НАРЕДБА № 6 за наблюдение на държавните помощи за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи

НАРЕДБА № 6 за наблюдение на държавните помощи за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи (Обн. ДВ бр. 77/2002; изм. и доп. ДВ бр. 29/2004, бр. 2/2006) НАРЕДБА № 6 от 25 юли 2002 г. Раздел II Информационна система за наблюдение на държавните помощи за реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Тази наредба определя реда за наблюдение и осигуряване на прозрачност на държавните помощи в Република България. Глава втора СИСТЕМА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И КООРДИНАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ Раздел I Наблюдение на държавните помощи Чл. 2. Министърът на финансите наблюдава и анализира предоставянето на държавните помощи на централно, областно и общинско ниво и осъществява цялостната координация на дейностите, свързани с политиката на държавните помощи. Чл. 3. (1) Всеки, който предоставя държавни помощи, периодично следи и уведомява министъра на финансите за всички планове за промени в европейското законодателство и практика, засягащи държавните помощи в областта, за която отговаря (стоманодобив, автомобилостроене, регионални помощи и др.). (2) Когато предоставящият държавни помощи установи, че предлаганите промени в европейското законодателство и практика засягат или могат да засегнат важни интереси на страната в областта, за която отговаря, изпраща в едномесечен срок от датата на публикуването или научаването на тези промени в Министерството на финансите писмено становище по проблема, в което се включват: 1. цялата информация за предлаганите промени в европейското законодателство и практика; 2. конкретните интереси, които се засягат и/или противоречия с нашето законодателство в процеса на хармонизирането му; 3. конкретни предложения за решаване на проблема и позиция на българската страна. (3) След получаване на становището по ал. 2 министърът на финансите при необходимост провежда консултации с Европейската комисия в съответствие с чл. 7 и 8 от Правилата за прилагане на разпоредбите относно държавните помощи (ДВ, бр. 77 от 2001 г.) с цел намиране на взаимноприемливо решение. Чл. 4. Министерството на финансите съвместно с Европейската комисия извършва оценка на максималния интензитет на помощта и на специфичния местен обхват на областите в Република България, определени в чл. 38, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи (ДВ, бр. 59 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2005 г.), приемливи за национална регионална помощ. За целта Министерството на финансите разработва регионална карта на държавните помощи, която Чл. 5. (1) Информационната система за наблюдение на държавните помощи на централно, областно и общинско ниво представлява компютъризирана мрежа, която включва компютърно и мрежово оборудване, стандартизирани формуляри, стандартен и специализиран софтуер, мерки за защита на данните, специализирана интернет страница, обучени кадри и др. Чрез системата се осъществява наблюдение, регистрация и обмен на информация относно нововъзникнали или изменение на съществуващи държавни помощи, в реално време и независимо от мястото на тяхното възникване. (2) Информацията, постъпваща чрез системата, се използва от Министерството на финансите за постоянно наблюдение на държавните помощи при подготовката на консолидирания годишен доклад за държавните помощи, за текуща актуализация на регистъра на държавните помощи, за изготвяне на специфични доклади, експертизи и становища по конкретни случаи на държавни помощи, изискани от българското правителство и от Европейската комисия. Чл. 6. Чрез информационната система за наблюдение на държавните помощи се осъществява регистрация и незабавен обмен на информация между Министерството на финансите и Комисията за защита на конкуренцията по отношение на уведомления за държавни помощи, решения на Комисията за защита на конкуренцията, изменения в законодателството и практиката, справочна и друга информация, гарантираща подобряването на прозрачността на държавните помощи на всички нива. Раздел III Координация на дейността по наблюдението на държавните помощи Чл. 7. (1) Министърът на финансите осъществява цялостната координация на всички дейности, свързани с политиката, наблюдението и контрола на държавните помощи на национално, областно и общинско ниво. (2) Министърът на финансите координира дейността относно всички въпроси, засягащи държавните помощи, предоставени в България или в страните—членки на Европейския съюз, и се консултира с Европейската комисия с оглед тяхното решаване. (3) Всеки, който предоставя или администрира държавни помощи, предоставя на министъра на финансите исканата от него информация, осигурява му достъп до своя регистър на държавните помощи, изгражда необходимия административен капацитет и предприема необходимите действия, позволяващи на министъра на финансите да осъществява ефективно наблюдение и координация на държавните помощи. Чл. 8. Всеки, който има намерение да предоставя, променя или администрира държавна помощ, може да се обърне към Министерството на финансите, отдел “Държавни помощи”, за оказване