НАРЕДБА № 7 за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

НАРЕДБА № 7 за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради (Обн. ДВ бр. 5/2005; изм. и доп. ДВ бр. 85/2009, бр. 88/2009, бр. 92/2009, бр. 2/2010) НАРЕДБА № 7 от 15 декември 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С наредбата се определят: 1. минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите, техническите изисквания за енергийна ефективност – икономия на енергия и топлосъхранение, както и методите за определяне на годишния разход на енергия, като се отчитат функционалното предназначение и режимът на експлоатация на сградата, външните климатични условия и параметрите на вътрешния микроклимат, топлинните загуби през сградните ограждащи конструкции и елементи, топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене; 2. техническите правила и норми за проектиране на топлоизолацията на сгради, включително референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи, както и изискванията за влагоустойчивост, въздухопропускливост, водонепропускливост и слънцезащита през летния период. (2) Изискванията на наредбата се прилагат при проектиране и изпълнение на жилищни и нежилищни сгради, в т.ч. сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, образованието, културата и изкуството, търговията, спорта, общественото хранене, хотелиерството и услугите, както и административни сгради със: 1. среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С, и относителна влажност на въздуха до 70 %; 2. среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух от 12 до 15 °С в зависимост от предназначението на сградите, които се отопляват най-малко три месеца в годината. (3) Изискванията на наредбата се прилагат за производствени сгради, за които технологичният режим изисква поддържане на микроклимат с определени параметри – температура и относителна влажност. (4) Енергийните характеристики и показателите за разход на енергия за сградите по ал. 3 се определят по реда на наредбата по чл. 33, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), като се отчитат референтните стойности на коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи по таблици 1 и 2. Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при проектиране и изпълнение на нови сгради, както и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради. (2) Изискванията на наредбата се прилагат и при изчисляване на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), като се отчитат изискванията и на наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ). (3) Списък на стандартите от приложното поле на наредбата е даден в т. 1 на приложение № 1. (4) Основните означения и единици за измерване, използвани в наредбата, са съгласно приложение № 1, т. 2, а останалите означения—съгласно формулите, за които се отнасят. Чл. 3. При проектиране топлоизолацията на ограждащите конструкции на сгради със специални параметри на температурновлажностния режим, като стационарни хладилници, обществени бани и перални, и на помещения с относителна влажност на въздуха над 70 %, както и селскостопански и животновъдни сгради, оранжерии, временни сгради и др., могат да се прилагат изискванията на тази наредба и на специфичните нормативни актове и документи. Глава втора ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИКОНОМИЯ НА ЕНЕРГИЯ Раздел I Изисквания при проектиране на нови сгради Чл. 4. (1) Техническите показатели за енергийна ефективност при проектирането на сгради и при оценяването на съответствието на проектите с изискванията за енергийна ефективност са, както следва: 1. общ годишен разход на енергия за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата отопляема площ на сградата (А f ) в m 2 , определен като потребна и като първична енергия – за нови сгради, при които със заданието/договора за проектиране се изисква проект за обща сградна отоплителна инсталация по част „Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“; 2. общ годишен разход на енергия за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата отопляема площ на сградата (А f ) в m 2 , определен като нетна енергия – за нови сгради, за които със заданието за проектиране се изисква локално (местно) отопляване или чиито конструкции не позволяват изпълнение на централно отопляване с обща отоплителна инсталация; 3. общ годишен разход на енергия за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата отопляема площ на сградата (А f ) в m 2 или на един кубичен метър отопляем обем (Vs) в m 3, определен като първична енергия – за съществуващи сгради с нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С, и относителна влажност на въздуха под 70 %. (2) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 2. (3) Изискванията по ал. 1 не се прилагат при извършване на реконструкция, основен ремонт или преустройство на отделни части, самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради. В тези случаи техническите показатели за енергийна ефективност са коефициентите на топлопреминаване за видовете ограждащи конструкции и елементи, като стойностите им не могат да бъдат по-големи от определените в табл. 1 и 2. Чл. 5. (1) Стойностите на показателите на сградите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и референтните им стойности се изчисляват по методиката съгласно приложение № 3 въз основа на проектните данни за сградата. (2) Стойността на показателя на сградите по чл. 4, ал. 1, т. 3 и референтната му стойност се изчисляват по методиката съгласно приложение № 3 въз основа на данни за актуалното състояние на сградата при извършване на обследване за енергийна ефективност по реда на ЗЕЕ. Чл. 6. (1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един квадратен метър полезна жилищна площ ( Qh max / Au ) в зависимост от фактора на формата f 0 = А / Ve и денградусите (DD) при температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 1. Таблица 1 Qh max / Au , kWh/m2 fo, m-1 DD, К.d 2500 2900 51,8 54,0 57,3 59,4 62,7 64,8 68,1 70,2 73,5 75,6 78,9 81,1 84,3 86,5 89,7 91,9 95,1 97,3 97,84 100 2100 50,0 55,4 60,8 66,2 71,6 77,1 82,5 87,9 93,3 96,0 І 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 і 1,05 43,18 + ( DD 2 2900 2 ) + 54,12 f 0 10 6 (4) ни загуби от топлопреминаване ( Н Т max ) за нежилищни сгради в зависимост от fо и процента на остъкляване с нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 2. Таблица 2 І 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 і 1,05 Н Т max , W/(m2 К) при остъкляване на фасадата І 30 % 1,15 0,90 0,78 0,70 0,65 0,61 0,59 0,57 0,55 0,54 при остъкляване на фасадата > 30 % 1,65 1,25 1,05 0,93 0,85 0,79 0,75 0,72 0,69 0,68 (2) Междинните стойности на HTmax' за колони 2 и 3 от табл. 2 се определят , както следва: 1. за колона 2—по формулата: Н Т max = 0,40 + 0,15 f 0 2. за колона 3—по формулата: Н Т max = 0,45 + 0,24 f 0 (6) Чл. 7. (1) Максималните нормативни стойности на коефициента на специфични топлинни загуби и на потребната топлина за отопление са определени в табл. 1 и 2. (2) Междинните стойности на Qh max / Au по табл. 1 се определят по формулата: Qh max / Au = 28,8 + 25,6 f 0. Чл. 8. (1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един кубичен метър отопляем обем за нежилищни нискотемпературни сгради (Qh max / Ve), които се отопляват повече от три месеца годишно с температура на вътрешния въздух от 12 до 19 °С, както и за сезонно отопляеми сгради за спорт и културни занимания, които се отопляват три и повече месеца годишно, при проектна вътрешна температура, по-висока от 15 °С, са определени в табл. 3. (2) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и табл. 1 и 2 на приложение № 2. Чл. 9. (1) Показателите по чл. 4, ал. 1 се изчисляват за: 1. единица от общата отопляема площ на сградата и/или от площта на охлаждания обем на сградата, определена по външните ѝ размери; 2. единица от брутния обем на сградата, определен по външните ѝ размери. (2) За изчисленията по чл. 26, ал. 2: 1. отопляемата и/или охлажданата площ А f на жилищни сгради със светла височина 2,60 m може да се определя по формулата: А f = 0,32.Vs (1), където Vs е брутният обем на отопляваното и/или охлажданото пространство; 2. нетният обем на жилищни и нежилищни сгради V може да се определя по формулата: V = 0,8.Vs (2). Чл. 10. (1) За определяне на показателите по чл. 4, ал. 1 на топлоизолация се изчисляват граничещите с външния въздух сградни ограждащи конструкции и елементи, както следва: 1. външни стени, включително участъците, разположени зад отопляемите тела, външни стени, граничещи със земята, части от стени на отопляеми/охлаждани подземни етажи, външни стени на тавански жилища и други обитавани помещения, помещения,; 2. прозорци и външни врати; 3. покриви и тавански плочи при неотопляеми тавански помещения; 4. подове, разположени непосредствено върху земята, над неотопляеми подземни етажи и граничещи с външния въздух. (2) На топлоизолация се изчисляват и вътрешните стени и междуетажните подове, ограждащи пространство в сгради, в което температурата може да достигне стойности под 12 °С, както и в други специфични случаи (например при подове с вградено площно отопление и др.), предвидени в проекта. (3) Коефициентът на топлопреминаване (U) се определя съгласно БДС EN ISO 6946. (4) Референтните стойности на коефициента на топлопреминаване за основни видове ограждащи елементи на отопляеми сгради при тяхното проектиране, реконструкция, основно обновяване и основен ремонт са определени в таблица 1. (5) Топлофизичните характеристики на строителните продукти (материали), необходими за изчисленията на топлоизолация, се определят съгласно табл. 1 на приложение № 4 или в техническите спецификации на производителя. Стойностите са валидни при експлоатационната влажност и температура на продуктите в ограждащите конструкции и елементи. (6) Нормативните изисквания за топлоизолация и въздухопропускливост към сградните ограждащи конструкции и елементи се отнасят и за фугите между тях (деформационни, между сглобяеми елементи и др.). Чл. 11. Фугите между отделните сградни ограждащи конструкции и елементи (деформационни, между сглобяеми елементи и др.) трябва да удовлетворяват изискванията за топлоизолация и въздухопропускливост, които се поставят към ограждащите конструкции и елементи. Чл. 12. (1) Сградите се проектират и изпълняват така, че ефектът на топлинните мостове да е минимален. (2) Стойностите на линейния коефициент на топлопреминаване на топлинните мостове не трябва да надвишават допустимите стойности. Топлинни мостове с по-високи стойности се избягват чрез подходяща корекция на проектните детайли. (3) При изчисляване на потребната топлина за отопление ефектът на топлинните мостове се отчита съгласно БДС EN ISO 13789 и БДС EN ISO 14683. (4) В случаите, когато топлинните мостове в сградата имат стойности на линейния коефициент на топлопреминаване под определените прагове, техният ефект може да се отчете, като стойността на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване се завиши съответно. Чл. 13. (1) Коефициентът на топлопреминаване на окачени (остъклени) фасади на сгради е не по-голям от 1,9 W/(m2К), както и коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (g) е не по-голям от 0,55. (2) Коефициентът на топлопреминаване на окачени фасади с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,3 W/(m2К). (3) Коефициентът на топлопреминаване на прозорци в зависимост от материала, от който са изпълнени рамките им, е не по-голям от следните стойности: 1. при дървени или пластмасови рамки или при комбинация от тях — 2,0 W/(m2К); 2. при метални рамки — 2,2 W/(m2К). (4) Коефициентът на топлопреминаване на външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,2 W/(m2К). (5) Коефициентът на топлопреминаване на външни врати е не по-голям от 3,5 W/(m2К). Чл. 14. (1) При определяне на потребната топлина за отопление кратността на въздухообмена (n) на вътрешния въздух с външен въздух се приема не по-голяма от 0,7 h-1 или при предвидени други условия тя се изчислява съгласно наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ. (2) При сгради с кратност на въздухообмена, по-голяма от 3,0 h-1, може се предвижда оползотворяване на топлината от отработения въздух при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ. Чл. 15. Опростената методика за изчисляване на показателите за годишен разход на енергия, включително на годишната потребна топлина за отопление, е съгласно приложение № 5. Чл. 16. Допуска се при жилищни сгради с полезна площ до 100 m2 да не се изчислява потребната топлина за отопление по чл. 6, ако стойностите на U са не по-големи от стойностите в табл. 5. Таблица 5 № по ред Видове сградни ограждащи конструкции и елементи U, W/(m2К) 1. Външни стени 0,50 2. Външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци 2,0 3. Тавански плочи, граничещи с необитаеми пространства, и сградни ограждащи конструкции и елементи, граничещи отгоре или отдолу с външния въздух 0,22 4. Подове и стени, граничещи със земята, и подове над неотопляеми пространства 0,35 Раздел II Изисквания при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради Чл. 17. (1) Основен критерий за разход на енергия и топлосъхранение за жилищни и нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура 19 °С и за нежилищни нискотемпературни сгради е коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи. (2) В зависимост от вида и предназначението на сградата могат да се прилагат и други критерии, посочени в чл. 4. (3) За сгради, които подлежат на сертифициране по реда на наредбата по чл. 16, ал. 1 ЗЕЕ, се спазват критериите на чл. 4. (4) Стойностите на коефициента на топлопреминаване не могат да бъдат по-големи от стойностите в табл. 6, когато: 1. реконструкцията, основното обновяване, основният ремонт или преустройството на съществуващи сгради обхващат повече от 25 на сто от площта на сградните ограждащи конструкции и елементи; 2. отопляемият обем се увеличава с повече от 30 m3. Таблица 6 № по ред Видове сградни ограждащи конструкции и елементи U, W/(m2К) за сгради за нискотемпературна вътрешна температура 19 °С с нормативна вътрешна температура 1. Външна стена, при която: а) топлоизолацията е отвътре или по средата на стената; б) топлоизолацията е отвън 0,45 0,35 0,75 0,75 2. Външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци Остъкление (стъклопакет) Окачени фасади 2,0 1,8 1,9 2,8 — 3,0 3. Външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци с повишени изисквания Окачени фасади с повишени изисквания 2,2 2,3 3,0 3,1 4. Наклонени покриви и вентилирани плоски покриви Плоски покриви без вентилируем слой 0,25 0,30 0,35 0,40 5. Подове и стени, граничещи с неотопляеми пространства или със земята, при които: а) топлоизолацията е отвън б) топлоизолацията е отвътре 0,40 0,45 0,50 0,60 Глава 3 4 2,2 2,8 2,3 3,0 0,30 0,40 0,25 0,40 0,40 0,50 — — трета ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЛАГОУСТОЙЧИВОСТ, ВЪЗДУХОПРОПУСКЛИВОСТ И ВОДОНЕПРОПУСКЛИВОСТ Чл. 18. (1) Сградните ограждащи конструкции и елементи на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха най-малко 60 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад). (2) Външните ограждащи конструкции и елементи, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад. (3) Сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6. Чл. 19. (1) Сградите се проектират и изпълняват така, че през проектния им експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през сградните ограждащи конструкции и елементи, да не кондезира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлоизолацията и устойчивостта на конструкцията. (2) Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи конструкции и елементи се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието: U i ( i s ) i е (8), където: s е температурата на оросяване (°С) съгласно табл. 1 на приложение № 7; i — коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност. Чл. 20. (1) Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите конструкции и елементи не причиняват вреда на структурата на материала, когато: 1. общата влажност на материала ( xuk ), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност ( xmax ): xuk = xr + xdif xmax (9), където: xr е експлоатационната влажност, %; xdif — влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навлажняване, %; 2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване xdif се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция. (2) Стойностите на xr и на х max за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4. (3) Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за xr и х max в зони с очакван кондензационен пад. (4) Влажността на ограждащите конструкции и елементи в резултат на дифузионното навлажняване xdif се изчислява съгласно приложение № 6. Чл. 21. (1) За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия: 1. si = se = 18 °С; 2. i = е = 65 %, където i и е са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух. (2) За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране. Чл. 22. (1) Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия: 1. при външна относителна влажност 90 %; 2. при температура на външния въздух е : а) е = 5 °С, когато външната проектна температура е по-висока от минус 8,5 °С; б) е = - 5 °С, когато външната проектна температура е в границите от минус 8,5 °С до минус 14,5 °С; в) е = - 10 °С, когато външната проектна температура е по-ниска от минус 14,5 °С. (2) Данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране. Чл. 23. (1) Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко: 1. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или 2. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или 3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра. (2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради. (3) Изискванията по ал. 1, т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради. (4) Изискванията по ал. 1, т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради. (5) Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия. Чл. 24. (1) Остъклените фасади, с изключение на северните или естествено защитените, се защитават от слънчево греене. Качеството на защитата трябва да удовлетворява условието: f st g < 0,25 . (2) Защитата на остъклена фасада на сграда от слънчево греене е съгласно приложение № 8. Глава четвърта ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ Чл. 25. Физичните характеристики на топлоизолацията, показателите за разход на енергия и други технически изисквания се посочват в съответната част на инвестиционните проекти, които подлежат на съгласуване, одобряване и оценяване на съответствието с изискванията на тази наредба, на наредбата по чл. 15 ЗЕЕ и на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Чл. 26. (1) Обхватът и съдържанието на частта, включваща показателите за разход на енергия и топлосъхранение, се определят с наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ и включват изчисленията на: 1. коефициентите на топлопреминаване; 2. топлинните загуби от топлопреминаване; 3. коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване към външния въздух; 4. топлинните загуби от вентилация; 5. топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене; 6. допустимата специфична годишна потребна топлина за отопление на жилищни и нискотемпературни сгради; 7. годишната потребна топлина и специфичната годишна потребна топлина за отопление на жилищни или нежилищни нискотемпературни сгради или коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване за нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура, по-висока от 19 °С. (2) В зависимост от предназначението на сградите могат да се определят и други показатели за разход на енергия съгласно чл. 12 от наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ. Н D + Hg + Н U + НАН Uоб = tr = , W / m 2 К , (6) ∑ Ak ∑ Ak k k където: U об е обобщеният коефициент на топлопреминаване на ограждащата конструкция на сградата, W/m2К; Htr – коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване, определен по методиката съгласно приложение № 3, с топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали, W/К; А k – площта на k-тия елемент, който огражда отоплявания/охлаждания обем, определена по външните ѝ размери, m2. (3) В съответствие с определените условия по тази наредба се извършва проверка за влагоизолация на ограждащите конструкции и елементи на отопляеми помещения с постоянна относителна влажност на въздуха най-малко 60 %. Чл. 27. (1) При проектирането, при оценяването на съответствието на инвестиционните проекти с изискванията за енергийна ефективност, както и при сертифицирането на сградите показателите за разход на енергия се изчисляват съгласно детайлната методика в приложение № 3. (2) За целите на прединвестиционните и обемноустройствените проучвания за доказване на нормативната допустимост за реализация на обектите, за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идеен проект, както и за извършване на анализи и оценки на енергоспестяващи решения и мерки показателите за разход на енергия могат да бъдат изчислени по опростената методика съгласно приложение № 5. Чл. 28. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти (материали и изделия), съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите. (2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи ВЕСТНИК (сертификати и удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП. (3) Съответствието на строителните продукти със съществените изисквания към строежите се оценява и удостоверява при условията и по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 230 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2001 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2003 г.). ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Строеж”, “реконструкция”, “основен ремонт” и “строителни и монтажни работи” са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ. 2. “Основно обновяване” е обновяване на сградите, при което съотношението, изразено в стойностен или количествен показател, между обновяването и повърхността на сградните ограждащи конструкции и елементи и/или сградните енергийни инсталации (отоплителни, вентилационни, климатизационни и др.) е повече от 25 %, както и в случаите, в които повече от 25 % от сградната ограждаща конструкция подлежи на обновяване (в общата стойност не се включва цената на земята). 3. “Проектен експлоатационен срок” е условен период, през който конструкцията или част от нея ще бъде ползвана по предназначение— при обичайно поддържане и без да се налага извършване на значителен ремонт. 4. “Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия” е производство в един процес на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия. 5. “Възобновяеми енергийни източници” са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т. ч. биогаз и енергията от индустриални и битови отпадъци. 6. “Потребна енергия” е енергията, необходима за поддържане на определен микроклимат в сградата. 7. “Първична енергия” е сумата от всички съставни части на потребната енергия, увеличени със съответстващите им загуби за добив/ производство и пренос. 8. “Обща площ” е общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които преминава топлина във външната среда. 9. “Полезна площ” е разгънатата площ на пода на отопляемото пространство, определена по вътрешните му размери. 10. “Денградуси” е произведението от броя на дните и разликата между температурата на отопляемото пространство (19 °С) и средната за периода стойност на външната температура. При изчисляването се отчита само броят на дните със средна външна температура под 12 °С. 11. “Годишна потребна топлина” е топлината, необходима за осигуряване на проектната вътрешна температура на сградата. 12. “Отопляемо пространство” е ограничено затворено пространство, отоплявано с една или различни проектни температури. 13. “Неотопляемо пространство” е помещение или ограничено затворено пространство, което не е част от отопляемо пространство и не се отоплява. 14. “Нетен отопляем обем” е обемът, необходим при изчисляването на топлинните загуби от вентилация и инфилтрация. 15. “Отопляем обем” е обемът на пространството, ограничено от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които топлината се предава във външната среда. 16. “Коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия” е частта от слънчевата енергия, която преминава в отопляемото пространство. 17. “Фактор на формата” е отношението на общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата към отопляемия обем на сградата. 18. “Топлинни загуби от топлопреминаване” са топлинните загуби от топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи. 19. “Топлинни загуби от вентилация” са топлинните загуби в резултат на смяната на въздуха от помещенията с незатоплен въздух от външната среда. 20. “Топлинни печалби от вътрешни топлинни източници” са топлината, която постъпва в помещението или която се отделя в отопляемото помещение от източници, различни от отоплителната система. 21. “Печалби от слънчево греене” са топлината, която постъпва в помещението в резултат на слънчевото греене. 22. “Топлинен мост” е част или елемент от сградната ограждаща конструкция, в която коефициентът на топлопреминаване е по-голям в резултат на промяна на дебелината или геометрията на строителния продукт (материал). 23. “Отоплителен период” е периодът от време, през който топлинната енергия се ползва за отопление. 24. “Начало на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни със средна денонощна температура на външния въздух, по-ниска от +12 °С. 25. “Край на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни, през които температурата на външния въздух е над +12 °С; третият ден от трите последователни дни е краят на отоплителния период. ВЕСТНИК СТР . 25 26. “Процент на остъкляване” е отношението на площта на прозорците, определена по външните размери, към общата площ на фасадата. 27. “Кратност на въздухообмена” е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата. 28. “Коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух” е процентът на топлината от изхвърления въздух, която се връща обратно в сградата. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради (ДВ, бр. 7 от 1999 г.). § 3. Тази наредба се прилага за сгради, чието проектиране започва след 1 март 2005 г. § 4. До влизане в сила на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ се прилагат Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6— 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4—5 от 1994 г.) при изчисляване на показателите за топлосъхранение и за разход на енергия, както и на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ. § 5. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството. Министър: В. Церовски Приложение № 1 към чл. 2, ал. 4 Основни означения и единици за измерване А—обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, m2; Au—полезна площ на сградата, m 2; DD—денградуси, Kd; fо —фактор на формата на сградата, m-1 ; Qh—годишна потребна топлина за отопление, kWh; V—нетен отопляем обем на сградата, m3 ; V е—отопляем обем на сградата, m3; g—коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия; U—коефициент на топлопреминаване, W/(m2К); Н—коефициент на общи топлинни загуби, W/К; НТ—коефициент на топлинни загуби от топлопреминаване, W/К; НТґ—коефициент на специфични топлинни загуби от топлопреминаване, W/(m2 К); HV—коефициент на топлинни загуби от вентилация, W/К; i—линеен коефициент на топлопреминаване по вътрешните размери, W/(mK); е—линеен коефициент на топлопреминаване по външните размери, W/(mK); fst—процент на остъкляване; n—кратност на въздухообмена, h-1 ; - коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух; i—температура на въздуха в отопляемото пространство,°С; е—температура на въздуха в неотопляемото пространство,°С; u—температура на въздуха в нискитемпературно пространство,°С. СТР . 26 Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3 Таблица 1 Данни за продължителността на отоплителния период и за денградусите (DD) по населени места № по ред Населено място Брой отоплителни дни (t НР) при: DD при: Брой DD отоплипри: телни дни (tHP ) при: е 12 °С е 12 °С i = 19 °С i = 17 °С 2 3 4 5 6 1. Айтос 2. Ардино 3. Асеновград 4. Балчик 5. Белоградчик 6. Берковица 7. Благоевград 8. Бойчиновци 9. Ботевград 10. Брезник 11. Бургас 12. Бяла 13. Бяла Слатина 14. Варна 15. Велинград 16. Видин 17. Враца 18. Габрово 19. Генерал Тошево 20. Годеч 21. Горна Оряховица 22. Гоце Делчев 23. Горни Чифлик 24. Грудово 25. Девин 26. Димитровград 27. Добрич 28. Дряново 29. Дулово 30. Дупница 31. Елена 32. Елен Пелин 33. Елхово 34. Златарица 35. Ивайловград 36. Исперих 37. Ихтиман 38. Казанлък 39. Карлово 40. Карнобат 41. Кнежа 42. Копривщица 43. Котел 44. Крумовград 45. Кубрат 46. Кула 47. Кърджали 48. Кюстендил 49. Ловеч 50. Лом 51. Луковит 52. Мадан 53. Малко Търново 175 180 170 180 195 195 170 180 190 210 170 175 175 180 200 185 180 190 190 200 180 180 185 175 210 175 190 185 190 190 190 195 175 185 170 190 195 190 180 175 190 250 190 175 185 190 175 190 180 180 180 210 170 2400 2500 2400 2400 3000 3000 2400 2800 2800 3200 2300 2700 3000 2400 3300 2800 2700 2800 2800 3100 2700 2600 2500 2400 3000 2400 2800 2700 2800 2700 2800 2900 2400 2800 2300 2800 3400 2800 2600 2400 3000 4000 2800 2400 2800 3000 2400 2700 2700 2700 2600 3000 2200 175 180 167 180 195 195 170 180 190 210 170 175 175 180 200 185 180 190 190 200 180 180 185 175 210 175 190 185 190 190 190 195 175 185 170 190 195 190 180 175 190 250 190 175 185 190 175 190 180 180 180 210 170 2030 2140 2060 2040 2610 2610 2060 2440 2420 2780 1960 2350 2650 2040 2860 2430 2340 2420 2420 2700 2340 2240 2130 2050 2580 2050 2420 2330 2420 2320 2420 2510 2050 2430 1960 2420 3010 2420 2240 2050 2620 3500 2420 2050 2430 2620 2050 2320 2340 2340 2240 2580 1860 1 ВЕСТНИК 1 2 54. Момчилград 55. Монтана 56. Никопол 57. Нова Загора 58. Нови пазар 59. Омуртаг 60. Оряхово 61. Павликени 62. Пазарджик 63. Панагюрище 64. Перник 65. Петрич 66. Пещера 67. Пирдоп 68. Плевен 69. Пловдив 70. Поморие 71. Попово 72. Преслав 73. Провадия 74. Първомай 75. Радомир 76. Разград 77. Разлог 78. Русе 79. Самоков 80. Сандански 81. Свиленград 82. Свищов 83. Своге 84. Севлиево 85. Силистра 86. Сливен 87. Сливница 88. Смолян 89. София 90. Созопол 91. Стара Загора 92. Тервел 93. Тетевен 94. Тополовград 95. Троян 96. Трън 97. Трявна 98. Тутракан 99. Търговище 100. Велико Търново 101. Харманли 102. Хасково 103. Хисаря 104. Царево 105. Чепеларе 106. Чирпан 107. Шумен 108. Ямбол СТР . 