НАРЕДБА № 5 за полагане на извънреден и допълнителен труд от служителите на Министерството на вътрешните работи
НАРЕДБА № 5 за полагане на извънреден и допълнителен труд от служителите на Министерството на вътрешните работи
(Обн. ДВ бр. 41/1993; изм. и доп. ДВ бр. 13/1994)
НАРЕДБА М 5 от 5 май 1993 г. за полагане на извънреден и допълнителен труд от служителите на Министерството на вътрешните работи Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят редът и условията за полагане на извънреден труд от офицерите и сержантите на Министерството на вътрешните работи (МВР).
Чл. 2.
(1) Извънреден е трудът, който се полага от офицерите и сержантите на Министерството на вътрешните работи по заповед или по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на съответния орган на управление или на служител на министерството в повече от установеното работно време по закон.
(2) Положеният от офицерите и сержантите на МВР извънреден труд се заплаща в размери, съобразени с тази наредба.
(3) За положения извънреден труд от гражданската администрация и помощния персонал се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда ни Колективния трудов договор.
Чл. 3.
(1) Допълнителен е трудът, който служителите на Министерството на вътрешните работи могат да полагат по сключен граждански договор с физически или юридически лица вън от системата на министерството и извън установеното работно време.
(2) Трудът по ал. 1 се полага след получаване на разрешение от органа на управление на съответната служба на министерството при условията и по реда, предвидени в наредбата.
Глава втора ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД
Чл. 4. Извънреден труд се полага от офицерите и сержлитите на Министерството на вътрешните работи след издаване на заповед или разпореждане на подчинените им служители от: 1. министъра, главния секретар и секретарите на Министерството на вътрешните работи; 2. директорите на Националната служба за сигурност, Националната полиция, Националната служба „Противопожарна охрана“, Националната следствена служба и началниците на Централната служба за борба с организираната престъпност и Специализирания отряд за борба с тероризма; 3. началниците на службите от централната администрация, общите служби, научно-приложните институти и учебните заведения на министерството; 4. директорите на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи и от началниците на съответните им служби „Национална сигурност“, „Полиция“ и „Противопожарна охрана“; 5. началниците на районните полицейски управления и на районните служби за противопожарна охрана.
Чл. 5.
(1) Извънредният труд е забранен.
(2) Извънреден труд се допуска само по изключение и когато извън работното време по чл.78 ЗМВР служебните нужди налагат: 1. зашита правата и свободите на гражданите; 2. извършване на други дейности, произтичащи от функциите на министерството; 3. извършване на работа във връзка със защита на националната сигурност; 4. оказване съдействие на държавните органи за спазванете на законността във връзка (или по повод) опазване на обществения ред; 5. предотвратяване и разкриване на престъпления и участие в разследването им; 6. опазване на живота и здравето на гражданите, имуществата и културните ценности от пожари и свързаните с тях опасности; 7. оказване на помощ при стихийни бедствия, пожари, производствени аварии или извършване на аварийно-възстановителни работи.
Чл. 6.
(1) Продължителността на извънредния труд за офицерите и сержантите през една календарна година не може да надвишава повече от 150 часа.
(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през една календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни.
(3) Ограниченията по ал. 2 не се прилагат в случаите на чл. 5, ал. 2, т. 3 - 7.
(4) Не се разрешава полагането на извънреден труд от офицерите и сержантите: 1. бременни жени и майки с деца до 3-годишна възраст; 2. майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца инвалиди, независимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие; 3. които продължават образованието си без откъсване от службата освен, с тяхно съгласие.
(5) Съгласието за полагане на извънреден труд по ал. 4, т. 2 и 3 се дава в писмена форма за всеки отделен случай.
Чл. 7.
(1) Офицерите и сержантите могат да откажат полагането на извънреден труд, когато не са спазени правилата на тази наредба или друг нормативен акт и разпоредбите на чл. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(2) Отказът по ал. 1 се извършва писмено пред органа по чл. 5.
