НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство ЧАСТПЪРВА ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИ
НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство ЧАСТПЪРВА ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
(Обн. ДВ бр. 48/1995; изм. и доп. ДВ бр. 30/1996, бр. 7/1998)
НАРЕДБА № 5 от 17 май 1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство ЧАСТПЪРВА ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят правилата, нормите и нормативите за устройството и застрояването в населените места и извънселищните територии.
(2) По смисъла на чл. 2 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) населени места са градовете и селата, както и териториите, предназначени за строителство за курортни, вилни, производствени, общественообслужващи, учебни, научни, здравни, комунални и други нужди (летища, пристанища, безмитни зони, гранични контролно-пропускателни пунктове и др.) и ограничени със строителни граници или околовръстен полигон.
(3) Обект на тази наредба са и териториите в границите на непосредственото влияние на много големите, големите и средните градове (крайселищните територии). Тези територии се определят с териториалноустройствените и общите градоустройствени планове.
(4) Не са обект на тази наредба териториите, определени със строителни граници и предназначени за линейни обекти на техническата инфраструктура (пътища, електропроводи, водопроводи и продуктопроводи, жп линии и др.).
Чл. 2.
(1) Устройството и застрояването на териториите на населените места се осъществяват съобразно одобрените териториалноустройствени, общи и подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите за прилагането им, които се одобряват заедно с тях.
(2) Правилата и нормативите по ал. 1 се прилагат общо за териториите на населените места или за обособени техни структурни части, зони, квартали и парцели.
Чл. 2а.
(1) За населени места и селищни образувания или за части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение, както и с характерна селищна структура, с курортно-лечебни ресурси и сложни теренни и геоложки условия може да се създават специфични правила и нормативи към общите и подробните градоустройствени планове.
(2) Специфичните правила и нормативи по ал. 1 се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството преди одобряване на градоустройствените планове.
(3) Заповедите за одобряване на специфичните правила и нормативи се обнародват в “Държавен вестник”.
Чл. 3.
(1) Предназначението на териториите в строителните граници се определя с общите и подробните градоустройствени планове съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ).
(2) Промяна на предназначението на териториите се извършва само чрез изменение на действащия план.
(3) За територии без градоустройствени планове за предназначение се счита наличното ползване, доколкото то не противоречи на забрани, установени със закон или друг нормативен акт, и може да се промени само чрез градоустройствен план.
Раздел II Устройствени зони
Чл. 4.
(1) Устройството и застрояването на териториите на населените места се осъществява съобразно одобрените териториалноустройствени, общи и подробни градоустройствени планове и специфичните правила и норми към тях.
(2) Специфични норми и правила към общите и подробните градоустройствени планове за цели населени места или за части от тях може да се създават и прилагат, ако са одобрени от министъра на териториалното развитие и строителството или от заместник-министъра, отговарящ за териториалното и селищно устройство.
(3) Специфичните норми и правила по ал. 2 се обнародват в “Държавен вестник”.
(4) Към определените по ал. 3 устройствени зони могат да се създават правила и нормативи при условията и по реда на чл. 2 или специфични правила и нормативи при условията и по реда на чл.2а.
(5) Нормите и правилата за устройство и застрояване се прилагат общо за териториите на населените места или за обособени техни структурни части — зони, квартали и парцели.
Чл. 5.
(1) По общия начин на ползване устройствените зони се определят с общия градоустройствен план като: 1. жилищни, означени като (Ж); 2. със смесено предназначение, означени като (С); 3. производствено-складови, означени като (П); 4. за отдих, означени като (О).
(2) Освен зоните по ал. 1 общите градоустройствени планове определят терените и площите за: 1. обществено обслужване; 2. паркове и зелени площи; 3. културно-историческо наследство; 4. транспортна инфраструктура; 5. инженерно-техническа инфраструктура и комунално обслужване; 6. със специално предназначение; 7. с друго предназначение.
(3) По преобладаващото си предназначение и застрояване устройствените зони по ал. 1 се определят с подробните градоустройствени планове като: 1. жилищни зони на малки населени места, означени като (ЖМ); 2. предимно жилищни зони, означени като (ЖП); 3. смесени жилищни зони, означени като (ЖС); 4. централни зони, означени като (СЦ); 5. чисто производствени зони, означени като (ПЧ); 6. предимно производствени зони, означени като (ПП); 7. специални производствени зони, означени като (ПС); 8. курортни зони и комплекси, означени като (ОК); 9. вилни зони, означени като (ОВ).
(4) Подробните градоустройствени планове определят в границите на зоните по ал. 3 или извън тях терените и площите за: 1. обществено обслужване; 2. паркове, зелени площи и спорт; 3. културно-историческо наследство; 4. улична мрежа; 5. инженерно-техническа инфраструктура и комунално обслужване; 6. обекти със специално предназначение; 7. обекти с друго предназначение.
Раздел III Квартали и парцели
Чл. 6. Със застроителен и регулационен план в устройствените зони се обособяват квартали и парцели за застрояване и квартали и парцели за други нужди без застрояване.
Чл. 7.
(1) Кварталите се обособяват с уличнорегулационни линии, като парцелите за застрояване в тях се нормират поотделно или общо за целия квартал по отношение на: 1. предназначение и допустимост на дейности и видове строежи; 2. начин на застрояване; 3. характер на застрояване (етажност); 4. граници и линии на застрояване; 5. плътност на застрояване; 6. интензивност на застрояване; 7. свободна незастроена дворна площ; 8. задължително озеленена дворна площ.
(2) Когато конкретен парцел не е изрично нормиран, то за него важат всички общи норми за квартала според ал. 1.
(3) Когато кварталът е нормиран с градоустройствен план, за парцелите за застрояване са допустими по-ниски стойности от предвидените за съответната зона в чл. 16 или най-много равни на предвидените.
(4) Когато кварталите не са нормирани с градоустройствен план, парцелите за застрояване се нормират съгласно общите норми за съответната зона по тази наредба.
Чл. 8.
(1) Границите на парцелите се очертават с регулационни линии, които са: 1. уличнорегулационни – линиите, които определят границата на парцела с прилежащата улица (лице на парцела); 2. вътрешни регулационни – линиите, които определят границата със съседните парцели (странични и към дъното на парцела).
(2) Парцелите имат задължително лице (изход) към улица.
(3) Парцелите за спорт и атракции в парковете и градините могат да имат лице (изход) и към алейната мрежа.
Раздел IV Плътност и интензивност на застрояване
Чл. 9.
(1) Плътност на застрояването (Пл) е отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта на парцела, изразено в процент.
(2) Застроена площ е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания.
(3) В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен.
(4) Разликата между застроена площ и площта на парцела е свободната дворна площ. За такава площ се считат и откритите тераси върху подземния етаж, ако са устроени за ползване, както и озеленените площи по чл. 20, ал. 2.
Чл. 10.
(1) Интензивност на застрояване (Кинт) на парцела е отношението на разгънатата застроена площ (сбор от застроената площ на всички етажи на основното и допълващо застрояване на и над терена) към площта на парцела, изразено в абсолютно число.
(2) В разгънатата застроена площ по ал. 1 се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети.
(3) В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите за индивидуално ползване. Глава трета УСТРОЙСТВО НА ЖИЛИЩНИ ЗОНИ
Чл. 11. Жилищните зони са обособени територии в строителните граници на населените места, предназначени предимно за жилищно застрояване в индивидуални дворищнорегулационни парцели и в парцели за комплексно застрояване.
Чл. 12. Съобразно характера на застрояване се обособяват следните видове жилищни устройствени зони: 1. “малки населени места” с преобладаващо малкоетажно застрояване, означени като (ЖМ); 2. “предимно жилищни” с преобладаващо средноетажно застрояване, означени като (ЖП); 3. “смесени жилищни” с преобладаващо многоетажно застрояване, означени като (ЖС).
