НАРЕДБА № IЗ-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар

НАРЕДБА № IЗ-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Обн. ДВ бр. 96/2009; изм. и доп. ДВ бр. 69/2014) НАРЕДБА № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар ЧАСТ ПЪРВА ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С наредбата се определят изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар при: 1. планирането и застрояването на урбанизираните територии; 2. застрояването на поземлени имоти, разположени извън урбанизираните територии, в т.ч. крайпътни строежи, бензиностанции и газостанции, мотели, къмпинги, лесопаркове, защитени територии и др.; 3. проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в т.ч. при оразмеряването на евакуационни пътища и при евакуацията на хора, като се предвиждат мерки за тяхното безопасно и аварийно извеждане; 4. реконструкция, основно обновяване (рехабилитация), основен ремонт или преустройство на строежите по т. 3, както и при извършване на строителни и монтажни работи в тях, за които се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ от ЗУТ; 5. поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски обслужващи дейности по чл. 56 ЗУТ. (2) Наредбата се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията, на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите съгласно чл. 169 ЗУТ, както и нормативните изисквания за съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация. (3) При осигуряване на пожарната безопасност на специални строежи по чл. 3, ал. 3 ЗУТ освен изискванията на тази наредба се прилагат и изискванията за безопасност, определени в съответните нормативни актове. Чл. 2. (1) За осигуряване на пожарната безопасност строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че в случаите на възникване на пожар: 1. да е осигурена устойчивостта на конструкцията за определен период; 2. да са предвидени мерки за ограничаване разпространяването на огъня и дима в строежа; 3. да са предвидени мерки срещу разпространяването му към съседните строежи; 4. да са осигурени условия обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства; 5. да са създадени условия за безопасен достъп на спасителните екипи; 6. да са осигурени условия за защита на собствеността на населението. (2) Осигуряването на безопасност в случай на пожар се смята за удовлетворено, когато сградата е проектирана и изпълнена при спазване на: 1. изискванията за съответните класове на функционална пожарна опасност на строежите; 2. минималната огнеустойчивост на конструктивните елементи и изискваните класове по реакция на огън за строителните продукти, както и други специфични изисквания за различните видове строежи. Чл. 3. (1) В зависимост от функционалната пожарна опасност на строежите се проектират системи за пожароизвестяване и пожарогасене с автоматично и/или ръчно задействане съгласно приложение № 1. (2) Строежите в зависимост от функционалната им пожарна опасност се оборудват с пожаротехнически средства, които са дадени в приложение № 2. Чл. 4. (1) Инвестиционният проект на строежа съдържа част „Пожарна безопасност“ с обхват и съдържание съгласно приложение № 3. (2) В част „Пожарна безопасност“ по ал. 1 се включват пасивните и активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на строежа. (3) Част „Пожарна безопасност“ се разработва за строежи, които са включени в класификацията по функционална пожарна опасност съгласно таблица № 1 към чл. 8, ал. 1. (4) Допуска се да не се разработва част „Пожарна безопасност“ за жилищни сгради и за сгради за обществено обслужване със застроена площ до 200 кв. м и до два етажа (в т.ч. подземните етажи), както и за едноетажни производствени, складови и селскостопански сгради с височина до 8 м и със застроена площ до 200 кв. м. (5) Оразмеряването и изчисленията на основните характеристики и показатели, както и конкретните решения за осигуряване на безопасност в случай на пожар на сградите по ал. 4 се определят със съответните части на инвестиционния проект. Чл. 5. (1) За удовлетворяване на същественото изискване за пожарна безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ в строежите се предвиждат и влагат продукти с оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени с наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите. (2) За осигуряване на пожарната безопасност на строежите строителните продукти от обхвата на Директива 89/106 на Съвета на Европейската общност от 21 декември 1988 г. за уеднаквяване на законите, наредбите и административните разпоредби на страните членки по отношение на строителните продукти се придружават от документите по Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти (НСИСОССП), приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; попр., бр. 3 и 9 от 2007 г.; изм., бр. 82 от 2008 г.). Чл. 6. Продуктите, които законово са произведени и пуснати на пазара в държави – членки на Европейския съюз, и в Турция, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се ползват за целите на тази наредба, когато техните характеристики осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в наредбата. Чл. 7. (1) Нови технически решения в инвестиционното проектиране, разработени в съответствие с изискванията на други национални нормативни актове и стандарти за проектиране, се прилагат след приемането им от експертен съвет към Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване“ – МВР (ГДПБС – МВР), при условие че с тях се осигурява изпълнението на минималните изисквания, определени в наредбата. (2) Ръководствата за проектиране, изработени от браншови и научни организации въз основа на изискванията на наредбата, се издават след положително становище от експертния съвет по ал. 1. Глава втора КЛАСОВЕ НА СТРОЕЖИТЕ ПО ПОЖАРНА ОПАСНОСТ Чл. 8. (1) За осигуряване на безопасността при въздействия от пожар строежите или части от тях в зависимост от функционалната им пожарна опасност се подразделят на класове съгласно табл. 1. Таблица 1 Клас на функционална пожарна опасност 1 Ф1 Описание Подклас Видове сгради или части от тях (помещения) съгласно чл. 137 ЗУТ 2 Жилищни сгради и сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи, хотелиерството и услугите – за постоянно и временно (в т.ч. денонощно) обитаване, които се ползват от хора на различна възраст и с различно физическо състояние и в които има спални помещения 3 Ф1.1 4 Детски градини и ясли; специални заведения за деца с увреждания; лечебни заведения за болнична помощ, в т.ч. болници за активно лечение, за долекуване и за рехабилитация, домове за хора с увреждания и за временно пребиваване на хора с увреждания; лечебни заведения за извънболнична помощ: медицински центрове и диагностично-консултативни центрове; амбулатории за първича или специализирана медицинска помощ, в случаите, когато включват детски консултации; центрове за спешна медицинска помощ, диспансери, домове за медико-социални грижи, диализни центрове, хосписи и др.; спални корпуси в учебно-възпитателни и социални учебно-професионални заведения с интернати и сиропиталища Хотели; общежития; пансиони; спални корпуси в балнеосанаториуми и други санаториални заведения, почивни домове, казарми и др.; къмпинги; мотели Многофамилни жилищни сгради Еднофамилни жилищни сгради Ф1.2 Ф1.3 Ф1.4 Ф2 6 2 Сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството; спортни съоръжения 3 Ф2.1 Ф3.1 4 Кинозали; концертни, оперни, театрални и други подобни зали; многофункционални зали с културно-просветно предназначение; библиотеки и читалища; архивохранилища; центрове за научно-техническа информация; обществени клубове, циркови зали, спортни сгради и съоръжения с трибуни; други видове сгради с точно определен брой на посетителите в закрити помещения. Музеи, художествени галерии, панаирни палати, танцови зали, дискотеки, казина и др.п. в закрити помещения Основни помещения и съоръжения от подклас Ф2.1, на открито, в т.ч. преместваеми Основни помещения и съоръжения от подклас Ф2.2, на открито Търговски центрове, базари и покрити пазари, универсални и то хранене, транспорта, съобщенията Ф3.2 специализирани магазини Помещения и сгради за обществено хранене и услугите; сгради за административ- Ф3.3 Приемни сгради на летища, железопътни гари, автогари, мор- Ф2.2 Ф2.3 Ф2.4 Ф3 ВЕСТНИК Сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественоски и речни гари, станции на въжени линии Помещения за посетители на сгради за административно обно обслужване (с помещения, в които броят на очакваните посетители е по-голям от броя на обслужващия пер- Ф3.4 служване (административни сгради, банкови и небанкови финансови институти, обслужващи сгради към производствени сонал) обекти, представителни сгради, пощи, сгради на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, правителствени сгради, центрове за провеждане на конференции и конгреси, сгради на съда, прокуратурата и др.) и помещения за обществено обслужване в областта на услугите (сгради за битови услуги, сгради за граждански ритуали, обществени бани и сауни) и за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение (храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги и др., крематориуми и обредни Ф4 Сгради за обществено обслужване в Ф3.5 домове) с неопределен брой места за сядане Физкултурно-оздравителни комплекси и спортни сгради и съо- Ф4.1 ръжения без трибуни за зрители; битови помещения Училища, учебно-възпитателни заведения, вкл. за следучилищобластта на образованието и сгради ни занимания, учебно-възпитателни и социални учебно-профеза административно обслужване (сграсионални заведения, колежи, висши учебни заведения, учебни ди на централните и териториалните заведения за повишаване на квалификацията органи на изпълнителната власт и др.), чиито помещения се използват в продължение на определен период Ф4.2 Сгради за административно обслужване, сгради на информапрез денонощието и в тях присъстват ционни и редакционноиздателски организации, сгради за постоянно хора с определена възраст научноизследователска дейност, комутационни, радиорелейни, и физическо състояние, запознати с телевизионни, базови и телефонни станции планировката на сградите Ф5 Производствени, складови и селско- Ф5.1 стопански сгради, бензиностанции и раторни помещения, работилници; сгради на научно-експеригазостанции, помещения и съоръжения с постоянен режим на работа Производствени сгради и съоръжения, производствени и лабо- Ф5.2 ментални бази Складови сгради и съоръжения, паркинги, гаражи (без техни- Ф5.3 Ф5.4 ческо обслужване и ремонт) Бензиностанции и газостанции Селскостопански сгради Забележки: 1. Видовете сгради и помещения, посочени в табл. 1, са определени в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 137, ал. 2 ЗУТ. 2. Производствените и складовите помещения, в т.ч. лаборатории и работилници в сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4, се отнасят към клас Ф5. 3. Непосочените в табл. 1 сгради с подобно функционално предназначение като сградите от класове Ф1 – Ф4 се отнасят към съответния клас. (2) Сградите, помещенията и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и взривоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси се подразделят на категории по пожарна опасност съгласно табл. 2. Таблица 2 Категория Пожарна характеристика и по пожарна физико-химични свойства на опасност Вид на производствените процеси и предназначение на цеховете, технологичните инсталации, помещенията и складовете получаваните, обработваните, използваните, съхраняваните и складираните веще- 1 Ф5А ства, материали и продукти 2 Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на: 1. Горими газове, включително втечнени горими газове 2. Течности с пламна температура, по-малка или равна на 28 оС (бензин, лигроин, ацетон, толуол, пиридин, етилов алкохол, дихлоретан, диоксан, етилбензол и др.) 3. Вещества и продукти, които се запалват или взривяват при взаимодействието им с вода или с кислород от въздуха Когато веществата по т. 2 са в количества, които при възможно най-тежка аварийна ситуация може да образуват взривоопасни смеси в обем до 5 % вкл. от свободния обем на помещението, помещението се отнася към категория по пожарна опасност В. 3 *Цехове, инсталации, помещения и складове, в които се използват метален натрий или калий, бариев прекис, алуминиева пудра и бял фосфор; *Сгради и помещения за преработка и съхраняване на радиоактивни отпадъци (РАО), съдържащи уран; *Баратни и ксантогенаторни цехове и отделения за преестерификация и поликондензация при производството на химични влакна; *Цехове, инсталации, помещения и складове за обработка, получаване и съхраняване на акрилонитрил; *Производства, свързани с употребата, получаването, съхраняването и регенерацията на серовъглерод; *Цехове и инсталации за първична обработка на нефт и газ (демулсия, стабилизация, сероочистка и др.п.); *Основни цехове за получаване на синтетичен каучук; *Водородни и ацетиленови станции; *Цехове, инсталации, помещения и складове за обработка, получаване и съхраняване на дивинил; *Цехове и инсталации за производство на ацетатна коприна; *Производства, свързани с бензинови екстракции; *Цехове и инсталации за хидриране, дестилация и газоотделяне при производството на течни горива; *Инсталации за рекуперация и ректификация на органични разтворители с пламна температура 28 оС и по-малка от 28 оС; *Помещения за зареждане и съхраняване на киселинни и алкални акумулатори; *Технологични инсталации, помпени станции, складове за бензин, разтворители и други течности с пламна температура 28 оС и по-малка от 28 оС; *Бояджийски помещения и камери, в които като разтворител се използва леснозапалима течност; *Основни цехове за производство на антипиретици; *Помещения и складове за нитроцелулозни ленти; *Цехове за улавяне и разделяне на коксовия газ при коксохимичното производство и др.п. 1 Ф5Б Ф5В 2 Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на: 1. Течности с пламна температура от 28 до 55 оС включително (керосин, газьол, ксилол, хлорбензол, оцетна киселина, оцетен анхидрид и др.) 2. Течности , нагрети при условията на производство, получаване, обработване , използване и съхранение над пламната им температура 3. Прахове или влакна с долна концентрационна граница на възпламеняване (ДКГВ), по-малко или равно на 65g/m3 Когато веществата по т. 1, 2 и 3 са в количества, които при възможно най-тежка аварийна ситуация може да образуват взривоопасни смеси в обем до 5 % включително от свободния обем на помещението, помещението се отнася към категория по пожарна опасност Ф5В. Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на: 1. Течности с пламна температура, по-висока от 55 оС (анилин, асфалт, мазут, глицерин, етиленгликол, формалин, масла, креозот и др.) 2. Прахове или влакна с ДКГВ, по-голяма от 65 g/m3 (прах – цинков, целулознолигнинен, ацетилцелулозен, от карбамидформалдехидна смола и др.) 3. Технологични процеси, при които обработката на продукти се извършва при температура до 180 0С включително и които не се отнасят към категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б 4. Твърди горими вещества и материали 5. Негорими вещества, опаковани в горим амбалаж 6. Горими материали в насипно и пакетирано състояние ВЕСТНИК 3 *Цехове за производство, употреба и съхраняване на целулоид, нафталин, червен фосфор, дифенил, калциев карбид, антрацен; *Цехове за получаване на въглищен прах; *Цехове, в които се отделя производствен въглищен прах; *Мелници, силози, и обслужващите ги транспортни и други съоръжения за взривоопасни прахове (брашно, захар, нишесте, соя, фуражни смески, сенни брашна, преспрахове, сапунени, пластмасови и други видове прахове); *Полировъчни помещения, цехове и отделения за шлифоване на дърво, бакелит и други горими материали; *Помпени станции за течности с пламна температура над 28 до 55 оС включително; *Станции за промиване и изпарване на цистерни и други съдове за течности с пламна температура над 28 до 55 оС включително; *Цехове за амониево-селитреното производство; *Кислородни станции и уредби; *Производство и съхраняване на сяра и други подобни продукти *Дъскорезни, гатерни, моделиерски, тапицерски отделения, помещения за заготовка, основни и други цехове и складове на дърводобивната и дървообработващата промишленост; *Основни и спомагателни цехове, помещения и складове на текстилната, шивашката, кожарската, кожухарската, обувната, хранително-вкусовата, тютюневата, целулозно-хартиената и полиграфическата промишленост; *Цехове за обработка на памук, лен, коноп и дървесни влакна и др.п. и складови помещенията за тяхното съхранение; *Помещения за производство, ремонт и съхранение на електронносъобщителна техника; *Цехове за производство на ацетатни филмови ленти, CD, DVD и складове за тяхното съхранение; *Ремонтни помещения и работилници за разпределителни устройства с прекъсвачи, трансформатори и друг вид апаратура, съдържащи повече от 60 kg машинно или трансформаторно масло в едно съоръжение; *Сгради и съоръжения на огневи сушилни (за тютюн, зърно, памук и др.); *Селскостопански сгради за съхранение на груб фураж (сено, слама); *Помещения за съхраняване на зърно в насипно състояние; *Сушилни, пресуквачни и сортировъчни цехове при производството на химични влакна; *Цехове за обработка на пластмаси и на готов синтетичен каучук (отделения за сушене, рязане и опаковане); *Сгради на помпени станции за горими течности с пламна температура над 55 °С; *Цехове и помещения за кристализация, гранулация, сушене, охлаждане, опаковане на амониева селитра; *Цехове и други помещения, в които като лъчисто отопление се използват газови отоплителни уреди, работещи с метан; *Цехове с технологични инсталации, в които като гориво за производствения процес се използват газове; *Сгради за ремонт, поддържане и възстановяване на железопътния подвижен състав; *Помещения за електрокари и мотокари; *Автосервизи; *Хангари и помещения за техническо обслужване и ремонт на летателна техника (самолети, хеликоптери); *Гаражи за леки и тежки моторни превозни средства;*Машинни отделения за хладилници и хладилни инсталации, други апарати, съоръжения и проводи, за производство и употреба на амоняк; 1 Ф5Г Ф5Д 2 Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на: 1. Негорими вещества и материали в горещо или нажежено състояние, при които се отделя лъчиста топлина, искри или пламък, и такива с температура на обработка, по-висока от 180 °С, които не се отнасят към категория Ф5А или Ф5Б 2. Горими течности, газове и твърди материали (прахове), които се използват като гориво при гарантирано наличие на постоянно действащ източник на запалване Сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на: - негорими вещества и материали ; - горими вещества и материали в мокри технологични процеси 3 *Леярни и топилни цехове, пещни отделения и помещения с контактни пещи; *Електромашинни отделения; помещения за регенерация на живак; *Цехове за производство на стъкло и др.п., ковачници; *Депа за парни машини; цехове за горещо валцуване на метали; *Помещения за изпитване на двигатели с вътрешно горене; *Цехове за термично обработване на метали; *Котелни помещения на газово гориво; *Котелни помещения на течно и твърдо гориво; *Ремонтни помещения и работилници за разпределителни устройства с прекъсвачи, трансформатори и друг вид апаратура, съдържащи повече от 60 kg машинно или трансформаторно масло в едно съоръжение; *Високоволтови съоръжения; *Монтажно-заваръчни цехове и др.п. *Механични цехове за студена обработка на метали (с изключение на магнезиевите сплави), смесване на руда, содово производство (с изключение на пещните отделения); *Продухвателни и компресорни станции за въздух или други негорими газове; *Цехове за регенерация на киселини; *Инструментални цехове; студено щамповане и валцуване на метали; *Добиване и студена обработка на минерали, руди, сол и други негорими материали; *Цехове за мокри процеси в текстилната и хартиената промишленост; *Цехове за преработка на месо, риба, млечни продукти, плодове и зеленчуци; *Помещения за пепел и сгурия, помпени и водоприемни устройства към електростанциите, хлоратни и въгледвуокисни инсталации, водни охладителни кули, помпени станции за негорими течности; *Отделения за приготвяне и съхраняване на неорганични добавки към амониево-селитреното производство; *Отделения за съхраняване на негорими киселини и др.п. Забележки: 1. Под „свободен обем на помещението“ се разбира 80 % от неговия геометричен обем. 2. Към газовете се отнасят всички вещества, които при нормални условия имат температура на кипене, по-ниска или равна на 20 °С. 3. Мокри технологични процеси са процесите, при които горими вещества са овлажнени до степен, която не позволява възникване на горим процес. (3) Непосочените в табл. 2 към ал. 2 сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на вещества и продукти се отнасят към съответната категория по пожарна опасност в зависимост от пожарните им характеристики и физикохимични свойства. (4) Различните части на сградата могат да се класифицират самостоятелно по клас на функционална пожарна опасност, когато са разделени с брандмауер и имат самостоятелни евакуационни изходи. Глава ВЕСТНИК трета ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ И ЕЛЕМЕНТИ Чл. 9. (1) Строителните конструкции и елементи се проектират с огнеустойчивост, която да удовлетворява основните критерии за носимоспособност, непроницаемост и изолиращата способност. (2) Носимоспособност (R) е критерий за оценка на способността на конструкцията и/ или на елемент на строежа да запазва конструктивната си устойчивост (да се съпротивлява) при въздействие на огън от една или повече страни за определен период. (3) Непроницаемост (Е) е критерий за оценка на способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна и при преминаването на пламъци или горещи газове да предотвратява пренасянето на огъня към неизложената страна. (4) Изолираща способност (I) е критерий за оценка на способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна и да предотвратява пренасянето на огъня и интензивното предаване на топлина от изложената към неизложената страна. Пренасянето се ограничава така, че да не се запали нито неизложената повърхност, нито който и да е материал в непосредствена близост до нея. Елементът се проектира така, че да служи като преграда срещу топлината за осигуряване на защитата на хората, които се намират близо до него. (5) Допълнителните критерии за определяне на огнеустойчивостта в зависимост от вида и предназначението на строежа и/или от функциите на неговите елементи и конструкции са, както следва: излъчване (W) е способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа на въздействие на огън само от едната страна така, че да бъде намалена вероятността за пренасяне на пожара в резултат на значителна излъчена топлина през елемента или от неизложената на огън страна към съседни материали; съпротивление при удар (М) – способността на елемент от конструкцията на строежа да издържа по време на пожар на удар от друг елемент вследствие на конструктивна повреда в него; пропускане на дим (S) – способността на елемент от конструкцията на строежа за намаляване или предотвратяване на преминаването на газове или дим от едната към другата му страна и др. Допълнителните критерии се определят с проектната документация при необходимост (когато има нормативни изисквания). Чл. 10. (1) Класификацията за огнеустойчивост на строежите (строителни елементи, конструкции и инсталации) са определени в съответствие с Решение 2000/367 на Европейската комисия (ЕК) за класификация на огнеустойчивост на строителни продукти, строежи или части от тях, изменено с Решение 2003/629/ ЕК за включване на продукти за системите за димо- и топлоотвеждане, и са дадени в приложение № 4. (2) Огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи може да се определя и въз основа на резултатите от: 1. изпитвания; 2. изчисления; 3. сравнения (при използването на таблици). (3) Проектната огнеустойчивост на строителните конструкции може да се определя въз основа на нормите и методите за проектиране и изчисляване от системата стандарти „Конструктивни еврокодове“, въведени като БДС EN 1990 и национално определените към тях параметри. (4) Класификацията по огнеустойчивост на строителните конструкции и елементи въз основа на сравнителни резултати е дадена в приложение № 5. (5) За класификацията по огнеустойчивост на строителните конструкции, елементи и съоръжения са използвани буквените означения „R“, „REI“, „RE“, „EI“, „Е“ заедно с един от периодите в min: 15, 20, 30, 45, 60, 90, 120, 180, 240 или 360. Чл. 11. Елементите на строителните конструкции се проектират така, че в зависимост от функциите им, определени в проекта, да отговарят едновременно на изискванията на един или няколко основни критерии (R, Е и I) за определен период, както следва: за носещи елементи – R; за преграждащи носещи елементи – R, Е и I, и за преграждащи неносещи елементи – Е, I. Чл. 12. (1) Сградите или части от тях се подразделят на степени на огнеустойчивост в зависимост от огнеустойчивостта на основните строителни конструкции и елементи и класа по реакция на огън на строителните продукти, от които те са изработени, съгласно табл. 3. (2) За осигуряване на огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи се използват строителни продукти за покрития (огнезащитни бои, състави, облицовки и др. под.) и технически решения в зависимост от сечението, броя на нагряваните страни и фактора на масивност на профилите. (3) Огнеустойчивостта на носещите стоманени строителни елементи се определя чрез носимоспособността им (R) при огнево натоварване. При проектиране критичната температура на стоманените елементи може да се определя в съответствие с чл. 10, ал. 2 или 3 или се приема, както следва: 1. критична температура, равна или по-малка от 550 °С – при огнезащита на четиристранно нагрявани стоманени елементи с I, 2Т и други видове отворени сечения; 2. критична температура, равна или по-малка от 520 °С – при огнезащита на четиристранно нагрявани стоманени елементи с правоъгълно кухо кутиеобразно сечение на профилите; 3. критична температура, равна или по-малка от 550 °С – при огнезащита на стоманени елементи с кръгло кухо сечение на профилите; 4. критична температура, равна или по-малка от 590 °С – при огнезащита на тристранно нагрявани стоманени елементи с правоъгълно кухо кутиеобразно сечение на профилите; 5. критична температура, равна или по-малка от 620 °С – при огнезащита на тристранно нагрявани стоманени елементи с I, 2Т и други видове отворени сечения на профилите. (4) Допуска се използването на пожаронезащитени метални (стоманени) конструкции за следните категории строежи: 1. строежи от категория по пожарна опасност Ф5Д – без ограничения; 2. едноетажни строежи от категория по пожарна опасност Ф5Г – с площ до 10 500 m2; 3. едноетажни строежи от категория по пожарна опасност Ф5В – с площ до 1500 m2; 4. едноетажни строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 – с площ до 300 m2; при осигуряване на автоматична пожарогасителна инсталация (ПГИ) площта може да бъде увеличена до 100 %. 