Към съдържанието
Питай законите

НАРЕДБА № 376 за докладване, анализ и последващи дейст� вия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване

наредба посл. изм. ДВ бр. 31/2021 · 2021-04-14
НАРЕДБА № 376 за докладване, анализ и последващи дейст вия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване (Обн. ДВ бр. 31/2021) НАРЕДБА № 376 от 1 април 2021 г. за докладване, анализ и последващи дейст вия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване независимо от държавата на регистрация на въздухоплавателните средства (ВС). (2) Наредбата се прилага за авиационни събития, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1018 на Комисията от 29 юни 2015 г. за установяване на списък с класификация на събитията в гражданското въздухоплаване, които трябва задължително да бъдат докладвани в съответствие с Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 163 от 2015 г.), (Регламент (ЕС) № 2015/1018), които се докладват чрез системата за задължително докладване в съответствие с Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване, за изменение на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (ЕО) № 1321/2007 и (ЕО) № 1330/2007 на Комисията (ОВ, L 122 от 2014 г.) (Регламент (ЕС) № 376/2014). Чл. 2. (1) Системите за задължително и за доброволно докладване на авиационни събития, както и анализът и последващите действия, въведени в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 376/2014, може да: 1. се интегрират в системите за управление на безопасността (СУБ) на въздухоплавателните организации, които са обект на надзор и контрол от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА); 2. се въвеждат самостоятелно съгласно одобрени от ГД ГВА процедури. (2) Въздухоплавателни организации, за които няма изискване за внедряване на СУБ, въвеждат изискванията за докладване, анализ и последващи действия в работните си документи съгласно изискванията на чл. 4, 5 и 13 от Регламент (ЕС) № 376/2014. Чл. 3. В документите на организациите по чл. 2 и в процедурите за анализ на авиационни събития на ГД ГВА задължително се въвежда принципът „култура на справедливост“, дефиниран в чл. 2, т. 12 от Регламент (ЕС) № 376/2014. Чл. 4. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ осигурява функционирането на националната система за задължително и доброволно докладване, както и сътрудничеството с Европейската комисия, Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз и компетентните органи на държавите по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 376/2014. Чл. 5. Органите с пълен достъп до базата данни в раздела за Република България от системите за докладване на авиационни събития, осигурени от Европейската комисия и/или Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз, са ГД ГВА и Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт (НБРПВВЖТ). Чл. 6. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ периодично анализира авиационните събития, регистрирани в базата данни по чл. 5, и при необходимост издава препоръки за безопасност към въздухоплавателните организации. (2) Обменът на информация от базата данни по чл. 5 с компетентните органи по Регламент (ЕС) № 376/2014 от другите държави – членки на Европейския съюз, и Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз се осъществява от ГД ГВА. Чл. 7. (1) Лицата по чл. 4, параграф 6, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 376/2014 могат да докладват за авиационни събития извън обхвата на изпълняваните от тях дейности чрез системата за доброволно докладване на организациите си. (2) Други служители на въздухоплавателните организации, извън лицата по чл. 4, параграф 6, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 376/2014, могат да докладват за авиационни събития в рамките на СУБ на организацията си през системата за доброволно докладване на въздухоплавателната организация или през системата за доброволно докладване на ГД ГВА. Чл. 8. Всички авиационни събития, подлежащи на задължително докладване, се докладват посредством портала https://e2.aviationreporting.eu/reporting, където се попълват електронни форми. Чл. 9. (1) Докладването на авиационно събитие по чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕС) № 376/2014 се извършва при спазване на следните принципи: 1. всички авиационни събития, посочени в приложения I – V от Регламент (ЕС) № 2015/1018, подлежат на докладване от лицата по чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 376/2014; 2. категориите събития, посочени в приложения I – V от Регламент (ЕС) № 2015/1018, служат за идентификация на събития независимо от обстоятелствата, при които може да настъпят, за които се изисква задължително докладване от лицата, докладващи по чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 376/2014, в зависимост от изпълняваните от тях дейности; не се изисква лицата да докладват по отношение на всички събития от Регламент (ЕС) № 2015/1018, а само по отношение на тези, които са приложими за тях в съответствие с изпълняваните от тях дейности, както следва: а) лице по чл. 4, параграф 6, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 376/2014 задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 2015/1018 и свързани с експлоатацията на ВС; б) лице по чл. 4, параграф 6, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 376/2014, което е командир на ВС, различно от сложните ВС, задвижвани с моторна тяга, включително и на планери и по-леки от въздуха летателни апарати, задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) № 2015/1018; в) лице по чл. 4, параграф 6, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 376/2014, което е член на производствения персонал, задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение II.1 към Регламент (ЕС) № 2015/1018 и свързани с производството на ВС; г) лице по чл. 4, параграф 6, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 376/2014, което е член на конструкторския персонал, задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение II.2 към Регламент (ЕС) № 2015/1018 и свързани с конструкцията на ВС; д) лице по чл. 4, параграф 6, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 376/2014, което е член на персонала за поддръжка на ВС, задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение II.3 към Регламент (ЕС) № 2015/1018 и свързани с техническото обслужване и летателната годност на ВС; е) лице по чл. 4, параграф 6, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 376/2014 задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение II.3 към Регламент (ЕС) № 2015/1018 и свързани с техническото обслужване и летателната годност на ВС; ж) лице по чл. 4, параграф 6, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 376/2014 задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение III към Регламент (ЕС) № 2015/1018 и свързани с аеронавигационното обслужване; з) лице по чл. 4, параграф 6, буква „д“ от Регламент (ЕС) № 376/2014 задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение IV.1 към Регламент (ЕС) № 2015/1018 и свързани с управлението на безопасността на летището; и) лице по чл. 4, параграф 6, буква „е“ от Регламент (ЕС) № 376/2014 задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение III към Регламент (ЕС) № 2015/1018 и свързани с аеронавигационното обслужване; к) лице по чл. 4, параграф 6, буква „ж“ от Регламент (ЕС) № 376/2014 задължително докладва за авиационни събития, посочени в приложение III към Регламент (ЕС) 2015/1018 и свързани с аеронавигационното обслужване; 3. ако лицето, което е задължено да докладва по чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 376/2014, не е било свидетел или не е получило информация за събитието, или ако има обосновани предположения, че ВС, лицата на борда му или друго лице не са били в опасност или потенциално застрашени, и съответно не докладва събитието, то това лице не нарушава задълженията си да докладва съгласно Регламент (ЕС) № 376/2014 и Регламент (ЕС) № 2015/1018; 4. в ситуации, когато лицето, което е задължено да докладва по чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 376/2014, е наясно, че събитието се е случило и предполага, че трябва да го докладва, но не може със сигурност да го определи като подлежащо на докладване, то лицето е задължено да го докладва; 5. докладват се и събития, случили се извън територията и/или въздушното пространство на Европейския съюз; 6. в случай че докладващите работят за организации в сферата на производството и проектирането на ВС или оборудване, или части от тях, докладването на събития обхваща произвежданите от тези организации продукти, независимо от държавата на мястото на събитието, оператора или регистрацията. (2) При докладване на произшествие или сериозен инцидент, дефинирани в Регламент (ЕС) № 996/2010, които попадат и в обхвата на Регламент (ЕС) № 376/2014, се извършва следното: 1. в съответствие с чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 376/2014 събитието се докладва на въздухоплавателната организация, в която работи докладващият; 2. в съответствие с чл. 9 от Регламент (ЕС) № 996/2010 за събитието незабавно се уведомява НБРПВВЖТ по реда на чл. 8, ал. 1 на Наредба № 13 от 27.01.1999 г. за разследване на авиационни произшествия (обн., ДВ, бр. 12 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2004 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 4 от 2007 г., бр. 90 от 2012 г., бр. 6 от 2016 г.; изм., бр. 12 от 2020 г.). (3) Когато няколко лица, докладващи едно и също подлежащо на докладване събитие, работят в различни въздухоплавателни организации, събитието се докладва поотделно към всяка от въздухоплавателните организации. (4) В случай че няколко лица, докладващи за едно и също подлежащо на докладване събитие, работят в една и съща въздухоплавателна организация, не се изисква всяко едно от тях поотделно да го докладва. В този случай организацията следва да определи в работните си документи принципите за определяне на докладващ. (5) В случай че авиационно събитие с гражданско ВС настъпи по време на операция с държавно ВС и създаде застрашаващи безопасността условия, различни от посочените в типовия сертификат на гражданското ВС, авиационното събитие се счита за попадащо в обхвата на Регламент (ЕС) № 376/2014 и подлежи на докладване в рамките на системата за задължително докладване. (6) Въздухоплавателните организации докладват всички събития, подлежащи на задължително докладване по приложение I към Регламент (ЕС) № 376/2014, в срок до 72 часа от момента, в който са получили доклад за авиационното събитие, когато са докладвани от лицата по чл. 4, параграф 6 от същия регламент. (7) Въздухоплавателната организация не носи отговорност за недокладване по реда на чл. 6 за авиационно събитие, в случай че събитието не е докладвано от служител по чл. 4, ал. 6 от Регламент (ЕС) № 376/2014. Чл. 10. (1) Доброволно, включително анонимно, докладване може да се извърши по един от следните начини: 1. чрез системите за докладване на въздухоплавателните организации; 2. чрез портала https://e2.aviationreporting.eu/reporting; 3. чрез подаване на съобщения по образец, достъпен на страниците на ГД ГВА и на НБРПВВЖТ; 4. чрез подаване на сигнал в писмена форма на адреса на ГД ГВА или докладване по телефон или по електронен път. (2) В докладите за авиационни събития се заличават личните данни на докладвалите лица и на лицата, чиито действия са описани в докладите. Чл. 11. (1) Авиационни събития с участието на безпилотна летателна система (БЛС) се докладват по реда на чл. 8 и в съответствие с класификацията на събитията, посочени в приложения I – V към Регламент (ЕС) № 1018/2015 г. (2) Независимо от ал. 1 авиационни събития, свързани с БЛС, за която не се изисква сертификат или декларация съгласно чл. 56, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (ОВ, L 212 от 2018 г.), се докладват само когато: 1. събитието е довело до смъртоносно или тежко нараняване на лице; 2. в събитието е участвало ВС, различно от БЛС. Чл. 12. (1) Не се разрешава докладите за събития да се използват за установяване на вина или друга причина, различна от подобряване на авиационната безопасност, включително споделяне на информация със средствата за масово осведомяване и разкриване на информация относно доклади за авиационни събития пред органи на съдебната власт, с изключение на: 1. случаите по чл. 16, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 376/2014; 2. случаите, при които вече е започнало разследване в съответствие с Регламент (ЕС) № 996/2010; в този случай се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 996/2010. (2) Информация за събития се предоставя на органите на съдебната власт по реда на приложимите нормативни актове, а за неуредените случаи се сключва споразумение между съответния орган на съдебната власт и ГД ГВА. Чл. 13. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ може да предостави на организации с функционираща СУБ ограничен достъп до софтуера „Ессаirs“ в съответствие с предмета им на дейност. Организациите извършват анализ на авиационните събития по процедури, одобрени от ГД ГВА. Процедурите включват класификация на риска съгласно общоевропейска схема, осигурена от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз, или друга схема за класификация на риска, одобрена от ГД ГВА. Процедурата съдържа процеси за откриване на опасности и за минимизиране на рисковете, породени от тях. Чл. 14. Организациите изпращат докладите от предварителните анализи на авиационните събития до ГД ГВА в 30-дневен срок посредством софтуера „Ессаirs“ и в съответствие с правата им, предоставени по чл. 13. Чл. 15. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ обработва подадените съобщения, доклади и анализи за събития в гражданското въздухоплаване и извършва оценка на качеството на тяхното съдържание. (2) Оценката на качеството по ал. 1 се извършва въз основа на следния минимален набор от критерии: 1. наличие на регистрационен номер за събитието; 2. наличие, пълнота и достоверност на данните в общите задължителни полета, посочени в приложение І, т. 1 от Регламент (ЕС) № 376/2014; 3. наличие, пълнота и достоверност на данните във всички специални задължителни полета, посочени в приложение І, т. 2 от Регламент (ЕС) № 376/2014; 4. правилно използване на таксономията АDRЕР за кодиране на събитието; 5. установяване на съответствие на данните между първоначално събраната информация и съхранения в базата данни доклад; 6. класификация на рисковете по отношение на безопасността на съответното авиационно събитие съгласно Европейската схема за класификация на риска (ЕRСS); 7. определяне на опасностите и предприетите действия. (3) Главният директор на ГД ГВА утвърждава процедура за проверка на качеството на информацията от съобщенията, докладите и анализите за авиационни събития по чл. 12. (4) Главният директор на ГД ГВА взема решение за връщане за повторен анализ на събитие от организациите или предприема проверка или разследване на същото. (5) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ извършва оценка на ефективността на коригиращите действия, предприети от въздухоплавателните организации в резултат на авиационни събития. Чл. 16. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ публикува докладите и допълнителните анализи на авиационните събития в Европейския централен регистър в срока, посочен в чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 376/2014, след въвеждането им в националната база данни. Чл. 17. (1) Всяка въздухоплавателна организация предоставя информация при поискване от ГД ГВА и/или от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз във връзка с анализи и/или разследване на събития в гражданското въздухоплаване. (2) След окончателното изпълнение на препоръчани мероприятия или мерки за минимизиране на рискове от установени опасности въздухоплавателните организации или лица, извършващи въздухоплавателна дейност, докладват резултатите на ГД ГВА. (3) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ предоставя и обменя информация с НБРПВВЖТ относно изпълнението на препоръките. Чл. 18. (1) Въздухоплавателните организации, за които има изискване за внедряване на СУБ, периодично извършват преглед на състоянието на безопасността, съдържащ: 1. обобщена информация, изготвена съгласно изискванията за поверителност, определени в Регламент (ЕС) № 376/2014 и приложимите актове на европейското и националното законодателство; 2. тенденциите за състоянието на безопасността; 3. изпълнението и ефективността на предприетите действия за подобряване на безопасността. (2) Периодичността на прегледа по ал. 1 се определя от съответната организация в зависимост от спецификата на дейността ѝ, но не по-рядко от два пъти годишно. (3) Всяка въздухоплавателна организация изпраща в ГД ГВА и НБРПВВЖТ документ с резултатите от прегледа по ал. 1 по официален път не по-късно от 45 работни дни след съответния отчетен период. Чл. 19. При изготвянето на прегледите по чл. 18, ал. 1 въздухоплавателните организации разработват и прилагат: 1. процедура за определяне на опасностите; 2. процедура за анализ, оценка и минимизиране на рисковете за безопасността, асоциирани с идентифицираните опасности. Чл. 20. (1) Въздухоплавателните организации разработват и прилагат инструменти за проверка на ефективността при управлението на безопасността и за потвърждение на ефективността при управлението на рисковете по отношение на безопасността. (2) Ефективността на въздухоплавателната организация при управлението на безопасността се проверява спрямо показателите и целите за ефективност, посочени в СУБ или в съответствие с разработени процедури. (3) За определяне и оценка на ефективността на системите за докладване и връзките им със системите за управление на безопасността се използват методите, посочени в Doc. 9859 „Наръчник по управление на безопасността“ (Safety Management Manual) на Международната организация за гражданско въздухоплаване. Чл. 21. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ извършва периодични одити на системите за докладване и анализ на авиационните събития на въздухоплавателните организации. (2) При планирането на одитите по ал. 1 се взема предвид следната информация, свързана с докладването и анализа на авиационни събития: 1. резултати от проверките на качеството на докладите и анализите за авиационни събития, извършвани съгласно чл. 14; 2. резултати от прегледите на безопасността, получени съгласно чл. 18; 3. рискове, идентифицирани чрез мониторинг на показателите/индикаторите за безопасност; 4. всяка регистрирана информация, която оказва влияние върху безопасността; 5. данни от доклади за безопасност от национални и международни органи; 6. културата на докладване в рамките на организацията; 7. степен на тежест на събитията; 8. резултати от предишни одити. (3) Одитите по ал. 1 задължително включват прегледи на прилагането на принципа на култура на справедливост. Чл. 22. (1) Създава се консултативен съвет за безопасност в гражданското въздухоплаване (КСБГВ) към главния директор на ГД ГВА. (2) В консултативния съвет по ал. 1 участват ръководителите или определени от тях представители на: 1. Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“; 2. операторите на гражданските летища за обществено ползване; 3. асоциациите на българските авиокомпании; 4. асоциациите на леката авиация; 5. организации за наземно обслужване; 6. организации за техническо обслужване; 7. авиационни учебни центрове; 8. Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт; 9. Асоциации на оператори на БЛС. Чл. 23. (1) Консултативният съвет за безопасност в гражданското въздухоплаване обсъжда и дава становища относно националните цели (нива) за безопасност и мерките за подобряване на безопасността в гражданското въздухоплаване, разработени от ГД ГВА, които се включват в Националния план за безопасност в гражданското въздухоплаване, който е приложение към Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване по чл. 16б, ал. 1, т. 3а от Закона за гражданското въздухоплаване. (2) Членовете на КСБГВ се запознават с годишния преглед по чл. 25, ал. 1 и дават препоръки за подобряване състоянието на безопасността. (3) Консултативният съвет за безопасност в гражданското въздухоплаване заседава в следните случаи: 1. веднъж годишно за обсъждане на националните цели (нива) за безопасност и мерките за подобряване на безопасността в гражданското въздухоплаване; 2. при извънредни ситуации, свързани с произшествия и кризи в авиацията. Чл. 24. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изготвя и актуализира Националния план за безопасност в гражданското въздухоплаване и Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване и ги предоставя за одобрение от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (2) След одобрение от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Националният план за безопасност в гражданското въздухоплаване и Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване се публикуват на страницата на ГД ГВА и се изпращат на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз. Чл. 25. (1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изготвя годишен преглед за състоянието на безопасността и го представя на КСБГВ. (2) Годишният преглед по ал. 1 се публикува на сайта на ГД ГВА. Чл. 26. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ издава бюлетини за безопасност, когато има установени действителни или потенциални заплахи за безопасността и сигурността във въздухоплаването, както и при установени негативни тенденции при анализите на авиационните събития. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Авиационно събитие“ е събитие по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент № 376/2014. 2. „Въздухоплавателна организация“ е организация по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент № 376/2014. 3. „Култура на справедливост“ е понятие по смисъла на чл. 2, т. 12 от Регламент № 376/2014. 4. „Култура на докладване“ е култура, в която във въздухоплавателната организация се създава и поддържа атмосфера, в която персоналът притежава увереност да докладва за събития, имащи отношение към безопасността, без страх от обвинение. Персоналът е запознат с изискванията за конфиденциалност на информацията при докладване на авиационни и други събития, свързани с безопасността, и е наясно, че информацията няма да се използва за други цели освен за безопасността. Понятието „култура на докладване“ е част от „културата на безопасността“ по смисъла на приложение 19 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и на Doc. 9859 „Наръчник за управление на безопасността“ на Международната организация за гражданско въздухоплаване. 5. „Таксономия ADREP“ е набор от дефиниции и описания, използвани по време на събирането и на докладването на данни за произшествия и инциденти в рамките на Международната организация за гражданска авиация. ADREP е съкращение от „Accident/ Incident Data Reporting“ (докладване на данни за произшествия и инциденти). 6. „Безпилотна летателна система (БЛС)“ е система по смисъла на чл. 2, т. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 г. относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства (ОВ, L 152/45 от 2019 г.). 7. „Лека авиация“ са малки въздухоплавателни средства с максимално сертифицирано излетно тегло под 5700 кг. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 16а, т. 18 от Закона за гражданското въздухоплаване. § 3. В Наредба № 13 от 27.01.1999 г. за разследване на авиационни произшествия (обн., ДВ, бр. 12 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2004 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 4 от 2007 г., бр. 90 от 2012 г., бр. 6 от 2016 г.; изм., бр. 12 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9 ал. 1 се изменя така: „(1) Докладването на авиационно произшествие и на сериозен инцидент се извършва по реда на чл. 8 от Наредба № 376 от 2021 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване. За целите на разследването във връзка с безопасността на авиационните произшествия и инциденти с граждански ВС авиационните събития се класифицират от Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт в системата ЕССАIRS.“ 2. Наименованието на глава шеста се изменя така: „ Глава шеста ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА АВИАЦИОННИ ПРОИЗШЕСТВИЯ“. 3. Член 20 се изменя така: „ Чл. 20. (1) Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт наблюдава състоянието на безопасността в гражданското въздухоплаване, организира разпространяването на информационни бюлетини, свързани с безопасността на полетите, изготвя и съхранява архив на документите от извършените разследвания, поддържа информационна система с база данни от авиационните произшествия, сериозни инциденти и инциденти. (2) Запазването на анонимността е задължително при разработване на годишния анализ и информационните бюлетини по безопасността на полетите от НБРПВВЖТ.“ 4. Член 21 се отменя. 5. Член 22 се отменя. 6. Член 23 се отменя. 7. Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1 се отменя. § 4. В чл. 10, ал. 1 т. 18 от Наредба № 37 от 19.10.2016 г. за авиационните оператори (обн., ДВ, бр. 87 от 2016 г.; изм., бр. 40 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 53 от 2018 г.; доп., бр. 55 от 2019 г.; изм., бр. 12 от 2020 г.) се изменя така: „18. докладва за настъпило авиационно събитие до ГД „ГВА“ и до Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт по ред и условия, регламентирани с наредбата по чл. 16а, т. 18 от Закона за гражданското въздухоплаване;“. Министър: Росен Желязков 2196 КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ПРАВИЛА за достъп до преписки, свързани с установяване на нарушения по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Достъпът до преписките на Комисията за енергийно и водно регулиране (комисията) при образувано производство по установяване на нарушение по чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (Регламент (ЕС) № 1227/2011) е една от процесуалните гаранции за прилагане принципа на равнопоставеност и за съблюдаване правото на защита. Достъпът до преписките е уреден в чл. 74м, ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Комисията е длъжна да предостави на лицата, предприятията или обединенията от предприятия, според случая, възможност да представят становищата си, когато са установени данни ВЕСТНИК за евентуално нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, като същите имат право на достъп до преписката на комисията, за да бъде изцяло зачетено правото им на защита в производството. Настоящите правила определят рамката за упражняване на правото, уредено в споменатите по-горе разпоредби. То не обхваща възможността за предоставяне на документи по други производства на комисията. Чл. 2. Използваният в настоящите правила термин „достъп до преписка“ се отнася единствено до достъпа, предоставян на лица, предприятия или обединения от предприятия, спрямо които комисията е взела решение по чл. 74м от ЗЕ. С правилата се изяснява кой има право на достъп до преписката за тази цел. Чл. 3. Тези правила уреждат също реда за определяне, използване и съхранение на материалите, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна, както и достъпа на страните по производства за установяване на нарушения на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна. Не се предоставя достъп до вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (АСРЕ) и регулаторни органи на държави – членки на Европейския съюз. Чл. 4. Тези правила целят осигуряване на прозрачност с оглед защитата на правата на лицата, предоставящи информация в хода на производствата по глава седма „а“ от ЗЕ и осигуряване на ефективното упражняване на правото на защита от проверяваните лица. Глава втора СУБЕКТИ И ОБХВАТ НА ДОСТЪПА Чл. 5. Комисията предоставя достъп до материалите на страните в производствата по установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011. 