НАРЕДБА № 41 за достъп и използване на железопътната инфраструктура
НАРЕДБА № 41 за достъп и използване на железопътната инфраструктура
(Обн. ДВ бр. 64/2001; изм. и доп. ДВ бр. 50/2003, бр. 87/2006, бр. 70/2008, бр. 44/2009, бр. 36/2011, бр. 88/2011, бр. 110/2013, бр. 36/2016, бр. 45/2019, бр. 104/2020)
НАРЕДБА № 41 от 27 юни 2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура Раздел I Общи положения
Чл. 1.
(1) С тази наредба се уреждат условията и редът за достъп и използване на железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения, свързани с предоставяните железопътни услуги на територията на Република България.
Чл. 2. Железопътната инфраструктура на Република България обхваща железните пътища и съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби от Закона за железопътния транспорт.
Чл. 3.
(1) Национална компания „Железопътна инфраструктура“ извършва дейности по изграждане, поддържане, развитие, обновяване и модернизация на железопътната инфраструктура, управлява системите за контрол и безопасност на движението и предоставя на железопътните предприятия достъп до инфраструктурата по реда, предвиден в Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) и в тази наредба, в качеството си на основен управител на железопътната инфраструктура.
(2) Всеки друг управител на железопътна инфраструктура спазва изискванията на тази наредба при предоставянето на достъп до обекти на железопътна инфраструктура на железопътни предприятия.
(3) Управителят на инфраструктурата е длъжен да пази търговската тайна по отношение на информацията, която е получил при търговски и други взаимоотношения във връзка с прилагане на тази наредба.
(4) Разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура се извършва от съответния управител на инфраструктурата.
(5) Управителят на инфраструктурата ежегодно изготвя бизнес план за дейността си, в това число и мерки за подобряване на финансовото си състояние.
(6) Национална компания „Железопътна инфраструктура“ осъществява дейността си по начин, постигащ поне изравняване в счетоводния си баланс между приходите от инфраструктурни такси, печалба от други търговски дейности, държавно финансиране и други приходи и разходите по железопътната инфраструктура, при наличие на нормални условия на работа, в рамките на определен срок, който не надвишава пет години.
(7) Във връзка с изпълнението на задълженията по ал. 6 Национална компания „Железопътна инфраструктура“ може да иска съдействие от държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(8) В случаите, когато железопътният транспорт е в състояние да се конкурира с другите видове транспорт, съобразно установените граници и условия за определяне размера на инфраструктурните такси и в съответствие с раздел Iа държавата може да изисква управителят на железопътната инфраструктура да изравнява счетоводния си баланс без държавно финансиране, без това да изключва възможната дългосрочна цел потребителите да покриват разходите по инфраструктурата за всички видове транспорт въз основа на недискриминационна и лоялна конкуренция между тях.
Чл. 4.
(1) Железопътната инфраструктура се използва от железопътните предприятия, включително лицензираните превозвачи, в съответствие със ЗЖТ.
(2) Право на достъп до железопътната инфраструктура на Република България за извършване на услуги за превоз на товари се предоставя при справедливи, недискриминационни и прозрачни условия на железопътни превозвачи, които са лицензирани в държава – членка на Европейския съюз, за извършване на товарни превози. Това право включва достъп до инфраструктурата, която свързва морските и вътрешните пристанища с другите обслужващи съоръжения, посочени в т. 2 от приложение № 1, и до инфраструктурата, която обслужва или би могла да обслужва повече от един краен потребител.
(3) На железопътни превозвачи, които са лицензирани в държава – членка на Европейския съюз, за извършване превоз на пътници, се предоставя право на достъп при справедливи, недискриминационни и прозрачни условия до железопътната инфраструктура на Република България за извършване на железопътни услуги за превоз на пътници. Железопътните превозвачи имат право да качват пътници от всяка гара и да ги превозват до друга. Това право включва достъпа до инфраструктурата, която свързва обслужващите съоръжения, посочени в т. 2 от приложение № 1.
(6) Наличието на лицензия не дава право на достъп на превозвача до инфраструктурата—да извършва превози на пътници и/или товари.
(7) Лицензиите и сертификатите за безопасност, издадени от чуждестранни железопътни администрации, се признават за валидни при предоставяне правото на достъп за използване на железопътната инфраструктура, ако това е уговорено в двустранните или многостранните договори, по които Република България е страна.
Чл. 4а.
(1) Национална компания „Железопътна инфраструктура“ си сътрудничи с основните управители на железопътна инфраструктура от другите държави – членки на Европейския съюз, като участва в мрежа на основните управители на железопътна инфраструктура. Дейността на мрежата се подпомага от Европейската комисия, която е член на мрежата.
(2) Мрежата на основните управители на инфраструктура по ал. 1 провежда редовни заседания и има за цел: 1. развитие на железопътната инфраструктура на Европейския съюз; 2. оказване на подкрепа за навременното и ефективно изграждане на единното европейско железопътно пространство; 3. обмен на добри практики; 4. мониторинг и изготвяне на отчет по показатели за дейностите; 5. подпомагане на дейността на Европейската комисия по мониторинг на железопътния пазар; 6. търсене на решения за трансграничните участъци с недостатъчна пропускателна способност; 7. обсъждане на предложения по прилагането на чл. 5 относно влакови маршрути, които преминават през повече от една мрежа.
(3) Мониторингът и отчетът по ал. 2, т. 4 се извършват по определени от мрежата на основните управители на железопътна инфраструктура общи принципи и практики за мониторинг и сравнителен анализ на резултатите по показатели за дейността на управителите на железопътна инфраструктура.
(4) Координацията в мрежата на основните управители на инфраструктура по ал. 1 не засяга правото на заинтересуваните лица (заявители) да подават жалби пред Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ съгласно чл. 29, нито правомощията на агенцията като регулаторен орган съгласно ЗЖТ.
Чл. 5.
(1) управителят на железопътната инфраструктура може да сключва с управителите на инфраструктурите в други държави споразумения, уреждащи ефикасното създаване и разпределяне на инфраст ру кт у рен капацитет, преминаващ през повече от една мрежа от железопътната система в Европейския съюз, включително по рамковите споразумения, сключени съгласно ВЕСТНИК чл. 18. Със споразуменията управителите на железопътната инфраст ру кт у ра установяват подходящи процедури и организират влакови маршрути, преминаващи през повече от една мрежа.