1 Таблица 3 Степен на огнеустойчивост на сградите Минимална огнеустойчивост на конструктивните елементи на сградите Минимален клас по реакция на огън на строителните продукти, от които са изработени конструктивните елементи колони и външни и рамки вътрешни носещи стени 1 Критерии за огнеустойчивост I II III IV външни и вътрешни неносещи стени стени, междустени на площадки покривна покривна отделяетажни стълбища и рамена конструкконструкщи пътипреградни на стълбиция със ция без щата за конща защита защита евакуаструкции съгласно съгласно ция (плочи и колона 6 колона 6 греди) 5 6 7 8 9 10 покривни покрития 2 3 4 R R,Е,I Е,I Е,I R,Е,I Е,I R R R 180 А 120 А1 ÷ А2 90 А 120 А1 ÷ А2 120 А1 ÷ А2 60 А 90 В 90 А1 ÷ А2 60 А1 ÷ А2 45 15 С 90 А1 ÷ А2 60 А1 ÷ А2 45 - не се нормира не се нормира не се нормира 60 А1 ÷ А2 45 А1 ÷ А2 30 - 30 А1 ÷ А2 30 А1 ÷ А2 15 - 15 А 30 В 60 А1 ÷ А2 45 А1 ÷ А2 30 15 С 120 А1 ÷ А2 90 А1 ÷ А2 60 - 15 А 30 В 30 А1 ÷ А2 15 А1 ÷ А2 15 А 30 С 15 С 15 А 30 В 15 А 30 В не се нормира 15 С - V 11 Не се нормира Чл. 13. (1) Максимално допустимата застроена площ между брандмауерите на сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 в зависимост от степента им на огнеустойчивост, без да се изгражда автоматична ПГИ, е съгласно табл. 4. Таблица 4 Клас на функционална пожарна опасност Подклас Площ без ПГИ, m2 Степен на огнеустойчивост 1 2 3 1500 1000 500 200 2000 1500 800 400 2000 1000 500 200 2000 1500 800 400 4 I, II III IV V I, II III IV V I, II III IV V Ф1.1 Ф1 Ф1.2 Ф1.3 Ф1.4 Ф2 Ф2.1 I, II III IV V 1 2 Ф2.2 Ф2.3 Ф2.4 Ф3.1 Ф3 Ф3.2 Ф3.3 Ф3.4 Ф3.5 Ф4 Ф4.1 Ф4.1 Ф4.2 3 4 1500 1000 500 200 2000 1500 800 400 I, II III IV V I, II III IV V 2000 1000 500 200 2000 1500 800 400 I, II III IV V I, II III IV V 2000 1500 800 400 I, II III IV V (2) Максимално допустимите застроени площи между брандмауерите (пожарен сектор) в зависимост от степента на огнеустойчивост и етажността на сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 са съгласно табл. 5. Таблица 5 Етажност 1 Степен на огнеустойчивост I, II без ограничение III 3000 m2 IV 1500 m2 V 600 m2 Метални (стоманени) неза300 m2 щитени конструкции (600 m2 – при осигуряване на автоматична ПГИ) > 10 (само за I степен на огнеустойчивост) 2 3÷5 6÷9 5000 m2 2000 m2 1000 m2 200 m2 4000 m2 1000 m2 - 3000 m2 - 2200 m2 - - - - - (3) Максимално допустимата застроена площ между брандмауерите на сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от степента им на огнеустойчивост, без да се изгражда автоматична ПГИ, е съгласно табл. 6. Таблица 6 Категория по пожарна опасност Допустим брой на етажите Степен на огнеустойчивост 1 Ф5А 2 6 3 I Ф5Б 1 6 3 не се ограничава 6 3 1 1 II I II I Ф5В 1 II III IV V метални (стоманени) незащитени конструкции Най-голяма допустима площ между брандмауерите на сгради, m2: едноетажни двуетажни многоетажни 4 не се ограничава 5200 5 2000 6 2000 7800 не се ограничава 5200 не се ограничава 3500 10500 3500 2000 1200 7800 2500 - 5200 2200 - 1500 - - 1 Ф5Г 2 не се ограничава 1 Ф5Д не се ограничава 3 2 2 3 I и II метални (стоманени) незащитени конструкции I и II 4 10500 III IV V метални (стоманени) не се ограничава незащитени конструкции Глава четвърта РЕАКЦИЯ НА ОГЪН НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ Чл. 14. (1) Основен показател за оценяване на степента и приноса за разпространяване на пожара и за класифициране на строителните продукти е класът по реакция на огън, който се определя въз основа на резултатите от изпитване. (2) Строителните продукти се класифицират въз основа на реакцията им на огън в съответствие с Решение 2000/147/ЕК за одобряване на класификация за реакция на огън на строителните продукти, изменено с Решение 2003/632/ ЕК за включване на класове за реакция на огън на топлоизолационни продукти за тръби, изменено с Решение 2006/751/ЕК за включване на класове за реакция на огън за изолация на електрически кабели. Класификацията на строителните продукти за покриви и покривни покрития въз основа на реакцията им на огън при въздействие на външен източник на пожар е определена в съответствие с Решение 2000/553/ЕК и Решение 2001/671/ЕК, изменено с Решение 2005/823/ЕК. (3) Означенията, критериите за класификация и методите за изпитване за определяне на реакцията на огън на строителните продукти се прилагат в съответствие с решенията по ал. 2. (4) Класификацията на строителните продукти и елементи по реакция на огън в съответствие с решенията по ал. 2 е, както следва: 1. за строителни продукти – А1, А2, В, С, D, Е и F; 2. за подови покрития – А1fl, А2fl, Bfl, Cfl, Dfl, Efl и Ffl; 3. за изолация на електрически кабели – Аса, В1са, В2са, Сса, Dса, Еса и Fса; 4. за изолация на тръби – А1L, А2L, BL, CL, D L, Е L и F L; 5. за строителни продукти за покриви и покривни покрития – Broof (t1), Froof(t1), Broof (t2), Broof (t3), Froof(t2), Croof (t3), Droof (t3), Froof(t3), Broof(t4) и Croof (t4). 3 5 не се ограничава - 6 - не се ограничава 5200 3500 2200 3500 2200 1200 3500 - не се ограничава (5) За строителните продукти и елементи от класове по реакция на огън А2, В, С, D и Е се извършва допълнителна класификация в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене. (6) При класификацията на строителните продукти по реакция на огън в зависимост от приноса им за развитието на неконтролирано горене се използват следните означения: 1. клас А1 – за негорими продукти, които нямат принос за развитието на неконтролирано горене; 2. клас А2 – за негорими продукти с изключително ограничен принос за неконтролирано горене; 3. клас В – за трудногорими продукти с много ограничен принос за неконтролирано горене; 4. клас С – за трудногорими продукти с ограничен принос за неконтролирано горене; 5. клас D – за горими продукти с приемлив принос за неконтролирано горене; 6. клас Е – за горими продукти със значителен принос към неконтролирано горене; 7. клас F – за горими продукти без определени характеристики за реакция на огън. (7) Строителните продукти се класифицират допълнително в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене и се означават със символите „s (s1, s2, s3)“ и „d (d0, d1, d2)“, както следва: 1. с s1 – при много ограничено отделяне на дим; с s2 – при ограничено отделяне на дим; с s3 – когато няма изискване за ограничаване на образуването на дим; 2. с d0 – когато не образуват пламтящи частици или капки; с d1 – когато пламтящите частици или капки изгасват бързо; с d2 – когато няма изискване за ограничаване на образуването на пламтящи частици или капки. (8) Строителните продукти от клас А1, за които не се изисква изпитване съгласно Решение 96/603/ЕС, изменено с Решение 2000/605/ ЕК, Решение 2003/424/ЕК, Решение 2003/43/ ЕК, изменено с Решение 2006/673/ЕК и с Решение 2007/348/ЕК, Решение 2005/610/ЕК, Решение 2006/600/ЕК, Решение 2000/553/ЕК и Решение 2006/213/ЕК, са дадени в таблиците на приложение № 6. (9) Класификацията по реакция на огън е определена в таблиците на приложение № 7, както следва: на строителните продукти – в табл. 1, на продуктите за подови покрития – в табл. 2, на топлоизолационните продукти за тръби – в табл. 3, на електрическите кабели – в табл. 4, и на покривите и покривните покрития – в табл. 5. (10) Определянето на класовете по реакция на огън на строителните продукти съгласно глава трета от НСИСОССП се извършва по методите за изпитване, дадени в табл. 1 – 5 на приложение № 8. (11) Класовете по реакция на огън на продукти за покрития на вътрешни повърхности в помещения (стени, тавани и подове) са определени в табл. 7. Таблица 7 Клас по реакция на огън на покрития за вътрешни повърхности в помещения Клас (подклас) на функционална пожарна опасЕлемент Степен на огнеустойчивост ност/площ на помещението I и II III IV 1 2 3 4 7 Ф1.1, Ф1.2 Стени и тавани D-s2, С -sl, d0 D-s2, Подове D-s2 D-s2 С -sl, d1 D-s2 D-s2 D-s2 С-s2, d1 С –sl, d0 Dfl –s1 С –sl, d0 А2fl В-sl, d0 С -sl ,d0 С -sl, d0 Dfl –s1 С -sl, d0 А2fl С -sl, dО D-s2 С -sl, d0 С -sl, d0 А2fl D-s2 Стени и тавани Подове Dfl –s1 С –sl, d0 А2fl Dfl –s1 С -sl, d0 А2fl С -sl, d0 А2fl Подове А2fl Dfl –s1 Dfl -s1 Стени, тавани /ограждащи В -sl, d0 повърхности В fl Подове В -sl, d0 - Efl Efl Стени, тавани /ограждащи D повърхности D - Стени и тавани Подове В помещения за технически инсталации: Ф1, Ф2, Стени и тавани Подове Ф3, Ф4, Ф5 Подове на котелни С-s2, d1 Dfl –s1 В-sl, d0 Dfl –s1 А2fl С-s2, d1 Dfl –s1 С -sl, dO Dfl –s1 А2fl D-s2, d2 Dfl -s1 D-s2 А2fl В евакуационни стълбищни клетки: Ф1, Ф2, Стени и тавани Подове Ф3, Ф4, Ф5 По други пътища за евакуация: Ф1, Ф2, Ф3, Стени и тавани Подове Ф4, Ф5 В-s1, d0 Bfl –s1 В -sl, d0 Dfl –s1 В –sl, d0 Bfl –s1 С -sl, d0 Efl –s1 С -sl, d0 Cfl -s1 С -sl, d0 - Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Стени и тавани Подове Ф2, Ф3, Ф4 ≤ 300 m2 Стени и тавани Подове Ф2, Ф3, Ф4 > 300 m2 до 1000 m2 Ф2, Ф3, Ф4 > 1000 m2 Ф5А, Ф5 Б Стени и тавани Подове Ф5В, Ф5 Г, Ф5Д ≤ 300 m2 Ф5В, Ф5 Г, Ф5Д ≥ 300 m2 В подпокривни пространства: – използваеми: Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Стени и тавани Подове - неизползваеми: Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 В сутерени: Ф1, Ф2, Ф3, Ф4, Ф5 Стени и тавани Подове Стени и тавани Подове Забележки: 1. В някои случаи 10 % от стенните повърхности може да имат покритие, което не отговаря на съответния клас на функционална пожарна опасност съгласно табл. 7. 2. Когато помещенията са осигурени с автоматична пожарогасителна инсталация, класовете на повърхностите може да се намалят с един клас без ограничение на допълнителната класификация. 3. Допълнителната класификация d се прилага само за тавани. 4. Допълнителната класификация s и d се прилага задължително за пътища за евакуация, за подземни помещения, за болници и за детски и учебни заведения. 5. Подпокривните пространства се оценяват като такива само когато таванският етаж е извън допустимия брой на етажите в сградата. 6. В неизползваемите подпокривни пространства се разрешава разполагането на технически инсталации и съоръжения, при условие че са отделени от обема им с хоризонтални и вертикални прегради със степен на огнеустойчивост, определена съгласно колони 6 и 7 на табл. 3. (12) Класовете по реакция на огън на продукти за топлоизолация на външни повърхности на сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 (с изключение на високите сгради), допустимата площ и начинът на разделяне на допустимите площи са дадени в табл. 7.1. Таблица 7.1 Степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията Елементи Клас по реакция на Клас по реакция на Допустима площ, m огън на изолацията огън на външния повърхностен слой 2 С D А2 В без ограничения 1000 ЕЕА2 В 1000 200 С А2 А1 С С Д СВСА2 С А2 2000 без ограничения без ограничения без ограничения 1000 1000 D D 200 Е Е 30 С А2 В В F без ограничения без ограничения без ограничения 1000 200 30 без ограничения Всички елементи І и ІІ Покриви Всички елементи ІІІ Стени IV V С D Всички елементи D F Стени F Всички елементи без ограничения Начин на разделяне на допустими площи широчина на ивицата и клас по реакция на огън 0,5 m клас А2 или 1m клас В 0,5m клас А2 0,5 m клас А2 или 1m клас В 0,5 m клас А2 0,5 m клас А2 0,5 m клас А2 или 1m клас В 0,5 m клас А2 или 1m клас В 0,5 m клас А2 или 1m клас В 1 m клас В 1 m клас В 1 m клас В без ограничения (13) Класовете по реакция на огън на продукти за топлоизолация на външни повърхности на сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 (с изключение на високите сгради), допустимата площ и начинът на разделяне на допустимите площи са дадени в табл. 7.2. Таблица 7.2 Степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията Елементи Всички менти І, ІІ и ІІІ еле- С А2 без ограничения еле- А1 А2 С А1 D С Д D СВСВА2 С А2 В без ограничения без ограничения 2000 без ограничения 1000 без ограничения 2000 1000 F В 200 Покриви Стени IV V Всички менти Всички менти Клас по реакция на Клас по реакция на Допустима площ, m2 огън на изолацията огън на външния повърхностен слой елебез ограничения без ограничения без ограничения Начин на разделяне на допустими площи широчина на ивицата и клас по реакция на огън 0,5m клас А2 0,5m клас А2 0,5m клас А2 0,5m клас А2 или 1m клас В 0,5m клас А2 или 1m клас В без ограничения (14) В строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на подкласове Ф1.1, Ф1.2, Ф2, Ф4.1) се разрешава използването на неносещи фасадни панели с пълнеж от строителни продукти с клас по реакция на огън В ÷ F, при условие че през 100 m2 панелите се прекъсват с ивица с минимална широчина 0,2 m, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (15) В строежите от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 с височина до 28 m покривите се изпълняват от строителни продукти с класове по реакция на огън В – D, при условие че таванската хоризонтална конструкция е от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2 и с граница на огнеустойчивост EI 60. Глава пета ПОЖАРНИ ПРЕГРАДИ. ПОЖАРНИ СЕКТОРИ. ИЗИСКВАНИЯ Раздел I Общи изисквания Чл. 15. (1) В зависимост от пожарната опасност и размерите на обектите се предвиждат пожарозащитни прегради за създаване на препятствия по пътя на разпространяване на пожари в сградите. (2) Пожарозащитните прегради служат за предотвратяване на разпространяването на пожара и на продуктите на горенето от помещението или пожарния сектор, където е възникнал пожарът, към съседни помещения. Чл. 16. (1) Пожарните сектори се проектират за предотвратяване на неконтролируемо разпространяване на пожар в сградата и за осигуряване на безопасна евакуация на хората в нея. (2) Максималната площ на пожарните сектори се определя в зависимост от класа на функционална пожарна опасност на строежа при спазване на изискванията, определени в съответните глави и раздели на тази наредба. (3) Преградите на пожарния сектор се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (4) Минималната огнеустойчивост на вертикалните и хоризонталните прегради на пожарния сектор е REI 120. (5) Минималната огнеустойчивост на вратите, които отделят пожарния сектор от коридори и стълбищни клетки, предназначени за едновременно обслужване на два и повече пожарни сектори в една сграда, е EI 90. Чл. 17. Местата на преминаване на тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации през хоризонтални и вертикални пожарозащитни прегради се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без да се намалява нормативната огнеустойчивост на съответната преграда. Чл. 18. (1) Отворите в пожарозащитните прегради се проектират с обща площ, която не превишава 25 % от площта на преградите. (2) Отворите в пожарозащитните прегради се защитават посредством врати и затварящи устройства при спазване на изискванията, определени в този раздел. (3) В сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 за защита на отвори в пожарозащитни прегради между помещения от категории по пожарна опасност Ф5В – Ф5Д се разрешава използването на огнезащитни завеси със същата огнеустойчивост както на преградите, ако общата площ на отворите не надвишава 50 % от площта на съответната преграда и ако са предвидени един ред дренчери, управлявани от бързоотварящ се вентил (например спирателен кран), монтиран на достъпно място. (4) Към отворите в пожарозащитни прегради с обща площ, по-голяма от площта по ал. 2, за защита на помещенията, разделени с преграда, се проектират автоматични ПГИ, работещи с вода, с въглероден диоксид, с азот или с друг подходящ химичен агент. Това изискване не се прилага за съседни помещения, едното от които е от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1, а другото – от подклас Ф5.2, както и за съседни помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2. Раздел II Брандмауери Чл. 19. (1) Брандмауерът се проектира с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120 (без отвори или с пожарозащитени отвори) и се изпълнява от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (2) Брандмауерите служат за: 1. разделяне на сградите на пожарни сектори до нормативно допустимите застроени площи в съответствие с табл. 4, 5 и 6; 2. отделяне на сгради, помещения и съоръжения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 от съседни сгради, съоръжения, помещения и инсталации; 3. намаляване на минималните разстояния между сградите и съоръженията от всички класове на функционална пожарна опасност и при свързано застрояване на строежите. (3) Брандмауерът започва от основите на сградата, като за: 1. сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 пресича вертикално всички конструктивни елементи на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F; при покривни конструкции, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F, брандмауерът се предвижда на разстояние 0,6 m над покривното покритие и над разположените на разстояние до 2 m от него части, изпъкващи над покрива (капандури, оберлихти и др.); при покривни конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, брандмауерът достига плътно до покрива; 2. сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 от всички степени на огнеустойчивост достига до покривното покритие и пресича всички части на сградата, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F, включително и покритието; 3. сгради с външни стени, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В – F, брандмауерът се предвижда на разстояние най-малко 0,3 m извън стените и стрехите; това изискване може да не бъде изпълнено, в случай че брандмауерът достига до разделителна ивица по стрехите и стените или фасадата, изпълнени от продукти с клас по реакция не по-нисък от А2, с широчина от двете му страни не по-малка от 0,9 m; при покриви и външни стени, изпълнени от профилирани метални листове (трислойни, панели тип „сандвич“) и с топлоизолация от продукти с класове по реакция на огън В – F, брандмауерът се проектира така, че да ги пресича, без да излиза извън фасадата, като се изпълнява и разделителна ивица. Чл. 20. (1) Вратите и затварящите устройства за защита на отвори в брандмауери с REI 120 се предвиждат с огнеустойчивост ЕІ 90 и се изпълняват от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън В. Вратите се оборудват с устройства за самозатваряне, а прозорците се предвиждат неотваряеми. (2) Вратите и затварящите устройства за защита на отвори в брандмауери с REI 180 и REI 360 се предвиждат с огнеустойчивост ЕІ 120. (3) Отворите се проектират с допустима обща площ, която не превишава 25 % от площта на съответния брандмауер. Чл. 21. В случай че брандмауерът се предвижда на място, където две крила от една сграда със стени, изпълнени от продукти с клас по реакция не по-нисък от А2, или две отделни сгради със стени, изпълнени от същите строителни продукти, се долепват под ъгъл, хоризонталното разстояние между най-близките отвори в стените е не по-малко от 4 m. Когато няма друга техническа възможност, отворите се защитават с врати и със затварящи устройства с огнеустойчивост ЕІ 60 и с минимален клас по реакция на огън В. Раздел III Пожарозащитни стени Чл. 22. (1) Пожарозащитните стени се проектират с огнеустойчивост REI 60 (или EI 60) и се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2. (2) Пожарозащитните стени се предвиждат за разделяне на помещения от различен клас на функционална пожарна опасност, както и за отделяне на производства с различна категория по пожарна опасност Ф5А – Ф5Д. (3) Вратите и затварящите устройства за защита на отвори в пожарозащитните стени се предвиждат с огнеустойчивост ЕІ 60, пригодени за самозатваряне и изпълнени от продукти с минимален клас по реакция на огън В. Раздел IV Хоризонтални пожарни прегради Чл. 23. Хоризонталните пожарни прегради служат за ограничаване на разпространяването на пожар във вертикална посока. Те се проектират като подови, тавански и междинни (в обема на помещение и етаж за обособяване на технологични проходи, коридори и др.) конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко REI 60. Чл. 24. (1) Отворите в хоризонталните пожарни прегради се защитават с автоматични затварящи устройства с огнеустойчивост най-малко EI 60, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, които блокират и работата на преминаващите през тях съоръжения (трансмисии, транспортни ленти, шнекове и др.). (2) Разрешава се общата площ на отворите в хоризонталните пожарни прегради да е до 0,2 % от нормативно допустимата площ на съответния пожарен сектор. Раздел V Пожарозащитни преддверия Чл. 25. (1) Пожарозащитните преддверия се предвиждат за отделяне на взривоопасни помещения, когато се налага те да имат технологична или друга връзка със съседни невзривоопасни помещения, за осигуряване на незадимяване на стълбищните клетки във високите сгради и др. В обема на преддверието се създава постоянно повишено налягане 20 Ра. (2) Конструктивните елементи на пожарозащитните преддверия се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост REI 60 (EI 60). Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димо- и газоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 60. (3) Пожарозащитните преддверия се проектират така, че вратите им да се отварят към невзривоопасните помещения. При преддверия, проектирани за осигуряване на незадимяване в стълбищните клетки, посоката на отваряне на вратите се съобразява с посоката на евакуация. Чл. 26. Между съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5В – Ф5Д, при които отворите в пожарозащитните стени не могат да бъдат защитени с врати или капаци, се проектират пожарозащитни преддверия без врати с дължина най-малко 4 m, които се осигуряват с автоматична дренчерна ПГИ с разход на вода най-малко 0,5 l/s.m2. Глава шеста ПЪТИЩА ЗА ПОЖАРОГАСИТЕЛНА И АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ Раздел I Пътища за противопожарни цели Чл. 27. (1) За противопожарни цели се използват всички пътища, обслужващи строежите. (2) Пътищата по ал. 1 се проектират сключени, с трайна настилка. (3) Разрешават се задънени (тупикови) пожарни пътища, завършващи с площадка с размери най-малко 12 m × 12 m, разположени едностранно по цялата дължина на сгради и съоръжения с широчина до 30 m и дължина до 120 m и двустранно – за сгради и съоръжения с широчина от 30 m до 60 m и дължина до 120 m. (4) Пожарните пътища се проектират с широчина най-малко 3,5 m. За строежи от категории по пожарна опасност Ф5АиФ5Б със застроена площ, по-голяма от 500 m2, пожарните пътища се проектират с широчина най-малко 6 m. (5) Външният габаритен радиус на пътя при завой е не по-малък от 10,5 m. Чл. 28. Проходите за преминаване на пожарните автомобили през сградите и съоръженията се проектират с широчина най-малко 4 m и с височина най-малко 4,5 m. Чл. 29. Пътищата към водоизточниците, които се използват за водоснабдяване за пожарогасене, се проектират при водоизточника с обход или с площадка с размери най-малко 12 m на 12 m. Раздел II Стълби за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности Чл. 30. (1) Стълби за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности се проектират във всички сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5, с височина на кота корниз, по-голяма от 10 m, както следва: 1. за сгради с височина до 20 m – вертикални, с широчина 0,6 m; 2. за сгради с височина над 20 m – наклонени под ъгъл не по-голям от 80°, с широчина 0,7 m и с междинни площадки на разстояние не повече от 8 m. (2) Разстоянието между пожарните стълби по периметъра на сградата е не повече от 200 m. (3) До пожарната стълба се предвижда тръба с диаметър два цола, с изводи за всеки етаж, със спирателна арматура и със съединители „щорц“. Пожарните стълби се предвиждат на разстояние 2 m от нивото на проектната кота на прилежащия терен. Глава седма ЕВАКУАЦИЯ НА ХОРА ОТ СГРАДИ И ПОМЕЩЕНИЯ ПРИ ПОЖАР ИЛИ АВАРИЯ Чл. 31. За опазване на живота и здравето на хората при възникване на пожар в строежите се предвиждат защитени и безопасни зони, евакуационни пътища и евакуационни изходи. Чл. 32. Евакуацията на хора при пожар или авария се осъществява по евакуационни пътища през евакуационни изходи. Чл. 33. (1) Евакуационните пътища и изходи осигуряват: 1. своевременна и безпрепятствена евакуация; 2. защита от въздействието на опасните фактори на пожара или аварията. (2) За удовлетворяване на изискванията по ал. 1 евакуационните пътища и изходи се проектират и изпълняват при спазване на минималните технически изисквания за тяхното оразмеряване, разполагане и оборудване със защитни устройства, определени в тази глава. (3) Използваната терминология в тази глава е съгласно БДС ISO 8421-6 „Защита срещу пожар. Речник. Част 6: Евакуация и средства за евакуация“. Чл. 34. (1) Евакуационните пътища включват следните елементи: пътища (проходи) в помещението, изходи от помещението, коридори (фоайета), стълбищни клетки (стълбищни рамена, площадки и изходи) и крайни евакуационни изходи от строежа. (2) Пътища, които не отговарят на минималните технически изисквания (аварийни) се предвиждат като резервен вариант за извеждане на хора. Те не могат да заменят изискващия се брой евакуационни пътища. (3) Евакуационните и аварийните пътища осигуряват достъпа на спасителните екипи до което и да е място в сградата или строителното съоръжение. Чл. 35. Евакуационните пътища се проектират в зависимост от: 1. броя и възможността за самостоятелно придвижване на хората в помещението, строежа или строителното съоръжение; 2. броя на етажите и/или височината на строежа; 3. класа на функционалната пожарна опасност; 4. разположението на помещението; 5. пожарните сектори на строежа. Чл. 36. (1) При проектирането на евакуационни изходи и пътища броят на хората в помещенията и строежите е определен като отношение на изчислителната площ на помещението (етажа, строежа) и гъстотата на обитаване (площта, която се предвижда за един посетител или за едно работно място) съгласно табл. 8. (2) За помещения и строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1 и Ф3.2 се определя необходимата площ за едно място за сядане. (3) Изчислителната площ на помещението (етажа) се определя, като от застроената площ се приспадат площите на санитарно-хигиенните помещения, асансьорните шахти, стълбищните клетки, стелажите за разполагане на стоки и оборудване, както и складовите площи, в които достъпът на посетители е ограничен. (4) Броят на хората в помещенията и строежите освен по табл. 8 може да бъде определен в зависимост от броя на седящите и работните места съгласно инвестиционния проект. (5) Максималият брой на хората, които се предвижда да пребивават в помещението или строежа (сградата или строителното съоръжение), се определя в инвестиционния проект и в техническия паспорт на сградата. Таблица 8 № Предназначение на строежа/клас на функционална пожарна опасност ред 1 2 1. Строежи за обществено обслужване в областта на търговията (от подклас Ф3.1): а) площи с вход от кота терен б) площи с дълбочина, по-голяма от първия подземен етаж, или с височина, по-голяма от първия надземен етаж 2. Строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството (от подклас Ф2.2) Строежи за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, транспорта, съобщенията и услугите; сгради за административно обслужване (от подкласове Ф3.2, Ф3.3 и Ф 3.5) 4. Строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството и спортни съоръжения (от подкласове Ф2.1 и Ф2.2) 5. Зали с различно предназначение: а) многофункционални зали (със столове) б) концертни зали (със столове) в) зали без столове 6. Театрални зали и кинозали (от подклас Ф2.1), многофункционални зали 7. Площи в строежите, предвидени за изчакване в продължение на 2 часа – при последователни представления (от подклас Ф2.1) 8. Площи за провеждане на мероприятия на открито (футболни игрища, площадки за спортни дейности и др.) (от подклас Ф2.3) 9. Дискотеки, концертни зали (без столове) (от подклас Ф2.2) 10. Трибуни с площи за правостоящи (от подклас Ф2.3) Гъстота на обитаване, m2/човек 3 2,0 3,0 1,35 Забележки 4 За определяне на площта на етажа се използват всички достъпни за посетителите площи и помещения, както и площите между стелажи и други търговски площи. Когато помещенията се използват мултифункционално и предназначението им е както на сгради от подклас Ф2.1 (например за провеждане и на концерти), се използва коефициентът за по-високата гъстота на обитаване. 3. 11. Работилници, фабрични цехове, големи (еднопространствени) офиси (от подклас Ф5.1) 12. Библиотеки (от подклас Ф2.1), офиси (от подклас Ф3.4), кухни (от подклас Ф3.2) 13. Складове за търговия (от подклас Ф5.2) 14. Паркинги (от подклас Ф5.2) 1,0 0,5 1,0 0,75 0,5 0,6 0,25 С места за зрители, в които няма постоянно монтирани столове. Фоайета на кинозали 0,5 0,25 0,2 Проходи за преминаване не се вземат предвид. 5,0 7,0 30,0 1 място за паркиране/ двама човека 30 m2 на автомобил Чл. 37. (1) Евакуационни са изходите: 1. от помещенията на първия подземен, полуподземен, приземен етаж и на първия надземен етаж, водещи непосредствено навън или в коридор, вестибюл, стълбище със самостоятелен изход навън; 2. от помещенията на който и да е етаж към коридор или проход, завършващ със стълбище или непосредствено в стълбище, което на етажните нива по т. 1 има директен изход навън, или през фоайе, коридор или проход, отделени от етажните пространства чрез прегради с огнеустойчивост най-малко EI 30 и с димозащитни самозатварящи се врати; 3. от едно помещение в друго на същия етаж, като съседното помещение има евакуационен изход и в него няма производства от категории по пожарна опасност Ф5АиФ5Б; 4. към пожарен сектор на същия или друг строеж, осигурен с независим (самостоятелен) път за евакуация; 5. които отговарят и на специфичните изисквания, определени в глава тринадесета. (2) Крайни евакуационни изходи са: 1. към околната среда на кота „терен“; 2. към пожарен сектор на същия или друг строеж, изпълнен с независим (самостоятелен) път за евакуация и отделен чрез стена без отвори, като защитата на прехода от задимяване се осигурява чрез открита въздушна зона (тераса, балкон, лоджия); 3. към защитена зона от същия или друг строеж, в който хората не са изложени на опасности от пожар и разполагат с независими изходи и пътища за евакуация. (3) Евакуационните изходи се проектират разсредоточени. (4) Евакуационните изходи са разсредоточени, когато ъгълът, сключен между направленията на движение на хора към тях от най-отдалечената точка в помещението (спрямо всички евакуационни изходи в него), е по-голям от 45° (фиг. 1 и 2). Фиг. 1 Фиг. 2 Чл. 38. (1) Изходите, които не отговарят на изискванията по чл. 37, ал. 1 и 2, са аварийни. (2) Аварийните изходи не заменят необходимия брой евакуационни изходи. Те могат да се предвиждат за повишаване на безопасността на хората при пожар. Чл. 39. (1) Асансьорите и другите механични средства за придвижване могат да се използват за евакуация, когато са отделени в защитена или безопасна зона на строежа. (2) Разрешава се ескалаторите в строежи на два етажа да служат за неподвижни открити стълбища за евакуация. Чл. 40. (1) Не се разрешава евакуационни пътища и изходи да преминават през съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б. (2) При евакуация през съседни помещения от категория по пожарна опасност Ф5В или през помещения от други класове на функционална пожарна опасност (от класове Ф1 – Ф4), в които се съхраняват горими материали, се предвиждат не по-малко от два разсредоточени изхода, като всеки от тях води към отделно съседно помещение с евакуационни изходи съгласно чл. 37, ал. 1 и 2. (3) При евакуация през съседни помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д се предвижда един изход съгласно чл. 37, ал. 1 или 2. (4) Не се разрешава евакуация през повече от едно съседно помещение с изключение на помещенията от категория по пожарна опасност Ф5Д или на помещенията от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 с конструкции и покрития с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, в които не се съхраняват горими материали. Чл. 41. (1) Широчината на изходите, коридорите и стълбищните рамена (включително на междуетажните стълбищни площадки) на евакуационните пътища в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност с изключение на клас Ф5 се определя в зависимост от броя на хората в сградата, определен съгласно чл. 36. (2) Широчината и броят на изходите в зависимост от броя на хората в помещенията се определят, както следва: 1. до 15 човека и до 300 m2 в подземни етажи – един изход с минимална светла широчина 0,9 m; 2. до 50 човека – един изход с минимална светла широчина 0,9 m; 3. до 100 човека – най-малко два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m; 4. до 200 човека – три изхода, всеки от които с минимална светла широчина 0,9 m, или два изхода, всеки от които с минимална светла широчина 1,2 m. (3) Сумарната широчина на елементите на евакуационния път в помещения за повече от 200 човека, отделени от останалите помещения с пожарозащитни прегради, се определя, както следва: 1. за помещения, разположени в полуподземни и приземни етажи – по 0,6 m на 100 човека; 2. за помещения, разположени в надземни етажи – по 0,8 m на 100 човека; 3. за помещения, разположени в подземни етажи – по 1,2 m на 100 човека. (4) Изходите и елементите на евакуационния път по ал. 3 са с минимална светла единична широчина 1,2 m. Когато тази широчина е по-голяма от 1,2 m, широчината на изходите се увеличава със стъпка 0,6 m (например при необходима широчина 1,3 m широчината на пътищата се приема 1,8 m). (5) Максималната светла единична широчина на изходите и стълбищните рамена е 2,4 m. (6) За помещения и етажни нива в строежи, предназначени за повече от 800 човека, се осигуряват най-малко три разсредоточени евакуационни изхода, всеки от които отвежда в отделна безопасна зона. Чл. 42. (1) Светлата широчина на вратите, коридорите и стълбищните рамена на евакуационните пътища в строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 и броят на изходите от помещенията се определят в зависимост от броя на хората, категорията по пожарна опасност, площта на помещенията и етажността на строежа. (2) Разрешава се проектирането на един изход със светла широчина най-малко 0,9 m в следните случаи: 1. за производствени и складови помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б с площ до 100 m2, предназначени за не повече от 10 човека; 2. за производствени и складови помещения от категория по пожарна опасност Ф5В с площ до 300 m2, предназначени за не повече от 50 човека; 3. за производствени помещения от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д с площ до 500 m2, предназначени за не повече от 100 човека; 4. за помещения, разположени в подземни етажи, с площ до 300 m2, предназначени за не повече от 15 човека; 5. за открити площадки над нивото на пода и за етажерки в помещения от категория на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б с площ до 100 m2 и в помещения от категория Ф5В с площ до 400 m2. (3) Крайните евакуационни изходи от строежите с производствено предназначение се предвиждат на разстояние най-малко 10 m от апаратите и съоръженията на външните взривоопасни инсталации. (4) Евакуационните стълби от открити площадки над нивото на прилежащия терен и етажерките в производствени помещения се отделят чрез пожарозащитна преграда без отвори с огнеустойчивост EI 30. Чл. 43. (1) Вратите на евакуационните изходи се проектират така, че да се отварят по посоката на движение при евакуация. (2) На всички евакуационни врати на изходите по пътищата за евакуация от помещения за повече от 100 човека, включително до крайните изходи и по маршрутите за над 100 човека се предвиждат брави тип „антипаник“. (3) Разрешава се вратите по пътя за евакуация, с изключение на вратите, монтирани на крайните изходи, да не бъдат оборудвани с брави тип „антипаник“, ако не са предвидени фиксиращи и заключващи устройства. (4) Разрешава се вратите на балкони и площадки, на изходите от помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г, Ф5Д и от помещения от друга категория, в които пребивават едновременно не повече от 15 човека, както и вратите на изходите от складове с площ до 200 m2 и от санитарно-хигиенни помещения да се отварят обратно на посоката на движение при евакуация. (5) Разрешава се проектирането на врати между евакуационни стълбища и коридори (етажни фоайета) с армирано или обикновено стъкло с дебелина не по-малка от 5 mm или със стъклопакети. (6) При остъкляване на вратите по ал. 5 с обикновено стъкло в строежи за обществено обслужване в областта на образованието (от подклас Ф1.1) и в строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството (от подкласове Ф2.1 и Ф2.2) стъклата се осигуряват срещу разпадане при разчупване. (7) При непосредствен изход от помещение към стълбище се предвиждат самозатварящи се врати с огнеустойчивост, равна на половината от изискващата се огнеустойчивост за пожарозащитната преграда между стълбището и помещението съгласно табл. 3. (8) Не се разрешават въртящи се или сгъваеми врати и прегради, както и вдигащи се врати на изходите по пътищата за евакуация. (9) Разрешават се плъзгащи се (отварящи се встрани) врати на евакуационни изходи от зали в строежи за обществено обслужване в областта на културата и изкуството (от подклас Ф2.1), в помещения на строежи за обществено обслужване в областта на общественото хранене (от подклас Ф3.2) и в други подобни помещения, когато в тях пребивават едновременно не повече от 50 човека. (10) За крайните евакуационни изходи на строежи за обществено обслужване от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 се разрешават плъзгащи се (отварящи се встрани) врати, ако е осигурено автоматично и ръчно привеждане на вратата в отворено положение при отпадане на електрическото захранване или ако в непосредствена близост има дублиращи, странично окачени отварящи се навън врати с необходимата единична и сумарна широчина. (11) Разрешават се плъзгащи се, вдигащи се и сгъваеми врати за осъществяване на връзка на автомобилни и железопътни рампи с производствени и складови помещения (от клас Ф5). При необходимост се осигурява възможност и за ръчно отваряне. (12) Разрешават се въртящи се врати с прилепващи едно към друго крила, при условие че образуват проходи, успоредни на посоката на движение, с минимална светла единична широчина най-малко 0,9 m, както и в случаите, при които въртящата се врата е дублирана от странично окачени отварящи се навън врати с необходимата минимална широчина. (13) Допуска се вратите на строежи за обществено обслужване с култово и религиозно предназначение (от подклас Ф3.5) да се отварят обратно на движението при евакуация, ако са предвидени мерки за фиксирането им в отворено положение (например при прояви с масов характер, на които присъстват повече от 50 човека). Чл. 44. (1) Дължините на евакуационните пътища в помещенията и сградите се определят в зависимост от броя на изходите, стълбищата и крайните евакуационни изходи. (2) Дължината на евакуационния път в помещението не трябва да надвишава: 1. от евакуационния изход до която и да е точка на помещение с един изход (фиг. 3) – 20 m; 2. от евакуационните изходи до която и да е точка на помещението с два или повече изходи (фиг. 4) – 40 m. (3) Дължината на евакуационните пътища (сумата от дължините на елементите на евакуационните пътища до краен изход или до врата на стълбище) не трябва да превишава: 1. за евакуационни пътища само към един краен изход или само към едно стълбище: а) 40 m (до 20 m в помещението и до 20 m в коридор) – за помещения с един евакуационен изход (фиг. 5); б) 60 m (до 40 m в помещението и до 20 m в коридор) – за помещения с два евакуационни изхода (фиг. 7); 2. за евакуационни пътища към два и повече крайни евакуационни изхода или към две и повече отдалечени едно от друго стълбища: а) 60 m (до 20 m в помещението и до 40 m в коридор) – за помещения с един евакуационен изход (фиг. 6); б) 80 m (до 40 m в помещението и до 40 m в коридор) – за помещения с два евакуационни изхода (фиг. 7). (4) Дължината на маршрутите за евакуация се определя в зависимост от местоположението на хората, размерите и местоположението на неподвижното оборудване (стелажи, паравани, леки преградни (разделителни) стени и др.). (5) При определяне на дължината на евакуационните пътища не се отчита дължината на участъка от пътя в стълбищна клетка. (6) Евакуационните пътища в едноетажни сгради от I и II степен на огнеустойчивост, изпълнени от незащитени метални конструкции от категории по пожарна опасност Ф5ГиФ5Д, се проектират с дължина не по-голяма от 100 m. Чл. 45. (1) Броят на евакуационните стълбища (изходите от етаж) се определя в зависимост от площта на етажа или етажа с най-голям брой пребиваващи хора в сградата, строежа или строителното съоръжение. (2) Разрешава се проектирането на една стълбищна клетка на етаж, когато площта на етажа не превишава: 1. за строежи с височина до 28 m – 900 m2; 2. за строежи от клас Ф.1.3 с височина от 28 до 50 m – 400 m2. (3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато за помещението с най-голям брой хора, отделено от останалите помещения с пожарозащитни прегради, се изисква по-голям брой стълбища, определени чрез необходимата сумарна широчина. (4) Когато помещенията не са отделени с пожарозащитни прегради (с обикновено остъкление между магазини, офиси и др.), за определяне на броя и широчината на изходите се използва общият брой на хората в приобщените съседни площи. (5) Две и повече евакуационни стълбища в един строеж се проектират така, че да не се допуска пресичане или смесване на евакуационните потоци на нивото, на което се намират крайните им евакуационни изходи. (6) При етажи без пожарозащитни прегради (еднопространствени офиси) етажните изходи към стълбищата се проектират на разстояние един от друг не по-малко от 2/3 от диагонала на етажната площ. (7) Изискванията към броя и изпълнението на стълбищата и изходите се спазват и за подземните етажи. (8) При строежи с едно стълбище за евакуация не се разрешава преминаването на тръбопроводи за леснозапалими и горими течности (ЛЗТ и ГТ) и газопроводи за втечнени въглеводородни газове и горимо оборудване в стълбищната клетка. (9) При проектирането и изграждането на газопроводи за природен газ в евакуационни стълбища се спазват изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (ДВ, бр. 107 от 2004 г.). Чл. 46. За евакуация от строежи за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи (от подклас Ф 1.1), както и от сгради за административно обслужване (от подклас Ф 3.5), предназначени за настаняване на хора в неравностойно положение (сгради за хора с увреждания, психодиспансери, стационари на болнични заведения за пациенти със затруднения за самостоятелно придвижване и др.), се предвиждат най-малко две защитени (безопасни) зони с равностойни пътища за евакуация, като се осигурява възможност за поетажно преместване на хората при пожар или авария от едната в другата зона. Чл. 47. (1) Евакуационните стълбища се отделят от обема на помещенията на строежа посредством стени с огнеустойчивост, равна на необходимата огнеустойчивост за вертикалните носещи елементи на сградата, но не по-малко от EI 60, и със защита на мястото за етажен достъп (изхода от етажа), както следва: 1. при директен достъп от помещения в надземни етажи с категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б – чрез едно пожарозащитно преддверие; 2. при директен достъп от помещения в подземни етажи от категория по пожарна опасност Ф5В и всички помещения от други класове на функционална пожарна опасност, приравнени към категория Ф5В – чрез две последователни самозатварящи се врати, всяка от които с огнеустойчивост не по-малка от EI 30; 3. при директен достъп от помещения в надземни етажи от категория на производство по пожарна опасност Ф5В и всички помещения от други класове на функционална пожарна опасност, приравнени към категория Ф5В – чрез пожарозащитна преграда и самозатваряща се врата с огнеустойчивост, равна на половината от необходимата огнеустойчивост за пожарозащитна преграда, но не по-малка от EI 30. (2) Разрешава се проектирането на стени от стъклени блокчета и остъкляването с дебелина най-малко 5 mm на стени и самозатварящи се врати при достъп от фоайета, коридори и тераси. За строежи с височина над 28 m остъклението е армирано или с огнеустойчивост не по-малка от Е 30. (3) Разрешават се стълбища, незатворени в стълбищни клетки, за: 1. строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5 – когато стълбищата обслужват две етажни надземни нива; 2. строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 – когато стълбищата обслужват до пететажни надземни нива включително. (4) Стълбищата по пътя за евакуация се предвиждат с наклон не по-голям от 1:1,5, като широчината на стъпалото е не по-малка от 0,25 m, а височината на стъпалото – не по-голяма от 0,22 m. (5) Разрешава се наклонът на стълбища към единични работни места да се увеличава до 2:1. Чл. 48. При наличие на повече от едно стълбище стълбищната площадка може да е част от коридора, при условие че е осигурен алтернативен път за евакуация през съседните помещения към другото стълбище. Чл. 49. Разрешават се вътрешни стълбища, обслужващи до пет надземни етажа в строежи от І, ІІ и ІІІ степен на огнеустойчивост. Стълбищата се осигуряват с евакуационно осветление. Чл. 50. (1) Евакуационните стълбища се предвиждат естествено осветени с фасадни остъкления. Странично осветление се предвижда, когато минималната етажна площ е не по-малка от 5 % от застроената площ на стълбищната клетка. (2) Евакуационно осветление се предвижда при изграждането на вътрешни стълбища (без естествена осветеност от фасадни остъкления) в строежи от І, ІІ и ІІІ степен на огнеустойчивост. Когато вътрешните стълбища обслужват повече от три надземни етажа, се проектира и: 1. пряко горно осветление с площ най-малко 4 m2, когато разстоянието между стълбищните рамена е най-малко 0,7 m или между стълбищните рамена е предвидено „стълбищно огледало“ с площ не по-малка от 2 m2, или 2. отвор в покритието или непосредствено под него за отдимяване при пожар с площ, представляваща 5 % от застроената площ на стълбищната клетка, но не по-малка от 1,5 m2, с димен люк, отварящ се откъм входната зона, работещ и при изключване на електрозахранването, или защитата на обема на стълбищната клетка при пожар се осигурява чрез създаване на повишено налягане не по-малко от 20 Ра. (3) За строежи с височина над 28 m вътрешните стълбища се проектират при спазване на изискванията по чл. 316. Чл. 51. (1) Външните открити стълбища за евакуация се проектират, като: 1. фасадите, които са на разстояние не по-малко от 1,5 m от крайните габарити на стълбището, се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и се защитават от помещенията посредством стени без отвори с огнеустойчивост най-малко EI 30; 2. при наличие на прозоречни отвори на разстояние от контурите на стълбището, по-малко от 1,5 m, се предвижда защита чрез капаци или остъкление с огнеустойчивост