НАРЕДБА № 7 за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както
НАРЕДБА № 7 за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както
(Обн. ДВ бр. 55/2001; изм. и доп. ДВ бр. 59/2003, бр. 3/2005, бр. 32/2006, бр. 62/2006, бр. 44/2010, бр. 83/2012, бр. 52/2016, бр. 56/2020)
НАРЕДБА № 7 от 23 май 2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега Раздел I Общи положения
Чл. 1.
(1) С тази наредба се уреждат условията и редът за посещение, маневриране и престой на кораби и други плавателни средства в пристанищата и рейдовете в Република България и свързания с това режим за товарене и разтоварване, както и за качване на кораба и слизането на брега на екипажите, пътниците или на других лица и за връзка на кораба с брега.
(2) Тази наредба не се прилага за военните и граничнополицейските кораби, както и яхти за развлечение и плавателни съдове за развлечение.
Чл. 2.
(1) В пристанищата се извършва полицейски, граничен паспортен, държавен пристанищен, митнически, медико-санитарен, ветеринарномедицински контрол и карантина, фитосанитарен контрол и карантина на растенията, контрол по стандартизация и метрология на пристигащите или заминаващите кораби.
(2) В пристанищата за обществен транспорт службите, извършващи граничен контрол, поддържат двадесет и четири часово дежурство. Службите извършват контрола без необосновано забавяне на кораба.
(3) Документите за извършване на контрола по ал. 1 се подават и в електронен вид в Национален център за електронен документооборот на морския транспорт.
Чл. 3.
(1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” определя дали даден кораб може да бъде допуснат в пристанището или да излезе от него с оглед правилното му натоварване и избягване на опасността от засядане, потъване или замърсяване на околната среда.
(2) Достъпът на кораб до пристанище се разрешава, при условие че пристанището е вписано в Регистъра на пристанищата на Република България и достъпът до него не е ограничен по реда и условията на Наредбата за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата.
(3) На корабите, товарите и лицата, които не отговарят на изискванията за безопасност, качество, стандарт или здравословно състояние, може да бъде отказана свободна практика или да бъдат поставени под карантина.
(4) Разпорежданията на длъжностните лица в кръга на правомощията им относно безопасността и сигурността на хората, товарите и плавателните съдове, включително по охраната на труда и техническа безопасност при извършване на претоварни операции, пропускателния режим, противопожарния ред и охраната в пристанищата, са задължителни за всички физически и юридически лица, корабите и техните екипажи, намиращи се на територията и в акваторията на пристанищата и рейдовете.
(5) Пребиваващите в пристанищата кораби и други транспортни средства са длъжни да спазват установените правила във всяко пристанище.
Чл. 4.
(1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” осъществява държавния пристанищен контрол върху чуждите кораби от момента на тяхното навлизане до тяхното напускане на териториалното море на Република България или на българския участък на река Дунав за спазване на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяванията и за условията на живот и работа на борда на корабите, посещаващи българските пристанища.
(2) При осъществяване на проверките упълномощените инспектори от ИА “Морска администрация” се ръководят от изискванията на международните договори и споразумения, по които Република България е страна.
(3) В рамките на една календарна година ИА “Морска администрация” осъществява проверки, съответстващи на най-малко 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища, като при подбора на корабите се проверяват с приоритет плавателните съдове, включени в списъка по приложение № 1.
(4) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да не провери кораб, който е бил инспектиран в страна-членка на Европейския съюз, през последните 6 месеца, ако са налице едновременно следните условия: 1. корабът не е в списъка на плавателните съдове по приложение № 1; 2. при предходната инспекция не са докладвани никакви недостатъци; 3. липсват явни основания за извършване на проверка.
Раздел III Входен и изходен граничен контрол. Пропускателен режим
Чл. 5. Входен и изходен граничен контрол се извършва в пристанищата за обществен транспорт съгласно Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2012 г. (ДВ, бр. 67 от 2012 г.).
Чл. 6.
(1) До разрешаването на свободна практика не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на пристигащите от задгранично плаване кораби, с брега, в това число с други физически лица и плавателни съдове, с изключение на пилотите и пилотските катери, и при необходимост за спасяване на човешки живот.
(2) След извършването на изходния граничен контрол не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на заминаващите на задгранично плаване кораби, с брега, в това число с други физически лица и плавателни съдове, с изключение на пилотите и пилотските катери.
Чл. 9. В случаите, когато корабът не може да бъде допуснат в пристанището, съответната дирекция “Морска администрация” определя безопасно място, където корабът трябва да застане.
Чл. 10. Изпълнителният директор на ИА “Морска администрация” може да разреши извеждането от експлоатация на механизми и устройства на кораба, които осигуряват безопасността на кораба и възможността за маневриране.
Чл. 15. Фитосанитарният контрол и карантина на растенията, контролът върху торовете и растителните регулатори, както и карантината в пристанищата се извършват от органите за граничен фитосанитарен контрол и карантина на Министерството на земеделието и горите.
Чл. 16. Държавният граничен контрол за съответствието на вносните и износните стоки с установените в страната стандарти, а на стоките за износ—и за съответствието им с договорените условия, се осъществява от органите за граничен контрол по стандартизация и метрология.
Чл. 17. Организацията на работа в пристанището се регламентира от пристанищния оператор с Правилник за работа на пристанището, изготвен в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 104, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Раздел IV Информация за пристигащи кораби
Чл. 18. В Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване са посочени формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанище на Република България.
Чл. 20. Капитанът на кораба е длъжен да уведоми пристанищния оператор чрез своя корабен агент за всички събития по пътя, които могат да предизвикат закъснение на кораба.
Чл. 21. Пристанищният оператор потвърждава приемането на информацията и съобщава на капитана чрез неговия агент условията за въвеждането на кораба в пристанището, кея за завързване и обработка на кораба или котвената стоянка за изчакване на ред, както и за предполагаемата дата за поставяне на кораба под обработка.
Чл. 22.
(1) След пристигане в пристанището, независимо дали корабът е поставен на кей или котва, капитанът чрез своя агент подава до пристанищния оператор известие за готовност на кораба за обработка (NOR).
(2) Готовността на кораба за обработка включва готовност на товарните помещения за приемане на товара, за работа на корабните товарни средства, за отваряне на товарните люкове, за осветление на товарните палуби и помещения и готовност на екипажа за приемане и предаване на товара.
(3) Пристанищният оператор приема известието независимо от времето, в което ще започне обработката на кораба.
Раздел V Документи, необходими при пристигане, престой и отплаване на корабите
Чл. 23.
(1) Всички пристигащи и заминаващи кораби трябва да бъдат окомплектовани с необходимите корабни и товарни документи съгласно приложение № 2, които трябва да са в съответствие с международните изисквания, а българските кораби – съгласно формата на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; посл. изм., бр. 11 от 2011 г.) и на Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г. и ратифицирана със закон – ДВ, бр. 59 от 1998 г.) – за морските кораби, а за речните кораби – на Правилата за плаване по река Дунав (ДВ, бр. 35 от 2013 г.).
(2) На корабите, отплаващи в международен рейс, се издава свидетелство за отплаване по приложение № 2а.
(3) Свидетелството по ал. 2 се издава от директора на дирекция „Управление на корабния транспорт и информационно обслужване на морския и речен транспорт“ в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ или упълномощено от него лице след: 1. представяне на обща декларация по Конвенцията за улесняване на морското корабоплаване (ДВ, бр. 56 от 1999 г.); 2. представяне на списък на екипажа по Конвенцията за улесняване на морското корабоплаване; 3. представяне на списък на пътниците по Конвенцията за улесняване на морското корабоплаване; 4. представяне на декларация по чл. 7 от Наредба № 15 от 2004 г. за предаване и приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари (ДВ, бр. 94 от 2004 г.); 5. представяне на декларация от капитана, че корабът е в мореходно състояние, снабден и стъкмен във всяко отношение за предстоящия рейс; 6. извършване на служебна проверка, че корабът не дължи пристанищни такси на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и не е задържан от капитана на пристанището; 7. представяне на декларация за опасен товар и товарен манифест, когато на борда има опасен товар; 8. представяне на документ за платена такса по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта (ДВ, бр. 41 от 2000 г.).
Чл. 24. Плаването и маневрирането на корабите в каналите, фарватерите и акваториите на пристанищата се извършват съгласно разпоредбите на Международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г. ВЕСТНИК 5 (обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г. и ратифицирани с Указ № 461 от 1975 г. на Държавния съвет на Народна република България – обн., ДВ, бр. 22 от 1975 г.), Правилата за плаване по река Дунав (ДВ, бр. 35 от 2013 г.) и Специалните препоръки на Дунавската комисия към компетентните ВЕСТНИК 5 власти на крайдунавските държави за прилагане на основните положения за плаване по Дунав, разпорежданията съгласно чл. 362 и задължителните правила съгласно чл. 363а от Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 25.
(1) Регулирането на движението по каналите, фарватерите и акваторията на пристанищата се осъществява по обявените канали за слушане, работа и повикване.
(2) Сигналите и разпорежданията на бреговите центрове на системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ са задължителни за всички плавателни съдове, намиращи се в отговорните райони за наблюдение и управление на корабния трафик.
Чл. 26
(1) Установяването на връзка с корабите се извършва чрез радиотелефонна УКВ станция от бреговите центрове от системата за управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в съответния район.
(2) Радиовръзките „кораб - кораб“, „кораб - бряг“ и „бряг - кораб“ се извършват в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директорна ИА „Морска администрация“ при спазване на радиорегламента, Наредба Ме 14 от 2004 г. за условията и реда за оборудване, регистрация и използване на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища(ДВ, бр. 89 от 2004 г.) и Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България (обн., ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм., бр. 97 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2012 г.).
Чл. 27.
(1) Въвеждането и извеждането на корабите във или от пристанището, както и преместването им от един кей на друг се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 2001 г. за условията и реда за осъществяване на пилотска дейност в Република България (ДВ, бр. 12 от 2001 г.), разпорежданията съгласно чл. 362 и задължителните правила съгласно чл. 363а от Кодекса на търговското корабоплаване.
(2) Капитанът на пристанището или упълномощено от него лице дава разрешение за извършване на маневрите по въвеждане, извеждане и преместване на корабите по искане на пристанищния оператор.
