НАРЕДБА № 78 за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен

НАРЕДБА № 78 за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен (Обн. ДВ бр. 1/2007; изм. и доп. ДВ бр. 3/2009) НАРЕДБА № 78 от 28 ноември 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ”, по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят: 1. условията и редът за: а) одобряване типа на двигател или фамилия двигатели без система за бордова диагностика (СБД) като отделен технически възел по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици (за двигател със запалване чрез сгъстяване) или на емисиите замърсяващи газове (за двигател с принудително запалване); б) одобряване типа на двигател или фамилия двигатели със СБД, като отделен технически възел, по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици (за двигател със запалване чрез сгъстяване) или на емисиите замърсяващи газове (за двигател с принудително запалване); в) одобряване типа на моторно превозно средство (ПС), оборудвано с двигател (фамилия двигатели) със запалване чрез сгъстяване (дизелов двигател(-и) със или без СБД, по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; или на ПС, оборудвано с двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване със или без СБД, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове; г) одобряване типа на ПС, оборудвано с одобрен тип дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД, по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; или на ПС, оборудвано с одобрен тип двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване със или без СБД, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове; 2. техническите изисквания към: а) дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД; б) двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване с или без СБД, работещ(-и) с газово гориво—природен газ (NG) или втечнен нефтен газ (LPG); в) превозно средство, оборудвано с дизелов двигател със или без СБД; г) превозно средство, оборудвано с двигател с принудително запалване, работещ с газово гориво със или без СБД. (2) Наредбата се прилага и за контрол на емисиите замърсяващи газове и частици, срока на експлоатация на системите за контрол на емисиите, съответствието на ПС/двигатели в експлоатация и на СБД, предназначени за всички ПС и двигатели, посочени в § 1, т. 60, 61 и 63. Чл. 2. Наредбата не се прилага за ПС от категориите N1, N2 и М2, получили сертификат за одобряване на типа по реда на Наредба № 73 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите (ДВ, бр. 51 от 2006 г.). Глава втора ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА Раздел I Заявление за одобряване типа на двигател или фамилия двигатели (със или без система за бордова диагностика) като отделен технически възел Чл. 3. (1) Производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”) за одобряване типа на дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД като отделен технически възел по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици, и на двигател (фамилия двигатели) със или без СБД с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове в съответствие с глава втора, раздел I от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.). (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание. (3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, когато има такива, показват елементите и съответните части с достатъчни и ясно различими подробности. (4) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса. Чл. 4. (1) При одобряване на двигател, оборудван със СБД, към заявлението по чл. 3, ал. 1 производителят прилага попълнена информация по т. 9 от допълнение 1 (описание на базовия двигател) и/или по т. 6 от допълнение 3 (описание на тип двигател от фамилията) на приложение № 1, придружена от: 1. обстойна писмена информация с подробни функционални работни характеристики на СБД, включително списък на всички свързани с нея компоненти на системата за контрол на емисиите—например датчици, задвижващи механизми и компоненти, които се контролират от СБД; 2. при необходимост декларация от производителя за параметрите, използвани като база за мониторинг на основни функционални повреди; 3. описание на възможните повреди на системата за контрол на емисиите, които могат да окажат въздействие върху тях. (2) Когато е приложимо, заявлението се допълва със: 1. описание на комуникационния интерфейс (хардуер и съобщения) между електронното устройство за управление на системата на двигателя (EECU), друго силово задвижване или управляващо устройство на превозното средство, когато информацията за обмен оказва влияние върху правилното функциониране на системата за контрол на емисиите; 2. копия на други сертификати за одобряване на типа, съдържащи приложими данни, които могат да бъдат използвани при изменение на тези одобрявания; 3. информация за фамилията двигатели съгласно раздел III от приложение № 2. (3) Производителят описва в документите по ал. 2, т. 1 мерките, предприети за предотвратяване на непозволено изменение на електронното устройство за управление на системата на двигателя (EECU) или на параметъра от интерфейса. Раздел II Одобряване типа на двигател или фамилия двигатели (със или без система за бордова диагностика) като отделен технически възел Чл. 5. Типът на дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД като отделен технически възел по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици или на двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване със или без СБД, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове се одобрява по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Чл. 6. (1) За целите на изпитването при одобряване на типа съгласно раздел II на приложение № 2 производителят предоставя на техническата служба: 1. двигател със или без СБД, съответстващ на характеристиките за “тип двигател” или “базов двигател” съгласно посочените данни в приложение № 1; 2. описание на възможните повреди на системата за контрол на емисиите, които могат да окажат въздействие върху тях; тази информация се приема след обсъждане и споразумение между техническата служба и производителя на ПС. (2) Информацията по ал. 1, т. 2 се отнася само за двигател, оборудван със СБД. Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване типа на дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД като отделен технически възел по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици или на двигател (фамилия двигатели) със или без СБД с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове, когато: 1. двигателят (фамилията двигатели) без СБД отговаря(-т) на приложимите за него (тях) технически изисквания по наредбата; 2. двигателят (фамилията двигатели) със СБД отговаря(-т) на техническите изисквания в приложение № 3; 3. двигателят (фамилията двигатели) със или без СБД е(са) изпитан(-и) по отношение на използваното гориво, описано в приложение № 4, раздел I или II; 4. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 5. (3) Отказът да се издаде сертификат по ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 8. (1) Производител(-и) на двигатели (фамилия двигатели) със СБД, чието годишно производство на тип двигател (фамилия двигатели): 1. е по-малко от 500 броя за година, може да получи одобряване на типа, когато двигателят се контролира само за непрекъснатост на веригата и системата за последваща обработка се наблюдава за основна функционална повреда; 2. е по-малко от 50 броя за година, може да получи одобряване на типа, когато системата за контрол на емисиите (например двигателят и системата за последваща обработка), се контролира само за непрекъснатост на веригата. (2) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” информира Европейската комисия (ЕК) за всяко одобряване на типа съгласно чл. 7, ал. 1. Чл. 9. Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици или на двигател (фамилия двигатели) със или без СБД с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове. Чл. 10. В случай на изменение на одобрения тип дизелов двигател (фамилия двигатели) със или без СБД по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици или на двигател (фамилия двигатели) със или без СБД с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове, се прилагат разпоредбите по глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Раздел III Заявление за одобряване на тип превозно средство по отношение на неговия двигател (със или без система за бордова диагностика) Чл. 11. (1) Производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА “АА” за одобряване на тип ПС, оборудвано със: 1. дизелов двигател (фамилия двигатели) със/ без СБД по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици, или 2. двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване със/без СБД, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове, или 3. одобрен тип дизелов двигател (фамилия двигатели) по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици, или 4. одобрен тип двигател (фамилия двигатели) с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, по отношение на емисиите замърсяващи газове. (2) Заявлението по ал. 1 се подава в съответствие с глава втора, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Чл. 12. (1) Към заявлението по чл. 11, ал. 1 производителят прилага: 1. попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание; 2. описание на индикатора за наличие на неизправност (MI), използван от СБД за сигнализиране на водача при наличие на повреда в ПС, включващо информация за индикатора и начина за предупреждение на водача на ПС при липса на необходимия реагент; 3. информация по чл. 4—за двигател (фамилия двигатели), оборудван(-и) със СБД; 4. копие от сертификата за одобрен тип двигател (фамилия двигатели) като отделен технически възел съгласно приложение № 5 и монтиран на типа ПС, представен за одобряване— в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 3 и 4. (2) Когато е приложимо, в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 списъкът с данни съдържа описание на типа ПС, на свързаните с двигателя компоненти и на типа двигател (фамилия двигатели). (3) Когато е приложимо, в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 3 и 4 списъкът с данни съдържа описание на типа ПС и на свързаните с двигателя компоненти. (4) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, когато има такива, показват съответните части с достатъчни и ясно различими подробности. (5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса. Раздел IV Одобряване на тип превозно средство по отношение на неговия двигател (със или без система за бордова диагностика) Чл. 13. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване на типа ПС в зависимост от подадено заявление по чл. 11, ал. 1, т. 1 или 2, когато: 1. превозното средство, оборудвано с двигател (фамилия двигатели), отговаря на техническите изисквания по наредбата; 2. двигателят е изпитан с гориво съгласно изискванията по приложение № 4; 3. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване на типа ПС в зависимост от подаденото заявление по чл. 11, ал. 1, т. 3 или 4, когато: 1. са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 1 и 3; 2. за двигателя (фамилията двигатели) е издаден сертификат за одобряване на типа съгласно раздел II; 3. монтираният на ПС двигател отговаря на изискванията, посочени в приложение № 5, по отношение на: а) вакуума при входа на всмукателния колектор (който да не надвишава определения за типово одобрените двигатели); б) противоналягането на отработилите газове в изпускателния колектор (да не надвишава определеното за типово одобрените двигатели); в) обема на изпускателната уредба (да не се отклонява с повече от 40 % от определения за типово одобрените двигатели); г) изразходваната мощност от спомагателните устройства, необходими за работата на двигателя (да не надвишава определената за типово одобрените двигатели). (3) Сертификатът по ал. 1 или 2 се издава по образец съгласно приложение № 5. (4) Отказът да се издаде сертификат по ал. 1 или 2 писмено се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 14. Производителят писмено уведомява изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа ПС по отношение на неговия двигател (фамилия двигатели) и неговото (тяхното) монтиране. Чл. 15. (1) При изменение на одобрен тип ПС по отношение на неговия(-те) двигател (фамилия двигатели) се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) По искане на производителя на основание изискванията на наредбата издаденото одобряване типа на напълно комплектовано превозно средство може да се измени (разшири), за да обхване и неговото некомплектовано превозно средство, с референтна маса не по-голяма от 2610 kg. Одобряването на типа може да се измени (разшири), когато производителят докаже, че всички комбинации на каросерии, които могат да бъдат монтирани на некомплектованото превозно средство, увеличават референтната маса на превозното средство над 2610 kg. Глава трета ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ГОРИВА И НА ДВИГАТЕЛ ОТ ФАМИЛИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИ ОТРАБОТИЛИ ГАЗОВЕ Чл. 16. Предоставянето на типово одобряване за универсално гориво, използвано от дизелов двигател или от двигател с принудително запалване, работещ(-и) с газово гориво, е описано в раздел I на приложение № 4. Чл. 17. Предоставянето на ограничено типово одобряване за асортимент гориво, използвано от двигател с принудително запалване, работещ с газово гориво, по отношение на емисии отработили газове, е описано в раздел II на приложение № 4. Чл. 18. Одобряването на представител на фамилия двигатели по отношение на емисии отработили газове е описано в раздел III на приложение № 4. Глава четвърта МАРКИРОВКА НА ДВИГАТЕЛЯ Чл. 19. (1) За всеки одобрен тип двигател като отделен технически възел се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 6. (2) На двигател от одобрен тип като отделен технически възел производителят нанася следната маркировка: 1. търговска марка или търговско наименование на производителя на двигателя; 2. търговско описание на производителя; 3. номер на одобряването, образуван съгласно част 1 на приложение № 6. (3) Маркировката за одобряване на типа запазва действието си на територията на Република България, когато съдържа отличителен номер на някоя от държавите—членки на ЕС, посочени в част 2 на приложение № 6. Чл. 20. Върху двигател, работещ с гориво природен газ, след номера на одобряване на типа се нанася допълнително означение, както следва: 1. Н—за двигател, одобрен и калибриран за газови горива Н-асортимент; 2. L—за двигател, одобрен и калибриран за газови горива L-асортимент; 3. HL—за двигател, одобрен и калибриран за газови горива Н-асортимент и L-асортимент; 4. Нt—за двигател, одобрен и калибриран за специфичен състав газово гориво от Н-асортимент и приспособим чрез фина регулировка на захранването за друго специфично гориво Насортимент; 5. L t—за двигател, одобрен и калибриран за специфичен състав газово гориво L-асортимент и приспособим чрез фина регулировка на захранването за друго специфично гориво L-асортимент; 6. HLt—за двигател, одобрен и калибриран за специфичен състав газово гориво Н-асортимент или L-асортимент и приспособим чрез фина регулировка на захранването за друго специфично гориво Н-асортимент или L-асортимент. Чл. 21. (1) Върху двигатели, които работят с NG и с LPG горива, получили ограничено одобряване на типа за използване на съответен асортимент гориво съгласно раздел II от приложение № 4, се нанасят следните надписи: 1. “ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО С ПРИРОДЕН ГАЗ АСОРТИМЕНТ Н”; когато е приложимо, “Н” се замества от “L”; 2. “ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО С ПРИРОДЕН ГАЗ, ОТГОВАРЯЩ НА ИЗИСКВАНИЯТА ...” или “ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО С ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ, ОТГОВАРЯЩ НА ИЗИСКВАНИЯТА ...”, което от двете е приложимо. (2) Височината на надписите по ал. 1 е не по-малка от 4 mm. (3) Производителят на двигателя определя отделните съставни компоненти и гранични стойности на величините от цялата информация, съдържаща се в съответната/ите таблица/и на приложение № 7. Чл. 22. (1) Когато липсва достатъчно място за нанасяне на надписа по чл. 21, ал. 1, може да се използва опростено кодиране. (2) При опростеното кодиране по ал.1 се добавя обяснителен текст, съдържащ цялата информация по чл. 21, който трябва да е лесно достъпен за всяко лице, което зарежда резервоара с гориво, извършва техническо обслужване или ремонт по двигателя и неговите части, а също и за компетентните органи. (3) Местоположението и съдържанието на обяснителния текст по ал. 1 се определят от производителя след съгласуване с изпълнителния директор на ИА “АА”. Чл. 23. (1) Надписите по чл. 21 се нанасят с четливи, неизтриваеми букви и цифри с дълготрайност, запазваща се през целия период на използване на двигателя. Надписите или табелите с тях се прикрепват по такъв начин, че закрепването е дълготрайно за целия период на използване на двигателя и надписите не могат да се премахват без тяхното повреждане или изтриване. (2) Надписите по чл. 21 се поставят върху компонент от двигателя, необходим за нормалната му работа, който обикновено не се сменя за целия период на неговата експлоатация. Тези надписи се поставят на място, което позволява да са лесно видими дори и от неспециалист, след пълното комплектуване със спомагателните устройства, необходими за работата на двигателя. (3) При одобряване типа ПС по отношение на неговия двигател по чл.13, ал.1 и 2 маркировката по чл. 21 се поставя също така до гърловината на резервоара за гориво. Чл. 24. Компонентите, оказващи влияние върху емисиите замърсяващи газове и частици от дизеловите двигатели и от работещите с газово гориво двигатели с принудително запалване, се разработват, конструират, сглобяват и монтират така, че при обичайни условия на експлоатация двигателите да отговарят на изискванията по наредбата. Чл. 25. (1) Не се допуска използването на многофункционален двигател и неефективна технология за контрол на емисиите. (2) Всички елементи от конструкцията, свързани с технологията за контрол на емисиите (ECS), оказващи влияние върху емисиите замърсяващи газове и частици от дизелови двигатели и от работещите с газово гориво двигатели с принудително запалване, се разработват, конструират, сглобяват и монтират така, че при обичайни условия на експлоатация двигателят да отговаря на изискванията по наредбата. (3) Технологията за контрол на емисиите (ECS) се състои от основна технология за контрол на емисиите (ВЕСS) и от една или повече спомагателни технологии за контрол на емисиите (АЕСS): 1. изискванията към ВЕСS са посочени в т. 1.1.4 на раздел II от приложение № 2; 2. изискванията към АЕСS са посочени в т. 1.1.5 на раздел II от приложение № 2; 3. изискванията към ограничителите на въртящ момент са посочени в т. 1.1.6 на раздел II от приложение № 2. Чл. 26. (1) При използване на електронни системи за контрол на емисиите производителят представя пакет от документи и осигурява достъп до всеки елемент от конструкцията и технологията за контрол на емисиите (ECS) и ограничителя на въртящия момент на системата на двигателя и начина, по който той контролира изходните променливи на системата независимо дали контролът е пряк или косвен. (2) Документацията по ал. 1 се представя в две части под формата на основен и допълнителен пакет от документи. (3) След подаване до ИА “АА” на заявлението за одобряване на типа основният пакет от документи се представя на техническата служба, като включва пълно описание на ECS и когато е приложимо — на ограничителя на въртящия момент. Документите може да не включват пълно описание, когато в тях се съдържат доказателства, че са определени всички матрично разрешени стойности, получени от контролния диапазон на индивидуалните входни единици. Тази информация са прилага към документацията, изисквана по глава втора, раздели I и III. (4) Допълнителният пакет от документи съдържа: 1. обосновка за използването на АЕСS на основание данни от изпитвания или техническа информация; 2. описание на схемите за контрол на горивната уредба, на параметрите на запалването, на точките на превключване на всички режими на работа и на ограничителя на въртящия момент (т. 1.5.5, раздел II от приложение № 2); 3. описание на параметрите, изменени от АЕСS и граничните условия, при които то функционира; 4. данни от изпитвания, доказващи ефективността върху отработилите газове на АЕСS, монтирана на двигател или на ПС. (5) Допълнителният пакет от документи е конфиденциален, съхранява се от производителя и се предоставя на ИА “АА” само при поискване. Чл. 27. (1) За проверка на неефективна технология или мярка при одобряване типа на двигатели съгласно ред А от табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на приложение № 2, които обикновено не се изпитват чрез ЕТС, изпълнителният директор на ИА “АА” и/или техническата служба може да поиска допълнително обстойно изпитване от тип ЕТС за NOx. (2) Допълнителното изпитване може да се извърши едновременно с изпитването за одобряването на типа или с процедурите за проверка съответствието на продукцията. (3) При извършването на проверката по ал. 1 се допуска допълнителен резерв от 10 % по отношение на граничната стойност за NOx. Чл. 28. (1) Стойностите на емисиите, посочени в приложение № 2, раздел II, т. 1.2.1, табл. № 1 и 2, ред А, се определят чрез ESC и ELR изпитвания на конвенционални дизелови двигатели със или без електронна система за впръскване на гориво, рециркулация на отработилите газове (EGR) и/или каталитичен конвертор (катализатор). (2) Дизеловите двигатели, снабдени с усъвършенствани системи за последваща обработка на отработилите газове, включително с deNOx каталитични конвертори и/или филтри за частици, допълнително се подлагат на ЕТС изпитване. (3) Стойностите на емисиите, посочени в приложение № 2, раздел II, т. 1.2.1, табл. № 1 и 2, редове В1, В2 или С, се определят чрез ESC, ELR и ЕТС изпитвания. (4) Стойностите на емисиите замърсяващи газове от двигатели, които работят с газово гориво, се определят чрез ЕТС изпитване. Чл. 29. (1) Процедурите за ESC и ELR изпитване са дадени в приложение № 8, част 2. (2) Процедурата за ЕТС изпитване е дадена в приложение № 8, части 3 и 4. Чл. 30. Когато е приложимо, емисиите замърсяващи газове, частици и димността на изпитвания двигател се измерват с методите, дадени в приложение № 8, част 5. Чл. 31. (1) Препоръчваните системи за анализ на замърсяващите газове, препоръчваните системи за вземане на проби от частици и препоръчваната система за измерване на димните емисии са дадени в приложение № 9. (2) Техническата служба може да използва (одобри) други системи или анализатори, когато при съответния цикъл на изпитване те показват еквивалентни резултати. (3) Определянето на еквивалентността на една система с еталонната се извършва чрез корелационно изследване на 7 пробни двойки (или повече) съгласно изискванията по приложение № 2, раздел II, т. 1.2. Чл. 32. (1) Специфичната маса на въглеродния оксид, на всички въглеводороди, на азотните оксиди и на частиците, определени чрез изпитване ESC, и непрозрачността на димните емисии, определени чрез изпитване ELR, трябва да са не по-големи от стойностите, посочени в приложение № 2, раздел II, табл. № 1. (2) За дизеловите двигатели, които допълнително преминават изпитвания ЕТС, и особено за двигатели, работещи с газ, специфичната маса на въглеродния оксид, на неметановите въглеводороди, на метана (когато е приложимо), на азотните оксиди и на частиците (когато е приложимо), не трябва да превишават стойностите, посочени в приложение № 2, раздел II, табл. № 2. Чл. 34. (1) За дизелови двигатели не се допуска специфичната маса на азотните оксиди, измерена в произволни точки за проверка в зоната на контрол при изпитване ESC, да превишава с повече от 10 % стойностите, получени чрез интерполиране на резултатите от съседни изпитвателни режими съгласно приложение № 8, част 2, т. 5.6.2 и 5.6.3. (2) Стойността на димните емисии, получени при произволна честота на въртене на двигателя за изпитвателен режим ELR, не може да превишава с повече от 20 % най-високата стойност на димните емисии от два съседни изпитвателни режима или да надвишава граничната стойност с повече от 5 % в зависимост от това, коя от тях е по-голяма. Чл. 35. Изискванията към фамилия двигатели, избор на базов двигател и параметрите за определяне на фамилия двигатели със СБД са описани в приложение № 2, раздел III. Чл. 36. Пример на процедура за изчисляване на резултатите от изпитванията е даден в приложение № 10. Чл. 37. Специфичните технически изисквания относно дизелови двигатели, работещи с гориво етанол, са дадени в приложение № 11. Чл. 38. Процедурите за провеждане на изпитване за надеждност на системи за контрол на емисии са дадени в приложение № 12. Чл. 38а. (1) За целите на одобряване типа на превозни средства, оборудвани с двигатели със запалване чрез сгъстяване и на такива двигатели, се прилага методиката на измерване на димността, посочена в приложение № 13. (2) За целите на одобряване типа на превозни средства, оборудвани с двигатели с принудително запалване и на такива двигатели, се прилага методиката на изпитване, посочена в приложение № 14. Глава шеста СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА Чл. 39. (1) Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат съгласно разпоредбите по глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. (2) Съответствието на продукцията се проверява и въз основа на информацията в сертификатите за одобряване на типа, посочена в приложение № 5. (3) При проверка на съответствие на продукцията с одобрения тип чрез използване на процедурите, посочени в раздели III, IV и V на приложение № 13, измерените емисии замърсяващи газове и частици от двигателите се регулират чрез прилагане на подходящи коефициенти на влошаване на емисиите (DF) за съответния двигател, както е посочено в допълнението към сертификата за одобряване на типа по приложение № 5. (4) Когато изпълнителният директор на ИА “АА” прецени, че процедурата по одит на производителя не е удовлетворителна, се прилага чл. 31 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Чл. 40. (1) Когато трябва да се измерят емисиите замърсители и одобряването на типа двигател има едно или няколко изменения (разширения), изпитванията се извършват с двигателя(ите), описани в списъка с данни, съответстващ(и) на съответното изменение. (2) Съответствието на двигателя, подложен на изпитване за емисии замърсители, се проверява съгласно т. 1 от раздел I на приложение № 13. Чл. 41. Съответствието на СБД с одобрения тип се проверява съгласно изискванията на т. 2 от раздел II на приложение № 13. Чл. 42. (1) Съответствието на ПС/двигатели в експлоатация се проверява периодично в рамките на срока на експлоатация на двигателя, монтиран на ПС. (2) При одобряване типа на двигател по отношение на емисиите е възможно прилагане на допълнителни мерки за потвърждаване работата на устройствата за контрол на емисиите в рамките на срока на експлоатация на двигателя, монтиран на ПС, при нормални условия на експлоатация. ВЕСТНИК (3) Процедурите за проверка съответствието на ПС/двигатели в експлоатация са посочени в приложение № 14. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: 1. “Одобряване типа на двигател (фамилия двигатели)” е одобряване типа на двигателя (фамилия двигатели) по отношение нивото на емисиите замърсяващи газове и частици. 2. “Спомагателна технология за контрол на емисии (АЕСS)” е технология за контрол на емисии, която се задейства или променя основната технология за контрол на емисии за специфична цел или цели, и в отговор на специфична комбинация от околни и/или работни условия, например скорост на ПС, честота на въртене на двигателя, използвана предавка, входна температура или входно налягане. 3. “Основна технология за контрол на емисии (ВЕСS)” е технология за контрол на емисии, която е действаща в целия диапазон на честота на въртене и натоварване на двигателя, освен ако не е задействана АЕСS. Примери за ВЕСS: а) диаграма за управление момента на запалване на двигателя; б) диаграма за рециркулация на отработили газове (EGR); в) диаграма за дозиране на каталитичен реагент SCR. 4. “Комбиниран филтър за deNOx и частици” е система за последваща обработка на отработили газове, разработена за едновременно намаляване на емисиите от азотни оксиди (NOx) и частици (РТ). 5. “Непрекъсната регенерация” е регенерационният процес на системата за последваща обработка на отработили газове, който се извършва постоянно или поне веднъж за ЕТС изпитване. Такъв регенерационен процес не изисква специална процедура за изпитване. 6. “Зона на контрол” е зоната в обхвата между режими АиС на двигателя и степен на натоварване от 25—100 %. 7. “Обявена максимална мощност (Pmax)” е максималната мощност в kW (мощност нето), обявена от производителя в неговото заявление за одобряване на типа. 8. “Неефективна технология” е: а) спомагателна технология за контрол на емисии (АЕСS), която намалява ефективността на контрола върху емисиите, свързан с основната технология за контрол на емисии (ВЕСS) при условия, които могат да възникнат при правилна експлоатация на превозното средство; б) основната технология за контрол на емисии (ВЕСS), която прави разлика между стандартния начин за управление при изпитване за одобряване на типа и другите начини за управления и осигурява по-ниско ниво на контрол върху емисиите при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за одобряване на типа, или в) система за бордова диагностика (СБД) или технология за контрол и управление на емисиите, която прави разлика между стандартния начин за управление при изпитване за одобряване на типа и другите начини за управления и осигурява възможност за управление на по-ниско ниво на емисиите (по отношение на времетраене и точност) при условия, които реално не са включени в приложимите изпитвателни процедури за одобряване на типа. 9. “deNOx система” е система за последваща обработка на отработили газове, проектирана да намали емисиите на азотни оксиди (NOx ) (например инертен и активен сух NOx каталитични неутрализатори, NOx адсорбери и системи за селективна каталитична редукция (SCR). 10. “Времезакъснение” е времето между промяната на компонента, измерван в референтната точка и реакцията на системата за 10 % от крайното показание (t10). За газовите компоненти е времето за преминаване на измервания компонент от сондата за вземане на проби до детектора. За времезакъснението сондата за вземане на проби се определя като референтна точка. 11. “Дизелов двигател” е двигател, който работи на принципа на запалване на горивото чрез сгъстяване. 12. “Изпитване ELR” е изпитвателен цикъл, включващ последователност от преходни степени на натоварване при постоянна честота на въртене (обороти) на двигателя, прилагани в съответствие с т. 1.2.1 на приложение № 2. 13. “Изпитване ESC” е изпитвателен цикъл, включващ 13 режима при условия на стабилизирана (устойчива) работа на двигателя, прилагани в съответствие с т. 1.2.1 на приложение № 2. 14. “Изпитване ЕТС” е изпитвателен цикъл, включващ 1800 преходни режима, измервани във всяка отделна секунда, прилагани в съответствие с т. 1.2.1 на приложение № 2. 15. “Елемент на конструкцията” по отношение на ПС или двигател е: а) всяка система за контрол, включително компютърен софтуер, системи за електронно управление и компютърна логика; б) калибриране на системата за контрол; в) резултатът от взаимодействието на системите или г) хардуерни елементи. 16. “Дефект, свързан с емисиите” е недостиг или отклонение от нормалните производствени допуски в конструкцията, материалите или изработката на устройство, система или монтажен възел, което влияе върху който и да е параметър, характеристика или компонент, принад- ВЕСТНИК СТР . 31 лежащ на системата за контрол на емисии. Липсващ компонент може да се разглежда като “дефект, свързан с емисиите”. 17. “Технология за контрол на емисии (ECS)”е елемент или съвкупност от елементи на конструкцията, който е включен в цялостния план на системата на двигателя или превозното средство, за целите на контрола на емисиите от отработили газове, която включва една ВЕСS и една съвкупност от АЕСS. 18. “Система за контрол на емисии” е системата за последваща обработка на отработилите газове, електронния(те) контролер(и) за управление на системата на двигателя и всеки компонент на системата на двигателя, свързан с емисиите на отработили газове, който подава входен сигнал или получава изходен сигнал от този(тези) контролер(и), и когато е приложимо, комуникационният интерфейс (хардуер и съобщения) между електронното устройство(а) за управление на системата на двигателя (EECU) и всяко силово задвижване или устройство за контрол на превозното средство по отношение управлението на емисиите. 19. “Фамилия системи за последваща обработка на отработили газове” е групиране на двигатели от производител, което в съответствие с определението за фамилия двигатели, но които впоследствие се групират като двигатели, използващи аналогична система за последваща обработка на отработили газове. Това групиране се извършва за целите на изпитване по график за пробег, за да се установят коефициентите на влошаване на емисиите съгласно приложение № 12, и за проверка съответствието на превозни средства/двигатели в експлоатация съгласно приложение № 14. 20. “Система на двигателя” е двигателят, системата за контрол на емисии и комуникационният интерфейс (хардуер и съобщения) между електронното устройство(а) за управление на системата на двигателя (EECU) и всяко силово задвижване или устройството за контрол на превозното средство. 21. “Фамилия двигатели” е обединената от производителя група от системи на двигателя, които по своята конструкция, определена в допълнение 2 на приложение № 1, показват сходни характеристики на емисиите отработили газове. Всички двигатели от една фамилия трябва да отговарят на определените гранични стойности на емисиите. 22. “Диапазон на работна честота на въртене на двигателя” е диапазонът на най-често използваната работна честота на въртене на двигателя, разположен в границите между ниска и висока честота на въртене, определени в приложение № 8. 23. “Честоти на въртене А, ВиС на двигателя” са честотите на въртене, включени в диапазона на експлоатационната честота на въртене СТР . 32 на двигателя, които трябва да се използват при изпитванията от тип ЕSСиЕLR, определени в част 2 на приложение № 8. 24. “Регулировка на двигателя” е специфична настройка на двигател /превозно средство, която включва технология за контрол на емисиите (ECS), единична характеристика на действието на двигателя (кривата на пълно натоварване за одобрения тип) и ако се прилага, един комплект от ограничители на въртящия момент. 25. “Тип двигател” е категорията двигатели, които не се различават съществено помежду си по отношение на характеристиките, посочени в приложение № 1. 26. “Система за последваща обработка на отработили газове” е катализатор (окисляващ или 3-пътен), филтър за частици, deNOx система, комбиниран филтър за deNOx и частици или друго устройство за намаляване на емисии, което е монтирано в изходящия поток на двигателя. Това определение изключва рециркулация на отработили газове, която ако е монтирана, се разглежда като неразделна част от системата на двигателя. 27. “Двигател, работещ с газ (газово гориво)” е двигателят, който работи с гориво природен газ (NG) или с втечнен нефтен газ (LPG). 28. “Замърсяващи газове” са газовете въглероден оксид, въглеводороди (изразени в еквивалентите (отношенията): СН1,85 за дизелово моторно гориво; СН2,525 за втечнения нефтен газ (LPG) и СН 2,93 за природния газ (NG) (NMHC) и молекула СН3О0,5 за работещите с етанолово гориво дизелови двигатели, метан (изразено в еквивалента (отношението) СН4 за природния газ (NG)) и азотни оксиди, като тяхното съдържание се изразява в еквивалент на азотен диоксид (NO2). 29. “Висока честота на въртене (nhi)” е най-високата честота на въртене на двигателя, при която се достига 70 % от обявената максимална мощност. 30. “Ниска честота на въртене (nlo)” е най-ниската честота на въртене на двигателя, при която се достига 50 % от обявената максимална мощност. 31. “Главна функционална повреда” е постоянна или временна неизправност на система за последваща обработка на отработили газове, при която се очаква непосредствено или забавено увеличаване на емисиите от газове или частици от системата на двигателя и която не може да се определи правилно от системата за бордова диагностика (СБД). 32. “Неизправност” е: а) влошаване или повреда, включително аварии в захранването с електричество на системата за контрол на емисиите, която довежда до емисии, превишаващи граничните стойнос- ВЕСТНИК ти, определени за СБД, или когато е приложимо, невъзможност да се достигне диапазонът на функционално действие на системата за последваща обработка на отработили газове, където емисията на всяко регулирано замърсяващо вещество превишава граничните стойности, определени за СБД; б) всеки случай, при който СБД не е в състояние да изпълни наблюдението върху възможни неизправности. Влошаване или повреда, водещи до емисии, които не превишават граничните стойности, определени за СБД, може да се считат от производителя като неизправност. 33. “Индикатор за неизправност (MI)” е светлинен или звуков индикатор, който информира водача на ПС за появата на неизправност в работата на всеки компонент, който е свързан към СБД, или на самата СБД. 34. “Многофункционален двигател” е двигател, който съдържа повече възможни конфигурации на двигател. 35. “Асортимент природен газ (NG)” е един от асортиментите Н или L, определени в БДС EN 437 : 2006 “Газове за изпитване. Налягания за изпитвания. Категория на уредите”. 36. “Мощност нето (ефективна мощност)” е мощността в kW, измерена на изпитвателен стенд, в края на коляновия вал или на част, изпълняваща същата функция в съответствие с метода за измерване на мощност в съответствие с Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя (Директива 80/1269/ЕЕС). 37. “Система за бордова диагностика (СБД)” е разположена на ПС диагностична система за контрол на емисиите, която има способност да открива наличието на неизправности и идентифицира възможната област на неизправности чрез кодове за неизправности, съхранени в паметта на компютър. 38. “Фамилия двигатели (по отношение на СБД)” е групиране от производителя на системи на двигателя, имащи общи конструктивни параметри на СБД съгласно раздел III на приложение № 2. 39. “Димомер” е уред, предназначен да измерва непрозрачността на димните емисии на принципа на намаляване интензитета на светлината. 40. “Базов двигател” е двигателят, избран от една фамилия двигатели, чиито характеристики по отношение на емисиите отработили газове са представителни за тази фамилия двигатели. 41. “Устройство за последваща обработка на частици” е система за последваща обработка на отработили газове, разработена за намаляване емисиите от частици (РТ) чрез механично, аеродинамично, дифузионно или инерционно отделяне. 42. “Замърсяващи частици (частици)” е всяка субстанция, уловена върху филтрираща среда, определена след разреждане на отработилите газове с пречистен филтриран въздух, така че температурата да е по-ниска от 325 К (52 °С). 43. “Степен на натоварване” е частта от максималния въртящ момент, изразена в проценти, при определена честота на въртене на двигателя. 44. “Периодична регенерация” е регенерационният процес на устройство за контрол на емисиите, което се среща периодично при по-малко от 100 h нормална експлоатация на двигателя. По време на цикли, в които има регенерация, емисионните норми могат да бъдат превишени. 45. “Режим на емисия по подразбиране” е активирана АЕСS в случай на неизправност на ECS, открита от СБД, което води до активиране на MI и не изисква входен сигнал от авариралия компонент или система. 46. “Вал за отвеждане на мощност” е вал, управляван от двигателя за целите на захранване на помощно оборудване, монтирано на ПС. 47. “Реагент” е всяка среда, съхранена в резервоар на ПС и предоставена на системата за последваща обработка на отработили газове (ако е необходимо) при поискване от системата за контрол на емисиите. 48. “Повторно калибриране” е точната настройка на работещ с природен газ двигател, предназначена да осигури същите характеристики (мощност, разход на гориво) при използване на друг асортимент природен газ. 49. “Еталонен режим (nref)” е 100 % честота на въртене, използвана за денормализиране на относителната стойност на честотата на въртене при изпитване ЕТС, определено в приложение № 8, част 3. 50. “Време за реагиране” е разликата във времето между бърза промяна на компонента, който се измерва в референтната точка и съответната промяна в реагирането на измерващата система, като промяната на измервания компонент е най-малко 60 % FS и се извършва за по-малко от 0,1 s. Времето за реагиране на системата (t90 ) се състои от времезакъснението към системата и времето за нарастване на системата (БДС ISO 16183). 51. “Време за нарастване” е времето за реакция между 10 и 90 % от крайната стойност (t90 — t10 ). Това е реакцията на измервателния уред след като компонентът, който трябва да бъде измерен, е достигнал уреда. За времето за нарастване сондата за вземане на проби се определя като референтна точка. 52. “Саморегулиращо” е всяко устройство на двигателя, което позволява да се поддържа постоянен състав на горивната смес. 53. “Димни емисии” са частиците в състояние на суспензия в потока отработили газове на дизелов двигател, които поглъщат, отразяват или пречупват светлина. ВЕСТНИК СТР . 33 54. “Изпитвателен цикъл” е последователността от изпитвателни операции, всяка от които е определена от дадена честота на въртене (обороти) и въртящ момент, които двигателят трябва да съблюдава в условия на стабилизиран (устойчив) режим (изпитване ESC) или при променливи условия на работа (ЕТС, ELR изпитване). 55. “Ограничител на въртящ момент” е устройство, което временно ограничава максималния въртящ момент на двигателя. 56. “Време за преобразуване” е времето между промяната на измервания компонент в сондата за вземане на проби и реакция на системата при 50 % от крайното показание (t50 ). Времето за преобразуване се използва за изравняване сигнала на различни измервателни уреди. 57. “Срок на експлоатация” за превозни средства и двигатели от одобрен тип по ред В1, В2 или С от табл. № 1 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2 е съответното изминато разстояние и/или период от време по отношение на изискванията за дълготрайност на системи за контрол на емисиите и съгласно условията по § 8 и 9, чието съответствие със съответните емисионни гранични стойности на газове, частици и димни емисии, трябва да бъде гарантирано като част от одобряването на типа. 58. “Индекс на Wobbe (Вобе) (нисък Wl; или висок Wu)” е съотношението между топлината, отделена при изгарянето на единица обем газ, и корен квадратен на неговата относителна плътност при еднакви еталонни (изходни) условия: . 59. “—коефициент на коригиране (S )” е коефициентът, който показва необходимата гъвкавост на системата за управление на двигателя по отношение на излишния въздух , когато двигателят е захранван с газ, различаващ се от чистия метан (приложение № 10 за изчисляването на S). 60. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство (МПС), предназначено за движение по пътищата, задвижвано с двигател със запалване чрез сгъстяване или с двигател, работещ с газово гориво, със или без каросерия, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h, с изключение на МПС от категория М1 с технически допустима максимална маса, по-малка или равна на 3,5 t, на МПС, движещи се по релси, на трактори за селското и горското стопанство, както и всяка друга самоходна машина. 61. “Двигател със запалване чрез сгъстяване или двигател, работещ с газово гориво” е източникът на задвижване на ПС, за което е издадено одобряване на типа на двигателя като отделен технически възел. 62. “Система за управление и контрол на емисиите” е система, осигуряваща нормалната работа на уредите за контрол на NOx на системата на двигателя съгласно изисквания по т. 1.5 от раздел II на приложение № 2. СТР . 34 63. “Екологично превозно средство (ЕПС/ EEV)” е превозно средство, двигателят на което отговаря на граничните стойности на емисиите, посочени в ред С от табл. № 1 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2. 64. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на превозни средства, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените превозни средства, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на превозни средства, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител—лице, установено в ЕС, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. (1) От 1 октомври 2006 г. изпълнителният директор на ИА “АА” отказва издаването на типово одобряване съгласно глава втора на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, за типове дизелови двигатели или за двигатели, работещи с газово гориво и за типове ПС, оборудвани с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газово гориво, когато: 1. те не отговарят на изискванията по приложения № 1—14 и на § 8—11; 2. емисиите на газообразните замърсители, на частиците и димността (непрозрачността) превишават граничните стойности, посочени в ред В1 на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2. (2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато ПС и двигателите са предназначени за износ в трети страни или за резервни двигатели, предназначени за ПС в експлоатация. § 3. (1) От 1 октомври 2006 г. сертификатите за съответствие, придружаващи нови ПС, оборудвани с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газово гориво и на нови дизелови двигатели или на двигатели, работещи с газово гориво, се считат невалидни за целите на регистрацията и пускането им на пазара, когато: 1. те не отговарят на изискванията, посочени в приложения № 1—14 и на § 8—11; 2. емисиите на газообразните замърсители, на частиците и димността (непрозрачността) превишават граничните стойности, посочени в ред В1 на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2. ВЕСТНИК (2) До 31 декември 2006 г. разпоредбата на ал. 1 не се прилага за до 30% комплектовани и напълно комплектовани ПС, определен на основание общия брой регистрирани, пуснати в движение или пуснати на пазара ПС през 2005 г. (3) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато ПС и двигателите са предназначени за износ в трети страни или за резервни двигатели, предназначени за ПС в експлоатация. § 4. От 1 октомври 2008 г. изпълнителният директор на ИА “АА” отказва издаването на типово одобряване съгласно глава втора на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, за типове дизелови двигатели или за двигатели, работещи с газово гориво, и за типове ПС, оборудвани с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газово гориво, когато: 1. те не отговарят на изискванията по приложения № 1—14 и на § 8—11; 2. емисиите на газообразните замърсители, на частиците и димността (непрозрачността) превишават граничните стойности, посочени в ред В2 на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2. § 5. (1) От 1 октомври 2009 г. сертификатите за съответствие, придружаващи нови ПС, оборудвани с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газово гориво и на нови дизелови двигатели или на двигатели, работещи с газово гориво, се считат невалидни за целите на регистрацията и пускането им на пазара, когато: 1. те не отговарят на изискванията, посочени в приложения № 1—14 и на § 8—11; 2. емисиите на газообразните замърсители, на частиците и димността (непрозрачността) превишават граничните стойности, посочени в ред В2 на табл. № 1 и 2 към т.1.2.1 на раздел II, приложение № 2. (2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато ПС и двигателите са предназначени за износ в трети страни или за резервни двигатели, предназначени за ПС в експлоатация. § 6. Двигател, съответстващ на изискванията по приложения № 1—14, по § 8—11 и на граничните стойности, посочени в ред С (EEV) на табл. № 1 и 2 към т.1.2.1 на раздел II, приложение № 2, отговаря на изискванията по § 2—5. § 7. За дизелови двигатели или двигатели, работещи с газово гориво, които съгласно одобряването на типа отговарят на граничните стойности, посочени в таблиците към т.1.2.1 на раздел II, приложение № 2, се изисква при всички произволно избрани състояния на натоварване, принадлежащи към определена зона на контрол, събираните проби от емисии на интервали до 30 s да не превишават с повече от 100 % граничните стойности в ред В2 и ред С (EEV) в тези таблици. § 8. От 1 октомври 2006 г. производителят доказва за всички одобрявания на типа, че дизелов двигател или двигател, работещ с газово гориво, типово одобрен по отношение на граничните стойности от ред В1, ред В2 или ред С на табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2, отговаря на посочените гранични стойности за срок на експлоатация, както следва: 1. 