НАРЕДБА № 47 за организацията, дейността и условията и реда за финансиране на националните и републиканските консултанти
НАРЕДБА № 47 за организацията, дейността и условията и реда за финансиране на националните и републиканските консултанти
(Обн. ДВ бр. 75/2010; изм. и доп. ДВ бр. 3/2011, бр. 44/2011, бр. 73/2013, бр. 25/2019, бр. 12/2020)
НАРЕДБА № 47 от 8 септември 2010 г. за организацията, дейността и условията и реда за финансиране на националните и републиканските консултанти Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат: 1. организацията по определяне на национални и републикански консултанти; 2. дейността, контролът върху нея, правата и задълженията на националните и републиканските консултанти; 3. условията и редът за финансиране на дейностите, извършвани от националните и републиканските консултанти.
Чл. 2.
(1) Експертните съвети осъществяват експертно-съвещателни и организационно-методични функции при провеждане на държавната здравна политика от министъра на здравеопазването, включително по въпроси, свързани с организацията, качеството и оценката на отделните медицински дейности, на медицинската практика и ресурсното осигуряване на системата на здравеопазване.
(2) Експертните съвети извършват и други дейности, когато това е посочено в нормативен акт.
(3) При осъществяване на дейността си експертните съвети дават консултации и становища, възложени от министъра на здравеопазването, по въпроси в областите по ал. 1.
(4) Министърът на здравеопазването може да възложи на заместник-министрите на здравеопазването да изискват консултации и становища от експертните съвети.
(5) Консултациите и становищата служат на министъра на здравеопазването за вземане на решения в областта на здравеопазването и нямат задължителен характер.
Чл. 3.
(1) Републиканските консултанти са висококвалифицирани медицински специалисти по медицинска специалност, които консултират лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения при оказването на медицинска помощ, в това число и при спешни състояния. По преценка на министъра на здравеопазването по някои медицински специалности могат да бъдат определяни по повече от двама републикански консултанти на район, като за някои от тях може да се посочи една или няколко специфични дейности в рамките на специалността, по които консултативната дейност ще се извършва приоритетно.
(2) Консултативната медицинска помощ при спешни състояния включва консултации и всички медицински дейности за решаването на възникнал диагностично-лечебен проблем, извършвани от специалист от едно лечебно заведение за пациент в спешно състояние, намиращ се в друго лечебно заведение за болнична помощ или лечебно заведение по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения.
(3) Консултативната медицинска помощ при спешни състояния се организира с помощта и координацията на центровете за спешна медицинска помощ на териториален принцип съгласно приложение № 1. По изключение със заповедта по чл. 18, ал. 1 на центровете за спешна медицинска помощ могат да бъдат възлагани дейности по организация и координация на консултативната медицинска помощ при спешни състояни яив райони извън съответния район на обслужване на центъра, посочен в приложението.
Чл. 4. В състава на експертните съвети, както и за републикански консултанти не могат да бъдат определяни лица, които са лишени от правото да упражняват професията си.
Чл. 5.
(1) Републиканските консултанти се определят ежегодно от министъра на здравеопазването по специалности.
(2) За нуждите на консултативната медицинска помощ при спешни състояния републиканските консултанти се определят и осъществяват дейността си на териториален принцип, като министърът определя и съответните райони на обслужване.
Чл. 6.
(1) Дейността на експертните съвети и на републиканските консултанти се ръководи от министъра на здравеопазването.
(2) Контролът върху дейността на експертните съвети и на републиканските консултанти се осъществява от министъра на здравеопазването.
(3) По разпореждане на министъра на здравеопазването Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ може да извършва проверки на дейността на републиканските консултанти.
Глава втора НАЦИОНАЛНИ КОНСУЛТАНТИ Раздел I Списък на националните консултанти
Чл. 7.
(1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед експертни съвети по медицински специалности и/или отделни медицински дейности.
(2) Експертните съвети се състоят от 3 до 7 медицински специалисти в съответните области на медицината и/или в системата на здравеопазването, които имат професионален опит по специалността или по съответната медицинска дейност.
(3) По своя преценка при определяне на състава на експертните съвети министърът на здравеопазването може да поиска предложения от лечебни заведения, висши училища или други организации.
(4) За всеки експертен съвет министърът на здравеопазването определя главен координатор, който е член на съвета.