Чл. 13.
(1) Жилищните зони “малки населени места” (ЖМ) могат да се обособяват във всички населени места.
(2) Жилищните зони “предимно жилищни” (ЖП) могат да се обособяват в градовете.
(3) Жилищните зони “смесени жилищни” (ЖС) могат да се обособяват в средните, големите и много големите градове.
Чл. 14. В отделни парцели на жилищните зони, в съответствие с желанието на собствениците и съгласно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми, могат да се изграждат: 1. магазини и заведения за хранене; 2. малки занаятчийски работилници; 3. сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни, здравни и религиозни дейности; 4. хотелски сгради; 5. административни и делови сгради; 6. бензиностанции, гаражи и автосервизи; 7. трансформаторни постове и уредби на водо- и топлоснабдяването.
Чл. 15. В парцелите на жилищните зони освен жилищните сгради (основното застрояване) са допустими сгради и постройки на допълващото застрояване по чл. 44, ал. 3 при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми.
Чл. 16. Парцелите в жилищните зони се устройват и застрояват съобразно нормативи, установени с подробните градоустройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности: Видове жилищни устройствени зони: Малки населени места (ЖМ) - Максимално допустима плътност на застрояване Пв% 40, Максимална интензивност на застрояване Кинт 1,1, Минимална свободна дворна площ в% 60, Минимално озеленена площ в% 40; Предимно жилищни (ЖП) - Максимално допустима плътност на застрояване Пв% 50, Максимална интензивност на застрояване Кинт 2,3, Минимална свободна дворна площ в% 50, Минимално озеленена площ в% 30; Смесени жилищни (ЖС) - Максимално допустима плътност на застрояване Пв% 60, Максимална интензивност на застрояване Кинт 3,5, Минимална свободна дворна площ в% 40, Минимално озеленена площ в% 20.
Чл. 17. Парцелите за комплексно застрояване в жилищните зони се застрояват съобразно следните нормативи: 1. плътност на застрояване — от 17 до 40 на сто; 2. интензивност на застрояване — от 0,65 до 2,5; 3. озеленена свободна площ — от 6 до 20 кв.м на обитател.
Чл. 17а.
(1) В съществуващи жилищни комплекси чрез преструктуриране и обновяване могат да се образуват парцели за: 1. съществуващите жилищни сгради; 2. ново жилищно строителство с предимно малкоетажно и средноетажно застрояване; 3. нови общественообслужващи дейности по чл. 14; 4. безвредни производствени дейности съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми; 5. обществени озеленени площи — градини и паркове.
(2) В образуваните парцели за съществуващите жилищни сгради показателите се определят със самия план при условията на чл. 2а.
(3) Парцелите за ново жилищно строителство по ал. 1, т. 2 се застрояват съгласно нормативи не по-високи от посочените за предимно жилищни устройствени зони по чл. 16.
(4) Парцелите за обществени озеленени площи — градини и паркове по ал. 1, т. 4, следва да заемат най-малко 15 на сто от общата територия на комплекса.
Глава четвърта УСТРОЙСТВО НА ЦЕНТРАЛНИ ЗОНИ
Чл. 18.
(1) Централните зони са територии, предназначени за многофункционално ползване и се означават като (СЦ).
(2) В централните зони освен жилищни сгради съгласно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми могат да се изграждат: 1. административни и делови сгради; 2. сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности; 3. търговски и други обслужващи сгради и комплекси; 4. хотели и заведения за хранене и развлечения; 5. бензиностанции и надземни, подземни и етажни гаражи и паркинги.
(3) В централните зони се устройстват открити представителни площадни пространства, пешеходни зони, паркове и градини.
Чл. 19.
(1) Застрояването в централните зони се предвижда предимно свързано и може да се разполага на уличнорегулационната линия.
(2) При ново жилищно строителство в централни зони за всяко жилище задължително се осигурява най-малко един гараж или едно паркомясто в съответния парцел. За нежилищни сгради се осигурява едно паркомясто за 200 кв. м разгъната застроена площ.
(3) За нежилищни сгради в централните зони няма ограничения за етажност и височина при спазване на изискванията на чл. 61а.
(4) В парцелите на централните зони, при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми, се допуска допълващо застрояване с изключение на стопански и второстепенни сгради и постройки в много големите, големите и средните градове.
Чл. 20.
(1) Дворищнорегулационните парцели в централните зони се застрояват съобразно нормативи, установени с подробните градоустройствени планове, но не по-високи от следните пределно допустими стойности: Много големи и големи градове - Максимална плътност на застрояване 100%, Максимална интензивност на застрояване 5,0, Минимална свободна дворна площ 20%; Средни градове - Максимална плътност на застрояване 60%, Максимална интензивност на застрояване 3,5, Минимална свободна дворна площ 40%, Минимално озеленяване 20%; Малки и много малки градове и села - Максимална плътност на застрояване 50%, Максимална интензивност на застрояване 2,3, Минимална свободна дворна площ 50%, Минимално озеленяване 30%.
(2) При плътност на застрояване над 80 на сто се осигуряват озеленени площи върху покривите и терасите не по-малко от 20 на сто от площта на парцела.
Глава пета УСТРОЙСТВО НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЗОНИ
Чл. 21. Производствените зони са обособени територии в строителни граници, предназначени предимно за производствени предприятия и складове.
Чл. 22. Производствените зони съобразно допустимостта за съчетаване на дейности са: 1. чисто производствени, означени като (ПЧ); 2. предимно производствени, означени като (ПП); 3. специални производствени, означени като (ПС).
Чл. 23.
(1) Чисто производствените зони се застрояват с производствени, складови и обслужващи сгради и съоръжения.
(2) В чисто производствените зони се допускат здравни пунктове, магазини и заведения за обществено хранене за ежедневните нужди на работещите в зоната, административни сгради към предприятията, гаражи и паркинги, както и жилища само за охраната.
(3) При застрояване на парцелите в чисто производствените зони се спазват следните нормативи: 1. максимална плътност на застрояване — 70 на сто; 2. минимална озеленена площ—20 на сто; 3. максимална интензивност на застрояване Кинт = 2,4; 4. максимална интензивност на застрояване, изразена в обем Кинт/об = 10,0 (Кинт/об представлява отношението на обема на сградата или сградите, изразен в кубически метри, към площта на парцела, изразена в квадратни метри).
(4) Със застроителен и регулационен план в отделни парцели може да бъде допусната плътност на застрояване до 100 на сто, както и завишаване на Кинт/об, ако това не противоречи на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми.
Чл. 24.
(1) Предимно производствените зони се застрояват с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения. В тях не се допускат: 1. химическа и каучукова промишленост с отпадни технологии; 2. варо-бетонови центрове, асфалтови бази и други подобни обекти; 3. всякакъв вид леярни за черни и цветни метали.
(2) В предимно производствените зони се допускат жилищни сгради и общежития за нуждите на персонала в предприятията, хотели, здравни заведения, професионално-технически училища, професионални бази и сгради на научни институти, свързани с дадено предприятие, при спазване на хигиенно-защитните зони, определени с Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.
(3) При застрояване на парцелите в предимно производствените зони се спазват следните нормативи: 1. максимална плътност на застрояване—60 на сто; 2. минимална озеленена площ—25 на сто; 3. максимална интензивност на застрояване Кинт—1,8; 4. максимална интензивност на застрояване, изразена в обем Кинт/об = 9,0.
(4) Със застроителен и регулационен план, когато това се налага от преструктуриране на предприятията, в отделни парцели може да бъде допусната плътност на застрояване до 100 на сто, както и завишаване на Кинт/об, ако това не противоречи на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми.
Чл. 25.