100 000 km или 5 години, което събитие настъпи първо—за двигатели, монтирани на ПС от категория N1 и М2; 2. 200 000 km или 6 години, което събитие настъпи първо—за двигатели, монтирани на ПС от категория N2, N3 с технически допустима максимална маса до 16 t и ПС от категория М3 класове I, II, А, В с технически допустима максимална маса до 7,5 t; 3. 500 000 km или 7 години, което събитие настъпи първо—за двигатели, монтирани на ПС от категория N3 с технически допустима максимална маса над 16 t и ПС от категория М3 класове III иВс технически допустима максимална маса над 7,5 t. § 9. От 1 октомври 2006 г. за всички типове при издаване на одобряване на типа ПС се изисква и потвърждаване за правилната работа на устройствата за контролиране на емисиите за срока на експлоатация на ПС при нормални условия на експлоатация (съответствие на ПС, пуснато в движение, когато е правилно поддържано и експлоатирано). § 10. От 1 октомври 2006 г. всеки одобрен тип дизелов двигател по отношение на граничните стойности от ред В1 или ред С (EEV) на табл. № 1 и 2 към т.1.2.1 на раздел II, приложение № 2 или одобрен тип ПС с такъв двигател, се оборудва със СБД, сигнализираща водача за наличието на повреда, когато посочените гранични стойности на двигателя със СБД за ред В1 или ред С от таблицата са превишени: Гранични стойности на емисиите за двигател със СБД Ред Дизелови двигатели маса на азотните оксиди (NO х) g/kWh маса на частиците (РТ) g/kWh В1 (2005 г.) 7.0 0.1 В2 (2008 г.) 7.0 0.1 С (EEV) 7.0 0.1 § 11. От 1 октомври 2008 г. за новите одобрявания на типа и от 1 октомври 2009 г. за всички одобрявания на типа на дизелови двигатели или на двигатели, работещи с газово гориво по отношение на граничните стойности, посочени в ред В2 или ред С (EEV) на табл. № 1 и 2 към ВЕСТНИК СТР . 35 т. 1.2.1 на раздел II, приложение № 2, или за ПС с такива двигатели, се оборудват със СБД, сигнализираща водача за наличието на повреда, когато посочените гранични стойности на двигателя със СБД за ред В2 или ред С на таблицата по § 10 са превишени. § 12. От 9 ноември 2006 г. за новите одобрявания на типа и от 1 октомври 2007 г. за целите на регистрацията се изисква при генериране на неизтриваем код за неизправност съгласно т. 1.5.3, 1.5.4 и 1.5.5 на приложение № 2 СБД да съхранява запис (до 400 дни или до 9600 часа работа на двигателя) на кода за неизправност и часовете, през които двигателят е работил по време на активиран индикатор за неизправност (MI). § 13. До 1 октомври 2008 г. за т. 1.1.5.4, буква “б” на приложение № 4 се прилага следното: “температура на околната среда в диапазон от 279 до 303 К (6 до 30 °С)”. § 14. От 9 ноември 2006 г. за новите одобрявания на типа и от 1 октомври 2007 г. за всички одобрявания на типа на нови ПС с двигатели със СБД се прилагат изискванията на следните точки от приложение № 2: а) т. 1.5.3—за NOx контрол в системата на двигателя; б) 1.5.4—за контрол на реагента; в) 1.5.5—за мерки срещу намеса в системата за последваща обработка на отработили газове. § 15. Валидността на издадените сертификати за типово одобряване на двигатели или на ПС, оборудвани с двигатели от неодобрен/одобрен тип, е до 8 ноември 2006 г. При изменение на одобрения тип изменението (разширението) на типа се отбелязва в последната секция на номера за одобряване на типа. § 16. Навсякъде в наредбата и приложенията към нея думите “сертификат/а/ът” и “маркировка/та” се заменят съответно с “ЕО сертификат/а/ът” и “ЕО маркировка/та” от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. § 17. Тази наредба отменя Наредба № 78 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисии замърсяващи газове и частици, и на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ”, по отношение на емисии замърсяващи газове (ДВ, бр. 22 от 2004 г.). § 18. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и въвежда разпоредбите на Директива 2005/55/ЕО (изм. от Директива 2005/78/ЕО и Директива 2006/51/ЕО) и Директива 2005/78/ЕО (изм. от Директива 2006/51/ЕО). § 19. Разпоредбите по чл. 8, ал. 2, чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 64 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Министър: П.Мутафчиев СТР . 36 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 Списък с данни №............... в съответствие с приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение № 1 на Директива 70/156/ЕЕС ) относно одобряване на типа и относно мерките, предприемани по отношение на емисии замърсяващи газове и частици, отделяни от превозни средства, оборудвани с двигатели с принудително запалване, работещи с гориво “природен газ” или “втечнен нефтен газ” (Директива 2005/55/ЕС, последно изменена с Директива 2005/78/ЕС) Превозно средство /базов двигател/ тип двигател (1) .............................................................................. 0. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ 0.1. Марка (наименование на дружеството): ........................................................... 0.2. Тип и търговско описание (варианти): ............. 0.3. Начин за идентификация на типа и местоположение, когато се маркира на ПС: ....................... 0.4. Категория ПС (когато е приложимо): .............. 0.5. Категория двигател: дизел/NG/LPG/ етанол (1) ................................................................... 0.6. Наименование и адрес на производителя: ....... 0.7. Наименование и адрес на упълномощения представител на производителя: ................................. 0.8. Местоположение на задължителните табели, обозначения и начин на поставянето им:......... 0.9. В случай на компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на нанасяне на ЕО маркировката за одобряване на типа:........ 0.10. Адрес(-и) на монтажния(-те) завод(-и): ........... 0.11. В случай на ПС, оборудвано със системи за бордова диагностика (СБД), писмено описание и/или чертеж на индикатора за неизправност (MI) ............................................................................. (1) Ненужното се зачертава. Приложени документи 1. Основни характеристики на двигателя (базовия) и информация за провеждането на изпитването. 2. Основни характеристики на фамилията двигатели. 3. Основни характеристики на типовете двигатели от фамилията. 4. Характеристики на частите на ПС, свързани с двигателя (когато е приложимо). 5. Информация, свързана със системата за бордова диагностика (СБД). 6. Снимки и/или чертежи на базовия двигател/тип двигател и когато е приложимо—на отделението от автомобила, в което е монтиран. 7. Списък на други приложени документи, когато има такива: Дата: ........... Досие: ......... Допълнение 1 Основни характеристики на двигателя (базовия) и информация за провеждането на изпитването(1) 1. 1.1. 1.2. Описание на двигателя: ......................................... Производител: .......................................................... Код на производителя на двигателя: ................. (1) При неконвенционалните двигатели и системи производителят представя данни, равностойни на тези, споменати тук. ВЕСТНИК 1.3. 1.4. 1.4.1. 1.4.2. 1.4.3. 1.5. 1.6. 1.7. Цикъл: четиритактов / двутактов(2 ) .................. Брой и разположение на цилиндрите: ............... Диаметър на цилиндъра: ............................... mm Ход на буталото: .............................................. mm Последователност на запалване: ........................ Обем на двигателя: .......................................... cm3 Степен на сгъстяване(3): ....................................... Чертеж(-и) на горивната камера и челото на буталото: .................................................... 1.8. Минимално напречно сечение на всмукателните и изпускателните отвори: ......................... cm2 1.9. Честота на въртене на двигателя на празен ход: .......................................................min-1 1.10. Максимална ефективна мощност: ............. kW при ...............................................min-1 1.11. Максимална честота на въртене на двигателя: .........................................................min-1 1.12. Максимален ефективен въртящ момент: .......... Nm при ..................................................min-1 1.13. Горивна уредба: компресионно запалване/принудително запалване( 2) 1.14. Гориво: дизелово / LPG / NG-Н / NG-L / NG-HL / Етанол(2) 1.15. Охладителна уредба 1.15.1. Течност 1.15.1.1.Вид на течността: .................................................... 1.15.1.2.Циркулационна(-и) помпа(-и): да/не(1) 1.15.1.3.Характеристики на модела(-ите) и тип(-овете) (когато е приложимо) ..................... 1.15.1.4. Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо) ........................................................... 1.15.2. Въздух 1.15.2.1. Вентилатор: да/не(2 ) 1.15.2.2. Характеристики на модела(-ите) и тип(-овете) (когато е приложимо) ..................... 1.15.2.3.Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо) ........................................................... 1.16. Температура, позволена от производителя 1.16.1. Охлаждане с течност: максимална температура при изхода: ...................... К 1.16.2. Въздушно охлаждане: ............................................ Точка на измерване: ................................... Максимална температура при точката на измерване: ........................................................К 1.16.3. Максимална температура на въздуха при изхода на междинния охладител (когато е приложимо): ..........................................................К 1.16.4. Максимална температура на отработилите газове в точката от изпускателната(-те) тръба(-и), близкостояща(-и) до външния(-те) фланец(-и) на изпускателния(-те) колектор(-и) или на турбокомпресора(-ите): ..........К 1.16.5. Температура на горивото: мин. ...................... К, макс. ........................................................................К за дизеловите двигатели—при входа на впръскващата помпа; за двигатели, работещи с газово гориво—при регулатора на налягането в заключителния етап 1.16.6. Налягане на горивото: мин. ......................... kPa, макс. ....................................................................kPa при регулатора на налягането в заключителния етап, единствено за двигатели, работещи с NG 1.16.7. Температура на смазочното масло: мин. ...................... К, макс. .................. К 1.17. Компресор: да/не(2) 1.17.1. Марка ......................................................................... 1.17.2. Тип .............................................................................. 1.17.3. Описание на системата (напр. максимално налягане на зареждащия агрегат, байпасен клапан, когато приложимо) 1.17.4. Междинен охладител: да/не( 2) (2) Ненужното се зачертава. (3) Посочва се допускът. 1.18. Всмукателна уредба Максимално допустимото разреждане на всмукването при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя (ДВ, бр. 44 от 2004 г.) (Директива 80/1269/ЕЕС) и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация 1.19. Изпускателна уредба Максималното допустимо изпускателно противоналягане при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация Обем на изпускателната уредба: ............... dm 3 1.20. Електронно устройство за управление на двигателя (EECU) (за всички типове двигатели) 1.20.1. Марка: ..................................................................... 1.20.2. Тип: .......................................................................... 1.20.3. Софтуерен(-и) калибровъчен(-и) номер(-а): 2. Мерки срещу замърсяване на въздуха 2.1. Устройство за рециркулация на картерните газове (описание и чертежи): ............................... 2.2. Допълнителни устройства срещу замърсяване (когато съществуват и когато не са предмет на друг раздел) .............................................. 2.2.1. Каталитичен конвертор: да/не(1 ) 2.2.1.1. Марка(-и): ............................................................... 2.2.1.2. Тип(-ове): ................................................................ 2.2.1.3. Брой каталитични конвертори и елементи: . 2.2.1.4. Размери, форма и обем на каталитичния(-ите) конвертор(-и): ....................................................... 2.2.1.5. Тип на каталитичното действие: ...................... 2.2.1.6. Общо количество на благородни метали: ..... 2.2.1.7. Относителна концентрация: .............................. 2.2.1.8. Субстрат (структура и материал): ................... 2.2.1.9. Плътност на клетките: ....................................... 2.2.1.10. Тип на корпуса на каталитичния(-ите) конвертор(-и): .................................................................... 2.2.1.11. Местоположение на каталитичния конвертор (-ите) (място и контролно разстояние в изпускателната тръба): ................................................. 2.2.1.12. Диапазон на нормална работна температура (К): ...................................................................... 2.2.1.13. Реагенти за еднократна употреба (където е приложимо): 2.2.1.13.1.Тип и концентрация на реагент, необходим за каталитично действие: ........................................ 2.2.1.13.2.Диапазон на нормална работна температура на реагент: .............................................................. 2.2.1.13.3.Международен стандарт (където е приложимо): ........................................................................... 2.2.1.13.4.Честота на повторно пълнене на реагент: непрекъсната/експлоатационна( 1) 2.2.2. Кислороден сензор (датчик): да / не(1) 2.2.2.1. Марка ( - и ) : 2.2.2.2. Тип(-ове): ................................................................ 2.2.2.3. Местоположение: ................................................. 2.2.3. Допълнително подаване на въздух: да / не( 1) 2.2.3.1. Тип (пулсиращ въздушен поток, нагнетателна помпа и т.н.): ......................................................... 2.2.4. Рециркулация на отработилите газове (EGR): да/не(1) 2.2.4.1. Характеристики (марка, тип, дебит и т. н.): 2.2.5. Филтър за частици: да/не(1 ) 2.2.5.1. Размери, форма и вместимост на филтъра за частици: ................................................................... 2.2.5.2. Тип и конструкция на филтъра за частици: .. 2.2.5.3. Местоположение (контролно разстояние в изпускателната тръба): ....................................... (1) Ненужното се зачертава. ВЕСТНИК СТР . 37 2.2.5.4. Метод или система на регенериране, описание и/или чертеж: .............................................. 2.2.5.5. Диапазон на нормална работна температура (К) и налягане (kPa): ........................................ 2.2.5.6. В случай на периодична регенерация: —Брой на ЕТС изпитвателните цикли между 2 регенерации (n1) —Брой на ЕТС изпитвателните цикли по време на регенерация (n2) 2.2.6. Други системи: да / не(1) 2.2.6.1. Описание и действие: ....................................... 3. Захранване с гориво 3.1. Дизелови двигатели 3.1.1. Горивоснабдителна помпа Налягане( 2): .................. kPa или характеристична диаграма(1 ) .............................................. 3.1.2. Система за впръскване 3.1.2.1. Помпа 3.1.2.1.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.1.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.1.3. Производителност: ............... mm3(2) цикъла при честотата на въртене на помпата от ............. min-1 за пълно впръскване или характеристична диаграма (1) (2): ..................... Използван метод: на двигателя / на стенд за изпитване на помпата( 1) При наличие на регулатор на налягане да се посочи разходът на гориво и налягането в зависимост от честотата на въртене на двигателя 3.1.2.1.4. Изпреварване на впръскването 3.1.2.1.4.1. Крива на изпреварване на впръскването(2): ................................................. 3.1.2.1.4.2. Статично регулиране на момента на впръскването(2): ................................................. 3.1.2.2. Впръсквателен тръбопровод 3.1.2.2.1. Дължина: ....................................................... mm 3.1.2.2.2. Вътрешен диаметър: .................................. mm 3.1.2.2.3. Общ акумулатор за гориво на горивната уредба, марка и тип: .......................................... 3.1.2.3. Дюза(-и ) 3.1.2.3.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.3.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.3.3. Налягане в момента на отваряне ...... kPa(2) или характеристична диаграма( 1)(2) ............. 3.1.2.4. Регулатор 3.1.2.4.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.4.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.4.3. Честота на въртене за прекъсване подаването на гориво при пълно натоварване: ....... min-1 3.1.2.4.4. Максимална честота на въртене без натоварване: ..............................................................min-1 3.1.2.4.5. Честота на въртене на празен ход: ...... min-1 3.1.3. Пускова система на студен двигател 3.1.3.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.3.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.3.3. Описание: ............................................................. 3.1.3.4. Спомагателно пусково устройство: .............. 3.1.3.4.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.3.4.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2. Двигатели, работещи с газово гориво(3) 3.2.1. Гориво: NG / LPG(1) 3.2.2. Регулатор(-и) на налягането или изпарител/ регулатор(-и) на налягане(2) 3.2.2.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.2.3. Брой на степените (етапите) за намаляване на налягането: ..................................................... 3.2.2.4. Налягане на последната степен: минимално .......... kPa, максимално ..........kPa 3.2.2.5. Брой на главните точки за регулиране: ....... (1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът. (3) За системите, разположени по друг начин, се предоставя съотвената информация (т. 3.2). СТР . 38 3.2.2.6. 3.2.2.7. 3.2.3. 3.2.3.1. 3.2.3.2. 3.2.3.3. 3.2.4. 3.2.4.1. 3.2.4.2. 3.2.4.3. 3.2.4.4. 3.2.4.5. 3.2.4.6. 3.2.5. 3.2.5.1. 3.2.5.2. 3.2.5.3. 3.2.5.3.1. 3.2.5.3.2. 3.2.5.3.3. 3.2.5.3.4. 3.2.5.4. 3.2.5.4.1. 3.2.5.4.2. 3.2.5.4.3. 3.2.5.5. 3.2.5.5.1. 3.2.5.5.2. 3.2.5.5.3. 3.2.6. 3.2.6.1. 3.2.6.1.1. 3.2.6.1.2. 3.2.6.1.3. 3.2.6.1.4. 3.2.6.2. 3.2.6.2.1. 3.2.6.2.2. 3.2.6.2.3. 3.2.6.2.4. 3.2.7. 3.2.7.1. 3.2.7.2. 3.2.7.3. 3.2.8. 3.2.8.1. 3.2.8.1.1. Брой на точките за регулиране при режим на празен ход: ........................................................... Сертификат с номер за одобрен тип: Горивна уредба: устройство за смесване/ впръскване на газово гориво/ впръскване на течност / директно впръскване(1) Регулиране степента на насищане на сместа: .................................................................. Описание на системата и/или диаграма и чертежи: ............................................................... Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Устройство за смесване (смесител) Брой: ...................................................................... Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Местоположение: ............................................... Възможности за регулиране: .......................... Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Всмукателни колектори—впръскване Впръскване: едноточково/многоточково( 1) Впръскване: непрекъснато/едновременно/ последователно(1): ............................................. Оборудване за впръскване Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Възможности за регулиране: .......................... Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Горивоснабдителна помпа (когато е налична): Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Дюза(-и ) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Директно впръскване Горивонагнетателна помпа / регулатор на налягането(1) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Регулиране на впръскването: ......................... Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Дюза(-и) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Налягане в момента на отваряне или характеристична диаграма( 2): ........................ Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Електронно управляващо устройство (ECU) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Възможности за регулиране: .......................... Специфично оборудване за гориво “природен газ” (NG) Вариант 1 (попълва се само в случай на одобряване на двигатели за няколко горива със специфични съставки) Състав на горивото: метан СН4: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части етан С2 Н 6: пропан С3Н 8 : основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части бутан С4Н 10: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части С5/С5+: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части кислород О2: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части инертни (N 2, Не и т.н.): основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части 3.2.8.1.2. Дюза(-и ) 3.2.8.1.2.1. Марка(-и):............................................................ 3.2.8.1.2.2. Тип(-ове):............................................................. 3.2.8.1.3. Друго оборудване (когато е приложимо) 3.2.8.2. Вариант 2 (само в случай на одобряване на двигатели за няколко специфични състава на горивото) (1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът. ВЕСТНИК 4. 4.1. 4.2. 5. 5.1. 5.2. 5.2.1. 5.2.2. 5.3. 5.4. 5.5. 5.5.1. 5.5.2. 5.5.3. 5.6. 5.6.1. 5.6.2. 6. 6.1. 6.2. 7. 7.1. 7.1.1. 7.1.2. 7.2. Фази на газоразпределение Максимална хлабина на клапаните и ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки или еквивалентни данни: . Контролни и/или регулировъчни хлабини( 1) Запалителна система (само за двигатели с принудително запалване) Тип на запалителна система: обща бобина и свещи / отделна бобина и свещи / бобина на свещ / друго (да се уточни)(1) Устройство за управление (регулиране) на запалването Марка(-и): ................................................................... Тип(-ове): .................................................................... Крива на изпреварване на запалването/регулировъчна характеристика на момента на запалването(1)(2): .................................................................... Регулировка на ъгъла на изпреварване на запалването(2):градуси преди ГМТ (горна мъртва точка) при честотата на въртене ............ min-1 и абсолютно налягане във всмукателния колектор ..........................................................................kPa Запалителни свещи Марка(-и): ................................................................... Тип(-ове): .................................................................... Разстояние между електродите на свещите: .......................................................... mm Индукционна(-и) (запалителна(-и) бобина(-и) Марка(-и): ................................................................... Тип(-ове): .................................................................... Спомагателно оборудване, задвижвано от двигателя Двигателят се предоставя за изпитване с всичките си спомагателни устройства, необходими за неговата работа (например вентилатор, водна помпа и т.н.), съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация. Спомагателни устройства, които се монтират за целите на изпитването Когато е невъзможно или неподходящо да се монтират спомагателни устройства върху изпитвателния стенд, изразходваната мощност от тези устройства се изчислява и изважда от измерената мощност на двигателя за целия изпитвателен(-ни) цикъл(-и). Спомагателни устройства, които се демонтират за целите на изпитването Спомагателните устройства, необходими само за работата на ПС (например компресор за въздух, климатична система и т.