(5) Главният координатор организира работата на съответния съвет и отговаря за предоставянето на консултациите и становищата на министъра на здравеопазването, след като ги съгласува с всички членове на експертния съвет.
Чл. 8.
(1) Заповедта за експертните съвети задължително съдържа: 1. наименованието на експертния съвет с посочване на медицинската специалност и/ или отделната медицинска дейност, по която ще предоставя консултации и становища; 2. имената на членовете на експертните съвети; 3. главния координатор на всеки експертен съвет; 4. медицинската специалност и/или отделна медицинска дейност, която всеки член на експертния съвет упражнява; 5. адрес/адреси за връзка и кореспонденция с всеки член на експертния съвет, включително и електронен адрес.
(2) Членовете на експертните съвети предоставят и телефон за спешна връзка за нуждите на членовете на политическия кабинет на министъра на здравеопазването, който не се оповестява.
Чл. 9.
(1) Списъкът се помества на официалната електронна страница на Министерството на здравеопазването незабавно след неговото утвърждаване.
(2) Списъкът е в сила до поместването на нов списък.
(3) При необходимост министърът на здравеопазването може да допълва и изменя списъка на националните консултанти в рамките на съответната календарна година, за която се отнася. Заповедта за промяната в списъка се помества на официалната електронна страница на министерството незабавно.
Чл. 10.
(1) Национален консултант може да бъде заличен от списъка: 1. по негово писмено искане; 2. при неизпълнение на две поредни поставени му от министъра задачи и липса на обективни причини за това; 3. при констатирано нарушение на забраната по чл. 14а; 4. при констатирано нарушение при изпълнението на заеманата от лицето длъжност и/или упражняване на съответната медицинска специалност; 5. при лишаване от правото му да упражнява професията си; 6. при лишаване от свобода; 7. по други обективни причини, водещи до невъзможност да изпълнява задълженията си като национален консултант; 8. по решение на министъра на здравеопазването, извън случаите по т. 1 – 7.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 националният консултант е длъжен да посочи на министъра на здравеопазването специалист, който да бъде включен на негово място в списъка.
(3) При изключване по причините, посочени в ал. 1, т. 2 – 4, консултантът не може да бъде включен в списъка за следващата календарна година, а поради причините по т. 5 и 6 – докато трае лишаването.
(4) Министърът на здравеопазването може да не включи в списъка за следващата календарна година консултант, който не е изпълнил задължението си да представи в срок отчетен доклад за извършената работа по чл. 15 или чийто доклад не е одобрил.
Раздел II Дейност, права и задължения на националните консултанти
Чл. 11.
(1) Експертните съвети изготвят експертни становища и предоставят консултации по въпроси, свързани със: 1. организацията, обема и необходимите ресурси за осъществяване на медицинската помощ по съответната специалност на всички нива на националната здравна мрежа; 2. показателите за оценка на качеството и ефективността на медицинската помощ по съответната специалност; 3. въвеждането на нови методики за диагностика, лечение и рехабилитация; 4. анализа на състоянието и тенденциите на здравно-демографските показатели, изготвянето и реализирането на национални и местни програми, указания и предприемането на други мерки за подобряване здравния статус на населението.
(2) Членовете на експертните съвети могат да: 1. участват в качеството си на експерти в състава на комисии, съвети и работни групи, създавани в Министерството на здравеопазването, в други министерства и ведомства, лечебни и здравни заведения и други организации, когато се обсъждат и решават въпроси, имащи отношение към здравето на населението; 2. участват в разработването на нормативни актове, свързани с организацията на системата на здравеопазване, както и на методики за осигуряване на финансирането ѝ; 3. оказват методична помощ на лечебните заведения и на контролните органи в системата на здравеопазването при въвеждането, изпълнението и контрола на медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения; 4. консултират лечебни и здравни заведения относно организацията на предоставяне и качеството на медицинската помощ по съответните медицински специалности, както и по практическото обучение на медицинските специалисти; 5. участват и предлагат специалисти от съответния профил за участие в извършването на проверки на организацията на работа, на обема и качеството на предоставената на конкретни пациенти медицинска помощ по съответната специалност и други проверки, извършвани от компетентни органи и лечебни и здравни заведения.
