НАРЕДБА № 5 за обявяване на недвижимите паметници на културата

НАРЕДБА № 5 за обявяване на недвижимите паметници на културата (Обн. ДВ бр. 60/1998) НАРЕДБА № 5 от 14 май 1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определя процедурата за обявяване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата и за архивиране на документацията за тях. Чл. 2. Недвижимо културно-историческо наследство по смисъла на тази наредба е съвкупността от автентични материални свидетелства за човешко съществуване и дейност, които принадлежат неразделно към средата, в която или за която са създадени, както и трайно принадлежащите им движими ценности. Чл. 3. (1) Процедурата за обявяване на обектите от недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата включва: 1. идентифициране; 2. деклариране; 3. заключителна комплексна оценка; 4. утвърждаване, обнародване и регистриране. (2) Предложенията за обявяване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата се подготвят от Националния институт за паметниците на културата (НИПК). (3) Обявяването на недвижими паметници на културата се извършва системно — по ежегодни териториални програми. (4) Обявяването на недвижими паметници на културата може да се извършва и инцидентно — при възникнали неотложни обстоятелства. Чл. 4. (1) Програмите по чл. 3, ал. 2 се подготвят от НИПК. Техният обхват и съдържание се утвърждават от министъра на културата. Разходите за командировки, материали и информационно обезпечаване, свързани с тяхното изпълнение, се осигуряват целево в бюджета на НИПК. (2) Разходите за командировки, материали и информационно обезпечаване, свързани с инцидентното обявяване на недвижими паметници на културата по предложения на общини, се финансират от съответните общински бюджети. Чл. 5. С обявяване на обектите от недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата се определят видът и категорията им и се регламентира режимът за тяхното опазване. Глава втора ВИДОВЕ И КАТЕГОРИИ ОБЕКТИ НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО И РЕЖИМИ ЗА ОПАЗВАНЕТО ИМ Чл. 6. (1) Видът на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се определя в зависимост от: 1. принадлежността им към определен исторически период; 2. пространствената им структура и териториалния им обхват; 3. научната и културната област, към която те се отнасят; 4. местоположението им. (2) Според принадлежността им към определен исторически период обектите на недвижимото културно-историческо наследство са: 1. праисторически; 2. антични; 3. средновековни; 4. възрожденски; 5. от Новото време. (3) Според пространствената им структура и териториалния им обхват обектите на недвижимото културно-историческо наследство са: 1. единични обекти; 2. групови обекти: а) ансамбъл — териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно-историческо наследство, чиито елементи се намират в определени пространствени, естетически и смислови взаимоотношения помежду си и с прилежащата им среда; б) комплекс — разновидност на ансамбъла, чиито елементи принадлежат на една функционална общност; в) историческо селище — цялостно урбанизирано образувание, което, независимо дали се е развивало постепенно във времето или е планово създадено, е наситено с културно-исторически свидетелства от една или няколко епохи; г) историческа зона — обособима структура от селищна, извънселищна територия или част от акватория, наситена със свидетелства за културата или историята на една или няколко исторически епохи. (4) Според научната и културната област, към която се отнасят, обектите на недвижимото културно-историческо наследство са: 1. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2001 г.) археологически — материални следи на човешка дейност от минали епохи, съществуващи в руинно състояние над земята и/или в земните пластове — на сушата и във водните басейни на територията на страната; 2. исторически — структури, паметни знаци и места, свързани със забележителни исторически събития и личности; 3. архитектурно-строителни — самостоятелни сгради и инженерни съоръжения или съчетания от тях, които имат значение за развитието на архитектурно-строителното изкуство и наука; 4. художествени — произведения на изящните, монументалните и приложните изкуства като неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени; 5. на урбанизма и културния пейзаж — пространствено обособими структури от селищна или извънселищна територия, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на градоустройствената наука, взаимодействието на човека с природната среда, притежаващи структурообразуваща или поддържаща роля за развитието на населено място или извънселищна територия; 6. на парковото и градинското изкуство — териториално или пространствено обособени структури, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука; 7. етнографски — свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи, вярвания, представляващи неразделни елементи от пространствената среда, на която принадлежат, и значими от гледна точка на етнологията; 8. производствено-технически и индустриално-технологични — самостоятелни сгради или комплекси от сгради и инженерни съоръжения с прилежащото им техническо оборудване, които имат значение за развитието на техническата култура и индустриалните технологии. (5) Според местоположението им спрямо селищни структури обектите на недвижимото културно-историческо наследство са: 1. в населено място; 2. в извън населено място. Чл. 7. Според културно-историческата им стойност обектите на недвижимото културно-историческо наследство се степенуват във: 1. категория „световно значение“ — обекти с общочовешка стойност според критериите, утвърдени от международната конвенция за защита на световното наследство; 2. категория „национално значение“ — обекти с изключителна стойност за българската история и култура; 3. категория „местно значение“ — обекти, свързани с местна история и култура; 4. категория „ансамблово значение“ — обекти с относително ниска индивидуална