НАРЕДБА № 7 за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена

НАРЕДБА № 7 за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (Обн. ДВ бр. 62/2008; изм. и доп. ДВ бр. 5/2009) НАРЕДБА № 7 от 1 юли 2008 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена. Чл. 2. Комисията за регулиране на съобщенията (комисията) предоставя за ползване, резервира и отнема номера, адреси и имена на предприятията, които осъществяват електронни съобщения съобразно Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и правилата и процедурите по тази наредба. Чл. 3. Разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс — номера се издават на предприятия, които осъществяват електронни съобщения чрез: 1. електронни съобщителни мрежи за предоставяне на обществени телефонни услуги; 2. електронни съобщителни мрежи за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, достъпът до които се реализира посредством номера от Националния номерационен план (ННП). Глава втора НАЦИОНАЛЕН НОМЕРАЦИОНЕН ПЛАН Раздел I Общи положения Чл. 4. Националният номерационен план представлява разпределение на номерата, използвани в електронните съобщителни мрежи, за идентификация, маршрутизация и таксуване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Чл. 5. (1) Комисията изготвя ННП, като го съобразява с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи. (2) При разработване на ННП се цели осигуряване на ресурс за всички обществени електронни съобщителни услуги. Чл. 6. Националният номерационен план включва информация за: 1. националните кодове за направление; 2. предназначение на кодовете по т. 1; 3. дължина на кодовете и дължина на национално значимите номера. Чл. 7. (1) Националният номерационен план се изготвя или изменя от комисията в съответствие с регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС с цел гарантиране на достатъчен номерационен ресурс за електронносъобщителните мрежи при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност, прозрачност и навременност, както и при отчитане на интересите на националната сигурност и отбраната на страната и на обществените интереси. (2) При изготвяне или изменение на ННП комисията провежда обществено обсъждане по реда на чл. 36 ЗЕС. (3) Националният номерационен план и изменението му се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник“. Раздел II Структура и формат на номерата от Националния номерационен план Чл. 8. Международният номер за Република България е с не повече от: 1. дванадесет цифри за цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и за електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки“ с национално покритие; 2. единадесет цифри за всички останали електронни съобщителни мрежи, чрез които се предоставят обществени телефонни услуги. Чл. 9. (1) Международният номер има следната структура: 1. международен код на страната (СС), предоставен на Република България от ITU-T, съставен от три цифри—„359“; 2. национално значим номер (NSN) с не повече от: а) 9 цифри за цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и за електронните съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки“ с национално покритие; б) 8 цифри за всички други електронни съобщителни мрежи и услуги. (2) Структурата по ал. 1 е показана в приложение № 1. Чл. 10. Национално значимият номер има следната структура: 1. национален код за направление (NDC), състоящ се от не повече от пет цифри; 2. абонатен номер, състоящ се от не повече от седем цифри в зависимост от дължината на кода по т. 1. Чл. 11. Националните кодове за направление (NDC) биват: 1. географски; 2. негеографски. Чл. 12. (1) Географските кодове са уникални, като първата цифра на географския код идентифицира 8 географски зони съгласно приложение № 2. (2) Комисията определя с решение географските кодове на номерационните области в Република България и ги публикува на страницата си в Интернет. Чл. 13. Негеографските кодове са: 1. за достъп до електронни съобщителни мрежи; 2. за достъп до национални негеографски услуги. Чл. 14. (1) Кодове за достъп до мрежи са: 1. двуцифрени или трицифрени национални кодове за достъп до цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи (GSM, UMTS) с формат 8А, 8АХ или 98А; 2. трицифрени национални кодове за достъп до електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки“ с национално покритие с формат 99Х; 3. двуцифрени и трицифрени национални кодове за достъп до други мобилни наземни електронни съобщителни мрежи с формат 4А и 4АХ; 4. четирицифрени кодове за достъп до електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) с формат 98АХ или 8АВХ. (2) Възможните стойностите на АиВ се определят в ННП. Х може да заема стойности от 0 до 9. Чл. 15. (1) Кодове за достъп до национални негеографски услуги са: 1. 10ХУ — кодове за достъп до електронните съобщителни мрежи, чрез които се предоставя услугата „достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор“; 2. 11А — европейски хармонизирани кодове; 3. 