н.), се отстраняват за провеждане на изпитването. Когато това е невъзможно, изразходваната мощност от тези устройства може да се определи и да се добави към измерената мощност на двигателя за целия изпитвателен(-те) цикъл(-и). Допълнителна информация за условията на изпитването Използвани масла Марка(-и): ................................................................... Тип(-ове): .................................................................... (Посочва се съотношението на масло в сместа, когато маслото и горивото са смесени): Оборудване, задвижвано от двигателя (когато има) Изразходваната мощност от спомагателните устройства се изчислява само когато: —спомагателните устройства, необходими за работата на двигателя, не са монтирани на двигателя, и/или —спомагателните устройства, които не са необходими за работата на двигателя, са монтирани на двигателя. (1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът. 7.2.1. Изброяване и идентификация на елементите: . 7.2.2. Изразходвана мощност при указана различна честота на въртене на двигателя: Оборудване Изразходвана мощност ( kW ) при различна честота на въртене на двигателя празен ход ниска висока чесчестота тота честочестота А(1) та Б (1) честота В (1) изходна честота на въртене (2) Р(а) Спомагателни устройства, необходими за работата на двигателя (да се приспаднат от измерената мощност на двигателя) (виж т. 6.1) 2 3 4 5 0 0 0 0 0 8.3. Параметри на двигателя Честота на въртене на двигателя (1 ) Ниска честота на въртене (nlo): ................... min-1 Висока честота на въртене (nhi): ................. min-1 За цикли ЕSСиЕLR Честота на въртене на празен ход: ............. min-1 Честота на въртене А: .................................... min-1 Честота на въртене В: .................................... min-1 Честота на въртене С: .................................... min-1 За цикъл ЕТС Изходна честота на въртене: ........................min-1 Мощност на двигателя (измерена в съответствие с изискванията на Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя), kW Честота на въртене на двигателя празен честота честота честота изходна ход на върна върна върчестота тене А(1) тене В( 1) тенеС(1) на въртене(2) 1 2 3 4 5 Р(m) Мощност, измерена на изпитвателния стенд Р(а) Мощност, изразходвана от спомагателните устройства, които се монтират за изпитването (т. 6.1) —когато са монтирани —когато не са монтирани 1 (1) Изпитване ESC. (2) Единствено ЕТС изпитване. (1) Изпитване ESC. (2) Изпитване единствено ЕТС. 8.2. Р(b) Мощност, изразходвана от спомагателните устройства, които се демонтират за изпитването (т. 6.2) —когато са монтирани —когато не са монтирани СТР . 39 Р(n) Мощност нето на двигателя = Р(m)—Р(а) + Р(b) Р(b) Спомагателни устройства, които не са необходими за работата на двигателя (да се прибавят към измерената мощност на двигателя) (виж т. 6.2) 8. 8.1. ВЕСТНИК Регулировки на динамометричния стенд (kW) Регулировките на динамометричния стенд за изпитванията ЕSСиЕLR, както и изходният цикъл при изпитване ЕТС, се основават на мощността нето на двигателя Р(n), посочена в т. 8.2. Препоръчително е двигателят да се монтира на изпитвателния стенд без спомагателни устройства. В този случай стойностите Р(m) и Р(n) са еднакви. Когато е невъзможно или неподходящо двигателят да работи при такива условия, регулировките на динамометричния стенд се коригират с помощта на формулата, посочена в таблицата на т. 8.2. 8.3.1. Изпитвания ЕSСиЕLR Регулировките на динамометричния стенд се изчислява съгласно формулата, посочена в приложение № 8, част 2, т. 1.2. Натоварване (%) Честота на въртене на двигателя празен честота честота честота ход на върна върна въртене А тене В тене С 10 — 25 — 50 — 75 — 100 0 0 0 0 0 (1) Посочва се допускът, който е в рамките на ± 3 % от заявените от производителя стойности. 8.3.2. Изпитване ЕТС Когато двигателят не се изпитва при условия, осигуряващи неговата мощност нето, коригиращата формула за преобразуване на измерената мощност или на измерената работа на цикъла, определена съгласно приложение № 8, част 3, т. 2, с отчитане на нетната мощност или на полезната работа за целия цикъл, се предоставя за целия цикъл от производителя на двигателя и се одобрява от техническата служба. 9. Система за бордова диагностика (СБД) 9.1. Писмено описание и/или чертеж на MI(1) : 9.2. Списък и предназначение на всички компоненти, наблюдавани от СБД: ....................................... 9.3. Писмено описание (общи принципи на работа на СБД) за: (1) Ненужното се зачертава. СТР . 40 9.3.1. Дизелови/двигатели, работещи с газово гориво(1): .................................................................. 9.3.1.1. Контрол на катализатора( 1): .............................. 9.3.1.2. Наблюдение на deNOx системата(1): ........................................................... 9.3.1.3. Наблюдение на филтър за дизелови частици( 1): ............................................................... 9.3.1.4. Наблюдение на система за електронно подаване на гориво(1): ....................................................... 9.3.1.5. Други компоненти, наблюдавани от СБД(1): ...................................................................... 9.4. Критерии за задействане на MI (точен брой на задействаните цикли или статистически метод): ...................................................................... 9.5. Списък на всички изходни кодове за СБД и използваните формати (с обяснение за всеки): ....................................................................... 10. Ограничител на въртящ момент 10.1. Описание на задействането на ограничителя на въртящ момент 10.2. Описание на ограничаването на кривата на пълно натоварване Допълнение 2 Основни характеристики на фамилията двигатели 1. 1.1. 1.2. 1.3. 1.4. 1.5. 1.6. 1.7. Общи параметри Горивен цикъл: ......................................................... Охлаждаща среда: .................................................... Брой цилиндри(1): .................................................... Работен обем на всеки цилиндър: ....................... Метод на всмукване на въздух: ............................. Тип / устройство на горивната камера: .............. Клапани и отвори—конфигурация, размер и брой: ............................................................................. 1.8. Горивна уредба: ........................................................ 1.9. Запалителна уредба (за двигатели, работещи с газово гориво): .......................................................... 1.10. Други характеристики: —система за охлаждане на нагнетения въздух(1) ...................................................................... —рециркулация на отработилите газове(1): ...... —впръскване на вода/емулсия(1): ........................ —впръскване на въздух(1): ..................................... 1.11. Последваща обработка на отработилите газове(1): ..................................................................... Доказателство за идентичното (или най-ниското за базовия двигател) съотношение: капацитет на системата/разход на гориво на такт, в зависимост от числото(-ата) в диаграмата: ...... 2. Списък на фамилията двигатели 2.1. Наименование на фамилията дизелови двигатели: ................................................................... 2.1.1. Спецификация на двигателите от тази фамилия: ..................................................................... Базов двигател Тип двигател Брой цилиндри Номинална честота на въртене (min-1) Дебит на горивото за цикъл (mm3) Номинална мощност нето (kW) Честота на въртене при максимален въртящ момент (min-1) Разход на гориво за цикъл (mm3) Максимален въртящ момент (Nm) Ниска честота на въртене на празен ход (min-1) Работен обем на цилиндрите (в % спрямо базовия двигател) (1) Когато е неприложимо, се отбелязва с н/д. ВЕСТНИК 2.2. Наименование на фамилията двигатели, работещи с газ: .......................................................... 2.2.1. Спецификация на двигателите от тази фамилия: ..................................................................... Базов двигател Тип двигател Брой цилиндри Номинална честота на въртене (min-1) Разход на гориво на цикъл (mm 3) Номинална мощност нето (kW) Честота на въртене при максимален въртящ момент (min-1) Разход на гориво на цикъл (mm 3) Максимален въртящ момент (Nm) Ниска честота на въртене на празен ход (min-1) Работен обем на цилиндрите (в % спрямо базовия двигател) 100 Момент на запалването Дебит на рециркулираните отработили газове (EGR) Турбокомпресор: да/не Действителен дебит на турбокомпресора Допълнение 3 Основни характеристики на типовете двигатели във фамилията(1) 1. 1.1. 1.2. 1.3. 1.4. 1.4.1. 1.4.2. 1.4.3. 1.5. 1.6. 1.7. 1.8. 1.9. 1.10. 1.11. 1.12. 1.13. 1.14. 1.15. 1.15.1. 1.15.1.1. 1.15.1.2. 1.15.1.3. 1.15.1.4. 1.15.2. 1.15.2.1. 100 Описание на двигателя: ..................................... Производител: ...................................................... Код на производителя на двигателя: ............. Принцип на работа: четиритактов/двутактов(2) ................................................................ Брой и разположение на цилиндрите: ........... Диаметър на цилиндъра: ........................... mm Ход на буталото: .......................................... mm Ред на запалване на горивото в цилиндрите: .......................................................... Обем на двигателя: ...................................... cm3 Степен на сгъстяване(3): ................................... Чертежи на горивната камера и челото на буталото: ................................................................ Минимално напречно сечение на входния (всмукателния) и изходния (изпускателния) отвор: ............................................................... cm2 Честота на въртене на двигателя на празен ход: .................................................................min-1 Максимална мощност нето: .................... kW при ..................................................................min-1 Максимална честота на въртене на двигателя: .....................................................min-1 Максимален въртящ момент нето: ............ Nm при ..................................................................min-1 Горивна уредба: запалване на горивото чрез сгъстяване/принудително запалване(2) Гориво: дизелово / LPG / NG-Н / NG-L / NG-HL/ Етанол(2) Охладителна уредба Течностна Вид на течността: ................................................ Циркулационна(-и) помпа(-и): да/не(2) Характеристики или марка(-и) и тип(-ове) (когато е приложимо) ........................................ Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо) ........................................ Въздушна Вентилатор: да/не(2) (1) Представя се за всеки двигател във фамилията. (2) Ненужното се зачертава. (3) Посочва се допускът 1.15.2.2. Характеристики на марка(-и) и тип(-ове) (когато е приложимо) ......................................... 1.15.2.3. Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо) ............................................................ 1.16. Температури, позволени от производителя 1.16.1. Охлаждане с течност: максимална температура на изхода: ....................................К 1.16.2. Въздушно охлаждане: .......................... Изходна точка: ...................... Максимална температура в изходната точка: .............................................К 1.16.3. Максимална температура на въздуха на изхода на междинния охладител (когато е приложимо): ...................................................................К 1.16.4. Максимална температура на отработилите газове в точката от изпускателната/те тръба(-и), съседна на външния(-те) фланец(-и) на изпускателния(-те) колектор(-и) или на турбокомпресора(-ите): ..............................................К 1.16.5. Температура на горивото: минимална ......... К, максимална ............ К за дизеловите двигатели—при входа на помпата за впръскване, и за двигатели, работещи с природен газ—в крайната фаза на регулиране на налягането на изхода на редукционния клапан 1.16.6. Налягане на горивото: минимално ............ kPa, максимално ..................................................... kPa в крайната фаза на регулиране на налягането на изхода на редукционния клапан—само за двигатели, работещи с гориво природен газ (NG) 1.16.7. Температура на маслото: минимална .......... К, максимална .........................................................К 1.17. Турбокомпресор: да/не(1 ) 1.17.1. Марка ....................................................................... 1.17.2. Тип ............................................................................ 1.17.3. Описание на системата (напр. максимално налягане на пълнене, байпасен клапан, когато е приложимо) 1.17.4. Междинен охладител: да/не( 1) 1.18. Всмукателна уредба Максимално допустимото разреждане на всмукването при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с предвидените в нея условия за експлоатация. 1.19. Изпускателна уредба Максималното допустимо изпускателно противоналягане при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с предвидените в нея условия за експлоатация. Обем на изпускателната уредба: ............... dm 3 1.20. Електронно устройство за управление на двигателя (EECU) (за всички типове двигатели): 1.20.1. Марка: ..................................................................... 1.20.2. Тип: .......................................................................... 1.20.3. Софтуерен(-и) калибровъчен(-и) номер(-а): 2. Мерки срещу замърсяване на въздуха 2.1. Устройство за рециркулация на картерните газове (описание и чертежи): ............................ 2.2. Допълнителни устройства срещу замърсяване (когато има такива и когато не са предмет на друг раздел) ...................................................... 2.2.1. Каталитичен конвертор: да/не(1 ) 2.2.1.1. Марка(-и): ............................................................... 2.2.1.2. Тип(-ове): ................................................................ 2.2.1.3. Брой каталитични конвертори и елементи: . 2.2.1.4. Размери, форма и обем на каталитичния(-ите) конвертор(-и): ....................................................... 2.2.1.5. Тип на каталитичното действие: ...................... 2.2.1.6. Общо количество на благородни метали: ..... (1) Ненужното се зачертава. ВЕСТНИК 2.2.1.7. 2.2.1.8. 2.2.1.9. 2.2.1.10. СТР . 41 Относителна концентрация: ........................... Субстрат (структура и материал): ................. Плътност на клетките: ..................................... Тип на корпуса на каталитичния(-ите) конвертор(-и): ..................................................... 2.2.1.11. Местоположение на каталитичния конвертор(-ите) (място и контролно разстояние в изпускателната тръба): .................................... 2.2.1.12. Диапазон на нормална работна температура (К): ................................................ 2.2.1.13. Реагенти за еднократна употреба (където е приложимо): 2.2.1.13.1. Тип и концентрация на реагент, необходим за каталитично действие: ................................ 2.2.1.13.2. Диапазон на нормална работна температура на реагента: ......................................................... 2.2.1.13.3. Международен стандарт (където е приложимо): ........................................................ 2.2.1.13.4. Честота на повторно пълнене на реагент: непрекъсната/експлоатационна( 1) 2.2.2. Кислороден сензор (датчик): да/не(1) 2.2.2.1. Марка(-и): ............................................................ 2.2.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 2.2.2.3. Местоположение: ............................................... 2.2.3. Подаване на въздух: да/не( 1) 2.2.3.1. Тип (пулсиращ въздушен поток, нагнетателна помпа и т.н.): ................................................. 2.2.4. Рециркулация на отработилите газове (EGR): да/не(1) 2.2.4.1. Характеристики (марка, тип, дебит и т. н.): ...................................................... 2.2.5. Филтър за частици: да/не(1 ) 2.2.5.1. Размери, форма и вместимост на филтъра за частици: ................................................................ 2.2.5.2. Тип и конструкция на филтъра за частици: ................................................................ 2.2.5.3. Местоположение (контролно разстояние в изпускателната тръба): .................................... 2.2.5.4. Метод или система за регенериране, описание и/или чертеж: .............................................. 2.2.5.5. Диапазон на нормална работна температура (К) и налягане (kPa): ........................................ 2.2.5.6 В случай на периодична регенерация: —Брой на ЕТС изпитвателните цикли между 2 регенерации (n1) —Брой на ЕТС изпитвателните цикли по време на регенерация (n2) 2.2.6. Други системи: да / не(1) 2.2.6.1. Описание и действие: ....................................... 3. Захранване с гориво 3.1. Дизелови двигатели 3.1.1. Горивоснабдителна помпа Налягане( 2): ...................... kPa или характеристична диаграма(1 ) ........................................ 3.1.2. Система за впръскване 3.1.2.1. Помпа 3.1.2.1.1. Марка(-и): ............................................................ 3.1.2.1.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.1.2.1.3. Производителност: ............... mm3(2) цикъла за честота на въртене на помпата.......... min-1 за пълно впръскване или характеристична диаграма(1) (2) : Използван метод: на двигател/ на стенд за изпитване на помпи( 1) При наличие на регулатор на налягане да се посочи разходът на гориво и налягането в зависимост от честотата на въртене на двигателя. 3.1.2.1.4. Изпреварване на впръскването 3.1.2.1.4.1. Крива на изпреварване на впръскването(2): ................................................. 3.1.2.1.4.2. Статично регулиране на момента на впръскването(2): ................................................. (1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът. СТР . 42 3.1.2.2. 3.1.2.2.1. 3.1.2.2.2. 3.1.2.2.3. 3.1.2.3. 3.1.2.3.1. 3.1.2.3.2. 3.1.2.3.3. 3.1.2.4. 3.1.2.4.1. 3.1.2.4.2. 3.1.2.4.3. 3.1.2.4.4. 3.1.2.4.5. 3.1.3. 3.1.3.1. 3.1.3.2. 3.1.3.3. 3.1.3.4. 3.1.3.4.1. 3.1.3.4.2. 3.2. 3.2.1. 3.2.2. 3.2.2.1. 3.2.2.2. 3.2.2.3. 3.2.2.4. 3.2.2.5. 3.2.2.6. 3.2.2.7. 3.2.3. 3.2.3.1. 3.2.3.2. 3.2.3.3. 3.2.4. 3.2.4.1. 3.2.4.2. 3.2.4.3. 3.2.4.4. 3.2.4.5. 3.2.4.6. 3.2.5. 3.2.5.1. 3.2.5.2. 3.2.5.3. 3.2.5.3.1. 3.2.5.3.2. 3.2.5.3.3. 3.2.5.3.4. 3.2.5.4. 3.2.5.4.1. 3.2.5.4.2. 3.2.5.4.3. 3.2.5.5. 3.2.5.5.1. 3.2.5.5.2. Впръсквателен тръбопровод Дължина: ....................................................... mm Вътрешен диаметър: .................................. mm Общ акумулатор за гориво на горивната уредба, марка и тип: .......................................... Дюза(-и ) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Налягане в момента на отваряне ...... kPa(2) или характеристична диаграма( 1)(2) ............. Регулатор Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Честота на въртене за прекъсване подаването на горивото при пълно натоварване: ... min-1 Максимална честота на въртене без натоварване: ..............................................................min-1 Честота на въртене на празен ход: ...... min-1 Пускова система на студен двигател Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Описание: ............................................................. Спомагателно пусково устройство: .............. Марка: ................................................................... Тип: ........................................................................ Двигатели, работещи с газ(1) Гориво: NG / LPG(2) Регулатор(-и) на налягането или изпарител/ регулатор(-и) на налягане(3 ) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Брой на етапите за намаляване на налягането: ....................................................................... Налягане на последната степен: мин. ....... kPa, макс. ............................................................... kPa Брой на главните точки за регулиране: ....... Брой на точките за регулиране при режим на празен ход: ...................................................... Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Горивна уредба: устройство за смесване/ впръскване на газово гориво/ впръскване на течност/директно впръскване(2) Регулиране степента на насищане на сместа: .................................................................. Описание на системата и/или диаграма и чертежи: ............................................................... Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Устройство за смесване (смесител) Брой: ...................................................................... Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Местоположение: ............................................... Възможности за регулиране: .......................... Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Всмукателни колектори—впръскване Впръскване: едноточково/многоточково( 1) Впръскване: непрекъснато/едновременно/ последователно(1): ............................................. Оборудване за впръскване Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Възможности за регулиране: .......................... Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Горивоснабдителна помпа (когато е налична): Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Дюза(-и ) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. (1) За системите, разположени по друг начин, се предоставя съотвената информация (т. 3.2). (2) Ненужното се зачертава. (3) Посочва се допускът. ВЕСТНИК 3.2.5.5.3. 3.2.6. 3.2.6.1. 3.2.6.1.1. 3.2.6.1.2. 3.2.6.1.3. 3.2.6.1.4. 3.2.6.2. 3.2.6.2.1. 3.2.6.2.2. 3.2.6.2.3. 3.2.6.2.4. 3.2.7. 3.2.7.1. 3.2.7.2. 3.2.7.3. 3.2.8. 3.2.8.1. 3.2.8.1.1. Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Директно впръскване Горивонагнетателна помпа / регулатор на налягането( 1) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Регулиране на впръскването: ......................... Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Дюза(-и) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Налягане в момента на отваряне или характеристика(2): ........................................................ Сертификат с номер за одобрен тип: ........... Електронно управляващо устройство (ECU) Марка(-и): ............................................................ Тип(-ове): ............................................................. Възможности за регулиране: .......................... Специфично оборудване за гориво “природен газ” NG Вариант 1 (Попълва се само в случай на одобряване на двигатели за няколко горива със специфични съставки) Състав на горивото: метан СН4 : основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части етан С2Н 6 : основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части пропан С3 Н 8: основа: ... % мол.части; мин. .. % мол.части; макс. ... % мол.части бутан С4 Н 10: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части С5/С5+: основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части кислород О2 : основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части инертни (N 2 , Не и т.н.): основа: ... % мол.части; мин. ... % мол.части; макс. ... % мол.части 3.2.8.1.2. Дюза(-и ) 3.2.8.1.2.1. Марка(-и): ............................................................ 3.2.8.1.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 3.2.8.1.3. Друго оборудване (когато е приложимо) 3.2.8.2. Вариант 2 (само в случай на одобряване на двигатели за няколко специфични състава на горивото) 4. Фази на газоразпределение 4.1. Максимална хлабина на клапаните и ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки, или еквивалентни данни: .......... 4.2. Контролни и/или регулировъчни хлабини(1 ) 5. Запалителна уредба (само за двигатели с принудително запалване) 5.1. Тип запалителна уредба: обща бобина и свещи /отделна бобина и свещи/ бобина и свещ /друго (да се уточни)(1) 5.2. Устройство за управление (регулиране) на запалването 5.2.1. Марка(-и): ............................................................ 5.2.2. Тип(-ове): ............................................................. 5.3. Крива на изпреварване на запалването/регулировъчна характеристика на момента на запалването( 1) (2): .................................................. 