културно-историческа стойност, които поддържат пространствената характеристика на груповия паметник, към който принадлежат; 5. категория „за сведение“ — обекти с ниска индивидуална културно-историческа стойност, които са носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят. Чл. 8. Режимите за опазване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство са комплекс от правила и норми, които включват: 1. териториален обхват: а) граници на обекта и на неговите съставни елементи — ако са идентифицирани такива; б) граници на охранителната му зона — ако е определена такава; 2. предписания за опазване на обекта и неговата среда. Чл. 9. (1) Специален режим за опазване — резерват, може да се определя за групови обекти на недвижимото културно-историческо наследство или части от тях, които имат категория „национално значение“. (2) Правилата и нормите на този режим осигуряват най-висока степен на опазване. Глава трета ПРОЦЕДУРА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ОБЕКТИТЕ ОТ НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО ЗА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА Раздел I Идентифициране Чл. 10. (1) Идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство, на техните елементи и на прилежащата им среда е системен процес, чрез който те се издирват, локализират и описват. (2) Идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се извършва от НИПК — самостоятелно или във взаимодействие с други физически и юридически лица. (3) Идентифициране на обекти на недвижимото културно-историческо наследство може да се извърши системно или при провеждане на селскостопански, благоустройствени, строителни и други дейности. Чл. 11. Идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се осъществява чрез: 1. системни теренни обхождания, проучвания и сондажи; 2. целеви — тематични, научни експедиции; 3. аеро- и подводни проучвания; 4. други научноизследователски, недеструктивни методи и средства. Чл. 12. Резултатите от идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се отразяват в идентификационна карта, чиито информационни и документационни стандарти се създават от НИПК. Раздел II Деклариране Чл. 13. (1) Идентифицираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се декларират от НИПК след предварителна оценка на културно-историческата им стойност и обществена значимост. (2) Декларираните обекти се поставят под временна закрила като недвижими паметници на културата до окончателното доказване на тяхната културно-историческа стойност и обществена значимост. (3) С акта на деклариране на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се определят: 1. предварителната им видова характеристика; 2. предварителната им категория; 3. временният режим за тяхното опазване. (4) Временният режим на декларираните обекти е задължителен за всички физически и юридически лица. (5) Предложения за деклариране на обекти на недвижимото културно-историческо наследство пред НИПК могат да правят всички заинтересувани лица. Чл. 14. (1) Декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се вписват в декларационни списъци, които се утвърждават от директора на НИПК. (2) Копия от списъците на декларираните обекти се изпращат на общините, районите и кметствата, на чиято територия се намират декларираните обекти. (3) Националният институт за паметниците на културата издава удостоверения на заинтересуваните лица при необходимост. (4) Общините, районите и кметствата са задължени да нанесат декларираните обекти в данъчните регистри и кадастъра на населеното място и да уведомят всички заинтересувани лица по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. Чл. 15. (1) Заинтересуваните лица могат да направят възражение срещу извършения декларационен акт чрез НИПК до министъра на културата в двуседмичен срок от получаване на уведомлението. (2) Министърът на културата се произнася по възражението в двуседмичен срок от получаването му. Раздел III Заключителна комплексна оценка Чл. 16. Декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство подлежат на заключителна комплексна оценка за придобиване статут на паметник на културата по смисъла на чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите. Чл. 17. (1) Заключителната комплексна оценка доказва културно-историческата стойност и обществена значимост на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство. (2) Заключителната комплексна оценка се извършва от НИПК след изучаване и документиране на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство въз основа на системата от утвърдени критерии за: 1. автентичност и степен на съхраненост; 2. научна и художествена стойност; 3. взаимодействие със средата; 4. взаимодействие с обществото. Чл. 18. (1) Изучаването и документирането на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство включват: 1. проучване на място — чрез набиране от място на допълнителна и възможно най-пълна информация за обектите и прилежащата им среда; 2. проучване на данни за обектите от архивни писмени, графични, фотографски и други документални източници; 3. осъществяване на специализирано заснемане. (2) Изучаването и документирането на декларираните археологически обекти на недвижимото културно-историческо наследство се извършва в съответствие с Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България (ДВ, бр. 12 от 1997 г.). (3) Информационното съдържание и документационните стандарти за изучаване и документиране на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се създават от НИПК. Чл. 19. Въз основа на резултатите от заключителната комплексна оценка НИПК определя окончателната видова характеристика и категория на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, както и режимите за тяхното опазване и ги предлага за утвърждаване от органите по чл. 4 от Закона за паметниците на културата и музеите. Чл. 20. (1) Ако от извършената заключителна комплексна оценка се установи, че декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство не отговарят на системата от критерии за придобиване статут на паметник на културата, временният режим за тяхното опазване по смисъла на чл. 13, ал. 3, т. 3 се отменя. (2) Отмяната се осъществява от НИПК, който писмено уведомява за това общините, районите и кметствата, на чиято територия се намират декларираните обекти и ги отписва от декларационните списъци. (3) Общините, районите и кметствата са задължени да уведомят заинтересуваните лица по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс и да нанесат поправката в кадастъра. (4) Заинтересуваните лица могат да направят възражение срещу отписването от декларационните списъци чрез НИПК до министъра на културата. Министърът на културата се произнася по възражението в двуседмичен срок от получаването му. Глава четвърта УТВЪРЖДАВАНЕ, ОБНАРОДВАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ Чл. 21. Списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, предложени от НИПК за придобиване на статут „паметник на културата“ по смисъла на чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите, се утвърждават от: 1. Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО — за паметниците на културата от световно значение, чрез Националната комисия на ЮНЕСКО по предложение на министъра на културата; 2. Министерския съвет — за паметниците на културата с режим „резерват“ по предложение на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството; 3. министъра на културата — за всички останали категории паметници. Чл. 22. (1) Списъците на паметниците на културата, утвърдени по реда на чл. 21, се обнародват в „Държавен вестник“. (2) До обнародване на утвърдените списъци в „Държавен вестник“ НИПК при необходимост издава временно удостоверение на заинтересуваните лица. Чл. 23. Обнародваните в „Държавен вестник“ паметници на културата се регистрират в Националния регистър на недвижимите паметници на културата. Чл. 24. Националният институт за паметниците на културата издава удостоверения за регистрираните паметници на културата. Чл. 25. Паметниците на културата се отписват и прекатегоризират по реда на тяхното утвърждаване. Отписването и прекатегоризирането се обнародват в „Държавен вестник“. Глава пета НАЦИОНАЛЕН НАУЧНО-ДОКУМЕНТАЛЕН АРХИВ Чл. 26. (1) Националният научно-документален архив при НИПК осъществява провежданата от Главно управление на архивите при Министерския съвет държавна политика при формирането на националния архивен фонд за недвижимото културно-историческо наследство и неговото опазване. (2) Устройството и дейността на Националния научно-документален архив се определят с правилник, издаден от директора на НИПК и съгласуван с директора на Централния държавен архив. Чл. 27. (1) Националният архивен фонд на Националния научно-документален архив съдържа документи за обектите на недвижимото културно-историческо наследство в Република България, както и за обекти, свързани с българската история и култура извън нейната територия. (2) Националният архивен фонд на Националния научно-документален архив съдържа: 1. оригинала на Националния регистър на недвижимите паметници на културата; 2. оригиналите на списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство; 3. оригиналите на досиетата на декларираните обекти и регистрираните паметници на културата; 4. нормативни документи в областта на опазването на недвижимото културно-историческо наследство и ратифицираните от Република България международни документи в тази област; 5. научни разработки и други документи, свързани с обектите на недвижимото културно-историческо наследство и опазването на недвижимите паметници на културата — научно мотивирани предложения, научни теми, директивни планове-концепции, опорни планове и териториалноустройствени схеми, копия от действащи застроителни и регулационни планове, архивни планове и кадастри, фототека, видеотека и др. (3) Досиетата на недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство се образуват от всички документи, включително и тези, обект на авторско право, които се събират и създават за тях в процеса на обявяването, популяризирането и опазването им. Чл. 28. (1) Екземпляр от създадената извън НИПК документация за недвижими паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство, свързана с техния статут или намеса по тях, задължително се предава безвъзмездно в Националния научнодокументален архив за неговото попълване. (2) Неизпълнението на разпорежданията по ал. 1 се наказва по Закона за държавния архивен фонд и Правилника за прилагане на Закона за държавния архивен фонд. Чл. 29. (1) Специализираните органи по опазването на недвижимите паметници на културата към общините, районите и кметствата създават и попълват местен архив за недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство и организират неговото ползване съгласно правилник, приет от общинския съвет на съответната община, Държавния архив по места и съгласуван с НИПК. (2) Националният научно-документален архив при НИПК оказва съдействие и методическо ръководство на специализираните органи по опазването на недвижимите паметници на културата към общините, районите и кметствата при изпълнение на дейностите, посочени в ал. 1. Чл. 30. Националният научно-документален архив създава и поддържа компютризирана информационна система за недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство в Република България и за тези, свързани с българската история и култура извън нейната територия. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Тази наредба отменя Наредба № 5 на Комитета за култура за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата (обн., ДВ, бр. 6 от 1979 г.; доп., бр. 51 от 1988 г.). § 2. Наредбата се издава на основание § 2, ал. 2 от Правилника за устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата, одобрен с Постановление № 93 от 1976 г. на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 102 от 1976 г.; изм., бр. 47 от 1978 г., бр. 73 от 1979 г., бр. 16, 45 и 95 от 1991 г.).