, свързани с акции; 6. секюритизиращи експозиции; 7. други активи, които нямат характер на вземания по заеми. (2) Към експозициите към национални правителства или централни банки се отнасят следните експозиции: 1. експозиции към регионални правителства или местни органи, предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към националното правителство по смисъла на глава дванадесета, раздел I; 2. експозиции към международни банки за развитие и международни организации, на които се приписва рисково тегло 0 % по смисъла на глава дванадесета, раздел I. (3) Към експозициите във вземания или условни вземания от институции се отнасят следните експозиции: 1. експозиции към регионални правителства или местни органи, които не се третират като експозиции към националното правителство по смисъла на глава дванадесета, раздел I; 2. експозиции към предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции по смисъла на глава дванадесета, раздел I; 3. експозиции към международни банки за развитие, на които не се приписва 0 % рисково тегло по смисъла на глава дванадесета, раздел I. (4) За да бъде класифицирана дадена експозиция като експозиция на дребно по ал. 1, т. 4, тя трябва да отговаря на следните условия: 1. експозицията е към физическо лице или лица; 2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) експозицията е към малко или средно предприятие, като общият размер на задължението към инвестиционния посредник, включително към предприятието майка и дъщерните му дружества, в това число просрочените експозиции на отделното лице или на групата свързани лица, с изключение на вземанията или условните вземания, обезпечени с жилищно недвижимо имущество, не превишава левовата равностойност на 1 000 000 евро; 3. експозициите се третират, за целите на управление на риска, по унифициран подход за всички експозиции; 4. експозицията не се управлява на индивидуална основа, подобно на експозициите към търговски предприятия, и е част от портфейл от експозиции със сходни характеристики, управлявани по сходен начин. (5) Към експозициите във вземания, свързани с акции и дялови участия, се отнасят следните експозиции: 1. експозициите, които нямат дългов характер, представляващи остатъчно подчинено вземане срещу активите или приходите на емитента; 2. дългови експозиции, които според икономическата си същност са еквивалентни на експозициите по т. 1. (6) В рамките на класа експозиции за вземания от търговски предприятия по ал. 1, т. 3 инвестиционният посредник обособява клас експозиции „специализирано кредитиране“, които отговарят на следните характеристики: 1. експозицията е към дружество, създадено специално за финансиране и/или управление на материални активи; 2. условията по договора предоставят на заемодателя значителни права за контрол над активите и приходите, генерирани от тях; 3. основният източник на средства за изплащане на задължението към инвестиционния посредник са приходите, генерирани от финансирания актив. (7) Всяко вземане по заем, невключено в класовете експозиции по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6, следва да бъде отнесено към класа експозиции по ал. 1, т. 3. (8) Методологията, използвана от инвестиционния посредник за класифициране на експозициите в класовете по ал. 1, следва да бъде прилагана адекватно и последователно за продължителен период от време. Чл. 114. (1) Стойността на рисковопретеглените експозиции за кредитен риск по класове, посочени в чл. 113, ал. 1, т. 1 - 5 и 7, се изчислява съгласно т. 1, раздел I от приложение № 5, освен ако с тези експозиции не се намалява собственият капитал. (2) Стойността на рисковопретеглените експозиции за риск от разсейване по изкупени вземания се изчислява съгласно т. 2, раздел I от приложение № 5. Ако инвестиционният посредник има право на регресен иск срещу продавача на вземанията, за установяване стойността на риска от неизпълнение и от разсейване, тези експозиции се третират като обезпечени. (3) Стойността на рисковопретеглените експозиции се изчислява на база рискови параметри PD, LGD, падеж (M) и стойност на експозицията. Параметрите PD и LGD могат да бъдат взети под внимание заедно или поотделно, в съответствие с изискванията по раздел II от приложение № 5. (4) Изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за кредитен риск за всички експозиции по класове, определени по чл. 113, ал. 1, трябва да бъде направено съгласно правилата по т. 1.3, раздел I от приложение № 5 след получаване на разрешение от заместник-председателя. Заместник-председателят издава разрешение за използване на моделите в т. 1.3.3 от раздел I на приложение № 5, ако те отговарят на минималните изисквания по т. 4 от раздел IV от приложение № 5. (5) Изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за класа експозиции „специализирано кредитиране“ се извършва съгласно т. 1.1.4, раздел I от приложение № 