5.4. Регулировка на ъгъла на изпреварване на запалването( 2): градуса преди ГМТ (горна мъртва точка) при честотата на въртене ........... min-1 и абсолютно налягане във всмукателния колектор ............. kPa 5.5. Запалителни свещи 5.5.1. Марка(-и): ............................................................ 5.5.2. Тип(-ове): ............................................................. 5.5.3. Разстояние между електродите на свещите: ......................................................... mm 5.6. Запалителна(-и) бобина(-и) 5.6.1. Марка(-и): ............................................................ 5.6.2. Тип(-ове): ............................................................. 6. Система за бордова диагностика (СБД) 6.1. Писмено описание и/или чертеж на MI(1): 6.2. Списък и предназначение на всички компоненти, наблюдавани от СБД: ......................... (1) Ненужното се зачертава. (2) Посочва се допускът. 6.3. Писмено описание (общи принципи на работа на СБД) за: Дизелови/двигатели, работещи с газово гориво(1): .............................................................. Контрол на катализатора(1): .......................... Наблюдение на deNOx системата(1): ........... Наблюдение на филтър за дизелови частици(1): ........................................................... Наблюдение на система за електронно подаване на гориво(1): ...................................... Други компоненти, наблюдавани от СБД (1): ........................................................... Критерии за задействане на MI (точен брой на задействаните цикли или статистически метод): .................................................................. Списък на всички изходни кодове на СБД и използваните формати (с обяснение за всеки): ................................................................... Ограничител на въртящ момент Описание на задействането на ограничителя на въртящ момент Описание на ограничаването на кривата на пълно натоварване 6.3.1. 6.3.1.1. 6.3.1.2. 6.3.1.3. 6.3.1.4. 6.3.1.5. 6.4. 6.5. 7. 7.1. 7.2. Допълнение 4 Характеристики на частите на превозното средство, свързани с двигателя 1. 2. 3. 4. Разреждане във всмукателния тръбопровод при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване: .................................. kPa Противоналягане в изпускателния тръбопровод при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване: ........................ kPa Обем на изпускателната уредба: ................. cm3 Мощността, използвана за задвижване на спомагателното оборудване, необходимо за работата на двигателя съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация. Оборудване СТР . 43 или сервизно обслужване, както и диагностични инструменти и изпитвателно оборудване, освен ако такава информация не е предмет на авторски права или не представлява специфично ноу-хау на производителя или ОЕМ доставчика(-ците). 1.1. Описание на типа и броя на непрекъснатите изпитвателни цикли, използвани за първоначално одобряване типа на ПС. 1.2. Описание на типа изпитвателен цикъл за СБД, който се използва за първоначално одобряване типа на ПС, за компонента, наблюдаван от СБД. 1.3. Изчерпателен документ, описващ всички компоненти, които биват контролирани чрез технологията за откриване на повреда и задействане на MI (точен брой на задвижваните цикли или статистически метод), включително списък на съответните открити вторични параметри за всеки компонент, наблюдаван от СБД. Списък на всички използвани изходни кодове от СБД и формат (с обяснение на всеки) за отделни свързани с емисии компоненти на двигателя и отделни несвързани с емисии компоненти, когато техният контрол определя задействането на MI. 1.3.1. Информацията, посочена в настоящото допълнение, може да се определи чрез попълване на таблица, която се прилага към приложението: Компонент Код за неизправност SCR катализатор Рхххх Техно- Критерии Критерии Вторич- Предва- Изпитлогия за отза задейни парарителна ване за криване стване метри подгоза доконтрол на неизна MI товка казване правност NOx сигнали от сензор 1 и2 Разлика между сигналите от сензор 1и2 Изразходвана мощност (kW) при различни честоти на въртене на двигателя праниска зен чесход тота висока честота честочесточестота А(1) та В (1) та С(1) изходна честота(2) Р(а) Спомагателни устройства, необходими за работата на двигателя (тяхната мощност да се приспадне от измерената мощност на двигателя), виж т. 6.1 от Допълнение 1 (1) Изпитване ESC. (2) Само изпитване ЕТС. Допълнение 5 Информация, свързана със СБД 1. ВЕСТНИК Съгласно разпоредбите по т. 5 на приложение № 3 производителят трябва да представи допълнителна информация за ПС с цел производството на съвместими части на СБД за замяна 3-ти цикъл Скорост Три СБД СБД на двиизпитизпитгателя, вателни вателен натоварцикъла цикъл ване, (три (кратък темпекратки ESC ратура ESC цикъл) на катацикъла) лизатора, активност на реагента 1.3.2. Информацията, изисквана от това допълнение, например при резервни части, може да се ограничи до пълния списък на кодовете за неизправност, записани от СБД, когато т. 5.1.2.1 на приложение № 3 не е приложима. Тази информация може да се определи чрез попълване на първите две колони от таблицата към т. 1.3.1. Пълният информационен пакет трябва да се предаде на ИА “АА” като част от допълнителния пакет от документи, изискван в чл. 26, ал. 4 и 5. 1.3.3. Информацията, изисквана от тази част, се повтаря в Допълнение 2 към ЕО сертификата за одобряване на типа (приложение № 5). Когато т. 5.1.2.1 на приложение № 3 не е приложима, например при резервни части, информацията, предвидена в Допълнение 2 към ЕО сертификата за одобряване на типа (приложение № 5), се ограничава до упомената в т. 1.3.2. 2. Когато е приложимо, горната информация се повтаря в Допълнение 2 към ЕО сертификата за одобряване на типа (приложение № 5). (1) Ненужното се зачертава. СТР . 44 Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2, т. 3 Раздел I Съкращения, спецификации, изисквания към двигателите и превозните средства, фамилия двигатели 1. Символи, съкращения и международни стандарти 2. Символи на параметри от изпитванията Символ Единица Термин 1 2 3 Ар m2 Площ на напречното сечение на изокинетична сонда за вземане на проби Ае m2 Площ на напречното сечение на изпускателната тръба с ppm/об. % Cd — Коефициент на изпускане на SSV-CVS С1 — Въглеводороди, изразени в еквивалент С1 d m Диаметър D0 m 3/s Базисна координата на функцията за еталониране на помпата за измерване на обем D — Коефициент на разреждане D — Константа на функцията на Бесел Е — Константа на функцията на Бесел ЕЕ — Топлотворна способност (к.п.д.) на етан ЕМ — Топлотворна способност (к.п.д.) на метан Еz g/kWh f l/s Честота fа — Лабораторен атмосферен коефициент fс s -1 Честота на прекъсване на филтъра на Бесел Fs — Стехиометричен коефициент Н MJ/m3 Калоричност На g/kg Абсолютна влажност на постъпващия въздух Нd g/kg Абсолютна влажност на въздуха за разреждане i — Коефициент, обозначаващ индивидуален режим или моментно измерване К — Константа на Бесел k m -1 Коефициент на поглъщане на светлината k h,D — Коефициент за коригиране на влажността за NOx за двигатели със запалване чрез сгъстяване kh,G — Коефициент за коригиране на влажността за NOx двигатели, работещи с газово гориво Концентрация Интерполирани емисии на NOx в контролната точка Специфичен горивен коефициент за суха към влажна корекция kf Коефициент за калибриране на CFV Кv kW,а — Коефициент за коригиране на постъпващия въздух от сухо във влажно състояние kW,d — Коефициент за коригиране на въздуха за разреждане от сухо във влажно състояние kW,е — Коефициент за коригиране на разредените отработили газове от сухо във влажно състояние kW,r — Коефициент за коригиране на неразредените отработили газове от сухо във влажно състояние L % Стойност на въртящия момент, изразена в % спрямо максималния въртящ момент при дадена честота на въртене на изпитвания двигател La m Ефективна дължина на пътя на оптичния сигнал М ra g/mol Молекулна маса на постъпващия въздух СТР . 45 1 2 3 М re g/mol md kg Маса на пробата разреден въздух, преминала през филтрите за вземане на проби от частиците m ed kg Обща маса разредени отработили газове за цикъл m edf kg Маса на еквивалентни разредени отработили газове за цикъл m ew kg Обща маса отработили газове за цикъл mf mg Събрана маса на пробите от частиците Молекулна маса на отработилите газове m f,d mg m gas g/h или g Събрана маса на пробите от разредения въздух m se kg Маса на пробата за цикъл m sер kg Маса на проба от разредени отработили газове, преминала през филтрите за вземане на проби от частиците m set kg Маса на проба от двойно разредени отработили газове, преминала през филтрите за вземане на проби от частиците m ssd kg Маса на въздуха за вторично разреждане N % Непрозрачност(димност) Np — Общ брой завъртания на обемната помпа за целия цикъл Np,i — Завъртания на обемната помпа за интервал от време n min-1 Честота на въртене на двигателя nр s -1 Честота на въртене на обемната помпа nhi min-1 Ниска честота на въртене на двигателя nlo min-1 Висока честота на въртене на двигателя nref min-1 Еталонна честота на въртене на двигателя за изпитване ЕТС ра kPa Налягане на наситените водни пари на постъпващия в двигателя въздух pb kPa Общо атмосферно налягане pd kPa Налягане на наситените водни пари във въздуха за разреждане рр kPa Абсолютно налягане pr kPa Налягане на водните пари след охлаждаща вана ps kPa Атмосферно налягане за сух въздух р1 kPa Понижаване на налягането на входа на помпата Р(а) kW Мощност, консумирана от спомагателни устройства, монтирани за целите на изпитването Р(b) kW Мощност, консумирана от спомагателни устройства, демонтирани за целите на изпитването Р(n) kW Некоригирана мощност нето(ефективна мощност) Р(m) kW Мощност, измерена на изпитвателния стенд qmaw kg/h или kg/s Масов дебит на постъпващия въздух на мокра база qmad kg/h или kg/s Масов дебит на постъпващия въздух на суха база qmdw kg/h или kg/s Масов дебит на въздуха за разреждане на мокра база qmdew kg/h или kg/s Масов дебит на разредени отработили газове на мокра база qmdew,i kg/s qmdef kg/h или kg/s Еквивалентен масов дебит на разредени отработили газове на мокра база qmew kg/h или kg/s Масов дебит на отработили газове на мокра база qmf kg/h или kg/s Масов дебит на гориво qmp kg/h или kg/s Масов дебит на проби от частици qvs dm 3/min Дебит на проба през анализатора Масов дебит на газовите емисии Моментен CVS масов дебит на мокра база СТР . 46 1 2 3 qvt cm 3/min — Константа на Бесел Qs m 3/s PDP/CFV-CVS обемен дебит QSSV m 3/s SSV-CVS обемен дебит ra — Съотношение на площите на напречното сечение на изокинетичната сонда и изпускателната тръба rd — Съотношение на разреждане rD — Съотношение на диаметрите на SSV и CVS rp — Съотношение на налягането на SSV и CVS rs — Съотношение на пробите Rf — Коефициент на предавателната характеристика на датчика за йонизация на пламъка kg/m 3 Плътност S kW Регулировка на динамометъра Si m -1 Моментна стойност на димните емисии S — Коригиращ коефициент Т К Абсолютна температура Та К Абсолютна температура на постъпващия въздух t s Време за измерване te s Време за електрическа реакция tf s Време за реакция на филтрите на Бесел tр s Време за физическа реакция t s Интервал от време между последователни данни от димните емисии (= 1/честота на взимане на проби) t i s Интервал от време за моментен поток през CVS % Непрозрачност на димните емисии u — Съотношение между плътностите на газовите компоненти и отработилите газове V0 m 3 /об. Vs l Обем на системата на анализатора W — Индекс на Вобе (Wobbe) W act kWh Действителна работа за ЕТС цикъл W ref kWh Еталонна работа за ЕТС цикъл Дебит на индикаторен газ Дебит на обемната помпа, изпомпван за оборот Wf — Тегловен коефициент WFE — Ефективен тегловен коефициент Х0 m 3 /об. Уi m -1 Корелационнна функция на дебита на обемната помпа Средноаритметична стойност на Бесел за 1s димни емисии 3. Символи за химическите съединения СН4 С2Н6 С 2 Н 5ОН С3Н8 СО DOP СО2 НС NMHC NOX NO NO2 РТ Метан Етан Етанол/етилов алкохол Пропан Въглероден оксид Диоктилфталат Въглероден диоксид Въглеводороди Неметанови въглеводороди Азотни оксиди Азотен оксид Азотен диоксид Частици СТР . 47 4. Съкращения CFV Тръба на Вентури с критичен поток ВЕСS Основна технология за контрол на емисии АЕСS Спомагателна технология за контрол на емисии ECS Технология за контрол на емисии EECU Електронно устройство за управление на двигателя/на системата на двигателя MI Индикатор за неизправност CLD Химилуминисцентен датчик ELR Изпитване за измерване на динамични натоварвания ESC Изпитване при стабилизирани режими на работа ЕТС Изпитване при променлив режим на работа FID Датчик за йонизация на пламъка GC Газов хроматограф HCLD Подгряван химилуминисцентен датчик HFID Подгряван детектор за йонизация на пламъка LPG Втечнен нефтен газ NDIR Недисперсен инфрачервен анализатор NG Природен газ NMC Сепаратор на метан EGR Рециркулация на отработили газове DF Коефициент на влошаване на емисиите БДС ISO 15031-4 ISO DIS 15031-4.3:2004 Пътни превозни средства—Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 4: Външна апаратура за изпитване. SAE J1939-73 SAE J1939-73: Приложно ниво—Диагностика. БДС ISO 15031-5 ISO DIS 15031-5.4:2004 Пътни превозни средства—Обмен на данни между превозно средство и външната апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 5: Диагностични услуги, свързани с емисиите. БДС ISO 15031-6 ISO DIS 15031-6.4:2004 Пътни превозни средства—Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 6: Определения за диагностични кодове за неизправност. 5. Символи за състав на горивото wALF съдържание на водород в горивото, масови % wBET съдържание на въглерод в горивото, масови % w GAM съдържание сяра в горивото, масови % wDEL съдържание на азот в горивото, масови % wEPS съдържание на кислород в горивото, масови % моларно водородно съотношение (Н/С) моларно въглеродно съотношение (С/С) моларно серно съотношение (S/С) моларно азотно съотношение (N/С) моларно кислородно съотношение (О/С) отнасящи се до гориво СНО N S = 1 за горива на въглеродна база, = 0 за водородно гориво. SAE J2012 SAE J2012: Определения на диагностични кодове за неизправност, еквивалентни на ISO/DIS 15031-6, Април 30, 2002. 6. Стандарти, позовани в наредбата ISO 15031-1 ISO 15031-1:2001 Пътни превозни средства—Комуникация между превозно средство и външно оборудване за диагностика, свързано с емисии— част 1: Обща информация. ISO 15031-2 БДС ISO 15031-3 SAE J1939-13 БДС ISO 15031-7:2005 ISO 15031-7:2001 Пътни превозни средства. Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 7: Сигурност на канала за предаване на данни. SAE J2186 SAE J2186: Е/Е Защита на връзка данни, с дата октомври 1996. БДС ISO 15765-4 ISO 15765-4:2001 Пътни превозни средства—Диагностики на мрежата на контролера— част 4: Изисквания за системите, свързани с емисиите. SAE J1939 SAE J1939: Препоръчителна практика за мрежа за серийно управление и комуникации на превозното средство. ISO 16185 ISO 16185:2000 Пътни превозни средства—Фамилия двигатели за първоначално одобряване. БДС ISO 2575:2006 ISO 2575:2000 Пътни превозни средства—Символи на органите за управление, показващите уреди и сигналните устройства. БДС ISO 16183 ISO 16183:2004 Двигатели за товарни автомобили. Измерване при неустановен режим на газовите емисии в неразредените отработили газове и на емисиите на частици с използване на системи за разреждане на част от потока ISO/PRF TR 15031-2:2004 Пътни превозни средства— Комуникация между превозно средство и външно оборудване за диагностика, свързано с емисии—част 2: Термини, определения, съкращения и акроними. ISO 15031-3:2004 Пътни превозни средства—Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите—част 3: Съединител за диагностика и свързаните с него електрически схеми; спецификации и използване. SAE J1939-13: Външен диагностичен куплунг. СТР . 48 Раздел II 1. Спецификации и изисквания 1.1.4. Изисквания към основна технология за контрол на емисиите Основната технология за контрол на емисиите (ВЕСS) се разработва така, че двигателят, при нормална експлоатация, да отговаря на разпоредбите на наредбата (нормалната експлоатация не се ограничава до условията, посочени в 1.1.5.4). 1.1.5. Изисквания към спомагателна технология за контрол на емисиите 1.1.5.1. Спомагателната технология за контрол на емисиите (АЕСS) може да се монтира на двигател или на ПС при условие, че: —работи само извън условията за експлоатация, посочени в т. 1.1.5.4 за целите, определени в т. 1.1.5.5, или —се задейства само по изключение в рамките на условията за експлоатация, посочени в т. 1.1.5.4 за целите, определени в т. 1.1.5.6, и не по-дълго, отколкото е необходимо за тези цели. 1.1.5.2. Спомагателната технология за контрол на емисиите (АЕСS), която действа при условията за експлоатация, определени в т. 1.1.5.4, и чийто резултат е използване на различна или изменена технология за контрол на емисиите (ECS) спрямо тази, която обикновено се използва при приложимите изпитвателни цикли за емисии, се допуска, че ако се спазват изискванията за електронните системи за контрол на емисиите, мярката не намалява постоянно ефективността на системата за контрол на емисиите. Във всички други случаи такава технология се разглежда като неефективна технология. 1.1.5.3. Спомагателната технология за контрол на емисиите (АЕСS), която действа извън условията за експлоатация, определени в т. 1.1.5.4, се допуска, ако, спазвайки изискванията за електронните системи за контрол на емисиите, тя показва напълно, че мярката е минималната технология, която е необходима за целите на т. 1.1.5.6 по отношение защита на околната среда и на други технически аспекти. Във всички други случаи такава технология се разглежда като неефективна технология. 1.1.5.4. При устойчиви и краткотрайни режими на двигателя се прилагат следните условия за експлоатация (по отношение на т. 1.1.5.1): а) надморската височина да не превишава 1000 метра (или еквивалентно атмосферно налягане 90 kPa), б) температура на околната среда в диапазон 275 К до 303 К (2°С до 30°С), в) температура от охлаждаща течност на двигателя в диапазона 343 К до 373 К (70°С до 100°С). 1.1.5.5. Спомагателната технология за контрол на емисиите (АЕСS) може да се монтира на двигател или на ПС, при условие че действието є е включено в приложимото изпитване за одобряването на типа (виж т. 1.1.5.6). 1.1.5.6. АЕСS се задейства: —само от бордови сигнали с цел защита на системата на двигателя (включително устройство за контрол на изпускания въздух) и/или на ПС от повреда, —за цели, като безопасност при работа, емисионни методи по подразбиране и неефективни технологии, —предотвратяване на прекомерни емисии, студено запалване или подгряване, ВЕСТНИК —или за компенсиране на контрола върху един регулиран замърсител при специфични условия на околната среда или работни условия, за да се поддържа контрол върху всички останали регулирани замърсители, в рамките на емисионните гранични стойности, които са подходящи за двигателя. Цялостното въздействие на такава АЕСS трябва да компенсира естествено срещащи се явления и тя го прави по начин, че емисиите на всички замърсители да остават в границите. 1.1.6. Изисквания към ограничители на въртящ момент 1.1.6.1. Един ограничител на въртящ момент се допуска, ако съответства на изискванията на т. 1.1.6.2. или 1.5.5. Във всички други случаи един ограничител на въртящ момент се разглежда като неефективна технология. 1.1.6.2. Ограничител на въртящ момент може да се монтира на двигател или на ПС, при условие че: —се задейства само от бордови сигнали за целите на защита на силовото задвижване или на конструкцията на ПС от повреда, и/или за целите на безопасност на ПС, от вал за отвеждане на мощност, когато ПС е неподвижно, или за осигуряване правилното функциониране на deNO х—системата, и —е активен само временно, и —не модифицира технологията за контрол на емисиите (ECS), и —в случай, че получава сигнал от вал за отвеждане на мощност или защита на силово задвижване, въртящият момент е ограничен до постоянна стойност, независимо от честотата на въртене на двигателя, като никога не превишава въртящия момент при пълно натоварване, и —е задействан по същия начин, за да ограничи работата на ПС, с цел водачъ т да вземе необходимите мерки, за да се осигури правилното действие на уредите за контрол на NOx в системата на двигателя. 1.1.7. Разпоредби за сигурност на електронната система 1.1.7.1. Всяко ПС с уреди за контрол на емисиите трябва да включва защитни характеристики срещу изменения, освен ако не е разрешено от производителя. Производителят разрешава модификации, ако те са необходими за диагностиката, обслужването, проверките, модернизацията или ремонта на ПС. Всякакви препрограмируеми компютърни кодове или работни параметри трябва да са устойчиви към външна намеса и да позволяват ниво на защита съгласно описаните разпоредби в БДС ISO 15031-7:2005 (SAE J2186), при условие че защитата се управлява от протоколите и модула за диагностични данни, както е посочено в т. 6 на приложение № 3. Всички отстраними калибровъчни чипове на паметта трябва да са херметически затворени в уплътнен контейнер или защитени от електронни алгоритми и не трябва да могат да се променят без използването на специализирани инструменти и процедури. 1.1.7.2. Компютърно кодираните операционни параметри на двигателя трябва да не могат да се променят без използването на специализирани инструменти и процедури (например запоени или херметизирани компютърни компоненти или запечатани (или запоени) компютърни корпуси). 1.1.7.3. Производителите трябва да предприемат подходящи мерки за защита на настройката за подаване на максимално количество гориво, докато ПС е в експлоатация. 1.1.7.4. Към списъка с данни производителите могат да подават молба(предложение) до ИА “АА” за освобождаване от едно от тези изисквания за ПС, за които конструктивно се изисква защита. Критериите, които ИА “АА” ще оценяват за освобождаване, ще включват, но няма да се ограничават до текущата наличност на чипове за действие, високоексплоатационните способности на ПС и очаквания брой продажби от това ПС. 1.1.7.5. Производителите, използващи системи с програмируеми компютърни кодове (например електрически изтриваема програмируема памет само за четене, EEPROM) трябва да ги защитят от непозволено препрограмиране. Производителите трябва да включат технологии, защитени от фалшифициране и от непозволен запис, изискващи електронен достъп до дистанционен компютър, поддържан от производителя. ИА “АА” могат да одобрят алтернативи, предоставящи еквивалентно ниво на защита от намеса. 1.2. Определяне на еквивалентност на система Определението на еквивалентността на една система с еталонната се основава на корелационно изследване на 7 пробни двойки (или повече) между разглежданата система и една от еталонните системи. За емисии частици като еквивалентни еталонни системи се признават само системата за разреждане на целия поток или системата за разреждане на част от потока, които удовлетворяват изискванията на БДС ISO 16183:2004 . Резултатите се отнасят към специфичната стойност на емисии в цикъла. Корелационното изпитване се извършва в същата лаборатория, изпитвателна клетка и на същия двигател и е за предпочитане да се направи едновременно. Еквивалентността на усреднените стойности на пробна двойка се определя чрез статистиката на F-изпитване и t-изпитване, както е посочено в раздел VI от приложение № 13, получена при същите условия за лаборатория, изпитвателна клетка и двигател. Резултатите извън средните се определят в съответствие с ISO 5725 и се изключват от базата данни. За въвеждане на нова система определянето за еквивалентност се основава на изчислението за повторяемост и възпроизводимост, както е указано в ISO 5725. 1.2.1. Гранични стойности Таблица № 1 Гранични стойности—изпитвания ЕSСиЕLR Ред Маса на въглеродния оксид (СО) g/kWh Маса на въглеводородите (НС) g/kWh Маса на азотните оксиди (NOx ) g/kWh Маса на частиците (РТ) g/kWh А (2000 г.) 2,1 0,66 5,0 0,10 0,13( 1) 0,8 В1 (2005 г.) 1,5 0,46 3,5 0,02 0,5 В2 (2008 г.) 1,5 0,46 2,0 0,02 0,5 С (EEV) 1,5 0,25 2,0 0,02 0,15 (1) Димност (непрозрачност) m-1 За двигатели с работен обем под 0,75 dm 3 за цилиндър и честота на въртене при номинална мощност над 3000 min -1. ВЕСТНИК СТР . 