НАРЕДБА № 73 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите

НАРЕДБА № 73 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите (Обн. ДВ бр. 51/2006; изм. и доп. ДВ бр. 99/2006) НАРЕДБА № 73 от 15 май 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите Глава първа ОБЩА РАЗПОРЕДБА Чл. 1. (1) С тази наредба се определят: 1. условията и редът за одобряване типа на нови моторни превозни средства (ПС) по отношение на: а) емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител при нормална и ниска температура на околната среда, емисиите от изпаряване, емисиите на картерните газове, дълготрайността на устройствата за намаляване на замърсяването и системите за бордова диагностика (СБД)—за случаите на двигатели с принудително запалване; б) емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител, дълготрайността на устройствата за намаляване на замърсяването и СБД от категория М1 и N1 — за случаите на двигатели със запалване чрез сгъстяване; 2. условията и редът за одобряване типа на ПС с двигатели, работещи с втечнен нефтен газ (LPG) или природен газ (NG) по отношение на емисиите; 3. условията и редът за одобряване типа на заменяем каталитичен конвертор (катализатор) като отделен технически възел, предназначен за монтиране на ПС от категории М1 и N1 като резервна част; 4. техническите изисквания към ПС, системи, компоненти и отделни технически възли по отношение на замърсяване на въздуха с емисии от отработилите газове на двигателите им и методите за изпитване за съответствие с техническите изисквания. (2) По реда на тази наредба може да се одобри изменение на одобрен тип за ПС от категории М1 и N1 с двигатели със запалване чрез сгъстяване, за ПС от категории М2 и N2 с референтна маса до 2840 kg и отговарящи на изискванията по т. 2 от част 1 на приложение № 1. (3) Тази наредба не се прилага за ПС от категории N1, за които е издаден сертификат за одобряване на типа съгласно Наредба № 78 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите в отработилите газове и частици и на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели с принудително запалване, използващи гориво „природен газ“ или „втечнен нефтен газ“, по отношение на емисии на замърсяващи газове (ДВ, бр. 22 от 2004 г.). Глава втора ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ В ОТРАБОТИЛИТЕ ГАЗОВЕ ОТ ИЗХОДНАТА ТРЪБА НА ПОСЛЕДНИЯ ШУМОЗАГЛУШИТЕЛ, ЕМИСИИТЕ ОТ ИЗПАРЯВАНЕ, ЕМИСИИТЕ НА КАРТЕРНИТЕ ГАЗОВЕ, ДЪЛГОТРАЙНОСТТА НА УСТРОЙСТВАТА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО И СБД Раздел I Заявление за одобряване на типа Чл. 2. Типът на ПС по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител, емисиите от изпаряване, емисиите на картерните газове, дълготрайността на устройствата за намаляване на замърсяването и СБД се одобрява по реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.). Чл. 3. (1) Производителят подава заявление за одобряване типа на ПС по отношение на: 1. емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител; 2. емисиите от изпаряване; 3. дълготрайността на устройствата за намаляване на замърсяването; 4. система за бордова диагностика. (2) Заявлението по ал. 1 се подава до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (3) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в 3 екземпляра по образец съгласно приложение № 2 с приложено към него съдържание. (4) При одобряване типа на ПС по отношение на СБД към заявлението се прилага допълнителна информация по т. 3.2.12.2.8 от приложение № 2 и: 1. за ПС с двигатели с принудително запалване — декларация от производителя за процентното съотношение на отказите за запалване в двигателя спрямо общия брой запалвания, което води до получаване на емисии, превишаващи граничните стойности по т. 3.3.2 от приложение № 3, ако това съотношение на отказите за запалване е включено при започване на изпитване от тип I в съответствие с т. 5.3.1 от приложение № 4; 2. за ПС с двигатели с принудително запалване — декларация от производителя за процентното съотношение на отказите за запалване в двигателя спрямо общия брой запалвания, което може да доведе до прегряване на каталитичните конвертори преди причиняването на необратима повреда; 3. подробна справка за функционалните характеристики на СБД, както и списък на съответните части на системата за намаляване на емисии, датчици, задвижващи механизми и компоненти, наблюдавани от СБД; 4. описание на индикатора за наличие на неизправност (MI), използван от СБД за сигнализиране на водача за наличие на повреда в ПС; 5. описание на взетите мерки за предотвратяване на неоторизирани действия по отношение компютъра за контрол на емисиите; 6. копия от други одобрявания на типа със съответната информация за целите на изменение на одобряванията; 7. описания на фамилията ПС. (5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага копия от други одобрения на типа със съответните данни, позволяващи разширяване на типа на одобренията и определяне на факторите за влошаване на показателите. (6) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват съответните части с достатъчни и ясно различими подробности. (7) Към списъка с данни по ал. 3 за системите, компонентите или отделните възли с електронно управление се прилага информация за неговото действие. (8) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага документ за платена държавна такса. (9) Когато СБД не отговаря на едно или повече изисквания, посочени в приложение № 3, производителят може да подаде заявление по ал. 1 и при липса на част от специфичните изисквания на приложението. (10) Към заявлението по ал. 9 производителят предоставя информация за: 1. техническото изпълнение; 2. сроковете за адаптиране; 3. производствените цикли, включително въвеждането и постепенното изтегляне от производство на двигатели или ПС; 4. актуализирането на софтуера; 5. предвидените мерки за осигуряване пълно съответствие на СБД с изискванията на наредбата. Чл. 4. Изпълнителният директор на ИА „АА“ не разглежда заявление по чл. 3, ал. 9: 1. при липса на монитор в СБД; 2. когато не се спазват граничните стойности на СБД. Раздел II Одобряване на типа Чл. 5. (1) Производителят предоставя ПС, представително за типа или за фамилията ПС, на техническата служба, провеждаща изпитванията за одобряване на типа. (2) Когато техническата служба определи, че предоставеното ПС представя непълно типа или фамилията ПС, производителят предоставя друго ПС за извършване на изпитванията в съответствие с т. 3 от приложение № 3. Чл. 6. (1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ издава сертификат за одобряване типа на ПС по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител, емисиите от изпаряване, емисиите на картерните газове, дълготрайността на устройствата за намаляване на замърсяването и СБД, когато: 1. превозното средство или фамилията ПС отговарят на техническите изисквания по тази наредба; 2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 5. Чл. 7. Изпълнителният директор на ИА „АА“ разглежда с предимство заявления в случаите по чл. 3, ал. 9 за: 1. система за бордова диагностика и двигатели с принудително запалване по т. 3.3.3.1, 3.3.3.2 и 3.3.3.3 на част 1 от приложение № 3; 2. система за бордова диагностика и двигатели със запалване чрез сгъстяване по т. 3.3.4.1, 3.3.4.2 и 3.3.4.3 на част 1 от приложение № 3. Чл. 8. (1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ не издава сертификат за одобряване на тип ПС по отношение на СБД, когато тя преди или по време на процедурата за одобряване на типа не отговаря на изискванията по т. 6.5 от част 2 на приложение № 3, с изключение на изискванията по т. 6.5.3.4. (2) Изпълнителният директор на ИА „АА“ може да одобри типа на ПС, когато СБД не отговаря на изискванията по т. 3.2.1.1, т. 3.2.2.1 от част 1 и т. 6.5.3.3 от част 2 на приложение № 3, но включва нови концепции. Чл. 9. (1) За всеки одобрен тип ПС се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва съответно „70/220“ и „03/76“. (2) За различните типове ПС се издават различни номера. Чл. 10. (1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ не може да откаже издаване на сертификат по чл. 6, ал. 1 на основания, свързани със замърсяването на въздуха с емисии от двигателите, ако са изпълнени изискванията на тази наредба. (2) Отказът на изпълнителния директор по чл. 6, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Чл. 11. (1) Производителят писмено уведомява изпълнителния директор на ИА „АА“ за всички изменения на типа ПС по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител, емисиите от изпаряване, емисиите на картерните газове, дълготрайността на устройствата за намаляване на замърсяването и СБД. (2) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип ПС се прилагат разпоредбите по глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови превозни средства и техните ремаркета и изискванията по т. 2 на част 1 от приложение № 1. Чл. 12. Всеки производител може да поиска изпълнителният директор на ИА „АА“ да одобри изменение на одобрен тип ПС, когато СБД не отговаря на изискванията по т. 3.2.1.1, т. 3.2.2.1 от част 1 и т. 6.5.3.3 от част 2 на приложение № 3, но включва нови концепции. Чл. 13. (1) Мерки за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат съгласно разпоредбите по глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета и изискванията по т. 3 на част 1 на приложение № 1. (2) Процедурата за определяне съответствието на продукцията при изпитване тип I е съгласно част 2 и 3 на приложение № 1. (3) Процедурата за проверка на съответствието с одобрения тип на ПС в експлоатация е посочена в част 4 на приложение № 1. (4) Статистическата процедура за проверка на съответствието с одобрения тип ПС в експлоатация при изпитване тип I е посочена в част 5 на приложение № 1. Чл. 14. (1) Превозните средства от категория М1, оборудвани с бензинови двигатели, с изключение на тези с максимална маса, по-голяма от 2500 kg, и ПС от категория N1, класове I, II и III се оборудват със СБД за контрол на емисиите съгласно приложение № 3. (2) Превозните средства от категория М1, работещи с LPG и с NG, с изключение на тези с максимална маса, по-голяма от 2500 kg, и от категория N1 клас I, се оборудват със СБД съгласно приложение № 3. (3) Превозните средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване от категория М1, с изключение на тези, проектирани за повече от 6 пътници включително мястото на водача, и на тези с максимална маса над 2500 kg, се оборудват със СБД съгласно приложение № 3. (4) Превозните средства с други категории или ПС от категории М1 и N1, извън тези по ал. 1, 2 или 3, могат да бъдат оборудвани със СБД. В този случай се прилагат изискванията по т. 6.5.3—6.5.3.6 от част 2 на приложение № 3. Чл. 15. При одобряване типа на ПС или фамилия по отношение на СБД се прилага т. 3 от част 2 на приложение № 3. Раздел III Технически изисквания Чл. 16. Превозните средства с двигатели с принудително запалване се изпитват, както следва: 1. тип I—за проверка на средните стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател съгласно приложение № 4; 2. тип II—за емисии на въглероден оксид при работа на празен ход съгласно приложение № 6; 3. тип III—за емисии на картерни газове съгласно приложение № 7; 4. тип IV—за емисии от изпаряване съгласно приложение № 8; 5. тип V—за дълготрайност на уредите, регулиращи замърсяването съгласно приложение № 9; 6. тип VI—за проверка на средната стойност на емисиите на въглероден оксид и въглеводороди от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател и при средна стойност на ниски температури на околната среда съгласно приложение № 10; 7. изпитване на СБД съгласно приложение № 3. Чл. 17. Превозните средства с двигатели с принудително запалване, работещи с LPG или NG (едногоривни или двугоривни ПС), се изпитват, както следва: 1. тип I—за проверка на средните стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател съгласно приложение № 4; 2. тип II—за емисии на въглероден оксид при работа на празен ход съгласно приложение № 6; 3. тип III—за емисии на картерни газове съгласно приложение № 7; 4. тип IV—за емисии от изпаряване съгласно приложение № 8 (където е приложимо); 5. тип V—за дълготрайност на уредите, регулиращи замърсяването съгласно приложение № 9; 6. тип VI—за проверка на средната стойност на емисиите на въглероден оксид и въглеводороди от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател и при средна стойност на ниски температури на околната среда съгласно приложение № 10 (където е приложимо); 7. изпитване на СБД съгласно приложение № 3 (където е приложимо). Чл. 18. Превозните средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване се изпитват, както следва: 1. тип I—за проверка на средните стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател съгласно приложение № 4; 2. тип V—за дълготрайността на уредите, регулиращи замърсяването съгласно приложение № 9; 3. изпитване на СБД съгласно приложение № 3 (където е приложимо). Глава трета ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПС С ДВИГАТЕЛ, РАБОТЕЩ С LPG ИЛИ NG, ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИТЕ В ОТРАБОТИЛИТЕ ГАЗОВЕ Раздел I Заявление за одобряване на типа Чл. 19. Одобряване типа на ПС с двигател, работещ с LPG или NG, по отношение на газовите емисии се извършва по реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Чл. 20. (1) За одобряване типа на ПС с двигател, работещ с LPG или NG, по отношение на газовите емисии производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА „АА“ в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в 3 екземпляра по образец съгласно приложение № 2 с приложено към него съдържание. (3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните части с достатъчни и ясно различими подробности. (4) Към списъка с данни по ал. 2 за системите, компонентите или отделните възли с електронно управление се прилага информация за неговото действие. (5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага документ за платена държавна такса. Раздел II Одобряване на типа Чл. 21. Производителят предоставя ПС, представително за типа или за фамилията ПС, на техническата служба, провеждаща изпитванията за одобряване на типа. Чл. 22. (1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ издава сертификат за одобряване типа на ПС с двигател, работещ с LPG или NG, по отношение на газовите емисии, когато: 1. превозното средство или фамилията отговарят на техническите изисквания по тази наредба; 2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 5. Чл. 23. (1) За всеки одобрен тип ПС се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва съответно „70/220“ и „03/76“. (2) За различните типове ПС се издават различни номера. Чл. 24. (1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ не може да откаже издаване на сертификат по чл. 22, ал. 1 на основания, свързани със замърсяването на въздуха с емисии от двигателите, ако са изпълнени изискванията по наредбата. (2) Отказът да се издаде сертификат се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Чл. 25. (1) Производителят писмено уведомява изпълнителния директор на ИА „АА“ за всички изменения на типа ПС с двигател, работещ с LPG или NG, по отношение на газовите емисии. (2) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип ПС се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета и изискванията по т. 2 на част 1 от приложение № 1. Чл. 26. Мерки за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат съгласно разпоредбите по глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Чл. 27. (1) Системата на захранване с гориво на ПС с двигател, работещ с LPG или NG, се проектира така, че да приспособява своя дебит по отношение на компонентния състав на горивото, когато компонентният състав на LPG или NG е променлив. (2) За изпълнение на изискванията по ал. 1 техническата служба извършва изпитване тип I съгласно приложение № 4 с две еталонни горива с две крайни характеристики. Техническата служба контролира саморегулирането на системата за захранване с гориво. (3) Изискванията към ПС с двигател, работещ с LPG или NG, по отношение на газовите емисии са посочени в приложение № 11. (4) При доказване на възможност за саморегулиране на системата за захранване с гориво техническата служба може да определи изпитваното ПС за базово за определената фамилия ПС съгласно изискванията по приложение № 11. (5) Допуска се ПС да се изпитва само с едно гориво, когато: 1. отговаря на изискванията, прилагани към фамилията; 2. е оборудвано със същата система на захранване с гориво. Глава четвърта ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ЗАМЕНЯЕМ КАТАЛИТИЧЕН КОНВЕРТОР КАТО ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ, ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА МОНТИРАНЕ НА ПС ОТ КАТЕГОРИИ М1 И N1, КАТО РЕЗЕРВНА ЧАСТ Раздел I Заявление за одобряване на типа Чл. 28. Одобряването типа на заменяем каталитичен конвертор като отделен технически възел се извършва по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Чл. 29. (1) Производителят подава заявление за одобряване типа на заменяем каталитичен конвертор като отделен технически възел до изпълнителния директор на ИА „АА“ в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в 3 екземпляра по образец съгласно част 2 от приложение № 12 с приложено съдържание. (3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните части с достатъчни и ясно различими подробности. (4) Към списъка с данни по ал. 2 за системите, компонентите или отделните възли с електронно управление се прилага информация за неговото действие. (5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса. Раздел II Одобряване типа на каталитичен конвертор като отделен технически възел Чл. 30. Производителят предоставя на техническата служба: 1. одобрен по тази наредба тип ПС, оборудвано с нов, първоначално поставен заменяем каталитичен конвертор, което: а) е избрано съвместно с техническата служба; б) отговаря на изискванията по т. 3 на приложение № 4; в) няма дефект на системата за намаляване на емисиите и на всяка първоначално поставена от производителя част, която е свързана с тази функция; при голямо износване или нарушено функциониране системата се ремонтира или заменя; г) е правилно регулирано съгласно спецификациите на производителя преди изпитването за емисии; 2. образец от типа заменяем каталитичен конвертор, на който ясно и четливо са нанесени търговското име на фирмата заявител и търговското наименование на продукта; 3. допълнителен образец от типа заменяем каталитичен конвертор, който е повреден по смисъла на § 1, т. 31 и е нанесено ясно и четливо търговското име на фирмата заявител и търговското наименование на продукта, когато конверторът е предназначен за монтиране на ПС, оборудвано със СБД. Чл. 31. (1) Изпълнителният директор на ИА „АА“ издава ЕО сертификат за одобряване типа на заменяем каталитичен конвертор като отделен технически възел, предназначен за монтиране на ПС от категории М1 и N1 като резервна част, когато: 1. каталитичният конвертор отговаря на техническите изисквания по тази наредба; 2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно част 3 на приложение № 12. (3) Ако заявителят за одобряване на типа на заменяем каталитичен конвертор докаже пред изпълнителния директор на ИА „АА“, че конверторът е от тип, посочен в т. 1.10 от раздел III на приложение № 5, издаването на сертификата за одобряване на типа не зависи от проверката за съответствие с изискванията по т. 6 от приложение № 12. Чл. 32. (1) За всеки одобрен тип заменяем каталитичен конвертор се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Един и същ номер на одобряването на заменяем каталитичен конвертор може да покрива употребата на този тип заменяем каталитичен конвертор при различни типове ПС. Чл. 33. (1) За различните типове заменяеми каталитични конвертори се издават различни номера. (2) Допуска се продажбата и монтирането на нови заменяеми каталитични конвертори от типове, които са били одобрени като отделни технически възли преди влизане в сила на наредбата и са предназначени за монтиране като резервни части на ПС в движение. Чл. 34. Процедурата по чл. 31 не се прилага към заменяемите каталитични конвертори, предназначени за монтиране върху ПС от категории М1 и N1 и оборудвани със система СБД. Чл. 35. (1) Върху всеки заменяем каталитичен конвертор, отговарящ на одобрения тип като отделен технически възел, се поставя маркировка, която: 1. се състои от правоъгълник, който огражда буквите „bg“, последвани от числото „34“; 2. „базов номер за одобряване на типа“, поставен в съседство с правоъгълника, отговарящ на секция 4 от номера на одобряването на типа, определен при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, предшестван от цифрите „03“. (2) Маркировката по ал. 1 се поставя така, че да е четлива, неизтриваема и по възможност видима и когато конверторът е монтиран на ПС. (3) Образец на маркировката за одобряване на тип заменяем каталитичен конвертор е посочен в част 4 на приложение № 12. Чл. 36. (1) Производителят писмено уведомява изпълнителния директор на ИА „АА“ за всички изменения на типа заменяем каталитичен конвертор. (2) В случай на изменение на одобрен в съответствие с тази наредба тип заменяем каталитичен конвертор се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Чл. 37. Мерки за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат съгласно разпоредбите на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Чл. 38. Проверките по чл. 29, ал. 