5, като комисията издава указания за приписване на рискови тегла на тези експозиции. Методологията за приписване на рискови тегла на отделните експозиции се одобрява от заместник-председателя. (6) За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 4 инвестиционният посредник използва собствени оценки за параметъра PD при спазване на изискванията по чл. 111 и раздел IV от приложение № 5. (7) За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 4 инвестиционният посредник използва собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти съгласно изискванията на чл. 111 и раздел IV от приложение № 5. (8) За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 3 инвестиционният посредник прилага стойностите на параметъра LGD, определени съгласно т. 1.7 и 1.8, раздел II от приложение № 5, както и за конверсионните коефициенти, определени съгласно т. 1.9, раздел III от приложение № 5. (9) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва собствени оценки на параметъра LGD за всички експозиции, принадлежащи към класовете по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 3, при спазване на изискванията на чл. 111 и раздел IV от приложение № 5. (10) За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 6 и секюритизираните експозиции се прилагат разпоредбите на глава дванадесета, раздел IV. (11) За експозиции към предприятие за колективно инвестиране, които отговарят на условията по т. 1.15.4 и 1.15.5 от приложение № 4 и инвестиционният посредник има информация за всички базови експозиции на предприятието за колективно инвестиране, рисковопретеглената стойност на експозицията и размерът на очакваната загуба се установяват чрез прилагане на метода на вътрешния рейтинг спрямо базовите експозиции. (12) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Ако инвестиционният посредник не разполага с информация за базовите експозиции на предприятието за колективно инвестиране, не би могъл при обичайни обстоятелства да получи информация за тях или набавянето на информацията представлява неоправдана тежест за него, се прилагат разпоредбите на ал. 13 за тази част от базовите експозиции, за която се отнасят посочените условия. (13) (Предишна ал. 12 - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) В случаите, когато инвестиционният посредник не отговаря на условията за прилагане на метода на вътрешния рейтинг по ал. 11, рисковопретеглената стойност на експозиции в предприятие за колективно инвестиране и стойността на очакваната загуба се извършва, както следва: 1. за експозиции, принадлежащи към клас в чл. 113, ал. 1, т. 5, се прилага методът по т. 1.3.1 от раздел I на приложение № 5; когато инвестиционният посредник не може да направи разграничение между акции от извънборсово търгувани предприятия, борсово търгувани акции и други експозиции към акции, тези експозиции се отнасят към категорията други експозиции към акции; 2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) за всички други базови експозиции се прилага методът, посочен в глава дванадесета, раздел I, като се извършват следните промени: а) за експозиции, за които се прилага специфично рисково тегло, за експозиции без кредитна оценка или със степен на кредитно качество, водеща до най-високото рисково тегло в рамките на определен клас експозиции, рисковото тегло се умножава по коефициент 2, но не може да надвишава 1 250 на сто; б) за всички останали експозиции рисковото тегло се умножава по коефициент 1,1 и е с минимален размер 5 на сто. (14) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Ако за целите на ал. 13, т. 1 инвестиционният посредник не е в състояние да направи разграничение между експозиции в акции в дружества за дялов капитал, борсово търгувани инструменти и други експозиции в акции, той отнася тези експозиции в класа на други експозиции в акции. Когато общата стойност на тези експозиции заедно с преките експозиции на инвестиционния посредник в този клас експозиции не са съществени по смисъла на чл. 116, ал. 2, той може да приложи разпоредбите на чл. 116, ал. 1 след получаване на разрешение от заместник-председателя. (15) (Предишна ал. 13 - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Когато експозиции към предприятие за колективно инвестиране не отговарят на изискванията, посочени в т. 1.15.4 и 1.15.5 от приложение № 4, или инвестиционният посредник няма информация за всички базови експозиции на предприятието, той изчислява рисковопретеглената стойност на експозициите към предприятие за колективно инвестиране и стойността на очакваната загуба съгласно т. 1.3.1, раздел I от приложение № 5. Ако инвестиционният посредник не е в състояние да направи разграничение между акции от извънборсово търгувани предприятия, борсово търгувани акции и други експозиции към акции, тези експозиции се отнасят към категорията други експозиции към акции. Чл. 115. (1) Размерът на