НАРЕДБА № 62 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на страничната защита

НАРЕДБА № 62 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на страничната защита (Обн. ДВ бр. 87/2003; изм. и доп. ДВ бр. 60/2006) НАРЕДБА № 62 от 26 август 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на страничната защита Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. условията и редът за одобряване типа на нови моторни превозни средства (ПС) и техните ремаркета от категории N2, N3, О3 и О4 по отношение на тяхната странична защита; 2. техническите изисквания към страничната защита и условията за изпитвания. Чл. 2. Наредбата не се прилага за: 1. полуремаркета за трактори; 2. ремаркета, специално проектирани и конструирани за превозване на дълги товари, като трупи и железни пръти; 3. превозните средства със специално предназначение, при които не е възможно да се осигури странична защита. Глава втора ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА Раздел I Заявление за одобряване на типа Чл. 3. Типът на ПС по отношение на тяхната странична защита се одобрява по реда на глава втора, раздели II или III от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.). Чл. 4. (1) За ЕО одобряване на типа на ПС по отношение на тяхната странична защита производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага в три екземпляра: 1. описание на ПС по отношение на страничната защита; 2. номерата и/или маркировките за идентифициране на типа на превозното средство; 3. техническо описание с подробна информация за частите, осигуряващи страничната защита. (3) Всички приложени схеми и чертежи се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 (210 mm х 297 mm) или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват ПС, съответно страничната защита, с достатъчни и ясно различими подробности. (4) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса. Чл. 5. Производителят предоставя на техническата служба ПС, което е представително за типа, за който се иска одобряване, съгласно изискванията на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Чл. 6. (1) В срок до един месец от предоставяне от заявителя на техническо досие с изпълнени процедури за одобряване типа на ПС по отношение на страничната защита изпълнителният директор на ИА „АА“ издава сертификат за одобряване на типа, когато ПС със страничната защита отговаря на техническите изисквания по тази наредба. (2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 1. Чл. 7. (1) За всеки одобрен тип превозно средство по отношение на странична защита се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва съответно „89/297“. (2) За различните типове одобрени превозни средства се издават различни номера. (3) Номерът на одобряване по ал. 1 се поставя върху всички документи по чл. 4, ал. 2. Чл. 8. Изпълнителният директор на ИА „АА“ не може да отказва издаване на документа по чл. 6, ал. 1 на основания, свързани със страничната защита, ако превозното средство отговаря на изискванията на тази наредба. Чл. 9. Отказът да се издаде ЕО сертификат по чл. 6, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Чл. 10. (1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА „АА“ за всички изменения на компоненти или характеристики, отнасящи се до страничната защита. (2) В случаите по ал. 1 изпълнителният директор на ИА „АА“ може да определи извършването на нови изпитвания на изменения тип. За новите изпитвания се съставя нов протокол. (3) Когато с изпитванията по ал. 2 се установи, че изискванията на наредбата не са спазени, не се издава сертификат за изменение на типа. (4) В случаи на изменение на одобрения тип се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Глава трета. ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ И УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНИЯТА Раздел I. Технически изисквания Чл. 11. (1) Всички напълно комплектовани превозни средства от категория N2, N3, О3 и О4 трябва да са конструирани и/или оборудвани така, че да предлагат ефикасна защита на незащитените участници в движението (пешеходци, колоездачи, мотоциклетисти) срещу риска от падане под страничната част на превозното средство или от попадане под колелата. (2) Алинея 1 не изключва предвиждането на допълнителни изисквания по отношение на компонентите на превозните средства, монтирани пред предните и зад задните колела. Чл. 12. Ако страничната защита на превозните средства от категории N2, N3, О3 и О4 е в съответствие с разпоредбите на чл. 13—18 и техническите изисквания, посочени в приложение № 2, се счита, че съответното ПС отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1. Чл. 13. (1) Страничната защита на ремарке с променлива база (разтегаемо), когато то е в неудължено състояние, трябва да