НАРЕДБА № 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции

НАРЕДБА № 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции (Обн. ДВ бр. 106/2006; изм. и доп. ДВ бр. 62/2007, бр. 38/2008, бр. 21/2009, бр. 20/2010, бр. 85/2010, бр. 102/2010, бр. 95/2011, бр. 40/2014) НАРЕДБА № 8 от 14 декември 2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции ЧАСТ ПЪРВА ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ И НАДЗОРНИ ИЗИСКВАНИЯ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят минималният размер, елементите и структурата на собствения капитал на кредитните институции и минималните капиталови изисквания за поеманите от тях рискове и изискванията за оповестяване от кредитните институции. (2) Разпоредбите на тази наредба се прилагат на неконсолидирана и консолидирана основа. (3) Всяка кредитна институция е длъжна: 1. да въведе и прилага надеждни контролни системи, обхващащи управлението на риска, отчетността и процеса за оценка на капиталовата адекватност; 2. да притежава по всяко време собствен капитал, съответстващ на общия рисков профил на кредитната институция. Глава втора НАДЗОРНИ ИЗИСКВАНИЯ Раздел I Собствен капитал (капиталова база) Елементи на собствения капитал Чл. 2. Собственият капитал на банката на неконсолидирана основа се образува от сбора на капитала от първи ред (първичен капитал) и капитала от втори ред (допълнителен капитал), намален със сумите по чл. 6. Чл. 3. (1) Капиталът от първи ред се образува от следните елементи: 1. внесен и регистриран капитал с изключение на привилегированите акции; 2. фонд “Резервен” по смисъла на чл. 246 от Търговския закон, с изключение на премийните резерви, свързани с привилегировани акции с натрупващ се дивидент; 3. други резерви с общо предназначение, заделени от печалбата след облагането є; 4. неразпределената печалба от минали години; 5. печалбата от текущата година, намалена с дължимите данъци, очакваните плащания по дивиденти и други отчисления. (2) До решението на общото събрание на акционерите печалбата от предходната година, намалена с дължимите данъци и потвърдена от специализираното одиторско предприятие на банката, може да се включи в капитала след приспадане на очакваните суми за изплащане на дивиденти и други отчисления. (3) Веднъж включена като елемент на капитала от първи ред, неразпределената печалба от минали години може да се използва за дивиденти само с одобрение на БНБ. (4) Печалбата по ал. 1, т. 5 може да се включи в капитала само ако са налице следните условия: 1. определен е максималният размер на очакваните плащания по дивиденти и други отчисления; 2. печалбите и дължимите данъци са потвърдени от специализираното одиторско предприятие на банката по ред, определен от БНБ;; 3. изпратено е уведомление до БНБ с приложени документи за обстоятелствата по т. 1 и 2 и БНБ не е възразила в 10-дневен срок от постъпването им или от представянето на допълнителни документи, ако такива са поискани. (5) Когато текущата печалба към края на отчетния период е по-ниска от стойността на признатата печалба по реда на ал. 4, в капитала се включва по-ниската стойност. (6) Сумата по ал. 1 се намалява със: 1. загубата за текущата и минали години; 2. балансовата стойност на притежаваните от банката собствени акции; 3. стойността на нематериалните активи; 4. нереализираната загуба от финансовите инструменти на разположение за продажба. (7) Когато банката е инициатор при секюритизация, сумата по ал. 1, т. 4 се намалява с нетната печалба, която възниква от капитализацията на бъдещи доходи от секюритизираните активи и осигурява кредитно подобрение. Чл. 4. (1) Капиталът от втори ред включва елементите по ал. 2, когато отговарят на следните изисквания: 1. средства, изцяло на разположение на банката за покриване на обичайни банкови рискове, когато загубите на приходи или капитал още не са установени; 2. тяхното наличие е отразено в счетоводните регистри на банката; 3. размерът им е определен от компетентния орган за управление на банката и потвърден от независим външен одитор; 4. БНБ е запозната и може да упражнява надзор върху тяхното съществуване и ползване. (2) Капиталът от втори ред се състои от следните елементи: 1. резервите от преоценка на недвижими имоти, в които се помещава банката; 2. сумите, привлечени от банката чрез безсрочни дългово-капиталови (хибридни) инструменти и други финансови инструменти, както и безсрочни привилегировани акции с натрупващ дивидент, при условие че тези инструменти отговарят на следните специфични изисквания: а) сумите по тях са платени изцяло; б) изплащането им не е ограничено със срок; в) изплащането им не е обезпечено под никаква форма от банката; г) в случай на ликвидация или несъстоятелност на банката, изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори; д) вземанията по тези инструменти относно главницата не могат да станат изискуеми без писмено разрешение на БНБ; е) условията, при които тези средства са привлечени от банката, є дават правото да отлага изплащането на лихвения доход по тях, ако тя не е формирала печалба или печалбата є е недостатъчна; 3. сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, както и срочни привилегировани акции с натрупващ се дивидент и подчинени срочни дългово-капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на следните специфични изисквания: а) сумите по инструментите са платени изцяло; б) изплащането им не е обезпечено под никаква форма от банката; в) първоначалният им срок до падежа е не по-къс от 5 години; г) предсрочното им изплащане не може да се извърши без предварително писмено разрешение на БНБ; д) договорът не може да предвижда възможност за предсрочна изискуемост на инструментите; е) в случай на ликвидация или несъстоятелност на банката, изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори. (3) През последните 5 години до падежа размерът на инструментите по т. 3 се включва в капитала от втори ред с намаление от 20 на сто годишно. След падежа те се изключват изцяло при изчисляването на собствения капитал (капиталовата база). (4) Предходната алинея се прилага и по отношение на датите на изплащане на лихви или други договорени доходи по инструментите по т. 3. (5) Включването на сумите по ал. 2, т. 2 и 3 в капитала от втори ред се разрешава от БНБ, въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи, доказващи наличието на изискванията по този член. Срокът за произнасяне е 30-дневен. (6) Банка не може да включва в собствения капитал: 1. резерви от хеджиране на парични потоци от позиции, оценявани преди това по амортизирана стойност, и хеджиране на парични потоци, свързано с прогнозни транзакции; 2. печалби и загуби от пасиви, оценявани по справедлива стойност, дължащи се на промени в оценката на кредитното качество на банката; 3. нереализираната печалба от инвестиционни имоти и от финансови инструменти на разположение за продажба. Раздел II Лимити и намаления при определяне размера на собствения капитал Лимити при определяне размера на собствения капитал Чл. 5. (1) Капиталът от втори ред не може да превишава капитала от първи ред. (2) Капиталът от втори ред по чл. 4, ал. 2, т. 3 не може да превишава 50 % от капитала от първи ред. Чл. 6. (1) Собственият капитал се намалява със: 1. балансовата стойност на инвестициите в акции или друга форма на дялово участие, когато представляват над 10 на сто от внесения капитал на банка или финансова институция по Закона за кредитните институции, както и инвестициите в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг в такива институции, в които банката има участие над 10 на сто от внесения капитал, за всеки отделен случай, когато те не са консолидирани в баланса є; 2. балансовата стойност на инвестициите в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово-капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг в друга банка или финансова институция по Закона за кредитните институции, в случай че общата им сума надвишава 10 на сто от собствения капитал на банката преди намаленията по този член; 3. балансовата стойност на инвестициите в акции или друга форма на пряко или непряко дялово участие, когато представляват 20 или над 20 на сто от внесения капитал на застрахователни, презастрахователни предприятия и застрахователни холдинги; 4. балансовата стойност на всички инвестиции в акции или друга форма на дялово участие, представляващи 10 и над 10 на сто от внесения капитал на неконсолидирано предприятие, различно от тези по т. 1; 5. когато банката използва стандартизиран подход за кредитен риск—размера на специфичните провизии за кредитен риск съгласно Наредба № 9 на БНБ от 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (Наредба № 9 от 2008 г.); 6. когато банката използва вътрешнорейтингов подход за кредитен риск — очакваната загуба за капиталови експозиции, изчислена по чл. 71, ал. 6 и 7 и превишението на очакваната загуба над провизиите и другите корекции в стойността по чл. 72; 7. стойността на секюритизиращите позиции, определени за приспадане по смисъла на глава седма “Секюритизация”. (2) Сумите по ал. 1 се приспадат в съотношение 50 % от капитала от първи ред и 50 % от капитала от втори ред, а когато съответното намаление превишава капитала от втори ред, превишението се приспада от капитала от първи ред. (3) Собственият капитал на консолидирана основа се образува съгласно чл. 2, като към него се прибавят, респективно извадят, следните елементи: 1. малцинствените участия; 2. репутацията; 3. разликите от трансформиране на отчети в друга валута; 4. други елементи, допустими от действащото законодателство при консолидация. (4) Когато елементите по ал. 3, т. 2, 3 и 4 са положителни (дебитни) позиции, с тях се намалява консолидираният собствен капитал. Когато са отрицателни (кредитни) позиции, те се добавят към консолидирания капитал от първи ред. Малцинствените участия по ал. 3, т. 1 в дъщерните банкови и небанкови предприятия, които са обект на пълна консолидация, се отчитат към съответния елемент на капитала на банката в зависимост от характера на малцинствените участия. (5) Намаленията от капиталовата база по ал. 1 и 3 не участват при изчисляване на капиталовите изисквания. Раздел III Минимално изискван собствен капитал Чл. 7. Банката трябва да поддържа собствен капитал, който по всяко време да е по-голям или равен на сумата от следните капиталови изисквания, умножена по 1,5: 1. за кредитен риск и риск от разсейване по отношение на дейността в банковия портфейл; 2. за позиционен риск и сетълмент риск по отношение на дейността в търговския портфейл; 3. за риск от контрагента по отношение на цялостната дейност; 4. за валутен и стоков риск по отношение на цялостната дейност; 5. за операционен риск по отношение на цялостната дейност; 6. допълнителното капиталово изискване по чл. 11, ал. 4. Чл. 8. (1) Дружествата за електронни пари следва по всяко време да разполагат със собствен капитал, в размер поне 2 % от по-голямата стойност на: 1. текущия размер на финансовите им задължения, свързани с издадените електронни пари в обръщение; 2. средномесечния размер на финансовите задължения, свързани с издадените електронни пари в обръщение, изчислен за последните шест месеца. (2) Собственият капитал на дружество за електронни пари се образува от елементите, посочени в чл. 3, ал.1, намалени съгласно чл. 3, ал. 6. (3) Когато новоучредено дружество за електронни пари е извършвало дейност по-малко от шест месеца, считано от деня на започване на дейността, за целите на ал. 1, размерът на неговия собствен капитал не може да бъде по-малък от 2 % от по-голямото число между текущите задължения или шестмесечната планирана стойност на финансовите задължения, свързани с издадените електронни пари. (4) Шестмесечната планирана стойност по ал. 3 следва да бъде добре обоснована въз основа на представен бизнес план, който може да бъде обект на допълнителни промени по изискване на БНБ. Чл. 9. (1) Дружество за електронни пари може да инвестира само в следните активи: 1. депозити с падеж до 3 дни в банки, лицензирани в държави членки; 2. активи, които получават 0 % рисково тегло по стандартизирания подход за кредитен риск и са достатъчно ликвидни; 3. други активи, представляващи квалифицирани позиции; (2) Дружеството за електронни пари не може да инвестира в дългови книжа, издадени от предприятие, което притежава квалифицирано участие в него или друго дъщерно предприятие, включено в баланса на консолидиращото предприятие. (3) При оценката на инвестициите по ал. 1 дружеството за електронни пари използва по-ниския размер от пазарната стойност или стойността на придобиване. (4) Общият размер на инвестициите по ал. 1, т. 1 и 3 не може да превишава 20 пъти размера на собствения капитал на дружеството за електронни пари и е обект на същите ограничения по отношение третирането на големите експозиции съгласно чл. 44 от Закона за кредитните институции. (5) За защита срещу пазарните рискове, произтичащи от дейността по издаване на електронни пари и от инвестициите по ал. 1, дружествата за електронни пари могат да използват ликвидни борсови лихвени и валутни дериватни инструменти, обект на ежедневни маржин изисквания, или валутни дериватни инструменти с първоначален срок до падежа не по-голям от 14 календарни дни. Използването на дериватни инструменти е допустимо, ако е извършено с цел хеджиране на пазарните рискове във възможно най-висока степен. (6) БНБ може да наложи допълнителни изисквания за ограничаване на пазарните рискове, поети от дружество за електронни пари, ако това е оправдано поради рисковия профил на инвестициите му. Чл. 10. Разпоредбите на раздел V “Надзорен преглед и вътрешен анализ на капитала” на настоящатата глава и на част пета “ Изисквания за оповестяване” се прилагат съответно и за дружествата за електронни пари. Раздел V Надзорен преглед и вътрешен анализ на капитала Чл. 11. (1) Надзорният преглед по чл. 79 от Закона за кредитните институции (по-нататък наричан ЗКИ), обхваща: 1. нивата на поетите от банката кредитен, пазарен и операционен риск; 2. резултатите от стрес-тестовете; 3. нивото на лихвения риск в банковия портфейл; 4. степента и управлението на ликвидния риск; 5. степента и управлението на риска от концентрация и големите експозиции; 6. целесъобразността, надеждността и начина на прилагане на правилата и процедурите на банката за управление на остатъчния риск, произтичащ от използването на признати техники за редуциране на кредитния риск; 7. степента на достатъчност на собствения капитал, заделен срещу секюритизирани експозиции на банката, взимайки предвид икономическата същност на транзакциите и постигнатото ниво на прехвърляне на риск; 8. влиянието на диверсификацията и начина на отразяването є в системата за измерване на риска; 9. наличието на непряка подкрепа в случай на извършена секюритизация; 10. целесъобразността на коригирането на оценките по чл. 17 и времевия период по чл. 18, ал. 1, т. 1 с оглед предотвратяване на съществени загуби при закриване на позициите за кратък период при нормални пазарни условия. (2) Банката извършва редовен вътрешен анализ на размера, вида и разпределението на необходимия капитал, който тя счита за достатъчен за покриване на естеството и степента на всички рискове, на които тя е или може да бъде изложена (вътрешен капитал), като използва надеждни, ефективни и цялостни стратегии и процеси. (3) Стратегиите и процесите по ал. 2 са предмет на периодичен вътрешен преглед, който удостоверява, че те са достатъчно изчерпателни и съответстват на естеството, големината и сложността на дейността на банката. (4) Когато надзорният преглед установи, че стратегиите и процесите по ал. 2 са ненадеждни, БНБ може да наложи допълнително капиталово изискване на банката. Чл. 12. (1) За изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск банката разграничава всичките си позиции между търговски и банков портфейл. (2) Банковият портфейл обхваща балансовите и задбалансовите позиции, които не са квалифицирани като позиции в търговски портфейл. (3) Банката използва системи за оценка и управление на риска, произтичащ от промени в лихвените проценти и тяхното влияние върху дейността в банковия портфейл. (4) Търговският портфейл обхваща позициите във финансови инструменти и стоки, които банката държи с намерение за търгуване или за хеджиране на други елементи в търговския портфейл. Не се включват в търговския портфейл инструменти и стоки, които не могат да бъдат хеджирани или възможността на банката да търгува с тях е ограничена от договорни условия. (5) Позиции с намерение за търгуване са позициите на банката във финансови инструменти и стоки, които се държат за краткосрочна препродажба или реализиране на печалба от разликите между техните продажни и покупни цени, възникващи от действителните или очакваните краткосрочни ценови разлики на пазара. Тези позиции обхващат собствени позиции на банката, позиции, произтичащи от обслужване на клиенти и поддържане на пазара (market making). Чл. 13. Позициите или подпортфейлите, държани с намерение за търгуване, трябва да отговарят на следните условия: 1. налице е ясно документирана стратегия за търгуване на съответните позиции или подпортфейли, включваща очаквания период на държане и одобрена от компетентния орган за управление на банката; 2. налице са ясно определени правила и процедури за активно управление на тези позиции, които регламентират, че: а) позициите са създадени чрез звеното за търгуване (trading desk); б) са определени лимити за отделните позиции, които се наблюдават за уместност; в) дилърите не са ограничени да създават или управляват позициите в рамките на лимитите и одобрената стратегия; г) позициите се отчитат пред компетентните органи за управление на банката като неразделна част от процеса по управление на риска в банката; д) позициите се наблюдават постоянно съобразно източниците на пазарна информация, като се оценява търгуемостта или възможността за хеджиране на позицията и присъщите є рискове, включително оценяване качеството и наличността на пазарни данни за оценъчния процес, равнището на пазарния оборот и размера на търгуваните позиции на пазара; 3. налице са ясно определени правила и процедури за наблюдение на позициите в съответствие със стратегията за търгуване на банката. Чл. 14. Банката установява и поддържа подходящи системи и механизми, осигуряващи достоверни и надеждни оценки, свързани с търговския портфейл. Системите и механизмите включват най-малко: 1. документирани правила и процедури за оценъчния процес, включващи ясно определени отговорности в различните области при определянето на оценките, източниците на пазарна информация и прегледа на тяхната уместност, честотата на независимото оценяване, избрания час за заключителните цени, процедурите за коригиране на оценките, процедурите за месечно и извънредно потвърждение; 2. ясно определени и независими отчетни връзки между звеното, отговорно за оценъчния процес, и съответното лице от компетентния орган за управление на банката. Чл. 15. (1) Методът на пазарната оценка е оценяване поне веднъж дневно на позициите по лесно достъпни заключителни цени от независим източник, като борсови цени или цени от системи за пазарна информация, котировки от независими брокери с добра репутация. (2) При метода на пазарна оценка се използва по-консервативният от курсовете “купува” и “продава”, освен ако банката не е значителен за пазара участник (market maker) за съответния финансов инструмент или стока, който може да затвори позицията си по средната пазарна цена. Чл. 16. (1) Когато не е възможно пазарно оценяване, банката използва модел за оценка на позициите и подпортфейлите си. Оценяване по модел е всяко оценяване, което се сравнява спрямо стойности за сравнителна оценка (бенчмарк) екстраполира или изчислява по друг начин от пазарни данни. (2) Оценяването по модел следва да отговаря на следните изисквания: 1. компетентният орган за управление на банката е запознат с елементите от търговския портфейл, предмет на оценяване по модел, и разбира степента на несигурност, която моделът поражда при отчитането на риска и доходността; 2. входящите пазарни данни съответстват, когато е възможно, на пазарните цени, като уместността на пазарните данни и използваните параметри са предмет на периодична проверка; 3. използват се, когато са налични, общоприети от пазара оценъчни методологии за съответния вид финансов инструмент или стока; 4. когато моделът е разработен от самата банка, той следва да се основава на уместни допускания, които са потвърдени от подходящо квалифицирани лица, несвързани с процеса на разработване. Моделът следва да е разработен и одобрен независимо от звеното, сключващо сделките, да е предмет на независима проверка, включваща утвърждаване на числените методи, допусканията и програмното изпълнение; 5. налице са одобрени контролни процедури за промени в модела и защитено копие на модела за периодична проверка на изчисленията; 6. звеното за управление на риска е осведомено за слабостите на използваните модели и как те да се отразят в резултатите; 7. моделът е предмет на периодичен преглед за целесъобразността от използването му. (3) За потвърждаване на оценките най-малко веднъж месечно се извършва независим периодичен преглед на точността и независимостта на пазарните цени или входните данни на модела. Чл. 17. (1) Когато не са налични независими ценови източници или те са субективни, стойността на оценките по чл. 16 се коригира, за което банката приема и поддържа процедури. (2) Банката следва да взема предвид следните корекции на оценките със: 1. нереализирани кредитни спредове; 2. разходи за закриване на позиции; 3. операционни рискове; 4. предсрочно прекратяване; 5. разходи, свързани с инвестиране или финансиране; 6. бъдещи административни разходи; 7. риск от модела. Чл. 18. (1) При възникване на нисколиквидни позиции, следствие на пазарни събития или затруднения на банката (концентрация на позиции, нетъргувани позиции), оценките се коригират, като се взимат предвид следните фактори: 1. времеви период, необходим за пълно хеджиране на рисковете, свързани с тези позиции; 2. променливост и средни стойности на разликата между курсовете “купува” и “продава”; 3. наличие на пазарни котировки, брой и идентификация на основните пазарни участници; 4. променливост и средна стойност на търгуемите обеми; 5. пазарна концентрация; 6. “застаряване” на позицията; 7. степента на използване на модела и влиянието на рисковете, свързани с него; 8. оценки от трета страна или модел. (2) Банката извършва периодични прегледи за уместност на корекциите. (3) Когато корекциите в оценките надвишават признатите по счетоводната политика и водят до загуби, те се включват в загубата по чл. 3, ал. 6, т. 1. Чл. 19. (1) Вътрешната хеджираща позиция е позиция, която напълно или съществено покрива риска на позиция или позиции, невключени в търговския портфейл. (2) Вътрешната хеджираща позиция се включва в търговския портфейл, ако се държи с намерение за търгуване и спрямо нея са изпълнени общите критерии за намерение за търгуване и разумно оценяване по чл. 14—17 и позицията отговаря на следните условия: 1. вътрешното хеджиране не е с основна цел избягване или намаляване на капиталовите изисквания; 2. вътрешното хеджиране е добре документирано и подлежи на вътрешно одобрение и одит; 3. транзакциите, свързани с вътрешното хеджиране, са съобразени с пазарните условия; 4. пазарният риск, породен от вътрешното хеджиране, се управлява активно съгласно одобрените лимити в търговския портфейл; 5. транзакциите, свързани с вътрешното хеджиране, са наблюдавани въз основа на подходящи процедури. (3) Хеджираните рискове от банковия портфейл се третират като рискове в търговския портфейл и участват при изчисляване на капиталовите изисквания за търговския портфейл. (4) Когато банката хеджира кредитни експозиции от банковия портфейл посредством вътрешно хеджиране, експозицията от банковия портфейл не се смята за хеджирана, освен ако е закупен кредитен дериват от трето лице, което е доставчик на кредитна защита и дериватът отговаря на условията, посочени в чл. 149, ал. 2—6. Когато такава защита е закупена от трето лице, вътрешната хеджираща позиция и кредитният дериват не участват при изчисляване на капиталовите изисквания за търговския портфейл. Включване в търговския портфейл Чл. 20. (1) Банката следва да има ясно определени правила и процедури за цялостно управление на търговския портфейл съгласно рисковия профил, които включват най-малко: 1. критерии за определяне на експозициите и дейностите в търговския портфейл; 2. възможността определена експозиция да подлежи на ежедневно пазарно оценяване с помощта на активен и ликвиден пазар; 3. възможността на банката, оценяваща размера на експозициите чрез модели, да извършва следното: а) установяване на съществените рискове; б) хеджиране на всички съществени рискове чрез инструменти, за които съществува активен, ликвиден пазар; в) извличане на надеждни оценки за основните допускания и параметри, използвани