(2) Принципите и критериите за разпределянето на капацитета, установени в рамките на сътрудничеството по ал. 1, се публикуват в референтния документ за железопътната мрежа в съответствие с т. 3 от приложение № 2. Към дейността по разпределяне на капацитета могат да бъдат включени представители на управители на инфраструктура от трети държави извън Европейския съюз. Управителите на железопътната инфраструктура уведомяват Европейската комисия за срещите, на които се разработват общи принципи и практики за разпределяне на инфраструктурата, и отправят покана за участие на неин представител като наблюдател по време на срещите. При всички срещи или други дейности, предприети с цел разпределяне на инфраструктурен капацитет за влакови услуги за повече от една мрежа, решенията се вземат само от представители на управителите на инфраструктурата.
(3) С цел постигане на ефективност при използването и разпределянето на капацитета на трансевропейската железопътна система и конкурентоспособност на железопътния транспорт, особено по отношение на железопътен превоз на товари в международно съобщение, управителите могат да създават съвместни организации. Управителят на железопътната инфраструктура – участник в организациите, публикува на интернет сайта си публично достъпна информация за членството в тях, за целите, средствата, предмета на дейност и критериите, използвани за определяне и разпределяне на инфраструктурния капацитет. Принципите и критериите за разпределянето на капацитета, установени в рамките на тези организации и в споразуменията по ал. 1, се публикуват от управителите на железопътната инфраструктура в техния референтен документ на железопътната мрежа.
(4) За влакови маршрути, пресичащи повече от една мрежа, управителите на железопътната инфраструктура гарантират, че заявителите могат да подадат заявка на „едно гише“, което е съвместен орган, създаден от управителите на железопътната инфраструктура, или един-единствен управител на железопътната инфраструктура, свързан с влаковия маршрут. Този управител на железопътната инфраструктура действа от името на заявителя, за да получи капацитет от другите включени управители на инфраструктура.
(5) Управителите на железопътната инфраструктура, участващи в споразумения по ал. 1, предоставят на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ достатъчно информация относно разработването на общи принципи и практики за разпределяне на инфраструктурата и от системите за разпределяне, основаващи се на информационните технологии, която дава възможност на агенцията да упражнява надзор по ЗЖТ и по тази наредба.
(6) Дейностите по ал. 2 и 3 се съобразяват с изискванията на Европейския съюз относно достъпа до железопътна инфраструктура и събирането на такси за използването ѝ с цел създаване на единно европейско железопътно пространство.
(7) След преценка на необходимостта управителите на железопътната инфраструктура могат да предложат и организират международни влакови маршрути с цел улесняване експлоатацията на товарни влакове, за които се прилага извънредна (ad hoc) заявка. Такива предварително определени международни влакови маршрути се предоставят на заявителите посредством всеки от участващите управители на железопътната инфраструктура.
Чл. 5а.
(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ може да ограничи правото на достъп за извършване на превоз на пътници по чл. 4, ал. 3 между железопътни гари, разположени на територията на Република България, включително по алтернативен маршрут, когато такъв превоз вече се извършва въз основа на договор за обществени услуги за железопътен превоз и може да доведе до нарушаване на икономическото равновесие на договора.
(2) За да определи да ли е нарушено икономическото равновесие на договор за обществени услуги по ал. 1, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ извършва обективен икономически анализ по процедура и критерии, определени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1795 на Комисията от 20 ноември 2018 г. за установяване на процедура и критерии за извършването на оценка на икономическото равновесие в съответствие с член 11 от Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 294, 21.11.2018 г., – 14) (Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/1795).
(3) Искане за ограничаване на достъпа се отправя до Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ след оценка на икономическото равновесие по ал. 2 в срок до един месец след получаване на информацията относно планираната услуга за превоз на пътници по чл. 12, ал. 3, като то може да бъде подадено от: 1. органа, възложил договора за обществена превозна услуга; 2. управителя на железопътната инфраструктура; 3. железопътния превозвач, изпълняващ договора за обществена превозна услуга.
(4) В срок до един месец от получаване на искането по ал. 3 Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ може да поиска допълнителна информация, като определя срок за предоставянето ѝ, от: 1. органа, възложил договора за обществена превозна услуга; 2. управителя на железопътната инфраструктура; 3. железопътния превозвач, изпълняващ договора за обществена превозна услуга; 4. заявителя за извършване на новата услуга за превоз на пътници.
(5) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ се произнася с мотивирано решение по искането, с което определя дали икономическото равновесие на договора за обществена превозна услуга е нарушено в срок до шест седмици от получаването на цялата необходима информация, или от постъпване на искането, в случай че допълнителна информация не е била изисквана.
(6) Решението по ал. 5 се приема след извършен обективен икономически анализ и предварително определени критерии.
(7) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ уведомява лицата по ал. 4 за решението по ал. 5 и условията, при които могат да поискат преразглеждането му в срок от един месец от уведомяването им. Когато решението по ал. 5 постановява, че икономическото равновесие на договор за обществени услуги би било нарушено от планираната услуга за превоз на пътници, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ посочва възможни промени в тази услуга, които биха гарантирали изпълнението на условията за предоставяне на право на достъп.
(8) Правото на достъп до железопътната инфраструктура за планираната услуга за превоз на пътници по чл. 4, ал. 3 се предоставя, изменя, предоставя се само при определени условия или се отказва от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ въз основа на решението по ал. 5 или след преразглеждането му в случаите по ал. 7.
(9) Решението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” може да бъде обжалвано при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 5б.
(1) органът, възложил задължения за извършва- ВЕСТНИК 3 не на обществени превозни услуги, може да наложи такса на железопътните превозвачи, предоставящи услуги за превоз на пътници по маршрути, които попадат в обхвата на договора за задълженията за обществени превозни услуги и този обхваща и превоз между две железопътни гари на територията на Република България.
(2) В случаите по ал. 1 таксата се налага и на железопътни превозвачи, извършващи вътрешен или международен превоз на пътници по маршрутите, които попадат в обхвата на договора за обществена превозна услуга.
(3) Таксата по ал. 1 е предназначена да компенсира задълженията на възложителя за компенсация по договора за обществена превозна услуга. Общо наложените такси не могат да застрашават икономическата жизнеспособност на железопътния превоз на пътници, за които са наложени.
(4) Размерът на таксата не може да надвишава пълното или частичното покриване на разходите по изпълнение на задълженията за обществени превозни услуги, като се отчитат приходите и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.
(5) Таксата се определя при съобразяване с принципите за справедливост, прозрачност, недопускане на дискриминация и пропорционалност, включително и между средната платима от пътниците цена на услугата и размера на таксата.
(6) Компетентният орган, сключил договор за възлагане на задължения за извършване на обществени превозни услуги съхранява информация за наложените такси. Информацията се предоставя на Европейската комисия.
Чл. 6. Взаимоотношенията между управителя на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия във връзка с достъпа до и използването на инфраструктурата се уреждат с писмен договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура, сключен при условията на чл. 33 от ЗЖТ.