Чл. 8. За отчитане на извънредния труд се води специална книга от органите по чл. 5 на съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 9.
(1) За всеки час положен и отчетен извънреден труд на офицерите и сержантите се заплаща възнаграждение в размер на часовата ставка от индивидуалната заплата за длъжност на служителя, получена от месечната заплата за длъжност, разделена на 30 и на регламентираната продължителност на работното време.
(2) За извънреден труд, независимо от това, дали е положен законно или не, на офицерите и сержантите се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1 КТ.
(3) Забранява се компенсирането на извънреден труд с почивка.
Глава трета ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД Раздел 1 Упражняване на допълнителен труд от служителите на МВР
Чл. 10. Разрешава се полагането на допълнителен труд от служители на МВР с изключение на тези, които са: 1. водачи на моторни превозни средства; 2. заети в опасни или вредни за здравето условия; 3. ръководни служители от началник сектор (отдел) и нагоре и приравнените на тях.
Чл. 11.
(1) Не се разрешава полагането на допълнителен труд от служителите на министерството за дейности, свързани със: 1. възможности за конфликт между професионалните задължения, от една страна, и отношенията по договора за допълнителен труд - от друга; 2. накърняване честта или достойнството на служителя или престижа на службата в МВР; 3. самостоятелно или в съдружие с български и чуждестранни физически или юридически лица за: а) продажба и разпространение на порнографски книги, списания, вестници или аудиовизуални пособия; б) производство, превоз, продажба на алкохолни напитки и наркотици и други биологично силно активни вещества, търговия с оръжие и стратегически стоки; в) хазартни игри; г) упражняване на дейности, чрез които се нарушава политическият неутралитет; д) дейности, свързани с чуждестранни лица, както и с лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер независимо от последвалата реабилитация.
(2) Не могат да упражняват допълнителен труд офицерите и сержантите, които са: 1. с по-малко от 3 години стаж в министерството; 2. в платен отпуск по болест и за лечение; 3. на курсове в учебните заведения на МВР или други граждански ВУЗ; 4. с наложено дисциплинарно наказание „глоба“, „порицание“, „понижаване в звание“ до неговата отмяна.
(3) Офицерите и сержантите не могат да се регистрират като едноличен търговец или да участват в сдружения на български и чуждестранни физически или юридически лица, както и да бъдат членове на техните управителни органи.
(4) Ограниченията по ал. 3 не се отнасят за случаи, в които офицерите и сержантите могат да участват във фондации или сдружения с идеална цел, както и в акционерни дружества, образувани от български граждани или юридически лица, освен в случаите по ал. 1, т. 3, буква г“.
Раздел П Ред и условия за полагане на допълнителен труд
Чл. 12.
(1) Допълнителен труд може да се полага само по сключен граждански договор извън установеното с чл. 78 ЗМВР и чл. 136 КТ работно време.
(2) Служителят на министерството упражнява допълнителен труд само след получено разрешение от съответния орган на управление на службите по чл. 4, т. 2 - 5.
Чл. 13. За сключване на договор по чл. 12 служителят подава рапорт до директора (началника) на съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 14.
(1) Договорите се сключват след получаване на писмено разрешение от съответния директор или началник на служба по чл. 4, т. 2-5.
(2) Разрешение за сключване на договор се дава след служебна проверка на предмета на упражняваната дейност и съдебното минало на физическите лица и на управителите (ръководителите) на юридически лица.
(3) Службите „Личен състав“ изискват по служебен път свидетелство за съдимост и извършват надлежни проверки в информационните фондове на министерството, а когато отделният случай налага - изискват и други официални документи от съдебната система, от държавни органи или управителни органи на юридически лица.
(4) Срокът на разрешението е не по-дълъг от една година и може да бъде продължаван само при условията и по реда на тази наредба. Ако служебните нужди налагат, съответните ръководни служители могат писмено да отменят разрешението или да намалят неговия срок, за което уведомяват служителя незабавно.