в модела; 4. степента, в която изчисленията могат да бъде потвърдени от външни източници по последователен начин; 5. отчитане на правните ограничения или други оперативни изисквания, оказващи влияние върху способността на банката да осъществява ликвидация или хеджиране на определена експозиция в краткосрочен план; 6. степента, в която банката може и е задължена активно да управлява риска на експозициите; 7. обстоятелствата и критериите, при които банката може да прехвърля риск или експозиции между банковия и търговския портфейл. (2) Процедурите и правилата по ал. 1 се документират и подлежат на периодичен вътрешен одит. (3) Репо-сделките, сключени с търговска цел, които банката отчита в банковия си портфейл, могат да бъдат включени в търговския портфейл при изчисляването на капиталовите изисквания, ако всички такива репо-сделки се третират по един и същи начин. Репо-сделките, сключени с търговска цел са тези, отговарящи на условията на чл. 12, ал. 5 и чл. 13 и за които и двете рамена (активите/правата за размяна) са под формата на парични средства или инструменти, които могат да бъдат включени в търговския портфейл. Независимо къде се отчитат, всички видове репо-сделки подлежат на капиталово изискване за кредитен риск към контрагента. Изключения при изчисляване на капиталови изисквания за пазарен риск в търговския портфейл Чл. 21. (1) Банката може да изчислява капиталовите изисквания за инструментите в търговския портфейл в съответствие с изискванията, приложими за банковия портфейл, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. обемът на дейността в търговския портфейл обичайно не превишава 5 % и никога не превишава 6 % от цялостната дейност; 2. позициите в търговския портфейл обичайно не превишават 30 млн. лв. и никога не превишават 40 млн. лв. (2) Обемът на дейността в търговския портфейл е сумата от дългите и късите позиции (балансови и задбалансови), които са поети в търговския портфейл независимо от знака им. Обемът на цялостната дейност е сумата от балансовите активи и задбалансовите ангажименти. (3) По смисъла на ал. 1 за обичайно се счита, когато банката не превишава повече от три пъти в месеца лимита от 5 % и 30 млн. лв., но не достига лимита 6 % и 40 млн. лв. (4) Банка, която повече от три пъти в месеца превиши лимита от 5 % или 30 млн. лв., но не е достигнала лимита от 6 % или 40 млн. лв., изпраща в БНБ в рамките на три работни дни, следващи края на отчетния месец, уведомление за ежедневните и средномесечните стойности на операциите в търговския портфейл и общата им стойност като съотношение от цялостната дейност. Уведомлението трябва да съдържа и обяснение за превишението на лимита. (5) В 10-дневен срок от получаване на уведомлението БНБ уведомява банката дали и от кога трябва да започне да изчислява капиталови изисквания за дейността си в търговския портфейл по отношение на пазарния риск. (6) Банка, която превиши лимита от 6 % и 40 млн. лв., уведомява БНБ за превишението и причините за него не по-късно от деня, следващ превишението на лимита. (7) Българската народна банка определя датата, от която банката по ал. 6 започва да изчислява капиталови изисквания за дейността си в търговския портфейл по отношение на пазарния риск. (8) Капиталовите изисквания за валутен и стоков риск се прилагат, независимо че банката попада в изключението по ал. 1. Раздел VII Изчисляване на капиталовата адекватност Отношения на капиталова адекватност Чл. 22. (1) Банката установява отношението на обща капиталова адекватност като процентно съотношение между собствения капитал и рисковопретеглените активи. (2) Банката установява отношението на адекватност на капитала от първи ред като процентно съотношение между капитала от първи ред и рисково-претеглените активи. (3) Рисково-претеглените активи представляват сумата от рисково-претеглените активи за кредитен, пазарен и операционен риск, като: 1. рисково-претеглените активи за кредитен риск включват: а) рисково-претеглените активи за кредитен риск и риск от разсейване в банковия портфейл; б) рисково-претеглените активи за риск от контрагента за цялостна дейност; в) рисково-претеглените активи за сетълмент риск в търговския портфейл. 2. рисково-претеглените активи за пазарен риск включват: а) рисково-претеглените активи за позиционен риск в търговския портфейл; б) рисково-претеглените активи за валутен риск за цялостна дейност; в) рисково-претеглените активи за стоков риск за цялостна дейност; 3. рисково-претеглените активи за операционен риск се изчисляват за цялостна дейност на банката. (4) Отношението на обща капиталова адекватност не може да бъде по-малко от 12 на сто. (5) Отношението на адекватност на капитала от първи ред не може да бъде по-малко от 6 на сто. (6) Еквивалентът на рисково-претеглените активи по ал. 3, т. 1, буква “в”, т. 2 и 3, се получава като капиталовото изискване за съответния риск, преди прилагането на корекцията по чл. 7, се умножава по 12,5. (7) Отношението на обща капиталова адекватност и отношението на адекватност на капитала от първи ред трябва да бъдат спазени както на индивидуална база, така и на консолидирана основа. ЧАСТ ВТОРА КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КРЕДИТЕН РИСК Глава трета КРЕДИТЕН РИСК—ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 23. (1) За изчисляване на рисково-претеглените активи за кредитен риск, банката използва стандартизирания подход по чл. 24—56 или при получено разрешение от БНБ—вътрешно-рейтинговия подход по чл. 57—126. (2) За целите на настоящата част експозиции към инвестиционни посредници, лицензирани в трети държави, които са обект на равностоен надзор, както и признати борси и признати клирингови къщи, се претеглят с рисковите тегла за институции. Глава четвърта СТАНДАРТИЗИРАН ПОДХОД Раздел I Сума на рисковите експозиции Чл. 24. (1) За изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск по стандартизирания подход банката определя сумата на рисково-претеглените балансови и задбалансови позиции. (2) Банка, която прилага капиталови изисквания за позициите в търговския си портфейл по отношение на пазарния риск, установява сумата на рисковите си експозиции за кредитен риск, като умножава позициите си в банков портфейл по съответните рискови тегла, определени в тази глава в зависимост от външната кредитна оценка за всеки актив или неговия носител. (3) За банка по ал. 2 рисково-претеглените активи за кредитен риск включват: 1. позициите в банков портфейл; 2. приравнените към активите по т. 1 задбалансови позиции; 3. извънборсовите дериватни инструменти (ОТС), претеглени за риск от контрагента; 4. позициите в търговски портфейл, претеглени за риск от контрагента и за сетълмент риск. (4) Банка, която не прилага капиталови изисквания за позициите си в търговски портфейл по отношение на пазарния риск, установява сумата на рисковите си експозиции за кредитен риск, като към позициите си в банков портфейл включва и позициите в търговски портфейл, умножени по съответните конверсионни коефициенти и рискови тегла, определени в тази глава в зависимост от външната кредитна оценка за всеки актив или неговия носител. (5) За банка по ал. 4, рисково-претеглените активи за кредитен риск включват: 1. позициите в банков и търговски портфейл; 2. приравнените към активите по т. 1 задбалансови позиции; 3. извън борсовите дериватни инструменти, претеглени за риск от контрагента. (6) Когато балансовите и задбалансовите позиции разполагат с кредитна защита, за обезпечената част се прилагат съответните по-ниски рискови тегла, в зависимост от външната кредитна оценка на гаранта или заложения актив съгласно принципите, установени в глава шеста “Редуциране на кредитния риск”. (7) Капиталовото изискване по стандартизирания подход за кредитен риск е 8 %. Раздел II Стойност на експозициите Общи положения Чл. 25. (1) Стойността на експозиция е балансовата є стойност, изчислена по приложимите счетоводни стандарти и коригирана със специфичните провизии за кредитен риск съгласно Наредба № 9 от 2008 г. Стойността на задбалансова позиция е нейната приравнена балансова БРОЙ 38 стойност, получена след прилагане на конверсионен коефициент, съгласно приложение № 2 “Задбалансови позиции”. Приравнените задбалансови позиции се разпределят по класове активи съгласно чл. 26, ал. 1. (2) Стойността на експозицията в дериватен инструмент от изброените в приложение № 1 “Списък на дериватите” се определя в съответствие с един от методите, представени в глава осма “Третиране на кредитния риск от контрагента”, като се отчитат ефектите от договори за новация или други споразумения за нетиране съгласно същата глава. (3) Когато определена експозиция разполага с обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията може да бъде променена в съответствие с глава шеста “Редуциране на кредитния риск” на настоящата част. (4) Когато експозицията е под формата на ценни книжа или стоки, продадени, заложени или предоставени в заем чрез репо-сделка, или чрез договор за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и при прилагане на разширен подход за изчисляване на ефекта от предоставени финансови обезпечения по смисъла на чл. 135, ал. 1, към стойността на експозицията се добавя корекция за променливост съгласно изискванията на чл. 163—172. Чл. 26. (1) Всяка експозиция се разпределя в един от следните класове: 1. вземания или условни вземания от централни правителства или централни банки; 2. вземания или условни вземания от регионални или местни органи на властта; 3. вземания или условни вземания от административни органи или сдружения с нестопанска цел; 4. вземания или условни вземания от международни банки за развитие; 5. вземания или условни вземания от международни организации; 6. вземания или условни вземания от институции; 7. вземания или условни вземания от предприятия; 8. вземания или условни вземания на дребно; 9. вземания или условни вземания, обезпечени с недвижимо имущество; 10. просрочени позиции; 11. високо-рискови категории позиции; 12. вземания по покрити облигации; 13. секюритизиращи позиции; 14. краткосрочни вземания от институции и предприятия; 15. вземания от колективни инвестиционни схеми (по-нататък наричани КИС); 16. други позиции. (2) За да бъде отнесена към класа експозиции на дребно, упоменат в ал. 1, т. 8, определена позиция трябва да отговаря на следните условия: 1. експозицията е към физическо лице или лица, или към микропредприятие, малко или средно предприятие; 2. експозицията е част от множество експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с това кредитиране, да бъдат значително намалени; 3. общият размер на задължението към банката, включително към предприятието майка и дъщерните предприятия, в това число всички просрочени експозиции от страна на клиента или на групата свързани лица не трябва да превишава 500 000 лв.; банката събира съответната информация за това; общият размер на задължението не включва онези експозиции и условни вземания, които са обезпечени с жилищно недвижимо имущество. (3) Настоящата стойност на минималните вноски по лизингови схеми на дребно отговаря на условията за включване в класа на експозициите на дребно. (4) Ценни книжа и стоки не се включват в класа на експозиции на дребно. Чл. 27. (1) Банката изчислява стойността на всяка рискова експозиция, която не е приспадната от капиталовата є база, като прилага рискови тегла според класовете, към които са отнесени съответните експозиции и кредитното им качество съгласно раздел III “Рискови тегла” от настоящата глава. Кредитното качество на една експозиция може да бъде отнесено към кредитните оценки, присъдени от признати агенции за външна кредитна оценка (АВКО) или към кредитните оценки, присъдени от признати агенции за експортно застраховане (АЕЗ). (2) За целите на ал. 1, определени АВКО или АЕЗ се считат за признати, когато са изпълнени едновременно следните изисквания: 1. отговарят на изискванията по чл. 49—52; 2. кредитните им оценки за съответния клас експозиции са съотнесени към степените за кредитно качество и съотнасянето е включено в списък, утвърден от подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор”. (3) Рисково-претеглената стойност на експозицията се изчислява, като стойността на експозицията се умножи по рисковото тегло, определено в съответствие с настоящата глава. (4) Размерът на рисково-претеглените експозиции към институции се изчислява чрез прилагане на метода на индивидуалната оценка, съгласно чл. 33. (5) Когато една експозиция е предмет на кредитна защита, приложимото рисково тегло за тази експозиция може да бъде променено в съответствие с глава шеста “Редуциране на кредитния риск” на настоящата част. (6) Рисково-претегленият размер на секюритизираните експозиции се изчислява в съответствие с глава седма “Секюритизация” на настоящата част. (7) За всички останали експозиции, за които не е указан друг начин в настоящия раздел, се прилага рисково тегло 100 %. Раздел III Рискови тегла Експозиции към централни правителства или централни банки Чл. 28. (1) Експозиции към централни правителства или централни банки, за които има присъдена оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от отнасянето на кредитната им оценка към една от шестте степени в скалата за кредитно качество в таблица № 1 на приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск”. (2) Експозициите към Европейската централна банка (ЕЦБ) получават рисково тегло 0 %. (3) Експозициите към централните правителства и централните банки на държавите—членки на ЕС, деноминирани и финансирани в националната валута на съответното правителство или централна банка, се претеглят с рисково тегло 0 %. (4) След одобрение от БНБ банката може да използва рисковото тегло за експозиции към централното правителство или централната банка на трета държава по смисъла на ЗКИ, когато компетентните надзорни органи в тази трета държава прилагат надзорни изисквания, равностойни на тези в Общността и са определили рисково тегло, по-ниско от това по ал. 1 за експозициите в националната им валута към нейното централно правителство или централна банка, финансирани в същата валута. (5) За определяне на рисковите тегла на експозиции към централни правителства или централни банки с присъдена кредитна оценка от призната АЕЗ се прилага рисково тегло съгласно таблица № 2 на приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск”. (6) За всички останали експозиции към централни правителства или централни банки се прилага 100 % рисково тегло. Чл. 29. (1) Експозиции към регионални или местни органи на властта се квалифицират като експозиции към институции, без да се прилага преференциално третиране за краткосрочни експозиции по смисъла на чл. 33, ал. 4 и 6 и чл. 34, ал. 1. (2) Експозиции към регионални или местни органи на власт могат да се квалифицират като експозиции към централните правителства, в чиято юрисдикция попадат, само ако оценката за кредитно качество на местния орган на власт е равностойна на оценката за централното правителство и при условие, че съществуват едновременно способност за генериране на приходи от страна на местния орган на власт и институционална уредба, ефектът от която е минимизиране на риска от неизпълнение. (3) Българската народна банка периодично публикува списък на местните органи на власт в страната, квалифицирани съгласно ал. 2. (4) След одобрение от БНБ банка може да прилага рисковото тегло за централното правителство или централната банка на трета държава спрямо експозиции към регионален или местен орган на властта в тази държава, когато компетентните надзорни органи в тази трета държава прилагат надзорни изисквания, равностойни на тези в Общността, приравнявайки експозициите към този регионален или местен орган на властта на експозиции към тяхното централно правителство. Чл. 30. (1) Експозиции към административни органи или сдружения с нестопанска цел получават 100 % рисково тегло, освен в случаите по ал. 2—4. (2) Експозиции към предприятия от публичния сектор могат да бъдат класифицирани като експозиции към институции, без прилагане на преференциалното третиране за краткосрочни експозиции по смисъла на чл. 33, ал. 4 и 6 и чл. 34, ал.1. (3) По преценка на БНБ експозиция към местно предприятие от публичния сектор може да се третира като експозиция към централното правителство поради наличие на гаранция от него. (4) Българската народна банка периодично публикува списък на местните предприятия от публичния сектор съгласно ал. 3. (5) Когато компетентните надзорни органи на една държава членка класифицират експозициите към предприятия от публичния сектор в тази държава като експозиции към институции или към централното правителство по юрисдикцията на лицензирането им, банките в Република България могат да прилагат определените по този начин рискови тегла, без преференциално третиране на краткосрочни експозиции по смисъла на чл. 33, ал. 4 и 6 и чл. 34, ал. 1. (6) Когато компетентните органи на трета държава прилагат надзорни изисквания, равностойни или по-строги от тези в Общността, и квалифицират експозициите към предприятия от публичния сектор в тази държава като експозиции към институции, банките в Република България могат да прилагат определените по този начин рискови тегла след одобрение от БНБ. Чл. 31. (1) Експозиции към международни банки за развитие се разглеждат като експозиции към институции, освен ако не е предвидено друго съгласно чл. 33, ал. 2—5, без преференциално третиране за краткосрочни експозиции по смисъла на чл. 33, ал. 4 и 6 и чл. 34, ал. 1. (2) Експозиции към институциите, включени в списък № 1 от приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск” получават 0 % рисково тегло. (3) Банката прилага 20 % рисково тегло за частта от експозициите към Европейския инвестиционен фонд, пропорционална на дължимата невнесена част от неговия капитал. Чл. 32. Експозиции към международните организации, включени в списък № 2 на приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск” получават 0 % рисково тегло. Чл. 33. (1) За определяне на рисковото тегло на експозициите към институции се прилага методът на индивидуалната кредитна оценка. (2) По метода по ал. 1 експозиции към институции с първоначален действителен падеж повече от 3 месеца получават рисково тегло в зависимост от отнасянето на кредитната им оценка към една от шестте степени в скалата за кредитно качество съгласно таблица № 3 на приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск”. (3) Експозициите към институции без присъдена кредитна оценка получават рисково тегло 50 %, когато са към кредитни институции, и 100 % към останалите институции. (4) Експозиции с първоначален действителен падеж до 3 месеца получават рисковото тегло в зависимост от отнасянето на кредитната им оценка към една от шестте степени в скалата за кредитно качество съгласно таблица № 4 на приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск”. (5) Експозиции към институции без присъдена кредитна оценка с първоначален действителен падеж до 3 месеца получават рисково тегло 20 %, когато са към кредитни институции, и 50 % към останалите институции. (6) В случай че няма присъдена краткосрочна кредитна оценка, експозициите с остатъчен падеж до 3 месеца получават рисково тегло съгласно ал. 4. (7) В случай че е присъдена краткосрочна кредитна оценка за определена експозиция и съответстващото є рисково тегло е по-благоприятно от теглото по ал. 4, за нея се прилага по-благоприятното рисково тегло. (8) В случай че присъдената краткосрочна кредитна оценка за определена експозиция и съответстващото є рисково тегло е по-неблагоприятно от теглото по ал. 4, то за всички експозиции към тази кредитна институция се прилага по-неблагоприятното рисково тегло. (9) Експозиция към институция без присъден рейтинг не може да получи по-ниско рисково тегло от това за експозиция към съответстващото є централно правителство. Чл. 34. (1) Експозиции към институции в съответната национална валута с остатъчен падеж до 3 месеца, финансирани в същата валута, могат да получат рисково тегло с една степен по-неблагоприятно от съответното рисково тегло за експозиции към централни правителства и централни банки, съгласно чл. 28, ал. 3 и 4. (2) Експозиции в националната валута на кредитополучателя с остатъчен падеж до 3 месеца и финансирани в същата валута не могат да получават рисково тегло, по-ниско от 20 %. Чл. 35. Дялови участия или инвестиции в други инструменти, признати за регулаторен капитал на други институции, получават рисково тегло 100 %, освен ако не са приспаднати от капиталовата база. Чл. 36. За експозиции на банката към други институции под формата на минимални задължителни резерви, изисквани от Европейската централна банка или от централна банка на държава—членка от Общността, се прилага рисковото тегло на съответната централна банка, ако са изпълнени следните условия: 1. резервите са в съответствие с Регламент на Европейската общност № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12.09.2003 г. за поддържане на минималните резерви или с последващ заместващ регламент или в съответствие с национални нормативни изисквания, покриваща всички съществени изисквания на посочените Регламенти. 2. в случай на несъстоятелност или неплатежоспособност на институцията, в която се държат резервите, те подлежат на пълно и своевременно изплащане и не могат да се използват за погасяване на други задължения на същата банка. Чл. 37. (1) Експозиции към предприятия с присъдена от призната АВКО кредитна оценка получават рисково тегло в зависимост от отнасянето на кредитната им оценка към една от шестте степени в скалата за кредитно качество в таблица № 5 на приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск”. (2) Експозиции към предприятия, за които банката не разполага с кредитни оценки, получават по-високото рисково тегло от 100 % или рисковото тегло за централното правителство под чиято юрисдикция е съответното предприятие. Чл. 38. Експозиции на банката, които отговарят на критериите в чл. 26, ал. 2, получават рисково тегло 75 %. Чл. 39. (1) Експозиции, напълно обезпечени с недвижим имот, получават рисково тегло 35 %, освен ако не е предвидено друго съгласно ал. 2. (2) Експозиции или част от определена експозиция, напълно и изцяло обезпечени с първа по ред ипотека върху напълно застрахован и оценен по справедлива стойност жилищен имот, който е обитаван или ще бъде обитаван, или отдаван под наем от собственика със същата цел, получават рисково тегло 50 %, ако са изпълнени следните условия: 1. справедливата стойност на имота не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника, включително когато стойността на имота и състоянието на кредитополучателя са повлияни от макроикономически фактори; 2. рискът към кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на ипотекирания имот, а от способността му да изплаща задълженията си от други източници; изплащането на заема не трябва да зависи съществено от паричните постъпления от имота, служещ за обезпечение; 3. изпълнени са минималните изисквания и правилата за оценка по чл. 154; 4. стойността на експозицията или частта от нея не превишава 70 % от по-ниската от справедливата или застрахователната стойност на ипотекирания имот. Чл. 39а. (1) Просрочени позиции са експозициите, по които клиентите не изпълняват своите задължения повече от 90 дни. (2) Просрочените позиции получават рисково тегло 100 %, освен когато други разпоредби на тази наредба изискват по-високо рисково тегло. (3) Просрочена позиция, за която са налице условията по чл. 39, ал. 2, може да получи рисково тегло 50 %, ако сумата от начислените загуби от обезценка и специфичните провизии за кредитен риск по Наредба № 9 на БНБ за тази позиция е равна най-малко на 20 % от нейната стойност преди обезценка. Чл. 40. Експозиции, произтичащи от инвестиции във фирми за рисков капитал (venture capital firms), инвестиции в непублични капиталови инструменти (private equities) и други подобни, включително просрочените такива, получават рисково тегло 150 %. Чл. 41. (1) Експозиции в облигации с покритие получават рисково тегло с една степен по-благоприятно от това на първостепенна необезпечена експозиция към банката—емитент, съгласно таблица № 6 от приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск”. (2) Облигациите с покритие следва да бъдат покрити с някой от активите: 1. експозиции към или гарантирани от централни правителства, централни банки, предприятия от публичния сектор, регионални или местни органи на власт от държави—членки на Европейския съюз; 2. експозиции към или гарантирани от централни правителства или централни банки извън Европейския съюз, международни банки за развитие и международни организации, които отговарят на първа или втора степен за кредитно качество по таблица № 1 на приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск” и експозиции към или гарантирани от предприятия от публичния сектор, регионални или местни органи на властта извън Европейския съюз, които се третират като експозиции към институции или централни правителства по смисъла на чл. 29, ал. 1 и 2. Когато тези експозиции отговарят на втора степен за кредитно качество, експозицията не може да превишава 20 % от текущия номинален размер на издадените облигации с покритие от кредитната институция—емитент; 3. експозиции към институции, които отговарят на първа степен за кредитно качество по настоящата глава. Експозицията не може да превишава 15 % от текущия номинален размер на издадените облигации с покритие от кредитната институция—емитент. Експозиции към институции от Европейския съюз, които отговарят на изискването за втора степен кредитно качество по настоящата глава, се включват, ако остатъчният им срок е по-малък от 100 дни; 4. заеми, обезпечени с ипотека върху жилищен имот, до по-малката стойност от размера на залога и 80 % от стойността на имота; 5. дялове с първостепенен ранг, издадени от дружество със специална цел—секюритизация, регистрирано по законодателството на държава—членка на Европейския съюз, при условие че най-малко 90 % от активите на това дружеството се състоят от вземания, обезпечени с ипотека върху недвижимо жилищно имущество и до най-малката стойност от : а) номиналния размер на дяловете; б) размера на залога; в) 80 % от стойността на заложеното имущество; 6. заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот с търговско предназначение, до по-малката стойност от размера на залога и 60 % от стойността на имота; 7. дялове с първостепенен ранг, издадени от дружество със специална цел – секюритизация, регистрирано по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, при условие че най-малко 90 % от активите на това дружество се състоят от вземания, обезпечени с ипотека върху недвижим имот с търговско предназначение и до най-малката стойност от: а) номиналния размер на дяловете; б) размера на залога; в) 60 % от стойността на заложеното имущество. (3) Дяловете по ал. 2, т. 5 следва да са с присъдена първа степен на кредитно качество и да не превишават 10 % от текущия размер на емисията. При изчислението на 90 %-ната минимална стойност по ал. 2, т. 5 и 7 не се включват вземания, обезпечени с ипотеки, които дружеството притежава поради прехвърляне или управление на плащанията от длъжниците по ипотеките или поради несъстоятелност на длъжниците. Вземанията на притежателите на облигациите с покритие са с предимство пред всички други вземания по обезпечението. (4) За недвижимото имущество, представляващо покритие по облигации, банката—издател, следва да прилага минималните изисквания, определени в чл. 154, ал. 1—4 и правилата за оценка, определени в чл. 154, ал. 5. (5) Облигациите с покритие, издадени преди 31 декември 2006 г., се третират по смисъла на ал. 1, без да се прилага ал. 2—4 до настъпването на техния краен падеж. Чл. 42. Рисковите тегла на секюритизиращи позиции се определят в съответствие с глава седма “Секюритизация” на настоящата част. Чл. 43. Краткосрочни експозиции към институции или предприятия за които има присъдена оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от отнасянето им към една от степените в скалата за оценка на кредитното качество, съгласно таблица № 7 на приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск”. Чл. 44. (1) Експозициите към КИС получават рисково тегло 100 %, освен ако не е предвидено друго съгласно чл. 45 и 46. (2) Експозиции към КИС, за които има присъдена оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от отнасянето на кредитната оценка към една от степените на кредитно качество по таблица № 8 на приложение № 3 “Стандартизиран подход за кредитен риск”. (3) Експозиции към КИС, за които БНБ е установила и обявила, че са особено високорискови, получават рисково тегло 150 %. Чл. 45. (1) Банката определя рисковите тегла за експозиции към КИС по чл. 46, ако са изпълнени следните условия: 1. управляващото предприятие е обект на надзор в държава членка или след получаване на одобрение на БНБ, когато са изпълнени следните условия: а) управляващото предприятие е обект на надзор, равностоен с този в Европейския съюз; б) БНБ или КФН е подписала споразумение за сътрудничество със съответния надзорен орган; 2. инвестиционният проспект на КИС или друг равностоен документ включва: а) категориите активи, в които КИС има право да инвестира; б) методите за изчисляване на инвестиционни ограничения (лимити), в случай че са установени такива; 3. дейността на КИС подлежи на отчетност най-малко веднъж годишно, което позволява оценка на дейността, активите, пасивите и приходите през отчетния период. (2) Когато КИС от трети държави са одобрени от компетентните надзорни органи на държава членка, БНБ може да приеме условията по ал. 1, т. 1 за изпълнени. Чл. 46. (1) Когато банката разполага с информация за базисните активи в експозицията към определена КИС, тя изчислява среднопретегленото рисково тегло за агрегираната експозиция в съответствие с изискванията на настоящата глава за базисните експозиции. (2) Когато банката не разполага с информация за базисните активи по експозицията към определена КИС, тя изчислява средното рисково тегло в съответствие с изискванията на настоящата глава за базисните експозиции, като се приема, че КИС първоначално инвестира до максималния позволен размер в класовете експозиции, изискващи най-високото капиталово покритие, а следващите инвестиции се извършват в низходящ ред по отношение на изискващото се капиталово покритие до достигане на максималния общ лимит за инвестиране. (3) Банката може да възложи на трето лице да изчисли рисковопретегления размер на базисните експозиции в КИС по ал. 1, при условие че надеждността на процеса по изчисляване и отчитане може да бъде удостоверена от банката. Чл. 47. (1) Експозиции в дълготрайни материални активи получават рисково тегло 100 %. (2) Предплатени суми и начислени вземания, за които банката не може да определи съответния длъжник, получават рисково тегло 100 %. (3) Паричните средства в каса и еквивалентни на тях парични позиции получават 0 % рисково тегло. (4) Паричните средства в процес на инкасиране получават 20 % рисково тегло. (5) Инвестиции в акции или други форми на капиталови участия, когато не са приспаднати от капиталовата база, получават рисково тегло 100 %, освен ако не е предвидено друго по чл. 40. (6) Злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, в собствен трезор или друг депозитар получава рисково тегло 0 %. (7) При споразумения за продажба и обратно изкупуване на активи и директни форуърд-покупки се използва рисковото тегло на актива по сделката. Чл. 48. Когато банката предоставя едновременно защита чрез кредитен дериват за съвкупност от експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение измежду експозициите води до плащане от страна на банката, с което договорът се прекратява, рисковите тегла на тези експозиции се изчисляват по следния начин: 1. когато продуктът има присъдена оценка от призната АВКО, се прилагат рискови тегла в зависимост от отнасянето на кредитната оценка към една от степените в скалата за оценка на кредитното качество по таблица № 1 на приложение № 6 “Секюритизация”. 2. когато продуктът няма присъдена оценка, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват “n-1” на брой експозиции, като сумата от рисковите тегла на останалите експозиции не следва да превишава 833 % от условната стойност на кредитния дериват. Изключените от сумирането “n-1” на брой експозиции са онези експозиции, които имат по-благоприятно рисково третиране в сравнение с всяка една от останалите експозиции, участващи в сумирането. Полученият сбор от рисковите тегла на останалите в съвкупността експозиции се умножава по номиналния размер на кредитната защита, осигурена от съответния кредитен дериват. Раздел IV Изисквания за признаване на агенции за външна кредитна оценка (АВКО) и Агенции за експортно застраховане (АЕЗ) Общи положения Чл. 49. (1) За установяване рисковите тегла на експозициите банката може да използва кредитни оценки, присъдени от АВКО или АЕЗ, включени в списъка по чл. 27, ал. 2. (2) За включване в списъка по ал. 27, ал. 2 методологията за присъждане на кредитни оценки на определена АВКО и присъжданите кредитни оценки следва да отговарят на изискванията по чл. 50. (3) За да бъде включена в списъка по чл. 27, ал. 2, АЕЗ следва: 1. да прилага одобрената от ОИСР методология за присъждане на кредитни оценки; 2. да е обвързала оценките си с една от осемте минимални застрахователни експортни премии, установени с тази методология; 3. да публикува периодично своите оценки. (4) Списъкът по чл. 27, ал. 2 може да включва рискови оценки, колективно присъдени от АЕЗ, участващи в Споразумението на ОИСР за принципите на публично насърчаване на експортните заеми. (5) БНБ обявява и актуализира списъка с признатите агенции и съответните им оценъчни скали. Чл. 50. (1) За да бъдат признати кредитните оценки на определена АВКО, методологията за тяхното присъждане следва да отговаря на минималните изисквания за обективност, независимост, текущ преглед, прозрачност и оповестяване. (2) Изискването за обективност е изпълнено, когато методологията е точна, системна, прилага се постоянно и подлежи на периодично утвърждаване въз основа на исторически опит. (3) Изискването за независимост е изпълнено, когато методологията не се влияе от политически или икономически ограничения и натиск, които могат да окажат отражение върху кредитните оценки. БНБ оценява независимостта на методологията, отчитайки като минимум следните фактори: 1. собственици и организационна структура; 2. обезпеченост с финансов ресурс; 3. квалификация и опит на персонала на агенцията; 4. корпоративно управление. (4) Изискването за текущ преглед е изпълнено, когато: 1. агенцията преглежда и обновява кредитните си оценки в съответствие с промените във финансовото състояние на лицето. Текущият преглед трябва да бъде извършван след всяко събитие със значително влияние, но не по-рядко от веднъж годишно; 2. методологията за оценка на отделни пазарни сектори отговаря на следните минимални изисквания: а) извършен е бек-тест, който е обхванал исторически период от поне една година; б) Българската народна банка е наблюдавала редовността на процеса по текущ преглед на кредитните оценки; в) АВКО е поела ангажимент да предоставя на БНБ информация за контактите с оценяваното лице, които могат да окажат влияние върху обективността на оценките; 3. АВКО е поела ангажимент да информира своевременно БНБ за всяка съществена промяна в използваната методология за присъждане на кредитни оценки. (5) Изискването за прозрачност и оповестяване е изпълнено, когато основните принципи на използваната от АВКО методология за присъждане на кредитни оценки са прозрачни, публично достъпни и позволяват на широк кръг от потребители да преценят целесъобразността им. Чл. 51. (1) За да бъде призната АВКО, кредитните є оценки трябва да бъдат приети за правдоподобни и надеждни от лицата, които ги ползват. (2) Правдоподобността на кредитните оценки се оценява и от БНБ въз основа на следните основни критерии: 1. пазарен дял на АВКО; 2. обезпеченост с финансов ресурс и получени приходи от присъдените кредитни оценки; 3. използваемост на присъдените кредитни оценки за остойностяване на финансови инструменти и сделки; 4. поне две банки използват присъдената от АВКО кредитна оценка при емитирането на облигации и/или при оценка на кредитния риск. (3) Индивидуалните кредитни оценки трябва да са достъпни за ползване при равни условия от всички кредитни институции и други лица, имащи основателен интерес, независимо дали са местни или чуждестранни лица. Чл. 52. (1) БНБ установява нивата на риск, изразени от различните кредитни оценки, чрез съпоставяне на дългосрочната стойност на параметъра PD по експозициите с еднакви кредитни оценки. Агенции, разполагащи само с краткосрочни данни за нивата на неизпълнение или наскоро създадени АВКО, предоставят на БНБ своите приблизителни оценки за дългосрочните стойности на нивата за неизпълнение по всички експозиции, получили еднаква кредитна оценка. (2) В допълнение към ал. 1 БНБ установява нивата на риск, изразени от различните кредитни оценки, чрез използване минимум на следните качествени показатели: 1. съвкупността от емитенти, които АВКО оценява; 2. обхватът на кредитните оценки, които АВКО присъжда; 3. изчерпателно описание на значението на всяка кредитна оценка; 4. дефиницията за неизпълнение, използвана от АВКО. (3) БНБ сравнява реализираните нива на неизпълнение по всяка една от кредитните оценки на съответната АВКО с нивата на неизпълнение по кредитните оценки, присъдени от друга АВКО на съвкупност от лица, за които БНБ счита, че представляват еднакво ниво на кредитен риск. (4) БНБ определя по-неблагоприятна степен на кредитно качество, съответстваща на оценките на определена АВКО, когато счита, че реализираните нива на неизпълнение по тези оценки систематично и съществено превишават използваните за сравнение нива на неизпълнение по кредитните оценки на друга АВКО. (5) Когато БНБ е определила по-неблагоприятно рисково тегло за кредитна оценка на конкретна АВКО, БНБ може да възстанови първоначалната степен на кредитно качество за тази оценка, когато съответната АВКО докаже, че нивата на неизпълнение по присъжданите от нея кредитни оценки не превишават систематично и съществено използваните за сравнение нива на неизпълнение по кредитните оценки на друга АВКО. (6) Българската народна банка може да признае рисковите тегла и степени, зададени от компетентен надзорен орган от друга държава членка, които са определени по ред, подобен на установения в чл. 50—52, без да осъществява свой собствен процес на определяне. Раздел V Допълнителни условия при използването на кредитни оценки Кредитни оценки, присъдени от повече от една АВКО Чл. 53. (1) Банката може да избере една или повече призната АВКО за определяне на рисковите тегла на активите и задбалансовите позиции. (2) Банката може да използва само заявени кредитни оценки. Не се разрешава прилагането на незаявени кредитни оценки за целите на рисковото претегляне на експозициите. (3) Банката използва оценките на определена АВКО последователно през целия период на тяхното прилагане. (4) Разрешава се използването единствено на кредитни оценки, които отчитат едновременно както размера на главницата, така и на дължимите лихви. (5) Ако са налице кредитни оценки, присъдени от две признати АВКО, и те изискват различни рискови тегла, се прилага по-високото рисково тегло. (6) Ако са налице кредитни оценки, присъдени от три или повече признати АВКО, и тези оценки определят използването на различни рискови тегла, за целите на рисковото претегляне се вземат оценките, определящи двете най-ниски рискови тегла, след което се прилага изискването по предходната алинея. Чл. 54. (1) Когато е налична кредитна оценка по определена програма за емитиране или транзакция, към която принадлежи експозицията, тази кредитна оценка се използва за определяне на рисковото тегло, приложимо към експозицията. (2) Когато вземане на банката няма присъдена оценка, но кредитополучателят разполага с индивидуална кредитна оценка или е получил кредитна оценка за конкретна дългова емисия или сделка, и вземането на банката не представлява инвестиция в този дълг, кредитната оценка може да бъде използвана, ако кредитната оценка определя по-високо рисково тегло от това, което би получило неоцененото вземане. (3) Кредитната оценка по ал. 2 може да се приложи и когато неоцененото вземане на банката е със същия или по-висок ранг на подчиненост от програмата с присъдена оценка, или е с по-висока подчиненост спрямо първостепенни необезпечени експозиции на този длъжник. (4) Алинеи 1—3 се прилагат, ако не противоречат на предписанията по чл. 41. (5) Не се допуска спрямо лице, принадлежащо към група, банката да използва кредитната оценка на друго лице от същата група. Чл. 55. (1) Краткосрочни кредитни оценки могат да бъдат използвани само за краткосрочни експозиции и задбалансови експозиции към институции и предприятия. (2) С изключение на случаите по ал. 3 и 4 не се допуска използването на краткосрочната кредитна оценка за определяне рисковите тегла на експозиции, различни от тази, спрямо която е присъдена оценката. (3) Когато сделка с присъдена краткосрочна оценка получава 150 % рисково тегло, банката присъжда на всички нерейтинговани краткосрочни и дългосрочни експозиции към този длъжник рисково тегло от 150 % за необезпечената им част. (4) Когато сделка с присъдена краткосрочна оценка получава 50 % рисково тегло, не се допуска присъждане на по-ниско от 100 % рисково тегло спрямо нерейтингованите краткосрочни и дългосрочни експозиции към този длъжник. Експозиции, деноминирани в местна и чуждестранна валута Чл. 56. Кредитна оценка, присъдена на вземане, деноминирано в местната валута на определен длъжник, не може да бъде използвана при определяне на рисковото тегло за други експозиции на същия длъжник, деноминирани в чуждестранна валута. Глава пета ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КРЕДИТЕН РИСК ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЪТРЕШНИ МОДЕЛИ Раздел I Общи положения Издаване на разрешение Чл. 57. (1) За изчисляване размера на рисковопретеглените активи банката може да използва вътрешно-рейтингов подход, след разрешение от БНБ, въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи. (2) Разрешение по ал. 1 се издава в едногодишен срок от постъпване на заявлението и когато банката удостовери, че системата за управление на кредитния риск и присъждане на рейтинг на кредитните експозиции е надеждна и е неразделна част от дейността є, както и при спазване на следните изисквания: 1. рейтинговата система на банката осигурява достоверна оценка за длъжника, характеристиките на сделката, точна и надеждна количествена оценка на риска, както и неговото обосновано диференциране; 2. вътрешните рейтинги, оценките за неизпълнение и загуби, използвани за целите на изчисляването на капиталовите изисквания, както и свързаните с тях системи и процеси, са съществена част от процесите по управление на риска, вземане на решения, одобрение на заеми, вътрешно разпределение на капитала и управление на банката; 3. банката разполага с независимо звено за контрол на кредитния риск, отговарящо за рейтинговата система; 4. банката събира и съхранява всички необходими данни, осигуряващи ефективност на процеса по измерване и управление на кредитния риск; 5. банката документира всички аспекти на рейтинговата си система, включително периодичното є валидиране; 6. спазени се изискванията на раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход” на настоящата глава; (3) Когато банка или финансов холдинг със седалище в държава членка и техните дъщерни предприятия прилагат единен вътрешно-рейтингов подход, БНБ може да признае изпълнението на изискванията по чл. 58, ал. 2 на ниво група. (4) За да получи разрешение за използването на вътрешно-рейтингов подход за определен клас експозиции, за целите на измерването и управлението на риска, банката следва да е прилагала този подход най-малко трите поредни години преди разрешението за прилагане, като през последната година капиталовите изисквания на банката за кредитен риск са били отчитани пред БНБ паралелно със стандартизирания подход. (5) За използване на собствени оценки на параметъра “Загуба при неизпълнение” (LGD) или конверсионни коефициенти е необходимо разрешение от БНБ, което се издава в едногодишен срок от постъпване на съответното искане и когато банката удостовери, че е изчислявала тези параметри най-малко за трите поредни години, преди разрешението за прилагане, съобразно изискванията, установени в раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход” на настоящата глава. През третата година капиталовите изисквания на банката за кредитен риск се отчитат пред БНБ паралелно със стандартизирания подход или вътрешнорейтинговия подход без използване на собствени оценки. (6) Когато банка, получила разрешение за използване на вътрешно-рейтингов подход, е в несъответствие с изискванията в тази глава, БНБ изисква банката да предостави план за възстановяване на съответствието, освен ако докаже, че ефектът от въпросните несъответствия е несъществен. Чл. 58. (1) Банката, както и предприятията майка и техните дъщерни предприятия, които са обект на консолидиран надзор от БНБ по смисъла на ЗКИ, въвеждат вътрешно-рейтингов подход за всички свои експозиции, освен ако са налице обстоятелствата, предвидени в чл. 62. (2) След одобрение от БНБ на план за въвеждане, вътрешно-рейтинговият подход може да се въведе чрез поетапно обхващане в срок до 2 години на класовете експозиции по чл. 59 в рамките на съответната структурна единица или в различните структурни единици в банковата група. (3) Посоченото в ал. 2 важи и при въвеждане използването на собствени оценки за параметъра LGD или за конверсионни коефициенти за изчисление на рисковите тегла за експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия. (4) По отношение на класа експозиции на дребно, определени в чл. 59, ал. 1, т. 4, поетапното въвеждане може да бъде извършено по отношение на категориите експозиции, за които се прилагат корелационни коефициенти по чл. 64, ал. 2, 4 и 5. (5) Банка, която прилага вътрешно-рейтингов подход, за който и да е клас експозиции, трябва да прилага едновременно този подход за класа експозиции “капиталови вземания”. (6) Банка, която е получила разрешение по чл. 57, ал. 1 за използване на вътрешно-рейтингов подход, не може да възобнови използването на стандартизиран подход, освен с разрешение на БНБ, при наличие на основателна причина за това. (7) Банка, която е получила разрешение по чл. 57, ал. 5 за използване на собствени оценки на параметъра LGD и конверсионни коефициенти, не може да възобнови използването на посочените в чл. 60, ал. 8 оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти, освен с разрешение на БНБ, при наличие на основателна причина за това. Класове експозиции Чл. 59. (1) Банката класифицира всяка своя експозиция в един от следните класове експозиции: 1. вземания или условни вземания от централни правителства или централни банки; 2. вземания или условни вземания от институции; 3. вземания или условни вземания от предприятия; 4. вземания или условни вземания на дребно; 5. капиталови вземания; 6. секюритизиращи позиции; 7. други активи, които нямат характер на кредитни вземания. (2) Следните експозиции се отнасят към експозициите за вземания или условни вземания от централни правителства или централни банки по чл. 59, ал. 1, т. 1: 1. експозиции към регионални или местни органи на властта, третирани като експозиции към централното правителство съгласно глава четвърта “Стандартизиран подход” от настоящата част; 2. експозиции към международни банки за развитие и международни организации по списъци № 1 и 2 от приложение № 3, на които се присъжда 0 % рисково тегло съгласно глава четвърта “Стандартизиран подход” на настоящата част. (3) Следните експозиции се отнасят към експозициите за вземания или условни вземания от институции по чл. 59, ал. 1, т. 2: 1. експозиции към регионални или местни органи на властта, които не се третират като експозиции към централното правителство съгласно глава четвърта “Стандартизиран подход” от настоящата част; 2. експозиции към предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции съгласно глава четвърта “Стандартизиран подход” от настоящата част; 3. експозиции към международни банки за развитие, на които не се присъжда 0% рисково тегло съгласно глава четвърта “Стандартизиран подход” на настоящата част. (4) За да бъде квалифицирана определена експозиция като експозиция на дребно по чл. 59, ал. 1, т. 4, тя трябва да отговаря на следните условия: 1. експозицията е към едно или няколко физически лица, или към микропредприятие, малко или средно предприятие; 2. общият размер на задължението към банката, включително към нейното предприятие майка и дъщерните предприятия не превишава 500 000 лева, в това число просрочените експозиции на клиента или на групата свързани лица, с изключение на вземанията или условните вземания, обезпечени с недвижим имот по смисъла на чл. 39, ал. 2. 3. тази експозиция се третира последователно за целите на управление на риска на базата на единен и сходен за всички подобни експозиции подход; 4. експозицията не се управлява на индивидуална основа, а е част от портфейл от значителен брой експозиции със сходни характеристики, управлявани по сходен начин; (5) Експозиции в капиталови вземания по ал. 1, т. 5 са: 1. експозициите, които нямат дългов характер и са остатъчно подчинено вземане върху активите или дохода на емитента; 2. дългови инструменти, които според икономическата си същност са еквивалентни на експозициите по т. 1. (6) В рамките на класа експозиции за вземания от предприятия по ал. 1, т. 3 банката обособява клас експозиции “специализирано кредитиране”, които отговарят едновременно на следните характеристики: 1. експозицията е към предприятие, създадено специално за финансиране и/или управление на конкретните материални активи; 2. условията по договора предоставят на банката значителни права за контрол над активите и дохода, генериран от тях; 3. основният източник на средства за изплащане на задължението към банката е доходът, генериран от финансираните активи. (7) Всяко кредитно вземане, невключено в класовете експозиции по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6, се отнася към класа експозиции по ал. 1, т. 3. (8) Класът експозиции по ал. 1, т. 7 включва остатъчната стойност на имущество по договори за лизинг, които не се третират като заеми. (9) Банката прилага последователно и целесъобразно методологията за отнасяне на експозициите към класовете по ал. 1. Рисково-претеглен размер Чл. 60. (1) Размерът на претеглените за кредитен риск експозиции по класовете, посочени в чл. 59, ал. 1, т. 1 до 5 и т. 7 се изчислява съгласно чл. 63—69, освен ако тези експозиции не са приспаднати от собствения капитал. (2) Размерът на претеглените за риск от разсейване експозиции по изкупени вземания се изчислява съгласно чл. 70. В случаите, когато банката има право на регресен иск спрямо продавача на тези вземания, за установяване размера на риска от неизпълнение и от разсейване, тези експозиции се третират като обезпечени. (3) Размерът на рисково-претеглените експозиции се изчислява на база рискови параметри: вероятност от неизпълнение (PD), загуба при неизпълнение (LGD), експозиция при неизпълнение (EAD) и ефективен падеж (М). Параметрите PD и LGD могат да бъдат взети под внимание заедно или поотделно, в съответствие с изискванията по раздел III “Определяне на параметрите PD, LGD и М” на настоящата глава. (4) БНБ издава разрешение за изчисляването на рисково-претеглени експозиции в капиталови инструменти по един от подходите по чл. 65—68. За да използва вътрешни модели съгласно чл. 68, банката следва да отговаря на минималните изисквания по чл. 121—123. (5) Изчисляването на рисково-претеглени експозиции за класа “специализирано кредитиране” се извършва в съответствие с чл. 63, ал. 7, като се изисква изрично одобрение от БНБ на методологията за присъждане на рискови тегла на отделните експозиции. (6) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 1 до 4, банката използва собствени оценки за параметъра PD при спазване на изискванията по чл. 57. (7) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 4, банката следва да използва собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти, съгласно изискванията на чл. 57. (8) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 1 до 3, банката прилага стойностите на показателя “Загуба при неизпълнение”, установени в чл. 75, ал. 1, както и конверсионните коефициенти, установени в чл. 84, ал. 1, т. 1—3. (9) След разрешение от БНБ по чл. 57, ал. 5 банката може да използва собствени оценки на показателя “Загуба при неизпълнение” за експозициите, принадлежащи към класовете по чл. 59, ал. 1, т. 1 до 3 при спазване на условията на чл. 57. (10) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 6 и секюритизираните експозиции се прилага глава седма “Секюритизация”. (11) За експозиции към КИС, които отговарят на условията, установени в чл. 45 и едновременно с това банката разполага с информация за всички базисни експозиции, рисковият еквивалент и размерът на очакваната загуба се установяват чрез прилагане на вътрешно-рейтингов подход спрямо базисните експозиции. В случаите, когато банката не прилага вътрешно-рейтингов подход за някоя базисна експозиция, установяването на рисковопретегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба се извършва, както следва: 1. за експозиции, принадлежащи към клас “капиталови инструменти” се прилага подходът от чл. 66. Когато банката не може да разграничи “непублични капиталови инструменти”, “борсови капиталови инструменти” и “други капиталови инструменти”, тези експозиции се отнасят към категорията “други капиталови инструменти”; 2. за всички други базисни експозиции се прилага подходът, установен в глава четвърта “Стандартизиран подход” на настоящата част, като се спазват следните изисквания: а) експозициите се класифицират в съответния клас и им се присъжда рисково тегло с една степен по-неблагоприятно от рисковото тегло, което тези експозиции биха получили, ако се третират като преки позиции в базисните активи; б) експозициите, които в случай на преки позиции в базисни активи биха получили рисково тегло 150 %, получават рисково тегло 200 %. (12) Експозициите, за които липсват достатъчно данни, се класифицират като “други капиталови инструменти”. (13) Банката може да възложи на трето лице да изчисли рисково-претегления размер на базисните експозиции в КИС по ал. 14, при условие че надеждността на процеса по изчисляване и отчитане може да бъде удостоверена от банката. Очаквана загуба Чл. 61. (1) Размерът на очакваната загуба за класовете експозиции по чл. 59, ал. 1, т. 1 до 5 се изчислява съгласно чл. 71. (2) Изчисляването на размера на очакваната загуба по ал. 1 се основава на същите оценки за параметрите PD, LGD и EAD, които са използвани за изчисляване на рисково-претегления размер на експозициите съгласно чл. 60. За експозиции в неизпълнение, когато банката използва собствени оценки за параметрите LGD, стойността на параметъра EL се изчислява на принципа “най-добра оценка”, съгласно чл. 110, ал. 8. (3) Размерът на очакваната загуба от секюритизирани експозиции се изчислява в съответствие с глава седма “Секюритизация”. (4) Размерът на очакваната загуба от експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 7 е нула. (5) Размерът на очакваната загуба за риск от разсейване за експозиции по изкупени вземания, се изчислява в съответствие с чл. 71, ал. 9. (6) Размерът на очакваната загуба за експозициите, посочени в чл. 60, ал. 11—13, се изчислява в съответствие с чл. 71. 6. експозиции в капиталови инструменти, придобити по силата на законоустановени програми за насърчаване на определени икономически отрасли, за които са осигурени значителни субсидии за инвестиции на банката под правителствен контрол и ограничения върху размера на капиталовите инвестиции по тези програми. Изключването на тези експозиции от вътрешно-рейтинговия подход е възможно, когато номиналният им размер е под 10 % от собствения капитал; 7. експозициите по чл. 36; 8. експозициите по държавни гаранции съгласно чл. 148. (2) За целите на ал. 1, т. 2 размерът на експозициите в капиталови инструменти се счита за съществен, когато техният размер, с изключение на експозициите по ал. 1, т. 6, превишава 10 % от капиталовата база на институцията. В случаите, когато броят на отделните капиталови експозиции е по-малък от 10, съотношението е 5 %. Частично прилагане на стандартизиран подход Чл. 62. (1) С одобрение на БНБ банка, получила разрешение да прилага вътрешно-рейтингов подход за изчисляване на рисково-претеглените си активи и размера на очакваната загуба за един или повече класове експозиции, може да прилага стандартизиран подход по отношение на: 1. класовете експозиции по чл. 59, ал. 1, т. 1 или т. 2, когато броят на контрагентите, към които банката има съществени експозиции, е ограничен и разходите по въвеждането на вътрешно-рейтингов подход за съответния вид контрагенти превишават икономическия ефект от въвеждането; 2. експозициите, поемани от несъществени по размер на дейността звена на банката, както и класове експозиции, несъществени по отношение на размера и рисковия си профил; 3. експозиции към централното правителство на друга държава членка по седалище на предприятието майка, както и експозиции към регионалните и местните органи на власт, или административните органи в тази държава, когато са изпълнени следните изисквания: а) не съществува разлика в риска по експозициите към това централно правителство и експозициите към другите органи поради наличието на специфична нормативна уредба; б) експозициите към това централно правителство отговарят на степен за кредитно качество 1 съгласно глава четвърта “Стандартизиран подход” на настоящата част; 4. експозиции към контрагент, който е предприятие майка на банката, нейно дъщерно предприятие или дъщерно предприятие на предприятието майка, при условие че контрагентът е институция или финансов холдинг, финансова институция, предприятие за управление на активи или предприятие със спомагателна дейност към някое от горепосочените, които са обект на съответни надзорни изисквания за дейността им; 5. експозиции в капиталови инструменти на предприятия, за които се прилага нулево рисково тегло съгласно глава четвърта “Стандартизиран подход” от настоящата част, включително предприятия от публичния сектор, за които се прилага нулево рисково тегло; Раздел II Изчисляване на рисково-претеглени размер на експозициите и очаквани загуби Рисково-претеглен размер на експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия Чл. 63. (1) Размерът на претеглените за кредитен риск експозиции по вътрешно-рейтингов подход се изчислява чрез прилагане на параметрите PD, LGD и EAD, определени в раздел III “Определяне на параметрите PD, LGD и М” и раздел IV “Стойност на експозициите” от настоящата глава, чрез използване на формулите по приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”. (2) Рисково-претегленият размер на експозиции към централни правителства или централни банки, институции и предприятия се установява съгласно формули № 1—4 от приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”. (3) Просрочени експозиции, спрямо които банката прилага стойностите на параметъра LGD, определени в чл. 75, ал. 1 и 2, получават рисково тегло нула; (4) За просрочени експозиции, спрямо които банката използва собствени оценки на параметъра LGD, рисковото тегло се определя съгласно формула № 5 от приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”. (5) Рисково-претегленият размер на експозициите, при които са изпълнени критериите по чл. 151 и 156, може да бъде коригиран съгласно формула № 160 по приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”. (6) За експозиции към предприятия, при които продажбите на консолидирана основа са по-малко от 50 млн. евро, банката може да използва за корелационен коефициент стойността, изчислена съгласно формула № 2 по приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”. Банката заменя показателя “Общи продажби на консолидирана основа” с показателя “Общо активи на консолидирана основа”, когато вторият осигурява по-добра преценка за размера на групата. (7) За експозиции по специализирано кредитиране, при условие че оценката на банката за параметъра PD не отговаря на минималните изисквания от раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход” на настоящата глава, за рискови тегла се използват посочените в таблица № 1 на приложение № 4. При определянето на рисковите тегла, банката следва да се съобрази със следните фактори: 1. финансово състояние на длъжника; 2. политическа и правна среда; 3. особености на конкретната сделка и/или актив; 4. стабилност на приходите на възложителя/ изпълнителя, включително от публично-частно партньорство; 5. обезпеченост. (8) Експозициите по изкупени вземания от предприятия следва да отговарят на минималните изисквания, посочени в чл. 118 и 119. За тези експозиции се позволява приравняване към експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 4, при условие че експозициите по изкупени вземания отговарят на изискванията по чл. 64, ал. 6 и когато третирането на тези експозиции като експозиции към предприятия съгласно изискванията на раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход” на настоящата глава утежнява неоправдано банката. (9) Следните експозиции могат да бъдат третирани като експозиции в траншове за първа по ред загуба по смисъла на глава седма “Секюритизация”: 1. експозиции по изкупени вземания от предприятия и свързаните с това възстановяеми от банката отбиви; 2. обезпечения или частични гаранции на експозициите по т. 1, осигуряващи защита срещу първа по ред загуба от неизпълнение или разсейване. (10) Когато банката предоставя едновременно защита чрез кредитен дериват за съвкупност от експозиции, при условие че n-тото по ред неизпълнение измежду експозициите води до плащане от страна на банката, с което договорът се прекратява, рисковите тегла на тези експозиции се изчисляват по следния начин: 1. когато продуктът има присъдена оценка от призната АВКО, се прилагат рискови тегла в зависимост от отнасянето на кредитната оценка към една от степените в скалата за оценка на кредитното качество по таблица № 1 на приложение № 6 “Секюритизация”; 2. когато продуктът няма присъдена оценка, рисковите тегла на експозициите в съвкупността се сумират, като се изключват “n-1” на брой експозиции, като сумата от рисковите тегла на останалите експозиции не следва да превишава 833 % от условната стойност на кредитния дериват. Изключените от сумирането “n-1” на брой експозиции са онези експозиции, които имат по-благоприятно рисково третиране в сравнение с всяка една от останалите експозиции, участващи в сумирането. Полученият сбор от рисковите тегла на останалите в съвкупността експозиции се умножава по номиналния размер на кредитната защита, осигурена от съответния кредитен дериват. Рисково-претеглен размер на експозиции на дребно Чл. 64. (1) Рисково-претегленият размер на експозиции на дребно се определя съгласно формули № 8, 9 и 10 от приложение № 4 “Вътрешнорейтингов подход”. (2) За експозиции в неизпълнение рисковото тегло се определя въз основа на формула № 11 от приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”, като стойността на параметъра PD се счита за 1. (3) Размерът на рисково-претеглени експозиции към малки и средни предприятия, третирани като експозиции на дребно, се установява по начина, посочен в чл. 63, ал. 5, когато тези експозиции отговарят на изискванията по чл. 156 и 151. (4) Стойността на корелационния коефициент за експозиции на дребно, напълно обезпечени с недвижимо имущество, е 0,15. (5) Размерът на корелационния коефициент за револвиращи експозиции, които са квалифицирани като експозиции на дребно, е 0,04. За да бъдат определени като такива, експозициите следва да отговарят на следните условия: 1. експозициите са към физически лица; 2. експозициите са револвиращи, необезпечени, и безусловно отменяеми от страна на банката до размера на неусвоената част. Неусвоени ангажименти по заеми могат да се считат за безусловно отменяеми, до размера, до който това е допустимо; 3. револвиращите експозиции към отделно физическо лице не превишават 50 000 лева; 4. банката е в състояние да удостовери, че употребата на корелационния коефициент е ограничена до портфейли с ниска променливост на честотата на загубите, в частност на портфейли с ниска стойност на параметъра PD. 5. БНБ е дала съгласие, че третирането на експозициите като револвиращи квалифицирани експозиции е в съответствие с базисните рискови характеристики на конкретния портфейл от експозиции. (6) Експозиции по изкупени вземания се третират като експозиции на дребно, когато в допълнение към условията по чл. 118 и 119, са изпълнени и следните изисквания: 1. вземанията са закупени от продавачи, които не са свързани с банката и не включват задължения, произтичащи пряко или косвено от банката; 2. вземането на продавача от длъжника произтича от пряка сделка помежду им, като свързани лица. Не се третират като експозиции на дребно насрещни вземания между контрагенти, които търгуват помежду си; 3. банката купувач получава права върху всички постъпленията по изкупеното вземане или пропорционален дял от тях; 4. портфейлът от изкупени вземания е достатъчно диверсифициран. (7) Следните експозиции могат да бъдат третирани като експозиции в траншове за първа по ред загуба по смисъла на глава седма “Секюритизация”: 1. експозиции по изкупени вземания и свързаните с това възстановяеми от банката отбиви; 2. обезпечения или частични гаранции на експозициите по т. 1, осигуряващи защита срещу първа по ред загуба от неизпълнение или разсейване. (8) За нееднородни портфейли от изкупени вземания, при които банката не е в състояние да разграничи експозициите, обезпечени с недвижимо имущество, револвиращи експозиции или други експозиции на дребно, се прилага рисковото тегло, изчислено по формула № 9 от приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”, което установява най-високо капиталово изискване. Рисково-претеглен размер на експозиции в капиталови инструменти Чл. 65. (1) За изчисляването на рисково-претегления размер на капиталовите вземания банката може да използва един от следните три подхода: опростен подход, PD/LGD подход и подход на вътрешните модели. (2) Банката може да прилага различни подходи за отделните си портфейли от капиталови вземания след получаване на писмено одобрение от БНБ, при условие че тези подходи се използват за вътрешни цели, прилагат се последователно и не се употребяват самоцелно за постигане на по-ниски капиталови изисквания. (3) Капиталовите вземания от предприятия, осъществяващи спомагателна дейност, се третират като експозиции към други активи, които нямат характер на кредитни вземания. Опростен подход Чл. 66. (1) Размерът на рисково-претеглените експозиции по опростения подход се изчислява, като стойността на експозицията се умножи по следните рискови тегла: 1. 190 % за непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли; 2. 290 % за борсови капиталови експозиции; 3. 370 % за всички останали капиталови експозиции. (2) Къси преки позиции и позиции по дериватни инструменти в банков портфейл могат да се нетират срещу дълги позиции в същите ценни книжа, при условие че първите са предназначени за хеджиране за период най-малко от 1 година. Всички други къси позиции се третират като дълги позиции, като към тяхната абсолютна стойност се прилага съответното рисково тегло. (3) За позициите с несъчетани падежи се прилага методът за експозиции към предприятия. (4) При изчисляване на рисково-претеглените експозиции в капиталови инструменти банката може да вземе предвид наличието на кредитна защита с гаранции съгласно методите, посочени в глава шеста “Редуциране на кредитния риск”. Подход с използване на PD/LGD оценки Чл. 67. (1) Размерът на рисково-претеглените експозиции по PD/LGD подхода се изчислява по формули № 1, 2 и 3 от приложение № 4 “Вътрешнорейтингов подход”. Когато банката не разполага с достатъчна информация за установяване наличието на неизпълнение съгласно определението в чл. 101 и 102, рисковото тегло на експозиции в капиталови инструменти се умножава по коефициент 1,5. (2) За всяка експозиция размерът на очакваната загуба, умножен по 12,5, плюс размерът на рисково-претеглената експозиция, не може да превишава размера на експозицията, умножен по 12,5. (3) При изчисляване на рисково-претеглените експозиции в капиталови инструменти, банката може да вземе предвид наличието на кредитна защита с гаранции съгласно методите, посочени в глава шеста “Редуциране на кредитния риск”. За експозицията към доставчика на защитата се прилага стойност на параметъра LGD от 90 %. По отношение на експозициите по чл. 82, ал. 1, т. 1 се прилага стойност на параметъра LGD от 65 %, като за целта параметърът М се приема за 5 години. Чл. 68. (1) Размерът на рисково-претеглените експозиции по Подхода на вътрешните модели е равен на потенциалната загуба, изчислена посредством модела, умножена по 12,5. При установяване размера на потенциалната загуба, се използва 99 %-ов едностранен доверителен интервал за разликите между реализираните тримесечни доходности и съответния безрисков лихвен процент, изчислени на база на извадка за достатъчно дълъг период. (2) Рисково-претегленият размер на отделна експозиция не трябва да бъде по-малък от сумата на същата рисково-претеглена експозиция съгласно подхода по чл. 63 и съответния размер на очакваната загуба, умножен по 12.5. Размерът на очакваната загуба по предходното изречение се установява чрез използване на стойностите на параметрите PD от чл. 80, ал. 1, т. 1 и стойностите на параметрите LGD от чл. 81, ал. 1 и 2. (3) Банката може да отчете наличието на кредитна защита с гаранции по отношение на капиталовите си експозиции. Чл. 69. (1) Размерът на рисково-претеглените експозиции по активи, които нямат характер на кредитни вземания, се установява, като към стойността на експозицията се прилага рисково тегло 100 %. (2) За експозиции, които представляват остатъчна стойност на актива по договор за лизинг, рисково-претегленият размер на експозицията се изчислява, като резултатът по ал. 1 се разделя на първоначалния срок на договора за лизинг, посочен в години. Чл. 70. (1) Размерът на рисково-претеглените експозиции на дребно и към предприятия за риск от разсейване се изчислява съгласно формули № 1—3 по приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход” при спазване на следните условия: 1. параметрите PD и LGD се изчисляват съгласно раздел III “Определяне на параметрите PD, LGD и М” на настоящата глава; 2. стойността на експозицията се изчислява съгласно раздел IV “Стойност на експозицията” на настоящата глава; 3. ефективният падеж се приема за 1 година. (2) При условие че банката удостовери, че рискът от разсейване е несъществен, не се изчислява капиталово изискване за този вид риск. Чл. 71. (1) Когато не е упоменато друго в настоящата наредба, стойността на параметрите PD и LGD се установява съгласно раздел III “Определяне на параметрите PD, LGD и М” на настоящата глава, а стойността на експозицията — съгласно раздел IV “Стойност на експозицията” на настоящата глава. (2) Размерът на очакваната загуба от експозиции към централни правителства, централни банки, институции, предприятия и експозиции на дребно се изчислява съгласно формула № 14 от приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”. (3) Очакваната загуба за експозиции в неизпълнение, при условие че банката използва собствени оценки за параметъра LGD, е равна на най-достоверната оценка, изчислена съгласно чл. 110, ал. 8. (4) Очакваната загуба за експозиции, третирани по условията на чл. 63, ал. 5, се счита за нула. (5) Очакваната загуба за експозиции по специализирано кредитиране се определя съгласно таблица № 2 на приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”, като се прилагат подходите за определяне на рисковите тегла, описани в чл. 63, ал. 7. (6) Размерът на очакваната загуба при експозиции в капиталови инструменти, спрямо които се прилага опростеният подход по чл. 66, се определя, както следва: 1. 0,8 % от стойността на непублични капиталови инструменти, държани в достатъчно добре диверсифицирани портфейли; 2. 0,8 % от стойността на борсови капиталови експозиции; 3. 2,4 % от стойността на всички останали капиталови експозиции. (7) Размерът на очакваната загуба при капиталови експозиции, когато банката изчислява размера на рисково-претеглените експозиции съгласно чл. 67, ал. 1—3, се изчислява по формула № 14 от приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”. (8) Размерът на очакваната загуба при капиталови инструменти, когато банката изчислява размера на рисково-претеглените експозиции съгласно чл. 68, ал. 1—3, е 0 %. (9) Размерът на очакваната загуба за риск от разсейване се установява съгласно формула № 14 от приложение № 4. Чл. 72. Размерът на очакваната загуба, изчислен в съответствие с чл. 71, ал. 1—5 и ал. 9, се приспада от сумата на провизиите и другите корекции в стойността и други корекции в стойността за тези експозиции. Отбивите по закупените експозиции в неизпълнение съгласно чл. 82, ал. 1 се третират като преоценъчен резерв. Очаквани загуби от секюритизирани експозиции, както и свързаните с тях провизии, не се включват при изчислението. Раздел III Определяне на параметрите вероятност от неизпълнение (PD), загуба при неизпълнение (LGD) и действителен падеж (М) Общи положения Чл. 73. Входните параметри PD, LGD и М, участващи в изчислението на рисково-претегления размер на експозициите и очакваните загуби, посочени в раздел II “Изчисляване на рисково-претегления размер на експозициите и очаквани загуби” на настоящата глава, се оценяват съгласно настоящия раздел и в съответствие с изискванията по раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход” на настоящата глава. Стойност на параметъра PD за експозиции към централни правителства, централни банки, предприятия и институции Чл. 74. (1) Стойността на параметъра PD за експозиции към предприятия или институции следва да бъде най-малко 0,03 %; (2) За закупени вземания от предприятия, за които банката не може да удостовери, че оценките є за параметъра PD изпълняват минималните изисквания по раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход”, параметърът PD се определя съгласно следните принципи: 1. за първостепенни вземания от предприятия, параметърът PD е равен на размера на очакваната загуба, разделен на параметъра LGD за тези вземания; 2. за подчинени вземания от предприятия, параметърът PD е равен на размера на очакваната загуба; 3. когато банката използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да разграничи по задоволителен начин параметрите PD и LGD за тези вземания, то се използва стойността на оценката на параметъра PD. (3) Стойността на параметъра PD за експозиции в неизпълнение е 100 %. (4) При установяването на стойността на параметъра PD банката може да вземе предвид наличието на кредитна защита с гаранции. (5) Банка, използваща собствени оценки на параметъра LGD, може да коригира стойността на параметъра PD, като вземе предвид наличието на защита с гаранции съгласно чл. 76, ал. 1. (6) За изкупени вземания към предприятия стойността на параметъра PD при риска от разсейване е равна на очакваната загуба от риска от разсейване. Когато банката използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да разграничи по задоволителен начин параметрите PD и LGD за риск от разсейване, то се използва стойността на оценката на параметъра PD. При установяването на стойността на параметъра PD банката може да вземе предвид наличието на нефинансирана кредитна защита. Банка, използваща собствени оценки на параметъра LGD, може да коригира стойността на параметъра PD, като вземе предвид наличието на нефинансирана кредитна защита съгласно чл. 76, ал. 1. Стойност на параметъра LGD за експозиции към централни правителства, централни банки, предприятия и институции Чл. 75. (1) Банката следва да използва долупосочените стойности на параметъра LGD: 1. за първостепенни необезпечени с приемливи обезпечения експозиции: 45 %; 2. за подчинени необезпечени с приемливи обезпечения експозиции: 75 %; 3. за облигациите с покритие по смисъла на чл. 41, ал. 2—4: 11,25 %; 4. за изкупени първостепенни вземания към предприятия, при които банката не е в състояние да удостовери, че оценката є за параметъра PD отговаря на изискванията по раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход” на настоящата глава, стойността на параметъра LGD е 45 %; 5. за изкупени подчинени вземания към предприятия, при които банката не е в състояние да удостовери, че оценката на параметъра PD отговаря на изискванията на раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход” на настоящата глава, стойността на параметъра LGD е 100 %; 6. за изкупени вземания от предприятия за риск от разсейване: 75 %. (2) Банката може да отчете наличието на кредитна защита при определяне на стойността на параметъра LGD. (3) При определянето на риска от разсейване и риска от неизпълнение, когато банката използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да разграничи по задоволителен начин параметрите PD и LGD, за изкупените вземания се използва така установената стойност на параметъра LGD. Чл. 76. (1) След разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 банка, използваща собствени оценки на параметъра LGD, може да коригира стойността на параметрите PD или LGD при наличие на кредитна защита с гаранции, когато са изпълнени минималните изисквания по раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход” на настоящата глава. Коригираните стойности на параметрите PD или LGD за гарантирана от трето лице експозиция не трябва да водят до по-благоприятно рисково тегло в сравнение с пряка експозиция към това лице. (2) Във връзка с чл. 63, ал. 5 стойността на параметъра LGD, за сравнима пряка експозиция към доставчик на кредитна защита, е равна на стойността на параметъра LGD, присъден на нехеджирано улеснение към гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника. Изборът на вариант за сравнение се определя от наличието на обстоятелства, които удостоверяват, че в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние на гаранта или длъжника. Действителен падеж (М) Чл. 77. (1) За банка, която не използва собствени оценки на параметъра LGD, действителният падеж на експозициите, възникващи от репо-сделки или сделки за предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, е равен на 0,5 години, а за всички останали експозиции—2,5 години. (2) Банка, която използва собствени оценки за параметъра LGD и конверсионни коефициенти за експозиции към централни банки и централни правителства, предприятия и институции, изчислява стойността на ефективния падеж за всяка една експозиция, както следва: 1. за инструменти, свързани с планирани парични потоци, параметърът М се изчислява съгласно формула № 12 от приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”; 2. за деривати, обект на рамкови нетиращи споразумения, стойността на М е равна на среднопретегления остатъчен падеж на експозицията, но не по-малко от 1 година, като за претеглянето се използват условните стойности на експозициите; 3. за експозиции по напълно или почти напълно обезпечени сделки с дериватни инструменти, по приложение № 1 “Списък на дериватите”, както и за експозиции по напълно или почти напълно обезпечени маржин заемни сделки, обект на рамкови нетиращи споразумения, стойността на М е равна на средно-претегления остатъчен падеж на експозицията, но не по-малко от 10 дни, като за претеглянето се използват условните стойности на експозициите; 4. за изкупени вземания към предприятия, когато банката използва собствени оценки за параметъра PD, стойността на параметъра М за усвоените суми се приравнява към средно-претегления падеж на всички изкупени вземания с падеж не по-малко от 90 дни; същата стойност на параметъра М се използва и по отношение на неусвоените части от определен ангажимент за покупка, при условие че този ангажимент съдържа ограничителни клаузи, предпоставки за предсрочна амортизация или други договорени условия, които предпазват банката от значително влошаване на качеството на бъдещите вземания, които банката се е ангажирала да изкупи в рамките на определения срок; при отсъствие на такива клаузи параметърът М за неусвоените суми от ангажимента се изчислява като сбор от първоначалния срок на най-отдалеченото във времето потенциално вземане съгласно условията по ангажимента и остатъчния срок на този ангажимент, като стойността на М не може да бъде по-малка от 90 дни; 5. при използване на вътрешни модели съгласно раздел VI “Метод на вътрешните модели” от глава осма “Третиране на кредитния риск от контрагента” за експозициите, включени във вътрешния модел, параметърът М се изчислява въз основа на формула № 13 по приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”, при условие че най-дългосрочният падеж по договор в нетиращата съвкупност е по-дълъг от една година; 6. за нетираща съвкупност, при която първоначалните падежи на всички договори са под 1 година, параметърът М се изчислява по формула № 12 от приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход”; 7. за всички останали инструменти, освен посочените в този член, или когато банката не е в състояние да изчисли М в съответствие с т. 1, действителният падеж (М) следва да бъде равен на максималния период (в години), в рамките на който длъжникът се освобождава напълно от своите договорни задължения, но не по-малко от 1 година. (3) С разрешение на БНБ банка, която използва вътрешен модел за изчисляване на едностранна корекция на кредитната оценка, може да използва изчислената посредством модела ефективна кредитна дюрация вместо стойността на параметъра М по ал. 2, т. 6. (4) За целите на формула № 6 от приложение № 4 “Вътрешно-рейтингов подход” М следва да бъде ефективния падеж на кредитната защита, но не по-малко от 1 година. (5) Ефективният падеж (М) не може да е по-голям от 5 години. (6) Действителният падеж (М) следва да бъде най-малко 1 ден за: 1. напълно или почти напълно обезпечени експозиции съгласно списъка по приложение № 1 “Списък на дериватите”; 2. напълно или почти напълно обезпечени маржин заемни сделки; 3. операции по репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки. (7) За инструментите по ал. 6 е необходимо в договора да е предвидена ежедневна преоценка на експозицията и ежедневна промяна на маржин депозита, както и наличие на клаузи, които позволяват бърза реализация на обезпечението в случай на неизпълнение или неплащане на дължимите средства за попълване на маржин депозита. (8) Несъвпаденията между падежа на експозицията и падежа на съответното обезпечение се третират съгласно разпоредбите на глава шеста “Редуциране на кредитния риск”. Стойност на параметъра PD за експозиции на дребно Чл. 78. (1) Стойността на параметъра PD за експозиции на дребно, които не са в неизпълнение, е най-малко 0,03 %, а за експозиции в неизпълнение е 100 %. (2) Стойността на параметъра PD за риск от разсейване по изкупени вземания е равна на оценката на очакваната загуба за риск от разсейване. Когато банката е в състояние да разграничи оценката на очакваната загуба на съставящите я параметри PD и LGD, то банката използва така установената оценка за параметъра PD. (3) При установяване стойността на параметъра PD може да бъде взето предвид наличието на кредитна защита с гаранции съгласно разпоредбите на чл. 79, ал. 3. По отношение на риска от разсейване, когато банката не использует собствени оценки за параметъра LGD, трябва да са спазени разпоредбите на глава шеста “Редуциране на кредитния риск”. Стойност на параметъра LGD за експозиции на дребно Чл. 79. (1) Стойността на параметъра LGD за риск от разсейване при изкупени вземания е 75 %. Ако банката е в състояние да разграничи параметрите PD и LGD, съставящи оценката на очакваната загуба по изкупени вземания, то се използва така установената оценка за параметъра LGD. (2) С разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 банка може да използва собствени оценки за параметъра LGD, при условие че са спазени изискванията по чл. 115—117, извън случаите по ал. 1. (3) С разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 при установяване стойностите на параметрите PD или LGD може да бъде взето предвид наличието на кредитна защита с гаранции по отношение на отделни експозиции или съвкупност от експозиции, при спазване разпоредбите на чл. 115—117. Коригираните рискови тегла за гарантирани експозиции, установени на база коригираните стойности на параметрите PD и LGD, не могат да бъдат по-ниски от приложимите рискови тегла спрямо директна експозиция към гаранта. (4) Стойността на параметъра LGD за сравнима пряка експозиция към доставчик на кредитна защита, по смисъла на чл. 64, ал. 3, е равна на параметъра LGD, присъден на нехеджирано улеснение от гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника. Изборът на вариант за сравнение се определя от наличието на обстоятелства, които удостоверяват, че в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние на гаранта или длъжника. Стойност на параметъра PD при прилагане на метода PD/LGD по отношение на капиталови експозиции Чл. 80. (1) Оценката за параметъра PD се определя съгласно принципите за експозиции към предприятия. (2) За капиталови експозиции се използват следните минимални стойности на параметъра PD: 1. 0,09 % за борсови инструменти, при които инвестицията е част от дългосрочно взаимоотношение с клиент; 2. 0,09 % за извънборсови инструменти, където доходността на инвестицията се базира на редовни и периодични парични потоци, които не представляват капиталови печалби; 3. 0,40 % за борсови инструменти, различни от тези по т. 1, включително други къси позиции, посочени в чл. 66, ал. 2 и 3; 4. 1,25 % за всички други инструменти, включително други къси позиции по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3. Стойност на параметрите LGD и М при прилагане на метода PD/LGD по отношение на капиталови експозиции Чл. 81. (1) Стойността на параметъра LGD за непублични капиталови експозиции, включени в достатъчно добре диверсифициран портфейл, е 65 %. (2) За всички останали експозиции стойността на параметъра LGD е 90 %. (3) Стойността на ефективния падеж (М) за всички експозиции е 5 години. Раздел IV Стойност на експозициите Експозиции към централни правителства, централни банки, предприятия, институции и експозиции на дребно Чл. 82. (1) Стойността на балансовите експозиции към централни правителства, централни банки, предприятия, институции и експозиции на дребно е равна на брутната сума, преди извършването на корекции в техния размер, като горното правило важи и за активите, закупени с премия или отбив от номиналната стойност на актива. (2) В случаи, в които банката използва рамкови нетиращи споразумения за репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, стойността на експозицията следва да се изчисли в съответствие с глава шеста “Редуциране на кредитния риск”. (3) В случай на балансово нетиране между отпуснати заеми и приети депозити, за установяване стойността на експозицията, банката прилага методите, определени в глава шеста “Редуциране на кредитния риск”. (4) Стойността на експозицията по лизингови договори е равна на настоящата стойност на минималните лизингови вноски. Към минималните лизингови вноски се включва и размерът на гарантираната остатъчна стойност, отговаряща на изискванията за признаване на доставчици на кредитна защита по чл. 143, както и на минималните изисквания за признаване на други видове гаранции, посочени в чл. 146—148. (5) За инструментите по списъка от приложение № 1 “Списък на дериватите” стойността на експозицията се определя съгласно методите, посочени в глава осма “Третиране на кредитния риск от контрагента”. (6) Стойността на експозициите по изкупени вземания е равна на текущия размер на тези експозиции, намалени с капиталовите изисквания за риск от разсейване преди отчитане наличието на кредитна защита. Експозиции в ценни книжа или стоки, предмет на репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент или маржин заемни сделки Чл. 83. (1) За експозиции в ценни книжа или стоки, предмет на репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент или маржин заемни сделки, стойността на експозицията се определя в съответствие със счетоводната политика. (2) Когато банката прилага разширен метод за финансовото обезпечение, съгласно глава шеста “Редуциране на кредитния риск”, стойността на експозицията се увеличава с размера на корекцията за променливост в цената, приложима за тези ценни книжа или стоки. Стойността на експозицията по репо-сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, транзакции с удължен сетълмент или маржин заемни сделки се определя съгласно глава осма “Третиране на кредитния риск от контрагента” или съгласно чл. 84—87. (3) При условие, че не съществува противоречие с принципите от ал. 2, стойността на претеглената за кредитен риск експозиция към централен контрагент се установява съгласно чл. 236, при условие че експозициите на този централен контрагент спрямо всички негови контрагенти са напълно обезпечени на ежедневна база. Определяне на конверсионни коефициенти за определени експозиции Чл. 84. (1) Стойността на посочените по-долу експозиции се определя, като размерът на неусвоената част от поетия от банката ангажимент се умножи по конверсионен коефициент, както следва: 1. 0 % конверсионен коефициент по отношение на кредитни линии, които банката може да отмени безусловно по всяко време и без предизвестие или които позволяват автоматично отменяне на ангажимента при влошаване състоянието на кредитополучателя. Банката трябва активно да следи финансовото състояние на длъжника, като системата є за вътрешен контрол следва да идентифицира незабавно всяко влошаване на кредитното му качество. Неусвоените кредитни линии на дребно се третират като безусловно отменяеми, когато условията по договора позволяват на банката да се откаже от ангажимента си до максималния размер, до който това е допустимо; 2. 0 % конверсионен коефициент по отношение на неусвоени ангажименти за изкупуване по закупени револвиращи вземания, при условие че тези ангажименти са безусловно отменяеми или дават възможност на банката да ги отмени автоматично по всяко време и без предизвестие; банката следва активно да следи финансовото състояние на длъжника, като системата є за вътрешен контрол следва да идентифицира незабавно всяко влошаване на кредитното му качество; 3. 20 % конверсионен коефициент по отношение на експозиции в издадени или потвърдени от банката краткосрочни акредитиви, възникнали в резултат от движението на стоки; 4. 75 % конверсионен коефициент по отношение на други кредитни линии и споразумения от типа NIF и RUF. (2) След разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 банка, която отговаря на минималните изисквания за употреба на собствени оценки за конверсионни коефициенти съгласно раздел V “Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход” на настоящата глава, може да използва своите оценки спрямо експозициите, посочени в предходната алинея. (3) Когато определен ангажимент е основание за продължаване на друг ангажимент, банката следва да използва по-ниския от двата конверсионни коефициента, приложими за съответните индивидуални ангажименти. Определяне на конверсионни коефициенти за други експозиции Чл. 85. Всички други задбалансови експозиции, които не са посочени в чл. 82—84, класифицирани съгласно приложение № 2 “Класификация на задбалансовите позиции”, получават следните конверсионни коефициенти: 1. 100 % за високорискови експозиции; 2. 50 % за среднорискови експозиции; 3. 20 % за нискорискови експозиции; 4. 0 % за безрискови експозиции. Чл. 86. Стойността на капиталовите вземания се определя съгласно следните принципи: 1. за инвестиции, отчитани по справедлива стойност, при които промените в стойността се отнасят директно към отчета за доходите или собствените средства, стойността на експозицията е равна на справедливата стойност, посочена в баланса на банката; 2. за инвестиции, отчитани по справедлива стойност, при които промените в стойността не се отнасят към отчета за доходите, а се посочват като отделен компонент на собствените средства, стойността на експозицията е равна на справедливата стойност, посочена в баланса на банката; 3. за инвестиции, отчитани по по-ниската стойност между цената на придобиване и пазарната стойност, стойността на експозицията следва да бъде стойността, посочена в баланса на банката. Чл. 87. Стойността на експозицията по други активи, които нямат характер на кредитни вземания, е равна на стойността, посочена в баланса на банката. Раздел V Минимални изисквания за използване на вътрешно-рейтингов подход Рейтингови системи Чл. 88. (1) Рейтингова система е съвкупност от всички методи, процеси, контролни механизми, начини за събиране на данни и информационни системи, които участват при оценката на кредитния риск, отнасянето на експозициите по категории или рейтингови групи, както и определянето на количествени оценки за неизпълнение и загуби за определен вид експозиция. (2) Банката документира структурата и функционалните характеристики на използваните рейтингови системи. (3) Когато банката използва повече от една рейтингова система, основанието за отнасянето на определен длъжник или сделка към определена рейтингова система следва да бъде документирано, добре обосновано и прилагано по начин, който съответства на нивото на риска. (4) Оценъчните критерии и процеси за отнасяне на експозиции към отделни рейтингови системи подлежат на периодичен преглед за адекватността и приложимостта им спрямо текущия портфейл и външни условия. (5) Когато се използват преки оценки за рисковите параметри, тези оценки се считат за степени от непрекъсната рейтингова скала. Чл. 89. (1) Рейтинговата система взима предвид рисковите характеристики на длъжника и сделката. (2) Рейтинговата система съдържа рейтингова скала, която дава количествена оценка за риска от неизпълнение на длъжника. Рейтинговата скала следва да има най-малко 7 категории за редовни длъжници и поне една категория за длъжници в неизпълнение. (3) Рискова категория на длъжника е категория от рейтинговата скала, в която се отнасят длъжници по обособени критерии за присъждане на оценка за параметъра PD. Банката следва ясно да документира и обоснове връзката между нивото на риска от неизпълнение, характерен за всяка рискова категория, и използваните критерии за разграничаване на отделните нива на риск. (4) Банка с портфейли, съсредоточени в определен пазарен сегмент и диапазон на риск от неизпълнение, следва да обособи достатъчно категории длъжници в рамките на този диапазон, за избягване от неоправдана концентрация на длъжници в рамките на определена рискова категория. (5) Значителна концентрация на длъжници в рамките на определена рискова категория е допустима единствено при наличие на убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че категорията обхваща сравнително тесен интервал на параметъра PD и че нивото на риска от неплащане при всички длъжници в рисковата категория попада в този интервал. Чл. 90. (1) След разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 5 банката може да използва собствени оценки на параметъра LGD при изчисляване на капиталовите изисквания. (2) За да получи разрешение по ал. 1, банката разработва и внедрява отделна рейтингова скала за класифициране на отделните сделки в рискови категории, отразяващи специфичните особености по отношение на параметъра LGD. (3) Рискова категория сделки е категория от рейтинговата скала за сделките, в която те се отнасят по обособени критерии за присъждане на оценка за параметъра LGD. Банката документира и обосновава определянето на категориите, включващо предписание за отнасяне на експозициите в съответната категория и критериите за разграничаване на отделните нива на риск по категории. (4) Значителна концентрация на сделки в рамките на определена рискова категория е допустима единствено при наличие на убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че категорията обхваща сравнително тесен интервал на параметъра LGD и че нивото на риска от неплащане при всички сделки в рисковата категория попада в този интервал. (5) Когато банка определя рисковите тегла за експозиции по специализирано кредитиране по чл. 63, ал. 7, рейтинговата скала за тези експозиции следва да съдържа най-малко 4 категории редовни длъжници и поне една категория за длъжници в неизпълнение. Чл. 91. (1) Рейтинговата система за експозиции на дребно взима предвид риска на длъжника и сделката, както и всичките им съществени характеристики. (2) Степента на разграничаване на рисковите категории следва да осигури достатъчен брой експозиции в определена категория или група за целесъобразно количествено измерване и потвърждаване характеристиките за загуба по категории или рейтингови групи. При разпределението на експозициите и длъжниците в рисковите категории или рейтингови групи следва да се избягва прекомерна концентрация. (3) Банката следва да удостовери, че процесът за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи осигурява целесъобразно разграничаване на риска, групиране на достатъчно еднородни експозиции и точно и последователно измерване на характеристиките за загубата по рискови категории или рейтингови групи. За изкупени вземания групирането следва да отразява практиките на продавачите за работа с клиенти и тяхната разнородност. (4) Банката взема предвид следните рискови фактори при отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи: 1. рискови характеристики на длъжника; 2. рискови характеристики на сделката, включително видове продукти и обезпечения, както и случаите, при които няколко експозиции имат едно и също обезпечение; 3. наличие на просрочие; 4. принадлежност към рискови категории и групи. Чл. 92. (1) Банката следва да разполага с дефиниции, процеси и критерии за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи в системата при следните изисквания: 1. критериите и дефинициите са достатъчно подробни, за да позволят на лицата, отговорни за присъждане на рейтинг, да отнасят длъжниците или сделките със сходни характеристики към една и съща рискова категория или рейтингова група; това отнасяне се извършва последователно по групи дейности, структурни звена и географски райони; 2. документирането на рейтинговия процес следва да позволява на трети лица да разберат и възпроизведат отнасянето на експозициите към рискови категории или рейтингови групи и да оценят дали това отнасяне е уместно; 3. критериите следва да бъдат в съответствие с вътрешните правила и стандарти за кредитиране и с политиката за третиране на проблемни длъжници или сделки. (2) Банката взима предвид цялата приложима информация при отнасяне на длъжниците и сделките към рисковите категории. Информацията следва да бъде актуална и да позволява на банката да прогнозира бъдещото състояние на експозицията. По-ограничената информация, с която разполага банката, изисква по-консервативен подход при отнасяне на експозициите към рисковите категории. (3) Когато банката използва външни рейтинги като база при определяне на вътрешния рейтинг, тя следва да се увери, че е взето предвид и наличието на друга приложима информация. Чл. 93. (1) В процеса по разрешаване на кредити банката отнася всеки длъжник към съответна категория длъжници. (2) Когато на банката е разрешено да използва собствени оценки на параметъра LGD или конверсионните коефициенти, тя отнася всяка експозиция към съответната рискова категория сделки като елемент от процеса по разрешаване на кредити. (3) Когато банката определя рисковите тегла на експозиции по специализирано кредитиране съгласно чл. 63, ал. 7, тя отнася всяка от тези експозиции към рисковите категории съгласно чл. 90, ал. 5. (4) За всяко отделно юридическо лице, към което банката има експозиция, се присъжда отделен рейтинг. Банката следва да удостовери пред БНБ, че е внедрила адекватна политика за третирането на индивидуалните длъжници и групи свързани лица. (5) Банката отнася съответните експозиции към един длъжник в една и съща рискова категория длъжници, независимо от различията в естеството на всяка отделна сделка, с изключение на: 1. експозициите, изложени на риск от ограничаване трансферите на валута от съответната държава (държавен трансферен риск); 2. експозиции, за които рисковата категория на длъжника е коригирана с ефекта от гаранцията; 3. случаите, когато правно ограничение възпрепятства обмяната на данни, отнасящи се до клиента. Чл. 94. Банката отнася всяка експозиция на дребно към определена рискова категория или рейтингова група като елемент на процеса по разрешаване на кредити. Чл. 95. При отнасяне на експозициите към рискова категория или рейтингова група банката документира случаите, при които, въз основа на експертно мнение, са пренебрегнати входящи или изходящи данни от процеса по отнасяне и отговорните служители, одобрили тези изключения. В тези случаи банката оценява последващото състояние на експозициите и действията на съответния отговорен служител. Чл. 96. (1) Отнасянето на експозициите по рискови категории и рейтингови групи периодично се преглежда от независимо лице или звено, която няма пряко отношение при разрешаването на кредити. (2) Банката най-малко веднъж годишно актуализира рисковата категория или рейтинговата група на длъжника или сделката и по-често за високорисковите длъжници и проблемните експозиции. Банката актуализира отнасянето и когато е налице нова съществена информация за длъжника или експозицията. (3) Банката изгражда ефективен процес за събиране, обработка и актуализиране на приложимата информация относно характеристиките на длъжника и сделката, които влияят върху параметрите PD, LGD и конверсионните коефициенти. (4) По отношение на експозициите на дребно банката, най-малко веднъж годишно, преразглежда характеристиките за загуба и просрочията за всяка отделна група със сходни рискови характеристики и извършва преглед върху представителна извадка от индивидуални експозиции в рамките на една група, за да потвърди, че тези експозиции са отнесени към правилната група. Чл. 97. Когато банката използва статистически или други автоматизирани методи и модели за отнасяне на експозиции към длъжници или сделки към рискова категория или рейтингова група, се спазват следните изисквания: 1. банката удостоверява пред БНБ, че моделът притежава добра прогностична способност и не води до изкривяване при изчисляване на капиталовите изисквания; входящите променливи дават надеждна и ефективна база на прогнозните резултати; моделът не показва съществени отклонения; 2. банката поддържа процес за проверка на входящите данни в модела, включително тяхната точност, пълнота и адекватност; 3. банката е удостоверила, че използваните данни за създаване на модела са представителни за съвкупността от настоящите є длъжници или експозиции; 4. банката извършва периодично утвърждаване на модела, което включва наблюдение на резултатите и стабилността му, преглед на спецификациите му и сравняване на резултатите от него с настъпилите събития; 5. банката в допълнение към статистическия модел използва експертно мнение и преглед на отнасянията по рискови категории и рейтингови групи на модела и подходящото му използване; прегледът следва да е насочен към откриване и ограничаване на грешки, свързани със слабостите на модела, като отчита цялата приложима информация, която не е обхваната от модела; съвместното използване на експертното мнение и резултатите от модела се документират. Чл. 98. (1) Банката документира структурата и функционалните характеристики на използваните рейтингови системи. Документацията следва да удостоверява спазването на минималните изисквания в този раздел и включва разграничаването на портфейлите, критериите за присъждане на рейтинги, отговорностите и задълженията на лицата, които рейтинговат длъжници и експозиции, честота на прегледа на присъдените рейтинги, контрол на процеса от ръководството. (2) Банката документира обосновката и анализите за избор на критерии за рейтинговане, както и всички значими промени на този процес, като описва промените, направени в процеса по рейтинговане след последния преглед от БНБ. Документират се и организацията, процеса по присъждане на рейтинги и вътрешния контрол на този процес. (3) Банката документира вътрешните си определения за неизпълнение и загуба и удостоверява съответствието им с настоящата наредба. (4) Използването на статистически модели за рейтинговане се извършва въз основа на документирана методология, която: 1. дава подробно описание на теоретичните принципи, допусканията и математическите и емпирични основи на отнасянията на оценките към категории на отделните длъжници, експозиции или групи, както и източниците на данни, използвани за оценка на модела; 2. установява изчерпателен статистически процес (включително тестове с използване на данни извън извадката и извън обхванатия времеви период) за утвърждаване на модела; 3. установява обстоятелствата, при които моделът не работи ефективно. (5) Изискванията по ал. 1—4 се прилагат и за модели, използвани от банката, разработени от доставчици, които използват собствена технология. Чл. 99. (1) Банката събира и съхранява данни относно вътрешните рейтинги съгласно изискванията на част пета “Изисквания за оповестяване”. (2) За експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия банката събира и съхранява информация, както следва: 1. изчерпателни исторически данни за рейтингите на длъжниците и признатите гаранти; 2. датите, на които са присъдени рейтингите; 3. основните данни и методологията, използвани за присъждане на рейтинг; 4. отговорните лица за присъдените рейтинги; 5. идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение; 6. датата на възникване и обстоятелствата, обусловили неизпълнението; 7. данни за прогнозните стойности за параметъра PD и действителните нива на неизпълнение, за рейтинговите категории и миграцията между тях. (3) Банка, която не използва собствени оценки за параметъра LGD и/или конверсионните коефициенти, събира и съхранява данни, даващи възможност за сравнение между действителните нива на параметъра LGD и стойностите, посочени по чл. 83, както и между постигнатите конверсионни коефициенти и стойностите по чл. 84. (4) Банка, използваща собствени оценки за параметъра LGD или конверсионни коефициенти, събира и съхранява информация за: 1. изчерпателни исторически данни за рейтингите на сделките, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти, свързани с всяка рейтингова скала; 2. датите, на които са присъдени рейтингите и са изготвени оценките; 3. основните данни и методологията, използвана за определяне на рейтинга на сделката, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти; 4. отговорните лица, присъдили рейтинг на сделката, оценка на параметъра LGD или конверсионен коефициент; 5. данни за прогнозните и реализиралите се стойности за параметъра LGD, както и за конверсионните коефициенти, отнасящи се за експозициите в неизпълнение; 6. информация за компонентите на загубата за всяка експозиция в неизпълнение. (5) Банка, която отчита чрез параметъра LGD ефектите от гаранции и кредитни деривати при редуциране на кредитния риск, съхранява данни за оценката за параметъра LGD на експозицията преди и след отчитане наличието на кредитна защита. (6) За експозиции на дребно банката събира и съхранява информация за: 1. данни, използвани за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи; 2. данни за оценките на параметрите PD, LGD и конверсионните коефициенти, отнасящи се до категориите или групите експозиции; 3. идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение; 4. за експозиции в неизпълнение—идентификация на длъжниците и експозициите, данни за рисковите категории и рейтинговите групи, в които са били отнесени в годината, предшестваща неизпълнението, както и данни за реализиралите се стойности на параметъра LGD и конверсионните коефициенти; 5. данни за нивата на загуба при квалифицираните револвиращи експозиции на дребно. Чл. 100. (1) Банката следва да разполага с надеждна процедура за стрес-тестване за целите на оценката на капиталовата адекватност. Стрес-тестовете включват идентифициране на възможни събития или бъдещи промени в икономическите условия, които биха оказали неблагоприятен ефект върху експозициите и оценка на възможността банката да устои на такива промени. (2) Банката редовно провежда стрес-тестове, оценяващи ефекта от промяната в определени специфични условия върху общите капиталови изисквания за кредитен риск. Тестовете подлежат на надзорен преглед. (3) Тестът следва да бъде обоснован, приемливо консервативен и в състояние да оцени поне ефекта от умерена рецесия. Банката отчита и оценява потенциалната миграция на експозициите между рейтингови класове при прилагането на стрес-тест сценарии. Портфейлите, подложени на стрес-тестове, обхващат възможно най-голяма част от общия портфейл на банката. (4) Банка, която използва принципите, посочени в чл. 63, ал. 5, следва да отчете и ефекта от влошаване на кредитното качество на предоставящата кредитна защита страна, като част от метода за стрес-тестване, особено когато този доставчик вече не отговаря на критериите за признаване. Чл. 101. (1) Неизпълнение е събитие, настъпило по отношение на определен длъжник, когато поне едно от следните условия е изпълнено: 1. банката счита, че длъжникът няма да изплати изцяло свое задължение към нея, към нейното предприятие—майка или към някое от дъщерните му предприятия, без да предприема действия по реализиране на обезпечението, ако има такова; 2. длъжникът е в просрочие повече от 90 дни по съществена част от свое задължение към банката, нейното предприятие—майка или някое от дъщерните му предприятия. (2) За овърдрафт просрочие е налице, когато е настъпило някое от следните събития: 1. длъжникът е нарушил съществено договорения лимит; 2. банката е намалила съществено договорения лимит до размер, по-малък от усвоените от длъжника суми; 3. длъжникът е изтеглил сума без авторизация (одобряване) от банката. (3) Прагът на същественост е: 1. по ал. 1—10 % от текущата дължима вноска; 2. по ал. 2—10 % от договорения лимит. (4) За кредитни карти дните за просрочие започват да текат от датата, следваща датата за плащане на минимално-изискуемата вноска. (5) За експозициите на дребно и към предприятията от публичния сектор банката прилага ал. 1 на ниво транзакция. Чл. 102. Признаците за настъпване на неизпълнение по чл. 101, ал. 1, т. 1 включват следните събития: 1. банката е спряла текущото начисляване на лихви; 2. в резултат от влошаване на кредитното качество на експозицията е извършена обезценка; 3. при продажба на вземането банката би реализирала съществена икономическа загуба от влошеното му кредитно качество; 4. поради влошаване финансовото състояние и платежоспособността на длъжника банката е преструктурирала кредитното задължение чрез даване на отстъпки (опрощаване или отлагане плащането на главница, лихви и такси), водещи до намаляване размера на задължението; това се прилага и за капиталови експозиции, оценени чрез подхода PD/LGD; 5. банката е поискала откриване на процедура за обявяване на длъжника в несъстоятелност или ликвидация поради неизплатеното кредитно задължение на длъжника към нея, предприятието—майка или някое от неговите дъщерни предприятия; 6. длъжникът е поискал или е обявен в несъстоятелност или ликвидация и това би довело до забавяне погасяването или неизпълнение на кредитното задължение към банката, предприятието—майка или някое от неговите дъщерни предприятия. Чл. 103. (1) Банка, използваща външни данни, несъвместими с определението за неизпълнение по чл. 101, ал. 1, удостоверява пред БНБ, че е извършила подходящи корекции с цел постигане на съответствие с определението за неизпълнение. (2) В случаите, когато банката прецени, че за експозиция, която е била в неизпълнение, но вече не са налице обстоятелствата по чл. 101, тя може да присъди рейтинг на длъжника или сделката, съответстващ на редовна експозиция. Ако впоследствие се установи, че е налице обстоятелство по чл. 101, счита се, че е настъпило ново неизпълнение. Чл. 104. (1) Собствените оценки на банката за рисковите параметри PD, LGD, EL и конверсионни коефициенти обхващат всички относими данни, информация и методи. Оценките се извличат от историческия опит и емпиричните обстоятелства и не се базират единствено на експертно мнение. Оценките трябва да бъдат достоверни, базирани на съществените фактори, определящи рисковите параметри. При ограничена информация се прилага по-консервативен подход. (2) Банката поддържа подробна информация за реализираните загуби по отношение честотата на неизпълнение, LGD, конверсионния коефициент или загубата, когато се използват оценки на параметъра EL, разграничавайки факторите, които тя е счела за определящи стойността на рисковите параметри. Банката удостоверява, че оценките є са представителни за дългосрочен период. (3) В процеса на оценяване банката отчита промените в практиката по кредитиране или процеса на възстановяване на дължимите суми през периодите на наблюдение съгласно чл. 106, 109, 111, чл. 113, ал. 1 и чл. 114. Оценките на банката подлежат на преглед и актуализиране при поява на нова информация, но не по-рядко от 1 година. (4) Извадката от експозиции, използвана при оценяването, съответстващите им стандарти за кредитиране и другите имащи отношение характеристики трябва да са сравними с общата съвкупност от експозиции и вътрешни правила за кредитиране на банката. Тя удостоверява, че икономическите и пазарните условия, които обуславят данните, отразяват текущата и очаквана пазарна среда. Броят на експозициите в извадката и използваният за количественото измерване период са достатъчни за гарантиране точността и устойчивостта на оценките. (5) За изкупените вземания оценките трябва да отразяват цялата съществена и съотносима информация на разположение на банка—купувач, свързана с качеството на тези вземания, включително информация за подобни групи, предоставена от продавача, от банка—купувач или от външни източници. Изкупуващата банка проверява и оценява достоверността на информацията, получена от продавача. (6) Банката коригира оценките с определена добавка за очаквания диапазон от грешки при изчисленията. Когато методите и използваната информация са неудовлетворителни и очакваният диапазон от грешки е голям, степента на консерватизъм също следва да бъде по-голяма. (7) Когато банката използва различни оценки за изчисляване на рискови тегла за надзорни и за вътрешни цели, те се документират и тяхната приемливост се одобрява от БНБ. (8) Ако банката удостовери пред БНБ, че за информацията, събрана преди датата на влизане в сила на тази наредба, са извършени необходимите корекции за постигане на съпоставимост с определението за неизпълнение или загуба по чл. 101, то оценките, базирани на тази информация, се признават от БНБ. (9) Ако банка използва групирани данни, отнасящи се до други банки, тя удостоверява, че: 1. рейтинговите системи и критериите на другите банки в групата са подобни на нейните системи и критерии; 2. групата е представителна за портфейла, за който са използвани данните; 3. групираните данни се използват последователно във времето от банката за оценка на рисковите параметри. (10) Когато банка използва данни по ал. 9, тя следи за целостта и пълнотата на своите рейтингови системи. Банката трябва да докаже пред БНБ, че познава и прилага правилно рейтинговата си система, както и че наблюдава и одитира рейтинговия процес. Чл. 105. (1) Банката изчислява оценката за параметъра PD за всяка категория длъжници въз основа на дългосрочна усреднена стойност на годишния процент на неизпълнение. (2) По отношение на изкупени вземания на предприятия банката може да базира оценките си за параметъра EL по категории длъжници въз основа на дългосрочна усреднена стойност на годишния процент на неизпълнение. (3) Когато банка установява дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за изкупени вземания на предприятия въз основа на оценката за очаквани загуби, както и очаквани стойности за параметрите PD и LGD, оценките є за загубите съответстват на изискванията за параметрите PD и LGD, установени в настоящия раздел, и полученият параметър LGD отговаря на изискването от чл. 110, ал. 1. (4) Банката използва техниките за оценка на параметъра PD заедно с анализ, който взема предвид експертните оценки при комбиниране на резултатите от отделните подходи и оценка на приложимостта им. В случаите на използване на собствени данни за измерване на параметъра PD анализът следва да показва, че измерванията са в съответствие с вътрешните правила за кредитиране и ясно да посочва различията в рейтинговата система, обуславяща данните и текущата рейтингова система. Когато правилата за кредитиране или рейтинговите системи са обект на промяна, банката осигурява по-голяма степен на консерватизъм при измерванията на параметъра PD. (5) Когато банката измерва нивата на неизпълнение чрез съпоставяне на своите вътрешни рискови категории към скала, използвана от АВКО или АЕЗ, тя съотнася установените нива на неизпълнение и рискови категории на тези организации към своите при спазване на следните условия: 1. процесът на съотнасяне се основава на съпоставяне на вътрешните рейтингови критерии с тези, използвани от външната агенция, и на сравняване на вътрешните и външните рейтинги за едни и същи лица; 2. процесът на съотнасянето на рейтингите и на използваните данни следва да бъде обективен, в съответствие с вътрешните практики и надлежно документиран; 3. критериите на външните организации, използвани при количествената оценка, засягат само риска от неизпълнение, без да се вземат предвид характеристиките на сделката; 4. анализът, извършван от банката, включва съпоставка и документиране на използваните от външните агенции определения за неизпълнение с изискванията на чл. 101. (6) Когато банката използва прогностични статистически модели, оценката за параметъра PD се изчислява на база непретеглена средна стойност на оценките за вероятността от неизпълнение за отделните длъжници в определена рискова категория, като следва да са изпълнени изискванията по чл. 97. Чл. 106. Продължителността на използвания исторически период на наблюдение при установяване на вероятността от неизпълнение е най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Това изискване по ал. 1 се прилага и спрямо Подхода PD/LGD за капиталови инструменти. Чл. 107. (1) Банката изчислява оценката за параметъра PD за всяка рискова категория или рейтингова група длъжници въз основа на дългосрочна усреднена стойност на годишния процент на неизпълнение. (2) Оценката за параметъра PD по ал. 1 може да бъде изчислена въз основа на реализираната загуба и съответната оценка на параметъра LGD. Чл. 108. (1) Банката използва вътрешните данни като първичен източник на информация за оценяването на признаците за загуба при отнасянето на експозициите към рисковите категории или рейтинговите групи. (2) Използването на външни данни или статистически модели се разрешава, когато банката може да удостовери наличието на голяма степен на съответствие между: 1. вътрешния процес на отнасяне на експозициите към рискови категории или рейтингови групи и съответния процес, използван в източника на външни данни; 2. рисковия профил на банката и състава на външните данни. (3) При изкупени вземания на дребно банката може да използва вътрешни и приложими външни данни за сравнение. (4) Когато банка установява дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за вземания на дребно въз основа на оценката за очаквани загуби, както и очакваните стойности за параметрите PD и LGD, оценките є за загубите съответстват на изискванията за параметрите PD и LGD, установени в настоящия раздел, и полученият параметър LGD отговаря на изискването по чл. 110, ал. 1. (5) Банката установява и анализира очакваните промени в стойностите на рисковите параметри, дължащи се на ефекти на сезонност. Чл. 109. Продължителността на използвания исторически период на наблюдение при установяване на вероятността от неизпълнение е най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Банката може да претегли историческите данни, ако удостовери пред БНБ, че по-скорошните данни са по-добър прогностичен фактор на нивата на загуба. Изисквания към използването на собствени оценки на параметъра LGD Чл. 110. (1) Банката установява оценката на параметъра LGD въз основа на усреднените реализирани стойности по отделни категории или групи сделки, претегляйки ги с наблюдаваните неизпълнения в използваните данни. (2) Банката използва оценки за параметъра LGD, характерни за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. При условие че рейтинговата система се очаква да дава относително постоянни във времето стойности на параметъра LGD по категории или групи, се правят корекции на оценките за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала. (3) Банката следва да вземе предвид степента на зависимост между риска, свързан с длъжника, и този, свързан с обезпечението или предоставящата го страна, като случаите, при които е налице съществена степен на зависимост, се разглеждат по-консервативно. (4) При различие между валутите на задължението и обезпечението оценката на параметъра LGD подлежи на по-консервативно третиране. (5) При наличие на обезпечение оценките на параметъра LGD не следва да се базират единствено на пазарната му стойност, а да отчитат последиците от потенциалната невъзможност на банката за бързо разпореждане с обезпечението или неговата реализация. (6) За да вземе предвид наличието на обезпечение при оценяването на параметъра LGD, банката следва да разполага с вътрешни правила за управление на обезпеченията, правна сигурност и управление на риска съгласно изисквания на глава шеста “Редуциране на кредитния риск”. (7) Когато банката взема предвид наличието на обезпечение при определяне на стойността на експозицията за кредитен риск от контрагента съгласно глава осма, раздел V “Стандартизиран подход” и VI “Метод на вътрешните модели”, това обезпечение не участва в оценките за параметъра LGD. (8) За експозиция, която вече е в неизпълнение, банката използва своята най-достоверна оценка за очакваната загуба при текущите икономически условия, вземайки предвид състоянието на експозицията и вероятността за допълнителни неочаквани загуби през периода на удовлетворяване. (9) Включените в отчета за доходите неплатени допълнителни начисления за забава се добавят към оценката за размера на експозицията и загубата. Собствени оценки на параметъра LGD при експозиции към централни правителства, централни банки, институции и предприятия Чл. 111. Собствените оценки за параметъра LGD при експозиции към централни правителства, централни банки, институции и предприятия се основават на данни за поне пет години от поне един източник. Данните се натрупват за всяка следваща година след въвеждането на вътрешно-рейтинговия подход до достигане на период от седем години за този източник. Когато периодът на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Собствени оценки на параметъра LGD за експозиции на дребно Чл. 112. (1) Оценките на параметъра LGD за експозиции на дребно по чл. 112, ал. 1 могат да бъдат изчислени чрез реализираните загуби и съответните оценки за параметъра PD. (2) Банката отразява в оценката на параметъра LGD бъдещите усвоявания на суми, освен ако не прилага третирането по чл. 113, ал. 3. (3) За изкупени вземания на дребно банката може да използва вътрешни и външни данни за оценяване на параметъра LGD. (4) Оценките за параметъра LGD се базират на исторически период на наблюдение най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Банката може да претегли историческите данни, ако удостовери пред БНБ, че по-скорошните данни са по-добър прогностичен фактор на нивата на загуба от поне пет години. Изисквания относно собствени оценки на конверсионните коефициенти Чл. 113. (1) Банката оценява размера на конверсионните коефициенти по категории или групи сделки въз основа на усреднените реализирани стойности по отделни категории или групи сделки, претегляйки ги с наблюдаваните неизпълнения в използваните данни. (2) Банката използва оценки за конверсионните фактори, характерни за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. При условие че рейтинговата система се очаква да дава относително постоянни във времето стойности на конверсионните коефициенти по категории или групи, се правят корекции на оценките за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала. (3) Оценките на банката за конверсионните коефициенти отразяват потенциалния размер на допълнително усвоените суми до и след възникване на неизпълнението. Оценката следва да се основава на по-висока степен на консерватизъм, когато се очаква по-силна положителна корелация между честотата на неизпълненията и величината на конверсионните коефициенти. (4) При установяване на конверсионните коефициенти банката отчита политиката и стратегията си по отношение наблюдението на клиентските сметки и плащанията. Банката взема предвид способността и намерението си да предотвратява бъдещи усвоявания на суми при обстоятелства, близки до тези при неизпълнение, като нарушение на договорни ограничения или други технически събития. (5) Банката разполага с подходящи системи и процедури за ежедневно наблюдение на сумите по сделките, относителния дял на усвоените суми по ангажименти и промените в усвоените суми по длъжници и категории. (6) Когато банката използва различни оценки за изчисляване на конверсионните коефициенти за надзорни и за вътрешни цели, те се документират и тяхната приемливост се удостоверява пред БНБ. Продължителност на историческия период при собствени оценки за конверсионните коефициенти Чл. 114. (1) Оценките за конверсионните коефициенти при експозиции към централни правителства, централни банки, институции и предприятия се основават на данни за поне пет години от поне един източник. Данните се натрупват за всяка следваща година след въвеждането на вътрешно-рейтинговия подход до достигане на период от седем години за този източник. Когато периодът на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. (2) Оценките за конверсионните коефициенти при експозиции на дребно се базират на исторически период на наблюдение най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Банката може да претегли историческите данни, ако удостовери пред БНБ, че по-скорошните данни са по-добър прогностичен фактор за бъдещите усвоени суми. Минимални изисквания за оценка ефекта от използването на гаранции Чл. 115. (1) Банката следва да разполага с ясни критерии за видовете гаранти, които признава при изчисляване размера на рисково-претеглените експозиции. (2) За признатите гаранти банката прилага същите изисквания, като тези за длъжниците по чл. 92—96. (3) Гаранцията следва да е неотменяема от страна на гаранта, валидна до удовлетворяване на задължението, изготвена в писмена форма и правно допустима в относимата юрисдикция, където са активите, предмет на гаранцията. Банката следва да удостовери, че критериите по ал. 1 достоверно отразяват евентуалния риск от редуциране размера на защитата. (4) Банката следва да разполага с ясни критерии за промяна на рисковите категории, рейтинговите групи, оценките на параметъра LGD и размера на рисково-претеглените експозиции, които отразяват влиянието на наличните гаранции. Тези критерии следва да отговарят на минималните изисквания по чл. 92—96. (5) Критериите следва да бъдат правдоподобни, да вземат предвид способността и намерението на гаранта да изпълни задължението си, вероятния момент на плащането от гаранта, степента на взаимозависимост между способността на гаранта за изпълнение на гаранцията със способността на длъжника да изплати задължението си и остатъчния риск от длъжника. Чл. 116. (1) Минималните изисквания по чл. 109 за гаранциите се прилагат и при използване на кредитни деривати върху задължения на едно лице. При несъответствие между базисното вземане и референтното задължение по кредитен дериват или задължение, използвано за определяне настъпването на кредитно събитие, се прилагат изискванията по чл. 150. Тези изисквания се прилагат и за разпределяне на експозиции на дребно и изкупени вземания по категории или групи. (2) Критериите следва да отчитат консервативно структурата на плащанията по кредитния дериват и да оценяват нейното влияние върху размера и моментите на възстановяване на суми и остатъчния риск. Чл. 117. (1) Изискванията на чл. 109 и 110 не се прилагат за гаранции, издадени от институции, централни правителства и централни банки, в случаите, когато банката е получила одобрение за прилагане на правилата по глава четвърта “Стандартизиран подход” за експозиции към такива лица. В тези случаи се прилагат изискванията на глава шеста “Редуциране на кредитния риск”. (2) За гарантирани експозиции на дребно изискванията по ал. 1 се прилагат също и при отнасянето на експозициите към категории или групи и за оценките на параметъра PD. Чл. 118. (1) Правните условия по сделките за изкупени вземания следва да гарантират, че при всички предвидими обстоятелства банката ще притежава действителни права и ще е в състояние да контролира и да се разпорежда с всички парични постъпления по вземането. Когато длъжникът извършва плащания към продавача или обслужващото лице, банката проверява периодично дали тези плащания се прехвърлят изцяло и съгласно договорните условия. Банката следва да разполага с подходяща правна процедура, осигуряваща правна защита на правата є по отношение на вземанията и паричните постъпления от тях при несъстоятелност на длъжника, както и правна защита срещу съдебно оспорване на правата є, което може съществено да възпрепятства събирането, ликвидирането или прехвърлянето на вземанията, или при запазване на контрола върху паричните постъпления. (2) По смисъла на ал. 1 обслужващо лице е предприятие, което ежедневно управлява група от изкупени вземания или свързаните с тях кредитни експозиции. Чл. 119. (1) Банката извършва наблюдение на качеството на изкупените вземания и финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, като: 1. оценява зависимостта на качеството на вземанията от финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, разполага с вътрешни правила и процедури, осигуряващи подходяща защита срещу непредвидени обстоятелства, включително определяне на вътрешен рисков рейтинг за всеки продавач и обслужващо лице; 2. разполага с ясни и ефективни правила и процедури за избор на продавач и обслужващо лице; банката или нейните агенти извършват периодичен преглед на отчетите, изготвени от продавачите и обслужващите лица, за установяване на измами, оперативни слабости, кредитната политика на продавача и правилата за събиране на вземания на обслужващото лице; констатациите от тези прегледи се документират; 3. оценява характеристиките на групата от изкупени вземания, история на просрочията към продавача, необслужваните задължения и провизиите за тях, условията на плащане и възможността за прихващания срещу насрещни вземания; 4. разполага с ефективни правила и процедури за наблюдение концентрацията в общата експозиция към отделен длъжник в групата и между отделните групи изкупени вземания; 5. си осигурява своевременно подробни данни за падежната структура и разсейването на вземанията в съответствие с критериите є за изкупуване на вземания, както и ефективни способи за наблюдение и потвърждение на практиките на продавача за придобиване на вземания и ефекта от разсейване. (2) Банката разполага със системи и процедури за ранно разпознаване влошаването на финансовото състояние на продавача и качеството на закупените вземания, насочени към възникващите проблеми. Банката прилага ефективни правила, процедури и информационни системи за наблюдение на нарушенията на договорни ограничения и ясни и ефективни политики, процедури за предприемане на правни действия и уреждане на проблемни изкупени вземания. (3) Банката разполага с ясни и ефективни правила и процедури за контрол върху изкупените вземания, заеми и парични наличности. Вътрешните правила определят всички съществени елементи на програмите за изкупуване на вземания, включително размер на авансовите плащания към продавача, приемливите обезпечения, изискуемата документация, лимитите за концентрация и управлението на паричните постъпления. Тези елементи следва да отчитат всички присъщи и съществени фактори, в това число финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, концентрацията на риск, тенденциите в качеството на изкупените вземания и клиентите на продавача. Вътрешните системи позволяват авансово плащане само при предоставяне на определената документация и съответното обезпечение. (4) Банката разполага с ефективен вътрешен процес за оценка спазването на всички вътрешни правила и процедури, който включва: 1. периодичен одит на всички критични фази в програмата за изкупуване на вземания; 2. потвърждение за разграничението в задълженията за оценяване на продавача и на обслужващото лице и оценяване на длъжника; 3. потвърждение за разграничението в задълженията за оценяване на продавача и обслужващото лице и задълженията за целеви одит; 4. оценка на операциите, квалификацията и опита на персонала, поддържащите автоматизирани системи (бек офис). Чл. 120. (1) Банката разполага с изчерпателни процедури за утвърждаване на точността и целостта на рейтинговите системи, процесите и оценката на всички относими рискови параметри. Банката удостоверява пред БНБ, че вътрешният процес по утвърждаване позволява последователна и съдържателна оценка на резултатите от системите за присъждане на вътрешни рейтинги и оценяване на риска. (2) Банката периодично сравнява очакваните стойности на параметъра PD с реализираните нива на неизпълнение за всяка рискова категория и когато тези нива са извън очакваното допустимо отклонение за определената категория, банката анализира причините за това. Когато се използват собствени оценки за параметъра LGD или конверсионните коефициенти, банката извършва аналогичен анализ. При такива анализи се използват възможно най-дълги редове от исторически данни, като използваните методи и данни се документират и осъвременяват поне веднъж годишно. (3) Банката извършва утвърждаване и посредством други количествени техники и сравнение с относими източници на външни данни. Използваните данни следва да са подходящи за портфейла, да се осъвременяват периодично и да покриват уместен период на наблюдение. Вътрешната оценка за резултатите на рейтинговата система се базира на възможно най-дълъг времеви период. (4) Използваните методи и данни при утвърждаването посредством количествени техники следва да бъдат съпоставими във времето. Промени в методите и данните, използвани при оценяването и утвърждаването, се документират. (5) Когато използва собствени оценки за очаквани загуби, банката следва да разполага с надеждни вътрешни стандарти за случаи, при които отклоненията на реализираните от очакваните стойности на рисковите параметри или конверсионните коефициенти са достатъчно значителни, за да поставят състоятелността на оценките под съмнение. Тези стандарти трябва да вземат предвид стопанската цикличност и системната променливост в нивата на неизпълнение. Когато реализираните стойности продължават да са по-високи от очакваните, оценките се завишават, за да отразят историческите данни за неизпълненията и загубите. Чл. 121. При изчисляването на изискванията за капиталови експозиции чрез вътрешни модели се спазват следните условия и критерии: 1. изчисленият размер на потенциалната загуба следва да бъде устойчив спрямо настъпване на неблагоприятни пазарни промени, оказващи влияние върху дългосрочния рисков профил на портфейлите; 2. използваните данни при установяването на разпределението на доходността отразяват най-дългия период, за който има налична и съдържателна информация за рисковия профил на капиталовите експозиции; 3. използваните данни осигуряват консервативни, статистически значими и надеждни оценки за загубите, които не се основават единствено на експертно мнение; 4. банката удостоверява пред БНБ, че заложените при използваните стрес-тестове шокове осигуряват консервативна оценка на потенциалните загуби за съответния дългосрочен пазарен или стопански цикъл; 5. за получаване на достатъчно реалистични и консервативни резултати от модела банката допълва емпиричния анализ на наличните данни с корекции, обусловени от различни фактори; 6. при изграждане на моделите за стойност под риск (VaR) за измерване на потенциалните тримесечни загуби банката използва тримесечни данни или по-краткосрочни данни, преобразувани в тримесечен еквивалент чрез подходящ аналитичен метод, подкрепен от емпирични обстоятелства и документиран анализ; този метод се прилага последователно и със степен на консервативност, по-висока, когато наличните данни са ограничени; 7. използваните модели следва да обхващат в подходяща степен всички съществени рискове, свързани с доходността на капиталовите инструменти, включително общия и специфичния пазарен риск на експозициите; вътрешните модели обясняват по подходящ начин историческите колебания в цените, обхващат величината и промените в състава на потенциалните концентрации и резултатите им са устойчиви в неблагоприятна пазарна среда; съвкупността от използваните при оценяването рискови експозиции съответства в голяма степен или е сравнима с капиталовите експозиции на банката; 8. вътрешният модел съответства на рисковия профил и структурата на капиталовия портфейл; когато банката притежава експозиции, които са предмет на съществена нелинейна зависимост, вътрешният модел следва да обхваща свързания с тези инструменти риск; 9. съотнасянето на отделните позиции към техни аналози, пазарни индекси и рискови фактори следва да бъде правдоподобно и добре обосновано; 10. банката удостоверява чрез емпиричен анализ уместността на рисковите фактори, включително способността им да обхващат общия и специфичния риск; 11. при оценките за променливостта на доходността на капиталовите експозиции се използват относимите и наличните данни, информация и методи. Използват се проверени от независимо лице вътрешни или външни данни; 12. въведени са прецизни и изчерпателни процедури за стрес-тестове. Правила, процедури и контролни механизми при използването на вътрешни модели за изчисляване на изискванията за капиталови вземания Чл. 122. При разработването и използването на вътрешни модели за установяване на капиталовите изисквания банката въвежда правила, процедури и контролни механизми за обезпечаване целостността на модела и моделиращия процес, които включват: 1. вътрешният модел е неразделна част от цялостната управленска информационна система и от управлението на капиталовите позиции в банковия портфейл; моделът е неразделна част и от инфраструктурата за управление на риска в случаите, когато той се използва за измерване и оценяване доходността на капиталовия портфейл със и без отчитане на риска, за разпределяне на икономическия капитал по експозиции и за оценяване на общата капиталова адекватност и процеса по управление на инвестициите; 2. създаване на управленски системи, процедури и контролни функции, обезпечаващи периодичен и независим преглед на елементите на процеса по вътрешно моделиране, в това число одобрението на промени в моделите, преглед на входящите данни и резултатите на модела (напр. потвърждаване оценките на риска); този преглед оценява точността, пълнотата и уместността на входящите данни и резултатите на модела с цел откриване и ограничаване на потенциални грешки, дължащи се на известните слабости и установяване на нови; прегледът се извършва от независимо вътрешно звено или независима трета страна; 3. подходящи системи и процедури за наблюдение на инвестиционните ограничения и на рисковите експозиции от капиталови инструменти; 4. звена, отговорни за проектиране и внедряване на модела, функционално независими от звената, отговорни за управлението на инвестициите; 5. подходяща квалификация и компетентност на лицата, отговорни за отделните етапи на процеса по моделиране. Утвърждаване и документиране на вътрешните модели за оценка на изискванията за капиталови вземания Чл. 123. (1) Банката разполага с надеждни системи за утвърждаване точността и целесъобразността на вътрешните модели и процеса на моделиране, като всички съществени елементи се документират. Процесът на вътрешно утвърждаване включва последователна и съдържателна оценка на резултатите от вътрешните модели и процесите по моделиране. (2) Използваните данни и техники за количествено утвърждаване следва да бъдат съпоставими във времето, като всяка тяхна промяна се документира. (3) Банката периодично сравнява и документира действителната доходност, включваща реализирани и нереализирани печалби и загуби, със съответните резултати от модела чрез използване на исторически данни за възможно най-дълъг период. Анализите и документацията се осъвременяват поне веднъж годишно. (4) Банката извършва утвърждаване и посредством други количествени техники и сравнение с относими източници на външни данни. Използваните данни следва да са подходящи за портфейла, да се осъвременяват периодично и да покриват уместен период на наблюдение. Вътрешната оценка за резултатите от използването на моделите се базира на възможно най-дълъг времеви период. (5) Банката следва да разполага с надеждни вътрешни стандарти за случаи, при които отклоненията на реализираните от очакваните стойности на доходността по позициите са достатъчно значителни, за да поставят под съмнение състоятелността на оценките. Тези стандарти следва да са съобразени със стопанската цикличност и системните колебания в доходността. Корекциите в резултат на прегледите, направени в съответствие с изискванията за извършване на преглед, се документират. (6) Документацията на вътрешния модел включва и отговорностите на страните, включени в процесите по моделиране, преглед и одобрение. Корпоративно управление Чл. 124. (1) Всички съществени аспекти на рейтинговия процес и процеса по оценяване следва да бъдат одобрени от органа за управление на банката или упълномощени от него лица. Те следва да притежават основни познания за рейтинговите системи на банката и подробно разбиране на свързаните с тях управленски отчети. (2) Отговорните ръководни лица уведомяват органа за управление или упълномощените от него лица за съществените промени или отклонения от установените правила, които оказват съществено влияние върху рейтинговите системи. (3) Отговорните ръководни лица следва да познават подробно структурата и функционирането на рейтинговите системи и да следят текущо за правилната им работа. Звената за контрол на кредитния риск информират тези лица за резултатите от рейтинговия процес, нуждаещите се от подобрение области и действията за отстраняване на вече установените слабости. (4) Анализът на профила на кредитния риск, базиран на вътрешни рейтинги, е основна част от управленските отчети. Те задължително включват рисковия профил и оценките на съответните рискови параметри по категории, миграцията между рисковите категории, сравнение на реализираните с очакваните нива на неизпълнение, загуби при неизпълнение и конверсионни коефициенти и резултатите от направените стрес-тестове. Периодичността на докладване се определя от значимостта, вида и получателя на информацията. Контрол на кредитния риск Чл. 125. (1) Звеното за контрол на кредитния риск е независимо от звената, ръководещи или изпълняващи функциите по създаване или подновяване на експозиции. Звеното за контрол на кредитния риск се отчита директно пред органа за управление на банката. (2) Звеното за контрол на кредитния риск има следните задължения: 1. избор, структуриране и въвеждане на рейтинговите системи и модели, както и утвърждаване на рейтинговите модели; 2. определяне, тестване и наблюдение на рисковите категории и групи; 3. изготвяне на анализи и отчети, съдържащи данни или обобщаващи резултати от и за рейтинговите системи; 4. въвеждане на процедури за потвърждаване правилното прилагане на определенията за рискови категории или рейтингови групи по структурни звена и региони; 5. преглед и документиране на промените в рейтинговия процес и причините за тях; 6. периодичен преглед на прогностичната способност на рейтинговите критерии, като всяка промяна в рейтинговия процес, критериите или индивидуалните рейтингови параметри се документира; 7. текущ преглед, извършване на промени и контрол на рейтинговите модели. (3) Банката, използваща групирани данни по смисъла на чл. 104, ал. 9 и 10, може да възлага на трети лица дейности по събиране и предоставяне на информацията по ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7. (4) При поискване от страна на БНБ банка, прилагаща ал. 3, предоставя достъп до външната информация, необходима за установяване покриването на минималните изисквания. Банката следва да се увери, че са възможни проверки на място от страна на БНБ на третите лица по ал. 3. Вътрешен контрол Чл. 126. Специализираната служба за вътрешен контрол извършва поне веднъж годишно преглед на дейността на банката и рейтинговите ѝ системи, в това число дейността по кредитиране и оценка на рисковите параметри и конверсионните коефициенти. Глава шеста РЕДУЦИРАНЕ НА КРЕДИТНИЯ РИСК Раздел I Общи положения Обхват на признаване Чл. 127. (1) За изчисляване на рисково-претеглените експозиции по стандартизирания подход за кредитен риск или по вътрешно-рейтинговия подход, без използване на собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти, банката може да отчита редуциране на кредитния риск, когато са изпълнени изискванията на настоящата глава. (2) Експозиция с призната съгласно настоящата глава кредитна защита не може да получи по-високо рисково тегло, отколкото без признаването на защитата. (3) Когато приложените рискови тегла по стандартизирания или вътрешно-рейтинговия подход за кредитен риск отчитат наличието на кредитна защита, тази защита не се признава допълнително по тази глава. Чл. 128. (1) Техниките, използвани за доставка на кредитна защита, действията и предприетите стъпки, както и използваните от кредитиращата институция за целта процедури и правила следва да осигуряват споразумения за кредитна защита, които са правно валидни и изпълними във всяка относима юрисдикция. (2) Кредитиращата институция предприема подходящи действия за осигуряване на ефективността на споразуменията за кредитна защита. (3) Банка, която отчита редуциране на кредитен риск или на очаквана загуба, следва да разполага с процедури за ефективно управление и контрол на рисковете, произтичащи от действията по редуциране на кредитния риск и на очакваната загуба. (4) Когато се отчита редуциране на кредитния риск или на очакваната загуба, банката извършва и цялостна оценка на кредитния риск на базисната експозиция. (5) Банката следи и контролира чрез подходящи писмени правила и процедури остатъчния риск, произтичащ от по-ниска ефективност от очакваната на използваните техники за редуциране на кредитния риск и на очакваната загуба. (6) При репо-сделки нетният размер на експозицията се счита за базисна експозиция. Чл. 129. Оценките от АВКО се признават, когато са изпълнени условията за прилагането им по Стандартизирания подход, посочени в раздел IV “Изисквания за признаване на АВКО и АЕЗ” на глава четвърта “Стандартизиран подход” от настоящата част. Чл. 130. (1) Обезпечена защита се осигурява от активи, които са достатъчно ликвидни и които имат сравнително непроменлива във времето стойност, с което се постига подходящо ниво на сигурност на кредитната защита след отчитане на степента на признаване на защитата, съгласно настоящия раздел и използвания подход за изчисляване на рисково-претеглените активи. (2) Когато длъжникът или, когато е приложимо, попечителят на обезпечението изпадне в неплатежоспособност, несъстоятелност или неизпълнение или е налице друго събитие, описано в документацията по сделката, кредитиращата институция следва да разполага с право незабавно да реализира или да задържи активите, от които произлиза обезпечената защита. (3) Обезпечена защита се признава само когато е изпълнено условието за ниска корелация по чл. 138, ал. 2. Чл. 131. (1) Заеми и депозити по балансови позиции на един контрагент могат да се нетират, когато банката и контрагентът са подписали споразумение за нетиране. (2) Нетирането по ал. 1 се прилага, когато са налице следните условия: 1. споразумението предвижда, че в случай на неизпълнение, неплатежоспособност, несъстоятелност или други подобни събития на страна по договора едната страна дължи на другата положителната разлика между задълженията и вземанията си; 2. банката удостоверява, че споразумението за нетиране е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции, включително в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента; 3. банката е в състояние да установи по всяко време вземанията и задълженията, предмет на споразумението за нетиране; 4. банката наблюдава и контролира рисковете, свързани с прекратяването на кредитното обезпечение; и 5. банката наблюдава и контролира експозициите по т. 3 на нетна основа. (3) Нетирането по ал. 1 на балансови позиции не се признава, когато се извършва въз основа на рамково споразумение за нетиране на репо-сделки или сделки, обусловени от капиталовия пазар. В тези случаи се прилагат изискванията по чл. 132—134. Чл. 132. (1) Банка, използваща разширения подход по чл. 162, може да извърши нетиране между позиции, обект на рамкови договори за нетиране на репо-сделки и сделки, обусловени от капиталовия пазар, когато рамковият договор за нетиране отговаря на изискванията по чл. 133. (2) В допълнение към изискванията по глава осма “Третиране на кредитен риск от контрагента” и глава девета “Сетълмент риск” приетото обезпечение и получените ценни книжа или стоки по силата на рамково споразумение за нетиране следва да отговарят на критериите по чл. 135—137. Чл. 133. Рамковите споразумения за нетиране по чл. 132 се признават за целите на редуциране на кредитния риск, когато отговарят едновременно на следните условия: 1. споразумението е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции, включително в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента; 2. споразумението осигурява на изправната страна правото да прекрати и приключи своевременно всички сделки, обект на споразумението, в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента; 3. споразумението урежда нетирането между доходите и загубите по сделките, като едната страна дължи на другата единствено нетния размер на задължението; 4. споразумението отговаря на минималните изисквания за признаване на финансови обезпечения съгласно чл. 138. Чл. 134. За целите на настоящата наредба банката може да прилага Опростен подход или Разширен подход за редуциране на кредитния риск при използване на финансови обезпечения. Чл. 135. (1) Финансовите обезпечения, които се признават по опростения подход, са: 1. парични депозити и приравнени на тях парични инструменти, държани от банката; 2. дългови ценни книжа, издадени от централни правителства или централни банки, които получават четвърта или по-благоприятна степен на кредитно качество въз основа на оценка, присъдена от призната АВКО; 3. дългови ценни книжа, издадени от институции, които получават трета или по-благоприятна степен на кредитно качество въз основа на оценка, присъдена от призната АВКО; 4. дългови ценни книжа, издадени от предприятия, които получават трета или по-благоприятна степен на кредитно качество въз основа на оценка, присъдена от призната АВКО; 5. дългови ценни книжа с присъдена от призната АВКО краткосрочна оценка, съответстваща на трета или по-благоприятна степен за кредитно качество; 6. капиталови инструменти и конвертируеми облигации, включени в основен борсов индекс; 7. злато. (2) Дълговите ценни книжа по ал. 1, т. 2 могат да включват: 1. издадени от регионални или местни органи на власт дългови ценни книжа, експозициите в които съгласно стандартизирания подход се разглеждат като експозиции към централното правителство, под юрисдикцията на което което са учредени; 2. издадени от международни банки за развитие или международни организации дългови ценни книжа, за които при стандартизирания подход се прилага нулево рисково тегло. (3) Дълговите ценни книжа по ал. 1, т. 3 могат да включват: 1. дългови ценни книжа, издадени от регионални или местни органи на власт, които съгласно стандартизирания подход не се третират като експозиции към централното правителство, в чиято юрисдикция са учредени; 2. дългови ценни книжа, издадени от предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции съгласно стандартизирания подход; и 3. дългови ценни книжа, издадени от международни банки за развитие, различни от тези, получаващи 0 % рисково тегло при стандартизирания подход. (4) Дългови ценни книжа, които нямат присъдена кредитна оценка от призната АВКО, се признават за обезпечения, ако отговарят на следните критерии: 1. дълговите ценни книжа се котират на призната борса; 2. дълговите ценни книжа са квалифицирани като първостепенен дълг; 3. дългови ценни книжа на институцията—издател от същия ранг, имат присъдена кредитна оценка, съответстваща на трета или по-добра степен на кредитно качество; 4. банката не разполага с информация, обуславяща присъждането на кредитна оценка, по-неблагоприятна от трета степен на кредитно качество; и 5. банката е в състояние да удостовери пред БНБ, че пазарната ликвидност на инструмента е достатъчно висока. (5) Когато за дългови ценни книжа по ал. 1, т. 2—5 са налице кредитни оценки, присъдени от две или повече признати АВКО, се определя една оценка съгласно третирането по чл. 53, ал. 5 и 6. Чл. 136. (1) Дялове в КИС се признават за приемливи обезпечения, когато са изпълнени следните изисквания: 1. предмет са на ежедневни котировки на призната борса; и 2. КИС инвестира в инструменти, посочени в чл. 135. (2) Използването от страна на КИС на дериватни инструменти с цел хеджиране на инвестициите не ограничава признаването на дяловете в КИС за приемливо обезпечение съгласно ал. 1. Чл. 137. Финансовите обезпечения, които се признават по разширения подход, са: 1. финансовите обезпечения по чл. 135 и 136; 2. капиталови инструменти и конвертируеми облигации, невключени в основен борсов индекс, регистрирани на призната борса; и 3. дялове в КИС, които в допълнение към изискването по чл. 136, ал. 1, т. 2 могат да инвестират и в инструментите по т. 2. Чл. 138. (1) Изброените в чл. 135—137 обезпечения се признават за целите на редуцирането на кредитния риск, когато са изпълнени условията за ниска корелация, правна сигурност и оперативните изисквания. (2) Ниска корелация е налице, когато: 1. няма съществена положителна корелация между кредитоспособността на длъжника и стойността на обезпечението; и 2. издателят на ценните книжа и длъжникът не са икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ, освен в случаите на издадени от длъжника облигации с покритие, съгласно изискванията на стандартизирания подход, когато книжата са приети като обезпечение на споразумения за обратно изкупуване и са изпълнени изискванията по т. 1. (3) Правна сигурност е налице, когато банката е спазила всички договорни и нормативни изисквания относно учредяването и реализацията на обезпечението и е предприела всички необходими действия относно приложимостта на договорите за обезпечение спрямо всички относими юрисдикции. (4) Оперативните изисквания са: 1. договорите за обезпечение са надлежно документирани; 2. банката разполага с документирани правила и процедури относно приеманите обезпечения по вид и размер; 3. налице е ясна и надеждна процедура за своевременно реализиране на обезпеченията и контрол на свързаните с този процес рискове, включително: неизпълнение или редуциране размера на кредитното обезпечение; неправилна оценка на обезпечението; рискове при реализацията на обезпечението; риск от концентрация, произтичащ от придобиване на обезпечението; влияние върху общия рисков профил на институцията; 4. банката преоценява обезпечението по пазарни цени поне веднъж на всеки шест месеца или по-често, когато е налице или се очаква намаление в пазарната му стойност; 5. в случаите, когато обезпечението се държи от трета страна—залогодържател, банката е предприела необходимите действия, за да се увери, че третата страна отчита обезпечението отделно от своите активи; 6. в случаите на използване на опростения подход за редуциране на кредитния риск остатъчният падеж на обезпечението не може да бъде по-малък от остатъчния падеж на експозицията, която обезпечава. Чл. 139. (1) Паричен депозит или приравнен на него паричен инструмент, заложен по силата на договор за залог при друга институция в полза на кредитиращата институция, се признава за приемлива кредитна защита, когато са изпълнени следните условия: 1. вземането на длъжника от тази институция е действително, безусловно и неотменимо заложено или преотстъпено в полза на кредитиращата институция и е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции; 2. институцията—залогодържател е уведомена за учредяване на залога или преотстъпването му, като в резултат от уведомлението залогодържателят е в състояние да извърши плащанията единствено към кредитиращата институция или друга посочена от нея страна. (2) За целите на установяване ефекта от кредитно обезпечение паричен депозит при институция—залогодържател се приравнява на гаранция от тази институция, като се спазват изискванията на чл. 180. Чл. 140. (1) Застрахователни полици “Живот”, заложени в полза на кредитиращата институция, се признават за приемлива кредитна защита, като за стойност се приема откупната стойност на полицата. (2) Кредитна защита под формата на застрахователна полица “Живот” следва да отговаря на следните условия: 1. застрахователното предприятие е признато като приемлив гарант за предоставяне на кредитна защита в съответствие с чл. 143; 2. застрахователната полица е заложена или преотстъпена в полза на кредитиращата институция и споразумението за това е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции; 3. застрахователното предприятие е уведомено за залога или преотстъпването на полицата, в резултат на което не може да отмени полицата или изплащането на суми по нея без съгласието на кредитиращата институция; 4. откупната стойност на полицата е неснижаема по размер; 5. кредитиращата институция има право да предяви полицата и да получи своевременно откупната стойност в случай на неизпълнение от страна на заемополучателя; 6. банката е уведомена от приносителя за всички случаи, които предвиждат неплащане по полицата; 7. кредитната защита е предоставена най-малко за срока на погасяване на заема. (3) Застрахователни полици “Живот” съгласно ал. 1 се разглеждат като гаранция на застрахователното предприятие при спазване изискванията на чл. 178, ал. 3 и чл. 180. Чл. 141. (1) Инструменти, издадени от други институции, които ще бъдат обратно изкупени при поискване, се признават за приемлива кредитна защита, когато отговарят на следните изисквания: 1. институцията—издател има кредитна оценка, отговаряща на първа степен кредитно качество за експозиции към институции по стандартизирания подход; и 2. институцията може да удостовери пред БНБ, че пазарната ликвидност на инструмента е достатъчно висока. (2) Инструментите по ал. 1 се разглеждат като гаранция на институцията—издател при спазване изискванията на чл. 178, ал. 3 и чл. 179. (3) Стойността на кредитната защита по ал. 1 се определя, както следва: 1. когато инструментът се изкупува по номинална стойност—номиналната стойност; 2. когато инструментът се изкупува по пазарни цени—стойността, изчислена както при дългови ценни книжа, съгласно чл. 135, ал. 3. Чл. 142. Доставчикът при защита с гаранция трябва да бъде достатъчно надежден, като споразумението за защита следва да бъде правно валидно във всички относими юрисдикции, с което да се постигне подходящо ниво на сигурност на кредитната защита след отчитане на степента на признаване на защитата, съгласно настоящия раздел и използвания подход за изчисляване на рисковопретеглените активи. Чл. 143. (1) Приемливи доставчици на защита са: 1. централни правителства и централни банки; 2. регионални и местни органи на властта; 3. международни банки за развитие; 4. международни организации, получаващи 0 % рисково тегло по стандартизирания подход; 5. предприятия от публичния сектор, експозиции към които се приравняват на експозиции към институции по стандартизирания подход; 6. институции, обект на равностоен надзор; и 7. други юридически лица, включително предприятие—майка, дъщерни предприятия и асоциирани предприятия на банката, които: а) имат присъдена оценка от призната АВКО, съответстваща на втора или по-благоприятна степен на кредитно качество; или б) имат вътрешна оценка, когато банката изчислява рисково-претеглените си експозиции и очакваните загуби по базисния вътрешно-рейтингов подход. (2) Вътрешната оценка, по ал. 1, т. 7, буква “б”, се признава, ако стойността на рисковия параметър PD съответства на втора или по-благоприятна степен на кредитно качество. Чл. 144. (1) Приемливи като обезпечение кредитни деривати, инструменти, съставени от такива кредитни деривати, или такива, които носят подобен икономически ефект, са: 1. суап за кредитно неизпълнение (credit default swap); 2. суап за обща доходност (total return swap); и 3. дългова ценна книга, обвързана със заеми към едно или няколко лица (credit linked notes) до размера на нейното парично покритие. (2) Кредитната защита не се признава, когато банка е закупила суап за обща доходност и отчита нетните постъпления по сделката като нетен доход, а не отчита съответното намаление в стойността на покрития актив. Чл. 145. (1) Когато банката осъществява вътрешно хеджиране, използваните кредитни деривати се признават за кредитна защита, когато кредитният риск от търговския портфейл е прехвърлен на външно трето лице (признат доставчик на кредитна защита). (2) Когато е изпълнено условието по ал. 1, за изчисляване на рисково претеглените експозиции и очаквани загуби се прилагат изискванията за защита с гаранции от трети лица. Чл. 146. (1) Гаранциите и кредитните деривати се признават като инструменти за кредитна защита, когато са изпълнени следните изисквания: 1. кредитната защита е пряка; 2. степента на покритие от кредитната защита е ясно определена и неоспорима; 3. кредитната защита е правно валидна и приложима в относимите юрисдикции; и 4. договорът за кредитна защита не съдържа клаузи, изпълнението на които е извън прекия контрол на кредитиращата институция, така че: а) да позволи на доставчика да прекрати договора едностранно; б) да повиши действителните разходи за защитата, резултат от влошаване кредитното качество на обезпечената експозиция; в) да попречи на доставчика да изпълни задължението за своевременно плащане, в случай че първоначалният длъжник не извърши някое от дължимите плащания в срок; или г) да позволи намаляване на срока на действие на защитата от страна на доставчика. (2) Банката следва да удостовери, че: а) разполага със системи за управление на потенциална концентрация на риск, произтичащ от използването на гаранции и кредитни деривати; и б) стратегията за използване на гаранции и кредитни деривати съответства на рисковия профил на банката. Чл. 147. (1) Когато дадена експозиция е обезпечена с гаранция, покрита от своя страна с контра-гаранция, същата може да се третира като експозиция към издателя на контра-гаранцията, ако той е: 1. централно правителство или централна банка; 2. регионален или местен орган на властта, който се третира като централно правителство в своята юрисдикция по стандартизирания подход; 3. международна банка за развитие, получаваща 0 % рисково тегло по стандартизирания подход; 4. предприятие от публичния сектор, третирано като централно правителство или институция в своята юрисдикция. (2) Гаранциите се признават, когато са изпълнени следните изисквания: 1. контра-гаранцията покрива всички елементи на риска по вземането; 2. първоначалната гаранция и контра-гаранцията отговарят на изискванията в чл. 146—148, с изключение на изискването по чл. 146, ал. 1, т. 1; и 3. покритието е надеждно и не съществуват исторически обстоятелства, които предполагат по-ниска ефективност в сравнение с пряка гаранция, издадена от същия гарант. Чл. 148. (1) Гаранциите по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. в случай на неизпълнение от страна на клиента, кредитиращата институция разполага с правото да изиска своевременно плащане от страна на гаранта на всички дължими суми по вземането, по отношение на което е предоставена гаранцията, независимо дали е заведен иск срещу длъжника; 2. гаранцията е изрично документирано задължение, поето от гаранта; и 3. гаранцията покрива всички очаквани от длъжника плащания; когато определени видове плащания са изключени от обхвата на гаранцията, стойността є се коригира съобразно ограниченото покритие. (2) В случаи на гаранции, предоставени по признати от БНБ взаимни схеми за гарантиране или на контра-гаранции, издадени от лицата по чл. 147, ал. 1, изискванията по ал. 1, т. 1 се считат за изпълнени, ако е спазено поне едно от следните условия: 1. кредитиращата банка има правото в установен срок да получи от гаранта пропорционално на покритието на гаранцията плащане, определено на база оценка на икономическата загуба, която кредитиращата банка би понесла; или 2. кредитиращата банка може да докаже пред БНБ, че икономическата загуба е покрита от предоставената гаранция. (3) Под икономическа загуба в ал. 2 се разбират загубите вследствие на неиздължени плащания от страна на длъжника, включително лихви и други видове плащания. Чл. 149. (1) Кредитните деривати по чл. 144, ал. 1 се признават, когато са спазени и допълнителните изисквания по ал. 2—6 на настоящия член. (2) Кредитните събития по кредитния дериват включват: 1. просрочване на дължими плащания по условията на базисното задължение, като гратисният период по деривата е същият или по-кратък от този на базисното задължение; 2. обявяване в неплатежоспособност или несъстоятелност, както и невъзможност или забава на длъжника да плати задълженията си, деклариране в писмен вид от длъжника на неплатежоспособност, както и други подобни събития; 3. преструктуриране на базисните задължения, включително опрощаване или отлагане на плащания по главница, лихви или такси, което води до загуба от кредитно естество. (3) Ако условието по ал. 2, т. 3 не е спазено, кредитното покритие може да бъде признато в намален размер, съгласно чл. 178, ал. 1. (4) Настъпването на кредитно събитие се установява от лицата, изрично определени в договора за обезпечаване, като поне едно от тях не е доставчикът на защитата. Получателят на защитата има право и възможност да уведоми доставчика за настъпването на кредитно събитие. (5) При кредитни деривати, допускащи паричен сетълмент, е налице процес за надеждно оценяване на загубата, включващ ясно определен период за оценка на базисното задължение след настъпване на кредитно събитие. (6) Когато сетълментът по кредитен дериват предполага прехвърляне на базисното задължение от получателя към доставчика на защита, условията на базисното задължение не следва да възпрепятстват навременното му прехвърляне. Чл. 150. Несъответствие между базисното и референтното задължение при кредитен дериват (т.е. задължението, използвано за определяне на паричния сетълмент или разрешените за доставка задължения) е допустимо, когато са изпълнени следните условия: 1. референтното задължение е със същия или по-нисък ранг от базисното задължение; и 2. базисното и референтното задължение са от един издател/длъжник и са налице правно валидни клаузи, уреждащи свързано неизпълнение (cross default) или свързано предсрочно погасяване (cross acceleration). Чл. 151. За кредитна защита, произтичаща от гаранции или кредитни деривати, следва да са изпълнени изискванията: 1. базисното задължение е: а) експозиция към предприятия, с изключение на застрахователно и презастрахователно предприятие; б) експозиции към регионални или местни органи на властта, предприятия от публичния сектор, които не се третират като експозиции към централно правителство или централни банки, съгласно глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели”; или в) експозиции към микропредприятия, малки и средни предприятия, които се третират като експозиции на дребно, съгласно глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели”. 2. длъжниците по базисните задължения и доставчикът на защита не са икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ; 3. експозициите са хеджирани посредством някой от следните инструменти: а) гаранции, включително кредитни деривати, третирани като такива, издадени върху задължения на едно лице; б) кредитен дериват за първо неизпълнение (first-to-default), като третирането се прилага спрямо задължението с най-нисък размер на рисковопретеглена експозиция; в) кредитен дериват за n-то неизпълнение (nth-to-default), като получената защита се признава, когато преди това е призната защита за (n-1то) неизпълнение или n-1 експозиции вече са изпаднали в неизпълнение; третирането се прилага спрямо задължението с най-нисък размер на рисково-претеглена експозиция; 4. кредитната защита отговаря на изискванията на чл. 146 и 148—150; 5. рисковото тегло на експозицията преди прилагането на кредитната защита, не е обусловено от наличието є; 6. банката има право да изиска плащане от доставчика на защитата, без да е необходимо предприемане на правни действия срещу длъжника, като установява в рамките на възможностите си намерението на доставчика на защита за плащане в случай на кредитно събитие; 7. кредитната защита осигурява пълно покритие на хеджираната част от експозицията срещу загуби от кредитните събития, посочени в договора; 8. прехвърляемостта на заемите, ценните книжа или условните задължения е правно валидна, когато сетълментът предполага прехвърляне на базисното задължение; когато банката възнамерява да достави различно от базисното задължение, тя следва да се увери, че това задължение е достатъчно ликвидно и е способна да го закупи; 9. условията по договорите за кредитна защита са потвърдени в писмена форма от доставчика и получателя на защитата; 10. банката има процедури за установяване на възможна висока корелационна зависимост между платежоспособността на доставчика на защита и тази на длъжника по базисната експозиция, дължаща се на обща зависимост от рискови фактори, различни от систематичния; 11. в случай на защита срещу риск от разсейване продавачът на закупени вземания и доставчикът на защита не са от една група. Раздел IV Допълнителни обезпечения и доставчици на кредитна защита при прилагане на вътрешнорейтинговия подход Общи положения Чл. 152. Когато банка изчислява рисково-претеглените си експозиции и очакваните загуби чрез вътрешно-рейтинговия подход, освен обезпеченията по чл 138—141 и гаранциите, издадени от лицата по чл. 143, се признават и описаните в чл. 153 и 155. Чл. 153. (1) Жилищен имот, който е или ще бъде обитаван или отдаван под наем от собственика със същата цел, предмет на изискванията по чл. 154, ал. 1—4, се признава за приемливо обезпечение, когато са изпълнени следните условия: 1. справедливата стойност на имота не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника, включително когато стойността на имота и състоянието на кредитополучателя са повлияни от макроикономически фактори; 2. рискът от кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на имота, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си; погасяването на заема не зависи съществено от паричните постъпления от имота, служещ за обезпечение. (2) Стойността на параметъра LGD за експозиция, обезпечена с недвижим имот по ал. 1, се определя съгласно раздел IX “Изчислителни процедури за параметъра LGD за допълнителните обезпечения при прилагане на вътрешно-рейтинговия подход” на настоящата глава. Чл. 154. (1) За да бъде признато за обезпечение дадено недвижимо имущество по чл. 153, следва да са изпълнени следните условия: 1. банката изрично е определила в своите правила за кредитиране видовете жилищни имоти, приемани като обезпечение; 2. банката разполага с процедури за наблюдение адекватността на застрахователното му покритие; 3. ипотеката е правно валидна и приложима в относимите юрисдикции, своевременно и надлежно вписана и е реализируема в разумни срокове; 4. банката извършва периодичен преглед за спазване от клиента на условията по договорите за кредит и обезпечение, както и други законови изисквания. (2) Банката сравнява стойността на недвижимия имот с пазарните цени най-малко веднъж годишно или по-често, когато се наблюдават значими промени в условията на пазара и ако е необходимо, извършва преоценка. (3) Когато е налице информация, указваща възможно съществено намаление в стойността на имота, последващата оценка на имота подлежи на преглед от независим оценител. (4) Когато заемът превишава 1,5 милиона лева или 5 % от собствения капитал на банката, оценката на имота подлежи на преглед от независим оценител на всеки две години. (5) Стойността на обезпечението е пазарната стойност на имота, потвърдена от независим оценител, при спазване на следните изисквания: 1. установяването на пазарната стойност следва да бъде ясно документирано; 2. пазарната стойност не включва спекулативни елементи; 3. пазарната стойност отчита наличието на други тежести върху имота. Чл. 155. Сделки, при които банка отдава жилищни имоти на лизинг пряко или чрез контролирано от нея дружество, се третират като обезпечени с жилищни имоти заеми, когато са изпълнени следните изисквания: 1. спазени са приложимите условия по чл. 154; 2. лизингодателят осъществява надежден процес на управление на риска, отчитащ начина на ползване на имота и амортизацията му; 3. налице е надеждна правна рамка, която защитава собствеността на лизингодателя върху имота и упражняване на правата му на собственост; 4. стойността на имота надвишава неамортизираната част от лизинговата схема. Чл. 156. Институции, застрахователни, презастрахователни предприятия и АЕЗ се признават за доставчици н