НАРЕДБА № 4 за оценка на въздействието върху околната среда

НАРЕДБА № 4 за оценка на въздействието върху околната среда (Обн. ДВ бр. 84/1998) НАРЕДБА № 4 от 7 юли 1998 г. за оценка на въздействието върху околната среда Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проектите, обектите и дейностите, определени с чл. 20 и § 9 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Чл. 2. (1) Предмет на ОВОС са: 1. националните и регионалните инвестиционни програми за развитие; 2. териториалноустройствените, общите и подробните градоустройствени планове и техните изменения, с които се предвижда промяна на функционалното предназначение на застрояването с производства и дейности, посочени в приложението по чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗООС; 3. застроителните решения, свързани с промяна на функционалното предназначение на земята в земеделския и горския фонд с производства и дейности, посочени в приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗООС; 4. проектите за нови обекти и проектите за разширение или преустройство с промяна на производствената дейност на обекта в случаите, когато тя попада в обхвата на приложението към чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗООС; 5. обектите в експлоатация по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда: а) периодично — по списък, утвърждаван ежегодно от министъра на околната среда и водите, като за големи обекти замърсители оценка се прави поне веднъж на 5 години; б) при констатирано системно нарушение на нормативната уредба по околната среда, със заповед на министъра на околната среда и водите; 6. обектите, които подлежат на приватизация или реституция — за случаите, за които с мотивирано предписание на компетентния орган по околната среда се предполагат настъпили екологични щети от минали действия или бездействия до момента на приватизация или реституция. (2) Оценка на въздействието върху околната среда може да се извършва и по предложение на заинтересувани физически и юридически лица до компетентния орган по чл. 27 ЗООС, който се произнася по предложението в срок до 30 дни от постъпването му. Чл. 3. Резултатите от оценката на въздействието върху околната среда се оформят в доклад, изработен при условията и по реда на тази наредба. Чл. 4. (1) Изработването на доклада за ОВОС се възлага от: 1. лицето или органа, който финансира инвестиционната програма за развитие или устройствения план; 2. инвеститора на проекта за строителство или на застроителното решение; 3. собственика или ползвателя на обекта; 4. органа, който извършва приватизация или реституция. (2) Разходите за изработването на доклада за ОВОС са за сметка на неговия възложител. (3) Възложителят на доклада за ОВОС осигурява необходимата информация за извършването на оценката. Чл. 5. (1) Докладите за ОВОС се изработват от колектив независими експерти, които притежават съответната професионална компетентност. (2) Независими са експертите, които: 1. не са пряко заинтересувани от реализацията на проекта или осъществяването на дейността в качеството си на: а) възложител на програмата или устройствения план; б) инвеститор на строежа; в) собственик или ползвател на обекта; г) ръководител или член на управителен или контролен орган на юридическото лице — възложител, инвеститор, собственик или ползвател; 2. не са лица, които са: а) в трудово правоотношение с МОСВ, регионалните инспекции по околната среда и водите или Националния център по околна среда и устойчиво развитие; б) членове на експертните съвети за вземане на решения по ОВОС; 3. не са участвали в изработването на съответния проект по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4. (3) Професионалната компетентност се удостоверява с лиценз, издаден от министъра на околната среда и водите. Глава втора ПРОЦЕДУРИ ПО ОВОС Чл. 6. Конкретната процедура по ОВОС за всяка национална или регионална инвестиционна програма за развитие се определя в зависимост от вида, характера, спецификата, обхвата и предназначението на програмата от министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Чл. 7. Оценката за въздействието върху околната среда на териториалноустройствени и градоустройствени планове и техните изменения се извършва в следната последователност: 1. изработване на доклад за ОВОС едновременно с изработване на предварителния проект на плана; 2. провеждане на обществено обсъждане на доклада за ОВОС едновременно с извършване на обществената оценка на плана; в случаите, когато не се провежда обществена оценка, обществено обсъждане се извършва едновременно със съгласуването на плана; 3. допълване на доклада за ОВОС — за случаите, когато това се налага от настъпили промени в решенията на окончателния проект на плана или от резултатите на общественото обсъждане; 4. вземане на решение по доклада за ОВОС. Чл. 8. (1) Оценката на въздействие върху околната среда на застроителните решения се извършва в следната последователност: 1. изработване на предварителен доклад за ОВОС на проекта на застроително решение; 2. обществено обсъждане на предварителния доклад за ОВОС; 3. вземане на решение по предварителния доклад за ОВОС; 4. изработване на окончателен доклад за ОВОС на проекта, във фазата на проектиране, въз основа на която се издава разрешението за строеж на обекта върху територията, за която се изработва застроителното решение; 5. обществено обсъждане на окончателния доклад за ОВОС; 6. вземане на решение по окончателния доклад за ОВОС. (2) Когато с предварителния доклад за ОВОС е извършена прогноза и оценка на очакваните конкретни въздействия върху околната среда и са определени необходимите мерки за ограничаване на въздействията върху околната среда, органът по околната среда може да вземе окончателно решение по ОВОС. В тези случаи окончателен доклад за ОВОС не се изработва. Чл. 9. (1) Оценката на въздействие върху околната среда на проектите се извършва в следната последователност: 1. изработване на предварителен доклад за ОВОС на проекта в първоначалната фаза на проектиране; 2. обществено обсъждане на предварителния доклад за ОВОС; 3. вземане на решение по предварителния доклад за ОВОС; 4. изработване на окончателен доклад за ОВОС на проекта, във фазата