НАРЕДБА № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби
НАРЕДБА № 9 за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби
(Обн. ДВ бр. 73/1997; изм. и доп. ДВ бр. 120/1997, бр. 101/1999, бр. 61/2001)
НАРЕДБА № 9 от 15 юли 1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет
Чл. 1. С тази наредба се определят критериите и начините за оценка на рисковите експозиции на банките, условията, размерите и редът за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, както и надзорът за спазването на тези изисквания, упражняван от Българската народна банка.
Чл. 2. т. 1. всички кредити и други вземания на банка, отразени като балансови позиции, независимо от основанието за възникването им и използвания финансов инструмент, за които има риск от намаляване на отчетната им стойност;
Чл. 3.
(1) Банките оценяват, класифицират и отчитат най-малко веднъж тримесечно рисковите си експозиции съобразно с принципите и критериите, установени с тази наредба.
(2) Когато банка има повече от една експозиция към едно лице, свързани лица или лица, които не са свързани помежду си, но се разглеждат като носители на общ риск и има вероятност при възникване на финансови проблеми в едното, другото или всички останали да изпитат затруднения при погасяване на задълженията си, общата експозиция се класифицира в групата, към която се отнася експозицията с най-висока степен на риск.
(3) Във всеки момент банките формират провизии по начините и в размерите съгласно изискванията на тази наредба.
(4) Банките могат да прилагат по-детайлна и по-строга вътрешна класификация на рисковите си експозиции, както и за измерване на риска към дадена държава, по критерии, установени във вътрешните им правила по чл. 4, ал. 1.
(5) Банките поддържат по всяка експозиция изчерпателна документация, която съдържа всички съществени условия и обстоятелства по сделката, както и дължимите към всеки момент суми.
Чл. 4.
(1) Всяка банка приема правила за кредитната си дейност съгласно чл. 41, ал. 2 от Закона за банките.
(2) Всяка банка създава кредитен комитет като специализиран вътрешен орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите експозиции.
(3) Устройството и правомощията на органа по ал. 2 се определят в правилата за кредитната дейност. В него не могат да участват лицата, които пряко отговарят за предоставянето на кредитите и поддържането на взаимоотношенията с кредитополучателите.
(4) Правилата по ал. 1 се представят в Българската народна банка, управление „Банков надзор“, съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона за банките в срок до 10 дни от приемането им, съответно от внасянето на изменения и допълнения в тях.
Чл. 5.
(1) Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа степента на потенциалния риск, срока на забавата на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и главните източници за изплащане на неговите задължения, формиращи като цяло матрица за оценка и класификация на тези експозиции.
(2) Оценката на финансовото състояние на длъжника се основава на периодично изискваната и представяна от него информация, включваща и счетоводните му отчети, както и от данните, събрани при извършваните от органите за банков надзор проверки на място.
(3) Рисковите експозиции на банката се класифицират в пет класификационни групи в съответствие с матрицата за оценка и класификация на рисковите експозиции.
(4) Ако за една рискова експозиция са налице едновременно критериите за отнасяне в различни класификационни групи, тя се отнася в класификационната група, за която се изисква формирането на по-голям размер провизии.
(5) Рискова експозиция, която не надхвърля по стойност 0,05 на сто от собствения капитал (капиталова база) на банката, се оценява и класифицира само според срока на забавата и се отчита най-малко веднъж годишно.
(6) Експозициите към дадена държава се оценяват и класифицират въз основа на статистическата информация, представяна от национални и международни източници, като се отчита влиянието на икономическата политика, социално-политическото развитие и стабилност в съответната страна, както и обслужването на задълженията.
Чл. 6.
(1) Специфичните провизии са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на балансовите активи.
(2) Специфичните провизии се формират срещу конкретно определени експозиции, класифицирани като редовни, под наблюдение, нередовни, съмнителни и загуба.
(3) Специфичните провизии за покриване на условни задължения, отразени като задбалансови позиции, се отчитат в пасива на баланса.
Чл. 7. (1) Общите провизии се формират за
покриване на неидентифицирани рискове срещу
експозициите, класифицирани като редовни.
(2) Общите провизи се формират след облагането с данък върху печалбата.
Чл. 7а.
(1) Общите резерви се определят за покриване на неидентифицирани рискове от загуби, които не могат да бъдат отнесени към отделно вземане.