27 3 4 5 6 180 180 175 175 190 190 175 180 175 195 195 155 165 180 180 175 170 185 190 180 180 185 190 220 175 220 160 165 175 195 185 180 175 200 240 190 160 170 190 195 170 195 220 190 180 190 180 170 175 175 160 250 180 190 180 2500 2800 2600 2400 2800 2800 2600 2700 2500 3000 3000 2000 3000 3100 2700 2500 2300 2800 2800 2600 2600 3000 2800 3300 2600 3300 2100 2200 2600 3000 2800 2700 2400 3100 3600 2900 2100 2300 2800 3000 2400 3000 3500 2800 2700 2800 2600 2300 2300 2500 2100 3800 2600 2800 2500 180 180 175 175 190 190 175 180 175 195 195 155 165 180 180 175 170 185 190 180 180 185 190 220 175 220 160 165 175 195 185 180 175 200 240 190 160 170 190 195 170 195 220 190 180 190 180 170 175 175 160 250 180 190 180 2140 2440 2250 2050 2420 2420 2250 2340 2150 2610 2610 1690 2270 2740 2340 2150 1960 2430 2420 2240 2240 2630 2420 2860 2250 2860 1780 1870 2250 2610 2430 2340 2050 2700 3120 2520 2780 1960 2420 2610 2600 2610 3060 2420 2340 2420 2240 1960 1950 2150 1780 3300 2240 2420 2140 Забележки: 1. В случаите, когато в табл. 1 няма данни за съответното населено място, продължителността на отоплителния период и денградусите се определят в зависимост от климатичната зона по картата и данните в табл. 2 от това приложение. 2. Когато надморската височина на дадено населено място е по-голяма от 500 m, годишното потребление на енергия се пресмята по данните за съответната климатична зона, към която принадлежи населеното място, и се умножава с отношението на денградусите за населеното място съгласно табл. 1 и денградусите за зоната. СТР . 28 Таблица 2 Базови стойности на климатичните фактори по климатични зони Климатична зона 1 Отоплителен период Месец Начало: 21 октомври Край: 20 април I II III IV Изчислителна външна температура DD при нормативна температура в сградата 19 °С V VI VII -11,0 °С 2400 VIII IXXXI XII 31 30 31 30 31 22,3 19,0 13,8 9,0 4,3 Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, °С 1,9 2,7 5,1 10,2 15,6 20,2 23,7 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 22,9 34,8 47,7 63,6 77,7 84,3 83,7 75,9 60,7 40,9 26,1 20,2 Изток 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6 Запад 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6 Юг 72,7 95,9 87,5 83,7 90,5 97,4 104,9 126,5 133,7 104,3 80,6 67,8 Хоризонтална повърхност 50,1 81,2 109,0 149,7 194,1 218,0 226,5 219,7 166,5 97,2 58,3 43,9 Климатична зона 2 Отоплителен период Месец Начало: 21 октомври Край: 25 април I II III IV Изчислителна външна температура DD при нормативна температура в сградата 19 °С V VI VII -15,0 °С 2800 VIII IXXXI XII 31 30 31 30 31 20,7 15,8 11,6 6,3 0,7 Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, °С 0,5 0,9 4,0 9,7 14,9 18,4 21,0 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 22,9 34,8 47,7 63,6 77,7 84,3 83,7 75,9 60,7 40,9 26,1 20,2 Изток 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6 Запад 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6 Юг 72,7 95,9 87,5 83,7 90,5 97,4 104,9 126,5 133,7 104,3 80,6 67,8 Хоризонтална повърхност 50,1 81,2 109,0 149,7 194,1 218,0 226,5 219,7 166,5 97,2 58,3 43,9 СТР . 29 Климатична зона 3 Отоплителен период Месец Начало: 23 октомври Край: 15 април I II III IV Изчислителна външна температура DD при нормативна температура в сградата 19 °С V VI VII -17,0 °С 2600 VIII IXXXI XII 31 30 31 30 31 23,4 19,2 13,3 6,7 0,8 Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, °С 0,1 0,0 5,9 12,5 17,4 21,4 24,0 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 21,2 33,5 46,2 62,4 76,8 83,4 82,7 74,5 58,7 38,9 24,4 18,4 Изток 36,8 56,9 67,0 84,3 106,9 120,4 124,9 125,2 104,1 66,6 42,8 32,6 Запад 36,8 56,9 67,0 84,3 106,9 120,4 124,9 125,2 104,1 66,6 42,8 32,6 Юг 66,3 93,0 87,1 83,8 90,2 96,7 104,7 127,9 136,5 104,3 75,8 60,3 Хоризонтална повърхност 45,5 77,6 105,9 147,1 191,6 215,4 223,8 217,0 164,0 93,9 54,0 39,1 Климатична зона 4 Отоплителен период Месец Начало: 16 октомври Край: 23 април I II III IV Изчислителна външна температура DD при нормативна температура в сградата 19 °С V VI VII -17,0 °С 2700 VIII IXXXI XII 31 30 31 30 31 23 19,1 12,8 6,2 0,4 Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, °С -0,2 1,3 5,7 12,7 17,4 21,1 23,6 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 23,0 33,7 49,0 59,8 75,4 80,9 80,4 74,2 58,0 39,0 24,7 19,7 Изток 40,6 54,9 73,7 76,5 102,0 111,8 114,3 118,0 93,9 63,6 41,5 34,9 Запад 40,6 54,9 73,7 76,5 102,0 111,8 114,3 118,0 93,9 63,6 41,5 34,9 Юг 73,0 87,2 96,1 72,4 83,9 87,9 92,6 115,2 116,2 96,4 71,8 64,0 Хоризонтална повърхност 50,6 76,5 116,5 135,0 182,9 199,0 204,7 206,8 152,0 91,7 53,7 42,3 СТР . 30 Климатична зона 5 Отоплителен период Месец Начало: 25 октомври Край: 19 април I II III IV Изчислителна външна температура DD при нормативна температура в сградата 19 °С V VI VII -10,0 °С 2300 VIII IXXXI XII 31 30 31 30 31 23,1 19,7 14,5 9,4 4,6 Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, °С 2,2 2,9 5,7 10,9 16,0 20,6 23,4 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 23,9 36,5 49,6 65,6 79,3 85,4 84,2 75,6 60,6 41,8 27,2 21,0 Изток 43,0 64,9 74,9 92,4 115,5 129,3 133,9 134,3 113,3 75,1 49,6 38,3 Запад 43,0 64,9 74,9 92,4 115,5 129,3 133,9 134,3 113,3 75,1 49,6 38,3 Юг 77,3 105,8 97,1 91,5 97,1 103,7 112,0 136,8 148,2 117,4 87,7 70,8 Хоризонтална повърхност 53,5 88,5 118,7 161,4 206,9 231,2 239,9 233,0 178,7 106,0 62,8 46,3 Климатична зона 6 Отоплителен период Месец Начало: 24 октомври Край: 6 април I II III IV Изчислителна външна температура DD при нормативна температура в сградата 19 °С V VI VII -15,0 °С 2400 VIII IXXXI XII 31 30 31 30 31 23,0 18,7 12,8 7,4 1,9 Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, °С 0,2 1,8 6,9 12,4 17,4 21,3 23,7 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 27,7 38,5 53,3 68,1 78,7 86,1 83,8 76,7 61,8 44,0 29,7 23,5 Изток 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0 Запад 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0 Юг 109,5 118,4 111,4 97,3 91,8 103,9 103,5 129,6 142,0 121,0 100,5 88,5 Хоризонтална повърхност 69,5 96,9 132,8 171,0 199,1 232,7 226,8 228,2 177,3 111,1 70,9 55,3 СТР . 31 Климатична зона 7 Отоплителен период Месец Начало: 15 октомври Край: 23 април I II III IV Изчислителна външна температура DD при нормативна температура в сградата 19 °С V VI VII -16 °С 2900 VIII IXXXI XII 31 30 31 30 31 20,7 16,5 11,2 5,1 0,4 Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, °С -0,4 0,2 4,6 10,4 15,3 18,7 21,1 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 22,9 35,0 51,1 61,6 76,4 81,8 81,3 75,3 59,9 41,2 25,1 18,5 Изток 39,4 58,5 77,7 79,7 103,9 113,4 115,9 119,4 96,7 67,5 41,0 30,6 Запад 39,4 58,5 77,7 79,7 103,9 113,4 115,9 119,4 96,7 67,5 41,0 30,6 Юг 70,1 93,5 101,4 75,7 85,4 89,2 93,7 116,0 119,2 102,4 70,1 55,0 Хоризонтална повърхност 49,6 81,0 122,6 140,6 186,2 201,9 207,5 209,6 156,8 97,5 53,7 38,1 Климатична зона 8 Отоплителен период Месец Начало: 28 октомври Край: 6 април I II III IV Изчислителна външна температура DD при нормативна температура в сградата 19 °С V VI VII -14 °С 2300 VIII IXXXI XII 31 30 31 30 31 23,5 19,4 13,6 7,9 2,8 Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, °С 0,6 2,4 6,9 12,4 16,4 21,0 23,8 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 27,7 38,5 53,3 68,1 78,7 86,1 83,8 76,7 61,8 44,0 29,7 23,5 Изток 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0 Запад 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0 Юг 109,5 118,4 111,4 97,3 91,8 103,9 103,5 129,6 142,0 121,0 100,5 88,5 Хоризонтална повърхност 69,5 96,9 132,8 171,0 199,1 232,7 226,8 228,2 177,3 111,1 70,9 55,3 СТР . 32 Климатична зона 9 Отоплителен период Месец Начало: 28 октомври Край: 5 април I II III IV Изчислителна външна температура DD при нормативна температура в сградата 19 °С V VI VII -10 °С 2100 VIII IXXXI XII 31 30 31 30 31 24,6 20,8 13,8 8,7 4,0 Брой изчислителни дни в месеца 31 28 31 30 31 30 31 Средна месечна температура, °С 2,2 3,9 8,1 13,4 18,1 22,1 24,6 Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2 Север 28,6 39,3 53,6 68,6 79,4 86,0 83,7 76,0 61,5 43,9 30,3 24,6 Изток 63,1 75,8 89,3 102,7 115,3 132,9 129,7 133,9 116,8 83,1 61,1 51,8 Запад 63,1 75,8 89,3 102,7 115,3 132,9 129,7 133,9 116,8 83,1 61,1 51,8 Юг 118,8 125,5 119,2 103,0 95,5 106,1 106,1 133,3 151,0 130,6 109,9 98,5 Хоризонтална повърхност 74,4 102,1 139,4 178,8 206,6 237,6 232,4 233,6 185,1 116,8 75,8 60,5 Приложение № 3 към чл. 9 Детайлна методика за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сгради 1. Основни положения 1.1. В тази методика са дадени методите за определяне на топлинния баланс на сгради, включително за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийни характеристики, на годишната потребна топлина и на необходимата първична енергия. Методиката е разработена въз основа на БДС EN 832 и на добрите европейски практики в областта на топлосъхранението на енергия, като е съобразена с климатичните условия в Република България. 1.2. Методиката се прилага за отопляеми сгради с нормативна вътрешна температура и дава количествена оценка на влиянието на: 1.2.1. топлинните загуби вследствие топлопроводността на ограждащите елементи и топлопредаването на техните повърхности; 1.2.2. топлинните загуби от вентилация вследствие смяната на топлия въздух в помещенията със студен външен въздух; 1.2.3. топлинните печалби от слънчевото греене, получени в резултат както на директното слънцегреене през прозрачни елементи, така и на поглъщането на лъчение от непрозрачни елементи; 1.2.4. топлинните печалби от вътрешни източници, от работата на електрически уреди, изкуствено осветление, от топлопредаването на хора и животни. 1.3. Топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация се определят с приетите нормативни вътрешни температури и средните външни температури за изчислителния период. 2. Позовавания В методиката са включени изисквания на стандарти. Позоваванията на тях са направени на съответните места в текста, като са валидни последните им издания, както следва: —БДС EN 410:2000 “Стъкло за строителството. Определяне на светотехническите характеристики на остъкляващи конструкции при слънчево лъчение”; —БДС EN 673:2001 “Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (Uстойност). Изчислителен метод”; —БДС EN 674:2001 “Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (Uстойност). Метод със защитена нагревателна кутия”; —БДС EN 675:2001 “Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (Uстойността). Метод с уред за измерване на топлинен поток”; —БДС EN 832:2004 “Топлинни характеристики на сгради. Изчисляване на потребната енергия за отопление. Жилищни сгради”; —EN 12412 “Топлотехнически характеристики на прозорци, врати и капаци. Определяне на коефициента на топлопреминаване с метода на горещата кутия”; —БДС EN ISO 6946 “Строителни елементи. Съпротивление на топлопреминаване и коефициент на топлопреминаване. Изчислителен метод”; —БДС EN ISO 7345:2004 “Физични величини и определения”; —БДС EN ISO 9288 “Топлозащита. Топлопренасяне чрез излъчване. Физични величини и определения”; —БДС EN ISO 10077-1 “Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчислителен метод. Част 1: Опростен метод”; —БДС EN ISO 13370 “Топлинни характеристики на сградите. Топлопренасяне през земята. Изчислителен метод”; —БДС EN ISO 13789 “Топлинни характеристики на сградите. Коефициент на топлинните загуби. Изчислителен метод”. 3. Външни климатични условия 3.1. Показателите за разход на енергия се определят при базови стойности на следните климатични фактори: 3.1.1. средномесечна температура на външния въздух; 3.1.2. продължителност на отоплителния период (tHP) и денградусите (DD) съгласно табл. 1 на приложение № 2; 3.1.3. средночасов интензитет на пълното слънчево греене, определен на база 24 часа. 3.2. Базовите стойности на климатичните фактори са определени за девет климатични зони на страната, съгласно картата и табл. 2 на приложение № 2. 3.3. Отоплителните денградуси за изчисляване на потребната топлина при месечно балансиране се изчисляват за всеки месец съгласно приложение № 2. 4. Определяне на потребната топлина и на първичната енергия 4.1. Общи положения Изчислителните методи се изразяват в съставянето на топлинния баланс на сградата в стационарно състояние, като се отчита коефициентът на оползотворяване на топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене, както и влиянието на отопление с прекъсване и/или понижаване. Изчислителните методи се отнасят за отопляеми сгради. За изчисленията се използва средната вътрешна температура на сградата (при разлики на вътрешните температури в зоните на сградата, по-малки от 4 °К). При по-големи различия сградата се разделя на две или повече топлинни зони, като се изчислява топлинният баланс на всяка температурна зона и накрая резултатите за зоните се сумират. Топлинните печалби от вътрешни източници зависят от приетото работно време и енергийните мощности на използваните уреди. В топлинните печалби вследствие топлината, отделена от хора и животни, се включва само осезаемата топлина, като топлинните загуби чрез отпадъчните води и влажността на помещенията се пренебрегват поради ниската им стойност. 4.1.1. Годишна потребна топлина За изчисляване на потребната топлина и на първичната енергия се прилагат следните методи: годишен балансов период (балансов метод за отоплителен период) и месечен топлинен баланс. Чрез метода на месечния топлинен баланс се получават по-точни резултати. Възложителят, в зависимост от предназначението на сградата и режима на експлоатация, със заданието за проектиране определя изчислителния метод. Годишната потребна топлина (Q) се определя по формулата: Q = Qh + Qw + Qt Qr , (3.1) където: Qh е годишната потребна топлина за отопление, kWh; Qw — годишната потребна топлина за гореща вода за битови нужди, kWh; Qt са топлинните загуби на съоръженията и системата за отопление, kWh; Qr е количеството топлина, което се връща чрез рекуператор, kWh. Топлинните печалби от директното слънчево греене и топлинните печалби от съоръженията за вентилация не се включват в Qr, а се отчитат в Qh. Потребната топлина за подготовка на гореща вода за битови нужди Qw се определя по формулата: Q w = (рс)w Vw( w - о) (3.2) ВЕСТНИК СТР . 33 където: (рс) w е обемно изразеният топлинен капацитет на водата, който се приема (рс) w = 1,161 kWh/(m 3.К); Vw — обемът на горещата вода през отоплителния период; — температурата на горещата вода; w — температурата на студената вода. о Когато няма точни сведения, за потребностите от гореща вода за битови нужди се приемат следните стойности: Vw = 2,0 m 3/човек за месец; 9 m3/човек при годишно балансиране; 5 m 3/човек за отоплителен период; w = 55 °С; о = 10 °С. Специфичните стойности на годишната потребна топлина за отоплителна система Q' и Q'' се определят съответно по формулите: (3.3) Q `' = Q / V , kWh/m3 е ''`` Q = Q / Au , kWh/m2 (3.4) 4.1.2. Потребна първична енергия За определяне на потребната първична енергия се прилага коефициентът ер, отчитащ загубите при добив и/или производство и пренос на енергийни ресурси и енергия. Потребната първична енергия за отоплителна система (Q р) в kWh се определя по формулата: Q р = (Qh + Qw ) е р (3.5) Стойностите на коефициента ер са дадени в табл. 1. Таблица 1 Вид енергиен ресурс/ енергия Промишлен газьол Природен газ Пропан-бутан Черни каменни въглища Кафяви каменни въглища Дърва за горене Дървени брикети Електроенергия Коефициент ер 1,1 1,1 1,1 1,2 1,2 1,05 1,25 3 4.2. Метод за изчисляване 4.2.1. Балансов метод за отоплителен период Този метод се прилага за определяне на необходимата топлинна енергия за по-дълъг период от време, за целия отоплителен период или за цялата година. Годишната потребна топлина за отопление Qh за отоплителния период се определя по формулата: Qh = QI , НР НР Q g ,НР , (3.6) където: QI,НР са топлинните загуби за отоплителния период, kWh; Q g,НР — топлинните печалби за отоплителния период, kWh; НР е коефициентът на оползотворяване; приема се НР = 0,95. Топлинните загуби QI,НР се определят по формулата: QI , НР = 0,024 DD ( Н Т + Н v ) , (3.7) където: НТ е коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване, който се определя съгласно т. 5; HV — коефициентът на топлинни загуби от вентилация, който се определя съгласно т. 6. Топлинните печалби за отоплителния период Qg,НР се състоят от топлинни печалби от вътрешни топлинни източници (Qi,НР ) и от слънчево греене (Qs,НР ) и се определят по формулата: СТР . 