очакваната загуба за класовете експозиции по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 5 се изчислява съгласно т. 3 от раздел I на приложение № 5. (2) Изчисляването на стойността на очакваната загуба по ал. 1 се основава на същите оценки за параметрите PD, LGD и стойност на експозицията, които са използвани за изчисляване на рисковопретеглената стойност на експозициите съгласно чл. 114. За експозиции в неизпълнение, когато инвестиционният посредник използва собствени оценки за LGD, стойността на очакваната загуба (EL) се изчислява на принципа „най-добра оценка“ съгласно т. 2.4.8 от раздел IV на приложение № 5. (3) Стойността на очакваната загуба от секюритизирани експозиции се изчислява в съответствие с глава дванадесета, раздел IV. (4) Стойността на очакваната загуба от експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 7 е нула. (5) Стойността на очакваната загуба за риск от разсейване за експозиции по изкупени вземания се изчислява в съответствие с т. 3.7, раздел I от приложение № 5. (6) Стойността на очакваната загуба за експозициите, посочени в чл. 114, ал. 11 - 13, се изчислява съгласно т. 3, раздел I от приложение № 5. Чл. 116. (1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник, прилагащ метода на вътрешния рейтинг за изчисляване на стойността на рисковопретеглените си експозиции и стойността на очакваната загуба за един или повече класове експозиции, може да прилага стандартизиран метод за: 1. класовете експозиции по чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2, когато броят на съществените насрещни страни е ограничен и въвеждането на метода на вътрешния рейтинг за такъв ограничен брой насрещни страни е твърде обременяващо; 2. експозиции в дружества с незначителна по размер дейност, както и класове експозиции, несъществени по отношение на размера и рисковия профил; 3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) експозиции към централните правителства на държавите членки и експозиции към регионалните правителства, местни органи или административни структури на държавите членки, когато са изпълнени следните изисквания: а) не съществува разлика в риска за експозициите поради наличието на специални нормативни актове; б) на експозициите към националното правителство се приписва нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I; 4. експозиции към насрещна страна, която е предприятие майка на инвестиционен посредник, негово дъщерно дружество или дъщерно дружество на предприятието майка, при условие че насрещната страна е институция или финансов холдинг, финансова институция, управляващо дружество или дружество за спомагателни услуги към някое от горепосочените, които са обект на съответни надзорни изисквания към дейността им или е предприятие, свързано с отношения на контрол и експозициите между посредниците, отговарят на условията по чл. 108, ал. 9; 5. експозиции в акции в дружества, чиито кредитни задължения имат приписано нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I, включително в предприятия от публичния сектор, на които се приписва нулево рисково тегло; 6. експозиции в акции, придобити по нормативно уредени програми за насърчаване на определени икономически отрасли, осигуряващи значителни субсидии за инвестиции на инвестиционния посредник, които са под правителствен контрол и съществуват ограничения в размера на инвестициите; ограничението е до 10 % от сумата от първичния и допълнителния капитал; 7. държавни гаранции по т. 52.6 от приложение № 6. (2) Стойността на експозиции в акции се счита за съществена, когато тяхната обща стойност, изчислена като средногодишен размер от предходната финансова година, с изключение на експозициите по ал. 1, т. 7, превишава 10 % от собствения капитал. Ако броят на отделните експозиции в акции е по-малък от 10, прагът по предходното изречение е 5 % от собствения капитал на инвестиционния посредник. Раздел III. Редукция на кредитния риск Чл. 117. (1) По смисъла на този раздел „инвестиционен посредник заемодател“ означава инвестиционен посредник, който поддържа такива експозиции, независимо от това дали са възникнали в резултат на предоставен заем или на друго действие, което води до възникване на вземане. (2) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) Инвестиционните посредници, прилагащи стандартизирания метод съгласно глава дванадесета, раздел I или метода на вътрешния рейтинг съгласно глава дванадесета, раздел II, но неприлагащи собствени оценки за LGD и на конверсионния фактор съгласно чл. 114 и 115, могат съгласно разпоредбите на този раздел да признаят редукция на кредитния риск при изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за целите по чл. 21 или, когато е уместно, на стойността на очакваните загуби при изчисленията по чл. 7, ал. 2 и ал. 5, т. 6. Чл. 118. (1) Техниката, използвана за осигуряване на кредитна защита, включително