(2) Общите резерви се формират след облагането на печалбата с данък.
(3) Общите резерви за покриване на загуби се включват във фонд „Резервен“ (общи резерви) по смисъла на чл. 24 от Закона за банките.
Чл. 8.
(1) Редовни са рисковите експозиции, които се обслужват и за които данните за финансовото състояние на длъжника не дават основание за съмнение, че той ще изплати изцяло задълженията си.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като редовна, ако за нея са налице едновременно следните условия: 1. изплащането на главницата и лихвите става текущо в съответствие с условията на договора или със забава до 30 дни, но само когато забавата е оправдана или е допусната случайно; 2. длъжникът използва заема за целите, предвидени в договора; 3. длъжникът предоставя редовно на банката изискваните от нея финансови отчети и други сведения, включително годишни счетоводни отчети.
(3) Банките не могат да класифицират като редовни експозициите, които са възникнали в резултат на изпълнение на задбалансови ангажименти.
Чл. 9.
(1) Експозиции под наблюдение са рисковите експозиции, при които са налице несъществени нарушения в тяхното обслужване или има данни за влошаване на финансовото състояние на длъжника.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като експозиция под наблюдение, ако за нея е налице едно от следните условия: 1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 31 до 60 дни; 2. длъжникът използва заема за цели, различни от предвидените в договора; 3. длъжникът е забавил повече от 30 дни предоставянето на сведенията по чл. 8, ал. 2, т. 3.
Чл. 10.
(1) Нередовни експозиции са рисковите експозиции, при които са налице значими нарушения в тяхното обслужване или има данни, че финансовото състояние на длъжника не е стабилно, а текущите и очакваните му постъпления не са достатъчни за цялостно изплащане на неговите задължения към банката и към другите му кредитори.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като нередовна експозиция, ако за нея е налице едно от следните условия: 1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 61 до 90 дни; 2. във финансовото състояние на длъжника има значимо влошаване, което е в състояние да застраши погасяването на задълженията; 3. длъжникът е забавил повече от 60 дни предоставянето на сведенията по чл. 8, ал. 2, т. 3.
Чл. 11.
(1) Съмнителни експозиции са рисковите експозиции, при които са налице тежки нарушения в тяхното обслужване или има данни, че поради влошеното финансово състояние на длъжника е вероятно той да плати само частично задълженията си към банката.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като съмнителна експозиция, ако за нея е налице едно от следните условия: 1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава от 91 до 180 дни; 2. длъжникът има траен паричен недостиг; 3. във финансовото състояние на длъжника съществува влошаване, което при настъпилите условия и обстоятелства прави много съмнително пълното погасяване на задълженията; 4. длъжникът е забавил повече от 90 дни предоставянето на сведенията по чл. 8, ал. 2, т. 3.
Чл. 12.
(1) Загуба са рисковите експозиции, които се приемат за несъбираеми и не носят пряка или косвена доходност за банката.
(2) Една рискова експозиция се класифицира като загуба, ако за нея е налице едно от следните условия: 1. натрупани са просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава над 180 дни; 2. длъжникът е обявен в несъстоятелност; 3. длъжникът е в процес на ликвидация и съществува риск да останат неудовлетворени кредитори.
(3) Като загуба се класифицират и паричните средства по сметка в банка, на която е отнета издадената лицензия за банкова дейност.
Глава трета ФОРМИРАНЕ НА ПРОВИЗИИ Размери на провизиите
Чл. 13.
(1) Банките формират специфични провизии спрямо сумата на главницата за отделна рискова експозиция в следните размери: 1. за редовни експозиции — до 3 на сто; 2. за експозиции под наблюдение — от 15 до 25 на сто; 3. за нередовни експозиции — от 30 до 50 на сто; 4. за съмнителните експозиции — от 50 до 75 на сто; 5. за загуба—100 на сто.
(2) Банките формират специфични провизии върху нетната стойност на съответната рискова експозиция, която представлява разликата между размера на главницата и безрисковите обезпечения.
(3) Банките формират 100 на сто специфични провизии спрямо сумата на балансово начислените просрочени лихви до 90 дни независимо от класификационната група, към която е отнесена главницата.
(4) Оценката на обезпечението и/или на придобито имущество срещу вземане по просрочени експозиции се основава на текуща пазарна цена на актива, а когато няма такава, цената се определя посредством оценка от лицензиран оценител. В случаите, когато стойността му надвишава 5 на сто от собствения капитал на банката, пазарната оценка се извършва от двама независими лицензирани оценители, като се приема по-ниската оценка.