34 Qg , НР = Qs , НР + Qi , НР (3.8) Топлинните печалби от вътрешни топлинни източници за отоплителния период QI,НР се определят съгласно т. 7. Топлинните печалби от слънчево греене за отоплителния период Qs,НР се определят съгласно т. 8. 4.2.2. Метод на месечно балансиране Месечната потребна топлина за отопление Qh,М се определя по формулата: Qh,М = Ql ,М М Qg ,М , (3.9) където: Ql,М са месечните топлинни загуби; Qg,М — месечните топлинни печалби; М е месечният коефициент на оползотворяване. Топлинните загуби Ql,М се изчисляват по формулата: Ql,М Ql , М = 0,024 Н М ( i е ,М ) t М , (3.10) където: НМ е коефициентът на топлинните загуби за съответния месец; i—е,М — температурната разлика между вътрешната температура i и средномесечната външна температура е,М за съответния месец; tМ — броят на дните в съответния месец. Средните месечни топлинни печалбиQg,М се изчисляват по формулата: Qg,М = Qs,М + Qi,М, (3.11) където: Q i,М са топлинните печалби от вътрешните топлинни източници, които се определят съгласно т. 7; Qs,М — средните месечни топлинни печалби от слънчево греене, които се определят съгласно т. 8. Коефициентът на месечни топлинни загуби НМ се определя по формулата: НМ = НТ,М + Нv,М , (3.12) където: НТ,М е коефициентът на месечните топлинни загуби от топлопреминаване, който се определя съгласно т. 5; Нv,М — коефициентът на топлинни загуби от вентилация, който се определя съгласно т. 6. ВЕСТНИК Годишната потребна топлина за отопление Qh се определя по формулата: Qh = Qh , М / pos , М (3.13) където Qh,М/pos е месечната потребна топлина за отопление с позитивен топлинен баланс (Qh,М/pos > 0). Продължителността на отоплителния период се определя чрез сравняване на температурата на външния въздух и на граничната температура за отопление по формулата: ed 1 о Qg , М /( Н М t М 0,024) , (3.14) където: ed е граничната температура на включване на отоплението; —коефициентът на оползотворяване при = 1; Н М —коефициентът на месечните топлинни загуби, W/К. 5. Топлинни загуби от топлопреминаване 5.1. Опростено представяне посредством коефициента за връзката с външния въздух (F х) Коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване Н Т през ограждащите конструкции и елементи се определя по формулата: Н Т = U i Аi + Н u + Н WB + Н Т , FH (3.15) Коефициентът на топлинни загуби през ограждащите конструкции и елементи, граничещи с неотопляеми помещения или със земята, Hu се определя по формулата: Н u = Fх (U i Аi ) , (3.16) (3.17) където Fх = ( i u ) / ( i е ) Ограждащите конструкции и елементи, които не граничат с външния въздух, са елементи на отопляеми или частично отопляеми подземни етажи, на неизползваемо подпокривно пространство, мансарден етаж (покривен полуетаж), неотопляеми затворени стълбищни клетки и на повърхности, граничещи със земята. Изчислителните стойности на коефициента за връзката с външния въздух Fх с неотопляеми площи и със земята на ограждащите конструкции и елементи са дадени в табл. 2. Таблица 2 Топлинен поток навън от: Означения на Fх Стойност на Fх 1 2 3 Външна стена FAW 1,0 Покрив (граница на сградата) FD 1,0 Таванска плоча на неотопляемо подпокривно пространство FD 0,8 Ограждащи стени на подпокривния полуетаж FU 0,8 Стени и покрив на неотопляеми помещения FU 0,5 Стени и покрив на нискотемпературни отопляеми помещения F nb 0,35 Fu Fu Fu 0,8 0,7 0,5 Стени и прозорци на неотопляеми остъклени преддверия при: а) единично остъкление б) двойно остъкление в) остъкление със стъклопакет 1 ВЕСТНИК 2 3 <5 В'1) m от 5 до 10 >10 Rf и Rw2) R f и Rw2) Rf и Rw2) І1 >1 І1 >1 І1 >1 0,30 0,45 0,40 0,60 0,25 0,40 0,40 0,60 0,20 0,35 0,40 0,60 Ограждащи елементи Ограждащи елементи на отопляем подземен етаж: а) под на отопляем подземен етаж б) стени на отопляем подземен етаж СТР . 35 FG = Fbf FG = Fbw Rf Подове3) върху земята без топлоизолация по периферията FG = Fbf Rf Rf І1 >1 І1 >1 І1 >1 0,45 0,60 0,40 0,50 0,25 0,35 Подове върху земята с топлоизолация по периферията4) : а) хоризонтална—с широчина 2 m FG = Fbf 0,3 0,25 0,2 б) вертикална—с височина 2 m FG = Fbw 0,25 0,2 0,15 Подове над: а) неотопляем подземен или полуподземен етаж с периферна изолация FG 0,55 0,5 0,45 б) неотопляем подземен или полуподземен етаж без периферна изолация FG 0,7 0,65 0,55 Подова плоча на земята FG Нискотемпературно помещение:5) подова плоча FG 1) 2) 3) 4) 5) В' е съгласно формула (3.23). Rf е съпротивлението на топлопреминаване на подова плоча; Rw—съпротивлението на топлопреминаване на стени на подземен или полуподземен етаж. При течаща подпочвена вода съответният Fх се повишава с 15 %. При съпротивление на топлопреминаване на периферната изолация, по-малко от 2 m2К/W, подовата плоча е неизолирана. Помещения с вътрешна температура от 12 до 19 °С. За повърхности, които граничат със земята, при месечното балансиране поради относително голямата топлинна инерция на земята коефициентитеFх за връзката с външния въздух, дадени в табл. 2, не се прилагат. Забележка. Коефициентите за връзката с външния въздух Fх за площи, които не граничат с външния въздух, съответстват на b-стойността съгласно БДС EN ISO 13789 и се отчитат при подови плочи и стени на подземни и полуподземни етажи. Стойностите на коефициентите на топлопреминаване U на ограждащите конструкции и елементи се определят съгласно БДС EN ISO 6946, а за прозорците—съгласно БДС EN ISO 10077-1. Топлинните загуби от топлопреминаване през топлинните мостове HWB (ъгли, щурцове, колони, рамки около прозорци и врати, еркери, балкони и др.) се отчитат с добавката за топлинни загуби през топлинните мостове UWB по формулата: (3.18) HWB = U WB . А Приема се UWB = 0,1 W/(m 2.К). 0,9 0,2 0,55 0,15 0,5 0,1 0,35 Допълнителните специфични топлинни загуби за елементи с вградено площно отопление НТ,FH се изчисляват по т. 5.2.4. 5.2. Детайлен изчислителен метод Коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване НТ се определя по формулата: НТ = LD + Ls + HU + НТ,FH , (3.19) където: LD е коефициентът на директни топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи, граничещи с външния въздух, W/К; определя се по формула (3.21); L s — коефициентът на топлинни загуби в стационарен режим през земята, W/К; определя се по т. 5.2.2; HU са топлинните загуби през елементи, граничещи с неотопляеми или нискотемпературни помещения, W/К; определя се съгласно т. 5.2.3. Коефициентът Ls отчита влиянието на временното забавяне на изменението на температурата на земята в зависимост от годишното изменение на външната температура. Той е месечно зависим и се означава с “L s,М ”. Месечният коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване НТ = Н Т,М се определя по формулата: (3.20) НТ,М = LD + Ls,М + HU + НТ,FH 5.2.1. Топлинни загуби от топлопреминаване на ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външния въздух Коефициентът на директни топлинни загуби от топлопреминаване на ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външния въздух, LD, се определя по формулата: СТР . 36 LD = (U i Аi ) + (l i i ) , (3.21) където i е номерът на елемента, респ. на двумерния топлинен мост. 5.2.2. Определяне на топлинните загуби през земята Топлинните загуби от топлопреминаване на ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земята—подови плочи, стени и подове на подземен етаж, са в зависимост от пространственото преминаване на топлина, съпротивлението на топлопреминаване на съответните ограждащи конструкции и елементи, коефициента на топлопроводност на земята, както и от следните геометрични показатели: площта на елемента, граничещ със земята (AG), периметъра на пода (Р) и дълбочината (hk) на подземния етаж под нивото на терена. Този изчислителен метод е описан подробно в БДС EN ISO 13370. Определят се коефициентите за връзката с външния въздух Fх. Когато няма по-точни данни, се приема коефициент на топлопроводност на почвата = 2 W/(m.К). Поради голямата топлинна инерция на земята топлинните загуби през елементи, граничещи със земята, се изразяват с топлинния поток х, М , определен по формулата: х , М = FxU х Ах ( i е, М ) , (3.22) където: Fх е съответният коефициент за връзката с външния въздух на елемент, граничещ със земята; Uх — коефициентът на топлопреминаване на съответния елемент, граничещ със земята, който зависи от топлопроводността и дебелината на отделните слоеве и съпротивленията на топлопредаване при приети: ВЕСТНИК Rsi = 0,17 m2.К/W—за хоризонтални части на елемента; Rsi = 0,13 m2.К/W—за вертикални части на елемента; Rse = 0; Ах — площта на граничещия със земята елемент, m 2; i—е,М — разликата между вътрешната и средномесечната външна температура. Изчисленията се извършват за четири вида ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земята: а) подова плоча върху земята (без подземен етаж) без топлоизолация по периферията; б) подова плоча върху земята (без подземен етаж) с топлоизолация по периферията; в) на отопляем подземен етаж; г) на неотопляем подземен етаж. Изчисленията започват с определяне на стойността на пространствената характеристика на пода В' по формула (3.23) и на приведената дебелина dt. Последователността на изчисленията е показана с номерата на формулите в табл. 3 за всеки вид ограждащи конструкции и елементи. Балансовият метод за отоплителен период изисква определянето на L s (в стационарен режим през земята), като изчисленията включват формулите, посочени в колони 2 и 3 на табл. 3. Методът на месечно балансиране изисква определянето на месечния коефициент на топлинни загуби през земята L s,М . В този случай изчисленията се извършват по формулите, посочени в колони 2, 3 и 4 на табл. 3. Таблица 3 Видове ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земята Действителен коефициент на топлопреминаване U Коефициент на топлинни загуби при стационарен режим през елементи, граничещи със земята, Ls Коефициент за връзката с външния въздух Fх,М при отчитане колебанието на температурата на земната основа 1 2 3 4 Подова плоча върху земята U = Uо по формула (без подземен етаж) без (3.28) или (3.29). топлоизолация по периферията Ls = AG Uо по формула (3.31) FG,oR,М се определя с последователни изчисления по формули (3.26), (3.30) и (3.32). Подова плоча върху земята d'—по формула (3.36) и (без подземен етаж) с топза: лоизолация по периферията хоризонтална топлоизолация—по формула (3.33); вертикална топлоизолация—по формула (3.35) Ls = AG U о + Р по формула (3.38) FG,mR,М се определя с последователни изчисления по формули (3.26), (3.34), (3.37) и (3.39). На отопляем подземен етаж За пода Ubf се определя по формула (3.41) или (3.42). За стените Ubw се определя по формула (3.47) или (3.48). Ls = AUbf + zPUbw (като сума от формули (3.44) и (3.50) За пода Fbf,М се определя с последователни изчисления по формули (3.26), (3.43) и (3.45). За стените Fbw,М се определя с последователни изчисления по формули (3.26), (3.49) и (3.51). На неотопляем подземен етаж Uuk се определя по формула (3.52). Ls = Uuk AG по формула (3.54) Fuk се определя с последователни изчисления по формули (3.26), (3.53) и (3.55). В' = А G/(0,5 Р) dt = w + l (R si + Rl + R se), (3.23) (3.24) където: AG е площта на земната основа, m2; Р — периметърът на земната основа, m; w — дебелината на надземната част на вертикалната стена, над нивото на терена, m; — коефициентът на топлопроводност на земята, W/(mK); Rsi — съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност; Rsi = 0,17 m2 К/W; Rl — термичното съпротивление на подовата плоча, m2К/W; Rse — съпротивлението на топлопредаване на външната повърхност; Rse = 0,04 m 2К/W. Колебанието на вътрешната температура се пренебрегва, а колебанието на външната температура се взема предвид само с данните за климата. Месечният коефициент на топлинни загуби през земята LS,М се изразява чрез коефициента за връзката с външния въздух Fх,М : LS,М = F х,М U хАх = Ф х,М/(i—е,М ) (3.25) Топлинните загуби от топлопреминаване Фх,М се определят по формулата: m + Фх , М = Ls ( i е ) + L рее cos 2 , (3.26) 12 където: Ls е коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през земната основа; е — средногодишната стойност на външната температура; приема се е = 9 °С; — амплитудата на средномесечната температура; е приема се е = 10 °С; m — номерът на месеца (например януари m = 1); — времеконстантата на месеца с най-ниска външна температура; приема се = 1; Lpe — хармоничната термична стойност вследствие колебанията на външната температура е в зависимост от дълбочината на проникване , която се определя по формулата: = 3,15.107 , с (3.27) където: 3,15.107 е броят на секундите в годината; — коефициентът на топлопроводност на земята; приема се = 2 W/(mK); с — топлинният капацитет на земята; приема се с = 2.10 6 J/(m2К); С горните данни се приема = 3,2 m. 5.2.2.1. Топлинни загуби през подова плоча върху земята (без подземен етаж) без топлоизолация по периферията Действителният коефициент на топлопреминаване Uо на подовата плоча се получава като приблизително решение: а) при d t < В' коефициентът на топлопреминаване Uо се определя по формулата: U0 = В 2 ln + 1 В + d t d t (3.28) 0,457 В + d t (3.29) Формула (3.28) се използва в случаите, когато подовата плоча не е топлоизолирана или е слабо топлоизолирана. б) при dt і В' то Uо = ВЕСТНИК Хармоничната термична стойност Lpe се определя по формулата: СТР . 37 L ре = 0,37 Р ln + 1 dt (3.30) В конкретния случай L s се определя по формулата: Ls = AG U о (3.31) При = 1 исФх,М от формула (3.26) се изчислява коефициентът за връзката с външния въздух FG,oR,М по формулата: [ ( )] FG ,oR , М = G ,oR , М / U 0 AG i е, М (3.32) 5.2.2.2. Топлинни загуби през подова плоча върху земята (без подземен етаж) с топлоизолация по периферията При хоризонтални топлоизолационни ивици се използва формулата: = D D + 1 , ln + 1 ln d t d t + d (3.33) където е корекцията на линейния коефициент на топлопреминаване. Хармоничната термична стойност L ре при хоризонтална ивица се определя по формулата: L ре = 0,37 Р 1 е 2 D / ln + 1 + е D / ln + 1 (3.34) dt + d dt ( ) При вертикални топлоизолационни ивици се използва формулата: = 2D 2D + 1 ln + 1 , ln n dt d t + d (3.35) където: D е широчината на топлоизолационната ивица, m. d' — дебелината, определена по формулата: (3.36) d' = Rn —d n , където: Rn е термичното съпротивление на топлоизолационната ивица; dn — дебелината на топлоизолационната ивица, m. Хармоничната термична стойност L ре при вертикална топлоизолационна ивица се определя по формулата: L ре = 0,37 Р 1 е 2 D / ln + 1 + е 2 D / ln + 1 l d d d + t t ( ) (3.37) Коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през елементи, граничещи със земната основа, Ls се определя по формулата: L s = А G Uо + Р (3.38) = 1—при хоризонтални топлоизолационни ивици; = 2—при вертикални топлоизолационни ивици. С Фх,М от формула (3.26) се изчислява коригиращият фактор F G,mR,М по формулата: [ ] FG ,mR ,М = G ,mR ,М / UAG ( i е ,М ) , (3.39) където U = Uо + 2/В' е действителният коефициент на топлопреминаване на подовата плоча. 