НАРЕДБА № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда

НАРЕДБА № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (Обн. ДВ бр. 46/1992; изм. и доп. ДВ бр. 46/1994, бр. 89/1996, бр. 101/1996, бр. 101/1997, бр. 20/1999) НАРЕДБА Ме 7 от 25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда Чл. 1. С тази наредба се определят задължителните изисквания и норми за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащата й територия и редът за определяне на хигиенно-защитни зони. Чл. 2. (1) Хигиенно-защитна зона е територията между източниците, които отделят вредности в околната среда (обекти, съоръжения и инсталации), и границата на жилищната зона на населените места, курортните и излетните комплекси, както и предприятията и складовите бази от хранителната промишленост за обектите по приложение № 1. (2) Хигиенно-защитна зона за обектите, разположени в жилищната зона на населените места, е територията между източника на вредност в околната среда (обекти, съоръжения, инсталации) и конкретният обект, подлежащ на здравна защита (жилищна, здравна, учебна, детска или обществена сграда, терен за отдих и спорт и други аналогични). (3) Хигиенно-защитните зони за открити разпределителни устройства и електропроводи са посочени в приложение № 2. Чл. 3. Производствените и стопанските дейности в зависимост от отделяните вредности и технологията на производствените процеси се обособяват, както следва: 1. Г група с хигиенно-защитна зона най-малко 3000 м; 2. И група с хигиенно-защитна зона най-малко 2000 м; 3. Ш група с хигиенно-защитна зона най-малко 1000 м; 4. ТУ група с хигиенно-защитна зона най-малко 500 м; 5. У група с хигиенно-защитна зона най-малко 300 м; 6. МТ група с хигиенно-защитна зона най-малко 100 м; 7. УИ група с хигиенно-защитна зона най-малко 50 м. Чл. 4. (1) Хигиенно-защитните зони на производства, които не са посочени в приложение № 1, както и намалението или увеличението им се определят от Министерството на здравеопазването (МЗ) въз основа на комплексна екологична експертиза със здравна оценка или изготвена оценка за въздействието върху околната среда, изясняваща здравно-хигиенните аспекти на местоположението и становище на регионалната хигиенноепидемиологична инспекция. (3) Разположението на обектите в жилищната зона се съгласува с регионалните хигиенно-епидемиологични инспекции след решение на експертния съвет по предварителния санитарен контрол на ХЕИ. Чл. 5. В промишлените зони на населените места и селскостопанските дворове видовете производствени и стопански дейности се групират по отрасли, при които не трябва да се създават условия за взаимно неблагоприятно влияние и натоварване на средата с вредности. Чл. 5а. Обектите с обслужващи дейности, разположени в жилищната зона, не трябва да отделят вредности в околната жилищна среда над допустимите санитарно-хигиенни норми. Чл. 6. Хигиенно-защитните зони за специфични производствени или други дейности се определят, както следва: 1. за строителство, реконструкция, модернизация или разширение на топлоелектрически, водноелектрически и отоплителни централи, циментови заводи, химични, металургични и металообработващи и миннодобивни комбинати или група от големи промишлени предприятия и такива, свързани с трансфер на технологии на база опасни химични вещества и други вредни фактори, които представляват здравен риск — за всеки конкретен случай от МЗ съгласувано с Министерството на околната среда (МОС) и Министерството на териториалното развитие и строителството; 2. за научноизследователски и научно-производствени институти, конструкторски бюра, бази за техническо развитие, учебно-производствени корпуси, централни заводски лаборатории и други обекти, които имат в състава си работилници и полупроизводствени експериментални съоръжения и технологии (включително и производства на нулеви серии) - за всеки конкретен случай от органите на държавния санитарен контрол; 3. за атомни централи и предприятия, сгради и съоръжения, където се използват радиоактивни вещества — от Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия при Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели и се съгласуват с МЗ по реда, определен в Закона за използване на атомната енергия за мирни цели (ДВ, бр. 79 от 1985 г.) и Наредба № 0-35 за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения на МЗ и МВР (ДВ, бр. 60 от 1974 г.); 4. за радиопредавателни станции, телевизионни центрове, ретранслатори и радиолокационни станции - от МЗ по реда, определен в Наредба № 9 за пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти на МЗ и МОС (ДВ, бр. 35 от 1991 г.); 5. за летища - при спазване на изискванията за пределно допустимите нива на шума в селищната среда; 6. за предприятия за производство и съхранение на опасни химични вещества (токсични и взривни), оръжия и боеприпаси и за различни дейности с тях - от органите на МВР и Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии при Министерския съвет; 7. за пречиствателни съоръжения за отпадъчни води освен цитираните в приложение № 1—по реда, определен в Норми за проектиране на канализационни системи, публикувани в кн. 9 и 10 от 1989 г. на Бюлетина за строителство и архитектура, издание на Министерството на териториалното развитие и строителството. Чл. 7. При пробивно-взривни дейности размерите на опасните зони от действието на въздушно-ударната вълна и поразяването от скални парчета не може да обхващат повече от 50 на сто от широчината на хигиенно-защитната зона спрямо населените места. Чл. 8. Месторазположението на стопански сгради за животни и птици и обемът на животновъдната дейност в парцели в жилищните зони на населените места се определят от съответните специализирани общински служби съгласувано с регионалните ветеринарно-медицински служби, а за парцели извън жилищните зони—и с органите на държавния санитарен контрол, Чл. 9. Територията на хигиенно-защитните 30- ни трябва да бъде благоустроена и максимално озеленена с подходяща по вид растителност, устойчива на въздействието на вредности. Чл. 10, Забранява се строителство на жилищни сгради и общежития в определените хигиеннозащитни зони. Заключителни разпоредби 5 1. Наредбата се издава на основание чл. 20 от Закона за народното здраве и отменя Наредба Ме 6 за хигиенните изисквания за производствените и обслужващите дейности и минималните хигиеннозащитни зони на МНЗ (обн., ДВ, бр. 67 от 1983 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1987 г.). 8 2. Наредбата е съгласувана с Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството, Министерството на околната среда, Министерството на индустрията и търговията, Министерството на земеделието, Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи. Министър: Н. Василев Приложение Ме 1 към чл. 4и чл. 6 ВИДОВЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ И ОБСЛУЖВАЩИ ДЕЙНОСТИ Химични производства /. Хигиенно-защитна зона - 3000 м 1. Производства на свързания азот и азотни торове, свързани с отделянето на азотни окиси (азотна киселина и др.). 2. Химична преработка на каменни въглища (коксуване, разделяне на продуктите). 3. Производство на флуорни съединения (флуороводородна киселина, флуор и соли на флуора). 4. Производство на серовъглерод. 5. Производство на хлор и натриева основа чрез електролиза. 6. Производство на хлорорггнични съединения чрез хлориране и хидрохлориране (винилхлорид и поливинилхлорид, дихлоретан, епихлорхидрин, хлоропренов каучук и др.). 7. Производство на епоксидни смоли. 8. Производство на изкуствени влакна и целоан. 9. Преработка на нефт и нефтопродукти. 10. Производство на сярна киселина, олеум и серни окиси. 11. Производство на суперфосфат при наличие на цех за сярна киселина. 12. Производство на целулоза и полуцелулоза. ПИ. Хигиенно-защитна зона -- 2000 м 13. Производство на газ (светилен, генераторен) от отпадни и природни продукти - въглища, торф, мазут, градски отпадъци и др. - над 50 000 м3/час. 14. Производство на препарати за растителна защита. 15. Производства на свързания азот и азотни торове, несвързани с отделянето на азотни окиси (амониева, калиева, натриева, калциева селитра, амоняк, карбамид и др.). 16. Производство на пикринова и фосфорна киселина. 17. Производство на битум, катран, гудрон, полугудрон и други продукти от отпадъците при дестилацията на каменни въглища, нефт и дървесна смола. 18. Производство на хромови и оловни минерални пигменти (оловна глеч, миниум, фрита), хромов анхидрид и соли на хромовата киселина. 111. Хигиенно-защитна зона - 1000 м 19. Производство на полупродукти за синтез на багрила за бояджийската промишленост (анилин, нитробензол, нитроанилин, хлорбензол, нитрохлорбензол, фенол, бета-нафтол, хаш-киселина, пери-киселина, фталов анхидрид, антрахинон и др.). 20. Производство на сажди и газосиликати. 21. Преработване на природен и нефтен газ; компресорни станции по трасето на газопроводите. 22. Производство на газ (светилен, генераторен) от отпадни и природни продукти - въглища, торф, мазут, градски отпадъци и др. - с капацитет 25 000 - 50 000 м)3/час. 23. Производство на амоняк от суровина природен газ. 24. Производство на метанол от природен газ. 25. Производство на калцинирана сода по амонячния метод. 26. Самостоятелно производство на хлоропренов каучук (без собствено производство на хлор). 27. Производства, свързани с отделянето на арсен и неорганичните му съединения. 28. Производства, свързани с отделянето на циановодород и неговите производни. 29. Производство на калциев карбид. 30. Производство на ацетилен от калциев карбид или въглеводородни газове. 31. Производство на нефтен газ в количество над 5000 м3/час. 32. Производство на суперфосфат при липса на цех за сярна киселина. 33. Производство на троен суперфосфат и натриев триполифосфат. 34. Химична преработка на горливи шисти. 35. Производство на солна киселина. 36. Производство на аминоенантова киселина. 37. Производство на ацеталдехид и алкилбензоли. 38. Производство на диметилтерефталат. 39. Производство на катализатори. 40. Производство на жълт и червен фосфор. 41. Производство на бром и железен бромид. 42. Производство на серни органични бои (сярно черно и др.). 43. Производство на натриев нитрит, хидразинсулфат, тионилхлорид, амониев карбонат и амониев бикарбонат. 44. Производство на диметилформамид. 45. Химична преработка на торф. 46. Производство на продукти и полупродукти за синтетични полимерни материали и за органичен синтез (метилметакрилат, ацетонцианхидрин, диметилтерефталат, капролактам и др.). 47. Производство на синтетични лекарствени препарати. 48. Производство на порофори. 49. Производство на азбестсъдържащи изделия. 50. Производство и преработка на естествени смоли и техните остатъци (каменовъглена смола, колофон и др.). 51. Производство на фуражни дрожди и фурфурол от растителни отпадъци чрез хидролиза. 52. Производство на катран и течни продукти чрез суха дестилация на дървесина (метанол, оцетна киселина, терпентинови масла, ацетон, креозот и др.). 53. Производство на бензол. 54. Производство на синтетичен глицерин. 55. Производство на синтетичен каучук. 56. Производство на амонячна вода и изграждане на складове за амоняк с обем на единичен резервоар над 500 м3. ТП”. Хигиеннозащитна зона -- 500 м 57. Производство на фенолалдехидни и други синтетични смоли в количества над 300 т/год. 58. Производство на синтетични влакна: полиамидни (капрон, найлон, видлон), полиестерни (лавсан, ямболен), полипропиленови, полиакрилнитрилни (ПАН, Булана), поливинилхлоридни (хлорин). 59. Производство на полиетилен и полипропилен. 60. Производство на синтетичен камфор по изомеризационния метод. 