на методическа помощ и консултации. Чл. 9. Искането за оказване на методическата помощ се отправя писмено и трябва да съдържа цялата информация относно конкретния случай, както и ясно формулиран въпрос или проблем, придружен от доказателствен материал. Чл. 10. Всеки, който счита, че определена схема на помощ или индивидуална такава, предоставена от Европейската комисия в страна—членка на Европейския съюз, засяга или може да засегне важни интереси, може да се обърне към Европейската комисия чрез отдел “Държавни помощи” на Министерството на финансите, който му оказва методическа помощ и съдействие за решаване на проблема пред Европейската комисия. Раздел V Прилагане на правилото за минимална помощ Чл. 11. (1) Всеки, който предоставя нова или изменя съществуваща схема на помощ или индивидуална помощ, отговаряща на критериите за “минимална помощ” по смисъла на чл. 1, ал 6 от Закона за държавните помощи (ДВ, бр. 28 от 2002 г.), за която не се изисква предварително уведомление до Комисията за защита на конкуренцията, в 5-дневен срок от датата на предоставяне уведомява министъра на финансите, като му предоставя необходимата информация. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя на министъра на финансите с цел проследяване натрупването на помощта в рамките на 3годишния период и изпълнението на условията, при които тя е била отпусната. (3) Предоставящият минимална помощ отговаря за достоверността на данните, като ги съхранява в неговия регистър на държавните помощи до 10 години след датата на последното плащане на съответната помощ. Глава трета ПРОЗРАЧНОСТ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ Раздел I Централен регистър на държавните помощи Чл. 12. (1) Тази глава има за цел да осигури прозрачността на финансовите взаимоотношения между държавните органи и органите на местно самоуправление и държавните и общински предприятия, така че ясно да бъдат представени: 1. държавните или общинските средства, предоставени пряко от държавните органи или органите на местно самоуправление на съответните държавни или общински предприятия; 2. държавните или общинските средства, предоставени от държавните органи или органите на местно самоуправление чрез посредничеството на държавни или общински предприятия или финансови институции; 3. действителната употреба на предоставените държавни или общински средства. (2) За целите на прозрачността, финансовата и организационна структура на всяко предприятие, на което са предоставени специални или изключителни права, или е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес и във връзка с които с тези услуги получава компенсация за публични услуги независимо под каква форма, като наред с това осъществява и други дейности, следва да бъде правилно отразена в неговите отделни счетоводни сметки, така че ясно да са показани: 1. приходите и разходите, свързани с различните дейности; 2. детайлно описание на методите на разпределяне на приходите и разходите по различните дейности. Чл. 13. Всеки, който предоставя или администрира държавна помощ, създава и поддържа собствен подробен регистър за държавните помощи. Регистърът трябва да бъде съвместим методологически и технически с централния регистър на държавните помощи в Министерството на финансите. Чл. 14. Министърът на финансите осъществява методическо ръководство относно първоначалното изготвяне и актуализирането на регистрите на държавните помощи, поддържани от институциите и лицата, предоставящи държавна помощ. Чл. 15. Всеки, който предоставя и администрира държавна помощ, отговаря за правилното съхранение и достоверността на данните в неговия регистър и при необходимост осигурява достъп на Министерството на финансите до този регистър. Раздел II Консолидиран годишен доклад за държавните помощи Чл. 16. (1) В срок до 30 юни министърът на финансите представя консолидиран годишен доклад за държавните помощи на Народното събрание, Министерския съвет, Европейската комисия и Комисията за защита на конкуренцията. (2) Докладът по ал. 1 се изработва въз основа на методиката, използвана от Европейската комисия в нейните годишни прегледи за държавните помощи, предоставени в страните-членки на Европейския съюз, за да се осигури съпоставимост на данните. Чл. 17. (1) Всеки, който е предоставял, изменял или администрирал държавни помощи, в срок до 31 март на текущата година представя на министъра на финансите годишен доклад за държавните помощи. (2) Докладът по ал. 1 се изготвя в съответствие с конкретните методически указания на министъра на финансите и по форма, утвърдена с приложение № 7 към чл. 48, ал. 1 на Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи. (3) В доклада се включват и данни за предоставените минимални помощи, като се посочват и конкретните получатели на минимална помощ. (4) Лицата по ал. 1 при поискване от министъра на финансите предоставят и допълнителна информация за всички държавни помощи, отпуснати или администрирани от тях. Раздел III Осигуряване на прозрачност на финансовите отношения между органите, предоставящи държавна помощ, и предприятията, получатели на помощ Чл. 18. Всеки, който предоставя, има намерение да предоставя, изменя или администрира