(3) При необходимост членовете на експертните съвети могат да консултират и да бъдат привличани като експерти в работата на националната и районните здравноосигурителни каси, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и др.
(4) Експертните съвети са длъжни да оказват съдействие, да предоставят становища и консултации и да подпомагат процеса по осигуряването на вещи лица със съответната специалност на органите на разследване и на съдебните органи, когато такова е изискано от тях. В случай че искането е отправено до министъра на здравеопазването, той го предоставя на съответния експертен съвет, който е длъжен да окаже съдействие в посочения от министъра срок и по указания от него начин.
Чл. 11а.
(1) Експертните съвети взимат решения с мнозинство не по-малко от половината от своя състав, като могат да провеждат и неприсъствени заседания, включително да разменят кореспонденция и мнения по електронна поща.
(2) При наличие на различни мнения всеки член на експертния съвет излага своето мнение и мотиви към него.
(3) Консултациите и становищата се предоставят в срок, определен от министъра на здравеопазването, а в случаите по чл. 2, ал. 4 – от съответния заместник-министър на здравеопазването.
(4) Консултациите и становищата се изискват и предоставят чрез главния координатор на съответния експертен съвет.
Чл. 12. Експертните съвети при нужда могат да предлагат, организират и провеждат различни форми за повишаване на следдипломното обучение на специалистите от съответния профил на медицината извън тези, уредени с нормативните актове за следдипломното обучение на медицинските специалисти, както и да дават предложения за промяна на програмите за студентско и следдипломно обучение.
Чл. 13. Националните консултанти при нужда могат да подпомагат и участват в планирането, организирането, управлението и контрола по изпълнението на задачите и мероприятията по медицинското осигуряване на населението при природни бедствия и крупни аварии в мирно и военно време.
Чл. 14. Във връзка с изпълнението на възложените им задачи експертните съвети имат право да изискват и да ползват относимата към съответния въпрос медико-статистическа и друга информация от Министерството на здравеопазването, второстепенните му разпоредители, лечебните и здравни заведения и други органи и лица, възложили задачата.
Чл. 14а. При осъществяване на функциите си като членове на експертните съвети медицинските специалисти не могат да извършват дейности, които стимулират предписването, продажбата или употребата на конкретни лекарствени продукти.
Чл. 15. Експертните съвети са длъжни да представят на министъра на здравеопазването доклад за извършената през годината работа и анализ на състоянието на системата на здравеопазване по отношение на съответната специалност.
Раздел III Възлагане на дейността на националните консултанти и финансиране
Чл. 16.
(1) (Отм.)
(2) Дейността на членовете на експертните съвети може да се заплаща само в случаите, когато е осигурено заплащане за съответната комисия, съвет, работна група или дейност от бюджета на министерството, от бюджетите на проекти, финансирани от Европейския съюз, Световната здравна организация или от друг източник.
(3) Когато дейността се възлага от други органи или лица, те определят и предлагат условията и реда за извършването ѝ от съответния експертен съвет.
Глава трета РЕПУБЛИКАНСКИ КОНСУЛТАНТИ Раздел I Списък на републиканските консултанти
Чл. 17.
(1) Всяка година до 15 ноември експертните съвети предлагат на министъра на здравеопазването специалисти за включване в списъка на републиканските консултанти за следващата календарна година.
(2) Предложения могат да отправят и лечебните заведения.
(3) В случай че не постъпят предложения по ал. 1 и 2, консултантите се определят от министъра.
Чл. 18.
(1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед списъка на републиканските консултанти за съответната календарна година.
(2) Със списъка задължително се определят поне по двама републикански консултанти от една медицинска специалност за всеки район на обслужване.
(3) Списъкът задължително съдържа: 1. трите имена на консултанта; 2. притежаваната научна степен и/или заеманата академична длъжност от лицето, ако има такива; 3. медицинската специалност, която лицето упражнява, и дейността/дейностите по чл. 3, ал. 1, изречение второ; 4. лечебното заведение, в което работи лицето; 5. района на обслужване на консултанта; 6. центъра/центровете за спешна медицинска помощ, с помощта на който/които се организира и координира дейността на съответния консултант в случаите на чл. 3, ал. 3, изречение второ; 7. адрес/адреси за връзка и кореспонденция с консултанта.
(4) При необходимост на републиканския консултант може да бъде определен повече от един район на обслужване.