най-малко EI 30; 3. при директни входове от помещения към външно евакуационно стълбище входовете се предвиждат с пожарозащитни врати с огнеустойчивост най-малко EI 30. (2) Наклонът на стълбищното рамо на външните стълбища е не по-голям от 1:1. (3) Минималната светла широчина на стълбищното рамо се определя в зависимост от броя на хората, които се предвижда да бъдат евакуирани, но не по-малка от 0,9 m. (4) Външните открити стълбища се обезопасяват с парапет с височина не по-малка от 1,2 m. (5) При евакуацията на не повече от 25 човека външните стълбища може да се изграждат със спираловидна ходова линия. Стълбищата се обезопасяват срещу падане по цялата им височина. Чл. 52. (1) При евакуацията на 16 – 50 човека може да се предвиждат вити (спираловидни) или криволинейни стълбища при спазване на следните изисквания: 1. светлата широчина на стъпалото по вътрешната ходова линия (на разстояние 0,30 m навътре от най-тясната част на стъпалото или от проекцията на ограничаващия го парапет) е не по-малка от 0,23 m; 2. светлата широчина на стълбищното рамо е най-малко 1,2 m; 3. от външната страна на стълбищното рамо се предвижда предпазен парапет. (2) При евакуацията на повече от 50 човека по вити (спираловидни) или криволинейни стълбища се спазват следните изисквания: 1. минималният светъл диаметър на вътрешния кръг е 0,9 m, а широчината на стъпалото в най-тясната част – 0,23 m; 2. светлата широчина на стълбищното рамо е най-малко 1,5 m (фиг. 8); Фиг. 8 3. от двете страни на стълбищното рамо се предвижда предпазен парапет на височина най-малко 1,2 m, с ръкохватки с широчина не повече от 0,10 m (фиг. 9). Фиг. 9 (3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат при евакуацията на не повече от 15 човека. Чл. 53. (1) Коридорите, които са елементи на евакуационните пътища, се проектират като защитени зони с огнеустойчивост на стените, определена съгласно табл. 3, но не по-малка от ЕІ 30. (2) Разрешава се остъкляване в участъци на коридори, включително на вратите към помещенията, между две евакуационни стълбища, когато последните са отделени от етажното ниво с пожарозащитни прегради (включително с пожарозащитни самозатварящи се врати). (3) Коридорите с еднопосочна евакуация и с дължина над 10 m (от вратите на най-отдалечените помещения до мястото с възможност за алтернативна евакуация) се отделят от прилежащите им помещения с пожарозащитни самозатварящи се врати с огнеустойчивост не по-малка от ЕІ 30. Чл. 54. (1) Проходите и вратите по пътя за евакуация в строежите се проектират с минимална светла височина 2,0 m. (2) Разрешават се врати и проходи с височина най-малко 1,9 m – за подземни етажи, и с височина най-малко 1,5 m – за тавански етажи и подпокривни пространства. (3) По пътя за евакуация не се разрешават единични стъпала. При преодоляване на наклони със стъпала се предвиждат най-малко три стъпала в група. (4) По пътя за евакуация не се разрешават прагове с височина, по-голяма от 0,015 m, с изключение на случаите, когато е осигурена защита срещу разливане на течности извън пределите на помещенията. Праговете по пътя за евакуация се сигнализират по подходящ начин (със светоизлъчващи ленти и бои, осветяване и др.). (5) Проходите, изходите, коридорите и стълбищата се проектират така, че да е възможно безпрепятственото пренасяне на носилка с лежащ в нея човек. Чл. 55. (1) В помещенията със системи и апарати, осигуряващи пожарната безопасност на строежите, се предвиждат евакуационно и аварийно осветление. (2) За осигуряване на осветеност на участъците от пътя по време на евакуация се монтират осветителни тела при спазване на изискванията на БДС EN 1838 „Приложно осветление. Аварийно и евакуационно осветление“. Означенията за евакуационен изход по протежение на целия маршрут се осветяват. (3) Евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават при спазване на изискванията на Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.). (4) Евакуационно и аварийно осветление се проектират в близост до всеки евакуационен изход и на местата с потенциална опасност или със защитно оборудване в следните случаи: 1. над всеки изход за евакуация на повече от 50 човека; 2. за евакуационни стълбища във и извън обема на сградата така, че да се осигурява осветяването им; 3. в близост до площадките между етажите и междинните нива; 4. при всяка промяна в посоката на движение на евакуационния път; 5. при промяна на котата на пътя в проходи и коридори (стъпала); 6. във всяка пресечна точка на коридорите; 7. извън и в близост до крайния евакуационен изход; 8. в санитарно-хигиенни помещения с обща площ, по-голяма от 25 m2; 9. в кабините на асансьори на строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5 (с изключение на строежите от подкласове Ф1.3 и Ф1.4); 10. в помещенията с устройства и системи, от които зависи безопасността на строежа и на хората в него; 11. в близост до местата за разполагане на уредите за пожарогасене и на бутоните за пожароизвестяване. (5) Осветеността на евакуационния път по осовата линия на пода е най-малко 1 Lх. (6) Захранването на евакуационното и аварийното осветление и на светещите знаци се осигурява от два независими източника с автоматично превключване. (7) Минималната продължителност на работа на евакуационното и аварийното осветление е един час. Аварийното осветление по пътищата за евакуация се проектира така, че за 5 s да бъде осигурена половината от изискваната осветеност, а за не повече от 60 s – пълната осветеност. Чл. 56. (1) За известяване на възникнал пожар или авария в строежите се предвиждат следните технически средства и сигнали: 1. с гласово уведомяване, в т.ч. с възможност за ретранслация на записи с готов текст – за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за повече от 100 човека, с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4; за строежи с височина над 28 m – с изключение на подклас Ф1.3 от първа група, и за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност с атриуми, приобщаващи повече от две етажни нива; 2. със специфичен звуков сигнал на всеки етаж – за строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5, с изключение на строежите от подкласове Ф1.3 и Ф1.4, оборудвани с автоматични пожароизвестителни инсталации; за строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 с височина над 50 m и за общежития с три и повече етажи. (2) Силата на звуковия сигнал в която и да е точка на строежа е не по-малко от 75 dB. Чл. 57. (1) Не се разрешава разполагането на помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, както и на котелни помещения с котли, работещи с течно и газообразно гориво: 1. под пътища за евакуация; 2. под помещения, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 50 човека; 3. под занимални, спални, физкултурни салони и други подобни помещения в детски, учебни и сгради на лечебни и здравни заведения. (2) В подземните и полуподземните етажи не се разрешава разполагането на помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2 и Ф1.3, както и на помещения от подклас Ф2.1, когато те са предназначени за представления за деца (театрални зали, кинозали и др.). (3) Котлите се разполагат при спазване и на изискванията на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане, приета с ПМС № 164 от 2008 г. (ДВ, бр. 64 от 2008 г.). Чл. 58. За строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4, предназначени за повече от 800 човека, както и за строежи от клас Ф5, предназначени за повече от 400 човека, безопасността на евакуацията се проверява и чрез изчисления в съответствие с параметрите на движение на човешките потоци, определени в този раздел. Чл. 59. (1) Продължителността на евакуацията не трябва да превишава допустимото време, определено от опасните фактори на пожара. (2) Допустимото време за евакуация от помещения и едноетажни сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В, в които се използват ЛЗТ и ГТ, се определя в съответствие с табл. 9. (3) Допустимото време за евакуация от помещения и едноетажни сгради от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се използват и съхраняват твърди горими материали, се определя съгласно колона 3 на табл. 9 независимо от площта на горимите материали. (4) Данните в табл. 9 не се отнасят за производства, при които опасните фактори на пожара формират критична ситуация за по-кратко време и допустимото време за евакуация подлежи на изчислително определяне (при отделяне на силнотоксични продукти на горене, при възможност за взрив или при друга бързоескалираща аварийна ситуация). (5) За защита на евакуационния път и за ограничаване разливането на течности извън помещения, както и за събиране на течности при разлив от производствени апарати и съоръжения, се проектират прагове или бордове от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Максималните единични площи за ограничаване на разлива на течности са определени в табл. 9. (6) Допустимото време за евакуация от помещения, в които оборудването работи с инертен газ или в които е предвидено автоматично пожарогасене, се определя съгласно колона 3 на табл. 9. Таблица 9 Категория на производството по пожарна опасност 1 Ф5А и Ф5Б Ф5В Обем на сградата или помещението, m3 2 До 30 000 40 000 50 000 60 000 Над 70 000 До 15 000 30 000 40 000 Над 70 000 Допустимо време за евакуация в min при ограничаване на възможната площ за разливане на течности до: 50 m2 100 m2 3 4 0,6 0,3 0,8 0,4 1,0 0,5 1,2 0,6 1,25 0,7 1,0 0,5 1,6 0,8 2,0 1,2 2,0 1,0 Чл. 60. (1) Допустимото време за евакуация от строежи с височина до 28 m от всички класове на функционална пожарна опасност, с изключение на строежите от клас на функционална пожарна опасност Ф5 и от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д, се определя, както следва: 1. за строежи от І и ІІ степен на огнеустойчивост – 6 min; 2. за строежи от ІІІ степен на огнеустойчивост – 3 min. (2) Допустимото време за евакуация от строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д и от І или ІІ степен на огнеустойчивост не се нормира. (3) Допустимото време за евакуация от строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д и от ІІІ, IV или V степен на огнеустойчивост е не повече от 1 min. (4) Допустимото време за евакуация от строежи с височина над 28 m се нормира в границите на всеки етаж и не трябва да превишава 1,5 min. (5) Допустимото време за евакуация от етажерки в производствени помещения до стълбище или защитена зона не трябва да превишава: 1. за производствени помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б – 0,5 min; 2. за производствени помещения от категория по пожарна опасност Ф5В – 1 min. Чл. 61. (1) Допустимото време за евакуация от помещения и строежи, предназначени за повече от 100 човека (театрални, оперни, кино- и изложбени зали, обществени клубове, многофункционални зали с културно-просветно предназначение, магазини, постоянни и временни циркови зали, спортни сгради и др.п.), не трябва да превишава стойностите, определени в табл. 10. (2) Допустимото време за евакуация от помещенията по ал. 1 може да се увеличи 1,5 пъти, при условие че са предвидени огнезащитна обработка на декорите, украсите и строителните продукти от групи D, Е и F, автоматична пожарогасителна инсталация и система с гласово уведомяване за евакуация. (3) Допустимото време за евакуация от сцени се определя съгласно колона 3 на табл. 10. Таблица 10 № по ред 1 1. 2. Допустимо време за евакуация в min в зависимост от степента на огнеустойчивост на строежа І или ІІ ІІІ IV или V 2 3 4 5 Зала (помещение) за повече от 100 човека 2,0 1,0 1,0 Сграда (пожарен сектор) с помещения за 6,0 2,0 1,0 повече от 100 човека Евакуация от: Чл. 62. Допустимото време за евакуация от зрителни зали и помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф5, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 3000 човека, се приема в зависимост от обема на залите и помещенията, както следва: 1. до 30 000 m3 – 2,0 min; 2. до 100 000 m3 – 2,2 min; 3. до 200 000 m3 – 3,0 min; 4. по-голям от 200 000 m3 – 4,0 min. Чл. 63. (1) Изчислителното време за евакуация се определя в зависимост от общия евакуационен капацитет на изходите от помещенията, стълбищата в строежа и крайните евакуационни изходи. Специфичната пропускателна способност (СПС) на участъците от пътя и скоростта на движение на хората при евакуация в зависимост от плътността на човешкия поток се приемат съгласно табл. 11. (2) Времето за евакуация се отчита от момента на подаване на сигнал за напускане до преминаването на всички намиращи се в строежа или в част от него обитатели през крайните изходи. (3) Плътността на човешкия поток в евакуационен участък се определя, като броят на евакуиращите се раздели на площта на участъка. (4) За изходи със светла широчина, по-голяма от 1,6 m, СПС се определя съгласно табл. 11. (5) Специфичната пропускателна способност при гранична плътност на човешкия поток за изходи с широчина, по-малка от 1,6 m, се определя съгласно табл. 12. (6) Наклонените участъци в зали, преодолявани без стъпала, се определят както при движение по хоризонтален евакуационен път. Таблица 11 Плътност на човешкия поток, чов./m2 0,1 0,5 1 2 3 4 5 6 7 8 9 (гранична) Хоризонтални участъци Движение по стълбища нагоре СПС, скорост, СПС, чов./m.min m/min чов./m.min 10 60 6 50 60 30 95 53 53 136 40 80 156 32 96 160 26 104 155 22 110 144 18 108 126 15 105 104 13 104 72 11 99 надолу скорост, m/min 100 100 80 60 47 40 33 27 23 19 15 СПС, чов./m.min 10 50 80 120 141 160 165 162 161 153 135 скорост, m/min 100 100 95 68 52 40 31 24 18 13 8 СПС за врати, по-широки от 1,6 m чов./m.min 10 50 87 134 165 184 196 190 185 173 85 Таблица 12 Широчина на изхода (dизх), m СПС, чов./m.min 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6 47,5 51,3 55,0 58,8 62,5 66,3 70,0 73,8 77,5 81,3 85,0 Чл. 64. (1) При евакуацията от помещения, предназначени за повече от 100 човека, се предвиждат следните мерки: 1. столовете да са разположени в редове и между тях да се обособяват проходи така, че да е осигурен пряк достъп до изходите; 2. свободното разстояние между редовете от столове да е не по-малко от 0,45 m; пътеките за движение да са със светла широчина най-малко 1,2 m; 3. в един ред столове, достъпен и от двата му края, да има не повече от 32 стола; в редовете столове, достъпни само от едната им страна, да има не повече от 16 стола на ред; 4. столовете, образуващи ред, да са закрепени за пода или да са свързани един с друг така, че да не се разместват; забранява се разполагането на столове на пътеките за движение. (2) Спортни сгради и сгради на театри, кина и др.п. се оборудват със столове, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън най-малко С, d0, s1. Чл. 65. (1) В сгради-паркинги и в помещения за паркиране на моторни превозни средства, когато изходите в тях са ориентирани към една стълбищна клетка, се предвиждат пожароустойчиви преддверия, както следва: 1. за помещения за паркиране с площ на пожарния сектор, по-голяма от 1200 m2; 2. за помещения за паркиране в сгради и инсталации с повишен пожарен риск, когато стълбищната клетка обслужва и други помещения по предназначение. (2) Преддверията се проектират с огнеустойчивост, съответстваща на огнеустойчивостта на носещите конструкции, но не по-малка от ЕІ 60. (3) Автомобилните рампи могат да служат за евакуационни пътища, когато в отделящите ги от гаражните нива врати (плъзгащи се, ролетни, сгъваеми и др.) се предвиждат евакуационни врати. Глава осма ВЕНТИЛАЦИОННИ ИНСТАЛАЦИИ Раздел I Общи изисквания Чл. 66. (1) Вентилация за предотвратяване на пожар се предвижда за помещенията, зоните или съоръженията, в които при нормална експлоатация или авария се отделят горими вещества и може да се създаде обща или локална взривоопасна концентрация на газове, пари или прахове. (2) Помещенията, разделени с пожарозащитни стени, се проектират със самостоятелни вентилационни и климатични инсталации. (3) Пожарозащитни стени могат да бъдат пресичани от въздухопроводи, при условие че в местата на пресичане са предвидени пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичания конструктивен елемент, и въздухопроводите са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън А1. (4) Въздухопроводите на вентилационните или климатичните инсталации може да се обединяват в общ магистрален въздухопровод (с изключение на тези в помещенията и зоните от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б), при условие че са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, разположени са в едно помещение и в местата на обединяването им в общ магистрален въздухопровод са предвидени клапи от строителни продукти с клас по реакция на огън А2. (5) Шахтите, в които са разположени въздухопроводи на вентилационни системи в санитарно-хигиенни помещения и други подобни системи, се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с граница на огнеустойчивост не по-ниска от EI 60 и с капаци на ревизионните отвори EI 30. В местата на пресичане на пожарозащитните прегради се вземат мерки за неразпространяване на огън и димни продукти в продължение на един час. Чл. 67. (1) В помещенията от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се осигурява подналягане, като обемът на приточния въздух се приема до 90 % от обема на засмуквания въздух. Подналягането се осигурява от автоматични контролери за дебит и налягане. (2) Въздухопроводи, през които преминават газове и пари с плътност, по-малка от плътността на въздуха, се проектират и изпълняват по цялата им дължина с възходящ наклон към вентилатора така, че да не се допуска задържане на газ в тях. Чл. 68. Ежекторно засмукване (вместо вентилатори) се проектира за местни смукателни инсталации при отделяне на: 1. прах, който се взривява не само от удар, но и от триене; 2. големи количества взривоопасни газове и пари (ацетилен, етер и др.). Чл. 69. При проектирането на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и др.), се предвиждат блокировки за осигуряване изключването на технологичните съоръжения при спиране на вентилацията. Чл. 70. Сушилните съоръжения се осигуряват с автоматични устройства за поддържане на нагряването в тях до допустимата технологична температура. Чл. 71. (1) За производства, при които е възможно отделянето и натрупването на пожароопасни или взривоопасни прахове, освен аспирационна инсталация се предвижда и хидрообезпрашаване, при условие че то не влияе на технологичния процес. (2) Не се допуска хидрообезпрашаване или овлажняване на въздуха в помещения, в които при смесването на влага и прах се образуват взривоопасни смеси или газове (при производство на калциев карбид, при рудомелене в заводи за сярна киселина и др.). (3) Не се допуска проектирането на филтри за вентилационни инсталации, отделящи токсични вещества при горене, за сгради, предназначени за едновременно пребиваване на повече от 100 човека, и за високи сгради. Чл. 72. (1) За помещения от категории по пожарна опасност Ф5БиФ5В, в които се отделя и натрупва прах, се предвиждат стационарни или подвижни прахосмукачки. (2) При наличие на взривоопасен прах се предвиждат взривозащитени прахосмукачки. Чл. 73. (1) При оразмеряването на вентилационни системи за създаване на повишено налягане в сгради с височина над 28 m максимално налягане се осигурява в стълбищата и асансьорните шахти. Разликата в налягането между стълбищата и шахтите и съседните помещения (преддверие и коридори) е в границите от 20 до 80 Ра. (2) Вентилаторите за повишаване на налягането и за отдимяване се включват от автоматична пожароизвестителна инсталация, както и ръчно дистанционно от коридорите на всеки етаж, а за сгради без автоматични пожароизвестителни инсталации – посредством ръчни бутонни известители. (3) Мястото за засмукване на свеж въздух от нагнетателния вентилатор се защитава срещу проникване на продукти на горенето. (4) За подаване на въздух в стълбището се предвиждат вертикални шахти с огнеустойчивост най-малко EI 60, с отвори на етажните площадки. За асансьорите се допуска директно подаване на въздух в асансьорните шахти. Чл. 74. (1) За отдимяване на етажни коридори, холове и вестибюли във високите сгради се предвиждат вентилационни шахти с огнеустойчивост най-малко EI 120, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, за принудително засмукване на продуктите на горене от всеки етаж и за нагнетяване на свеж въздух. Допустимото разстояние между смукателните вентилационни отвори е не повече от 20 m. (2) Включването на вентилаторите и засмукването на свеж въздух се извършват при спазване на изискванията на чл. 73, ал. 3 и 4. (3) Разрешава се да не се предвижда отдимяване на етажния коридор в жилищни сгради, при условие че максималното разстояние от входа на най-отдалеченото жилище до незадимимото стълбище е до 5 m или коридорът е естествено осветен. Чл. 75. За помещенията в подземните етажи на сградите, проектирани като складове за горими материали, се предвижда естествена или принудителна вентилация. Чл. 76. Въздухопроводи, които пресичат транзитно помещения, етажи и междуетажни конструкции, разделени с пожарозащитни прегради, се защитават допълнително до достигане на огнеустойчивост най-малко EI 45. В този случай не се предвиждат пожарни клапи. Чл. 77. (1) Вентилационната система за сцени в сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 се проектира самостоятелно, като се изолира от вентилацията на залата с места за зрители, както и от други помещения. (2) На отвора на сцени в зрителни зали с повече от 800 места се монтира негорима пожарозащитна завеса за предотвратяване проникването на дим. Негоримата пожарозащитна завеса се предвижда с огнеустойчивост най-малко EI 90 така, че в спуснато положение да издържа на налягане 400 Ра от едната или другата страна. Спускането на пожарозащитната завеса се предвижда най-малко от две места със скорост не по-малка от 0,2 m/s, като освен механично се предвижда и ръчно спускане със звуков сигнал. Чл. 78. Не се допуска обединяване на смукателна система и на система за засмукване на въздух от технологичното оборудване, когато въздухът съдържа: 1. газове, пари или прах, при химическото съединяване или при механичното смесване на които температурата се повишава, вследствие на което може да се получи възпламеняване, горене или взрив (например при смесване на калциев карбид с водни пари, на алуминиева пудра с водни пари, на хлор с водород и др.); 2. вещества, които могат да влязат във взаимодействие помежду си (цианови съединения, хлорпикрин, хлор и амоняк и др.) и да образуват взривоопасни смеси; 3. горими вещества, които могат да полепнат или да кондензират във въздухопроводите; в този случай не се допуска обединяване на местните и общообменните инсталации. Чл. 79. В помещения с електрически машини, апарати и съоръжения, съседни на взривоопасни зони „0“, „1“ и „2“ по чл. 271, се проектира приточна вентилация за осигуряване на повишено налягане не по-малко от 20 Ра. Чл. 80. Не се допуска рециркулация на въздуха в помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б. Чл. 81. (1) Между аспирационните уредби за транспортиране на горими материали (отпадъци) и пещите се предвижда приемен бункер, изпълнен от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (2) Преди приемния бункер се предвижда пожарна клапа с огнеустойчивост EI 60. Чл. 82. За случаите на възникване на пожар се предвиждат автоматично затваряне на пожарните клапи и изключване на вентилационните инсталации с изключение на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината. Чл. 83. Кратността на въздухообмена във взривоопасни помещения се определя в съответствие с табл. 13 или по изчислителни методи. При определяне на кратността на въздухообмена в помещението се отчита количеството въздух, засмуквано от общообменните и местните (локалните) вентилационни системи. Таблица 13 № Кратност на въздухообмена във взривоопасните помещения за 1 h ред компресорни помпени производствени складове 1. Амоняк 5 - 7 5 2. Производство на ацеталдехид с живачен катализатор - 15 20 10 8 12 8 6 10 12 10 8 Ацетон, бензин, бутан, бутилен, водород, дивенил, изо3. прен, бутилацетат, метилетилкетон, метан, параалдехид, пропан, пропилен, пропилацетат, етилов алкохол, етан, етилацетат, етилбензол, етилен и др. Бензол, 4. дивинилацетат, дивинилацетилен, хексилен, изопропилбензол, дихлоретилен, дихлорбензол, моновинил, ацетилен, карбон оксид, сероводород, серовъглерод, метилов алкохол, нафталин, ксилол, толуол и др. Раздел II Аварийна вентилационна инсталация Чл. 84. (1) Аварийна вентилационна инсталация се проектира за зоните и помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, както и за помещения с газифицирани съоръжения, в които при авария е възможно да се образуват взривоопасни