отговаря на изисквания от приложение № 2, т. 1. (2) Страничната защита на ремаркето с променлива база, когато е в удължено състояние, трябва да отговаря на изискванията на т. 1.6, 1.7 и 1.8 и на изискванията на т. 1.4 или 1.5 от приложение № 2, като при удължаването на ремаркето не трябва да се получават отвори по дължината на страничната защита. Чл. 14. Цистерните трябва да притежават странична защита, която да отговаря на изискванията на приложение № 2, т. 1. При специфични експлоатационни условия се допускат отклонения от тези изисквания. Чл. 15. За превозно средство с удължаема носеща конструкция, с оглед осигуряване на стабилност при товарене, разтоварване или други дейности, за които е проектирано превозното средство, се допуска наличие на допълнителни отвори по дължината на страничната защита, необходима за удължаването на носещата конструкция. Чл. 16. За ПС, притежаващо приспособления за комбинирани превози (ро-ро), се допуска наличие на отвори по дължината на страничната защита за преминаване и опъване на фиксиращите въжета. Чл. 17. За заместващи страничната защита се считат странични повърхности на ПС, които са проектирани и/или конструирани така, че отговарят по форма и характеристики на изискванията на приложение № 2, т. 1. Раздел II. Условия на изпитвания Чл. 18. При изпитване за съответствие с техническите изисквания по раздел I и приложение № 2 ПС трябва: 1. да бъде разположено на хоризонтална и равна повърхност; 2. управляемите колела да са успоредни на надлъжната ос; 3. да бъде ненатоварено; 4. товарната повърхност (подът на каросерията) на полуремаркетата, закрепена върху носещата им конструкция (рамата), да бъде хоризонтална. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Превозно средство“ е всяко ново моторно превозно средство от категория N2 и N3 и неговите ремаркета от категория О3 и О4 съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, букви „б“ и „в“ и т. 5, букви „в“ и „г“ от Закона за движение по пътищата, предназначено за движение по пътищата, със или без каросерия, и с максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h, с изключение на МПС, движещи се по релси, трактори за селското и горското стопанство, както и всяка самоходна машина. 2. „Тип на ПС по отношение на страничната защита“ са превозни средства, които не се различават по следните основни характеристики: широчина на задния мост, конфигурация, размери, вид и материали на каросерията и шасито, и характеристики на окачването на превозното средство, дотолкова, доколкото те влияят на изискванията, посочени в приложение № 2, т. 1. 3. „Маса в ненатоварено състояние“ е масата на празно и ненатоварено превозно средство в готовност за движение, към което е включена масата на горивото, охлаждащата течност, смазочните материали и резервната гума, ако са поставени като стандартно оборудване от производителя на превозното средство. 4. „Цистерна“ е превозно средство, предназначено за превоз на течности в затворен резервоар, закрепен неподвижно към превозното средство и снабден с устройства, маркучи или тръбни накрайници за натоварване и разтоварване. 5. „Производител“ е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител—местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. § 3. Наредбата влиза в сила от 31 декември 2005 г. Министър: Н. Василев Приложение № 2 към чл. 12 (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2006 г.) Технически изисквания към страничната защита 1. Технически изисквания към страничната защита, осигурявана от специални устройства. 1.1. Ограничения по отношение на габаритните размери на превозното средство. 1.1.1. Страничната защита не трябва да увеличава габаритната широчина на превозното средство и основната част от външната му повърхност не трябва да е разположена на повече от 120 mm навътре от най-външната равнина (максималната широчина) на превозното средство. 1.1.2. За някои превозни средства предният край на страничната защита може да бъде ориентиран навътре в съответствие с указаното в т. 1.4.2 и 1.4.3. 1.1.3. Задният край на страничната защита не трябва да е разположен на повече от 30 mm навътре от най-външната част на задните гуми (без да се взима предвид издуването им в непосредствена близост до пътя) и в протежение най-малко на 250 mm от неговия край. 1.2. Външната повърхност на страничната защита трябва да бъде гладка или хоризонтално гофрирана по възможност по цялата му дължина. 1.2.1. Ако страничната защита се състои от отделни части, се допуска: а) припокриване на съседни части, ако краят на припокриващата част е обърнат назад или надолу; б) наличие на надлъжно разстояние не по-голямо от 25 mm между отделните части, ако задната част не се издава пред предната. 1.2.2. Над повърхността на страничната защита не трябва да се подават сферични глави на болтове, нитове или на други монтажни части на разстояние, по-голямо от 10 mm. Всички подаващи се над повърхността на страничната защита монтажни елементи трябва да бъдат гладки и заоблени. 1.2.3. Всички външни ръбове и ъгли по повърхността на страничната защита трябва да бъдат заоблени с радиус не по-малък от 2,5 mm (изпитани съгласно Наредба № 101 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория N по отношение на външните изпъкнали части пред задния панел на кабината (Директива 74/483/ЕИО)). 1.3. Страничната защита може да бъде конструирана като непрекъсната гладка повърхност от една или повече хоризонтални надлъжни греди или от комбинация от плоскост и надлъжни греди. 1.3.1. Комбинациите от плоскости и надлъжни греди трябва да осигуряват непрекъсната странична защита при спазване на условията по т. 1.2. 1.3.2. Разстоянието между използваните надлъжни греди трябва да бъде не по-голямо от 300 mm. 1.3.3. Височината на всяка от използваните надлъжни греди трябва да бъде: а) не по-малка от 50 mm за превозни средства от категории N 2 и О 3 ; б) не по-малка от 100 mm за превозни средства от категории N 3 и О 4 ; в този случай надлъжните греди трябва да са плоски. 1.4. По отношение на предния край на страничната защита се спазват следните изисквания: 1.4.1. Местоположение: 1.4.1.1. за моторно превозно средство предният край на страничната защита трябва да бъде разположен на разстояние не по-голямо от 300 mm зад вертикалната напречна равнина, допирателна до най-задната част от гумата на колелото, разположено непосредствено пред страничната защита; 1.4.1.2. за ремарке с теглич предният край на страничната защита трябва да бъде разположен на разстояние не по-голямо от 500 mm зад равнината, указана в т. 1.4.1.1; 1.4.1.3. за полуремарке предният край на страничната защита трябва да бъде разположен на разстояние не по-голямо от 250 mm зад напречната равнина на медианата от носещите конструкции, ако има монтирани такива; разстоянието между предния край на страничната защита и напречната равнина, минаваща през оста на централния болт при неговото най-задно положение, не трябва да бъде по-голямо от 2,7 m. 1.4.2. Когато предният край на страничната защита е разположен в друго открито място, той трябва да има непрекъснат вертикален компонент, който да продължава по цялата височина на страничната защита и да има следните конструктивни характеристики: 1.4.2.1. за превозни средства от категории N 2 и О 3 — външната и предната стена на вертикалния компонент да се разполагат назад на не по-малко от 50 mm и да бъдат огънати навътре на 100 mm; 1.4.2.2. за превозни средства от категории N 3 и О 4 — външната и предната стена на вертикалния компонент да се разполагат назад на не по-малко от 100 mm и да бъдат огънати навътре на 100 mm; 1.4.3. За моторно превозно средство, при което размерът 300 mm, определен в т. 1.4.1.1, попада в кабината, страничната защита трябва да бъде конструирана така, че да достига стените на кабината, като при необходимост се допуска да бъде огънат под ъгъл не по-голям от 45 °. В случая на кабини с окачване или накланящи се кабини се допуска разстояние до 100 mm между предния край на страничната защита и командното табло на кабината, като не се прилагат разпоредбите на ал. 1.4.2.2. 1.4.4. За моторно превозно средство, при което размерът 300 mm, определен в т. 1.4.1.1, попада зад кабината, а страничната защита е удължена напред по решение на производителя, както е показано в т. 1.4.3, трябва да се спазват разпоредбите на т. 1.4.3. 1.5. По отношение на задния край на страничната защита се спазват следните изисквания: 1.5.1. задният край на страничната защита да бъде разположен на разстояние не по-голямо от 300 mm пред вертикалната напречна равнина, допирателна до предната част от гумата на колелото, разположено непосредствено зад предпазителя; 1.5.2. за задния край на страничната защита не се изисква наличие на вертикален елемент. 1.6. Разстоянието между която и да е от точките от долния край на страничната защита и земята трябва да бъде не по-голямо от 550 mm. 1.7. Горният край на страничната защита трябва да бъде на разстояние не по-голямо от 350 mm под частта от конструкцията на моторното превозно средство, пресичаща или допираща се до вертикалната равнина, допирателна до външната повърхност на гумите (без да се взима предвид издуването им в непосредствена близост до пътя), с изключение на следните случаи: 1.7.1. когато вертикалната равнина по т. 1.7 не пресича конструкцията на превозното средство, горният край на страничната защита трябва да бъде или на нивото на платформата, носеща товара, или на разстояние 950 mm от повърхността на пътя (избира се по-малкото от двете разстояния); 1.7.2. когато вертикалната равнина по т. 1.7 пресича конструкцията на превозното средство на височина, по-голяма от 1,3 m над земята, горният край на страничната защита трябва да бъде на разстояние не по-малко от 950 mm от повърхността на пътя. 1.7.3. Горният край на страничната защита за превозно средство, което е проектирано и конструирано (а не само приспособено) за превоз на контейнери или е със сменяема каросерия, трябва да бъде в съответствие с изискванията по т. 1.7.1 и 1.7.2, като контейнерът или каросерията се считат като част от превозното средство. 1.8. Страничните защити трябва да бъдат достатъчно недеформируеми и надеждно закрепени така, че да не се разхлабват вследствие на вибрациите при нормална експлоатация на превозното средство и (с изключение на частите, изброени в т. 1.10) да бъдат изработени от метал или друг подходящ материал. 1.9. Страничната защита трябва да издържа на въздействието на хоризонтална статична сила от 1 kN, приложена перпендикулярно във всяка част от центъра на външната му повърхност чрез бутало с кръгла и гладка повърхност и с диаметър 220 ± 10 mm. Допустимото огъване е не по-голямо от 30 mm за крайната задна част от 250 mm на страничната защита и не по-голямо от 150 mm за останалата част от страничната защита. 1.9.1. Съответствието с изискванията по т. 1.9 може да се провери чрез изчисления. 1.10. Допуска се неподвижно закрепените към превозното средство компоненти, като акумулаторни батерии, резервоари за сгъстен въздух, резервоари за гориво, светлини, светлоотразители, резервни колела и кутии за инструменти, да бъдат вградени в страничната защита, при условие че отговарят на изискванията на тази наредба по отношение на размерите. По отношение на разстоянията между тези компоненти и страничната защита се прилагат разпоредбите на т. 1.2. 1.11. Към страничната защита не трябва да се прикрепват компоненти и възли от спирачната уредба, тръбопроводи за въздух и течности. Чл. 4. Заявителят предоставя на техническата служба превозно средство, което е представително за типа, за който се иска одобряване. Чл. 5. (1) В срок до един месец от предоставяне от заявителя на техническо досие с изпълнени процедури за одобряване типа на ПС по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация съгласно глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета изпълнителният директор на ИА„АА“ издава сертификат за одобряване на типа. (2) Сертификатът за одобряване типа на ПС по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация се издава по образец (приложение № 2). Чл. 6. Изпълнителният директор на ИА „АА“ не може да откаже издаване на сертификат по чл. 5, ал. 1 на основания, свързани с монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация, ако те отговарят на изискванията на тази наредба. Чл. 7. Отказът да се издаде сертификат по чл. 5, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Чл. 8. (1) За всеки одобрен тип превозно средство по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва съответно „76/756“ и „97/28“. (2) За различните одобрени типове превозни средства се издават различни номера. Чл. 9. (1) Производителят писмено уведомява изпълнителния директор на ИА „АА“ за всички изменения на типа на превозното средство по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация. Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 Категории и типове превозни средства Част А Категории1 превозни средства За целите на част А изразът “максимална маса” означава “технически допустима максимална маса”, определена в т. 2.8 от приложение № 2. 1. Категория М: Типовете каросерия и кодификацията, отнасяща се до моторни превозни средства от категория M, са определени в част B. 2. Категория N: В случай на теглещо превозно средство, проектирано към него да бъде прикачено полуремарке или ремарке с централна ос, масата, която се взема предвид за класифициране на превозното средство, е масата на теглещото превозно средство в движение, увеличена с масата, съответстваща на максималния статичен вертикален товар, предавана върху теглещото превозно средство от полуремаркето или ремаркето с централна ос, и където е приложимо— с максималната маса на товара на теглещото превозно средство. Типовете каросерия и кодификацията, отнасяща се до моторни превозни средства от категория N, са определени в част B. 3. Категория О. Ремаркета (вкл. полуремаркета): В случай на полуремарке или ремарке с централна ос максималната маса, която се взема предвид за класифициране на ремаркето, съответства на статичния вертикален товар, предаван към пътя от оста или осите на полуремаркето или ремаркето с централна ос, когато е прикачено с теглещото превозно средство и носи своя максимален товар. Типовете каросерия и кодификацията, отнасяща се за превозни средства от категория O, са определени в част В. 4. Моторни превозни средства с повишена проходимост от категория (G). Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6. от Закона за движението по пътищата “категория G—моторни превозни средства с характеристики на моторните превозни средства от категория M или N и с повишена проходимост”: 4.1. Моторните превозните средства от категория N1 с максимална маса, която не надвишава два тона, и моторни превозни средства от категория М1 за нуждите на типовото одобрение се приемат за моторни превозни средства с повишена проходимост, ако имат: • най-малко една предна ос и най-малко една задна ос, проектирани да бъдат задвижвани едновременно, вкл. моторни превозни средства, при които задвижването на една от осите може да бъде изключено; • най-малко един блокиращ диференциал или най-малко един механизъм, имащ подобен ефект, и ако могат да изкачват 30 % наклон без ремаркета. Освен на посочените изисквания те трябва да отговарят най-малко на пет от следните шест изисквания: • предният ъгъл на проходимост трябва да бъде най-малко 25 °; • задният ъгъл на проходимост трябва да бъде най-малко 20 °; • ъгълът на надлъжна проходимост трябва да бъде най-малко 20 °; • просветът под предната ос трябва да бъде най-малко 180 mm; • просветът под задната ос трябва да бъде най-малко 180 mm; 1 Категориите превозни средства и техните означения са в съответствие с чл. 149 от Закона за движението по пътищата. • просветът между осите трябва да бъде най-малко 200 mm. 4.2. Моторните превозни средства от категория N1 с максимална маса, надвишаваща два тона, или от категории N2, M 2 или M 3 с максимална маса, ненадвишаваща 12 тона, се считат за моторни превозни средства с повишена проходимост, ако всичките им колела могат да бъдат задвижвани едновременно, включително и моторни превозни средства, при които задвижването на една ос може да бъде изключено, или ако отговарят на следните три изисквания: • най-малко една предна ос и най-малко една задна ос, проектирани да бъдат задвижвани едновременно, включително моторни превозни средства, при които задвижването на една ос може да бъде изключено; • има най-малко един блокиращ диференциал или най-малко един механизъм, имащ подобен ефект; • могат да изкачват наклон от 25 % без ремаркета. 4.3. Моторните превозни средства от категория М3 с максимална маса, надвишаваща 12 тона, или от категория N3 се считат за моторни превозни средства с повишена проходимост, ако всичките им колела могат да бъдат задвижвани едновременно, включително и моторни превозни средства, при които задвижването на една ос може да бъде изключено, или ако отговарят на следните изисквания: • поне половината от колелата са задвижвани; • има най-малко един блокиращ диференциал или най-малко един механизъм, имащ подобен ефект; • могат да изкачват наклон от 25 % без ремарке. Освен на посочените изисквания те трябва да отговарят най-малко на четири от следните шест изисквания: • предният ъгъл на проходимост трябва да бъде най-малко 25°; • задният ъгъл на проходимост трябва да бъде най-малко 25°; • ъгълът на надлъжна проходимост трябва да бъде най-малко 25°; • просветът под предната ос трябва да бъде най-малко 250 mm; • просветът под задната ос трябва да бъде най-малко 250 mm; • просветът между осите трябва да бъде най-малко 300 mm. 4.4. Условия за натоварване и контрол: 4.4.1. Моторните превозни средства от категория N1 с максимална маса, която не надхвърля два тона, и моторни превозни средства от категория M1 трябва да бъдат в движение с охлаждаща течност, масло, гориво, инструменти, резервно колело и водач2 . 4.4.2. Моторните превозните средства, различни от тези, посочени в 4.4.1, трябва да бъдат натоварени до технически допустима максимална маса, посочена от производителя. 4.4.3. Способността да изкачва изисквания наклон (25 и 30 %) се проверява чрез обикновено изчисление. В изключителни случаи техническата служба може да поиска превозното средство от разглеждания тип да бъде представено за реални изпитвания. 4.4.4. Когато се измерват преден и заден ъгъл на проходимост и ъглите на надлъжна проходимост, не се отчитат нискоразположените защитни устройства. 4.5. Дефиниция за просвет3: 2 Виж бележка xviii от приложение № 2. 3 За дефинициите виж бележки xiii, xv и xvii от приложение № 2. 4.5.1. “Просвет между осите” означава най-късото разстояние между равнината на пътя и най-ниската неподвижна точка на превозното средство. Многоосовите независими окачвания се считат за едноосови. 4.5.2. “Просвет за ос” е разстоянието между равнината на пътя и най-високата точка на дъгата на окръжността, минаваща през центъра на вертикалните повърхности на гумата на колелата на една ос (вътрешните колела, при сдвоени гуми) и допирателната към най-ниската неподвижна точка между колелата на превозното средство. Не може нито една неподвижна точка на превозното средство да попада в защрихованата част на чертежа. В случаи, в които има повече оси, просветът на отделните оси се посочва по реда на тяхното подреждане, например 280/250/250. 