НАРЕДБА № 4 за специфичните изисквания към производството на суровини и храни от животински произход в кланични пунктове, тяхно

НАРЕДБА № 4 за специфичните изисквания към производството на суровини и храни от животински произход в кланични пунктове, тяхно (Обн. ДВ бр. 60/2014; изм. и доп. ДВ бр. 46/2016, бр. 37/2020, бр. 111/2020) НАРЕДБА № 4 от 15 юли 2014 г. за специфичните изисквания към производството на суровини и храни от животински произход в кланични пунктове, тяхното транспортиране и пускане на пазара Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят специфичните изисквания към кланични пунктове, в които се извършва добив, транжиране и/или преработка на месо. (2) Наредбата се прилага за едри и дребни преживни животни, птици (пилета бройлери, водоплаващи, пуйки, щраусовидни и други видове птици), лагоморфни и за свине с изключение на породата източнобалканска свиня. Глава втора ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КЛАНИЧНИТЕ ПУНКТОВЕ Чл. 2. (1) Кланичният пункт се изгражда: 1. на територията на ферма, регистрирана като животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на която собственик, ползвател или наемател е фермерът; 2. на територия, на която собственик, ползвател или наемател е група или организация на производители, призната със заповед от министъра на земеделието, храните и горите. (2) В кланичните пунктове по ал. 1, т. 1 се колят само животни на фермера, който е собственик, ползвател или наемател на фермата, или животни, внесени от друг регистриран животновъден обект на същия фермер. (3) В кланичните пунктове по ал. 1, т. 2 се колят само животни, собственост на членовете на групата или организацията на производители, които са собственици, ползватели или наематели на животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и разположени в същата и/или съседна административна област по регистрация на кланичния пункт. (4) Кланичните пунктове по ал. 1, т. 2 са длъжни да поддържат актуална информация за членовете на групата или организацията, както и информация за закланите животни на всеки член на групата или организацията от производители. (5) В кланичните пунктове по ал. 1, т. 1 и 2 се колят само животни от един вид или комбинация от различни видове, като общият им брой не може да надхвърля броя животни, определен като „ограничен брой животни“. (6) Когато се колят различни видове животни, общият им брой се определя така: 1. едри преживни на възраст: а) над 3 месеца – една единица; б) до 3 месеца – 0,5 единици; 2. дребни преживни с живо тегло: а) над 15 кг – 0,20 единици; б) под 15 кг – 0,10 единици; 3. свине с живо тегло: а) над 100 кг – 0,40 единици; б) от 15 до 100 кг – 0,20 единици; в) под 15 кг – 0,10 единици; 4. щраусовидни птици – 0,45 единици; 5. пилета бройлери – 0,30 единици; 6. водоплаващи птици и пуйки – 1 единица; 7. други видове птици – 0,20 единици; 8. лагоморфни – 0,5 единици. Чл. 2а. (1) Изискването по чл. 2, ал. 5 не се прилага при поява на заразна болест при съответния вид животни, при спазване на следните условия: 1. кланичните пунктове са разположени на територията на животновъден обект, който се намира в предпазните и надзорните зони за ограничаване разпространението на заразната болест; 2. клането се извършва при спазване на капацитета и на хигиенните изисквания, определени в наредбата. (2) В кланичните пунктове по ал. 1 се колят само здрави животни от животновъдния обект, на чиято територия е разположен кланичният пункт, и на които в най-малко 7-дневен срок преди клането са извършени лабораторни изследвания в акредитирана лаборатория за съответната заразна болест и резултатите са отрицателни. Чл. 3. В кланичните пунктове се спазват всички изисквания на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.04.2004 г.), (Регламент (ЕО) № 852/2004). Чл. 4. В кланичните пунктове не се прилагат изискванията на Приложение III, Раздел I, Глава II, т. 1, т. 2, букви „г“ и „д“, т. 5, 6, 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 226, 25.06.2004 г.) (Регламент (ЕО) № 853/2004). Чл. 5. Предкланичният и следкланичният преглед се извършват съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/627 на Комисията от 15 март 2019 г. за определяне на еднакви практически условия за извършването на официален контрол върху продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията по отношение на официалния контрол (ОВ, L 131, 17.05.2019 г.) (Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/627). Чл. 6. По време на клането в кланичните пунктове се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (ОВ L 303, 18.11.2009 г.). Чл. 7. (1) Кланичните пунктове трябва да разполагат с достатъчно покрита площ за дейността, която извършват. (2) Кланичният пункт се състои от най-малко две помещения или от едно помещение, в което ясно са разграничени две зони: една за „чисти“ и една за „мръсни“ операции. (3) Едно и също помещение в кланичния пункт се използва за няколко етапа на работа (включително за изпразване и изчистване на стомаси и черва), при условие че тези етапи са последователни и разделени от времеви интервал и след всеки етап се извършва почистване и дезинфекция. (4) Кланичният пункт, в който се извършва клане, транжиране и производство на месни продукти, се състои най-малко от две помещения, като задължително помещенията за клане и месопреработка са отделни. (5) Кланичният пункт не е необходимо да разполага с отделно помещение за транжиране на месо, ако съответно клането и дейностите по обработка на труповете в кланичната зала се извършват в различно време от транжирането на месото и се предприемат мерки за предотвратяване на замърсяването му. Чл. 8. Изисква се най-малко едно хладилно съоръжение за кланични трупове, които трябва да се съхраняват до получаване на резултати от необходимите лабораторни тестове, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2005 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, 31.05.2001 г.), Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 г. относно микробиологични критерии за храните (ОВ L 338, 22.12.2005 г.), „Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1375 на Комисията от 10 август 2015 г. относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели (Trichinella) в месото“ (ОВ, L 212, 11.08.2015 г.)“. Чл. 9. В кланичните пунктове трябва да има създадени условия за разделяне на работното от ежедневното облекло. Чл. 10. В кланичните пунктове се спазват всички изисквания по отношение на хигиена при клането, посочени в Приложение III, Раздел I, Глава IV и Раздел II, Глава IV на Регламент (ЕО) № 853/2004. Чл. 10а. Неотложното клане се извършва съгласно изискванията на Приложение III, Раздел I, Глава VI на Регламент (ЕО) № 853/2004. Чл. 11. Страничните животински продукти (СЖП), които не са предназначени за човешка консумация, се събират, съхраняват и обезвреждат в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (ОВ L 300, 14.11.2009 г.). Специфично рисковите материали от едри преживни животни и дребни преживни животни се отделят под контрола на официален ветеринарен лекар или официален помощник и се съхраняват в заключващ се надписан съд до транспортирането им за обезвреждане. Чл. 11а. В кланичния пункт се транжира и/или преработва само месо, добито в него. Чл. 11б. Кланичният пункт, в който се транжира и/или преработва месо, не е необходимо да разполага със: 1. отделно оборудване за рязане на различни видове месо, ако тези дейности с месо от различни видове се извършват по различно време; 2. отделни помещения за съхраняване на неопаковано, незащитено месо и опаковано и защитено месо във втори контейнер, ако тяхното съхраняване се извършва по различно време; 3. съблекални, ако обектът има достатъчен брой шкафчета за лично и работно облекло извън работните помещения, които са разположени така, че чистите части на сградата са защитени от замърсяване; тоалетните не трябва да се отварят директно към работните помещения; 4. отделно помещение за съхранение на дезинфектанти, адитиви, опаковки, етикети, спомагателни материали, при условие че се съхраняват при подходящи хигиенни условия; 5. отделно помещение за опаковане и пакетиране на произведените месо, месни заготовки и месни продукти, при условие че дейностите се извършват в основното помещение в различно време; 6. отделен вход/изход за суровините, крайните продукти и възбранените продукти, при условие че тези дейности се извършват по различно време; 7. отделни помещения за съхранение на суровините, крайните продукти и възбранените продукти, ако в помещението има достатъчно място и е конструирано по начин, който осигурява предпазване от замърсяване, при условие че възбранените продукти са пакетирани и ясно обозначени; 8. отделни помещения за извършване на технологичните етапи на обработка/преработка, ако тези дейности се извършват по различно време, а помещението се почиства и дезинфекцира, когато е необходимо, между отделните етапи. Глава трета ЗДРАВНА И ИДЕНТИФИКАЦИОННА МАРКИРОВКА Чл. 12. За маркиране на кланичните трупове се използва здравната маркировка, описана в Приложение II на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/627. Чл. 13. (1) Месо, вътрешности и субпродукти, произведени в кланични пунктове, се маркират с идентификационна маркировка съгласно Регламент (ЕО) № 853/2004. (2) Месо и месни продукти, произведени в кланични пунктове, се етикетират съгласно изискванията на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с ПМС № 383 от 2014 г. (ДВ, бр. 102 от 2014 г.), Регламент за изпълнение (ЕС) № 1337/2013 на Комисията от 13 декември 2013 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на страната на произход или мястото на произход за прясно, охладено или замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици (ОВ, L 335, 14.12.2013 г.) и Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ, L 204, 11.08.2000 г.). Чл. 14. Неотложното клане се извършва съгласно изискванията на Приложение III, Раздел I, Глава VI на Регламент (ЕО) № 853/2004. Глава МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ четвърта ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ Чл. 16. Собственикът на кланичния пункт или упълномощено от него лице уведомява Областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия се намира пунктът, най-малко 24 часа преди клането, с изключение на случаите при неотложно клане. Чл. 17. Официалният контрол в кланичните пунктове и транжорните, разположени към тях, се извършва съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 854/2004 и Регламент (ЕО) № 882/2004. Чл. 18. Проверките по идентификацията на животните и отразяването на данните в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните се извършват от официален ветеринарен лекар или официален помощник, като се спазват разпоредбите на чл. 132 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Кланичен пункт“ е обект за добив на месо от ограничен брой животни, чието месо е предназначено за човешка консумация. 2. „Ограничен брой животни“ е броят животни, които могат да бъдат заклани в тези помещения, без да се превишават следните цифри: а) свине – 1200 броя годишно, или б) дребни преживни – 2400 броя годишно, или в) едри преживни – 480 броя годишно. 3. „Ферма“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 59, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. § 3. Наредбата се приема като национална мярка по смисъла на чл. 10, параграф 3 и параграф 4, буква б) от Регламент (EО) № 853/2004 и е издадена при спазване на реда и условията на Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 21.07.1998 г.). § 4. Изпълнението на тази наредба се възлага на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Министър: Димитър Греков