концентрации (общи или локални). (2) Кратността на въздухообмена на аварийната вентилационна инсталация се приема не по-малко от 25 h-1 включително, при едновременното действие на другите постоянно действащи вентилации в помещението. (3) За машинните отделения на помпените станции, обслужващи приемните резервоари за производствени води, които съдържат ЛЗТ и ГТ, към общообменната вентилационна инсталация се предвижда и аварийна вентилационна инсталация с въздухообмен 25 h-1. (4) Аварийната вентилация на помещенията и зоните, в които постоянно действащата смукателна вентилационна инсталация осигурява необходимия обмен на въздуха, се осъществява посредством резервни вентилатори, блокирани с работните. Чл. 85. (1) Аварийните вентилационни инсталации се предвиждат блокирани с газоанализатори, подаващи звуков и светлинен сигнал. Когато в помещението се достигне концентрация 10 % от ДКГВ на отделяната вредност, аварийните вентилационни инсталации се включват автоматично от газоанализаторите. (2) За аварийните вентилационни инсталации по ал. 1 се осигурява възможност и за ръчното им включване посредством пускова апаратура, монтирана до входа на помещението. Чл. 86. Засмукване от аварийните вентилационни инсталации се предвижда в зоните с най-голямо отделяне и наслояване на взривоопасни пари и газове. Чл. 87. Аварийна приточна вентилационна инсталация се проектира, когато се изисква и аварийна смукателна вентилация. Чл. 88. Аварийните смукателни вентилационни инсталации се проектират с искронеобразуващи вентилатори. Чл. 89. (1) Изхвърлянето на въздуха може да се извършва на нивото на вентилаторите независимо от етажността на сградите, на разстояние най-малко 20 m от възможни източници на възпламеняване и в естествено проветрявани зони на територията на обекта. (2) Когато откъм фасадата на сградата, на която са разположени вентилаторите, се предвиждат открити производствени площадки (етажерки и др.), изхвърлянето на въздуха се извършва на височина, съобразена с плътността на изпускания продукт. Чл. 90. Съоръженията на приточните и смукателните вентилационни инсталации се предвиждат извън сградите или във вентилационни камери (помещения), когато: 1. обслужват помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5АиФ5Б; 2. обслужват помещения от категория на производство по пожарна опасност Ф5В, при условие че вентилационната инсталация е с производителност, по-голяма от 50 000 m3/h, или е климатична; 3. вентилационните инсталации са разположени в тавани или сутерени с общо предназначение и в складови помещения. Чл. 91. (1) Вентилационните помещения и камери в сгради от I и II степен на огнеустойчивост се изпълняват от строителни елементи и конструкции с огнеустойчивост най-малко EI 60, а в сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост – с огнеустойчивост най-малко EI 45. (2) Разрешава се съоръженията на приточните и смукателните вентилационни инсталации да се разполагат извън сградите. Чл. 92. Местни смукателни вентилатори се допускат в производствени помещения и в зони от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при условие че са искронеобразуващи и че двигателите им са взривозащитени в съответствие с класа на зоната по чл. 271. Чл. 93. Резервни вентилатори, които се включват автоматично при спиране на основните вентилатори, се предвиждат в следните случаи: 1. при вентилиране на помещения за ЛЗТ и ГТ; 2. при невъзможност за прекратяване на технологичния процес, свързан с отделяне на горими газове, пари и прахове; 3. при използване на вентилационните инсталации като аварийна вентилация. Чл. 94. (1) Не се допуска разполагането в едно вентилационно помещение (камера) на: 1. вентилатори на приточна или смукателна инсталация, обслужващи помещения, разделени с брандмауери; 2. вентилатори за смукателна инсталация, обслужващи помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, съвместно с вентилатори, обслужващи невзривоопасни помещения. (2) Допуска се вентилаторите на приточните инсталации, обслужващи производствени помещения от различни категории по пожарна опасност, да се разполагат в общо вентилационно помещение, когато при входа в обслужваните помещения са предвидени самозатварящи се клапи. Чл. 95. (1) Вентилационните помещения за приточните вентилации, които обслужват помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират с изходи, ориентирани непосредствено навън, в коридори или в стълбища. (2) Допуска се изходите на вентилационните помещения да са ориентирани към помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д. Чл. 96. (1) Вентилационните помещения на смукателните вентилации, които обслужват помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират с изходи, ориентирани непосредствено навън или извеждащи през пожарозащитно преддверие в коридор или в стълбище. (2) Изходите на вентилационните помещения с площ до 100 m2 могат да бъдат ориентирани към обслужваните помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при условие че във вентилационното помещение е предвидено електрическо оборудване с една и съща защита и с дистанционно устройство за управление на вентилацията. Чл. 97. Във вентилационните помещения, които обслужват производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се осигурява повишено налягане най-малко 20 Ра. Чл. 98. Пожарозащитните преддверия към производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се проектират с повишено налягане най-малко 20 Ра и с кратност на въздухообмена 2 h-1, които се осигуряват от автоматични контролери за налягане и дебит. Чл. 99. (1) Въздухопроводите на вентилационните, климатичните, аспирационните и пневмотранспортните инсталации се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (2) Въздухопроводи от строителни продукти с класове по реакция на огън B и C могат да бъдат използвани, при условие че са разположени само в едно помещение и са свързани с вентилатора. (3) Въздухопроводи от материали с класове по реакция на огън B и C се прекъсват на всеки 100 m със зони, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2, с дължина най-малко 4 m. (4) Топлоизолацията, включително повърхностният ѝ слой, на въздухопроводи, разположени в подземните етажи и таваните на сгради от всички класове по функционална пожарна опасност, както и в помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектира с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. За помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д при температура на транспортирания въздух до 80 °С се допуска изпълнението на топлоизолация от строителни продукти с класове по реакция на огън B и C. В местата на преминаване през пожарозащитните прегради топлоизолацията се прекъсва от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (5) Въздухопроводите в помещения от категория по пожарна опасност Ф5Д (с изключение на главните клонове на разклонената въздухопроводна мрежа) се изпълняват с топлоизолация с клас по реакция на огън D, E или F, прекъсвана от зони от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с дължина на всеки 50 m най-малко 4 m. Чл. 100. Топлоизолацията на въздухопроводите, преминаващи през комуникационните вертикални шахти на сградите, се изпълнява от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Чл. 101. Транзитно преминаващите въздухопроводи през помещения се изпълняват от строителни продукти, които съответстват на изискванията за клас по реакция на огън А1, d-0, s-1. Чл. 102. (1) Въздухопроводите на смукателните инсталации, засмукващи горими прахове и аерозоли, се проектират с кръгло или овално сечение. (2) Не се допуска съединенията на смукателните въздухопроводи за въздух или дим с температура, по-висока от 80 °С, да се запояват с калай или други подобни материали. Чл. 103. (1) Не се допуска разполагането на въздухопроводни канали под нивото на пода в помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, в които може да има напластяване на взривоопасни газове и пари. (2) Изискването по ал. 1 не се отнася за приточни инсталации за продухване на електродвигатели, чиито въздухопроводни канали са с непрекъснато действаща приточна вентилация или са запълнени с пясък. Чл. 104. Смукателните въздухопроводи в помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се разполагат на достъпни за наблюдение места. За почистването на въздухопроводи, през които преминават взривоопасни или горими прахове и аерозоли, се предвиждат устройства или лесноразглобяеми звена. Чл. 105. Разстоянието между смукателните въздухопроводи, нагрети до температура, по-висока от 80 °С, и въздухопроводите за взривоопасни газове, пари и прахове е най-малко 1 m. Въздухопроводите за взривоопасни газове или за пари с ниски температури се разполагат под въздухопроводите за транспортиране на смеси с по-високи температури. Чл. 106. (1) Отворите за засмукване или изхвърляне на въздуха се предвиждат на места, където няма опасност от попадане на искри в смукателните отвори или в изхвърления въздух. (2) Под корнизите на покривите и в таваните не се допуска изхвърлянето на въздух с температура, по-висока от 80 °С. Чл. 107. Изходящите отвори на въздухопроводи, през които в атмосферата се изхвърлят взривоопасни пари и газове, са на разстояние най-малко 5 m от прозорци и други отвори в стените и покривите така, че да е предотвратена възможността за попадане на искри в изхвърляния въздух. Чл. 108. При проектирането на въздухопроводи, преминаващи през покриви и покривни изолации, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън В, С, D, Е или F, се спазват изискванията по чл. 133, като изходящият или входящият отвор е на разстояние най-малко 1 m над тях. Чл. 109. (1) В помещенията от категория на производство по пожарна опасност Ф5Б се предвиждат мокри филтри или прахозадържатели с непрекъснато действие, конструирани така, че да е предотвратено искрообразуване. (2) За инсталации с производителност до 15 000 m3/h се допуска периодично ръчно отделяне на праха. Чл. 110. (1) Циклоните и бункерите към тях за взривоопасен прах и за горими отпадъци се предвиждат извън сградите, на разстояние най-малко 8 m от тях. (2) Разстоянието по ал. 1 не се нормира, ако сградата е отделена от циклоните и бункерите с плътна стена, изпълнена от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Стената се проектира с размери, равни на габаритните размери на циклоните и бункерите плюс 2 m в хоризонтално и вертикално направление. (3) За прахове, отделяни при шлайфането на лакирани плоскости, се проектират отделни циклони и бункери. (4) Сухите прахоуловители за пречистване на въздуха от взривоопасен прах се оборудват с взривни клапи. (5) Допуска се циклоните, прахоутаечните камери, филтрите и други подобни съоръжения и бункерите към тях за взривоопасен прах да се разполагат вътре в помещенията (сградите), ако са оборудвани със системи за предотвратяване на взрив и пожар. Чл. 111. Приточните вентилационни инсталации, обслужващи помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се предвиждат със самозатварящи се клапи, монтирани на въздухопроводите до входа в помещенията. Чл. 112. Всички превключващи и регулиращи приспособления във вентилационните смукателни инсталации, които обслужват производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират така, че да бъде предотвратено искрообразуване. Глава девета ДИМО- И ТОПЛООТВЕЖДАНЕ Чл. 113. (1) При възникване на пожар димо и топлоотвеждането се осъществяват посредством вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината (ВСОДТ), оборудвани със съоръжения и инсталации за подаване на чист въздух, за отвеждане на дима и топлината и за ограничаване на разпространяването им. (2) За ВСОДТ се проектират: 1. димни люкове – за естествена ВСОДТ; 2. механични вентилатори – за принудителна ВСОДТ. (3) Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината не се предвиждат за помещения с автоматични газови пожарогасителни инсталации. Чл. 114. Димен люк е всеки отвор в помещението, като прозоречен или друг отвор в покрива или фасадата на сградата, с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне от най-малко две места, разположен над незадимяемата зона и разделящ вътрешността на сградата от външната среда. Чл. 115. Димните люкове се инсталират така, че разстоянието от горната им димоотвеждаща повърхност до водоотвеждащата повърхност на покрива да е най-малко 0,3 m. Чл. 116. (1) Димните люкове се проектират равномерно разсредоточени. Максималната аеродинамична площ на единичен димен люк с изключение на димните люкове за сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1 и Ф2.2 е, както следва: 2 m2 – за помещения с височина до 4 m и с наклон на покрива до 12°, и 4 m2 – за помещения с по-голяма височина или с по-голям наклон. (2) Димните люкове се проектират така, че да издържат на температурно въздействие 300 °С в продължение на най-малко 30 min и с минимален клас по реакция на огън С d0. (3) Димните люкове се предвиждат на разстояние най-малко 2,5 m от външните стени на помещенията и от таванните екрани, обособяващи димните резервоари, и на разстояние 5 m от брандмауери. При разполагането на димен люк на сграда с по-ниска кота корниз от съседната сграда разстоянието от димния люк до съседната сграда е по-голямо от разликата във височините на двете сгради. Чл. 117. В помещенията, за които се проектира естествена ВСОДТ, се предвиждат приточни отвори с площ, съответстваща на площта на димните люкове съгласно табл. 14. Допуска се намаляване на площта на приточните отвори до 60 % от площта, определена по табл. 14, за сметка на пропорционалното увеличаване на площта на димните люкове. Максималната площ на единичен приточен отвор е 2 m2. Чл. 118. (1) Производителността на приточната принудителна инсталация на ВСОДТ е до 80 % от производителността на смукателната принудителна вентилация. (2) Скоростта на постъпващия в помещенията въздух е не по-голяма от 2 m/s, като не се отчита ветровото натоварване. (3) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването или от собствен енергиен източник. Чл. 119. (1) Принудителните смукателни вентилатори на ВСОДТ се проектират така, че в продължение на 60 min да издържат на температурно въздействие 300 °С. (2) Въздухопроводите на ВСОДТ за транспортиране на димни продукти се проектират с огнеустойчивост най-малко EI 120 и се изпълняват от продукти с клас не по-малък от А2. Чл. 120. Отворите за приток на въздух се разполагат равномерно разсредоточени в близост до евакуационните изходи и на височина не повече от 1 m. Чл. 121. (1) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват от централи за управление с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа, която се осигурява от собствен енергоизточник. Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват с двустепенно осигуряване посредством ръчно дистанционно задействане и автоматично активиране. (2) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се задействат от сигнал на датчик на автоматична пожароизвестителна инсталация или автономна система за известяване. (3) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират така, че до 60 s от задействането на командния сигнал да достигат проектното ниво на производителност. (4) За осигуряване на надеждно и своевременно отваряне на димните люкове и на отворите за приточен въздух се предвиждат пневмоцилиндър, електродвигател, пиропатронна система или други устройства за отваряне. (5) Отварянето на приточните отвори или задействането на приточната инсталация на ВСОДТ се осъществява непосредствено след отварянето на димните люкове или задействането на смукателната инсталация на ВСОДТ. Чл. 122. (1) При проектирането на вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината се спазват изискванията на табл. 14. (2) Минималните стойности на аеродинамичните свободни площи на димните люкове и кратността на въздухообмена, осъществявани от ВСОДТ, в зависимост от площта и височината на помещението, плътността на топлинното натоварване на помещението и височината на незадимяемата зона са дадени в табл. 14. (3) Стойностите на плътността на топлинното натоварване в помещенията за съхраняване на горими материали в зависимост от тяхното предназначение са дадени в приложение № 9. (4) Височината на незадимяемата зона се определя от пода до кота 0,2 m над горния край на най-високо разположения отвор към съседно помещение или от пода до долния край на димния резервоар, но не по-ниско от 2 m над най-високо обитаемата кота в помещението. Височината на незадимяемата зона се приема до 80 % от височината на помещението. Чл. 123. (1) За ограничаване на разпространяването на димни продукти при пожар и за ефективното им отстраняване от помещенията се проектират димни резервоари, обособени с вертикални прегради – таванни екрани, спускани от тавана към пода, с дължина от 20 до 50 % от височината на помещението. Димните продукти се отстраняват от димните резервоари посредством ВСОДТ. (2) Таванните екрани се проектират активни или пасивни и с минимален клас по реакция на огън С d0 за постигане на изискването за непроницаемост в продължение на най-малко 30 min при температурно въздействие 300 °С. (3) Максималната площ на димния резервоар при наличие на димни люкове е 2000 m2, а при наличие на механични вентилатори – 2600 m2. Максималният обем на димните резервоари е 2600 m3, а максималната дължина на всеки димен резервоар по осите – 60 m. (4) Максималната площ на димния резервоар в сгради с атриуми при наличие на димни люкове е 1000 m2, а при наличие на механични вентилатори – 1300 m2. Максималният обем на димните резервоари е 1300 m3, а максималната дължина на всеки димен резервоар по осите – 30 m. Чл. 124. Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината може да се проектират и въз основа на методите по БДС EN 12101: 6 „Системи за управление на дим и топлина. Част 6: Изисквания за системи с диференциално налягане. Комплекти“, свързани с частите за проектиране от същия стандарт. от 50 до 100 kWh/m2 над 300 m2 от 25 до 50 kWh/m над 600 m2 80 70 60 50 80 70 4-5 3-4 до 3 0,39 18 0,56 23 0,84 28 16 0,42 20 0,63 24 21 18 0,29 0,63 0,47 14 17 15 12 0,42 0,32 0,26 14 12 0,20 10 0,29 9 0,22 31 1,05 26 0,70 20 0,48 15 0,33 23 0,79 19 0,53 15 0,36 5 34 1,26 28 0,84 22 0,58 17 0,39 26 0,95 21 0,63 17 0,44 13 0,30 6 6-7 37 1,47 30 0,99 24 0,68 18 0,46 28 1,11 23 0,74 18 0,51 14 0,35 7 40 1,68 32 1,13 26 0,77 20 0,53 30 1,26 24 0,84 19 0,58 15 0,39 8 42 1,90 34 1,27 27 0,87 21 0,59 31 1,42 26 0,95 20 0,65 16 0,44 9 9-10 44 2,11 36 1,41 29 0,97 22 0,66 33 1,58 27 1,06 22 0,73 16 0,49 10 10-11 46 2,32 38 1,55 30 1,06 23 0,72 35 1,74 28 1,16 23 0,80 17 0,54 11 11-12 48 2,53 40 1,69 31 1,16 24 0,79 36 1,90 30 1,27 24 0,87 18 0,59 12 52 2,95 43 1,97 34 1,35 26 0,92 39 2,21 32 1,48 25 1,02 19 0,69 13 Q F Q F 60 12 0,20 0,15 50 2 0,25 4 3 2 1 7-8 Височина на помещението Н, m над 12 Минимална аеродинамична свободна площ на димните люкове Аа в % от площта на помещението F в m2 Кратност на механичната вентилация n, h-1 у, % от Н Плътност на топлинното натоварване в помещението Q, kWh/m2, и площ на помещението F, m2 5-6 Площ на димните люкове и кратност на механичната вентилация на ВСОДТ 8-9 Таблица 14 ВЕСТНИК 5 от 100 до 200 kWh/m2 над 150 m2 от 200 до 500 kWh/m2 над 100 m2 от 500 до 1000 kWh/m2 над 40 m2 Q F Q F Q F 1 80 70 60 50 40 1,47 49 35 1,11 42 1,26 0,95 80 0,99 34 30 0,74 0,84 0,63 70 32 27 24 28 0,58 0,44 60 0,68 21 18 0,51 0,39 0,30 50 24 35 30 21 47 1,05 0,79 80 42 29 25 0,46 0,70 0,53 70 55 1,84 45 1,23 36 0,85 27 0,58 38 1,06 30 0,73 23 0,49 39 1,32 32 0,88 25 60 2,21 49 1,48 39 1,02 30 0,69 51 1,90 42 1,27 33 0,87 25 0,59 43 1,58 35 1,06 28 0,73 21 65 2,58 53 1,72 42 1,18 32 0,81 55 2,21 45 1,48 36 1,02 27 0,69 46 1,84 38 1,23 30 0,85 23 0,58 7 69 2,95 57 1,97 45 1,35 34 0,92 59 2,53 49 1,69 39 1,16 29 0,79 49 2,11 40 1,41 32 0,97 24 0,66 8 73 3,32 60 2,22 48 1,52 36 1,04 63 2,84 51 1,90 41 1,31 31 0,89 52 2,37 43 1,58 34 1,09 26 0,74 9 77 3,69 63 2,46 50 1,69 38 1,15 66 3,16 54 2,11 43 1,45 33 0,99 55 2,63 45 1,76 36 1,21 27 0,82 10 81 4,05 66 2,71 53 1,86 40 1,27 70 3,47 57 2,32 45 1,60 34 1,09 58 2,90 47 1,94 38 1,33 29 0,90 11 85 4,42 69 2,96 55 2,03 42 1,38 73 3,79 59 2,53 47 1,74 36 1,18 61 3,16 50 2,11 39 1,45 30 0,99 12 92 5,16 75 3,45 59 2,37 45 1,61 78 4,42 64 2,96 51 2,03 39 1,38 65 3,69 54 2,46 42 1,69 32 1,15 13 36 23 20 0,60 19 0,49 6 36 0,35 1,58 0,48 0,36 60 17 15 0,41 0,33 0,25 50 5 4 3 2 СТР. ВЕСТНИК от 1000 до 2000 kWh/m2 над 20 m2 80 70 60 2,11 70 61 35 30 1,58 0,66 0,49 50 57 56 48 50 1,68 1,26 80 1,41 46 40 1,06 1,13 0,84 70 45 36 31 39 0,77 0,58 0,97 28 24 0,73 0,53 0,39 50 60 4 3 2 78 2,63 64 1,76 51 1,21 39 0,82 63 2,11 51 1,41 41 0,97 31 0,66 5 86 3,16 70 2,11 56 1,45 42 0,99 68 2,53 56 1,69 44 1,16 34 0,79 6 92 3,69 76 2,46 60 1,69 46 1,15 74 2,95 61 1,97 48 1,35 37 0,92 7 99 4,21 81 2,81 64 1,93 49 1,32 79 3,37 65 2,25 51 1,55 39 1,05 8 105 4,74 86 3,17 68 2,18 52 1,48 84 3,79 69 2,53 54 1,74 41 1,18 9 110 5,26 90 3,52 72 2,42 55 1,65 88 4,21 72 2,81 57 1,93 44 1,32 10 116 5,79 95 3,87 75 2,66 57 1,81 93 4,63 76 3,10 60 2,13 46 1,45 11 121 6,32 99 4,22 79 2,90 60 1,97 97 5,05 79 3,38 63 2,32 48 1,58 12 131 7,37 107 4,93 85 3,39 65 2,30 105 5,90 86 3,94 68 2,71 52 1,84 13 Забележки: 1. За коридори на подземни и полуподземни етажи с обща дължина, по-голяма от 20 m, когато в помещенията не са предвидени ВСОДТ, се проектира механична ВСОДТ с кратност 25 h-1 или естествена ВСОДТ с площ 1 % от площта на коридора. 2. За подземни гаражи се проектира механична ВСОДТ с кратност 25 h-1 или естествена ВСОДТ с площ 1 % от площта на гаража. Q над 2000 kWh/m2 F над 10 m2 Сцени с височина, по-голяма от 10 m – за всеки 10 m от височината им Помещения, разположени под кота терен, от всички класове на функционална пожарна опасност за повече от 50 човека. Q F 1 ВЕСТНИК 7 Глава десета ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СГРАДНИТЕ ОТОПЛИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ Раздел I Локално отопление Чл. 125. Локално (местно) отопление в помещенията се осигурява посредством горивни устройства (печки, нагреватели и др.) на твърдо, течно и газообразно гориво или електрическа енергия. Чл. 126. (1) Не се допуска локално отопление в следните сгради и помещения: 1. помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б; 2. помещения с площ, по-голяма от 100 m2, в които се отделят горими прахове; 3. сгради и помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3 и Ф4.1 и др. с повече от 300 места; 4. сгради и помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф5.2 и др. с площ, по-голяма от 100 m2; 5. сгради и помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф4.1 и др. с повече от 100 места; 6. сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 за техническо обслужване, ремонт и съхранение на летателна техника; 7. сгради и помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 (кислородни станции); 8. гаражи за повече от десет автомобила и в сервизни работилници с повече от пет поста (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2); 9. хранилища за филмови ленти (от подклас Ф5.2). (2) За отделни складове (от подклас Ф5.2) с обща застроена площ до 500 m2 може да се използва локално отопление, когато то е предвидено в отделно помещение. Стените и покритията на помещението се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост REI 60 (EI 60), като подаването (вдухването) на топлия въздух се осъществява посредством въздухопроводи в отопляваното помещение. (3) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за каталитични излъчватели с инфрачервени лъчи, за термопомпени климатизатори, разположени извън отопляемото помещение, както и за други подобни. Чл. 127. Комините на сградите се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост I 120, при спазване на изискванията на БДС EN 13501-2 „Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 2: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на устойчивост на огън с изключение на вентилационни инсталации“. Фугите се запълват по цялата дължина на комина. Чл. 128. Стените на комини за отоплителни устройства, предвидени за температурна обработка на хранителни продукти, се проектират с клас по реакция на огън най-малко А 2, с огнеустойчивост (EI 150), без отвори към съседни помещения по цялата височина. При проектирането на метални комини се спазват изискванията по чл. 154. Чл. 129. Когато комините пресичат междуетажни конструкции с надлъжни канали, последните се запълват плътно със слой продукти с клас по реакция на огън най-малко А 2 и с дебелина най-малко 0,15 m. Чл. 130. (1) За всяка печка се предвижда отделен димоотводен канал. (2) Един димоотводен канал може да обслужва две печки в едно жилище, разположено на един етаж, при условие че вертикалното разстояние между отворите за заустване е най-малко 0,3 m. (3) За печки в жилища, разположени на различни етажи, се предвиждат комини сифонен тип. Чл. 131. (1) Димоотводните канали на комините се проектират отвесни. (2) Отклонения по ал. 1 се допускат до 30° спрямо вертикалата с дължина до 1 m. Чл. 132. Отворите за почистване на комините са на разстояние най-малко 0,45 m от горими конструкции. Отворите се изпълняват плътно затворени с вратички от продукти с клас по реакция на огън А1. Чл. 133. (1) Разстоянието между конструкции (дървени греди, ребра, каси на врати, покривни обшивки и др.), изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F, и телата на комините е най-малко 0,1 m. (2) Отворите около комини в междуетажни, в т.