НАРЕДБА № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол

НАРЕДБА № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (Обн. ДВ бр. 43/2006; изм. и доп. ДВ бр. 79/2006, бр. 85/2006, бр. 4/2007) НАРЕДБА № 47 от 20 април 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол Раздел I Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията към ветеринарните проверки при внасяне на продукти в страната, които обхващат: 1. общите изисквания към граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП); 2. специфичните изисквания към някои ГИВП; 3. условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (ГИВК), при внасяне на суровини и храни от животински произход, посочени в приложение към чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общите ветеринарномедицински изисквания при внасяне на суровини и храни от животински произход. (2) Изискванията по тази наредба се отнасят и за внасяне в страната на сено и слама, които поради произхода си и последващото си местоназначение могат да създадат риск от разпространение на инфекциозни болести по животните. (3) Суровините, посочени в ал. 2, които произхождат от страни, посочени в приложение № 1, подлежат на ветеринарни проверки на документацията съгласно чл. 16, ал. 3, на лабораторни проверки по чл. 18, ал. 7 и на физически проверки по чл. 18—20 в предвидените в тази наредба случаи. (4) Изискванията по тази наредба се прилагат за продуктите, изброени в ал. 2, които поради произхода си и последващото си местоназначение могат да създадат риск от разпространение на инфекциозни заболявания по животните. (5) Условията и редът за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни се уреждат с отделна наредба на министъра на земеделието и горите. Чл. 1а. (1) Всички решения от официален ветеринарен лекар (ОВЛ), издадени по реда на тази наредба, се съобщават на отговорните за пратките лица, за които се отнасят. (2) По искане на лицето, за което се отнася решението, или негов представител решенията по ал. 1 му се изпращат в писмена форма с указване на реда и начина за обжалване. Чл. 2. (1) Изискванията на тази наредба не се прилагат за: 1. продукти, които са част от личния багаж на пътниците, предназначени за лична консумация, в количества до един килограм, и произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено; 2. малки пратки, които не са обект на търговия, в количества до един килограм, и произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено; 3. продукти на борда на самолети или кораби, които са предназначени за консумация от екипажа и от пътниците и не се въвеждат на територията на страната; когато тези продукти или отпадъци от тях се разтоварват, те: а) се унищожават, или б) директно се прехвърлят от едно международно транспортно средство в друго на същото пристанище или летище и под митнически надзор; 4. продукти, които са преминали термична обработка, в херметически затворени кутии със стойност Fc равно на 3 или повече от 3, и: а) са в количества до 1 kg; б) част от личния багаж на пътниците, предназначени за лична консумация; в) малки пратки, които не са предназначени за търговия; 5. продукти-мостри за изложби, при условие че не са предназначени за търговия и след писмено съгласие от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или упълномощено от него лице; 6. предназначени за специални изследвания или анализи, при условие че след извършена проверка от НВМС се установи безспорно, че тези продукти не се доставят за консумация от хора. (2) Когато изложбите и изследванията по ал. 1, т. 5 и 6 приключат, неизползваните продукти се унищожават под контрол на органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК), а в случаите по т. 6—или се връщат при определени условия, посочени от НВМС. (3) Предназначението на продуктите по ал. 1, т. 6 се удостоверява с документ, издаден от компетентен орган на страната износител. Изискванията по тази наредба не се прилагат за продукти по чл. 205, ал. 1 ЗВД. (4) Продуктите по ал. 1 се внасят само ако произхождат от трети страни, части или региони от тях, които са включени в списъци на Европейската комисия и отговарят на изискванията на наредбите по чл. 57, ал. 4 ЗВД. (5) При внасяне на пратки по ал. 1 се спазват изискванията, отнасящи се до опазване здравето на животните и общественото здраве, предвидени в съответните нормативни актове на Общността. Раздел II Ред за одобряване на ГИВП Чл. 3. Граничните инспекционни ветеринарни пунктове се одобряват по реда на чл. 185, ал. 2 ЗВД. Чл. 4. (1) Министърът на земеделието и горите със заповед утвърждава списък на одобрените от ЕК ГИВП, който съдържа информация за: 1. местоположението на пункта — на пристанище, летище, шосе или жп линия; 2. категориите продукти, за които пунктът е одобрен; 3. наличието на допълнителни ограничения относно някои продукти от категориите по т. 2. (2) Списъкът по ал. 1 се изменя със заповед на министъра на земеделието и горите при: 1. закриване на ГИВП по чл. 5, ал. 1; 2. откриване на нов ГИВП по реда на тази наредба. Чл. 5. (1) Министърът на земеделието и горите със заповед закрива ГИВП, когато: 1. не отговаря на изискванията на тази наредба; 2. е установено наличието на сериозен риск за здравето на хората или животните. (2) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) уведомява Европейската комисия и компетентните органи на държавите членки за заповедта по ал. 1 и за настъпилите промени в списъка по чл. 4. Раздел III Общи изисквания към ГИВП Чл. 6. (1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове: 1. се разполагат възможно най-близо до мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на страната; 2. се разполагат в зоната на ГКПП; 3. се състоят от съоръжения, сгради или инспекционни центрове; 4. са под контрол на официален ветеринарен лекар, който отговаря за извършването на ветеринарните проверки. (2) По изключение поради специфични географски условия ГИВП може да бъде разположен на известно разстояние от точката на въвеждане или в случай на железопътен транспорт — да бъде разположен на първата гара, определена със заповед на министъра на земеделието и горите. Чл. 7. Граничният инспекционен ветеринарен пункт може да разполага с повече от едно съоръжение, сгради или инспекционни центрове за провеждане на необходимите проверки, за които е одобрен, когато това е необходимо поради географското положение, разположението на граничния пункт или поради ефективността на провеждане на гранични ветеринарни проверки. Чл. 8. (1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове разполагат със: 1. квалифициран персонал, обучен да извършва ветеринарни проверки на всяка пратка от продуктите; 2. квалифициран персонал, който взема и обработва проби от пратките с продукти, представени на ГИВП за проверка; 3. помещения за персонала, отговорен за извършване на ветеринарните проверки; 4. помещения и приспособления за вземане на проби; 5. помещения и приспособления за обработка на взетите проби и извършване на рутинни анализи, съобразени с микробиологичните стандарти; 6. обслужване от специализирана лаборатория, в която могат да се извършват изследвания на пробите, взети на ГИВП; 7. помещения и хладилни складове за съхранение на части от пратките, взети за изследване, и продукти, за които официалният ветеринарен лекар на ГИВП не е разрешил внасяне; 8. оборудване за бърза обмяна на информация чрез компютризирана система и по-специално с другите ГИВП; 9. помещение с комуникационно оборудване, включващо телефон, факс, терминал за компютризираната система за обмен на информация, фотокопирна машина, пълна документация и архив, свързани с проверките на продуктите; 10. служебни помещения — съблекални, тоалетни с мивки, предназначени за персонала на ГИВП и се ползват само от служители, които са ангажирани с ветеринарните проверки; 11. оградена или снабдена с покрив площ за разтоварване на пратките от транспортните средства; 12. помещение за извършване на ветеринарните проверки и за вземане на проби за допълнителни изследвания; не се изисква мястото за вземане на проби да бъде отделено от помещението за проверки; 13. складови помещения или места, където под контрола на официалния ветеринарен лекар, докато се изчакват резултатите от лабораторни или други изследвания, се съхраняват задържани пратки — охладени, замразени или при стайна температура; 14. оборудване за унищожаване на отпадъци от животински произход или договор с екарисаж, който да поема извозването и унищожаването на пратки с продукти; 15. оборудване или достъп до оборудване за измерване теглото на пратките, които подлежат на проверки; 16. оборудване за отваряне и изследване на пратките; 17. оборудване за почистване и дезинфекция, отговарящо на нуждите на ГИВП, или ефективна система за почистване и дезинфекция по договор с външни лица, които документират извършеното почистване и дезинфекция; 18. оборудване за поддържане на температурата на необходимото ниво в помещенията за съхранение на продукти при температурен режим. (2) Изискването за покрив по ал. 1, т. 12 не е задължително, когато с плавателните съдове се превозват: 1. пратки, които се състоят от вълна, която не е в контейнери; 2. насипен непакетиран обработен животински протеин, който не е предназначен за човешка консумация; 3. насипен тор или гуано; 4. наливни течни масла и мазнини — в цистерни или бидони. Чл. 9. (1) Помещенията за разтоварване, контролиране или съхранение на продуктите са със: 1. гладки стени с миещо се покритие и подове, лесни за почистване и дезинфекция и с подходяща система за отвеждане на водата; 2. чист и лесен за почистване таван; 3. подходящо естествено и изкуствено осветление; 4. топла и студена вода във всички помещения за проверки. (2) Помещенията в ГИВП за извършване на проверки разполагат със: 1. маса с гладка миеща се повърхност, лесна за почистване и дезинфекция; 2. инструменти за вземане на проби — електрически трион, нож, отварачка за консерви и контейнери за съхранение на пробите; 3. ясно означени запечатващи ленти или номерирани пломби или етикети за проследяване на произхода на взетата проба; 4. термометри за измерване на температурата на повърхността и в дълбочина на продуктите, везни и рН-метри за пресните продукти; 5. апаратура за размразяване или микровълнова печка; 6. оборудване за временно съхраняване на взетите проби при определен температурен режим преди транспортирането им до лаборатория; 7. подходящи контейнери за превозване на пробите по т. 6 до лаборатория. Чл. 10. Освен на изискванията по този раздел ГИВП, одобрени за внасяне на определени категории продукти, отговарят и на специфичните изисквания по раздел IV. Раздел IV Специфични изисквания към някои ГИВП Чл. 11. (1) Граничният инспекционен ветеринарен пункт, одобрен за продукти за човешка консумация, които се съхраняват при определени температурни режими, секторът, свързващ площите за транспортиране и разтоварване, се защитава или изолира от външната среда. (2) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове разполагат с отделни площадки за разтоварване, помещения за проверки и съхраняване, предназначени поотделно за продуктите за човешка консумация и за продукти, които не са предназначени за човешка консумация. (3) Площадките за разтоварване по ал. 2 могат да бъдат общи, при условие че: 1. граничният инспекционен ветеринарен пункт е одобрен само за опаковани продукти; 2. по време и след разтоварването продуктите за човешка консумация и тези, които не са предназначени за човешка консумация, са отделени така, че да не се допусне кръстосано замърсяване. (4) Площадките за разтоварване, помещенията за проверка и складиране могат да бъдат общи за всички продукти, за които пунктът е одобрен, при условие че: 1. през пункта се внасят до 500 пратки на година; 2. пратките се обработват по различно време; 3. след обработката помещенията се почистват и дезинфекцират преди пристигането на следващата пратка. Чл. 12. (1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове, одобрени за категории продукти, които се съхраняват под определен температурен режим — охладени, замразени или при температура на околната среда, се осигуряват и със съответния брой хладилници или складове за едновременно съхраняване на продуктите, до които официалният ветеринарен лекар на ГИВП има достъп по всяко време на денонощието. (2) Съхраняването на продукти в самостоятелни контейнери, постоянно монтирани на местата за разтоварване, се допуска, при условие че контейнерите са свързани към мястото за разтоварване по такъв начин, че разтоварването се извършва чрез ръкав, който осигурява защита от климатичните условия. (3) Пратките от всяка категория продукти могат да се съхраняват в транспортното средство, в което пратката е била превозена до ГИВП, само под контрола на официалния ветеринарен лекар на ГИВП, разположен на шосе, железопътна линия или пристанище. (4) Използването на търговски складови съоръжения в близост до ГИВП и в рамките на едно и също пристанище или митническа територия се допуска, при условие че: 1. използването е под контрола на официалния ветеринарен лекар на ГИВП; 2. задържаните продукти се съхраняват в отделни заключващи се помещения, камери или зони, преградени от всички останали продукти. (5) Дълбоко замразена сперма и ембриони, които се транспортират при температура на околната среда в запечатани контейнери, поддържащи необходимата температура, се подлагат на ветеринарни проверки само на ГИВП, одобрени за продукти, които не са предназначени за човешка консумация, и проверките се извършват при температура на околната среда. Раздел V Персонал и документация на ГИВП Чл. 13. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) ОВЛ на ГИВП извършва: 1. проверки на документи; 2. проверки за идентичност и физически проверки, вземане на проби и извършване на общи изследвания; 3. административни задачи и процедури; 4. дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства съгласно чл. 190 ЗВД; 5. (нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) актуализация на базата данни съгласно чл. 1, ал. 1 на Решение на Съвета 92/438/ЕС. (2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар може да се подпомага от помощници - ветеринарни техници или лица, завършили курс на обучение, организиран от НВМС, като той носи отговорност за крайните решения. (3) При осъществяване на дейностите по ал. 1 ОВЛ си сътрудничи с другите органи на ГКПП. Чл. 14. (1) Всеки ГИВП разполага със: 1. актуализиран списък на страните и частите от тях по чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД); 2. копие от образците на ветеринарни сертификати за внасяне в страната, обнародвани в „Държавен вестник“; 3. актуализиран списък на предприятията по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗВД; 4. актуализиран списък на ГИВП по чл. 4, ал. 1; 5. актуализиран списък на складовете по чл. 43 и на лицата по чл. 45, ал. 1; 6. актуализиран списък на предприятията по чл. 28, ал. 1; 7. действащите нормативни актове относно ветеринарните проверки на продукти; 8. копие от документи за ограничаване или забрана за внос на продукти в Европейския съюз. (2) На всеки ГИВП се води: 1. регистър на всички пратки, за които внасянето е било отказано и които са били изнесени извън страната или унищожени или за които ГВИ е разрешил използването или преработката им за цели, различни от човешка консумация; регистърът трябва да съдържа данните, посочени в приложение № 2; 2. регистър, който съдържа данните, посочени в приложение № 3; 3. регистър на всички проби, взети на ГИВП за лабораторни изследвания, заедно с протоколите с получените резултати; 4. регистър на пратките, за които внасянето е отказано, който съдържа данните по приложение № 4; 5. дневник, в който се отразяват резултатите от проверките по чл. 15, ал. 4. (3) Регистърът по ал. 1, т. 4 се съхранява минимум 18 месеца след датата на проверката и ако се налага, се съхранява на електронен носител. (4) В регистъра по ал. 2, т. 1 се отбелязват всички случаи, при които има поставен краен срок от страна на официалния ветеринарен лекар от ГИВП за предприемане на определени действия или отговор относно пратки, които са отказани, изпратени транзитно продукти по чл. 26 или когато се изискват допълнителни действия. (5) На всеки ГИВП се води дневник за проведените обучения на служители по провеждане на ветеринарни проверки. Раздел VI Условия и ред за извършване на ветеринарните проверки при внасяне и транзитно преминаване Чл. 15. (1) Всяка пратка продукти, предназначена за внасяне или транзитно преминаване през територията на Република България от трети страни, подлежи на граничен ветеринарномедицински контрол. (2) Граничният ветеринарномедицински контрол по ал. 1 обхваща: 1. проверка на документацията; 2. проверка за идентичност; 3. физическа проверка. (3) Граничният ветеринарномедицински контрол по ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари на ГИВП. (4) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП съвместно с митническите органи извършва редовни ветеринарни проверки на свободните зони, свободните и митническите складове и корабните доставчици на територията на ГИВП, резултатите от които се вписват в дневника по чл. 14, ал. 2, т. 5. (5) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП извършва проверки на отпадъците от животински произход, разтоварени от транспортните средства на територията на ГИВП, и разпорежда тяхното унищожаване или обезвреждане. (6) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП е длъжен да е запознат със: 1. условията и реда за унищожаване на отпадъци от животински произход; 2. списъците на свободните зони, свободните и митническите складове. Чл. 15а. (1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на ветеринарните експерти от Европейската комисия при осъществяване на проверки от тях на територията на Република България, и изпълнява дадените указания и предписания във връзка с изпълнение на изискванията на европейското законодателство към ГИВП. (2) Националната ветеринарномедицинска служба участва в обсъждане на резултатите от проверките по ал. 1 преди изготвянето на окончателния доклад от проверяващите. Чл. 16. (1) Проверката на документацията включва: 1. проверка за съответствието на информацията в придружаващия пратката ветеринарен сертификат с информацията в другите документи, отнасящи се до пратката, и в предварително дадената информация в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2; 2. проверка за наличие на отказ за допускане на пратката от друг ГИВП чрез компютърна система за обмен на информация. (2) Когато пратките се превозват по море или по въздух, ОВЛ на ГИВП проверява дали данните, които се съдържат по чл. 29, ал. 1, съответстват на манифестите на кораба или самолета. (3) Проверките на документацията по ал. 1 се извършват съгласно приложение № 5. Чл. 17. (1) Проверката за идентичност включва проверка на съответствието на пратката с информацията, посочена в сертификатите или в документите, които придружават пратката, както и: 1. наличието на необходимите печати и здравни маркировки, които идентифицират страната и предприятието на произход и тяхното съответствие с отразеното в документите, които придружават пратката; 2. съответствието на етикетирането с нормативните изисквания; 3. наличието на пломбите на транспортните средства. (2) Когато продуктите се транспортират в контейнери, проверката за идентичност включва и проверка на целостта на пломбите, поставени от компетентните власти на страната на произход, както и съответствието на номерата на пломбите с тези, отразени в документите, които придружават пратката. (3) Алинея 2 не се прилага за обемисти пратки, както е посочено в Директива на Съвета 92/118/ЕИО от 17 декември 1992 г., и които не подлежат на изискванията, посочени в Анекс А (1) към Директива 89/662/ЕИО и по отношение на изискванията за патогените, посочени в Директива 90/425/ЕИО. Чл. 18. (1) Физическа проверка се извършва в съответствие с изискванията на ал. 2, чл. 19 и чл. 20, за да се установи дали продуктите: 1. отговарят на изискванията на общността за внасяне; 2. могат да се използват съгласно предназначението, посочено в документите, които придружават пратката; 3. отговарят на специфичните изисквания за съответния продукт, което се установява при отваряне на опаковките. (2) Проверките по ал. 1 се извършват преди каквито и да е лабораторни изследвания и вземания на официални проби, изискващи по-ранни резултати. (3) Физическата проверка се осъществява чрез: 1. органолептична проверка на мириса, цвета, консистенцията и вкуса (когато е възможно) на продукта, за да се провери наличието на отклонения, които правят продукта негоден за употребата, посочена във ветеринарния сертификат, като при това: а) проверката обхваща 1 % от отделните опаковъчни единици, пакети или пликове от пратката, но най-малко два и най-много десет; б) при обемисти пратки и при продукти в насипно състояние проверката се извършва върху най-малко пет отделни проби, взети от различни части на пратката; в) за продуктите, предназначени за човешка консумация, проверката включва и измерване на температурата на продукта; за замразени и дълбоко замразени продукти проверката се извършва след размразяване на продукта; г) пратката може да се разтовари на части, за да се установи, че всички нейни части са обхванати от проверката; 2. прости физически или химически тестове — рязане, размразяване, варене; 3. вземане на проби от всяка пратка за лабораторни изследвания. (4) По време на проверката на продуктите официалният ветеринарен лекар на ГИВП има право по собствена преценка да намали максималния брой на проверените проби и в зависимост от вида на продуктите и обстоятелствата може да извърши по-задълбочена и обхватна проверка особено при съмнения за отклонения от изискването за качество и безопасност на продуктите. (5) Физическата проверка обхваща: 1. проверка на съответствието на броя на опаковките, посочени в придружаващия сертификат с теглото на пратката, отчитайки теглото на една опаковка; 2. сравняване на реалното тегло на пратката с посоченото във ветеринарния сертификат или документ; 3. проверка на опаковките и пликовете с цел да се установи дали отговарят на изискванията за опаковане на съответния вид продукт; 4. проверка на температурата и на температурния режим по време на транспортирането; 5. проверка на пакетите или пробите в случай на обемисти продукти преди сензорния преглед, физическите, химическите и лабораторните тестове; тестовете обхващат целия диапазон от проби от цялата пратка, която при необходимост може да бъде частично разтоварвана, за да се достигне до всичките ѝ части. (6) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП удостоверява, че проверката е завършена чрез затваряне и поставяне на официален печат на всички отворени опаковки и чрез повторно поставяне на пломба на всички отворени контейнери, като номерата на пломбите се записват и в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, и в останалите документи, които придружават пратката. (7) За всяка пратка, предназначена за внасяне и подлежаща на ветеринарни проверки, официалният ветеринарен лекар на ГИВП прави справка чрез компютризираната система за обмен на информация. (8) Лабораторните изследвания по ал. 3, т. 3 се извършват съгласно приложение № 6. (9) Физическата проверка на продуктите се провежда при условия, позволяващи извършването на необходимата инспекция и изпитване. (10) При физическата проверка допълнително се извършват: 1. проверка на температурата на продукта; 2. проверки за аномалии във външен вид, консистенция, цвят, мирис и когато е приложимо — вкус; за замразени или дълбоко замразени продукти инспекцията се извършва след размразяване на продуктите; за замразени и дълбоко замразени продукти проверката се извършва след размразяване на продукта. Чл. 18а. (1) Честотата на физическите проверки се определя съгласно Решение на Комисията 94/360. (2) Генералният директор на НВМС може да поиска от Европейската комисия намаляване на честотата на физическите проверки за продукти въз основа на резултати от предишни проверки, за които условията на внос са хармонизирани, ако отговарят на следните условия: 1. произхождат от трети страни или региони от трети страни, предлагащи задоволителни здравни гаранции по отношение на проверките в мястото на произхода на продуктите, предназначени за внасяне в Република България или на територията на друга държава членка; 2. са произведени в предприятие, включено в списък, изготвен от Европейската комисия, или в предприятие, одобрено в съответствие с Решение на Съвета 95/408/ЕО, от 22 юни 1995 г., което е проверено от Европейския съюз или от съответния компетентен орган на страната на произход; 3. за които са издадени сертификати за внасяне. (3) Без да се нарушават изискванията по ал. 2, всяка пратка продукти индивидуално подлежи на проверка за идентичност и физическа проверка по реда на чл. 17 и 18. Чл. 19. (1) За осъществяване на физическа проверка транспортните средства се разтоварват изцяло само в следните случаи: 1. товаренето е извършено по начин, който не позволява достъп до цялата пратка при