(5) Републиканският консултант предоставя и телефон за спешна връзка за нуждите на центровете за спешна медицинска помощ, който не се оповестява.
Чл. 19.
(1) Списъкът се помества на официалната електронна страница на Министерството на здравеопазването незабавно след утвърждаването му.
(2) Списъкът е в сила до поместването на нов списък.
Чл. 19а.
(1) Републикански консултант може да бъде изключен от списъка: 1. по негово писмено искане; 2. при констатирано нарушение при изпълнението на заеманата от лицето длъжност и/ или упражняване на съответната медицинска специалност или медицинска дейност; 3. при неизпълнение на задълженията по чл. 25, ал. 2; 4. по решение на министъра на здравеопазването извън случаите по т. 1 – 3.
(2) Министърът задължително изменя списъка при: 1. промяна на данните по чл. 18, ал. 3, т. 4, 5 и 6; 2. при лишаване на републиканския консултант от правото му да упражнява професията си; 3. при лишаване от свобода; 4. по други обективни причини, водещи до невъзможност за изпълнение на задълженията на републиканския консултант.
(3) Заповедта за промяната в списъка се помества на официалната електронна страница на министерството незабавно.
Чл. 20. Заверено копие от списъка се изпраща на директорите на центровете за спешна медицинска помощ и на директорите на здравни инспекции в срока по чл. 19, ал. 1, съответно ал. 5, които информират за него лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения на територията на съответната област.
Раздел II Организация на дейността на републиканските консултанти
Чл. 21.
(1) Републиканските консултанти оказват медицинска консултативна помощ при спешни състояния по месечни графици.
(2) Месечните графици се изготвят от директорите на съответните центрове за спешна медицинска помощ до 20-о число на предходния месец след съгласуване с ръководителите на лечебните заведения, в които работят консултантите.
Чл. 22.
(1) За осъществяване на консултативната медицинска помощ при спешни състояния центровете за спешна медицинска помощ: 1. денонощно приемат и обработват незабавно искания от лечебните заведения за болнична помощ за осигуряване на спешна консултативна помощ; 2. осигуряват транспортирането на републиканските консултанти от местонахождението им до лечебното заведение, което се нуждае от консултативната помощ, и обратно; 3. осигуряват транспорт на пациенти в спешно състояние, които по консултация на републиканските консултанти следва да бъдат преведени за лечение в друго лечебно заведение за болнична помощ и транспортът не може да бъде осигурен от лечебното заведение, изискало консултант.
(2) Директорите на центровете за спешна медицинска помощ организират дейността на центровете така, че да могат да осигуряват своевременно консултант в отговор на искане от лечебно заведение.
(3) Центровете осъществяват транспорта по ал. 1, т. 3 със специализирани автомобили, специално оборудвани линейки или въздушни средства за медицински транспорт. При нужда пациентът се придружава от реанимационен екип на центъра.
(4) Въздушният медицински транспорт се осигурява чрез Центъра за спешна медицинска помощ, София.
Чл. 23.
(1) Исканията за консултативна медицинска помощ при спешни състояния се отправят до съответните центрове за спешна медицинска помощ от директорите на лечебните заведения или упълномощени от тях лица, предварително обявени на центровете.
(2) Исканията се отправят по телефон, факс, поща, включително и електронна, или лично на място в центъра.
(3) При предаване на искането на центъра задължително се съобщават необходимите данни за попълване на „Фиш за спешна заявка“ съгласно приложение № 2.
(4) В случаите по чл. 22, ал. 1, т. 3 изпращащото лечебно заведение с помощта на републиканския консултант предварително уговаря с приемащото лечебно заведение настаняването на пациента.
Чл. 24.
(1) При постъпване на искане за консултативна медицинска помощ при спешно състояние съответният център незабавно се свързва с републиканския консултант, който е дежурен по график.
(2) Лечебното заведение, поискало консултативна помощ при спешно състояние, не може да избира поименно консултанта.
Раздел III Права и задължения на републиканските консултанти
Чл. 25.
(1) В дните, когато е включен в график, републиканският консултант задължително е на разположение за оказване на консултативна медицинска помощ при спешни състояния.