61. Производство на нефтен газ в количество 1000 - 5000 м3/час. 62. Производство на газ (светилен, генераторен) от отпадни и природни продукти - въглища, торф, мазут, градски отпадъци и др. - с капацитет от 5000 до 25 000 м3/час. 63. Производство на толуол, ксилоли, нафтоли, крезоли, антрацен, фенантрен, акридин, карбазол. 64. Производство на органични реактиви. 65. Производство на биологично активни препарати. 66. Производство на пластмаси от целулозни естери. 67. Производство на бариев хлорид с използване на сероводород. 68. Производство на технически мазнини (с получаване на водород по неелектролизен начин). 69. Производство на ултрамарин. 70. Производство на корунд. 71. Производство на изкуствени кожи с прилагане на летливи органични разтворители. 72. Производство на естери. 73. Производство на амонячна вода и изграждане на складове за амоняк с обем на единичен резервоар до 500 м?3. 74. Производство на продукти на органичния синтез (спирт, етилов етер и др.) и преработка на нефтени газове над 5000 м3/час. 75. Производство на индиго (боя) от всички класове на азотолите и азоамините. 76. Предприятия на анилино-бояджийската промишленост при обща мощност до 2000 т/год. и единични производства, по-малки от 1000 т/год. 77. Производство на фармацевтични препарати чрез биологичен синтез (антибиотици, витамин С, сорбит и препарати за селското стопанство). 78. Производство на мастни синтетични киселини. 79. Производство на никотин. 80. Производство на електроизолационни лакове и на лакови основи в количество п увече от 600 т/год. 81. Производство на гума и регенерация на гума и каучук. 82. Вулканизация на гуми с прилагане на серовъглерод. И. Хигиенно-защитна зона - 300 м 83. Производство на пресови и намотъчни изделия от хартия и тъкани, импрегнирани с фенолалдехидни смоли, в количество над 100 т/год. 84. Производство на ебонит. 85. Производство на пол“стирол и съполимерите на стирола. 86. Производство на различни видове хартия и картон от полуфабрикати (готова целулоза, стари парцали и др.). 87. Производство на фенолалдехидни и други синтетични смоли в количества, по-малки от 300 т/год. 88. Производство на минерални соли с изключение на солите на арсена, хрома и фосфора и комплексна ускоряваща добавка за свръхбързовтвърдяващ се цимент. 89. Производство на пластмаси (карболит, целулоид, бакелит и др.). 90. Производство на изкуствени минерални бои с изключение на хромови и оловни. 91. Производство на прахообразни перилни препарати. 92. Производство на нейоногенни повърхностноактивни вещества. 93. Производство на въгленови изделия за електропромишлеността (четки за електромотори, електроден въглен и др.). 94. Производство на сода каустик по метода на Левинг и по варовия метод. 95. Производство на ацеталдехид по парофазен начин без прилагане на метален живак. 96. Производство на силициевоорганични лакове, смоли и течности. 97. Производство на оцетна киселина. 98. Преработка на флуоропласти. 99. Производство на безир. 100. Производство на лакове: маслени, спиртови, типографски (печатарски), за каучуковата промишленост, изолиращи и др. 101. Производство на епектроизолационни лакове и лакови основи в количество, по-малко от 600 т/год. 102. Производство на пластификатори. 103. Производство на газ (светилен, генераторен) от отпадни и природни продукти - въглища, торф, мазут, градски отпадъци и др., с капацитет до 5000 м?)3/час. 108. Производство на мазнини по контактен способ. 105. Производство на изкуствени кожи на базата на поливинилхлоридни и други смоли без използване на летливи органични разтворители. 106. Производство на изделия от поливинилхлорид: винипласт, пластификат, микропорести сепаратори. 107. Производство на изделия от пенополиуретан. 108. Производство на стъклопласти на базата на епоксидни и ненаситени полиестерни смоли. 109. Производство на сапун над 2000 т/год. 110. Производство на химикали чрез смесване с топлинна обработка. КК. Хигиеннозащитна зона -- 100 м 111. Производство на стиропор. 112. Производство на пресови и намотъчни изделия от хартия и тъкани, импрегнирани с фенолалдехидни смоли, в количество, по-малко от 100 т/год. 113. Производство на нефтен газ в количество до 1000 м)3/час. 114. Производство на минерални естествени бои (креда, охра и др.). 115. Производство на аминопласти (галалит и други белтъчни пластмаси). 116. Производство на глицерин чрез хидролиза на мазнини. 117. Производство на органопрепарати, развъждане бактерии за препарати за третиране на семена и фитохимични производства. 118. Производство на технически мазнини (с получаване на водород чрез електролиза). 119. Производство на сол, смилане и брикетиране на сол. 120. Производство на натриев хипохлорит (белина). 121. Производство на химикали чрез смесване без топлинна обработка (мастила, екстракционни инсталации за етеричномаслени продукти, фумигация с метилбромид и микроелементи, неорганични смеси). 122. Производство на захарин и ванилин. 123. Производство на дъбилни екстракти. 124. Производство на кибрит. 125. Производство на алкалоиди и галенови препарати. „126. Производство на парфюми и билкови чайове. 127. Производство на пресматериали (фенолформалдехидни, карбамид- и меламинформалдехидни, силициевоорганични и др.). 128. Производство на изделия от пластмаси по различен начин: пресоване, щамповане, леене под налягане, екструзия, вакуумформоване и др.). 129. Станция за очистване, измиване и пропарване на цистерни. 130. Производство на сапун в количество, по-малко от 2000 т/год. ИП. Хигиенно-защитна зона - 50 м 131. Производство на фармацевтични калиеви соли (хлориди, карбонати и сулфати); таблетиране и разфасоване на готови лекарствени форми; дестилация на етеричномаслени продукти, козметични кремове, шампоани и пасти за зъби в затворени инсталации. 132. Производство на неорганични реактиви (без употреба на хлор), водоразтворими смазки, миещи средства и композиции в машиностроенето в затворени инсталации. 133. Вулканизация на гуми без употреба на серовъглерод. 134. Производство на въгледвуокис и сух лед. 135. Механична обработка на изделия от пластмаси. 136. Производство на фотохимични изделия (фотоленти, фотографска хартия). 137. Производство на кислород, азот и инертни газове чрез разделяне на атмосферен въздух. 138. Производство на моливи. Металургични, машиностроителни и металообработващи производства Г. Хигиенно-защитна зона - 3000 м 139. Агломериране на руди на черни и цветни метали и пиритни угарки. 140. Добив на цветни метали направо от руди и концентрати (в т.ч. олово, калай, мед и никел) и производство в количество над 2000 т/год. 141. Производство на акумулатори с оловни елементи. 142. Производство на берилий. ИП. Хигиенно-защитна зона - 2000 м 143. Добиване на чугун при общ обем на доменните пещи над 1500 м3. 144. Добив на стомана в количество над 1-000 000 т/год. чрез мартенови пещи и по конверторен начин. 145. Вторична преработка на цветни метали в количество над 3000 т/год. и производства, при които се извършва такава преработка. 146. Производство на кокс. 147. Производство на феросплави. 148. Производство на цветни метали в количество, по-малко от 2000 т/год. 111. Хигиенно-защитна зона - 1000 м 149. Производство на алуминий по електролитен метод от разтворимите съединения на алуминия (алуминиев окис). 150. Добив на чугун при общ обем на доменните пещи до 1500 м3. 151. Добив на стомана от 20 000 до 1 000 000 т/год.; производство на флюси. 152. Производство на магнезий по хлориден начин. 153. Вторична преработка на цветни метали в количество от 1000 до 3000 т/год. и производства, при които се извършва такава преработка; производство на кадмиево-никелови акумулатори. 154. Производство на мляна томасова шлака. 155. Производство на чугунени отливки в количество над 20 000 т/год. и на отливки от цветни метали над 300 т/год. 156. Производство на антимон по пирометалургичен метод. 157. Производство на цинк, мед, никел и кобалт по електролитен метод от водните им разтвори. 158. Бази за взривяване на метални отливки. 159. Химична преработка на руди от редки метали за получаване солите на антимона, бисмута, лития им др. 1”. Хигиеннозащитна зона - 500 м 160. Производство на магнезий (по всички начини освен хлоридния). 161. Производство на тантал и ниобий. 162. Производство и ремонт на кораби, автомобили, локомотиви и вагони. 163. Производство на стоманени отливки от 5000 до 20 000 т/год. в електропещи. 164. Производство на стоманени тръби с термична обработка. 165. Обогатяване на металите по хидрометалургичен начин (чрез флотация). 166. Вторична преработка на цветни метали в количество до 1000 т/год. и производства, при които се извършва такава преработка. И. Хигиеннозащитна зона - 300 м 167. Производство на чугунени отливки в количество от 1000 до 20 000 т/год. и на отливки от цветни метали от 100 до 300 т/год. при електролеене и допустими шумови нива. 168. Производство на изолиран кабел с оловно, пластмасово, лаково, гумено и други покрития. 169. Химична преработка на руди от редки метали за получаване солите на волфрама, кобалта, молибдена, мангана. 170. Производство на прибори с живак (живачни изправители термометри, лампи и др.), други видове акумулатори. 171. Производство на метални глектроди. 172. Производство на котли, емайлирани съдове и метални конструкции. 173. Металообработващи предприятия при производство на чугунени и стоманени отливки от 1000 до 5000 т/год. в електропещи или вагрянки. КТ. Хигиеннозащитна зона - 100 м 174. Производство на машини и прибори за електротехническата промишленост (динамомашини, мотори, трансформатори и др.) при наличие на горещи цехове. 175. Производство на лазерна техника. 176. Металообработващи предприятия при производството на чугунени и стоманени отливки до 1000 т/год. и на отливки от цветни метали до 100 т/год. в електропещи. 177. Производство на неизолиран кабел. 178. Производство на металокерамични, молитокварцови, електротехнически и други изделия; леки изолационни и огнеупорни изделия с двуалуминиев триокис (с леене при 60 - 70 С). КИ. Хигиенно-защитна зона - 50 м 179. Производство на твърди и мъчнотопими сплави без химична обработка на рудите. 180. Металообработващи предприятия с термична обработка, без леярна дейност; цехове (ателиета) за златарска промишленост с малки леярни и заваръчна дейност в помещение. 181. Производство на електротехнически, домакински и други изделия (прибори); цехове за механично обработване на детайли; резервни части и алуминиеви профили. Добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми и нефт ИП. Хигиенно-защитна зона - 2000 м 182. Производство на брикети от дребни въглища и торф. 183. Добив на руди със съдържание на олово, арсен и манган. 184. Хвостохранилища, сгуроотвали, шламохранилища. 185. Открит добив на руди и нерудни изкопаеми чрез взривни работи. Г. Хигиеннозащитна зона -- 1000 м 186. Добив на нефт със съдържание на сяра повече от 0,5 на сто (по тегло). 187. Табани (насипища на земни маси). 188. Хвостохранилища, сгуроотвали, шламохранилища със затревени оградни диги и постоянно овлажнена повърхност. 189. Добив на азбест по открит начин. Г. Хигиенно-защитна зона - 500 м 190. Добив на нефт със съдържание на сяра, по-малко от 0,5 на сто (по тегло). 191. Добив на горливи шисти. 192. Добив на въглища - кафяви, черни, лигнитни и антрацитни., 193. Добив на фосфорити, апатити и пирити без химична обработка. 194. Обогатителни фабрики с мокри процеси на обогатяване. И. Хигиенно-защитна зона - 300 м 195. Подземно извличане на руда с киселини при осигурено незамърсяване на водоизточниците. 196. Добив на нерудни полезни изкопаеми: доломит, магнезит, гудрон и др., по открит начин (без взривяване). 197. Добив на руди от метали и металоиди по открит начин с изключение на рудите на оловото, арсена и мангана. ИТ. Хигиеннозащитна зона -- 100 м 198. Добив на руди, метали и металоиди по шахтен начин с изключение на оловни, арсенови и манганови руди. 199. Добив на торф по фрезерен начин. 200. Добив на каменна готварска сол. Производства на строителната промишленост ПИ. Хигиенно-защитна зона - 2000 м 201. Добив на камък по взривен начин. 202. Производство на азбестоциментови изделия и шиферни плочи. Г. Хигиенно - защитна зона - 1000 м 203. Производство на портландцимент, шлаков портландцимент и пуцоланов цимент в количество до 150 000 т/год.; добив на минерална суровина и промишлено производство на кизелгур над 10 000 т/год. 204. Производство на вар, талк, перлит, магнезит, доломит и шамот с изпичане в шахти и във въртящи се и други пещи. 205. Добив на камък по взривен начин при специални изисквания по отношение на зоната на въздействие съгласно чл. 13 от наредбата. 206. Производство на асфалтобетон, екзокрас, непрокрас, мозайка и трошачно-сортировъчни инсталации за камък и варовик. 207. Обработване на естествен камък със съдържание на кварц. 208. Изпичане на вар в шахтови пещи, инсталации за хидратна вар, сушене на кварцов пясък, добив на минерална суровина и промишлено производство на кизелгур до 10 000 т/год. 1. Хигиенно - защитна зона - 500 м 209. Производство на гипс. 210. Производство на минерална и стъклена вата. 211. Трошачно-миячни и сортировъчни инсталации за камък и варовик при обработка с вода; домостроителни комбинати. И. Хигиенно-защитна зона - 300 м 212. Добив по невзривен начин и промиване на нерудни строителни материали (чакъл, пясък и др.); глинени кариери. 213. Производство на мушама и рубеоид. 214. Производства на алабастър. 215. Производство на тухли при използване на твърдо гориво, полимермрамор (полиестерен камък) и изгаряне на автоклавирани кости за костен порцелан. 216. Бази (станции) за насипване, съхраняване и извозване на цимент и други прахообразни строителни материали. ИТ. Хигиенно-защитна зона - 100 м 217. Производство на изкуствени камъни, бетонови изделия и строителни разтвори. 218. Производство на строителни материали от отпадъци на ТЕЦ. 219. Производство на стъкло. 220. Производство на керамични и огнеупорни изделия. 221. Производство на порцеланови и фаянсови изделия. 222. Обработване на естествен камък (несъдържащ кварц). 223. Производство на тухли при използването на течно гориво. КИ. Хигиенно-защитна зона - 50 м 224. Производство на гипсови изделия. 225. Производство на камъшит, соломит, диферент, абролит и др. 226. Производство на глинени изделия. 227. Производство на сувенир от мрамор. Дървообработващи производства ИП. Хигиеннозащитна зона -- 2000 м 228. Производство на дървени въглища. Ш.. Хигиеннозащитна зона - 1000 м 229. Консервиране на дървесина посредством импрегнация с вещества, отделящи неприятна миризма и отрови. 230. Производство на дървени въглища по ретортен начин. И. Хигиенно -защитна зона - 300 м 231. Производство на дървесновлакнести плоскости (плочи) дърволит, корк и коркови изделия. 232. Производство на дървен материал, шперплат и паркет. И. Хигиенно-защитна зона - 100 м 233. Производство на дървени плавателни съдове. 234. Производство на хвоен екстракт, хлорофило-каротинови пасти и хвойно-витаминни брашна. 235. Производство на мебели и дърводелски изделия. ИП. Хигиенно-защитна зона - 50 м 236. Консервиране на дървесина чрез солеви и водни разтвори (без солите на арсена) или с намазване. 237. Производство на бъчварски изделия с готови дъски. Текстилни производства ПП. Хигиенно-защитна зона - 2000 м 238. Първична обработка на растителни влакна (лен, коноп, памук и др.). Ш!. Хигиеннозащитна зона - 1000 м 239. Импрегнация на тъкани с вещества, съдържащи серовъглерод. 240. Производство на азбестови тъкани и изделия. ТИ”. Хигиеннозащитна зона -- 500 м 241. Непрекъсната импрегнация на тъкани и хартия с маслени, маслено-асфалтови, бакелитови и други лакове с обем на производство над 300 т/год. И. Хигиеннозащитна зона - 300 м 242. Импрегниране и обработване на тъкани (дерматин, гранитол и др.) с химични вещества с изключение на серовъглерод. 243. Апретурно-бояджийски цехове и избелване. 244. Непрекъсната импрегнация на тъкани и хартия с маслени, маслено-асфалтови, бакелитови и други лакове с обем на производството до 300 т/год. импрегниран материал. ИТ. Хигиенно - защитна зона - 100 м 245. Обработка на памук. 246. Изваряване на пашкули. 247. Производство на канапи, въжета и конци (без употреба на азбест). 248. Производство на коприна. 249. Производство на смесени (меланжови) тъкани и прежди. 250. Апретурно-бояджийски цехове и избелване при работа в затворени съоръжения и климатизирани помещения. КИ. Хигиеннозащитна зона - 50 м 251. Производство на прежди и тъкани от памук, лен и вълна без бояджийски и избелващи цехове. 252. Производство на трикотажни изделия и дантели. 253. Производство на килими и изкуствен каракул. 254. Производство на шивашки изделия (конфекция) без работилници за услуги. Производства за преработване на животински продукти /. Хигиеннозащитна зона - 3000 м 255. Преработване на трупове на умрели животни, риби, части от тях и други животински отпадъци (екарисажи). 256. Изгаряне и смилане на неавтоклавирани кости. ПИ. Хигиенно-защитна зона - 2000 м 257. Производство на туткал от остатъци от кожа, кости и други животински отпадъци. 258. Производство на технически желатин от кости, сухожилия, остатъци от кожи и други животински отпадъци при съхраняването им в складове. 259. Екарисажи с биологични обезмирисителни инсталации. М. Хигиенно - защитна зона - 500 м 260. Производство на технически мазнини. И. Хигиенно-защитна зона - 300 м 261. Обработване и боядисване на сурови кожи от едри и дребни животни за кожарски изделия, производства на велур, марокен, чортова кожа и др. 262. Производство на фуражни брашна и бульони от хранителни отпадъци. 263. Складове за мокросолени и необработени кожи (над 200 бр.). КТ. Хигиеннозащитна зона - 100 м 264. Производство на желатин (висококачествен) от пресни суровини при съхранение в специално устроени складове с хладилници. 265. Производство на кече и изолационна мушама. 266. Производство на скелети и анатомични препарати от животни, птици и др. като учебни помагала. 267. Изработване на изделия от коси, четина, шкембета, пера, рогове, копита, пилешки крачета. 268. Обработване на черва и производство на струни и кетгут. КИ. Хигиенно-защитна зона - 50 м 269. Производство на обувки. 270. Производство на лакирани кожи. 271. Производство на изделия от преработени кожи. 272. Производство на четки от обработени коси и четини. 273. Производство на изделия от филц. 274. Складове за временно съхранение на мокросолени кожи (до 200 бр.). Производство на хранителни продукти и вкусови вещества Щ/. Хигиеннозащитна зона - 500 м 275. Претопяване на мас от морски животни. И. Хигиенно-защитна зона - 300 м 276. Производство на винени киселини. 277. Производство на декстрин, глюкоза и преработване на меласа. 278. Клане и обработване на птици. 279. Преработване на риба. 280. Производство на албумин. ИТ. Хигиенно-защитна зона - 100 м 281. Месокомбинати (за клане и добив на месо и производство на месни полуфабрикати) при разполагане на оборите за престояване на животните (не повече от 24 часа) на най-малко 200 м от жилищните квартали и други производства от хранителната промишленост. При престояване на животните 12 часа преди клането им помещенията за тях могат да бъдат в един блок с месодобивния цех. Допуска се в месокомбинатите да се преработват кости в месо-костен хомоген за хранителни цели съгласно утвърдените технологии и да се създават складове за мокросолени кожи. 282. Преработване на мляко и производство на млечни продукти. 283. Производство на растителни масла. 284. Производство на маргарин. 285. Мелници, семечистачни станции, предплриятия за лющене на зърно и др. 286. Преработване на зеленчуци на туршия. 287. Производство на захар. 288. Производство на нишесте. 289. Производство на вино, оцет, спирт, ракия и други спиртни напитки. 290. Производство на бира, малц и пивна мая. 291. Комбинати за производство на консерви. 292. Съхраняване на цвекло до преработването му, лукохранилища с почистване и сортиране до 10 000 т/год. К!!. Хигиеннозащитна зона -- 50 м 293. Печене на кафе. 294. Производство на газирани напитки, водоналивни предприятия. 295. Производство на зеленчукови и плодови консерви. 296. Производство на месни полуфабрикати и изделия. 297. Производство на хляб, хлебни изделия и макарони (предприятия, цехове, работилници). 298. Производство на захарни и сладкарски изделия. 299. Производство на хранителни полуфабрикати и готови пакетирани изделия. 300. Производство на хранителни подправки. 301. Пунктове за изваряване на ракии от гражданите (при вземане на отпадъците), вкл. на самообслужване. 302. Складове за хранителни стоки, вкл. хладилници и силози за съхранение на зърнени храни. 303. Кланични пунктове за животни. Животновъдни дейности и обекти, свързани с тях Г. Хигиенно-защитна зона - 3000 м 304. Свинекомплекси с над 12 000 свинеместа. 305. Говедовъдни ферми с над 10 000 бр. животнИи. 306. Птицекомбинати с над 500 000 бр. 307. Сушилни за торова постеля за фураж с обезмирисване. ПГ. Хигиеннозащитна зона - 2000 м 308. Свинекомплекси с 1000 до 12 000 свинеместа. 309. Говедовъдни ферми с 5000 до 10 000 животни. 310. Птицекомбинати със 100 000 до 500 000 бр. 311. Организирано депониране на животински отпадъци (торища). В животновъдните комплекси и ферми се осигурява временното им събиране на терен, най-отдалечен от жилищните квартали. 1. Хигиенно-защитна зона - 1000 м 312. Свинеферми от 5000 до 10 000 бр. при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване. 313. Свинеферма до 1000 бр. и терени за отглеждане от граждани (частни стопани) на 6 до 300 свине за промишлени нужди с разполагане общо до 1000 бр. 314. Говедовъдни ферми с 1000 до 5000 животни. 315. Птицекомбинати с 50 000 до 100 000 бр.; принудително угояване на гъски от 5000 до 15 000 бр. при затворено клетъчно отглеждане с механизирано хранене, водопой и вентилиране. 316. Открити компостни площадки и терени за заравяне на трупове на умрели животни и други животински отпадъци при невъзможност да се преработят в екарисажите. ГИ. Хигиенно-защитна зона - 500 м 317. Свинеферми с 1000 до 5000 бр. при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване. 318. Говедовъдни ферми с 500 до 1000 животни и овцеферми с над 1000 бр. 319. Птицекомбинати от 5000 до 50 000 бр. и промишлено отглеждане на пилета в затворени помещения над 10 000 бр. (бройлери) и принудително угояване на гъски от 1000 до 5000 бр. при затворено клетъчно отглеждане с механизирано хранене, водопой и вентилиране. И. Хигиенно-защитна зона - 300 м 320. Свинеферми до 1000 бр. при затворено боксово отглеждане с механизирано почистване. 321. Говедовъдни ферми с 10 до 500 животни и овцеферми с 30 до 1000 бр. 322. Промишлено отглеждане на пилета (бройлери) от 4000 до 10 000 бр. (в затворени помещения с механизирано хранене, водопой и поддържане на микроклимата - вентилиране при запазване на сухи подове) и кокошки носачки от 1900 до 5000 бр. 323. Ферми за гъски с открити дворове и басейни за плуване с капацитет до 10 000 бр.; ферми за принудително угояване на гъски от 500 до 1000 бр. при затворено клетъчно отглеждане с механизирано хранене, водопой и вентилиране. 324. Промишлено отглеждане на над 100 бр. зайци, нутрии и норки. 325. Стопански сгради за работен добитък, силажохранилища и силажни ями. 326. Производство на фуражни смески. 327. Питомник за кучета. И/. Хигиенно-защитна зона - 100 м 328. Промишлено отглеждане на пилета (бройлери) от 1000 до 4000 бр. в затворени помещения при механизирано хранене, водопой и поддържане на микроклимата (вентилиране) при запазване на сухи подове. 329. Селскостопански дворове със складове, работилници, сушилни, фуражни бази, парници за разсад, люпилни и др.; станции за обеззаразяване на семена и билки чрез обгазяване. 330. Промишлено отглеждане на кокошки носачки от 500 до 1000 бр.; зайци, американска катерица (чинчила), нутрии и норки от 10 до 100 бр.; затворено угояване на гъски от 100 до 500 бр.; бази за временно лагеруване на стада овце през топлия сезон при всекидневно събиране и изнасяне на торовия отпад. И. Хигиенно-защитна зона - 50 м 331. Ветеринарни лечебници със стационар и осеменителни станции. 332. Изкупвателни пунктове за животни и депа за товарене на животни за износ. 333. Промишлено отглеждане на бройлери до 2000 бр. при механизирано хранене, водопой и поддържане на микроклимата (вентилиране) при запазване на сухи подове; затворено угояване до 100 бр. гъски; отглеждане на 200 до 500 кокошки носачки. 334. Промишлено отглеждане на змии и жаби. Други дейности и комунални съоръжения Г. Хигиенно-защитна зона - 3000 м 335. Сметища за организирано и контролирано обезвреждане на твърди битови отпадъци с периодично засипване с пръст и строителни отпадъци. 336. Складове за вторични суровини от органичен произход. ИП. Хигиенно-защитна зона - 2000 м 337. Терени за унищожаване на пестициди и обезвреждане на химични препарати и токсични отпадъци. 338. Площадки за изпитване ефективността на димки. 339. Полета за напояване с механично пречистени отпадъчни води. Ш!. Хигиенно-защитна зона - 1000 м 340. Участъци за изхвърляне на твърди нетоксични производствени отпадъци от неорганичен произход. 341. Разпределителни гари и пристанища за насипни товари и течни горива. 342. Заводи и съоръжения за изгаряне на комунално-битови отпадъци на съвременно техническо ниво. 343. Организирано и контролирано обезвреждане на комунално-битови твърди отпадъци с ежедневно засипване с пръст и строителни отпадъци (организирани сметища). 344. Инсталации за обезпрашаване на отпадъчна хартия с ефективно прахоулавяне. 345. Мотостадиони, картинг-писти. 346. Инсталации за борба с градушките с централни складове за съхраняване на противоградушкови изделия; стрелкови (ракетни) площадки за противоградушкова защита; охраняеми складове за взривни вещества; открити стрелбища с носимо огнестрелно оръжие; ловни стрелбища. 347. Летища за селскостопанска авиация. 348. Бази за измиване на техника, използвана за растителна защита (целесъобразно е да бъдат към летищата за селскостопанска авиация); агрохимически центрове. 349. Селскостопански площи за самолетно пръскане с препарати за растителна защита и минерални торове. ПП. Хигиенно-защитна зона -- 500 м 350. Преработка на водорасли и алгинати. 351. Автобази за транспортни средства за събиране и транспортиране на комунално-битови отпадъци със съоръжения за измиването им. 352. Полета за напояване с биологично пречистени отпадъчни води. 353. Закрити базисни складове за химични препарати за растителна защита, минерални торове и др. 354. Камери и площадки за обработване на компост за гъбопроизводство. 355. Инсталации за получаване на биогаз. 356. Площадки за изпитване на пожарогасителна техника. 357. Бази за рязане на кораби, автомобили и други метални изделия. 358. Крематориуми. И. Хигиенно-защитна зона - 300 м 359. Автобази за над 200 автомобила със сервиз за обслужването им; тролейбусни дела. 360. Дезинфекционни станции и пунктове за почистване, измиване и дезинфекция на товарни вагони след превозване на животни. 361. Биотермични камери. 362. Сметища за твърди битови отпадъци. 363. Гробища. 364. Пристанища за пакетирани товари и товарно-разтоварки гари. 365. Складове за течни горива над 5000 м?2. 366. Складове за амонячна вода. 367. Претоварни станции за комунално-битови отпадъци при недопускане замърсяване на околната среда. 368. Площадки (полигони) за обучение (кормуване) с моторни превозни средства. 369. Зоологически градини. 370. Хиподруми. ИГ. Хигиеннозащитна зона - 100 м 371. Автобази с 50 до 200 автомобила със сервиз за обслужването им. 372. Машиноремонтни бази и предприятия. 373. Закрити складове за силно действащи отровни вещества и за минерални торове (целесъобразно е да бъдат в съществуващи селскостопански обекти). 374. Складове за течни горива до 5000 м?2. 375. Закрити стрелбища с носимо огнестрелно оръжие (в спортни комплекси). 376. Обработване и ферментация на тютюни. 377. Оранжерии с отоплителни инсталации. 378. Вагонноекипировъчни площадки и депа. 379. Пречиствателни съоръжения (в сгради) с биологично пречистване за битови отпадъчни води или за неутрализиране на производствени отпадъчни води; съоръжения със съвременни модулни решения, разположени в земята и с ограничена открита повърхност. 380. Бази за приготвяне на разтвори за пръскане на селскостопански култури; за препарати за растителна защита и торове. 381. Складове за вторични суровини от неорганичен произход. КИ. Хигиенко-защитна зона - 50 м 382. Автомобилни и железопътни гари, оста на железния път (при нови линик с интензивно влаково движение); миячни станции за външно машинно измиване на пътнически вагони; пристанища. 383. Бази за химическо чистене и перални услуги. 384. Автобази до 50 автомобила, автосервизи; изчукване на автомобили и тенекеджийско-бояджийски услуги в помещения. 385. Многоетажни гаражи за леки автомобили на предприятия на автомобилния транспорт и открити паркинги за над 100 леки автомобила. 386. Бензиностанции от голям тип (над 3 колонки). 387. Складове за нехранителни стоки, отоплителни и други материали. 388. Изработване на паметни плочи и рамки за гробове. 389. Работилници за разбиване на вълнени, памучни и други тъкани. 390. Временни отоплителни централи на течно гориво (при ефективна шумозащита и осигурено пълно изгаряне). 391. Станции за зареждане на моторни превозни средства с течен пропан-бутан и пунктове за пълнене с газ на бутилки за битови нужди. 392. Фабрики за производство (пакетиране) на цигари с ферментирали тютюни. 393. Печатници. 394. Фуражомелки и ярмомелки и фъстъкочистачки за услуги на населението. 395. Спортни стадиони и състезателни плувни басейни. Приложение М 2 към чл. 4 ВИДОВЕ ОБСЛУЖВАЩИ ДЕЙНОСТИ 1. В жилищни сгради (в първи надземни етажи) 1. Работилници за битови услуги до 2 работни места: шивашки, плетачни, обущарски, за тапицерия и ремонт на мебели; за поправка на електродомакински уреди; за експресно парно гладене; за бързи печатарски услуги; други сродни дейности. 2. Приемателни пунктове за химическо чистене и пране (и обмяна на бельо). 3. Фотоателиета и лаборатории към тях; ксероксни услуги. 4. Бижутерски и часовникарски ателиета. 5. Магазини за хранителни продукти. 6. Магазини за нехранителни стоки. 7. Котелни инсталации за съответни сгради с височина на комина най-малко 30 см над околните сгради с ефективна шумозащита. 8. Абонатни топлофикационни станции при спазване на нормите за проникване на шум, хидрофори с шумо- и виброзащита. 9. Малки фурни за хляб (с преработване до 5 т брашно дневно) в помещения за магазини, с нормирано работно време на дневни смени и недопускане на вредности в околната среда. 10. Малки работилници за тестени и сладкарски изделия и други млечни и месни хранителни продукти (до 4 работни места, с нормирано работно време на дневни смени). 11. Заведения за обществено хранене (при нормирано работно време и недопускане на вредности в околната среда). 12. Работилници за безалкохолни напитки без измиване на амбалажа. 13. Творчески ателиета (за художници, скулптори, керамици и др.) при недопускане на вредности в жилищната среда. 14. Вулканизиране на вътрешни автомобилни гуми с готови лепенки (при недопускане превишаване натовареността с автомобили на съответната улична мрежа в района). 15. Бръснаро-фризьорски и козметични услуги при недопускане на вредности в жилищната среда (допуска се и в по-горни етажи). 16. Заведения за обществено хранене (при нормирано работно време и недопускане на вредности в околната среда). ПИ. В нежилищни сгради 17. Работилници за ръчно изработване на килими, губери и др. 18. Ателиета за пълнене на газови запалки. 19. Ателиета за експресно химическо чистене. 20. Трафопостове. 21. Автоматични перални за услуги и самообслужване от гражданите. 22. Работилници за пластмасови изделия (чрез шприцоване). 23. Работилници за безалкохолни напитки. 24. Работилници за банички, мекици и други пържени продукти. 25. Информационно-изчислителни центрове при осигурено обезшумяване. 26. Ветеринарно-диагностични кабинети за домашни декоративни животни. 27. Забавни, електронни и механични игри. 28. Видеоклубове. 29. Зареждане и ремонт на акумулатори. 30. Производство на рогозки. 31. Отглеждане на пойни птички и други домашни животни за търговски цели. 1. В самостоятелни сгради и парцели от жилищната територия Най-малко 5 м 32. Магазини за продажба на пакетирани препарати за растителна защита и торове. 33. Контролно-диагностични пунктове за автомобили без ремонт на двигатели. 34. Открити и извънулични паркинги за леки автомобили до 25 места. 35. Пунктове за събиране на вторични суровини с площ до 50 м? в покрити складове. 36. Отглеждане на гъби в лично стопанство с пастьоризиран компост. 37. Ярмомелки и фуражомелки за лични нужди (с време за ползване общо 1 - 2 часа дневно). 38. Електроженни и оксиженни услуги. Най-малко 15 м 39. Малки цехове за производство на колбаси. 40. Комбинати за битови услуги (при нормирано работно време). 41. Бензиностанция от малък тип (до 3 колонки) за продаване на бензин и пакетирани масла, а през отоплителния сезон и на нафта за битови нужди. 42. Ветеринарни лечебници и осеменителни пунктове. 43. Малки люпилни до 1000 бр. яйцеместа. 44. Открити извънулични паркинги за леки автомобили с 25 до 50 места. 45. Малки работилници за преработване на зеленчуци на туршии и производство на зеленчукови и плодови консерви (до 4 работни места). 46. Пречиствателни съоръжения за отпадъчни води до 2 л/сек, вкл. с биологично пречистване, разположени под земята или в сгради. 47. Септични и попивни ями (минимум до 10 м). 48. Обществени тоалетни - подземни (и на 10 м) или вкопани (до | м над терена) с водно промиване, заустени в канализационната система. 49. Закрити помпени станции за питейни води. 50. Районни кооперативни пазари. 51. Производство на бъчварски изделия с готови дъски (до 2 работни места). 52. Автомивки и пунктове за смяна на масла и гресиране на моторни превозни средства. Най-малко 25 м 53. Автогари с капацитет до 3 места за пристигащи и заминаващи автобуси с работно време от 6 до 20 (21) часа (отстоянието се отнася до паркоместата). 54. Теснолинейни и второстепенни жп линии и гари към тях. 55. Етажни надземни гаражи -- паркинги за автомобили до 300 места. 56. Открити извънулични паркинги за леки автомобили с 50 до 100 места. 57. Токоизправителни станции за тролейбусни линии. 58. Циркове. 59. Площадки за кацане на вертолети в зелени площи. 60. Пунктове за приемане и временно съхраняване на изсушени кожи (до 15 дни за балиране и транспорт). 61. Ателиета за галванични услуги с общ обем на ваните до 20 л. 62. Ледени пързалки. 63. Работилници за ковашки услуги в затворени помещения. 64. Мандри до 6 т мляко дневно. 65. Преработване и сушене на плодове, билки и гъби. 66. Бозоварни. 67. Работилници за дърводелски услуги в затворени помещения при недопускане на вредности в жилищната среда. Г. Открити разпределителни устройства и електропроводи Хигиенно-защитните зони за електропроводи с напрежение 100 кВ и повече се определят от проекциите на крайните проводници на електропроводите на разстояния: 1. за електропроводи с напрежение 110 кВ - 10 м; 2. за електропроводи с напрежение 220 КВ - 20 м; 3. за електропроводи с напрежение 400 кВ - 30 м; 4. за електропроводи с напрежение 750 кВ - 60 м. Терените под проводите не се застрояват за обитаване или извършване на дейности от двете страни. Хигиенно-защитните зони за открити разпределителни устройства (ОРУ) се определят на: 1. за ОРУ с напрежение