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета се извършват и за характеристиките по т. 2.3 от част 1 на приложение № 12. Чл. 39. (1) При проверки за изпълнение на изисквания по глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета могат да се извършват и изпитвания по т. 6.2 от част 1 на приложение № 12. (2) В случаите по ал. 1 притежателят на сертификат за одобряване на типа може с молба към заявлението по чл. 3 да поиска от изпълнителния директор на ИА „АА“ като база за сравнение да се използва заменяемият каталитичен конвертор, използван по време на изпитванията за одобряване, или друг образец, съответстващ на типа, вместо първоначално поставения каталитичен конвертор. Чл. 40. Стойностите на емисиите, измерени с образеца, подложен на проверка, не се разрешава да надвишават с повече от 15 % средните стойности, измерени с образеца, приет за еталон. Раздел III Технически изисквания към заменяем каталитичен конвертор Чл. 41. (1) Заменяемият каталитичен конвертор се проектира, изработва и монтира така, че ПС да отговаря на изискванията по наредбата. (2) Производителят предвижда ефективно ограничаване на емисиите на замърсители в продължение на периода на експлоатация на ПС при нормални условия на експлоатация. Чл. 42. Техническите изисквания по отношение на емисиите, както и по отношение на шума и противоналягането при изхвърляне на отработили газове са посочени в приложение № 12. Глава пета ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ Раздел I Общи условия Чл. 43. (1) Компонентите, които могат да причинят нерегламентирано изпускане на газове от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисии от изпаряване, се проектират, изработват и сглобяват така, че при нормално използване ПС да отговаря на изискванията на наредбата. (2) В случаите по ал. 1 се вземат предвид вибрациите, на които може да бъде подложено ПС. Чл. 44. (1) При изработването на ПС или система производителят предприема технически мерки за: 1. ефективно ограничаване на емисиите от изпаряване и тези от изходната тръба на последния шумозаглушител при нормални условия на употреба; 2. гарантиране сигурността на гъвкавите тръбопроводи и техните съединения и връзки, използвани от системата за намаляване на емисиите, чрез конструкция в съответствие с оригиналната. (2) Приема се, че изискванията по ал. 1 са изпълнени по отношение на емисиите от изпаряване, ако са изпълнени изискванията по т. 1.3.1.4 и т. 3 на приложение № 1. (3) Приема се, че изискванията по ал. 1 са изпълнени по отношение на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител, ако са изпълнени изискванията по т. 1.3.4 и т. 3 на приложение № 1. (4) Използването на задържащо устройство е забранено. (5) Техническите изисквания и методите за изпитване в случаите по чл. 1 са посочени в приложение № 1. (6) Техническите характеристики на горивата, използвани за изпитване на ПС, са посочени в приложения № 13 и 13а. Чл. 45. (1) Гърловината на резервоара за гориво на ПС с двигатели с принудително запалване се проектира така, че да не позволява пълненето от накрайник на бензинова колонка с външен диаметър, равен или по-голям от 23,6 mm. (2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за ПС, което е: 1. проектирано и изработено така, че нито едно устройство за намаляване на емисиите от газообразни замърсители не се влияе неблагоприятно от оловосъдържащ бензин; 2. маркирано четливо и незаличимо със символа за безоловен бензин съгласно БДС ISO 2575:2006 на място, видимо от лицето, зареждащо резервоара за гориво. (3) В случаите по ал. 2, т. 2 се допуска наличието и на допълнителни маркировки. Чл. 46. (1) Производителят предвижда мерки за предотвратяване на излишък от емисии от изпаряване и разливане на горива при липса на капачка на отвора за гориво. (2) Мерките по ал. 1 се постигат чрез: 1. поставяне на неотделяема капачка на отвора за гориво или на капачка с автоматично отваряне и затваряне; 2. използване на нови технологии, които водят до предпазване от излишък на емисии от изпаряване, при липса на капачка на отвора за гориво или други технологии, които имат същия ефект; 3. прилагане на други технологии, които имат същия ефект — използване на привързани или захванати с верига капачки, или заключващи се с контактния ключ на ПС, като контактният ключ се сваля от капачката само в заключено състояние. Раздел II Технически изисквания за електронни системи за сигурност Чл. 47. (1) Всяко ПС, което е оборудвано с компютър за контрол на емисиите, има функции, които възпрепятстват измененията на контрола. (2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато производителят е заложил промяна на функциите на компютъра за контрол на емисиите. (3) Производителят може да извършва промени по ал. 2 само когато: 1. промените са необходими за диагностика, поддръжка, проверка, ремонт на ПС или за изпълнение на изисквания на изменени норми; 2. всички препрограмируеми кодове или експлоатационни параметри са защитени срещу некомпетентна намеса или предлагат ниво на защита не по-ниско от посоченото в стандарт БДС ISO 15031-7:2005 (SAE J2186 от октомври 1996 г.); 3. обменът на данните относно сигурността е осъществен с използване на протоколите и конектора за достъп до диагностичните данни по т. 6.5 на част 2 от приложение № 3; 4. всички сменяеми чипове (интегрални схеми) с памет са плътно захванати и запечатани в корпус или защитени чрез алгоритми и не могат да се сменят без специални инструменти и процедури. (4) Не се допуска експлоатационните параметри на двигател с компютърни кодове да се сменят без използването на специализирани инструменти и процедури. Чл. 48. При механични горивонагнетателни помпи, монтирани на двигатели със запалване чрез сгъстяване, производителят предприема подходящи мерки за защита от неупълномощена намеса в регулировката за ограничаване на подаването на гориво, докато ПС е в експлоатация. Чл. 49. (1) Всеки производител с молба към заявлението по чл. 3 може да поиска от изпълнителния директор на ИА „АА“ да бъде освободен от изпълнението на определено изискване по чл. 47 и 48 за ПС, когато те нямат предвидена защита. (2) При освобождаване от изпълнението на изискванията по ал. 1 изпълнителният директор на ИА „АА“ взема предвид: 1. наличните чипове за контрол на параметрите; 2. възможността за поддържане на параметрите на ПС в предписаните граници; 3. прогнозния обем от продажбите на ПС. Чл. 50. (1) Производителите, използващи компютри с програмируеми кодове (електрическо изтриване на паметта от тип EEPROM), предприемат мерки за възпрепятстване на всяко неупълномощено препрограмиране. (2) За изпълнение на изискването по ал. 1 производителите използват съвременни технологии за защита срещу промяна и изменение на функции и за защита срещу препрограмиране, при което достъпът се осигурява от външен компютър, осигурен от производителя. (3) Методите за постигане на адекватно ниво на защита срещу намеса се одобряват от изпълнителния директор на ИА „АА“. Раздел I 0.1.* Марка (2) (търговско наименование на производителя): .............. 0.2. Тип и общо търговско описание(-я): .............. 0.3. Начини за идентификация на типа, ако е маркиран върху ПС/компонента/отделния технически възел: (1)(3) .............. 0.3.1. Местоположение на маркировката: .............. 0.4. Категория на превозното средство съгласно чл. 149 от Закона за движението по пътищата(4) .............. 0.5. Наименование(5) и адрес на производителя: .............. 0.7. Местоположение и начин на полагане на маркировката за одобряване на типа (за компонент и отделен технически възел): .............. 0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и ): .............. * Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз. (1) Излишното се задрасква. (2) Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства. (3) Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: „?“ (например АВС??123???). (4) Класифицирано, съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (5) Името на лицето, което иска одобряването на типа и е отговорно пред ИА „АА“. Раздел II 1. Допълнителна информация (където е приложимо), виж раздел III: 2. Техническа служба, която извършва изпитванията: 3. Дата на съставяне на протокола от изпитванията: 4. Номер на протокола от изпитванията: 5. Забележки (ако има такива), виж раздел III: 6. Място: 7. Дата: 8. Подпис: 9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобряващия орган, който може да се получи при поискване: ............. ............. ............. ............. ............. ............. ............. ............. Измерени ТНС g/km на влошаване Тип II: ........................................................................................% Тип III: ......................................................................................... Тип IV: ..................................................................g/изпитване Тип V: ............. NOx ТНС+ Частици g/km NOx g/km(2) (2) g/km —тип за стареене: 80 000 km, не се прилага (1) —коефициент на влошаване: изчислен, зададен(1) —определят се стойностите: ............................ Тип VI Измерени стойности 1.8.1. Допълнение към сертификат за одобряване на типа № ....... на ПС в съответствие с Наредба № 73 от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите 1. Допълнителна информация: ........... 1.1. Маса на превозното средство в готовност за движение: ........... 1.2. Максимална маса: ........... 1.3. Референтна маса: ........... 1.4. Брой на местата: ........... 1.5. Двигател: ........... 1.6. Трансмисия: ........... 1.6.1. Ръчно включване, брой предавки на предавателната кутия(1): ........... 1.6.2. Автоматично, брой предавателни отношения (1): ........... 1.6.3. Непрекъснато променящ се: да/не(1) ........... 1.6.4. Общи предавателни отношения (включително окръжността на търкаляне на гумите при натоварване): скорости по път при 1000 оборота/min-1 в km/h: ........... 1.6.5. Предавателно отношение на главното предаване: ........... 1.7. Размер на гумите: ........... 1.7.1. Дължина на окръжността на търкаляне на гумите при натоварване за изпитване тип I: ........... 1.8. Резултати от изпитванията: ........... СО g/km С коефициент Раздел III Тип I СО g/km НС g/km Таблицата се повтаря за всеки вид еталонно газово гориво тип LPG или NG, като се посочва дали резултатите са измервани, или са изчислявани, както и за крайния (единствен) резултат за емисиите на ПС при работа с LPG или NG. За двугоривни ПС се представя резултатът за бензин и таблицата се повтаря за всеки вид еталонно газово гориво LPG или NG, като се посочва дали резултатите са измервани или са изчислявани, както и за крайния (единствен) резултат за емисиите на ПС при работа с LPG или NG 1.8.2. Писмено описание и/или скица на MI (ИН индикатор за неизправности): ............................................... 1.8.3. Списък и функция на всички части, наблюдавани чрез СБД .................... 1.8.4. Писмено описание (общ принцип на работа) за ..................................................... 1.8.4.1. Показание на прекъсване на запалването(3): .................................................. 1.8.4.2. Наблюдаване на конвертора(3) : ................... 1.8.4.3. Наблюдаване на кислородния сензор(3) : ............................................................ 1.8.4.4. Други части, наблюдавани чрез СБД(3): ....................................................... 1.8.4.5. Наблюдаване на конвертора(2) : ................... 1.8.4.6. Наблюдаване на филтъра за частици (2) : .......................................................... 1.8.4.7. Наблюдаване на задвижващия механизъм на електронно зареждаща система(2): .................................... 1.8.4.8. Други компоненти, наблюдавани от СБД(2) : ................................................. 1.8.5. Критерии за ИН активация (фиксиран брой на работни цикли или статистически метод): .............. 1.8.6. 1.9. Списък на всички изходни кодове на СБД и използвани формати (с обяснение на всеки от тях): ................... Данни за емисиите, изисквани за изпитвания на годността за движение по пътищата Изпитване Изпитване при ниска честота на въртене на празен ход СтойЛамбЧестота Температура ност да(4) на въртене на маслото на СО на двигав двигателя (% vol) теля (min -1) (°С) N/А Изпитване при висока честота на въртене на празен ход 1.10. 1.10.1. Каталитични конвертори Оригинален каталитичен конвертор, изпитан за всички изисквания по наредбата. 1.10.1.1. Марка и тип на оригинален каталитичен конвертор съгласно т. 3.2.12.2.1 от приложение № 2 (списък с данни): ............................................................................................ 1.10.2. Оригинален заменяем каталитичен конвертор, изпитан на всички изисквания по наредбата. 1.10.2.1. Марка(-и) и тип(-ове) на оригинален заменяем каталитичен конвертор съгласно т. 3.2.12.2.1 от приложение № 2 (списък с данни): ............................................................................................ 5. Бележки: ........................................................ (1) Да се зачеркне, където е неприложимо. (2) За превозни средства с двигатели с компресорно запалване. (3) За превозни средства с двигатели с принудително запалване. (4) Формулата за ламбда: виж приложение № 1, т. 1.3.7.3. Раздел IV Информация за системата за бордова диагностика В съответствие с т. 3.2.12.2.8.6 от приложение № 2 (списък с данни) съдържащата се в този раздел информация се предоставя от производителите на ПС за осигуряване на възможност за производство на СБД-съвместими части или резервни части, на инструменти за диагностика и апаратура за изпитване. Производителите на ПС не са длъжни да предоставят тази информация, ако същата е обект на права на интелектуална собственост или съдържат специфично ноу-хау на производителя или на доставчиците на оригинално оборудване за производителите. Този раздел се предоставя на недискриминационна основа по искане на всеки заинтересован производител на компоненти, на инструменти за диагностика или на апаратура за диагностика. 1. Описание на типа и на броя на подготвителните цикли, използвани за първоначалното одобряване на типа на ПС. 2. Описание на типа на СБД-демонстрационния цикъл, използван за първоначалното одобряване на типа на ПС, по отношение на контролирания компонент чрез СБД. 3. Изчерпателен списък на всички компоненти, контролирани от индикатора за неизправности и задействане на ИН (фиксиран брой цикли на двигателя или статистически методи), включително списък на съответните необходими вторични параметри, измервани за всеки от компонентите, контролирани от бордовата система за диагностика СБД. Списък на всички изходящи кодове на СБД и формати (заедно с обяснение за всеки), използвани за отделните компоненти на силовия блок, свързани с емисиите, както и за отделните компоненти, които не са свързани с емисиите, когато наблюдението на съответния компонент се намесва при задействането на ИН. В частност следва да се обяснят подробно данните, съответстващи на услугата $05 (изпитване ID $21 до FF) и на услугата $06. За типове ПС, използващи комуникационна връзка, съответстваща на стандарта БДС ISO 15031-4:2006 „Пътни превозни средства — Системи за диагностика, базирани на система — част 4: Изисквания към системите във връзка с емисиите“, се представя изчерпателно обяснение на данните, съответстващи на услугата $06 (изпитване ID $00 до FF) за всеки ID монитор, поддържан от СБД. Информацията по този раздел може да се представи във вид на таблица: КомпоКод на Стратегия Критерий Критерий Вторични ПодготвиДемонстранент неизправза монитоза откриваза задейстпараметри телни ционно ност ринг не на неизване на цикли изпитване правност (ИН)MI КаталиР0420 Сигнали от Разлика Трети Честота на въртеДва Тип 1 затор кислородмежду цикъл не на двигателя, цикъла ните сенсигналите натоварване на тип 1 зори 1 и 2 на сензор 1 двигателя, и сензор 2 А/F метод, температура на катализатора Приложение № 6 към чл. 16, т. 2 Изпитване тип II (Определяне на емисията на въглероден оксид при работа на празен ход) 1. Общи положения Приложението описва процедурата за изпитване от тип II, посочено в т. 1.3.2 от приложение № 1. 2. Условия за измерване 2.1. Горивото е еталонно гориво със спецификации, посочени в приложение № 9. 2.2. По време на изпитването температурата на околната среда е между 293 и 303 К (20° и 30°С). Двигателят се подгрява до степен, при която температурата на охладителната течност и маслото и налягането в маслото достигат нормалното си работно състояние. 2.2.1. Превозните средства, работещи с бензин или с LPG или с NG, се изпитват с еталонното (ите) гориво (-а), използвани при изпитване тип I. 2.3. При ПС с механични или полуавтоматични предавателни кутии изпитването се провежда при неутрално положение на лоста за превключване на предавките и с включен съединител. 2.4. При ПС с автоматични предавателни кутии изпитването се провежда с лост за превключване в неутрално положение или в положение за паркирано състояние. 2.5. Елементи за регулиране на празен ход 2.5.1. Определение За целите на това приложение „елементи за регулиране на празен ход“ са елементите, чрез които се променят параметрите при работа на двигателя на празен ход, които могат лесно да бъдат задействани от механик, използващ само инструментите, посочени в т. 2.5.1.1. В частност устройствата за калибриране на потоците на гориво и въздух не се считат за елементи за регулиране, ако тяхното регулиране изисква отстраняването на пломби, ограничаващи достъпа на непрофесионалисти. 2.5.1.1. Инструментите, които могат да се използват за регулиране на елементите за регулиране на празен ход, са: отвертки (обикновени или кръстати), гаечни ключове (затворени, отворени или раздвижни), клещи, шестостенни ключове за вътрешни шестостенни отвори. 2.5.2. Определяне на точките за измерване 2.5.2.1. Най-напред се извършва измерване на регулировъчните параметри в съответствие с определените от производителя условия. 2.5.2.2. За всеки елемент за регулиране с непрекъснато изменение се определят достатъчен брой характерни положения. 2.5.2.3. Измерването на съдържанието на въглероден оксид в отработилите газове се провежда за всички възможни положения на елементите за регулиране, но за елементи с непрекъснато изменение се приемат само местоположенията, определени в т. 2.5.2.2. 2.5.2.4. Изпитването от тип II се счита за удовлетворително, ако е изпълнено поне едно от следните условия: 2.5.2.4.1. никоя от стойностите, измерени по т. 2.5.2.3, не надминава граничните стойности; 2.5.2.4.2. максималното съдържание, получено при непрекъснато изменение на един от елементите за регулиране, докато другите елементи са стабилни, не надминава граничната стойност; на това условие трябва да отговарят различните комбинации от елементи за регулиране освен елемента, който е бил изменян непрекъснато. 2.5.2.5. Възможните положения на елементите за регулиране се ограничават от: 2.5.2.5.1. по-голямата от следните 2 стойности: —най-ниската честота на въртене на празен ход, която може да бъде постигната от двигателя; или препоръчаната от производителя честота на въртене минус 100 min-1; 2.5.2.5.2. най-малката от следните 3 стойности: —най-високата честота на въртене, която може да бъде постигната от двигателя чрез задействане на елементите за регулиране на празен ход; —честотата на въртене, препоръчана от производителя, плюс 250 min-1; —честотата на въртене, при която се включва автоматичният съединител. 2.5.2.6. Регулировки, несъвместими с правилното функциониране на двигателя, не се приемат като регулировки за измерване. Когато двигателят е оборудван с няколко карбуратора, всички карбуратори трябва да имат еднакви регулировки. 3. Взимане на газови проби 3.1. Сондата за взимане на проби е поставена в тръбата, съединяваща изпускателната тръба с торбичката за взимане на проби, и колкото е възможно по-близо до отработилите газове. 3.2. Концентрацията на СО (ССО) и СО 2 (С СО2 ) се определя от показанията или записите от средствата за измерване чрез използване на подходящи криви на калибриране. 3.3. Коригираната концентрация за въглероден оксид за четиритактови двигатели е: 15 ССО corr = ССО ––––––– (vol. %). ССО + ССО2 3.4. Концентрацията С СО (виж 3.2), измерена съгласно формулата по т. 3.3, не се коригира, ако общата измерена концентрация (ССО + ССО2) е най-малко 15 за четиритактови двигатели. Приложение № 7 към чл. 16, т. 3 Изпитване тип III (Определяне на емисиите на картерни газове) 1. Общи положения Приложението описва процедура за изпитване тип III, посочена в т. 1.3.3 от приложение № 1. 2. Общи изисквания 2.1. Изпитването от тип III се провежда върху ПС с двигател с принудително запалване, който е бил подложен на изпитване от тип I или тип II (което е приложимо). 2.2. Изпитваните двигатели да са без изтичания, като не се включват двигатели с такава конструкция, при която и най-малкото изтичане причинява неприемливи неизправности при работа (като хоризонтални двуредни двигатели). 3. Условия на изпитване 3.1. Регулировката за работа на празен ход е в съответствие с препоръките на производителя. 3.2. Измерванията се провеждат при следните три условия за работа на двигателя: Условие № Скорост на ПС (km/h) 1 Празен ход 2 50 ± 2 (на трета предавка или положение „за движение“) 3 50 ± 2 (на трета предавка или положение „за движение“) Условие № 1 2 3 Мощност, погълната от спирачката Нула Тази, отговаряща на регулировките за изпитване от тип I при скорост 50 km/h Тази за условие № 2, умножена с коефициент 1,7 4. Метод за изпитване 4.1. За изпитванията при условията по т. 3.2 се проверява надеждността на системата за вентилация на картера. 5. Метод за проверка на системата за вентилация на картера (виж фиг. 1) 5.1. Отворите по двигателя се оставят в положението, в което се намират. 5.2. Налягането в картера се измерва на подходящо място. Измерването се извършва при отвора на маслоизмервателната пръчка с наклонен тръбен манометър. 5.3. Превозното средство се приема за удовлетворително, ако при всички условия на измерване, посочени в т. 3.2, измереното налягане в картера е не по-голямо от атмосферното налягане по време на измерването. 5.4. За изпитването по метода за проверка на системата за вентилация на картера се измерва налягането във всмукателния колектор с точност ± 1 kPa. 5.5. Скоростта на ПС се измерва по показанията на динамометричния стенд с точност ± 2 km/h. 5.6. Налягането в картера се измерва с точност ± 0,01 kPa. 5.7. Ако при едно от условията за измерване, посочени в т. 3.2, измереното налягане в картера е по-голямо от атмосферното налягане, по искане на производителя се извършва допълнително изпитване по начина, посочен в т. 6. 6. Метод за допълнително изпитване 6.1. Отворите по двигателя се оставят в положението, в което се намират. 6.2. Отворът на маслоизмервателната пръчка се свързва с гъвкава непромокаема торба за газовете от картера с приблизителна вместимост 5 l. Торбата е празна преди всяко измерване. 6.3. Торбата се затваря преди всяко измерване. Тя се отваря към картера за 5 min при всяко от условията на измерване, посочени в т. 3.2. 6.4. Превозното средство се счита за удовлетворително, ако при всички условия на изпитване по в т. 3.2 не се получава видимо надуване на торбата. 6.5. Забележка 6.5.1. Ако структурната схема на двигателя е такава, че изпитването не може да се проведе по методите, описани в т. 6, измерванията се провеждат по модифициран метод, както следва: 6.5.2. преди изпитването всички отвори освен тези, необходими за връщането на газовете, се затварят; 6.5.3. торбата се поставя на подходящо разклонение; то да е такова, че да не предизвиква допълнително спадане на налягането и се монтира директно към устройството за рециркулация при отвора за свързване към двигателя. Виж детайл (i) Виж детайл (i) гъвкава (а) Директна рециркулация при слаб вакуум картер (б) Индиректна рециркулация при слаб вакуум торба (i) Връзка с гъвкава непромокаема торба Контролен клапан клапа Контролен клапан Виж детайл (i) (с) Двойно директно рециркулиране (d) Изпускане от картера с контролен клапан (торбата трябва да бъде свързана с клапата) Фиг. 1. Изпитване от тип III Приложение № 8 към чл. 16, т. 4 Изпитване тип IV (Определяне на емисиите от изпаряване при превозни средства с двигатели с принудително запалване) Част 1 1. Общи положения Приложението описва процедурата на изпитване тип IV, посочена в т. 1.3.4 от приложение № 1, и метода за определяне загубите на въглеводороди при изпаряване от системите за захранване с гориво на ПС с двигатели с принудително запалване. 2. Описание на изпитването Изпитването за емисии от изпаряване (фиг. 1) определя емисиите от въглеводороди при изпаряване вследствие от денонощните температурни разлики, изключването на загретия двигател след паркиране и градския цикъл на работа. Изпитването се състои от следните фази: —подготовка за изпитването, включващо градски цикъл (част 1) и извънградски цикъл (част 2) (т. 2 и 3 от част 2 на приложение № 4); —определяне на загубите от изпарения след изключването на загрят двигател; —определяне на загубите от денонощните температурни разлики. Добавени са масите на емисиите въглеводороди при изключване на загрелия двигател и от загубите от денонощни температурни разлики, за да се получи крайният резултат от изпитването. 3. Превозно средство и гориво 3.1. Превозно средство 3.1.1. Превозното средство е в добро техническо състояние и с пробег не по-малък от 3000 km, преди да бъде подложено на изпитване. Системата за управление на емисиите от изпаряване да е свързана и да е функционирала правилно за периода на употреба, а активният въглен(-и) да е бил използван нормално, без да е бил обект на неправилно прочистване или зареждане. 3.2. Гориво 3.2.1.* Използва се подходящо еталонно гориво, посочено в приложение № 13. 4. Изпитвателно оборудване за проверка на емисиите от изпаряване 4.1. Динамометричен стенд Динамометричният стенд да отговаря на изискванията по приложение № 4, част 1. 