49 Таблица № 2 Гранични стойности—изпитване ЕТС Ред Маса на въглеродния оксид (СО) g/kWh Маса на неметановите въглеводороди (NMHC) g/kWh Маса на метана Маса на азотните оксиди Маса на частиците (СН 4)( 1) g/kWh (NOx ) g/kWh (РТ)(2) g/kWh А (2000 г.) 5,45 0,78 1,6 5,0 0,16 0,21(3) В1 (2005 г.) 4,0 0,55 1,1 3,5 0,03 В2 (2008 г.) 4,0 0,55 1,1 2,0 0,03 С (EEV) 3,0 0,40 0,65 2,0 0,02 ( 1) Само за двигатели, работещи с природен газ. ( 2) Не се прилага за двигатели, работещи с газово гориво, за фаза А и фази В 1 и В 2. ( 3) За двигатели с работен обем под 0,75 dm 3 за цилиндър и честота на въртене при номинална мощност над 3000 min -1. 1.3. Надеждност и коефициенти на влошаване 1.3.1. Производителят определя коефициентите на влошаване, които ще се използват в уверение на това, че емисиите газове и частици от една фамилия двигатели или система за последваща обработка на фамилията двигатели остават в съответствие с подходящите емисионни гранични стойности, определени в табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 за подходящия период на надеждност съгласно § 8 и 9. 1.3.2. Процедурите за доказване на съответствие на система за последваща обработка на двигател и фамилия двигатели със съответните емисионни гранични стойности за подходящия период на надеждност са посочени в приложение № 12. 1.4. Система за бордова диагностика (СБД) 1.4.1. Съгласно разпоредбите по § 10 и 11 дизелови двигатели или ПС, оборудвани с дизелови двигатели, трябва да имат система за бордова диагностика (СБД) за контрол на емисиите съгласно изискванията на приложение № 3. Съгласно разпоредбите по § 11 двигатели, работещи с газово гориво, или ПС, оборудвани с двигател, работещ с газово гориво, трябва да имат система за бордова диагностика (СБД) за контрол на емисиите съгласно изискванията на приложение № 3. 1.5. Изисквания за осигуряване правилно действие на системите за контрол на NO х 1.5.1. Общи изисквания 1.5.1.1. Тази точка е приложима за системи на двигател, работещ на принципа на запалване чрез сгъстяване, независимо от технологията, с цел спазване на граничните стойности на емисиите, посочени в табл. № 1 и 2 към т. 1.2.1 1.5.1.2. Всяка система на двигател се разработва, конструира и монтира така, че да отговоря на изискванията за срока на експлоатация на двигателя. 1.5.1.3. Информация, която напълно описва функционалните характеристики на системата на двигателя, попадаща под разпоредбите на т. 1.5, се предоставя от производителя. 1.5.1.4. В заявлението за одобряване на типа производителят посочва характеристиките на всеки реагент(-и), консумиран(-и) от всяка система за последваща обработка на отработили газове, ако системата на двигателя изисква реагент, например тип и концентрации, работна температура, позоваване на международни стандарти и др. СТР . 50 1.5.1.5. Във връзка с изискванията на т. 1.1 всяка система на двигател, попадаща под разпоредбите на т. 1.5, запазва своята функция за контрол на емисии при всички условия и по-специално при ниски температури на околната среда. 1.5.1.6. С цел одобряване на типа производителят декларира пред техническата служба, че за системи на двигателя, изискващи реагент, емисиите на амоняк не трябва да превишават средна стойност 25 ppm по време на приложимия изпитвателен цикъл за емисии. 1.5.1.7. За системи на двигатели, изискващи реагент, всеки отделен резервоар за реагент, монтиран на ПС, включва средства за вземане на проба от всеки флуид вътре в резервоара. Пробната точка трябва да бъде лесно достъпна без използването на специализиран инструмент или устройство. 1.5.2. Изисквания към обслужването 1.5.2.1. Производителят предоставя или разпорежда да бъде предоставено на всички собственици на нови товарни автомобили или нови двигатели за товарни автомобили писмени инструкции, в които се посочва, че когато системата за контрол на емисиите на ПС не функционира правилно, водачът се информира за това чрез индикатора за неизправност (MI) и двигателят ще работи с понижена ефективност. 1.5.2.2. Инструкциите служат като изисквания за правилната експлоатация и техническото обслужване на ПС, включително когато се използва реагент за еднократна употреба. 1.5.2.3. Инструкциите трябва да са на български език, написани на нетехнически език, ясно и разбираемо за потребителите. 1.5.2.4. Инструкциите трябва да определят кога водачът на ПС да зарежда отново с реагент за еднократна употреба между нормалните експлоатационни интервали и посочват вероятната норма за консумация на реагент съгласно типа на новия товарен автомобил. 1.5.2.5. Инструкциите трябва да определят използването и зареждането с реагент с точна спецификация, когато това е задължително за ПС и е необходимо за съответствието на това ПС или на типа двигател със сертификата за съответствие. 1.5.2.6. В някои държави (на регистрация или експлоатация на ПС) инструкциите определят като криминално деяние експлоатацията на ПС без изисквания реагент, когато това се изисква от съответното законодателство за намаляване на емисии от замърсители и че като последица могат да анулират по-благоприятни условия, предоставени за покупката или експлоатацията на ПС. 1.5.3. Контрол на NOx в системата на двигателя 1.5.3.1. Неправилното действие на системата на двигателя по отношение контрола на емисиите на NOx (например поради липса на необходимия реагент, неподходящ дебит на EGR (рециркулация на отработилите газове) или деактивиране на EGR) се определят чрез контролиране нивото на NO х от датчици, разположени в изходящия поток на отработилите газове. 1.5.3.2. Системите на двигателя се обезпечават с метод за определяне на ниво на NOx в потока отработили газове. Всяко отклонение в нивото на NOx, по-голямо от 1,5 g/kWh над граничната стойност, посочена в табл. № 1 към т. 1.2.1, информира водача, че е задействан индикаторът за неизправност (MI) (т. 3.6.5 на приложение № 3). 1.5.3.3. Освен това трябва за срок 400 дни, или 9600 часа, работа на двигателя в паметта да се запазва неизтриваем код за неизправност, показващ причината, поради която NOx превишава нивата, определени в т. 1.5.3.2, в съответствие с т. 3.9.2 на приложение № 3. Причините за повишеното ниво на емисии NO х трябва и в зависимост от случая да бъдат определени в случай на празен резервоар на реагент, прекъсване дозирането на реагента, влошено качество на реагента, намалена консумация на реагент, нарушение на дебита на рециркулация на отработилите газове (EGR) или деактивиране на EGR. Във всички други случаи производителят има право да изобрази следния неизтриваем код за неизправност: “high NO х—root cause unknown”. 1.5.3.4. Когато нивото на емисиите NO х превишава граничните стойности, определени за СБД съгласно таблицата на §10, ограничителят на въртящ момент намалява производителността на двигателя съгласно изискванията на т.1.5.5 по начин, който ясно се възприема от водача на ПС. Когато се задейства ограничителят на въртящ момент, водачът трябва да се предупреждава съгласно изискванията на т.1.5.3.2. 1.5.3.5. При системи на двигателя, които използват само EGR, без друга система за последваща обработка на емисии от NO х, производителят може да използва алтернативен метод към изискванията на т. 1.5.3.1 за определяне нивото на NO х. По време на одобряването на типа производителят трябва да докаже, че алтернативният метод е подходящ и точен при определяне нивото на емисии NOx, съгласно изискванията на т. 1.5.3.1 и че той поражда същите последици както описаните в т. 1.5.3.2, 1.5.3.3 и 1.5.3.4. 1.5.4. Контрол на реагента 1.5.4.1. За ПС, за които използването на реагент трябва да изпълнява изискванията на т. 1.5.4, водачът се информира за нивото на реагент в резервоара чрез специфична механична или електронна сигнализация на таблото на ПС. Тя включва предупреждение, когато нивото на реагент е: —10 % в резервоара (или по-висок процент по избор на производителя), или —под нивото, съответстващо на разстоянието, което може да се измине с наличното гориво в резервоара, определено от производителя. Индикаторът за реагент се поставя в непосредствена близост до нивомера на горивото. 1.5.4.2. Водачът получава информация, съгласно изискванията на т. 3.6.5 на приложение № 3, ако резервоарът с реагент остане празен. 1.5.4.3. Веднага след като резервоарът с реагент остане празен, изискванията на т. 1.5.5 се прилагат в допълнение към изискванията на т. 1.5.4.2. 1.5.4.4. Производителят може да избере дали да спазва т. 1.5.4.5 до 1.5.4.12 като алтернатива за изпълнение на изискванията на т. 1.5.3. 1.5.4.5. Системите на двигателя включват начини за определяне дали в ПС има флуид, отговарящ на характеристиките на реагента, обявени от производителя. 1.5.4.6. Когато течността в резервоара за реагент не отговаря на минималните изисквания, обявени от производителя, се прилагат допълнителните изисквания на т. 1.5.4.12. 1.5.4.7. Системите на двигателя включват начини за определяне разхода на реагент и осигуряване на външен достъп до информацията за разход. 1.5.4.8. Средният разход на реагент и средният разход на реагент, необходим за системата на двигателя за последните 48 часа работа на двигателя, или за времето, необходимо за разход на поне 15 литра, в зависимост от това, кое е по-голямо, са достъпни като информация чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни (виж т. 6.8.3 на приложение № 3). 1.5.4.9. За да се контролира разходът на реагент, трябва да се следят следните параметри на двигателя: —ниво на реагент в резервоара на ПС, —дебит на реагент или впръскване на реагент възможно най-близо до точката на впръскване в системата за последваща обработка на отработили газове. 1.5.4.10. Всяко отклонение с повече от 50% от средния разход на реагент и средния разход на реагент, необходим на системата на двигателя, за периода, определен в т. 1.5.4.8, води до прилагане на мерките, посочени в т. 1.5.4.12. 1.5.4.11. В случай на прекъсване дозирането на реагента се прилагат мерките по т. 1.5.4.12. Това не се изисква, когато такова прекъсване е поискано от устройството за управление на двигателя (ECU), тъй като работните условия на двигателя са такива, че емисиите не изискват дозиране на реагент, при условие че производителят е уведомил ИА “АА” кога се прилагат такива работни условия. 1.5.4.12. Всяка открита неизправност по отношение на т. 1.5.4.6, 1.5.4.10 или 1.5.4.11, предизвиква същите последици в същата последователност като отбелязаните в т. 1.5.3.2, 1.5.3.3 или 1.5.3.4. 1.5.5. Мерки срещу намеса в системата за последваща обработка на отработили газове 1.5.5.1. Всяка система на двигател, попадаща под разпоредбите на т. 1.5.5, включва ограничител на въртящ момент, който предупреждава водача за възникнали неизправности в системата на двигателя или в ПС. 1.5.5.2. Ограничителят на въртящ момент се задейства, когато ПС е неподвижно за първи път след поява на условията от коя да е от т. 1.5.3.4, 1.5.4.3, 1.5.4.6, 1.5.4.10, 1.5.4.11. 1.5.5.3. Когато ограничителят на въртящ момент се задейства, въртящият момент на двигателя трябва да не превишава една постоянна стойност от: —60 % от въртящия момент при пълно натоварване, независимо от честотата на въртене на двигателя, за ПС от категория N3 с технически допустима максимална маса над 16 t, ПС категория М3, класове III и В, с технически допустима максимална маса над 7,5 t; —75 % от въртящия момент при пълно натоварване, независимо от честотата на въртене на двигателя, за ПС от категория N1, N2, N3 с технически допустима максимална маса до 16 t, ПС от категория М2 и М3, класове I, II, АиВс технически допустима максимална маса до 7,5 t. СТР . 51 1.5.5.4. Схемата за ограничаване на въртящия момент е дадена в т. 1.5.5.5 и т. 1.5.5.6. 1.5.5.5. Изготвя се подробна писмена информация, описваща функционалните работни характеристики на системата за управление и контрол на емисиите и ограничителя на въртящ момент съгласно изискванията към документацията по чл. 26. Производителят дава информация за използваните алгоритми от устройството за управление на двигателя (ECU) при измерване на концентрацията на NOx, по отношение на специфичната емисия на азотни оксиди (в g/kWh) при изпитване ЕТС, в съответствие с изискванията на т. 1.5.6.5. 1.5.5.6. Ограничителят на въртящ момент се деактивира при празен ход на двигателя, ако условията за неговото задействане не са налице. Ограничителят не се деактивира автоматично, без да се отстрани причината за неговото задействане. 1.5.5.7. Ограничителят на въртящ момент трябва да не може да се деактивира с помощта на превключвател или с инструмент, използван при поддръжката. 1.5.5.8. Разпоредбите за ограничителя на въртящ момент трябва да не се прилагат за двигатели/превозни средства, използвани в армията, спасителните служби, пожарните служби и линейките. Ограничителят на въртящ момент може да бъде постоянно деактивиран само от производителя на двигателя/превозното средство и този тип двигател трябва да бъде специално определен във фамилията двигатели, с цел да се улесни идентифицирането му. 1.5.6. Условия за функциониране на системата за управление и контрол на емисиите 1.5.6.1. Системата за управление и контрол на емисиите трябва да функционира: —при всяка температура на околната среда в диапазон от 266 К до 308 К (- 7 °С до 35 °С), —при всяка надморска височина под 1600 м, —при температури на охлаждащата течност на двигателя над 343 К (70 °С). Тази точка не се прилага по отношение на управлението и контрола на нивото на реагента в резервоара, когато това управление и контрол се осъществява при всички работни условия. 1.5.6.2. Системата за управление и контрол на емисиите може да се деактивира, когато се задейства режим на неизправност, който предизвиква намаляване на въртящия момент, надвишаващо посоченото в т. 1.5.5.3 за съответната категория превозно средство. 1.5.6.3. Ако е задействан режим на неизправност, системата за управление и контрол на емисиите трябва да остане в режим на работа и да отговаря на разпоредбите на т. 1.5. 1.5.6.4. Неправилното функциониране на уредите за намаляване на емисиите на NO х се открива в рамките на четири изпитателни цикъла на СБД съгласно описаните в т. 6.1, част 2 от приложение № 3. 1.5.6.5. Алгоритмите, които са във връзка с устройството за управление на двигателя (ECU) за измерване на действителната концентрация на азотни оксиди при изпитване ЕТС по отношение на специфичната емисия на азотни оксиди (в g/kWh), не се считат като неефективна технология. СТР . 52 1.5.6.6. Когато спомагателната технология за контрол на емисиите (АЕСS), съгласувана с ИА “АА” съгласно изискванията на т. 1.1.5, се задейства, всяко увеличаване на NOx, дължащо се на действието на АЕСS, може да се приложи към съответното ниво на NO х, посочено в т. 1.5.3.2. Във всички подобни случаи влиянието на АЕСS върху праговите стойности на NOx трябва да бъде описано съгласно изискванията на т. 1.5.5.5. 1.5.7. Неизправност на системата за управление и контрол на емисиите 1.5.7.1. Системата за управление и контрол на емисиите трябва да се наблюдава за електрически повреди и за отстраняване или деактивиране на датчиците, чрез които диагностицирането на повишени вредни емисии съгласно изискванията на т. 1.5.3.2 и т. 1.5.3.4 става невъзможно. Датчиците, чието деактивиране променя резултата от диагностицирането, са например такива, които измерват директно концентрациите на азотни оксиди, датчици за урея и такива, които служат за контролиране доставката на реагент, нивото и разхода на реагент или степента на рециркулация на отработилите газове (EGR). 1.5.7.2. Когато се потвърди повреда в системата за управление и контрол на емисиите, водачът незабавно получава информация за това чрез задействането на индикатора за неизправност съгласно т. 3.6.5 от част 1 на приложение № 3. 1.5.7.3. Когато повредата не се отстрани в рамките на петдесет часа работа на двигателя, ограничителят на въртящ момент се активира в съответствие с т. 1.5.5. Този период се намалява на тридесет и шест часа, считано от датите, посочени в § 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби. 1.5.7.4. Когато системата за управление и контрол на емисиите установи края на повредата, кодът за неизправност, свързан с тази повреда, може да бъде изтрит от паметта на системата, с изключение на случаите, посочени в т. 1.5.7.5, и ограничителят на въртящ момент, в зависимост от случая, се деактивира в съответствие с т. 1.5.5.6. Не трябва да има възможност кодовете за неизправност, свързани с повреда в системата за управление и контрол на емисиите, да бъдат изтривани от паметта на системата при четене със сканиращо устройство(кодочетец). 1.5.7.5. В случай на отстраняване или деактивиране на части на системата за управление и контрол на емисиите в съответствие с изискванията на т. 1.5.7.1 трябва да се запамети един неизтриваем код за неизправност съгласно т. 3.9.2 от приложение № 3 за срок не по-малък от 400 дни, или 9600 часа, работа на двигателя. 1.5.8. Доказване на съответствието на системата за управление и контрол на емисиите 1.5.8.1. При подаване на заявление за одобряване типа на двигател съгласно глава втора, раздел I производителят доказва съответствието с изискванията по настоящата точка чрез провеждане на изпитвания върху динамометричен стенд за двигатели съгласно разпоредбите на т. от 1.5.8.2 до 1.5.8.8. 1.5.8.2. Съответствието на фамилия двигатели или фамилия двигатели със СБД с разпоредбите на настоящата точка може да се докаже чрез изпитване на системата за управление и контрол на емисиите на един от представителите на фамилията (базов двигател), при условие че производителят докаже на ИА “АА”, че системите за управление и контрол на емисиите са еднакви за фамилията. Това доказване може да се извърши чрез предоставяне на ИА “АА” на алгоритми, функционални анализи и др. 1.5.8.3. Изпитванията на системата за управление и контрол на емисиите включват следните три етапа: Избиране: Съгласувано с ИА “АА” и техническата служба се избира една неправилна операция на уредите за контрол на NO х или една неизправност на системата за управление и контрол на емисиите от списък с неправилните операции, предоставен от производителя. Окачествяване: Влиянието от неправилното функциониране се валидира, като върху изпитвателен стенд за двигатели се измерва нивото на NOx в рамките на един изпитвателен цикъл ЕТС. Демонстриране: Реакцията на системата (намаляване на стойностите на въртящия момент, задействане на индикатора за неизправност и т. н.) се доказва, като двигателят работи в продължение на четири изпитвателни цикъла на СБД. 1.5.8.3.1. За етап избиране производителят предоставя на ИА “АА” описание на системите за управление и контрол, прилагани за откриване на потенциално неправилно функциониране на уредите за контрол на NОхи на потенциалните неизправности на системата за управление и контрол на емисиите, които предизвикват или активиране на ограничителя на въртящ момент, или активиране само на индикатора за неизправност. Примери за неправилно функциониране са празен резервоар за реагент, прекъсване дозирането на реагента, влошено качество на реагента, намалена консумация на реагент, нарушение в дебита на рециркулация на отработилите газове (EGR) или деактивиране на EGR. Съгласувано с ИА “АА” и техническата служба се избират от списъка два или три примера за неправилно функциониране на уредите за контрол на NO х или за неизправност на системата за управление и контрол на емисиите. 1.5.8.3.2. За етап окачествяване емисиите на NOx се измерват по време на изпитвателен цикъл ЕТС съгласно разпоредбите на част 3 на приложение № 8. Резултатът от изпитването ЕТС служи за определяне на начина, по който системата за управление и контрол на емисиите от азотни оксиди се очаква да реагира по време на процедурата по доказване (намаляване на стойностите на въртящия момент и/или включване на индикатора за неизправност). Повредата трябва да бъде симулирана така, че нивото на емисиите NOx да не надвишава с повече от 1 g/kWh граничните стойности, посочени в т. 1.5.3.2 или 1.5.3.4. Окачествяване на емисиите не се изисква в случай на празен резервоар за реагент или при доказване на повреда в системата за управление и контрол на емисиите. Ограничителят на въртящ момент да е деактивиран по време на етап окачествяване. 1.5.8.3.3. По време на етап демонстриране двигателят трябва да работи в продължение до четири изпитвателни цикъла на СБД. Не трябва да има други повреди освен тези, които са предмет на доказването. 1.5.8.3.4. Преди започване на изпитвателната последователност, посочена в т. 1.5.8.3.3, системата за управление и контрол на емисиите се поставя в позиция “без повреда”. 1.5.8.3.5. В зависимост от избраното ниво на NOx системата трябва да задейства индикатора за неизправност, и при необходимост ограничителя на въртящ момент в даден момент, преди края на изпитвателната последователност за откриване на неизправност. Тази изпитвателна последователност може да бъде прекратена, когато системата за управление и контрол на емисиите от NOx реагира правилно. 1.5.8.4. Когато системата за управление и контрол на емисиите се основава върху наблюдение на нивото на азотни оксиди от датчици, поставени в потока от отработените газове, производителят може да избере да контролира пряко определени функционални възможности на системата (например прекъсване на дозирането, затворен клапан за рециркулация на отработилите газове (EGR), които позволяват да се определи дали изискванията са изпълнени. В този случай е необходимо да се докаже работата на избраната система. 1.5.8.5. Нивото на намаляване на въртящия момент чрез ограничителя на въртящ момент в съответствие с разпоредбите на т. 1.5.5.3 трябва да бъде одобрено в рамките на общото одобряване на техническите характеристики на двигателя съгласно Наредба № 103 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение мощността на двигателя и в съответствие с описаните в нея условия за експлоатация (Директива 80/1269/ЕИО). За процедурата по доказване производителят демонстрира пред ИА “АА” включването на изправен ограничител на въртящ момент в устройството за управление на двигателя (ECU). Не се изисква извършването на отделно измерване на въртящия момент по време на доказването. 1.5.8.6. Като алтернатива на разпоредбите на т. 1.5.8.3.3 до 1.5.8.3.5 доказването на системата за управление и контрол на емисиите и на ограничителя на въртящ момент може да се извърши върху едно превозно средство. Превозното средство се управлява по път или на полигон за изпитания, като се избират режими на неправилно функциониране или неизправности в системата за управление и контрол на емисиите, за да се докаже че индикаторът за неизправност и ограничителят на въртящ момент се активират в съответствие с разпоредбите на т. 1.5 и по-специално с разпоредбите на т. 1.5.5.2. и 1.5.5.3. 1.5.8.7. Ако в паметта на компютъра трябва да бъде записан неизтриваем код за неизправност за съответствие с изискванията на т. 1.5, след завършване на последователността по доказване трябва да бъдат изпълнени следните три условия: —да има възможност да се потвърди чрез четене със сканиращо устройство(кодочетец) на СБД в паметта на компютъра на СБД на съответния неизтриваем код за неизправност, описан в т. 1.5.3.3, и да се докаже пред ИА “АА”, че уредът за анализ не може да изтрива този код, ВЕСТНИК СТР . 53 —да има възможност да се потвърди времетраенето на изпитвателната последователност за откриване на неизправност и активирането на индикатора за неизправност чрез разчитането на неизтриваемия запис на работните часове на двигателя, посочен в т. 3.9.2 от приложение № 3, и да се докаже пред ИА “АА” невъзможността за неговото изтриване чрез четене със сканиращо устройство(кодочетец). —ИА “АА” съгласува конструктивните елементи, които показват, че тази неизтриваема информация се съхранява в съответствие с изискванията на т. 3.9.2 от приложение № 3 за срок не по-малък от 400 дни, или 9600 часа, работа на двигателя. Раздел III 2. Фамилия двигатели 2.1. Параметри, определящи фамилията двигатели Фамилията двигатели, както е определена от нейния производител, трябва да съответства на разпоредбите на ISO 16185. 2.2. Избор на базов двигател 2.2.1. Дизелови двигатели Базовият двигател на фамилията се избира, като за начален критерий за избор се приема максималното подаване на гориво за един такт при обявения максимален въртящ момент. Когато за два или повече двигатели този параметър е с една и съща стойност, базовият двигател се избира по допълнителен критерий, за какъвто се приема максималното подаване на гориво за един такт при номинална честота на въртене. При определени обстоятелства ИА “АА” може да заключи, че най-лошият случай на норма на емисиите на фамилията двигатели може да се определи най-добре, като се изпита втори двигател. Следователно ИА “АА” може да избере допълнителен двигател за изпитване на база на характеристиките, които показват, че той може да притежава най-високото ниво на емисии от двигателите във фамилията. Когато двигателите от фамилията притежават други променливи параметри, за които може да се приеме, че са в състояние да повлияят на емисиите от отработили газове, същите трябва да се вземат предвид при избора на базовия двигател на фамилията. 