Чл. 7а.
(1) Железопътните предприятия използват железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения срещу заплащане на таксата по чл. 35 от ЗЖТ и цената на допълнителните и спомагателните услуги. Услугите, които се предоставят на железопътните предприятия, са посочени в приложение № 1.
(2) Таксата за използването на железопътната инфраструктура се заплаща след приключване движението на влака до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.
(3) Таксите за пакета за минимален достъп (приложение № 1, т. 1) и за достъп до инфраструктура, която свързва обслужващи съоръжения, се определят в съответствие с методиката по чл. 35, ал. 3, първото изречение от ЗЖТ на равнището на преките разходи, направени за извършването на влаковата услуга. Таксите се определят в зависимост от въздействието на превозните средства върху железопътната инфраструктура.
(4) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ упражнява надзор дали определените от управителя на железопътната инфраструктура такси са в съответствие с методиката по чл. 35, ал. 3 от ЗЖТ и дали не са дискриминационни, като при констатиране на несъответствия дава задължителни предписания. Преговори между заявителите и управителя на железопътната инфраструктура по отношение размера на таксите за използване на инфраструктура се допускат само под надзора на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, която се намесва, ако преговорите могат да нарушат изискванията на този раздел.
(5) Не се събират инфраструктурни такси за движението на възстановителни и противопожарни влакове или локомотиви, назначени за възстановяване на прекъснато движение на влаковете и при природни бедствия.
(6) Ежегодно до 30 юни управителят на железопътната инфраструктура предоставя на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ информация за фактически извършените разходи за текущо поддържане на железопътната инфраструктура за предходната година и определя необходимото ниво на размера на инфраструктурни такси за следващата година съгласно изискванията, процедурите и правилата на тази наредба. В необходимото ниво на таксите могат да бъдат включени и надценки, компенсации и/ или отстъпки, произтичащи от реализацията на инфраструктурни проекти, от трафика за движение и от изискванията на транспортния пазар, диференцирано за части от железопътната инфраструктура, които се обявяват публично.
Чл. 7б.
(1) Включването на надценки в необходимото ниво на таксите се допуска след извършване на анализ, доказващ, че пазарът е в състояние да понесе подобни надценки. Размерът на надценките се определя при спазване на принципите на прозрачност, недопускане на дискриминация и гарантиране на максимална конкурентоспособност, особено по отношение на международните превози.
(2) Управителят на железопътната инфраструктура извършва оценка на значението на надценките за конкретните пазарни сегменти, след като разгледа най-малко двойките сегменти, посочени в т. I от приложение № 4, и отчете тези, които са от значение. Списъкът на пазарните сегменти, определен от управителите на железопътната инфраструктура, съдържа най-малко следните три сегмента: услуги за превоз на товари, услуги за превоз на пътници в рамките на договора за обществени услуги и други услуги за превоз на пътници.
(3) След оценка на пазарните сегменти управителят на железопътната инфраструктура може да предложи на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ да одобри система за налагане на такси с надценки с определен процент възвръщаемост.
(4) Управителят на железопътната инфраструктура може допълнително да разграничи пазарните сегменти според превозваните товари или пътници.
(5) Управителят определя и пазарни сегменти, в които железопътните предприятия понастоящем не извършват дейност, но могат да предоставят услуги по време на действието на обявените в референтния документ такси. Управителят на железопътната инфраструктура не включва надценка в системата на налагане на такси за тези пазарни сегменти. Списъкът на пазарните сегменти се публикува в референтния документ на железопътната мрежа, преразглежда се най-малко веднъж на всеки 5 години и се контролира от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
(6) За отделни бъдещи инвестиционни проекти или специфични инвестиционни проекти управителят на железопътната инфраструктура може да определя или да продължава да определя по-високи такси въз основа на дългосрочните разходи на такива проекти, ако те повишават ефективността или намаляват разходите или и двете и не може или не е било възможно да бъдат осъществени по друг начин. Тези правила за налагане на такси може да включват и споразумения за споделяне на риска, свързан с новите инвестиции.
Чл. 7в. При превоза на товари от трети държави и до тях по мрежа с различно междурелсие от това на основната железопътна мрежа на територията на Европейския съюз управителят на железопътната инфраструктура може да определи по-високи такси, за да се постигне пълно възстановяване на направените разходи.
Чл. 7г.
(1) Въз основа на информацията по чл. 7а, ал. 6 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ при необходимост изготвя предложение за промяна на размера на инфраструктурните такси.
(2) Промяната в размера на инфраструктурните такси се обявява от управителя на железопътната инфраструктура в референтния документ на железопътната мрежа 3 месеца преди влизането ѝ в сила.
Чл. 7д.
(1) Управителят на железопътната инфраструктура спира да събира частта от инфраструктурната такса, изчислена с оглед ползване на инфраструктурата при недостиг на капацитета – ако има предвидена такава част за ползване на инфраструктурата при недостиг на капацитет, за участъци с наситена инфраструктура, когато не е изготвил план за усилване на капацитета или когато не изпълнява плана за усилване на капацитета. С одобрение на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ управителят на железопътната инфраструктура може да продължи да събира частта от инфраструктурната такса, ако планът за усилване на капацитета не може да бъде изпълнен по независещи от него причини или предвидените действия не са стопански или финансово осъществими.
(2) Въз основа на схема, отчитаща функционирането, която се прилага за цялата железопътна инфраструктура, инфраструктурните такси следва да се определят по начин, който насърчава железопътните превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура да минимизират прекъсването на движението и да подобрят работата на железопътната мрежа. Схемата включва санкции за действия, които прекъсват движението по мрежата, компенсации за железопътните превозвачи, които понасят загуби от прекъсване на движението по мрежата, и стимули, които възнаграждават функциониране, по-добро от планираното. Основните принципи на схемата са посочени в т. II от приложение № 4 и се прилагат за цялата мрежа.
Чл. 7е.
(1) Заплащането на услуги по т. 3 и 4 от приложение № 1 и на такси по ал. 2, не се включва в размера на инфраструктурните такси.
(2) Размерът на дължимата такса за релсовия достъп в рамките на обслужващите съоръжения по т. 2 от приложение № 1 и предоставянето на услуги в тези съоръжения се определя съгласно методиката по чл. 35, ал. 3, изречение второ от ЗЖТ и не надхвърля разходите за извършването им заедно с разумна печалба.
(3) Когато допълнителните и спомагателните услуги по т. 3 и 4 от приложение № 1 се предлагат само от един доставчик, таксата за такава услуга не трябва да надхвърля разходите за предоставянето ѝ заедно с разумна печалба.