5.2.2.3. Топлинни загуби през отопляем подземен етаж При отопляем подземен етаж коефициентът Ls се определя от топлинните загуби през пода и неговите стени, означени съответно с индексите “bf” и “bw”, по формулата: L s = L s,bf + Ls,bw (3.40) 5.2.2.3.1. Топлинни загуби през пода на подземен етаж При опростени изчисления, в зависимост от нивото на топлинната изолация, се различават два случая: първи случай: при (d t + 0,5z) < В', където z е височината на стената до горната повърхност на терена, коефициентът Ubf се определя по формулата: СТР . 38 U bf = В`' 2 ln + 1 ; В + d t + 0,5 z d t + 0,5 z (3.41) 0,457 В + d t + 0,5 z (3.42) втори случай: при (dt + 0,5z) і В' коефициентът Ubf се определя по формулата: U bf = Хармоничната термична стойност Lpe на пода се изчислява по формулата: L ре = 0,37 Р е z ln + 1 dt (3.43) В случая коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през земята Ls,bf се определя по формулата: Ls,bf = А G U bf (3.44) При = 1 исФх,М от формула (3.26) коефициентът за връзката с външния въздух за пода Fbf,М се определя по формулата: [ ] Fbf , М = bf , М / U bf AG ( i е, М ) (3.45) 5.2.2.3.2. Топлинни загуби през стените на подземен етаж Действителният коефициент на топлопреминаване Ubw се определя по формула (3.47) или (3.48) в следната последователност: dbw = (R si + Rbw +Rse ), (3.46) където: Rsi = 0,13 m 2К/W; Rse = 0,04 m 2К/W; Rbw е съпротивлението на топлопреминаване на стените на подземния етаж при следните условия: първи случай: при dbw і dt коефициентът Ubw се определя по формулата: 2 0,5 d l z 1 + ln + 1 ; z d t + z d bw (3.47) 2 0,5 d bw z 1 + ln + 1 z d bw + z d bw (3.48) z L ре = 0,37 Р 2 1 е ln + 1 d bw (3.49) U bw = втори случай: при dbw < dt коефициентът Ubw се определя по формулата: U bw = За стените хармоничната термична стойност Lpe се определя по формулата: Съответният коефициент на топлинни загуби при стационарен режим през земята се определя по формулата: Ls,bw = z Р Ubw , (3.50) където zР е площта на стените в земята или zP = Abw; = 1. Коефициентът за връзката с външния въздух Fbw,М на стените на подземния етаж се определя по формулата: [ ( )] Fbw , М = bw , М / U bw Abw i е, М (3.51) 5.2.2.4. Топлинни загуби през неотопляван или частично отопляван подземен етаж При естествена вентилация за неотопляван или частично отопляван подземен етаж се изследват две възможности: 5.2.2.4.1. Топлинни загуби през неотопляван подземен етаж Действителният коефициент на топлопреминаване Uuk се определя по формулата: AG 1 1 , = + U uk U f AGU bf + zPU bW + hPU kW + 0,33nV (3.52) ВЕСТНИК където: AG е площта на пода на подземен етаж, m2; z — височината на стените на подземния етаж до горната повърхност на земята, m; Р — обиколката на подземния етаж; Uf — коефициентът на топлопреминаване на пода на подземния етаж (пода на отопляваното помещение), който зависи от коефициента на термично преминаване и от съпротивленията на топлопредаване Rsi = R se = 0,17 m 2 К/W; Ubf — стойността, определена по формула (3.41); Ubw — стойността, определена по формула (3.47); Ukw — коефициентът на топлопреминаване на стените на подземния етаж над земята; h — височината на стените на подземния етаж, които граничат с външния въздух, m; n — кратността на въздухообмена в подземния етаж; приема се n = 0,3 h -1 ; V — обемът на въздуха в подземния етаж, m3 ; uk — индексът за неотопляем подземен етаж. Хармоничната термична стойност Lpe се определя по формулата: z 0,37 Р (2 е ) ln + 1 + hPU kW +++0,33nV d t L ре = AGU f (3.53) (AG + zP ) + hPU kW + 0,33nV + AGU f заедно с: Ls=Uuk А G, (3.54) = 1 и топлинните загуби от топлопреминаване Фх,М, определени по формула (3.26), коефициентът за връзката с външния въздух F uk,М се определя по формулата: Fuk ,М = uk ,М /[U uk AG ( i е ,М )] (3.55) 5.2.2.4.2. Топлинни загуби през частично отопляван подземен етаж Тези топлинни загуби се изчисляват, както следва: а) при изцяло отопляван подземен етаж; б) при изцяло неотопляван подземен етаж; в) сумират се стойностите на топлинните загуби съответно пропорционално на площите на контактуващи със земята части на отопляваните и неотопляваните части на подземния етаж. 5.2.3. Топлинни загуби от топлопреминаване през неотоплявани или нискотемпературни помещения При определяне на загубите на неотоплявани или нискотемпературни помещения трябва да се вземе предвид, че неотопляваните, респ. нискотемпературните помещения имат ниска температура на въздуха и намалена температурна разлика, което се отчита с b-стойността. Коефициентът на топлинни загуби през неотоплявани или нискотемпературни помещения Hu се определя по формулата: Н u = b [ i ( Аi U i ) + i (li i )] (3.56) Н uе , Н iu + Н uе (3.57) b-стойността се определя по формулата: b= където: Hue е коефициентът на топлинните загуби от топлопреминаване от неотоплявани помещения към външния въздух, W/К; Hiu — коефициентът на топлинните загуби от топлопреминаване от отоплявано към неотоплявано помещение, W/К. Ефектът на топлинните мостове при нискотемпературни помещения може да се пренебрегне. 5.2.4. Топлинни загуби през ограждащи елементи с вградено площно отопление При определяне на коефициента на допълнителни топлинни загуби от топлопреминаване през елементи с площно отопление, вградено в пода, тавана или стените, граничещи с външния въздух, почвата или неотопляеми помещения, трябва да се има предвид, че: а) в съпротивлението на топлопреминаване R i, отнасящо се за елемент между отопляващата повърхност и вътрешния въздух, е включен и вътрешният коефициент на топлопредаване; б) частта от потребната топлина за отопляваното помещение, доставяна чрез вграденото площно отопление, се определя чрез фактора ; ако няма точна стойност, се приема = 1. Коефициентът на допълнителни топлинни загуби от топлопреминаване през елементи с вградено площно отопление НТ,FH , в зависимост от положението на елемента, се определя, както следва: а) за елементи, граничещи с външния въздух—по формулата: R Ri Н о , Н Т , FH = i Н о = 1 Re Ri Uо (3.58) б) за елементи, граничещи със земята—по формулата: Н Т , FH = Ri Ah Ri LS Но , (3.59) в) за елементи , граничещи с неотоплявани помещения—по формулата: Н Т , FH = Ri Но , 1 R i b Uо (3.60) ВЕСТНИК СТР . 39 6. Топлинни загуби от вентилация 6.1. Общи положения Топлинните загуби от вентилация на сградата зависят от скоростта и посоката на вятъра, температурната разлика между вътрешния и външния въздух, формата и уплътнението на сградата, от начина на проветряване на сградата, от режима на обитаване и съответната вентилационна система. При извършване на приблизителни изчисления се приема константна кратност на въздухообмена за определен период от време (например месец). При топлинните загуби от вентилация в неотопляеми или нискотемпературни помещения се отчитат съответните температурни разлики. При изчисляване на b-стойността по формула (3.57) в Н uеиН iu са включени също и коефициентите на топлинните загуби от вентилация Н V ,iu и Н V ,uе . 6.2. Естествена вентилация и инфилтрация Коефициентът на топлинните загуби от вентилация Н V при естествена вентилация и инфилтрация се определя по формулата: Н V = n V L с pL , (3.61), където: L с pL = 0,34 Wh / m 3 .К ; n = 0,7 h -1 е средната кратност на въздухообмена; V—отопляемият обем; изразява се чрез Ve , V = 0,8 Ve или при едно- и двуфамилни сгради V = 0,76 Ve . 6.3. Механична вентилация Въздушният поток ( V& ) се определя като сума от средния въздушен обем ( V& f ), осигуряван от наличната вентилационна система, и допълнителния обем въздушен поток ( V&х ), дължащ се на вятъра и разликата в наляганията при въздухопропусклива ограждаща конструкция на сградата: V& = V& f + V&х (3.62) При изчисленията се приема, че стойността на V& f е по-голямата от стойностите на дебита на подаваното количество въздух V&S или на дебита на отвежданото количество въздух V&Е . При включен вентилатор се получава допълнителен въздушен поток V&х с дебит в резултат на вятъра и движещия напор. Този дебит се изчислява приблизително по формулата: където: Ri е съпротивлението на топлопреминаване на слоевете между отопляващата повърхност и вътрешния въздух; R е — съпротивлението на топлопреминаване на слоевете между отопляващата повърхност и външния въздух; Uо = 1 Ri + Re —коефициентът на топлопреминаване на разглеждания елемент, без да се взема под внимание отопляващото устройство; Но — коефициентът на топлинни загуби на съответния елемент, определени, без да се взема под внимание отопляващото устройство в него; — частта на потребната топлина за пространството, която се доставя чрез вграденото отоплително устройство; Ah — отопляващата площ в ограждащия елемент; Ls — коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през елементи, разположени върху земята. V&х = V n50 е V& V&Е 2 1+ ( s ) е V n50 f (3.63) Коефициентите за защитеност от вятър е и f се отчитат от табл. 4. Таблица 4 Разположение на сградата Коефициент за защитеност от вятър е при повече от една при една фасада, фасада, изложена изложена на вятъра на вятъра Свободно Полусвободно Защитено Коефициент f 0,10 0,07 0,04 15 0,03 0,02 0,01 20 Кратността на въздухообмена n50 при разлика в налягането 50 Ра се отчита от табл. 5. СТР . 40 Таблица 5 ВъздухоСгради с ниско, пропускливост средно или високо на сградата застрояване при n50, h-1 Едно-/ и двуфамилна сграда при n50, h-1 Малка Средна Голяма от 1,0 до 3,0 от 3,0 до 8,0 от 8,0 до 20,0 от 0,5 до 2,0 от 2,0 до 4,0 от 4,0 до 10,0 При работа на вентилационното съоръжение с прекъсване дебитът V& се определя по формулата: V& = (V& f + V&х ) + (V&о + Vn50 е)(1 ) , (3.64) където: V&о е дебитът вследствие на свободно вентилиране, което включва и дебита през каналите на механичната система; — периодът от време с включен вентилатор. При механични вентилационни системи с рекуператор дебитът и кратността на въздухообмена се определят съответно по формулите: V& = V& f (1 v ) + V&х с n = V& / V , n=n (1 ) + n с n = V& / V , ВЕСТНИК Дневните топлинни печалби от вътрешни топлинни източници в нежилищни сгради зависят от режима на експлоатация. Средната плътност на топлинния поток от вътрешни топлинни източници в нежилищни сгради на единица полезна площ qi,М се определя по формулата: qi, М = [ qi ,tА .t А + qi ,tNA ( 24 t А )] / 24 , (3.69) където: qi,tА е средният топлинен поток от вътрешни топлинни източници в работно време или престой на хора в помещенията в продължение на време tА , h; qi,tNA —средният топлинен поток от вътрешни източници в извънработно време; tNA = 24—tA, в h. Топлинните печалби от вътрешни топлинни източници в жилищни сгради се съобразяват с продължителността на работа на отделните уреди. Стойностите на средния топлинен поток от различни топлинни източници в сградите са съгласно табл. 7. Таблица 7 Източник на топлина (3.65) (3.66) инст. v х инст където: nинст. е кратността на въздухообмена от вентилационната система; v — коефициентът на ефективност на рекуператора; nx — допълнителната кратност на въздухообмена вследствие на неуплътнение и отваряне на прозорци. Когато няма по-точни данни, се приема nx = 0,2 h 1 . Топлинните печалби (QwR), получени от рекуператора въздух-въздух на вентилационната система, са месечно зависими и се определят по формулата: QWR = nинст.vV (с ) L ( i е , М ) t М М (3.67) Топлинните печалби се сумират по месеци, като в месечната температура (tМ) се включват действителните отоплителни дни за съответния месец. В случай само на единични отоплителни дни в началото и края на периода във формула (3.67) се заместват средните месечни температури. 7. Топлинни печалби от вътрешни топлинни източници Топлинните печалби зависят от вътрешните топлинни източници, от вида на сградата, нейното предназначение (жилищна, нежилищна), както и от техническото обзавеждане, броя на обитателите и мощността на наличните съоръжения. Средните месечни топлинни печалби от вътрешни топлинни източници Qi , М в kWh/m2 се определят по формулата Qi , М = 0,024 q i , М Au t М , (3.68) където qi , М е плътността на топлинния поток от вътрешни топлинни източници qi , М . Изчислителните стойности на топлинните печалби от вътрешни топлинни източници на единица полезна площ са съгласно табл. 6. Таблица 6 Видове сгради Плътност на топлинния поток от вътрешни топлинни източници qi,М, W/m2 Жилищни (денонощно) Нежилищни: —в работно време —в извънработно време 5 15 2 Средна вътрешна топлинна мощност W Обитатели ( N о = брой ) Гореща вода за битови нужди Приготвяне на храна Технически уреди: —телевизор —хладилник —бойлер —фризер —автоматична пералня —миялна машина —сушилня за пране Осветление на жилищно помещение с площ: —от 50 до 100 m 2 —над 100 m 2 65 N о 25+15 N о 110 35,0 40,0 20,0 90,0 10,0 20,0 20,0 30 45,0 При неотоплямо съседно пространство с топлинни печалби от вътрешни топлинни източници средните месечни топлинни печалби за сградата се определят по формулата: Qi , М = Qi ,h ,, М + (1 b )Qiu ,, М , (3.70) където: Qih, М са вътрешните топлинни печалби в отопляемото пространство, определени по формула (3.68); Qiu , М — вътрешните топлинни печалби в неотоплявани помещения. 8. Топлинни печалби от слънчево греене 8.1. Общи положения Слънчевите печалби допринасят съществено за намаляване на потребната топлина за отопление, като се отчитат следните фактори: а) средният интензитет на пълното слънчево греене в зависимост от ориентацията на сградните елементи съгласно табл. 2 на приложение № 2; б) коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (соларен фактор) на прозрачните елементи съгласно табл. 8; в) коригиращият фактор за слънцезащитни приспособления съгласно табл. 9; г) коефициентът на поглъщане на слънчева енергия от външна повърхност съгласно табл. 10; д) частта от рамката; когато няма по-точна стойност, тя се приема до 30 %. Таблица 8 Видове прозрачни ограждащи елементи Коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия g Еднослойно остъкление 0,87 Двойно остъкление 0,75 Стъклопакет, двойно остъкление с избрано покритие от 0,50 до 0,70 Тройно остъкление от 0,60 до 0,70 Двойно остъкление с две специално избрани покрития от 0,35 до 0,50 Слънцезащитно остъкление от 0,20 до 0,50 Прозрачна (транспарантна) Коефициент на топлоизолация сумарна пропускливост на слънчева енергия gn Прозрачна топлоизолация с дебелина от 100 до 120 mm от 0,35 до 0,60 Поглъщащ непрозрачен слой топлоизолация с обикновено стъклено покритие с дебелина 100 mm ~ 0,10 Таблица 9 Видове слънцезащитни приспособления Стойност на F С Слънцезащитно приспособление, разположено от вътрешната страна на стъклата и между стъклата: —с бяла или рефлектираща (отразяваща) горна повърхност с малка прозрачност —светло оцветено и с малка прозрачност1) —тъмно оцветено и с голяма прозрачност1) Слънцезащитно приспособление, разположено от външната страна на стъклата: —жалузи, въртящи се ламели, задно вентилирани —капаци на прозорци или сенници —навеси и лоджии —щори, горно или странично вентилирани 0,75 0,8 0,9 СТР . 