4.2. Камера за измерване на емисиите от изпаряване Камерата за измерване на емисии от изпаряване да е газонепропусклива правоъгълна измервателна камера, в която се затваря ПС по време на изпитването. Превозното средство да е достъпно от всички страни и камерата да е газонепропусклива, когато е херметически затворена, в съответствие с част 2. Вътрешната повърхност на камерата да е непромокаема и да не реагира с въглеводороди. Системата за поддържане на температурата да контролира температурата на въздуха в камерата със средно отклонение ± 1 К, за да се спази предписаното отношение температура/време по време на изпитването. Системата за управление се регулира за стабилно поддържане на постоянна температура, с минимални разлики около средната стойност и малки отклонения по отношение на желаната продължително поддържана температура на околната среда. Температурата на вътрешната повърхност е не по-ниска от 278 К (5 °С) и не по-висока от 328 К (55 °С) по всяко време на денонощното изпитване за емисии. Конструкцията на стените е такава, че осигурява равномерно разсейване на топлината. Температурите на вътрешните повърхности са не по-ниски от 293 К (20 °С) и не по-високи от 325 К (52 °С) по време на изпитването за изключен в загрято състояние двигател. За да се постигне приспособяване към измененията на обема, дължащи се на температурни промени, може да се използва камера с променлив или с фиксиран обем. 4.2.1. Камера с променлив обем * Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз. Камерата с променлив обем се разширява и свива в зависимост от температурните промени на количеството на въздуха в нея. Има два начина за приспособяване към измененията на вътрешния обем: с подвижен панел (-и) или с буфер. При използване на буфер вътре в камерата се раздува или се свива непромокаема(-и) торба(-и) в съответствие с измененията на вътрешното налягане, чрез обмяна на външен за камерата въздух. Всяка конструкция за приспособяване на обема да поддържа целостта на камерата, както е определено в част 2, над определения температурен обхват. Всеки начин за приспособяване на обема да ограничава разликата между вътрешното налягане на камерата и барометричното налягане до максимална стойност от + 5 kPa. Камерата да се затваря при определен обем. Камерата с променлив обем да се приспособява към промяна с ± 7 % от номиналния ѝ обем (виж т. 2.1.1, част 2), като се отчитат измененията на температурата и барометричното налягане по време на изпитването. 4.2.2. Камера с фиксиран обем Камерата с фиксиран обем се конструира с твърди панели, които да поддържат постоянен обем и да отговарят на следните изисквания: 4.2.2.1. Камерата е с изходящ отвор за преминаващия въздушен поток, през който се изтегля въздуха с малък, но постоянен дебит по време на изпитването. Може да има входящ отвор за въздушен поток, осигуряващ баланс между изходящия и входящия въздух. Входящият въздух се филтрира с активен въглен за създаване на относително постоянно въглеводородно ниво. Всеки метод за приспособяване на обема да поддържа разликата между вътрешното налягане в камерата и барометричното налягане в рамките 0—5 hPa. 4.2.2.2. Оборудването позволява измерване на масата на въглеводородите във входящите и изходящите потоци с точност от 0,01 g. Може да се използва система за вземане на проби с торби за събиране на пропорционални проби от въздуха, напускащ или постъпващ в камерата. Като алтернатива входящите и изходящите потоци може да се анализират постоянно с пламъчно-йонизационен детектор (FID) и да се интегрират с резултатите от измерванията на потоците с цел осигуряване на непрекъснато регистриране на масата на изтеглените въглеводороди. 4.3. Системи за анализ 4.3.1. Анализатор на въглеводородите 4.3.1.1. Атмосферните характеристики в камерата се следят със сензор на въглеводороден детектор тип FID. Газовата проба се взема от средната точка на една от страничните стени или покрива на камерата и всеки отклонен поток да бъде върнат в камерата, препоръчително непосредствено след смесващия вентилатор. 4.3.1.2. Анализаторът на въглеводороди да има време за реакция в 90% от последното отчитане, по-малко от 1,5 s. Неговата стабилност трябва да е по-добра от 2 % от пълната скала при нулата и 80 ± 20 % от пълната скала за период, по-голям от 15 min за всички работни обхвати. 4.3.1.3. Повторяемостта на анализатора, изразена като стандартно отклонение, да е по-добра от ± 1 % отклонение от пълната скала при нулата и 80 ± 20 % от пълната скала за всички използвани обхвати. 4.3.1.4. Работните обхвати на анализатора се избират така, че да осигуряват най-добрата разделителна способност по време на процедурите на измерване, калибриране и проверката за изтичане. 4.3.2. Система за записване на данните от анализатора на въглеводороди 4.3.2.1. Анализаторът на въглеводороди се монтира към устройство за записване на изходящия електрически сигнал. Записването може да се извършва посредством построяване на диаграма или чрез друга система за обработка на данни с честота на записването 1 min-1. Системата да има работни характеристики, осигуряващи записването на сигнала, и да извършва непрекъснато записване на резултатите. Записът да има положителни показания в началото и в края на изпиването за емисии при изключване на двигателя в загрято състояние или изпитването за изпаряване от денонощни температурни разлики (включително началото и края на периодите за вземане на проби, както и за времетраенето на всяко изпитване). Изключ. на загрял двигател Изпитване при изключване на загрял двигател Изключ. на загрял двигател Фиг. 1. Определяне на емисиите от изпаряване 3000 km пробег (ненадвишаващо нормалното пречистване/зареждане) Стареене на проверените контейнери Почистване на превозното средство с пара (при необходимост) 4.4. Подгряване на резервоара за гориво (приложимо само в случай на наличие на контейнер за улавяне на бензиновите пари) 4.4.1. Горивото в резервоара на ПС се подгрява чрез контролиран източник на топлина, например нагревател с мощност 2000 W. Нагревателната система да отдава равномерно топлина към стените на резервоара под нивото на горивото, така че да не предизвика локално прегряване на горивото. Не се допуска нагряване на изпаренията в резервоара над горивото. 4.4.2. Подгряващото устройство на резервоара да може да подгрява равномерно горивото с 14 К от 289 К (16 °С) за 60 min, като местоположението на сензора за температурата е в съответствие с т. 5.1.1. Подгревателната система да позволява контролиране на температурата на горивото в граници ± 1,5 К от изискваната температура по време на подгряването на резервоара. 4.5. Записване на температурата 4.5.1. Температурата в камерата се записва в 2 точки с помощта на сензорите за температура, свързани така, че да показват средна стойност. Точките на измерване се разполагат на разстояние приблизително 0,1 m от централната вертикална линия на всяка странична стена на камерата и на височина 0,9 ± 0,2 m. 4.5.2. Температурите на резервоара(-ите) за горивото се записват с помощта на сензор, разположен в резервоара, както е посочено в т. 5.1.1, в случай на използване на контейнер за улавяне на бензиновите пари (т. 5.1.5). 4.5.3. По време на измерванията за емисии от изпаряване температурите се записват или данните за тях се въвеждат в компютър с честота 1 min-1. 4.5.4. Точността на системата за записване на температурата е в рамките на ± 1,0 К и разделителната способност при записване на температурата да бъде сведена до ± 0,4 К. 4.5.5. Записващата или компютърната система да има разделителната способност за време за реакция до ± 15 s. 4.6. Записване на налягането 4.6.1. Разликата р между барометричното налягане в зоната на изпитване и вътрешното налягане в камерата се записва или данните се вкарват в компютър с честота 1 min-1 през целия процес на измерване на емисиите от изпаряване. 4.6.2. Точността на записващата система на налягането е в рамките на ± 2 hPa и разделителната способност при отчитането на налягането се свежда до ± 0,2 hPa. 4.6.3. Записващата или компютърната система е с разделителна способност за време за реакция до ± 15 s. 4.7. Вентилатори 4.7.1. Концентрацията на въглеводороди в камерата да може да се намалява до тази във въздуха от околната среда с помощта на един или няколко вентилатора с отворен(-и) капак(-ци) тип SHED. 4.7.2. Камерата е с един или повече вентилатори с производителност от 0,1 до 0,5 m3s -1, осигуряващ(-и) размесването на въздуха в камерата. Да е възможно поддържането на постоянна температура и концентрация на въглеводороди в камерата по време на измерванията. Превозното средство в камерата не се подлага на директен поток въздух от вентилаторите. 4.8. Газове 4.8.1. За работа и калибриране да са налични следните газове: —пречистен синтетичен въздух (чистота: < 1ppm С1 еквивалент І 1ppm СО, І 400 ppm СО2, І 0,1 ppm NO); съдържание на кислород между 18 % и 21 % обемни %; —горивен газ за анализатора за въглеводороди (40 % ± 2 % водород и балансиран хелий с по-малко от 1 ppm С1 еквивалентен въглеводород, по-малко от 400 ppm СО 2 ); —пропан (С3Н8 ), минимална чистота 99,5 %; —бутан (С4Н10), минимална чистота 98 %; —азот (N 2 ), минимална чистота 98 %. 4.8.2. Газовете за калибриране и еталонните газове да са в наличност и да съдържат смеси от пропан (С 3Н 8) и пречистен синтетичен въздух. Действителните концентрации на газа за калибриране е в рамките на ± 2% от посочените стойности. Точността на стойностите за разредените газове, получени при използване на сепаратор, е в рамките на ± 2 % от действителната стойност. Концентрациите, определени в част 2, могат да бъдат получени и чрез използване на сепаратор, като за газ за разреждане се използва синтетичен въздух. 4.9. Допълнително оборудване 4.9.1. Абсолютната влажност в зоните за изпитване се измерва с точност в границите на ± 5 %. 5. Процедура на изпитването 5.1. Подготовка за изпитване 5.1.1. Превозното средство да е подготвено преди изпитване, както следва: —изпускателната система да няма изтичания; —превозното средство може да е почистено с пара; —при използване на контейнер за улавяне на бензиновите пари (т. 5.1.5) резервоарът за гориво на ПС се оборудва със сензор за температура, така че да се измери температурата в средната точка на нивото на горивото в резервоара, когато той е пълен до 40 % от вместимостта му; —допуска се монтиране на допълнителни фитинги и преходници за устройства към системата за захранване с гориво с цел осигуряване пълно изпразване на резервоара; за постигането на това изпразване не е необходимо да се променя корпусът на резервоара; —допуска се производителят да предложи метод за изпитване, чрез който да се отчита загубата на въглеводороди от изпаряване само от горивната система на ПС. 5.1.2. Превозното средство се поставя в зоната на изпитване, където температурата на околната среда е между 293 К и 303 К (20 °С и 30 °С). 5.1.3. Трябва да се провери контейнерът(-ите) по отношение на износоустойчивостта. Това може да се извърши чрез удостоверяване на употребата му за поне 3000 km пробег. Ако това не е удостоверено, се използва следната процедура: (в случай на система с повече от един контейнер процедурата да се проведе поотделно за всеки контейнер) Проверява се контейнерът(-ите) по отношение на трайността. Това може да се извърши чрез удостоверяване на употребата му за поне 3000 km пробег. Ако това не е удостоверено, се прилага следната процедура (при система с повече от един контейнер процедурата се провежда поотделно за всеки контейнер): 5.1.3.1. Контейнерът се демонтира от ПС. По време на демонтирането се вземат мерки за недопускане на повреди на елементите и запазване целостта на горивната система. 5.1.3.2. Контейнерът се претегля. 5.1.3.3. Контейнерът се свързва към резервоара за гориво (възможно е той да е външен), пълен с еталонно гориво до 40 % от вместимостта си. 5.1.3.4. Температурата на горивото в резервоара е между 283 К (10 °С) и 287 К (14 °С). 5.1.3.5. Резервоарът (външният) за гориво се подгрява от 288 К до 318 К (15 °С до 45 °С) (увеличението е с 1 °С на всеки 9 min). 5.1.3.6. Ако се получи пробив в контейнера преди температурата да е достигнала 318 К (45 °С), се изключва източникът на топлина. След това контейнерът се претегля. Ако контейнерът не е достигнал до пробив по време на подгряването до 318 К (45 °С), процедурата по т. 5.1.3.3 се повтаря докато се получи пробив. 5.1.3.7. Пробивът може да се провери, както е посочено в т. 5.1.5 и 5.1.6, или с използване на друг начин за вземане на проби и анализ, който дава възможност за определяне на емисиите на въглеводороди от контейнера при пробив. 5.1.3.8. Контейнерът с активен въглен се прочиства с поток от лабораторен въздух с дебит 25 ± 5 l/min, докато премине въздух с обем, равен на неговия обем, умножен по 300. 5.1.3.9. Контейнерът се претегля. 5.1.3.10. Стъпките по т. 5.1.3.4.—5.1.3.9 на процедурата се повтарят 9 пъти. Изпитването може да се прекрати преждевременно, след не по-малко от 3 цикъла на дълготрайност, ако масата на контейнера се е стабилизирала след последните цикли. 5.1.3.11. Контейнерът за улавяне на емисиите от изпаряване се монтира отново и ПС се връща към нормалното си работно състояние. 5.1.4. За предварителна подготовка на контейнера се използва един от методите по т. 5.1.5 и 5.1.6. За ПС с повече от един контейнер всеки контейнер се подлага на отделна предварителна подготовка. 5.1.4.1. Емисиите от контейнера се измерват за определяне на пробив. Пробивът се определя като точката, в която общото количество отделени въглеводороди стане равно на 2 g. 5.1.4.2. Пробивът може да бъде проверен с камера за емисии от изпаряване, както е посочено съответно в т. 5.1.5 и 5.1.6. Друга възможност е пробивът да се определи чрез използване на спомагателен контейнер за улавяне на изпаренията, свързан след контейнера на ПС. Спомагателният контейнер се прочиства добре със сух въздух преди зареждане. 5.1.4.3. Измервателната камера се прочиства за няколко минути точно преди изпитването. Вентилаторите за размесване на въздуха са включени по време на прочистването. Анализаторът на въглеводороди се нулира и тарира непосредствено преди изпитването. 5.1.5. Изпитване на контейнера за пробив чрез повторно подгряване. 5.1.5.1. Резервоарът(-ите) за гориво на ПС се изпразва през пробката му. Изпразването не трябва да доведе до прочистване или зареждане на устройствата за улавяне на изпаренията на ПС над нормалното. Обикновено за тази цел е достатъчно сваляне на капачката на резервоара. 5.1.5.2. Резервоарът(-ите) за гориво се презарежда(т) с гориво за изпитване при температура от 283 К до 287 К (10 °С до 14 °С) до 40 % ± 2 % от нормалната му обемна вместимост. Капачката на резервоара на ПС се поставя отново. 5.1.5.3. В рамките на 1 h, след като е било презаредено с гориво, ПС се вкарва в камерата за емисии от изпаряване с изключен двигател. Сензорът за температура на резервоара за гориво е свързан към системата за записване на температурата. Източникът на топлина се позиционира правилно по отношение на резервоара за гориво и се свързва към регулатора на температурата. Източникът на топлина е посочен в т. 4.4. За ПС, оборудвани с повече от един резервоар, всеки от тях се подгрява по същия начин, както е посочено по-долу. Разликата в температурите на резервоарите е в границите на ± 1,5 К. 5.1.5.4. Допуска се горивото изкуствено да се подгрява до началната за изпитването за денонощни температурни разлики температура от 293 К (20 °С) ± 1 К. 5.1.5.5. Когато температурата на горивото достигне 292 К (19 °С), незабавно се предприемат следните стъпки: прочистващият вентилатор се изключва; вратите на камерата се затварят и херметизират; започва измерването на нивото на въглеводороди в камерата. 5.1.5.6. Когато температурата на горивото в резервоара достигне 293 К (20 °С), започва линейно увеличаване на температурата с 15 К (15 °С). Подгряването се извършва по начин, че температурата на горивото да съответствува на функцията по-долу в границите на ± 1,5 К. Записва се времето между подгряването и нарастването на температурата на горивото. Tr = Т0 + 0,2333 Ч t, където: Tr е температурата, която трябва да се достигне (К); Т 0—началната температура (К); t—времето от началото на подгряването на резервоара в min. 5.1.5.7. Веднага след пробив или при температура на горивото 308 К (35 °С), което от двете условия се изпълни първо, източникът на топлина се изключва, вратите на камерата се разхерметизират и отварят, а капачката(-ите) на резервоара(ите) за гориво на ПС се отстранява(-т). Ако не е настъпил пробив за времето на достигане на температурата на горивото 308 К (35 °С), източникът на топлина се отстранява от ПС, а ПС се изкарва от камерата за изпитване за емисии от изпаряване и цялата процедура, посочена в т. 5.1.7, се повтаря отначало до настъпване на пробив. 5.1.6. Зареждане с бутан до пробив 5.1.6.1. Ако камерата за изпитване за емисии от изпаряване се използва за определяне на пробив (виж т. 5.1.4.2), ПС се вкарва в камерата с изключен двигател. 5.1.6.2. Контейнерът за улавяне на изпаренията се подготвя за зареждане. Контейнерът не се сваля от ПС, освен ако достъпът до него е толкова ограничен, че да не може да бъде зареден правилно без сваляне от ПС. По време на демонтирането се вземат мерки за недопускане на повреди на елементите и запазване целостта на горивната система. 5.1.6.3. Контейнерът се зарежда със смес, състояща се от обемни 50 % бутан и обемни 50 % азот при дебит 40 g бутан за 1 h. 5.1.5.4. След достигане на пробива източникът на изпаренията се изключва веднага. 5.1.6.5 Контейнерът за улавяне на изпаренията се свързва отново към ПС и то се връща към нормалните работни условия. 5.1.7. Източване на горивото и презареждане 5.1.7.1. Резервоарът за гориво на ПС се изпразва през пробката му. Изпразването да не доведе до прочистване или зареждане на устройствата за улавяне на изпаренията на ПС над нормалното. Обикновено за тази цел е достатъчно сваляне на капачката на резервоара. 5.1.7.2. Резервоарът за гориво се презарежда с гориво за изпитване при температура от 291 К ± 9 К (18 ± 8 °С) до 40 % ± 2 % от нормалната му обемна вместимост. Капачката на резервоара на ПС се поставя отново. 5.2. Пробег за привеждане до условията на изпитването 5.2.1. В рамките на 1 h от зареждането на контейнера в съответствие с т. 5.1.5 или 5.1.6 ПС се поставя върху динамометричен стенд и се подлага на 1 изпитвателен цикъл — част 1 и 2 работни цикъла — част 2 на изпитване от тип I, както е посочено в приложение № 4. По време на тази стъпка не се вземат проби от емисиите в отработилите газове. 5.3. Изпаряване при изключен двигател 5.3.1. В рамките на 5 min от времето на приключване на подготовката по т. 5.2.1 капакът на двигателя се затваря напълно, ПС се сваля от динамометричния стенд и се паркира в зоната за проверка за наличие на изпарения. Превозното средство престоява паркирано за период минимум 12 h и максимум 36 h. Маслото на двигателя и охлаждащата течност да са достигнали температурата на зоната или да се различават от нея с до ± 3 К в края на периода. 5.4. Изпитване на динамометричен стенд 5.4.1. След завършване на периода на изпаряване при изключен двигател ПС се подлага на пълен работен цикъл на изпитване от тип I, както е посочено в приложение № 4 (стартиране на студен двигател, градски и извънградски цикъл). След това двигателят се изключва. По време на това изпитване могат да се вземат проби от емисиите отработили газове, но резултатите не може да се използуват за целите на одобряването на типа по отношение на емисиите в отработилите газове. 5.4.2. В рамките на 2 min след завършването на изпитвателния цикъл на изпитване от тип I по т. 5.4.1 ПС се подлага на последващ пробег за привеждане до условията на изпитването, състоящ се от един градски цикъл на изпитване от тип I (стартиране при подгрят двигател). След това двигателят се изключва отново. По време на този цикъл не се вземат проби от емисии отработили газове. 5.5. Изпитване за емисии от изпаряване след изключване на загрят двигател 5.5.1. Преди приключване на пробега за привеждане до условията на изпитването измервателната камера се прочиства за няколко минути, докато се стабилизира нивото на въглеводородите. По време на прочистването вентилаторите се включват. 5.5.2. Анализаторът за въглеводороди се нулира и се тарира непосредствено преди изпитването. 5.5.3. В края на пробега за привеждане до условията на изпитването капакът на двигателя се затваря напълно и всички връзки между ПС и стенда за изпитване се разединяват. След това ПС се придвижва до измервателната камера при минимално използване на педала за дроселовата клапа. Двигателят се изключва преди навлизането на която и да е част от ПС в измервателната камера. Времето, в което двигателят е изключен, се записва от системата за записване на данни от изпитването за емисии от изпаряване. Започва и записването на температурата. През този етап прозорците на ПС и багажното отделение се отварят, ако това вече не е направено. 5.5.4. Превозното средство се придвижва до измервателната камера с изключен двигател чрез бутане или друг подобен начин. 5.5.5. Вратите на камерата се затварят и херметизират в рамките на 2 min от изключването на двигателя и до 7 min след края на пробега за привеждане до условията на изпитването. 5.5.6. Периодът на изпитване след изключване на двигателя в загрято състояние започва с херметизирането на камерата и продължава 60 ± 0,5 min. Измерват се концентрацията на въглеводородите, температурата и барометричното налягане, за да се получат началните стойности на Снсi, Р i и Ti за изпитването след изключване на двигателя в загрято състояние. Тези стойности се използват при изчисляването на емисията от изпарения съгласно т. 6. Температурата на околната среда Т да е не по-ниска от 296 К и не по-висока от 304 К за периода на изпитване след изключване на двигателя в загрято състояние. 5.5.7. Анализаторът на въглеводороди се нулира и тарира непосредствено преди края на периода на изпитването с продължителност 60 ± 0,5 min. 5.5.8. В края на периода на изпитването се измерва концентрацията на въглеводородите в камерата. Измерват се и температурата и барометричното налягане. Това са крайните стойности на Снс,f, Рf и Тf за изпитването за изпарения сред изключване на двигателя в загрято състояние, които се използват за изчисленията по т. 6. 5.6. Изпаряване при изключен двигател 5.6.1. * Изпитваното ПС се придвижва до зоната за изпитване за наличие на изпарения без използване на двигателя — чрез бутане или друг подобен начин. Между края на изпитването за изпа* Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз. рения след изключване на двигателя в загрято състояние и началото на изпитването за изпарения от денонощни температурни разлики ПС престоява с изключен двигател за период между 6 и 36 h. За поне 6 h от този период ПС се оставя, за да се извършва изпаряване при изключен двигател при температура 293 К ± 2 К ( 20 ° ± 2 °С). 5.7. Изпитване за изпаряване от денонощни температурни разлики 5.7.1. Превозното средство се подлага на един изпитвателен цикъл при температура на околната среда съгласно графика, посочен в част 3, при максимално отклонение от ± 2 К за цялата продължителност. Средното температурно отклонение от графика, изчислено чрез използване на абсолютната стойност на всяко измерено отклонение, трябва да не надвишава ±1 К. Измерването на температурата на околната среда се извършва поне един път в минута. Температурният цикъл започва, когато Tstart = 0, както е посочено в т. 5.7.6. 5.7.2. Измервателната камера се прочиства за няколко минути непосредствено преди изпитването, докато се получи стабилизирана среда. По време на прочистването вентилаторите за размесване в камерата се включват. 5.7.3. Изпитваното превозно средство се придвижва в измервателната камера с изключен двигател и отворени прозорци и багажно отделение. Вентилаторите се регулират по такъв начин, че да поддържат циркулация на въздуха с минимална скорост 8 km/h под резервоара за гориво на ПС. 5.7.4. Анализаторът на въглеводороди се нулира и тарира непосредствено преди изпитването. 5.7.5. Вратите на камерата се затварят и херметизират. 5.7.6. В рамките на 10 min от затварянето и херметизирането на вратите се измерват концентрацията на въглеводороди, температурата и барометричното налягане за отчитане на началните стойности на Снсi, Pi и Ti за изпитването за денонощни температурни разлики. Това са стойностите при Tstart = 0. 