4.6. Комбинирано обозначаване Символът “G” може да бъде комбиниран със символ “М” или със символ “N”. Например моторно превозно средство от категория N1, което е проектирано да е с повишена проходимост, трябва да бъде обозначено като N1G. 5. “Превозни средства със специално предназначение” са превозни средства от категории M, N или O за превоз на пътници или товари и за изпълнение на специални функции, за което са необходими специално оформление на каросерията и/или оборудването: 5.1. “Къмпинг-автомобил” е моторно превозно средство със специално предназначение от категория M, конструирано така, че да включва жилищно помещение, което съдържа най-малко следното оборудване: • седалки и маса; • място за спане, което може да бъде образувано от седалките; • кухненско обзавеждане; • обзавеждане за съхранение на багаж. Това оборудване трябва да бъде неподвижно закрепено към жилищното помещение; масата може да бъде проектирана така, че лесно да се прибира. 5.2. “Бронирано превозно средство” е превозно средство, предназначено за защита на превозваните пътници и/или товари и съответстващо на изискванията за защита от куршуми. 5.3. “Линейка” е моторно превозно средство от категория М, предвидено за транспортиране на болни или пострадали хора и имащо специално оборудване за тази цел. 5.4. “Катафалка” е моторно превозно средство от категория М, предвидено за транспортиране на починали хора и имащо специално оборудване за целта. 5.5. “Къмпинг-ремарке (каравана)” 4 . 4 Виж БДС ISO 3833—2001, понятие 3.2.1.3. 5.6. “Автокран” е моторно превозно средство със специално предназначение от категория N3, което не е приспособено за превоз на товари, снабдено е с кранова уредба, чийто товарен момент на повдигане е равен на или по-голям от 400 kNm. 5.7. “Друго превозно средство със специално предназначение” е превозно средство, както е дефинирано в т. 5, с изключение на тези, посочени в т. от 5.1—5.6. Кодификациите, отнасящи се до превозни средства със специално предназначение, са дефинирани в част В на приложението. Част Б Тип превозно средство 1. Тип на ПС: а) за целите на категория М1: • превозни средства от един “тип” са тези, за които са еднакви най-малко следните съществени характеристики: —производител; —обозначаване на типа от производителя; —съществени характеристики на конструкцията и дизайна: шаси/подов панел (явни и фундаментални разлики); двигател (с вътрешно горене/електрически/хибриден); б) за целите на категории М2 и М 3: • превозни средства от един “тип” са тези, за които са еднакви най-малко следните съществени характеристики: —производител; —обозначаване на типа от производителя; —категория; —съществени характеристики на конструкцията и дизайна: шаси/самоносеща каросерия, един/два етажа, неподвижно/съчленено (явни и фундаментални разлики); брой на осите; двигател (с вътрешно горене/електрически/хибриден); в) за целите на категории N1, N 2 и N 3: • превозни средства от един “тип” са тези, за които са еднакви най-малко следните съществени характеристики: —производител; —обозначаване на типа от производителя; —категория; —съществени характеристики на конструкцията и дизайна: шаси/ подов панел (явни и фундаментални разлики); брой на осите; —двигател (с вътрешно горене/електрически/ хибриден); г) за целите на категории O1, O2, O3 и O4 : • превозни средства от един “тип” са тези, за които са еднакви най-малко следните съществени характеристики: —производител; —обозначаване на типа от производителя; —категория; —съществени характеристики на конструкцията и дизайна: шаси/самоносеща каросерия (явни и фундаментални разлики); брой на осите; ремарке с теглич/полуремарке/ ремарке с централна ос; тип на спирачната уредба (т.е. без спирачки/ инерционна/силова). 2. Вариант на тип ПС: а) за целите на категория М1: • “Вариант” на превозни средства от един тип: тези, за които са еднакви най-малко следните съществени характеристики: —вид на каросерията (например седан, хечбек, купе, кабриолет, комби, универсално превозно средство); —двигател: принцип на работа, както в точка 3.2.1.1 от приложение № 3; брой и разположение на цилиндрите; разликата в мощността е повече от 30% (най-високата е повече от 1,3 пъти от най-ниската); разликата в обема на двигателя, по-голяма от 20 % (най-големият е повече от 1,2 пъти от най-ниския); —задвижващи оси (брой, местоположение, взаимно свързване); —управляеми оси (брой и местоположение); б) за целите на категории М2 и М3 : • “Вариант” на превозни средства от един тип: тези, за които са еднакви най-малко следните съществени характеристики: —клас (само за комплектовани превозни средства); —степен на завършеност (т.