116—европейски хармонизиран код за достъп до номера за предоставяне на хармонизирани услуги със социална значимост; форматът на номерата е 116XYZ, като предназначението на всеки конкретен номер се определя с решение на комисията, като се взимат предвид решенията на Европейската комисия; 4. 118ХУ — кодове за достъп до телефонни справочни услуги (телефонен указател), където ХУ определят обслужващата електронна съобщителна мрежа; 5. 130ХУ — кодове за достъп до „Телефонни повреди“; 6. 131ХУ — кодове за технологични нужди; 7. 13А — кодове за достъп до услугата „комутируем достъп до Интернет“ с формат на номерата 13АХ, 13АХУ или 13AXYZ; 8. 700—код за достъп до услугата „персонален номер“ с формат на номерата 700XYZZZ, където ХУ(Z) определят електронната съобщителна мрежа, чрез която се организира достъпът до тази услуга, а ZZ(Z) е предоставената на предприятието група от номера; 9. 800—код за достъп до услуги с безплатен достъп с формат на номерата 800XYZZZ, където ХУ(Z) определят електронната съобщителна мрежа, чрез която се организира достъпът до тези услуги, а ZZ(Z) е предоставената на предприятието група от номера; 10. 90—код за достъп до услуги с добавена стойност (УДС) с формат на номерата 90XYTZZZ, където ХУ определят електронната съобщителна мрежа, чрез която се организира достъпът до УДС. „Т“ е индикатор за цената или ценовата зона на таксуване на УДС, определена от предприятието, което предоставя УДС или има сключени договори с доставчици на УДС, а ZZZ е предоставената на предприятието група от номера. (2) Кратки национални номера за достъп до спешни повиквания: 1. 112—европейски хармонизиран номер за достъп до спешни повиквания; 2. 150—служба спешна медицинска помощ; 3. 160—служба „Пожарна безопасност и защита на населението“; 4. 166—служба „Полиция“. (3) Кодовете по ал. 1, т. 2, 3 и 4, както и кратките национални номера по ал. 2 се избират без национален префикс. (4) Възможните стойности на А се определят в ННП. Х, У и Z могат да заемат стойности от 0 до 9. (5) За абонати на аналогови централи се допуска използването на префикс „0“ за достъп до кодове и номера с първи цифри „11“ и до всички кратки национални номера по ал. 2. Чл. 16. (1) Абонатните номера започват с цифрите от „2“ до „9“ след географски код. Номерата, започващи с цифра „1“ могат да бъдат използвани и за кратки номера, различни от тези по чл. 15, ал. 1 и 2, за достъп до регионални услуги, като се съобразяват с ННП. (2) Абонатните номера могат да съдържат идентификатор на електронната съобщителна мрежа. (3) Абонатните номера започват с цифрите от „0“ до „9“ след негеографски код. (4) За услугата „гласова поща“ в мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, се използва специфичен номер за достъп или пред първата цифра на абонатния номер се прибавя цифрата „0“ или друг префикс. Чл. 17. За идентификация на типа на връзката се използват следните префикси: 1. национален префикс „0“; 2. международен префикс „00“. Глава трета СТРУКТУРА И ФОРМАТ НА НОМЕРА, КОИТО НЕ СА ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ НОМЕРАЦИОНЕН ПЛАН, АДРЕСИ И ИМЕНА Чл. 18. (1) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (IMSI) е не по-дълъг от 15 цифри. (2) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа за Република България има следната структура: 1. трицифрен международен код на страната (МСС), в която се намира мобилната наземна електронна съобщителна мрежа, предоставен на Република България от ITU-T; 2. двуцифрен код на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (MNC), определящ мобилната електронна съобщителна мрежа на абоната; може също да определя електронна съобщителна мрежа, която предлага услугата „мобилност“; 3. номер за идентификация на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (MSIN) не по-дълъг от 10 цифри в мрежата, определена от кода на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа (MNC). (3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 3. Чл. 19. (1) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA (ITSI) е с 15 цифри. (2) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA за Република България има следната структура: 1. трицифрен международен код на страната (МСС), в която се намира мобилната наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA, предоставен на Република България от ITU-T; 2. четирицифрен код на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA (TMNC), определящ мрежата TETRA на абоната в страната; 3. осемцифрен номер (SSI) за идентификация на абонат в неговата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA. (3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 4. Чл. 20. (1) Международният номер на абонат в електронна съобщителна мрежа за пренос на данни е с 14 цифри. (2) Международният номер на абонат в електронните съобщителни мрежи за пренос на данни за Република България има следната структура: 1. трицифрен международен код на страната (DCC), в която се намира електронната съобщителна мрежа за пренос на данни; 2. едноцифрен код, определящ електронната съобщителна мрежа за пренос на данни на национално ниво; 3. десетцифрен номер (NTN) за идентификация на абоната в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни. (3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 5. Чл. 21. (1) Международният код на точка за сигнализация (ISPC) е с 14 бита. (2) Международният код на точка за сигнализация има следната структура: 1. единадесетбитов код за сигнализация на електронната съобщителна мрежа (SANC); 2. трибитов идентификатор на точка за сигнализация (SPI). (3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 6. Чл. 22. (1) Националният код на точка за сигнализация (NSPC) е с 14 бита. (2) Националният код на точка за сигнализация за Република България в двоично-десетичен вид е със структура 6-4-4. Възможните значения при десетично представяне на полета са: ZZ(00-63), УУ(00-15), ХХ(00-15). (3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 7. Чл. 23. (1) Номерът за маршрутизация (Routing Number) е специфичен номер, който се използва от електронните съобщителни мрежи за маршрутизиране на повикване към пренесен номер. (2) Структурата на номера за маршрутизация се определя в съответствие с приложимите стандарти. Чл. 24. (1) Номерът за идентификация на издателя е със 7 цифри. (2) Номерът за идентификация на издателя за Република България има следната структура: 1. двуцифрен код (MII), който за целите на електронните съобщения има стойност „89“; 2. трицифрен международен код на страната (СС)—„359“; 3. двуцифрен идентификатор на издателя (IIN). (3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 8. Чл. 25. (1) Кодовете за идентификация на базовите станции (BSIC)—цветни кодове в цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи са с 6 бита. (2) Цветните кодове в цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи имат следната структура: 1. трибитов цветен код на цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (NCC); 2. трибитов цветен код на базова станция от цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (BCC). (3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 9. Чл. 26. (1) Националните телексни номера са с неограничен брой цифри. (2) Телексните номера за Република България имат следната структура: 1. двуцифрен телексен код за направление (TDC) за Република България—67; 2. национален телексен номер. Чл. 27. Имената по препоръка F.400/X.400 от 1999 г., използвани в електронните съобщителни мрежи за пренос на данни, поддържащи система за обработка на съобщения (MHS), задължително съдържат компонента с информация за „изпращач/получател“. Глава четвърта ПРОЦЕДУРИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ, РЕЗЕРВИРАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА НОМЕРА И АДРЕСИ Раздел I Предоставяне на номера и адреси Чл. 28. (1) Комисията предоставя номера и адреси за първично ползване на предприятията по чл. 3 чрез издаване на разрешение по чл. 88 ЗЕС. (2) Кратки национални номера за достъп до спешни повиквания и европейски хармонизирани номера могат да бъдат първично предоставяни на държавни органи, юридически лица или предприятия с мотивирано решение на комисията. (3) Комисията поддържа публичен регистър на всички хармонизирани номера и на съответните хармонизирани услуги със социална значимост, които се предоставят на територията на Република България. Чл. 29. (1) Комисията предоставя за ползване номера от ННП на предприятията по чл. 3, както следва: 1. за фиксирани електронни съобщителни мрежи — минималната група е от 100 абонатни номера след съответния географски код за направление; 2. за цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи по чл. 14, ал. 1, т. 1—блок от 10 000 000 или 1 000 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа; 3. за други мобилни наземни електронни съобщителни мрежи по чл. 14, ал. 1, т. 3—блокове от 1 000 000 или 100 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до мобилната наземна електронна съобщителна мрежа; 4. за електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) по чл. 14, ал. 1, т. 4—блокове от 100 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до виртуалната електронна съобщителна мобилна мрежа; 5. за електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки“ с национално покритие по чл. 14, ал. 1, т. 2—блокове от 1 000 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до електронна съобщителна мрежа; 6. за негеографски услуги след кодове 700 и 800—минималната група е от 100 абонатни номера с формат съгласно чл. 15, т. 8 и 9; 7. за УДС след код 90—минималната група е от 1000 абонатни номера за всяка цена или ценова зона, която ще предлага предприятието, с формат съгласно чл. 15, т. 10; 8. за услугата „достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор“— един код 10ХУ; 9. за достъп до телефонни справочни услуги (телефонен указател)—до 3 кода 118ХУ. (2) Разпоредбата по ал. 1, т. 1 не се прилага при предоставяне на абонатни номера след петцифрен национален код за направление, обслужван от аналогова централа. (3) Комисията поддържа публична информация за предприятията и предоставените им номера за УДС, достъпна на страницата