предприетите действия и стъпки, както и процедурите и политиките, прилагани от инвестиционния посредник заемодател, трябва да установява кредитна защита правно валидна и приложима във всички законодателства. (2) Инвестиционният посредник заемодател трябва да предприема всички необходими действия с цел осигуряване ефективност на мерките за кредитна защита и елиминиране на свързаните с дейността рискове. (3) В случай на обезпечена кредитна защита активите, които се признават като обезпечение, трябва да са достатъчно ликвидни и тяхната стойност в дългосрочен план да е толкова надеждна, че да осигури ефективност на кредитната защита, като се взема под внимание използваният метод за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и допустимата степен на признаване на активите. Активите, които могат да бъдат признати, са определени в т. 8, 9 и 10 от приложение № 6. (4) В случаите на обезпечена кредитна защита инвестиционният посредник заемодател има право на бърза реализация или на задържане на активите, използвани за защита на заемите в случай на неизпълнение на задължението, неплатежоспособност или несъстоятелност на длъжника или друго кредитно събитие, определено в документите по сделката. Когато е подходящо, същите действия се предприемат срещу попечителя на обезпечението. Степента на корелация между стойността на активите, използвани за защита, и кредитното качество на длъжника не трябва да е прекомерна. (5) В случай на защита с гаранции условието за признаване на страната, предоставяща обезпечение, е да е достатъчно надеждна и споразумението за защита да е правно валидно и приложимо във всички законодателства, за да осигури ефективна кредитна защита, като взема под внимание използвания метод за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и допустимата степен на признаване на активите. Продавачите на защита и видовете договори за защита, които могат да бъдат признати, са посочените в т. 19 и 20 от приложение № 6. (6) При осигуряване на кредитна защита трябва да са изпълнени минималните изисквания за признаване на кредитна защита съгласно приложение № 6. Чл. 119. (1) Ако са изпълнени изискванията по чл. 118, методът за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и когато е относимо - на очакваните загуби, може да бъде променен в съответствие с разпоредбите, посочени в т. 19 - 63 от приложение № 6. (2) За експозиции, към които е приложена редукция на кредитния риск, стойността на рисковопретеглената експозиция или стойността на очакваната загуба не може да бъде по-висока от стойността на идентична експозиция, към която не се прилага редукция на кредитния риск. (3) Ако при изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции се прилага кредитна защита по глава дванадесета, раздел I или глава дванадесета, раздел II, кредитна защита по чл. 117 - 119 не се признава. Раздел IV. Секюритизация Чл. 120. Инвестиционните посредници, прилагащи стандартизиран метод съгласно глава дванадесета, раздел I за изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции за класове експозиции, към които секюритизиращата експозиция се класифицира съгласно чл. 104, изчисляват стойността на рисковопретеглената експозиция за секюритизиращата експозиция съгласно т. 6.1 - 6.2 от приложение № 7. Във всички други случаи стойността на рисковопретеглената експозиция се изчислява съгласно т. 6.1 и 6.3 от приложение № 7. Чл. 121. (1) Когато значителен кредитен риск, свързан със секюритизиране на експозиция, е прехвърлен от инвестиционен посредник инициатор на друго лице в съответствие с разпоредбите по т. 2 - 4 от приложение № 7, този инвестиционен посредник: 1. в случай на традиционна секюритизация изключва стойността на секюритизираната експозиция при изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и, когато е приложимо, на стойността на очакваната загуба; 2. в случай на синтетична секюритизация изчислява стойността на рисковопретеглените експозиции и, когато е приложимо, стойността на очакваната загуба за секюритизирани експозиции съгласно разпоредбите по т. 2 - 4 от приложение № 7. (2) Ако инвестиционният посредник инициатор прилага разпоредбите по ал. 1, той изчислява стойността на рисковопретеглените експозиции, определени в приложение № 7, за позициите, които може да секюритизира. (3) Когато инвестиционният посредник инициатор не прехвърля значителен кредитен риск чрез секюритизация съгласно ал. 1, същият не изчислява стойността на рисковопретеглените експозиции за позициите, произтичащи от тази секюритизация. Чл. 122. (1) Рисковите тегла, приложими за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции на секюритизиращите позиции, се определят съгласно тяхната степен на кредитно качество. (2) Степента на кредитно качество по ал. 1 се определя въз основа на оценка от призната АКР или по друг начин, определен в приложение № 7. (3) Ако инвестиционен