съществуваща държавна помощ, осигурява прозрачност на финансовите си отношения с предприятията, получатели на държавна помощ. Чл. 19. (1) Всеки получател на държавна помощ изготвя допълнителни финансови отчети и информация към тях, определени със счетоводното законодателство, за получените под каквато и да е форма държавни помощи относно: 1. средствата, предоставени директно на предприятията, получатели на държавна помощ; 2. средствата, предоставени чрез посредничеството на държавни предприятия или финансови институции; 3. размера на фактически използваните средства. (2) Допълнителните финансови отчети и информацията по ал. 1 се изискват и за финансовите отношения между всеки предоставящ държавна помощ и предприятията получатели относно: 1. компенсирането на текущи загуби; 2. осигуряването на капитал; 3. безвъзмездните субсидии или кредити при привилегировани условия; 4. предоставянето на финансови предимства чрез отказване от печалба или от възстановяване на дължими суми; 5. отказването от нормалната възвръщаемост от използваните държавни средства; 6. компенсацията за финансови тежести, наложени от органи на държавната власт. Чл. 20. Всеки, който предоставя или администрира държавни помощи, изисква от получателите на помощта да осигурят финансова и организационна структура, която да позволява изготвянето на допълнителни отчети и предоставяне на информация за държавните помощи в съответствие с действащото законодателство относно: 1. приходите и разходите, конкретно свързани с държавно финансираните дейности; 2. механизма на изразходването на средствата и тяхното получаване; 3. обема на държавно подпомаганата дейност към общата дейност на предприятието. Чл. 21. Разпоредбите по чл. 19 и 20 не се прилагат по отношение на финансовите отношения между предоставящите държавна помощ и: 1. предприятия, чиято дейност е малко вероятно да повлияе в значителна степен на търговията на Република България със страните—членки на Европейския съюз; 2. Българската народна банка; 3. държавни кредитни институции по отношение на внесените в тях депозити на държавни средства от държавни органи при нормални търговски условия; 4. предприятия, чийто общ годишен нетен оборот за периода от двете финансови години, предхождащи тази, през която средствата по чл. 19 са били предоставени или използвани, е бил по-малък от левовата равностойност на 40 млн. евро; за държавните кредитни институции съответният праг е общата им балансова стойност да е по-малка от левовата равностойност на 800 млн. евро; 5. предприятия, чийто общ годишен нетен оборот за периода от двете финансови години, предхождащи годината, през която предприятието се е ползвало с някакво специално или изключително право, предоставено му от държавата, или през която му е било поверено осъществяването на услуга от общ икономически интерес съгласно чл. 1, ал. 4 от Закона за държавните помощи, е по-малък от левовата равностойност на 40 млн. евро; за държавните кредитни институции съответният праг е общата им балансова стойност да е по-малка от левовата равностойност на 800 млн. евро; 6. предприятия, на които е поверено осъществяването на услуги от общ икономически интерес в съответствие с чл. 1, ал. 4 от Закона за държавните помощи, ако държавната помощ, която те получават под каквато и да е форма, вкл. субсидия, подпомагане или компенсация, е била определена за съответния период, следвайки открита, прозрачна и недискриминационна процедура. Чл. 22. Средствата под формата на държавните помощи, получени от предприятията като компенсация за предоставяне на услуги от общ икономически интерес или ползващи се със специални или изключителни права, не се използват за покриване на разходи, възникващи при производството на други стоки или предоставянето на други услуги. Чл. 23. Общите разходи, възникващи по време на предоставянето на услуги от общ икономически интерес (или при ползването на специални и изключителни права) и при производството на стоки или при предоставянето на услуги при пазарни условия, трябва да бъдат разпределяни пропорционално между различните дейности при производството на стоки или предоставянето на услуги, като се вземат предвид общият производствен капацитет и относителният дял на съответната дейност. Допълнителни разпоредби § 1. Всеки, който предоставя, има намерение да предоставя или изменя съществуваща държавна помощ, е длъжен да съхранява цялата налична информация и документация, отнасяща се до държавните помощи за период 10 години, считано от края на финансовата година, през която държавните средства са били предоставени на съответното предприятие. § 2. Всеки, който получава, обработва или съхранява информация за държавните помощи, съставляваща служебна, търговска или друг вид тайна, определена със закон, е длъжен да спазва условието за конфиденциалност с оглед гарантиране интересите на заинтересуваните страни. § 3. Министерството на финансите не предоставя информация, ако разкриването на такава информация е забранено по силата на българското законодателство. Заключителна разпоредба § 4. Тази наредба се издава на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за държавните помощи. Министър: М. Велчев