(1) Специалните производствени зони са обособени части от населеното място или самостоятелни обособени територии в строителни граници за едно или няколко предприятия, свързани в технологичен комплекс.
(2) Специалните производствени зони се планират по специфични норми и правила, установени с подробен застроителен план.
Глава шеста УСТРОЙСТВО НА КУРОРТНИ ЗОНИ И КОМПЛЕКСИ
Чл. 26.
(1) Курортните зони, обособени в строителните граници на населените места или в непосредствена близост до тях, и курортните комплекси, обособени в самостоятелни строителни граници, са територии, предназначени за курортолечение, отдих, туризъм и спорт в подходящо организирана среда с курортни ресурси, и се означават с (ОК).
(2) Според основния природен фактор курортните зони и курортните комплекси са: 1. балнеолечебни; 2. климатични (морски, планински, равнинни).
Чл. 27. Курортните зони и курортните комплекси се определят с общи и подробни градоустройствени планове, като при оразмеряването им се съобразява капацитетът на природния фактор и се ползват методически указания и норми, одобрени от Министерството на териториалното развитие и строителството съгласувано с Министерството на здравеопазването.
Чл. 28.
(1) Курортните зони и курортните комплекси се устройват съобразно следните нормативи за територията: 1. необходима обща територия (бруто) на курортната зона или курортния комплекс: а) за курортна зона — от 150 до 200 кв. м на един курортист; б) за курортен комплекс — от 100 до 150 кв. м на един курортист; 2. необходима територия за отделни видове курортни сгради за подслоняване (нето): а) за хотелски сгради — от 60 до 80 кв. м на един курортист; б) за мотели и къмпинги — от 80 до 100 кв. м на един курортист; в) за почивни домове — от 150 до 180 кв. м на един курортист; г) за балнеосанаториуми — от 200 до 250 кв. м на един курортист.
(2) Курортните зони и курортните комплекси се застрояват съобразно следните нормативи, отнесени към нето територията: 1. плътност на застрояване — от 10 до 20 на сто; 2. интензивност на застрояване — от 0,35 до 1,00; 3. озеленена свободна площ — от 60 до 80 на сто.
(3) При обособяване на самостоятелни парцели за курортните сгради, когато се преструктурират и обновяват съществуващи курортни комплекси, нормативите за плътност и интензивност на застрояване по ал. 2 могат да се завишават съответно до 25 на сто и до 1,2 спрямо площта на парцела. Озеленените и спортните площи за общо ползване следва да заемат не по-малко от 20 на сто от общата територия на курортния комплекс.
Чл. 29.
(1) В курортните зони и комплекси могат да се изграждат: 1. хотели и лечебни заведения; 2. жилищни сгради за постоянно обитаване; 3. сгради за обслужващи дейности, допустими съгласно приложение № 2 на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда; 4. спортни обекти и съоръжения; 5. гаражи и паркинги.
(2) Изграждането на стопански постройки за домашни животни в курортните зони и комплекси може да се допуска въз основа на решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината след съгласуване с Министерството на териториалното развитие и строителството.
Глава седма УСТРОЙСТВО НА ВИЛНИ ЗОНИ
Чл. 30.
(1) Вилните зони, означени като (ОВ), са обособени територии в строителни граници, предназначени за индивидуална форма за отдих и обитаване.
(2) Вилните зони се определят с териториалноустройствените планове на общините или с градоустройствените планове на населените места.
(3) Вилните зони може да се обособяват върху част от територията на населено място или като самостоятелно населено място.
Чл. 31. Парцелите във вилните зони се застрояват като предимно жилищни зони съгласно чл. 14 и при спазване на следните нормативи: 1. максимална плътност на застрояване—20 на сто; 2. максимална интензивност на застрояване—0,6; 3. минимална свободна дворна площ—80 на сто; 4. минимална озеленена площ—60 на сто; 5. максимална етажност — два етажа.
Глава осма УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ
Чл. 32.
(1) Строежи за обществено обслужване се разполагат в обособени територии в строителните граници или в индивидуални парцели. Тези строежи осигуряват основни граждански, обществени и социални дейности от следните видове: 1. образование; 2. здравеопазване и социални грижи; 3. култура; 4. религия; 5. масов спорт; 6. административни услуги; 7. търговия, обществено хранене и битови услуги; 8. други обществено-обслужващи дейности.
(2) Общественообслужващите строежи в индивидуални парцели се разполагат според предназначението си в жилищната, в производствената и в курортната зона на населените места с оглед осигуряване на необходимата близост до обслужваното население.
(3) Зоните и индивидуалните парцели за обществено обслужване се определят с общи и подробни градоустройствени планове, като при оразмеряването се ползват методически указания и норми, одобрени от министъра на териториалното развитие и строителството, съгласувано със заинтересуваното ведомство.
Глава девета УСТРОЙСТВО НА ПЛОЩИ ЗА ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И СПОРТ
Чл. 33.
(1) Озеленените площи на населеното място се определят с общи и подробни градоустройствени планове в зависимост от вида и големината му, климатичните и почвените условия, конфигурацията на терена и екологическите и рекреационните изисквания.
(2) Озеленените площи в населените места са: 1. обществени озеленени площи, които включват всички паркове, градини и улично озеленяване; 2. обслужващи озеленени площи, които включват озеленените терени към жилищните, вилните, курортните, обществените, производствените и спортните сгради и гробищата.
(3) Зоната за озеленяване и спорт обхваща териториите, предназначени за обществени озеленени площи и спортни дейности.
(4) Обслужващите озеленени площи се включват в другите устройствени зони — жилищната, производствената, общественообслужващата, курортната.
Чл. 34. Минималната площ на обществените озеленени площи е както следва: 1. за столицата София—35 кв. м/жител; 2. за градове над 100 хил. жители—20 кв. м/жител; 3. за градове от 70 до 100 хил. жители—18 кв. м/жител; 4. за градове от 10 до 70 хил. жители—12 кв. м/жител; 5. за градове от 5 до 10 хил. жители—8 кв. м/жител; 6. за градове до 5 хил. жители—4 кв. м/жител.
Чл. 35.
(1) В обществените озеленени площи не могат да се разполагат обекти и съоръжения, които ще нарушат техните екологически, рекреационни и естетически качества.
(2) В обществените озеленени площи могат да се образуват парцели за реституирани имоти на граждани, в които се допуска изграждането на обекти, съвместими с основната функция на обществените озеленени площи, при условията на ал.1.
(3) Изпълнението на изискванията по ал. 1 и 2 се доказва с цялостен паркоустройствен проект и оценка за въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда.
Глава десета УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО
Чл. 36.
(1) Териториите на културно-историческото наследство са: 1. обособени територии в строителни граници със статут на групови паметници на културата — резервати и ансамбли, както и териториите на паметници на градинско-парковото изкуство; 2. охранителни (контактни) зони около групови паметници на културата — резервати и ансамбли, и около паметници на градинскопарковото изкуство; 3. обособени територии в строителните граници на населените места, съдържащи значителен брой единични паметници на културата.
(2) Териториите и охранителните зони на културно-историческото наследство се определят с общи и подробни градоустройствени планове и съобразно разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите.
(3) За териториите и охранителните зони на културно-историческото наследство се прилагат специфични правила и норми за застрояване, определени с подробните устройствени планове съгласно чл. 37, ал. 2 ЗТСУ.
Чл. 37. Проектите за устройствени планове на населени места или части от тях, включващи територии и охранителни зони на културно-историческото наследство, както и проектите за тяхното изменение преди одобряване се съгласуват задължително с Националния институт по паметниците на културата.
Глава единадесета УЛИЧНА МРЕЖА
Чл. 38. Уличната мрежа в населените места се разделя на: 1. първостепенна улична мрежа; 2. второстепенна улична мрежа.