(3) Пристанищният оператор е длъжен да подготви кейовото място за съответната маневра, като постави техническите средства от кейовата механизация на места, така че да не пречат на маневрата, и да обозначи местата на носа и кърмата.
Чл. 28.
(1) Маневрената дейност се осъществява с помощта на влекачи, които отговарят на изискванията на ИА “Морска администрация”.
(2) При маневриране на кораби с бруто тонаж над 1000 т., кораби с опасни товари или празни танкери без свидетелство “Gas Free” е задължително използването на влекачи.
(3) Минималната обща мощност на влекачите спрямо типа и тонажа на кораба се определя с правила, издадени от изпълнителния директор. Директорът на съответната дирекция “Морска администрация” може да разреши намаляване броя и мощността на влекачите, изисквани от задължителните разпореждания на кораби, конструктивно обезпечени с допълнителни устройства (подрулващи, два винта, активен рул и др.).
Чл. 29. Въвеждането, извеждането и преместването на корабите се извършват в зависимост от хидрометеорологичната обстановка и след получаване на конкретно разрешение от съответните брегови центрове Бургас и Варна към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Чл. 30.
(1) Снемането на танкерите от кейовите места се допуска само след вземане на баласт не по-малко от 1/3 от дедуейта им.
(2) По време на маневра се забранява вземане и изхвърляне на баласт.
(3) При маневриране на танкери не се допускат влекачи, които не отговарят на изискванията за работа с такива кораби, включително с неизправни оросителни и искрогасителни инсталации на димоходите.
Чл. 31. По отношение на корабите, намиращи се на ремонт в пристанищата със специално предназначение, се прилагат задължителните разпореждания, издадени от капитана на съответното пристанище, и вътрешните правила на съответното кораборемонтно или корабостроително предприятие за безопасност на технологичния процес.
Чл. 31а. По време на престой на рейдове, котвени стоянки, кейови места и понтони корабите трябва да имат екипаж в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“.
Чл. 31б. Бункероването на кораби от автоцистерни (нафтовози) се извършва в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“.
Чл. 33.
(1) Корабът се счита за пристигнал и заел реда си за обработка от часа, обявен от капитана на кораба в известието за готовност. Този час не може да предхожда часа на връчване на известието.
(2) Капитанът предава на пристанищния оператор подробен план за товарене или разтоварване на кораба.
(3) В товарния план се посочва разпределението на товарите по трюмовете с означение на номера на коносамента (товарителницата), вида и количеството на всяка партида, вида на отделянето на партидите (сепарацията), както и конструктивните особености на кораба и товарните му помещения.
(4) Капитанът на кораб, който идва за дотоварване в пристанището, представя подробен план за товара, взет в предишното пристанище, схема на разположението му, вида и начина на укрепване, свободните или частично свободните товарни помещения.
(5) Ако на кораба предстои натоварване на тежки (над 10 т) и/или дългомерни (над 12 м) товари, до началото на товарните операции капитанът на кораба е длъжен да представи на пристанищния оператор освен товарния план и схема на разположението и укрепването на тези товари с отчитане на допустимите натоварвания на палубата, товарните помещения, наличието на римове и други.
(6) Товарният план трябва да бъде заверен в съответната дирекция „Морска администрация“ преди започване на товарните операции в случаите, когато корабът ще товари: 1. зърно насипно, живи животни или дървен материал на палубата; 2. палубен товар с единична или обща маса над 10 тона; 3. опасни товари, включени в Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (Кодекс МОО) или Международния кодекс за безопасна практика за превоз на твърди насипни товари (Кодекс ВС), част „А“ и „Б“.
Чл. 34. Преди началото на товарните операции представители на капитана и на пристанищния оператор извършват оглед на товарните помещения, на товара в тях, на корабните устройства и механизми, участващи в обработката, за да определят състоянието им по външни белези.
Чл. 35.
(1) Обработката на товарите се извършва по предварително разработена от пристанищния оператор и съгласувана с Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация“ технологична карта, която включва необходимите мерки за безопасност за всеки отделен товар. В случаите, предвидени в Наредба № 9 от 2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти (ДВ, бр. 96 от 2013 г.), технологичната карта се съгласува с Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
(2) Подреждането на товарите в товарните помещения и на палубата се извършва от пристанищния оператор по товарния план съгласно изискванията и под контрола на капитана на кораба.
(3) Обработката на кораби за насипни товари се извършва в съответствие с изискванията на Кодекса за безопасно товарене и разтоварване на кораби за насипни товари на Международната морска организация.
Чл. 36.
(1) Капитанът е длъжен да обезпечи достатъчна устойчивост и оптимален диферент на кораба, надеждна защита на корабните палубни съоръжения (трапове, вентилаторни, отдушници, капаци на люкове и др.) през цялото време на обработка на кораба, както и непрекъснатото приемане или предаване на товара, освен ако не е уговорено друго.
(2) Капитанът на кораба е отговорен за правилното разпределение на товара в товарните помещения, подреждането, укрепването и сепарирането на товара. Разходите при неправилно натоварване са за сметка на превозвача или пристанищния оператор, ако последният не е изпълнил указанията на капитана на кораба.
Чл. 37. Пристанищният оператор информира своевременно (но в срок не по-малко от четири часа) капитана за всяко предстоящо притегляне на кораба по кея, преместване на друг кей, за началото или края на товарните и спомагателните операции или за други обстоятелства, свързани с обработката на кораба.