на комисията в интернет. Чл. 30. (1) В случаите, когато е подадено заявление за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс — номера, и заявените групи номера са в региони с недостатъчен номерационен ресурс или когато осъществяването на обществени електронни съобщения е обвързано с конкретен номер, се прилагат процедурите по чл. 92—97 ЗЕС. (2) Комисията може с цел защита на конкуренцията и осигуряване ефективното ползване на ограничения ресурс — номера, с мотивирано решение да наложи ограничения при предоставяне за ползване на номерационен ресурс. Чл. 31. Комисията предоставя за ползване кодове и номера, които не са част от ННП, на предприятията по чл. 3, както следва: 1. за цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) или електронна съобщителна мрежа, която предлага услугата „мобилност“ един код на мобилна електронна съобщителна мрежа (MNC). При обоснована необходимост се допуска предоставяне на кодове за тестови или други цели; 2. за мобилните наземни електронни съобщителни мрежи по стандарт TETRA—един код на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA (T)MNC); 3. за електронни съобщителни мрежи за пренос на данни — един код за идентификация на електронна съобщителна мрежа за пренос на данни (DNIC); 4. за телексни мрежи — един национален телексен номер. Чл. 32. Комисията предоставя за ползване адреси, както следва: 1. за електронни съобщителни мрежи с международна свързаност — международни кодове на точка за сигнализация (ISPC); 2. за електронни съобщителни мрежи със свързаност на национално ниво — национални кодове на точка за сигнализация (NSPC). Чл. 33. Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера по чл. 29, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 и кодове за достъп до телефонни справочни услуги—118ХУ, имат право да ги предоставят вторично за: 1. предоставяне на услуги от: а) предприятия, осъществяващи електронни съобщения, които не отговарят на условията по чл. 3 за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс — номера; б) юридически лица или еднолични търговци, чрез номера от обхвати „700“, „800“, „90“ и „118“; 2. използване от крайни потребители. Чл. 34. (1) С издаване на разрешение по чл. 88 и при изменение и допълнение на разрешение по чл. 113, ал. 7 ЗЕС комисията определя изисквания за ефективно ползване съгласно чл. 107, т. 3 ЗЕС, както следва: 1. за фиксирани електронни съобщителни мрежи: а) в региони с недостатъчен ресурс — използване на 70 % от предоставените номера; б) за останалите региони — използване на 50 % от предоставените номера; 2. за мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) и електронни съобщителни мрежи с негеографска номерация с национално покритие — използване на 60 % от предоставените номера; 3. за негеографски номера от обхват „700“ и „800“—използване на 40 % от предоставените номера. (2) При предоставяне на индивидуално определения ограничен ресурс по ал. 1 комисията определя съгласно чл. 107, т. 12 ЗЕС срокове за достигане на ефективното ползване на ограничения ресурс — номера, както следва: 1. за фиксирани електронни съобщителни мрежи: а) в региони с недостатъчен ресурс — до 2 години от издаване, съответно допълване на разрешението; б) за останалите региони — до 5 години от издаване, съответно допълване на разрешението; 2. за мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни мрежи с негеографска номерация с национално покритие — до подаване на заявление за допълнителен блок номера; 3. за негеографски номера от обхват „700“ и „800“—до 5 години от издаване, съответно допълване на разрешението. (3) За предприятия, на които е наложено задължение за предоставяне на универсална услуга, се определят изисквания за ефективно ползване на индивидуално определения ограничен ресурс — номера само в региони с недостатъчен ресурс. За такива предприятия изпълнение на останалите задължения за ефективно ползване по ал. 1 се изисква при подаване на заявление за допълнителен ресурс в съответния регион или за съответните услуги. (4) В случаите на предоставена минималната група абонатни номера след съответен географски код за направление или за негеографски услуги след кодове „700“ и „800“ изпълнение на задълженията за ефективно ползване по ал. 1 се изисква при подаване на заявление за допълнителен ресурс в съответния регион или за съответните услуги. Чл. 35. При разглеждане на постъпилите заявления по чл. 83 и 113 ЗЕС комисията взема решение въз основа на: 1. регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС; 2. съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи; 3. структурата на ННП и наличните свободни номера и адреси; 4. защита на националната сигурност; 5. изискванията за равнопоставеност; 6. желанието на заявителя. Чл. 36. (1) Процедурата по издаването на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс — номера и/или адреси, се извършва съгласно чл. 83 и 88 ЗЕС. (2) Описанието на технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ЗЕС съдържа информация, като: 1. архитектура на електронната съобщителна мрежа (физическо и логическо ниво); 2. примерна топология на електронната съобщителна мрежа и описание на основните ѝ елементи; 3. схема на сигнализацията при взаимно свързване с други електронни съобщителни мрежи или описание на възможните протоколи за взаимно свързване с други електронни съобщителни мрежи; 4. данни за техническите интерфейси за достъп на крайните потребители до електронната съобщителна мрежа. (3) При подаване на документите заявителят следва да посочи коя информация представлява търговска тайна. (4) Всички документи се подават на български език в два екземпляра. Чл. 37. Непълноти и/или нередовности в документите се отстраняват при условията и по реда на чл. 83, ал. 4 от ЗЕС. Чл. 38. За предприятията, получили разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс — радиочестотен спектър, които изискват ползването на номера и адреси, в случай че не е заявен конкретен ресурс — номера, не се прилагат процедурите по чл. 92—97 ЗЕС. Чл. 39. (1) Предприятията могат да подават заявление по реда на чл. 113 ЗЕС за изменение или допълнение на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, в случай че желаят да им бъдат предоставени допълнително номера и/или адреси. В искането се обосновава необходимостта от нови номера и/или адреси и се прилага подробна справка за изпълнение на задълженията за ефективно ползване по чл. 34 на предоставените им в съответния регион номера, ако имат такива. (2) Датата за започване на използването на допълнително предоставения индивидуално определен ограничен ресурс се определя с решението за изменение и допълнение на издаденото разрешение. (3) В региони, в които ресурсът не е недостатъчен, се допуска предоставяне на минимални групи допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс — номера, при мотивирано искане, без да са изпълнени критериите по чл. 34, като комисията изрично определя срок за ефективно ползване на тези номера. Чл. 40. Предприятията не придобиват право на собственост върху предоставените им за ползване номера и/или адреси. Чл. 41. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, при ползването на първично предоставените им номера и/или адреси: 1. не допускат използването на предоставените с разрешението номера и адреси не по предназначение или в несъответствие със структурата и формата, определени в глава втора; 2. ползват ефективно предоставения им номерационен ресурс съгласно изискванията и сроковете, посочени в разрешението; 3. осигуряват възможност за маршрутизация на повикванията към други електронни съобщителни мрежи и услуги по първите шест цифри от национално значимия номер; 4. осигуряват безплатни повиквания към националните номера за достъп до спешни повиквания — 150, 160 и 166 и към единния европейски номер за спешни повиквания „112“; 5. не въвеждат заплащане или задължение за заплащане като необходимо условие за ползването на услугите, предоставяни чрез европейски хармонизирани номера за предоставяне на хармонизирани услуги със социална значимост в рамките на номерационния обхват, започващ със „116“; 6. осигуряват пряко или непряко свързване с електронни съобщителни мрежи, обслужващи европейското телефонно номерационно пространство при повиквания с код „3883“; 7. осигуряват функциите на мрежата „идентификация на линията на викащия“ и „идентификация на свързаната линия“ при наличие на техническа възможност; 8. публикуват актуална информация в национален всекидневник или на страницата си в Интернет относно цената или ценовата зона на таксуване на предлаганите УДС и съответстващата стойност на специфичния индикатор по чл. 15, ал. 1, т. 10. (2) Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера и/или адреси за предоставяне услугата „достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор“ имат задължения по ал. 1, т. 6 и 7. Чл. 42. (1) При отказ от ползване на предоставени номера и/или адреси предприятията са длъжни да поискат изменение на разрешението си за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по реда на чл. 116 ЗЕС. (2) Към искането по ал. 1 предприятието прилага справка за групите, в които е имало използвани номера. Чл. 43. Освободените групи номера по чл. 42, ал. 2 не могат да бъдат предоставяни или резервирани по-рано от 6 месеца след тяхното освобождаване, считано от датата на изменение на разрешението на предприятието. Чл. 44. (1) При пренасяне на номер в друга електронна съобщителна мрежа държателят на обхвата от номера остава същия. (2) При връщане на номер при държателя на обхвата от номера последният има задължение да не използва номера отново в срок 6 месеца, считано от връщането му. Чл. 45. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, съгласуват помежду си формата на използваните номера за маршрутизация за мрежите си, осъществяващи електронни съобщения. Съгласуваният формат се предоставя на комисията за информация. (2) В случай че не се постигне съгласие по ал. 1, в рамките на двумесечен срок от отправяне на искане за това от заинтересувано предприятие комисията определя формата на номерата за маршрутизация. Раздел II Резервиране на номера Чл. 46. (1) Комисията има право да резервира блокове от номера от ННП съгласно регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС. (2) Комисията резервира групи номера след географски кодове, по заявление на предприятия, получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера. Чл. 47. (1) Минималният срок за резервиране на номера е 6 месеца. (2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен не по-късно от един месец преди изтичане на първоначално заявения срок с искане, придружено с мотиви за необходимостта от удължаване на срока, като максималният срок за резервиране е 18 месеца. (3) Повторно резервиране на групи номера след същия географски код се допуска, при условие че първоначално резервираният ресурс е предоставен за ползване от предприятието. Чл. 48. (1) Предприятията, които желаят да резервират номера, подават в комисията заявление по образец. (2) Заявлението съдържа: 1. идентификационни данни на лицето, което иска резервиране – наименование (фирма), седалище, адрес на управление и съответния идентификационен код; 2. номер на действащото разрешение; 3. вид на електронните съобщения, за осъществяването на които е издадено разрешението на предприятието за първично ползване на номера и адреси; 4. желан брой номера след географски код; 5. срок за резервиране на номерата. (3) При непълноти и/или нередовности в документите по ал. 2 комисията уведомява писмено заявителя да ги отстрани в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда. Чл. 49. Заявленията за резервиране на номера не се удовлетворяват, когато: 1. искането е за резервиране на номера в региони с недостатъчен номерационен ресурс; 2. искането е за резервиране на конкретна група номера; 3. резервирането създава ситуация на недостатъчен номерационен ресурс. Чл. 50. При разглеждане на постъпилите заявления комисията взема решение въз основа на: 1. регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС; 2. съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи; 3. структурата на ННП и наличните свободни номера; 4. защита на националната сигурност; 5. изискванията за равнопоставеност; 6. желанието на заявителя. Чл. 51. (1) Комисията взема решение за изменение и допълнение на издаденото разрешение в срок 21 дни от датата на подаденото заявление или от отстраняване на непълнотите и/или нередовностите, като определя резервираните номера. (2) Срокът на резервиране започва да тече от датата на решението по ал. 1. Чл. 52. За времето на резервиране на номерата предприятията нямат право да ги ползват. Чл. 53. Предоставянето за ползване на резервирани номера се осъществява по реда на чл. 39. Чл. 54. При отказ от резервирани номера предприятията са длъжни да уведомят комисията най-малко един месец предварително. Раздел III Отказ за предоставяне на номера и адреси Чл. 55. Комисията с мотивирано решение може да откаже на заявителя предоставяне на номера и/или адреси на основанията, посочени в чл. 84 ЗЕС, както и в случаите, когато не са изпълнени изискванията по чл. 113, ал. 4. Раздел IV Изменение на разрешения за първично ползване на номера и адреси. Отнемане на номера и адреси Чл. 56. (1) При изменение на ННП, както и в случаите на чл. 115, ал. 1 ЗЕС комисията има право да измени разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, като измени първично предоставените и/или резервирани номера и/или адреси. (2) Измененията и допълненията по ал. 1 се извършват от комисията след писмено уведомяване на предприятията, получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, за причините, налагащи изменението и графика за извършването му. Предприятията, получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, могат да изразят становище в срока по чл. 115, ал. 2 ЗЕС. Чл. 57. (1) Комисията може да измени разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, като отнеме част от първично предоставените номера и/или адреси, когато предприятието не е изпълнило определените в разрешението срокове за започване на ползването на индивидуално определен ограничен ресурс или сроковете за достигане на ефективното му ползване, както и когато ползването на номера и/или адреси и вторичното предоставяне на номера се извършва в несъответствие с нормативно установените изисквания. (2) Комисията отправя писмено предупреждение със срок не по-малък от един месец за отстраняване на констатираните несъответствия. В същия срок предприятието може да представи писмено становище. (3) Комисията с мотивирано решение извършва изменението по ал. 1, ако не е отстранено констатираното несъответствие, като взема предвид становището на предприятието. (4) В случаите, когато комисията е отнела номера и/или адреси, които са били използвани от предприятието, те не могат да бъдат предоставяни или резервирани по-рано от шест месеца след тяхното отнемане, считано от датата на изменение на разрешението на предприятието. Чл. 58. Прекратяване на действието на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се извършва по реда на чл. 117 от ЗЕС.