Чл. 39. Улиците от първостепенната улична мрежа съобразно функционалното им предназначение се разделят на: 1. I клас — скоростни градски магистрали; 2. II клас — градски магистрали; 3. III клас — районни артерии; 4. IV клас — главни улици.
Чл. 40. Улиците от второстепенната улична мрежа съобразно функционалното им предназначение се разделят на: 1. V клас — събирателни улици; 2. VI клас — обслужващи улици.
Чл. 41.
(1) Широчината на обслужващите улици между регулационните линии, предвидени без тротоари, е най-малко 6 м в населените места и 5 м във вилните зони. В тези случаи минималната широчина на пътното платно е 4,5 м, съответно 4 м.
(2) Широчината на пешеходните алеи в населените места, курортите и вилните зони е най-малко 2,25 м.
(3) Широчината на тротоарите в населените места, курортите и вилните зони е: 1. най-малко 1,50 м — за тротоари за пешеходци; 2. най-малко 0,75 м — за служебни тротоари, по които не се предвижда преминаване на пешеходци.
Чл. 42. Задънените улици, извън тези по чл. 55, трябва да имат изискващите се за съответния клас широчина и технически елементи. Когато те са по-дълги от 100 м, трябва да завършват с уширение за обръщане на автомобилите в обратна посока с радиус по осовата линия не по-малък от 10 метра.
Чл. 43. Функционалните, техническите и транспортните параметри на различните класове улици се определят съгласно Нормите за планиране и проектиране на комуникационнотранспортните системи на населените места, публикувани в “Бюлетин за строителство и архитектура”, бр. 6 от 1994 г. и бр. 1 от 1995 г.
Чл. 44.
(1) Сградите на основното и допълващото застрояване, над и под терена, се изграждат според предназначението на териториите, определено в подробен градоустройствен план.
(2) Сградите на основното застрояване по предназначение са: 1. жилищни; 2. обслужващи; 3. производствени; 4. със смесено предназначение; 5. вилни.
(3) Сградите и постройките на допълващото застрояване по предназначение са: 1. летни кухни, складове и други битови или домакински помещения; 2. гаражи на лични превозни средства; 3. гаражи на товарни коли и селскостопански инвентар; 4. за селскостопански дейности (отглеждане на домашни животни, производство и съхраняване на растителна и животинска продукция и други); 5. за други стопански и обслужващи дейности (самостоятелни или допълващи дейностите в основното застрояване); 6. за нужди на инженерните системи (трансформаторни постове, винкеселови, вентилационни и други уредби и съоръжения).
Чл. 45.
(1) В жилищните сгради могат да се изграждат: 1. жилища — в етажите и подпокривното пространство, ако това не противоречи на установения с подробния градоустройствен план брой на етажите; 2. гаражи — в приземния етаж или под терена; 3. ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност — в етажите и подпокривното пространство; 4. трафопостове в приземния етаж или под терена.
(2) Обекти за стопански дейности се изграждат в приземния и следващия го етаж (мецанин), съобразени със санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и със самостоятелен вход.
(3) В съществуваща жилищна сграда — етажна собственост, не се допуска преустройството и промяна на предназначението на жилищно помещение в кабинет за здравни нужди, за офис и за други дейности, свързани с достъп на външни лица в сградата, освен ако е на първия етаж или в мецанина. Изключение от това правило може да се допусне само въз основа на решение на общото събрание на собствениците, взето съгласно Правилника за управлението, реда и надзора на етажната собственост.
(4) Съществуващо жилище на приземния етаж на жилищна сграда може да се преустрои за магазин или за други обслужващи дейности при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите изисквания за разрешаване на преустройства, като се представи конструктивен проект и ако се осигури самостоятелен подход извън входа и общите помещения на жилищните етажи.
Чл. 46. В сградите със смесено предназначение помещенията и обектите за нежилищни нужди се разполагат под жилищните обекти.
Чл. 47. Във вилни сгради могат да се изграждат гаражи в приземния етаж или под терена и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност в етажите и подпокривните пространства.
Раздел II Начин на застрояване
Чл. 48. Застрояването се извършва във: 1. дворищнорегулационни парцели за жилищни сгради; 2. парцели за обслужващи, производствени и сгради със смесено предназначение; 3. парцели за комплексно застрояване на жилищни, обслужващи, производствени и други сгради.
Чл. 49.
(1) Начинът на застрояване е разположението на сградите на основното и допълващото застрояване.
(2) Застрояването в парцелите е свободно или свързано.
(3) Свободно е застрояването, при което сградите в парцелите се разполагат на разстояние от регулационните линии към съседните парцели, както и на северна странична регулационна линия при тесни парцели по улици с посока север — юг и полупосоките до 45 градуса.
(4) Свързано е застрояването, при което сградите в два или повече съседни парцела по лицето на квартала се разполагат долепени една до друга. Свързаното застрояване в съседни парцели може да се осъществи чрез долепване на сградите на основното застрояване или на сградите на допълващото застрояване.
(5) В кварталите със свързано застрояване по всички страни на квартала се оставят проходи за достъп до вътрешното квартално пространство и за проветряване. Проходите са със светли размери — широчина най-малко 3,2 м и височина най-малко 2,5 м.
Чл. 50. Комплексно е застрояването, при което се изграждат групи от жилищни и обслужващи сгради като смесена форма на свободно и свързано застрояване.
Раздел III Граници и линии на застрояване
Чл. 51.
(1) Застрояването в парцелите се определя със строителни линии (граници и линии на застрояване), установени с подробния градоустройствен план.
(2) Граница на застрояване е строителна линия в парцела, до която на терена може да се разполагат сградите на основното застрояване.
(3) Линия на застрояване е строителна линия в парцела, по която задължително се разполагат сградите на основното застрояване.
Чл. 52.
(1) Строителните линии в парцела са външни и вътрешни.
(2) Външната строителна линия е линията към улицата. Тя може да съвпада с уличната регулационна линия или да е на разстояние от нея навътре в парцела.
(3) Вътрешна строителна линия е линията към съседни парцели или към съседни строежи. Вътрешните строителни линии са странични и към дъното на парцела.
Чл. 53.
(1) Външната граница или линия на застрояване на жилищни сгради към улиците от първостепенната мрежа се установява на разстояние от уличната регулационна линия, както следва: 1. по улици от I клас (скоростни градски магистрали) — най-малко на 15 м; 2. по улици от II клас (градски магистрали) — най-малко на 5 м; 3. по улици от III клас (районни артерии) — най-малко на 3 м.
(2) Когато към улиците по т. 2 и 3 има локални платна, външната граница или линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационна линия.
(3) Допуска се разстоянията по ал. 1 да се намаляват в случаите, когато заварени сгради се запазват и се включват в системата на застрояването от подробния градоустройствен план, като строителната линия на новите сгради се определя от тази на заварените.
Чл. 54. Строителните линии на ъгловите парцели със свързано застрояване се определят по правилата на всяка една от улиците. В случаите, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици, в зоната на кръстовището линията на застрояване трябва да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни линии на парцела най-малко на 2 м.
Раздел IV Дълбочина на застрояването
Чл. 55.
(1) Дълбочина на основното застрояване за сгради е разстоянието от външната строителна линия до срещуположната вътрешна строителна линия.
(2) С подробния градоустройствен план може да се определи различна дълбочина на застрояване за приземния етаж (с височина, установена от същия план) и отделно — за основното застрояване над приземния етаж, като се спазват нормативите за плътност и интензивност на застрояване и за отстояния между сградите.
Чл. 55а. Дълбочината на застрояване не се ограничава, ако са спазени пределно допустимите нормативи за плътност, интензивност.
Чл. 56.
(1) В жилищните зони със средно и многоетажно свързано застрояване дълбочината на сградите на основното застрояване над приземния етаж е най-много 16 м.