(2) В случаите по ал. 1 консултантът е длъжен да: 1. уведомява предварително и текущо диспечерите в районната координационна централа на съответния център за спешна медицинска помощ за местонахождението си; 2. се отзовава незабавно при повикване от районната координационна централа на съответния център; 3. остава в съответното лечебно заведение за болнична помощ до завършване на консултацията и медицинските дейности, за които е бил повикан; 4. представя след завръщането си писмен отчет на директора на съответния център за спешна медицинска помощ съгласно приложение № 3.
Чл. 26.
(1) Републиканските консултанти имат право да изискват от лечебните заведения, в които работят, както и от тези, които ползват техните консултации, да им предоставят наличните инструментариум и апаратура, необходими за осъществяване на консултативна медицинска помощ при спешно състояние.
(2) Ръководителите на лечебните заведения по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие на консултантите за осъществяване на правото им по ал. 1.
Чл. 27. Лечебното заведение, поискало консултативна медицинска помощ при спешно състояние, е длъжно да осигурява необходимите условия за осъществяване на дейността на републиканския консултант.
Чл. 28. Извън случаите по чл. 21, ал. 1 отношенията между републиканските консултанти и лечебните заведения по осигуряването на консултативна помощ се уреждат с договор между тях.
Чл. 29. Републиканските консултанти не могат да възпрепятстват графика и дължимото по него разположение за консултантска дейност при спешни състояния.
Раздел IV Финансиране
Чл. 30.
(1) Републиканските консултанти получават за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването възнаграждение в размер до 0,50 лв. за всеки час или част от него, в който са на разположение по график за оказване на консултативна медицинска помощ при спешни състояния.
(2) Възнаграждението по ал. 1 се дължи изцяло независимо от това, дали консултантът е оказал консултативна медицинска помощ при спешно състояние по време на разположението си или не.
(3) Възнаграждението се изплаща от съответния център за спешна медицинска помощ въз основа на договор, сключен между консултанта и директора на центъра.
(4) За оказаната помощ по ал. 2 консултантът получава възнаграждение от съответното лечебно заведение.
Чл. 31.
(1) В срок до 20 декември на текущата година лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения сключват договори с всички републикански консултанти, определени да обслужват административната област, в която се намира лечебното заведение.
(2) Лечебните заведения уведомяват в срока по ал. 1 регионалните здравни инспекции и центровете за спешна медицинска помощ за сключените договори.
(3) Договорите се сключват за срок не по-малък от една година и предвиждат заплащане само срещу реално извършена дейност, договорена по вид, обем или продължителност между страните.
(4) С договорите се уговарят размерът на възнаграждението, условията за плащане и отговорностите при неизпълнение.
(5) Размерът на възнаграждението по ал. 4 не може да е по-малко от: 1. за извършена консултация без оперативна намеса – 15 % от цената на съответната клинична пътека/клинична процедура/амбулаторна процедура, приложима към момента на извършване на консултацията; 2. за извършена консултация с оперативна намеса – 30 % от цената на съответната клинична пътека/клинична процедура/амбулаторна процедура, приложима към момента на извършване на консултацията.
(6) Лечебните заведения, които са потърсили съдействие от републикански консултант, сключват договор с него за всяка конкретна консултация непосредствено преди нейното извършване.
Чл. 32. При осуетяване от консултанта на изпълнението на искане за консултативна помощ при спешно състояние на него не му се дължи и възнаграждението за разположение. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1.
(1) Утвърдените от министъра на здравеопазването списъци на национални и републикански консултанти, които действат към момента на влизане в сила на тази наредба, се преработват съобразно нейните разпоредби в двумесечен срок от влизането ѝ в сила.
(2) Лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения сключват договори със съответните републикански консултанти и уведомяват за това регионалните центрове по здравеопазване и центровете за спешна медицинска помощ в срок един месец от изтичането на срока по ал. 1. § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 6а, ал. 5 от Закона за здравето. Министър: А.-М. Борисова Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 1. Детски болести. 2. Съдова хирургия. 3. Коремна хирургия. 4. Гръдна хирургия. 5. Неврохирургия. 6. Детска хирургия. 7. Кардиохирургия. 8. Термична травма. 9. Токсикология. 10. Кардиология. 11. Акушерство и гинекология. 12. Неонатология. 13. Нервни болести. 14. Инфекциозни болести. 15. Анестезиология и интензивно лечение. 16. Ортопедия и травматология. 17. Пулмология. 18. Урология. 19. Гнойно-септична хирургия. 20. Обща хирургия. 21. Вътрешни болести. Приложение № 2 към чл. 3, ал. 3 Консултативната медицинска помощ при спешни състояния се организира от следните центрове за спешна медицинска помощ: 1. Център за спешна медицинска помощ, София – за лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения в град София, Софийска област, област Кюстендил, област Благоевград, област Враца, област Монтана, област Перник и област Видин. 2. Център за спешна медицинска помощ, Пловдив – за лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения в град Пловдив, област Пловдив, област Пазарджик, област Хасково, област Кърджали и област Смолян. 3. Център за спешна медицинска помощ, Варна – за лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения в град Варна, област Варна, област Русе, област Добрич, област Шумен, област Разград, област Силистра и област Търговище. 4. Център за спешна медицинска помощ, Плевен – за лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения в град Плевен, област Плевен, област Ловеч, област Габрово и област Велико Търново. 5. Център за спешна медицинска помощ, Стара Загора – за лечебните заведения за болнична помощ и лечебните заведения по чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения в град Стара Загора, област Стара Загора, област Ямбол, област Сливен и област Бургас. Консултативната медицинска помощ при спешни състояния в областта на токсикологията се организира от следните центрове за спешна медицинска помощ: 1. Център за спешна медицинска помощ, София – за лечебните заведения за болнична помощ в град София, Софийска област, област Кюстендил, област Благоевград, област Враца, област Монтана, област Перник и област Видин. 2. Център за спешна медицинска помощ, Пловдив – за лечебните заведения за болнична помощ в град Пловдив, област Пловдив, област Пазарджик, област Хасково, област Кърджали, област Смолян, област Стара Загора, област Сливен и област Ямбол. 3. Център за спешна медицинска помощ, Варна – за лечебните заведения за болнична помощ в град Варна, област Варна, област Русе, област Добрич, област Шумен, област Разград, област Силистра, област Търговище и област Бургас. 4. Център за спешна медицинска помощ, Плевен – за лечебните заведения за болнична помощ в град Плевен, област Плевен, област Ловеч, област Габрово и област Велико Търново. Консултативната медицинска помощ при спешни състояния в областта на термичната травма се организира от следните центрове за спешна медицинска помощ: 1. Център за спешна медицинска помощ, София – за лечебните заведения за болнична помощ в град София, Софийска област, област Монтана, област Видин, област Враца, област Перник, област Кюстендил, област Благоевград, област Плевен, област Ловеч, област Габрово и област Велико Търново. 2. Център за спешна медицинска помощ, Пловдив – за лечебните заведения за болнична помощ в град Пловдив, област Пловдив, област Пазарджик, област Кърджали, област Смолян, област Хасково, област Стара Загора, област Сливен и област Ямбол. 3. Център за спешна медицинска помощ, Варна – за лечебните заведения за болнична помощ в град Варна, област Варна, област Русе, област Добрич, област Шумен, област Разград, област Силистра, област Търговище и област Бургас. Консултативната медицинска помощ при спешни състояния в областта на гнойно-септичните заболявания се организира от Център за спешна медицинска помощ – София, за цялата страна. Приложение 3 към чл. 23, ал. 3 ФИШ ЗА СПЕШНА ЗАЯВКА ЦСМП гр. ........ ФИШ ЗА СПЕШНА ЗАЯВКА ПАЦИЕНТ ДАТА: ЧАС: ИМЕ: ИСКАНЕ, ПОСТЪПИЛО ОТ: АДРЕС: ИСКАЩ ЛЕКАР: ЕГН: ДЛЪЖНОСТ: ОТДЕЛЕНИЕ: ТЕЛ: ФАКС: Възраст: г. ВИД ИСКАНА ПОМОЩ: СПЕШНО ПРЕХВЪРЛЯНЕ КЪМ: Пол: М Ж ПРОФИЛ: СПЕШНА КОНСУЛТАЦИЯ КРЪВ МЕДИКАМЕНТИ ДРУГИ: СПЕШНА ДОСТАВКА НА ДРУГА: МОТИВ: КР. ГРУПА: А-АВ В-0 RH: КОЛИЧЕСТВО: 7 ДИАГНОЗА И КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО: