НАРЕДБА № 5 за корабните документи
НАРЕДБА № 5 за корабните документи
(Обн. ДВ бр. 54/1991; изм. и доп. ДВ бр. 3/1994, бр. 6/1994, бр. 27/1994, бр. 109/2004, бр. 73/2005, бр. 54/2010, бр. 11/2011, бр. 39/2013, бр. 62/2017, бр. 85/2017, бр. 88/2018)
НАРЕДБА М5 за корабните документи Раздел 1 Общи положения
Чл. 1.
(1) Тази наредба определя вида и формата, издателя, сроковете на валидност и съхранение на корабните документи, с които Кодексът на търговското мореплаване (КТМ), Указът за търговското корабоплаване на Народна република България (УТК) (Изв., бр. 79 от 1953 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 56 от 1970 г., бр. 55 от 1975 г. и бр. 36 от 1986 г.) и международните конвенции, страна по които е Република България, изискват да бъдат снабдени българските морски кораби и българските кораби, плаващи по вътрешните водни пътища.
(2) Образците на корабните документи се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(3) Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Чл. 2.
(1) Корабните документи трябва да бъдат постоянно на кораба и при поискване да се представят на компетентните власти за проверка.
(2) При липса или невалидност на корабните документи началникът на Държавната инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, може да забрани влизането на съответния кораб в пристанището или отплаването му.
(3) Корабните документи по чл. 7, 8, 9, свидетелство за право на плаване под знамето на държавата, 22, 23, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 32, 33а, 38 и 39 на корабите, получили разрешение от компетентните власти за престой или обработка в пристанище, се задържат от Държавната инспекция по корабоплаване до издаването на свидетелство за отплаване (приложение № 8 или 8а)
Чл. 3.
(1) Корабният документ става невалиден, когато: 1. е изтекъл срокът, за който е издаден; 2. отпадне основанието корабът да плава под знамето на Република България; 3. корабът промени името си; 4. корабът промени собственика си; 5. корабът потъне, изчезне или се разруши; 6. с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност и мореходност; 7. на кораба са направени изменения, предизвикващи недействителност на данните, вписани в документа.
(2) Временното свидетелство за плаване под знамето на Република България остава валидно и след промяна на собственика на кораба, когато промяната е вписана в свидетелството, или да го задържи.
Чл. 4.
(1) Срокът на валидност на корабните документи може да бъде продължаван: в страната - от компетентните органи, които са издали документа, а в чужбина - от българските дипломатически представителства или от местните компетентни органи по молба на българската администрация на Изпълнителна агенция, на морски кораби до 5 месеца и на кораби от вътрешно плаване до 3 месеца.
(3) До сключването на споразумения за взаимно признаване на свидетелствата за корабоплаване между Европейския съюз и трети държави за целите на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Република България Изпълнителна агенция „Морска администрация“ признава свидетелствата за корабоплаване на плавателни средства, плаващи по вътрешните водни пътища, издадени от трети държави – страни по Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунава, подписана в Белград на 18 август 1948 г., ратифицирана с указ – ДВ, бр. 112 от 1949 г. (ДВ, бр. 112 от 1949 г.), в съответствие с Препоръките на Дунавската комисия относно техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, приети на 68-та ѝ сесия през 2007 г. (ДК/СЕС 68/7), изменени ВЕСТНИК 0 1 на 76-та сесия през 2011 г. (ДК/СЕС 76/11), 82-та сесия през 2014 г. (ДК/СЕС 82/9), 84та сесия през 2015 г. (ДК/СЕС 84/9), 86-та и 87-та сесия през 2016 г. (ДК/СЕС 86/7 и ДК/ СЕС 87/7).
Чл. 5. Срокът на валидност на корабните документи на кораб, плаващ под чуждо знаме, може да бъде продължен от органите на Държавната инспекция по корабоплаване: по молба на администрацията на страната, в която е регистриран корабът, и по силата на взаимни задължения, произтичащи от международни конвенции или споразумения, на които Република България и съответната страна са членове, след преглед, когато трябва да се установи, че условията за това са налице.
Чл. 6. Корабните документи, издадени на български кораб от администрация на чужда държава, се признават наравно с българските документи, когато Република България има споразумение с тази държава за взаимно зачитане на съответните документи или това е предвидено в международна конвенция или договор, на който Република България и съответната държава са членове, както и в случаите, когато документите са издадени по молба на българските компетентни власти.
Раздел Видове корабни документи
Чл. 7. Временно свидетелство за плаване под знамето на Република България (приложение № 1) се издава на кораб, придобит в чужбина, или на новопостроен кораб в Република България. Когато корабът е придобит в чужбина, свидетелството се издава по молба на купувача от съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция българско дипломатическо представителство, за което то уведомява Министерството на транспорта. Когато корабът е построен в Република България, свидетелството се издава по молба на корабостроителя от Министерството на транспорта. Свидетелството е валидно до пристигането на кораба в първото българско пристанище за срок не по-дълъг от 1 година или до предаването на кораба от корабостроителя на притежателя му.
Чл. 8. С "Акт за националност" (приложение № 2) се удостоверяват правото корабът да плава под знамето на Република България и правото на собственост върху кораба. Актът за националност е безсрочен. Той се издава от Министерството на транспорта, след като корабът бъде регистриран в едно от българските пристанища.
Чл. 9.
(1) С „Корабно удостоверение“ (приложение № 3) се удостоверяват правото корабът да плава под знамето на Република България, правото на собственост върху кораба, че корабът е построен и стъкмен така, че техническото състояние на корпуса, механизмите, системите и уредбите, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност на корабоплаването, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район. Корабното удостоверение се издава от Министерството на транспорта, след като корабът бъде регистриран и прегледан от Речен надзор.
(2) Отказът за издаване, заверка или подновяване на корабни документи се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 10. С "Позволително за плаване" (приложение № 4) се удостоверяват правото корабът да плава под знамето на Република България и правото на собственост върху кораба. Позволителното за плаване се издава, след като корабът бъде регистриран в едно от българските пристанища, и се заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район, както и 23 38.
Чл. 11.
(1) “Свидетелство за годност” (приложение № 5) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че състоянието на корпуса, механизмите, системите и уредбите на кораба, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност на корабоплаването, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район.
(2) Когато корабен документ, издаден по реда на тази наредба, е загубен, повреден или е претърпял изменение, вследствие на което не отговаря на вида и формата, предвидени в тази наредба, по заявление на заинтересуваното лице се издава нов оригинален документ.
Чл. 12.
(1) "Списък на екипажа" (приложение № 6) се изготвя от капитана или от упълномощено от него лице от командния състав на кораба. С този списък се установява целият личен състав, обезпечаващ управлението, обслужването или работата. Той трябва да съдържа всички изисквани от държавните власти сведения за броя и състава на екипажа при пристигане и заминаване на кораба. Промените в екипажа се отразяват веднага в списъка.