(2) Изключение от правилото по ал. 1 се допуска само когато парцелът има дълбочина повече от 30 м и лице не по-малко от 20 м.
(3) В производствените зони дълбочината на застрояване и отстоянията между сградите се съобразяват с противопожарните строителни норми. Когато застрояването не е свързано, отстоянието от вътрешните регулационни линии е най-малко 1/4 от височината на сградата, но не по-малко от 3 м.
Раздел V Характер на застрояването
Чл. 57.
(1) Характерът на застрояването се определя в зависимост от етажността на сградите на основното застрояване, както следва: 1. малкоетажно — от 1 до 3 етажа включително; 2. средноетажно—4 и 5 етажа; 3. многоетажно—6 и повече етажа.
(2) Характерът на застрояването се определя с общ или подробен градоустройствен план.
(3) Приземният етаж, както и таванският етаж, над който има използваеми помещения, се включват в броя на етажите по ал. 1.
(4) Полуподземният и подземните етажи не се включват в броя на етажите по ал. 1.
(5) Във вилни зони застрояването е малкоетажно — до 2 етажа.
Чл. 58.
(1) Етажността на жилищните сгради се ограничава: 1. в градовете София, Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Стара Загора, Хасково и Шумен — до 6 етажа включително; 2. в останалите градове — до 4 етажа включително; 3. в селата — до 3 етажа включително.
(2) За съобразяване с установения характер на застрояването в централните градски части и територии с многоетажно и средноетажно застрояване етажността на сградите за градовете по т. 1 на ал. 1 се допуска да се увеличава до 8 етажа включително, а за градовете по т. 2 на ал. 1—до 5 етажа включително.
Раздел VI Височина на сградата
Чл. 59.
(1) Височината на сградата (Н) се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до пресечената линия с покривната плоскост — при сграда със стрехи; до горната повърхност на корниза — при сгради без стрехи; до най-високата точка на ограждащите стени — при сгради без корниз и без стрехи.
(2) Височината на сградата се определя с архитектурния проект или с кварталнозастроителен и силуетен план, когато се изисква такъв.
(3) Във височината на сградата не се включва тавански или терасовиден етаж, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горния край на корниза или стрехата. При ползването на тази възможност котата на билото не може да превишава с повече от 4,5 м котата на корниза.
(4) При наклон на покривната плоскост по-голям от 45 градуса към височината на сградата (Н) се добавя и височината на надвишението над равнината, проведена под 45 градуса.
Глава тринадесета РАЗПОЛАГАНЕ НА СГРАДИТЕ НА ОСНОВНОТО ЗАСТРОЯВАНЕ И РАЗСТОЯНИЯТА МЕЖДУ ТЯХ
Чл. 60.
(1) При определяне на разстоянията между сградите с оглед на тяхното най-благоприятно ослънчаване се отчита следната степенуваност на географските посоки: 1. юг; 2. югоизток и югозапад; 3. изток; 4. запад; 5. североизток и северозапад; 6. север.
(2) При изложение, междинно на посочените в ал. 1, се приема изложението, което е по-близко до съответната географска посока.
Чл. 61.
(1) Разположението на сградите и помещенията трябва да осигурява най-малко 3 часа ослънчаване в деня на равноденствие (21 март) от 7 до 18 ч. местно астрономическо време при географската ширина на столицата (42,68 градуса), при което слънчевите лъчи попадат в средата на прозоречния отвор на височина 1 метър от пода на помещението под хоризонтален ъгъл, не по-малък от 20 градуса, за: 1. най-малко едно жилищно помещение в едностайните, двустайните и тристайните жилища и най-малко за две жилищни помещения в жилищата с четири и повече стаи; 2. постоянно обитаваните помещения от болни в здравните заведения, за постоянно обитаваните помещения от деца в учебните и детските заведения.
(2) Разстоянията между обществени, производствени и други нежилищни сгради се определят с подробния градоустройствен план или с конкретния архитектурен проект съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните норми и другите изисквания за безопасността и опазването на живота и здравето на населението, като разстоянието между сградите и вътрешните регулационни линии не може да бъде по-малко от 3 м. Когато разстоянията се определят с конкретния архитектурен проект, задължително се уведомяват заинтересуваните собственици по реда на чл. 235 ППЗТСУ.
(3) В един парцел могат да се застрояват две или повече сгради при спазване на изискваните разстояния между сградите съгласно чл. 66.
Чл. 62.
(1) При малкоетажно застрояване с височина до 10 м нормите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: 1. до страничната регулационна линия — най-малко 3 метра; 2. до регулационната линия към дъното на парцела — най-малко 5 метра.
(2) При малкоетажно застрояване с височина над 10 м разстоянията на сградите на основното застрояване се определят по нормите на чл. 63.
Чл. 63.
(1) При средно- и високоетажно застрояване нормите за разстояние на сградите на основното застрояване са: 1. до странична регулационна линия — най-малко 1/3 от височината (Н) на сградата; 2. до регулационната линия към дъното на парцела — най-малко 6 метра.
(2) Нормата по ал. 1 т. 1 се прилага за сгради с дълбочина до 14 м. При сгради с по-голяма дълбочина разстоянието се увеличава с 30 на сто от дълбочината над 14 м.
Чл. 64.
(1) Разстоянията между сградите на основното застрояване през улицата се определят от външните строителни линии или от уличните регулационни линии, когато те са външни строителни линии. Височината на сградите е по-малка или равна на разстоянието между тези строителни линии.
(2) Разстоянията между сградите на основното застрояване през дъното на парцела са наймалко един път и половина височината (Н) на сградата откъм по-благоприятната посока.
Чл. 65.
(1) Определените по чл. 64 разстояния се прилагат при равен терен и се отнасят само за жилищни сгради.
(2) При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона към височината на сградата (Н) съгласно чл. 59, ал. 1 се прибавя или изважда разликата между котите на средното ниво на прилежащите терени на съответните сгради.
(3) При определяне на разстоянието между сградите по чл. 64, ал. 2 височината (Н) на сградата откъм по-благоприятната посока се намалява с височината (h) на приземния и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда.
Чл. 66. В парцелите за комплексно жилищно застрояване разстоянието между сградите на основното застрояване се определя съобразно схематичните положения в приложение № 1 (публикувани в Бюлетина на МТРС) и разпоредбите по чл. 65.
Чл. 67.
(1) Във вилните зони сградите са на разстояние най-малко 4 м до вътрешните регулационни линии, като най-малкото разстояние между сградите е 8 м.
(2) В парцелите във вилните зони се допуска изграждането на открити тераси, перголи, басейни и полуподземни гаражи на разстояние до вътрешните регулационни линии най-малко 2 м и до сградата в съседен парцел — най-малко 8 м.
Чл. 68. При свързано застрояване сградите се опират една до друга с калканна стена, която представлява външна стена без стреха, разположена на регулационната линия със съседния парцел.
Чл. 69.
(1) Калканните стени на заварените сгради трябва да се покриват напълно в хоризонтално и вертикално отношение от сградата, разполагана в съседния парцел.
(2) Когато покриването на заварената калканна стена води до нарушение на други нормативи, с кварталнозастроителен и силуетен план или с архитектурен проект може да се предвиди непокриване на част от калканната стена, като непокритите части се оформят по подходящ начин.
(3) Заварена калканна стена може да се преустрои трайно като фасада с нормални отваряеми прозорци, ако между сградите в съседните парцели е спазено нормативното отстояние, или с неотваряеми прозорци с подпрозоречно разстояние от пода най-малко 1,6 м при разстояние между сградите по-малко от нормативното. При закриване на такива прозорци не се дължи обезщетение.
Чл. 70.
(1) Дължината на калканна стена при сградите на основното застрояване не може да надвишава 16 м.