5.7.7. Анализаторът на въглеводороди се нулира и тарира непосредствено преди края на изпитването. 5.7.8. Краят на периода за вземане на проби за наличие на емисии е 24 h ± 6 min след започването на първоначалното вземане на проби съгласно т. 5.7.6. Записва се изминалото време. Измерват се концентрацията на въглеводороди, температурата и барометричното налягане, за да се получат крайните стойности Снс,f, Рf и Тf за изпитването за изпаряване от денонощни температурни разлики, използвани за изчисленията по т. 6. С това приключва процедурата за изпитване за емисиите от изпаряване. 6. Изчисления 6.1. Изпитванията за емисиите от изпаряване, посочени в т. 5, позволяват да се изчислят емисиите на въглеводороди през фазите на изпитванията за изпаряване от денонощни температурни разлики и след изключване на двигателя в загрято състояние. Загубите от изпаряване при всяка от фазите се изчислява посредством началните и крайните стойности на концентрация на въглеводороди, температура и налягане в камерата, като се отчита нетният обем на камерата. Използва се следната формула: С НС, f Рf С НС,i Pi + М НС,out М НС,i, М НС = k.V.10 4 Тf Ti където: М НС е масата на въглеводородите, g; М НС,out—масата на въглеводородите, изпуснати от камерата — за камери с фиксиран обем при изпитване за изпаряване от денонощни температурни разлики, g; М НС,i—масата на въглеводородите, постъпващи в камерата — за камери с фиксиран обем при изпитване за изпаряване от денонощни температурни разлики, g; СНС — измерената концентрация на въглеводороди в камерата, обемни ppm, С1 еквивалент; V—нетният обем на камерата, коригиран с обема на превозното средство с отворени прозорци и багажно отделение, m3; ако обемът на превозното средство не е определен, тогава нетният обем на камерата се намалява с 1,42 m3; Т — температурата на околната среда в камерата, К; Р — барометричното налягане, kPa. Н/С е отношението водород/въглерод, k = 1,2 . (12 + Н / С), където: i е първоначалната отчетена стойност; f—крайната стойност. Н/С се приема 2,33 за загубите от изпаряване вследствие на денонощни температурни разлики, Н/С се приема 2,20 за загубите от изпаряване сред изключване на загрят двигател. 6.2. Обобщени резултати от изпитването Приема се, че общата маса на емисиите на въглеводороди за превозното средство е: Mtotal = MDI + MHS, където Mtotal е общата маса на емисиите на въглеводороди от ПС, g; MDI —масата на емисиите на въглеводороди при изпитване за изпаряване от денонощни температурни разлики, g; MHS—масата на емисиите на въглеводороди при изпитване за изпаряване след изключване на загрят двигател, g. 7. Съответствие на производството 7.1. Притежателят на одобряването може да удостовери съответствие на производството чрез подлагане на редовно изпитване в края на производствената линия на образци ПС, които да отговарят на изискванията, посочени по-долу. 7.2. Изпитване за изтичане 7.2.1. Изолират се изходите към атмосферата на системата за улавяне на изпаренията. 7.2.2. Към горивната система се прилага налягане от 370 ± 10 mm Н2О. 7.2.3. Налягането се стабилизира, преди да се изключи източникът на налягане от горивната система. 7.2.4. След изолиране на горивната системата налягането да не спада с повече от 50 mm Н2О за 5 min. 7.3. Изпитване за изпускане 7.3.1. Изолират се изходите към атмосферата на системата за улавяне на изпаренията. 7.3.2. Към горивната система се прилага налягане от 370 ± 10 mm Н2О. 7.3.3. Налягането се стабилизира, преди да се изключи източникът на налягане от горивната система. 7.3.4. Изпускателните отвори към атмосферата на системите за улавяне на изпаренията се възстановяват отново към състоянието им при производството. 7.3.5. Налягането в горивната система да спадне под 100 mm Н2 О за не по-малко от 30 s, но не повече от 2 min. 7.3.6. По искане на производителя функционалната способност за изпускане може да бъде удостоверена посредством еквивалентна алтернативна процедура. Производителят информира изпълнителния директор на ИА „АА“ за конкретната процедура по време на процедурата за одобряване на типа. 7.4. Изпитване за прочистване 7.4.1. Към входящия отвор за прочистване се закрепва уред, позволяващ установяването на въздушен поток с дебит 1,0 l/min. Към отвора се свързва и съд под налягане с достатъчни размери, така че влиянието върху системата за прочистване да е незначително. Свързването на съда под налягане става посредством превключващ клапан. 7.4.2. Производителят може да използва разходомер по свой избор, ако е това е съгласувано с изпълнителния директор на ИА „АА“. 7.4.3. Превозното средство се задейства и управлява по такъв начин, че всяка конструктивна характеристика на системата за прочистване, която може да ограничи нейната работа, се определя и се отбелязват обстоятелствата за това. 7.4.4. Докато двигателят работи при ограниченията по т. 7.4.3, се определя дебитът на въздуха по един от следните начини: 7.4.4.1. Включва се устройството по т. 7.4.1. В рамките на 1 min се наблюдава спадът на налягането спрямо атмосферното до ниво, което показва, че обем от 1,0 l въздух е преминал в системата за улавяне на емисиите от изпаряване. 7.4.4.2. Ако се използва друг разходомер, той да отчита стойност не по-малка от 1,0 l/min. 7.4.4.3. Допуска се по искане на производителя да се използва алтернативна процедура за изпитване за прочистване, ако е била представена и съгласувана с изпълнителния директор на ИА „АА“ по време на процедурата за одобряване на типа. 7.5. Изпълнителният директор на ИА „АА“ може по всяко време да провери методите за осигуряване на съответствието на продукцията, приложими за всяко производствено изделие. 7.5.1. Проверяващият да вземе извадка с достатъчно голям брой образци от серията. 7.5.2. Проверяващият може да изпита образците чрез прилагане на изпитванията по т. 3.1.4 или по т. 3.1.5 на приложение № 1. 7.5.3. Ако резултатът от изпитването на ПС в съответствие с т. 3.1.5 на приложение № 1 попада извън границите за приемане по т. 1.3.4.2 от приложение № 1, производителят може да поиска да се приложи процедурата за одобряване по т. 3.1.4 от приложение № 1. 7.5.3.1. Производителят да не регулира, ремонтира или изменя никое от ПС, освен ако те не са удовлетворили изискванията по т. 3.1.4 от приложение № 1 или ако това е документирано в процедурите за сглобяване и проверка на ПС. 7.5.3.2. Допуска се производителят да поиска повторно изпитване на ПС, чиито показатели за емисиите от изпаряване е възможно да бъдат променени в резултат на негови действия по т. 7.5.3.1. 7.6. Ако изискванията по т. 7.5 не са изпълнени, изпълнителният директор на ИА „АА“ осигурява предприемането на необходимите мерки за възстановяване на съответствието на продукцията възможно най-бързо. Част 2 Калибриране на оборудването за изпитване за емисии от изпаряване 1. Периодичност и методи на калибриране 1.1. Оборудването се калибрира преди първоначалното му използване. Извършва се последващо калибриране с необходимата честота, но при всички случаи в месеца преди изпитване за одобряване на типа. В тази част са посочени методите за калибриране. 1.2. Като правило се използват температурите, посочени на първо място в т. 2. Допуска се да се използват и температурите, посочени в квадратните скоби. 2. Калибриране на камерата 2.1. Първоначално определяне на вътрешния обем на камерата 2.1.1. Вътрешният обем на камерата се определя преди първоначалната ѝ употреба, както следва: вътрешните размери на камерата се измерват, като се отчитат всички неточности на формата, например наличието на опори. Въз основа на тези измервания се определя вътрешният обем на камерата. Камерата с променлив обем се затваря до определен обем, като в нея се поддържа температура на околната среда 303 К (30 °С) [302 К (29 °С)]. Този номинален обем да е повторяем при отклонение до ± 0,5 % от отчетената стойност. 2.1.2. Нетният вътрешен обем се определя чрез изваждане на 1,42 m3 от вътрешния обем на камерата. Допуска се да се използва обемът на изпитваното ПС с отворени прозорци и багажно отделение вместо обемът от 1,42 m 3. 2.1.3. Камерата се проверява в съответствие с т. 2.3. Ако масата на пропана не съответства на впръсканата маса в границите до ± 2 %, се предприемат коригиращи действия. 2.2. Определяне на фоновите емисии в камерата Прави се, за да се покаже, че камерата не съдържа никакви материали, които отделят значителни количества въглеводороди. Проверката се извършва в момента на въвеждането в експлоатация на камерата и след каквито и да е действия в нея, които могат да се отразят на емисиите при честота на проверката поне веднъж годишно. 2.2.1. Камерите с променлив обем може да се използват в затворени или в отворени обемни конфигурации, както е посочено в т. 2.1.1. Температурата на околната среда се поддържа 308 К ± 2 К (35 ° ± 2 ° С) [309 К ± 2 К (36 ° С ± 2 ° С)] за период от 4 h, посочен по-долу. 2.2.2. Камерите с фиксиран обем се използват със затворени входящи и изходящи отвори. Температурата на околната среда се поддържа 308 К ± 2 К (35 ° ± 2 ° С) [309 К ± 2 К (36 ° С ± 2 ° С)] за период от 4 h, посочен по-долу. 2.2.3. Допуска се камерата да се херметизира и смесителният вентилатор да работи за период до 12 h преди започването на периода от 4 h за проверка на средата. 2.2.4. Анализаторът (ако се изисква) се калибрира, след това нулира и тарира. 2.2.5. Камерата се прочиства, докато се отчете стабилност на въглеводородите, и смесващият вентилатор се включва, ако това вече не е направено. 2.2.6. След това камерата се херметизира и се измерва концентрацията на въглеводородите, температурата и барометричното налягане на средата. Това са началните стойности на Снс,i, Pi и Ti, използувани за изчисляване параметрите на средата в камерата. 2.2.7. Камерата се оставя без външни въздействия с включен смесителен вентилатор в продължение на 4 h. 2.2.8. В края на това време същият вентилатор се използва за измерване на концентрацията на въглеводород в камерата. Измерват се също и температурата, и барометричното налягане. Това са крайните стойностите С нс,f, Рf и Тf. 2.2.9. Изчислява се промяната в масата на въглеводородите в камерата за времето на изпитването, в съответствие с т. 2.4, която да не надвишава 0,05 g. 2.3. Калибриране и изпитване за задържане на въглеводороди в камерата Калибрирането и изпитването за задържане на въглеводороди в камерата включва проверка на изчисления по т. 2.1 обем и измерване на дебита на каквото и да е изтичане. Дебитът на изтичането от камерата се определя при въвеждане на камерата в експлоатация, след всяко действие в нея, която може да повлияе върху целостта на камерата и поне веднъж месечно. Ако шест последователни месечни проверки за задържането са приключили успешно без необходимост от корекции, дебитът на изтичане от камерата може да се определя веднъж на три месеца, докато не се наложи извършването на корекции. 2.3.1. Камерата се прочиства до постигане на стабилна концентрация на въглеводородите. Смесителният вентилатор се включва, ако това не е било вече направено. Анализаторът на въглеводороди се нулира, калибрира, ако е необходимо, и се тарира. 2.3.2. Камерите с променлив обем се фиксират до положение на номинален обем. При камери с фиксиран обем входящият и изходящият отвор се затварят. 2.3.3. Системата за контрол на температурата на околната среда се включва (ако това не е вече извършено) и се регулира до началната температура 308 К (35 °С) [309 К (36 °С)]. 2.3.4. Когато камерата се стабилизира при 308 К ± 2 К (35 ° ± 2 ° С) [309 К ± 2 К (36 ° С ± 2 ° С)], тя се херметизира и се измерват фоновата концентрация, температурата и барометричното налягане на средата. Това са началните стойности на Снс,i, Pi и Ti, използвани при калибрирането на камерата. 2.3.5. В камерата се впръсква пропан с маса приблизително 4 g. Масата на пропана се измерва с точност ± 2 % от измерваната стойност. 2.3.6. Съдържанието в камерата се смесва за 5 min и след това се измерват концентрацията на въглеводородите, температурата и барометричното налягане. Това са крайните стойности на Снсf, Рf и Тf за калибриране на камерата и началните стойности на Снсi, Pi и Ti за проверка на задържането. 2.3.7. Изчислява се масата на пропана в камерата по формулата по т. 2.4 на база на стойностите по т. 2.3.4 и 2.3.6. Тя да е в рамките на ± 2 % от масата на пропана, измерена по т. 2.3.5. 2.3.8. Камерите с променлив обем се освобождават от фиксираната конфигурация на номинален обем. За камери с фиксиран обем входящите и изходящите отвори се отварят. 2.3.9. При това положение започва цикълът на изменение на температурата на околната среда от 308 К (35 °С) до 293 К (20 °С) и обратно до 308 К (35 °С) [308,6 К (36,6 °С) до 295,2 К (22,2 °С) и обратно до 308,6 К (36,6 °С)] за период от 24 h според графика [алтернативния график], определен в част 3, в рамките на 15 min от херметизирането на камерата. (Допустимите отклонения са определени в т. 5.7.1 от част 1.) 2.3.10. При завършване на периода от 24 h се измерват и записват крайните стойности на концентрацията на въглеводороди, температурата и барометричното налягане. Това са крайните стойности на Снсf, Рf и Тf, използвани за проверка на задържането на въглеводороди. 2.3.11. Изчислява се масата на въглеводородите по формулата по т. 2.4 на база на стойностите по т. 2.3.10 и 2.3.6. Масата да не се различава с повече от 3 % от масата на въглеводорода, посочена в т. 2.3.7. 2.4. Изчисления Изчисленията на промяната на нетната маса на въглеводородите в камерата се използват за определяне на фоновата концентрация на въглеводороди в нея и дебита на изтичането. Началните и крайните стойности на концентрацията на въглеводороди, температурата и барометричното налягане се използват за изчисляване на промяната в масата по следната формула: С Рf С НС, f Pi + М НС,out М НС,i, М НС = k V 10 4 НС, f Т Ti f където: М НС е масата на въглеводородите, g; М НС, out—масата на въглеводородите, напускащи камерата — за камери с фиксиран обем при изпитване за изпаряване от денонощни температурни разлики, g; М НС, i е масата на въглеводородите, постъпващи в камерата — за камери с фиксиран обем при изпитване за изпаряване от денонощни температурни разлики, g; СНС — концентрацията на въглеводороди в камерата, ppm въглерод (ppm въглерод = ppm пропан × 3); V—обемът на камерата, в m3, измерен както е посочено в т. 2.1.1; Т — температурата на околната среда в камерата, К; Р — барометричното налягане, kPa; k = 17,6; i—отчетената начална стойност; f—крайната стойност. 3. Проверка на анализатор на въглероди с пламъчно-йонизационен детектор (FID) 3.1. Оптимизиране на реакцията на датчика Пламъчно-йонизационният детектор (FID) се регулира, както е определено от производителя на уреда. За оптимизиране на реакцията в най-разпространения работен обхват се използва пропан във въздух. 3.2. Калибриране на анализатора на въглеводороди Анализаторът се калибрира, като се използва пропан във въздуха и пречистен синтетичен въздух. (виж т. 4.5.2 от приложение № 4—Калибриране и еталониране на газове). Построява се крива на калибриране, както е посочено в т. 4.1—4.5. 3.3. Проверка за кислородни смущения и препоръчвани гранични стойности Коефициентът на реакция (Rf) за определени видове въглеводород се определя от отношението на показанията на пламъчно-йонизационния детектор (FID) С 1 към концентрацията в газовия цилиндър, изразена в ppm С1. Концентрацията на газа за изпитване да е на такова ниво, че да дава реакция в приблизително 80 % от пълната скала на работния обхват. Да е известна концентрацията с точност ± 2 % по отношение на тегловния еталон, изразена в обем. Газовият цилиндър да е предварително приведен до условията на изпитване за 24 h при температура между 293 и 303 К (20 ° и 30 °С). Коефициентите на реакция се определят при въвеждането в експлоатация на анализатора и след това при основни ремонти. Еталонният газ, който се използва, е пропан с балансиран пречистен въздух, който се прилага за коефициент на реакция 1,0. Изпитвателният газ, използван за кислородни смущения, и препоръчаният обхват на коефициента на реакция са посочени по-долу: За пропан и азот 0,95 І Rf І 1,05. 4. Калибриране на анализатора на въглеводороди Всеки от обичайно използваните работни обхвати се калибрира по следната процедура: 4.1. Построява се крива на калибриране посредством най-малко 5 точки на калибриране, разположени възможно най-равномерно в работния обхват; номиналната концентрация на газа за калибриране при най-висока концентрация да обхваща най-малко 80 % от пълната скала. 4.2. Изчислява се кривата на калибриране по метода на най-малките квадрати. Ако получената степен на многочлена е по-голяма от 3, тогава броят на точките на калибриране да е най-малко степента на многочлена плюс 2. 4.3. Кривата на калибриране да не се различава с повече от 2 % от номиналната стойност на всеки газ за калибриране. 4.4. Като се използват коефициентите от многочлена по т. 3.2, се съставя таблица на отчетените стойности спрямо действителната концентрация на стъпки, не по-големи от 1% от пълната скала. Това се извършва за всеки обхват на калибрирания анализатор. Таблицата съдържа данните: —дата на калибрирането; —показания за нулиране и тариране на потенциометъра (където е приложимо); —номинална скала; —еталонни данни за всеки от използваните газове за калибриране; —действителната и отчетената стойност на всеки използван газ за калибриране заедно с процентните разлики; —използвано гориво и тип на пламъчно-йонизационния детектор; —налягане на въздуха на пламъчно-йонизационния детектор FID. 4.5. Може да се използва алтернативна технология (например компютър, електронно управляван превключвател на обхвати), ако се докаже пред ИА „АА“, че тази технология показва еквивалентна точност. Част 3 График и изпитване на денонощните температурни разлики на околната среда График на денонощните Алтернативен гратемпературни разлики на фик на денонощните околната среда за калибритемпературни разлиране на камерата и изпитки на околната среда ване за изпаряване от деноза калибриране на нощните температурни разкамерата в съответлики на околната среда ствие с част 2, т. 1.2 и 2.3.9 време (h) темпевреме темпекалибриизпитратура (h) ратура ране ване (°Ci) (°Ci) 13 0/24 20,0 0 35,6 14 1 20,2 1 35,3 15 2 20,5 2 34,5 16 3 21,2 3 33,2 17 4 23,1 4 31,4 18 5 25,1 5 29,7 19 6 27,2 6 28,2 20 7 29,8 7 27,2 21 8 31,8 8 26,1 22 9 33,3 9 25,1 23 10 34,4 10 24,3 24/0 11 35,0 11 23,7 1 12 34,7 12 23,3 2 13 33,8 13 22,9 3 14 32,0 14 22,6 4 15 30,0 15 22,2 5 16 28,4 16 22,5 6 17 26,9 17 24,2 7 18 25,2 18 26,8 8 19 24,0 19 29,6 9 20 23,0 20 31,9 10 21 22,0 21 33,9 11 22 20,8 22 35,1 12 23 20,2 23 35,4 24 35,6 Приложение № 9 към чл. 16, т. 5 Изпитване тип V (Изпитване за дълготрайност на устройствата срещу замърсяване) 1. Общи положения Приложението описва изпитването за дълготрайност от 80 000 km на устройствата срещу замърсяване на ПС, оборудвани с двигатели с принудително запалване или със запалване чрез сгъстяване. 2. Превозно средство за изпитване 2.1. Превозното средство да е в добро техническо състояние. Двигателят и устройствата срещу замърсяване да бъдат нови. Допуска се ПС да бъде същото, като представеното за изпитване от тип I. Изпитването от тип I да бъде проведено, след като ПС е преминало най-малко 3000 km от цикъла за дълготрайност по т. 5.1. 3. Гориво Изпитването за дълготрайност се провежда с подходящо гориво, налично в търговската мрежа. 4. Поддръжка и регулировки на превозно средство Поддръжката, регулировките, както и използването на устройствата за управление на изпитваното ПС са в съответствие с препоръките на производителя. 5. Работа на превозното средство на изпитвателен участък, път или на динамометричен стенд 5.1. Изпитвателен цикъл По време на работа на изпитвателен участък, път или барабанен изпитвателен стенд разстоянието е като описаното на фиг. 1: —графикът за изпитване на дълготрайност се състои от 11 цикъла, всеки от по 6 km; —по време на първите 9 цикъла ПС се спира и двигателят се оставя четири пъти да работи на празен ход по 15 s в средата на цикъла; —ускоряването и намаляването на скоростта се извършват по нормален начин; —извършват се 5 намалявания на скоростта до 32 km/h в средата на всеки цикъл и ПС отново се ускорява постепенно до достигане на скоростта на цикъла; —10 цикъл се провежда при движение с постоянна скорост 89 km/h; —11 цикъл започва с максимално ускоряване от 0 km/h до 113 km/h; на средата на пътя се прилага нормално задействане на спирачките, докато ПС спре; следва период на работа на празен ход за 15 s и второ максимално ускоряване. След това графикът се повтаря от началото. Максималната скорост за всеки цикъл е посочена в табл. 1. Таблица 1 Максимална скорост при всеки цикъл Цикъл Скорост на цикъла, km/h 1 64 2 48 3 64 4 64 5 56 6 48 7 56 8 72 9 56 10 89 11 113 Фиг. 1. Работен график 5.1.1. По искане на производителя като алтернатива може да се използва график за пътно изпитване. Такива графици за изпитване се одобряват от изпълнителния директор на ИА „АА“ преди изпитването и имат същата средна скорост, разпределение на скоростите, брой на спиранията за изминато разстояние и брой на ускоряванията за изминато разстояние, както работния график на изпитвателния участък или на барабанен изпитвателен стенд, както е посочено в т. 5.1 и фиг. 1. 5.1.2. Изпитването за дълготрайност или по искане на производителя — измененото изпитване за дълготрайност, се извършва преди ПС да е преминало минимума от 80 000 km. 5.2. Изпитвателно оборудване 5.2.1. Динамометричен стенд 5.2.1.1. Когато изпитването за дълготрайност се извършва на динамометричен стенд, той да позволява провеждането на цикъла, посочен в т. 5.1. Динамометричният стенд се оборудва със системи, симулиращи инерционно натоварване и нарастващо съпротивление. 5.2.1.2. Спирачката се регулира с цел възприемане на мощността, упражнявана на задвижващите колела при движение с постоянна скорост 80 km/h. Методите, които се прилагат за определяне на тази мощност и за регулиране на спирачката, са същите като посочените в част 4 от приложение № 4. 5.2.1.3. Охладителната система да позволява ПС да работи при температури, близки до тези в реални пътни условия (масло, вода, изпускателна система и др.). 5.2.1.4. Регулировките и особеностите на изпитвателния стенд да бъдат идентични, когато е необходимо, на посочените в приложение № 4 (например инерционни маси и натоварвания, които може да се симулират по механичен и електронен начин). 5.2.1.5. При необходимост ПС може да бъде преместено на различен стенд, с цел провеждане на изпитвания за измерване на емисии. 5.2.2. Работа на изпитвателен участък или на път Когато изпитването за дълготрайност се извършва на изпитвателен участък или на път, референтната маса на ПС е най-малко равна на тази за изпитване на динамометричен стенд. 6. Измерване на емисиите от замърсители Емисиите от изпускателната тръба се измерват в съответствие с изпитването от тип I, както е посочено в т. 5.3.1 от приложение № 1, част 1 в началото на изпитването (0 km) и на постоянни интервали от 10 000 km (± 400 km) или по-често, до достигане на пробег 80 000 km. Граничните стойности да са в съответствие с тези по т. 1.3.1.4 от приложение № 1. Резултатите от всички емисии в отработилите газове се определят във функция от пробега в система, закръглена до най-близкия километър, и най-добре апроксимиращата права линия, определена по метода на най-малките квадрати, и се начертават през всички тези точки от данни. При изчислението не се взимат под внимание резултатите от изпитването при 0 km. Данните се използват за изчисление на коефициента на влошаване само ако интерполираните точки на 6400 km и 80 000 km са в рамките на споменатите по-горе граници. Данните са приемливи, когато най-добре апроксимиращата права пресича приложима гранична стойност с отрицателен наклон (интерполираната точка на 6400 km е по-висока спрямо интерполираната точка на 80 000 km), но действителната точка при 80 000 km е под границата. Множественият коефициент на влошаване на емисията отработили газове (D.Е.F.) се изчислява за всеки замърсител, както следва: М i2 D.Е.F. = ––– , М i1 където: Mi1 е масата на емисия от i-тия замърсител, g/ km, интерполирана към 6400 km; Mi2 —масата на емисия от i-тия замърсител, g/ km, интерполирана към 80 000 km. Тези интерполирани стойности се получават с точност 4 знака след десетичната запетая, преди да се делят една на друга, за да се определи коефициентът на влошаване. Резултатът се закръглява с точност три знака след десетичната запетая. Ако коефициентът на влошаване е по-малък от единица, се приема за равен на единица. Приложение № 10 към чл. 16, т. 6 Изпитване тип VI (Определяне на средната стойност на емисиите на въглероден оксид и въглеводороди от изпускателната тръба след стартиране на студен двигател при ниски температури на околната среда) 1. Общи положения Приложението се отнася само до ПС с двигател с принудително запалване, както е посочено в т. 1.3.5 от приложение № 1. То описва необходимото оборудване и процедурата за изпитване от тип VI съгласно т. 1.3.5 от приложение № 1, за проверка на емисията въглероден оксид и въглеводороди при ниски температури на околната среда. Включени са посочените тематични елементи: —изисквания към оборудването; —условия на изпитването; —процедури на изпитването и изисквания към данните. 2. Оборудване 2.1. Общи положения 2.1.1. Тази точка разглежда оборудването, необходимо за изпитване на емисиите в отработилите газове на ПС с двигател с принудително запалване при ниска температура на околната среда в съответствие с т. 1.3.5 от приложение № 1. Оборудването и изискванията са еквивалентни на тези за изпитване от тип I, определени в приложение № 4, ако не са предписани специфични изисквания за изпитване от тип VI. Точки 2.2—2.6 описват отклоненията, приложими за изпитване от тип VI при ниска температура на околната среда. 2.2. Динамометричен стенд 2.2.1. Прилагат се изискванията на т. 4.1 на приложение № 4. Динамометричният стенд се регулира така, че да симулира движението на ПС на пътя при температура 266 К (-7 °С). Такова регулиране може да се основава на определяне на натоварването и теглителната сила при температура 266 К (-7 °С). Може също да се регулира пътното съпротивление, определено в част 4 на приложение № 4, за намаление с 10 % от времето на движение по инерция. Изпълнителният директор на ИА „АА“ може да одобри използването на други методи за определяне на пътното съпротивление. 2.2.2. За калибриране на динамометричния стенд се прилагат разпоредбите по част 3 от приложение № 4. 2.3. Система за вземане на проби 2.3.1. Прилагат се разпоредбите по т. 4.2 от приложение № 4 и част 6 от приложение № 4. За целите на това приложение т. 2.3.2 от част 6 на приложение 4 се изменя така: „Конфигурацията на тръбопроводите, дебитът на системата за вземане на проби с постоянен обем (CVS), температурата и относителната влажност на въздуха за разреждане (които може и да са различни от тези на източника (на въздух) за работа на двигателя на ПС) се контролират по начин, че действително да се избегне кондензацията на вода в системата (поток с дебит 0,142 до 0,165 m3/s е достатъчен за повечето ПС).“ 2.4. Оборудване за анализ 2.4.1. Прилагат се разпоредбите на т. 4.3 от приложение № 4, но само за изпитване за въглероден оксид, за въглероден диоксид и за въглеводороди. 2.4.2. За калибриране на оборудването за анализ се прилагат разпоредбите от част 7 на приложение № 4. 2.5. Газове 2.5.1. * Прилагат се разпоредбите на т. 4.5 от приложение № 4, където са приложими. 2.6. Допълнително оборудване 2.6.1. * За оборудването, използвано за измерване на обем, температура, налягане и влажност, се прилагат разпоредбите по т. 4.4 и 4.6 от приложение № 4. 3. Последователност на изпитването и използвано гориво 3.1. Общи изисквания 3.1.1. Фигура 1 показва етапите на изпитване от тип VI, през които преминава изпитваното ПС. Стойностите на температурата на околната среда, при които се изпитва ПС, са средно 266 К (-7 °С) ± 3 К и не по-ниски от 260 К (-13 °С), както и не по-високи от 272 К (-1 °С). Не се допуска температурата да пада под 263 К (-10 °С) или да надвишава 269 К (- 4 ° С) за период, по-голям от 3 последователни минути. 3.1.2. Температурата в клетката, наблюдавана по време на изпитването, се измерва на изхода на охлаждащия вентилатор (т. 5.2.1). Отчетената температура на околната среда да е средноаритметичната стойност от температурите в клетката, измерени през постоянни интервали, не по-големи от 1 min. 3.2. Процедура на изпитване Градският цикъл (част 1) в съответствие с фиг. 1.1 по т. 2 от част 2 на приложение № 4 се състои от 4 градски цикъла, които заедно правят 1 завършен цикъл. 3.2.1. *Стартирането на двигателя, началото на вземането на проби и изпълнението на първия цикъл се извършва в съответствие с табл. 1 и фиг. 1.2 от част 2, приложение № 4. * Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз. 3.3. Подготовка за изпитване 3.3.1. * За изпитваното ПС се прилагат изискванията на т. 3.1 от част 1 на приложение № 4. За регулиране на еквивалентната инерционна маса на динамометричния стенд се прилагат разпоредбите на т. 5.1 от част 1 на приложение № 4. Фиг. 1. Процедура за изпитване при ниска температура на околната среда 3.4. Гориво, използвано при изпитването 3.4.1. * Горивото, използвано при изпитването, да отговаря на изискванията по част В от приложение № 13. 4. Привеждане на ПС до условията на изпитване 4.1. Общи положения 4.1.1. * За да се осигурят възпроизводими изпитвания за емисиите, подложените на изпитване ПС се привеждат до условията на изпитване по еднакъв начин. Привеждането до условията на изпитване включва подготвителен пробег върху динамометричен стенд, последвано от период на престояване с изключен двигател преди изпитването за емисии по т. 4.3. 4.2. Привеждане до условията на изпитването 4.2.1. Резервоарът(-ите) за гориво се зарежда с определеното изпитвателно гориво. Ако наличното гориво в резервоара не отговаря на изискванията по т. 3.4.1, наличното гориво се източва преди зареждането. Изпитвателното гориво е с температура, по-ниска или равна на 289 К (+16 °С). При провеждане на горните действия системата за улавяне на емисиите от изпаряване трябва да бъде правилно прочистена или заредена. 4.2.2. Превозното средство се придвижва към клетката за изпитване и се поставя върху динамометричния стенд. * Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз. 4.2.3. Привеждането до условията на изпитването се състои от работен цикъл съгласно приложение № 4, част 2, фиг. 1.1, т. 2 и 3 (част 1 и част 2). По искане на производителя ПС с двигател с принудително запалване могат да се приведат до условията на изпитването чрез 1 цикъл от част 1 и 2 цикъла от част 2. 4.2.4. По време на привеждането до условията на изпитването температурата в клетката за изпитване остава относително постоянна и не по-висока от 303 К (30 °С). 4.2.5. Налягането на въздуха в гумите на задвижващите колела се регулира съгласно т. 5.3.2 от част 1 на приложение № 4. 4.2.6. В рамките на 10 min от завършването на привеждането до условията на изпитване двигателят трябва да бъде изключен. 4.2.7. В изключителни случаи се допуска допълнително привеждане до условията на изпитването по искане на производителя и одобрение от изпълнителния директор на ИА „АА“. Изпълнителният директор на ИА „АА“ може да поиска провеждането на допълнителното привеждане до условията на изпитването. То се състои от 1 или повече цикъла — т. 2 (част 1) от част 2 на приложение № 4. Извършването на допълнителното привеждане до условията на изпитването се записва в протокола. 4.3. Методи за охлаждане след изключване на двигателя 4.3.1. За стабилизиране на ПС преди изпитването за емисиите се използва един от следващите два метода, избран от производителя: 4.3.2. Стандартен метод Превозното средство се оставя за не по-малко от 12 h и не повече от 36 h преди изпитването за емисии от изпускателната тръба при ниски температури на околната среда. Средната температура на околната среда през този период се поддържа, както следва: 266 К (-7 ° С) ± 3 К за всеки час от периода и не по-ниска от 260 К (-13 ° С) както и не по-висока от 272 К (-1 ° С) . Температурата не може да пада под 263 К (-10° С) и да се покачва над 269 К (-4 ° С) за период, по-голям от 3 последователни минути. 4.3.3. Ускорен метод Превозното средство се оставя за не повече от 36 h преди изпитването за емисии от изпускателната тръба при ниски температури на околната среда. 4.3.3.1. През този период ПС не се съхранява при температура на околната среда, надвишаваща 303 К (30 °С). 4.3.3.2. Охлаждането на ПС може да се осъществи чрез принудително охлаждане до температурата на изпитването. Ако охлаждането се ускорява чрез използването на вентилатори, те се поставят във вертикално положение така, че да се постигне максимално охлаждане на трансмисията и на двигателя, без да е насочено към картера. Не се допуска поставяне на вентилатори под ПС. 4.3.3.3. Температурата на околната среда се контролира, след като ПС е било охладено до 266 К (-7 °С) ± 2 К, определена от представителна температура за цялото количество масло. Тази температура е температурата на маслото, измерена приблизително в средата на масления картер, а не на повърхността му или на дъното му. Ако се следят две или повече различно разположени точки за маслото, те трябва да отговарят на изискванията за температура. 4.3.3.4. Превозното средство се оставя поне за 1 h, след като е било охладено до температура 266 К (-7 °С) ± 2 К, преди да бъде подложено на изпитването за емисиите от изпускателната тръба при ниска температура на околната среда. Температурата на околната среда през този период е със средна стойност 266 К (-7 °С) ± 3 К и не по-ниска от 266 К (-7 ° С), както и не по-висока от 272 К (-1 °С) . Температурата не може да пада под 263 К (-10 °С) или да надвишава 269 К (-4 °С) за период, по-голям от 3 последователни минути. 4.3.4. Ако ПС е стабилизирано при температура 266 К (-7 °С) в отделна зона и се придвижи през топла зона към клетката за изпитването, ПС се стабилизира отново в клетката за период поне 6 пъти по-голям от периода, за който ПС е подложено на по-високи температури. Температурата на околната среда през този период е със средна стойност 266 К (-7°С) ± 3 К. Тя трябва да е не по-ниска от 260 К (-13 °С) и не по-висока от 272 К (-1 °С). Температурата не може да пада под 263 К (-10 °С) или да надвишава 269 К (-4 °С) за период, по-голям от 3 последователни минути. 5. Процедури на динамометричен стенд 5.1. Общи положения 5.1.1.* Вземането на проби от емисиите се извършва по време на процедурата за изпитване, състояща се от цикъл по т. 2 от част 2 на приложение № 4 (част 1). Пълното изпитване при ниска температура на околната среда се състои от стартиране на двигателя, вземане на проби непосредствено след това, извършване на цикъл — част 1, и изключване на двигателя. Общата продължителност на изпитването е 780 s. Емисиите от изпускателната тръба се разреждат с въздух от околната среда и се събира непрекъсната пропорционална проба за анализ. Отработилите газове, събрани в торбата, се анализират за въглеводороди, въглероден оксид и въглероден диоксид. Паралелна проба от въздуха за разреждане се анализира по подобен начин за въглероден оксид, въглеводороди и въглероден диоксид. 5.2. Работа на динамометричния стенд 5.2.1. Охлаждащ вентилатор 5.2.1.1. Охлаждащият вентилатор се разполага така, че да насочва охлаждащия въздух по подходящ начин към радиатора (при двигатели с водно охлаждане) или към всмукателните отвори за въздуха (при двигатели с въздушно охлаждане) и към ПС. 5.2.1.2. За ПС с предно разположен двигател вентилаторът се разполага отпред на ПС на около 300 mm от него. За ПС със задно разположен двигател или ако разположението, посочено по-горе, е различно, охлаждащият вентилатор се разполага така, че да подава достатъчно въздух за охлаждане. * Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз. 5.2.1.3. Скоростта на вентилатора е такава, че в изпитвателния обхват от 10 km/h до поне 50 km/h линейната скорост на въздуха на изхода на вентилатора е в рамките на ± 5 km/h от скоростта на съответния барабан. Избраният вентилатор е със следните характеристики: —площ — най-малко 0,2 m 2; —височина на долния край над площадката — приблизително 20 cm. Допуска се скоростта на нагнетяващия вентилатор да бъде най-малко 6 m/s (21,6 km/h). По молба на производителя за специални ПС (например микробус, ПС с висока проходимост) височината на охлаждащия вентилатор може да се изменя. 5.2.1.4. Използва се измерената от барабана (-ите) скорост на ПС (т. 4.1.4.4 от част 1 на приложение № 4). 5.2.3. Ако е необходимо, се провежда предварително изпитване за определяне оптималното задвижване на педала на газта и управлението на спирачките, за да се постигне цикъл, приближаващ се до теоретичния цикъл в предписаните граници, или се разрешава регулиране на системата за вземане на проби. Това се провежда преди началото на изпитването съгласно фиг. 1. 5.2.4. Влажността във въздуха се поддържа достатъчно ниска с цел предотвратяване на кондензация върху барабана (-ите) на динамометричния стенд. 5.2.5. Динамометричният стенд се подгрява в съответствие с препоръките на производителя на динамометричния стенд и се използват процедури или методи за регулиране, осигуряващи стабилност на мощността за преодоляване на остатъчното триене. 5.2.6. Времето между загряването на динамометричния стенд и началото на изпитването за емисии е не повече от 10 min, ако лагерите на динамометричния стенд не се загряват поотделно. Ако лагерите на динамометричния стенд се загряват поотделно, изпитването за емисиите започва не по-късно от 20 min след загряването на динамометричния стенд. 5.2.7. Ако мощността на динамометричния стенд се регулира ръчно, това трябва да стане в рамките на 1 h преди фазата на изпитване за емисии от изпускателната тръба. Изпитваното ПС не може да се използва за регулиране. Динамометричният стенд, използващ автоматично регулиране на предварително избрани регулировки на мощността, може да се регулира по всяко време преди започване на изпитването за емисии. 5.2.8. Преди започване на пробега за изпитване за емисии, температурата в клетката за изпитване е 266 К (-7 °С) ± 2 К, измерена във въздушния поток на охлаждащия вентилатор на максимално разстояние 1 m—1,5 m от ПС. 5.2.9. По време на работа на ПС подгряващите и размразителните устройства се изключват. 5.2.10. Измереното общо разстояние на пробега или измерените обороти на барабана се записват. 5.2.11. Превозните средства с четири задвижващи колела се изпитат при работа на ПС с две задвижващи колела. За да се регулира динамометричният стенд, се определя общата теглителна сила на ПС. Това се осъществява в зависимост от основния начин на задвижване според конструктивните му особености. 5.3. Провеждане на изпитването 5.3.1. Разпоредбите по т. 6.2—6.6 с изключение на т. 6.2.2 от част 1 на приложение № 4 се прилагат по отношение на стартирането на двигателя, провеждането на изпитването и вземането на проби от емисиите. Вземането на проби започва преди или при стартирането на двигателя и завършва с приключването на последния период на работа на празен ход в последния единичен цикъл по т. 2 от част 2 на приложение № 4 (част 1, градски цикъл) след 780 s. Първият изпитвателен цикъл започва с период от 11 s на празен ход веднага след като е стартиран двигателят. 5.3.2. За анализа на взетите проби от емисиите се прилагат разпоредбите по т. 7.2 от приложение № 4. При провеждане на анализа на пробата от отработили газове техническата служба предприема мерки за предотвратяване на кондензацията на водни пари в торбите за вземане на проби от отработили газове. 5.3.3. За изчисленията на масата на емисиите се прилагат разпоредбите на т. 8 от приложение № 4. 6. Други изисквания 6.1. Нерационална стратегия за управление на емисиите 6.1.1. Всяка нерационална стратегия за управление на емисиите, водеща в резултат до намаление на ефективността на системата за управление на емисиите в нормални условия на работа при ниски работни температури, които не са обхванати от стандартните изпитвания за емисии, се счита за неприемлива. Приложение № 11 към чл. 27, ал. 3 Изисквания за целите на одобряване на тип ПС, използващи за гориво LPG ИЛИ NG 1. Общи положения Определят се специалните изисквания, които се прилагат при одобряване на типа на ПС, работещи с LPG или NG, или работещи както с безоловен бензин, така и с LPG или NG, по отношение на изпитванията за работа с LPG или с NG. При използване на LPG или NG, тъй като на пазара се предлага голямо разнообразие от разновидности на горивата, горивната система да може да се адаптира към тях при смесообразуването. За да се докаже тази способност, ПС се подлага на изпитване от тип I с две различни еталонни горива с екстремни стойности на параметрите и да се докаже способността на горивната система да се саморегулира към тях. След като бъде доказана способността за саморегулиране на горивната система, монтирана на ПС, това ПС се приема за базово ПС за фамилията. Превозните средства, които отговарят на изискванията за принадлежност към тази фамилия, като нейни представители, ако са оборудвани с една и съща горивна система, се изпитват само с едно от горивата. 2. Определения За целите на това приложение: 2.1. „Базово превозно средство“ е определено в § 1, т. 32. 2.2. „Представител на фамилия превозни средства“ е ПС, притежаващо същите основни характеристики като на базовото ПС: 2.2.1. а) произведено е от един и същ производител; б) към него се прилагат същите гранични стойности на емисиите; в) в случай на газова уредба с централно дозиране за целия двигател: ПС е с номинална мощност в границите между 0,7 и 1,15 пъти спрямо мощността на двигателя на базовото превозно средство; в случай на газова уредба с индивидуално дозиране за всеки цилиндър: ПС е с номинална мощност на един цилиндър в границите между 0,7 и 1,15 пъти спрямо мощността на един цилиндър на двигателя на базовото ПС; г) ако ПС е оборудвано с каталитичен конвертор, той да е от същия тип, т.е. трипътен, с окисляване с NOx; д) ако ПС е с газова уредба (включително регулатор на налягането) от същия производител и от същия тип: чрез всмукване, впръскване на горивото във вид на пари (едноточково, многоточково), впръскване в течно състояние (едноточково, многоточково); е) тази газова уредба се управлява от електронно регулиращо устройство от същия тип и със същите технически характеристики, използва еднакви принципи на софтуера и еднаква стратегия за управление. 2.2.2. Относно изискването по буква „в“: когато едно изпитване покаже, че две ПС, работещи с газ, могат да бъдат представители на една и съща фамилия, с изключение на изискването за тяхната номинална изходна мощност, съответно Р1 и Р2 (Р1 < Р2), и когато двете са изпитвани като базови превозни средства, принадлежността към фамилията се счита за валидна за всяко ПС, чиято номинална мощност е в границите между 0,7Р1 и 1,15Р2. 3. Изисквания за целите на одобряването на типа Издаването на одобряване на типа става при следните изисквания: 3.1. Емисии в отработилите газове на базово превозно средство Необходимо е да се докаже, че базовото ПС може да се адаптира към всякакъв състав на гориво от търговската мрежа. За LPG—разновидностите се определят от отношението С3/С4. За NG— обикновено се срещат два типа гориво, единият — висококалорично (Н-газ) и другият — нискокалорично (L-газ), но със значителен брой разновидности и за двата типа по отношение на индекса на Вобе. Тази специфика се взима под внимание при определянето на еталонните горива. 3.1.1. Базовото(-ите) превозно(-и) средство(-а) се подлага(-т) на изпитване от тип I с двете еталонни горива с екстремни стойности на параметрите, посочени в приложение № 13а. 3.1.1.1. Ако преминаването от едно към друго гориво се извършва на практика с превключвател, този превключвател не се използва по време на процедурата за одобряване на типа. В такъв случай по искане на производителя, съгласувано с техническата служба, цикълът на привеждане до условията на изпитването съгласно т. 5.3.1 на приложение № 4 може да бъде удължен. 3.1.2. Счита се, че превозното(-ите) средство(-а) отговаря на изискванията, ако и за двете еталонни горива граничните стойности за емисиите не са превишени. 3.1.3. Отношението на резултатите от измерването на емисиите се представя с коефициента „r“ и се определя за всеки замърсител по следния начин: {резултат от емисия с първо еталонно гориво} r = ––––––––––––––––––––––––– . {резултат от емисия с друго еталонно гориво} 3.2. Емисии в отработилите газове на представител на фамилията За представител на фамилията изпитването от тип I се извършва с едно еталонно гориво. Това еталонно гориво може да е всяко от горните две. Счита се, че ПС отговаря на изискванията, ако са изпълнени следните изисквания: 3.2.1. Превозното средство отговаря на определението за представител на фамилия, дадено в т. 2.2. 3.2.2. Резултатите от изпитването за всеки замърсител се умножават по съответния коефициент „r“ (виж т. 3.1.3), ако „r“ е по-голям от 1,0. Когато коефициентът „r“ е по-малък от 1,0, се приема, че неговата стойност е равна на 1. Резултатът от тези умножения представлява крайния резултат за емисията. По искане на производителя, изпитването тип I може да се извърши с второто еталонно гориво или с двете еталонни горива, така че да не се налага никаква корекция. 3.2.3. Превозното средство да съответства на изискванията по отношение на граничните стойности на емисиите за всеки замърсител, които се прилагат към разглеждания клас превозно средство. Това изискване се отнася както за резултатите от измерването на емисиите, така и за резултатите, получени с изчисления. 4. Общи условия 4.1. Изпитванията за проверка на съответствието на продукцията може да се извършват с гориво от търговската мрежа, за което отношението С3/ С4 се намира в границите на отношенията на еталонните горива — за LPG, или чийто индекс на Вобе се намира между стойностите на индексите на еталонните горива с екстремни стойности на параметрите — за NG. В този случай се представя резултат от анализа на горивото. Приложение № 12 към чл. 29, ал. 2 Сертификат за одобряване типа на заменяем каталитичен конвертор Част 1 Изисквания към заменяем каталитичен конвертор 1. Област на приложение Приложението се прилага при одобряване на типа на каталитични конвертори като отделни технически възли по смисъла на § 1, т. 13 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, предназначени за монтиране като резервни части на ПС от категории М1 и N1. 2. Определения За целите на това приложение: 2.1. „Първоначално поставен каталитичен конвертор“ е съгласно § 1, т. 27. 2.2. „Заменяем каталитичен конвертор“ е съгласно § 1, т. 28. 2.3. „Оригинален заменяем каталитичен конвертор“ е съгласно § 1, т. 29. 2.4. „Тип каталитичен конвертор“ е група конвертори, които не се различават по следните основни характеристики: 2.4.1. брой напластени субстрати, структура и материал; 2.4.2. тип каталитична дейност (окисляване и др.); 2.4.3. обем, съотношение между челната/предната зона и дължината на субстрата; 2.4.4. материали, използвани за катализа; 2.4.5. съотношение на материалите, използвани за катализа; 2.4.6. плътност на клетката; 2.4.7. размери и форма; 2.4.8. термична защита. 2.5. „Тип ПС“ е съгласно § 1, т. 2. 2.6. „Одобряване на заменяем кааталитичен конвертор“ е съгласно § 1, т. 30. 2.7. „Повреден заменяем конвертор“ е определен в § 1, т. 31. За целите на демонстрационния тест на ПС с двигатели с принудително запалване, когато стойността на измерените съгласно т. 6.2.1 въглеводороди (НС) е по-висока от стойността, измерена по време на типовото одобрение на ПС, разликата да се добави към граничната стойност, посочена в т. 3.3.2 от приложение № 3, към които се прилагат допустимите превишения съгласно т. 1 от част 2 на приложение № 3. 