ч. тавански подови конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В – F, се запълват със строителни продукти с клас по реакция на огън А1 и с дебелина най-малко 0,1 m. Чл. 134. Локалните отоплителни уреди и димоотводните им тръби се разполагат на разстояние най-малко 0,5 m от продукти с класове по реакция на огън В – F. Чл. 135. Димоотводните тръби се включват в комините така, че да не пресичат подовите конструкции. Чл. 136. Зидани печки (камини) се изпълняват върху основа от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Подовете, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F, се проектират на конзоли от продукти с клас по реакция на огън А1, вградени в носещи стени върху плътна изолация от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, с дебелина до нивото на огнището най-малко 0,25 m. Чл. 137. Разрешава се локално отопление с газови печки за помещения, осигурени с постоянна вентилация и разположени над нивото на прилежащия терен. Чл. 138. Отопление с инфрачервени лампи и др. се разрешава, при условие че са предвидени допълнителни мерки за пожарообезопасяване (посредством защитни глобуси, предпазни мрежи и др.). Чл. 139. Допуска се съхраняването на твърдо гориво в помещения на сгради от I или II степен на огнеустойчивост или в пристроени навеси със стени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Раздел II Централно отопление Чл. 140. Не се разрешава разполагането на отоплителни тела и на топлопроводи в помещения, в които се съхраняват или употребяват вещества и материали, които се самовъзпламеняват при допир с нагрети повърхности (пари от серовъглерод, прах от алуминиев триизобутил и др.) или се разлагат при контакт с водата (калциев карбид и др.). Чл. 141. Не се разрешава рециркулация на въздуха за въздушно отопление в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б. Когато при производства с взривоопасен прах по технологични причини се налага повторно използване на въздуха за отопление, същият се очиства от праха преди засмукването му от вентилатора. Чл. 142. Отоплителната инсталация се проектира за максимална температура на повърхността на отоплителните тела и тръбопроводите, по-ниска най-малко с 20 % от температурата на самовъзпламеняване на веществата, които се използват в отопляемото помещение. Чл. 143. За централното отопление на сгради с производства, при които се отделя горим прах, се предвиждат отоплителни тела с гладка повърхност с оглед лесното им почистване. Чл. 144. Отоплителните тела в сгради се проектират така, че да не се намалява необходимата широчина на пътищата за евакуация. Когато няма друга техническа възможност, отоплителните тела се разполагат в ниши или на височина, по-голяма от 2 m. Чл. 145. Топлопроводи, при които температурата на топлоносителя е по-висока от 100 °С и които пресичат конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В – F, се проектират в кожуси от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Чл. 146. Когато температурата на топлоносителя е по-висока от 120 °С, отоплителните тела и топлопроводите се предвиждат на разстояние най-малко 0,1 m от строителни конструкции и продукти с класове по реакция на огън D – F. Чл. 147. За помещенията на ацетиленови уредби, в които температурата е не по-ниска от 5 °С, се проектира централно отопление, като температурата на отоплителните тела и на топлопроводите е до 100 °С. Чл. 148. (1) Отоплителните тела се проектират с предпазен щит, когато са предназначени за помещения за напълване и съхраняване на бутилки с ГГ (ацетилен, водород, пропан-бутан и др.), както и за помещения за съхраняване на ЛЗТ с пламна температура, по-ниска от 28 °С. (2) Предпазният щит на отоплителните тела по ал. 1 се проектира от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, на разстояние най-малко 0,1 m от отоплителното тяло. Чл. 149. (1) Тръбопроводите на отоплителните инсталации в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се проектират с топлоизолация, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от С. (2) В местата на преминаване на тръбопроводите през пожарозащитни прегради се изпълнява топлоизолация от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Чл. 150. (1) За сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5.3 се проектира централно или местно отопление – с електрически уреди или с нафтови печки. (2) За сградите по ал. 1 не се допуска проектиране на отопление с печки на твърдо гориво. Чл. 151. (1) За сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5.4, предназначени за отглеждане на животни и птици, се проектира централно отопление, в т.ч. въздушно. (2) За помещения, предназначени за раждане и отглеждане на малки животни и на птици, се разрешава проектирането на системи за отопление с местни нагревателни прибори. Нагревателните прибори се разполагат в недостъпни за животните и птиците места, в отделни помещения (кабини) с огнеустойчивост EI 60. Комините и отоплителните канали се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. (3) За захранване на отоплителните инсталации на животновъдни сгради се разрешава течното гориво с обем до 5 m3 да се съхранява в отделни помещения с огнеустойчивост REI 60. Праговете и вратите на помещенията се изпълняват с огнеустойчивост EI 45. Раздел III Сгради и помещения за котли Чл. 152. (1) Водогрейни котли с температура на водата до 110 °С ис топлинна мощност до 25 kW (с изключение на газовите уреди) се разполагат в помещенията на строежи от всички класове на функционална пожарна опасност и от I, II и ІІІ степен на огнеустойчивост на разстояние най-малко 2 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън D – F. (2) Водогрейни котли с температура на водата до 110 °С ис топлинна мощност над 25 kW, както и парни котли с налягане до 0,05 МРа се разполагат в котелните помещения на сгради от I, II и III степен на огнеустойчивост, с огнеустойчивост на ограждащите конструкции, по-голяма или равна на REI 120 (EI 120), на разстояние най-малко 2 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F. (3) Водогрейни котли с температура на водата, по-висока от 110 °С, и парни котли с налягане над 0,05 МРа се разполагат в самостоятелни сгради от I и II степен на огнеустойчивост или в сгради, изпълнени от незащитени стоманени конструкции, като безопасността на носещите елементи се осигурява с леки негорими покриви или с отвори с площ не по-малко от 10 % от площта на пода. (4) Котлите може да се разполагат до сгради с производствено предназначение, при условие че са отделени от тях с брандмауер. Допуска се котлите по ал. 3 да се разполагат до сгради с производствено предназначение, при условие че са отделени от тях с брандмауер и съответстват на изискванията на нормативните документи. Чл. 153. (1) Металните комини се проектират от строителни продукти с клас по реакция на огън D – F и се разполагат на разстояние най-малко 1,5 пъти диаметъра на комина, но не по-малко от 0,3 m от елементите на сградата. (2) Комините на котелните се проектират на разстояние най-малко 30 m от открити складове за горими материали и на разстояние най-малко 10 m от източници, отделящи горими пари, газове и прахове. (3) Разстоянията по ал. 2 може да бъдат намалени до 1 m, ако са предвидени искрогасители. Чл. 154. (1) Основните надземни резервоари за течно гориво с обем до 200 m3 се проектират на разстояние най-малко 10 m от сградите на котелните или в отделни, пристроени до тях помещения от I и II степен на огнеустойчивост. (2) Подземните резервоари се проектират на разстояние най-малко 4 m от котелните помещения. При стени без отвори с огнеустойчивост REI 120, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, това разстояние не се нормира. (3) Минималните разстояния от котли в сгради от III степен на огнеустойчивост и от резервоари за течно гориво с обем, по-голям от 200 m3, до съседни сгради и съоръжения се определят при спазване на изискванията за проектиране на складове за собствени нужди от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б. Чл. 155. (1) За котелните помещения, разположени на по-ниска кота от основните резервоари за гориво, се предвиждат оборотни (разходни) резервоари с вместимост до 5 m3. Оборотните резервоари се разполагат на горното ниво на основните резервоари. (2) Когато разходните резервоари се предвиждат в котелните помещения, те се разполагат на разстояние най-малко 2 m от котлите и електрическите съоръжения. (3) Оборотните резервоари се осигуряват с преливна тръба с диаметър не по-малък от 1,5 пъти диаметъра на захранващата тръба за отвеждане на излишното гориво в основните резервоари. (4) Пред котлите, работещи с течно гориво, се предвиждат приемници за разлято гориво. Чл. 156. (1) Горивните устройства (с изключение на енергийните котли) може да се захранват непосредствено от основните резервоари с обем, по-голям от 5 m3, при условие че е осигурено автоматично изключване на: 1. притока на гориво към отделния консуматор при спиране на горенето му; 2. подаването на гориво от основния резервоар при спиране на горенето на последния консуматор. (2) При проектиране на основните резервоари за гориво на по-ниска кота от котелните помещения се допуска горивото да се подава по рециркулация чрез засмукване. (3) На тръбата, връщаща излишното гориво, се предвижда възвратен клапан. Чл. 157. Допуска се помпите за пълнене на основните резервоари и за подаване на гориво към оборотните резервоари или към котлите да се разполагат в помещенията за резервоарите на разстояние най-малко 2 m от тях. Чл. 158. Допуска се основните резервоари да се зареждат с гориво по самотек и с помпи, за което се предвиждат шахти или ниши в стените със заключващи се негорими капаци. Чл. 159. (1) Надземните резервоари с единична вместимост до 500 m3 за обслужване на котли към оранжерии се разполагат на разстояние най-малко 10 m от котлите, а надземните резервоари с вместимост до 1000 m3 – на разстояние най-малко 20 m. (2) Разстоянията от резервоарите до оранжериите не се нормират. Чл. 160. Не се разрешава проектирането на котелни и складове за течно гориво непосредствено под пътищата за евакуация и под помещенията в сгради от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за масово събиране на хора, както и в сгради от подкласове Ф1.1, Ф1.2 и Ф4.1 със занимални, спални и други подобни помещения. Глава единадесета ВОДОСНАБДЯВАНЕ ЗА ПОЖАРОГАСЕНЕ Раздел I Външно водоснабдяване за пожарогасене Чл. 161. (1) Водопроводите на водопроводните мрежи и съоръженията към тях в урбанизираните територии и водопроводите за промишлени и селскостопански обекти и складове от клас на фукционална пожарна опасност Ф5, наричани за краткост „водопроводи за пожарогасене“, се проектират за съвместно провеждане на необходимите водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, и на водните количества за питейнобитови и/или производствени нужди. (2) Водопроводите за пожарогасене се проектират при спазване на изискванията на Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.). (3) Самостоятелни водопроводи за пожарогасене се предвиждат, когато няма техническа възможност за провеждане на необходимите водни количества за пожарни нужди през други водопроводи. Чл. 162. Водоснабдяване за пожарогасене не се предвижда: 1. за отделно стоящи сгради от категории по пожарна опасност Ф5ГиФ5Д и от I и II степен на огнеустойчивост, както и за самостоятелни животновъдни сгради (от подклас Ф5.4) от всички степени на огнеустойчивост (отделно стоящи са сградите, разположени на разстояние повече от 1000 m от населени места и водоизточници); 2. за открити паркинги (от подклас Ф5.2) за до 10 моторни превозни средства; 3. за необслужваеми обекти, предназначени за извършване на електронносъобщителни дейности; 4. когато разходът на вода и налягането във водопровода за производствени и питейно-битови нужди на обекта са по-големи от тези за пожарогасене. Чл. 163. Водоснабдяване за пожарогасене с подвижни съоръжения за водочерпене (мотоили електропомпа) от водни обекти или резервоари се допуска за: 1. производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5БиФ5В с разход на вода за пожарогасене до 10 l/s; 2. производства от категории по пожарна опасност Ф5ГиФ5Д с разход на вода за пожарогасене до 15 l/s; 3. открити складове за горими материали от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 с разход на вода за пожарогасене до 15 l/s; 4. самостоятелни площадки за съхраняване на груб фураж (сено, слама и др.) от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 независимо от разхода на вода за пожарогасене. Чл. 164. При водоснабдяване за пожарогасене с подвижни съоръжения за водочерпене (мото- или електропомпа) се предвиждат помещения за тяхното съхраняване. Чл. 165. Необходимите водни количества за пожарогасене за самостоятелни обекти, разположени извън урбанизираните територии, до които няма изградена водопроводна мрежа, се осигуряват, при условие че определеният разход на вода за пожарогасене на обектите е повече от 10 l/s. Чл. 166. (1) Водопроводите за пожарогасене за едноетажни сгради се оразмеряват за свободен напор на проектната кота на прилежащия терен най-малко 0,1 МРа. (2) За сгради с повече от един етаж свободният напор по ал. 1 се увеличава с по 0,04 МРа за всеки етаж. Чл. 167. Когато изискванията по чл. 166 не могат да бъдат спазени, се предвиждат стационарни помпи или други стационарни технически съоръжения с ръчни или автоматични средства, осигуряващи задействането им не по-късно от 3 min след получаването на сигнал за възникване на пожар. Чл. 168. Диаметърът на тръбите на самостоятелни водопроводи за пожарогасене за строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5 се определя в зависимост от необходимите водни количества. Чл. 169. Водопроводите за пожарогасене се разделят чрез спирателни кранове на участъци с не повече от пет пожарни хидранта в един участък. Чл. 170. (1) Пожарните хидранти се проектират надземни (съгласно БДС EN 14384 „Надземни пожарни хидранти колонков тип“) и подземни (съгласно БДС EN 14339 „Подземни пожарни хидранти“) с номинален диаметър не по-малък от 80 mm. Те се разполагат на защитени от повреда и обозначени места, на разстояние един от друг, както следва: 1. за населени места с по-малко от 1000 жители – не повече от 200 m; 2. за населени места с по-малко от 100 000 жители – не повече от 150 m; 3. за населени места с повече от 100 000 жители, за промишлени и селскостопански обекти и складове – не повече от 100 m. (2) Подземни хидранти се предвиждат в случаите, когато няма техническа възможност за разполагане на надземни хидранти. (3) Надземните пожарни хидранти се оборудват със съединител щорц. Чл. 171. Разходът на вода за пожарогасене в урбанизираните територии в зависимост от броя на едновременните пожари се определя съгласно табл. 15. Таблица 15 № по ред Брой на жителите в урбанизираната територия Брой на едновременните пожари 1. 2. 3. 4. 5. До 5000 От 5000 до 10 000 От 10 000 до 30 000 От 30 000 до 100 000 От 100 000 до 500 000 1 1 2 2 3 Разход на вода за един пожар, l/s 5 10 10 20 30 Общ разход на вода за всички пожари, l/s 5 10 20 40 90 Разход на вода за Общ разход главни водопроводни на вода за клонове, l/s второстепенни при един при повече клонове, главен клон главни клонове l/s 5 5 2,5 10 7,5 5 20 15 5 40 30 5 90 60 10 Чл. 172. Разходът на вода от водопровод за пожарогасене или от воден обект или резервоар с подвижни съоръжения за водочерпене за производствени обекти, закрити гаражи и складове (от клас Ф5) се изчислява за сградата или съоръжението, разположени на производствената площадка, за която по табл. 16 е определен най-големият разход на вода. Таблица 16 Степен на пожароустойчивост на сградите или съоръженията Разход на вода за един пожар, l/s, при обем на сградата (или на част от нея, отделена с брандмауер), × 1000 m3: Категория на производството по пожарна опасност до 3 I и II степен Сградите или съоръженията са Ф5ГиФ5Д изпълнени от пожаронезащитени Ф5А, Ф5БиФ5В стоманени конструкции III Ф5ГиФ5Д Ф5В IV и V Ф5ГиФ5Д Ф5В от 3 до 5 от 5 до 20 от 20 до 50 над 50 5 5 5 5 5 10 10 15 15 20 5 10 10 15 10 15 15 20 15 20 20 25 20 25 - 25 35 - Чл. 173. (1) Разходът на вода от водопровод за пожарогасене за обществени сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 се определя в съответствие с табл. 16, като класът на функционална пожарна опасност на сградите се приравнява към производства от категория по пожарна опасност Ф5В. (2) Разходът на вода за външно пожарогасене на главния корпус на топлоелектрически централи, който се осигурява посредством високонапорен водопровод, се приема най-малко 25 l/s. За складовете за въглища, разположени на територията на топлоелектрическите централи, се осигурява разход най-малко 10 l/s, като водата се подава от хидранти. (3) За открити разпределителни електрически уредби с единична мощност на трансформаторите, равна или по-голяма от 60 MVA, или с обща мощност над 120 MVA се предвижда пожарен водопровод, проектиран за най-малко 10 l/s, или в един или няколко резервоара в зависимост от площта на подстанцията, проектирани за най-малко 100 m3 вода. Водоснабдяване за пожарогасене не се предвижда за трансформатори с по-малка мощност (единична или обща). Чл. 174. Разходът на вода за пожарогасене в селскостопански дворове се определя съгласно табл. 17 както за сграда с най-голям разход на вода. Чл. 175. Разходът на вода за пожарогасене в самостоятелни площадки за съхраняване на груб фураж (сено, слама, фий и др.) се определя в съответствие с табл. 17 в зависимост от обема на най-голямата копа фураж както за сграда от V степен на огнеустойчивост. Таблица 17 Степен на огнеустойчивост на сградите или съоръженията I и II и от пожаронезащитени стоманени конструкции III IV и V Категория по пожарна опасност Разход на вода за един пожар, l/s, при обем на сградата (или част от нея, отделена с брандмауер), m3 × 1000: до 3 от 3 до 10 от 10 до 20 от 20 до 50 над 50 Ф5ГиФ5Д Ф5А, Ф5БиФ5В 10 5 10 5 15 5 15 5 20 Ф5ГиФ5Д Ф5В Ф5ГиФ5Д Ф5В 5 10 10 15 10 15 15 20 15 20 20 25 20 25 - 25 35 - Чл. 176. Разходът на вода за външно пожарогасене на сгради и съоръжения с автоматични пожарогасителни инсталации се намалява с 50 %. Чл. 177. Минималният разход на вода за пожарогасене на автомобили, селскостопански, строителни и други машини, паркирани на открити площадки, се определя в зависимост от броя им, както следва: 1. от 10 до 50 бр. машини – 2,5 l/s; 2. от 51 до 100 бр. машини – 5 l/s; 3. над 100 бр. машини – 10 l/s; 4. за автоцистерни за леснозапалими и горими течности и газове в една група – 10 l/s. Чл. 178. Минималният разход на вода за пожарогасене в открити складове за съхраняване на технологично оборудване, дървесни материали, отпадъци и амбалаж, лен, коноп, памук, пластмаси и др. се определя в зависимост от площта им, както следва: 1. до 15 000 m2 – 10 l/s; 2. от 15 000 до 30 000 m2 – 15 l/s; 3. от 30 000 до 60 000 m2 – 20 l/s; 4. от 60 000 до 100 000 m2 – 25 l/s; 5. над 100 000 m2 – 40 l/s. Чл. 179. Броят на едновременните пожари в урбанизираните територии, в производствените и селскостопанските обекти и в складовете в тях се определя, както следва: 1. за територия с площ, по-малка от 1,5 km2 – един пожар; 2. за територия с площ, по-голяма от 1,5 km2 – два пожара, като общият разход на вода се определя на базата на две сгради, за които в съответствие с табл. 16, 17 и 18 се изисква най-голям разход на вода; 3. за урбанизирани територии с по-малко от 10 000 жители и за предприятия с площ, по-малка от 1,5 km2 – един пожар (в предприятие или урбанизирана територия – по най-големия разход); 4. за урбанизирани територии от 10 000 до 30 000 жители и за предприятия с площ, по-малка от 1,5 km2 – два пожара (един в предприятието и един в урбанизираната територия); 5. за урбанизирани територии с по-малко от 30 000 жители и за предприятия с площ, по-голяма от 1,5 km2 – два пожара (или и двата в предприятието, или и двата в урбанизираната територия – по най-големия разход); 6. за урбанизирани територии с повече от 30 000 жители – броят на едновременните пожари за урбанизираната територия се определя по табл. 16, а за предприятията – по т. 1 и 2; общият воден разход се определя от сумата на по-големия необходим разход (в предприятието или урбанизираната територия) и 50 % от по-малкия необходим разход (в предприятието или урбанизираната територия). Чл. 180. (1) Продължителността на пожарогасенето на производствени и селскостопански обекти, складове и урбанизирани територии е 3 часа. (2) За урбанизирани територии, в които преобладават сгради от I до III степен на огнеустойчивост, и за предприятия от категории на производство по пожарна опасност Ф5ГиФ5Д от I и от II степен на огнеустойчивост продължителността на пожарогасенето е 2 часа. Чл. 181. (1) Необходимите водни количества за пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаване на необходимите водни количества за пожарогасене от водоизточника през периода на най-голямо водопотребление. (2) Обемът на необходимите водни количества за пожарогасене се определя при продължителност на пожарогасенето с външни хидранти 3 или 2 часа съгласно чл. 180. Чл. 182. (1) При самостоятелно водоснабдяване за пожарогасене необходимите водни количества за пожарогасене с обем, по-голям от 1000 m3, се съхраняват в резервоар за пожарогасене с две камери, свързани помежду им. Резервоарът се вентилира посредством най-малко две вентилационни тръби. (2) Разрешава се необходимите водни количества за пожарогасене да се съхраняват в резервоар за производствени и стопански нужди. Резервоарите се оборудват с устройства за предотвратяване използването на необходимите водни количества за пожарогасене за други цели. (3) При определяне на обема на резервоарите за пожарогасене се отчита и притокът на вода по време на пожарогасенето. Чл. 183. (1) Максималният срок в часове за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене е: 1. за урбанизирани територии, обществени и производствени обекти и складове, приравнени към производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5БиФ5В – 24 часа; 2. за производствени обекти и складове, приравнени към производства от категории Ф5ГиФ5Д – 36 часа. (2) Разрешава се удължаване на сроковете по ал. 1 за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене при недостатъчен дебит на захранващия водоизточник и при условие че е предвиден допълнителен обем ( Q) в m3, който се определя по формулата: k −1 , ∆Q = Q k където: Q са необходимите водни количества за пожарогасене, m3; k – отношението на приетия и нормативния срок за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене; максималната стойност на k е 2. Чл. 184. (1) Местоположението на воден обект или резервоар за пожарогасене с подвижни съоръжения за водочерпене се определя в непосредствена близост до обслужваните от тях сгради, разположени в радиус не по-голям от 150 m от най-отдалечената част на сградите. (2) Разстоянието от воден обект или резервоар до сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост и до открити складове за горими материали е най-малко 20 m. (3) Откритите резервоари се проектират с дълбочина от 1,5 до 6,0 m. (4) За водните обекти или резервоарите се предвиждат подстъпи за засмукване на вода от пожарните автомобили. Чл. 185. Когато са необходими помпи за повишаване на налягането във водопроводи за пожарогасене, захранвани от водни кули, се предвиждат резервоар за пожарогасене и технически средства с оглед предотвратяване източването на водната кула по време на пожар. Чл. 186. (1) Сградите и помещенията, в които се предвиждат стационарни помпи за пожарогасене, се проектират от I и II степен на огнеустойчивост. (2) В електроцентрали с турбогенератори с мощност, равна или по-голяма от 60 MW, се предвиждат най-малко две помпи за пожарогасене. Чл. 187. Броят на резервните помпи за пожарогасене за група помпи, от които се подава вода в един и същ водопровод за пожарогасене, се определя в съответствие с табл. 18. Таблица 18 Брой на работните помпи 1 от 2 до 3 от 4 до 6 от 7 до 9 Брой на резервните помпи 1 1 2 3 Чл. 188. Всяка помпена станция независимо от броя на помпите за пожарогасене се проектира с най-малко два смукателни водопровода, всеки от които пропуска цялото количество вода за пожарогасене. Чл. 189. Помпените станции с две и повече работни помпи за пожарогасене за предприятия с производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се проектират с най-малко два нагнетателни тръбопровода до водопроводния пръстен. Чл. 190. (1) Външните водопроводи за пожарогасене, захранвани от градската водопроводна мрежа, се свързват от два водопровода така, че да се осигури независимо водоснабдяване, при което всеки водопровод да подава 100 % от необходимото количество вода за пожарогасене. (2) Разрешава се единично захранване на външните водопроводи за пожарогасене за строежи от клас по функционална пожарна опасност Ф5 с (при) разход на вода за пожарогасене до 20 l/s. (3) Когато няма техническа възможност за осигуряване на двойно захранване на водопроводите за пожарогасене, се предвижда необходимият противопожарен запас от вода. Раздел II Вътрешно водоснабдяване за пожарогасене Чл. 191. (1) Сградните водопроводни отклонения и сградните водопроводни инсталации за съвместно провеждане на водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, както и водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди се проектират при спазване на изискванията на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (обн., ДВ, бр. 53 от 2005 г.; попр., бр. 56 от 2005 г.). (2) Сградните водопроводни отклонения и сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се оцветяват в червен цвят (RAL 3000). Чл. 192. (1) Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (2) Разрешава се инсталациите по ал. 1 да се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за клас по реакция на огън В, С и D, при условие че са защитени до огнеустойчивост REI 60. Чл. 193. Сградни водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират във всички сгради с изключение на: 1. производствени сгради (от клас Ф5.1), в които вследствие използването на вода могат да бъдат предизвикани взрив, пожар или разпространяване на огън; 2. производствени сгради (от клас Ф5.1) от I и II степен на огнеустойчивост и сгради от пожаронезащитени стоманени конструкции с производства от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д, независимо от обема им, както и сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост за същите категории производства и с обем не по-голям от 1000 m3; 3. складове (от клас Ф5.2) за горими материали с площ до 200 m2; 4. водни помпени и пречиствателни станции за битови води; 5. производствени сгради (от клас Ф5.1) без водоснабдяване за питейно-битови или производствени нужди, за които водата за пожарогасене от хидранти е осигурена от водоеми; 6. жилищни сгради (от подклас Ф1.3) до девет етажа включително; 7. електрически подстанции; 8. обекти за обществено обслужване и социални дейности (от класове Ф1 – Ф4) със застроен обем до 5000 m3; 9. гаражи (от подклас Ф5.2) за до десет моторни превозни средства и сервизи за до пет работни поста; 10. животновъдни сгради (от подклас Ф5.4); 11. неотопляеми помещения под трибуните на стадионите, когато в тях не се предвиждат горими материали; 12. складове за зърно в насипно състояние (от подклас Ф5.2). Чл. 194. Спринклерни и дренчерни инсталации, както и сградни водопроводни инсталации за пожарогасене с повече от два едновременно действащи пожарни крана се свързват чрез сградни водопроводни отклонения към най-малко два външни водопровода, на които се предвиждат устройства за защита от обратен поток. Чл. 195. В производствени сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В и във високи сгради от II, III и IV група водопроводните инсталации за пожарогасене се проектират сключени. Чл. 196. (1) Пожарни кранове съгласно БДС EN 671-2 „Стационарни противопожарни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 2: Инсталации с плосък маркуч (шланг)“ се предвиждат за водопроводи с диаметър най-малко 2 цола със съединител щорц. (2) При осигуряване на необходимия напор и разход на вода за пожарогасене се предвиждат пожарни кранове за водопроводи с по-малък диаметър при спазване изискванията на БДС EN 671-1 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркучи. Част 1: Макари с полутвърд маркуч“. (3) Водопроводи, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън B-s1, d0, може да се полагат в шахти и канали със стени с огнеустойчивост EI 60. Тръбопроводите се защитават с продукти със същата огнеустойчивост както конструкцията на пожарозащитните прегради в мястото на пресичане. Чл. 197. Пожарните кранове се проектират в близост до входовете на помещения, вестибюли, коридори, проходи и други леснодостъпни места. Чл. 198. (1) Разстоянието между два съседни пожарни крана се определя, при условие че техните струи се кръстосват на разстояние 2 m от краищата им в най-високата и най-отдалечената (критична) точка на обслужваните от тях части от помещението. При определяне на препокриването на струите се отчитат изискванията по отношение на местоположението и размерите на неподвижното оборудване (стелажи, паравани, леки преградни (разделителни) стени и др.), предвидени в проекта. (2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за площта на стелажите, разположени във високостелажни складове. Чл. 199. (1) Необходимият разход на вода в продължение на един час за един пожарен кран и броят на едновременно действащите пожарни кранове се определят в съответствие с табл. 19. Таблица 19 № по ред 1 1. 2. 3. 4. Видове сгради според функционалното им предназначение Брой на едновременно действащите пожарни кранове Разход на вода за пожарен кран, l/s 2 Производствени сгради: а) с площ на помещенията, по-малка от 200 m2 б) с площ на помещенията, по-малка от 400 m2 в) с площ на помещенията, по-голяма от 400 m2 Електропроизводствени предприятия: а) водно- и топлоелектрически централи б) атомни електрически централи Складове: а) с по-малко от 2 m3/m2 горими материали и с площ, по-малка от 200 m2 б) с по-малко от 2 m3/m2 горими материали и с площ от 201 до 400 m2 в) с по-малко от 2 m3/m2 горими материали и с площ, по-голяма от 400 m2 г) с повече от 2 m3/m2 горими материали и с площ, по-малка от 400 m2 д) с повече от 2 m3/m2 горими материали и с площ, по-голяма от 400 m2 Високи сгради: а) от I група 3 4 1 1 1,0 2,5 2 2,5 2 2 2,5 5,0 1 1,0 1 2,5 2 2,5 2 2,5 4 2,5 1 2,5 5. 6. 7. 46 2 б) от II и III група Административно-битови сгради, общежития, хотели, учебни и здравни сгради, детски заведения и др. Театри, кинотеатри, клубове, културни домове и др. със зрителни зали: а) с по-малко от 500 места б) от 501 до 800 места в) с над 800 места Сгради (помещения) с автоматични средства за пожарогасене (със спринклерна или дренчерна инсталация) (2) Водните количества за пожарогасене по ал. 1 с вътрешни пожарни кранове или със спринклерни или дренчерни инсталации се осигуряват при продължителност на пожарогасенето най-малко 1 час. Чл. 200. При определяне на разхода на вода за пожарогасене се отчита едновременното действие на пожарните кранове и на спринклерните или дренчерните инсталации. Чл. 201. (1) Производителността на струйниците, радиусът на действие на плътната част на струята и необходимото налягане в пожарни кранове с гъвкави и полутвърди шлангове се определят в съответствие с БДС EN 671-1 и БДС EN 671-2. (2) За радиус на действие на плътната част на водната струя се приема височината на помещението, мерено от пода до най-високата и най-отдалечената (критичната) точка на конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В, С, D и F, или до най-високата и най-отдалечената (критичната) точка на конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, или до най-високо разположените и най-отдалечените материали, изделия, машини и съоръжения, като разстоянието е не по-малко от 6 m. Чл. 202. В сгради, в които гарантираният захранващ напор на външната водоснабдителна мрежа е недостатъчен за действието на високоразположените и най-отдалечените (критични) пожарни кранове, за повишаване на напора се предвиждат помпи с дистанционно (от крановете) автоматично или ръчно включване. Чл. 203. Водомерните устройства, монтирани на водопроводи за пожарогасене, се проектират така, че да пропускат необходимите водни количества за пожарогасене. Чл. 204. За генератори на електрически централи с въздушно охлаждане се предвижда пожарогасене с вода. За генератори с водородно охлаждане се проектират стабилни инсталации за пожарогасене с въглероден диоксид, пожарогасителен прах и др. Чл. 205. За сгради на хладилници се осигуряват водопроводни инсталации за пожарогасене, като пожарните кранове се предвиждат в неохлажданата зона. Чл. 206. Спринклерни инсталации (с отворени и затворени спринклери, завеси с отворен спринклер) се проектират за строежи и части от тях съгласно приложение № 2 в зависимост от риска от пожар, проектната плътност на гасене, площта на действие на инсталацията, площта на действие на един спринклер и продължителността на гасене. Чл. 207. Спринклерните инсталации на складираните стоки се проектират в зависимост от горимостта на складираните материали, включително опаковките им, и конфигурацията на складиране. Чл. 208. Спринклерните инсталации се проектират при спазване на изискванията на БДС-EN 12845 „Стационарни противопожарни системи. Автоматични спринклерни системи. Проектиране, монтиране и поддържане“. Чл. 209. За топлоелектрически централи, в които се предвижда използването на подсушени въглища, се проектират завеси с отворен спринклер в местата на пресипките, на входа на транспортьорите в сушилния цех и в главния корпус. Чл. 210. Пожарогасителни инсталации за финодиспергирана водна струя се проектират и изпълняват при спазване изискванията на техническите спецификации за стационарни противопожарни инсталации с водна мъгла. Раздел III Специфични изисквания към водоснабдяването за пожарогасене в нефтопристанища, в складове за леснозапалими и горими течности, за втечнени и сгъстени горими газове и в предприятия на химическата промишленост Чл. 211. Водоснабдяване за пожарогасене в складове за ЛЗТ и ГТ, в предприятия на химическата промишленост за втечнени и сгъстени горими газове и др. се предвижда от високонапорни сключени водоснабдителни мрежи от стоманени тръби. Чл. 212. Мрежите се оразмеряват за най-големия разход на вода за пожарогасене и охлаждане в района на резервоарния парк или в района на производствените сгради и инсталации. Чл. 213. Разрешава се складове за ЛЗТ и ГТ с вместимост до 5000 m3 и за втечнени и сгъстени горими газове с вместимост до 200 m3 включително да се водоснабдяват с единични отклонения от пожарни водопроводи с дължина до 200 m или от водоеми с електро- или мотопомпи за подаване на вода към мястото на пожара. Чл. 214. За пожарогасене на полярни ЛЗТ и ГТ се използва въздушно-механична пяна на основата на алкохолоустойчиви пенообразуватели. Чл. 215. (1) Количеството на необходимите пожарогасителни вещества се определя в зависимост от: 1. необходимата интензивност на подаване на пожарогасителни вещества; 2. максимално възможната площ за гасене; 3. продължителността на гасене на пожара. (2) Интензивност на подаване на пожарогасителни вещества е количеството пожарогасителни вещества, което се подава за единица време върху единица площ от горящата повърхност в l/s.m2. (3) Минималната интензивност на подаване на въздушно-механична пяна в зависимост от вида на горящия неполярен нефтопродукт се определя в съответствие с табл. 20. Таблица 20 № по ред Пламна температура на продукта Минимална интензивност на водния разтвор на пенообразувател, l/s.m2 1. За гасене на продукти с пламна температура до 28 °С включително За гасене на продукти с пламна температура, по-висока от 28 °С 0,08 2. 0,05 (4) Нормативното време за гасене с въздушно-механична пяна се приема 10 min за една пенна атака. (5) За изчислителна площ при определяне на необходимите средства за пожарогасене се приема: 1. огледалната повърхност на резервоара – при резервоари с неподвижен покрив и с понтон; 2. площта между стената на резервоара и ограждащия борд – при резервоари с плаващ покрив; 3. огледалната повърхност на най-големия танк – за танкерите; 4. площта на железопътни наливно-изливни естакади, включително техните коловози, но не повече от 1000 m2. Чл. 216. (1) Минималната интензивност на подаване на вода за охлаждане на надземни метални резервоари и на танкери с ЛЗТ и ГТ е, както следва: 1. за горящ резервоар – 0,5 l/s на всеки метър от дължината на окръжността на резервоара; 2. за горящ танкер – 0,5 l/s на всеки метър от удвоената дължина на танкера; 3. за съседни резервоари – 0,2 l/s на всеки метър от дължината на половината окръжност на резервоара; за резервоари с топлоизолация водни количества не се осигуряват; 4. за съседни танкери – 0,2 l/s на всеки метър от дължината на танкера. (2) Охлаждане на съседни резервоари и танкери не се изисква, ако разстоянието помежду им е повече от два пъти по-голямо от разстоянието, определено в съответствие с изискванията за складове за ЛЗТ и ГТ съгласно глава петнадесета, раздел ІІІ. (3) Разрешава се за полуподземни резервоари и за резервоари с плаващ покрив и с понтон разходите на вода по ал. 1 за охлаждане да се намалят до 50 %. (4) При хоризонтални резервоари за разчетна дължина се приема удвоената дължина на резервоара – за горящия резервоар, и дължината на резервоара, когато е съседен. (5) За резервоари с обем, по-голям от 10 000 m3, се предвиждат стабилни водни инсталации за охлаждане, в т.ч. и на техните покриви, с интензивност, както следва: 1. за резервоари с неподвижен покрив – 0,02 l/s.m2; 2. за резервоари с понтон – 0,01 l/s.m2. Чл. 217. (1) Когато няма техническа възможност за осигуряване на необходимите водни количества за пожарогасене от водоснабдителната мрежа или това е икономически нецелесъобразно, се предвиждат водоеми за пожарогасене в продължение на най-малко един час и за охлаждане на горящия и на съседните резервоари в продължение на най-малко: 1. три часа – при пожарогасене със стабилни или полустабилни инсталации; 2. шест часа – при пожарогасене с преносими уреди и съоръжения. (2) Неприкосновените водни количества за пожарогасене от водоемите по ал. 1 се възстановяват за не повече от четири денонощия. Чл. 218. На територията на складовете и предприятията се осигурява трикратен запас от пенообразувател, включително и количествата, необходими за запълване на сухите тръбопроводи за воден разтвор на пенообразувател. Чл. 219. (1) Гасенето на пожари и охлаждането на резервоари за ЛЗТ и ГТ, за втечнени и сгъстени горими газове, както и на технологични инсталации, се осъществяват посредством стабилни или полустабилни инсталации, с преносими (подвижни) уреди и съоръжения и с пожарни автомобили и мотопомпи. (2) Стабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от водоем, резервоар за пенообразувател, помпена станция, захранващи тръбопроводи и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, дренчерни глави, водоразпръсквачи и др. (3) Полустабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от захранващ тръбопровод с колектор и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, водоразпръсквачи и др. Захранващите колектори на инсталацията се предвиждат извън обваловката на резервоарите в близост до пътищата за противопожарни цели. Захранването на инсталациите се осъществява от пожарни автомобили, мотоили електропомпи посредством шлангови линии. Интервалът от време от получаване на сигнала или съобщението за пожар до подаване на пожарогасителното средство в резервоара или помещението не трябва да превишава 30 min. Чл. 220. (1) Надземни резервоари с обем, по-голям от 10 000 m3, както и сферични резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, с дистанционно задействане от централен пулт за управление. (2) Надземни резервоари с обем от 500 до 10 000 m3 се проектират с полустабилни инсталации за пожарогасене и със стабилни инсталации за охлаждане. (3) Резервоари за сгъстени и втечнени газове с обем, по-голям от 500 m3, се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане. (4) За резервоари с обем, по-малък от 500 m3, се предвиждат преносими съоръжения за пожарогасене и охлаждане, както и помещения за съхраняването им. Чл. 221. Разстоянието от пожарните хидранти и от подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене до обслужваните от тях резервоари, хранилища и открити площадки за ЛЗТ и ГТ, технологични инсталации, сгради и други съоръжения е, както следва: от 30 до 100 m – за пожарните хидранти, и от 30 до 150 m – за водоемите. Чл. 222. В района на пречиствателните съоръжения за ЛЗТ и ГТ се предвиждат водопроводи за пожарогасене с хидранти. Чл. 223. (1) Лафетни струйници за противопожарни цели се предвиждат, както следва: 1. за защита на апарати и съоръжения с ЛЗТ и ГТ и горими газове (ГГ), монтирани на външни технологични инсталации; 2. за защита на резервоари с втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ; 3. на железопътни естакади и пристани за втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ. (2) Лафетни струйници не се предвиждат за зоните на пещи или апаратури, работещи при температури, по-високи от 150 °С. Чл. 224. (1) Лафетните струйници се монтират на водопроводна мрежа с високо налягане, надземно на вишки и на технологични площадки, и се осигуряват с водна завеса. (2) Когато с водопровода на предприятието не се осигурява необходимият разход и напор на водата за едновременно захранване на два лафетни струйника, те се приспособяват за захранване и от подвижни пожарни помпи и автомобили. Чл. 225. Лафетните струйници се предвиждат с накрайник с диаметър най-малко 28 mm и с налягане най-малко 0,5 МРа. Чл. 226. (1) Броят и местоположението на лафетните струйници за защита на външните технологични апаратури и етажерки се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от защитаваните съоръжения с най-малко една плътна струя. (2) Технологични апаратури и етажерки, които поради местоположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от тяхната височина. Чл. 227. (1) Броят и местоположението на лафетните струйници в района на резервоарните паркове се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от всеки резервоар с най-малко две струи. (2) Разрешава се за резервоари със стационарна охладителна инсталация да бъде осигурено оросяване в която и да е точка само с една струя. Чл. 228. За пожарогасене и охлаждане на апаратите и съоръженията, разположени на площадките на открити етажерки с височина, по-голяма от 20 m, се предвиждат пожарни кранове. Водоснабдителната мрежа се защитава срещу замръзване с топлоизолация или с шахта с изпразнителен кран за източване на водата през зимата. Чл. 229. На външните технологични инсталации с височина, по-голяма от 10 m, се предвиждат сухотръбия с диаметър най-малко 80 mm, разположени в близост до стълбище, на разстояние до 80 m едно от друго. На технологични етажерки сухотръбията са най-малко два броя. На всеки етаж по сухотръбията се монтират спирателни кранове със съединител щорц, с диаметър 72 mm, с касета с шланг и струйник и с изпразнителни устройства в най-ниската точка. Чл. 230. Разходът на вода за пожарогасене в предприятия на нефтохимическата промишленост се определя за гасене на два едновременни пожара, както следва: 1. в района на резервоарния парк и отделно стоящите резервоари за газове, ЛЗТ и ГТ; 2. в района на производствените инсталации, като за външните технологични съоръжения разходът на вода се приема най-малко 80 l/s. Чл. 231. Водопроводът за пожарогасене, от който при пожар във външни технологични съоръжения се захранват стационарните инсталации за охлаждане, се проектира така, че да бъде осигурено допълнително водно количество за захранване на пожарен автомобил не по-малко от 50 l/s. Чл. 232. (1) Разходът на вода за стационарните охладителни инсталации се определя, както следва: 1. за открити технологични инсталации за апарати колонен тип – за охлаждане на горящата и на съседните є колони, разположени на разстояние, по-малко от два пъти диаметъра на по-голямата колона; 2. за сферични резервоари за втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане – за едновременно охлаждане на горящия и на съседните му резервоари, разположени на разстояние, по-малко от един път диаметъра на по-големия резервоар. (2) Броят на едновременно охлажданите хоризонтални резервоари се определя в съответствие с табл. 21. Таблица 21 Разположение на резервоарите в един ред в два реда Брой на едновременно охлажданите хоризонтални резервоари при единична вместимост на резервоарите, m3 25 5 6 50 5 6 110 5 6 160 5 6 175 3 6 200 3 6 Чл. 233. Интензивността на подаване на вода за охлаждане от стационарни инсталации се определя в съответствие с табл. 22. Таблица 22 № по ред 1. 2. Видове апарати Интензивност на подаване на вода, l/s.m2 Резервоари за втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане: а) повърхността на резервоарите без арматурата 0,1 б) повърхността на резервоарите в местата на разполагане на арматурата 0,5 Апарати с ГГ, ЛЗТ и ГТ 0,1 Чл. 234. (1) За пожарозащита на колонните апарати на външни технологични инсталации с височина до 30 m се предвиждат лафетни струйници на платформи извън обваловката и противопожарно оборудване за захранването им. За колонните апарати на външни технологични инсталации с височина, по-голяма от 30 m, се осигурява комбинирана пожарозащита, както следва: 1. до 30 m – с лафетни струйници и противопожарно оборудване за захранването им; 2. над 30 m – със стационарни инсталации за охлаждане. (2) Апарати, които в зависимост от разположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от височината им. Чл. 235. (1) В района на технологичните инсталации и резервоарните паркове към нефтохимически обекти освен водопровод за пожарогасене се предвиждат и водоеми с вместимост по 200 m3, разположени на разстояние един от друг не по-голямо от 500 m. (2) Разрешава се водоемите по ал. 1 да се заменят с шахти с вместимост по 5 m3, захранвани от водопровод с тръба с диаметър не по-малък от 200 mm. (3) Всеки водоем или шахта се защитава срещу замръзване. Водоемът или шахтата се проектира с обходен път и с площадка с трайна настилка с размери най-малко 12 m на 12 m за осигуряване на достъп на пожарните автомобили. (4) Във водоемите или водовземните шахти се осигурява възможност за засмукване на водата с автоили мотопомпи. Глава дванадесета ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И ИНСТАЛАЦИИ Раздел I Общи изисквания Чл. 236. (1) В тази глава са определени изискванията към електрическите уредби и инсталации с оглед осигуряване на пожарната им безопасност. (2) За осигуряване на пожарната безопасност на електрическите уредби и инсталации освен изискванията на тази наредба се прилагат и изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (обн., ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2007 г.) и на Наредба № 4 от 2003 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради (обн., ДВ, бр. 76 от 2003 г.; попр., бр. 79 и 87 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2004 г. и бр. 17 от 2005 г.; попр., бр. 48 от 2006 г.). Чл. 237. За електрическите уредби и инсталации в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се определят следните три групи опасности: 1. първа група – „Нормална пожарна опасност“; 2. втора група – „Повишена пожарна опасност“; 3. трета група – „Експлозивна опасност“. Чл. 238. Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях се класифицират като места с определена група по чл. 237 в зависимост от прилаганите технологични процеси, използваните продукти и възможните емисии на газове, пари, аерозоли или прахове, които в смес с въздуха горят или предизвикват експлозии. Чл. 239. (1) Комутационни апарати (ключове, превключватели и щепселни съединения), разклонителни кутии, фасунги, осветители и др. се предвиждат върху и в конструкции и поставки, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (2) Елементите на електрическите инсталации по ал. 1 може да се предвиждат върху и в конструкции и поставки, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В,С,D, Е и F, при условие че под и/или около тях са поставени подложки от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с дебелина най-малко 10 mm. Чл. 240. Не се разрешават проектиране на комутационни апарати в самостоятелни обособени витрини на магазини и др., изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, Е и F, или за витрини, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с изложени горими стоки. Чл. 241. Не се разрешава преминаване на главни електрически линии за осветление на зали и други помещения с места за повече от 100 човека през сцената. Чл. 242. (1) Разрешава се електрически захранващи линии да преминават през конструкциите на сцени, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, Е и F, при условие че захранващите линии са с метална броня или са положени в тръби с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (2) За полагането на електрически захранващи линии през или върху строителни продукти с топлоизолационни и/или звукоизолационни свойства и с класове по реакция на огън В, С, D, Е и F се предвиждат тръби с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Чл. 243. Евакуационното и аварийното осветление, както и светлинната и звуковата сигнализация се проектират при спазване на изискванията по глава седма. Чл. 244. (1) Всички тръбопроводи, инсталации, апарати и съоръжения за пожароопасни и експлозивоопасни течности, газове и прахове се заземяват най-малко на две места, максимално отдалечени едно от друго. (2) За резервоари за ГГ, ЛЗТ и ГТ, за автомобилни и железопътни цистерни, наливно-изливни естакади, тръбопроводи, железопътни линии в района на естакади и за сгради и съоръжения в района на складове за газове, леснозапалими и горими течности се предвижда защита от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и електрохимична корозия. Раздел II Първа група „Нормална пожарна опасност“ Чл. 245. (1) Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали в ограничени количества и вероятността за възникване на високоенергиен източник на запалване е минимална, се отнасят към местата от първа група „Нормална пожарна опасност“, наричани за краткост „непожароопасни места“. (2) Електрическите уредби и инсталации в местата по ал. 1 се проектират в нормално изпълнение при спазване на изискванията на нормативните актове по чл. 236, ал. 2. Чл. 246. (1) Корпусите на електрически табла в строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф1 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. (2) Корпусите на електрически табла в строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В. (3) За строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2, както и за помещения от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за повече от 100 човека, се използват задължително автоматични електрически прекъсвачи за защита от претоварване и срещу къси съединения. Раздел III Втора група „Повишена пожарна опасност“ Чл. 247. Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали, се отнасят към местата от втора група „Повишена пожарна опасност“, наричани за краткост „пожароопасни места“. Чл. 248. (1) Пожароопасните места по чл. 247 се разделят на четири класа по пожарна опасност: 1. клас П-I – места в помещения на строежи от категории по пожарна опасност Ф5ВиФ5Г, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура над 55 до 120 °С; 2. клас П-II – места в помещения на строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се отделят горими прахове или влакна, преминаващи в суспендирано състояние, като за опасността от пожар (но не и от експлозия) са от значение физическите свойства на праховете и влакната (малка раздробеност, голяма влажност и ДКГВ над 65 g/m3), или когато съдържанието прахове и влакна във въздуха не достига необходимата общообемна концентрация за експлозия; 3. клас П-IIа – места в помещения на строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се отделят, употребяват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 120 °С, или твърди горими вещества и влакнести продукти, за които липсват характерните признаци за зоните в помещенията от клас П-II; 4. клас П-III – места в строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, разположени на открито, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 55 °С, или твърди горими материали. (2) Електрическите уредби и инсталации в пожароопасните места по ал. 1 се проектират с определена степен на защита в зависимост от класа по пожарна опасност. Чл. 249. Когато отделни пожароопасни производствени съоръжения са разположени на открито или в непожароопасни места и не са предвидени специални мерки срещу разпространяването на пожара извън границата на съоръжението, за пожароопасно се приема мястото, разположено на разстояние до 3 m в хоризонтално и вертикално направление от пожароопасното съоръжение. Чл. 250. (1) В пожароопасни места в помещения и открити съоръжения, разположени на разстояние до 5 m в хоризонтално и вертикално направление от апаратите, в които постоянно или периодично се използват горими вещества и технологичният процес е свързан с използването на открит огън и нажежени части, или в места, където повърхността на технологичния апарат е нагрята до температурата на самовъзпламеняване на горимите пари, прахове или влакна, се предвиждат електрически съоръжения в нормално изпълнение. (2) Класът на местата по пожарна опасност, разположени извън 5-метровата зона по ал. 1, се определя съгласно чл. 248, ал. 1. Чл. 251. Електрическите уредби и инсталации на отделно стоящи строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, предназначени за съхранение на горими вещества и материали, се проектират с комутационни апарати, разположени извън помещението върху конструктивни елементи, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с възможност за пломбиране. Апаратите може да се монтират и върху конструктивни елементи с класове по реакция на огън В, С, D, Е и F само върху основа с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Чл. 252. (1) Електрическите уредби и инсталации в помещенията за газголдери за кислород, съдове за течен кислород, командни табла (щитове) за управление към хранилищата за течен кислород и газификационните кислородни станции, кабините за газификаторите и кислородните разпределителни инсталации се проектират при спазване на изискванията за клас П-І. (2) Помещенията за кислородни станции, непосочени в ал. 1, в които се произвежда или съхранява кислород и които имат естествена вентилация, се отнасят към първа група „Нормална пожарна опасност“. (3) Не се разрешава проектиране на маслонапълнени електрически съоръжения в помещения за кислородни инсталации. Чл. 253. (1) Степента на защита на електрическите машини и съоръжения в зависимост от класа на пожароопасното място се определя съгласно табл. 23. (2) Означенията на степените на защита на електрическите съоръжения са дадени в приложение № 10. Таблица 23 № по ред 1. 2. 3. 4. 5. Видове машини и съоръжения и условия на работа Степен на защита на съоръжението при клас на пожароопасното място П-I П-I I П-I Iа П-I I I Стационарни машини без искрящи части IP-44 IP-44 IP-33 IP-44 Стационарни машини с искрящи части (контактни IP-44 IP-54 IP-33 IP-44 пръстени и колектори) Преносими или често премествани машини IP-44 IP-44 IP-44 IP-44 Електрически кранове, телфери: а) с искрящи части IP-54 IP-54 IP-33 IP-44 б) без искрящи части IP-44 IP-44 IP-33 IP-44 Електрокари IP-44 IP-44 IP-44 IP-44 Чл. 254. (1) Електрическите машини с нормално искрящи части (електродвигатели с контактни пръстени, колектори и др.) се предвиждат на разстояние най-малко 1 m от мястото, където се складират горими вещества, материали и течности, или се отделят с прегради, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън А1, А2 и В (екрани). (2) В места от клас П-I, където се използват горими течности, електродвигателите със степен на защита IP-44 може да се заменят с електродвигатели със степен на защита IP-33, при положение че няма опасност от разрушаване на изолацията на електродвигателите. Чл. 255. Електродвигатели с по-малка степен на защита от определената съгласно табл. 24 може да се използват за съоръжения в пожароопасни места, при условие че: 1. са монтирани извън пожароопасното място; 2. механизмите се задвижват с преминаващ през стената вал със салников уплътнител на отвора между двете помещения. Чл. 256. Степента на защита на елементите на електрическите уредби и инсталации в зависимост от класа на пожароопасното място се определя в съответствие с табл. 24, а на осветителите – съгласно табл. 25. Таблица 24 № по Вид на елементите от електрически уредби Степен на защита на съоръжението при клас на пожаред и инсталации и условия на работа роопасните места 1. 2. 3. Стационарни с искрящи части Стационарни без искрящи части Преносими или често премествани апарати и прибори: а) с искрящи части б) без искрящи части Шкафове за монтиране на апарати и прибори в нормално изпълнение: а) с искрящи части б) без искрящи части Съединители и разклонителни кутии Разпределителни устройства и табла 4. 5. 6. П-I IP-44 IP-44 П-I I IP-54 IP-44 П-I Iа IP-44 IP-44 П-I I I IP-44 IP-44 IP-54 IP-44 IP-54 IP-44 IP-54 IP-44 IP-54 IP-44 IP-44 IP-44 IP-44 IP-44 IP-54 IP-44 IP-44 IP-54 IP-33 IP-33 IP-32 IP-33 IP-54 IP-44 IP-44 IP-44 Таблица 25 № по ред Осветители и условия за работа 1 2 1. 2. С нажежаема жичка, халогенни и луминесцентни лампи За същите лампи, при наличие на местна смукателна и общообменна вентилация Степен на защита при клас на пожароопасните места П-I П-I I П-I Iа П-I I I 3 I Р-44 4 I Р-54 5 I Р-21 6 I Р-44 - I Р-21 - - Чл. 257. (1) В местата по чл. 248, ал. 1 в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на местата в строежи от класове Ф2 и Ф5) може да се проектират открити трансформаторни подстанции с трансформатори със сух или негорим пълнеж, оградени с мрежа. Разпределителното устройство се изпълнява в съответствие с табл. 24. (2) Разстоянието от трансформаторната подстанция до оградата е най-малко 1,5 m. Чл. 258. Трансформаторни подстанции с маслонапълнени трансформатори и други подобни маслонапълнени съоръжения в строежи от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5БиФ5В се предвиждат в отделни помещения. Чл. 259. Маслонапълнени електрически съоръжения (трансформатори, кондензаторни батерии, прекъсвачи и др.) може да се монтират на разстояние 0,8 m от външната стена на сграда с пожароопасни места, при условие че разстоянието (хоризонтално и вертикално) от отворите в стената до електросъоръжението е най-малко 4 m. Чл. 260. Осветителите с нажежаеми жички се защитават със защитен разсейвател (без отвори надолу), като разстоянието от осветителите до горими материали е, както следва: в хоризонтално направление – най-малко 0,15 m, и във вертикално направление – най-малко 0,35 m. Чл. 261. В места от втора група „Повишена пожарна опасност“ осветителите се предвиждат с посочената в табл. 25 IP защита, а конструктивните им елементи – от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Чл. 262. Електрически инсталации в пожароопасните места в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се проектират: 1. от проводници с медни и алуминиеви жила: а) открито – в тръби с класове по реакция на огън А1, А2 и В, върху конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2; б) скрито – под мазилка върху основа, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2; 2. с небронирани кабели: а) открито – по конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, когато няма опасност от механични повреди; б) в стоманени тръби – в местата, където има опасност от механични повреди; 3. с бронирани кабели – открито; 4. с шлангови кабели: а) преносими, среден и лек тип – за захранване на подвижни електрически съоръжения; б) с винилитова изолация – когато няма опасност от механични, химични и топлинни въздействия. Чл. 263. Съединителните и разклонителните кутии на електрическите инсталации в местата от всички класове на пожарна опасност се изпълняват от продукти с клас на реакция на огън не по-нисък от В. Чл. 264. В пожароопасни места от всички класове на пожарна опасност се разрешава използването на медни и алуминиеви шинопроводи, при условие че: 1. неразглобяемите връзки са изпълнени чрез заваряване или запресоване; 2. винтовите съединения в местата на присъединяване на шините към апаратите са осигурени срещу саморазвиване. Чл. 265. Елементите за въвеждане на кабели или проводници в елементи на електрическите уредби се изпълняват в съответствие с изискванията за изпълнение на машините или апаратите и в зависимост от класа на местата по пожарна опасност. Чл. 266. (1) Електрозахранването на подемни механизми (кранове и телфери) в местата от класове П-I и П-II се предвижда с шлангов кабел. (2) В местата от класове П-II и П-III може да се използва тролейно захранване, при условие че под тролейните проводници не се съхраняват горими материали и няма конструктивни елементи, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, Е и F. Чл. 267. Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които в зависимост от технологичния процес в околната среда може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли, се отнасят към местата от трета група „Експлозивна опасност“. Чл. 268. (1) Местата по чл. 267 в зависимост от смесите на горими газове, пари и прахове се класифицират на зони съгласно табл. 26. Таблица 26 Зони смес на горими газове, горими пари или прахове с въздуха 0 20 1 21 2 22 Определение на зоната Експлозивна атмосфера съществува постоянно, продължително или често Експлозивна атмосфера се образува случайно при нормална работа Експлозивна атмосфера не се образува при нормална работа или се образува за кратко (2) Зоните по табл. 26 се определят при спазване на изискванията на БДС EN 1127-1:2001 „Експлозивни атмосфери. Предотвратяване на експлозия и защита срещу експлозия. Част 1: Основни понятия и методология“ в зависимост от честота и продължителността на съществуване на потенциално експлозивна атмосфера. При проектирането или при смяна на технологичния процес и на използваните продукти зоните се класифицират в съответствие с изискванията и условията на БДС EN 60079-10:2004 „Електрическа апаратура за експлозивни газови атмосфери. Част 10: Класификация на опасни зони“. (3) При едновременно отделяне на горими газове и прахове зоните на потенциално експлозивна атмосфера се класифицират по експертна оценка за развитие на опасността по ефекта на доминото въз основа на пожаротехническите им характеристики и БДС EN 60079. Чл. 269. В местата от трета група „Експлозивна опасност“ се проектират взривозащитени съоръжения, съобразени с изискващата се категория на взривозащита, с групата на взривяемост и с температурния клас на взривоопасната смес. Чл. 270. Категориите на взривозащитените съоръжения в зависимост от степента на безопасност са, както следва: 1. категории М1 и М2 – предназначени за подземни рудници, както и за надземните части на подземни рудници, в които може да има метан от рудниците и/или горим прах; 2. категории 1, 2 и 3, предназначени за места, където може да има взривоопасни смеси: G – газове, и D – прахове. Чл. 271. (1) Класификацията на всички експлозивни смеси на вещества или материали с въздуха по групи на взривяемост в зависимост от големината на взривозащитната хлабина е дадена в табл. 27. (2) Класификацията на експлозивните смеси на вещества или материали с въздуха по температурни класове (Т1 – Т6) в зависимост от температурата на самовъзпламеняване е дадена в табл. 28. Таблица 27 Групи на взривяемост І Представителен газ Минимална безопасна експериментална хлабина, mm Енергия на възпламеняване, µJ Над 0,9 300 Метан от рудниците ІІ ІІ А Пропан Над 0,9 До 180 ІІ В Етилен От 0,5 до 0,9 От 60 до 180 ІІ С Водород До 0,5 Под 60 Таблица 28 Т1 Над 450 °С Т2 300 °С Т3 200 °С Т4 135 °С Т5 100 °С Т6 Под 85 °С Чл. 272. Необходимата защита на съоръженията се определя съгласно табл. 29 в зависимост от: 1. експлозивоопасната зона; 2. категорията на взривозащита по чл. 270, т. 2; 3. вида на взривозащитното изпълнение. Таблица 29 Категория 1 (най-висока степен на безопасност) Категория 2 (висока степен на безопасност) Необходима защита Експлозивоопасна зона Категория 3 (нормална степен на безопасност) Осигурява две защити или две независими повреди при една повреда Не позволява възникването на източник на запалване Не позволява възникване на източник на запалване при нормална работа Зона 0 Зона 20 Зона 1 Зона 21 Зона 2 Зона 22 G D G D G D Взривоопасна смес (G – газ, D – прах) Чл. 273. Кодовете за маркиране на вида на защита на електрическите и неелектрическите съоръжения, работещи в потенциално експлозивна атмосфера, са съгласно табл. 30, 31 и 32. Таблица 30 Кодове за маркиране на вида на защита на електрически съоръжения Код на защитата Защита Основни изисквания o Запълнени с масло p Под налягане q Запълнено с кварцов пясък d Взривонепроницаема обвивка e Повишена сигурност i Собствена защита n Съоръжения за категория 3 m Херметизирани със заливка i Съоръжения със собствена защита - Лампи с главичник (за въглищни рудници) Таблица 31 Кодове за маркиране на вида на защита на неелектрически съоръжения Код на защитата Защита Основни изисквания fr Вентилация d Взривонепроницаема обвивка g Собствена защита c Защита на конструкцията b Контрол на източника за възпламеняване p Под налягане k Потопени в течност Таблица 32 Кодове за маркиране на вида на защита на съоръжения, използвани при наличие на горим прах Код на защитата Защита Основни изисквания tD Защита с обвивка pD Защита с налягане iD Защита със собствена безопасност mD Защита чрез затваряне Чл. 274. При проектиране на строежи в експлозивоопасни зони се предвиждат взривозащитени съоръжения, маркирани по следния начин: Ех ІІ 2 G ЕЕх d Знак на ЕК за Ех продукти Съоръжения за ІІ група Съоръжения от категория 2, предназначени за зона 1 или зона 21 (ако е 1, е за зона 0 или 20; ако е 3 – за зона 2 или 22) Взривоопасна атмосфера от газове, пари или облаци (D – за прах) Общ знак за взривозащита, съответстващ на европейските норми Вид на взривозащитното изпълнение (е, i, d и т.н.) Група на взривяемост на взривоопасната смес (ІІА или ІІС) Температурен клас на взривоопасната смес (Т1, Т2 .... Т6) Забележка. Групата на взривяемост ІІВ се разделя на три подгрупи: 1. ІІВ1 > 0,85 mm; 2. ІІВ2 > 0,75 mm; 3. ІІВ3 > 0,65 mm. ІІВ Т4 Чл. 275. Зависимостта между категорията на взривозащитата и възможността за приложението є в различните зони се определя съгласно табл. 33. Таблица 33 Категория Вид на потенциално експлозивната атмосфера Приложими за зона Приложими за останалите зони 1 Смес газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 0 1 и 2 1 Смес прах/въздух 20 21 и 22 2 Смес газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 1 2 2 Смес прах/въздух 21 22 3 Смес газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 2 - 3 Смес прах/въздух 22 - Чл. 276. Съоръженията и системите за взривозащита от съответната категория са безопасни в различните зони, при условие че отговарят на изискванията на табл. 34. Таблица 34 Зона Необходима категория на взривозащита Видове смеси 0 1G Газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 1 1G или 2G Газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 2 1G или 2G или 3G Газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 20 1D Прах/въздух 21 1D или 2D Прах/въздух 22 1D или 2D или 3D Прах/въздух Чл. 277. Работата на технологичните съоръжения (бояджийски камери, шприцкабини, лакозаливни машини, сушилни към тях и др.) се блокира при спиране на работата на вентилацията им. Чл. 278. Вентилаторите, които засмукват от зоните с експлозивна опасност, се проектират искронеобразуващи. Чл. 279. Електрическите двигатели на вентилаторите на аварийните и локалните вентилационни инсталации, разположени непосредствено в пожароопасни места и взривоопасни зони, се предвиждат със същата степен на защита както електрическите двигатели на технологичните съоръжения. Чл. 280. Зоните, в които при най-неблагоприятни условия (неработещи защитни съоръжения – вентилация, блокировка и др.) концентрацията на горими вещества в атмосферата е най-малко два пъти по-малка от ДКГВ, са експлозивобезопасни. Чл. 281. (1) Електрическите двигатели на вентилаторите за локални и общообменни смукателни вентилации, обслужващи взривопасни зони, при разполагането им в камери или извън строежите се предвиждат със защита, която е с една категория по-ниска от категорията на защита на съоръженията в обслужваните зони. (2) Камерите за аварийни вентилатори се предвиждат със същата категория на защита както за обслужваното от тях помещение. Чл. 282. (1) Електрическите двигатели на нагнетателните вентилации, обслужващи експлозивоопасните зони, при разполагането им в камери могат да бъдат и в нормално изпълнение. Въздухопроводите се изпълняват със самозатварящи се клапи, които се задействат при спиране на вентилационната инсталация. (2) Самозатварящите се клапи се предвиждат на входа на въздухопровода в помещението. Клапите се изпълнявават така, че да няма възможност за преминаване на експлозивна смес в тръбопроводите. Чл. 283. (1) Не се отнасят към експлозивоопасните зони пространствата с граници в хоризонтално и вертикално направление до 5 m от апарата, в който има или може да се образуват взривоопасни смеси, когато технологичният процес е свързан с използването на открит огън, при наличието на нагорещени части или повърхности, нагрети до температура, по-висока от температурния клас на използваните горими газове, пари на леснозапалими течности, горими прахове или влакна. (2) Електрическите съоръжения, разположени извън зоната по ал. 1, се изпълняват със защита, съответстваща на технологичния процес извън зоната. Чл. 284. Не се отнасят към експлозивоопасните зони местата, в които твърдите, течните и газообразните горими вещества се използват като гориво. Чл. 285. (1) За предотвратяване на разреди от статично електричество в експлозивоопасните зони се спазват следните изисквания: 1. съдовете за съхраняване на леснозапалими течности, прахообразни или влакнести продукти, апаратите, които съдържат такива продукти, тръбопроводите за тяхното подаване, филтрите за почистване и други подобни части, допиращи се и триещи се с тях, се заземяват; 2. за ремъчни предавки се използват само антистатични ремъци; 3. подовете се изпълняват антистатични с отвеждащо съпротивление от 105 до 107 Ω. (2) Когато изискванията по ал. 1 не могат да бъдат спазени, в помещенията се осигурява относителна влажност на въздуха, по-висока от 70 %. Чл. 286. За всички взривозащитени електрически машини и апарати се предвижда автоматично изключване при претоварване. Чл. 287. (1) Електрически двигатели с напрежение над 10 kV може да се монтират в експлозивоопасни зони, при условие че са със защита „р“ (под свръхналягане). (2) Електрическите двигатели с напрежение от 3 до 6 kV се изпълняват взривонепроницаеми „d“, под налягане „р“ или с повишена безопасност „е“. (3) Не се разрешава използването на натриеви лампи в осветители от всички видове защити и осветители с живачни лампи с високо налягане в изпълнение с повишена безопасност „е“. Чл. 288. За осветление в експлозивоопасни зони се предвиждат осветителни тела без Ех защита, които се монтират, както следва: 1. от външната страна на сградата, през неподвижно затворена горна част (клетка) на прозорец на сградата, при пълно уплътняване на прозоречната рамка и на стъклата към нея; ако прозорецът е единично остъклен, се използва осветително тяло с допълнително стъкло или стъклен глобус; 2. в специално устроени ниши в стените или таваните, с двойно или единично остъкляване от нечупливо стъкло откъм страната на помещението и с естествена вентилация отвън; 3. в обвивки под налягане. Чл. 289. (1) Осветяването на вътрешността на технологични съоръжения, съдържащи взривоопасен прах (бункери, шахти и др.), се осъществява посредством взривонепроницаеми осветителни тела, защитени от механични повреди и вградени в стените на съоръженията, без да изпъкват. (2) В технологични съоръжения, съдържащи взривоопасна среда, не се разрешава разполагането на елементи на електрически апарати, в т.ч. на проводниците на осветителните тела, с изключение на елементите за автоматизация на технологичния процес с взривонепроницаемо или специално изпълнение или с искробезопасна електрическа верига. Чл. 290. (1) Помещението на котли, работещи с газово гориво, се проектира най-малко с един взривозащитен осветител на отделен токов кръг, включващ се извън помещението. (2) Електрическите двигатели и пусковата апаратура на смукателните вентилатори към димоходите на газифицираните котелни се предвиждат взривозащитени, а вентилаторите – искронеобразуващи. Чл. 291. (1) Пристрояване и встрояване на подстанции към помещения със зони от всички категории се разрешава, при условие че: 1. килиите на трансформаторите и разпределителните уредби ня