1. Предназначението на достъпа до преписката при проучване за установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 е да се създадат условия за ефективно упражняване на правото на защита на предприятията, на които е изпратен доклад с твърдения за нарушение по чл. 74м, ал. 4 от ЗЕ. Достъпът се предоставя по искане на лицата и предприятията, получили доклада и наричани по-долу „страните“. 2. Страните трябва да имат възможността да се запознаят с информацията по преписката на комисията, за да могат ефективно да изразят становищата си по предварителните заключения, изложени в доклада на длъжностните лица в съответствие с чл. 74м, ал. 4 от ЗЕ. За целта на страните се предоставя достъп до всички материали1, свързани с производството, съставляващи преписката на комисията, с изключение на тези, които представляват производствена, търговска или друга защитена от закон тайна по смисъла на ЗЕ, както и до вътрешните документи на комисията. 3. Резултатите от експертиза, възложена във връзка с производството в съответствие с чл. 74и от ЗЕ, са достъпни заедно със заданието и методиката за извършване на експертизата. Чл. 6. Страните имат право на достъп до всички материали, свързани с конкретното производство, образувано в комисията спрямо тях, с изключение на материалите, посочени в чл. 7 от тези правила. 1. Преписката на комисията при проучване за установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 (преписката) се състои от всички документи, които са получени, представени и/или събрани от длъжностните лица, на които със заповед на председателя на комисията в съответствие с чл. 74а, ал. 6 от ЗЕ е възложено да извършат проучването. 2. В случай че в хода на проучването се получат документи, за които след преглед от страна на длъжностните лица се окаже, че не са свързани с предмета на проучвания случай, тези документи могат да бъдат върнати на предприятията, от които са били получени. След връщането им тези документи повече не са част от преписката. Чл. 7. Вътрешните документи на комисията нямат доказателствена сила за наличието или липсата на нарушение на Регламент (ЕС) № 1227/2011, нито създават права и задължения за страните в производство пред комисията. 1. Вътрешните документи на комисията, до които не се предоставя достъп, включват: а) документите, създадени от дирекция „Мониторинг и контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия“ (дирекцията) и/или от други звена на администрацията на комисията в хода на производствата по установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 (проекти, становища, доклади на работни групи, докладни записки и др.); б) документите, представляващи кореспонденция на длъжностни лица от дирекцията с АСРЕ, с регулаторни органи на други държави – членки на ЕС, с Европейската комисия (ЕК) и с други институции в рамките на ЕС; в) документите, представляващи кореспонденция на комисията с други държавни В настоящите правила терминът „материали“ се използва за всички форми на информационна поддръжка независимо от средството за съхраняване. Терминът се отнася за всички документи на хартиен или електронен носител, така и за документи, получени по електронен път. Включват се и всички видове електронни устройства за съхранение на данни, налични понастоящем или в бъдеще. 1 ВЕСТНИК 3 органи, вкл. органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, с изключение на материали (становища, информация и т.н.), изискани от комисията във връзка с конкретното производство; г) документите, представляващи кореспонденция на комисията с органи от държави извън ЕС, включително с техните национални регулаторни органи, както и в случаите когато между Европейската общност или АСРЕ и трета страна и/или комисията и трета страна има сключено споразумение за опазване поверителността при обмена на информация; д) протоколите от заседанията на комисията и други документи, създадени или съхранявани в комисията, свързани с оперативната є дейност. 2. Комисията по своя преценка може да предостави достъп на страните до информация и материали, получени от АСРЕ и/или регулаторни органи на други държави – членки на ЕС, или от ЕК, ако това има съществено значение за осигуряване на правото им на защита. В този случай, преди да се предостави достъп, комисията задължително се консултира с АСРЕ или съответния регулаторен орган, за да идентифицира информацията, която представлява производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. 3. Не се предоставя достъп до материалите, които съдържат производствена или търговска тайна. Тези материали включват факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност на дадено предприятие, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Примери за такава информация са: сключваните сделки и получените нареждания за сключване на сделки с енергийни продукти на едро, включително оттеглени и анулирани нареждания, техническа и/или финансова информация, критерии за изготвяне на планове за търговия, стратегии за търговия на пазара на едро на енергия, източници на доставка, произведени и продадени количества, пазарни дялове, списъци с клиенти и доставчици, маркетингови планове, структура на разходите и цените, и други подобни. 4. Материалите, които съдържат друга защитена от закон тайна включват информация, която не подлежи на разкриване или разкриването є се подчинява на специални правила съгласно закон. Така например за класифицираната информация се прилага редът на Закона за защита на класифицираната информация, а за информацията, съдържаща лични данни – редът на Закона за защита на личните данни. 5. Самоличността на лицата по чл. 74д от ЗЕ се счита за защитена информация, като на страните се предоставя достъп само до неповерителен вариант на предоставената от лицето информация. Глава трета ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА КАТО ПОВЕРИТЕЛНА Чл. 8. Всяко лице, което предоставя или е предоставило материали в комисията в хода на производство по установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, посочва материалите или тези части от тях, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, по смисъла на ЗЕ и следва да бъдат защитени от достъп като поверителни. Чл. 9. В посочен от директора на дирекцията срок лицето предоставя списък на материалите, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, и мотивира твърдението си за всеки един документ, като посочва по какъв начин разкриването на информацията би могло да навреди сериозно на личността му, предприятието му или на негов служител. Чл. 10. Искането за поверителност може да бъде подадено само относно информация, предоставена от същото лице, и не може да касае информация, получена от други източници. Чл. 11. Всички материали, за които лицето твърди, че съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, трябва да бъдат предоставени и в неповерителен вариант, в който са заличени всички данни, които лицето смята за поверителни, включително и лични данни. Заличената информация трябва да бъде отбелязана с (...), а съдържанието є – кратко описано. В случай че цялата информация в даден документ се счита за поверителна, тя трябва да бъде обобщена накратко. Чл. 12. Неповерителният вариант на представените материали, както и обозначаването на местата със заличената поверителна информация трябва да бъде предоставено по начин, който да позволява на страните да преценят дали заличената информация е от значение за упражняване на правото им на защита и съответно дали има основание да поискат да им се предостави достъп и до поверителните материали. Глава четвърта РАЗКРИВАНЕ НА ПОВЕРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Чл. 13. Когато изискванията по глава III не са изпълнени, лицето, което е предоставило информация, се уведомява от директора на дирекцията за изискванията, на които трябва да отговаря неповерителният вариант на материалите, и за констатираните нередовности в искането. В писмото се определя срок за отстраняване на нередовностите. Чл. 14. Когато нередовностите не бъдат отстранени в указания срок, комисията може да приеме с решението по чл. 74м, ал. 2 от ЗЕ, че материалите, за които не са спазени изискванията по глава III, не са поверителни и същите ще бъдат разкрити в тяхната цялост. Чл. 15. В случай че в хода на производство по установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 ВЕСТНИК от Регламент (ЕС) № 1227/2011 няколко лица предоставят едни и същи материали, посочени като поверителни от някой от тях и като неповерителни от друг, се приема, че представените материали са поверителни. Чл. 16. В производствата по установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 квалифицирането на дадена информация като поверителна не е пречка за разкриването є, ако тази информация е необходима за доказване на твърдяното нарушение („уличаващ документ“) или може да се окаже нужна за оневиняване на страната („оневиняващ документ“). В този случай има предимство изискването за спазване правото на защита на страните чрез осигуряване на възможно най-широк достъп до преписката на комисията пред мерките за опазване на поверителната информация на други страни. Комисията преценява във всеки конкретен случай дали е налице необходимост от разкриване на поверителна информация, като оценява всички релевантни фактори, включително: значението на информацията за установяване дали е извършено нарушение, както и доказателствената є стойност; дали информацията е безусловно необходима за доказване на нарушението; доколко информацията е чувствителна (в каква степен разкриването на тази информация би могло да увреди интересите на съответното лице или предприятие); първоначалната преценка относно тежестта на твърдяното нарушение. Чл. 17. Членовете на комисията, длъжностните лица, както и външни експерти, на които комисията е възложила извършване на експертиза по чл. 74и от ЗЕ, получили по някакъв начин в производствата по установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 достъп до информация, представляваща производствена, търговска, служебна или друга защитена от закон тайна, нямат право да я разпространяват по какъвто и да е било начин. Глава пета ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТЪП ДО МАТЕРИАЛИТЕ Чл. 18. (1) Достъп на страните до материалите в производства за установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 се предоставя след изпращането на доклада по чл. 74м, ал. 4 от ЗЕ, с който се уведомяват за срока, определен от комисията за предоставяне на становище. В уведомлението се посочва и мястото за запознаване с документите по преписката. (2) Страните имат право да получат копие на предварително заявени материали по неповерителната версия на преписката. Чл. 19. С цел улесняване на достъпа до материалите страните получават и списък с номерирано съдържание на неповерителните документи, от които е съставена преписката, както и списък с поверителните материали по преписката. Чл. 20. Комисията осигурява достъп до материалите, събрани в хода на проучването, в оригиналния им вид. Комисията не е длъжна да предоставя преводи на документи, които са на чужд език. Чл. 21. В съкратения вариант на решението на комисията по чл. 74н от ЗЕ, който се публикува на интернет страницата на комисията, поверителната информация се заличава със знак „..............“. Чл. 22. Достъп до материалите по преписката в съответствие с настоящите правила се предоставя след подписване на декларация от страните, че получената информация е предмет на производство за установяване на нарушение по чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 и ще се използва единствено за целите на ЗЕ. Декларацията е неразделна част от протокол за запознаване с материалите по преписката, който се подписва от страните при първото осъществяване на достъп до преписката. Чл. 23. Всички материали, които страните са обосновали като съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, се съхраняват в отделна папка, върху която е отбелязано „поверително“ в съответствие с Вътрешните правила за осъществяване на дейността на дирекция „Мониторинг и контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия“. Чл. 24. Решенията, съдържащи данни и обстоятелства, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, се подписват в два екземпляра – пълен и съкратен. Оригиналите на решенията се съхраняват в архива на регистъра на дирекцията. Чл. 25. Решението на комисията, с което се установява нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 и се налагат санкции, подлежи на публично публикуване в съкратен вариант на интернет страницата на комисията. За решението се уведомява АСРЕ. В съкратения вариант на решението се заличават всички данни и обстоятелства, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, както и данни за всички участници в производството и други лица, предоставили информация и доказателства, като на мястото на тези данни е поставен знак (.......)*. Чл. 26. Съкратеният вариант на решенията се публикува с цел осигуряване на прозрачност, последователност и предвидимост и носи следното обозначение: В публикуваната версия на това решение някои от данните са заличени в съответствие с чл. 74а, ал. 8 и чл. 74к от ЗЕ. Заличените данни са отбелязани с (.....)* Чл. 27. Когато правата на страна в производството за установяване на нарушение по чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 се упражняват от представител по пълномощие, същият представя надлежно оформено пълномощно по образец съгласно приложението – неразделна част от тези правила. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Настоящите правила са приети на основание чл. 155о, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране с решение по протокол № 4R от 8.04.2021 г. по т. 2 и влизат в сила от датата на обнародването им в „Държавен вестник“. § 2. С цел осигуряване на прозрачност, последователност и предвидимост настоящите правила се публикуват на страницата на комисията в интернет. За председател: Александър Йорданов Приложение към чл. 27 ПЪЛНОМОЩНО София, Дата [DD/ММ/УУУУ] До Директора на дирекция „Мониторинг и контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия“ в Комисията за енергийно и водно регулиране Бул. Княз Ал. Дондуков № 8 – 10, гр. София Относно: Пълномощно по дело № ……………. Уважаеми директор, [ИМЕТО НА ДРУЖЕСТВОТО + ТОЧНИЯ АДРЕС], по-нататък наричано „дружеството“, представлявано от (името на представителя на дружеството), с настоящото възлага на [адвокат/и ] от [правна кантора, адвокат, точен адрес], да представляват дружеството във връзка с производството по глава седма „а“ от Закона за енергетиката за установяване на нарушение на чл. 3 и/или 5 от Регламент (ЕС) №1227/2011 г. делото [НОМЕР – ИМЕ] („производството“). Представителят на дружеството има правомощия да предприема за и от името на дружеството всякакви съответни действия по отношение на производството, включително подаване на документи, получаване на документи, искания за предоставяне на информация и представляване на дружеството на срещи с длъжностните лица, осъществяващи проверката. Това представляване включва също така правомощия да получава достъп до материалите по делото и да изисква и да получава копия от документи, съдържащи се в преписката по производството. Подпис: _______________________ [ИМЕ и ДЛЪЖНОСТ НА ПРЕДСТАВЛЯВАЩИЯ ДРУЖЕСТВОТО, надлежно упълномощен да подписва от името на дружеството] МЕТОДИКА за определяне на санкциите и глобите, налагани по чл. 224г от Закона за енергетиката Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Тази методика се приема на основание чл. 224г от Закона за енергетиката (ЗЕ), според който Комисията за енергийно и водно регулиране (наричана по-нататък „комисията“) има правомощие с решение да налага санкции на юридическо лице или едноличен търговец, който наруши или извърши действия с цел да наруши чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (Регламент (ЕС) № 1227/2011) и да налага глоби на физическо лице, което наруши или извърши действия с цел да наруши чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011. Чл. 2. При упражняване на своето правомощие за налагане на санкциите и глобите при нарушение на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 комисията се ръководи от принципите на ефективност и пропорционалност чрез отразяване на сериозността на нарушенията с цел постигане на възпиращ ефект. 1. Правомощието на комисията за налагане на санкции на юридическо лице или ед нол и чен т ърг овец , кой т о нару шиили извърши действия с цел да наруши чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, е едно от средствата, които са є предоставени с цел изпълнение на задачата по глава седма „а“ от ЗЕ „Контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011“. Това правомощие включва както задължението за разследване и санкциониране на отделните нарушения, така и задължението санкциите да са пропорционални на нарушението и да имат възпиращ ефект. Санкциите следва да имат достатъчен възпиращ ефект не само за да се санкционират съответните предприятия (специфично възпиране), но също така и за възпиране на други предприятия да предприемат или да продължат поведение, което противоречи на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011. 2. За постигането целите по чл. 2, т. 1 комисията определя стойността на продажбите на стоките или услугите, с които е свързано нарушението, като основа за определянето на размера на санкцията. 3. При определяне на конкретните размери на санкциите комисията взема предвид тежестта и степента на влияние върху пазара на едро на енергия, продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отег- ВЕСТНИК чаващите отговорността обстоятелства, като не може да превиши максималния размер, определен в чл. 224г от ЗЕ. 4. Комисията определя размера на имуществените санкции по метода, описан в чл. 6. Пример за прилагането на посочения ред е представен в приложението, което е неразделна част от тази методика. Чл. 3. В съответствие с принципите на безпристрастност и правна сигурност във всяко свое решение, с което налага санкция на юридическо лице и едноличен търговец или глоба на физическо лице, комисията излага конкретните си мотиви относно индивидуализацията на имуществената санкция или глобата. Чл. 4. При определяне на конкретните размери на имуществените санкции и глобите комисията осигурява достатъчна степен на прозрачност и предвидимост. Комисията не прилага автоматични аритметични методи за определяне на санкциите с оглед предотвратяване възможността на нарушителите да изчислят предварително точния размер на санкцията, която би им била наложена, с цел да калкулират този размер като „разход нарушение“. Чл. 5. Изчислението на санкцията, когато е свързано със стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, осигурява подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест и принос на всяко предприятие в осъществяване на нарушението. Позоваването на тези фактори осигурява добър показател за порядъка на степента на санкцията и не следва да бъде разглеждано като основа на метод за автоматично и аритметично изчисление. Глава втора ОПРЕДЕЛ ЯНЕ Н А ИМ У ЩЕС ТВЕНИ ТЕ САНКЦИИ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 3 И 5 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1227/2011 Чл. 6. Им у ществените санк ции за нарушения на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 се определят при прилагане на двустепенен метод, като първо се индивидуализира основен размер на санкцията, след което същият се увеличава или намалява при наличие на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Чл. 7. Основният размер на имуществените санкции се определя чрез използване на стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, като се прилага следната методология: 1. изчисляване на стойността на продажбите: а) при определяне на основния размер на налаганите санкции комисията отчита стойността на продажбите на предприятието на енергийни продукти на едро на съответния пазар за търговия на едро с енергия, с които нарушението е свързано пряко или косвено; б) п ри оп р еде л я не на с т ой но стта на продажбите на предприятието комисията отчита най-надеждните налични данни за това предприятие; в) стойността на продажбите се определя преди калкулирането на данък добавена стойност (ДДС) и други данъци, пряко свързани с продажбите; 2. определ яне на основни я размер на санкцията: а) основни я т размер на санк ция та се обвързва със стойността на продажбите в зависимост от степента на тежестта на нарушението; б) за предприятията комисията определя основния размер на санкцията като процент от стойността на продажбите в зависимост от тежестта на нарушението, както следва: – за леките нарушения – до 4 % от стойността на продажбите; – за не особено тежките нарушения – от 4 % до 7 % от стойността на продажбите; – за тежките нарушения – от 7 % до 10 % от стойността на продажбите; в) оценката на т ежес т та се извърш ва на индивидуална основа за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички относими обстоятелства по случая; г) комисията оценява тежестта на нарушението, като се вземат предвид всички о т но си миобст оя т е лс т ва на кон кретния случай, като: – за леки нарушения се считат случаите, когато нарушението не е довело до неблагоприятна динамика и стойност на цените на енергийните продукти на съответния пазар на едро с енергия; осъществените сделки в резултат на нарушението са незначителни по обем и не са повлияли на конкуренцията на пазара на едро и върху поведението на другите участници на пазара на едро; – за не особено тежки нарушения се считат случаите, когато нарушенията имат незначителен ефект върху цените на енергийните продукти на пазара на едро; реализираните вследствие на нарушенията сделки имат ограничено влияние върху останалите участници на пазара на едро на енергия; – за тежки се считат тези нарушения, които оказват или биха могли да окажат значително и трайно във времето въздействие върху цените на енергийните продукти на едро и биха нарушили ефективната конку ренция и ограничили избора на другите участници на пазара. ВЕСТНИК 7 Чл. 8. Основният размер на санкцията може да бъде увеличен или намален с до 10 % за установено смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство, като: 1. за отегчаващи вината обстоятелства се приемат: а) повторно извършване на същото или друго нарушение на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, установено от комисията или друг национален регулаторен орган на държава – членка на ЕС; б) неоказване на съдействие или възпрепятстване на длъжностните лица на комисията при извършване на проверки на място; в) непредоставяне на информация на длъжностните лица, осъществяващи проверката, или предоставяне на неточна, непълна или подвеждаща информация; г) неявяване в комисията за снемане на устни обяснения; д) несъхраняване за нормативно-регламентирания срок на телефонни разговори и информация, свързани с осъществяваните сделки на пазара на едро от нарушителя; е) роля на инициатор, лидер или подбудител за извършване на нарушението или у п ра жня ва не нап ри н у да сп ря мо д ру г и предприятия да се включат в нарушението; ж) други, в зависимост от конкретния случай; 2. за смекчаващи вината обстоятелства се приемат: а) прекратяване на нарушението веднага след получаване на уведомление от комисията за образувано производство за установяване на нарушение по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011; б) оказване на ефективно съдействие на длъжностните лица при осъществяване на проверките на място; в) предоставяне на пълна и точна информация, свързана с нарушението; г) представяне на допълнителна информация относно нарушението извън изисканата от комисията; д) дру ги, в зависимост от конкретни я случай. Чл. 9. Комисията може да наложи санкция за извършени нарушения на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 с увеличение за възпиращ ефект до 25 % от основния размер (специално увеличение с възпираща цел). Чл. 10. Когато изчисленият размер на санкцията превиши максималния законов размер от 10 % от общия оборот на предприятието за предходната финансова година, санкцията се намалява до законоустановения максимален размер. За предходна финансова година се счита годината преди решението на КЕВР за налагане на санкцията. Глава трета ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГЛОБИТЕ НА ФИЗИЧЕС­ КИ ЛИЦА ПО ЧЛ. 224Г, АЛ. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИК АТА Чл. 11. При определяне размера на глобите по чл. 224г, ал. 2 от ЗЕ комисията взема предвид тежестта и продължителността на нарушението и качеството, в което е действало лицето, като се отчита степента, в която конкретното физическо лице е съдействало и/ или участвало непосредствено в извършването и/или докладването, и/или установяване на нарушението от комисията, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Чл. 12. За определяне на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства се прилагат, доколкото е приложимо, разпоредбите на чл. 8 от тази методика. Следването на въведени от участника на пазара вътрешни системи, правила и процедури за предотвратяване и преустановяване на нарушения по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство, а неспазването им – за отегчаващо отговорността обстоятелство. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази методика: 1. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за нарушение на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. При определяне на конкретните размери на имуществените санкции и глобите, комисията използва закръглени числа. § 3. Настоящата методика е приета на основание чл. 224г, ал. 3 от Закона за енерг етик ата на заседа н ие на Ком иси я та за енергийно и водно регулиране с решение по протокол № 4R от 8.04.2021 г. по т. 1 и влиза в сила от датата на нейното обнародване в „Държавен вестник“. § 4. С цел осигуряване на прозрачност и безпристрастност относно начина и критериите за изчисляване на санкциите и глобите ВЕСТНИК на основание чл. 224г, ал. 3 от Закона за енергетиката, методиката се публикува на страницата на комисията в интернет. За председател: Александър Йорданов Приложение към чл. 2, т. 4 Пример: Предприятията АиБ са осъществили нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 чрез осъществена манипулация на пазара, изразяваща се в предварително уговорена сделка на стойност 1 900 000 лв. Сделката е довела до ограничаване на конкуренцията и избора на останалите участници на пазара. Нарушението се квалифицира като сериозно и при изчисление на основния размер на санкцията се използва размер 10 % от стойността на сделката: -1 900 000*0.1 = 190 000 лв. Предприятие А възпрепятства проучването и не предоставя точна и пълна информация. Налице е отегчаващо вината обстоятелство и се добавят 10 % към определения основен размер на имуществената санкция: 10 % от 190 000 лв. = 19 000 лв. Предприятие А е инициатор на нарушението и към размера на санкцията се прави специално увеличение с възпираща цел от 25 %. 190 000 *0,25 = 47 500 лв. Предприятие А Основен размер на санкцията – 190 000 лв. Отегчаващ размер – 19 000 лв. Възпиращ ефект – 47 500 лв. Общ размер на санкцията за предприятие А – 256 500 лв. Законоустановен максимум на санкцията: Предприятието има нетни приходи за предходната финансова година 10 млн. лв. 10 % от тази сума е 1 млн. лв., което е над изчисления размер на санкцията. Предприятие Б Основен размер на санкцията – 190 000 лв. Смекчаващ размер – 19 000 лв. Общ размер на санкцията за предприятие Б – 171 000 лв. Законоустановен максимум на санкцията. Предприятието има нетни приходи за предходната финансова година 1 млн. лв. 10 % от тази сума е 100 000 лв., което е под изчисления размер на санкцията. Изчислената санкция се намалява до законоустановения максимум или 100 000 лв. 2299 Адрес на редакцията: 1169 София, пл. Народно събрание № 2, тел. 02 939-35-17 е-mаil: DVеst@раrliаmеnt.bg, rumеn@раrliаmеnt.bg. Електронна страница на „Държавен вестник“: httр://dv.раrliаmеnt.bg IВАN номерът на банковата сметка на „Държавен вестник“ е: ВG10ВNВG96613100170401, ВIС на БНБ – ВNВGВGSD Печат: „Алианс Принт“ – ЕООД, София 1592, ул. Илия Бешков № 3 ВЕСТНИК ISSN 0205 – 0900