6* . Изисквания 6.1. Общи изисквания 6.1.1. Заменяемият каталитичен конвертор се проектира, изработва и монтира така, че ПС да отговаря на изискванията на наредбата, на които е отговаряло първоначално, и така, че емисиите на замърсителите да са ефективно ограничени в продължение на целия период на експлоатация на ПС при нормални условия на експлоатация. 6.1.2. Заменяемият каталитичен конвертор се монтира точно на мястото на първоначално поставения конвертор, като положението на изпускателната линия на кислородната (ламбда) сонда (и) и други сензори, ако се използват, да не се променя. 6.1.3. Ако първоначално поставеният конвертор е с термична защита, то и заменяемият конвертор да е с равностойна защита. 6.1.4. Заменяемият конвертор се проектира, изработва и монтира така, че да бъде устойчив на корозията и окислителните процеси, на които е изложен, като се имат предвид условията на експлоатация на ПС. 6.2. Изисквания относно емисиите Превозно средство, оборудвано със заменяем конвертор от тип, за който се иска одобряване, се подлага на изпитване тип I при условията, посочени в приложение № 4, с цел сравнение на характеристиките на конвертора с тези на първоначално поставения конвертор, съгласно процедурата, описана по-долу. * Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз. 6.2.1. Определяне базата за сравнение Превозното средство се оборудва с нов първоначално поставен каталитичен конвертор, който трябва да функционира в продължение на 12 извънградски цикъла (изпитване тип I по т. 3 (част 2) от част 2 на приложение № 4). След привеждане в работен температурен режим ПС се оставя в помещение, чиято температура е относително постоянна, между 293 и 303 К (20 и 30° С). Изравняването на температурата на ПС с тази на околната среда се извършва в продължение на най-малко шест часа, докато температурата на маслото на двигателя и на охлаждащата течност се изравнят с допустимо отклонение не по-голямо от ± 2 К от температурата на помещението. След това се провеждат три изпитвания от тип I. 6.2.2. Изпитване за емисии от отработили газове със заменяем каталитичен конвертор Първоначално поставеният конвертор на ПС се отстранява и се поставя заменяем конвертор, който да функционира в продължение на 12 извънградски цикъла (изпитване тип I по т. 3 (част 2) от част 2 на приложение № 4). След привеждане до условията на изпитването ПС се оставя в помещение, чиято температура е относително постоянна, между 293 и 303 К (20 и 30° С). Изравняването на температурата на ПС с околната температура се извършва в продължение на най-малко шест часа, докато температурата на маслото на двигателя и на охлаждащата течност се изравнят с допустимо отклонение ± 2 К от температурата на помещението. След това се провеждат три изпитвания от тип I. 6.2.3. Оценка на замърсителите в емисиите от ПС, оборудвано със заменяем каталитичен конвертор Превозно средство, оборудвано с първоначално поставен конвертор, да съответства на допустимите гранични стойности, посочени в процедурата за одобряване типа на ПС, включително, ако е приложимо, на коефициентите на влошаване, които се прилагат по време на тази процедура. Изискванията относно емисиите на ПС, оборудвани със заменяем конвертор, се считат за изпълнени, когато резултатите за всеки замърсител (СО, НС, NOx и частици) отговарят на следните условия: М І 0,85 S + 0,4 G М І G, където: М е средната стойност на емисиите от един замърсител или сумата от два замърсителя(1) , получена като резултат от три изпитвания тип I със заменяем конвертор; S —средната стойност на емисиите от един замърсител или сумата от два замърсителя(1), получена като резултат от три изпитвания тип I с първоначално поставения конвертор; G—граничната стойност на емисиите от един замърсител или сумата от два замърсителя(1), съответстваща на тази за одобрения тип ПС, разделена, ако е приложимо, на коефициентите на влошаване, определени съгласно т. 6.4. (1) В зависимост от граничните стойности, определени в т. 1.3.1.4 от приложение № 1, и в зависимост от годината на одобряване на типа в съответствие с Директива 70/220/ЕИО. Когато е подадено заявление за одобряване за различни типове ПС от един и същ производител, и при условие, че тези различни типове ПС са оборудвани с еднакъв тип първоначално поставен конвертор, изпитване от тип I се извършва на ограничен брой ПС, но не по-малко от две, избрани със съгласието на ИА „АА“. 6.3. Изисквания относно шума и противоналягането при изпускането на отработили газове Заменяемият конвертор да отговаря на техническите изисквания в Наредба № 61 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба (ДВ, бр. 87 от 2003 г.). 6.4. Изисквания относно дълготрайността Заменяемият конвертор да отговаря на техническите изисквания по т. 1.3.6 на приложение № 1, т.е. на изпитване тип V или на коефициентите на влошаване от следната таблица, които се прилагат към резултатите от изпитванията тип I. Категория Коефициенти на влошаване двигател СО НС (1 ) NOx (1 ) НС + NO х частици С принудително запалване 1,2 1,2 1,2 1,2 (2 ) Със запалване чрез сгъстяване 1,1 1,0 1,0 1,2 (1) Приложимо единствено за ПС, типово одобрени съгласно Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 98/69/ЕО, или последваща директива за изменение. (2) Приложимо единствено за ПС с двигател с принудително запалване, типово одобрени в съответствие с Директива 70/220/ЕИО, изменена с Директива 96/69/ЕО, или друга предшестваща директива. 6.5. Изисквания към съвместимостта със СБД (приложимо единствено за заменяемите конвертори, предназначени за монтиране на ПС, оборудвани със СБД) Съвместимостта със СБД се доказва само когато първоначално поставеният конвертор е бил контролиран от тази система в оригиналната конфигурация. 6.5.1. Съвместимостта на заменяем каталитичен конвертор със СБД се доказва чрез процедурите, посочени в приложение № 3, част 2. 6.5.2. Разпоредбите от приложение № 3, част 2, приложими за други компоненти, различни от каталитичен конвертор, не се прилагат. 6.5.3. Допуска се производителите на резервни части да използват същата подготвителна и изпитвателна процедура, която е използвана за оригиналното типово одобрение. В този случай изпълнителният директор на ИА „АА“ предоставя на недискриминационна основа по искане на всеки заинтересован производител на компоненти раздел 4 от сертификата за типово одобрение (приложение № 5). Посочват се типът и броят на подготвителните цикли, използвани за първоначалното одобряване типа на ПС, както и описание на демонстрационния цикъл на СБД, използван за първоначалното одобрение на типа ПС по отношение на контролирания компонент от СБД. 6.5.4. За да се провери дали всички останали компоненти, контролирани от СБД, са правилно инсталирани и работят нормално, СБД да не показва неизправности и да не регистрира код за грешка преди инсталирането на заменяемия каталитичен конвертор. За тази цел може да се направи оценка на състоянието на СБД след изпитванията по т. 6.2.1. 6.5.5. Индикаторът за неизправности (виж т. 2.5 от приложение № 3) не се изключва по време на работата на ПС по т. 6.2.2. 7. Документация 7.1. Всеки заменяем каталитичен конвертор се придружава от следната информация: 7.1.1. наименование или марка на производителя на конвертора; 7.1.2. превозните средства (и годината на тяхното производство), за които заменяемият каталитичен конвертор е типово одобрен, както и, където е приложимо, информация, че заменяемият конвертор може да бъде монтиран върху ПС, оборудвано със СБД; 7.1.3. инструкции за монтаж, ако е необходимо. 7.2. Информацията по т. 7.1 се предоставя под формата на брошура, придружаваща заменяемия конвертор, или върху опаковката, с която се продава заменяемият конвертор, или с всяко друго подходящо средство. Информацията по т. 7.1 се посочва в каталога на продуктите, разпространяван в търговските обекти от производителя на заменяемия конвертор. 8. Изменения на типа При изменения на одобрен тип заменяем каталитичен конвертор се прилага глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. 9. Съответствие на продукцията За осигуряване на съответствието на продукцията с одобрен тип се прилагат мерките по глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. 9.2. Специални разпоредби 9.2.1. Проверките по чл. 29 от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета се прилагат и по отношение на характеристиките на типа каталитичен конвертор по т. 2.4. 9.2.2. В съответствие с чл. 35 от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета изпълнителният директор на ИА „АА“ може да извърши проверка или изпитване по т. 6.2. В този случай се допуска притежателят на типовото одобрение да поиска като база за сравнение да се вземе не първоначално поставеният конвертор, а заменяем конвертор, използван при изпитванията за типово одобрение (или друг образец, чието съответствие с типово одобрения тип е удостоверено). Измерените стойности на емисиите с подложения на проверка образец не могат да надвишават с повече от 15 % средните стойности, измерени с приетия за еталон образец. Част 2 Списък с данни № ..... относно одобряване на типа заменяем каталитичен конвертор 0.* Обща информация 0.1. Марка (търговско наименование на производителя): ... 0.2. Тип: ... 0.5. Име и адрес на производителя: ... 0.7. В случай на компонент или отделен технически възел — местоположение и начин на полагане на маркировка за типово одобрение: ... 0.8. Адрес(-и) на монтажния завод или заводи: ... 1. Описание на устройството 1.1. Марка и тип на заменяемия каталитичен конвертор: ... 1.2. Чертеж на заменяем каталитичен конвертор, показващ в частност всички характеристики на оригиналния заменяем каталитичен конвертор: ... 1.3. Описание на типа или типовете ПС, за които е предназначен заменяемият конвертор 1.3.1. Номер(-а) и/или символ(-и), характеризиращи типа или типовете двигател и ПС: 1.3.2. Предвидено ли е заменяемият каталитичен конвертор да е съвместим с изискванията на СБД (да/не) ( 1): 1.4. Описание и чертежи, показващи разположението на заменяемия каталитичен конвертор спрямо изпускателния колектор(-и) на двигателя: ... Част 3 Образец максимален формат: А4 (210 × 297 mm) СЕРТИФИКАТ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА Печат на ИА „АА“ Информация, отнасяща се до: —одобряване на типа(1) —изменение на одобряването на типа(1) —отнемане на одобряването на типа(1) —отказ за одобряване на типа(1), за типа на ПС /компонент/ отделен технически възел (1) в съответствие с Наредба № 73 от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите. Номер на одобряването на типа: ................ Основание за разширението: ...................... Раздел I 0.1.* Марка (търговско наименование на производителя): ... 0.2. Тип: ... 0.3. Начин за идентифициране на типа, ако е означен върху ПС/компонента/обособения технически възел ( 2): ... * Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз. (1) Ненужното се зачерква. (2) Ако начинът на идентифициране на типа съдържа знаци, които не са от значение за описанието на превозното средство, на компонента или на обособения технически възел, посочени в настоящото удостоверение, тези знаци се представят в документа със символа „?“ (например, АВС??123??). 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: ... 0.4. Категория на превозното средство (3) : ... 0.5. Име и адрес на производителя: ... 0.7. В случай на компоненти или на обособени технически възли — местоположение и начин на полагане на маркировка за типово одобрение: ... 0.8. Адрес(-и) на монтажния завод (-и): .. Раздел II 1. Допълнителни сведения (където е приложимо): виж раздел III 2. Техническа служба, която извършва изпитванията: ... 3. Дата на съставяне на протокола от изпитванията: ... 4. Номер на протокола от изпитването: ... 5. Забележки (ако има ): виж раздел III 6. Място: ... 7. Дата: ... 8. Подпис: ... 9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобряващия орган, който може да се получи при поискване. Раздел III Допълнение към сертификат за одобряване на типа № ....... заменяем каталитичен конвертор като отделен технически възел в съответствие с Наредба № 73 от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите. 1. Допълнителна информация: . 1.1. Марка и тип на заменяемия каталитичен конвертор: ... 1.2. Тип(-ове) ПС, за които съответният тип заменяем каталитичен конвертор е подходящ като резервна част: ... 1.3. Тип (-ове) ПС, върху който е изпитан заменяемият каталитичен конвертор: ... 1.3.1. Показана ли е съвместимост на заменяемия каталитичен конвертор с изискванията на СБД (да/не) ( 1): 5. Забележки: ... Част 4 Маркировка за одобряване на типа b g 34 03 Маркировка за одобряване на типа на заменяем каталитичен конвертор показва, че е типово одобрен в Република България (bg34) в съответствие с наредбата. Първите две цифри на номера на типовото одобрение (03) се отнасят за поредния номер, даден на последните изменения и допълнения на Директива 70/220/ЕИО. Следващите четири цифри (1234) са цифрите, дадени на типа заменяем каталитичен конвертор от ИА „АА“, за да се образува номерът на базовото типово одобрение. (3) Класифицирано, съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на Приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Приложение № 13 към чл. 44, ал. 6 Спецификации на еталонни горива Част А Спецификации на еталонни горива за изпитване на ПС по отношение на граничните стойности на емисиите, посочени в ред А на таблицата по т. 1.3.1.4 от приложение № 1—изпитване тип I 1. Технически характеристики на еталонно гориво, използвано за изпитване на ПС с двигатели с принудително запалване Тип: Безоловен бензин Параметър Единица Гранични стойности (1) Метод на изпитване минимум максимум 1 2 3 4 5 Октаново число по изследователски метод, RON 95,0 БДС EN 25164:2004 Октаново число по моторен метод, MON 85,0 БДС EN 25163:2004 Плътност при 15 °С kg/m 3 748 762 БДС EN ISO 3675:2004 Налягане на наситените пари (по Рейд) kPa 56,0 60,0 БДС EN 13016-1:2004 Дестилационни характеристики: —начална точка на кипене °С 24,0 40,0 БДС EN ISO 3405:2005 —изпарение при 100 °С % v/v 49,0 57,0 БДС EN ISO 3405:2005 —изпарение при 150 °С % v/v 81,0 87,0 БДС EN ISO 3405:2005 —крайна точка на кипене °С 190 215 БДС EN ISO 3405:2005 Остатък след дестилация %v/v 2 БДС EN ISO 3405:2005 Съдържание на въглеводороди — олефини % v/v 10 ASTM D 1319 —ароматни % v/v 28,0 40,0 ASTM D 1319 —бензен % v/v 1,0 БДС EN 12177:2003 —наситени % v/v баланс ASTM D 1319 1 2 3 4 5 Отношение въглерод/водород отчет отчет Стабилност на окисляване (2) min 480 БДС EN ISO 7536:2001 Съдържание на кислород % m/m 2,3 БДС EN 1601:2004 Фактически смоли mg/ml 0,04 БДС EN ISO 6246:2006 Съдържание на сяра(3) mg/kg 100 БДС EN ISO 14596 +АС:2004 Медна корозия 1 БДС EN ISO 2160:2004 Съдържание на олово g/l 5 БДС EN 237:2004 Съдържание на фосфор g/l 1,3 ASTM D 3231 (1) Цитираните стойности в спецификацията са „действителни стойности“. При установяване на техните гранични стойности са приложени термините в БДС EN ISO 4259:2004 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на точността на данните по отношение на методите на изпитване“, като при определяне на минималната стойност е приложена минималната поправка от 2R (различна и по-висока от 0); при определяне на максималната и минималната стойност минималната поправка е 4R (R— възпроизводимост на резултатите от изпитването). Независимо от измерването, което е необходимо по статистически причини, производителят на горива не трябва да се стреми към нулева стойност, където определената максимална стойност се различава с 2R от средната стойност в случай, че се цитират минимални и максимални стойности. Ако е необходимо да се изясни въпросът дали горивото отговаря на изискванията, се прилагат разпоредбите на БДС EN ISO 4259:2004. (2) Горивото може да съдържа инхибитори на окислението и метални деактиватори, които обичайно се използват за стабилизиране на бензинови потоци в рафинерията, но не трябва да се добавят детергентнодиспергиращи добавки и разтворители. (3) В протокола се записва действителното съдържание на сяра в горивото, използвано за изпитване от тип I. 2. Технически характеристики на еталонното гориво, използвано за изпитване на ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване Тип: Дизелово гориво Параметър Единица Гранични стойности (1) Метод на изпитване минимум максимум Цетаново число 2 52,0 54,0 БДС EN ISO 5165:2003 Плътност при 15 °С kg/m 3 833 837 БДС EN ISO 3675:2004 Дестилационни характеристики: —50 % °С 245 БДС EN ISO 3405:2005 —95 % °С 345 350 БДС EN ISO 3405:2005 —крайна точка на кипене °С 370 БДС EN ISO 3405:2005 Точка на запалване °С 55 БДС EN ISO 2719:2004 CFPP °С -5 БДС EN 116:2003 Вискозитет при 40 °С mm 2/s 2,5 3,5 БДС EN ISO 3104:2001 Полициклични ароматни въглеводороди % m/m 3,0 6,0 IP 391 Съдържание на сяра3 mg/kg 300 БДС EN ISO 14596 +АС:2004 Медна корозия 1 БДС EN ISO 2160:2004 Въглероден остатък на Коксов остатък по Конрадсон (остатък от 10%) % m/m 0,2 БДС EN ISO 10370:2001 Съдържание на пепел % m/m 0,01 БДС EN ISO 6245:2004 Водно съдържание % m/m 0,02 БДС EN ISO 12937:2003 Киселинност mg КОН/g 0,02 ASTM D 974-95 Стабилност на окисляване4 mg/ml 0,025 БДС EN ISO 12205:2004 Разработва се нов по-добър метод за полицикличните ароматизатори % m/m БДС EN 12916:2003 (1) Цитираните стойности в спецификацията са „действителни стойности“. При установяване на техните гранични стойности са приложени термините в БДС EN ISO 4259:2004 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на точността на данните по отношение на методите на изпитване“, като при определяне на минималната стойност е приложена минималната поправка от 2R (различна и по-висока от 0); при определяне на максималната и минималната стойност минималната поправка е 4R (R— възпроизводимост на резултатите от изпитването). Независимо от измерването, което е необходимо по статистически причини, производителят на горива не трябва да се стреми към нулева стойност, където определената максимална стойност се различава с 2R от средната стойност в случай, че се цитират минимални и максимални стойности. Ако е необходимо да се изясни въпросът дали горивото отговаря на изискванията, се прилагат разпоредбите на БДС EN ISO 4259:2004. (2) Обхватът за цетановото число не е съгласно изискванията за минималната поправка от 4R. При възникване на спор между доставчиците и потребителите на гориво може да се използуват разпоредбите на БДС EN ISO 4259:2004 за разрешаване на такива спорове чрез достатъчен брой повторни измервания за постигане на необходимата точност. (3) В протокола се записва действителното съдържание на сяра в горивото, използвано за изпитване от тип I. (4) Въпреки че стабилността на окисляването се контролира, периодът на съхранение трябва да се ограничи в известна степен. Трябва да се проведе консултация с доставчика за условията за съхранение и годността. Част Б Спецификации на еталонни горива за изпитване на ПС по отношение на граничните стойности на емисиите, посочени в ред В на таблицата по т. 1.3.1.4 от приложение № 1—изпитване тип I 1. Технически характеристики на еталонно гориво, използувано за изпитване на ПС с двигатели с принудително запалване Тип: Безоловен бензин Параметър Единица Гранични стойности (1) Метод на изпитване минимум максимум Октаново число по изследователски метод, RON 95,0 БДС EN 25164:2004 Октаново число по моторен метод, MON 85,0 БДС EN 25163:2004 Плътност при 15 °С kg/m 3 740 754 БДС EN ISO 3675:2004 Налягане на наситените пари (по Рейд) kPa 56,0 60,0 БДС EN 13016-1:2004 Дестилационни характеристики: —изпарение при 70 °С % v/v 24,0 40,0 БДС EN ISO 3405:2005 —изпарение при 100 °С % v/v 50,0 58,0 БДС EN ISO 3405:2005 —изпарение при 150 °С % v/v 83,0 89,0 БДС EN ISO 3405:2005 —крайна точка на кипене °С 190 210 БДС EN ISO 3405:2005 Остатък след дестилация % v/v 2,0 БДС EN ISO 3405:2005 Съдържание на въглеводороди — олефини % v/v 10,0 ASTM D 1319 —ароматни % v/v 29,0 35,0 ASTM D 1319 —бензен % v/v 1,0 ASTM D 1319 —наситени % v/v отчет отчет БДС EN 12177:2003 Отношение въглерод/водород отчет отчет Стабилност на окисляване (2) min 480 БДС EN ISO 7536:2001 Съдържание на кислород % m/m 1,0 БДС EN 1601:2004 Фактически смоли mg/ml 0,04 БДС EN ISO 6246:2006 Съдържание на сяра(3) mg/kg 10 ASTM D 5453 Медна корозия 1 БДС EN ISO 2160:2004 Съдържание на олово mg/l 5 БДС EN 237:2004 Съдържание на фосфор mg/l 1,3 ASTM D 3231 (1) Цитираните стойности в спецификацията са „действителни стойности“. При установяване на техните гранични стойности са приложени термините в БДС EN ISO 4259:2004 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на точността на данните по отношение на методите на изпитване“, като при определяне на минималната стойност е приложена минималната поправка от 2R (различна и по-висока от 0); при определяне на максималната и минималната стойност минималната поправка е 4R (R— възпроизводимост на резултатите от изпитването). Независимо от измерването, което е необходимо по статистически причини, производителят на горива не трябва да се стреми към нулева стойност, където определената максимална стойност се различава с 2R от средната стойност в случай, че се цитират минимални и максимални стойности. Ако е необходимо да се изясни въпросът дали горивото отговаря на изискванията, се прилагат разпоредбите на БДС EN ISO 4259:2004. (2) Горивото може да съдържа инхибитори на окислението и метални деактиватори, които обичайно се използват за стабилизиране на бензинови потоци в рафинерията, но не трябва да се добавят детергентнодиспергиращи добавки и разтворители. (3) В протокола се записва действителното съдържание на сяра в горивото, използвано за изпитване от тип I. 2. Технически характеристики на еталонното гориво, използвано за изпитване на ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване Тип: Дизелово гориво Параметър Единица Гранични стойности (1) Метод на изпитване минимум максимум 1 2 3 4 5 Цетаново число 2 52,0 54,0 БДС EN ISO 5165:2003 Плътност при 15 ° С kg/m 3 833 837 БДС EN ISO 3675:2004 Дестилационни характеристики: —50 % °С 245 БДС EN ISO 3405:2005 —95 % °С 345 350 БДС EN ISO 3405:2005 —крайна точка на кипене °С 370 БДС EN ISO 3405:2005 1 2 3 4 5 Точка на запалване °С 55 БДС EN ISO 2719:2004 CFPP °С -5 БДС EN 116:2003 Вискозитет при 40 °С mm 2/s 2,3 3,3 БДС EN ISO 3104:2001 Полициклични ароматни въглеводороди % m/m 3,0 6,0 IP 391 Съдържание на сяра3 mg/kg 10 ASTM D 5453 Медна корозия 1 БДС EN ISO 2160:2004 Въглероден остатък на Коксов остатък по Конрадсон (остатък от 10%) % m/m 0,2 БДС EN ISO 10370:2001 Съдържание на пепел % m/m 0,01 БДС EN ISO 6245:2004 Водно съдържание % m/m 0,02 БДС EN ISO 12937:2003 Киселинност mg КОН/g 0,02 ASTM D 974 Стабилност на окисляване4 mg/ml 0,025 БДС EN ISO 12205:2004 Смазочност (HFRR сканиране на диаметъра за износване при 60 °С) µm 400 СЕС F-06-А-96 FAME Забранено (1) Цитираните стойности в спецификацията са „действителни стойности“. При установяване на техните гранични стойности са приложени термините в БДС EN ISO 4259:2004 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на точността на данните по отношение на методите на изпитване“, като при определяне на минималната стойност е приложена минималната поправка от 2R (различна и по-висока от 0); при определяне на максималната и минималната стойност минималната поправка е 4R (R— възпроизводимост на резултатите от изпитването). Независимо от измерването, което е необходимо по статистически причини, производителят на горива не трябва да се стреми към нулева стойност, където определената максимална стойност се различава с 2R от средната стойност в случай, че се цитират минимални и максимални стойности. Ако е необходимо да се изясни въпросът дали горивото отговаря на изискванията, се прилагат разпоредбите на БДС EN ISO 4259:2004. (2) Обхватът за цетановото число не е съгласно изискванията