частично разтоварване; 2. проверките на пробите са показали несъответствия с изискванията за качество и безопасност; 3. ветеринарните проверки на предишна пратка със същия произход са били с незадоволителен резултат; 4. по искане на официалния ветеринарен лекар на ГИВП. (2) Товаренето и разтоварването се извършват по такъв начин, че да се предпазят продуктите от замърсяване. (3) В случаи на съмнение относно пратката ОВЛ на ГИВП извършва допълнителни ветеринарни проверки с цел установяване на съответствие с ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в страната, както и допълнителни физически проверки и лабораторни изследвания на продуктите, след като пратката е изцяло разтоварена. Чл. 20. (1) Лабораторните изследвания по чл. 18, ал. 2, т. 3 се извършват за определяне на: а) остатъци от замърсители; б) патогенни микроорганизми; в) замърсяване с вещества, опасни за хората, животните и околната среда; г) доказателства за промяна. (2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира органите на ДВСК по местоназначение за изследването на пратките по ал. 1 и записва резултатите от изследването в сертификата. (3) Пратките не се освобождават до получаване на отрицателни резултати от изследванията: 1. когато лабораторните изследвания са направени поради съмнение за нередности или предишните изследвания са дали положителни резултати; 2. когато изследването се отнася до вещества или патогенен агент, които представляват директна или непосредствена опасност за здравето на животните или хората. (4) Пратката може да бъде освободена при лабораторни изследвания на взети произволни проби, които не могат да дадат незабавни резултати и няма непосредствена опасност за здравето на хората и животните. (5) Когато са взети произволни проби от пратки, непредставляващи опасност за здравето на хората и животните, пратката може да бъде освободена преди получаването на лабораторните резултати, което се посочва в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2. (6) Националната ветеринарномедицинска служба ежемесечно уведомява Европейската комисия за резултатите от лабораторните изследвания по чл. 18, ал. 2, т. 3. Чл. 21. (1) Всички физически проверки и проверките за идентичност, с изключение на проверките на пломбите, се извършват в помещенията за ветеринарни проверки. (2) Проверките по ал. 1 се извършват по начин, при който не се допуска кръстосано замърсяване, и в съответствие с температурния режим, при който продуктите се транспортират. (3) Проверките на неопаковани продукти за човешка консумация се извършват при условия, които осигуряват защита от климатичните условия. Чл. 22. (1) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП допуска пратка с продукти, предназначена за внасяне в Република България, ако се придружава от оригинален ветеринарен сертификат или оригинален ветеринарен документ, издаден от компетентен държавен орган, отнасящ се до пратката. (2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП допуска пратка с продукти, предназначена за внасяне в друга държава членка, посочена в Приложение 1 на Директива на Съвета 97/78, ако се придружава от оригинален ветеринарен сертификат или оригинален ветеринарен документ, издаден от компетентен държавен орган, отнасящ се до пратката. (3) Митническите органи разрешават поставянето на продуктите под режим внасяне, при условие че са извършени ветеринарните проверки, издаден е ветеринарен сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2 и са заплатени таксите за ветеринарен контрол съгласно тарифата по чл. 14, ал. 2 ЗВД. (4) Пратки, предназначени за транзитно преминаване, както и пратки, които не отговарят на ветеринарните изисквания за внасяне и са предназначени за съхранение в регистрирани складове по чл. 40, ал. 1, т. 2, чл. 43 или чл. 45, ал. 3 и имат за крайно предназначение територия извън Република България, се придружават от оригиналните ветеринарни сертификати или оригиналните ветеринарни документи. (5) На ГИВП се съхраняват копия на документите, които придружават пратките по ал. 4. Копията се правят при пристигането на пратките на ГИВП. Чл. 22а. (1) Ветеринарният сертификат по чл. 22, ал. 1, придружаващ пратките, предназначени за внасяне в Република България, отговаря на изискванията на приложение № 7. (2) Сертификатът по ал. 1 удостоверява, че продуктите отговарят на: 1. изискванията на Закона за храните и Наредбата за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.); 2. специалните условия за внасяне по чл. 56 и 61 ЗВД. (3) Сертификатите по ал. 1 съдържат друга информация, когато това се изисква с нормативен акт, отнасящ се до опазване здравето на хората и животните. (4) Изключения от изискванията по ал. 1 се допускат в случаите, когато това се изисква от Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните към Европейския съюз, при които гаранциите по ал. 2 могат да бъдат дадени по друг начин. Чл. 23. (1) Лицето, отговорно за товара, е длъжно да попълни първата част на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 и да я изпрати на ОВЛ на ГИВП 24 h преди пристигане на пратката или да изпрати подробно описание на пратката, включително и на пратки по чл. 29, ал. 1. (2) Сертификатът се попълва в четири екземпляра — един оригинал и три копия, като едното копие се изпраща на митническите органи, а оригиналът и другите две копия — на официалния ветеринарен лекар на ГИВП. (3) Сертификатът или документът по чл. 22, ал. 1 относно здравето на животните или здравето на хората, който придружава пратката с продукти: 1. е оригинален; 2. се отнася за страна, която не е членка на ЕС, или част от нея, за която няма забрана за внасяне; 3. съответства на образеца, одобрен за съответната страна по произход; 4. се състои само от един лист; 5. е изцяло попълнен; 6. датата на издаването му съвпада с датата на натоварване на продуктите, предназначени за внасяне в страната; 7. е изготвен само за един получател; 8. се отнася до предприятие по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗВД; 9. е съставен и на български език; 10. е подписан от ОВЛ или от представител на официалния компетентен орган, чието име и длъжност са попълнени четливо с главни букви; 11. е официален здравен печат на страната по произход, различен по цвят от шрифта на документа. (4) При издаване на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 се спазват разпоредбите на Наредба № 11 от 2003 г. за изискванията при издаване на ветеринарномедицински документи за живи животни, суровини и продукти от животински произход (ДВ, бр. 21 от 2003 г.). (5) При спазване на изискванията по ал. 1 и 2 информацията по приложение № 8, която се съдържа в сертификата, може да се изпрати предварително и чрез телекомуникационни или други системи за електронно предаване на данни след съгласието на компетентните служби, имащи отношение към пратката. Информацията, изпратена по електронен път, трябва да бъде идентична с информацията, посочена в част 1 от образеца по приложение № 8. (6) Извън случаите по тази наредба съставянето, използването, предаването и съхранението на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 може да се извършва по електронен път по преценка на НВМС. Чл. 24. (1) След извършване на ветеринарните проверки ОВЛ на ГИВП: 1. задържа оригиналните документи по чл. 22 и предоставя заверено копие от тях на лицето, отговорно за пратката; 2. попълва част 2 от ветеринарния сертификат по приложение № 8; 3. допуска се внасянето на пратката, при условие че сертификатът по ал. 1, т. 2 е подписан от ОВЛ или от друг официално упълномощен ветеринарен лекар, действащ под ръководството на ОВЛ; 4. дава на вносителя копие от сертификата по т. 2; 5. изпраща на митническите органи оригиналния сертификат по т. 2; това може да стане и от лицето, отговорно за товара. (2) Ветеринарният сертификат по ал. 1, т. 2 придружава пратките, докато: 1. са под митнически надзор; 2. пристигнат до първото предприятие получател, в което се произвеждат, съхраняват или преработват суровини и храни от животински произход за човешка консумация, или до първия център или организация, които произвеждат, съхраняват, преработват или търгуват с животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях — в случай на внасяне; 3. се намират под митнически надзор до едно или повече предприятия до момента, в който отговорното за товара лице поиска митническо освобождаване на пратката. (3) Ако пратката с продукти е разделена на части, правилата по ал. 1 и 2 се прилагат за всяка отделна част. (4) Оригиналните документи по чл. 22 и копие от сертификата по ал. 1, т. 2 се съхраняват на ГИВП най-малко 3 години от датата на представянето им. (5) Оригиналът на сертификата по ал. 1, т. 2 за пратки, които са допуснати за внасяне, се състои от две неразделни една от друга части — част 1 и част 2, които трябва да бъдат попълнени, подпечатани и подписани. (6) Информацията от ветеринарния сертификат по ал. 1, т. 2 може да бъде предавана чрез телекомуникационни средства или компютризирана система. Чл. 25. (1) Митническите органи дават митническо направление на стоките само в съответствие с условията, посочени в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2. (2) Официалният ветеринарен лекар проверява митническото направление на стоките само в съответствие с условията, посочени в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2. Чл. 25а. (1) Когато след допускането за внасяне съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 пратките остават под митнически надзор и впоследствие се допускат за свободно обръщение, се прилага процедурата по чл. 23—25. (2) В случаите, когато пратката по ал. 1 се разделя на части, оригиналът на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 се представя на митническата служба, отговорна за склада или предприятието, в което се разделя пратката. (3) Копие от сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 остава в склада или предприятието по ал. 2. (4) Компетентното лице, отговорно за склада или предприятието по ал. 2, може да издаде заверено копие на оригинала на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, което да придружава всяка част от пратката и в него да са указани промените в количеството и теглото. (5) Собственикът или управителят на склада или предприятието, където се разделя пратката, води дневник, за да се гарантира възможността за проследяване на отделните части на пратката. Дневникът съдържа вида на пратката, датата на пристигане, частите, на които се разделя, датата на изпращане на отделните части, мястото, от което пристигат и за където се изпращат. (6) Записите и копията на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 се съхраняват в продължение на три години. Чл. 25б. (1) Първото митническо освобождаване се извършва само ако отговорното за товара лице предоставя оригинал на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 в митническия отдел, отговарящ за обекта, в който се намира пратката. Това може да се извърши и по електронен път със съответното разрешение на компетентния орган. (2) Когато се поиска митническо освобождаване по ал. 1, собственикът или управителят на предприятието трябва: а) да запази копие от сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, който придружава пратката; б) да въведе данните на получаване на пратката; в) да впише датата на митническото освобождаване или ако пратката е разделена на части — датите на митническото освобождаване съгласно чл. 25а, ал. 2—4. Чл. 25в. (1) Продуктите, които според законодателството на Европейския съюз се контролират от ГИВП до предприятието по местоназначение в съответствие с ветеринарния сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2, се превозват във водонепропускливи транспортни средства или контейнери, които се запечатват при напускане на ГИВП и остават под митнически надзор до пристигане в предприятието по местоназначение в съответствие с процедура Т5, посочена в Регламент на Комисията № 2454/93 от 2 юли 1993 г. (2) В случаите по ал. 1: 1. официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира ветеринарните лекари от ДВСК, които контролират предприятието по местоназначение, относно мястото на произход и за местоназначението на продуктите чрез компютъризираната система за обмен на информация; 2. продуктите се подлагат на съответната преработка съобразно ветеринарните изисквания на Европейския съюз; 3. собственикът или управителят на предприятието уведомява официалния ветеринарен лекар, който контролира предприятието, за пристигането на пратката; 4. собственикът или управителят на предприятието на местоназначението или на междинния склад на пристигане уведомява ОВЛ в предприятието на местоназначението или на междинния склад на пристигане за местоназначението на продуктите; 5. в срок до 15 дни от пристигане на пратката в предприятието или в междинния склад ОВЛ, който го контролира, уведомява ОВЛ на ГИВП за пристигането на пратката по местоназначение и вписването й в дневника на предприятието; 6. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) ветеринарният лекар от ДВСК, който контролира предприятието по местоназначение или междинния склад. (4) Когато предприятието не отговори на изискванията за обявяване, НВМС може да го заличи от списъка и да му потърси съответната отговорност, като уведомява за това Европейската комисия. (5) Списъкът с одобрените предприятия и актуализирането му се публикува от Европейската комисия. Чл. 25г. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Преди внасяне на пресни рибни продукти, които в съответствие с изискванията на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1093/94 от 6 май 1994 г. са разтоварени от риболовен кораб, плаващ под флаг на трета страна, преминават ветеринарните проверки, които се извършват за рибните продукти, разтоварени от риболовен кораб, плаващ под флаг на държава членка. (2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) По изключение от изискванията, посочени в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания за внасяне на храни от животински произход (ДВ, бр. 43 от 2006 г.), ако Постоянният ветеринарен комитет към ЕС реши, се допуска: 1. (доп. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) извършване на проверки по реда на тази наредба при внасяне на замразена или дълбоко замразена риба тон, без да са премахнати главите и вътрешностите, която е разтоварена от кораб, собственост на съвместни предприятия, регистрирани според изискванията на Европейската общност, при условие че: а) (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) такива проверки се провеждат от ОВЛ от най-близкия ГИВП в предприятията на местоназначението, одобрени за преработката на тези продукти; б) (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) преработвателната индустрия е разположена на не повече от 75 km от ГИВП; в) продуктите се прехвърлят под митнически надзор в съответствие с чл. 25в, ал. 1 от мястото на пристигане до предприятието на местоназначението; 2. (отм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) (3) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) След решение на Постоянния ветеринарен комитет към ЕС могат да не се прилагат разпоредбите по чл. 6, ал. 1, т. 4, като се вземе предвид персоналът, отговорен за проверките и издаването на сертификатите, също и разпоредбите по чл. 15, ал. 1 - 2 и чл. 24, ал. 1 за ГИВП, където рибата се представя. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 не се прилага разпоредбата по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания за внасяне на храни от животински произход (ДВ, бр. 43 от 2006 г.). Чл. 26. (1) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП чрез компютризираната система за обмен на информация изпраща до РВМС, на територията на която е мястото на получаване на продуктите, допълнителна информация, когато: 1. продуктите са предназначени за държава членка или част от нея, за която има специфични ветеринарномедицински изисквания; 2. резултатите от взетите проби за анализ не са известни, когато пратката напуска ГИВП в случаите по чл. 20, ал. 4; 3. внасянето е разрешено за специфични цели. (2) Когато продуктите по ал. 1, т. 1 и 3 са предназначени за друга държава членка, ОВЛ предприема мерки за проследяване на пратката до нейното пристигане в тази държава членка. (3) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия списък на предприятията за преработка на продуктите по чл. 26, ал. 1, т. 3, находящи се на територията на Република България. Чл. 27. Продуктите по чл. 26, т. 1 и 3 подлежат на проверка на документацията и физическа проверка на ГИВП, през който се въвежда в страната, и се транспортират до мястото по местоназначение при спазване на изискванията по чл. 28. Чл. 28. (1) При внасяне на неодран дивеч с ценна кожа се спазват следните изисквания: 1. извършва се проверка за идентичност и физическа проверка независимо от изследванията за остатъчни вещества в предприятието по местоназначение, които се провеждат от ветеринарните лекари към ДВСК по местоназначение и резултатите от които се изпращат до ГИВП, през който е внесена пратката; 2. продуктите се транспортират от ГИВП до предприятието по местоназначение в съответствие с ветеринарния сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2, като транспортните средства или контейнери са водонепропускливи, запечатват се при напускане на ГИВП и остават под митнически надзор до пристигане в предприятието по местоназначение; 3. официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира ветеринарните лекари от ДВСК, които контролират предприятието по местоназначение, относно мястото на произход и за местоназначението на продуктите чрез компютризираната система за обмен на информация; 4. продуктите се подлагат на съответната преработка съобразно ветеринарните изисквания; 5. собственикът или управителят на предприятието уведомява официалния ветеринарен лекар, който контролира предприятието, за пристигането на пратката; 6. в срок до 15 дни от пристигане на пратката в предприятието ОВЛ, който контролира предприятието, уведомява ОВЛ на ГИВП за пристигането на пратката по местоназначение и вписването ѝ в дневника на предприятието. (2) Когато пратката не пристигне по местоназначение, ОВЛ на ГИВП уведомява митническите органи и се предприемат необходимите действия за разследване и откриване местоположението на пратката. Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Резултатите от проверките по чл. 27 и 28 се изпращат на ОВЛ на ГИВП, през който са внесени продуктите. (2) В зависимост от резултата по ал. 1 могат да се предприемат мерки по чл. 36. Чл. 29. (1) Когато пратки, предназначени за внасяне, пристигат по вода или по въздух на един ГИВП, а са предназначени да се внесат през друг ГИВП, пратките се подлагат на проверка за идентичност и физическа проверка на този ГИВП, от който трябва да се въведат. (2) В случаите, когато на ГИВП, разположен на територията на пристанище или летище, се извършва прехвърляне на пратки директно от един самолет на друг или от един кораб на друг или пратките се разтоварват на кея или на пистата за кратко време, лицето, отговорно за товара, информира ОВЛ на съответния ГИВП. (3) В случая по ал. 2 и при съмнения за съществуващ риск за здравето на хората и животните се извършва проверка на ветеринарния сертификат, ветеринарния документ или друг документ, които придружават пратката. (4) Извън случаите по ал. 2: 1. пратките се складират на митническата територия на едно и също пристанище или летище под контрола на ОВЛ на ГИВП, докато бъдат експедирани до друг ГИВП по въздух или вода; 2. извършва се проверка на документацията; 3. извършва се проверка за идентичност и физическа проверка, когато има риск за здравето на хората и животните. (5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В случаите по ал. 4, т. 1 за пристанище минималният период е 7 дни, а максималният - 20 дни. За летище минималният период е 12 h, а максималният е 48 h. (6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В случаите, когато максималните периоди, посочени в ал. 5, са изтекли, съответните пратки се подлагат на граничен ветеринарномедицински контрол на ГИВП на въвеждане в съответствие с ч Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) За да се гарантира, че всички продукти, внасяни в Република България, са преминали ветеринарни проверки, НВМС и ОВЛ работят съвместно с Агенция „Митници“, Национална служба „Полиция“ и Национална служба по растителна защита при събирането на цялата информация относно внасянето на продукти от животински произход, което включва: 1. информация, достъпна за митническите служби; 2. информация за манифеста на плавателния съд (кораб, лодка), влака или самолета; 3. други източници на информация, достъпни за сухопътните, железопътните, пристанищните или летищните търговски оператори. (2) Националната ветеринарномедицинска служба има достъп до базите данни или до съответни части от базата данни, отнасящи се до информацията по ал. 1, с които разполагат митническите служби. (3) За да се осигури сигурност на данните и да се ускори предаването на информация, системите за информационни технологии, използвани от НВМС, се интегрират, доколкото е възможно и където е уместно, с информационните системи на митническите служби и с тези на търговските оператори по ал. 1, т. 3. Чл. 30. (1) Когато при ветеринарните проверки се установи, че продуктите не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар със съгласието на лицето, отговорно за товара, или негов представител разпорежда: 1. връщане на пратките; 2. незабавно унищожаване на пратките. (2) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане, което не подлежи на обжалване. Чл. 31. (1) Пратките се връщат през същия ГИВП, през който са въведени, и със същото транспортно средство в срок до 60 дни от въвеждането. Пратките се изнасят за местоназначение, което лицето, отговорно за товара, е определило. (2) До изнасянето на пратките или до потвърждаване на причините за изнасянето пратките се съхраняват под надзора на официалния ветеринарен лекар от ГИВП и за сметка на лицето, отговорно за товара. (3) Официалният ветеринарен лекар от ГИВП поставя щемпел с надпис „Невалиден за Република България“ на ветеринарните сертификати и документите, придружаващи пратките, които се изнасят. Чл. 32. (1) Пратката се унищожава, когато: 1. връщането ѝ е невъзможно или срокът по чл. 31, ал. 1 е изтекъл; 2. лицето, отговорно за товара, писмено декларира съгласието си за унищожаване. (2) Продуктите се унищожават на ГИВП под контрола на официалния ветеринарен лекар от ГИВП или в най-близкия до ГИВП екарисаж, като се транспортират до там съгласно изискванията за транспортиране на странични животински продукти. (3) Разходите по връщането, унищожаването или използването на продуктите за други цели са за сметка на лицето, отговорно за товара. Чл. 33. (1) Когато се установи, че пратките не са преминали през задължителен граничен ветеринарномедицински контрол, ветеринарните лекари от ДВСК издават разпореждане за унищожаване или връщане обратно при спазване изискванията по чл. 31, ал. 1 и чл. 32. (2) Разпореждането по ал. 1 не подлежи на обжалване. Чл. 34. (1) Официалният ветеринарен лекар от ГИВП или органите на ДВСК извършват допълнителни проверки, когато възникнат съмнения относно: 1. съответствието на въведените продукти с ветеринарномедицинските изисквания; или 2. идентичността или действителното предназначение на продуктите; или 3. дадените гаранции в документите, придружаващи пратката, относно здравето на хората и животните и гаранциите за този вид продукт. (2) Продуктите по ал. 1 остават под надзора на органите на ДВСК до получаването на резултатите от проверките. (3) Ако съмненията по ал. 1 се потвърдят, при следващо въвеждане в страната пратките с продукти със същия произход се прилагат разпоредбите по чл. 36. Чл. 35. (1) При наличие на заразна болест по животните в дадена страна или поради други причини, които могат да доведат до опасност за здравето на хората и животните, особено ако такива са констатирани по време на ветеринарните проверки на животни и продукти на ГИВП, се предприемат някои от следните мерки, приети от ЕК по своя инициатива или по молба на НВМС: (2) Когато при ветеринарните проверки възникне съмнение, че пратката с продукти представлява опасност за здравето на хората и животните, ОВЛ на ГИВП предприема следните мерки: 1. отнема и унищожава пратката; 2. информира чрез компютризираната система за обмен на информация другите ГИВП за появилата се опасност. (3) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за резултатите и произхода на пратката по ал. 2. Чл. 36. (1) Когато при ветеринарните проверки се установят сериозни или повторни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, ОВЛ на ГИВП предприема следните мерки: 1. информира НВМС и всички ГИВП за вида на продуктите; 2. задържа следващите 10 пратки с продукти със същия произход и ги подлага на задълбочена проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка, включително вземане на проби и лабораторни изследвания по чл. 20, ал. 1. (2) Когато при проверките по ал. 1, т. 2 