2.2.2. Двигатели, работещи с газово гориво Базовият двигател на фамилията се избира, като за начален критерий за избор се приема най-големият работен обем. Когато този начален критерий е общ за два или повече двигатели, базовият двигател се избира по допълнителен критерий, за какъвто се приемат изброените параметри в следния ред: —максимално подаване на гориво за един такт при режим на обявената номинална мощност, —най-голям ъгъл на изпреварване на запалването, —най-ниска скорост на регулатора на отработилите газове, —липса на въздушна помпа или наличие на помпа с най-малък ефективен дебит. При определени обстоятелства ИА “АА” може да заключи, че най-лошият случай на норма на емисиите на фамилията може да се определи най-доб- СТР . 54 ре, като се изпита втори двигател. Следователно ИА “АА” може да избере допълнителен двигател за изпитване на база характеристиките, които показват, че той може да притежава най-високото ниво на емисии от двигателите във фамилията. 2.3. Параметри за определяне на фамилия двигатели със СБД Фамилията двигатели със СБД може да се определи чрез параметрите на основната конструкция, които трябва да са общи за системите на двигателите във фамилията. За да може да се приеме, че системите на двигателите принадлежат на една и съща фамилия двигатели със СБД, следният списък с основни параметри трябва да бъде общ за всички: —методите за наблюдение от СБД, —методите за откриване на неизправност, —освен ако производителят не е показал, че тези методи са еквивалентни с помощта на съответна техническа демонстрация или други подходящи процедури. Забележка. Двигатели, които не принадлежат на една и съща фамилия двигатели, може същевременно да принадлежат на една и съща фамилия двигатели по отношение на СБД при условие, че са удовлетворени гореспоменатите критерии. Приложение № 3 към чл. 7, ал. 1, т. 2 Системи за бордова диагностика (СБД) Част 1 1. Общи положения В приложението се определят специфичните изисквания към функционирането на системата за бордова диагностика (СБД) за контрол на емисиите на моторните ПС. 2. Определения За целите на приложението: 1. “Цикъл на подгряване” е период на достатъчна работа на двигателя, осигуряваща повишаване на температурата на охлаждащата течност с поне 22 К спрямо тази при стартирането на двигателя и достигане на минимална температура 343 К (70 °С). 2. “Достъп” е наличността на всички данни, свързани с емисиите, на разположение на СБД, включително всички кодове за неизправност, необходими за преглед, диагностика, експлоатация или ремонт на частите на ПС, свързани с емисиите, чрез серийния интерфейс за стандартните диагностични връзки. 3. “Недостатък” във връзка със СБД е наличието на повече от два отделни наблюдавани компонента или системи, показващи временно или постоянно такива функционални характеристики, които намаляват възможността за контрола им от СБД или неотговарящи на всички други изисквания по отношение на СБД. Двигатели или ПС по отношение на двигателя им могат да бъдат одобрени, регистрирани и продавани с такива недостатъци съгласно разпоредбите на т. 4.3 от това приложение. 4. “Повредени (с влошени характеристики) компонент/система” е двигател или компонент на системата за последваща обработка на отработили газове, чиито характеристики са били влошени по контролиран от производителя начин, с цел провеждане на изпитване на СБД, с цел одобряване на типа. ВЕСТНИК 5. “СБД изпитвателен цикъл” е цикъл на двигателя, който е версия на изпитвателен цикъл ESC, със същия ред на задействане на 13-те индивидуални режима, описани в т. 2.7.1, част 2 на приложение № 8, като продължителността на всеки режим е намалена до 60 s. 6. “Операционна последователност” е последователността, използвана за определяне условията за деактивиране на MI. Тя се състои от задействане на двигател, работен период, спиране на двигател и времето до следващото му задействане, като при това СБД работи, и когато има неизправност, трябва да я открие. 7. “Цикъл на подготовка” е провеждането на най-малко три последователни СБД изпитвателни цикъла или емисионни изпитвателни цикли с цел постигане стабилност на работата на двигателя, системата за контрол на емисии и готовността за контрол на СБД. 8. “Информация за ремонт” е цялата необходима информация за диагностика, обслужване, проверка, периодично наблюдение или ремонт на двигателя, която производителите предоставят на техните упълномощени доставчици/сервизи. Където е необходимо, тази информация следва да включва сервизни справочници, технически наръчници, диагностична информация (напр. минимални и максимални теоретични стойности за измерванията), схеми на електрическата инсталация, идентификационния номер на софтуера за калибриране, приложим за тип двигател, инструкции за индивидуални и специални случаи, информация относно инструментите и оборудването, информация за база данни и данни за двупосочно наблюдение и изпитване. Производителят не е задължен да предоставя информация, представляваща интелектуална собственост или специфично ноу-хау, на производителите и/или доставчиците на части и агрегати—в тези случаи необходимата техническа информация не следва да бъде недобросъвестно отказвана. 9. “Стандартизиран” означава, че целият информационен поток от СБД относно емисиите (т.е. информация за потока, при използване на сканиращо устройство), включително всички използвани кодове за неизправност, се създават само в съответствие с производствените стандарти, които предвид това, че техният формат и незадължителен характер са ясно определени, допринасят за максимално ниво на хармонизация в индустрията на моторните превозни средства и чиято употреба е изрично разрешена в наредбата. 10. “Неограничен достъп” е: • достъп, независещ от код за достъп, който може да бъде получен само от производителя или от подобно устройство, или • достъп, позволяващ оценка на получените данни без необходимостта от каквато и да е уникална информация за декодиране, освен ако самата информация е стандартизирана. 11.“Замразена структура” са съхранените условия за двигател, включително кодовете за неизправност, в момента на възникване на неизправност. 3. Изисквания и изпитвания 3.1. Общи изисквания 3.1.1. Системата за бордова диагностика(СБД) трябва да бъде така изработена, проектирана и монтирана в ПС, че да му позволява да идентифицира типа фактори за влошаване на качеството или за възникване на неизправности през целия период на експлоатация на двигателя. За постигане на тази цел ИА “АА” приема, че ПС с пробег, надвишаващ изисквания за надеждност, посочен в § 9, могат да покажат такова влошаване на работата на СБД, че граничните стойности на емисиите, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10, могат да бъдат превишени, преди СБД да е сигнализирала на водача за повреда в ПС. 3.1.2. При всеки старт на двигателя се започва последователност от диагностични проверки и те се извършват поне веднъж, при условие, че са налице правилните изпитвания. Изпитвателните условия трябва да се избират така, че всички те да настъпват при условия на управление на ПС, както е представено чрез изпитването, определено в част 2 на приложението. Не се изисква от производителите да активират компонент/система за целите на функционалното наблюдение от СБД при работни условия на ПС, когато той нормално не би се активирал (например задействане на нагревателя на резервоара за реагента на deNOx системата, или комбинирания филтър за deNOx и частици, когато такава система нормално е активна). 3.1.3. Системата за бордова диагностика може да включва устройства, които измерват, улавят или реагират на променливи величини (например скорост на ПС, честота на въртене на двигателя, използван редуктор, температура, нагнетателно налягане или кой да е друг параметър), с цел откриване на неизправности и намаляване на риска от регистриране на несъществуваща неизправност. Тези устройства не са защитни устройства. 3.1.4. Достъпът до СБД, необходим за проверка, диагностика, поддръжка или ремонт на ПС, трябва да бъде неограничен и стандартизиран. Всички кодове за неизправности, свързани с емисиите, трябва да бъдат съвместими с описаните в т. 6.8.5 на приложението. 3.2. Изисквания на СБД—етап 1 3.2.1. От датите, посочени в § 10, СБД на всички дизелови двигатели и на ПС, оборудвани с дизелов двигател, трябва да сигнализират за повреда на компонент или система, свързани с емисиите, когато тази повреда води до увеличение на емисиите над съответните гранични стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10. 3.2.2. За да се удовлетворят изискванията на етап 1, СБД трябва да наблюдава за: 3.2.2.1. пълното отстраняване на каталитичен конвертор, когато е поставен в отделен корпус, който може или не може да бъде част от deNOx системата или филтъра за частици; 3.2.2.2. намалена ефективност на deNOx системата, когато е поставена, само по отношение на NO х емисиите; 3.2.2.3. намалена ефективност на филтъра за частици, само по отношение на емисиите от частици; 3.2.2.4. намалена ефективност на комбинирания филтър за deNOx и частици, по отношение на емисиите NOx и частици. 3.2.3. Главна функционална повреда 3.2.3.1. Като алтернатива за наблюдение на съответните гранични стойности, определени за СБД във връзка с т. 3.2.2.1—3.2.2.4, СБД на дизелови двигатели могат в съответствие с § 10 да наблюдават за главна функционална повреда на следните компоненти: ВЕСТНИК СТР . 55 —катализатор, когато е поставен като отделна единица, който може или не може да бъде част от deNO х системата или филтъра за частици; —deNOx системата, когато е поставена; —филтър за частици, когато е поставен; —комбиниран филтър за deNOx и частици. 3.2.3.2. В случай на двигател, оборудван с deNOx система, примери за наблюдение за главна функционална повреда са при пълно отстраняване на система или замяна на система от несъществуваща такава (и двете са преднамерени главни функционални повреди), липса на необходимия реагент за deNO х системата, повреда на кой да е електрически компонент (SCR), всяка електрическа повреда на компонент (например датчици и задействащи устройства, дозиращ контролен блок) на deNOx системата, включително когато е приложимо, подгряващата система за реагента, повреда на дозиращата система на реагента (например липса на подаване на въздух, запушена дюза, повреда на дозиращата помпа). 3.2.3.3. В случай на двигател, оборудван с филтър за частици, примери за наблюдение за главна функционална повреда са стопяване на материала на уловителя или запушен уловител, което води до диференциално налягане извън диапазона, обявен от производителя, всяка електрическа повреда на компонент (например датчици и задействащи устройства, дозиращ контролен блок) на филтъра за частици, всяка повреда в дозиращата система на реагента (например липса на подаване на въздух, запушена дюза, повреда на дозиращата помпа). 3.2.4. Производителите могат да докажат на ИА “АА”, че някои компоненти или системи не се нуждаят от наблюдение, в случай, че при обща повреда или отстраняване емисиите не превишават съответните гранични стойности, определени за СБД, етап 1, посочени в таблицата по § 10, когато са измерени по време на циклите, описани в т.1.1 на част 2 в приложението. Тази разпоредба не се отнася за рециркулация на отработили газове (EGR), deNO х система, филтър за частици или комбиниран филтър за deNOx и частици, както и за компонент или система, която се наблюдава за главна функционална повреда. 3.3. Изисквания към СБД—етап 2 3.3.1. Съгласно § 12 СБД на всички двигатели със запалване чрез сгъстяване или двигатели, работещи с газ, и на ПС, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване или двигател, работещ с газово гориво, трябва да сигнализира за повреда на компонент или система от системата на двигателя, свързана с емисиите, когато тази повреда води до увеличаване на емисиите над граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата по § 10. СБД трябва да отчита комуникационния интерфейс (хардуер и съобщения) между EECU на двигателя и всеки друг контролен блок на ПС, когато информацията за обмен оказва влияние върху правилното функциониране върху контрола върху емисиите. СБД трябва да поставя диагноза за целостта на връзката между EECU и средата, да осигурява връзката с другите компоненти на ПС (например комуникационната шина). 3.3.2. За да удовлетвори изискванията на етап 2, СБД трябва да наблюдава за: СТР . 56 3.3.2.1. намаляване ефективността на каталитичния конвертор, когато е поставен в отделен корпус, който може да бъде или да не бъде част от deNO х системата или филтъра за частици; 3.3.2.2. намаляване ефективността на deNOx системата само по отношение на NOx емисиите; 3.3.2.3. намаляване ефективността на филтъра за частици само по отношение на емисиите от частици; 3.3.2.4. намаляване ефективността на комбинирания филтър за deNOx и частици по отношение на емисиите NOx и частици; 3.3.2.5. интерфейсът между електронното устройство за управление на двигателя (EECU) и всяка друга електрическа или електронна система на ПС (например трансмисионния контролен блок (TECU) за електрическо разединяване. 3.3.3. Производителите могат да докажат на ИА “АА”, че някои компоненти или системи не се нуждаят от наблюдение, ако в случай на обща повреда или отстраняване емисиите не превишават съответните гранични стойности, определени за СБД, етап 2, посочени в таблицата на § 10, когато са измерени по време на циклите, описани в т.1.1 на част 2. Настоящата разпоредба не се отнася за устройство за рециркулация на отработили газове (EGR), deNOx система, филтър за частици или комбиниран филтър за deNOx и частици. 3.4. Изисквания към етап 1 и етап 2 За да се удовлетворят изискванията на етап 1 и етап 2, СБД трябва да наблюдава: 3.4.1. за непрекъснатост на веригата (например отворена верига или късо съединение) и обща функционална повреда на електронната система за впръскване на гориво, количеството гориво, синхронизиращия механизъм(-и); 3.4.2. всички други компоненти или системи на двигателя или системата за последваща обработка на отработили газове, свързани с емисии, които са свързани към компютър, повредата на които би довела до емисии в изпускателната тръба, превишаващи граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10. Като примери за това могат да са системата за рециркулация на отработили газове (EGR), системи или компоненти за наблюдение и контрол на въздушния масов поток, въздушния обемен поток (и температура), допълнителното налягане и налягането във всмукателния колектор (и съответните датчици, за да може да се изпълнят тези функции), датчици и изпълнителни механизми на deNOx система, датчици и изпълнителни механизми на електронно задействан активен филтър за частици; 3.4.3. всички други компоненти или системи на двигателя или системата за последваща обработка на отработили газове, свързани с емисии, които са свързани към електронен контролен блок, се наблюдават за непрекъснатост на веригата, освен ако това не се контролира от други системи; 3.4.4. при двигатели със система за последваща обработка, използваща реагент, СБД трябва да наблюдава за: —липса на необходимия реагент; —качеството на необходимия реагент да бъде съгласно спецификацията, обявена от производителя в приложение № 1; ВЕСТНИК —разход на реагент и дозираща активност съгласно т. 1.5.4, раздел II на приложение № 2. 3.5. Действие на СБД и временно деактивиране на някои възможности за наблюдение на СБД 3.5.1. Системата за бордова диагностика трябва да бъде така изработена, проектирана и монтирана в ПС, че да отговаря на изискванията на приложението при условията на експлоатация, посочени в т. 1.1.5.4, раздел II на приложение № 2. Извън тези нормални работни условия, системата за контрол на емисиите може да покаже известни отклонения от действието на СБД, при които да се превишат граничните стойности, посочени в таблицата на § 10, преди СБД да е сигнализирала на водача за повреда на ПС. Системата за бордова диагностика не трябва да се деактивира, освен при появяване на едно или повече от следните условия за дезактивация: 3.5.1.1. Системата за бордова диагностика за наблюдение може да се деактивира при ниски нива на горивото в резервоара. По тази причина деактивирането е разрешено, когато нивото на гориво в резервоара е под 20 % от номиналния капацитет на резервоара. 3.5.1.2. Системите за бордова диагностика за наблюдение могат временно да се деактивират по време на действието на спомагателната технология за контрол на емисиите, както е описано в т. 1.1.5.1, раздел II на приложение № 2. 3.5.1.3. Системите за бордова диагностика за наблюдение могат временно да се деактивират, когато се задейства система за безопасност на работата или технология за функциониране в режим на неизправност. 3.5.1.4. За ПС, конструирани с възможност за монтиране на помощни приспособления за задвижване, деактивирането на СБД за наблюдение е разрешено при условие, че деактивирането стане, когато помощното приспособление за задвижване е активно и ПС не се управлява. 3.5.1.5. Системите за бордова диагностика за наблюдение могат временно да се деактивират при периодичната регенерация на системата за контрол на емисиите по низходящия поток на двигателя (т.е. филтър за частици, deNO х система или комбиниран филтър за deNOx и частици). 3.5.1.6. СБД за наблюдение могат временно да се деактивират извън условията за използване, посочени в т. 1.1.5.4, раздел II на приложение № 2, когато това деактивиране може да се обоснове чрез ограничение на наблюдението от СБД (включително моделиране). 3.5.2. От СБД за наблюдение не се изисква да оценява компоненти при неизправност, ако такава оценка би довела до риск за безопасността или повреда на компонент. 3.6. Активиране на индикатора за неизправност (MI) 3.6.1. Системата за бордова диагностика включва индикатор за неизправност (MI), лесно забележим от водача на ПС. Освен в случая на т. 3.6.3, индикаторът за неизправност (например лампа или символ) не се използва за друга цел, освен да сигнализира на водача за неизправност, свързана с емисии, с изключение на сигнали за непредвидено включване или отклонение от установен режим. Най-висок приоритет се дава на съобщения, свързани с безопасност. Индикаторът за неизправност трябва да е видим при всички нормални условия на осветеност. Когато е активиран, той трябва да показва символ в съответствие със стандарт БДС ISO 2575:2006 (1 ) (като лампа на таблото или символ на дисплея на таблото). Превозното средство се оборудва само с един индикатор за незправност с основно предназначение за сигнализиране на проблеми, отнасящи се до емисиите. Разрешени са и други средства за предупреждаване със специфични предназначения (например информация за спирачна система, поставяне на обезопасителните колани, налягане на маслото, изисквания по обслужване или индикация за липса на необходимия реагент за deNOx системата). Използването на червена светлина за MI е забранено. 3.6.2. MI може да се използва за сигнализация на водача, когато трябва да се изпълни спешно обслужване. Такава сигнализация се придружава от съответното съобщение на дисплея на таблото, което да сигнализира за спешно обслужване. 3.6.3. За стратегии, при които не е достатъчен само цикъл за предварителна подготовка за активиране на MI, производителят предоставя данни и/ или техническа оценка, която ясно да удостоверява, че системата за наблюдение е еднакво ефективна и своевременна при установяване влошаване състоянието на компонентите. Стратегиите, изискващи средно повече от десет СБД или емисионни работни цикъла за активиране на индикатора за неизправност, са неприемливи. 3.6.4. Индикаторът за неизправност трябва също така да се активира, когато регулаторът на двигателя влезе в режим на действие на неизправност по отношение на емисиите. MI трябва също да се активира и ако СБД не е в състояние да изпълнява основните изисквания за контрол, определени в наредбата. 3.6.5. Освен MI трябва да се активира и друг различен предупреждаващ режим, например мигаща светлина или активиране на символ в съответствие с БДС ISO 2575:2006 (2 ) в допълнение към MI активирането(в случай на раздел 3.6). 3.6.6. MI трябва да се активира и когато контактният ключ на двигателя е в положение “включено”, преди стартирането на двигателя или принудителното му задвижване по друг начин, и да се деактивира след стартиране на двигателя, ако не е установена някаква неизправност през това време. 3.7. Съхраняване на код за неизправност Системата за бордова диагностика трябва да записва кода(-овете), които показва(-т) състоянието на системата за контрол на емисиите. Код за неизправност трябва да се съхранява за всяка открита и потвърдена неизправност, която активира MI и която трябва да посочи неизправната система или компонент възможно най-еднозначно. Съхранява се и отделен код, посочващ очаквания статус на активиране на индикатора за неизправност (например MI получи команда “ВКЛ”, MI получи команда “ИЗКЛ”). 1 Номера на символи F01 или F22. 2 Номер на символ F24. ВЕСТНИК СТР . 57 Използват се самостоятелни кодове за идентифициране състоянието за правилно функциониране на системите за контрол на емисиите и на тези системи, свързани с контрол на емисиите, за пълното оценяване на които е необходимо по-продължителна работа на двигателя. Кодовете за неизправност, които предизвикват активиране на индикатора за неизправност поради отказ, или неизправност, или преминаване в режим на работа при емисии, се съхраняват и тези кодове за неизправност трябва да идентифицират типа на неизправността. Код за неизправност се съхранява и в случаите, посочени в т. 3.4.1 и 3.4.3. 3.7.1. Когато наблюдението е било деактивирано за 10 цикъла поради непрекъснатото действие на ПС при условия, съответстващи на тези в т. 3.5.1.2, наблюдаващата система може да се постави в състояние “готов”, без да е завършено наблюдението. 3.7.2. Часовете, през които двигателят е работил с активиран MI, трябва да са достъпни във всеки момент чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни, съгласно спецификацията, дадена в т. 6.8. 3.8. Деактивиране на индикатор за неизправност (MI) 3.8.1. MI може да се деактивира след три последователни следващи работни цикъла или 24 работни часа, през които системата за наблюдение, отговорна за активирането на индикатора за неизправност, спира да установява неизправност и ако няма други идентифицирани неизправности, които биха активирали самостоятелно индикатора за неизправност. 3.8.2. При активиране на MI поради липса на реагент за deNOx системата, или комбинирания филтър за deNOx и частици, или употреба на реагент извън спецификацията, обявена от производителя, MI може да се превключи към предишното състояние на активиране след напълване или замяна на съда за съхранение с реагент с необходимите характеристики. 3.8.3. В случай на активиране на индикатора за неизправност, предизвикано от неправилната работа на системата двигателя по отношение на устройството за контрол на NO х поради неправилен разход и дозиране на реагент, MI може да се превключи към предишното състояние на активиране, ако повече не се прилагат условията, посочени в т. 1.5.4, раздел II на приложение № 2. 3.9. Изтриване на код за неизправност 3.9.1. Системата за бордова диагностика може да изтрие код за неизправност и работните часове на двигателя, както и информацията за състоянията на двигателя при възникване на повреда—условия за двигател в “замразена структура”, ако същата повреда не е регистрирана отново в рамките на поне 40 подгряващи цикъла или 100 работни часа на двигателя (което се случи първо), с изключение на случаите по т. 9.2. 3.9.2. Кодовете за неизправност и работните часове на двигателя по време на активиран MI не се изтриват при използването на какъвто и да е външен диагностичен или друг уред съгласно т. 6.8.3. СТР . 