Чл. 38. Ако не е уговорено друго, корабът приема или предава товара непрекъснато, като предоставя безвъзмездно електроенергия, осветление, въздух под налягане, пара, товарни лебедки и кранове, инструменти и другите приспособления, необходими за обезпечаване обработването на товара и безопасността на заетите работници, освен ако не е уговорено друго. Престоите на пристанищната механизация и работници поради неизправни корабни товарни средства, електроенергия, осветление, липса на пара, намаляване интензивността на работата по причина на лоша или необходимост от специална сепарация на товара са за сметка на кораба.
Чл. 39.
(1) Товаренето и разтоварването се осъществяват под ръководството на служител на пристанищния оператор.
(2) Ако не е уговорено друго, корабният екипаж отваря и затваря люковете на корабните товарни помещения. При преустановяване на обработката люковете се затварят и отварят от корабния екипаж, а при използване на пристанищна механизация е за сметка на кораба (превозвача).
(5) В обектите не се приемат замърсени и/ или с нарушена цялост на черупката пресни яйца.
Чл. 40.
(1) Товарните операции на танкери се извършват при спазване изискванията на Международното ръководство за безопасна работа на нефтени танкери и терминали и на Международното ръководство за безопасна работа на химикаловози.
(2) При извършване на товарно-разтоварни работи на нефт и нефтопродукти в пристанище или на рейд около танкера се поставят бонови заграждения за предпазване от евентуален разлив.
(3) Капитанът на танкера е длъжен допълнително да информира капитана на пристанището и пристанищния оператор за състоянието на корабното оборудване, съоръжения и механизми, както и за получените повреди по пътя или при обработката, които нарушават мореходността на кораба, условията за безопасност при товарните операции или са предпоставка за замърсяване на околната среда.
(4) При нарушаване изискванията за безопасност или при повреда на кораба, оборудването или съоръженията, при нарушения по контрола или оперирането от страна на екипажа, които представляват опасност за възникване на авария, капитанът на пристанището по искане на пристанищния оператор спира товарните операции и при необходимост корабът се премества на безопасно място.
Чл. 41.
(1) Кораб, завършил товаро-разтоварните операции, освобож дава кея не по-късно от 2 часа след приключването им.
(2) Оставането на кей след времето по ал. 1 се допуска от пристанищния оператор.
Чл. 41а.
(1) Изпращачът по договор за превоз на товари е длъжен да извърши или да организира дейността по определяне и документиране на потвърденото брутно тегло на предоставен от него за морски превоз пълен контейнер.
(2) За отразяване на потвърденото брутно тегло на контейнер се съставя документ, който съдържа: 1. идентификационен номер на контейнера; 2. име на лицето, измерило контейнера; 3. тип, наименование и номер на оборудването за измерване; 4. дата на измерване; 5. потвърдено брутно тегло; 6. валидност на свидетелството за проверка на оборудването за измерване.
(3) Документът по ал. 2 трябва бъде подписан собственоръчно или с електронен подпис от изпращача или упълномощено от него лице.
Чл. 41б.
(1) Забранява се натоварването на кораб на пълен контейнер, за който не е представена предварително информацията по чл. 41а, ал. 2.
(2) Изпращачът е длъжен да представи на превозвача или неговия представител или на пристанищния оператор информацията по чл. 41а, ал. 2 в срока, уговорен между тях. В случай че изпращачът е представил информацията по чл. 41а, ал. 2 на превозвача, превозвачът е длъжен да представи същата информация на пристанищния оператор.
(3) Информацията по чл. 41а, ал. 2 може да бъде представена на хартиен носител, по факс, по електронна поща, чрез система за електронна обмяна на данни или да бъде включена в съдържанието на ордера за натоварване.
Чл. 41в.
(1) Определяне на потвърденото брутно тегло не се изисква за пълен контейнер, който: 1. се превозва върху шаси или трейлер, натоварван на собствен ход на ро-ро кораб, извършващ кратки международни рейсове; 2. товари, предадени от изпращача на капитана на кораба, за да бъдат поставени в контейнер, който вече е бил натоварен на борда на кораба; 3. контейнери, предназначени за офшорната индустрия и претоварвани на море, за които не е задължително да се прилага Международната конвенция за безопасните контейнери (CSC), 1972, съставена в Женева на 2 декември 1972 г., в сила за Република България от 17 ноември 1977 г., ратифицирана с Указ № 835 на Държавния съвет от 1976 г. (ДВ, бр. 52 от 1976 г.).
(2) За потвърдено брутно тегло на контейнери, които се разтоварват, се приема потвърденото брутно тегло, определено при натоварване на контейнера в отправното пристанище.
Чл. 41г.
(1) Определянето на потвърденото брутно тегло на контейнер се извършва чрез един от следните методи: 1. претегляне на пълния контейнер чрез калибрирано и освидетелствано оборудване; 2. претегляне чрез калибрирано и освидетелствано оборудване на всички пакети/ товари, включително палети, дънидж и материали за опаковане и укрепване, намиращи се в контейнера, и прибавяне към сумата от техните тегла на теглото на тарата на контейнера; за тегло на тарата на контейнера се приема теглото, което е обозначено върху контейнера.
(2) Методът, предвиден в ал. 1, т. 2, не се прилага за определяне на потвърденото брутно тегло на контейнер, в който се превозват насипни или наливни товари.
(3) Претеглянето по ал. 1 се извършва с везна, мостов кантар, повдигащо съоръжение или друго оборудване, което може да измери масата на контейнер или пакетите/товара, палетите, дъниджа и другите материали за опаковане и укрепване в контейнера, калибрирано и освидетелствано в съответствие с изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с ПМС № 47 от 2016 г. (ДВ, бр. 23 от 2016 г.).
(4) Оборудването за измерване, използвано за определяне на потвърденото брутно тегло на контейнери, трябва да бъде с клас на точност III или с по-висок клас на точност, да има нанесена маркировка за съответствие, надписи и техническо досие съгласно изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяването на съответствието на везни с неавтоматично действие.
Чл. 41д.
(1) Когато при обработката на контейнер в пристанището, съответно терминала, за който е изпратена предварително информацията по чл. 41а, ал. 2, се установи, че има съществена разлика между посоченото и фактическото тегло, контейнерът подлежи на повторно определяне на потвърденото брутно тегло чрез калибрирано и освидетелствано оборудване на пристанищния оператор.
(2) Установяване на разлика между посоченото в информацията по чл. 41а, ал. 2 и фактическото потвърдено брутно тегло на контейнер може да се извърши по някой от следните начини: 1. незадължително измерване на теглото при влизане на контейнера в пристанището, съответно терминала; 2. информация, получена от митнически или други органи за граничен контрол; 3. информация, получена от операторите на товаро-разтоварни съоръжения в процеса на разтоварване на контейнера, подреждане за съхранение в пристанището, съответно терминала, превоза до кораба и натоварването на кораба.
(3) Не се допуска натоварването на кораб на пълен контейнер, чието тегло надвишава максимално допустимото брутно тегло, отбелязано върху контейнера.
(4) Когато между посоченото в информацията по чл. 41а, ал. 2 и фактическото потвърдено брутно тегло на контейнер се установи съществена разлика и извършване на повторно определяне и документиране на брутното тегло на контейнера преди натоварването е невъзможно, същият не се товари на кораба.
Раздел VIII Обработка на опасни или вредни за околната среда товари в пристанищата за обществен транспорт
Чл. 42. Агентът на кораба или спедиторът представя на пристанищния оператор и съответната дирекция “Морска администрация” в писмен вид цялата необходима информация за кораба и товара преди тяхното пристигане в пристанището.
Чл. 43.
(1) Не се допуска приемане на борда на кораб за превоз или обработка на опасни или замърсяващи околната среда товари, ако предварително не бъде връчена декларация, в която са обявени техническото им обозначение, номерата по класификацията на ООН, ако има такива, класа на товара по ИМО съгласно кодове IMDG, IBC и IGC, количеството на товарите, ако се превозват в цистерни или контейнери, както и идентификационните им номера.
(2) Товародателят е длъжен да връчи на капитана и на пристанищния оператор декларацията по ал. 1 и да гарантира, че пратката, която ще се превозва, е идентична с тази, описана в декларацията.
Чл. 44. Обработката, разпределението и съхраняването на опасни или вредни за околната среда товари на кораба се извършват в съответствие със международния Кодекс за опасни товари на Международната морска организация (IMDG Code) или Правилата за превоз на опасни товари по р. Дунав (ADN-D) за корабите, плаващи по р. Дунав.
Чл. 45. Товари от клас 4 до клас 9 по Кодекса на ИМО, с изключение на радиоактивните, могат да се съхраняват на територията на пристанището при спазване на всички изисквания на противопожарните строително-технически норми на органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на вътрешните работи и задължителните правила на ИА “Морска администрация”.
Чл. 47. Преди отплаването на кораба, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари от българските пристанища, корабните оператори са длъжни да уведомят съответната дирекция на ИА “Морска администрация” за всички данни по приложение № 3.
Чл. 48. Българските корабни оператори, извършващи превоз на опасни или замърсяващи околната среда товари от пристанище на страна, която не е член на ЕС, които имат намерение да посетят пристанище на страна — членка на ЕС, са длъжни да съобщят всички данни по предходния член на съответните служби в страната, към която се отправят, преди излизане от товарното пристанище.
Чл. 50. При заставане, отплаване или маневриране на кораба, превозващ опасни или замърсяващи околната среда товари, пилотите са длъжни незабавно да уведомят съответната дирекция на ИА “Морска администрация” за установените нередности, които могат да затруднят маневрирането на корабите.
Чл. 51. В случай че постъпи информация по чл. 47 и 49, Изпълнителната агенция “Морска администрация” предприема мерки да предостави информацията на друга страна по нейно искане от съображения за нейната сигурност.
Чл. 52. Обработката на кораби с опасни товари започва след: 1. предварително одобрен от ИА “Морска администрация” товарен план; 2. представен Манифест за опасен товар (форма FAL.2/Circ.51 от 15 март 1999 г.); 3. изпълнение на всички изисквания на ИА “Морска администрация” за обработката на конкретния опасен товар.
Чл. 53. Забранява се обработка на опасни товари с повредена опаковка и маркировка, при липса на знак за опасност и клас по Кодекса на ИМО.