се потвърди несъответствие на продуктите с ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, се прилагат разпоредбите по чл. 30. (3) Допълнителните проверки по ал. 1, т. 2 се извършват и когато се установи превишаване на количеството остатъци съгласно Наредбата за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества от фармакологично активни субстанции от състава на ветеринарномедицински препарати в суровини и продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация (ДВ, бр. 94 от 2002 г.). (4) За всички случаи по ал. 1 генералният директор на НВМС информира Европейската комисия. Чл. 37. (1) Транзитното преминаване на продукти през територията на Република България се допуска, при условие че: 1. продуктите идват от трета страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени на териториите на държавите членки и са предназначени за друга трета страна; 2. транзитът е предварително разрешен от органите на ГИВП, на който продуктите ще бъдат представени за ветеринарна проверка; 3. собственикът или лицето, отговорно за товара, предварително се е задължило да приеме обратно пратката, ако страната на местоназначение откаже внасяне на продуктите, и да ги унищожи в съответствие с чл. 32. (2) При транзитно преминаване: 1. пратките се придружават от документите по чл. 22, ал. 1 заедно с легализиран превод на оригинала; 2. извършва се проверка на документацията и проверка за идентичност. (3) Проверките по ал. 2 могат да не се извършват, когато продуктите се превозват по въздух или по море, при условие че: 1. пратката не се разтоварва; в този случай проверката на документацията обхваща проверка на бордовата документация; 2. пратката се прехвърля от един самолет на друг или от един кораб на друг на митническата територия на едно и също пристанище или летище; когато има риск за здравето на хората и животните, пратката се подлага на физически проверки. (4) Физическа проверка се извършва само при съмнение за съществуването на риск за здравето на хората и животните в резултат на проверката на документацията, която е установила, че продуктите не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне. Чл. 38. (1) Когато пратката, предназначена за транзитно преминаване, се превозва по шосе, с влак или по воден път, тя: 1. се поставя под митнически надзор в съответствие със Закона за митниците заедно с документите по чл. 22, ал. 1 и сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, който удостоверява пункта, от който пратката ще напусне територията на страната; 2. се транспортира в пломбирани транспортни средства или контейнери, без да се разтоварва или разделя след напускането на ГИВП на пристигане; не се разрешава манипулиране на пратката по време на транспортиране; 3. напуска територията на Европейския съюз през ГИВП не повече от 30 дни след напускане на входящия ГИВП. (2) Официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП посредством компютризираната система за обмен на информация информира изходящия ГИВП, че е допуснал транзита на пратката с продукти. (3) Официалният ветеринарен лекар на изходящия ГИВП удостоверява в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, че пратката с продукти е напуснала страната, и изпраща копие от него до входящия ГИВП. (4) Когато официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП не бъде информиран за излизането на пратката от територията на страната съгласно ал. 3, той информира митническите органи и се предприемат необходимите действия за разследване и откриване местоположението на пратката. (5) Всички разходи по прилагане на този член са за сметка на лицето, отговорно за товара, или неговия представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване от компетентните власти. (6) Когато продуктите, предназначени за транзит през територията на Република България, идват от страни, от които е забранено внасянето, ОВЛ може да допусне транзит на тези продукти, когато на ГИВП, на който пристигат, те се прехвърлят директно от един самолет на друг или от един кораб на друг, в границите на митническата територия на едно и също пристанище или летище, или се разтоварват за кратко време на кея или на пистата, в рамките на митническата територия с цел повторно товарене, без последващо спиране на територията на държави членки. при спазване на правила, одобрени от Постоянния ветеринарен комитет към Европейската комисия. (7) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Транзитно преминаване на пратка с рибни продукти се допуска само през ГИВП по ал. 3, който е включен в списъка по чл. 4, ал. 1. (8) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Транзитно преминаване на пратка с продукти от животински произход, различни от посочените в ал. 7, се допуска пр Чл. 39. (1) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП може да допусне внасяне на пратки в складове в свободна зона, свободен или митнически склад само при условие че: 1. лицето, отговорно за товара, предварително е декларирало, че продуктите са предназначени за свободна употреба в държава членка или ако имат друга крайна употреба, тя да се посочи конкретно в декларацията, независимо дали отговарят или не на изискванията за внасяне; (2) Когато в декларация по ал. 1, т. 1 не е посочена ясно и конкретно крайната употреба, на продуктите, се счита, че същите са предназначени за свободна употреба в Общността. В тези случаи продуктите се подлагат на проверките по чл. 15, ал. 2. (3) В случаите по ал. 2 извършването на физическа проверка не е необходимо, ако при документната проверка се установят нарушенията на изискванията, освен ако има съмнения, че пратката представлява опасност за здравето на животните и хората. (4) [Досегашната ал. 3 става ал. 4]. Чл. 40. (1) Внасяне в свободна зона, свободен или митнически склад на продукти, които не отговарят на ветеринарните изисквания за внасяне, се допуска при следните условия: 1. продуктите идват от трета страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени на териториите, посочени в списъка по чл. 61, ал. 1, т. 1 ЗВД, и са предназначени за друга трета страна; 2. складовете в свободните зони, свободните и митническите складове са одобрени за съхранение на такива продукти; 3. при транспортирането до и от свободната зона, свободен и митническия склад, продуктите са придружени със сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2; 4. продуктите се транспортират до складовете в превозни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба; 5. продуктите пристигат в посоченото местоназначение в придружаващия сертификат най-късно до 30 дни след изпращането им; когато пратките не са пристигнали в складовете през този период, се търси съдействието на митническите власти за установяване местонахождението на пратката; 6. върху всяка отделна част от пратката се отбелязва номерът на съответстващия сертификат по приложение № 4, за да се улесни нейното идентифициране. (2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП прави копия на придружаващите пратката документи и ги съхранява в ГИВП. (5) По изключение от разпоредбата по ал. 1, т. 3 продуктите, които не отговарят на ветеринарните изисквания, може да се придружават със сертификат по приложение № 4, при условие че се транспортират директно от склад до трансграничен плавателен съд или през специално одобрен за целта склад съгласно чл. 45, ал. 5, т. 5. Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Пратки с продукти, които не отговарят на ветеринарните изисквания и са транспортирани директно от ГИВП до трансграничен плавателен съд, се съпровождат със сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1. Чл. 41. (1) Когато пратки се превозват в транспортни средства, които не са пломбирани от митническите органи, и ако има риск за здравето на хората и животните, ОВЛ не допуска внасянето им в свободна зона, свободен склад и митнически склад. (2) Когато пратка с продукти се разделя на отделни части в склад в свободна зона, свободен склад или митнически склад, официалният ветеринарен лекар от ДВСК издава нов сертификат за всяка част от пратката. Всички нови сертификати съдържат препратка към оригиналния сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2, който е придружавал продуктите до пристигането им в склада. Сертификатът по чл. 24, ал. 1, т. 2 се съхранява от официалния ветеринарен лекар от ДВСК. (3) Продуктите напускат свободната зона, свободния и митническия склад, при условие че се изнасят в друга страна, превозват се до друг склад по чл. 45, ал. 3 или се унищожават. (4) В случаите по ал. 3 продуктите се: 1. изпращат в друга страна в съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 3, ал. 2 и чл. 38, ал. 1—4; 2. превозват до склад по чл. 45, ал. 3 под митнически надзор и със сертификат по образец от приложение № 5, в който са обозначени името и местоположението на склада; 3. транспортират до мястото за унищожаване, след като са били денатурирани. (5) Превозването по ал. 4 се извършва във водонепропускливи транспортни средства или контейнери, които са запечатани и пломбирани от ветеринарните органи. (6) Всички разходи по този раздел са за сметка на лицето, отговорно за товара, или негов представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване от компетентните власти. (7) Пратки по чл. 40, ал. 1 не могат да бъдат прехвърляни между свободни и митнически складове. (8) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия списъци на: 1. лицата по чл. 45, ал. 1; 2. свободни зони, свободни и митнически складове. Чл. 42. (1) В складовете в свободни зони, свободните и митническите складове ОВЛ от ДВСК: 1. извършват контрол за спазване на ветеринарно-санитарните изисквания; 2. не допускат съхранение в общи помещения на продукти, неотговарящи и отговарящи на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне; 3. проверят продуктите на входа, изхода и при самото им приемане; 4. не допускат извършване на промени, подмени или каквито и да било промени в опаковките, подготовката за пускане на пазара или обработката им. (2) Пратките, които не отговарят на ветеринарните изисквания, могат да напускат складовете само с разрешение на ОВЛ. (3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП проверява спазването на разпоредбите по ал. 1, т. 5 - 7 и по ал. 2. Чл. 43. (1) Складовете в свободните зони, свободните и митническите складове се регистрират в НВМС, след като компетентният орган установи, че отговарят на всички ветеринарно-санитарни изисквания съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за храните. (2) Складовете по ал. 1 се регистрират, при условие че: 1. представляват затворено пространство с вход и изход; 2. е осигурен постоянен контрол от управителя на склада; 3. цялата зона е под постоянен митнически контрол, ако складът е разположен в свободна зона; 4. отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за съхранение на такива продукти; 5. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) разполагат с помещени Чл. 44. (1) Управителят на склада е длъжен да осигурява проследяване на пратките и дава възможност да се извършват проверки на оставащите в склада части от всяка пратка. (2) В дневника по ал. 1 се вписват: а) влизащите и излизащите пратки с продукти; б) подробна информация за естеството и количеството на пратките с име и адрес на получателя; в) за влизащи пратки — страната на произход, ГИВП на пристигане и ГИВП, през който пратката ще напусне територията на страната; г) номерът на сертификата по чл. 22, ал. 1 и на сертификата по приложение № 4 на всяка пратка; д) за излизащите пратки — регистрационният номер и адресът на склада на местоназначение по чл. 45, ал. 3; е) за излизащите пратки — плавателният съд или страната по местоназначение и ГИВП, през който пратката напуска страната. (3) Дневникът по ал. 1 се съхранява най-малко 3 години. Раздел VII Условия за снабдяване на кораби с продукти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Официалният ветеринарен лекар в склада по чл. 43, ал. 1, чл. 40а и чл. 45, ал. 3 уведомява ОВЛ на пристанището, от което се доставят продуктите, и ОВЛ на пристанището по местоназначение, като предварително им изпраща сертификата по приложение № 9. (2) Когато пратката от склада по ал. 1 е предназначена за пристанище, което се намира в друга държава членка, копие от сертификата по приложение № 9 се изпраща на компетентните органи на пристанището на местоназначение. (3) След осъществяването на доставката на продуктите на борда на плавателния съд сертификатът по приложение № 9 се подписва и от ОВЛ на ГИВП или от упълномощен представител на собственика на плавателния съд, след което се връща на ОВЛ в склада като доказателство за извършване на доставка. Раздел VII. Условия за снабдяване на кораби с продукти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания Чл. 45. (1) Снабдяването на кораби с продукти по чл. 40, ал. 1 за консумация от екипажа и пътниците се осъществява само от лица, получили разрешение от генералния директор на НВМС. (2) Лицата по ал. 1 подават до генералния директор на НВМС заявление, към което прилагат удостоверение за регистрация на складово помещение по ал. 3. (3) Генералният директор на НВМС издава разрешение на лицата по ал. 1 в 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2, при условие че притежават регистрирани по реда на Закона за храните складови помещения, които отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за съхранение на продукти, а когато помещенията са разположени в свободна зона — на изискванията по чл. 43. (4) Отказът за издаване на разрешение по ал. 3 подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред министъра на земеделието и горите, чието решение е окончателно. (5) Лицата, получили разрешение по ал. 3, са длъжни да: 1. изпълняват разпоредбите по чл. 39, ал. 1 и 2, чл. 40, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и 6, чл. 42, 43 и 44; 2. не допускат продукти по чл. 40, ал. 1 за консумация в страната; 3. уведомяват незабавно официалния ветеринарен лекар от ДВСК при всяко пристигане на продукти в склада; 4. снабдяват само с продукти, които не подлежат на по-нататъшна обработка, освен ако продуктите отговарят на ветеринарномедицинските изисквания; 5. доставят продуктите директно на борда на кораба или в специално одобрен склад на пристанището по местоназначение, като декларират, че продуктите няма да напуснат зоната на пристанището за друго предназначение; 6. информират ГИВП на пристанището, от което продуктите се доставят, чрез сертификата по приложение № 4, и ГИВП по местоназначение за предстоящото изпращане на пратката и за датата на доставка на продуктите чрез копие на същия сертификат; 7. декларират, че продуктите са достигнали крайното си местоназначение, като представят сертификата по приложение № 4 на собственика на кораба или негов представител за подпис след доставянето на продуктите на борда на кораба; след подписа сертификатът се връща на ветеринарния лекар, който го е издал, като доказателство за извършената доставка; 8. водят дневник, в който вписват всяко влизане и излизане на продукти от склада и за доставката им по местоназначение; дневникът трябва да дава възможност да се извършват проверки на оставащите в склада части от всяка пратка. (6) Информацията в дневника по ал. 5, т. 7 се съхранява най-малко 3 години от датата на влизането, излизането или доставката на продуктите. Чл. 46. (1) Продуктите от склада на произход се транспортират до пристанището по местоназначение под митнически надзор в съответствие със Закона за митниците. (2) Транспортирането по ал. 1 се извършва при следните условия: 1. продуктите се придружават от ветеринарен сертификат по приложение № 4; сертификатът може да се използва за пратка, която съдържа продукти от няколко пратки с различен произход; продуктите по чл. 40, ал. 1 се придружават от документите по чл. 22, ал. 1 и сертификата по приложение № 5; 2. продуктите се транспортират в превозни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба; 3. транспортните средства са пломбирани, като пломбите са такива, че се чупят при отваряне на превозното средство или контейнера. (3) Пратките с продукти трябва да пристигнат до складовете по местоназначение най-късно до 30 дни след изпращането им. Когато пратките не са пристигнали в складовете в този период, се търси съдействието на митническите власти за установяване местонахождението на пратката. Чл. 47. (1) Корабите за трансграничен морски транспорт се снабдяват с продукти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания, само ако продуктите се използват за хранене от екипажа и пътниците извън териториалните води на Република България. (2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП на пристанището, от което продуктите се доставят, уведомява ОВЛ на ГИВП на пристанището по местоназначение чрез компютризираната система за обмен на информация непосредствено с изпращането на продуктите. (3) Складовете по чл. 45, ал. 3 и ал. 4, т. 5 са под постоянния контрол на ОВЛ. (4) Когато лицата по чл. 45, ал. 1 не спазват изискванията по този член, НВМС им отнема полученото разрешение. Чл. 48. Продуктите, за които митническите направления са различни от тези по чл. 25 и чл. 38, ал. 3, се подлагат на проверка за идентичност и физическа проверка, при условие че не се унищожават или връщат обратно. Раздел VIII Условия за връщане в страната на изнесени продукти Чл. 49. (1) Пратките с продукти от български произход, изнесени за друга страна, но отказани от нея, се връщат в Република България, при условие че: 1. всяка пратка е придружена с оригиналния ветеринарен сертификат или заверено негово копие, чиято автентичност е удостоверена от органа заедно с подробно описание на причините за отказ и гаранции, че са спазени изискванията за съхранение и за транспорт и че продуктите не са преминали обработка; 2. при превозване с пломбирани контейнери пратката се придружава от декларация от превозвача, с която се удостоверява, че съдържанието им не е било разтоварвано или манипулирано; 3. продуктите се подлагат от ОВЛ на ГИВП на проверка на документацията и на проверка за идентичност, а при риск за здравето на хората и животните — и на физическа проверка; 4. продуктите се транспортират директно до предприятието, където е издаден оригиналният ветеринарен сертификат при условията на чл. 28, ал. 1. (2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП допуска повторното въвеждане на пратката, ако на ГИВП е получено писмено потвърждение от ГУ на НВМС за приемането ѝ. (3) При условията на ал. 1 и 2 продуктите се транспортират съгласно чл. 28, ал. 1 до предприятието по произход на продуктите във водонепропускливи транспортни средства, пломбирани от ОВЛ на ГИВП, така че пломбата да се унищожи при отварянето на контейнера. (4) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира чрез компютризираната система за обмен на информация органите на ДВСК по местоназначение за връщането на пратките с продукти. (5) Разходите по този член са за сметка на лицето, отговорно за товара. Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 Списък на страните и територии от тях, от които могат да се внасят сено и слама А встралия Беларус Гренландия Исландия Канада Нова Зеландия Румъния Съединени американски щати Хърватска Чили Швейцария Южна Африка (с изключение на частта от територията с наложен контрол върху шап, намираща се във ветеринарния регион Северен и Източен Трансваал, от област Ингвавума, на ветеринарния регион Натал и от граничещия с Ботсуана район, източно от меридиан 28°)”. Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2, т. 2 Информация за продуктите 1. Идентификация на ГИВП—име и код от компютризираната система за обмен на информация на ГИВП. 2. Идентификация на пратката: а) вид на стоката и код от компютризираната система за обмен на информация; б) брой/количество/единици; в) номер на ветеринарния сертификат по чл. 18, ал. 1; г) страна на произход (ISO код); д) име и номер на предприятието на произход; е) страна по местоназначение (ISO код). 3. Извършени проверки: а) проверка на документацията (да/не/не отговаря на изискванията); б) проверка за идентичност (да/не/не отговаря на изискванията); в) физическа проверка (да/не/не отговаря на изискванията); г) лабораторно изследване (да/не/не отговаря на изискванията). 4. Резултат/заключение: а) пратката приета (дата); б) пратката върната (дата); в) пратката унищожена (дата); г) обработена (дата). Приложение № 3 към чл. 14, ал. 2, т. 4 Група на Страна на Номер на Номер на Причина Забепродуктите произход 1 пратката отказа за отказа лежки на внос (въвежда се код— А, В, С) 2 1— Номер на предприятието, от което е получена пратката, за която вносът е отказан. 2 — Кодове: А— резултатът от проверката на документацията е незадоволителен; В — резултатът от физическата проверка е незадоволителен от гледна точка здравето на животните; С — резултатът от физическата проверка е незадоволителен от гледна точка здравето на хората. Приложение № 5 към чл. 16, ал. 3 (Ново - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Проверки на документацията, посочени в чл. 16, ал. 3 При проверките на документацията на продукти от животински произход, предназначени за внасяне от трети страни, се прилагат следните правила: 1. За всяка пратка НВМС следва да уточни характера на одобрения от митническите служби начин на употреба или преработка, за което продуктите са предназначени. 2. Всеки сертификат или съответно документ за обществено здраве, или здравеопазване на животните, придружаващ пратка с произход от страна, която не е членка на Европейския съюз, и който е представен на ГИВП, се инспектира с цел да се удостовери, че: a) е оригинален сертификат или оригинален документ; б) произхожда от трета страна или част от трета страна, отговаряща на изискванията на чл. 61, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), или в случаите на продукти, които не отговарят на законодателството, за съответната държава членка; в) формата и съдържанието му съответстват на образеца за съответния продукт и трета страна или в случаите на продукти, неотговарящи на законодателството, за съответната държава членка; г) отговаря на изискванията, описани в чл. 7 на Наредба № 37 за здравните изисквания към животните, от които се добиват суровини и храни за консумация от хора; д) сертификатът е надлежно попълнен; е) сертификатът се отнася за предприятие, отговарящо на изискванията на чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗВД, или в случаите на продукти, които не отговарят на законодателството—за съответната държава членка; ж) е подписан от официално упълномощения ветеринарен лекар или където е приложимо—от представител на официалната служба, като указва четливо и с главни букви неговото/нейното име и длъжност. Официалният здравен печат на третата страна и официалният подпис трябва да са в цвят, различен от този, в който е отпечатан основният текст на сертификата, или ако сертификатът е електронен— подписът и печатът са направени чрез защитена система. з) част 1 от сертификата по приложение № 8 е попълнена правилно и информацията в нея съответства на информацията в други официални документи, придружаващи пратката. Приложение № 6 към чл. 18, ал. 8 (Ново - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При лабораторно изследване на продуктите се прилагат следните правила: 1. Националната ветеринарномедицинска служба подлага представените ѝ за внасяне пратки с продукти на мониторингов план с цел да се следи спазването на законодателството на Европейската общност и където е приложимо—на националните правила, за да се установи наличието на остатъчни вещества, патогенни организми или други вещества, опасни за хората, животните или околната среда. Тези мониторингови планове трябва да бъдат съобразени с естеството на продуктите и риска, който те представляват, като се вземат предвид всички съответни параметри на мониторинга—както честотата и броят на пристигащите пратки, така и резултатите от предишния мониторинг. 2. Когато се провеждат лабораторни изследвания на произволен принцип в рамките на упоменатите в т. 1 планове за мониторинг и когато няма непосредствен риск за общественото здраве или здравеопазването на животните— изследваната пратка може да бъде пусната в свободно обръщение преди получаването на лабораторните резултати. Във всички случаи сертификатът по приложение № 8, придружаващ пратката, трябва да бъде означен по съответния начин и компетентната служба на местоназначение—уведомена съобразно чл. 26—28. 3. В случаите, когато се провеждат лабораторни изследвания във връзка със съмнения за нередности, налице е информация, предходно уведомление от системата за бързо сигнализиране за храни и фуражи (RASFF), има мярка за сигурност или когато изследването е свързано с вещество или патогенен агент, представляващ пряк или непосредствен риск за здравеопазването на животните и общественото здраве, тогава ОВЛ на ГИВП, който е провел изследването или НВМС, трябва да спре издаването на ветеринарно разрешение и освобождаването на пратката, докато не се получат задоволителни резултати от лабораторните тестове. В същото време пратката остава под контрола на службите и под отговорността на ОВЛ или назначения от него официален служител на ГИВП, където са проведени ветеринарните проверки. 