е. комплектовано/ некомплектовано); —двигател: принцип на работа, както в точка 3.2.1.1 от приложение № 3; брой и разположение на цилиндрите; разлики в мощността, по-големи от 50% (най-високата е повече от 1,5 пъти от най-ниската); разлики в обема, по-големи от 50% (най-високата е не повече от 1,5 пъти от най-ниската); местоположение (отпред, по средата, отзад); —разлики в технически допустимата максимална маса, по-големи от 20 % (най-високата е повече от 1,2 пъти от най-ниската); —задвижващи оси (брой, местоположение, взаимно свързване); —управляеми оси (брой и местоположение); в) за целите на категории N1, N 2 и N3: • “Вариант” на превозни средства от един тип: тези, за които са еднакви най-малко следните съществени характеристики: —конструкция на каросерията (товарен автомобил с платформа, самосвал, цистерна, седлови влекач) (само за комплектовани превозни средства); —степен на завършеност (комплектовано/некомплектовано); —двигател: принцип на работа, както в точка 3.2.1.1 от приложение № 3; брой и разположение на цилиндрите; разлики в мощността, по-големи от 50 % (най-високата е повече от 1,5 пъти от най-ниската); разлики в обема, по-големи от 50 % (най-високата е повече от 1,5 пъти от най-ниската); —разлики в технически допустимата максимална маса, по-големи от 20 %(най-високата е повече от 1,2 пъти от най-ниската); —задвижващи оси (брой, местоположение, взаимно свързване); —управляеми оси (брой и местоположение); г) за целите на категории O1, O2, O3, и O4 : • “Вариант” на превозни средства от един тип: тези, за които са еднакви най-малко следните съществени характеристики: —степен на завършеност ( т.е. комплектовано/ некомплектовано); —вид на каросерията (каравана/платформа/цистерна) (само за комплектовани/ напълно комплектовани превозни средства); —разлики в технически допустима максимална маса, по-големи от 20 % (най-високата е 1,2 пъти повече от най-ниската); —управляеми оси (брой и местоположение). 3. Версия на вариант на тип ПС: а) за целите на категория М1: • “Версия” на даден вариант са превозни средства, които се състоят от комбинация от данни, описани в техническото досие и отговарящи на изискванията по приложение № 8. Различни показатели по следните параметри не могат да бъдат комбинирани в една версия: —технически допустима максимална маса; —мощност на двигателя; —максимална ефективна мощност; —тип предавателна кутия и брой на предавките; —максимален брой места за сядане, както е определено в част В на това приложение; б) за целите на категории М2, М3, N 1, N 2 и N3: • “Версия” на даден вариант са превозни средства, които се състоят от комбинация от данни, описани в техническото досие и отговарящи на изискванията по приложение № 8; в) за целите на категории O1, O2, O3 и O4 : • Версия” на даден вариант е превозно средство, което се състои от комбинация от данни, показани в техническото досие. 4. За всички категории Пълната идентификация на превозното средство по обозначенията на типа, варианта и версията трябва да бъде съвместима с точното определение на всички технически характеристики, изисквани, за да бъде превозното средство пуснато в движение. Част В Тип на каросерията (само за комплектовани/ напълно комплектовани превозни средства) Типът на каросерията в приложение № 2, приложение № 3, част 1, т. 9.1 и приложение № 9, т. 37 се попълва съгласно следната кодификация: 1. Леки автомобили (М1) АА Седан—определението по термин No 3.1.1.1 от БДС ISO 3833-2001, но включва също и превозни средства с повече от четири странични прозореца АВ Задна врата (Хечбег)—Седан (АА) с врата в задния край на превозното средство АС Комби—определението по термин No 3.1.1.4 на БДС ISO 3833-2001 AD Купе—определението по термин No 3.1.1.5 на БДС ISO 3833-2001 AE Кабриолет—определението по термин No 3.1.1.6 на БДС ISO 3833-2001 AF Универсално превозно средство—моторно превозно средство, различно от посочените в АА до AE, предвидено за превоз на пътници и техния багаж или товари в едно отделение, ако такова превозно средство съответства на следните две изисквания: (а) Броят на местата за сядане без мястото на водача е не повече от шест. “Място за сядане” се разбира, когато превозното средство е снабдено с “достъпни” устройства за закрепване на седалките. “Достъпни” са тези устройства за закрепване, които могат да бъдат използвани. С цел да предотврати възможността устройствата да бъдат “достъпни” производителят трябва физически да предотврати тяхното използване. Например чрез поставяне на покриващи плоскости върху тях или чрез инсталиране на подобни постоянни приспособления, които не могат да бъдат премахнати чрез използване на обикновени инструменти; и (б) P—(M + N × 68) > N × 68, където: P е технически допустимата максимална маса, в kg; M = масата в състояние, подготвено за движение, в kg; N = броят на местата за сядане без мястото на водача Това превозно средство не се счита за превозно средство от категория М1. 2. Моторни превозни средства от категории M2 и M 3 Превозни средства от клас I CA Едноетажен CB Двуетажен CC Съчленен едноетажен CD Съчленен двуетажен CE Едноетажен с нисък под CF Двуетажен с нисък под CG Съчленен едноетажен с нисък под CH Съчленен двуетажен с нисък под Превозни средства от клас II CI Едноетажен CJ Двуетажен CK Съчленен едноетажен CL Съчленен двуетажен CM Едноетажен с нисък под CN Двуетажен с нисък под CO Съчленен едноетажен с нисък под CP Съчленен двуетажен с нисък под Превозни средства от клас III CQ Едноетажен CR Двуетажен CS Съчленен едноетажен CT Съчленен двуетажен Превозни средства от клас A CU Едноетажен CV Едноетажен с нисък под Превозни средства от клас B CW Едноетажен 3. Моторни превозни средства от категория N BA Товарен автомобил: определение; BB Товарен автомобил с кабина, съставяща едно цяло с каросерията (фургон); BC Седлови влекач; BD Влекач за теглене на ремаркета. Ако превозно средство, определено като BB с технически допустима максимална маса не повече от 3500 kg: има повече от шест места за сядане без мястото на водача или изпълнява следните две условия: а) броят на местата за сядане без мястото на водача са не повече от шест, и б) P—(M + N × 68) І N × 68, такова превозно средство не е от категория N. Ако превозното средство, определено като BA, BB с технически допустима максимална маса над 3500 kg, BC или BD изпълнява поне едно от следните условия: а) броят на местата за сядане без мястото на водача са не повече от осем, и б) P—(M + N × 68) І N × 68, такова превозно средство не е от категория N. 4. Превозни средства от категория O DA Полуремарке; DB Ремарке с теглич; DC Ремарке с централна ос. 5. Превозни средства със специално предназначение SA Къмпинг-автомобил Виж част А, т. 5.1; SB Бронирано превозно средство Виж част А т. 5.2; SC Линейка Виж част А, т. 5.3; SD Катафалка Виж част А, т. 5.4; SE Къмпинг-ремарке Виж част А, т. 5.5; SF Автокран Виж част А, т. 5.6; SG Други превозни средства със специално предназначение Виж част А, т. 5.7 Приложение № 3 към чл. 11 ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ 1. Техническите изисквания са тези, които са предвидени в точки 2.2.2 до 2.2.5.2, 5 и 6 и приложения 3 до 9 към Правило № 48 на ИКЕ на ООН, което обединява следните документи: —серия 01 от поправки, включително корекции (1 ), —корекция 2 към серия 01 от поправки (2), —допълнение 1 към серия 01 от поправки, включително корекциите към серия 01 от поправки и корекция 1 към преработка 1 на Правило № 48 (3), —корекция 4 към серия 01 от поправки (4), с изключение на това, че: 1.1. Точка 2.4 трябва да се разбира, както следва: "Ненатоварено превозно средство" е превозно средство в работно състояние съгласно т. 2.6 от приложение № 1 на наредбата, но без водач. 1.2. Препратката в бележката под линия (2) в т. 2.7.24 и съответстващата є бележка под линия се заличават. 1.3. Споменатият в т. 5.19.1 термин "формуляр за съобщение (т. 10.1 от Приложение I)" следва да се разбира като "удостоверение за типово одобряване (т. 5.1 от допълнението към приложение № 2 на наредбата)". 1.4. В бележката под линия (4) към т. 6.2.9, въведена с документа за справка (3), "договарящите страни по съответните правила" следва да се разбира като "държавите членки". 1.5. В т. 6.14.2, 6.15.2, 6.16.2 и 6.17.2 Правило № 3 следва да се разбира като Наредба № 114 от 2004 г. за одобряване типа на светлоотражателите на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 56 от 2004 г.) (Директива 76/757/ЕИО). (1) E/ECE/324 E/ECE/TRANS/505 (2) E/ECE/324 E/ECE/TRANS/505 (3) E/ECE/324 E/ECE/TRANS/505 (4) E/ECE/324 E/ECE/TRANS/505 Rev. 1/Add. 47/Rev. 1 Rev. 1/Add. 47/Rev. 1/Corr. 1 Rev. 1/Add. 47/Rev. 1/Amend. 1 Rev. 1/Add. 47/Rev. 1/Corr. 2 ВЕСТНИК С Т Р . 27 1.6. Препратката в бележката под линия (5) в т. 6.19 и съответстващата є бележка под линия се заличават. 1.7. Бележка под линия (1) в приложение № 5 трябва да се разбира, както следва: "За определенията на категориите виж приложение № 1, част А, на Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение II А на Директива 70/156/ЕИО)." 2. Без да се нарушават изискванията на чл. 17, в частност ал. 1, т. 2, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, изискванията на приложението и някои изисквания в някои от отделните наредби, се забранява монтирането на каквото и да е друго светлинно или светлинно-сигнално устройство, различно от устройствата, определени в т. 2.7.1 до 2.7.24 на посочените в т. 1 документи.