(2) При покриване на калканна стена с дължина по-малка от 16 м за достигане на допустимата дълбочина на застрояване до 16 м се прави отстъп от страничната регулационна линия с размери, каквито се изискват при свободно застрояване.
Чл. 71.
(1) При свободно малкоетажно застрояване в тесни парцели по улици с посока север-юг и полупосоките до 45 градуса въз основа на подробен градоустройствен план се допуска сградите да се разположат на северната регулационна линия на парцела с покрив, обърнат към съседния парцел, и със стена, оформена като фасада. Прозорци върху тази стена се допускат с оглед проветряване на помещения зад нея. Те трябва да бъдат с подпрозоречно разстояние най-малко 1,6 м от пода. Водите от покрива на сградата трябва да бъдат отведени в парцела, в който се изгражда сградата.
(2) В случаите по ал. 1 между сградата на северната граница и сградата в съседния парцел трябва да има най-малко 6 м разстояние. Това разстояние не може да се намалява. Ако то не може да се спази, застрояването се извършва съобразно общите правила.
Чл. 72. При свързано застрояване калканните стени се покриват напълно на регулационните линии в хоризонтално и вертикално отношение и завършват с противопожарен надзид с височина най-малко 0,3 м над покрива.
Глава четиринадесета ИЗДАТИНИ НА СГРАДИТЕ НА ОСНОВНОТО ЗАСТРОЯВАНЕ
Чл. 73. Части от сградите, които излизат пред строителните линии и над покривната плоскост на сградата, са издатини (еркери, балкони, козирки, капандури, стрехи, корнизи и други архитектурни елементи).
Чл. 74.
(1) Пред външна строителна линия, когато тя съвпада с уличната регулационна линия, се допускат: 1. входни стъпала, пиластри, рамки и други подобни архитектурни елементи около отворите — до 0,15 м; цокли — до 0,05 м; 2. балкони — до 1 м при улици, широки до 12 м; до 1,2 м — при улици, широки от 12 до 16 м, и до 1,4 м — при улици, по-широки от 16 м; 3. наддавания на втори и следващите етажи на сградите при свободно и свързано застрояване — до 0,2 м при улици, широки до 12 м, и до 0,4 м — при улици, по-широки от 12 м; 4. еркери — до 0,8 м при улици, широки от 12 до 16 м, и до 1,2 м — при по-широки улици, като еркерите не могат да заемат повече от 2/3 от лицето на сградата; 5. конструктивни елементи при надстрояване на сградата — до 0,25 м; 6. шахти — по изключение само когато не е възможен достъпът до съответните подземни помещения и при гарантирано обезопасяване въз основа на утвърден от техническата служба на общината проект.
(2) Пред външната строителна линия, когато тя е до 3 м от уличната регулационна линия, се допускат балкони, наддавания и еркери (по т. 2, 3 и 4 на ал. 1) в зависимост от разстоянието между строителните линии от двете страни на улицата.
(3) Пред външната строителна линия, когато тя е на повече от 3 м от уличната регулационна линия, се допускат балкони — до 1,2 м; наддавания на втория и следващите етажи — до 0,4 м; еркери — до 0,8 м.
(4) При по-големи от изискуемите по чл. 64 разстояния между сградите през улицата размерите на издатините по ал. 1 могат да се увеличават съответно, но не повече от 1,5 м.
Чл. 75.
(1) Пред вътрешните строителни линии — страничните и към дъното на парцелите, се допускат: 1. пиластри, рамки и други подобни архитектурни елементи около отворите — до 0,15 м; цокли — до 0,05 м; 2. входни стъпала на височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен със съответна площадка — ако отстоят от страничната регулационна линия най-малко на 2 м, като стъпала и плочници, високи до 0,3 м, могат да бъдат до самата странична регулационна линия; 3. балкони — до 0,6 м, като тези балкони не могат да заемат повече от 1/3 от съответното лице на сградата; 4. еркери — до 0,3 м, като тези еркери не могат да заемат повече от 1/3 от съответното лице на сградата към страничната регулационна линия и повече от 2/3 от съответното лице на сградата към дъното на парцела; 5. конструктивни елементи при надстрояване на сграда — до 0,3 м.
(2) При по-големи от изискуемите разстояния между сградите в съседните парцели и до регулационните линии размерите на издатините по ал. 1 съответно могат да се увеличават, но не повече от 1,5 м за балкони, козирки и еркери.
Чл. 76. При свързано застрояване балкони и еркери се допускат на разстояние не по-малко от 2 м до страничната регулационна линия.
Чл. 77. Стъпките на основните зидове и колони могат да излизат пред уличната регулационна линия в частта им, която е на дълбочина повече от 2,5 м — до 0,3 м, а конструктивните елементи над терен — до 0,25 м.
Чл. 78. Еркерите, балконите, наддаванията, и козирките трябва да бъдат на височина най-малко 2,3 м над нивото на тротоара.
Чл. 79.
(1) Над покривната плоскост се допускат издатини като: корнизи, стрехи, капандури, най-много до 0,5 м над плоскост от 45 градуса, проведена по правилата на чл. 59, ал. 3.
(2) Капандурите по ал. 1 могат да заемат общо не повече от 1/3 от дължината на ограждащата стена.
Чл. 80.
(1) Не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите.
(2) Не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурнохудожествени елементи — куполи, кули и др., когато не заемат повече от 10 на сто от застроената площ.
(3) Размерите на издатини на вилни сгради не се ограничават, но се доказват и осигуряват с конструктивния проект.
Глава петнадесета ЖИЛИЩА И ЖИЛИЩНИ СГРАДИ Раздел I Общи правила
Чл. 81.
(1) Жилищната сграда е сграда, предназначена за постоянно обитаване от домакинства, или сграда, в която най-малко 1/2 от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища.
(2) Жилищните сгради са: 1. къщи — сгради с до 6 жилища и до 3 жилищни етажа; 2. жилищни блокове (многоетажни сгради)—жилищни сгради с повече от 6 жилища или с повече от 3 жилищни етажа; 3. вили — сгради във вилни зони, позволяващи както временно, така и постоянно жилищно обитаване.
Чл. 82.
(1) Жилищните сгради и жилищата се проектират в съответствие с тази наредба, стандартизационните документи, нормите за проектиране на строителни конструкции и инсталации на сгради, Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.), Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда и другите хигиенни норми, поставящи изисквания към жилищните сгради, жилищата и другите обекти, които се предвиждат в жилищните сгради.
(2) Жилищните сгради и жилищата се проектират съобразно настоящите и бъдещите нужди на обитателите в зависимост от желанието им, от техния състав (пол, брой, възраст), местните климатични условия, националните традиции, както и в съответствие с предвижданията и определенията на действащия подробен градоустройствен план.
Чл. 83.
(1) Жилищните сгради включват жилища с осигурен самостоятелен достъп и с най-малко по едно складово помещение за всяко жилище, което може да се намира във или извън жилището.
(2) Жилищните сгради могат да включват и: 1. комуникации в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство, стълбища, асансьори), помещения за общо ползване от обитателите на сградата, в т. ч. за битови, културни, спортни и други спомагателни и обслужващи дейности (зали за събрания, детски занимални, помещения за детски колички и велосипеди, портиерски помещения или портиерски жилища, скривалища и убежища, помещения за битови отпадъци, за вторични суровини и за инвентар за почистване на сградата, перални, сушилни, помещения за мотопеди и мотоциклети и др.) и отворени пространства (тераси, балкони и лоджии); 2. придадени към жилища или самостоятелни ателиета, стаи за научна, творческа, занаятчийска или друга индивидуална трудова дейност; 3. гаражи и общи паркинги; 4. самостоятелни помещения или обекти за осъществяване на трудова и друга стопанска, обслужваща или обществена дейност, допустими съгласно чл. 45.
