НАРЕДБА № 83 за прилагане на чл. 83 bis от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и за изискванията при сключване на договори за лизинг на въздухоплавателни средства

НАРЕДБА № 83 за прилагане на чл. 83 bis от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и за изискванията при сключване на договори за лизинг на въздухоплавателни средства (Обн. ДВ бр. 70/2001; изм. и доп. ДВ бр. 106/2004) НАРЕДБА № 83 от 1 август 2001 г. за прилагане на чл. 83 bis от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и за изискванията при сключване на договори за лизинг на въздухоплавателни средства Раздел I Общи разпоредби Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът, при които Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД “ГВА”) може да прехвърли на чужда въздухоплавателна администрация всички или част от функциите и задълженията си по отношение на въздухоплавателно средство (ВС), регистрирано в Република България, когато то се експлоатира от чуждестранен авиационен оператор по силата на договор за лизинг, чартър, взаимен обмен на въздухоплавателни средства или друг подобен договор. (2) Тази наредба се прилага и в случаите на прехвърляне от чужда въздухоплавателна администрация на ГД “ГВА” на всички или част от функциите и задълженията по отношение на ВС, регистрирано в чуждия регистър, когато то се експлоатира от български авиационен оператор по договор за лизинг, чартър, взаимен обмен на ВС или друг подобен договор. (3) Наредбата урежда и изискванията за сключване и съдържание на договора за лизинг на ВС, свързани с осигуряването на безопасната му експлоатация. Чл. 2. Прехвърлянето на функции и задължения по чл. 1, ал. 1 и 2 се урежда със споразумение между ГД “ГВА” и въздухоплавателната администрация на държава, ратифицирала Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 1980 г. Чл. 3.(1) Споразумението по чл. 2 няма сила по отношение на трети държави, докато то не бъде регистрирано и публикувано по реда на чл. 83 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (обн. ДВ, бр. 55 от 1994 г.; изм. бр. 104 от 2003 г.). (2) Прехвърлянето няма сила и по отношение на държави, които са ратифицирали Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, но не са били уведомени съгласно чл. 10, ал. 3. Раздел II Прехвърляне и придобиване на функции и задължения Чл. 4. Прехвърлянето на всички или част от функциите и задълженията на ГД “ГВА” по отношение на ВС, регистрирано в Република България, в съответствие с предвидения в Наредба № 7 от 1999 г. за регистрация на граждански въздухоплавателни средства в Република България (ДВ, бр. 9 от 1999 г.) ред има сила, когато се експлоатира или предстои да бъде сключен договор за експлоатация на ВС при условията на лизинг, чартър или взаимен обмен, както и по силата на друг подобен договор с авиационен оператор, чието постоянно местопребиваване се намира в друга държава, при спазване изискването по чл. 2. Чл. 5. Придобиването от ГД “ГВА” на всички или част от функциите и задълженията по отношение на ВС, регистрирано в държава, ратифицирала Протокола за изменение на конвенцията, има сила, когато ВС се експлоатира или е сключен договор за експлоатацията му на лизинг, чартър или взаимен обмен, както и по силата на друг подобен договор с авиационен оператор, чието постоянно местопребиваване се намира в Република България, при спазване на изискването по чл. 2. Чл. 6. Предмет на споразумението по чл. 2 е прехвърлянето или придобиването на всички или някои от следните функции и задължения, свързани със: 1. издаване и признаване валидността на лицензиите, удостоверенията, свидетелствата и разрешителните, предвидени в чл. 30, буква “б”, чл. 32, буква “а” и приложение № 1 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване; 2. прилагане правилата за полетите и маневрирането на ВС, предвидени в чл. 12 и приложение № 2 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване; 3. вписаните ВС в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, определени в чл. 30, буква “а”, чл. 31 и приложения № 6 и 8 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Чл. 7. (1) Споразумението по чл. 2 съдържа точно описание на функциите и задълженията, както и тяхното разпределение между държавата на регистрацията и държавата на оператора на ВС в съответствие с Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и нейните приложения. (2) В споразумението задължително се посочват типът, регистрационните знаци и серийните номера на ВС. Чл. 8. Споразумение за цялостно или частично прехвърляне на функции или задължения от ГД “ГВА” върху въздухоплавателната администрация на държавата на оператора се сключва само ако въздухоплавателната администрация на държавата на оператора е в състояние да поеме и изпълнява тези функции и задължения по отношение на регистрирано в българския регистър ВС. Чл. 9. (1) С влизане в сила на споразумението за прехвърляне на функции и задължения върху въздухоплавателната администрация на държавата на оператора при експлоатиране на ВС при условията на сух лизинг, чартър, взаимен обмен на ВС или друг подобен договор ГД “ГВА” се освобождава от задължения по отношение на ВС. (2) При влизане в сила на споразумението за придобиване на функции и задължения при експлоатиране на ВС при условията на сух лизинг, чартър, взаимен обмен на ВС или друг подобен договор ГД “ГВА” поема определените в споразумението функции и задължения, прехвърлени от чуждата въздухоплавателна администрация, спрямо регистрираното в нея ВС. (3) Въздухоплавателно средство, по отношение на което е влязло в сила споразумение за прехвърляне на функции и задължения, се подчинява на нормативните разпоредби, приложими на територията на държавата на оператора, свързани с поетите от въздухоплавателната администрация на тази държава функции и задължения. Чл. 10. (1) Споразумението за прехвърляне на функции и задължения, в т.ч. и последващите изменения и допълнения в него, подлежи на регистрация в Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). (2) Регистрирането по ал. 1 се извършва от въздухоплавателната администрация на държавата на регистрация на ВС или от въздухоплавателната администрация на държавата на оператора съгласно споразумението. (3) Въздухоплавателната администрация на държавата на оператора уведомява пряко съответните власти на трети заинтересувани държави за съществуването и съдържанието на споразумението в случаите, когато ВС—предмет на споразумението, прелита над или се експлоатира до/от територията на тази държава или тези държави. (4) Уведомяването по ал. 3 не отменя задължението за регистрация на споразумението в ИКАО. Чл. 11. Освен ако не е уговорено друго, споразумението по чл. 2 влиза в сила от датата на подписването му и срокът му на действие се прекратява за посоченото в него ВС с прекратяването на договора за сух лизинг, чартър, взаимна обмяна или друг подобен договор, по силата на който се експлоатира ВС. Чл. 12. Заверено копие от споразумението се съхранява на борда на ВС, по отношение на което е сключено споразумението по чл. 2. Раздел III Предоставяне на въздухоплавателно средство за ползване на лизинг между български авиационни оператори Чл. 13. Български авиационен оператор, който предостави ВС на “мокър” лизинг на друг български авиационен оператор, продължава да упражнява оперативен контрол върху ВС при условията на своето свидетелство за авиационен оператор, без да е необходимо одобрение от ръководителя на ГД “ГВА”. Чл. 14. Български авиационен оператор— лизингополучател, може да сключи договор за “сух” лизинг след предварително писмено одобрение на ръководителя на ГД “ГВА” или на оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 15. В случаите, когато български авиационен оператор наема ВС, предоставено му за ползване на “сух” лизинг от българско лице, което не е авиационен оператор, се прилагат разпоредбите на чл. 16. Раздел IV Предоставяне на въздухоплавателно средство за ползване на лизинг между български авиационни оператори и чуждестранни лица Чл. 17. (1) Български авиационен оператор—лизингополучател, може да сключи договор за “мокър” лизинг с чуждестранен авиационен оператор след предварително писмено одобрение на ръководителя на ГД “ГВА” или на оправомощено от него длъжностно лице. (2) Ръководителят на ГД “ГВА” дава одобрението по ал. 1, когато лизингополучателят докаже, че: 1. лизингодателят спазва стандарти за безопасност по отношение на летателната годност и експлоатацията на ВС, равни или по-високи на тези, установени в Република България; 2. лизингодателят притежава валидно свидетелство за авиационен оператор или равностоен документ, издаден от държава, която е ратифицирала по съответния ред Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване; 3. въздухоплавателното средство има валидно удостоверение за летателна годност, издадено в съответствие с установените в Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване международни стандарти; 4. експлоатацията на ВС няма да доведе до нарушаване на разпоредбите на действащите двустранни спогодби за международни въздушни съобщения и другите международни споразумения, по които Република България е страна; 5. лизингодателят притежава съответните търговски права по силата на двустранните спогодби за въздушни съобщения за експлоатация на ВС по редовни международни въздушни линии и няма да получава икономическа изгода от превозвания трафик или обслужвания маршрут. Чл. 18. Не се допуска експлоатиране на ВС на “мокър” лизинг от български авиационен оператор за извършване на дейности, които не са вписани в неговия сертификат за авиационен оператор. Чл. 20. (1) Български авиационен оператор—лизингодател, може да сключи договор за “сух” лизинг с чуждестранен авиационен оператор, регистриран в държава, ратифицирала Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, след предварително писмено одобрение на ръководителя на ГД “ГВА” или на оправомощено от него длъжностно лице. (2) Когато не се предвижда отписване на ВС от регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, одобрението по ал. 1 се дава при условие, че: 1. държавата на оператора е ратифицирала по съответния ред Протокола за изменение на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване по отношение чл. 83 bis; 2. въздухоплавателната администрация на държавата на оператора подпише споразумение за поемане на всички или част от функциите и задълженията на държавата на регистрация по отношение на ВС при условията и по реда на раздел II от наредбата. Чл. 21. (1) Всички условия, свързани с осигуряването на безопасна експлоатация на ВС, които са част от предварителното одобрение, задължително се отразяват в договора за лизинг. (2) Проектът на договор за лизинг се изготвя в съответстветствие с изискванията за безопасна експлоатация на ВС, техническо обслужване и ремонт на авиационна техника и регистрация на ВС. Чл. 22. (1) При належаща необходимост от подмяна на ВС български авиационен оператор може да наеме ВС за период на експлоатация до 30 календарни дни под формата на “мокър” лизинг без предварително одобрение от ръководителя на ГД “ГВА”, при едновременно изпълнение на следните условия: 1. лизингодателят да притежава валидно свидетелство за авиационен оператор или друг равностоен документ, издаден от държава, ратифицирала Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване; 2. лизингополучателят писмено да уведоми ГД “ГВА”, че ще се възползва от тази разпоредба. Раздел V Процедура за одобрение Чл. 23. (1) Заявлението за предварително одобрение се подава от българския авиационен оператор до ръководителя на ГД “ГВА”. (2) Заявлението съдържа следните реквизити: 1. имена и адреси на лизингодателя и лизингополучателя; 2. вид на лизинга; 3. причина и цел на лизинга; 4. начална дата и продължителност на лизинговия договор; 5. тип и регистрационни знаци на въздухоплавателното средство; 6. държавата на регистрация на въздухоплавателното средство; 7. наименование на българския авиационен оператор, под чието свидетелство за авиационен оператор ще бъде експлоатирано ВС, съответно копие от свидетелството за авиационен оператор или друг равностоен документ на чуждестранния авиационен оператор; 8. наименование на авиационния оператор или на лицето, под чийто търговски контрол и търговски права ще бъде експлоатирано въздухоплавателното средство; 9. подробно описание на планираната дейност, в т.ч. редовни или нередовни въздушни услуги, превоз на пътници, превоз на товари, регион на опериране, дестинации, летища и др.; 10. базово летище и имената на лицето или лицата, които осъществяват техническото поддържане и ремонт на ВС. (3) Към заявлението се прилага и копие от проекта на договор за лизинг. (4) В случаите, когато български авиационен оператор наема ВС на “мокър” лизинг от чуждестранен авиационен оператор, освен заявлението се представят и всички други документи или сведения, които могат да послужат за доказателство, че условията по чл. 17, ал. 2 са спазени. (5) Одобрението се дава за срока на действие на договора за лизинг с изключение на случаите, когато ВС се експлоатира по договор за “мокър” лизинг. В тези случаи одобрението се дава за срок до 6 месеца. Чл. 24. (1) Ръководителят на ГД “ГВА” разглежда постъпилите заявления в срок 10 дни от датата на постъпване на заявлението, а в случаите по чл. 20, ал. 3 — в срок 20 дни. При необходимост може да бъде даден срок за отстраняване на несъответствията или непълнотите в заявлението. (2) Когато проектът на договор за лизинг не съответства на изискванията по чл. 21, ал. 2, ръководителят на ГД “ГВА” или оправомощеното от него длъжностно лице дава писмени предписания за отстраняване на несъответствията. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Сух лизинг“ е договор, по силата на който лизингодателят (авиационен оператор или лице) предоставя за ползване на лизинг ВС без екипаж на друг авиационен оператор (лизингополучател) и ВС се експлоатира под условията на свидетелството за авиационен оператор или друг равностоен документ на лизингополучателя, под неговия търговски контрол и в съответствие с неговите търговски права. 2. „Мокър лизинг“ е договор, по силата на който лизингодателят (авиационен оператор) предоставя за ползване на лизинг ВС с екипаж на друг авиационен оператор или лице (лизингополучател) и ВС се експлоатира под условията на свидетелството за авиационен оператор или друг равностоен документ на лизингодателя, под търговския контрол и в съответствие с търговските права на лизингополучателя. § 2. Когато двустранна или многостранна спогодба за въздушни съобщения съдържа разпоредби относно експлоатацията на ВС между пунктове на териториите на държавите—страни по спогодбата, по силата на договор за лизинг, чартър или взаимен обмен или по силата на друг подобен договор, се прилагат разпоредбите на спогодбата. Преходни и заключителни разпоредби § 3. Тази наредба се издава на основание § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване във връзка с чл. 83 bis от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, изменена с Протокол, подписан в Монреал на 6 октомври 1980 г. (ДВ, бр. 59 от 1999 г.). § 4. В § 1 от Наредба № 24 от 2000 г. за издаване свидетелства на авиационните оператори (обн., ДВ, бр. 17 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2001 г.) се правят следните изменения: 1. Точка 12 се изменя така: „12. „Мокър лизинг“ е договор, по силата на който лизингодателят (авиационен оператор) предоставя за ползване на лизинг ВС с екипаж на друг авиационен оператор или лице (лизингополучател) и ВС се експлоатира под условията на свидетелството за авиационен оператор или друг равностоен документ на лизингодателя, под търговския контрол и в съответствие с търговските права на лизингополучателя.“ 2. Точка 31 се изменя така: „31. „Сух лизинг“ е договор, по силата на който лизингодателят (авиационен оператор или лице) предоставя за ползване на лизинг ВС без екипаж на друг авиационен оператор (лизингополучател) и ВС се експлоатира под условията на свидетелството за авиационен оператор или друг равностоен документ на лизингополучателя, под неговия търговски контрол и в съответствие с неговите търговски права.“ § 5. Тази наредба влиза в сила 30 дни след датата на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. (3) Ръководителят на ГД “ГВА” издава мотивирана заповед, с която дава или отказва да даде предварително одобрение за наемане или отдаване на лизинг на ВС. Заявителят се уведомява писмено за издадената заповед. (4) Отказът от издаване на одобрение подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.