(2) Списъкът на екипажа се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване при всяко първоначално комплектуване на кораба с екипаж, при всяка промяна в екипажа и преди всяко отплаване на кораба от българско пристанище в задгранично плаване.
Чл. 13.
(1) Свидетелството за регистрация удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме, както и правото на собственост.
(2) Документът по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Свидетелството за регистрация (приложение № 2) се издава на кораби, вписани в регистровите книги на големите кораби, на български и на английски език.
(4) Свидетелството за регистрация (приложение № 5) се издава на кораби, вписани в регистровите книги на малките кораби, на български и на английски език.
Чл. 14.
(1) Със „Свидетелство за отплаване“ (приложение № 8) се удостоверява, че корабът е прегледан и готов за плаване във всяко отношение.
(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от Държавната инспекция по корабоплаване след проверка на корабните документи, количеството и укрепването на товара, броя на пътниците и другите условия за безопасност преди всяко отплаване на кораба.
Чл. 15. С "Международно свидетелство за тонажа
(1969)" (приложение № 9) се удостоверяват бруто тона и нето тонажите на кораба, определени съгласно разпоредбите на Международната конвенция за измерване тонажа на корабите от 1969 г. (ДВ, бр. 70 от 1982 г.) и Наредба № 2 за измерване тонажа на морските кораби (ДВ, бр. 27 от 1984 г.). Свидетелството е безсрочно и се издава от Държавната инспекция по корабоплаване на основание извършени измервания и изчисления от експерти на инспекцията, упълномощени от нея компетентни лица или организации от упълномощени от нея компетентни лица или организация.
Чл. 16.
(1) С "Позволително за плаване" (приложение № 5) се удостоверява правото на кораба да плава под знамето на Република България, както и правото на собственост или на малки кораби при плаване във вътрешните водни пътища. Свидетелството се издава от съответната дирекция "Морска администрация" със срок на валидност, определен в него.
(2) Текстът на позволителното за плаване се изписва на български език и на английски – за море, съответно на български и немски език – за вътрешните водни пътища.
Чл. 17.
(1) С „Разрешително за корабна станция“ (приложение № 11) се издава на неизвършващи стопанска дейност морски и неконвенционални кораби, малки кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, които имат радиостанция.
(2) Разрешителното по ал. 1 се издава от териториална дирекция на Изпълнителна агенция без срок на валидност на български и на английски. С него се определят повиквателните (позивните) сигнали на кораба и се удостоверява правото да се ползва корабната станция на съответни честоти.
(3) Контролният талон за преглед на кораб е неразделна част от Свидетелството за регистрация и се издава със срок на валидност не по-дълъг от: 1. три години за неизвършващи стопанска дейност морски неконвенционални кораби; 2. пет години за малки кораби, плаващи по вътрешните водни пътища.
(4) Контролният талон се подновява при изтичане на срока на неговата валидност или при извършени съществени промени на корпуса, конструкцията, машините или механизмите на кораба.
Чл. 18.
(1) "Радиодневник" (приложение № 12) се води на всеки кораб, снабден с радиостанция. В него корабният радиооператор отразява дейността на корабната станция и събитията, свързани с нея.
(2) Радиодневникът се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.
Чл. 19.
(1) В "Корабен дневник" (приложения № 13, 14, 15, 16 и 17) се отразяват непрекъснатата цялостна дейност на кораба и събитията, свързани с кораба и екипажа. Разрешението се води от капитана и вахтените помощник-капитани денонощно, всякога, докато на кораба има капитан или лице, изпълняващо задълженията на капитана.
(2) Корабният дневник се заверява от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Чл. 20.
(1) В "Машинен дневник" (приложение № 18) се отразяват работата по техническата експлоатация на корабната силова уредба, системите и устройствата, разходът на гориво-смазочни материали, котелната вода и др. и събитията, свързани с тях.
(2) Машинният дневник се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.
Чл. 21.
(1) В „Санитарен дневник“ (приложения № 9, 9а и 9б) се отразява санитарно-хигиенното състояние на кораба. Органите на Транспортното медицинско управление вписват в дневника своите предписания и контролират изпълнението им.
(2) Зав. ред. ал. 2...
Чл. 22.
(1) "Международно свидетелство за товарните водолинии - 1966 г." (приложение № 20) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване за срок не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът удовлетворява изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. (ДВ, бр. 94 от 1968 г.) и че марките на товарните водолинии са нанесени на двата борда на кораба.
(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът не е претърпял изменения, влияещи на изчисленията за определяне местата на марките на товарните водолинии, и че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията.
Чл. 23.
(1) „Свидетелство за сигурност на пътнически кораб“ (приложение № 21) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 1 година. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът удовлетворява изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), както и всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.
(2) Свидетелството по ал. 1 се придружава от „Списък на оборудването към свидетелството за сигурност на пътнически кораб—форма Р“ (приложение № 21а). Списъкът е безсрочен и се преиздава при промяна в оборудването.
Чл. 24.
(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията на кораба и нейните елементи, както и тяхното състояние продължават да удовлетворяват изискванията на конвенцията по ал. 1 и другите изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.
Чл. 24а.
(1) “Свидетелство за сигурност на кораби със специално предназначение” (приложение № 22а) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът и неговото състояние удовлетворяват изискванията на Кодекса за сигурност на кораби със специално предназначение от 1983 г.
(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на кодекса по ал. 1.
Чл. 25.
(1) "Свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб" (приложение № 23) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 2 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че оборудването и снабдяването на кораба, както и техните елементи и състояние удовлетворяват изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както и всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.
(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1 и другите изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.
(3) Свидетелството по ал. 1 се придружава от “Списък на оборудването и снабдяването към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб—форма Е” (приложение № 23а). Списъкът е безсрочен и се преиздава при промяна в оборудването и снабдяването.
Чл. 26.
(1) "Свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб" (приложение № 24) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не повече от 1 година. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че радиосредствата на кораба по тип и състояние удовлетворяват изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както и всички други изисквания към радиооборудването за безопасност на корабоплаването.
(2) Свидетелството по ал. 1 се придружава от “Списък на оборудването към свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб—форма R” (приложение № 24а). Списъкът е безсрочен и се преиздава при промяна в радиосредствата.
(4) На корабите, които попадат в приложното поле на Наредбата относно правилата за безопасност и стандартите за пътнически кораби, се издава свидетелство за сигурност на пътнически кораб (приложение № 14б), което удостоверява, че корабът съответства на разпоредбите на тази наредба. Свидетелството се издава на английски език от органа по ал. 2 след извършване на прегледа, предвиден в Наредбата относно правилата за безопасност и стандартите за пътнически кораби.
(5) Свидетелството по ал. 4 се издава със срок на валидност не по-дълъг от една година и се придружава от списък на оборудването (приложение № 14в). При промяна на оборудването се издава нов списък.
Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Списък на експлоатационните ограничения на пътнически кораб се издава съгласно изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и удостоверява експлоатационните ограничения, предвидени в правило V/30, параграф 2 от Анекса към конвенцията, определени от администрацията, във връзка с конструкцията и строежа на кораба.
(2) Списъкът се издава от директора на съответната дирекция "Морска администрация" на английски език и е безсрочен. Списъкът се преиздава при съществени промени на корпуса, конструкцията, машините и механизмите.
Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Свидетелството за специални изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби удостоверява, че корабът отговаря на изискванията на Наредба № 20 от 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби.
(2) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Документът по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:
1. име на кораба;
2. пристанище на регистрация;
3. отличителен номер или букви/ИМО номер;
4. бруто тонаж;
5. дата на построяване;
6. значителната височина на вълната (в зависимост от морския район, в който плава), до която корабът може да удовлетворява специфичните изисквания за стабилност.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г., доп. - ДВ, бр. 65 от 2021 г.) Свидетелството се издава от директора на съответната дирекция "Морска администрация" или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК на английски език и е безсрочно. Свидетелството се преиздава при съществени изменения на корпуса, конструкцията, машините и механизмите.
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Свидетелството за безопасност на конструкцията на товарен кораб удостоверява, че конструкцията на кораба и нейните елементи, както и тяхното състояние отговарят на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2021 г.) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция "Морска администрация" или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) Свидетелството за безопасност на конструкцията на товарен кораб се издава съгласно формата, предвидена в приложението към Анекса на конвенцията по ал. 1, и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2021 г.) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция "Морска администрация" или оправомощено от него длъжностно лице или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК след преглед за установяване, че конструкцията на кораба, нейните елементи и тяхното състояние отговарят на изискванията на конвенцията по ал. 1.
Чл. 28. "Свидетелство за освобождаване" (приложение № 26) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване, когато по изключение, за извършването на отделен рейс, инспекцията допусне корабът да не удовлетворява някои изисквания на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. Свидетелството се издава като допълнение към съответния корабен документ по чл. 23, 24, 25, 26 и 27 за допуснатото изключение. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът удовлетворява изискванията за безопасност на корабоплаването или че са взети допълнителни мерки, които Държавната инспекция по корабоплаване счете, че са достатъчни за безопасното извършване на рейса.
Чл. 29. "Международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии" (приложение № 27) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване допълнително към свидетелството по чл. 22. С него се освобождава корабът от някои изисквания на Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. Свидетелството се издава и заверява по ред и срокове, предвидени в чл. 22.
Чл. 30.
(1) "Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт" (приложение № 28) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че обзавеждането и снабдяването, арматурата и тяхното разположение, конструкцията и материалите на кораба, както и тяхното състояние във всяко отношение са удовлетворителни и че корабът като цяло удовлетворява изискванията на приложение I към Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г. (Решение № 122 на Бюрото на МС от 1984 г. - необнародвано).
(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията, съдържащи се в конвенцията, посочена в ал. 1.
(3) Свидетелството по ал. 1 се допълва с "Форма А" (приложение № 28а), в която се описват конструкцията и оборудването на корабите, които не са танкери, или с "Форма Б" (приложение № 28б), в която се описват конструкцията и оборудването на корабите, които са танкери.
Чл. 30а.
(1) Свидетелство за сигурност на риболовен кораб (приложение № 18б / 18б’) удостоверява, че конструкцията на кораба, нейните елементи, оборудването и снабдяването на кораба, радиосредствата на кораба—по тип и тяхното състояние, отговарят на изискванията на Протокола от 1993 г. във връзка с Международната конвенция за безопасността на риболовните кораби от Торемолинос, 1977 г. или на изискванията на Наредбата за безопасност на риболовните кораби.
(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска администрация” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на протокола или на наредбата по ал. 1.
(3) Свидетелството за сигурност на риболовен кораб е със срок на валидност не по-дълъг от 4 години.
(4) Свидетелство по ал. 1 се придружава от списък на оборудването—форма F (приложение № 18в / 18в’), изготвен на английски език. По заявление на заинтересуваното лице се издава нов списък при промяна на оборудването.
(5) Свидетелството за сигурност на риболовен кораб се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция “Морска администрация” или упълномощено от него лице след преглед за съответствие с изискванията на протокола или на наредбата по ал. 1.
(6) Свидетелство за освобождаване (приложение № 18г/18г’) удостоверява, че риболовният кораб е освободен от някое от изискванията на протокола или на наредбата по ал. 1, издава се от органа по ал. 2 и е валидно за срока, в който свидетелството за сигурност на риболовен кораб е валидно.
Чл. 31.
(1) В "Дневник за нефтените операции" (приложение № 29) се вписват извършените на кораба операции с нефт, приемането или изхвърлянето на баласт или сантинни води. Вписванията в дневника се правят на български и английски език от длъжностните лица, извършващи операциите. Воденето му се контролира от главния механик и от капитана на кораба.
(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.
Чл. 32.
(1) „Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване наливно на вредни течни вещества“ (приложение № 30) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му на кораба се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че той е построен, снабден и обзаведен така, че неконтролираното изхвърляне зад борда на вредни течни вещества е сведено до минимум съгласно изискванията на Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г.
(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1.
(3) ...
(4) ... или оправомощено от него длъжностно лице ... или от оправомощена по реда и при условията на Наредба № 4 от 2011 г. за оправомощаване и оттегляне на предоставените правомощия за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 104 от 2011 г.) призната организация
Чл. 33.
(1) В "Дневник за товарни операции на кораб, превозващ наливно вредни течни вещества" (приложение № 31) се вписват всички извършени операции с тези товари. Вписванията в дневника се правят на български и английски език. Те се подписват от инспектора на Държавната инспекция по корабоплаване, който контролира операциите с товара, или от лицата от екипажа, отговорни за операциите. Воденето на дневника се контролира от капитана на кораба.
(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.
(5) Документите по ал. 1 и 3 се издават на английски език от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от упълномощена от ИА „МА“ призната организация по смисъла на Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (ОВ, L 131 от 28 май 2009 г.), поправка – ОВ, L 74 от 22 март 2010 г., изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1355/2014 на Комисията от 17 декември 2014 г. (ОВ, L 365 от 19 декември 2014 г.).
(6) Документът по ал. 1 се заверява междинно от издалата го призната организация, ако дейността по извършване на междинни заверки е включена в обхвата на упълномощаването, или от директора на съответната дирекция „Морска администрация“, или оправомощено от него длъжностно лице.
(7) Издаване на документите по ал. 1 и 3 и междинна заверка на документа по ал. 1 се извършва след одит за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1, извършен от призната организация или от ИА „МА“.
Чл. 33а.
(1) “Международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води (1973 г.)” (приложение № 31а) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че обзавеждането и снабдяването, арматурата и тяхното разположение, както и тяхното състояние във всяко отношение удовлетворяват изискванията на приложение IV към Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г. (Решение № 325 на Министерския съвет от 1992 г.).
(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1.
Чл. 34.
(1) "Свидетелство за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари" (приложение № 32) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията и оборудването на кораба удовлетворяват изискванията на глава II-2, правило 54 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. към корабите, превозващи опасни товари.
(2) Документът по ал. 1 се преиздава, когато изтече срокът на валидност и при промяна на елементи от конструкцията и оборудването, включени като специални изисквания за безопасно превозване на опасни товари.
Чл. 35.
(1) “Свидетелство за право на кораба да превозва зърно насипно” (приложение № 33) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването и информацията за устойчивост на кораба удовлетворяват изискванията на глава VI на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. Свидетелството е неразделна част от корабната информация за устойчивост и другите документи, които дават възможност на капитана да осигури способността на кораба през всички етапи на превозния процес да удовлетворява нормите и критериите за устойчивост.
(2) Свидетелството по ал. 1 е безсрочно и се преиздава при промяна на елементи в конструкцията, оборудването и информацията за устойчивост на кораба.
Чл. 36.
(4) Международното свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води
(1973) се придружава от Разчет за изхвърляне на необработени отпадни води (приложение № 24в). Разчетът се извършва от инспектори на ИА „МА“ и документът се издава на български и английски език.
Чл. 36а.
(1) Международно свидетелство за предотвратяване замърсяване на въздуха (приложение № 24а) удостоверява, че оборудването, системите, арматурата, приспособленията и материалите на кораба отговарят на изискванията на приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване замърсяване на морето от кораби, 1973 г.
(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска администрация” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствието с изискванията на конвенцията по ал. 1.
(3) Международното свидетелство за предотвратяване замърсяване на въздуха е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.
(4) Свидетелството по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция “Морска администрация” или упълномощено от него лице след преглед за установяване на съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.
(5) Свидетелството по ал. 1 се придружава от приложение (приложение № 24б), изготвено на английски език, в което се описват методите ВЕСТНИК и оборудването на кораба за предотвратяване замърсяването на въздуха. При промяна на оборудването се издава ново приложение.
Чл. 36б.
(1) Международното свидетелство за енергийна ефективност (International Energy Efficiency Certificate – IEEC) (приложение № 62) и Допълнението към Международното свидетелство за енергийна ефективност (Supplement to the International Energy Efficiency Certificate – IEEC) (приложение № 63) удостоверяват, че корабът е прегледан в съответствие с Правило 5.4 и Правило 5.1А на Анекс VI към Международната конвенция за предотвратяване замърсяване на морето от кораби, 1973 г., и отговаря на съответните изисквания.
(2) Свидетелството по а л. 1 се издава еднократно от дирекция Морска „ администрация – Бургас “ или дирекция „ Морска администрация – Варна“ на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствието с изискванията на конвенцията по ал. 1. Преиздаване на IEEC се налага при: 1. промяна на знамето, под което плава корабът; 2. след съществена реконструкция (след която администрацията счита кораба за практически „нов“); 3. след смяна на главен двигател.
(3) Международното свидетелство за енергийна ефективност е валидно само ако към него са приложени: 1. конструктивен индекс за енергийна ефективност на кораба ( Energy Efficiency Design Index – EEDI), посочен в свидетелството; изискването се отнася за новите кораби; 2. корабен план за управление на енергийната ефективност (Ship Energy Efficiency Management Plan – SEEMP); изискването се отнася за всички кораби; планът може да бъде част от системата за управление на безопасната експлоатация на кораба и за предотвратяване на замърсяването (Safety Management System – SMS).
Чл. 37.
(1) „Свидетелство за противопожарните съоръжения“ (приложение № 35) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 1 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабните противопожарни системи за обемно гасене и преносимите въгледвуокисни пожарогасители удовлетворяват изискванията на глава ІІ-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г.
Чл. 38.
(1) „Международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно“ (приложение № 36) се издава от Речен надзор със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави първоначален или периодичен преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването, арматурата, устройствата и материалите удовлетворяват изискванията на изискванията на наредбата по чл. 72, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване, която определя техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища., с оглед свойствата на превозваните продукти да се намали опасността за екипажа, кораба и околната среда.
(2) Удостоверението по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Речен надзор“ със срок на валидност не повече от 10 години след извършване на преглед на кораба за съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1. Текстовете в документа се изписват на български език.
(5) Валидност та на удостоверение по ал. 1 може да бъде продължена от директора на съответната дирекция „Речен надзор“ по реда и при условията на чл. 57 от Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (ДВ, бр. 52 от 2004 г.).
(6) Валидно удостоверение по ал. 1 се отнема от органа, който го е издал, когато корабът престане да отговаря на техническите изисквания на наредбата по ал. 1.
Чл. 39.
(1) „Международно свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове наливно“ (приложение № 37) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави първоначален или периодичен преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването, арматурата, устройствата и материалите удовлетворяват съответните изисквания на Кодекса за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи втечнени газове наливно, с оглед свойствата на превозваните втечнени газове да се намали опасността за екипажа, кораба и околната среда.
(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Речен надзор след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на кодекса по ал. 1.
Чл. 40.
(1) Свидетелството за годност за сезонЕН превоз на хора (приложение № 28) се издава от съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция за срок, не по-дълъг от един месец, и е валидно до 31 октомври на текущата година. Преди издаването му корабът подлежи на задължителен преглед.
(3) Корабите по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията за сигурност при превоз на пътници, определени в приложение № 6 към наредбата.
Чл. 41.
(1) В „Дневник за операции с вредни вещества“ (приложение № 39) се вписват всички операции на кораба, свързани с изхвърляне на вредни вещества, независимо от това, дали са остатъци от товар или продукт от експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.
(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Речен надзор.
(3) Международното удостоверение за развлекателни кораби е със срок на валидност: 1. не по-дълъг от пет години за кораби, неизвършващи стопанска дейност; 2. не по-дълъг от една година в останалите случаи.
Чл. 42.
(1) В "Дневник за операции с отровни и радиоактивни вещества" (приложение № 40) се вписват всички извършени на кораба операции с отровни и радиоактивни вещества независимо от това, дали са случайни, необичайни или са свързани с експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.
(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.
Чл. 43.
(1) В "Дневник за операции със сточни води и отпадъци" (приложение № 41) се вписват всички извършени на кораба операции със сточни води и отпадъци независимо от това, дали са случайни, необичайни или са свързани с експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.
(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.
Чл. 44. Със "Свидетелство за дератизация / Свидетелство за освобождаване от дератизация" (приложение № 42) се удостоверява, че на кораба са проведени мероприятия за унищожаване на гризачите. Свидетелството се издава от Транспортна хигиенно-епидемиологична инспекция, а в чужбина - от съответния орган, упълномощен от Световната здравна организация, със срок на валидност 6 месеца.
Чл. 45.
(1) Със "Свидетелство за корабната аптека" (приложение № 43) се удостоверява, че корабът е снабден с медикаменти, медицински инструменти и материали съгласно изискванията и препоръките на Световната здравна организация.
(2) Свидетелството се издава от органите на Транспортното медицинско управление със срок на валидност не по-дълъг от 1 година след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабната аптека е комплектувана съгласно изискванията.
Чл. 46.
(1) След попълването на последната страница корабният документ по чл. 19 се съхранява на кораба 1 година и в архивния фонд на корабопритежателя 10 години. След изтичането на този срок експертна комисия на корабопритежателя преглежда дневниците и онези от тях, в които има записани данни от научен и исторически характер, се предават за постоянно съхранение в съответния държавен архив.
(2) След попълването на последната страница корабните документи по чл. 18, 20, 31, 33, 40, 41, 42 и 43 се съхраняват на кораба 3 години, след което не се съхраняват в архив.
(3) Останалите корабни документи, станали невалидни, не се съхраняват в архив.
Чл. 46а.
(1) “Свидетелство за безопасност на морска платформа (1989 г.)” (приложение № 44) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че платформата е построена, оборудвана и снабдена съгласно изискванията на Кодекса за конструкцията и оборудването на морски платформи от 1989 г.
(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията и оборудването на платформата продължават да удовлетворяват изискванията на кодекса по ал. 1.
Раздел ПТ Корабни документи на морски кораби
Чл. 47. Корабите от крайбрежно плаване с вместимост до 40 бруто тона (БТ) включително трябва да бъдат снабдени със: 1. позволително за плаване; 2. свидетелство за годност; 3. корабен дневник (приложение № 13); 4. свидетелство за отплаване (приложение № 8); 5. разрешително за корабна станция, когато има радиостанция; 6. списък на екипажа; 7. радиодневник, когато има радиостанция.
Чл. 48. Корабите с вместимост до 40 БТ, извършващи задгранични плавания, и корабите с вместимост от 40 до 500 БТ трябва да бъдат снабдени със: 1. акт за националност; 2. свидетелство за годност; 3. международно свидетелство за тонажа (1969 г.); 4. списък на екипажа; 5. корабен дневник (приложение № 13); 6. машинен дневник, когато има механичен двигател; 7. свидетелство за отплаване (приложение № 8а); 8. свидетелство за сигурност на пътнически кораб и списък на оборудването към свидетелството за сигурност на пътнически кораб— форма Р, когато превозва повече от 12 пътници; 9. разрешително за корабна станция, когато има радиостанция; 10. радиодневник, когато има радиостанция; 11. свидетелство за дератизация / свидетелство за освобождаване от дератизация; 12. документ за надеждно комплектуване на кораба с екипаж; 13. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, когато има такова обезпечаване; 14. свидетелство за противопожарните съоръжения, когато има противопожарни системи за обемно гасене и преносими въгледвуокисни пожарогасители;; 15. санитарен дневник; 16. свидетелство за корабната аптека.
Чл. 49. Корабите, построени след 1963 г., по-дълги от 24 м, и корабите, построени след 1963 г., с обща вместимост по-голяма от 150 БРТ, освен с документите по чл. 48 трябва да бъдат снабдени със: 1. международно свидетелство за товарните водолинии (1966 г.); 2. международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии, когато корабът е освободен от изисквания на Международната конвенция за товарните водолинии (1966 г.).
Чл. 50.
(1) Товарните кораби с вместимост над 300 БТ освен с документите по чл. 48 и 49 трябва да бъдат снабдени със свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб и списък на оборудването към свидетелството за сигурност на радиосредствата на товарен кораб—форма R.
Чл. 51. Товарните кораби с вместимост над 500 БТ освен с документите по чл. 48, 49 и 50 без документа по т. 2 трябва да бъдат снабдени със: 1. свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб; 2. свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб и списък на оборудването и снабдяването към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб—форма Е; 3. свидетелство за освобождаване - за допуснати изключения от изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., когато корабът е освободен от някои изисквания по тази конвенция.
Чл. 52. Корабите с вместимост над 400 БРТ и танкерите, предназначени за превоз на нефт и нефтопродукти, с вместимост над 150 БРТ освен с документите по чл. 48, 49, 50 и 51 трябва да бъдат снабдени със: 1. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт; 2. форма А или форма В; 3. дневник за нефтените операции (приложение № 29).
Чл. 53. Всички кораби, когато превозват наливно вредни течни вещества, освен с документите по чл. 47 до 52 включително трябва да бъдат снабдени със: 1. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване наливно на вредни течни вещества; 2. форма А или форма В; 3. дневник за товарни операции на кораб, превозващ наливно вредни течни вещества.
Чл. 54. Всички кораби, когато превозват опасни химически товари наливно, освен документите по чл. 47 до 53 включително трябва да бъдат снабдени със: 1. международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно; 2. потвърждение за задължително ежегодно освидетелстване.
Чл. 55. Всички кораби, когато превозват втечнени газове наливно, освен документите по чл. 47 до 53 включително трябва да бъдат снабдени със: 1. международно свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове наливно; 2. потвърждение за задължително ежегодно освидетелстване.
Чл. 56.
(1) Всички кораби, когато превозват опасни товари, освен с документите по чл. 47 до 54 включително трябва да бъдат снабдени със „Свидетелство за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари“.
Чл. 57. Всички кораби, когато превозват зърно, освен с документите по чл. 47 до 52 включително трябва да бъдат снабдени с Свидетелство за право на кораба да превозва зърно насипно.
Чл. 57а. Корабите с вместимост над 200 БТ и корабите с повече от 10 човека на борда освен с документите по чл. 48 до 57 включително трябва да бъдат снабдени с “Международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води (1973 г.).”
Чл. 57б. Морските платформи за проучване, експлоатация и добив на ресурси от морето и морското дъно се снабдяват със: 1. свидетелство за безопасност на морска платформа (1989 г.); 2. списък на екипажа; 3. корабен дневник (приложение № 13); 4. разрешително за корабна станция; 5. радиодневник; 6. международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с нефт; 7. дневник за нефтени операции; 8. международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води (1973 г.); 9. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт.
Чл. 57в. Речните кораби в строеж на територията на Република България след пускане на вода се снабдяват със: 1. списък на екипажа; 2. дневник за нефтените операции (приложение № 38); 3. временно свидетелство за плаване под знамето на Република България.
Чл. 58. Корабите с вместимост до 20 БТ, които не са предназначени за стопанска дейност, когато плават в териториалното море и вътрешните води на Република България, трябва да бъдат снабдени само с „Позволително за плаване“.
Чл. 58а.
(1) Морското трудово свидетелство (Maritime Labour Certificate) (приложение № 64) удостоверява, че корабът е инспектиран и проверен за съответствие с изискванията на Морската трудова конвенция от 2006 г. и с изложеното в приложената Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция.
(2) Документът по ал. 1 се издава след предоставяне на декларация за съответствие с Морската трудова конвенция.
Чл. 58б. Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция част I (Declaration of Mar iti me L abou r С ompl iance – Par t I) (приложение № 65) удостоверява, че корабът е поддържан в съответствие с изискванията на Стандарти А5.1.3 на конвенцията.
Чл. 58в. Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция част II (Declaration of Maritime L abour Compliance – Par t I I) (приложение № 6 6 ) удостоверява , ч е корабоп ри тежател я т, указан в Морското трудово свидетелство, е предприел мерки, гарантиращи продължаващото съответствие на кораба с изискванията между инспекциите.
Раздел ГУ Корабни документи на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
Чл. 59.
(1) Корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, трябва да бъдат снабдени със: 1. корабно удостоверение; 2. свидетелство за отплаване (приложение № 8); 3. мерително свидетелство за кораби от вътрешно плаване; 4. списък на екипажа, когато има екипаж; 5. корабен дневник; 6. машинен дневник, когато има механичен двигател; 7. разрешително за корабна станция, когато има радиостанция; 8. радиодневник, когато има радиостанция; 9. документ за надеждно комплектуване на кораба с екипаж; 10. дневник за операции с вредни вещества; 11. дневник за операции с отровни и радиоактивни вещества, когато превозват такива вещества; 12. свидетелство за дератизация / свидетелство за освобождаване от дератизация.
(2) Самоходните кораби трябва да бъдат снабдени с корабен дневник (приложение № 14), несамоходните - с корабен дневник (приложение № 15), плаващите средства - с корабен дневник (приложение № 16), и малките кораби - с корабен дневник (приложение № 17).
Чл. 59а.
(1) Свидетелството за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво (приложение № 47а), удостоверява, че корабът е финансово обезпечен за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво.
(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ на английски език.
(3) Документът по ал. 1 е със срок на валидност, равен на срока на обезпечаването, след като се установи, че за кораба са изпълнени изискванията на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г.
Чл. 68а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2011 г., в сила от 04.02.2011 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) В Дневника за операциите с отработените масла съгласно член 1.10, буква "l" от Правилата за плаване по река Дунав се вписват извършените операции с отпадъци, съдържащи масла или смазочни материали, образувани по време на експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.
Чл. 69. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) В Дневника за товарни операции на кораб, превозващ вредни течни вещества в наливно състояние, съгласно приложение II към Анекс II на MARPOL 73/38, се вписват всички извършени операции с тези товари. Воденето на дневника се контролира от капитана на кораба.
(2) Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, по начин, указан в дневника.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) В Дневника за операции с корабни отпадъци, съгласно приложението към Анекс V на MARPOL 73/38, се вписват всички операции по предаване в пристанищни приемни съоръжения или разрешено изхвърляне в морето на категориите отпадъци, определени в Анекс V на MARPOL 73/38.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
Чл. 70а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) (1) В Дневника за баластните операции, съгласно приложение II към Анекса на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, 2004 г., се вписват всички извършени операции с баластни води. Воденето на дневника се контролира от капитана на кораба.
(2) Вписванията в дневника се правят на английски и български език по указания в дневника начин от длъжностните лица, които извършват операциите.
Чл. 59б.
(1) Свидетелство за прилагане на противообрастващи системи, несъдържащи органични калаени съединения, удостоверява, че противообрастващата боя, използвана на кораба, не съдържа вредни вещества, посочени в Международната конвенция за противообрастващите системи.
(2) Международното свидетелство за противообрастваща система, придружено от Сведение за противообрастваща система, приложение № 47б, се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на Международната конвенция за противообрастващите системи.
(3) Директорът на съответната дирекция „Морска администрация“ издава Потвърждение на противообрастваща система по образец, приложение № 47в, за всеки отделен последващ преглед.
Чл. 61.
(4) Дневникът подлежи на поне една междинна заверка.
Чл. 61а. За снабдяване с корабни документи речните кораби се снабдяват със: 1. ...; 2. ...; 3. временно свидетелство за плаване под знамето на Република България.
Чл. 62. Малките кораби, които не извършват стопанска дейност, трябва да бъдат снабдени само с позволително за плаване.
Чл. 73а. Дневниците по чл. 66 – 73 се прономероват, прошнуроват и се заверяват от корабопритежателя или капитана на кораба.
Чл. 82.
(1) Корабите по чл. 59, извършващи вътрешно плаване, се снабдяват със следните документи: 1. позволително за плаване; 2. мерително свидетелство; 3. свидетелство за годност; 4. разрешително за радиостанция (ако има радиостанция); 5. радиодневник (ако има радиостанция); 6. корабен дневник; 7. дневник за санитарно-хигиенното състояние на кораба; 8. дневник и план за операции с твърди отпадъци за кораби над 400 БТ и кораби, по-малки от 400 БТ, когато има повече от 15 души на борда.; 9. свидетелство за предотвратяване замърсяването с отпадъчни води от кораби с приложен Разчет за изхвърляне на необработени отпадни води.
Чл. 85а.
(1) Морски кораби с тонаж 500 т и повече, които извършват международно плаване, се снабдяват и с документите, предвидени в чл. 64, ал. 1.
(2) Алинея 1 не се прилага за кораби без механично задвижване, дървени кораби с примитивна конструкция, плавателни съдове за развлечение, които не се използват за стопанска дейност, и риболовни кораби.
Чл. 89. При превоз на опасни товари всички кораби с вместимост над 500 БТ, построени след 31 август 1984 г., както и корабите с вместимост до 500 БТ, построени след 31 януари 1992 г., трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и със свидетелство за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари, както и с манифест за опасни товари или товарен план за опасни товари.
Чл. 90. Всички кораби, превозващи товари насипно и течни товари в наливно състояние, трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и с Ръководство за безопасно товарене и разтоварване.
Чл. 91. Всички кораби, когато превозват зърно, трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и със свидетелство за право на кораба да превозва зърно в насипно състояние.
Чл. 92. (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2021 г.) Всички кораби, когато превозват товари с изключение на товари насипно и течни товари в наливно състояние, трябва да бъдат снабдени с одобрено от съответната дирекция "Морска администрация" или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК ръководство за укрепване на товара.
Чл. 93. (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2021 г.) Всички пътнически кораби и товарни кораби с дължина, по-голяма от 24 m, трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и с одобрени от съответната дирекция "Морска администрация" или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК ръководство за устойчивост в неповредено състояние и с Ръководство за борба с наводняване.
Чл. 93а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2021 г.) Пътническите кораби, построени след 25 май 1980 г., сухотоварните кораби с вместимост над 500 БТ, построени след 1 февруари 1992 г., както и всички други товарни кораби с вместимост над 500 БТ, построени след 1 януари 2009 г., трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 93 и с одобрени от съответната дирекция "Морска администрация" или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК план и ръководство за устойчивост в повредено състояние.
Чл. 94. (1) (Предишен текст на чл. 94 - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) Всички пътнически кораби в допълнение на документите по чл. 84, ал. 1 или чл. 85, ал. 1 трябва да бъдат снабдени и със списък на експлоатационните ограничения, система за подпомагане на капитана за вземане на решения при аварийни ситуации, а когато извършват рейсове по определена линия - и с план за координиране на операции по търсене и спасяване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) Всички ро-ро пътнически кораби в допълнение на документите по чл. 84, ал. 1 или чл. 85, ал. 1 трябва да бъдат снабдени със свидетелство за специални изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби.
Чл. 95. Всеки кораб за насипни товари и танкер трябва да бъде снабден освен с документите по чл. 84 или 85 и с документите, изисквани по програмата за усилени прегледи.
Чл. 97. Спомагателните кораби, поддържащи морски съоръжения, се снабдяват освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и със свидетелство за годност на спомагателни кораби, поддържащи морски съоръжения.
Чл. 98. Високоскоростните плавателни средства се снабдяват освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и със:
1. свидетелство за сигурност на високоскоростно плавателно средство и списък на оборудването към свидетелство за сигурност на високоскоростно плавателно средство;
2. разрешително за плаване с високоскоростно плавателно средство.
Чл. 99. Системите за работа под водата се снабдяват със свидетелство за сигурност на система за работа под водата.
Чл. 100. Динамично поддържаните кораби се снабдяват освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и със:
1. свидетелство за конструкцията и оборудването на динамично поддържани кораби;
2. разрешително за плаване с динамично поддържани кораби.
Чл. 101. Корабите, превозващи радиоактивни товари, се снабдяват освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и с международно свидетелство за годност за превоз на радиоактивни товари.
Чл. 102. (1) (Предишен текст на чл. 102 - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) Всеки нефтен танкер с тонаж 150 БТ и по-голям освен с документите по чл. 84 или 85 трябва да разполага и със записите от системата за наблюдение и управление на изхвърлянето за период не по-малък от 3 години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) Всеки танкер с 2000 и повече тона нефт и/или нефтопродукти като товар освен с документите по чл. 84 или 85 трябва да разполага и със свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт и нефтопродукти.
Чл. 103. Морските кораби в строеж на територията на Република България след пускане на вода се снабдяват със:
1. списък на екипажа;
2. дневник за нефтените операции;
3. временно свидетелство за плаване под знамето на Република България.
Чл. 104. (1) Морските кораби, извършващи стопански риболов, се снабдяват освен с документите, посочени в чл. 18 и 19 от Закона за рибарството и аквакултурите, и със:
1. документите по чл. 81, 82, 84 или 85 в зависимост от тяхната големина и район на плаване;
2. чертежи или описания на помещенията за съхранение на риба с посочен капацитет в кубически метри (за кораби с дължина, по-голяма от 17 m);
3. калибровъчни таблици в кубически метри с интервали през 10 cm на танковете за охлаждане или дълбоко охлаждане на риба с използване на морска вода.
(2) Документите по т. 2 и 3, както и всички изменения на вписаните в тях данни се заверяват от ИА "МА".
Раздел IV.
Корабни документи на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2011 г., в сила от 04.02.2011 г.) Корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, с изключение на малките кораби, непредназначени за превоз на товар, се снабдяват със:
1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;
2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз;
3. мерително свидетелство за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища;
4. списък на екипажа, когато има екипаж;
5. корабен дневник - само за моторните кораби;
6. вахтен дневник - за корабите с екипаж;
7. удостоверение за издаване на вахтен дневник;
8. машинен дневник, когато корабът има механичен двигател;
9. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) разрешение за корабна радиостанция, когато има такава;
10. (зал. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)
11. документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж, когато на кораба има екипаж;
12. удостоверение за инсталация и изпитване на радиолокационно оборудване и приборите за указване скоростта на завиване;
13. дневник за операциите с отработените масла;
14. свидетелство за дератизация/свидетелство за освобождаване от дератизация;
15. свидетелство за корабна аптека.
Чл. 106. (1) Малките кораби, предназначени за развлечение и плаващи във вътрешните водни пътища на Република България, се снабдяват със:
1. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2011 г., в сила от 04.02.2011 г.) свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) контролен талон за преглед.
(2) Малките кораби с изключение на тези по ал. 1, плаващи по вътрешни водни пътища на Република България, трябва да бъдат снабдени със:
1. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2011 г., в сила от 04.02.2011 г.) свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;
2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) контролен талон за преглед;
3. списък на екипажа;
4. корабен дневник;
5. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) разрешение за корабна радиостанция, когато има такава.
6. (зал. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.)
(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) Документът по ал. 2, т. 4 не се изисква за малки риболовни кораби.
Чл. 107. Корабите, предназначени за развлечение и плаващи във вътрешните водни пътища на Европа, се снабдяват със:
Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2015 г.) Корабите, превозващи опасни товари, определени като такива в Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), сключено в Женева на 26 май 2000 г. (ратифицирано със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 43 от 2008 г.), трябва да бъдат снабдени и със свидетелство за допуск или с временно свидетелство за допуск.
Чл. 110. (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2011 г., в сила от 04.02.2011 г.)
Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2011 г., в сила от 04.02.2011 г.)
Чл. 112. (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2011 г., в сила от 04.02.2011 г.)
Раздел V.
Корабни документи на кораби, пререгистрирани от регистър на държава - член на Европейския съюз, в българския регистър на корабите
Чл. 113. (1) На кораб, отписан от регистър на държава - член на Европейския съюз, и вписан в българския регистър на корабите, се издават документи съгласно тази наредба при условие, че корабът е:
1. с тонаж повече от 500 БТ;
2. построен след 24 май 1980 г. или отговаря на изискванията за нов кораб, определени в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, а за химикаловозите и газовозите - на изискванията на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние(IBC code), Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние (BCH code) и Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, пренасящи наливно втечнен газ (IGC code);
3. освидетелстван от администрацията на държава - член на Европейския съюз, или от нейно име;
4. бил регистриран в държава - член на Европейския съюз, плавал под знамето на същата и е бил в експлоатация не по-малко от 6 месеца;
5. снабден с валидни корабни документи.
(2) Изпълнителната агенция "Морска администрация" издава документите на кораба при същите условия, при които са били издадени от държавата на предходното знаме.
(3) Преди издаването на документите ИА "МА" извършва преглед на кораба за установяване на съответствие на действителното състояние на кораба със състоянието, отразено в съответните документи.
Чл. 114. Когато изискванията към съществуващите кораби остават непроменени, по време на издаване или удължаване на срока на документите по чл. 113 не се прилагат изисквания, различни от изискванията за издаване на документите.
Чл. 115. (1) При отказ да бъдат издадени свидетелствата по чл. 113 поради различия в изискванията или когато конвенциите предвиждат тези изисквания да бъдат определяни от съответните администрации, ИА "МА" незабавно уведомява Европейската комисия.
(2) Изпълнителната агенция "Морска администрация" съвместно с администрацията на държавата на знамето, от която корабът е прехвърлен в българския регистър на корабите, уточняват взаимноприемливи условия за издаване на свидетелствата по чл. 113 и в едномесечен срок информират Европейската комисия.
(3) Когато не са постигнати взаимноприемливи условия за издаване на свидетелствата по чл. 113, ИА "МА" се съобразява с решението на Европейската комисия.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Морските кораби, когато плават по вътрешните водни пътища, и корабите от вътрешно плаване, когато плават в морски води, се снабдяват с корабни документи за морски кораби.
§ 2. Корабите, за които международни конвенции не се прилагат, включително корабите, извършващи изпитвания след строеж или ремонт, се снабдяват с корабни документи, определени от ИА "МА" за конкретните видове кораби, предназначение и район на плаване.
§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) С тази наредба се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО, изменена с Делегирана директива (ЕС) 2018/970 на Комисията от 18 април 2018 г.
§ 3. По смисъла на тази наредба:
1. "пътнически кораб" е всеки кораб, който превозва повече от 12 пътници независимо от предназначението му;
2. "товарен кораб" е всеки кораб, който не е пътнически;
3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) "крайбрежно плаване" е плаването във вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона на Република България;
4. "вътрешни водни пътища на Република България" са водите, включващи акваторията на р. Дунав в частта и между десния бряг и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния от км 845.650 до км 374.100;
5. "вътрешни водни пътища на Европа" са реките, езерата и каналите на Европа, ползвани за корабоплаване;
6. "малък кораб" е всеки кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, чиято дължина на корпуса е по-малка от 20 m, с изключение на корабите, построени или оборудвани за влачене, тласкане или придвижване на борд на кораби, които не се считат за малки кораби, кораби, на които е разрешено да превозват повече от 12 пътници, и фериботи;
7. "задгранично плаване" е плаването, при което корабът посещава поне едно чуждестранно пристанище, или плаване извън вътрешните водни пътища на Република България;
8. "първоначален преглед" е пълен преглед, включително изпитвания на кораба, съоръженията, системите и оборудването, съгласно изискванията на съответната конвенция или друг нормативен акт, за да бъде издадено съответното свидетелство за първи път на:
а) нов кораб при въвеждане в експлоатация;
б) кораб, изведен от експлоатация за повече от 180 календарни дни, при въвеждане отново в експлоатация;
в) кораб, на който е извършена съществена реконструкция по смисъла на международна конвенция, при въвеждане в експлоатация.
Прегледът се извършва по контролен лист за преглед (check list) и след приключването му се съставя доклад за резултатите от прегледа (survey report).
9. "периодичен преглед" е пълен преглед, включително и извършване на изпитвания на кораба, съоръженията, системите и оборудването, съгласно изискванията на съответната конвенция или друг нормативен акт на определени периоди според валидността на корабния документ, съгласно тази наредба; прегледът се извършва по контролен лист за преглед (check list) и след приключването му се съставя доклад за резултатите от прегледа (survey report);
10. "годишен преглед" е общ преглед на кораба, съоръженията, системите и оборудването, включително проверка в действие, извършван ежегодно три месеца преди или след деня и месеца от датата, на която изтича валидността на съответното свидетелство, при който трябва да бъде установено, че корабът отговаря на изискванията на съответната конвенция или друг нормативен акт; прегледът се извършва по контролен лист за преглед (check list) и след приключването му се съставя доклад за резултатите от прегледа (survey report);
11. (изм. и доп. - ДВ, бр. 7 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) "одит" е преглед на кораб или компания, експлоатираща кораби, с цел установяване съответствие с изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM), Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS) и Морската трудова конвенция (MLC 2006), предявявани към тях; прегледът се извършва по контролен лист за преглед (check list) и след приключването му се съставя доклад за резултатите от извършения преглед (audit report);
12. "междинна заверка" е заверка, извършена между втората и третата година на срока на валидност на документа;
13. "пропулсивна мощност на корабната силова уредба" е общата мощност на главните механизми, монтирани на кораба, изразена в киловати (kW), вписана в регистъра на корабите в пристанището, където е регистриран корабът, и в корабните документи;
14. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) "компания" е корабособственик или всяка друга организация или лице, което е поело отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и която при приемането на тази отговорност се е съгласила да поеме всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM), Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS) и Морската трудова конвенция (MLC 2006);
15. "кораби в състав" е временно формирование от влачени/тласкани кораби и влекач/тласкач;
16. (нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) "неконвенционален кораб" е кораб, към който не се прилагат изискванията на международни конвенции, страна по които е Република България;
§ 46. Актовете за националност, временните актове за националност, позволителните за плаване и временните позволителни за плаване, издадени до 30.10.2010 г., остават валидни до настъпване на обстоятелствата по чл. 5 от наредбата.
§ 47. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник".
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 5 ОТ 2004 Г. ЗА КОРАБНИТЕ ДОКУМЕНТИ
Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 5 ОТ 2004 Г. ЗА КОРАБНИТЕ ДОКУМЕНТИ
(ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2017 Г.)
§ 13. Разпоредбите на § 2 относно изменение и допълнение на чл. 33, § 4 относно изменение на чл. 61, § 10 относно изменение на приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, § 11 относно отменяне на приложение № 49 към чл. 61, ал. 1 и § 12 относно отменяне на приложение № 49а към чл. 61, ал. 5 влизат в сила от 1 януари 2018 г.
Преходни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 5 ОТ 2004 Г. ЗА КОРАБНИТЕ ДОКУМЕНТИ
(ОБН. - ДВ, БР. 88 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 23.10.2018 Г.)
§ 99. Корабните удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища, издадени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" преди 6 октомври 2016 г., остават валидни до изтичане на посочения в тях срок на валидност.
§ 100. Корабните удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища, издадени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" в периода от 6 октомври 2016 г. до 6 октомври 2018 г., чийто срок на валидност не е изтекъл към 7 октомври 2018 г., се преиздават служебно във формата по чл. 38, ал. 2, като посоченият в тях срок на валидност остава непроменен.
Преходни и заключителни разпоредби 8 3. Наредбата не се прилага за военни кораби. 8 4. За издаване и заверяване на корабни документи се събират такси съгласно Тарифа Ме 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта (обн., ДВ, бр. 91 от 1975 г.; изм., бр. 71 от 1978 г. и бр. 29 от 1980 г.). 8 5. Тази наредба се издава на основание чл. 86 от Кодекса за търговското мореплаване и чл. 14 от Указа за търговското корабоплаване на Народна република България (обн., ДВ, бр. 79 от 1953 г.; изм., бр. 56 от 1970 г., бр. 55 от 1975 г. и бр. 36 от 1986 г.) и Нота ФАЛ 19/9 от 1990 г. на Международната морска организация за документите и свидетелствата, с които трябва да бъдат снабдени морските кораби. 8 6. Наредбата отменя Наредба Ме 5 за корабните документи (ДВ, бр. 5 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1986 г.). 8 7. Приложенията, към които препращат разпоредбите на тази наредба, са приложени към ведомственото издание на наредбата. Министър: В. Павлов