(5) Рисковете са за сметка на страна по сключените граждански договори.
Чл. 15.
(1) Договорите за допълнителен труд за охрана на имущества и лица се сключват от директорите (началниците) на служби при условията и по реда на Наредба № МЗ-141 на Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите от 14 януари 1991 г. (ДВ, бр. 33 от 1993 г.).
(2) В договорите по ал. 1 задължително се включват клаузи: за носенето на оръжие, застраховането на живота и здравето, както и задължението служителят да бъде освободен незабавно при повикване от службата на МВР.
Чл. 16. Максималната продължителност на положения допълнителен труд по договора заедно с продължителността на работното време по чл. 78, ал. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и междуседмична почивка, установени с чл. 152 и 153 от Кодекса на труда.
Чл. 17.
(1) При промяна в условията на договора служителят е длъжен да уведоми с рапорт ръководните длъжностни лица, дали разрешението.
(2) Ръководните длъжностни лица по ал. 1 преценяват настъпилата промяна и писмено потвърждават или отменят даденото разрешение.
Чл. 18. Отказът да се даде разрешение за допълнителен труд може да се обжалва в 7-дневен срок пред висшестоящия орган, чието решение е окончателно.
Раздел ПТ Отчетност и разпределение на средствата
Чл. 19.
(1) В личното кадрово дело на служителя се съхраняват официалните документи от извършената проверка по чл. 14, ал. 3, екземпляр от рапорта на служителя, разрешението, договора, както и за настъпилите промени по гражданското правоотношение.
(2) Службите „Личен състав“ водят на отделен списъчен отчет и надлежни информационни фондове за служителите, полагащи допълнителен труд по смисъла на наредбата, и при необходимост информират съответните органи на управление.
Чл. 20. От сумите по договорите за допълнителен труд за охрана на имущества и лица, сключени при условията на Наредба № 9 от 1991 г., частта за положения труд се изплаща на служителите от МВР от страните по договора. Останалата част се превежда по извънбюджетната сметка за фонд „Материално стимулиране и подобряване на материалната база“ за съответната служба на МВР, която ги разпределя при условията и по реда на Наредба № 9 от 1991 г. и Инструкция № I-63 от 1991 г. на Министерството на вътрешните работи (необнародвана).
Раздел ГУ Отговорност
Чл. 21.
(1) За нарушения, извършени по чл. 10 - 15 служителите на МВР носят дисциплинарна отговорност по Наредба ЛМ 2 от 27 януари 1993 г. на Министерството на вътрешните работи за дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от МВР (ДВ, бр. 11 от 1993 г.).
(2) Ръководните служители по чл. 4, т. 2 - 5, дали разрешение за сключване на договора за допълнителен труд в нарушение на изискванията на наредбата, носят същата дисциплинарна отговорност със служителите по ал. 1.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Не се счита за допълнителен по смисъла на наредбата положеният труд по реда на Наредба М 9 от 14 януари 1991 г. на Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите за набиране, разходване и отчитане на средствата по фонд „Ма- териално стимулиране и подобряване на материалната база“ на Министерството на вътрешните работи с изключение на случаите по чл. 15 от тази наредба.
§ 2. Наредбата не се прилага за офицерите и сержантите от Гранични войски и Вътрешни войски на Министерството на вътрешните работи.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 78, ал. Зи 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 57 от 1991 г.; доп., бр. 77 от 1991 г.). 85 4. Изпълнението на наредбата се възлага на директорите (началниците) на националните, централните и общите служби, на директорите на Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи и на началниците на съответните служби в тях - „Национална сигурност“, „Полиция“ и „Противопожарна охрана“, ръководителите на научно-приложните институти, ВИПОНД, на началниците на службите от централната администрация, на районните полицейски управления и на районните служби за противопожарна охрана в МВР.
§ 5. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от главния секретар на Министерството на вътрешните работи, който дава указания за прилагането й. 85 6. Наредбата влиза в сила от обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: В. Михайлов