58 4. Изисквания при одобряване типа на системи за бордова диагностика (СБД) 4.1. За целите на одобряване на типа СБД се изпитва съгласно процедурите, посочени в част 2 на приложението. Представителен двигател от фамилия двигатели (виж т. 2, раздел III на приложение № 2) се използва за демонстрационни изпитвания на СБД или се представя изпитвателният протокол на базовата СБД на фамилията двигатели по отношение на СБД пред ИА “АА” като алтернатива за провеждане на демонстрационно изпитване на СБД. 4.1.1. В случая на СБД етап 1 по т. 3.2, СБД трябва: 4.1.1.1. да сигнализират за повреда на компонент или система, свързани с емисии, когато тази повреда води до увеличаване на емисиите над граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10, или; 4.1.1.2. когато е необходимо, да сигнализират за всяка една главна функционална повреда на система за последваща обработка на отработили газове. 4.1.2. В случая на СБД, етап 2 по т. 3.3, СБД трябва да сигнализира за повреда на компонент или система, свързани с емисии, когато тази повреда води до увеличение на емисиите над граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10. 4.1.3. В случая на СБД, етап 1, и СБД, етап 2, СБД трябва да сигнализира за липсата на реагент, необходим за действието на системата за последваща обработка на отработили газове. 4.2. Изисквания към монтажа Монтажът върху ПС на двигател, оборудван със СБД, съответства на следните разпоредби по отношение на оборудването на ПС: —разпоредбите по т. 3.6.1, 3.6.2 и 3.6.5 относно MI и допълнителни режими за предупреждаване (когато се изисква); —разпоредбите на т. 6.8.3.1 относно използването на устройства за диагностика на ПС (когато се изисква); —разпоредбите на т. 6.8.6 относно свързващия интерфейс. 4.3. Одобряване типа на СБД с недостатъци 4.3.1. Производителят може да подаде заявление до ИА “АА” за одобряване типа на СБД, дори когато системата покаже един или повече недостатъци, поради които специфичните изисквания на това приложение не са изцяло изпълнени. 4.3.2. При разглеждане на заявлението ИА “АА” преценява доколко съответствието с изискванията на това приложение е изпълнимо или неоснователно. ИА “АА” взема под внимание данните от производителя, които детайлизират такива фактори, без да са изчерпателно посочени, като технически възможности, време за осъществяване и производствени цикли, включително времето за въвеждане на измененията в конструкцията на двигателите, осъвременяването на компютрите и програмите, до степен, при която СБД ще бъде ефективна, и дали производителят се стреми за постигане на съответствие с изискванията на наредбата. 4.3.3. ИА “АА” не приема заявление за одобряване на система с недостатъци, които включват пълно неприлагане на изискваната система за контрол на диагностичните параметри. ВЕСТНИК 4.3.4. ИА “АА” не приема заявление за одобряване на система с недостатъци, които не са съобразени с граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата на § 10. 4.3.5. При определяне последователността на показаните недостатъци най-напред ще се определят недостатъци, свързани със СБД, етап 1, по отношение на т. 3.2.2.1, 3.2.2.2, 3.2.2.3, 3.2.2.4 и 3.4.1 и до СБД, етап 2, във връзка с т. 3.3.2.1, 3.3.2.2, 3.3.2.3, 3.3.2.4 и 3.4.1. 4.3.6. Към датата на издаване на одобряването на типа няма да се признават за допустими недостатъци по съответствието с изискванията по т. 3.2.3 и т. 6, освен т. 6.8.5 на приложението. 4.3.7. Период на допустимост на недостатък 4.3.7.1. Периодът на допустимост на недостатък е две години след датата на одобряването на типа на двигателя или ПС относно неговия тип двигател, освен ако бъде доказано, че отстраняването му изисква съществени изменения на двигателя. В такъв случай може да се даде допълнително време за отстраняване на недостатъка след изтичането на двете години, като общата продължителност на отстраняването не може да бъде по-голяма от три години. 4.3.7.2. Производителят може да подаде заявление до ИА “АА” за одобряване на система с недостатък, след като е получил първоначално одобряване на типа, когато такъв недостатък е открит след първоначалното одобряване на типа. В този случай периодът на допустимост на този недостатък е две години, считано от датата на уведомяването на ИА “АА”, освен ако бъде адекватно доказано, че отстраняването му изисква съществени изменения на двигателя. В такъв случай може да бъде дадено допълнително време за отстраняване на недостатъка след изтичането на двете години, като общата продължителност на отстраняването не може да бъде по-голяма от три години. 4.3.7.3. Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” уведомява компетентните органи на държавите членки, съгласно глава осма на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, за решението си относно подадено заявление за одобряване на типа при наличие на недостатък. 5. Достъп до информация за СБД 5.1. Части за подмяна, диагностични инструменти и изпитвателно оборудване 5.1.1. Заявления за одобряване на типа или изменение на типа за одобряване съгласно глава втора, раздел I и глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета се придружават от съответната информация относно СБД. Тази информация позволява на производителите на части за подмяна и за модернизиране да поддържат тяхната продукция съвместима със СБД, с оглед безаварийно действие на системата като гаранция за потребителя срещу неизправности. По подобен начин тази информация позволява на производителите на уреди за диагностика и оборудване за изпитване да произведат уреди и оборудване, осигуряващи ефективна и точна диагностика на системите за контрол на емисиите. 5.1.2. При поискване ИА “АА” предоставя Допълнение 2 към сертификата за одобряване на типа, съдържащо съответната информация за СБД, на разположение, на недискриминационна основа, на всеки заинтересуван производител на компоненти, уреди за диагностика или оборудване за изпитване. 5.1.2.1. В случай на подмяна на компоненти или замяната им в сервиз информацията може да се изисква само за такива компоненти, които са предмет на одобряване на типа, или за компоненти, които са част от система, предмет на одобряване на типа. 5.1.2.2. Заявлението за информация трябва да определя точната спецификация на типа на двигателя от фамилията двигатели, за които се изисква информация. Спецификацията трябва да потвърди, че информацията е необходима за разработката на части, компоненти, уреди за диагностика или изпитвателно оборудване, необходими за замяна или модернизация. 5.2. Информация за ремонт 5.2.1. Не по-късно от 3 месеца след като производителят е предоставил на упълномощен дилър или сервиз информация за ремонт, производителят предоставя тази информация (включително всички последващи изменения и приложения) на разположение на всички на недискриминационна основа, срещу достъпна цена. 5.2.2. Производителят трябва да предостави достъп до необходимата техническа информация при необходимост срещу заплащане, свързана с ремонта или поддържането на моторните ПС, освен когато тази информация е защитена с авторско право върху интелектуалната собственост или представлява съществена и определена чрез съответна форма като секретна технология (ноу-хау); в такъв случай необходимата техническа информация не трябва да бъде задържана неправомерно. Всички лица, чиято професия е свързана с техническото обслужване и поддържане, ремонти, пътна помощ, проверка или изпитване на ПС, производство или продажба на резервни части или аксесоари, инструменти за диагностика и оборудване за изпитване, имат право да получат достъп до такава информация. 5.2.3. В случая на невъзможност за изпълнение на настоящите разпоредби ИА “АА” предприема съответните мерки за осигуряване на тази информация, в съответствие с процедурите, залегнали при надзора за одобряване на типа и надзора за експлоатация на ПС. 6. Диагностични сигнали 6.1. След определянето на първата неизправност на който и да е компонент или система условията на работа на двигателя и информацията за състоянията на двигателя в момента в “замразена структура” се съхраняват в паметта на компютъра. Съхранените условия на работа на двигателя трябва да включват, без да са изчерпателно посочени, изчислената стойност за натоварването, честотата на въртене на двигателя, температурата на охлаждащата течност, налягането в смукателния колектор (когато е налично) и кода за неизправност, предизвикал съхранението на данните. Производителят трябва да избере най-подходящия надзор, благоприятстващ ефективното възстановяване на съхранената “замразена структура”. ВЕСТНИК СТР . 59 6.2. Изисква се само една структура (основна) от данни. Производителите могат да изберат да съхранят и допълнителни структури, като осигурят възможността за прочитане от сканиращо устройство с широко приложение поне за изискваната структура, като се изпълнят изискванията на т. 6.8.3 и 6.8.4. Когато в съответствие с изискванията по т. 3.9 се изтрие кодът за неизправност, предизвикващ съхраняването на условията, съхранените условия за работа на двигателя може също да се изтрият. 6.3. При възможност в допълнение към изискваната информация за “замразена структура” трябва да се осигури достъпност при опит за изтегляне чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни за следните сигнали, ако информацията е достъпна за бордовия компютър или могат да бъдат определени посредством достъпна за бордовия компютър информация: диагностични кодове за неизправности, температура на охлаждащата течност за двигателя, състояние на системата за дозиране на горивната смес, температура на всмуквания въздух, налягане в смукателния колектор, честота на въртене на двигателя, стойност от сензора за положението на дроселовата клапа, изчислена стойност за натоварването, скорост на ПС и налягане на горивото. Сигналите се подават в стандартизирани единици, на базата на изискванията, определени в т. 6.8. Действителните сигнали трябва да се идентифицират еднозначно, отделно от стойностите по подразбиране или от сигналите при функциониране в режим на неизправност. 6.4. За всички системи за контрол на емисиите, за които се провеждат отделни бордови проверки за оценяване, отделните кодове за състояния или готовност трябва да се съхранят в компютърната памет, за да се определят правилно функциониращи системи за контрол на емисии и системи, които изискват допълнителна работа на ПС, за да се извърши правилна диагностична оценка. Кодът за готовност не се съхранява за онези управляващи устройства, които могат да се считат за непрекъснато работещи. Кодовете за готовност никога не се установяват в състояние “не готов” при “ключ— вкл.” или “ключ—изкл.”. Преднамереното установяване на кодовете за готовност в състояние “не готов” по време на обслужващи процедури трябва да се прилага към всички такива кодове, а не само към индивидуални кодове. 6.5. Изискванията към СБД, за които ПС получава сертификат (т.е. етап 1 СБД или етап 2 СБД), и главните системи за регулиране на емисиите, наблюдавани чрез СБД, в съответствие т. 6.8.4, трябва да са достъпни и на разположение чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни съгласно изискванията, определени в т. 6.8. 6.6. Софтуерният калибровъчен индентификационен номер, указан в приложения № 1 и 5, е представен на разположение чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни. Софтуерният калибровъчен индентификационен номер се дава в стандартизиран формат. СТР . 60 6.7. Идентификационият номер на ПС (VIN) се предоставя на разположение на серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни. VIN номерът се дава в стандартизиран формат. 6.8. Системата за диагностика и за контрол на емисиите осигурява стандартизиран или неограничен достъп и съответства на ISO 15765 или SAE J1939, както са определени в следните части: 6.8.1. Използването на който и да е ISO 15765 или SAE J1939 е в съответствие с т. 6.8.2 до 6.8.5. 6.8.2. Комуникационната бордова—извънбордова връзка трябва да съответства на ISO 15765-4 или на аналогичните клаузи на стандартите SAE J1939. 6.8.3. Изпитвателното оборудване и диагностични инструменти, които трябва да обменят данни със СБД, трябва да отговарят на спецификацията, дадена в БДС ISO 15031-4 или SAE J1939-73, т. 5.2.2.1. Използването на бордово диагностично устройство, като например видеодисплей върху таблото, за улесняване достъпа до информация за СБД, е разрешено, но то е в допълнение към включване на достъп до информация за СБД чрез стандартната диагностична връзка. 6.8.4. Базовите диагностични данни и двупосочната контролна информация се подават според формата и като се използват предвидените мерни единици за стандарт БДС ISO 15031-5 или SAE J1939-73, т.5.2.2.1, и трябва да са достъпни посредством уред за диагностика, който отговаря на изискванията на стандарт БДС ISO 15031-4 или SAE J1939-73, т.5.2.2.1. 6.8.5. Когато е регистрирана неизправност, производителят трябва да я идентифицира, като използва най-подходящия код за неизправност, съвместим с посочените в т. 6.3 на стандарт БДС ISO 15031-6, относно диагностичните кодове на системата, свързана с емисии. Когато това идентифициране е невъзможно, производителят може да използва диагностични кодове за неизправности съгласно т. 5.3 и 5.6 на БДС ISO 15031-6. Достъпът до кодовете за неизправност трябва да е неограничен и да се извършва посредством стандартизирана апаратура за диагностика съгласно предписанията на т. 6.8.3 на приложението. Като алтернатива производителят може да идентифицира повредата, като използва най-подходящия код за неизправност, в съответствие с тези, дадени в SAE J2012 или в SAE J1939-73. 6.8.6. Интерфейсът за връзка между ПС и диагностичния стенд трябва да е стандартизиран и да отговаря на всички спецификации на стандарт БДС ISO 15031-3 или SAE J1939-13. В случая на ПС, категория N 2, N 3, М2 и М3, като алтернатива към местоположението на конектора, описано в посочените стандарти, и при условие че са спазени всички други изисквания на БДС ISO 15031-3, конекторът може да се разположи в подходяща позиция отстрани до мястото на водача, включително на пода на купето. В този случай конекторът трябва да е достъпен за човека, застанал отвън на ПС, и да не ограничава достъпа до мястото на водача. Позицията за монтаж трябва да бъде предмет на споразумение с ИА “АА” и да е лесно достъпна от обслужващия персонал, но същевременно защитена от случайна повреда при нормални условия на използване. ВЕСТНИК Част 2 Изпитвания за одобряване на системи за бордова диагностика (СБД) 1. Общи положения Приложението описва процедурата за проверка на функционирането на системата за бордова диагностика (СБД), монтирана на двигателя, чрез симулиране на неизправност в съответните системи за управление на двигателя или в системата за контрол на емисиите. С него се установяват и процедурите за определяне на надеждността на СБД. 1.1. Повредени (с влошени характеристики) компоненти/системи За да се демонстрира ефективното наблюдение на система или на компонент за контрол на емисиите, повредата, която може да доведе до превишаване на граничните стойности на емисии, определени за СБД, във всмукателната тръба, производителят трябва да осигури наличността на повредени (с влошени характеристики) компоненти и/или електрически устройства, които могат да се използват за симулиране на повреди. Такива повредени (с влошени характеристики) компоненти или устройства не трябва да предизвикват емисии, надвишаващи с повече от 20% граничните стойности на емисии, определени за СБД, посочени в таблицата по § 10. В случая на одобряване на типа на СБД съгласно § 12 емисиите се измерват чрез ЕТС изпитвателен цикъл (част 3 на приложение № 8). 1.1.1. Когато е решено, че монтажът върху двигател на повредени компонент или устройство води до невъзможност за сравнение с граничните стойности, определени за СБД (например, защото не са спазени статистическите условия за обявяване на ЕТС изпитването за действително), повредата на този компонент или устройство може да се счита за квалифицирана съгласно споразумението с ИА “АА” на база техническа аргументация, осигурена от производителя. 1.1.2. В случай, че монтажът на повредени компонент или устройство върху двигател води до това, че кривата на пълното натоварване (както е определена при правилно работещ двигател) не може (дори частично) да бъде достигната при изпитването, повреденият компонент или устройството се считат за квалифицирани съгласно споразумението с ИА “АА” на база техническа аргументация, осигурена от производителя. 1.1.3. Използването на повредени компоненти или устройства, които пораждат емисии, превишаващи граничните стойности, определени за СБД, посочени в таблицата по § 10, с не повече от 20 %, може да не се изисква в някои много специфични случаи (например задействане на режим на неизправност), ако двигателят не може да направи никакво изпитване, или при EGR изпитване, когато блокират клапани и т.н.). Това изключение се документира от производителя. Това е предмет на споразумението за техническо обслужване. 1.2. Принцип на изпитване Когато двигателят се изпитва с повреден компонент или устройство, СБД се одобрява, когато MI се активира. СБД се одобрява и в случай, че MI се активира при нива под граничните стойности, определени за СБД. Използването на повредени компоненти или устройства, които пораждат емисии, превишаващи граничните стойности, определени за СБД и посочени в таблицата по § 10, с не повече от 20 %, може да не се изисква в някои много специфични случаи на повреда, указани в т. 6.3.1.6 и 6.3.1.7, и също така във връзка с наблюдението за главна функционална повреда. Използването на повредени компоненти или устройства, които пораждат емисии, превишаващи граничните стойности, определени за СБД, посочени в таблицата по § 10, с не повече от 20 %, може да не се изисква в някои много специфични случаи (например, когато се задейства технология за функциониране в режим на неизправност, ако не може да се започне изпитване на двигателя, или при изпитване EGR, когато блокират клапани, и т.н.). Това изключение се документира от производителя и е предмет на споразумението за техническо обслужване. 2. Описание на изпитването 2.1. Изпитването на СБД се състои от следните етапи: —симулиране на неизправност на компонент от управлението на двигателя или от системата за регулиране на емисии (виж т. 1.1); —подготовка на СБД със симулиране на неизправност по време на подготвителния цикъл, определен в т. 6.2; —задействане на двигателя със симулиране на неизправност за изпитвателния цикъл на СБД по т. 6.1; —определяне дали СБД реагира на симулираната неизправност и дали дава индикация за неизправността по подходящ начин на водача на ПС. Когато работата (например кривата на мощността) на двигателя се повлияе от неизправността, изпитвателният цикъл за СБД остава съкратена версия на изпитвателния цикъл за ESC, използван за оценка на емисиите отработили газове от двигателя без тази неизправност. 2.2. Алтернативно, по искане на производителя, неизправността на един или повече компоненти може да се симулира по електронен начин в съответствие с условията на т. 6. 2.3. Производителите може да изискат това наблюдение да се извършва извън цикъла на изпитването на СБД по т. 6.1, ако могат да докажат пред ИА “АА”, че наблюдението при условията, наблюдаващи се при изпитвателния цикъл за СБД, налага ограничени условия за наблюдение на ПС в експлоатация. 3. Изпитван двигател и гориво 3.1. Двигател Изпитваният двигател трябва да съответства на спецификацията, посочена в Допълнение 1 на приложение № 1. 3.2. Гориво За изпитване се използва съответното еталонно гориво, посочено в приложение № 7. 4. Условия за изпитване Изпитвателните условия трябва да отговарят на изискванията за изпитване на емисии, описани в наредбата. 5. Изпитвателно оборудване Динамометричният стенд за изпитване на двигателя трябва да отговаря на изискванията по приложение № 8. ВЕСТНИК СТР . 61 6. Изпитвателен цикъл за СБД 6.1. Изпитвателният цикъл за СБД е единичен съкратен изпитвателен цикъл за ESC. Индивидуалните режими се изпълняват в същата последователност както при цикъла ESC, определен в т. 2.7.1, част 2 на приложение № 8. Двигателят трябва да работи максимум 60 s при всеки режим, като достигне честотата на въртене и промените в натоварването през първите 20 s. Определената честота на въртене се поддържа в рамките на ± 50 оборота в минута и определеният въртящ момент се поддържа в рамките на ± 2 % от максималния въртящ момент при всяка честота на въртене. Не се изисква измерване на емисиите отработили газове по време на изпитването на СБД. 6.2. Подготвителен цикъл 6.2.1. След въвеждане на един от режимите за неизправност по т. 6.3 двигателят и неговата СБД се подготвят чрез изпълнение на подготвителен цикъл. 6.2.2. По искане на производителя и със съгласието на ИА “АА” могат да се използват алтернативен брой от максимум 9 последователни изпитвания на СБД. 6.3. Изпитване на СБД 6.3.1. Дизелови двигатели и превозни средства, оборудвани с дизелови двигатели 6.3.1.1. След подготовка съгласно т. 6.2 изпитваният двигател се привежда в режим на работа в СБД изпитвателен цикъл, описан в т. 6.1. Индикаторът за неизправност MI трябва да се активира преди края на това изпитване при настъпването на което и да е от условията, посочени в т. 6.3.1.2 до 6.3.1.7. Техническата служба може да замени тези условия с други в съответствие с т. 6.3.1.7. Общият брой на симулирани неизправности за целите на одобряването на типа, в случай на различни системи или компоненти, не трябва да превишава четири. Когато изпитването се извършва с цел одобряване типа на фамилия двигатели по отношение на СБД, по отношение на двигатели, които не принадлежат на същата фамилия, ИА “АА” увеличава броя на неизправностите, предмет на изпитвания, до максимум четири пъти броя на фамилиите двигатели, присъстващи в СБД фамилията. ИА “АА” може да реши да съкрати изпитването по всяко време преди достигане на този максимален брой изпитвания. 6.3.1.2. Когато е в отделен корпус, който може да е или да не е част от deNOx система или дизелов филтър за частици, замяна на който и да е каталитичен конвертор с неизправен или дефектен каталитичен конвертор или електронна симулация на такава неизправност, това води до емисии, превишаващи граничните стойности на NOx, посочени в таблицата по § 10, определени за СБД. 6.3.1.3. Когато е монтирана на ПС, замяна на deNO х система (включително датчици, които са неразделна част на системата) с неизправна или дефектна deNOx система или електронна симулация на неизправна или дефектна deNOx система, това води до емисии, превишаващи граничните стойности на NO х, посочени в таблицата по § 10, определени за СБД. СТР . 62 В случай, че типът на двигателя е бил одобрен при условията на § 10 във връзка с наблюдение за главна функционална повреда, изпитването на deNO х системата определя MI да се активира при някое от следните условия: —пълно отстраняване на системата или замяната на системата с дефектна система; —липса на изискван реагент за deNOx система; —електрическа повреда на компонент (например датчици, изпълнителни механизми, дозиращ контролен блок) на deNO х системата, включително, когато е приложимо, реагент, нагряващ системата; —повреда на дозиращата система за реагент (например липса на подаване на въздух, запушена дюза, повреда на дозираща помпа) на deNOx системата; —главна авария на системата. 6.3.1.4. Когато е монтиран на ПС, пълно отстраняване на филтъра за частици или замяна на филтъра за частици с дефектен филтър за частици, това води до емисии, превишаващи граничните стойности за механични частици, определени за СБД, посочени в таблицата в § 10. В случай, че типът на двигателя е бил одобрен при условията на § 10 във връзка с наблюдение за главна функционална повреда, изпитването на филтъра за частици определя MI да се активира при някое от следните условия: —пълно отстраняване на филтъра за частици или замяната на системата с дефектна система; —значително стопяване на веществото на филтъра за частици; —значително напукване на веществото на филтъра за частици; —електрическа повреда на компонент (например датчици, изпълнителни механизми, дозиращ контролен блок) на филтъра за частици; —повреда, когато е приложимо, на дозиращата система за реагент (например запушена дюза, повреда на дозираща помпа) на филтъра за частици; —запушен филтър за частици, което води до диференциално налягане извън диапазона, обявен от производителя. 6.3.1.5. Когато е монтирана на ПС, замяна на си