41 Фs = I s , j As , ji , n j (3.71) i където: i е номерът на елемента; j — ориентацията на елемента; As — ефективната приемаща площ; определя се по формула (3.72). Топлинните печалби от слънчево греене в неотопляеми помещения се умножават с фактора (1-b) и след това се сумират с топлинните печалби от слънчево греене на отопляемите помещения (където b-стойността е по формула (3.57). 8.2. Ефективна приемаща площ Ефективната приемаща площ As на остъклена част (например прозорец) се определя по формулата: As = А Fs FC FF g , (3.72) където: А е брутната площ на повърхността, поглъщаща енергия (например площта на прозорец); F s — коригиращият фактор на засенчването, определен по формулата: FS = Fo F f Fh ; (3.73) F С — коригиращият фактор за слънцезащитни приспособления; взема се предвид само когато е в действие постоянна слънцезащита, независима от огряването на слънцето; F F — коригиращият фактор за частта от рамката, който съответства на отношението на остъклената площ към общата площ на прозореца; когато няма по-точна стойност, FF се приема от 0,7 до 0,8; g — действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия. Влиянието на засенчването от хоризонта (например от земно възвишение, дърво или друга сграда) се отчита с фактора (Fh) и зависи от ъгъла към хоризонта, т.е. от средния ъгъл към хоризонта от разглежданата фасада на фиг. 1. Стойностите на Fh , в зависимост от ориентацията на прозорците, за отоплителен период от октомври до април са определени в табл. 11. 0,25 0,3 0,5 0,4 Забележка: 1) Когато прозрачността на слънцезащитното приспособление е под 15 %, тя се оценява като малка. Таблица 10 Горна повърхност На стени: —светло оцветена —по-матово оцветена —по-тъмно оцветена Керамична тухлена зидария Керамична зидария със светла мазилка На покрив: —керемиденочервена —тъмна горна повърхност —метална (блестяща) горна повърхност —битумна покривна изолация (опесъчена) Фиг. 1 Коефициент на поглъщане 0,4 0,6 0,8 0,8 0,6 0,6 0,8 0,2 0,6 Слънчевият топлинен поток (Фs), който преминава през прозорците в отопляваната зона, се определя по формулата: Таблица 11 Ъгъл на засенчване от местността (застрояването) 41° северна географска ширина юг изток/ север запад 43° северна географска ширина юг изток/ север запад 0° 1,00 1,00 1,00 1,00 1,00 1,00 10° 0,982 0,962 1,00 0,976 0,956 1,00 20° 0,918 0,848 0,992 0,884 0,834 0,986 30° 0,672 0,732 0,948 0,646 0,716 0,944 40° 0,484 0,63 0,904 0,472 0,62 0,902 Засенчването от покриви и странични екрани зависи от географската ширина и е показано на фиг. 2. Годишната стойност на фактора на частично огряване F о при конзола (стреха, козирка) е съгласно табл. 12, а на фактора на частично засенчване Ff от екрани—табл. 13. СТР . 42 Топлинните печалби ( QSs ), които достигат в отопляемата зона от зимната градина, са сума от директните топлинни печалби през преградната стена ( QSd ) и Фиг. 2 Таблица 12 41° северна географска ширина юг изток/ север запад 43° северна географска ширина юг изток/ север запад 0° 30° 1,00 0,888 1,00 0,882 1,00 0,91 1,00 0,894 1,00 0,886 1,00 0,91 45° 60° 0,716 0,46 0,748 0,568 0,80 0,664 0,728 0,48 0,754 0,574 0,80 0,662 Ъгъл на засенчване от конзола Таблица 13 41° северна географска ширина юг изток/ север запад 43° северна географска ширина юг изток/ север запад 0° 30° 1,00 0,94 1,00 0,924 1,00 1,00 1,00 0,94 1,00 0,922 1,00 1,00 45° 60° 0,832 0,712 0,844 0,75 1,00 1,00 0,836 0,716 0,842 0,75 1,00 1,00 Ъгъл на засенчване от странична издатина Когато слънчевите лъчи не падат перпендикулярно на остъклените повърхности, стойността на g се определя по формулата: g = Fw q , (3.74) където: Fw е коригиращият фактор вследствие неперпендикулярност на лъчението; Fw = 0,85; g —действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия при перпендикулярно лъчение; отчита се от табл. 8. 8.3. Топлинни печалби от слънчево греене през обособени неотопляеми остъклени пространства (пристройки) Определят се топлинните печалби от слънчево греене през обособени неотопляеми остъклени помещения (зимни градини), граничещи с отопляеми помещения, когато има разделителна стена между отопляемата зона и зимната градина съгласно фиг. 3. Отопляемата зимна градина или остъклената пристройка без разделителна стена към отопляемата зона се изчисляват като отопляеми помещения. Фиг. 3 индиректните топлинни печалби ( QSi ), вследствие на които чрез слънцето се затопля зимната градина: QSs = QSd + QSi (3.75) Директните топлинни печалби от слънчево греене = QSd +за определен период от време t са сума от топлинните печалби през прозрачните части (w) и непрозрачните части () на преградната стена. Те се определят по формулата: U )t QSd = I FS FCe FFe g е ( FCw FFw g w Аw + s А (3.76) U е Индиректните топлинни печалби от слънчево греене за период t се изчисляват чрез сумиране на слънчевите печалби за всяка поглъщаща повърхност j в зимната градина, като директните топлинни печалби през непрозрачни части на преградната стена се изваждат. Данните съгласно фиг. 3 за прозрачните части на преградната стена се означават с индекса “w”, а за външното остъкление на зимната градина—с индекса “е”. Индиректните топлинни печалби QSi се определят по формулата: U QSi = (1 b) FS FCe FFe g е ( I si si А j I р sp Ар р ) t , (3.77) U i ре където: (1-b) определя частта на индиректните топлинни печалби, които се получават през разделителната стена; FS —коригиращ фактор на засенчването; FC —коригиращ фактор за слънцезащитни приспособления от табл. 9; FF —коригиращ фактор за частта от рамката; ge —действителен коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия на остъклението на зимната градина; gw —коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия на прозореца към зимната градина при перпендикулярно лъчение; Аw и Ае—площи на прозрачни части; Up —коефициент на топлопреминаване на непрозрачна преградна стена към зимната градина; Upe —коефициент на топлопреминаване между повърхността на приемащата площ на разпределителната стена и зимната градина; Аj —част от площта на всяка повърхност j, която приема слънчевото греене във вътрешността на зимната градина (под, непрозрачни стени; непрозрачните части на разделителната стена се означават с индекса “р”, а останалите площи—с индекса “s”); —средна степен на поглъщане на слънчевото Sj греене, приета от повърхности на зимната градина; когато няма точни данни, се изчислява с Sj = 0,8; —средна степен на поглъщане на слънчевото Sp греене от непрозрачна разделителна стена между вътрешността на сградата и стъклената пристройка съгласно табл. 10; I —среден интензитет на слънчевото греене на горната повърхност р (на разделителна стена), респ. s (площ на пода), W/m2; t —продължителност на изчислителния период. Месечните директни и индиректни топлинни печалби от слънчево греене се определят по формулите: Qsd , М = 0,024 Q sd , (3.78) Qsi , М = 0,024 Qsi , t = tM = броя на дните в месеца. (3.79) 9. Топлинни загуби при отопление с прекъсване 9.1. Общи положения Процедурата за определяне на топлинните загуби при прекъсване на отоплението и/или понижаване на параметрите на отоплението е подходяща за отоплителни системи, при които отдаването на топлина се променя сравнително бързо в съответствие с променящите се изисквания за топлина. При отоплителни системи с голяма топлинна инерция се получава надценяване на ефекта на прекъсване на отоплението при прилагане на тази процедура. При тази процедура се приема, че мощността на отоплителната система е достатъчна да осигури достигането на нормативната вътрешна температура, когато външната температура е на най-ниската си проектна стойност. Когато отоплителната система е оразмерена на база външна зимна изчислителна температура при неосигуреност 20 часа през годината, се приема, че през най-студения месец отоплението не прекъсва и следователно е непрекъснато. Тази процедура дава възможност да се изчисли намалението на потребната топлина като резултат от прекъснатото отопление. Намалението се изчислява за всеки период с понижена температура (през нощта, през почивни дни, ваканции), като пълното намаление за разглеждания изчислителен период е сума от всички изчислени намаления. Отоплението с прекъсване включва всяка схема на отопление, при която в някакъв период на отопление (например през нощта, през деня, през почивни дни и т.н.) температурата може да се понижи под нормативната. 9.2. Функционални режими За да се осъществи отопление с прекъсване, отоплителните системи трябва да функционират успешно при следните режими: а) нормален режим, при който отоплителната система функционира за поддържане на вътрешната температура в границите на нормативната ѝ стойност; б) режим на прекъснато отопление, при който отоплителната система не доставя топлина; в) режим на прекъснато отопление, при който топлинният поток се регулира така, че да съответства на по-ниска температура; г) режим на форсирано отопление, при който отоплителната система работи с пълна мощност. В зависимост от регулиращата система режимът на форсирано отопление може да се осъществява по два различни начина: —чрез форсирано отопление за фиксирано време, когато началото на режима на форсирано отопление се определя от потребителя; —чрез оптимизирано форсирано отопление, при който времето за възстановяване на нормативната вътрешна температура се фиксира от потребителя и регулиращата система оптимизира началото на действие на режима на форсирано отопление, при отчитане на вътрешната и външната температура. 9.3. Модел на отопление с прекъсване и/или с понижаване на отоплението през различни периоди Моделът е показан на фиг. 4. Той прави разлика между вътрешната температура в сградата и температурата на елементите ѝ. Топлинната инерция на сградата се представя чрез топлинния ѝ капацитет (топлоакумулиращата ѝ способност), чиято меродавна температура е температурата на елементите ѝ. Взема се под внимание поотделно топлообменът между елементите и външната среда, между елементите и вътрешната среда и директно между вътрешната и външната среда. Фиг. 4. ВЕСТНИК СТР . 43 Необходимите данни за количествена оценка на ефекта от прекъсване и/или понижаване на отоплението са: t u —фазата (периода), през който отоплението се прекъсва; i0 —нормативната температура; isb —минималната нормативна температура във фазата на понижено отопление; С —ефективният топлинен капацитет на зоната, в която се прекъсва отоплението; Аj —площта на елементите от масивната конструкция; R ij —вътрешното топлинно съпротивление на елементите от масивната конструкция; Нw —коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване през леки строителни елементи, като прозорци и врати; рр —максималната мощност на отоплителната система. 9.4. Последователност на изчисленията 9.4.1. Определяне на режима на отопление с неравномерно отопление: прекъсване, контролирана температура на понижено отопление. Описване на режима с форсирано отопление: оптимизирано форсирано отопление или регулирано по време отопление (формулите за оптимизирано форсирано отопление или регулирано по време отопление се прилагат само за съответните случаи). 9.4.2. Определяне на фазата tu, която се прилага при неравномерна работа в случай на оптимизирано загряване; времето, през което се допуска температурата да бъде по-ниска от нормативната. В случая на фиксирано загряване tu е времето, през което отоплението е редуцирано или прекъснато или се поддържа понижена температура. 9.4.3. Ако има периодичен режим с понижено отопление, се определя минимално допустимата температура isb. 9.4.4. Определяне на ефективния топлинен капацитет С по формулата: С = j i ij с i j d ij А j , (3.80) където: ij е плътността на материала на слоя i в елемент j; cij — специфичният топлинен капацитет на слоя i в елемент j; dij — дебелината на слоя i в елемент j; Аj — площта на елемент j, разположен в разглежданото пространство. Сумата трябва да включва всички слоеве на всеки елемент, но само до максималната дебелина 3 cm и всички елементи от отопляемото пространство. 9.4.5. Изчисляване на коефициента на топлинни загуби на сградата през периода на понижено отопление Hsb с входни данни, съответстващи на периода на понижено отопление (например с намалена вентилация). 9.4.6. Изчисляване на коефициента на топлинни загуби Hic между конструкцията и вътрешния въздух по формулата: Н iс = Аj j Rij , (3.81) където прозорци и врати са изключени от сумата, и: Аj е площта на елемента j; R ij — вътрешното повърхностно топлинно съпротивление на елемента j. 9.4.7. Изчисляване на директния специфичен топлинен поток Нd от вътрешната към външната среда, през леки конструкции (прозорци и врати) и въздухообмена с входни данни, съответстващи на периода на понижено отопление по формулата: Н d = Н w + HV , (3.82) където: Нw е коефициетът на топлинни загуби от леки елементи; той е сумата от всички коефициенти на топлинни загуби на прозорци и врати; Нv — коефициентът на топлинни загуби от вентилация. СТР . 44 9.4.8. Изчисляване на коефициента на топлинни загуби между конструкцията и външната среда Нсе по формулата: Н се = Н iс ( Н sb Н d ) Н iс ( Н sb Н d ) (3.83) 9.4.9. Изчисляване на ефективната част от топлинния капацитет по формулата: Н iс Н iс + Н се = (3.84) 9.4.10. Изчисляване на отношението между ефектите от промените на топлинния поток върху вътрешната температура и върху температурата на конструкцията по формулата: = Н iс Н iс + Н d (3.85) 9.4.11. Изчисляване на времето за реакция на температурата на конструкцията Р вследствие на промяна на отоплителната мощност по формулата: Р = С Н sb (3.86) 9.4.12. Изчисляване на времето за реакция на температурата на конструкцията Т вследствие на промяна на температурата на въздуха по формулата: Т = С Н се + Н iс (3.87) Изчисленията от т. 9.4.13 до т. 9.4.33 се извършват за всеки изчислителен период и за всеки период на прекъсване работата на отоплението (например през нощта, през почивни дни и т. н.). 9.4.13. Изчисляване на температурата на конструкцията в началото на температурното намаление по с0 формулата: с 0 = е + ( i 0 е ) (3.88) 9.4.14. Изчисляване на температурата на конструкцията csb , достигната в стационарен режим, само в случая на понижено отопление, по формулата: csb = е + ( isb е ) (3.89) 9.4.15. Изчисляване на максималната вътрешна температура и на максималната температура на конструкцията ipp и срр , които могат да бъдат достигнати по формулите: ipp = е + където: ( рр + g ) , (3.90) срр = е + ( ipp е ) , (3.91) Н sb рр е максималната мощност на отоплителната система при режим на форсирано отопление; g — топлинният поток от печалби (от вътрешни топлинни източници, слънчево греене). 9.4.16. Изчисляване на минималната вътрешна температура i n h по формулите: а) в случай на изключено отопление вътрешната температура при равновесие е: inh = е ; (3.92) б) в случай на режим на понижено отопление: in h = е + r р , Нs b (3.93) където r р е намалената мощност. Съответната минимална вътрешна температура на конструкцията с n h е: с n h = е + ( i n h е ) (3.94) ВЕСТНИК 9.4.17. Оптимизирано форсирано отопление. Изчисляване на продължителността на фазата форсирано отопление, tb h , ако е нямало фаза на понижено отопление: ( срр cnh ) tb h = р max 0; ln tu + ( ) ехр i0 с0 с nh ipp р (3.95) 9.4.18. Оптимизирано форсирано отопление. Изчисляване на времето t n h с прекъснато отопление: tn h = tu t sb (3.96) 9.4.19. Регулирано по време форсирано отопление. Изчисляване на времето с прекъснато отопление, когато няма фаза на понижено отопление: tn h = tu (3.97) 9.4.20. Изчисляване на вътрешната температура, достигната в края на фазата с прекъснато отопление i1 : tnh i 1 = i n h + ( со с n h )ехр р (3.98) 9.4.21. Ако има фаза на понижение на отоплението и ако s b > i1, изчисленията продължават по т. 9.4.26. 