НАРЕДБА № 49 за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
НАРЕДБА № 49 за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
(Обн. ДВ бр. 90/2014; изм. и доп. ДВ бр. 95/2015, бр. 33/2017)
НАРЕДБА № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства Раздел I Общи положения
Чл. 1.
(1) С наредбата се уреждат условията и редът за извършването на задължителното застраховане по застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, за сключване на граничната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за издаване на сертификат „Зелена карта“ и редът за тяхното отчитане.
(2) С наредбата се урежда единната унифицирана номерация за: 1. полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2. полиците по гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 3. сертификатите „Зелена карта“; 4. полиците по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците.
(3) С наредбата се урежда единна методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Съветът на Гаранционния фонд по предложение на управителния му съвет ежегодно до 30 септември приема и представя в Комисията за финансов надзор становище за необходимостта от актуализация на методиката по изречение първо заедно с конкретни предложения за изменение и допълнение в съответствие с изразеното становище.
(4) С наредбата се урежда съдържанието на полиците по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Чл. 2. Договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците се сключват само по условията на Кодекса на застраховането, Наредба № 54 от 2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 7 от 2017 г.) и тази наредба.
Чл. 3. (1) Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, урежда взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди поради частична вреда или унищожаване на моторно превозно средство, и: 1. застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането, или 2. Гаранционния фонд, който дължи плащане по чл. 288 от Кодекса за застраховането. (2) Методиката по ал. 1 се прилага и при оценката на щети, извършвана от страна на застрахователя на виновния застрахован, в случаите, когато друг застраховател е встъпил в правата на третото увредено лице на основание чл. 213 от Кодекса за застраховането. Чл. 4. Методиката се прилага като минимална долна граница в случаите когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Чл. 5. Задълженията между застрахователите по чл. 3, ал. 2 се уреждат в срок до 45 дни от предявяване на регресното право на съответния застраховател. В противен случай се прилага разпоредбата на чл. 319 от Кодекса за застраховането. Раздел II Определяне на действителната стойност на моторни превозни средства (МПС), пътни превозни средства (ППС), прикачни устройства (ПУ), пътностроителни машини (ПСМ), селскостопански машини (CCM), подемно-транспортни съоръжения (ПТС) и други към датата на настъпване на застрахователното събитие
Раздел II Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 4.
(1) Застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съдържа само реквизитите по чл. 345, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11 и ал. 4 от Кодекса за застраховането, както и: 1. наименованието на застрахователя; 2. седалището и адрес на управление на застрахователя, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България; 3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност от застрахователя, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на Комисията за финансов надзор по седалището на застрахователя в третата държава и на компетентния орган в Република България; 4. ЕИК за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава; 5. името и адреса, съответно наименованието, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно номера по БУЛСТАТ на застраховащия; 6. (отм.); 7. данни за моторното превозно средство: категория и марка на моторното превозно средство, регистрационен номер и номер на рама на моторното превозно средство, вид на регистрацията – постоянна, временна, транзитна, срок на валидност на регистрацията и цвят на моторното превозно средство; 8. поредния номер на застрахователната полица, образуван по реда на чл. 40, ал. 2; 9. текст със следното съдържание: „Територията на Република България, както и на всички други държави, чието национално бюро на застрахователите е член на системата „Зелена карта“; 10. текст със следното съдържание: „Обект на застраховане: Съгласно Кодекса за застраховането застрахована е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторното превозно средство, за които вреди застрахованите отговорят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.“; 11. текст със следното съдържание: „Застрахователна сума (лимит на отговорност): Съгласно действащите разпоредби на Кодекса за застраховането към датата на възникване на застрахователно събитие.“; 12. срок на договора, с начало и край, определени до минута на съответния час, ден и година с посочване на застрахователния период; 13. период на застрахователно покритие с начало и край, определени до минута на съответния час, ден и година; 14. ред за уреждане на отношенията при забавяне на плащането или неплащане на дължима премия.
(2) В случаите, когато със застрахователната полица застрахователят покрива разширено доброволно покритие над минималната застрахователна сума по Кодекса за застраховането, текстът по ал. 1, т. 11 не се вписва в полицата, а в нея се вписва договореният между страните размер на застрахователната сума, като се отбелязва, че застраховката осигурява и покритието съгласно закона в другите държави членки, когато то е по-високо от договореното.
(3) Когато със застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се предоставя покритие, по една или повече допълнителни доброволни застраховки, за покритието се издава добавък (допълнително споразумение) или се включва в застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в обособена част, така че да не възпрепятства спазването на ал. 1.
(4) (отм.).
(5) При разсрочване на застрахователната премия в полицата се записват датата на падежа и точният размер на всяка разсрочена вноска, както и последиците от неплащане или от неточно плащане.
(6) Застрахователят е длъжен при спазване на изискванията на Кодекса за застраховането към всяка полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да предостави на застраховащия сертификат „Зелена карта“, знак на Гаранционния фонд по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие по чл. 487, ал. 4 от Кодекса за застраховането.
(7) Независимо от изискванията на ал. 6 застрахователят не е длъжен да издаде сертификат „Зелена карта“ към застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за трамвай, съответно за тролейбус, когато съгласно техническата спецификация на превозното средство то не може да се движи на собствен ход, без да е свързано с проводници на електрическата мрежа, както и в случаите на застрахователна полица по чл. 483, ал. 5 от Кодекса за застраховането.
(8) Застрахователят е длъжен да осигури възможност чрез интернет страницата си на всеки застрахован достъп до образец на двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие по чл. 487, ал. 4 от Кодекса за застраховането, който да може да бъде изтеглен и разпечатан. На интернет страницата трябва да има и подробни указания относно начина на попълване на този двустранен констативен протокол.
Чл. 5. Застрахователите могат преди сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да предоставят на застраховащия за попълване въпросник по чл. 345, ал. 2 от Кодекса за застраховането относно обстоятелствата, имащи значение за естеството и размера на риска.
Чл. 6. Действителната стойност на МПС, ППС, ПУ, ПСМ, CCM, ПТС и др. до 5 години вкл. от годината на производство, които към датата на застрахователното събитие фигурират в актуалните за тази дата бюлетини „Цени на нови МПС в България—AutoExpert“, ce определя като процент от цената в ново състояние съгласно приложение № 2. Чл. 7. Действителната стойност на превозните средства по чл. 6, които не фигурират в бюлетини „Цени на нови МПС в България—AutoExpert“, и тези над 5 години от годината на производство, които фигурират като цена в ново състояние в бюлетини: 1. EurotaxSchwacke—SuperSchwacke (Ценоразпис за леки автомобили, джипове и лекотоварни автомобили), Nutzfahrzeuge (Ценоразпис за товарни автомобили), Zweirad (Ценоразпис за мотоциклети, мотопеди и моторолери), Landenmaschinen (Ценоразпис за селскостопански машини); 2. N.A.D.A (Американски ценоразпис за МПС, произведени в Америка); 3. Kelley Blue Book (Американски ценоразпис за МПС, произведени в Америка) и 4. други бюлетини, ce определя като процент съгласно приложение № 2 от цената в ново състояние, посочена в съответния бюлетин за конкретните марка, модел, модификация и година на производство. Чл. 8. Действителната стойност на марки, модели и модификации МПС, ППС, ПУ, ПСМ, CCM, ПТС и други, посочени в приложение № 3, ce определя само от това приложение, като стойността им в ново състояние ce преизчислява съгласно приложение № 2. Чл. 9. Действителната стойност на МПС, ППС, ПУ, ПСМ, CCM, ПТС и други, които към датата на застрахователното събитие не фигурират в бюлетините по чл. 7, т. 1, 2 и 3, се приравнява към сходни МПС, ППС, ПУ, ПСМ, CCM, ПТС и други от същите бюлетини, в зависимост от марката, модела, модификацията, вида на използваното гориво, броя на местата, броя на вратите, работния обем на ДВГ (куб. см), мощността на двигателя (Кw, Ps), типа на купето или каросерията, годината на производство и категорията, като цената в ново състояние се преизчислява съгласно приложение № 2. Чл. 10. Стойността в ново състояние на специализирани МПС (бронирани и др. подобни), товарни автомобили и прикачни устройства c допълнително монтирани специализирани надстройки ce завишава c коефициент съгласно приложениение № 4, когато не са представени фактури за закупуване в ново състояние. Чл. 11. Стойността в ново състояние на трамваи, тролейбуси, селскостопански машини, самодвижещи се подемно-транспортни съоръжения, пътностроителни машини и други ce определя по експертна оценка на база фактури, набавна стойност, а за придобити и заприходени на старо (втора употреба)—по балансова стойност. Раздел III Определяне размера на застрахователно обезщетение по експертна оценка
Чл. 7.
(1) В случаите на първоначална регистрация на моторно превозно средство при придобиване на ново моторно превозно средство на територията на Република България, на моторно превозно средство с регистрация в държава членка или в Конфедерация Швейцария или на моторно превозно средство с валидна регистрация извън държава членка или Конфедерация Швейцария застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва преди регистрацията на моторно превозно средство от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, като в застрахователната полица се вписва само номерът на рама. След получаване на свидетелство за регистрация и табели с регистрационен номер от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи застраховащият е длъжен писмено да ги обяви пред застрахователя в 7-дневен срок от получаването им.
(2) За целите на първоначална регистрация на употребявано моторно превозно средство с чуждестранен регистрационен номер или без регистрационен номер, включително с изтекъл такъв, чл. 489, ал. 5 от Кодекса за застраховането се прилага съответно. След получаване на свидетелство за регистрация и табели с регистрационен номер от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи застраховащият е длъжен писмено да ги обяви пред застрахователя в 7-дневен срок от получаването им.
Чл. 8.
(1) (отм.).
(2) Застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 483, ал. 5 от Кодекса за застраховането се издава от застрахователя само по регистрационния номер на временните табели срещу представяне от страна на търговеца.
(3) Гаранционният фонд обезпечава техническата възможност за издаването на застрахователните полици по ал. 2.
(4) Застраховател няма право да сключва за един и същ регистрационен номер на временна табела задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при наличието на друга такава, при условие че сроковете на валидност на двете застраховки изцяло или частично съвпадат.
Чл. 9. Застрахователният договор по чл. 8, ал. 2 се прекратява автоматично: 1. с изтичане срока на валидност на временните табели с регистрационен номер и разрешението за временно движение; 2. при унищожаване, загубване, кражба или отнемане от компетентните органи на временните табели с регистрационен номер; 3. прекратяване или смърт на търговеца, извършващ внос и продажба на моторни превозни средства.
Чл. 10.
(1) Застрахователят снабдява лицето, което е сключило задължителната застраховка, със знак, издаден от Гаранционния фонд.
(2) Знакът по ал. 1 съдържа запазената марка на Гаранционния фонд, уникален номер и датата, на която изтича срокът на застраховката. При разсрочено плащане на премията знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.
(3) Знакът по ал. 1 се изработва така, че да е само за еднократно използване. Образецът и графичната защита на знака се определят от съвета на фонда.
(4) Гаранционният фонд поддържа регистър на издадените, анулираните и невалидните знаци. Управителният съвет на Гаранционния фонд издава правила за обявяване на анулираните и невалидните знаци.
(5) При изгубване, кражба или унищожаване на знака по ал. 1 застрахователят по молба на застраховащия или на друго лице, което държи моторното превозно средство на законно основание предоставя нов знак, който е валиден до изтичането срока на застраховката, съответно срока, за който е платена застрахователната премия. При предоставянето на нов знак застрахователят може да иска заплащането на неговата стойност, съответстваща на цената по ал. 8.
(6) Гаранционният фонд възлага отпечатването на знаците по ал. 1 на изпълнител, определен от съвета на фонда.
(7) Всеки застраховател заявява писмено пред Гаранционния фонд необходимия му брой от знаците по ал. 1.
(8) Застрахователят заплаща заявения от него брой от знаците по ал. 1 по установената в договора между Гаранционния фонд и изпълнителя по ал. 6 цена. Плащането се извършва по сметка на изпълнителя.
(9) Застрахователят получава от Гаранционния фонд заявения брой от знаците по ал. 1 след представянето на документ, удостоверяващ плащането по ал. 8. Гаранционният фонд отказва изпълнението на заявка на застраховател, който не е платил заявен от него брой от знаците по ал. 1.
Чл. 11.
(1) Знакът по чл. 10 представлява самозалепващ се стикер с три отрязъка, съответно № 1, № 2 и № 3, с еднакъв номер и контролен талон, като: 1. отрязък № 1 се залепва върху предното стъкло на моторното превозно средство от страната на водача, така че да е осигурена добра видимост; 2. отрязък № 2 се залепва върху екземпляра от застрахователната полица, който се отчита и съхранява при застрахователя; 3. отрязък № 3 се залепва върху контролния талон на обозначеното за това място.
(2) Водачът на моторното превозно средство е длъжен винаги да носи със себе си контролния талон и да го предоставя заедно със застрахователната полица при проверка от контролните органи.
(3) Погрешно попълнен или погрешно перфориран знак или знак с нарушена цялост се обявява от застрахователя в Информационния център на Гаранционния фонд и се заменя с нов. Обявяването и подмяната се извършват от застрахователя.
(4) Номерът на изгубен или откраднат знак се обявява за невалиден в Информационния център от застрахователя, който го е предоставил. Застрахователите ежедневно предоставят на Гаранционния фонд информация за анулираните и невалидните знаци за предходния ден.
(5) Когато моторното превозно средство технологично не разполага с предно стъкло и е невъзможно отрязък № 1 от знака да бъде залепен на указаното в ал. 1, т. 1 място, същият отрязък се залепва на застрахователната полица, която се носи от водача на моторното превозно средство и при проверка се представя заедно с контролния талон.
Чл. 12. (1) Цените на новите части се приемат от ценоразпис Euгotax Schwacke Kalkulation или друг източник (хартиен или електронен), коригирани c коефициенти съобразно групирането на МПС според вида им и годините от датата им на производство. (2) За автомобилите, производство на страните членки на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ: 1. Москвич 21412, 2141; 2. Москвич до модел 2140, вкл. и ИЖ; 3. ВАЗ, всички модели до 21099 вкл.; 4. ЗАЗ всички модели; 5. Шкода, всички модели до Фаворит (Форман); 6. Фиат, модели 125Р и 126Р; 7. Полонез всички модели; 8. Дачия, всички модели до Супер Нова; 9. Олтсит всички модели; 10. Застава всички модели; 11. Трабант и Вартбург всички модели; 12. Волга до модел ГАЗ 3201 вкл. и 13. други непосочени марки и модели, производство на страните членки на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ, се прилагат следните коефициенти: Години от датата до 3 г. от 4 г. от 8 г. над на производство вкл. до 7 г. до 14 г. 15 г. на МПС вкл. вкл. Коефициент 0,5 0,35 0,3 0,2 (3) За всички останали производства автомобили, вкл. Шкода, всички модели след Фаворит (Форман) вкл., Дачия, всички модели след Супер Нова, вкл., ВАЗ, всички модели след 21099, както и всички други видове производства, се прилагат следните коефициенти: Години от датата на производство на МПС Коефициент до 3 г. вкл. 1,00 от 4 г. от 8 г. над до 7 г. до 14 г. 15 г. вкл. вкл. 0,7 0,5 0,4 Забележка. За автомобили марка Пежо, считано до 7 г. от датата им на производство, коефициентът за нови части е 0,70. (4) Марки, модели и модификации, нефигуриращи в ценови листи на доставчици на българския пазар и в ценоразпис Euгotax Schwacke Kalkulation, ce приравняват към подобни такива съобразно технико-експлоатационните показатели, като ce използват аналози, технологични c x о д c т в a и приравнявания по преценка на aвтoeкcпepт. (5) За товарни автомобили, автобуси, мотоциклети и др., нямащи аналози в ценови листи на доставчици на българския пазар и в ценоразпис Euгotax Schwacke Kalkulation, източник на цени на нови части могат да бъдат проформа фактури или фактури. Застрахователят има право да изиска проформа фактури от повече от един доставчик. При изчисление на експертната оценка цените на новите части от проформа фактурите се умножават с коригиращите коефициенти по ал. 2 или ал. 3 съответно. (6) При наличие на увредено допълнително монтирано оборудване (екстри, аксесоари) извън стандартното изпълнение, монтирано на МПС в момента на закупуването или след това, действителната му стойност ce определя съобразно годината му на производство по съответния бюлетин SuperSchwacke, N.A.D.A или Kelley Blue Book. Чл. 13. (1) За определяне количеството вложен труд при възстановяване и материали за боядисване автомобилите се групират по класове, както следва: 1. 1-ва група—клас (А)—критерият за определяне на автомобилите от този клас е габаритната дължина—L до 4,00 m; 2. 2-ра група—клас (В)—критерият за определяне на автомобилите от този клас е габаритната дължина—L от 4,00 m до 4,60 m; 3. 3-та група—клас (С)—критерият за определяне на автомобилите от този клас е габаритната дължина—L над 4,60 m, и МПС от клас (Джип)— къси бази; 4. 4-та група—клас (D)—МПС от клас (Джип)— дълги бази, и автомобили тип „Фургон“ и тип „Пикап“. (2) Габаритната дължина за всяка модификация е посочена в раздел II „Маса + тегло“ за съответната марка и модел ППС в изданието на EurotaxSchwacke—TYPENERKENNUNG. Габаритната дължина е разстоянието между крайните точки на ППС. (3) За леки и товарни автомобили до 3,5t и автобуси до 15+1 седящи места: 1. сервизните нормовремена за дeмoнтaжмoнтaжни операции, ремонт и други технологично необходими операции ce приемат по нормативи от производителя, но не по-високи от посочените в приложение № 5; 2. сервизните нормовремена за възстановяване (тенекеджийски, шлосерски и други операции) ce приемат съгласно приложение № 5; 3. сервизните нормовремена за бояджийски операции ce приемат съгласно приложение № 5. (4) За товарни автомобили, автобуси и други нефигуриращи в приложение № 5 сервизните нормовремена се определят от комисията, извършваща огледа. (5) Стойността на един сервизен чoвeкoчac е 8 лв. Чл. 14. (1) Необходимите материали за боядисване представляват сбор от основни материали (боя комплект) и допълнителни материали, определени по ал. 2—6. (2) Пределната разходна норма на основни материали за боядисване (боя комплект) е: 1. за боядисване на един основен и неосновен детайл на МПС (в l): Класове ППС Малък Среден Висок Клас (D) клас (А) клас (В) клас (С) За всички видове боя, основен детайл 0,180 l 0,220 l 0,280 l 0,350 l За неосновен детайл 0,050 l 0,070 l 0,080 l 0,110 l 2. за цялостно боядисване на МПС (в l): Класове ППС Малък Среден Висок клас (А) клас (В) клас (С) За всички видове боя Клас (D) от 2,8 l до 4 l в зави1,8 l 2,2 l 2,8 l симост от базата (3) Пределните разходни норми на основни материали за цялостно боядисване (боя комплект) не включват необходимите количества за боядисване на пластмасови детайли по МПС (брони, спойлери, огледала и др.), които са с основния цвят на МПС. (4) Допълнителни материали за боядисване на един детайл (основен или неосновен) от МПС се определят като процент от стойността на основните материали (боя комплект), необходими за боядисване на детайла според таблицата, както следва: Степен Клас МПС на уврежмалък клас (А) среден клас (В) висок клас (С) клас (D) дане Акрил Металик Перла Акрил Металик Перла Акрил Металик Перла Акрил Металик Перла Нов 100 80 60 100 80 60 100 80 60 100 80 60 I 105 85 65 105 85 65 105 85 65 105 85 65 II 110 90 70 110 90 70 110 90 70 110 90 70 III 120 110 100 120 110 100 120 110 100 120 110 100 (5) Допълнителни материали за боядисване (при необходимост) на един пластмасов детайл от МПС се определят като процент от стойността на основните материали (боя комплект), необходими за боядисване на детайла според таблицата, както следва: Степен Клас ППС на уврежмалък клас (А) дане Акрил Металик Перла Нов 105 85 65 С ремонт 110 90 70 среден клас (В) Акрил Металик висок клас (С) Перла Акрил Металик клас (D) Перла Акрил Металик Перла 105 85 65 105 85 65 105 85 65 110 90 70 110 90 70 110 90 70 (6) Допълнителните материали за цялостно боядисване на МПС се определят като процент от стойността на основните материали (боя комплект), необходими за цялостно боядисване според таблицата, както следва: Боя вид Класове ППС малък среден висок клас (D) клас (А) клас (В) клас (С) Акрил 55 55 55 55 Металик 40 40 40 40 Перла 35 35 35 35 Чл. 15. (1) Цената на боя комплект за 1 lt е: 1. за ППС до 14 години вкл., считано от датата на тяхното производство: а) боя акрилна—100 лв.; б) боя акрилна за камиони и автобуси—60 лв.; в) боя металик—150 лв.; г) боя металик с перлен ефект—180 лв.; 2. за ППС над 14 години считано от датата на тяхното производство: а) боя акрилна—40 лв.; б) боя акрилна за камиони и автобуси—60 лв.; в) боя металик—70 лв.; г) боя металик с перлен ефект—90 лв. (2) Основните и допълнителните материали за боядисване на един основен и неосновен детайл от МПС са посочени в левове в приложение № 6. Раздел IV Определяне размера на застрахователно обезщетение по представени разходни документи (фактури) Чл. 16. При определяне размера на обезщетението след извършване на ремонт и представяне на разходни документи (фактури) задължително: 1. се извършва оглед за констатиране на действително извършените ремонтни работи по възстановяването; 2. се изготвя сравнителен експертен анализ за съпоставка на представените разходни документи (оригинални фактури с фискални бонове или платежно нареждане) с извършения (извършените) оглед (огледи) и действително извършения (извършените) ремонт (ремонти). Чл. 17. (1) За МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др., за които са посочени цени на вложените нови части в бюлетина—ценоразпис EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, актуални към датата на застрахователното събитие, при документи (оригинални фактури с фискални бонове или платежно нареждане), издадените от официален вносител за тези със срок на експлоатация до 3 години, вкл. от датата на производството или датата на регистрация в ново състояние, стойността на новите части се приема след сравнителен експертен анализ с описа на констатираните вреди. Надбавки за експресни доставки не се приемат. (2) За МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др., за които са посочени цени на вложените нови части в бюлетина—ценоразпис EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, при документи (оригинални фактури с фискални бонове или платежно нареждане), издадените от неофициален вносител за всички МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др. независимо от срока на експлоатация, както и за всички МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др. над 3 години стойността на новите части се приема след експертно сравнение, но не по-високи от посочените в EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, коригирани с коефициентите по чл. 12, ал. 2 или 3 съобразно групирането на МПС според вида им и годините от датата им на производство. (3) Ако стойността на новите части надвишава посочените в EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, коригирани с посочените коефициенти, приема се стойността от ценоразписа, а при равни и по-малки стойности—от представените разходни документи (фактури). (4) За МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др., за които не са посочени цени на новите части в бюлетина—ценоразпис EUROTAXSCHWACKE KALKULATION или друг хартиен или електронен ценоразпис, актуален към датата на събитието, констатираните вреди по отношение на нормовремената съгласно нормативи от производителя и нормативите в приложение № 6 при часова ставка 12 лв. Чл. 20. (1) Стойността на материалите за боядисване се приема съгласно представените разходни документи (оригинални фактури с фискални бонове), като технологично необходимите количества не могат да надвишават, както следва: 1. за боядисване на един основен и неосновен детайл на МПС (в l): разходните документи (фактури) се одобряват, като се използват аналози, технологични сходства и приравнявания. Чл. 18. (1) За определяне количество вложен труд при възстановяване и материали за боядисване автомобилите се групират по класове, както следва: 1. 1-ва група—клас (А)—критерият за определяне на автомобилите от този клас е габаритната дължина—L до 4 m; 2. 2-ра група—клас (В)—критерият за определяне на автомобилите от този клас е габаритната дължина—L от 4 до 4,60 m; 3. 3-та група—клас (С)—критерият за определяне на автомобилите от този клас е габаритната дължина—L над 4,60 m, и МПС от клас (Джип)— къси бази; 4. 4-та група—клас (D)—МПС от клас (Джип)—дълги бази и автомобили тип „Фургон“ и тип „Пикап“. (2) Габаритната дължина за всяка модификация е посочена в раздел II „Маса + тегло“ за съответната марка и модел ППС в изданието на EurotaxSchwacke—TYPENERKENNUNG. Габаритната дължина е разстоянието между крайните точки на ППС. Чл. 19. (1) Документите (оригинални фактури с фискални бонове или платежно нареждане), издадени от официален вносител за МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др., със срок на експлоатация до 3 години вкл. от датата на производството или датата на регистрация в ново състояние се приемат изцяло по отношение на нормовремената и стойността на сервизния час спрямо описа на констатираните повреди. (2) Документите (оригинални фактури с фискални бонове или платежно нареждане), издадени от неофициален вносител за МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др., независимо от срока на експлоатация, както и от официален вносител за всички МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др. на 3 и повече години се приемат след извършване на сравнителен експертен анализ с описа на Класове ППС малък среден висок клас (D) клас (А) клас (В) клас (С) За всички видове боя, основен детайл 0,180 0,220 0,280 0,350 За неосновен детайл 0,050 0,070 0,080 0,110 2. за цялостно боядисване на МПС (в l): Класове ППС малък среден висок клас (А) клас (В) клас (С) клас (D) За всички видове боя от 2,8 до 4 l в зави1,8 2,2 2,8 симост от базата (2) Пределните разходни норми на основни материали за цялостно боядисване (боя комплект) не включват необходимите количества за боядисване на пластмасови детайли по МПС (брони, спойлери, огледала и др.), които са с основния цвят на МПС. (3) Признава се стойността на следните допълнителни материали за боядисване: 1. на един детайл (основен или неосновен) от МПС, представени като процент от стойността на основните материали (боя комплект), необходими за боядисване на детайла съгласно таблицата: Степен на увКлас МПС режмалък клас (А) среден клас (В) висок клас (С) клас (D) дане Акрил Металик Перла Акрил Металик Перла Акрил Металик Перла Акрил Металик Перла Нов 100 80 60 100 80 60 100 80 60 100 80 60 I 105 85 65 105 85 65 105 85 65 105 85 65 II 110 90 70 110 90 70 110 90 70 110 90 70 III 120 110 100 120 110 100 120 110 100 120 110 100 2. на един пластмасов детайл от МПС, представени като процент от стойността на основните материали (боя комплект), необходими за боядисване на детайла съгласно таблицата: Степен на увКлас ППС режмалък клас (А) дане Акрил Металик Перла Нов 105 85 65 С ремонт 110 90 70 среден клас (В) Акрил Металик Перла висок клас (С) Акрил Металик клас (D) Перла Акрил Металик Перла 105 85 65 105 85 65 105 85 65 110 90 70 110 90 70 110 90 70 3. за цялостно боядисване на МПС, представени като процент от стойността на основните материали (боя комплект), необходими за цялостно боядисване: Боя вид Класове ППС малък среден висок клас (D) клас (А) клас (В) клас (С) Акрил 55 55 55 55 Металик 40 40 40 40 Перла 35 35 35 35 (4) Необходимите материали за боядисване представляват сбор от основни материали (боя комплект) и допълнителни материали, определени по таблиците по ал. 2 и 3. Чл. 21. Цената на боя комплект за 1 lt се приема за ППС: 1. до 3 години вкл., считано от датата на тяхното производство, по представените документи (оригинални фактури с фискални бонове или платежно нареждане); 2. от 3 до 15 години вкл., считано от датата на тяхното производство: а) за боя акрилна—100 лв.; б) за боя акрилна за камиони и автобуси—60 лв.; в) за боя металик—150 лв.; г) за боя металик с перлен ефект—180 лв.; 3. над 15 години считано от датата на тяхното производство: а) за боя акрилна—40 лв.; б) за боя акрилна за камиони и автобуси—60 лв.; в) за боя металик—70 лв.; г) за боя металик с перлен ефект—90 лв. Чл. 22. (1) Обезщетение при тотална щета се заплаща, когато размерът на застрахователното обезщетение, определен съгласно тази методика, надвиши 80 % от действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. (2) При установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност. Раздел V Задължителни реквизити на опис-заключение
Чл. 13.
(1) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира с входящ номер и дата всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всяка претенция и да регистрира с входящ номер и дата на представяне всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата, включително и датата за явяване за представяне на моторното превозно средство за оглед.
(2) Представянето на моторно превозно средство за оглед и оценка се удостоверява с протокол за оглед или протокол за явяване, на които е вписана датата на явяване.
Чл. 14. Застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявен иск към него във връзка с гражданската му отговорност в срок до 7 дни от връчване на исковата молба. Уведомлението следва да съдържа данни за датата, годината и номера на делото, пред кой съд е образувано и размера на иска. Застрахованият е длъжен да поиска привличане на застрахователя в процеса, когато законът допуска това.
Чл. 15. В случаите, при които гражданската отговорност на застрахованите се определя от съдебните органи, след влизането в сила на присъдата или решението правоимащите задължително представят на застрахователя заверен препис от влезлите в сила съдебни актове заедно с мотивите и изпълнителен лист в оригинал.
Чл. 16. Сключени спогодби между застрахованите и увредените лица относно размера на обезщетението пораждат задължение за застрахователя само ако са одобрени от него или ако са сключени със знанието и съгласието на представител по чл. 430 от Кодекса за застраховането. За спогодби се считат и постигнатите споразумения между страните по наказателни дела за размера на обезщетенията по граждански искове, включително и одобрените от съда споразумения по такива дела.
Чл. 17. Претенциите на увредени лица за вреди, причинени на територията на Република България по вина на водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територия извън Република България, и е от страна, чието национално бюро участва в системата „Зелена карта“, се уреждат по ред, определен от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в съответствие с действащите международни споразумения и практика.
Чл. 18.
(1) Вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от моторното превозно средство по време на движение и/ или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на влекача.
(2) Вреди, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето.
Чл. 19.
(1) Застрахователният договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива вредите, които застрахованият е причинил на трети лица, за които застрахованият отговаря съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
(2) В случаите на застрахователно събитие, настъпило на територията на Република България, при определяне на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение, не се считат за трети лица по чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането лицето, което отговаря за причинените вреди, както и правоимащите лица в резултат на неговата смърт.
Чл. 20.
(1) (отм.).
(2) Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз (обн., ДВ, бр. 25 от 2006 г.; изм., бр. 36 от 2006 г., бр. 55 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г., бр. 55 от 2011 г. и бр. 97 от 2013 г.).
(3) Застрахователят изплаща и необходимите и целесъобразни разноски за спасяване на увреденото имущество, в това число и транспортни разходи, както и тези за товарни и разтоварни дейности в рамките на застрахователната сума.
Чл. 21.
(1) (отм.).
(2) (отм.).
(3) Всеки застраховател е длъжен да приеме и да оповести публично на интернет страницата си, както и по друг подходящ начин подробна методика за определяне размера на дължимото обезщетение при неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт, включваща и критериите и икономическите и финансови фактори за обезщетяване на претърпените вреди и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Раздел III Гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Чл. 22.
(1) Лице, което при влизане на територията на Република България управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и няма застраховка, покриваща отговорността за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторното превозно средство, валидна за територията на Република България, е длъжно да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт (наричана по-нататък „гранична застраховка“).
(2) Гранична застраховка е длъжно да сключи и лице, управляващо моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, което е влязло на територията на Република България с валидна застраховка по ал. 1, чийто срок изтича, преди лицето да е напуснало територията на страната, освен когато тази застраховка е била продължена или подновена.
(3) Граничните застраховки по ал. 1 се сключват в съответствие с чл. 34 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС № 104 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 24 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2004 г.; изм., бр. 90 и 96 от 2005 г., бр. 85 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2006 г., бр. 79 от 2008 г., бр. 14 и 100 от 2009 г., бр. 22 и 61 от 2010 г.). Граничните застраховки по ал. 2 се сключват без използване на услугите на застрахователни посредници.
Чл. 23. Задължителните реквизити, които съдържа опис-заключението по претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са: 1. вид МПС; 2. марка; 3. модел; 4. модификация; 5. регистрационен номер; 6. номер на шаси; 7. номер на двигател; 8. брой врати; 9. вид гориво; 10. обем на двигател; 11. година на производство; 12. цвят и вид на лаковото покритие; 13. брой места/тонаж, клас; 14. други технически данни ................................. (брой оси, колесна формула и др.).
Чл. 24. Към полицата за гранична застраховка се издава сертификат „Зелена карта“.
Чл. 25.
(1) Доколкото не е установено друго в този раздел, за граничната застраховка се прилага уредбата за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно Кодекса за застраховането. Премията по гранична застраховка не може да се разсрочва.
(2) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи гарантира плащанията по граничните застраховки съгласно условията на международните договори, по които е страна.
(3) Застрахователните договори за гранична застраховка се включват в покритието по презастрахователните договори по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключвани от застрахователите.
(4) Всеки застраховател приема отделна тарифа по граничната застраховка, която се сключва задължително.
Раздел IV Сертификат „Зелена карта“
Чл. 26.
(1) Сертификатът „Зелена карта“ е международен сертификат, представляващ удостоверителен документ за наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издаден от името на национално бюро на застрахователи в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа.
(2) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи определя, при спазване на международните договори, по които бюрото е страна, и на актовете на органите на Съвета на бюрата, единен образец на полиците за гранична застраховка на автомобилистите и на сертификатите „Зелена карта“, както и организира, администрира и контролира тяхното изготвяне, отпечатване и издаване.
(3) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи приема правила на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за сертификат „Зелена карта“ и гранична застраховка, които са задължителни за всички негови членове.
Чл. 27.
(1) Членовете на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи имат право да издават сертификат „Зелена карта“ само на превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България, освен в случаите на гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
(2) По изричното искане на член на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и след решение на управителния съвет на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи всеки член може да бъде упълномощен да издава сертификати „Зелена карта“ в държава, в която не съществува национално застрахователно бюро по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, при спазване на условията, установени във Вътрешните правила на Съвета на бюрата.
Чл. 30.
(1) Сертификатът „Зелена карта“ се издава от застрахователя за срок най-малко от 15 дни.
(2) В случай че сертификатът „Зелена карта“ е издаден за срок, по-кратък от 15 дни, и ако бъде ангажирана отговорността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по такъв сертификат „Зелена карта“ съгласно Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи има право да възстанови от съответния застраховател платените суми към увредените лица или други национални бюра.
Чл. 31.
(1) Сертификат „Зелена карта“ е с териториално покритие за държавите, чиито означения не са зачеркнати на специално предвиденото в сертификата поле за териториална валидност. Застрахователят, който издава сертификата „Зелена карта“, е длъжен да разясни това обстоятелство на застрахованите лица.
(2) Зачертаване на означение на държава членка или на друга държава, чието бюро е подписало Многостранното споразумение, в сертификат „Зелена карта“ не се допуска освен в случаите, когато към гранична застраховка се издава сертификат „Зелена карта“, в който са зачеркнати третите държави, подписали Многостранното споразумение.
Чл. 32. Забранява се изнасянето през граничните контролно-пропускателни пунктове на Република България на непопълнени бланки на сертификати „Зелена карта“ освен от застрахователен посредник, който е изрично писмено упълномощен за това от съответния застраховател.
Раздел V Задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците
Чл. 33.
(1) Превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници с начална и крайна точка на пътуването на територията на Република България, сключват задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на получаване на разрешително за извършване на обществен превоз или от датата на изтичане на сключен застрахователен договор за тази застраховка.
(2) Договорът за задължителната застраховка „Злополука“ по ал. 1 се сключва за срок не по-кратък от една година.
(3) Изискването по ал. 1 се отнася и за превозвачите, чиито средства за обществен превоз са спрени от експлоатация от съответните държавни органи, след като отново бъдат пуснати в експлоатация с разрешение на тези органи.
Чл. 34. Застрахователната полица по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците освен реквизитите по чл. 345, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 7, 9, 10, 11 и ал. 4 от Кодекса за застраховането следва да съдържа и: 1. наименование на застрахователя; 2. седалище и адрес на управление, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват седалището и адреса на управление на застрахователя в третата държава и на клона в Република България; 3. номер на акта на компетентния орган, с който е издаден лиценз за извършване на застрахователна дейност, като застрахователите от трета държава, извършващи дейност чрез клон в Република България, посочват номера на акта на компетентния орган по седалището на застрахователя в третата държава и на компетентния орган в Република България; 4. ЕИК за застрахователите със седалище в Република България, съответно номер на регистрация в търговски или друг подобен регистър за застрахователите със седалище в държава членка или в трета държава; 5. името и адреса, съответно наименованието, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно номера по БУЛСТАТ на застраховащия; 6. името и адреса, съответно наименованието, седалището, адреса на управление и ЕИК, съответно номера по БУЛСТАТ на превозвача на пътници със средства за обществен превоз; 7. поредния номер на застрахователната полица, образуван по реда на чл. 40, ал. 2.
Чл. 35. Застрахователят е длъжен да снабди превозвача с удостоверение за сключената задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците за всяко превозно средство на превозвача, което трябва да съдържа обстоятелствата по чл. 34 и срока на валидност на застраховката. Превозвачът е длъжен да постави удостоверението на видно място в превозното средство.
Чл. 36.
(1) При настъпване на застрахователно събитие превозвачът е длъжен да уведоми застрахователя. Уведомяването може да извърши и пострадалият пътник или трето лице. Превозвачът е задължен в 10-дневен срок от настъпването на злополуката да предостави заверено копие от акт за злополука на пострадалия пътник с подробно описание на случая. Пострадалият пътник е задължен да предостави на застрахователя акта за злополука, когато е получил такъв от превозвача. Акт за злополука може да не се съставя, ако тя е отразена в акт на компетентен орган по контрола на съответния вид транспорт, като в този случай превозвачът снабдява пострадалия пътник или ползващите се по чл. 38 лица със заверено копие от този документ.
(2) Застрахователят е длъжен да приеме и регистрира с входящ номер и дата всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всяка претенция, и да регистрира с входящ номер и дата на представяне всички документи, удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата, включително и датата за явяване за преглед на пострадалото лице. Прилага се и чл. 106 от Кодекса за застраховането.
(3) Явяването за преглед на пострадалото лице се удостоверява с протокол за преглед или протокол за явяване, на които е вписана датата на явяване.
(4) При поискване застрахователят е длъжен да предостави на пострадалото лице или на ползващите се лица заверено копие от общите условия по застрахователния договор и заверено извлечение от полицата, съдържащо информацията по чл. 35, както и други клаузи, които имат значение за определяне и осъществяване на правата на пострадалото лице, ако такива са договорени, без да се нарушава застрахователната тайна.
Чл. 37.
(1) За злополука се счита всяко събитие, станало не по волята на застрахованото лице, настъпило по време на пътуване (включително при качване или слизане от превозното средство), което в резултат на внезапни и непредвидени действия или причини от външен произход в срок до една година от настъпването му е причинило покрит риск смърт или трайна загуба на работоспособност на застрахованото лице. Покрит риск е налице и когато трайната загуба на работоспособност е определена по установения ред след изтичането на едногодишния срок от настъпване на застрахователното събитие и се намира в причинно-следствена връзка с него.
(2) За покрит риск се считат също: 1. изкълчванията, обтяганията или скъсванията на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствени сили; 2. инфекциите, при които заразната материя е проникнала в организма на пострадалото от злополука лице; 3. телесните увреждания или смъртта, настъпили по време на превоза при спасяване на своя или на чужд живот или на имущество.
Чл. 38.
(1) При смърт на застраховано лице, настъпила вследствие на злополука, покрита по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, застрахователят изплаща застрахователната сума по договора.
(2) При трайна загуба на работоспособност по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците на застрахованото лице се изплаща такъв процент от застрахователната сума по договора, какъвто е процентът на трайната загуба на работоспособност.
(3) Процентът на трайна загуба на работоспособност се определя от ТЕЛК или от застрахователна експертна комисия съгласно списък на травматичните болести и увреждания на застрахователя след окончателно и пълно стабилизиране на уврежданията на застрахованото лице, но не по-рано от 3 месеца и не по-късно от една година от датата на събитието. Застрахователят не може да откаже плащане, когато ТЕЛК или застрахователната експертна комисия се е произнесла след изтичане на едногодишния срок. При загуба на крайници или други човешки органи процентът може да се определи и без да се спазва тримесечният срок.
(4) Когато застрахованото лице е имало определен процент трайна загуба на работоспособност преди настъпването на злополуката, този процент не се взема под внимание при определяне трайната загуба на работоспособност в резултат на злополуката.
(5) Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на застрахованото лице, а при смърт на застрахованото лице – на законните му наследници.
(6) При смърт на застраховано непълнолетно лице, на ограничено запретено или на нетрудоспособно лице, което няма наследници, застрахователната сума се изплаща на лицата, които са го издържали.
(7) Когато застрахованото лице или неговите наследници не са навършили пълнолетие или са лица, които са поставени под запрещение, застрахователното обезщетение се заплаща от застрахователя по банкова сметка с титуляр съответното лице.
Чл. 39.
(1) За изплащане на застрахователната сума или на съответна част от нея на застрахователя се представят следните документи: 1. писмено искане; 2. билет, карта или друг документ в оригинал, доказващ, че пострадалият е бил пътник; 3. документ по чл. 36, ал. 1; 4. препис от акта за смърт и удостоверение за наследници в оригинал или протокол на ТЕЛК; 5. болнични листове, протоколи на ЛКК и други документи, както и обяснения, поискани от застрахователя.
(2) В случай на изплатено обезщетение за трайна загуба на работоспособност в резултат на злополука и последваща смърт на застрахованото лице до една година от датата на злополуката дължимата застрахователна сума за смърт се намалява с размера на изплатеното обезщетение.
Раздел VI Единна номерация на застрахователните полици по задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и сертификат „Зелена карта“, гранична застраховка и „Злополука“ на пътниците
Чл. 40.
(1) Застрахователни полици по задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сертификат „Зелена карта“, гранична застраховка и „Злополука“ на пътниците имат единна унифицирана номерация за всички застрахователи, която се генерира от единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска по чл. 575, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
(2) Поредният номер на всяка застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците съдържа: 1. BG – код на държавата в системата на „Зелената карта“; 2. ZZ – уникалния идентификационен код на застрахователя, предоставен от Гаранционния фонд, състоящ се от две позиции; 3. I – вида на застраховката; 4. УУ – годината на начало на застрахователната полица, последните две цифри от съответната година, през която влиза в сила полицата; 5. 999999999 – поредния номер на полицата, състоящ се от девет позиции.
(3) Номерът на сертификата „Зелена карта“, който се записва в предвиденото поле, се формира от номера на полицата по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и от индекс от две позиции, указващ поредния номер на всеки издаден сертификат „Зелена карта“ към съответната полица.
(4) Поредният номер на всяка полица по гранична застраховка съдържа: 1. BG – код на държавата в системата на „Зелената карта“; 2. ZZ – уникалния идентификационен код на застрахователя, предоставен от Гаранционния фонд, състоящ се от две позиции; 3. FI – вида на застраховката; 4. УУ – годината на начало на застрахователната полица, последните две цифри от съответната година, през която влиза в сила полицата; 5. 999999 – поредния номер на полицата, състоящ се от шест позиции.
(5) Поредният номер на сертификат „Зелена карта“, който се издава заедно с гранична застраховка, съвпада с поредния номер на полицата на гранична застраховка и се вписва в поле 4 на сертификата.
(6) Когато знакът по чл. 10 е отпечатан по реда, установен от Министерския съвет за отпечатване на ценни книжа, се счита, че задължението по чл. 261, ал. 1, изречение второ от Кодекса за застраховането е изпълнено.
Раздел VII Отчитане на задължителното застраховане
Чл. 41.
(1) Всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, гранична застраховка и/или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в Република България, предоставя на Информационния център на Гаранционния фонд в реално време (едновременно с извършване на съответното действие) по електронен път данни за: 1. сключените и за прекратените застрахователни договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в това число гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в Република България; 2. издадените сертификати „Зелена карта“; 3. обявени за невалидни сертификати „Зелена карта“ по реда и при условията, определени от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи съгласно Правилата на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за сертификат „Зелена карта“ и гранична застраховка.
(2) Данните по ал. 1, т. 1, 2 и 3 съдържат информация, определена с решение на комисията въз основа на предложение от управителния съвет на Гаранционния фонд. Данните се подават по начин и във формат, определен от управителния съвет на Гаранционния фонд във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни. С оглед изпълнение на функциите на Гаранционния фонд и на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи или за целите на издаването на застрахователните договори по решение на управителния съвет на Гаранционния фонд могат да бъдат събирани допълнителни данни от застрахователите.
(3) Всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България, представя на Информационния център на Гаранционния фонд списък на представителите си за уреждане на претенции по чл. 269 от Кодекса за застраховането и го актуализира в срок 15 дни от датата на извършване на промяна на съответното обстоятелство.
(4) Всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/или застраховка по т. 3 от раздел II, буква „А“ на приложение № 1 от Кодекса за застраховането в Република България, представя на Информационния център на Гаранционния фонд ежедневно данни за: 1. пътнотранспортните произшествия и участниците в тях, за които е уведомен към края на предходния работен ден; 2. стойността на предявените и неизплатени претенции по застраховки по т. 3 и 10.1 от раздел II, буква „А“ на приложение № 1 от Кодекса за застраховането, за които претенции е уведомен към края на предходния работен ден; 3. изплатените от него към края на предходния работен ден обезщетения по застраховки по т. 3 и 10.1 от раздел II, буква „А“ на приложение № 1 от Кодекса за застраховането.
(5) Данните по ал. 4 съдържат информация, определена с решение на комисията въз основа на предложение от управителния съвет на Гаранционния фонд. Данните се подават по начин и във формат, определен от управителния съвет на Гаранционния фонд във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни. Застрахователите предоставят информацията на Информационния център на Гаранционния фонд за произшествията, документирани с двустранен констативен протокол, във формат и по ред, определени в наредбата по чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
(6) Данните за стойността на предявените претенции, които се представят по ал. 4, т. 2, се изменят от застрахователя само при новопостъпили документи и доказателства, които водят до промяна на размера на предявената претенция. В случаите по изречение първо застрахователят подава коригираната стойност в еднодневен срок от нейното определяне.
(7) Всеки застраховател предоставя на Информационния център на Гаранционния фонд ежедневно информация за: 1. обявени за невалидни знаци по чл. 10, които са унищожени, загубени или откраднати, за които застрахователят е уведомен през предходния ден; 2. обявени за анулирани през предходния ден знаци по чл. 10; 3. обявените за анулирани през предходния ден сертификати „Зелена карта“.
(8) Комисията за финансов надзор има пълен и свободен достъп до данните в Информационния център на Гаранционния фонд.
(9) Всеки застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България, има право на достъп до данните по ал. 4 за прилагане на система за определяне на застрахователната премия според индивидуализирана оценка на риска. Условията и редът за използването на данните по изречение първо се определят с Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд (обн., ДВ, бр. 74 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 40 от 2007 г. и бр. 6 от 2009 г.)
Чл. 42.
(1) Данни за прекратяване на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в Република България могат да се подават само в деня на прекратяването на договора.
(2) Гаранционният фонд обезпечава технологично изпълнението на изискването по ал. 1.
Чл. 43.
(1) Освен в случаите по чл. 293 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд предоставя въз основа на писмено искане на застраховател: 1. обобщена информация за пазара на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която не разкрива сведения за потребители и моторните превозни средства, за които има сключена застраховка при конкретен застраховател; 2. във връзка с възникване и упражняване на правото му по чл. 213 от Кодекса за застраховането – сведения за застрахователя, сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
(2) Информацията по ал. 2 се предоставя безплатно.
Чл. 44. Застрахователен посредник, който е получил плащане на премия или на разсрочена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, е длъжен да я отчете в същия ден, както и да преведе получените средства в полза на застрахователя в срок до пет работни дни след получаване на плащането.
Чл. 45. Лицата, които са извършили нарушение на наредбата, както и лицата, които са допуснали извършването на такива нарушения, се наказват при условията и по реда на част седма от Кодекса за застраховането.
Допълнителни разпоредби
§ 1. В случай че застраховател, предлагащ задължителните застраховки по тази наредба, предоставя при или по повод тяхното сключване стока или услуга под каквато и да е форма, независимо от това, дали е бил санкциониран за това, или е преустановил предлагането, стойността на тези стоки или услуги се взема предвид при преценката на достатъчността на премията по чл. 65 от Кодекса за застраховането за застраховките, по повод на които стоките или услугите са били предоставени.
§ 2. Държавите, членуващи чрез своите национални бюра в системата „Зелена карта“, са: 1. държавите – членки на Европейския съюз, а именно: Република Австрия, Кралство Белгия, Република България, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Дания, Република Естония, Ирландия, Кралство Испания, Италианска република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Велико херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Нидерландия, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Република Полша, Португалска република, Румъния, Словашка република, Република Словения, Унгария, Република Финландия, Френска република, Република Хърватия, Чешка република, Кралство Швеция; 2. държави, членуващи в Европейското икономическо пространство, а именно: държавите – членки на Европейския съюз, както и Република Исландия, Кралство Норвегия и Княжество Лихтенщайн, отговорността за чиято територия се носи от Националното бюро на Конфедерация Швейцария; 3. трети държави, подписали Многостранното споразумение между националните бюра на застрахователите на държавите – членки на Европейското икономическо пространство, и на други асоциирани държави, сключено в Ретимно, Крит, на 30 май 2002 г., наричано „Многостранното споразумение“, а именно: Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и Република Сърбия; 4. други трети държави, а именно: Република Албания, Босна и Херцеговина, Република Беларус, Държавата Израел, Ислямска република Иран, Кралство Мароко, Република Молдова, Република Македония, Черна гора, Руска федерация, Тунизийска република, Република Турция, Украйна.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 3.
(1) Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 25 от 2006 г.; изм., бр. 36 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г.; изм., бр. 55 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2013 г.) се отменя с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 – 6.
(2) В срок до 31.12.2014 г. Съветът на Гаранционния фонд приема и предлага на Комисията за финансов надзор проект на методика по чл. 1, ал. 3.
(3) До приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 от тази наредба се прилага методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.
§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 255, чл. 259, ал. 4 и чл. 273, ал. 2 от Кодекса за застраховането и е приета с Решение № 149-Н от 16 октомври 2014 г. на Комисията за финансов надзор.
§ 5. За заварените случаи към момента на влизане в сила на чл. 3, ал. 1 на повече от една действащи, както и изтекли (по които са възникнали застрахователни събития), задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователите, страни по съответните договори, отговарят солидарно за изплащане на обезщетението, като увредените лица и застрахованото лице могат да искат изплащане на цялото обезщетение от всеки застраховател.
§ 6. За заварените случаи към момента на влизане в сила на чл. 25, при които за едно и също моторно превозно средство има валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при един застраховател и издаден сертификат „Зелена карта“ при друг застраховател, както и изтекли такива (по които са възникнали застрахователни събития), и застрахователното събитие е извън територията на България, и ако: 1. събитието е възникнало на територията на трета държава, за която издаденият сертификат „Зелена карта“ има териториално покритие, отговорен за изплащане на обезщетението е застрахователят, който го е издал; 2. събитието е възникнало на територията на държава членка, отговорен за изплащане на обезщетението е застрахователят, който е издал застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
§ 7. Гаранционният фонд извършва всички необходими действия с оглед прилагането на чл. 3, ал. 2 и чл. 8, ал. 3 в двумесечен срок от влизането в сила на наредбата.
§ 8. Застрахователите привеждат образците на издаваните от тях полици по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в едномесечен срок от влизането в сила на наредбата.
§ 9. Управителният съвет на Гаранционния фонд приема правилата по чл. 10, ал. 4 в едномесечен срок от влизането в сила на наредбата.
§ 10. Член 11, ал. 4 и чл. 40, ал. 3 и 4 влизат в сила в шестмесечен срок от влизането в сила на наредбата. До влизането в сила на разпоредбите по изречение първо се прилага досегашният ред.
§ 11. Застрахователите приемат и оповестяват методиката по чл. 21, ал. 3 в шестмесечен срок от влизане в сила на наредбата.
§ 12.
(1) Застрахователите започват да подават информацията по чл. 41, ал. 1, т. 1 в частта гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, т. 2 и 3, ал. 4 и 7 в шестмесечен срок след влизане в сила на наредбата. До влизане в сила на разпоредбите по изречение първо се прилага досегашният ред.
(2) В срок от осем месеца от влизане в сила на наредбата застрахователите представят в информационния център на Гаранционния фонд данни за всички предявени претенции и изплатени обезщетения по застраховки по т. 3 и т. 10.1 от раздел II, буква „А“ на приложение № 1 от Кодекса за застраховането, с действие на договора след 1.01.2010 г. Данните по изречение първо съдържат информация, определена с решение на комисията въз основа на предложение от управителния съвет на Гаранционния фонд. Данните се подават по начин и във формат, определен от управителния съвет на Гаранционния фонд във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни.
§ 13. В чл. 20, ал. 1 т. 3 от Наредба № 2 от 2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 90 от 2003 г.; изм., бр. 12 и 101 от 2006 г., бр. 82 от 2007 г. и бр. 37 от 2008 г.) се изменя така: „3. публикуван чрез интернет на страницата на емитента или когато е приложимо, чрез интернет на страниците на инвестиционните посредници и банки, участващи в публичното предлагане на ценните книжа;“.
Председател: Стоян Мавродиев
Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите Раздел I Общи положения Чл. 1. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, урежда реда за определяне на действителната стойност на моторни превозни средства и размера на обезщетението при частични вреди или при пълно унищожаване на моторно превозно средство. Чл. 2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането.
Приложение № 2 към чл. 15, ал. 4 Забележки: 1. Към колони „източни“ (леки и с висока проходимост) влизат всички марки МПС, произведени в страните от бившия СИВ, както и всички марки, произведени в Република Корея. 2. Шкода—модели Октавия, Фабия и Супърб, са в колоната „други западни“. 3. В таблицата е заложена остатъчната стойност на ППС в % и стъпката в проценти между две години на експлоатация на ППС. 4. Под специализирани ППС, отразени в предпоследната колона, да се разбират селскостопански и пътностроителни машини. 5. Предвид различните условия на експлоатация се начислява различна остатъчна стойност на автобусите от градския транспорт в сравнение с всички останали. 6. За автомобили марка Опел и Ситроен до 10-ата година от производството им (включително) получената по таблицата стойност задължително се намалява с 10 %. 7. За автомобили марка Форд получената по таблицата стойност задължително се намалява с 10 % (за всички години).