Чл. 55. Пристанищните оператори поддържат съоръженията и оборудването на местата за качване и слизане на пътниците в изправно техническо състояние съгласно изискванията за осигуряване на безопасност.
Чл. 56.
(1) Капитанът на кораб, който превозва пътници, носи отговорност за осигуряване безопасното качване и слизане на пътниците. Качването и слизането на пътници извън определените за това терминали или части от тях се забранява.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба :
1. „Пътник“ е лице по смисъла на глава 1, част „А“, Правило 2, § „е“ на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море.
2. „Входен граничен контрол“ е съвкупност от действия за разрешаване на свободна практика на кораба, обработка на кораба и товара, слизане на брега на екипажа и пътниците, снабдяване, ремонт и др.
3. „Свободна практика“ е разрешение за кораба и неговия екипаж да влезе в пристанище и да предприеме товарно-разтоварни и всякакви други операции.
4. „Изходен граничен контрол“ е съвкупност от действия за разрешаване отплаването на корабите.
5. „Обичаи на пристанищата“ са съвкупност от правила, нормативи и трайно установени практики, приложими в съответното пристанище.
6. “Код “IMDG” е код за превозване на опасни товари по море.
7. “Код “IBC” е международен код на IMO за строеж и оборудване на кораби за превоз на опасни химикали в насипно състояние.
8. “Код “IGC” е международен код на IMO за строеж и оборудване на кораби за превоз на втечнен газ в насипно състояние.
9. “ Код “INF” е IMO код за превоз на отработено ядрено гориво.
10. „Корабни оператори“ са корабособственикът, чартьорът или агентът.
11. „Престой на кораба“ е общото време на пребиваване на кораба на рейда, време за швартоване на кораба и времето на кея.
12. „Контрасталии (демюрейдж)“—времето, през което е забавена обработката на корабите.
13. „Опасни товари“ са товарите, посочени в код „IMDG“, товарите по глава 17 на код „IBC“ и по глава 19 на код „IGC“.
14. „Вредни за околната среда вещества (замърсяващи околната среда товари)“—са веществата, упоменати в Приложение 1, 2 и 3 на Международната конвенция за опазване на морето от замърсяване от кораби.
15. „Крайбрежно плаване“ е плаването във вътрешните води и териториалното море на Република България.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 99 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата.
§ 3. За всички неуредени случаи се прилагат правилата и обичаите за съответните пристанища.
§ 4. Указания по прилагането на наредбата се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация“, а за всяко конкретно пристанище—от капитана на съответното пристанище и началника на териториалната дирекция на ИАПА.
§ 5. Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“, с изключение разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и 4, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.
Министър: А. Славински
(2) Обработката на пътниците се извършва от пристанищния оператор по съгласувана с ИА „Пристанищна администрация“ „Инструкция за обработка на пътниците (пътникопотока).
Чл. 60.
(1) Зимуването на български и чуждестранни кораби в българските пристанища на р. Дунав се осъществява в предварително обявени и съгласувани с Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на р. Дунав” зимовници—вътрешни водни басейни или естествени укрития, с оглед предпазване на корабите и другите плаващи съоръжения от въздействието на стихийни природни явления—ледоход, буря и др.
(2) Зимуване на кораби и плаващи съоръжения, предназначени за превоз на запалителни, взривни, радиоактивни и други опасни или вредни за околната среда товари, се осъществява в специализирани пристанища, предназначени за обработка на тези товари, след съгласуване с ИА “Морска администрация”.
(3) Ежегодно в срок до 15 октомври българските и чуждестранните корабопритежатели подават до пристанищните оператори писмена заявка, съдържаща данни относно броя и типа на корабите и плаващите съоръжения, за зимуване в акваторията на съответното пристанище, което има водни басейни и укрития, определени за зимуване на кораби.
(4) Ежегодно в срок до 15 ноември пристанищните оператори разработват планове за разположението на корабите и плаващите съоръжения в зимовниците, определени за зимуване на кораби, като уведомяват писмено за това корабопритежателите, подали заявка по ал. 3.
(5) Ежегодно в срок до 30 ноември пристанищните оператори представят в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ информация за състоянието на зимовниците и за броя, типа, собствеността и националността на корабите и плаващите съоръжения съгласно плановете по ал. 4.
(6) Корабопритежател, чийто кораб не е включен в плана по ал. 4 от пристанищния оператор, е длъжен да осигури отплаването на кораба си от пристанището своевременно преди появата на ледоход.
(7) В случаите по ал. 6 и при наличие на свободни места в зимовниците корабите, собственост на български или чуждестранни корабопритежатели, могат да бъдат приети в зимовниците след съгласуване със съответния пристанищен оператор.
(8) Дирекция „Морска администрация – Варна“, дирекция „Морска администрация – Бургас“, дирекция „Речен надзор – Русе“ и дирекция „Речен надзор – Лом“ осъществяват контрол за спазване на реда и изискванията за зимуване.
Чл. 61.
(1) Предоставянето на безопасни условия за зимуване, снабдяването с вода, електроенергия и други услуги на зимуващите кораби и плаващите съоръжения се заплаща от корабопритежателите съгласно предварително обявени от пристанищните оператори тарифи за цени за достъп и пристанищни услуги.
(2) Пристанищните оператори вземат мерки за обезпечаване приемането на кораби и плаващи съоръжения за зимуване съгласно плановете по чл. 60, ал. 4, включващи снегопочистване на подходните пътища, разбиване на лед в басейните, организация за приемане на отпадъчни води и твърди отпадъци и др.
(3) Всеки пристанищен оператор изготвя Инструкция за зимуване на корабите, която се утвърждава от директора на съответната териториална дирекция на ИА “Морска администрация”.
(4) За всеки зимовник пристанищният оператор назначава оперативен отговорник, който подготвя план за реда и последователността на въвеждане на корабите в зимовника, в съответствие с инструкцията по ал. 3.
Чл. 62. Използване на естествени укрития, извън посочените в чл. 60, ал. 1, за престой на кораби при ледоход се допуска на отговорност на корабопритежателите, като същите са длъжни да уведомят своевременно за намеренията си съответната териториална дирекция на ИА “Морска администрация”.
Чл. 63. Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на държавни кораби, използвани с нетърговска цел.
Чл. 64. Забранява се влизането в българско пристанище и заставането на еднокорпусен нефтен танкер от категория 1 независимо от годината, в която е предаден за експлоатация, както и на еднокорпусен нефтен танкер от категории 2 и 3, предаден за експлоатация през 1979 г. или по-рано.
Чл. 65. Забранява се влизането в българско пристанище или заставане на отдалечено от брега морско съоръжение на еднокорпусен нефтен танкер от категории 2 и 3, както следва: 1. за кораби, предадени за експлоатация през 1980 и 1981 г.—от 2007 г., след настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация; 2. за кораби, предадени за експлоатация през 1982 г.—от 2008 г., след настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация; 3. за кораби, предадени за експлоатация през 1983 г.—от 2009 г., след настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация; 4. за кораби, предадени за експлоатация през 1984 г. и по-късно—от 2010 г., след настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация.
Чл. 66.
(1) Нефтени танкери от категория 2 или 3 могат да посещават български пристанища и отдалечени от брега морски съоръжения до една от следните дати, според това, коя от двете настъпи по-рано: 1. 2015 г. при настъпване на съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация; 2. датата, на която се навършват 25 години от предаването на кораба за експлоатация.
(2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага при условие, че нефтените танкери са: 1. оборудвани с двойно дъно или двойни бордове, които се простират по цялата дължина на товарните танкове и не се използват за превоз на нефт, или 2. с двоен корпус, в който не се превозва нефт, простиращ се по цялата дължина на товарните танкове, които не отговарят на условията по правило 20 от Анекс I на МАРПОЛ 73/78.
Чл. 67.
(1) Забранява се влизане във и излизане от българско пристанище или заставане на отдалечено от брега морско съоръжение , както и заставането на котва в морските пространства на Република България на еднокорпусни нефтени танкери с дедуейт 600 или повече тона, превозващи тежки нефтопродукти.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за нефтени танкери, които се експлоатират само в пристанища или вътрешни водни пътища на Република България, при условие че са снабдени с всички необходими корабни документи съгласно българското законодателство.
Чл. 68. От 2008 г. се забранява влизането във или напускането на българско пристанище, както и заставането на котва в морските пространства на Република България на еднокорпусни нефтени танкери с дедуейт 600 или повече, но по-малко от 5000 t, считано от съответната дата, на която корабът е бил предаден за експлоатация.
Чл. 69. Забранява се влизането във или излизането от български пристанища, заставане на отдалечено от брега морско съоръжение, както и заставане на котва в морските пространства на Република България на еднокорпусни нефтени танкери от категории 2 и 3, на възраст над 15 години освен в случаите, когато отговарят на изискванията на “Схема за оценка на състоянието”, приета с Резолюция на Международна морска организация МЕРС 94(46) от 27 април 2001, изменена с Резолюция МЕРС 99(48) от 11 октомври 2002 и Резолюция МЕРС 112(50) от 4 декември 2003 г.
Чл. 70. Забранява се влизането в българско пристанище или заставането на отдалечено от брега морско съоръжение на нефтени танкери от категории 2 и 3 от 2015 г., считано от датата, на която корабът е бил предаден за експлоатация независимо, че продължават да са в съответствие с изискванията на правило 20 от Анекс I на МАРПОЛ 73/78.
Чл. 71. Капитанът на пристанището може да позволи влизане във или напускане на пристанище или заставане на отдалечено от брега морско съоръжение , както и заставане на котва в морските пространства на Република България на кораб, неотговарящ на изискванията по чл. 64—70, който: 1. се намира в затруднение и търси убежище, или 2. плава без товар към пристанище за ремонт.
Чл. 72. Изпълнителна агенция “МА” уведомява Междунарадната морска организация в случай на забрана по чл. 70 за влизане на нефтени танкери в българските пристанища, експлоатирани в съответствие с разпоредбите на правило 20.8.2 от Анекс I на МАРПОЛ, 73/78.
Чл. 73. Изпълнителна агенция “МА” уведомява ИМО за всяко разрешение, оттегляне на разрешение, забрана за работа на нефтени танкери от категория 2 или 3, плаващи под знамето на Република България, в съответствие с член 69.
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 Кораби, които трябва да се инспектират с приоритет* 1. Кораби, посещаващи пристанище на стра на членка за първи път или след период от 12 месеца или повече. При прилагането на тези критерии се вземат предвид онези инспекции, които са били извършени от членовете на MOU. При липсата на подходящи данни за тази цел се ползват наличните електронни данни от Sirenac и се инспектират онези кораби, които не са ре гистрирани в електронната база данни на Sirenac след влизането в сила на тази база данни от 1 яну ари 1993 г. 2. Кораби, плаващи под знамето на страна, ко ято попада в таблицата на 3-годишния осреднен процент за над средните задържания и закъсне ния, публикувани в годишния доклад на MOU. 3. Кораби, на които е било разрешено да напус нат пристанището на страна членка при условие, че посочените недостатъци трябва да бъдат от странени в рамките на определения период до из тичането на този период. 4. Кораби, за които е докладвано от пилоти или пристанищни власти, че имат недостатъци, които могат да попречат на тяхното безопасно мореплаване. 5. Кораби, чиито свидетелства за сигурност на конструкцията и оборудването на кораба, издаде ни в съответствие с конвенциите и класификаци онните сертификати, са били издадени от органи зация, която не е призната. 6. Кораби, които не са изпълнили задължения та, определени в минималните изисквания към корабите, плаващи за или от пристанищата на Европейския съюз и превозващи опасни или за мърсяващи товари. 7. Кораби, които са в категория, за която е ре шено да се провеждат по-обстойни инспекции. 8. Кораби, които са били изключени от своя клас поради причини за безопасност в рамките на предходните шест месеца. * Последователността на критериите не е определя ща за реда им по значение.
Приложение № 2 към чл. 23 Документи, изисквани при пристигане и отплаване на кораби Документи при пристигане: 1. Обща декларация—5 копия. 2. Декларация за товара—4 копия. 3. Декларация за корабните запаси—4 копия. 4. Декларация за личните вещи на екипажа—2 копия. 5. Списък на екипажа—4 копия. 6. Списък на пътниците—4 копия. 7. Морска санитарна декларация—1 копие. Документи при отплаване: 1. Обща декларация—5 копия. 2. Декларация на товара—4 копия. 3. Декларация на корабните запаси—3 копия. 4. Списък на екипажа—2 копия. 5. Списък на пътниците—2 копия. С Т Р . 84 ДЪРЖАВЕН Корабни сертификати и документи, изисквани за проверка от ИА "Морска администрация": I. За всички кораби: 1. Акт за националност. 2. Международно свидетелство за тонажа. 3. Свидетелство за товарните водолинии. 4. Инструкция за определяне на устойчивостта. 5. Документ за надлежно комплектоване на кораба с екипаж. 6. Свидетелства за правоспособност на капита на, офицерите и екипажа. 7. Международно свидетелство за предотвра тяване замърсяването с нефт. 8. Дневник за нефтените операции, форма А+В. 9. План за борба с разливи и замърсявания с нефт и нефтопродукти (SOPEP). 10. План за третиране на отпадъците и дневник за операциите с твърдите отпадъци. 11. Информация за баласта съгласно Резолю ция А. 868 (20) на ИМО. II. За пътнически кораби: Свидетелство за сигурност на пътнически кораб. III. За товарни кораби: 1. Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб. 2. Свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб. 3. Свидетелство за сигурност на радиооборуд ването на товарен кораб. 4. Свидетелство за съответствие със специал ните изисквания за кораби, превозващи опасни товари. 5. Манифест на опасните товари или товарен план. 6. Свидетелство за право на кораба да превозва зърно насипно. 7. Свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска от говорност за щети от замърсяване с нефт. IV. Кораби, превозващи опасни химически то вари наливно: 1. Международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно. 2. Дневник за товарни операции на кораб, пре возващ наливно вредни течни вещества. V. Танкери химикаловози: Свидетелство за годност на кораба да превозва вредни химикали наливно или Международно сви детелство за годност на кораба да превозва вредни химикали наливно. VI. Газовози: Свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове наливно или Международно сви детелство за годност на кораба да превозва втеч нени газове наливно. VII. Кораби със специално предназначение: Свидетелство за сигурност на кораб със специ ално предназначение. ВЕСТНИК Б Р О Й 55
Приложение № 3 към чл. 47 Информация за корабите, превозващи опасни или вредни за околната среда товари 1. Име и позивни на кораба. 2. Националност на кораба. 3. Дължина и газене на кораба. 4. Пристанище на пристигане. 5. Очаквано време на пристигане в пристани щето или на пилотската станция в зависимост от изискванията на съответните власти. 6. Очаквано време на отплаване. 7. Маршрут на прехода. 8. Точните технически наименования на опас ните или замърсяващи околната среда товари, номерът по кода на ООН, ако има такъв, класът на опасност съгласно кода за превоз на опасни това ри по море (IMDG), IBC, IGC на Международната морска организация, количествата на тези товари и тяхното разположение на борда, или ако товари те се превозват в контейнери или преносими цис терни—идентификационните им номера. 9. Потвърждение, че на борда на кораба има спи сък, манифест или съответен товарен план, съдър жащ подробни данни за опасните или замърсяващи околната среда товари и тяхното разположение.