(4) Операторът на обслужващо съоръжение предоставя на управителя на железопътната инфраструктура информация за таксите, подлежащи на включване в референтния документ на железопътната мрежа, или посочва интернет страница, на която тази информация се осигурява безплатно в електронен формат.
(5) Управителят на железопътната инфраструктура и/или операторът на обслужващото съоръжение трябва да могат да предоставят доказателства на железопътните предприятия, че всички такси за ползването на инфраструктура и услуги, които са действително фактурирани на железопътното предприятие, съответстват на методиката, правилата и когато е приложимо – на стойностите, предвидени в референтния документ на железопътната мрежа.
(6) Управителят на железопътната инфраструктура на всяко тримесечие представя в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ анализ на използването на капацитета, реализираните приходи от инфраструктурни такси и от допълнителни и спомагателни услуги, показатели за използването на инфраструктурата, влиянието на произшествията върху използването на капацитета и мерки за възстановяване на устойчивостта и за подобряване на инфраструктурата.
Чл. 8.
(1) Управителят на железопътната инфраструктура след консултации със заинтересованите страни изготвя ежегодно референтен документ на железопътната мрежа.
(2) Референтният документ на железопътната мрежа съдържа най-малко информацията, посочена в приложение № 2.
Чл. 9.
(1) Референтният документ на мрежата се публикува 6 месеца преди крайния срок по чл. 13, ал. 1 за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет.
(2) При необходимост документът по ал. 1 подлежи на актуализация.
(3) Референтният документ на железопътната мрежа се публикува в електронен формат на интернет страницата на управителя на железопътната инфраструктура на поне два официални в Европейския съюз езика. Документът може да бъде и предоставен срещу заплащане на стойността на направените разходи за предоставянето му.
Раздел III Заявки за предоставяне на капацитет и изготвяне на график за движение по железопътната инфраструктура
Чл. 10.
(1) Графикът (разписанието) за движението на влаковете се изготвя от НК “ЖИ” съгласувано със заявителите, а за пътническите превози - и с общините.
(2) Управителят на железопътната инфраструктура утвърждава графика за движение на влаковете най-малко 15 дни преди датата на влизането му в сила в съответствие с чл. 11, ал. 2.
Чл. 11.
(1) Графикът за движение на влаковете се изготвя веднъж за всяка каленадарна година на. Управителят на инфраструктура се придържа към установения в приложение № 6 график за разпределяне на капацитета.
(2) Промяната на графика се извършва всяка година в полунощ на втората събота на месец декември. Когато корекция на графика се прави след края на зимата, особено за да се вземат предвид промените в регионалните разписания за превоза на пътници, ако има такива, промяната влиза в сила в полунощ на втората събота на месец юни или на такива интервали между тези дати, каквито са необходими.
(3) В случай че, управителите на инфраструктурата се договорят и за други дати, те уведомяват Европейската комисия за това, ако може да бъде засегнат международният превоз.
(4) Преди да започнат консултации по изготвянето на графика за движението, управителите на инфраструктурата се договарят кои международни влакови маршрути да бъдат включени в графика.
(5) Не по-късно от 11 месеца преди влизане в сила на графика за движението, управителите на инфраструктурата осигуряват в сътрудничество с другите заинтересовани управители на инфраструктура установяването на предварителни международни влакови маршрути. Управителите на инфраструктурата гарантират, че тези влакови маршрути се поддържат в следващите етапи на процеса, доколкото това е възможно.
Чл. 12.
(1) Управителят на железопътна инфраструктура предоставя на железопътните предприятия достъп до инфраструктурата.
(2) [Отменена]
(3) Заявител на инфраструктурен капацитет по определен маршрут за извършване на превоз на пътници между железопътни гари, разположени на територията на Република България, уведомява за планираната услуга Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ не по-късно от 18 месеца преди влизане в сила на работното разписание, за което се отнася подаденото искане за капацитет. Изпълнителна агенция ВЕСТНИК „Железопътна администрация“ уведомява в срок до 10 дни всеки компетентен орган, който е възложил обществени услуги за железопътен превоз на пътници по този маршрут, както и всяко железопътно предприятие, изпълняващо договор за обществени услуги за железопътен превоз по маршрута на планираната услуга.
(4) [Отменена]
(5) [Отменена]
(6) Разпределянето на капацитетите се извършва на справедлива и недискриминационна основа при спазване на действащото законодателство.
Чл. 12а.
(1) Заявк и за пол у чаване на капацитет за железопътната инфраст ру ктура, попадаща в обхвата на коридора по т. 7 от Приложението към Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейск и я парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз (ОВ, L 276 от 2010 г.) (Регламент № 913/2010), могат да подават и одобрени кандидати по чл. 15 от Регламент № 913/2010.
(2) Одобреният кандидат по ал. 1 може да заяви ползването на предварително установените международни влакови маршрути и резервния капацитет по чл. 14, параграфи 3 и 5 ВЕСТНИК 1 на Регламент № 913/2010 пред органа, отговорен за обслужване на едно гише на коридора съгласно чл. 13 от Регламент № 913/2010.
(3) В случаите по ал. 1 одобреният кандидат оп еде л я же ле зоп ът ен п р евозвач, който ще осъществява превоза на товари съгласно изискването на чл. 15 от Регламент № 913/2010.
Чл. 12б.
(1) Заявки за инфраструктурен капацитет могат да се подават от заявители. За използване на инфраструктурен капацитет заявителите определят железопътно предприятие, което да сключи договор с управителя на железопътната инфраструктура в съответствие с чл. 6. Заявителите имат право и самостоятелно да сключват договор с управителите на железопътната инфраструктура.
(2) Управителят на железопътната инфраструктура може да определи подходящи, прозрачни и недискриминационни изисквания към заявителите с цел гарантиране на очаквани приходи и използване на инфраструктурата.
(3) Изискванията по ал. 2 се публикуват в референтния документ на железопътната мрежа и могат да включват представянето само на финансова гаранция, която е пропорционална на очакваната дейност на заявителя и гарантира изготвянето на съвместими с изискванията на референтния документ предложения за инфраструктурен капацитет.
(4) Правото на ползване на разпределен от управителя на железопътната инфраструктура инфраструктурен капацитет под формата на влаков маршрут може да бъде предоставено на заявителите за максимален срок не по-дълъг от периода, обхванат в едно работно разписание. Управителят на инфраструктура и даден заявител могат да сключат рамково споразумение по реда, определен в чл. 18, за ползването на съответния железопътен инфраструктурен капацитет за срок, по-дълъг от периода, обхванат в едно работно разписание.
(5) Разпределеният от управителя на инфраструктурата на един заявител инфраструктурен капацитет не може да се прехвърля от получателя на друго железопътно предприятие или за други услуги. Не се счита за прехвърляне използването на капацитет от дадено железопътно предприятие в случаите, когато извършва дейността на заявител, който не е железопътно предприятие.
(6) Всякакво търгуване с инфраструктурен капацитет е забранено и води до изключване от по-нататъшно разпределяне на капацитет.
Чл. 13.
(1) Крайният срок за приемане на заявки за капацитет, които да се включат в работното разписание, е шест месеца преди промяната на графика по чл. 11, ал. 2. Заявките, получени след този краен срок, също се разглеждат от управителя на инфраструктурата в съответствие с т. 6 от приложение № 6.
(2) Не по-късно от 4 месеца след крайния срок за представяне на заявки по ал. 1 управителят на инфраструктурата изготвя и публикува проектографик.
Чл. 14.
(1) Заявителите подават заявка за капацитет по образец, изготвен от управителя на инфраструктурата, който се публикува в референтния документ на мрежата съгласно т. 3 от приложение № 2.
(2) Управителят на инфраструктурата запазва резерв от капацитета за извършване на строителни или ремонтни работи по инфраструктурата, като адекватно отчита влиянието върху заявителите. Тази разпоредба е приложима дори и в случаите на наситена инфраструктура. Заявките за инфраструктурен капацитет за целите на извършване на работи по поддръжка или ремонт на железопътната инфраструктура се представят в процеса на изготвяне на разписанието.
(3) В случай че изграждането или ремонтът на участъци от инфраструктурата са предоставени на организации извън НК “ЖИ”, те са длъжни оперативно да заявят необходимостьта от индивидуални трасета не по-късно от 5 дни преди дадата на извършване на строителните работи.
(4) В случай на нарушаване на движението на влаковете, предизвикано от техническа повреда, произшествие или инцидент, управителят на инфраструктура предприема всички необходими мерки за възстановяване на нормалното положение, като изготвя план за действие в извънредни ситуации, в който са посочени различните органи, които трябва да бъдат уведомени в случай на тежки произшествия или сериозно нарушаване на движението на влаковете. В случай на нарушаване на движението, което има потенциално въздействие върху трансграничния трафик, управителят на инфраструктура предоставя всяка уместна информация на другите управители на инфраструктура, чиято мрежа и трафик могат да бъдат засегнати от това нарушаване. Съответните управители на инфраструктура си сътрудничат, за да възстановят нормалния трансграничен трафик.
(5) По изключение при наличие на дефект или произшествие, които правят инфраструктурата неизползваема за момента, предоставянето на трасета може да се преустанови без предизвестие за времето, необходимо за възстановяване на годността на инфраструктурата за експлоатация.
(6) В случая по ал. 5 управителят на железопътната инфраструктура може да поиска от железопътните предприятия да му предоставят ресурсите, които счита най-подходящи за възможно най-бързото възстановяване прекъсването на движението.
(7) Управителят на инфраструктура уведомява във възможно най-кратък срок заинтересованите лица за липсата на инфраструктурен капацитет поради непланирани работи по поддръжката или ремонта. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ изисква тази информация при необходимост във връзка с изпълнение на функциите си като регулаторен орган.
Чл. 15.
(1) управителят на железопътната инфраструктура е длъжен., доколкото е възможно, да удовлетвори всички заявки за капацитети на инфраструктурата, особено онези, които се отнасят до трасета, пресичащи повече от една мрежа.
(2) В случаите, когато заявките за капацитет изискват координиране, управителят на железопътната инфраструктура може да предложи на заявителите инфраструктурен капацитет, който се различава от заявения.
(3) За разрешаване на случаи на несъвместимост на заявките за разпределяне на капацитет управителят на железопътната инфраструктура извършва консултации със заявителите, като им предоставя в кратък срок, безплатно, в писмена или електронна форма, информация относно: 1. влаковите маршрути, поискани от всички други заявители по същите маршрути; 2. влаковите маршрути, разпределени временно на всички други заявители по същите маршрути; 3. влаковите маршрути, предложени в замяна на заявения капацитет, при условията на ал. 2; 4. цялата налична информация за критериите, използвани в процеса на разпределяне на капацитета.
(4) Информацията по ал. 3 се предоставя, без да се разкриват другите заявители, освен ако съответните заявители не са изразили съгласие за това.
(5) Принципите, на които се подчинява процесът на координиране на заявките по ал. 2, се определят в референтния документ на железопътната мрежа, като се вземат предвид сложността на организирането на влаковите маршрути и последиците, които изменението може да има за други управители на железопътната инфраструктура. В документа се съдържат правила за бързо разрешаване на спорове във връзка с разпределянето на инфраструктурния капацитет, съгласно които управителят на инфраструктурата взема решение след проведени консултации със засегнатите страни в срок до 10 работни дни от постъпване на жалбата. Правилата не засягат съществуващите процедури на обжалване по чл. 116, ал. 5 ЗЖТ.
(6) При удовлетворяване на заявките управителят задължително спазва следната поредност: експресни пътнически влакове, бързи пътнически влакове, пътнически влакове, директни товарни влакове, участъково-групови влакове, товарни влакове, маневрени влакове. Работните товарни влакове имат предимство пред останалите само в случаите по чл. 14, ал. 4.
(7) Заявки за предоставяне на капацитет, свързани с допълнителен обем на превози, се приемат и удовлетворяват в оперативен порядък.
(8) Извънредни (ad hoc) заявки за предоставяне на капацитет, свързани с допълнителен обем на превози, се приемат и удовлетворяват възможно най-бързо, но не по-късно от пет работни дни.
(9) Управителят на железопътната инфраструкт у ра оцен ява необходимост та от резервен капацитет с цел удовлетворяване на заявките по ал. 8 и информира заявителите, които евентуално биха желали да ползват този капацитет. Тези изисквания се прилагат и в случаите на наситена инфраструктура.
Чл. 16. Заявките за маневрена дейност в гарите за подаване и изваждане на вагони на товаро-разтоварни фронтове се изпълняват в оперативен порядък, без да се променя режимът на влаковата работа в гарите.
Чл. 17.
(1) Приетата заявка дава право за използване на инфраструктурата със заплащане на съответните такси.
(2) Операторите на обслужващи съоръжения предоставят по недискриминационен начин достъп на всички железопътни предприятия, включително достъп до релсов път, до съоръженията, посочени в приложение № 1, т. 2, както и до услугите, предоставяни в тези съоръжения.
(3) С изключение на случаите по ал. 4 управителят на железопътната инфраструктура може да извършва намаления на цените на услугите, които се ограничават до действителните икономии от административни разходи за управителя на инфраструктура. При определяне на равнището на отстъпката не могат да се отчитат икономии от разходи, които вече са включени в наложената такса.
(4) Управителят на железопътната инфраструктура може да внедрява системи за намаления за всички потребители на инфраструктурата, предоставящи за определен срок отстъпки за насърчаване развитието на нови железопътни услуги или отстъпки, насърчаващи използването на определени линии, които не се използват достатъчно. Намаленията могат да се отнасят само за такси, наложени за определен участък от инфраструктурата.
(5) Еднаквите системи за намаления по ал. 3 се ползват за еднакви видове обслужване.
(6) За гарантиране на равнопоставен достъп до обслужващите съоръжения, посочени в т. 2, букви „а“ – „г“, „ж“ и „и“ от приложение № 1, както и предлагането на услуги в тези съоръжения, когато операторът на обслужващото съоръжение е под прекия или косвения контрол на организация или дружество, които също извършват дейност и имат господстващо положение на пазара за железопътни транспортни услуги, за които се използва съответното съоръжение, операторите на тези обслужващи съоръжения се организират в такава структура, която да гарантира тяхната независимост от съответната организация или дружество в организационно отношение, както и във връзка с вземането на решения, без да се изисква създаването на отделен правен субект, като е достатъчно създаването на отделни звена в него.
(7) За обслужващите съоръжения по т. 2 от приложение № 1 операторът и съответната организация или дружество водят отделно счетоводство, включително отделни счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите. Когато експлоатацията на обслужващо съоръжение се осигурява от управител на железопътната инфраструктура или когато операторът на обслужващо съоръжение е под прекия или косвения контрол на управител на железопътната инфраструктура, спазването на посочените в предходното изречение изисквания се счита за доказано, когато са спазени изискванията за независимост на основните функции на управителя на инфраструктурата и когато управителят не предоставя железопътни превозни услуги.
(8) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ определя срока за отговор на оператора на обслужващото съоръжение по заявките за достъп и предоставяне на услуги в обслужващите съоръжения. Операторите на обслужващи съоръжения могат да отказват заявки само при условие, че са налице жизнеспособни алтернативи, предоставящи възможност за извършване на услуги за превоз на товари или пътници по същия маршрут и при икономически приемливи условия.
(9) Операторът на обслужващото съоръжение е длъжен да мотивира писмено всеки отказ на заявка, като в отказа посочва жизнеспособните алтернативи в други съоръжения.
(10) При наличие на несъвместими за изпълнение заявки за ползване на капацитет на обслужващо съоръжение операторът на обслужващото съоръжение следва да осигури изпълнението по възможност на всички заявки. В случай че не съществува жизнеспособна алтернатива и всички заявки за ползване на капацитета на съответното обслужващо съоръжение не могат да бъдат изпълнени, заявител, който е поискал капацитет и той не му е осигурен, има право да подаде жалба до Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. В жалбата си заявителят мотивира необходимостта от този капацитет. Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ се произнася по жалбата и по целесъобразност може да разпореди предоставянето на заявителя на подходяща част от капацитета.
(11) Когато обслужващото съоръжение не е било използвано най-малко през последните две последователни години и пред оператора на това обслужващо съоръжение въз основа на доказани потребности е бил изразен интерес за достъп до съоръжението от железопътни предприятия, собственикът на съоръжението е длъжен да оповести, че експлоатацията на съоръжението се предоставя, изцяло или частично, на лизинг или под наем в качеството му на железопътно обслужващо съоръжение, освен ако операторът на съоръжението не докаже, че то е неизползваемо за железопътните предприятия поради текущо преобразуване.
(12) Когато операторът на обслужващото съоръжение осигурява някои от услугите, посочени в т. 3 от приложение № 1 като допълнителни услуги, той ги предоставя по недискриминационен начин на заявилите ги железопътни предприятия.
(13) Железопътните предприятия могат да поискат от управителя на инфраструктура или от оператори на обслужващо съоръжение предоставянето под формата на спомагателни услуги на услуги по т. 4 от приложение № 1. Операторът на съоръжението не е длъжен да предоставя тези услуги. Когато операторът на обслужващото съоръжение предлага някои от услугите по т. 4 от приложение № 1, той ги предоставя по недискриминационен начин на заявилите ги железопътни предприятия.
(14) Управителят на инфраструктурата определя подходяща такса за капацитет, който е предоставен, но не е използван редовно. Тази такса при неизползване осигурява стимули за ефикасно използване на капацитета. Таксата е задължителна за заявители, на които е предоставен влаков маршрут, и за случаите, в които те не използват целия маршрут или части от него.
(15) Управителят на инфраструктурата публикува в референтния документ на железопътната мрежа критериите за определянето на таксата по ал. 14, определено в съответствие с чл. 12б, ал. 1. Критериите подлежат на контрол от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ в съответствие с чл. 116 от Закона за железопътния транспорт. Заплащането на таксата се извършва от заявителя или от железопътното предприятие.
(16) Управителят на инфраструктурата при проявен интерес информира заинтересованите лица за инфраструктурния капацитет, който вече е предоставен на железопътните предприятия.
Чл. 18.
(1) Управителят може да сключва със заявителите рамкови споразумения за уточняване параметрите на капацитетите на инфраструктурата, за която е постъпила заявка. Общите условия на всяко рамково споразумение се предоставят на разположение на всички заинтересовани лица при спазване на търговската тайна.
(2) Рамковото споразумение може да бъде сключено за период, различен от 5 години. Сключването на споразумение със срок, по-дълъг от 5 години, се обосновава с наличието на търговски договори, специални инвестиции или рискове.
(3) Когато железопътният превоз се извършва върху специализирана инфраструктура, за която са необходими значителни и дългосрочни инвестиции, надлежно обосновани от кандидата, рамковото споразумение може да се сключи за срок 15 години.
(4) Управителят на железопътната инфраструктура може да удължи срока по ал. 3, когато съществува широкомащабна и дългосрочна инвестиция, обвързана с договорни задължения, включващи многогодишен амортизационен план.
(5) В случая по ал. 4 кандидатът може да поиска подробно определяне на характеристиките на капацитета, в това число честота, обем и качество на влаковите маршрути, които ще се предоставят на кандидата за срока на рамковото споразумение.
(6) В рамковите споразумения се предвижда възможност за изменение или ограничаване на условията им, за да се позволи по-доброто използване на железопътната инфраструктура. Рамковите споразумения може да съдържат санкции за изменение или прекратяване на споразумението.
(7) От 1 януари 2010 г. може да се изготви първоначално рамково споразумение за срок 5 години, чийто срок може да се удължи еднократно за срок 5 години въз основа на характеристики на капацитета, използвани от кандидата, извършващ превоз преди 1 януари 2010 г., с оглед отчитане на специалните инвестиции или съществуващите търговски договори.
(8) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” разрешава удължаването на срока по ал. 7.
(9) Рамковото споразумение не изключва използване на инфраструктурата от заявители или за други услуги.
Чл. 19. При изготвяне на графика управителят провежда консултации и координация със заинтересуваните лица, като в течение на 30 календарни дни им дава възможност да предоставят своите забележки и коментари.
Чл. 20.
(1) В случаите, когато след осъществяване на координация на исканията се окаже невъзможно да бъдат приети цялостно всички заявки за капацитети на инфраструктурата, НК “ЖИ” незабавно обявява участъка от тази инфраструктура за наситен.
(2) Действията по ал. 1 се предприемат и когато са налице достатъчно основания да се приеме, че в близко бъдеще участъкът от инфраструктурата ще стане наситен.
(3) В срок до 6 месеца след обявяване на инфраструктурата за наситена управителят прави анализ на капацитетите освен в случаите, когато вече е утвърден план за усилване на капацитета.
(4) При изготвянето на графика и в случаите, когато не са наложени такси по чл. 7д, ал. 1 или не е постигнат необходимият резултат от налагането им и инфраструктурата е обявена за наситена, управителят прилага критериите за приоритет, предвидени в чл. 32 от Закона за железопътния транспорт. При определяне на приоритета се взема предвид и важността на услугите, главно тези в международно съобщение.
(5) Критериите за приоритет следва да отчитат общественото значение на една услуга в сравнение с всяка друга услуга, която впоследствие ще отпадне. Процедурите, които трябва да се прилагат, и критериите, които трябва да се използват в случай на наситена инфраструктура, се определят в референтния документ на железопътната мрежа.
(6) Държавата може да отпусне компенсация на управителя на железопътната инфраструктура, съответстваща на приходите, пропуснати във връзка с необходимостта да се разпредели даден капацитет за определени услуги в съответствие с ал. 4. Тези мерки и компенсацията включват отчитането на последиците от такова отпадане в други държави – членки на ЕС.
Чл. 21.
(1) Целта на анализа на капацитетите е да се определят ограниченията на капацитетите на инфраструктурата, които пречат за цялостно удовлетворяване на заявките за капацитети, както и да се предложат методи за изпълнението на допълнителни заявки.
(2) Анализът включва преценка на инфраструктурата, експлоатационните разходи, естеството на железопътните услуги и други фактори.
(3) Предвидените мерки могат да се отнасят до промяна на маршрута, ново програмиране на услугите, промяна в скоростите, подобряване на инфраструктурата и др.
Чл. 22. След приключване на анализа на капацитетите, но не по-късно от 6 месеца управителят изготвя план за подсилване на капацитетите.
Чл. 23. Планът за подсилване на капацитетите се изготвя след консултации с ползвателите на инфраструктурата и съдържа: 1. причините за насищането; 2. вероятното развитие на трафика; 3. пречките, които спъват развитието на инфраструктурата; 4. решенията за подсилване на капацитетите и тяхната стойност, в т. ч. и по отношение необходимостта от промяна на таксите; 5. действията, които следва да се предприемат, и график за изпълнението им.
Чл. 24.
(1) В референтния документ за железопътната мрежа управителят на инфраструктурата определя условията, при които ще отчита предходните равнища на използване на влаковите маршрути при определяне на приоритетите за процеса на разпределяне.
(2) Управителят на инфраструктурата може да наложи отказ от предоставено трасе предимно в случаите на наситена инфраструктура, когато превозвачът го използва в течение на минимум един месец под праговете, определени в документа за фактическото състояние на мрежата и договора със съответния превозвач, при условие че недостатъчното ѝ използване се дължи на неикономически причини, независещи от заявителя.
(3) Заявителите не могат да преотстъпват предоставените им от управителя на инфраструктурата железопътни трасета освен в случаите по чл. 12б, ал. 5.
Чл. 25. управителят на железопътната инфраструктура е длъжен незабавно да уведомява превозвачите за състоянието на използваната инфраструктура, в т. ч. за необходимите изменения в графика за движението на влаковете, произтичащи от дефекти в инфраструктурата, налагащи планов или извънреден ремонт, строителство или други ограничения, предизвикани от аварии или произшествия.
Чл. 25а.
(1) Когато съществуват подходящи алтернативни маршрути, управителят на железопътната инфраструктура след консултация със заинтересованите лица може да определи част от инфраструктурата да бъде използвана за определени видове превози. В тези случаи управителят на железопътната инфраструктура може да даде приоритет на този вид превози при разпределянето на инфраструктурния капацитет.
(2) Определянето по ал. 1 не изключва използването на определената инфраструктура за друг вид превози, когато има наличен капацитет.
(3) Когато дадена инфраструктура е определена в съответствие с ал. 1, това се посочва в референтния документ на железопътната мрежа.
Раздел V Договор за използване на железопътната инфраструктура
Чл. 26.
(1) Взаимоотношенията меж ду управителя на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия се уреждат с договора по чл. 33 от Закона за железопътния транспорт.
(2) Условията на договора по ал. 1 се съгласуват с Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
Чл. 27. В случай че превозвачът не започне осъществяването на дейността по превоза на пътници и товари в срок до 3 месеца след сключване на договора, НК “ЖИ” може да го прекрати едностранно без предизвестие.
Чл. 27а.
(1) Условията за достъп до граничните гари за предоставяне на трансгранични железопътни услуги от железопътни предприятия, които оперират в съседни държави, се определят с трансграничните споразумения. Разпоредбите, съдържащи се в трансграничните споразумения, не дискриминират железопътните предприятия и не ограничават свободата на железопътните предприятия да извършват трансгранични услуги.
(2) Достъпът по ал. 1 се предоставя от управителя на инфраструктурата след съгласуване с Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. Това съгласуване може да се извършва за всеки конкретен случай или да бъде уговорено в трансгранично споразумение между държавите или в споразумение между националните органи по безопасността.
(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице нотифицира Европейската комисия за всички трансгранични споразумения преди тяхното сключване – за нови или ревизирани споразумения с държави – членки на Европейския съюз.
(4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице информира редовно Европейската комисия за всички преговори по ал. 3 и когато е необходимо, кани представители на Европейската комисия за участие в качеството на наблюдатели.
(5) Без да се засяга разпределението на компетентността между Европейския съюз и държавите членки и в съответствие с правото на Съюза, Република България чрез министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице нотифицира Европейската комисия относно намерението си да започне преговори или да сключи нови или ревизирани трансгранични споразумения с трети държави.
(6) Преговори за сключване на споразумения по ал. 5 с трети държави могат да се водят след получаване на решение на Европейската комисия, прието с акт за изпълнение, с което Европейската комисия се произнася относно прилагането временно и/или сключването на нови трансгранични споразумения или ревизирането на трансграничните споразумения, при условие че тези споразумения съответстват на правото на Европейския съюз и не пречат на постигането на целите на транспортната политика на Съюза.
Чл. 28. Управителят на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия работят съвместно, като се съобразяват с особеностите и изискванията за използване на железопътната инфраструктура. Всяка страна е длъжна да предостави на другата цялата информация, необходима за осигуряване на високо ниво на ефективност на превозите и безопасност на движението.
Чл. 28а.
(1) Държавата осигурява стимули на управителя на инфраструктурата с цел намаляване на разходите за предоставяне на достъп до железопътната инфраструктура и на размера на инфраструктурните такси, като се съобразява с безопасността и необходимостта от поддържане и подобряване на качеството на железопътната инфраструктура. Размерът на стимулите се определя в договора по чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт.
(2) Получаването на стимулите по ал. 1 е обвързано с постигане на по-високи качествени критерии от планираните нива по отношение на: 1. повишаване на качеството на предоставяните услуги, измерено чрез точност на движение на влаковете; 2. повишаване качеството на железопътната инфраструктура, измерено чрез бална оценка; 3. повишаване нивото на безопасност на превозите чрез намаляване броя на произшествията и инцидентите по причина на управителя на инфраструктурата; 4. ефективно използване на инфраструктурния капацитет чрез минимизиране на ограниченията в него; 5. други.
(3) При получаване на стимулите управителят на железопътната инфраструктура е длъжен да намали размера на инфраструктурните такси, като конкретните параметри на намаляването се определят в договора по чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт.
(4) Срокът на договора по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 5 години.
(5) Основните принципи и параметри на договора по ал. 1 се съдържат в приложение № 3.
(6) Условията на договора следва да осигуряват финансиране за целия срок на договора и да установяват метод на разпределяне на разходите. Методът на разпределяне на разходите се актуализира периодично в съответствие с най-добрата международна практика.
Чл. 28б. При спазване на действащото законодателство приходите от дейности по управление на инфраструктурната мрежа, включително публични средства, могат да бъдат използвани от управителя на инфраструкт у ра единствено за финансиране на собствената му стопанска дейност, включително обслужване на заеми. Управителят на инфраструктура – концесионер, може също да използва тези приходи за плащане на дивиденти на собствениците на дружеството, включително частни акционери.
Раздел VI Контрол Преходни и заключителни разпоредби § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 29, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт. § 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 г., с изключение на разпоредбите по чл. 12, ал. 2, които се прилагат от 1 януари 2007 г. § 4. Указания по приложението на тази наредба дава ръководителят на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”. Министър: Ант. Славински
Чл. 29.
(1) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ упражнява контрол и извършва проверки по своя инициатива или по жалба на заинтересувани лица (заявители) в съответствие с чл. 116, ал. 5 ЗЖТ.
(2) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ най-малко на всеки две години провежда консултации с ползвателите на услуги на железопътен товарен и пътнически превоз с цел обсъждане на предложенията им относно железопътния пазар.
(3) При осъществяване на дейността по ал. 1 Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” може да изисква информация от управителя на инфраструктурата, заявителите, подали заявление за предоставяне на капацитет и други заинтересовани лица, която должна да ѝ бъде предоставяна незабавно.
(4) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ извършва обмен на информация с другите регулаторни органи на държавите – членки на ЕС, относно функциите си, принципите и механизма на вземане на решения и по-специално процедурите и проблемите при тълкуването на правото на Европейския съюз в областта на железопътния транспорт.
(5) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ участва в работата на координираната от Европейската комисия Европейска мрежа на регулаторните органи в областта на железопътния транспорт.
(6) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ си сътрудничи с другите регулаторни органи, включително чрез споразумения за сътрудничество, за целите на взаимопомощта в задачите за мониторинг на пазара и в разглеждането на жалби и провеждането на разследвания и при разработването на общи принципи и практики за вземане на решения, като това включва реда и условията за разрешаването на спорове, възникнали при разрешаване на случаи по ал. 9.
(7) В случай на жалба или на разследване по собствена инициатива във връзка с предоставянето на достъп или налагането на такси, свързани с международен влаков маршрут, както и при контрола на конкуренцията на пазара на международни железопътни транспортни услуги, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ се консултира с регулаторните органи на държавите членки, през които минава съответният международен влаков маршрут, и по целесъобразност с Комисията, като изисква цялата необходима информация, преди да вземе решение.
(8) При провеждане на консултациите по ал. 7 Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ предоставя цялата информация, която има правомощия да изисква съобразно вътрешното законодателство. Посочената информация може да се използва само за целите на разглеждането на жалбата или провеждането на разследването по ал. 6.
(9) Когато въпроси, свързани с международна услуга за превоз на пътници или международна услуга за превоз на товари, изискват решения от два или повече регулаторни органи, при изготвянето на своите решения Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ си сътрудничи със съответните регулаторни органи.
(10) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ съвместно с други регулаторни органи преразглежда решения и практики на сдружения на управители на железопътната инфраструктура, свързани с международния железопътен транспорт.
Чл. 29а. Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” е регулаторният орган в областта на железопътния транспорт и е функционално независима от всеки орган, който възлага договор за обществена превозна услуга.
Чл. 30.
(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ се произнася с мотивирано решение по жалбата по чл. 29, ал. 1 по реда и в сроковете по чл. 116 от Закона за железопътния транспорт.
(2) Изпълнителната агенция “Железопътна администрация” е длъжна да извърши контрол и се произнесе по жалбата, свързана с чл. 29, в срок до два месеца от постъпването, вкл. и да даде съответните задължителни разпореждания за отстраняване на нередностите.
(3) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ публикува своите решения на електронната си страница.
(4) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ разполага с правомощия да извършва одити или да възлага започването на външни одити на управители на железопътната инфраструктура, оператори на обслужващи съоръжения и когато е приложимо, на железопътни предприятия с цел проверка на спазването на разпоредбите за разделно водене на счетоводство и на разпоредбите по чл. 28б. В това отношение регулаторният орган има право да изисква всяка относима информация. По-специално регулаторният орган има право да изисква от управителя на железопътната инфраструктура, от операторите на обслужващи съоръжения и от всички предприятия или други образувания, извършващи или интегриращи различни категории железопътен транспорт или управление на инфраструктура, да предоставят цялата или част от счетоводната си информация, посочена в приложение № 5.
Чл. 31. управителят на железопътната инфраструктура има право да дава указания на персонала на превозвачите във връзка с неправилно използване на железопътната инфраструктура.