(5) Банките формират общи резерви за възможните загуби, свързани с държавния риск по реда на чл. 7, в размери, установени във вътрешните правила съгласно чл. 4.
(6) Банките формират размера на провизиите за рисковите експозиции, класифицирани по ал. 1 въз основа на мотивирано писмено предложение на кредитния комитет.
Чл. 14. Балансово начислените лихви, включително капитализираните, се отчитат като приходи за съответния период, считано от датата на тяхното начисляване, независимо от момента на реалното им изплащане.
Чл. 15.
(1) Банките прекратяват балансовото начисляване на лихви по рисковите си експозиции, по които са натрупани просрочени плащания по главницата или по лихвите със забава над 90 дни.
(2) Банките начисляват дължимите лихви за периода над 90 дни задбалансово.
(3) Банките възобновяват балансовото начисляване на лихви само при пълно издължаване на просрочените плащания по съответните рискови експозиции.
Чл. 16. Банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл. 17.
Чл. 17.
(1) Банките могат да договарят със своите клиенти капитализиране на лихвите само ако са изпълнени едновременно следните условия: 1. длъжникът е в състояние да плати своите задължения за сметка на постъпленията от дейността си; 2. възможността за капитализирането е предвидена в първоначалния договор и се основава на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника; 3. изплащането на цялото задължение, включително капитализираните лихви, се основава на планирано и разумно преценено бъдещо събитие; 4. общата експозиция, включително капитализираните лихви, е обезпечена; 5. не съществува непосредствен риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви.
(2) Банките не могат да капитализират просрочени лихви.
Глава пета ПРЕДОГОВАРЯНЕ НА РИСКОВИ ЕКСПОЗИЦИИ, ВОДЕНЕ НА ЕКСПОЗИЦИИ, КЛАСИФИЦИРАНИ КАТО ЗАГУБА, И ОТНАСЯНЕ (РЕИНТЕГРИРАНЕ) КЪМ ПЕЧАЛБАТА НА ПРОВИЗИИ Предоговаряне на рискови експозиции
Чл. 18.
(1) Една експозиция се счита за предоговорена, когато първоначалните условия на споразумението са изменени, за да се облекчи обслужването на дълга на клиента чрез удължаване на срока на изплащането на главницата и лихвите, намаление на лихвения процент, намаление на главницата, превалутиране, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката.
(2) Не е предоговорена експозицията, когато дългът на клиента е заменен с експозиция по смисъла на чл. 2, т. 1, буква „б“ и тази експозиция е класифицирана в група с по-висок риск.
(3) Предоговарянето на експозиция се допуска само ако просрочените лихвени плащания по дълга на клиента се изплащат изцяло от клиента, от друго лице или за сметка на реализация на обезпечението.
(4) Предоговорената експозиция може да бъде прекласифицирана като редовна експозиция само ако в продължение на не по-малко от една година постоянно отговаря на изискванията по чл. 8.
(6) Банка може да предоговори вземане само въз основа на изрично решение на кредитния комитет, потвърдено писмено от компетентния съгласно устава орган за управление.
Чл. 19.
(1) [Отменен]
(2) Банките прекратяват балансовото отчитане на рискови експозиции, класифицирани като загуба, изцяло покрити с провизии, с мотивирано решение на компетентния съгласно устава орган за управление на банката по писмено предложение на кредитния комитет.
(5) Отписване от баланса се извършва в срок не по-голям от една година, когато цялото или част от вземането се счита за несъбираемо и/ или не съществува реална възможност за възстановяване. Отписването на вземането се извършва за сметка на начислените провизии.
Чл. 20.
(1) Банките отчитат задбалансово рисковите експозиции по чл. 19, ал. 2, както и погасените по давност експозиции.
(2) Задбалансовото отчитане на експозициите по ал. 1 се прекратява с решение на компетентния съгласно устава орган за управление на банката, когато длъжникът е: 1. юридическо лице, заличено от търговския или от друг публичен регистър и няма правоприемник; 2. физическо лице, починало, без да остави наследници или наследниците са направили отказ от наследство; 3. направил възражение за давност.
Чл. 21. Банките отнасят към приходите за текущата година (реинтегрират) сумите: 1. на специфичните провизии, освободени поради събиране на част или на пълния размер на класифицираната експозиция; 2. на платените просрочени лихви и други аналогични доходи, които са били провизирани; 3. на специфичните провизии, освободени поради прекласифицирането на експозиция в по-ниско рискова група.
Глава шеста НАДЗОР ВЪРХУ ОЦЕНКАТА И КЛАСИФИКАЦИЯТА НА РИСКОВИТЕ ЕКСПОЗИЦИИ И ПРОВИЗИРАНЕТО Отчети за класифицираните рискови експозиции и формираните провизии
Чл. 22.
(1) Банките съставят и представят в Българската народна банка до 15-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие, отчет за класифицираните рискови експозиции и формираните провизии, съставен въз основа на баланса по образец, утвърден от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“.
(2) Банките представят в Българската народна банка и годишен отчет за класифицираните рискови експозиции и формираните провизии като неразделна част от годишния си отчет.
(3) Банките оповестяват в годишните си публични отчети използваните методи за оценка на обезпеченията и влиянието им върху формираните специфични провизии, както и дела на класифицираните и преструктурирани експозиции в портфейлите си.
Чл. 23. Всяка банка, която има за дъщерни дружества по смисъла на чл. 277 от Търговския закон други банки и/или лица по § 7, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките, съставя и консолидиран отчет за банкова група по образец, утвърден от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“.
Чл. 24. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, дава задължителни указания за начина на съставяне и представяне на отчетите по чл. 22 и 23.
Чл. 25. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, може да изисква от банките допълнителни сведения и аналитични разбивки по всяка позиция на отчетите, включително по всеки единичен отчетен обект.
Чл. 26.
(1) Органите за банков надзор при Българската народна банка извършват проверка за верността на съставяне на отчетите по чл. 22 и 23, включително и чрез проверки на място и сравняване на данните от отчета с тези по счетоводната и оперативната отчетност на банките.
(2) Проверителите по чл. 61, ал. 2 от Закона за банките извършват проверка и дават заключение за съответствието на изготвения от банката отчет по чл. 22, ал. 2 и чл. 23 с изискванията на Закона за банките, на Закона за счетоводството и на тази наредба.
Чл. 27.
(1) В зависимост от ефективността на провежданата кредитна и инвестиционна политика и на управлението на отделната банка като цяло, както и от наблюдението върху финансовото състояние на длъжниците и историята на взаимоотношенията им с банката, органите за банков надзор могат да изискват от нея прилагането на по-строга оценка и класификация на рисковите експозиции.
(2) Органите за банков надзор могат да извършват прекласификация на рисковите експозиции, когато банките не са ги оценили и класифицирали според изискванията на тази наредба и правилата за кредитната си дейност. В тези случаи банките извършват коригиращи счетоводни записвания.
Чл. 28. Когато отделна банка нарушава изискванията на тази наредба, подуправителят, ръководещ управление „Банков надзор“, налага предвидените в чл. 65, ал. 2 от Закона за банките принудителни административни мерки и санкции.
Преходни и заключителни разпоредби § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 27 във връзка с § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и е приета с Решение № 402 на УС на БНБ от 15.VII.1997 г. § 3. Тази наредба влиза в сила от 1 октомври 1997 г. и отменя Наредба № 9 от 1993 г. на Българската народна банка за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките (обн., ДВ, бр. 64 от 1993 г.; изм., бр 106 от 1995 г., бр. 54, 61 и 109 от 1996 г., бр. 14 и 28 от 1997 г.). § 4. В срок до 30 януари 1998 г. всяка банка е длъжна да: 1. оцени и прекласифицира рисковите си експозиции и да представи в Българската народна банка първия си тримесечен отчет по тази наредба с данни към 31 декември 1997 г.; 2. представи в Българската народна банка правила за кредитната си дейност и създаде кредитен комитет съгласно изискванията на чл. 4. § 5. За целите на оценката и прекласификацията по т. 1 на § 4 изискванията на тази наредба се прилагат от момента на възникване на рисковите експозиции, независимо от тяхното класифициране, предоговаряне (реструктуриране), включително подновяване (новация) и намаление (редукция), които са осъществени впоследствие. § 6. Подуправителят, ръководещ управление „Банков надзор“, дава указания по прилагането на тази наредба. &'%% Управител: Св. Гаврийски