за минималната поправка от 4R. При възникване на спор между доставчиците и потребителите на гориво може да се използват разпоредбите на БДС EN ISO 4259:2004 за разрешаване на такива спорове чрез достатъчен брой повторни измервания за постигане на необходимата точност. (3) В протокола се записва действителното съдържание на сяра в горивото, използвано за изпитване от тип I. (4) Въпреки че стабилността на окисляването се контролира, периодът на съхранение трябва да се ограничи в известна степен. Трябва да се проведе консултация с доставчика за условията за съхранение и годността. Част В Спецификации на еталонни горива, използвани за изпитване на ПС с двигатели с принудително запалване за изпитване от тип VI при ниска температура на околната среда Тип: Безоловен бензин Параметър Единица Гранични стойности (1) Метод на изпитване минимум максимум 1 2 3 4 5 Октаново число по изследователски метод, RON 95,0 БДС EN 25164:2004 Октаново число по моторен метод, MON 85,0 БДС EN 25163:2004 Плътност при 15 °С kg/m 3 740 754 БДС EN ISO 3675:2004 Налягане на наситените пари (по Рейд) kPa 56,0 95,0 БДС EN 13016-1:2004 Дестилационни характеристики: —изпарение при 70 °С % v/v 24,0 40,0 БДС EN ISO 3405:2005 —изпарение при 100 °С % v/v 50,0 58,0 БДС EN ISO 3405:2005 —изпарение при 150 °С % v/v 83,0 89,0 БДС EN ISO 3405:2005 —крайна точка на кипене °С 190 210 БДС EN ISO 3405:2005 Остатък след дестилация %v/v 2,0 БДС EN ISO 3405:2005 Съдържание на въглеводороди — олефини % v/v 10,0 ASTM D 1319 —ароматни % v/v 29,0 35,0 ASTM D 1319 —бензен % v/v 1,0 ASTM D 1319 —наситени % v/v отчет отчет БДС EN 12177:2003 Отношение въглерод/водород отчет отчет 1 2 3 4 5 Стабилност на окисляване (2) min 480 БДС EN ISO 7536:2001 Съдържание на кислород % m/m 1,0 БДС EN 1601:2004 Фактически смоли mg/ml 0,04 БДС EN ISO 6246:2006 Съдържание на сяра(3) mg/kg 10 ASTM D 5453 Медна корозия 1 БДС EN ISO 2160:2004 Съдържание на олово mg/l 5 БДС EN 237:2004 Съдържание на фосфор mg/l 1,3 ASTM D 3231 (1) Цитираните стойности в спецификацията са „действителни стойности“. При установяване на техните гранични стойности са приложени термините в БДС EN ISO 4259:2004 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на точността на данните по отношение на методите на изпитване“, като при определяне на минималната стойност е приложена минималната поправка от 2R (различна и по-висока от 0); при определяне на максималната и минималната стойност минималната поправка е 4R (R— възпроизводимост на резултатите от изпитването). Независимо от измерването, което е необходимо по статистически причини, производителят на горива не трябва да се стреми към нулева стойност, където определената максимална стойност се различава с 2R от средната стойност в случай, че се цитират минимални и максимални стойности. Ако е необходимо да се изясни въпросът дали горивото отговаря на изискванията, се прилагат разпоредбите на БДС EN ISO 4259:2004 . (2) Горивото може да съдържа инхибитори на окислението и метални деактиватори, които обичайно се използват за стабилизиране на бензинови потоци в рафинерията, но не трябва да се добавят детергентнодиспергиращи добавки и разтворители. (3) В протокола се записва действителното съдържание на сяра в горивото, използвано за изпитване от тип I. Приложение № 13а към чл. 44, ал. 6 Спецификации на еталонните газови горива Технически характеристики на еталонно гориво LPG Част А 1. Технически характеристики на еталонни горива тип LPG, използвани за изпитване на ПС по отношение на граничните стойности на емисиите, посочени в ред А на таблицата по т. 1.3.1.4 от приложение № 1—изпитване тип I Параметър Единица Гориво А Гориво В Метод на изпитване Състав: БДС EN 27941:2004 С3 % vol 30 ± 2 85 ± 2 С4 % vol баланс баланс < С3, > С4 % vol максимум 2 максимум 2 Олефини % vol максимум 12 максимум 15 Остатък след изпаряване mg/kg максимум 50 максимум 50 БДС EN ISO 13757:2004 Водно съдържание при 0 °С никакво никакво наблюдение Общо съдържание на сяра mg/kg максимум 50 максимум 50 БДС EN 24260:2003 Сероводород никакъв никакъв БДС EN ISO 8819:2004 Корозия на медна пластина по преклас 1 клас 1 БДС EN ISO 6251:2004 (1) ценка Миризма характерна характерна MON минимум 89 минимум 89 БДС EN 589+АС:2006 (1) Ако пробата съдържа инхибитори против корозия или други химически вещества, които намаляват корозионното действие на пробата върху медната пластина, този метод губи своята точност. По тази причина добавянето на такива съединения с цел фалшифициране на резултатите от изпитването е забранено. 2. Технически характеристики на еталонни горива тип LPG, използвани за изпитване на ПС по отношение на граничните стойности на емисиите, посочени в ред В на таблицата по т. 1.3.1.4 от приложение № 1—изпитване тип I Параметър Единица Гориво А Гориво В Метод на изпитване 1 2 3 4 5 Състав: БДС EN 27941:2004 С3 % vol 30 ± 2 85 ± 2 С4 % vol баланс баланс < С3, > С4 % vol максимум 2 максимум 2 Олефини % vol максимум 12 максимум 15 Остатък след изпаряване mg/kg максимум 50 максимум 50 БДС EN ISO 13757:2004 Водно съдържание при 0 °С никакво никакво наблюдение 1 Общо съдържание на сяра Сероводород Корозия на медна пластина 2 mg/kg по преценка 3 4 максимум 10 максимум 10 никакъв никакъв клас 1 клас 1 5 БДС EN 24260:2003 БДС EN ISO 8819:2004 БДС EN ISO 6251:2004 (1) Миризма характерна характерна MON минимум 89 минимум 89 БДС EN 589+АС:2006 (1) Ако пробата съдържа инхибитори против корозия или други химически вещества, които намаляват корозионното действие на пробата върху медната пластина, този метод губи своята точност. По тази причина добавянето на такива съединения с цел фалшифициране на резултатите от изпитването е забранено. Част Б Технически характеристики на еталонни горива тип NG Характеристики Единица Основа Гранични стойности минимум максимум Еталонно гориво G20 Състав: Метан % mole 100 99 100 Баланс(1) % mole 1 N2 % mole Съдържание на сяра mg/m 3(2) 10 Индекс на Вобе (нетен) Мj/m 3(3) 48,2 47,2 49,2 Еталонно гориво G25 Състав: Метан % mole 86 84 88 Баланс(1) % mole 1 N2 % mole 14 12 16 Съдържание на сяра mg/m 3(2) 10 Индекс на Вобе (нетен) Мj/m 3(3) 39,4 38,2 40,6 (1) Инертни (други, освен N ) + С + С. 2 2 2+ (2) Стойността се определя при 293,2 К (20 °С) и 101,3 kPa. (3) Стойността се определя при 273,2 К (0 °С) и 101,3 kPa. Метод на изпитване БДС EN ISO 6974 БДС EN ISO 6974 БДС EN ISO 6974 БДС EN ISO 6326-5:2004 БДС EN ISO 6974 БДС EN ISO 6974 БДС EN ISO 6974 БДС EN ISO 6326-5:2004 май 2006 г. На основание чл. 7 от Наредбата за условията и реда за работа на Комисията по цените на лекарствата към Министерството на здравеопазването и за поправяне на явна фактическа грешка нареждам: 1. Изменям т. 1 от Заповед № РД-10-05 от 13.I.2006 г. (ДВ, бр. 11 от 2006 г.), както следва: „R105809 11949/28.XI.2005 г.“ се променя на „R105809 11950/28.XI.2005 г.“; „R105810 11950/28.XI.2005 г.“ се променя на „R105810 11949/28.XI.2005 г.“. 2. Заповедта влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Министър: Р. Гайдарски Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 Изисквания и изпитвания, изменение на одобряване, съответствие на продукцията и на ПС Част 1 1. Изисквания и изпитвания 1.1. Производителите на ПС, чиято годишна реализация на българския пазар е по-малка или равна на 100 броя, могат да получат одобряване на типа по отношение на емисиите при изпълнение на изискванията по чл. 17 и 18 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. 1.2. Изпитвателна процедура. Изпитванията за целите на одобряване типа на ПС се провеждат съгласно схемата, показана на табл. 1. 1.2.1. Превозните средства с двигатели с принудително запалване се подлагат на следните изпитвания: тип I—за проверка на средните стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател съгласно приложение № 4; тип II—за емисии на въглероден оксид при работа на празен ход съгласно приложение № 6; тип III—за емисии на картерни газове съгласно приложение № 7; тип IV—за емисии от изпаряване съгласно приложение № 8; тип V—за дълготрайност на уредите, регулиращи замърсяването съгласно приложение № 9; тип VI—за проверка на средната стойност на емисиите на въглероден оксид и въглеводороди от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател и при средна стойност на ниски температури на околната среда съгласно приложение № 10; изпитване на СБД съгласно приложение № 3. 1.2.2. Превозните средства с двигатели с принудително запалване, работещи с LPG или NG (едногоривни или двугоривни ПС), се подлагат на следните изпитвания: тип I—за проверка на средните стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател съгласно приложение № 4; тип II—за емисии на въглероден оксид при работа на празен ход съгласно приложение № 6; тип III— за емисии на картерни газове съгласно приложение № 7; тип IV—за емисии от изпаряване съгласно приложение № 8 (където е приложимо); тип V—за дълготрайност на уредите, регулиращи замърсяването съгласно приложение № 9; тип VI—за проверка на средната стойност на емисиите на въглероден оксид и въглеводороди от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател и при средна стойност на ниски температури на околната среда съгласно приложение № 10 (където е приложимо); изпитване на СБД съгласно приложение № 3 (където е приложимо). 1.2.3. Превозните средства с двигател със запалване чрез сгъстяване се подлагат на следните изпитвания: тип I—за проверка на средните стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател съгласно приложение № 4; тип V—за дълготрайността на уредите, регулиращи замърсяването съгласно приложение № 9; изпитване на СБД съгласно приложение № 3 (където е приложимо). 1.3. Описание на изпитванията: 1.3.1. Изпитване от тип I (проверка на средните стойности на емисиите от изходната тръба след стартиране на студен двигател): 1.3.1.1. На фиг. 1 е показана блок-схема на алгоритъм на изпитване от тип 1. На това изпитване се подлагат всички ПС, посочени в чл. 1, с максимална маса не по-голяма от 3,5 t. 1.3.1.2. Превозното средство се поставя на изпитвателен динамометричен стенд, оборудван за симулиране на натоварването и инерционните сили. 1.3.1.2.1. С изключение на ПС по т. 4.1 от част 1, всички ПС подлежат на изпитване с обща продължителност от 19 min и 40 s, състоящо се от две части (част 1 и част 2), които се провеждат без прекъсване. Със съгласието на производителя между края на първата и началото на втората част изпитването може да бъде прекъснато за период не по-голям от 20 s за регулиране на изпитвателното оборудване. 1.3.1.2.1.1. Превозните средства, които работят с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип I за промени в състава на горивото, както е посочено в приложение № 11. Превозните средства, които работят както с бензин, така и с LPG или NG, се подлагат на изпитвания тип I и с двата вида гориво. Тяхното захранване с LPG или с NG по отношение промените в състава на горивото се извършва в съответствие с приложение № 11. 1.3.1.2.1.2. Независимо от изискванията по т. 1.3.1.2.1.1 ПС, работещи с бензин и газови горива, но чиято горивна система за подаване на бензин се използва само в случай на авария или за първоначално стартиране на двигателя, и имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип I тези ПС работят само с газово гориво. 1.3.1.2.2. Първата част (част 1) от изпитването се състои от четири елементарни градски цикъла. Всеки елементарен градски цикъл обхваща 15 фази (работа на празен ход, ускоряване, движение с постоянна скорост, намаляване на скоростта и т.н.). 1.3.1.2.3. Втората част (част 2) от изпитването се състои от един извънградски цикъл. Извънградският цикъл обхваща 13 фази (работа на празен ход, ускоряване, движение с постоянна скорост, намаляване на скоростта и т.н.). Таблица 1 Варианти на изпитвания за одобряване на типа и разширяване на одобряване на ПС Изпитване за ПС от категории M и N, оборудвани с двигател с ПС от категории одобряване принудително запалване M 1 и N1, оборудва- на типа ПС, рабо- двугоривни ПС едногоривни ПС ни с двигател със тещи с запалване чрез бензин сгъстяване Тип I Да (максимална Да (изпитване с Да (максимална Да (максимална маса ≤ 3,5 t) двете горива) маса ≤ 3,5 t) маса ≤ 3,5 t) (максимална маса ≤ 3,5 t) Тип II Да Да (изпитване с Да - двете горива) Тип III Да Да (изпитване Да - само с бензин) Тип IV Да (максимална Да (изпитване - - маса ≤ 3,5 t) само с бензин) (максимална маса ≤ 3,5 t) Тип V Да (максимална Да (изпитване Да (максимална Да(максимална маса ≤ 3,5 t) само с бензин) маса ≤ 3,5 t) маса ≤ 3,5 t) (максимална маса ≤ 3,5 t) Тип VI Да (максимална Да (изпитване - - маса ≤ 3,5 t) само с бензин) (максимална маса ≤ 3,5 t) Разширяване на т. 2 т. 2 т. 2 т. 2 ПС от катего- одобряването рии M2 и N2 , референтна маса ≤ 2840 kg СБД Да съгласно Да съгласно Да съгласно Да съгласно т. 4.1.1 или 4.4 т. 4.1.2 или 4.4 т. 4.1.2 или 4.4 т. 4.2, 4.3 или 4.4 1.3.1.2.4. По време на изпитването отработилите газове се разреждат и се събира пропорционална проба в една или повече торби. Отработилите газове от изпитваното ПС се разреждат, взимат се проби и се анализират, като се следва процедурата по т. 1.3.1.3 и се измерва общият обем на разредените отработили газове. Записват се не само данните за въглероден оксид, въглеводороди и азотен оксид, но и за фините прахови частици при ПС с двигател със запалване чрез сгъстяване. 1.3.1.3. Изпитването се провежда съгласно описаната в приложение № 4 процедура. Използват се предписаните методи за взимане на проби и анализ на газовете и за отстраняване и претегляне на частиците. 1.3.1.4. При спазване на изискванията по 1.3.1.5 изпитването се повторя три пъти. Резултатите се умножават с коефициенти на влошаване, получени при спазване изискванията по т.1.3.5. Масата на газовите емисии, както и масата на частиците в случай на ПС с двигател със запалване чрез сгъстяване, получени при всяко изпитване, трябва да са по-малки от пределните стойности, показани в таблицата. Гранични стойности за масата на замърсителите Референт- Маса на Маса на въгле- Маса на азот- Сумарна маса Маса на на маса въглероден водородите ните оксиди на въглево- праховите (RW) оксид (НС) (Nox ) дороди и частици1 (kg) (СО) азотни ок- (РМ) сиди в комбинация (НС+ NOx) L 1 (g/km) L 2 (g/km) L 3 (g/km) L 2 + L3 L 4 (g/km) (g/km) Ред Кате- Клас Бензин Дизел Бензин Дизел Бензин Дизел Бензин Дизел Дизел гория А(2000) М 2 - Всички 2,3 0,64 0,20 - 0,15 0,50 - 0,56 0,05 N1 3 I RW ≤1305 2,3 0,64 0,20 - 0,15 0,50 - 0,56 0,05 II 1305<RW ≤1760 4,17 0,80 0,25 - 0,18 0,65 - 0,72 0,07 III 1760<RW 5,22 0,95 0,29 - 0,21 0,78 - 0,86 0,10 B(2005) M 2 - Всички 1,0 0,50 0,10 - 0,08 0,25 - 0,30 0,025 N1 3 I RW ≤1305 1,0 0,50 0,10 - 0,08 0,25 - 0,30 0,025 II 1305<RW ≤1760 1,81 0,63 0,13 - 0,10 0,33 - 0,39 0,04 III 1760<RW 2,27 0,74 0,16 - 0,11 0,39 - 0,46 0,06 1 За двигатели със запалване чрез сгъстяване. 2 С изключение на ПС с максимална маса, по-голяма от 2500 kg. 3 Включително ПС от категория М, специфицирани в забележка 2. 1.3.1.4.1. Въпреки изискванията по 1.3.1.4 за всеки замърсител или комбинация от замърсители една от всеки три получени маси може да надвишава с не повече от 10 % предписаните гранични стойности, ако средноаритметичната стойност от трите резултата е под предписаните гранични стойности. Ако предписаните гранични стойности са превишени за повече от един замърсител, не е от значение дали превишаването е отчетено при същото или при различни изпитвания. 1.3.1.4.2. Когато изпитанията се провеждат с газ, получената маса на газовите емисии трябва да бъде под граничните стойности за ПС, работещи с бензин, посочени в таблицата: Кате- Гранични стойности за масата на гория/ замърсителите клас Референт- Въглеро- Въглево- Час- на ПС на маса ден оксид дороди и тици RW L1 азотни ок- L3 (kg) (g/km) сиди в ком- (g/km) бинация L2 (g/km) Ка- Клас Бензин Дизел Бензин Дизел (1) Дизел(1) те- го- рия M(2) - Всички 2,2 1,0 0,5 0,7 0,08 N 1(3) I RW≤1250 2,2 1,0 0,5 0,7 0,08 II 1250<RW ≤1700 4,0 1,25 0,6 1,0 0,12 III 1700<RW 5,0 1,5 0,7 1,2 0,17 1 До 30 септември 1999 г. за ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване с директно впръскване граничните стойности за L 2 и L 3 са: L2 L3 —категория М ( 2) и N 1( 3 ) клас I 0,9 0,10 —категория N1 ( 3 ) клас II 1,3 0,14 —категория N1 ( 3 ) клас III 1,6 0,20 2 С изключение на: —ПС, проектирани за повече от 6 пътници, включително мястото на водача —ПС с максимална маса, надвишаваща 2500 kg. 3 Включително превозни средства от категория М, посочени в забележка 2. 1.3.1.5. Броят на изпитванията по т. 1.3.1.4 се намалява при условията, определени в т.1.3.1.5.1 и 1.3.1.5.2. За всеки замърсител или за комбинация от два, чиито емисии са обект на ограничаване, V 1 е резултатът от първото изпитване и V 2 е резултатът от второто изпитване. 1.3.1.5.1. Ако резултатът, получен за всеки замърсител или комбинация от два замърсителя, чиито емисии са обект на ограничаване, е по-малък или равен на 0,70L (т.е. V 1 ≤ 0,70L), се извършва само едно изпитване. 1.3.1.5.2. В случай че не е изпълнено изискването по т. 1.3.1.5.1, за всеки замърсител или комбинация от два замърсителя, чиито емисии са обект на ограничаване, се извършват само две изпитвания, ако са удоволетворени следните условия: V 1 ≤ 0,85L и V 1 + V 2 ≤ 1,70L и V 2 ≤ L. 1.3.2. Изпитване тип II (изпитване за емисии на въглероден оксид при работа на двигателя на празен ход): 1.3.2.1. Изпитването се провежда за ПС с двигатели с принудително запалване, за които не се извършва изпитването, посочено в т. 1.3.1. 1.3.2.1.1. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип II с двата вида гориво. 1.3.2.1.2. Независимо от изискванията по т.1.3.2.1.1 за ПС, които могат да работят както с бензин, така и с газово гориво, но чиято горивна система за подаване на бензин се използва само в случай на авария или за първоначално стартиране на двигателя, и имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип II тези ПС работят само с газово гориво. 1.3.2.2. Обемното съдържание на въглероден оксид в отработилите газове, отделяни от двигателя при честота на въртене на празен ход, не трябва да превишава с 3,5 % зададените от производителя стойности и с 4,5 % регулировъчния обхват, посочен в приложение № 6. 1.3.3. Изпитване тип III (проверка на емисиите от картерни газове). 1.3.3.1. Това изпитване се провежда на всички ПС по чл. 1, с изключение на онези, които имат двигател със запалване чрез сгъстяване. Одобряване на типа Едно изпитване Vi1 ≤ 0,70 L Да издадено Не да Vi1 > 1,10 L Не Две изпитвания Vi1 ≤ 0,85 L и Vi2 < L Да издадено и Vi1 + Vi2 < 1,70 L Не Vi2 >1,10 L да или Vi1 ≥ L и Vi2 ≥ L Не Три изпитвания Vi1 < L и Vi2 < L Да издадено и Vi3 < L Не да Vi3 > 1,10 L Не Vi3 ≥ L да и Vi2 ≥ L или Vi1 ≥ L Не (Vi1+Vi2+Vi3)/3 < L Да издадено Не Отказано Фиг. 1. Блоксхема на изпитване тип I за одобряване на типа 1.3.3.1.1. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип III само с бензин. 1.3.3.1.2. Независимо от изискванията по т. 1.3.3.1.1 за ПС, които могат да работят както с бензин, така и с газово гориво, но чиято горивна система за подаване на бензин се използва само в случай на авария или за първоначално стартиране на двигателя и имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип III тези ПС работят само с газово гориво. 1.3.3.2. При проведено изпитване в съответствие с приложение № 7 системата за вентилация на картера не трябва да пропуска емисии на каквито и да е картерни газове в атмосферата. 1.3.4. Изпитване тип IV (определяне на емисии от изпаряване): 1.3.4.1. Изпитването се провежда за всички ПС по чл. 1, с изключение на ПС с двигател със запалване чрез сгъстяване и ПС, работещи с LPG или с NG. 1.3.4.1.1. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип IV само с бензин. 1.3.4.2. При проведено изпитване в съответствие с приложение № 8 емисиите от изпаряване трябва да бъдат по-малко от 2 g за изпитване. 1.3.5. Изпитване тип VI (за проверка на средната стойност на емисиите от въглероден оксид и въглеводород след стартиране на студен двигател при ниски температури на околната среда): 1.3.5.1. Изпитването се провежда за всички ПС от категории М 1 и N 1 , оборудвани с двигател с принудително запалване, с изключение на тези, които работят с газ (LPG или NG). За ПС, които могат да работят както с бензин, така и с газово гориво, но чиято горивна система за подаване на бензин се използва само в случай на авария или за първоначално стартиране на двигателя и имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип VI тези ПС работят само с газово гориво. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип VI само с бензин. Точка 1.3.5.1. се прилага за нови типове ПС от категория N 1 , класове I , II и III, за ПС от категория М 1 , проектирани за повече от 6 пътници, и за ПС от категория М 1 с максимална маса, по-голяма от 2500 kg, но по-малка или равна на 3500 kg. 1.3.5.1.1. Превозното средство е поставено на динамометричен стенд, оборудван с устройства за симулиране на натоварване и инерционни сили. 1.3.5.1.2. Изпитването се състои от четири елементарни градски цикъла, както е предвидено за част 1 на изпитване от тип I. Част едно на изпитването е описана в приложение № 4, част 2 и е изобразена на фиг. 1.1 и 1.2 от приложение № 4. Изпитването при ниска температура на околната среда, продължаващо общо 780 s, се провежда без прекъсване и започва при стартиране на двигателя. 1.3.5.1.3. Изпитването при ниска температура на околната среда се провежда при температура 266 °К (-7 °С). Преди провеждане на изпитването ПС се привежда по еднакъв начин до условията на изпитването, за да се осигури възпроизводимост на резултатите. Привеждането на ПС до условията на изпитването и другите процедури за изпитване се провеждат съгласно изискванията по приложение № 10. 1.3.5.1.4. По време на изпитването отработилите газове се разреждат и се взима пропорционална проба. Отработилите газове на изпитваното ПС се разреждат, от тях се взимат проби и се анализират съгласно процедурата по приложение № 10 и се измерва общият обем на разредените отработили газове. Разредените отработили газове се анализират за въглероден оксид и въглеводороди. 1.3.5.2. Съгласно изискванията по т. 1.3.5.2.2 и т. 1.3.5.3 изпитването се провежда три пъти. Получената маса на емисиите въглероден оксид и въглеводород трябва да бъде по-малка от граничните стойности, посочени в таблицата: Температура на изпитване 266 °К (-7 °С) Кате- Клас Маса на въгле- Маса на въгле- гория роден оксид водороди (HC), (СО), L1 (g/km) L2 (g/km) М 11 - 15 1,8 N1 I 15 1,8 N12 II 24 2,7 III 30 3,2 1 С изключение на превозни средства, проектирани да превозват повече от 6 човека и такива, на които максималното тегло е повече от 2500 kg. 2 И превозни средства от категория М 1, които са обяснени в забележка 1. 1.3.5.2.1. Независимо от изискванията по т. 1.3.5.2 за всеки замърсител не повече от един от трите получени резултата може да надвишава предписаните гранични стойности с не повече от 10 %, като средната аритметична стойност от трите резултата трябва да е по-малка от предписаната гранична стойност. Ако предписаните гранични стойности са превишени за повече от един замърсител, не е от значение дали превишаването е отчетено при същото или при различни изпитвания. 1.3.5.2.2. Броят на изпитванията по т.1.3.5.2 може по искане на производителя да бъде увеличен до 10, при положение че средната аритметична стойност от първите три резултата попада между 100 и 110 % от граничната стойност. В този случай след приключване на изпитването се изисква средната аритметична стойност от всичките 10 резултата да е по-малка от граничната стойност. 1.3.5.3. Броят на изпитванията по т.1.3.5.2 може да бъде намален в съответствие с т.1.3.5.3.1 и т.1.3.5.3.2. 1.3.5.3.1. Ако полученият при първото изпитване резултат за всеки замърсител е по-малък или равен на 0,70 L, се извършва само едно изпитване. 1.3.5.3.2. В случай че не е изпълнено изискването по т.1.3.5.3.1, се извършват само две изпитвания. Ако за всеки замърсител резултатът от първото изпитване е по-малък или равен на 0,85 L и сумата на първите два резултата е по-малка или равна на 1,70 L, резултатът от второто изпитване е по-малък или равен на L (V 1 ≤ 0,85 L и V 1 + V 2 ≤ 1,70 L и V 2 ≤ L). 1.3.6. Изпитване тип V (за дълготрайност на устройствата срещу замърсяване): 1.3.6.1. Изпитването се провежда за всички ПС по чл. 1, за които се провежда изпитването по т.1.3.1. Изпитване тип V представлява оценка на дълготрайността за изминат пробег 80 000 km в съответствие с програмата, описана в приложение № 10, върху изпитвателен полигон, върху път или върху динамометричен стенд. 1.3.6.1.1. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип V само с бензин. 1.3.6.2. Независимо от изискванията по т. 1.3.6.1 производителят може да избере коефициенти на влошаване от следната таблица, използвана като алтернатива на изпитването по т. 1.3.6.1.1: Коефициенти на влошаване Категория СО НС NO x HC + NOx1 Час- на двигателя тици Двигатели с принудително запалване 1,2 1,2 1,2 - - Двигатели със запалване чрез сгъстяване 1,1 - 1,0 1,0 1,2 1 За превозни средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване. По искане на производителя техническата служба може да проведе изпитване тип I преди приключването на изпитването тип V, като се използват коефициенти на влошаване от таблицата. При приключване на изпитване тип V техническата служба може да коригира резултатите за целите на одобряването на типа, записани в приложение № 13, като замени коефициентите на влошаване от таблицата с измерените при изпитването. 1.3.6.3. Коефициентите на влошаване се определят или по процедурата в т.1.3.6.1, или съгласно стойностите в таблицата в т.1.3.6.2. Тези коефициенти са предназначени за установяване на съответствието с изискванията по т. 1.3.1.4. 1.3.7. Данни за емисии, изисквани за целите на техническия преглед: 1.3.7.1. Изискванията по т. 1.3.7 се отнасят за всички ПС с двигатели с принудително запалване. 1.3.7.2. При провеждане на изпитване съгласно приложение № 6 (изпитване тип II) и нормална честота на въртене на празен ход се записват: —обемното съдържание на въглероден оксид в отработилите газове; —честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, включително и отклоненията. 1.3.7.3. При изпитване с висока честота на въртене на празен ход (т.е. > 2000 min -1 ) се записват: —обемното съдържание на въглероден оксид в отработилите газове; —стойността λ 1 ; —честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, включително и отклоненията. 1.3.7.4. Температурата на маслото на двигателя по време на изпитването се измерва и записва. 1.3.7.5. Попълва се таблицата по т. 1.9 на приложение № 5. 1.3.7.6. Производителят е длъжен да потвърди точността на стойността λ, записана по време на одобряването на типа, съгласно изискванията по т. 1.3.7.3, представителна за ПС, произведени за период 24 месеца от получаването на одобряването. Прави се оценка на съответствието на продукцията на база на наблюдения и проучвания на произведените ПС. 1.3.8. Заменяем конвертор и оригинален заменяем конвертор: 1.3.8.1. Заменяемите конвертори, предназначени за монтиране в одобрени типове ПС, се изпитват съгласно приложение № 12. 1.3.8.2. Оригиналните заменяеми конвертори от тип, посочен в т. 1.10 от приложение № 5, са предназначени за монтиране в ПС, за които съответният документ за одобряване посочва, че не се нуждаят от съответствие с приложение № 12, изпълняват изискванията по т. 1.3.8.2.1 и 1.3.8.2.2. 1.3.8.2.1. Маркировка Всеки оригинален заменяем конвертор носи най-малко следните обозначения: 1.3.8.2.1.1. наименование или търговска марка на производителя на ПС; 1.3.8.2.1.2. марка и идентификационен номер на оригиналния заменяем конвертор, както са дадени в информацията по т. 1.3.8.3. 1.3.8.2.2. Документация Всеки оригинален заменяем конвертор се придружава от следната информация: 1.3.8.2.2.1. наименование или търговска марка на производителя на ПС; 1.3.8.2.2.2. марка и идентификационен номер на оригиналния заменяем конвертор, както са дадени в информацията по т. 1.3.8.3; 1.3.8.2.2.3. превозни средства, за които оригиналният заменяем конвертор е от тип, съответстващ на т. 1.10 от приложение № 5, включително където е приложимо, с маркировка, показваща, че оригиналният заменяем конвертор може да се монтира на ПС, оборудвано с СБД; 1.3.8.2.2.4. инструкции за монтаж, ако е необходимо. 1 Стойността λ се изчислява чрез опростеното уравнение на Брешнайдер: ( ) ( ) [CO2 ]+ [CO] + [O2 ]+ (( H CV × 3,5 [CO] − OCV ) × ([CO2 ] + [CO]) 2 4 3,5 + 2 ) ( ) ( [CO2 ] ) , λ= ( H CV OCV ) (1 + − ) × ([CO2 ] + [CO] + K1 × [HC ]) ( 4 2 ) където: [] е концентрацията в обемни проценти; К1—коефициент на преобразуване на измерването NDIR към измерване FID (предоставен от производителя на измервателното оборудване); Hcv—атомното отношение на водорода към въглерода [1,7261]; Ocv—атомното отношение на кислорода към въглерода [0,0175]. 1.3.8.2.2.5.информацията по т. 1.3.8.2.2.1—1.3.8.2.2.4 е: —под формата на брошура, придружаваща оригиналния заменяем конвертор, или —върху опаковката, с която се продава оригиналният заменяем конвертор, или —по всеки друг подходящ начин. При всички случаи тази информация се посочва в каталога на продуктите, разпространяван в местата за продажба от производителя на ПС. 1.3.8.3. Производителят на ПС предоставя на техническата служба и/или на ИА “АА” необходимата информация на електронен носител за връзката на каталожния номер на дадената част и документацията за одобряване на типа. Тази информация съдържа: —марка(-и) и тип(-ове) на ПС; —марка(-и) и тип(-ове) на оригиналния заменяем конвертор; —каталожния номер(-а) на оригиналния заменяем конвертор; —номер на одобряването на типа на съответно ПС. 2. Изменение на типа на ПС и разширяване на одобряването В случай на изменение на типа, одобрен в съответствие с наредбата, се прилага чл. 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета и когато е приложимо—специалните разпоредби от това приложение. 2.1. Разширения, свързани с емисиите в отработилите газове (изпитвания тип I, тип II и тип VI) 2.1.1. Типове ПС с различни референтни маси 2.1.1.1. Одобряване, издадено за тип ПС, може да бъде разширено само за типовете ПС с референтна маса, която изисква да се използват следващите две по-високи еквивалентни инерционни категории или която и да е по-ниска еквивалентна инерционна категория. 2.1.1.2. За ПС от категория N 1 и М (с изключение на ПС с максимална маса, която надвишава 2500 kg), когато референтната маса на типа ПС, за което се иска разширение на одобряването, по-малка от използваната за вече одобрения тип ПС, се използва еквивалентна инерционна маса. Разширението на одобряването се дава, ако масите на замърсителите от одобрения тип ПС са в границите на допустимите стойности, предписани за ПС, за което се иска изменение. 2.1.2. Превозни средства с различни общи предавателни отношения на трансмисията Одобряване на типа на ПС може да бъде разширено за други типове ПС, които се различават от одобрения тип само по отношение на предавателното отношение на трансмисиите при следните условия: 2.1.2.1. За всяко едно от предавателните отношения, използвани в изпитвания тип I и тип VI, е необходимо да се определи съотношението V2 —V1 E = –––––– , V1 където при честота на въртене на двигателя 1000 min -1 V 1 е скоростта на одобрения тип ПС, а V 2 е скоростта на типа ПС, за което се иска разширяване на одобряването. 2.1.2.2. Ако Е ≤ 8 % за всяко предавателно отношение, разширението се предоставя без повтаряне на изпитванията тип I и тип VI. 2.1.2.3. Ако Е ≤ 8 % поне за едно предавателно отношение и Е ≤ 13 % за всяко предавателно отношение, изпитванията тип I и тип VI се повторят. Изпитванията могат да се проведат в лаборатория, избрана от производителя. Протоколът от изпитванията се изпраща на изпълнителния директор на ИА “АА”. 2.1.3. Типове ПС с различна референтна маса и различни общи предавателни отношения на трансмисията Одобряване, издадено за тип ПС, може да бъде разширено за типове ПС, различаващи се само по отношение на референтната маса и общите предавателни отношения на трансмисиите им, при условие че са изпълнени изискванията по т. 2.1.1 и т. 2.1.2. 2.1.4. Когато тип ПС е одобрено в съответствие с т. 2.1.1—2.1.3, това одобряване не може да бъде разширено за други типове ПС. 2.2. Емисии от изпаряване (изпитване от тип IV): 2.2.1. Одобряване, издадено за тип ПС, оборудвано със система за контрол на емисиите от изпаряване, може да бъде разширено при следните условия: 2.2.1.1. основният принцип на формиране на гориво-въздушната смес е еднакъв (гориво/въздух) (напр. едноточково впръскване, карбуратор); 2.2.1.2. формата и материалът на резервоара за гориво, както и тръбопроводите за течно гориво са еднакви; изпитва се най-неблагоприятният за фамилията случай по отношение на напречното сечение и приблизителната дължина на тръбопровода; техническата служба, отговорна за изпитванията за одобряване на типа, решава дали е приемливо използването на различни сепаратори за газообразната и течната фаза; разликата в обема на резервоарите за гориво е в границите на ± 10 %, регулировките на паровъздушния клапан на резервоара са еднакви. 2.2.1.3. Методът на задържане на горивните пари е еднакъв (например обемът и формата на устройството за улавяне на парите, използваното вещество в него, въздушният филтър—ако се използва за контрол на емисиите от изпаряване, и т.н.). 2.2.1.4. Обемът на смесителната камера на карбуратора е в границите на 10 ml. 2.2.1.5. Методът за прочистване на събраните пари е еднакъв (например въздушен поток, момент на включване или обем на подаваните горивни пари за изпитвателен цикъл). 2.2.1.6. Методът на херметизиране и вентилиране на система за смесообразуване е еднакъв. 2.2.2. Допускат се и: —различни размери на двигателя; —различни мощности на двигателя; —предавателни кутии с автоматично и ръчно управление, трансмисии със задвижване на две и четири колела; —различни видове каросерии; —различни по размери колела и гуми. 2.3. Дълготрайност на устройствата за контрол на замърсяването (изпитване от тип V) 2.3.1. Издаденото одобряване за ПС може да бъде разширено за различни типове ПС, при условие че комбинацията двигател/система за контрол на замърсяването е еднаква с тази на вече одобреното ПС. По този начин за типове ПС, чиито описани параметри са еднакви или са в предписаните граници, се счита, че принадлежат към една и съща комбинация двигател/система за контрол на замърсяването. 2.3.1.1. Двигател: —брой на цилиндрите; —обем на двигателя (± 15 %); —конфигурация на цилиндровия блок; —брой на клапаните; —горивна система; —вид на охладителната система; —горивен процес; —разстояние между осите на цилиндрите. 2.3.1.2. Система за регулиране на замърсяването: —каталитични конвертори; —брой на конверторите и елементите; —размер и форма на конверторите (обем на блока ± 10 %); —каталитично действие на конвертора (окисляване, трикомпонентен и т.н.); —нанасяне на благороден метал (еднакво или по-голямо); —съдържание на благороден метал (± 15 %); —субстрат (структура и материал); —гъстота на клетките; —вид на носителя на каталитичния материал (-и); —разположение на каталитичните конвертори (местоположение и размер в изпускателната система така, че да не създава температурни разлики, по-големи от 50 К на входа на конвертора). Тази температурна разлика се проверява при стабилизирани условия, при скорост 120 km/h и регулировки на натоварването, използвани при изпитване от тип I. —Подаване на въздух: —със или без; —тип ( пулсиращо, въздушни помпи и т.н.); —рециркулация на отработилите газове: със или без. 2.3.1.3. Инерционна категория: двете непосредствено по-високи и всички по-ниски инерционни категории. 2.3.1.4. Изпитването за дълготрайност може да се извърши, като се използва ПС, чиято каросерия, предавателна кутия (с автоматично или ръчно управление) и размери на колелата или гумите са различни от тези на типа ПС, за което се иска одобряване. 2.4. Системи за бордова диагностика. 2.4.1. Издаденото одобряване на тип ПС по отношение на системата СБД може да бъде разширено за различни типове ПС, принадлежащи на една и съща фамилия, както е описано в приложение № 3, част 3. Необходимо е системата за регулиране на емисиите от двигателя да е еднаква с тази на вече одобреното ПС и да отговаря на описанието на фамилията двигатели, посочени в приложение № 3, част 3, без да се взимат под внимание следните характеристики на ПС: —принадлежности на двигателя; —гуми; —еквивалентна инерционна маса; —охладителна система; —общо предавателно отношение; —тип трансмисия; —тип каросерия. 3. Съответствие на продукцията 3.1. Мерки за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат съгласно разпоредбите по глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Съответствието на продукцията по отношение на ограничаването на емисиите в отработирите газове и емисиите от изпаряване на ПС се проверява на основание описанието в сертификата за одобряване на типа съгласно приложение № 5 и където е необходимо, на всички или на някои от изпитванията тип I, II, III и IV, описани в т. 1.2. Съответствие на ПС в движение Във връзка с издадените одобрения на типа по отношение на емисиите се предприемат подходящи изпитвания за потвърждаване функционалността на устройствата за контрол на емисиите по време на периода на нормална експлоатация на ПС, при нормални условия на работа (съответствие на ПС в движение, които са правилно поддържани и използвани). Изпитванията се извършват за период на използване 5 години или пробег 80 000 km, което от двете условия настъпи първо, а от 1 януари 2005 г.—за период на използване 5 години или пробег 100 000 km, което от двете настъпи първо. 3.1.1. Проверката на съответствието в експлоатация се извършва от изпълнителния директор на ИА “АА” въз основа на съответната информация, предоставена от производителя съгласно процедури, подобни на определените в глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Фигури 3 и 4 показват процедурата за проверка на съответствието в експлоатация. 3.1.1.1. Параметри, определящи фамилия ПС в експлоатация Фамилия ПС в експлоатация може да се определи чрез основни конструктивни параметри, общи за ПС, принадлежащи към тази фамилия. Тези типове ПС, които имат общи параметри или параметрите им са в определени граници, могат да се разглеждат като принадлежащи към една и съща фамилия ПС в експлоатация. Основните параметри са: —горивен процес (двигател двутактов, четиритактов, ротационен), —брой на цилиндрите, —разположение на цилиндрите (редово, V-образно, радиално, боксерно, друго), като наклонът или ориентирането на цилиндрите не е критерий, —метод на захранване на двигателя с гориво (непряко или пряко впръскване), —вид на охладителната система (с въздух, с вода, с масло), —подаване на въздух (атмосферно, под налягане), —гориво, за което е конструиран двигателят (бензин, дизелово гориво, NG, LPG и т.н.), като двугоривните ПС могат да се групират с едногоривни ПС, ако едно от горивата е общо, —тип каталитичен конвертор (трипътен конвертор или друг), —тип уловител за частици (със или без), —рециркулация на отработилите газове (със или без), —работен обем на най-големия двигател от фамилията минус 30 %. 3.1.1.2. Проверката на съответствието в експлоатация се извършва от ИА “АА” въз основа на информацията, предоставена от производителя. Тази информация съдържа най-малко следното: 3.1.1.2.1. наименование и адрес на производителя; 3.1.1.2.2. наименование, адрес, телефон и факс, електронен адрес на неговия упълномощен представител в географските зони, за които се отнася информацията на производителя; 3.1.1.2.3. наименование на модела(-ите) ПС, включени в информацията на производителя; 3.1.1.2.4. в зависимост от случая списък на типовете ПС, обхванати от информацията на производителя, т.е. фамилията ПС в експлоатация по смисъла на т. 3.1.1.1; 3.1.1.2.5. кодове VIN (идентификационен номер на ПС, приложими за ПС, принадлежащи на фамилията ПС в експлоатация (представка VIN); 3.1.1.2.6. номера на типовите одобрения, приложими за типовете ПС, принадлежащи на фамилията ПС в експлоатация, включително, в зависимост от случая, номерата на всички разширения и местни корекции и/или спиране от експлоатация на ПС (за доработка); 3.1.1.2.7. подробности за тези разширения на типовете одобрения и местните корекции и/или спиране от експлоатация на ПС (ако органът, отговарящ за типовото одобрение, ги иска); 3.1.1.2.8. период от време, през който е събирана информацията на производителя; 3.1.1.2.9. производствен период, за който се отнася информацията на производителя (например “ ПС, произведени през календарната 2001 г.”); 3.1.1.2.10. процедура за проверка на съответствието в експлоатация, прилагана от производителя, включително: 3.1.1.2.10.1. метод за установяване на местоположението на ПС; 3.1.1.2.10.2. критерии за избор или за отхвърляне на ПС; 3.1.1.2.10.3. изпитвателни типове и процедури, използвани от програмата; 3.1.1.2.10.4. критерии за приемане/отхвърляне, прилагани от производителя за фамилията ПС в експлоатация; 3.1.1.2.10.5. географска зона(-и), в които производителят е събирал информация; 3.1.1.2.10.6. размер на извадката и плана за вземане на проби, които са използвани; 3.1.1.2.11. резултати от процедурата за проверка на съответствието в експлоатация, прилагана от производителя, включително: 3.1.1.2.11.1. идентификация на ПС, включени в програмата (които са или не са били подложени на изпитване); тази идентификация включва: —наименование на модела, —идентификационен номер на ПС (VIN), —регистрационен номер на ПС, —дата на производство, —регион на експлоатация (ако е известен), —пневматични гуми, с които е оборудвано ПС; 3.1.1.2.11.2. основание или основания за отхвърляне на ПС от извадката; 3.1.1.2.11.3. история на експлоатацията на всяко ПС от извадката (включително евентуалните доработки); 3.1.1.2.11.4. история на поправките на всяко ПС от извадката; 3.1.1.2.11.5. данни за изпитванията: —дата на изпитването, —място на изпитването, —разстояние, изминато от ПС, по километража му, —спецификации на горивото, използвано при изпитването (например еталонно гориво или гориво от търговската мрежа), —условия на изпитването (температура, влажност, инертна маса на динамометричен стенд), —регулировка на динамометричен стенд (например, режим на работа), —резултати от изпитването (за най-малко три различни ПС от една фамилия); 3.1.1.2.12. показания, предоставени от системата СБД. 3.1.2. Информацията, събирана от производителя, трябва да е достатъчно пълна, за да се направи оценка на показателите в експлоатация при нормални условия на работа, определени в т. 3.1.1, и по начин, представителен за географското присъствие на производителя. Производителят не е задължен да пристъпи към проверка на съответствието в експлоатация на тип ПС, ако е в състояние да докаже по задоволителен начин пред ИА “АА”, че продажбите на този тип ПС в ЕС и Република България не надвишават 5000 екземпляра годишно. 3.1.3. Когато се провежда изпитване тип I и одобряването на типа ПС има едно или няколко изменения, изпитванията се провеждат или върху ПС, описано в първоначалната техническа документация, или върху ПС, описано в техническата документация, свързана със съответното изменение. 3.1.3.1. Проверка на съответствието на ПС при изпитване тип I. След като е извършен избор на образци от ПС от страна на изпълнителния директор на ИА “АА” или техническата служба, производителят не може да предприема каквито и да било промени в настройките на избраните ПС. 3.1.3.1.1. Произволно се избират три ПС от серията, които се изпитват съгласно т. 1.3.1. Коефициентите на влошаване се използват по същия начин. Пределните стойности са посочени в т. 1.3.1.4. 3.1.3.1.2. Когато изпълнителният директор на ИА “АА” или техническата служба са удовлетворени от посочените от производителя стандартни отклонения на производството, изпитванията се провеждат в съответствие с част 2. Когато изпълнителният директор на ИА “АА” или техническата служба не са удовлетворени от посочените от производителя стандартни отклонения на производството, изпитванията се провеждат в съответствие с част 3. 3.1.3.1.3. Приема се, че продукцията от дадена серия съответства на изискванията, ако въз основа на резултатите от изпитването на пробите е взето решение за приемане на всички замърсители съгласно критерия за изпитване, прилаган в част 2. Приема се, че продукцията от дадена серия не съответства на изискванията, ако въз основа на резултатите от изпитването на пробите е взето решение за отхвърляне на един замърсител съгласно критерия за изпитване, прилаган в част 3. Когато се вземе решение за приемане на един замърсител, това решение не може да се променя в резултат на допълнителни изпитвания, провеждани с цел да се вземе решение за другите замърсители. Когато не се вземе решение за приемане на всички замърсители и когато не е взето решение за отхвърляне на един замърсител, изпитването се провежда върху друго ПС (виж фиг.2). 3.1.3.2. Независимо от изискванията по т. 3.1.1 на приложение № 4 изпитванията се провеждат върху ПС, директно взети от производствената линия. 3.1.3.2.1. По искане на производителя изпитванията могат да се проведат върху ПС с пробег: —максимум 3000 km за ПС, оборудвани с двигател с принудително запалване; —максимум 15 000 km за ПС, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване. И в двата случая процедурата по разработване се провежда от производителя, който се задължава да не извършва никакви промени в настройките на ПС. Изпитване на три ПС Компютърна обработка на данните от изпитването Според критериите на съответното допълнение отговарят ли резултатите от ДА Серията се изпитването за несъответствие на серията отхвърля поне по един замърсител? НЕ Според критериите на съответното НЕ допълнение отговарят ли резултатите от изпитването за съответствие на серията поне по един замърсител? ДА Взима ли се решение за приемане за един или повече замърсители Взима ли се решение за приемане за всички ДА Серията се замърсители? приема НЕ Изпитва се допълнително ПС Фигура 2. 3.1.3.2.2. Ако изпитванията се провеждат върху разработени от производителя ПС с пробег (“х” km, където х ≤ 3000 km за ПС, оборудвани с двигател с принудително запалване, и х ≤ 15 000 km за ПС, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване), процедурата е следната: —емисиите от замърсители (тип I) се измерват при нула и при “х” km за първото изпитвано ПС; —коефициентът на изменение на емисиите между нула и “х” km се изчислява за всеки един от замърсителите, както следва: Емисии при “х” km –––––––––––– Емисии при 0 km коефициентът може да бъде по-малък от 1; —останалите ПС не се разработват, а емисиите им при 0 km се умножават по коефициента на изменение; —в такъв случай стойностите, които се приемат, са: —стойностите при “х” km за първото ПС, —стойностите при 0 km, умножени по коефициента на изменение за останалите ПС. 3.1.3.2.3. Тези изпитвания могат да се провеждат с гориво от търговската мрежа. По искане на производителя при изпитванията могат да се използват еталонните горива, описани в приложение № 13. 3.1.4. Изпитване тип III се провежда върху всички ПС, избрани за изпитване за съответствие на производството тип I. Спазват се условията по т. 1.3.3.2. 3.1.5. Изпитване тип IV се провежда в съответствие с т. 7 на приложение № 8. Система за бордова диагностика (СБД) 3.1.6. Проверката за функциониране на системата СБД се провежда, както следва: 3.1.6.1. Когато изпълнителният директор на ИА “АА” или техническата служба се усъмни, че качеството на продукцията е незадоволително, се взима случайно ПС от серията и се подлага на изпитвания, описани в приложение № 3, част 2. 3.1.6.2. Продукцията се счита, че съответства, ако ПС отговаря на изискванията при изпитванията, описани в приложение № 3, част 2. 3.1.6.3. При неизпълнение на изискванията по т. 3.1