на проектиране, въз основа на която се издава разрешението за строеж; 5. обществено обсъждане на окончателния доклад за ОВОС; 6. вземане на решение по окончателния доклад за ОВОС. (2) За случаите по чл. 8, ал. 2 окончателен доклад за ОВОС не се изработва. (3) При еднофазно проектиране и в случаите на двуфазно проектиране, при което работното проектиране се извършва по време на изпълнение на строителството, ОВОС се извършва в следната последователност: 1. изработване на окончателен доклад за ОВОС на проекта, въз основа на който се издава разрешението за строеж; 2. обществено обсъждане на окончателния доклад за ОВОС; 3. вземане на решение по окончателния доклад за ОВОС. (4) При обекти, които се въвеждат в експлоатация поетапно, ОВОС се извършва в следната последователност: 1. изработване на предварителен доклад за ОВОС на проекта на първия етап за въвеждане в експлоатация на обекта, въз основа на който се издава разрешението за строеж, като с доклада за ОВОС се определя и общото въздействие на целия обект върху околната среда; 2. обществено обсъждане на предварителния доклад за ОВОС; 3. вземане на решение по предварителния доклад за ОВОС; когато с предварителния доклад за ОВОС е извършена прогноза и оценка на очакваните конкретни въздействия върху околната среда и са определени мерките за ограничаване на допустимото въздействие върху околната среда от проекта на първия етап за въвеждане в експлоатация на обекта, органът по околната среда може да вземе окончателно решение по ОВОС за този етап; 4. изработване на окончателен доклад за ОВОС на проектите за отделните етапи за въвеждане на обекта в експлоатация; 5. обществено обсъждане на всеки следващ етап за въвеждане на обекта в експлоатация; 6. вземане на решения по окончателния доклад за ОВОС на всеки последващ етап за въвеждане на обекта в експлоатация. Чл. 10. Оценката на въздействие върху околната среда на обекти в експлоатация се извършва в следната последователност: 1. изработване на доклад за ОВОС; 2. обществено обсъждане на доклада за ОВОС; 3. вземане на решение по доклада за ОВОС. Чл. 11. (1) Оценката на въздействие върху околната среда на обектите, които подлежат на приватизация или реституция, се извършва в следната последователност: 1. изработване на доклад за ОВОС, включително с оценяване на настъпилите екологични щети до момента на приватизация или реституция; 2. обществено обсъждане на доклада за ОВОС; 3. вземане на решение по доклада за ОВОС. (2) За случаите, когато след приватизацията или реституцията се предвижда ново строителство, разширение или преустройство с промяна на функционалното предназначение на обекта или на част от него, се прилага редът по чл. 9. Чл. 12. Оценката на въздействие върху околната среда за проекти с трансгранично въздействие се извършва съгласно изискванията на тази наредба и на Конвенцията за оценка на въздействие върху околната среда в трансграничен контекст в следната последователност: 1. уведомяване на заинтересувани държави — страни по конвенцията, за предвидената в инвестиционното намерение дейност, която предполага въздействие върху околната среда на техни територии; 2. изработване на доклад за ОВОС; 3. предоставяне от МОСВ на доклада за ОВОС на заинтересувани държави; 4. обществено обсъждане на доклада за ОВОС и провеждане на консултации със заинтересувани държави относно резултатите от общественото обсъждане; 5. вземане на решение по доклада за ОВОС. Глава трета ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО ОВОС Чл. 13. (1) Докладът за ОВОС се изработва съобразно изискванията в приложенията на тази наредба: 1. доклад за ОВОС на програми и планове — съобразно общите изисквания на приложение № 1; 2. предварителен и/или окончателен доклад за ОВОС за проектите по приложението към ЗООС, включително за застроителните решения — съобразно изискванията на приложение № 2; 3. доклад за ОВОС на обекти в експлоатация, в това число за обекти, които подлежат на приватизация или реституция — съобразно изискванията на приложение № 3. (2) С предварителния доклад за ОВОС се извършва оценка на въздействието върху околната среда, с която равностойно се разглеждат възможните начини за реализиране на проектите, включително „нулева“ алтернатива, и се определят ограничителните параметри за следващите фази на проектиране. (3) Предварителен доклад се изисква задължително за проекти, с които се предвижда етапно изграждане и въвеждане в експлоатация на обекта, като с предварителния доклад за ОВОС задължително се определя общото въздействие върху околната среда на целия обект. (4) С окончателния доклад за ОВОС се оценяват нивото на технологиите в проекта, прави се инвентаризация на съвременното състояние на компонентите на околната среда и се дава прогноза за предполагаемите въздействия върху тях. На тази база се конкретизират мерките за осигуряване на допустимото въздействие върху околната среда. (5) С доклада за ОВОС на обекти в експлоатация се извършва анализ и оценка на причиняваните от производствената дейност въздействия върху околната и работната среда, на съответствията и на отклоненията от нормативната уредба по околната среда, по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и на програмата за решаване на екологичните и здравните проблеми. Чл. 14. (1) Възложителят на доклада за ОВОС и независимите експерти могат да провеждат консултации относно изискванията към доклада и за предварително определяне на неговия обхват с компетентните звена на органа, който издава решението по ОВОС. (2) Обхватът на доклада за ОВОС на програмите и плановете по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, както и конкретизиране на изискванията към доклада, се уточняват от междуведомствена комисия при МОСВ с участие на представители на заинтересуваните министерства и други ведомства в зависимост от вида, характера, спецификата, обхвата и предназначението на програмата или плана. Чл. 15. За вземане на решение по ОВОС възложителят задължително представя на компетентния орган: 1. най-малко три екземпляра на доклада за ОВОС; 2. най-малко три екземпляра на нетехническо (обяснително) резюме за резултатите от ОВОС; 3. списък на лицензираните експерти, изработили доклада за ОВОС, в който всеки експерт се подписва срещу разработените от него части на доклада; 4. копие от лицензите за удостоверяване на професионалната компетентност; 5. писмени декларации на експертите, с които се декларира тяхната независимост съобразно изискванията на чл. 4, ал. 2; 6. източниците на информация за компонентите на околната среда, които авторите са използвали в доклада за ОВОС; 7. други документи, които по преценка на компетентния орган са необходими за вземане на решението по ОВОС. Чл. 16. (1) При наличие на държавна, служебна или друга защитена от закона тайна възложителят на ОВОС я представя на компетентния орган като отделно приложение към доклада за ОВОС. (2) Компетентният орган за вземане на решение няма право да предоставя на трети лица представената информация по ал. 1. Глава четвърта ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОВОС Чл. 17. (1) Общественото обсъждане на резултатите от ОВОС се организира съвместно от общинските органи и компетентния орган, който издава решението по ОВОС. (2) В общественото обсъждане участват представители на общинската администрация, на държавни и обществени организации, обществеността и заинтересувани физически и юридически лица. (3) Общественото обсъждане на доклада за ОВОС се извършва в следния ред: 1. с предоставянето на документацията по ОВОС по чл. 15 възложителят на ОВОС представя един екземпляр от нея и на общинската администрация, на територията на която ще се реализира съответната програма, устройствен план или проект, или на територията, на която се осъществява съответната дейност; 2. органите по чл. 17, ал. 1 определят мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане, както и мястото и времето за обществен достъп до документацията по ОВОС, и ги обявяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко един месец преди срещата за общественото обсъждане; 3. провеждане на срещата за общественото обсъждане, като същата се ръководи от представител на компетентния орган, който издава решението по ОВОС. (4) За общественото обсъждане се води протокол от представител на компетентния орган по околната среда, към който се прилагат представените писмени становища на общественото обсъждане. (5) Органите по чл. 17, ал. 1 предоставят копие от материалите с резултатите от общественото обсъждане на възложителя на доклада за ОВОС най-късно в 14-дневен срок от датата на провеждане на общественото обсъждане. (6) Възложителят на доклада за ОВОС възлага допълването на доклада в съответствие с бележките и препоръките от протокола на общественото обсъждане и приложените към него писмени становища в срок, определен от компетентния орган за вземане на решение по ОВОС. Чл. 18. Разходите по общественото обсъждане се поемат от: 1. възложителите на ОВОС — разходите по обявяване на общественото обсъждане; 2. органите по чл. 17, ал. 1—разходите, свързани с осигуряване на помещения, в които се осъществява достъпът до документацията по ОВОС и се провежда общественото обсъждане, и разходите за участие на техните представители в общественото обсъждане; 3. участниците в общественото обсъждане на ОВОС — разходите (пътни, командировъчни и др.), свързани с предварителното запознаване с документацията по ОВОС, и за участието им в общественото обсъждане. Глава пета ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Оценка на въздействието върху околната среда“ е процес за установяване, анализиране, оценка и вземане на решение за възможните последствия от програми, проекти, обекти и дейности и техните практически алтернативи по отношение на риска за човешкото здраве и опазването на околната среда съобразно действащата в страната нормативна уредба по околната среда. 2. „Нормативна уредба по околната среда“ са: а) законите и подзаконовите нормативни актове, включително хигиенните, техническите и други норми и стандарти, които определят допустими въздействия върху компонентите на околната среда (атмосферен въздух, повърхностни и подземни води, отпадъци, опасни вещества, вредни физични фактори, земи и почви, земни недра, растителен и животински свят, защитени природни територии, ландшафт, културно наследство, здравно-хигиенни аспекти на околната среда) и техните показатели и са свързани с опазването на околната среда и на живота и здравето на хората; б) утвърдените от министъра на околната среда и водите методики, както и официално публикувани методики при съответна обосновка. 3. „Компетентни органи“ са определените с чл. 27 от Закона за опазване на околната среда органи, които трябва да предприемат дължимите по закона, тази наредба или други нормативни актове действия и дейности по опазване на околната среда, както следва: а) на територията на една община—органите на регионалната инспекция по околната среда и водите или общинските органи; б) на територията на няколко общини в обхвата на една регионална инспекция по околната среда и водите—органите на съответната регионална инспекция; в) на територията на няколко общини в обхвата на различни регионални инспекции по околната среда и водите—министърът на околната среда и водите или определен от него заместник-министър. 4. „Разширение“ е изграждане на нов подобект на територията на съществуващ обект и всяко пристрояване или надстрояване на съществуваща сграда, които представляват обект или в които се предвиждат дейности, включени в приложението към ЗООС. 5. „Преустройство“ е всяка промяна на предназначението на обект или отделни помещения, както и реконструкция или модернизация на съществуващ обект, чрез които се създава нов обект или условия за извършване на нови дейности, включени в приложението към ЗООС. 6. „Трансгранично въздействие“ е всяко въздействие, не специално с глобален характер, възникнало на територията на дадена държава, в резултат на предлагана дейност, чийто физически източник на въздействие е разположен изцяло или отчасти на територия, която е под юрисдикцията на друга държава. 7. „Заинтересувани страни“ (в трансграничен контекст) са държавата—източник на въздействие върху околната среда, и засегнатите от това въздействие други държави, страни по Конвенцията за въздействие върху околната среда в трансграничен контекст. 8. „План за собствен мониторинг“ е план за провеждане на периодични или непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества от съответно определени източници на замърсяване, които ще се провеждат или се провеждат от собственика или ползвателя на обекта. 9. „Нулева алтернатива“ е възможността да не се осъществява дейността, предвидена с проекта. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 22 от Закона за опазване на околната среда и отменя Наредба № 1 от 1995 г. за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 73 от 1995 г.). § 3. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на околната среда и водите съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Министър на околната среда и водите: Е. Манева За министър на регионалното развитие и благоустройството: Евг. Чачев Министър на здравеопазването: П. Бояджиев Министър на земеделието, горите и аграрната реформа: В. Върбанов Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 Общи изисквания за обхват и съдържание на доклада за ОВОС на програми и устройствени планове 1. Обща информация: наименование на програмата или плана, адрес на възложителя, лице за контакти—адрес и телефон; списък на лицензираните експерти, изработили доклада за ОВОС:писмена декларация на независимите експерти—автори на доклада за ОВОС; информационно осигуряване. 2. Анотация на програмата или плана: кратка характеристика на програмата или плана; посочват се мотивите за изработването и основните цели, които се поставят с програмата или плана; прилага се копие (на плана) в подходящ мащаб и одобреното задание за неговото изработване. 3.Анализ на съществуващото състояние и оценка на въздействието върху компонентите на околната среда, които се очаква да бъдат засегнати значително от предвижданията на програмата или плана: извършва се поотделно за всеки засегнат компонент на околната среда за териториалния обхват на въздействието върху него в следната последователност: 3.1. характеристика и анализ на компонента; 3.2. съществуващи проблеми на околната среда в чувствителни от екологична и здравнохигиенна гледна точка зони, които са от значение за развитието на програмата или плана, и по-специално защитени природни територии и територии и/или зони със специфичен хигиенно-охранителен статут и/или подлежащи на здравна защита; 3.3. прогноза за предполагаемото значително въздействие върху околната среда и здравето на населението: съдържа прогнозни оценки, които обхващат очакваните изменения в състоянието на отделните компоненти на околната среда от предвижданията на програмата или плана; 3.4. прогноза за общите екологични и здравно-хигиенни параметри на територията в резултат на реализирането на програмата или плана: допустима плътност и интензивност на застрояване, озеленяване и инженерно обезпечаване на територията и допустима степен на нарушаване на екологичното равновесие, прогнозна оценка за измененията в изградената селищна среда. 4. Характеристика на възможните начини за постигане на целите на програмата или плана, взети предвид при разработването на програмата или плана, и причините, поради които те не се приемат. Алтернативните решения могат да включват алтернативни типове инвестиционни проекти или алтернативно разположение на инвестиционните проекти, включително „нулева“ алтернатива. 5. Мерки, предвидени да предотвратят, намалят и където е възможно, да прекратят значителните вредни (отрицателни) въздействия върху околната среда и здравето на населението в резултат на изпълнението на програмата или плана. 6. Списък на използваните методики за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда с посочване на източника, в който са публикувани. 7. Заключение: съдържа предложение на авторите на ОВОС за приемане или отхвърляне на програмата или устройствения план, а при необходимост и препоръки за определяне на условия, при които програмата или планът могат да бъдат приложени. Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1, т. 2 Обхват и съдържание на доклада за ОВОС за проекти 1. Обща информация: 1.1. Наименование на проекта, адрес на инвеститора, лице за контакти—адрес и телефон; 1.2. Посочване на физическите и юридическите лица, които могат да бъдат засегнати от реализирането на проекта; 1.3. Местоположение—карта или схема и описание на района; 1.4. Законодателна и институционална рамка; 1.5. Информационно осигуряване. 2. Анотация на проекта: 2.1. Характеристика на технологичните процеси (технологична схема); 2.2. Обща необходима площ (дка, земеделска земя или земя в горски фонд, категория, етапи на усвояване; близост до защитени територии); 2.3. Основни суровини и материали; природни ресурси и енергийни източници (вид, количество, запаси и ресурси; годишно потребление); 2.4. Обвързаност с техническата инфраструктурата на района (включително съпътстващи дейности и производства); 2.5. Социален ефект (заетост на работната ръка, обществена необходимост, социални ползи), рискови работни места, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 2.6. Етапи за реализиране на проекта; 2.7. Стойност на проекта. 3. Анализ на съществуващото състояние, прогноза и оценка на предполагаемите въздействия върху компонентите на околната среда, които се очаква да бъдат засегнати от реализирането на проекта. Анализът и прогнозата се извършват: а) като оценка на възможностите (потенциала) за осъществяване на целите на проекта; б) като оценка на възможностите (потенциала) на околната среда да поеме прогнозните въздействия от реализирането на проекта. Значимостта на въздействието на предвижданите с проекта дейности върху компонентите на околната среда и техните параметри се оценява въз основа на следните критерии: в) териториален обхват на въздействието, който се оценява в зависимост от радиуса на въздействие; г) степен на въздействие при отчитане на съществуващ фон—в процент спрямо допустимата норма; д) продължителност на въздействието, характеризирано като краткотрайно или дълготрайно; е) честота на въздействието, характеризирана като ниска или висока и като периодично или постоянно въздействие; ж) оценка (характеристика) на кумулативните и комбинираните (синергични) въздействия върху околната среда. При извършването на анализа, прогнозата и оценката по отделните компоненти се определя прякото въздействие върху всеки един от тях при осъществяваване на отделните дейности по време на строителството и в процеса на експлоатацията на обекта. 