4. Националната ветеринарномедицинска служба информира всеки месец Европейската комисия за благоприятни или неблагоприятни резултати от лабораторни изследвания, които са били проведени на българските ГИВП.” Приложение № 7 към чл. 22а, ал. 1 (Ново - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) 1. Когато представителят на компетентния орган на трета страна, която е износител, издава ветеринарен сертификат, който придружава пратката с продукти от животински произход, предназначени за внасяне в Република България, той трябва да подпише ветеринарния сертификат и да осигури поставянето на официален печат върху него. Ако сертификатът се състои от повече от една страница, това изискване се прилага за всяка една страница. 2. В случаи на кораби-фабрики компетентният орган може да упълномощи капитана или друг офицер на кораба да подпише ветеринарния сертификат. 3. Сертификатът трябва да е изготвен на официалния език или езици на третата страна, която е износител, и на български език или да бъде придружен от заверен превод на съответния език или езици. 4. (В сила от 1.I.2007 г.) По искане на държавата членка на местоназначение сертификатите трябва също да се придружават от заверен превод на официалния език или езици на упоменатата държава членка. Със съгласието на държавата членка може да бъде използван официален език на Европейския съюз вместо собствения ѝ език. 5. При пристигането си на ГИВП пратките се придружават от оригинален ветеринарен сертификат. 6. Сертификатът трябва да е съставен от: a) един лист; или б) две или повече страници, които съставляват един цял и неделим лист; или в) поредица от страници, номерирани така, че да става ясно, че всяка страница е част от обща поредица (например “страница 2 от четири страници”). 7. Сертификатите трябва да имат уникален идентификационен номер. Когато сертификатът е съставен от няколко страници, този номер трябва да се вижда на всяка една страница. 8. Сертификатът трябва да бъде издаден преди пратката, за която се отнася, да излезе извън контрола на компертентния орган на третата страна, която е износител.” За министър: Б. Абазов 59382 Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 55 от 2006 г. за здравните изисквания към някои копитни животни при внасяне или транзитно преминаване през територията на Европейския съюз (ДВ, бр. 46 от 2006 г.) § 1. Текстът на чл. 3 се изменя така: Чл. 3. Когато се изготвят или допълват списъците по чл. 2, ал. 1 на разрешени трети страни, се взема предвид:” § 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста на ал. 1 накрая се добавя “разрешена трета страна представи следните гаранции:”; б) точка 3 се изменя така: 3. преди деня на натоварване на животните с цел транспортирането им до държавите членки, животните трябва да останат на територията на разрешена трета страна за определен период от време за достигане на специфичните условия за здравето на животните съгласно чл. 5;” в) в т. 4 думите “наредбата по чл. 166, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД)” се заменят с “Наредба № 26 от 2006 г. за условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им (ДВ, бр. 23 от 2006 г.)”; г) в т. 5 след думата “сертификат” се поставя запетая и се добавя “съгласно приложение № 3, одобрен от Европейската комисия”. 2. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “предварително одобрена от Европейската комисия”. 3. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “съгласно Наредба № 13 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни (ДВ, бр. 17 от 2006 г.)”. § 3. Текстът на чл. 8 се изменя така: Чл. 8. Европейската комисия като изключение от чл. 5 и 6 одобрява въвеждане на специфични изисквания, вкл. образци на ветеринарни сертификати за внасянето и транзитното преминаване на живи копитни от разрешени трети страни по чл. 2, ал. 1, ако тези животни:”. § 4. Чл. 9 се изменя така: Чл. 9. Европейската комисия като изключение от чл. 6, ал. 1, т. 1 може да разреши създаването на условия за внасяне или транзитно преминаване на живи копитни животни в държавите членки от разрешена трета страна, където някои болести по приложение № 2 са констатирани и/или е извършено ваксиниране срещу тези болести.” § 5. Член 10 се изменя така: Чл. 10. Европейската комисия като изключение от чл. 6, ал. 1, т. 1 може да определи период, след който внасянето или транзитното преминаване на живи копитни животни от разрешена трета страна може да бъде разрешен след въведена забрана за внасяне или транзитно преминаване при промяна в здравословното им състояние.” § 6. Член 12 се отменя. § 7. В допълнителната разпоредба т. 7 се изменя така: 7. “Трети страни” са страни, които не са държави членки, и онези територии на държавите членки, за които Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г., относно ветеринарния контрол и търговията между държавите—членки в Общността, с оглед създаване на единен вътрешен пазар и Директива 90/425/ ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарния и зоотехническия контрол, прилаган при търговията между държавите—членки в Общността, на някои живи животни и продукти с оглед създаване на единен вътрешен пазар, не се прилагат.” § 8. Създава се приложение № 3 към чл. 6, ал. 1, т. 5: Приложение № 8 към чл. 24, ал. 1, т. 2 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОБЩ ВЕТЕРИНАРЕН ДОКУМЕНТ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ, ОВДВ ПРОДУКТИ 1. Изпращач / Износител 2. Референтен № на ОВДВ: Граничен инспекционен пункт за пратка 3. Получател АНИМО 4. Лице, отговорно № на обекта за товара Данни 1: Част представената 5. Вносител 8. 6. Адрес Страна за на доставка произход + ISO код 7. Страна, се пратката изпраща от която + код ISO 9. Пристигане на ГИВП (очаквана дата) 10. Ветеринарни документи Номер(а) 11. Име на плавателния съд/ № на Дата на издаване полета на самолета Предприятие по произход (ако е приложимо) Корабна товарителница №/Самолетна Ветеринарен регистрационен номер товарителница № Вагон / превозно средство/ ремарке № 12. Вид на продукта, брой и вид опаковки 13. Тарифен код на стоката (КН, минимум първите 4 цифри) 14. Бруто тегло (кг) 15. Нето тегло (кг) Температура Охладени: Замразени: Стайна температура: 16. Номер на пломбата и номер на контейнера 17. Претоварена за 18. За транзит до трета страна ГИВП на ЕС АНИМО № на обекта До трета страна: + ISO код: Трета страна ISO код на третата страна: Изходящ ГИВП: АНИМО № на обекта: 19. Отговаря на изискванията на ЕС 20. За повторно внасяне Отговаря НЕ отговаря 21. За вътрешния пазар 22. За пратки, които НЕ отговарят на изискванията за Човешка консумация внасяне Фуражи за животни Митнически склад Рег. № Фармацевтични цели Свободна зона или свободен склад Рег. № Технически цели Корабен доставчик Рег. № Друго предназначение: Кораб Име Пристанище 23. Декларация Аз, долуподписаното лице, отговорно за опи- Място и дата на подписване на декларацията сания по-горе товар, удостоверявам, че, доколкото ми е известно, данните, представени от мен в част 1 на този документ, са верни и пълни и съм съгласен да изпълня законовите изисквания на Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни Име на подписващия пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол, в т. ч. и заплащането на ветеринарните проверки, за връщането на всяка пратка, отхвърлена след транзит през България до трета страна (чл. 37, ал. 1,т. 3), или ако е необхо- Подпис димо, да заплатя разходите за унищожаването на тази пратка. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОБЩ ВЕТЕРИНАРЕН ДОКУМЕНТ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ, ОВДВ ПРОДУКТИ 24. Предишен ОВДВ: Не Да Референтен номер: 26. Документна проверка пратката Задоволителна Незадоволителна относно 28. Физическа проверка: Задоволителна Незадоволителна Решение Не 1. Облекчен е извършена режим на проверки 2. Друго 2: Част 30. ГИВП ДОПУСКА на ЕС се за АНИМО претоварване: № на обекта 25. Референтен номер на ОВДВ: 27. Проверка за идентичност: Проверка на пломбата ИЛИ пълна проверка за идентичност Задоволителна Незадоволителна 29. Лабораторни изследвания Не Да Изследвани за: Случаен принцип При съмнения Резултати: Задоволителни Незадоволителни Освободена преди получаване на резултатите 31. ДОПУСКА се за транзит Трета страна ISO код на третата страна: За трета страна +ISO код 32. ДОПУСКА се за вътрешния пазар За свободно обращение Човешка консумация Фуражи за животни Употреба във фармацевтиката Технически цели Друго: 35. НЕ СЕ ДОПУСКА 1. Реекспорт 2. Унищожаване 3. Трансформиране На дата: ГИВП на излизане: АНИМО № на обекта: 33. ДОПУСКА се при условие, че бъде пренасочена Процедура по чл. 26—28 Реимпорт (чл. 49) 34. ДОПУСКА се за конкретни складови процедури (чл. 40, чл. 43—44 и чл. 45—47) Митнически склад Свободна зона или свободен склад Корабен доставчик Насочване директно към кораб 36. Причина за отказа 1. Липса / невалиден сертификат 2. Неодобрена страна 37. Данни за контролирани местоназначения 3. Неодобрено предприятие (от клетка 33 до клетка 35) Номер на одобрението или ветеринарен регистрационен номер (където е уместно): Адрес: 38. Пратката е пломбирана с нова пломба № на новата пломба: 39. Пълна идентификация на граничния 4. Забранен продукт 5. Идентификация: несъответствие с документите 6. Идентификация: грешка в здравната маркировка 7. Проблем с хигиена 8. Химическо замърсяване 9. Микробиологично замърсяване 10. Други 40. Официален ветеринарен лекар инспекционен пункт/компетентната служба Аз, долуподписаният официално упълномощен и официален печат 41. Изходен ГИП при транзит: Условията ветеринарен лекар или официално упълномощено от него официално служебно лице, удостоверявам, че ветеринарните проверки на тази пратка са извършени съобразно изискванията на законодателството. Подпис: Име (с главни букви): Дата: 42. Референтен № на митническия документ: за излизане от България и извършените проверки на транзитните стоки са удостоверени съоб- 43. Следващ(и) ОВДВ документ разно чл. 38, ал. 3 от Наредба № 47 за изиск- Номер(а): ванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Дата: Печат Начин на попълване на сертификата по приложение № 8 Общи условия Сертификатът се попълва с главни букви. Където има възможност за премахване на клетка или когато не се отнася за пратката, ясно зачеркнете диагонално цялата номерирана клетка. За да означите положително някоя опция, маркирайте със знак Ч в съответната “клетка”. Сертификатът по приложението трябва да се попълва за всички пратки, представени на ГИВП, независимо от това, дали са представени като отговарящи на изискванията и са предназначени за свободно обръщение, или са пратки, подлежащи на пренасочване, или са пратки, които не отговарят на условията и са предназначени за претоварване от едно превозно средство на друго, за транзитно преминаване или за свободни зони, свободни складове, митнически складове или корабни доставчици. Пренасочването се отнася за пратки, приети по условията по чл. 26—28 на Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол, но остават под ветеринарен контрол до пристигането им в конкретно посочено крайно местоназначение, обикновено с цел по-нататъшно обработване. Указаните ISO кодове означават международните стандартни кодове на страните, които се състоят от две главни латински букви. Част 1 на сертификата по приложението Тази част се попълва от деклариращия или лицето, отговорно за товара, съгласно допълнителните разпоредби, § 1, т.4 от Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Бележките са представени срещу номера на съответната клетка. Клетка 1. Изпращач/износител: Посочете търговската организация или фирма, изпращаща пратката (от страната, която не е член на Европейския съюз). Клетка 2. Граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП). Ако тази информация не е напечатана предварително на документа, същата трябва да бъде попълнена. Референтният номер на сертификата по приложение № 8 е уникалният номер, който се дава от ГИВП, издаващ сертификата (същият се повтаря в клетка 25). АНИМО номерът е уникален за ГИВП и е указан срещу името му в списъка на одобрените ГИВП, публикуван в Официален на Европейския съюз. Клетка 3. Получател: Посочете адреса на лицето или търговската организация, указан в сертификата, издаден от страната, която не е член на Европейския съюз. Ако не фигурира там, може да се използва получателят, посочен в други придружаващи пратката документи. Клетка 