9.4.22. Изчисляване на температурата на конструкцията с1 , достигната в края на фазата с прекъснато отопление: когато tn h = 0 , тогава с1 = с 0 ; в останалите случаи: с1 = с n h + (3.99) i1 i n h (3.100) 9.4.23. Когато няма фаза на понижено отопление, продължителността ѝ е нула. Температурата на конструкцията с 2 в края на тази фаза е достигнатата в края на фазата с прекъснато отопление: t s b = 0 и с 2 = с1 (3.101) 9.4.24. Оптимизирано форсирано отопление: изчисленията продължават от т. 9.4.32. 9.4.25. Форсирано отопление за фиксирано време: изчисленията продължават от т. 9.4.30. 9.4.26. При фиксирана задължителна температура на фазата на прекъсване (с прекъснато отопление) се изчислява на необходимото време t n h за достигане до температурата на понижено отопление по формулата: ( с 0 cnh ) t n h = р max 0; ln i n h is b (3.102) 9.4.27. Изчисляване на температурата на конструкцията с1 в края на тази фаза по формулата: —когато t n h = 0 , тогава с 1 = с 0 ; —в останалите случаи с1 = с n h + (3.103) i s b i n h (3.104) 9.4.28. Изчисляване на времето ts b за понижено отопление по формулите: при оптимизирано форсирано отопление: ( срр csb ) t sb = max 0; t u t nh max 0, р ln ipp io ; (3.105) при форсирано отопление за фиксирано време tsb = tu tnh (3.106) 9.4.29. Изчисляване на температурата на конструкцията в края на фазата на понижение с 2 : —ако ts b е по-малко или равно на 0, тогава ts b = 0 и с 2 = с1 ; —в останалите случаи t с 2 = csb + ( с 1 csb ) ехр sb Т (3.107). 9.4.30. Изчисляване на ефективната продължителност на фазата на форсирано отопление tbh по формулата: ( срр с 2 ) t bh = max 0, р ln ipp io (3.108). 9.4.31. Регулирано по време форсирано отопление: ако tbh е по-голямо от продължителността на фазата на понижаване на температурата, което съответства на фазата на понижено отопление, тогава, преди да продължи изчисляването, се намалява tu . 9.4.32. Изчисляване на температурата на конструкцията в края на фазата с форсирано отопление с 3 по формулите: —когато tbh = 0 , тогава с 3 = с 2 —в останалите случаи с 3 = с рр + (3.109); io ipp (3.110). 9.4.33. Изчисляване на намалението на топлинните загуби в резултат на разглежданото отопление с прекъсване Qilj по формулата: ( ) ] [ (3.111). 9.4.34. Изчисляване на намалението на общите топлинни загуби през изчислителния период в резултат на всички периоди на прекъсване: Qilj = Н sb ( io inh )t nh + ( io isb )t sb + io ipp tbh С ( с 0 с1 + с 2 с 3 ) Qil = j n j Qilj (3.112), където nj е броят на фазите на прекъсване на отоплението от тип j в изчислителния период (например броят на нощите в месеца). Сумата се отнася за всички фази на прекъсване през изчислителния период (например за месец с нощно изключване и през почивните дни: n1 = 19 нощни изключвания и n2 = 4 (или 5) изключвания през почивните дни). 9.4.35. Изчисляване на общите топлинни загуби Ql през разглеждания изчислителен период за сграда с еднаединствена зона с отопление с прекъсване по формулата: Ql = Н sp ( i 0 е ) t sp + Н sb ( i 0 е )(t t sp ) Qil (3.113), където: t е продължителността на изчислителния период; tsp — продължителността на фазата, през която коефициентът на топлинните загуби от вентилация е равен на Н sp. 10. Полезни топлинни печалби от вътрешни топлинни източници и слънчево греене 10.1. Общи положения Коефициентът на оползотворяване зависи основно от отношението топлинни печалби/топлинни загуби за сградата. За определяне на съществено значение имат позволеното надвишаване над нормативната вътрешна температура и времеконстантата на сградата. = Qg Ql (3.114). 10.2. Ефективен топлинен капацитет и времеконстанта При изчисляване на не участва целият топлинен капацитет на елемента в контакт с въздуха в отопляемото пространство. Ефективният топлинен капацитет С се определя по формула (3.80). Сумират се топлинните капацитети на елементите, граничещи с въздуха в помещението, като се отчитат ВЕСТНИК СТР . 45 само ефективните дебелини на слоевете di. За определяне на ефективната дебелина важат следните указания: за слоеве с коефициент на топлопроводност i 0,1 W /(m 2 .К ) : —при едностранно граничещ елемент с въздуха в помещението: сумират се всички слоеве до най-голяма дебелина d i ,max = 0,10 m ; —при двустранно граничещи вътрешни елементи с въздуха в помещението: приема се половината от строителната дебелина при един слой, когато дебелината е d І 0,20 m, или най-много 0,10 m, когато дебелината е d > 0,20 m. При слоеве между помещението и топлоизолацията (например подова настилка върху топлоизолационен слой) се включват само слоевете с коефициент на топлопроводност 1 0,1 W /( m.К ) с дебелина до 10 cm. За топлоизолационни се считат слоевете с коефициент на топлопроводност i < 0,1 W /(m.К ) и съпротивление на топлопреминаване Ri > 0,25 m 2 .К / W . При външните ограждащи елементи площта Аi се определя по външните размери (бруто площ), а при вътрешните елементи—по вътрешните размери (нето площ). Времеконстантата се определя по формулата: = С/Н (3.115), където: С е ефективният топлинен капацитет на помещението; Н —коефициентът на топлинни загуби. Когато няма предварителни данни или когато се извършват опростени изчисления, могат да се приемат следните обобщени стойности: —за леки сгради: С=15 Wh/(m 3.К) V е; —за тежки сгради: С=50 Wh/(m3.К) V е . За леки могат да се приемат следните сгради: —сгради с дървени плоскости без масивни вътрешни стени; —сгради с окачени тавани и с преобладаващи леки стени; —сгради с високи помещения (спортни зали, музеи и др.). За тежки могат да се приемат сградите с масивни вътрешни и външни строителни елементи без окачени тавани. 10.3. Коефициент на оползотворяване Коефициентът на оползотворяване може да се определи приблизително по формулите: = 1 а при 1 1 а+1 (3.116), = а при = 1 а +1 (3.117), където: а е числен параметър, който се определя по формулата: а = ао + о (3.118); —времеконстанта; определя се по формула (3.115). В зависимост от вида на изчислителния период стойностите на ао и о се отчитат от табл. 14: Таблица 14 ао о Месечен 1 16 Годишен 0,8 28 Изчислителен период СТР . 46 Приложение № 4 към чл. 10, ал. 5 Таблица 1 Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали) № по ред 1 Строителни продукти (материали) 2 Изчислителни Плътстойности ност , специкоечисло kg/m3 фичен фи на дитопли циент фузинен на топонно капалопросъпроцитет водтивлес, ност* ние на J/ , водна (kg.К) W/ пара µ (m.К) 3 4 5 1. Естествени камъни 1.1. Мрамор, гранит, 2800 920 базалт 1.2. Пясъчник, кварц 2400 920 1.3. Варовик 2000 840 1700 840 2. Бетони 2.1. Стоманобетон 2500 2.2. Обикновен бетон 2400 2.3. Бетон с трошени 2000 тухли 2.4. Керамзитоперлито1100 бетон 1000 900 2.5. Керамзитобетон 1500 1400 1300 1200 1100 1000 2.6. Аглопоритбетон, 1500 сгуробетон 1400 1300 1200 1100 1000 2.7. Перлитобетон 800 600 450 2.8. Пенобетон 800 600 400 2.9. Газобетон 800 (автоклавен) 700 600 500 2.10. Дървобетон 700 Пепелобетон 1200 1150 1000 850 6 3,49 67 2,04 1,16 0,93 21 12 10 960 960 920 1,63 1,45 1,02 90 60 10 1000 1000 1000 1000 1000 1000 1000 1000 1000 980 980 980 980 980 980 1050 1050 1050 1050 1050 1050 1050 1050 1050 1050 1450 960 960 840 840 0,38 0,34 0,32 0,58 0,52 0,47 0,42 0,37 0,33 0,62 0,55 0,51 0,44 0,40 0,36 0,26 0,17 0,14 0,26 0,17 0,14 0,26 0,21 0,19 0,16 0,23 0,47 0,35 0,33 0,31 6 5 4 8 8 7 7 6 5 8 8 7 7 6 5 2 2 2 5 3 3 5 4 3 2 4 — — — — 0,93 8 0,87 7 0,81 0,58 0,47 0,16 0,12 0,87 6 6 5 2 2 5 0,70 5 0,12 0,10 6 6 3. Разтвори и мазилки 3.1. Циментово-пясъчен 1800 1050 разтвор 3.2. Варо-циментопясъчен 1700 1050 разтвор 3.3. Варо-пясъчен разтвор 1600 1050 3.4. Разтвор със сгуриен 1400 1050 пясък 1200 1050 3.5. Варо-перлитов 550 1050 разтвор 350 1050 3.6. Варо-пясъчна мазил1800 1050 ка (външна) 3.7. Варо-пясъчна мазил1600 1050 ка (вътрешна) 3.8. Топлоизолационни 400 920 външни мазилки с 350 920 гранули от пенополистирен ВЕСТНИК 1 2 3 4 5 6 4. Битумни и асфалтови материали и продукти 4.1. Битум 1100 1050 0,17 1200 4.2. Асфалт 20 mm 2100 1050 0,70 2500 1900 1050 0,70 2000 4.3. Мушама битумна 600 1050 0,17 100 хидроизолационна 4.4. Мушама битумна хид900 1460 0,19 100000 роизолационна с алуминиево фолио 4.5. Битумизиран картон 1100 1460 0,19 2000 4.6. Асфалтобетон 2100 1050 1,05 92,59 4.7. Битумоперлит 500 1050 0,14 300 1050 0,09 5. Зидарии 5.1. Зидарии от обикно1800 вени плътни тухли на варо-пясъчен разтвор 5.2. Зидарии от варо-пя1900 съчни (силикатни) тухли на варов разтвор 5.3. Зидария от кухи и решетъчни тухли на ва1400 ро-пясъчен разтвор 5.4. Зидария от диатомитови тухли на лек 900 разтвор 5.5. Зидария от камъни с 2680 правилна форма при 1960 плътност на камъка 1260 5.6. Зидария от камъни с 2420 неправилна форма при 1900 плътност на камъка 1380 1050 0,79 7 1050 0,87 7 1050 0,52 — 1050 0,29 4 1050 1050 920 1050 1050 920 3,20 1,13 0,51 2,57 1,06 0,60 3 11 5 3 11 5 6. Насипни материали 6.1. Естествен пясък 1600 840 1,1 до 2,2 6.2. Перлит 150 840 0,06 6.3. Керамзит 500 840 0,16 6.4. Аглопорит 500 840 0,19 6.5. Сгурия 1000 840 0,29 800 840 0,24 600 840 0,20 500 840 0,17 6.6. Металургична (доменна) шлака 900 840 0,26 6.7. Пепел от ТЕЦ 700 840 0,17 7.1. Скала 7.2. Пясък 7.3. Глина 7. Почви 2700 1800 1400 920 840 840 4 — 1 1 1 1 1 1 2 1 3,5 2,0 1,5 8. Метални, гипсови и азбестоциментни** продукти 8.1. Стомана, листова 7800 460 53,5 600000 8.2. Алуминиево фолио с дебелина: 0,1 2700 940 203 600000 0,15 700000 0,20 800000 8.3. Медно фолио с дебелина: 0,10 9000 380 380 700000 0,15 800000 8.4. Оловни листове 11500 130 35 — 8.5. Цинкови листове 7100 390 110 — 8.6. Плътни гипсови плочи 1400 840 0,70 12 1200 840 0,58 8,5 1000 840 0,47 6 8.7. Гипсовлакнести пло800 840 0,35 1,5 чи със и без отвори 600 840 0,29 1,5 8.8. Плочи от гипсокартон с дебелина, mm: —над 15 900 840 0,21 12 —над 18 900 840 0,23 8 8.9. Гипсоперлитови 700 840 0,20 5 плочи 500 840 0,15 3 8.10. Азбестоциментни 1900 840 0,35 10 плочи 1 2 3 4 5 6 1 9. Дърво и продукти от него 9.1. Дърво: —дъб и бук (надлъжно на влакната) (напречно на влакната) —смърч, бор (надлъжно на влакната) (напречно на влакната) 9.2. Водоустойчиви плочи дървени с дървени частици или влакна 9.3. Водоустойчив шперплат 9.4. Талашитови плоскости (изолит, хераклит и т. н.) с дебелина, mm: —над 15 —над 25 —над 35 —над 50 9.5. Тапети: —хартиени —миещи се —пластмасови 9.6. Дъски за подове 9.7. Паркет 10. Ефективни топлоизолационни материали и продукти 10.1. Минерална и стъклена вата 10.2. Корк експандиран, импрегниран 10.3. Плочи от полистирен (на блокове) 10.4. Полистирен (формуван в пресформа) 10.5. Плочи от фенол, изрязани от блокове 10.6. Плочи от полиуретан, изрязани от блокове 10.7. Поливинилхлоридни плочи 10.8. Екструдиран полистирен 10.9. Плочи от дървесни влакна 10.10. Топлоизолационни уплътнители 10.11. Дюшеци от стъклена вата 10.12. Дюшеци и плочи от минерална вата 10.13. Перлитови плочи 10.14. Пеностъкло 10.15. Пенополиуретанова пяна 11. Други материали 11.1. Прозоречно стъкло 11.2. Кухи стъклени блокчета 11.3. Клинкерни плочи 11.4. Облицовъчни тухли 11.5. Фасадни плочи глазирани 11.6. Линолеум 11.7. Гума 11.8. Поливинилхлоридни хомогенни плочи 11.9. Поливинилхлоридни плочи върху кече от 700 до 800 от 500 до 600 от 2090 до 2510 2090 от 40 0,41 до 60 0,23 0,17 70 0,35 620 600 400 660 550 2090 2090 2090 2090 2090 0,13 0,12 0,08 0,14 ВЕСТНИК 60 60 30 100 60 СТР . 47 2 11.10. Полиетиленово фолио 11.11. Поливинилхлоридно фолио меко 11.12. Покривни керемиди— глинени 11.13. Азбестобетонни плочи 11.14. Камъшит 3 4 1000 1250 0,19 80000 5 6 1200 960 0,19 42000 1900 1800 800 880 960 1260 0,99 0,35 0,046 40 50 2 Забележки: * Стойностите на коефициента на топлопроводност се отчитат от колона 5 на табл. 1 или се вземат от техническите спецификации на производителя. ** Включените в табл. 1 топлофизични характеристики за продукти от азбест се прилагат при изчисляване на топлотехническите характеристики на ограждащите конструкции и елементи само в случаите на реконструкция и обновяване на сгради в експлоатация. Таблица 2 550 500 450 400 2010 1670 1670 1670 0,140 0,099 0,093 0,081 11 8 6 5 600 700 700 520 700 1340 1340 1250 1670 1670 0,15 0,15 0,20 0,140 0,21 5 10 3000 15 15 от 200 до 300 120 160 15 20 25 30 20 25 30 40 60 30 40 50 840 0,041 1 1670 1670 1260 1260 1260 1260 1260 1260 1260 1260 1260 1380 1380 1260 0,041 0,044 0,041 0,041 0,041 0,041 0,041 0,041 0,041 0,041 0,041 0,035 0,035 0,041 10 22 25 35 40 45 40 50 60 35 40 40 50 200 20 60 190 1500 1500 2000 0,030 0,040 0,045 80 250 10 14 23 30 60 80 30 80 100 160 180 150 140 15 80 840 840 840 840 840 840 840 840 840 840 1000 1100 1500 1500 0,09— 8—10 0,25 0,038 1 0,034 1 0,032 1 0,032 1 0,034 1 0,038 1 0,034 1 0,033 1 0,037 1 0,039 1 0,060 5 0,060 0,025 30 0,040 100 2500 840 0,81 10000 1100 1900 1800 840 920 920 0,44 1,05 0,79 1800 1200 1000 1400 920 1880 1470 960 0,91 300 0,19 500 0,16 10000 0,23 10000 800 960 0,12 4000 100 20 3000 Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали) № по ред 1. Строителни продукти (материали) Обикновен бетон 2200 от 1800 до 2200 Бетон с трошени тухли от 1600 до1800 Бетон с леки добавъчни 1600 материали 1400 1200 2. Газобетон, клетъчен бетон 3. Плътни тухли Тухли с кухини 4. 5. Разтвори и мазилки: —циментови и цименто-варови —варо-гипсови —варови —топлоизолационни (перлит, вермикулит, минерална вата) Дървесина: —плочи (талашитови, влакнести и др.) 6. Плътност , kg/m3 Топлоизолационни продукти: —корк —дюшеци и плочи от минерални влакна —пенополистирен, —пенополиуретан —и пенофенопласт Влажност по маса 10 -2 х' r х max 2,1 2,5 3,8 4,8 3,5 6,0 3,7 5,0 6,2 6,2 7,5 9,0 1200 1000 800 600 500 400 4,2 5,0 6,2 8,3 10,0 12,5 8,4 10,0 12,4 16,6 20,0 25,0 от 1400 до 2000 1400 1200 1,5 4,0 2,2 2,6 5,0 5,8 2100 2,5 5,0 1500 1200 от 300 до 600 2,0 1,8 1,8 6,0 5,8 7,0 от 500 до 800 от 400 до 550 15,0 25,0 14,0 22,0 от 100 до 200 40 60 от 100 до 200 15 20 25 30 40 40 60 7,5 15 12,5 8,3 25,0 16,7 5,0 20,0 15,0 12,0 8,0 6,0 17,5 11,7 10,0 40,0 30,0 24,0 28,0 21,0 35,0 23,3 СТР . 48 Приложение № 5 към чл. 15 Опростена методика за изчисляване на показатели за годишен разход на енергия Таблица 1 № по ред Величини Формули Приети ограничителни условия 1 2 3 4 1. Годишна потребна топлина 2. Коефициент на топлинни загуби от топлопреминаване Коефициент на специфични топлинни загуби от топлопреминаване 3. 4. Коефициент на топлинни загуби от вентилация Слънчеви печалби Qh = 66(Н Т + HV ) 0,95 (Qs + Qi ) ( ) Коефициент на оползотворяване на топлинните печалби = 0,95 Влияние на изключването на отоплението през нощта fNA = 0,95 Брой на DD 2900 1 Н Т = Fxi U i Аi + 0,05 А 1 Коефициент за връзката с външния въздух Fxi съгласно табл. 2 Н НТ = ТАН V = 0,19 Ve Без изпитване за въздухопропускливост Н V = 0,163 Ve С изпитване за въздухопропускливост Qs = (I s ) j НР 0,567 g А i 2 i Слънчево нагряване: Ориентация: (I ) S югоизток до югозапад северозапад до североизток произволна j НР 270 kWh/(m2.К) 100 kWh/(m2.К) 155 kWh/(m2.К) 225 kWh/(m2.К) Покривни прозорци с наклон <30 ° 3 Площта на прозорците Аi с ориентация j (юг, запад, изток, север и хоризонтална) се определя със светлите размери на отворите на фасадата 5. Вътрешни печалби Qi = 22 Au Забележки: 1 Коефициентът на топлопреминаване на строителен елемент U i се определя съгласно БДС EN ISO 6946:2002-11 и БДС EN ISO 10077:2000-11 или се отчита от техническите спецификации за конкретен продукт (например за покривни прозорци). 