(3) В помещенията за общо ползване от обитателите, свързани със събиране на хора, и в помещенията по т. 2 и 4 от ал. 2 не се допускат дейности и източници на шум, вибрации и отделяне на вредни вещества над пределно допустимите хигиенни норми и неприятни миризми. Местоположението и отстоянието им от жилищните помещения трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.
Раздел II Жилищни сгради
Чл. 84.
(1) Видовете етажи в жилищната сграда, както и площите и обемите за тяхното изчисляване се определят по БДС 163.
(2) Конструктивните параметри и размери на етажите на жилищната сграда се определят по БДС 13566.
Чл. 85.
(1) Стълбите и стълбищата в жилищните сгради се проектират съгласно БДС 8267 и Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми.
(2) Външни обезопасени стълби се допускат към тераси, къщи, вили и при реконструкция на жилищни сгради.
(3) Стълбищата се проектират с пряко странично естествено осветление. Отворите за естественото осветление трябва да бъдат с големина най-малко 1/10 от площта на стълбището.
(4) В малкоетажни и средноетажни жилищни сгради се допускат и стълбища с пряко горно осветление.
Чл. 86.
(1) Входното преддверие на жилищната сграда се проектира като част от стълбището или като самостоятелно обособено помещение, свързано с него.
(2) Входните врати на сградата се проектират със светла широчина най-малко 1 м.
Чл. 87. Отворите на вратите и прозорците на жилищната сграда се проектират съгласно изискванията на БДС 1190. Те трябва да осигуряват безпрепятствено осъществяване на функциите на сградата и жилищата в нея и да отговарят на хигиенните изисквания и на изискванията за безопасност.
Чл. 88.
(1) Покривите на жилищните сгради се проектират съгласно изискванията на БДС 164 и БДС 11112.
(2) В подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се проектират жилища, стаи за ползване от обитателите на жилищата, за творческа, научна и друга трудова дейност, ателиета и складови помещения. За стаите за творческа, научна и друга дейност се проектира най-малко обща тоалетна с мивка.
Чл. 89.
(1) Складови помещения могат да се проектират в подпокривното пространство и в подземните, полуподземните и инсталационните етажи, както и в жилищата.
(2) Складови помещения в приземния етаж се допускат, когато теренните и геоложките особености не позволяват проектиране на подземни етажи.
Чл. 90. Инсталационните етажи във високи (многоетажни) жилищни сгради се проектират за удовлетворяване на техническата целесъобразност на инсталационните решения.
Чл. 91. Помещението за битови отпадъци и вторични суровини се проектира в полуподземния или приземния етаж, като се осигурява пряк достъп до него към прилежащия на сградата терен.
Чл. 92.
(1) В жилищните сгради се предвиждат асансьори, като за сгради с 6 и повече етажа и за сгради, в които се проектират жилища за инвалиди, асансьорите са задължителни.
(2) Броят, видът и основните размери на шахтите, вратите и машинните помещения на асансьорите се предвиждат съгласно действащите Норми за избор на асансьори при проектиране на жилищни, административни сгради, хотели и общежития и БДС 4699.
Раздел III Жилища
Чл. 93.
(1) Жилището се проектира като група помещения и покрити и открити пространства, обединени териториално и функционално, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели.
(2) В жилището се предвиждат: 1. жилищни помещения (помещения с основно предназначение)—дневни, спални, детски стаи и столови; 2. помещения със спомагателно и обслужващо предназначение: а) за подготовка на храна — кухни и кухни-столови по БДС 15558; б) за санитарно-хигиенно обслужване — бани, тоалетни и бани-тоалетни по БДС 14741; в) за домакински дейности (пране, сушене и гладене); г) складови помещения — дрешници и килери; 3. комуникационни площи — входни и изолационни преддверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби; 4. отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и др.
(3) Всяко жилище трябва да има най-малко по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.
Чл. 94.
(1) Отклонения от правилата и нормите на чл. 95, ал. 5, чл. 96, ал. 1, чл. 101, ал. 1 и чл. 104, ал. 3 се допускат в следните случаи: 1. при надстрояване и пристрояване на заварени сгради; 2. при реконструкция на сгради или части от сгради; 3. при разделяне (делба) на заварени жилища.
(2) Отклоненията се допускат с разрешение на главния архитект на общината (района) въз основа на заключение на архитектурно-градоустройствената комисия.
Чл. 95.
(1) В жилищата по правило се проектират самостоятелни баня и тоалетна.
(2) Допуска се в едностайни и двустайни жилища, при вили и при реконструкция или разделяне на жилищата банята и тоалетната да се обединяват в общо помещение.
(3) В тристайни и по-големи жилища се препоръчва втора тоалетна, разположена в банята или самостоятелна.
(4) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.
(5) Санитарните помещения в жилището се проектират по БДС 14741.
Чл. 96.
(1) В жилищата се предвиждат комини, както следва: 1. във всички жилищни помещения и кухните — когато не се предвижда централно или лъчисто отопление; 2. в дневните и кухните — когато се предвижда централно отопление.
(2) Комините се проектират по БДС 14070.
(3) Нормите по ал. 1 и 2 не са задължителни при преустройство, пристрояване или разделяне на жилища.
Чл. 97.
(1) Стаите трябва да имат пряко странично естествено осветление. Площта на отворите за осветление се определя съгласно БДС 1786, но не по-малко от 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните.
(2) Подпрозоречната височина в помещенията на жилището трябва да бъде най-малко 0,85 м. По-малка височина се допуска, ако прозоречните отвори са обезопасени или пред помещението има тераса, балкон или лоджия.
(3) Допускат се непряко осветени преходни дневни (вестибюли), както и помещения със спомагателно предназначение. Непряко осветени кухни-столови се допускат при реконструкция и разделяне на жилища.
Чл. 98.
(1) Помещенията в жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни канали (шахти).
(2) Допуска се непряко проветряване на помещения със спомагателно и обслужващо предназначение, преходни дневни и преходни столови. Непряко проветряване на кухни-столови се допуска само при реконструкция и разделяне на жилища.
Чл. 99.
(1) Светлата височина на жилищните помещения трябва да бъде най-малко 2,5 м. Отклонения до 10 на сто се допускат при реконструирането на съществуващи жилища, както и за част от жилищните помещения във вили, мезонети и еднофамилни жилища.
(2) Жилищните помещения, ателиетата, стаите за научна, творческа и друга дейност, изградени в подпокривното пространство на сграда, трябва да имат светла височина най-малко 2,3 м за 50 на сто от площта си.
(3) Помещенията към откритите пространства със спомагателно предназначение могат да имат и по-малки от посочените в ал. 1 и 2 светли височини, като в местата за преминаване се допуска най-малко 1,9 м.
Чл. 100. Не се допуска разполагане на спални непосредствено до асансьорни шахти, сметопроводни и винкеселови уредби и други помещения или пространства с източници на шум и вибрации, по-големи от пределно допустимите хигиенни норми.
Чл. 101.
(1) Входните преддверия в жилищата се проектират с минимална широчина 1,3 м.
(2) Изолационните преддверия и коридорите се проектират с минимална широчина 0,9 м.
Чл. 102. Когато жилището се проектира на повече от 1 етаж, помещенията или пространствата в него се свързват с вътрешна стълба.
Чл. 103. Балконите, лоджиите и терасите се обезопасяват с парапет. Парапетът трябва да изключва възможност за преминаване през отворите му на малки деца. Височината на парапета, мерена от вътрешна страна от готов под, е, както следва: 1. най-малко 1,05 м — за жилища, разположени до осмия етаж; 2. най-малко 1,2 м — за жилища, разположени на деветия или по-горните етажи.
Чл. 104.
(1) С проекта се определя разположението на неподвижното обзавеждане на жилището, както и на санитарните прибори в помещенията.
(2) Подвижните и неподвижните корпусни мебели се предвиждат съгласно БДС 14708 и БДС 11372.
(3) Обзавеждането на кухните се проектира в съответствие с изискванията на БДС 11372. Фронтът за неподвижно кухненско обзавеждане трябва да бъде най-малко 2,9 м.
Раздел IV Строително-конструктивни и инсталационни изисквания
Чл. 105.
(1) Строителните конструкции на жилищните сгради се изчисляват съгласно изискванията на нормите за проектиране на строителни конструкции.
(2) Конструктивните параметри и размери на жилищните сгради се проектират по БДС 13566.
Чл. 106. Строителните конструкции и елементи на жилищните сгради трябва да удовлетворяват следните изисквания: 1. да осигуряват необходимата топлоизолация при оптимални експлоатационни разходи за отопляване и охлаждане на жилищата и жилищната среда; 2. да са устойчиви срещу проникване на атмосферна влага и на влага от санитарните и другите помещения на жилищната сграда; 3. да осигуряват необходимата звукоизолация на жилищните помещения; 4. да притежават необходимата пожароустойчивост съгласно Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми; 5. да не създават условия за нещастни случаи, причинени от: а) падане от високи над 1,5 м необезопасени места; б) падане в необезопасени шахти и други отвори; в) падане на хоризонтални участъци вследствие на прагове в необичайни места или от проектирани единични стъпала; г) удари от ниско разположени корнизи, греди, врати и др., както и удари в остъклени врати; д) падане вследствие на прекалено хлъзгави или неподходящи подови настилки; 6. да не се отделят в процеса на строителството и експлоатацията вредни вещества над пределно допустимите хигиенни норми, както и да не поглъщат и отделят неприятни миризми.
Чл. 107.
(1) Жилищните сгради се съоръжават със: 1. водопроводна инсталация за студена и топла вода; 2. канализационна инсталация; 3. електрическа инсталация.
(2) Инсталациите в ал. 1 се проектират съгласно нормите за проектиране на съответните видове инсталации.
Чл. 108. Когато с директно проветряване не могат да се осигурят хигиенните норми за кратността на обмяната на въздуха, в помещенията на жилищата се проектира вентилационна или климатична инсталация по Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации.
Чл. 109. Мълниезащитни инсталации се проектират, когато същите се изискват от Нормите за проектиране на мълниезащита на сгради и външни съоръжения.
Чл. 110. Телефонни, колективни радио- и телевизионни и други уредби и инсталации се проектират съобразно действащите за тях нормативни документи и когато се изискват със заданието за проектиране.
Чл. 111.
(1) Инсталационното съоръжаване на жилищните сгради трябва да осигурява безопасност, сигурност и дълготрайност при експлоатацията на жилищната сграда и икономия на енергия.
(2) Инсталациите и устройствата в жилищната сграда не трябва да създават смущаващ шум и вибрации и да не отделят вредни изпарения, други вещества и неприятни миризми.
Глава шестнадесета ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ Раздел I Общи правила
Чл. 112.
(1) Допълващото застрояване с второстепенни сгради и постройки се разрешава съобразно режима на ползване и застрояване за съответната устройствена зона, утвърден с подробния градоустройствен план.
(2) Сградите и постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или свързано в зоната на отстоянията между сградите на основното застрояване.
Чл. 113.
(1) Сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване. Тези обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради или плътни огради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото застрояване.
(2) При свободно разполагане сградите и постройките на допълващото застрояване трябва да са на разстояние от вътрешните регулационни линии най-малко 3 м или най-малко 1,5 м от южна, югозападна и югоизточна регулационна линия на съседния парцел (при отклонение от южната посока до 45 градуса), ако са с височина до 2,5 м.
(3) При полуподземно изграждане с превишение до 1,2 м над прилежащия терен свободно разположените сгради могат да са на разстояние до 1,5 м от вътрешната регулационна линия.
Чл. 114. Сградите и постройките на допълващото застрояване могат да се разполагат на вътрешната регулационна линия, без да се спазват други изисквания, при следните случаи: 1. когато има денивелация на терена с разлика между нивата на съседните парцели, която дава възможност да се покрие височината на сградата на допълващото застрояване с допустимо превишение до 0,5 м над нивото на терена в съседния парцел; 2. когато регулационната линия на парцела се покрива със строителна граница на населеното място.
Раздел II Стопански и други второстепенни сгради и постройки
Чл. 115.
(1) Стопански постройки на допълващото застрояване с производствено и обслужващо предназначение се изграждат съгласно изискванията на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда и Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми в съответствие с предвижданията на подробния градоустройствен план за съответната устройствена зона.
(2) Във вилните зони стопански постройки за отглеждане на домашни животни могат да се изграждат само съобразно единен за зоната режим на ползване и застрояване на парцелите, приет от общинския съвет.
Чл. 116. Стопански постройки не могат да се разполагат на калканна стена на жилищна сграда в съседен парцел.
Чл. 117. Стопанските постройки в селата се изграждат с височина до 5,5 м над прилежащия терен и до 8,5 м до най-високата част на покрива.
Чл. 118. Второстепенните постройки в жилищната зона са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешна регулационна линия, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.
Чл. 119.
(1) Летни кухни и беседки могат да се разполагат свързано или свободно без изисквания за отстояния от сгради на основното застрояване.
(2) Чешми, попивни ями и временни клозети се изграждат в парцела съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания.
Раздел III Гаражи и паркинги
Чл. 120.
(1) Гаражите и паркингите (открити или покрити) се изграждат към всеки жилищен, обществен или производствен обект.
(2) За нови сгради необходимите места за гариране и паркиране задължително се осигуряват в границите на парцела съгласно Нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на населените места.
Чл. 121. Паркинги и гаражи се изграждат: 1. самостоятелно в парцел с предназначение за гариране и паркиране на моторни превозни средства; 2. във или към сграда с друго предназначение (жилищна, обслужваща, производствена, вилна); 3. в самостоятелна сграда на допълващото застрояване в парцела.
Чл. 122.
(1) Входове и изходи на паркинги и гаражи се разполагат на улици от второстепенната улична мрежа.
(2) Входовете и изходите на паркинги и гаражи за повече от 50 коли могат да се разполагат на улици от главната улична мрежа при условията на Нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните мрежи в населените места.
Чл. 123.
(1) Паркингите и гаражите трябва да отговарят на архитектурно-градоустройствените и санитарно-хигиенните изисквания и да се изграждат при спазване изискванията на противопожарните строителни норми.
(2) При определяне на месторазположението, характера и големината на паркингите и гаражите се спазват следните изисквания: 1. проходите под сграда, предназначени за моторни превозни средства и рампи към подземни гаражи, се разполагат в регулационните граници на парцела; 2. подземните гаражи се вентилират (при необходимост механично) чрез вентилационни канали, извеждащи замърсения въздух над покрива на сградите на основното застрояване; 3. изграждането на подземни гаражи извън застроената площ на жилищните сгради се допуска при съобразяване изискванията за пределната плътност на застрояване на парцела според предвижданията на плана.
Раздел IV Огради
Чл. 124.
(1) Строителните парцели за всяко предназначение могат да се ограждат към улицата и съседните парцели въз основа на одобрен от техническата служба при общината архитектурен проект.
(2) Видът, формата и височината на оградите се определят от техническата служба при общината, установени съобразно характера на населеното място, теренните особености и предназначението на парцела.
(3) Допустимо е оградите по вътрешните регулационни линии да бъдат плътни с височина до 2,2 м над прилежащия терен. Към улицата плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м. Изключения могат да се допускат съобразно предназначението на парцела и преобладаващото в зоната архитектурно решение въз основа на индивидуален архитектурен проект.