3.1. Атмосферен въздух: 3.1.1. Кратка характеристика и анализ на климатичните и метеорологичните фактори, имащи отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздух; 3.1.2. Оценка на качеството на атмосферния въздух (по налични данни); 3.1.3. Характеристика на предвидените с проекта източници на замърсяване (количество и концентрация на емитираните замърсители); 3.1.4. Пречиствателни съоръжения (вид, пречиствателен ефект); 3.1.5. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на атмосферния въздух(замърсяването на атмосферния въздух), включително и на приземния слой на атмосферата, териториален обхват на зоните със замърсен въздух в резултат от реализацията на проекта, в т.ч.: а) емисии в съответствие с предвижданията на проекта, които ще влияят съществено върху околната среда, оценени като характер и значимост, чувствителност, въздействие върху климата и т.н.; б) прогноза за въздействие върху качеството на атмосферния въздух с установяване на териториалния обхват на съществуващото въздействие по утвърдената методика; в) определяне на компонентите на околната среда, върху които промененото качество на атмосферния въздух ще оказва съществено влияние; 3.1.6. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната норми и стандарти за допустимо съдържание, а при липса на такива—съобразно приетите критерии. 3.2. Повърхностни и подземни води: 3.2.1. Хидрогеоложки и хидроложки условия и фактори, влияещи върху количеството и качеството на повърхностните и подземните води; 3.2.2. Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водоприемниците; 3.2.3. Характеристика на водоизточниците и водопотреблението за обекта; 3.2.4. Източници на замърсяване, предвидени в проекта—количество и качество на отпадъчните води (по технологични потоци и общо), методи за пречистването им; 3.2.5. Технологична схема на пречистване и съоръжения (вид, пречиствателен ефект); 3.2.6. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на водните течения и подземните води вследствие предвидените с проекта водоползване, корекции на реки, хидротехнически съоръжения и др., както и тяхното влияние върху количествения режим и качествата на подземните води, общото състояние на водните екосистеми и процесите на самопречистване в условията на нормални и сухи години; 3.2.7. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на водоприемниците в резултат от реализацията на проекта; 3.2.8. Определяне на компонентите на околната среда, върху които променените хидроложки и хидрогеоложки условия и промененото качество на водите ще окажат съществено влияние. 3.3. Отпадъци: 3.3.1. Очаквано количество генерирани отпадъци (наименование, шифър, количество); 3.3.2. Събиране и извозване (описание на системата, складови помещения); 3.3.3. Преработка на отпадъка преди предаването му за крайно обезвреждане; 3.3.4. Депониране: а) описание на предвиждани с проекта депа и налични стари замърсявания с отпадъци, статут и състояние, в т.ч площ, видове заети територии, разстояние от обекта (населеното място), транспортна обезпеченост, план за закриване на депото; технология на експлоатация, форма на депониране—разделно, смесено; начало на експлоатация, капацитет, експлоатационен срок; б) прилага се карта-схема с териториално разположение на депото; в) организация и стопанисване, система за наблюдение и контрол; г) количества депонирани отпадъци по видове. 3.3.5. Други форми на обезвреждане; 3.3.6. Отпадъци предадени/получени за преработка/обезвреждане на/от други предприятия или внос/износ. 3.4. Опасни вещества (класификация по ООН): 3.4.1. Токсични вещества—източници, токсикологична характеристика; 3.4.2. Други опасни вещества—източници, вид, характеристика. 3.5. Вредни физични фактори—шум, вибрации и вредни лъчения (йонизиращи, нейонизиращи, топлинни и др), микроклимат, високо налягане и др.: 3.5.1. Съществуващи източници на вредни физични фактори и информация за техните въздействия; 3.5.2. Източници на вредни физични фактори, предвидени с проекта; 3.5.3. Прогноза и оценка на предполагаемите въздействия на вредните физични фактори. 3.6. Земи и почви: 3.6.1. Характеристика на състоянието на почвите и прогноза и оценка на въздействието върху почвите, в т.ч. нарушени земи (ерозирани, преовлажнени, засолени, вкислени, унищожени от стопански дейности и замърсени с вредни вещества и отпадъци) на територията на обекта и в граничещите с него земи по степени и зони на увреждане; 3.6.2. Нарушаване или промяна на категорията земя в зависимост от степента на замърсяване или увреждане на почвата; промяна на почвеното плодородие. 3.7. Земни недра: 3.7.1. Геоложка основа: а) характеристика на геоложката основа и прогноза и оценка на очакваните изменения в нея в резултат от реализирането на проекта; б) прогноза и оценка на очакваните въздействия на изменената геоложка основа върху съществуващите строежи, други обекти и компоненти на околната среда. 3.7.2. Подземни природни богатства: а) характеристика на подземните природни богатства, в т.ч. утвърдени геоложки запаси; б) установен ред за усвояване на запасите и системи за извличане на подземните природни богатства от земните недра; в) характеристика на показателите за екологосъобразно използване на подземните природни богатства при добива и първичната им обработка (загуби, обедняване, рандемани, коефициент на извличане, обща използваемост, технологични отпадъци). 3.8. Растителен и животински свят, защитени природни територии: 3.8.1. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху растителността—на доминантните и застрашените растителни видове; изменения в състоянието им в резултат от реализирането на проекта; 3.8.2. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху фауната— на доминантните и застрашените видове животни; миграционни коридори; изменения в състоянието им в резултат от реализирането на проекта; 3.8.3. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху защитените природни територии и обекти и изменения в състоянието им в резултат от реализирането на проекта. 