посредник има експозиции в различни секюритизиращи траншове, той третира всеки транш като отделна секюритизираща позиция. (4) Продавачите на кредитна защита третират секюритизиращите позиции като притежатели на преки експозиции. (5) Секюритизиращите позиции включват експозиции от секюритизация, произтичаща от деривативни инструменти върху лихвени проценти или валутни деривативни инструменти. (6) Когато секюритизираща позиция е предмет на обезпечена кредитна защита или на защита с гаранции, приложимите рискови тегла се определят съгласно глава дванадесета, раздел III при спазване на разпоредбите на приложение № 7. (7) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2008 г.) За целите на чл. 21 стойността на рисковопретеглените експозиции се включва в общата сума на рисковопретеглените експозиции на инвестиционния посредник при спазване разпоредбите по чл. 7, ал. 2 и ал. 5, т. 6. Чл. 123. (1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Кредитната оценка на АКР може да бъде използвана за определяне на рисково тегло на секюритизираща позиция в съответствие с чл. 122 само в случаите, ако АКР е призната за подходяща от комисията. (2) Комисията признава АКР като подходяща, ако са изпълнени изискванията по чл. 109, техническите критерии в т. 2 от приложение № 4, агенцията има доказан опит в сферата на секюритизацията и оценките й са достатъчно надеждни и признати от пазарните участници. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Когато дадена АКР е регистрирана като агенция за кредитен рейтинг в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009, комисията приема, че изискванията за обективност, независимост, непрекъснат преглед и прозрачност по отношение на прилаганата от АКР методика за оценка са изпълнени. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Ако АКР е била призната от съответен компетентен орган от държава членка за подходяща, комисията може да признае същата АКР, без да извършва отделно действия по признаването й съгласно ал. 2. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Комисията оповестява информацията, свързана с процеса на признаване на АКР, и публикува списък на признатите агенции. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 102 от 2010 г.) Използването на кредитна оценка от призната АКР по ал. 1 е допустимо само ако оценката се придържа към принципите на достоверност и прозрачност съгласно разпоредбите по т. 5 от приложение № 7. Чл. 124. (1) Заместник-председателят съгласно критериите, посочени в приложение № 7, определя степента на кредитно качество, която се дава на съответната кредитна оценка на призната АКР при определяне стойността на рисковопретеглените експозиции за секюритизиращи позиции. (2) В случаите, когато съответен компетентен орган в държава членка е определил относимата степен на кредитно качество за кредитна оценка от призната АКР съгласно ал. 1, заместник-председателят може да признае тази квалификация, без да извършва отделни действия по определянето на относимата степен. (3) Кредитната оценка на АКР за изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции на инвестиционния посредник съгласно чл. 122 се използва последователно и в съответствие с разпоредбите по т. 5 от приложение № 7. Кредитната оценка не може да бъде използвана избирателно. Чл. 125. (1) В случаите на секюритизация на револвиращи експозиции с клаузи за предсрочно плащане на дължимите суми инвестиционният посредник инициатор изчислява допълнителни стойности за рисковопретеглените експозиции във връзка с повишаването на нивото на кредитния риск, на който дадена експозиция е изложена в резултат на активиране на клаузата за предсрочно плащане съгласно приложение № 7. (2) Револвираща експозиция е експозиция, при която дължимата от клиента сума може да се променя в зависимост от неговото решение за ползване на заема и плащането му до размера на разрешения лимит. (3) Клауза за предсрочно плащане означава договорна клауза при настъпване на определени обстоятелства за обратно изкупуване на позициите на инвеститорите преди първоначално определения падеж на издадените ценни книжа. Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2011 г.) Инвестиционен посредник спонсор или инвестиционен посредник инициатор, който прилага разпоредбите на чл. 121 за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции или продава финансови инструменти от търговския си портфейл на дружество със специална цел, в резултат на което не е задължен да поддържа собствен капитал срещу риска, произтичащ от тези инструменти, като отчита необходимостта от намаляване на потенциалните или действителните загуби на инвеститорите, не извършва подпомагане на секюритизация, неуредена предварително в договор. (2) Ако инвестиционният посредник инициатор или спонсор не изпълнят изискванията по ал. 1, заместник-председателят ги задължава да поддържат к