4. Лице, отговорно за товара (използват се също и термините представител или декларатор): Това е лицето, което отговаря за пратката при нейното представяне на ГИВП и извършва необходимите декларации пред компетентните служби от името на вносителя: трябва да бъдат попълнени името и адресът. Клетка 5. Вносител: Вносителят може да не се намира на самия ГИВП: трябва да бъдат попълнени името и адресът му. Ако вносителят и представителят са едно и също лице, трябва да се напише: “Като в клетка 4”. Клетка 6. Страна на произход: Означава мястото, където крайният продукт е бил добит, произведен или пакетиран. Клетка 7. Страна, от която се изпраща: Означава мястото, където пратката е била натоварена в последното превозно средство за изпращане към България. Клетка 8. Включва адреса за доставка в България. Това се отнася както за отговарящи (клетка 19), така и за неотговарящи (клетка 22) на изискванията продукти. Клетка 9. Попълва се датата, на която се очаква пратката да пристигне на граничния инспекционен ветеринарен пункт. Клетка 10. Ветеринарен сертификат/документ: Дата на издаване—датата, на която сертификатът/ документът е бил подписан от официално упълномощения ветеринарен лекар или от компетентната служба. Номер—трябва да бъде попълнен уникалният официален номер на сертификата. За продукти от одобрено или регистрирано предприятие или плавателен съд посочете името му и номера на одобрението/регистрационния номер, където е уместно. За ембриони, яйцеклетки или семенна течност укажете идентификационния номер на одобрения събирателен център. Клетка 11. Попълнете пълните данни за превозното средство, с което ще пристигне пратката: за самолет —номера на полета и номера на товарителницата; за плавателни съдове—името на кораба и номера на товарителницата; за моторни превозни средства—регистрационния номер на МПС и номера на ремаркето, ако има такова; за железопътни превозни средства—данните на влака и номера на вагона. Клетка 12. Вид на продукта—посочете животинския вид, вида на преработка, на която е бил подложен продуктът, и броя и вида на опаковките, от които се състои товарът—например 50 кутии по 2 kg или броя на контейнерите. Маркирайте съответната температура на транспортиране. Клетка 13. Тарифен код по Комбинираната Митническа Номенклатура—(CN) code—посочете минимум първите четири цифри от съответния тарифен код съгласно Комбинираната номенклатура. В случаите само на рибни продукти, когато има един сертификат за една пратка, състояща се от продукти с повече от един продуктов код, допълнителните кодове могат да се отбележат в сертификата по приложението, както е уместно. Клетка 14. Брутно тегло: Общото тегло в килограми. То се определя като общата маса на продуктите с техните контейнери и всичките им опаковки, но без транспортните контейнери и друго транспортно оборудване. Клетка 15. Нетно тегло: Теглото на самия продукт без опаковката в килограми. Определя се като масата на самите продукти без техните контейнери или опаковки. Използвайте брой артикули там, където не е уместно използването на тегло, например 100 пипети семенен материал от Х ml или 3 биологични вида/ембриони. Клетка 16. Да се посочат всички идентификационни номера на пломбите и контейнерите, както е уместно. Клетка 17. Претоварване—посочете когато пратката няма да се внася през първия граничен инспекционен ветеринарен пункт, а ще продължи да пътува в друго превозно средство с цел внасяне или в ЕС през втори и следващ граничен инспекционен ветеринарен пункт в Общността или в трета страна. За номер на АНИМО обекта — виж клетка 2. Клетка 18. Транзит—за пратки, които не отговарят на изискванията и се изпращат в трета страна посредством придвижването им през територия на България с автомобилен, железопътен или воден транспорт. Изходящ ГИВП—име на граничния инспекционен ветеринарен пункт, през който продуктите ще напуснат България. За номер на АНИМО обекта—виж клетка 2. Клетка 19. Продукти, отговарящи на изискванията—всички внасяни продукти, които ще бъдат пуснати в свободно обръщение на вътрешния пазар, включително и тези, които са приемливи, но ще преминат през “процедура за пренасочване”, както и тези, които след получаване на ветеринарно разрешение за внасяне и пускане в свободно обръщение могат да бъдат съхранявани под митнически контрол и да получат митническо освобождаване на по-късен етап; или в митническата служба, към която географски се отнася граничният инспекционен ветеринарен пункт, или на друго място. Продукти, които не отговарят на изискванията—продуктите, които не отговарят на изискванията и са предназначени за свободни зони, свободни складове, митнически складове, корабни доставчици или кораби или за транзитно преминаване до трета страна. Клетка 20. Повторното внасяне или реимпорт. В тези случаи се касае за върнат износ на пратки с произход България, които са били изнесени и на които е бил отказан прием или внос в трета страна и които се връщат в България в мястото на техния произход. Клетка 21. Вътрешен пазар—отнася се за пратки, които са предназначени за разпространяване на пазара. Отбележете категорията, към която се отнася пратката. Това важи и за онези пратки, които след като са получили ветеринарно разрешение за внасяне и пускане в свободно обръщение и могат да бъдат съхранявани под митнически надзор и да получат митническо освобождаване на по-късен етап или в митническата служба, към която се отнася географски граничният инспекционен ветеринарен пункт, или на друго място. Клетка 22. Тази клетка се попълва за всички неотговарящи на условията на внасяне продукти, когато пратката ще бъде доставена и съхранявана под ветеринарен контрол в свободна зона, свободен склад, митнически склад или при корабен доставчик. Забележка. Клетки 18 и 22 се отнасят само за ветеринарни процедури. Клетка 23. Подпис—същият задължава подписващия клетка 23 да приеме обратно транзитни пратки, на които е отказан вход в трета страна. Част 2 на сертификата по приложението Тази част се попълва само от ОВЛ или от назначения от него официален служител. За клетки от 38 до 41 използвайте цвят, различен от черен. Клетка 24. Предишен сертификат по приложение № 8—ако е бил издаван предишен сертификат по приложение № 8, посочете серийния номер на този сертификат. Клетка 25. Отнася се за уникалния референтен номер, даван от ГИВП, издаващ сертификата (като в клетка 2). Клетка 26. Документна проверка. Прави се на всички пратки. Клетка 27. Маркирайте “проверка на пломбата”, когато контейнерите не се отварят и се проверява само пломбата съгласно чл. 17, ал. 2 на Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Клетка 28. Физически проверки: Намален брой на проверки означава режима, определен в Инструкцията, регламентираща намаляване на честотата на физическите проверки, които трябва да се извършват при внасяне на пратки с определени продукти, в случаите, когато пратката не е била определена за физическа проверка, а се счита за задоволително преминала проверката след инспекция само на документацията и проверка за идентичност. Терминът “Други” означава процедура по повторно внасяне, пренасочени стоки, претоварване, транзитно преминаване или процедури по чл. 37, ал. 2 и 4, чл. 39, 40, 42 и чл. 43—47 от Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Тези условия се подразбират от другите клетки. Клетка 29. Попълнете категорията субстанция или патогенен агент, за които се предприема процедура за изследване. “На случаен принцип” означава вземането на проби, при което пратката не се задържа в очакване на резултата, като в такъв случай компетентната служба на местоназначението следва да се уведоми посредством съобщение на компютъризираната система за обмен на информация (вж. чл. 26— 28 на Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол). “Подозрение” включва случаите, когато пратката е била задържана до получаването на задоволителен резултат или е била изследвана поради предишно уведомление от системата за бързо съобщаване в случай на опасност, произтичаща от храни и фуражи (RASFF) или поради действаща мярка за сигурност. Клетка 30. Попълнете, когато е уместно, приемливо ли е извършването на претоварване. Използвайте в случаите, когато пратката не е предназначена да се внася през първия ГИВП, а продължава да пътува в друг плавателен съд или въздушно превозно средство с цел или да се внася в България през втори, следващ ГИВП, или доставяне в трета страна. Вж. чл. 29 на Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. АНИМО номер—виж клетка 2. Клетка 31. Транзит—попълнете, ако е приемлив вариантът, пратки, неотговарящи на изискванията да бъдат изпратени до трета страна през територията на България с автомобилен, железопътен или воден транспорт. Това трябва да се извърши под ветеринарен контрол, съобразно изискванията на чл. 37—38 на Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Клетка 32. Тази клетка следва да се използва за всички пратки, одобрени за внасяне и пускане в свободно обръщение на пазара. (Може да се използва също така и за пратки, които отговарят на изискванията, но по финансови причини не се освобождават на ГИВП незабавно от митницата, а се съхраняват под митнически контрол в митнически склад, или ще бъдат освободени от митницата на по-късен етап и/или на друго, географски отделено място.) Клетки 33 и 34. Те се използват, когато пратките не могат да бъдат допуснати за пускане в свободно обръщение съобразно ветеринарните изисквания, а се счита, че представляват по-голям риск и трябва да бъдат изпратени под ветеринарен и митнически контрол до едно от контролираните направления, определени в Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Разрешение за преместване в свободни зони, свободни складове и митнически складове може да се дава само когато са изпълнени изискванията по чл. 40 и 43 на Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Клетка 33. Използва се, когато пратките се приемат, но трябва да бъдат пренасочени към конкретно място, съгласно чл. 26—28 или чл. 49 от Наредба 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Клетка 34. Използва се за всички неотговарящи на изискванията пратки, предназначени за преместване или съхранение в складове, одобрени съгласно чл. 40 и 45 на Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол или до оператори, одобрени съобразно чл. 45—47 от Наредба № 47. Клетка 35. Когато се отказва разрешение за внасяне, посочете ясно следващия процес, който трябва да се осъществи. Укажете датата за изпълнение на предложеното действие. Адресът на всяко предприятието за преработване, ако е включено такова, трябва да се попълни в клетка 37. При отказ или решение за преработване датата за по-нататъшните действия трябва да се впише и в “регистъра за последващи действия”. Клетка 36. Причини за отказа—да се използва според случая за добавяне на съответна информация. Маркирайте съответната клетка. Точка 7 е за пропуски в хигиената, които не спадат към точки 8 или 9, включително за случаи на нередности в контрола на температурата, гниене или замърсени продукти. Клетка 37. Да се посочи номер на одобрението и адресите (или името на кораба и пристанището) на всички местоназначения, където се изисква допълнителен ветеринарен контрол на пратката, т. е. за клетка 33—пренасочване; за клетка 34— складова процедура; за клетка 35—преобразуване или унищожаване. Клетка 38. Използва се, когато оригиналната пломба на пратката се унищожава при отварянето на контейнера. Трябва да се води консолидиран списък на всички пломби, използвани за тази цел. Клетка 39. Тук поставете официалния печат на ГИВП или на компетентната служба. Клетка 40. Подпис на ОВЛ или за случаите на пристанища, през които преминава само риба—на назначения официален служител. Клетка 41. Тази кутийка се използва при транзитно преминаване през изходящия ГИВП, когато пратките са изпратени транзит през България и съответно се проверяват. Когато не става дума за транзит, клетка 41 може да се използва за допълнителни бележки според случая, например относно случаи, когато не е премахнат гръбначният стълб или относно платените такси. Клетка 42. Използва се от митническите служби за добавяне на съответна информация (например номера на митнически сертификати T1 или T5) в случаите, когато пратките остават под митнически надзор за известно време. Тази информация обикновено се добавя след подписването на документа от страна на ОВЛ. Клетка 43. Използва се, когато оригиналният сертификат по приложението трябва да остане на определено място и се налага издаването на заверени копия на сертификата по приложението.”