3.9. Ландшафт: 3.9.1. Кратко описание на главните черти на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район и оценка на възможностите им за осъществяване на целите; промени в структурата и функционирането на ландшафтите; 3.9.2. Анализ и оценка на миграцията на замърсителите в ландшафтите; 3.9.3. Оценка на потенциала за самоочистване и самовъзстановяване на ландшафтите; 3.9.4. Прогноза и оценка за очакваните нарушения на ландшафтите при отчитане на устойчивостта им спрямо конкретния тип въздействие. 3.10. Културно наследство : 3.10.1. Наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници; 3.10.2. Прогноза и оценка за въздействията върху състоянието на историческите, археологическите и архитектурните паметници в резултат от реализацията на проекта. 4. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда: анализ на съществуващото състояние и прогноза за предполагаемите въздействия върху здравето на хората и хигиенно-санитарните условия на средата, които се очакват да бъдат засегнати от реализирането на проекта. 4.1. Определяне на потенциално засегнатото население и територии, зони и/или обекти със специфичен хигиенно-охранителен статут или подлежащи на здравна защита, в зависимост от предвиждания териториален обхват на въздействията върху компонентите на околната среда; 4.2. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората: извършва се при отчитане на компонентите на околната среда, вида (естеството) на рисковите фактори и условията (предпоставките) за вредното им въздействие; 4.3. Характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и изисквания. Определяне на водещите по значимост рискови фактори; 4.4. Преценка на възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено въздействие на установените фактори; 4.5. Характеристика на експозицията; 4.6. Здравно състояние на засегнатото население; 4.7. Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска. 5. Списък на използваните методики за оценка и прогноза на въздействията върху околната среда с посочване на източника, в който са публикувани. 6. Възможни начини за постигане на целите на проекта: 6.1. Наличие и характеристика на възможните начини за реализиране на проекта—местоположение, технологични възможности, капацитет; 6.2. Анализ на алтернативите по отношение на въздействието им върху околната среда, включително анализ на „нулева“ алтернатива; 6.3. Характеристика на възможните начини за постигане на целите на проекта, взети предвид при разработването му, и причините, поради които те не се приемат. 7. Мерки за намаляване на отрицателните последици: посочват се мероприятията, които би трябвало да се предвидят, разработят или изпълнят като условия за разрешаването на обекта. 8. Оценка на планирани действия при аварийни ситуации и залпови замърсявания: изготвя се въз основа на аварийния план, представен от инвеститора, и съдържа: 8.1. Оценка за степента на риска от аварийни и залпови изпускания на замърсяващи вещества за увреждане на околната среда и здравето на населението; 8.2. Мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване (ликвидиране) на аварийни изпускания на замърсяващи вещества. 9. План за собствен мониторинг: изясняват се средствата за наблюдение и контрол на емитираните от обекта вредни вещества; организиране при необходимост и на мониторинг на околната среда в характерни пунктове с оглед ограничаване и предотвратяване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда. 10. Заключение: съдържа препоръки на авторите на ОВОС за ограничителните параметри, които следва да се съблюдават при преминаване в следваща фаза на проектиране или реализацията на проекта, съобразно действащите в страната норми и стандарти за допустимо замърсяване на околната среда. Приложение № 3 към чл. 13, ал. 1, т. 3 Обхват и съдържание на доклада за ОВОС за обекти в експлоатация 1. Обща информация: 1.1. Име, адрес и ръководител на обекта, лице за контакти—телефон, факс, електронна поща; поименен списък на ръководителите на отделите, отговарящи за: опазване на околната среда, безопасност на труда и производствената дейност; адресите на собствените или наетите сгради или други недвижими имоти, извън границите на обследвания обект; 1.2. Сегашен собственик или ползвател на обследвания обект. Кратка история на обекта (собственици, названия, дейности и производства, строителство на площадки, състояние и възраст на съоръженията, минали източници на замърсяване на компонентите на околната среда, списък на използвани в миналото опасни вещества, пестициди и др.химикали, описание на старите складове, канализация, лагуни и др., минали действия за опазване на околната среда, напр.оздравителни мероприятия за саниране на района, съществуващи стари замърсявания); 1.3. Обща площ на територията на обекта, общ брой и обща застроена площ на сградите, скица на узаконената площадка или генерален план на обекта в мащаб от 1:500 до 1:2000; 1.4. Карта, схема или описание на района, върху който въздейства обследваният обект; 1.5. Местоположение: вид на терена (населено място или извънселищна територия, промишлена зона, курортна зона, земеделски земи или горски фонд); съседни предприятия или други обекти и характеристика на техните производства и дейности; отстояния между източника на вредност и конкретните обекти, подлежащи на здравна защита (жилищни, здравни, детски, учебни или обществени сгради, терени за отдих и спорт и други аналогични), а когато е извън жилищната зона—разстояние между източника на вредност и границата на жилищната зона на населеното място; състояние на захранващата и обслужващата инфраструктура на обекта; 1.6. Информационно осигуряване. 2. Характеристика на обекта: 2.1. Капацитет. Производствена структура. Работен график (часове на ден, дни през седмицата, седмици през годината). Натоварване на мощностите (%) по време на изготвяне на доклада за ОВОС. Кратка характеристика на основните технологични процеси и съоръжения (технологична схема); различия спрямо първоначалния проект на обекта; 2.2. Използвани природни ресурси (вид, запаси, годишен разход, политика на опазване и рационално използване на ресурсите); 2.3. Използвани енергоносители. Вид и количество. Характеристика на горивата: 2.3.1. Ефективност на енергоползването. 2.4. Основни суровини и материали. Вид и средно годишно потребление. Материален баланс; 2.5. Източници на водоснабдяване. Баланс на водопотреблението; 2.6. Вид и обем на произвежданата продукция; 2.7. Списък, описание и характеристика на крайните и страничните продукти, произвеждани или складирани в обекта; 2.8. Списък и описание на опаковките, ползвани в предприятието; 2.9. Системи за съхраняване и претоварване на горива и химикали (складове, цистерни, резервоари, терминали, автоналивни естакади). Количества, тип на резервоарите и устройство на дихателните им системи, ниво на организация и контрол на рисковете за околната среда (осигуреност срещу течове и аварийни разливи, наличие на гравитачна връзка с канализационната система или водоприемника). 3. Преглед на управлението на околната среда: 3.1. Структура на управлението—персонал, отговорен за опазването на околната среда; 3.2. Предоставени концесии и издадени разрешителни (вид, валидност до...), лицензи и решения по ОВОС, сертификати по ISO 9000 и ISO 14 000; 3.3. Наличие на технически спецификации за суровините и материалите, разрешителни за внос, информационни листове за безопасна употреба, анализни свидетелства, списък с инвентаризация на опасни суровини и материали; 3.4. Наложени такси, глоби, санкции и други плащания по околната среда; 3.5. Постъпили (в обекта, местната администрация, РИОСВ и МОСВ) жалби, оплаквания, сигнали за замърсявания от експлоатацията на обекта; 3.6. Промишлени аварии и инциденти: 3.6.1. Описание на минали аварийни замърсявания на околната среда; 3.6.2. Системи за предотвратяване на аварии; 3.6.3. Планове за бързо реагиране, сигурност и безопасност, обучение на персонала, процедура за уведомяване живеещото в района на обекта население, списък на отговорните служители. 4. Характеристика на качеството на околната среда, обект на въздействие: 4.1. Описателна топография на местността (не се изисква представяне на топографска карта); 4.2. Климатични и метеорологични условия; 4.3. Оценка на качеството на въздуха (по налични данни); 4.4. Оценка на състоянието на геоложката среда, повърхностните и подземните води; хидроложки и хидрогеоложки условия; количествена и качествена характеристика на водните ресурси, категория на водоприемника (по налични данни); 4.5. Оценка на състоянието на земите и почвите в района на обекта (по налични данни). Карта за замърсеността на почвите; 4.5.1. Характеристика на земите и почвите. Почвена карта; 4.5.2. Размер (в дка) на нарушени, деградирани и замърсени земи и почви на територията на обекта и прилежащите земи и почви: а) нарушени терени от техногенни обекти; б) физически деградационни процеси (ерозия, вкисляване, засоляване, преовлажняване, заблатяване и др.); в) замърсени почви с токсични органични и неорганични вещества (вредни аерозоли, поливни води, залпови замърсявания и др.); 4.5.3. Оценка на степента на нарушаване, деградация и замърсяване на земите и почвите по степени и зони на увреждане. Карта на състоянието на земите и почвите в района. Необходимост от ограничаване на земеползването; 4.6. Оценка на състоянието на земните недра и подземните природни богатства: остатъчни запаси (количествена и качествена характеристика), обезпеченост и използваемост на запасите, технологични отпадъци от добива и преработката(количествена и качествена характеристика), нарушени и рекултивирани площи; 4.7. Наличие на защитени територии и други чувствителни територии в радиус от 5 км. Нарушения на режима на защитените територии. 5. Емисии във въздуха: 5.1. Организирани източници (общ брой): 5.1.1. енергийни—топлинна мощност (MW), количество произведена пара (кг/час), вид на горивото и съдържание на сяра (%), номинален и среден часов разход на гориво (кг/час), диаметър и височина на комина (м), температура на димните газове (°С), обем на димните газове на изход от комина (Нм3/час), номинална и средна мощност на емисиите по компоненти (г/сек), максимална годишна емисия по компоненти (т/год.), характеристика на емисиите, период на емисия (час/денонощие и денонощие/год.), сезонно разпределение на емисиите (%); разсейване и приземни концентрации; 5.1.2. от производствената дейност—количество (Нм3/час), височина и диаметър на комина (м), температура на отпадъчните газове (°С), номинална и средна мощност на емисиите по компоненти (г/сек), максимална годишна емисия по компоненти (т/год.), характеристика на емисиите, период на емисиите (час/денонощие, денонощие/год.) сезонно разпределение на емисиите(%); разсейване и приземни концентрации; 5.2. Неорганизирани източници—технически изисквания за ограничаване им; 5.3.Наличие на озоноразрушаващи вещества—вид и количество; 5.4. Неприятни миризми—граници на разпространение; 5.5. Налични пречиствателни съоръжения (вид, техническо състояние, изисквания за експлоатация, ефект на пречистване); 5.6. Оценка на влиянието на емисиите върху замърсяването на атмосферния въздух в района на обекта. 6. Отпадъчни води: 6.1. Източници на замърсяване: количество и физикохимичен състав на отпадъчните води по потоци и общо за обекта; вид и състояние на канализационната система; количество отпадъчни води за оборотно използване; количество и качество на заустваните отпадъчни води в повърхностни водни течения, канализационната мрежа—доказано с протоколи от замервания, подземни хоризонти, изгребна яма; 6.2. Пречиствателните съоръжения (вид, капацитет, техническо състояние, ефект на пречистване по основните замърсители—доказано с протоколи от замервания); 6.3. Количество, състав и третиране на утайките от пречиствателните съоръжения; 6.4. Оценка на влиянието на отпадъчните води върху околната среда. 7. Отпадъци: 7.1. Генерирани отпадъци (наименование, шифър,количество): 7.1.1. По видове съгласно ЗОВВООС (ТБО, строителни, производствени, опасни); 7.1.2. По места на генериране; 7.1.3. Характеристика на отпадъците (анализи на състава, физикохимични анализи, ако има такива). 7.2. Събиране и извозване: 7.2.1. Описание на системата за събиране; периодичност на събиране/извозване; използвани съдове; складови помещения; опаковка; използвана техника; 7.3. Преработка на отпадъка преди предаването му за крайно обезвреждане: 7.3.1. Претоварни станции, площадки за разделно събиране, сортиране, съхранение, опаковки. 7.4. Депониране: 7.4.1. Описание на съществуващите депа и налични стари замърсявания с отпадъци, статут и състояние, в т.ч. площ, видове заети територии, разстояние от обекта (населеното място), транспортна обезпеченост, план за закриване на депото; технология на експлоатация; форма на депониране—разделно, смесено; начало на експлоатация, капацитет, експлоатационен срок: а) прилага се карта-схема с териториално разположение на депото; б) организация и стопанисване, система за наблюдение и контрол; в) организация и стопанисване, система за наблюдение и контрол; г) количества депонирани отпадъци по видове; 7.5. Други форми на обезвреждане: 7.5.1. Описват се видът, собствеността, технологията, капацитетът на инсталацията и типът на отпадъците, които се обезвреждат, за всяка инсталация, ако има такива: а) изгаряне в специализирани пещи; б) инсталации за физическо или химическо обезвреждане; в) други; 7.6. Внос, износ на отпадъци за последните няколко характерни години: 7.6.1. Внос—описват се количествата внесени отпадъци, номерът на разрешителното, откъде са внесени, видът на отпадъците и видът на транспорта; 7.6.2. Износ—описват се количествата и видът на отпадъците, закъде се изнасят, видът на договора и транспорта; 7.6.3. Прогноза за следващите три години; 7.6.4 Мерки за ограничаване на количествата преработвани отпадъци от внос. 7.7. Отпадъци, предадени/получени за преработка/обезвреждане на/от други предприятия: 7.7.1. Вид, количества и характеристика на отпадъците; 7.7.2. На кого се предават/от кого се приемат—наименование, адрес, БУЛСТАТ, номер на разрешението съгл. ЗОВВООС; 7.8. Управление на дейностите: 7.8.1. Разрешения по ЗОВВООС; 7.8.2. Отговорни лица и отдели/списък и функции на персонала; 7.8.3. Ангажиран с дейности по отпадъците; 7.8.4. Вътрешен ред на територията на предприятието (заповеди на ръководството, инструкции и др.); 7.8.5. Предприети съвместни действия с общината и/или други предприятия/организации; 7.8.6. Контрол и отчетност; 7.8.7. Използвани стандартизационни документи; 7.9.Проучване, прогнозиране, планиране: 7.9.1. Прогнози, планове и програми, имащи отношение към дейностите по управление на отпадъците, мерки за предотвратяване на замърсяванията, повторно използване, възстановяване или рециклиране; 7.9.2. Предотвратяване, ограничаване образуването на отпадъците; 7.10. Програма за управление на отпадъците: 7.10.1. Оценка на обхвата и дейностите, предвидени в програмата; 7.10.2. Анализ на текущата реализация на програмата; 7.10.3. Анализ на реалността и обезпечеността на предвидените мерки и дейности в програмата. 8. Опасни вещества (по класификация на ООН): 8.1. Токсични вещества—източници, вид, количество, класификация, токсикологична характеристика, биологична токсичност, биоакумулация, отдалечени ефекти, продължителност на експозицията и прагови дози; 8.2. Други опасни вещества—източници, вид, количество, класификация и характеристика. 9. Азбест, прах и влакна. 10. Радиоактивни материали. 11. Вредни физични фактори—шум, вибрации и вредни лъчения (йонизиращи, нейонизиращи, топлинни и др.), микроклимат, високо налягане и др.: 11.1. Източници на шум, вибрации, електромагнитни полета в обекта и извън границите му, високи температури и налягане (характеристики и параметри); хигиенно-защитна зона около източниците на вредни лъчения. 12. Здравно-хигиенни аспекти на околната и работната среда: анализ и оценка на въздействието върху човешкото здраве и хигиенно-санитарните условия на средата: 12.1. Определяне на потенциално засегнатото население и територии, зони и/или обекти със специфичен хигиенно-охранителен статут и/или подлежащи на здравна защита в зависимост от териториалния обхват на въздействията върху околната среда; 12.2. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане на здравето на хората от околната и работната среда:извършва се при отчитане на компонентите на околната среда, вида(естеството) на рисковите фактори и условията (предпоставките) за вредното им въздействие; 12.3. Характеристика на отделните фактори по отношение на влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и изисквания.Определяне на водещите по значимост рискови фактори за засегнатото население и работещите в обекта; 12.4. Преценка на възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено въздействие на установените фактори; 12.5. Характеристика на експозицията; 12.6. Здравно състояние на засегнатото население и работещите в обекта; 12.7.Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска. 13.Професионално здраве и безопасност на труда: анализ и оценка на трудовите злополуки и професионалните отравяния и на рисковите работни места. Конкретни мерки за обезопасяване. Лични предпазни средства. Програми за медицински контрол. Управление по опазване на здравето на работещите и безопасността на труда. 14. Поддържане на площадката на обекта (състояние на сградите, неизползвани стари сгради, замърсени територии от разливи на горива, употреба на дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни средства и др.). 15. Анализ на съответствията и отклоненията от нормативните изисквания по околната и работната среда. 16. Списък на използваните методики за оценка и прогноза на въздействията върху околната среда с посочване на източника, в който са публикувани. 17. План за собствен мониторинг (схема на пробоотборните точки за мониторинг на емисиите или на автоматичните измервателни прибори, показатели, периодичност на измерванията, методи и стандарти, показатели за отделните компоненти, процедура за предаване на информацията на съответната РИОСВ). 18. Утвърдена и финансово осигурена програма за привеждане на дейността на обекта в съответствие с нормативната уредба по околна и работна среда с график за достигане на емисионните и/или имисионните норми. 19. Препоръки за усъвършенстване на управлението на околната среда. 20. Заключение—съдържа заключение на авторите на ОВОС за проблемите на обекта (съществуващи и потенциални) по отношение на околната среда и човешкото здраве съобразно действащите в страната нормативи и стандарти за допустимо замърсяване.