2 Коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (соларен фактор) gi (за перпендикулярно слънчево греене) се отчита от техническите спецификации за конкретен продукт и се определя съгласно БДС EN 410:1998-12. 3 Покривни прозорци с наклон і 30° в зависимост от ориентацията им се разглеждат като вертикални. Опростената методика за определяне на потребната топлина за отопление през отоплителния период не отчита влиянието на специални системи като зимна градина, прозрачна топлоизолация, рекуперираната топлина от вентилационната система. Таблица 2 Вид на ограждащ елемент i Външна стена, прозорец Покрив (като системна граница) Най-горна етажна плоча (таванът е неизползваем) Стена на тавански полуетаж Стена и плоча към неотопляемо помещение Под и стени на отопляем и неотопляем подземен етаж, граничещи със земята; Под над неотопляем подземен или полуподземен етаж Коефициент за връзката с външния въздух F xi 1 1 0,8 0,8 0,5 0,6 Приложение № 6 към чл. 18, ал. 3 и чл. 20, ал. 4 Изчисляване на ограждащите конструкции и елементи на влажностен режим (евентуален кондензационен пад) 1. Съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара (z) в m2hPa/kg на един слой строителен материал се изчислява за стандартна температура 10 °С по формулата: z = 1,5.10 6.µ.d ВЕСТНИК СТР . 49 1 = 0i R1.q 2 = 1 R2 .q ...................... n = n1 Rn .q (6.6), където 1, 2, ... n са температурите на границите на отделните слоеве (номерирани по посоката на топлинния поток—отвътре навън), °С. (6.1), където: µ е числото на дифузионно съпротивление на водна пара; d — дебелината на слоя строителен материал, m. При няколко слоя строителни материали, подредени един зад друг, съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара z на ограждащата конструкция или елемент се определя по формулата: z = 1,5.10 6 ( µ1.d1 + µ 2 .d 2 + ..... + µ n .d n ) (6.2), където: d1, d2, ...dn са дебелините на отделните слоеве строителни материали, m; µ1, µ 2, ....., µ n— съответните числа на дифузионно съпротивление на водна пара съгласно табл. 1 на приложение № 4. 2. Плътността на дифузионния поток на водна пара (g) в kg/(m2h) без кондензационен пад се изчислява по формулата: g= ( pi ре ) z (6.3), където: pi е парциалното налягане на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра; ре — парциалното налягане на външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра. Фиг. 6.1. Схема на кривата на температурното разпределение Върху напречното сечение на мащабно изобразените ограждаща конструкция или елемент се нанася диаграмата на максималното налягане на водната пара р maxs, което се отчита от табл. 2 на приложение № 7 в съответствие с температурното разпределение. Ходът на парциалното налягане се представя в дифузионната диаграма с права, която съединява налягането р i и налягането р е от двете повърхнини на ограждащата конструкция или елемент. 3. Изчисляването на евентуален кондензационен пад в многослойни ограждащи конструкции и елементи с хомогенни слоеве е показано на фиг. 6.1 и 6.2. То се състои в следното: 3.1. Ограждащата конструкция или елемент се изобразява мащабно, като по абсцисата се нанасят слоевете на строителните материали, представени с мащаба на дифузионно-еквивалентните дебелини на въздушните прослойки, определени по формулата sd = µ.d, а върху ординатата—температурите на повърхностите на отделните слоеве, определени, както следва: 3.1.1. Температурата на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент ( 0 i ) в °С се определя по формулата: (6.4), 0i = i Rsi .q където: i е температурата на вътрешния въздух, °С; Rsi — съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност, което се определя съгласно БДС ISO EN 6946; q — плътността на топлинния поток (W/m2), който се определя по формулата: q = U ( i е ) (6.5), където U е коефициентът на топлопреминаване на строителния елемент, W/(m2.К). 3.1.2. Температурите на границите между отделните хомогенни слоеве във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент се определят, както следва: Фиг. 6.2. Схема на максималното и парциалното налягане през многослойна ограждаща конструкция или елемент, съответстващи на температурата, за изчисляване на евентуален кондензационен пад Ако двете линии не се допират или пресичат, не съществуват условия за кондензация на водни пари (при приетите изчислителни параметри на външния и вътрешния въздух (фиг. 6.2). Ако линията, съответстваща на парциалното налягане, допре или пресече линията на максималното налягане, в ограждащата конструкция или елемент съществуват условия за кондензация на водни пари. Възможни са следните случаи: СТР . 50 —двете линии се допират в една, две или повече точки (виж фиг. 6.3 и 6.4); в тези случаи е възможен кондензационен пад съответно в една, две или повече равнини (на границата на съответните слоеве); —двете линии се пресичат; в този случай от двете крайни точки на линията на парциалното налягане, намиращи се на вътрешната и външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, се прокарват тангенти към линията на максималното налягане, тъй като парциалното налягане на водната пара не може да бъде по-голямо от максималното налягане; точките на пресичане на тези тангенти с линията на парциалното налягане определят границите на зоната на кондензация, а хоризонталното разстояние между тях—широчината на тази зона (виж фиг. 6.5). Фиг. 6.3а. Дифузия на водната пара с един кондензационен пад в равнината на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 2 и 3) Плътността на дифузионния поток gi от помещението през ограждащата конструкция или елемент до равнината на конденза е: gi = р i р max, w zi (6.7). Плътността на дифузионния поток ge от равнината на кондензация навън е: ge = pmax, w ре ze (6.8). Количеството кондензирана влага Wk, което се отделя в равнината през периода на кондензация, се изчислява по формулата: Wk = tk (gi ge ) (6.9). ВЕСТНИК Плътността на дифузионния поток ge от равнината на кондензация навън (на открито) е: ge = р max, w ре ze (6.11). Изпареното количество кондензирана влага Wu , което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва: Wи = t и (gi + ge ) (6.12). Фиг. 6.4а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад в две равнини на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 1 и 2 и между слоеве 3 и 4) Плътността на дифузионния поток gi от помещението през ограждащата конструкция или елемент до първата равнина на кондензация е: gi = pi pmax, w1 z1 (6.13). Плътността на дифузионния поток gz между първата и втората равнина на кондензация е: gz = pmax, w1 р max, w 2 zz (6.14). Плътността на дифузионния поток ge от втората равнина на кондензация навън е: ge = р max, w 2 р е ze (6.15). Количеството кондензирана влага Wk, което се образува в равнините 1 и 2 през периода на кондензация, се изчислява по формулите: Wk 1 = t k (gi g z ) (6.16), Wk 2 = t k (g z g е ) (6.17). Фиг. 6.3.б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в равнината на ограждащата конструкция или елемент Плътността на дифузионния поток gi от равнината на кондензация към помещението е: gi = р max, w pi zi (6.10). Фиг. 6.4б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в две равнини на ограждащата конструкция или елемент СТР . 51 Плътността на дифузионния поток gi от първата равнина на кондензация към помещението е: gi = р max, w pi Wk = t k ( g i g е ) (6.23). (6.18). z Плътността на дифузионния поток ge от втората равнина на кондензация навън (на открито) е: ge = р max, w р е (6.19). z Изпареното количество кондензирана влага Wu , което може да бъде отведено от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва: Wи = t и (g i + g е ) (6.20). Фиг. 6.5б. Дифузия на водната пара по време на изпаряването след кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент Плътността на дифузионния поток g i от средата на зоната на кондензация към помещението е: gi = р max, w р i (6.24). z i + 0,5 z z Плътността на дифузионния поток ge от средата на зоната на кондензация навън (на открито) е: ge = Фиг. 6.5а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент Плътността на дифузионния поток gi от помещението до началото на зоната на кондензация е: gi = pi р max, w1 Изпареното количество кондензна влага Wu, което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва: Wи = t и (g i + g е ) ge = (6.22). ze (6.26). на кондензация xdif в % се изчислява по формулата: Плътността на дифузионния поток ge от края на зоната на кондензация навън е: р max, w2 ре (6.25). Нарастването на влажността на материала в зоната (6.21). zi р max, w р е 0,5 z z + z е Количеството кондензирана влага Wk, което се отделя в зоната през периода на кондензация, се изчислява по формулата xdif = 100.Wk d z . (6.27), където: W k е количеството кондензирана влага, kg/m2; d z —широчината на зоната на кондензация, m; —плътността на материала в зоната на кондензация, kg/m3. Приложение № 7 към чл. 19, ал. 2 Таблица 1 Температура на въздуха, °С Температура на оросяване s (°С ) при относителна влажност на въздуха (%) 30 35 40 45 50 55 60 65 70 75 80 85 90 95 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 30 29 28 27 26 25 24 10,5 9,7 8,8 8,0 7,1 6,2 5,4 12,9 12,0 11,1 10,2 9,4 8,5 7,6 14,9 14,0 13,1 12,2 11,4 10,5 9,6 16,8 15,9 15,0 14,1 13,2 12,2 11,3 18,4 17,5 16,6 15,7 14,8 13,9 12,9 20,2 19,0 18,1 17,2 16,3 15,3 14,4 21,4 20,4 19,5 18,6 17,6 16,7 15,8 22,7 21,7 20,8 19,9 18,9 18,0 17,0 23,9 23,0 22,0 21,1 20,1 19,1 18,2 25,0 24,1 23,2 22,2 21,2 20,3 19,3 26,2 25,2 24,2 23,3 22,3 21,3 20,3 27,2 26,2 25,2 24,3 23,3 22,2 21,3 28,2 27,2 26,2 25,2 24,2 23,2 22,2 29,1 28,1 27,1 26,1 25,1 24,1 23,1 СТР . 52 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 23 22 21 20 19 18 17 16 15 14 13 12 11 10 4,5 3,6 2,8 1,9 1,0 0,2 -0,6 -1,4 -2,2 -2,9 -3,7 -4,5 -5,2 -6,0 6,7 5,9 5,0 4,1 3,2 2,3 1,4 0,5 -0,3 -1,0 -1,9 -2,6 -3,2 -4,2 8,7 7,8 6,9 6,0 5,1 4,2 3,3 2,4 1,5 0,6 -0,1 -1,0 -1,8 -2,6 10,4 9,5 8,6 7,7 6,8 5,9 5,0 4,1 3,2 2,3 1,3 0,4 -0,4 -1,2 12,0 11,1 10,2 9,3 8,3 7,4 6,5 5,6 4,7 3,7 2,8 1,9 1,0 0,1 13,5 12,5 11,6 10,7 9,8 8,8 7,9 7,0 6,1 5,1 4,2 3,2 2,3 1,4 14,8 13,9 12,9 12,0 11,1 10,1 9,2 8,2 7,3 6,4 5,5 4,5 3,5 2,6 16,1 15,1 14,2 13,2 12,3 11,3 10,4 9,4 8,5 7,5 6,6 5,7 4,7 3,7 17,2 16,3 15,3 14,4 13,4 12,5 11,5 10,5 9,6 8,6 7,7 6,7 5,8 4,8 18,3 17,4 16,4 15,4 14,5 13,5 12,5 11,6 10,6 9,6 8,7 7,7 6,7 5,8 19,4 18,4 17,4 16,4 15,5 14,5 13,5 12,6 11,6 10,6 9,6 8,7 7,7 6,7 20,3 19,4 18,4 17,4 16,4 15,4 14,5 13,5 12,5 11,5 10,5 9,6 8,6 7,6 21,3 20,3 19,3 18,3 17,3 16,3 15,3 14,4 13,4 12,4 11,4 10,0 9,4 8,4 22,2 21,2 20,2 19,2 18,2 17,2 16,2 15,2 14,2 13,2 12,2 11,2 10,2 9,2 Таблица 2 Максимално налягане на водната пара max, Ра Температура, °С .0 .1 .2 .3 .4 .5 .6 .7 .8 .9 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 30 29 28 27 26 25 24 23 22 21 20 19 18 17 16 15 14 13 12 11 10 9 8 7 6 5 4 3 2 1 0 4244 4006 3781 3566 3362 3169 2985 2810 2645 2487 2340 2197 2965 1937 1818 1706 1599 1498 1403 1312 1228 1148 1073 1002 935 872 813 759 705 657 611 4269 4030 3803 3588 3382 3188 3003 2827 2661 2504 2354 2212 2079 1950 1830 1717 1610 1508 1413 1321 1237 1156 1081 1008 942 878 819 765 710 662 616 4294 4053 3826 3609 3403 3208 3021 2845 2678 2518 2369 2227 2091 1963 1841 1729 1621 1518 1422 1330 1245 1163 1088 1016 949 884 825 770 716 667 621 4319 4077 3848 3631 3423 3227 3040 2863 2695 2535 2384 2241 2105 1976 1854 1739 1631 1528 1431 1340 1254 1171 1096 1023 955 890 831 776 721 672 626 4344 4101 3871 3652 3443 3246 3059 2880 2711 2551 2399 2254 2119 1988 1866 1750 1642 1538 1441 1349 1262 1179 1103 1030 961 896 837 781 727 677 630 4369 4124 3894 3674 3463 3266 3077 3897 2727 2566 2413 2268 2132 2001 1878 1762 1653 1548 1451 1358 1270 1187 1110 1038 968 902 843 787 732 682 635 4394 4148 3916 3695 3484 3284 3095 2915 2744 2582 2428 2283 2145 2014 1889 1773 1663 1559 1460 1367 1279 1195 1117 1045 945 907 849 793 737 687 640 4419 4172 3939 3737 3504 3304 3114 2932 2761 2598 2443 2297 2158 2027 1901 1784 1674 1569 1470 1375 1287 1203 1125 1052 982 913 854 798 743 691 645 4445 4196 3961 3793 3525 3324 3132 2950 2777 2613 2457 2310 2172 2039 1914 1795 1684 1578 1479 1385 1296 1211 1133 1059 988 919 861 803 748 696 648 4469 4219 3984 3759 3544 3343 3151 2968 2794 2629 2473 2324 2185 2052 1926 1806 1695 1588 1488 1394 1304 1218 1140 1066 955 925 866 808 753 700 653 СТР . 53 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 -0 -1 -2 -3 -4 -5 -6 -7 -8 -9 -10 -11 -12 -13 -14 -15 -16 -17 -18 -19 -20 611 562 517 476 437 401 368 337 310 284 260 237 217 198 181 165 150 137 125 114 103 605 557 524 472 433 398 365 336 306 281 258 235 215 197 180 164 149 136 124 113 102 600 552 509 468 430 395 362 333 304 279 255 233 213 195 178 162 148 135 123 112 102 595 547 505 464 426 391 359 330 301 276 253 231 211 193 177 161 146 133 122 111 100 592 543 501 461 423 388 356 327 298 274 251 229 209 191 175 159 145 132 121 110 99 587 538 496 456 419 385 353 324 296 272 249 228 208 190 173 158 144 131 120 109 98 582 534 492 452 415 282 350 321 294 269 246 226 206 188 171 157 142 129 118 107 97 577 531 489 448 412 379 347 318 291 267 244 224 204 186 169 155 141 128 117 106 95 572 527 484 444 408 375 343 315 288 264 242 221 202 184 168 153 139 127 116 105 95 567 522 480 440 405 372 340 312 286 262 239 219 200 182 167 152 138 126 115 104 94 Забележка. Стойностите на максималното налягане на водната пара от табл. 2 служат за определяне на парциалното налягане (р) в Ра по формулата: р= pmax , 100 където е относителната влажност на въздуха, %. Приложение № 8 към чл. 24, ал. 2 Защита на остъклена фасада от слънчево греене 1. Защитата на остъклена фасада със слънцезащитно приспособление от слънчево греене се определя по формулата: Забележка. Направените позовавания на таблици и формули са от приложение № 3. 2. Нормативното условие за осигуряване на защитата от слънчево греене е съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата. 3. Надеждна защита от слънчево греене чрез слънцезащитни приспособления се осигурява, когато са постоянно инсталирани и: —при южна ориентация вертикалният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е і 50°; Вертикален разрез през фасадата юг f st g = f st FF FC g FS , където: fst е процентът на остъкляване на фасадата; g —действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия на остъклените външни ограждащи конструкции и елементи, определен по формула 3.74; FF —коригиращият фактор за частта на рамката на прозрачните конструкции и елементи на фасадата; FC —коригиращият фактор за външно слънцезащитно приспособление съгласно табл. 9; FS —естествената защита на фасадата; изразява се с коригиращия фактор на засенчване, определен по формула 3.73 като произведение от: Fh —коригиращият фактор на частично засенчване от хоризонта съгласно табл. 11; F0 —коригиращият фактор на частично засенчване от конзоли съгласно табл. 12; Ff —коригиращият фактор на частично засенчване от екрани съгласно табл. 13. Хоризонтален разрез през фасадата запад изток —при източна и западна ориентация хоризонталният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е і 85° или і 115°. При междинна ориентация се изисква покриващ ъгъл і 80°. Вертикалният и хоризонталният разрез през фасадата в зависимост от ориентацията са показани на фигурата. СТР . 54 БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА