НАРЕДБА № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели

НАРЕДБА № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Обн. ДВ бр. 30/2001; изм. и доп. ДВ бр. 1/2011, бр. 102/2014, бр. 6/2018, бр. 43/2023, бр. 9/2026) НАРЕДБА № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели Раздел I Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. (2) Наредбата има за цел да защити здравето на хората от неблагоприятните ефекти на замърсяването на питейната вода, като регламентира изисквания към качеството и безопасността ѝ, и да подобри достъпа до вода, предназначена за питейно-битови цели. Чл. 2. (1) Тази наредба не се прилага за: 1. натурални минерални води, признати като такива от компетентните държавни органи, по реда на Закона за храните; 2. води, които са лекарствен продукт по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;; 3. вода, чието качество не влияе нито пряко, нито косвено върху здравето на потребителите и която е предназначена само за технически цели и се разпределя чрез отделна водопроводна инсталация, която не е свързана с вътрешната разпределителна система за питейна вода в обществени и производствени обекти, включително и в обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, в случаите, когато органите за официален контрол върху храните по чл. 109 или 110 от Закона за храните са преценили, че качеството на водата за технически цели не може да повлияе върху безопасността на готовата храна;; 4. водата от индивидуални и обществени местни водоизточници, освен ако тя не се използва за търговска или социална дейност, с цел питейна употреба. (2) Органите на Държавния здравен контрол (ДЗК) информират заинтересованото население във всички случаи по ал. 1, т. 4, като във възможно най-кратък срок дават необходимите препоръки за всички възможни мерки, които могат да се предприемат за недопускане на риск за здравето при ползване на водата, както и при наличие на потенциална опасност за човешкото здраве. (3) За водата по ал. 1, т. 3 бизнес операторите по смисъла на чл. 9 от Закона за храните декларират, че при водоснабдяването на обекта се изпълняват процедурите, основаващи се на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), включително по отношение на внедрени процедури за предприемане на ВЕСТНИК коригиращи действия съгласно приложимото право на Европейския съюз в областта на храните. (4) За българските морски плавателни съдове, които обезсоляват вода, превозват пътници и действат като водоснабдителни организации, се прилагат само разпоредбите на чл. 1 – 7, чл. 9 – 11г и относимите разпоредби от приложенията. (5) Бутилираната вода, предназначена за питейни цели, отговаря на изискванията на наредбата по чл. 5 от Закона за храните и на относимите изисквания на тази наредба. Раздел II Общи задължения Чл. 3. (1) Водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода. (2) По смисъла на наредбата питейната вода е безопасна и чиста, когато: 1. не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека; 2. отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А1, БиД; и; 3. са изпълнени изискванията на чл. 5—13 и чл. 12. (3) Водоснабдителните организации предприемат всички необходими действия, за да не се допусне вторично влошаване на качествата на питейната вода при ремонт на водоснабдителни системи, режимно водоснабдяване и при пускане в експлоатация на нови водоизточници. (4) С цел предпазване на водата за питейно-битови цели от замърсяване около питейните водоизточници и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване задължително се създават зоните, определени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите и ох ра нителните пояси с ъгл асно Нар ед ба № РД-02-20-2 от 2024 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 61 от 2024 г.). Чл. 4. Изпълнението на изискванията на тази наредба се основава на принципа на предпазливостта и по никакъв начин не трябва да допуска пряко или косвено влошаване на съществуващото качество на питейната вода по показатели, които имат отношение към здравето, както и увеличаване замърсяването на природните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Чл. 4а. (1) В населени места, селищни образувания за курортни нужди и курортни комплекси доставяне на вода за питейно-битови цели с цистерни се допуска по изключение и за ограничен период от време в случаи на бедствия и аварии, водещи до прекъсване на водоподаването или до силно влошаване качеството на питейната вода, както и при режимно водоснабдяване. (2) При изпълнение на задълженията по ал. 1 водоснабдителните организации са длъжни да предприемат необходимите мерки доставяната с цистерни вода да отговаря на всички изисквания на наредбата и да не създава риск за здравето на потребителя. Чл. 4б. (1) Водоснабдителните организации, доставящи най-малко 10 000 m 3 на ден или обслужващи най-малко 50 000 души, извършват оценка на мащаба на течовете и на потенциала за подобрения на намаляването на течовете чрез използване на рейтинговия метод на индекса за течове в инфраструктурата (ИТИ) или друг подходящ метод, която предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в срок до 30.07.2025 г. (2) При оценката по ал. 1 се вземат предвид съответните здравни, екологични, технически и икономически аспекти. (3) Когато установят дял на течовете над прага, определен с делегиран акт на Европейската комисия, водоснабдителните организации разработват план за действие за определяне на набор от мерки, които да бъдат предприети за намаляване дела на течовете, който представят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в срок до един месец от изготвянето на плана. (4) Министерството на регионалното развитие и благоустройството в двугодишен срок след приемане на делегиран акт на Европейската комисия за определяне праг на течовете съобщава на Европейската комисия изготвения план за действие на национално ниво, разработен въз основа на плановете за действие по ал. 3. Раздел III Изисквания към качеството на питейната вода Чл. 5. (1) Питейната вода трябва да отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, таблици А, Б, В, Г.1, Г.2 и Д. (2) Стойностите на показателите от приложение № 1, таблици В, Г.1 и Г.2, служат за целите на мониторинга и за изпълнение на задълженията по чл. 10. (3) Министерството на здравеопазването чрез националните центрове по проблемите на обществено здраве и въз основа на научни данни и препоръките на Световната здравна организация определя максимално допустими стойности на показатели, които не са включени в приложение № 1, в случаите, при които при оценката на риска по чл. 6б и 6в за определени населени места и/или региони се установи, че в питейната вода има риск да се съдържат микроорганизми, паразити и други вещества, чийто брой или концентрация представляват потенциална опасност за здравето на човека, и в тази връзка се идентифицира необходимостта от мониторинг на тези показатели в питейната вода на крана при потребителя. (4) Стойностите по ал. 3 по отношение на допълнителните показатели трябва да изпълняват изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 1. Чл. 6. (1) Стойностите на показателите по приложение № 1 трябва да бъдат спазени на следните места: 1. за вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа — на мястото на изтичането ѝ от крана при потребителя; 2. за вода, доставяна в цистерна — на мястото на изтичането ѝ от цистерната; 3. за вода, предназначена за продажба в бутилки, кутии или други опаковки — на мястото на бутилиране или наливане на водата в кутии или други опаковки; 4. за вода в обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни – на местата, където тя се използва в обекта;; 5. за морски плавателни съдове по смисъла на чл. 2, ал. 4 на местата, където водата се използва за питейно-битови цели. (2) Задълженията на водоснабдителните организации по предходната алинея, чл. 3, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 се считат за изпълнени, когато се докаже, че в резултат на състоянието на вътрешната разпределителна система и/или на поддръжката ѝ е налице несъответствие между качеството на водата, доставяна чрез водоснабдителната мрежа, и показателите по приложение № 1. (3) Собствениците и/или ползвателите на обекти с обществено предназначение, като детски и учебни заведения, лечебни заведения, заведения за обществено хранене и др., при които несъответствията с изискванията за качеството на водата, доставяна чрез водоснабдителната мрежа, се дължат на вътрешната разпределителна система, са длъжни да предприемат необходимите мерки за привеждане качеството на питейната вода в съответствие с показателите по приложение № 1. (4) В случаите, когато поради състоянието и поддръжката на вътрешната разпределителна система по ал. 2 има риск качеството на водата по чл. 6, ал. 1, т. 1, а не съответства на показателите по приложение № 1: 1. водоснабдителните организации са длъжни да информират собствениците на имоти за възможните за предприемане мерки за отстраняване на несъответствията с цел намаляване или предотвратяване на риска; 2. водоснабдителните организации въвеждат подходящ метод за обработка и технологии за пречистване на водата преди разпределението ѝ във водопроводната мрежа с оглед промяна естеството или свойствата на водата и редуциране или отстраняване на риска от възникване на отклонения при потребителите; 3. водоснабдителните организации дават по подходящ начин информация и съвети на засегнатите потребители за допълнителни действия, които те трябва да предприемат, за да се постигне корекция на отклоненията при крайния потребител. Чл. 6а. (1) Процесите на доставка, обработка и разпределение на водата, предназначена за питейно-битови цели, са предмет на подход, основаващ се на оценка на риска, който обхваща цялата водоснабдителна верига от водосбора/зоната за подхранване на точките за водовземане за питейно-битово водоснабдяване, водовземането, пречистването, съхранението и разпределението на водите до местата, посочени в чл. 6, ал. 1. (2) Подходът, основаващ се на оценка на риска, обхваща следните елементи: ВЕСТНИК 9 1. оценка на риска и управление на риска по отношение на водосбора/зоната за подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, изготвена от водоснабдителните организации в съответствие с чл. 6б; 2. оценка на риска и управление на риска за всяка водоснабдителна система, като се вк лючват водовземането, п речист ването, съхранението и разпределението на водата, предназначена за питейно-битови цели, до мястото на доставка, изготвена от водоснабдителните организации в съответствие с чл. 6в; 3. оценка на риска за вътрешните разпределителни системи, изготвена от собствениците/ ползвателите/управителите на приоритетни обекти в съответствие с чл. 6г. Чл. 6б. (1) Водоснабдителните организации извършват оценка на риска и управление на риска за водосборите/зоните за подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване. (2) Оценката на риска и управлението на риска се преразглеждат през редовни интервали от време, които не надхвърлят шест години, като се вземат предвид изискванията на чл. 119 от Закона за водите, и при необходимост се актуализират. (3) Оценката на риска по ал. 1 съдържа следните елементи: 1. характеристика на водосборите/зоните на подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, включително: а) и ден т ифи ц и ра не и к ар т ог рафи ра не на водосборите/зоните на подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване; б) картографиране на територията в обхвата на зоните, определени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите; в) геог рафск и данни на всичк и точк и за водовземане във водосборите/зоните на подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване; тези данни са защитени и се съобщават от басейновите дирекции единствено на компетентните органи и водоснабдителните организации; г) описание на земеползването по данни на областните дирекции „Земеделие“, оттока и процесите на подхранване на водосборите/ зоните на подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване; 2. идентифициране на опасностите и опасните събити я във водосборите/зоните на подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване и оценка на риска, който те могат да представляват за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; при оценката на риска се оценяват възможните рискове, които могат да причинят влошаване на качеството на водите в такава степен, че да може да представляват риск за здравето на човека; 3. мониторинг на повърхностните и/или подземните води във водосборите/зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване или в суровата вода по определени показатели, вещества или замърсители, които се приемат за целесъобразни за мониторинг, предвид опасностите или опасните събития, идентифицирани съгласно т. 2, или предвид информацията, идентифицирана от водоснабдителните организации в съответствие с ал. 6, избрани от следните: а) показателите от приложение № 1, таблици А1 и Б или показателите, установени в съответствие с чл. 5, ал. 3; б) замърсителите на подземни води, както и замърсителите и показателите на замърсяване, за които са установени прагови стойности в съответствие с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите; в) приоритетните вещества и някои други замърсители, определени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 17 от Закона за водите; г) специфични замърсители, определени с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 от Закона за водите; д) други имащи отношение замърсители на водата, предназначена за питейно-битови цели, определени въз основа на информацията, събрана в съответствие с т. 2; е) вещества с естествен произход, които могат да представляват потенциална опасност за здравето на човека чрез използване на водата, предназначена за питейно-битови цели; ж) вещества и съединения, включени в списъка за наблюдение, установен в съответствие с чл. 6в, ал. 2, т. 3. (4) При оценката на риска по ал. 3 се ползват и данни и информация относно въздействието и натиска от човешките дейности за съответните водни тела от плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), публикувани на интернет страниците на БД и МОСВ. (5) За определяне на мониторинга по ал. 3, т. 3, буква „в“, включително за откриване на нови вещества, които са вредни за здравето на човека при използване на водата, предназначена за питейно-битови цели, могат да се използват данни от мониторинга, извършван за целите на ПУРБ или за други цели, съгласно нормативната уредба, който се отнася до територията в обхвата на водосборите/зоните за подхранване на точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване. (6) Водоснабдителните организации уведомяват регионалната здравна инспекция (РЗИ), басейновата дирекция (БД), областния управител, кмета на общината и асоциацията по ВиК за тенденциите и за необичайните стойности или концентрации на контролираните показатели, вещества или замърсители. (7) Въз основа на резултата от оценката на риска, извършена в съответствие с ал. 3, водоснабдителните организации предприемат ВЕСТНИК мерки, като се започва от превантивните мерки за управление на риска с цел предотвратяване или контрол на установените рискове: 1. определяне и прилагане на превантивни мерки във водосборите/зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, когато е необходимо да се гарантира качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; тези мерки се предлагат на БД за включване в програмите от мерки на ПУРБ по целесъобразност; при необходимост в сътрудничество с водоснабдителните организации и други заинтересовани страни замърсяващите лица предприемат необходимите превантивни мерки в съответствие с приложимото законодателство; 2. определяне и прилагане на смекчаващи мерки във водосборите/зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, когато е необходимо да се гарантира качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; тези мерки се предлагат на БД за включване в програмите от мерки на ПУРБ по целесъобразност; при необходимост в сътрудничество с водоснабдителните организации и други заинтересовани страни замърсяващите лица предприемат необходимите допълнителни мерки в съответствие с приложимото законодателство; 3. осигуряване на мониторинг по показатели, вещества или замърсители в повърхностните и/или подземните води, във водосборите/ зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване или в суровата вода, по които не е извършван мониторинг в съответствие с програмите за мониторинг в ПУРБ и които могат да представляват риск за здравето на човека чрез консумацията на вода или да доведат до неприемливо влошаване на качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; този мониторинг може да бъде ползван при оценката на състоянието на водните тела по целесъобразност; 4. оценка на необходимостта от създаване или изменение на зони, определени съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, за защита на подземните и повърхностните води и всички други съответни зони. (8) Ефективността на всяка от мерките по ал. 7 се преразглежда през редовни интервали от време, които не надхвърлят шест години, и при необходимост се актуализират. (9) Въз основа на информацията, посочена в ал. 3 и 6, РЗИ в съответствие с компетенциите си могат: 1. да изискат от водоснабдителните организации да извършват допълнителен мониторинг на местата, посочени в чл. 6, ал. 1, или третиране на някои показатели; 2. да позволят на водоснабдителните организации да намалят честотата на мониторинга на местата, посочени в чл. 6, ал. 1, за даден показател или да изключат даден показател от списъка на показателите, които трябва да бъдат контролирани от водоснабдителната организация, без да е необходимо да извършват оценка на риска за водоснабдителната система, при условие че: а) показателят не е основен показател по смисъла на приложение № 2, част Б, и б) няма обосновано предвидим фактор, който е вероятно да предизвика влошаване на качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. (10) Когато на водоснабдителната организация по реда на ал. 9 е позволено да намали честотата на мониторинга за даден показател или да отстрани даден показател от списъка на показателите, които трябва да бъдат контролирани, се извършва мониторинг на тези показатели при прегледа на оценката на риска и управлението на риска във водосборите/ зоните за подхранване за точките на водовземане за питейно-битово водоснабдяване, които се извършват по реда на ал. 2. (11) За целите на оценката на риска по ал. 3 в срок до 15 ноември на календарната година областните дирекции по безопасност на храните предоставят на водоснабдителните организации и РЗИ информация за колич Раздел IV Мониторинг Чл. 7. (1) Водоснабдителните организации провеждат или възлагат извършването на мониторинг по показателите по приложение № 1, таблици А1, Б, В, Г1 и Г2, разпределени в група А и група Б съгласно приложение № 2, с цел да се провери дали водите, предлагани на потребителите, отговарят на изискванията на наредбата, и по специално, че не превишават максималните и параметричните стойности, определени в съответствие с изискванията на приложение № 1, както и да се проследи ефективността на провежданата обработка и дезинфекция. Лабораторните изпитвания за целите на мониторинга се извършват или възлагат на акредитирани лаборатории по БДС EN ISO/IEC 17025 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ или други еквивалентни международно признати стандарти. (4) В случаите, когато дезинфекцията е етап на подготовката или разпределението на питейната вода, системно се извършва проверка на ефективността по остатъчния дезинфектант и микробиологичните показатели, съгласно приложение № 2, таблица А. Прилаганата схема за обработка на питейната вода трябва да свежда до минимум възможността от замърсяването ѝ с вторични продукти на дезинфекцията. (5) Минималната честота за вземане на проби и изпитване на показателите от група А и група Б се определя съгласно приложение № 2, таблица Б.1. За радиологичните показатели по приложение № 1, таблица Г. 1 и Г. 2 честотата на мониторинга се определя съгласно изискванията на приложение № 2а. (6) За водата по чл. 6, ал. 1, т. 3 вземане на проби и изпитване се извършва съгласно принципите на Системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки (Н АССР) съгласно Регламент (ЕО) № 852/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (обн., специално българско издание, гл. 13, том 44), както и принципите за официален контрол, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (обн., специално българско издание, гл. 03, том 58). Чл. 8. Органите на ДЗК проверяват чрез контролен мониторинг съответствието на подаваната към потребителите питейна вода по показателите за качество, определени в приложение № 1, и честота, определена съгласно разработен план за контролен мониторинг в размер до 50 % от посочените изисквания в приложение № 2, таблица Б.1. Чл. 9. (1) В изпълнение на задълженията по чл. 7 и 8 водоснабдителните организации разработват програми за мониторинг на питейните води, които съгласуват с регионалната здравна инспекция (РЗИ). (2) Програмите за мониторинг трябва да отговарят на следните условия: 1. да удостоверяват, че прилаганите мерки за контролиране на рисковете за човешкото здраве по цялата водоснабдителна система – от водосборни я басейн през водовземането, пречистването и съхранението до разпределението – действат ефективно и че водата в мястото на определяне на съответствието по чл. 6, ал. 1 е безопасна и чиста; 2. да осигуряват информация относно качеството на питейната вода, така че да може да се докаже, че се спазват задълженията по чл. 3 и 4 и определените в приложение № 1 стойности на показателите; ВЕСТНИК 3. да идентифицират най-подходящите начини за намаляване на риска за човешкото здраве. (3) Програмите за мониторинг по обхват и честота трябва да отговарят на минимума изисквания по приложения № 2, 2а и 2б, като се вземат под внимание и специфичните регионални условия при всяка зона на водоснабдяване. Програмите подлежат на непрекъснат процес на преразглеждане, както и на ежегодна актуализация или препотвърждаване. (4) Програмите за мониторинг се състоят от следните елементи: 1. пробовземане и лабораторен анализ на отделни водни проби или измервания, документирани чрез постоянен процес на мониторинг; 2. данни от извършени инспекции на водосборния басейн от компетентните органи, инспекции на съоръженията за водовземане, пречистване, обеззаразяване, съхранение, разпределение и доставка на водата и/или инспекции на документацията за функционалността и поддръжката на оборудването. (5) Възможност за отклонения от посочените в приложение № 2 показатели за мониторинг от група А и/или група Б и изисквания за честотите на пробовземане се допуска при условие, че е направена оценка на риска в съответствие с приложение № 2в. (6) Оценката на риска се изготвя от водоснабдителните организации. (7) Изготвената по ал. 6 оценка се одобрява от съответната РЗИ. (8) След одобрението по ал. 7 водоснабдителната организация публикува на електронната си страница информация за изготвената оценка на риска и резюме на резултатите от нея. (9) За определяне броя и честотата на пробовземанията и анализите за показателите по приложение № 1, таблици Г.1 и Г.2, се прилагат изискванията по приложения № 2а и 2б. (10) Определеният брой проби трябва да се вземе равномерно разпределен по време и място. (11) Пунктовете за вземане на проби се определят от РЗИ на местата съгласно чл. 6, ал. 1. Когато водата се доставя чрез водоснабдителната мрежа, пунктовете не могат да бъдат по-малко от два за населено място. Проби по отделни показатели за целите на мониторинга на вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа за всяка обособена зона на водоснабдяване, могат да се вземат и от водоизточника, резервоарите или от пречиствателната станция, ако е доказано, че стойността на изследвания показател няма да се повлияе от мястото на вземане на пробата. (12) Без да се засягат основните норми за радиационна защита съгласно наредбата по чл. 26, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, програмите за мониторинг по ал. 1 по отношение на радиологичните показатели се разработват така, че да се гарантира, че в случай на несъответствие с параметричните стойности: 1. се прави преценка дали установеното несъответствие представлява риск за човешкото здраве, който да налага предприемането на действия; 2. се предприемат коригиращи действия при необходимост с цел подобряване на качеството на водата до равнище, отговарящо на изискванията за защита на човешкото здраве от гледна точка на радиационната защита. (13) Методите за анализ трябва да са валидирани и документирани в съответствие със стандарт БДС EN ISO/IEC17025 или други еквивалентни международно признати стандарти и да отговарят на изискванията, предвидени в приложение № 3, като: 1. за анализ на микробиологичните показатели от приложение № 1, таблици АиВ, се прилагат методите, посочени в приложение № 3, таблица А; 2. за анализ на физико-химичните показатели от приложение № 1, таблици БиВ, се прилагат методи, които съответстват на изискванията, посочени в приложение № 3, таблица Б; 3. при отсъствие на метод за анализ, който да отговаря на определените в част Б на приложение № 3 критерии за минимално метрологично качество, се прилагат действащи БДС, БДС ISO или БДС EN, които гарантират прилагане на най-добрите налични техники, без да водят до прекомерни разходи. (14) Вземането на проби: 1. за определяне на съответствието за съдържание на мед, олово и никел се извършва при крана на потребителя без предварително източване на водата; взема се случайна проба през дневно време; 2. за съответствие на микробиологичните показатели на местата по чл. 6, ал. 1 се извършва и пробите се обработват в съответствие със стандарт БДС EN ISO 19458:2006 „Качество на водата. Вземане на проби за микробиологичен анализ“, цел на пробовземане Б; 3. от разп редели телната м режа, с изключение на пробовземането на крана при потребителя, трябва да е в съответствие със стандарт БДС ISO 5667-5:2013 „Качество на водата. Вземане на проби. Част 5: Ръководство за вземане на проби от вода за пиене от пречиствателни станции и тръбни разпределителни системи“, а пробите за определяне на микробиологичните показатели трябва да се вземат и третират в съответствие със стандарт БДС EN ISO 19458:2006 „Качество на водата. Вземане на проби за микробиологичен анализ“, цел на пробовземане А. (15) Работните характеристики и методите за изпитване за радиологичните показатели и радионуклиди трябва да отговарят на изискванията, предвидени в приложение № 2б, т. 3. (16) В случай на съмнение за присъствие в питейната вода на потенциално опасни за здравето вещества и микроорганизми, за ВЕСТНИК 9 които по приложение № 1 не са определени изисквания, водоснабдителните организации незабавно информират органите на ДЗК и извършват съответни проучвания и анализи и при необходимост провеждат допълнителен мониторинг, съгласувани с органите на ДЗК. (17) Водоснабдителните организации извършват дейностите по ал. 16 и в случаите, когато са уведомени от органите на ДЗК за съмнение за присъствие в питейната вода на потенциално опасни за здравето вещества и микроорганизми. Раздел V Отстраняване на несъответствията и ограничаване ползването на питейна вода Чл. 10. (1) Във всички случаи на несъответствие на качеството на питейната вода с определените по приложение № 1 изисквания водоснабдителните организации незабавно информират органите на ДЗК с цел преценка на здравния риск и провеждат или възлагат проучване с цел установяване на причината за несъответствието. Водоснабдителните организации информират органите на ДЗК за резултатите от проучването своевременно в срок не по-дълъг от 3 дни след приключване на проучването. (2) Когато независимо от мерките, предприети в изпълнение на общите задължения по чл. 3 и 4, качеството на питейната вода не отговаря на показателите по приложение № 1, съответната водоснабдителна организация предприема в най-кратки срокове действия за отстраняване на несъответствието и възстановяване качеството на водата за питейно-битови нужди приоритетно, като взема предвид наред с останалите обстоятелства и степента, в която е била превишена съответната максимална или параметрична стойност, и потенциалната опасност за здравето. Тези задължения не се отнасят за случаите по чл. 6, ал. 2. (3) В случай че питейната вода представлява потенциална опасност за здравето поради несъответствие със стойностите на показателите по приложение № 1 или друга причина, органите на ДЗК забраняват подаването на питейна вода или ограничават употребата ѝ, като незабавно уведомяват потребителите за това и им предоставят необходимите съвети. При необходимост могат да се предприемат и други действия за опазване на здравето. (4) Въз основа на оценката на здравния риск, който произтича от забраната за подаването на питейна вода или ограничаване ползването на питейна вода, местните компетентни органи преценяват какви конкретни действия трябва да се реализират за опазване здравето на населението в случаите по ал. 3. (5) В случай на несъответствие с изискванията от приложение № 1, таблица В, органите на ДСК преценяват дали съществува здравен риск и изискват от водоснабдителните организации предприемане на действия за възстановяване качеството на питейната вода с оглед защита здравето на потребителите. (6) Във всички случаи, когато несъответствията представляват опасност за здравето, водоснабдителните организации и органите на ДСК информират потребителите за предприетите действия. Раздел VI Ред за разрешаване на отклонения от изискванията за качество на питейната вода Чл. 11. (1) В случаите, когато не съществува алтернативна възможност за водоснабдяване и подаване на водата за питейно-битови цели в зоната на водоснабдяване, министърът на здравеопазването може да разреши ползването на вода за питейно-битови цели с отклонение от изискванията по приложение № 1, таблица Б до определена от него максимална стойност, без да се допуска опасност за здравето на потребителите. (2) Отклонението се разрешава за възможно най-кратък период от време, не по-дълъг от три години. (3) В края на периода се извършва преглед и оценка на изпълнението на действията за отстраняване на отклонението и постигнатия напредък. Чл. 11а. (1) Министърът на здравеопазването може да разреши повторно удължаване на срока за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение за период не по-дълъг от три години въз основа на информацията от извършения преглед и оценка на действията по чл. 11, ал. 3 и становище от директора на РИОКОЗ. (2) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването предоставя на Европейската комисия подробна информация по чл. 11, ал. 3, както и мотиви за повторното удължаване на срока за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение. Чл. 11б. В изключителни случаи министърът на здравеопазването може да поиска от Европейската комисия да разреши ползването за трети път на вода за питейно-битови цели с отклонение, за срок не по-дълъг от три години. Европейската комисия се произнася в тримесечен срок. Чл. 11в. (1) Разрешенията по чл. 11, 11а и 11б се издават въз основа на постъпило заявление от съответната водоснабдителна организация, в което се посочват: 1. наименованието и адресът на водоснабдителната организация; 2. мотивите за искане на разрешение за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение; 3. показателят, за който се иска разрешаване на отклонение, и данните от предходен мониторинг; 4. зоната на водоснабдяване, засегнатият географски район, общото количество вода, доставяно в денонощие, броят население, обектите за производство на храни, които използват водата; 5. подходящата схема за мониторинг с повишена честота на вземане на проби, ако е необходимо; 6. резюме на плана за необходимите мерки за отстраняване на отклонението, включително график за дейностите, оценка на разходите и условия за преразглеждане на плана. (2) Когато предоставените данни по ал. 1 не дават достатъчна информация за вземане на решение, министърът на здравеопазването има право да изисква по-подробни сведения за обстоятелствата по т. 1 – 6. (3) В случаите по чл. 11 и 11а министърът на здравеопазването се произнася в срок до 25 дни от подаване на заявлението по ал. 1, като издава разрешение или прави мотивиран отказ. (4) Отказът по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 11г. (1) Разрешението за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение съдържа: 1. основанията за издаване на разрешението; 2. показателя, за който се отнася отклонението, и данни от предходен мониторинг; 3. максималната стойност, до която се разрешава отклонение от съответната допустима стойност на показателя, определена с наредбата; 4. зоната на водоснабдяване, засегнатия географски район, общото количество вода, доставяно в денонощие, броя население, обекти за производство на храни, които използват водата; 5. подходяща схема за мониторинг с повишена честота на вземане на проби, ако е необходимо; 6. резюме на плана за необходимите мерки за отстраняване на отклонението, включително график за дейностите, оценка на разходите и условия за преразглеждане на плана; 7. срок, за който се разрешава отклонението. (2) В случаите, когато несъответствието с допустимите стойности на показателите по приложение № 1 е незначително и предприетите в съответствие с чл. 10, ал. 2 действия са достатъчни за отстраняване на проблема в срок от 30 дни, директорът на съответната РИОКОЗ може да разреши ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение, като определи максималната стойност, до която се допуска отклонението, и срок за отстраняването му. (3) Алинея 2 не се прилага, когато в дадена зона за водоснабдяване е установено несъответствие с допустимата стойност по един и същ показател в продължение на повече от 30 дни общо през последните 12 месеца. (4) При издаване на разрешение за ползване на вода за питейно-битови цели с отклонение, с изключение на случаите по ал. 2, РИОКОЗ и съответната водоснабдителна организация са длъжни своевременно и по подходящ начин съвместно да информират засегнатите потребители за издаденото разрешение и условията по него, като осигурят даване на съвети и консултации за рисковите групи от населението. (5) Министърът на здравеопазването уведомява Европейската комисия в срок до два месеца за всяко издадено разрешение по чл. 11, 11а и 11б за зони на водоснабдяване с разпределяно количество вода над 1000 м3 средно на ден или с население, свързано към водоснабдителната система над 5000 човека, като предоставя и информацията по ал. 1. Чл. 12. За питейна вода, предназначена за продажба в бутилки, кутии или други опаковки, не се разрешават отклонения по приложение № 1. Раздел VII Изисквания към материали и реагенти, използвани за обработка и пренос на питейна вода Чл. 13. (1) В процеса на дезинфекция и обработка, както и при изграждане на инсталации и съоръжения за подготовка и разпределение на питейна вода се използват само безопасни за здравето реагенти и материали, сертифицирани от акредитирани органи по сертификация, за контакт с питейна вода и/или одобрени от Министерството на здравеопазването. (2) Питейната вода не трябва да съдържа вещества, мигриращи от контактуващи с нея материали, остатъци от реагенти, дезинфектанти и съдържащи се в тях примеси, в концентрации, които превишават количеството, необходимо за постигане целите на тяхното приложение и/или които представляват опасност за здравето. (3) Изискванията по ал. 2 се прилагат и за веществата и материалите, използвани за изграждане на нови инсталации и съоръжения, както и по отношение на примесите с произход от тях. Раздел VIII Информация и отчети Чл. 14. (1) Водоснабдителните организации предоставят данните от извършения мониторинг по чл. 7 на съответната РИОКОЗ. (2) Данните по ал. 1 се предоставят ежемесечно най-късно до 20-о число на следващия месец по зони на водоснабдяване съгласно изготвен от Министерството на здравеопазването електронен формат, в съответствие с изискванията за докладване на Европейската комисия. (3) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве извършва преглед и оценка на постъпилите от съответните водоснабдителни организации данни и при необходимост изисква допълване или корекция на данните. (4) За всяка една зона на водоснабдяване РИОКОЗ добавя към получените от водоснабдителните организации данни данните от извършения от инспекцията мониторинг по чл. 8. (5) Данните от извършения от водоснабдителните организации и РИОКОЗ мониторинг за всяка зона на водоснабдяване се предоставят ежемесечно на Министерството на здравеопазването най-късно до 30-о число на следващия месец съгласно изготвен от Министерството на здравеопазването електронен формат, в съответствие с изискванията за докладване на Европейската комисия. (6) Министерството на здравеопазването извършва преглед и оценка на постъпилите по ал. 5 данни и при необходимост изисква допълване или корекция на данните. Чл. 14а. (1) Без да се засягат разпоредбите на глава втора на Закона за опазване на околната среда Министерството на здравеопазването въз основа на получените по реда на чл. 14 данни изготвя ежегодно обобщен национален доклад за качеството на водата за питейно-битови цели, като взема предвид разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 5, чл. 9, ал. 1, чл. 10 и чл. 11г, ал. 4 и 5. (2) За изготвянето на доклада по ал. 1 при необходимост Министерството на здравеопазването може да изисква допълнителна информация от водоснабдителните организации и РИОКОЗ. (3) Без да се засягат разпоредбите на глава втора на Закона за опазване на околната среда Министерството на здравеопазването на всеки три години изготвя сборен национален доклад, съставен от съответните доклади по ал. 1, който се публикува в рамките на една година след края на отчетния период. Първият доклад се изготвя за периода 2002 – 2004г. (4) Министерството на здравеопазването предоставя на Европейската комисия доклада по ал. 3 в срок от два месеца след неговото публикуване, като с първия доклад се предоставя и информация по прилагането на чл. 6, ал. 4 и приложение № 1, таблица Б, забележка (10). (5) В случай че Европейската комисия е разработила конкретни насоки за докладване от страните членки, Министерството на здравеопазването може да изпълни задълженията по ал. 4 чрез предоставяне на данните по чл. 14 и друга информация съгласно утвърден електронен формат. Чл. 15. Водоснабдителните организации и органите на ДЗК са длъжни да осигуряват достъп на потребителите до адекватна и актуална информация за качеството на питейната вода. Чл. 19. (3) Когато е възможно, при представяне на информацията по ал. 1 и по чл. 11г се използват услугите за пространствени данни съгласно Закона за достъп до пространствени данни.