НАРЕДБА № КО-03-513 за профилактика и борба с шапа

НАРЕДБА № КО-03-513 за профилактика и борба с шапа (Обн. ДВ бр. 123/1997; изм. и доп. ДВ бр. 18/1998) НАРЕДБА № КО-03-513 от 15 декември 1997 г. за профилактика и борба с шапа Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. мерките срещу проникване и разпространение на шап в страната; 2. методите за диагностика на заболяването; 3. мерките за ограничаване и ликвидиране на шап; 4. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица за предпазване от проникване и при поява на шап. Раздел II Мерки за предпазване на страната от проникване на шап Чл. 2. (1) Внос на двукопитни животни от страни, свободни от шап, в които не се извършва ваксинация, се разрешава при условие, че: 1. заболяването не е установено най-малко една година преди вноса; 2. предвидените за внос животни са родени и отгледани на територията на страната износител и не са ваксинирани срещу шап през последните пет години. (2) Внесените за разплод двукопитни животни се подлагат на задължителна 30-дневна карантина в карантинни бази на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), където се изследват по схема, утвърдена от генералния директор на НВМС. (3) Внесените за незабавно клане двукопитни животни се изколват в срок 48 часа в определени от НВМС кланици. (4) Транзит на животни и животински продукти се разрешава от НВМС в зависимост от епизоотичната обстановка. Чл. 3. Внос на продукти от двукопитни животни се разрешава: 1. от страни, свободни от шап, в които не се провежда ваксинация, когато: а) възникналите епизоотични огнища са ликвидирани най-малко 3 месеца преди износа чрез унищожаване или санитарно клане и е проведен серологичен контрол на животните; б) продуктите са добити най-малко 3 месеца след последния случай на шап; 2. от страни, свободни от шап, в които се провежда ваксинация, когато: а) са изтекли най-малко 2 години от ликвидиране на последния случай на заболяването; б) месото е обезкостено и е претърпяло период на зреене най-малко 24 часа; в) млякото и млечните продукти са претърпели преработка, гарантираща унищожаване на шапния вирус. Чл. 4. За предпазване на страната от проникване и разпространение на шап НВМС провежда следните общи профилактични мерки: 1. идентификация и регистрация на двукопитните животни; 2. контрол върху придвижването и търговията с двукопитни животни и продукти от тях; 3. контрол върху пазарите и изложбите за животни; 4. контрол върху животновъдните обекти за двукопитни животни и върху движението на хора и транспортни средства в тях; 5. контрол върху кланици, млекосъбирателни пунктове, месо- и млекопреработвателни предприятия, предприятия за преработка на технически продукти от двукопитни животни, екарисажи, ветеринарни институти и станции и дезинфекции, дезинсекции и дератизации в тях; 6. контрол върху събирането и обезвреждането на отпадъците от паркингите до пътища с международен трафик; 7. дезинфекция на влизащите в страната превозни средства; 8. проверка на влизащите в страната лица и транспортни средства за наличие на продукти от животински произход, непретърпели термична обработка; намерените продукти се конфискуват и унищожават под контрола на държавен ветеринарен лекар. Чл. 5. В граничните райони НВМС провежда допълнително следните мероприятия: 1. периодични клинични прегледи на двукопитните животни; 2. сондажни серологични изследвания на домашни и отстреляни диви двукопитни животни; 3. клинични прегледи и серологични изследвания на преминали границата домашни двукопитни животни. Чл. 7. (1) Определени задължения по изпълнението на мерките по чл. 4, 5 и чл. 6, ал. 1 имат кметовете, ветеринарномедицинските специалисти, собствениците и управителите на животновъдни обекти и на предприятия за добив и преработка на животински продукти и търговците на животни и продукти от тях. (2) Кметовете: 1. определят със заповед състава на местната епизоотична комисия и организират нейната работа; 2. организират регистрацията на животните; 3. осигуряват помощен персонал при клиничните прегледи и идентификацията на животните; 4. осигуряват условия за извършване на контролна дейност от страна на ветеринарномедицинските специалисти; 5. въвеждат със заповед ограничителните мерки, предписани от държавните ветеринарномедицински органи; 6. районират пашата и водопоя съгласно изискванията на държавните ветеринарномедицински органи. (3) Ветеринарномедицинските специалисти: 1. извършват клинични прегледи и аутопсии; 2. вземат проби за лабораторно изследване; 3. издават ветеринарномедицински свидетелства за животни и животински продукти; 4. уведомяват незабавно регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС) при съмнение за шап. (4) Собствениците и управителите на животновъдни обекти: 1. водят регистър на животните и представят в кметството информация за броя им; 2. проектират и изграждат обектите след съгласуване с държавните ветеринарномедицински органи; 3. предоставят животните за клинични прегледи и вземане на проби за лабораторни изследвания; 4. незабавно уведомяват ветеринарномедицинските специалисти при заболяване и смърт на животни; 5. предават на екарисажа или по указание на ветеринарномедицински специалист обезвреждат труповете на умрелите животни; 6. ограждат обектите и поддържат в тях ветеринарно-санитарни филтри и дезинфекционни площадки за хора и превозни средства; 7. не допускат на територията на обекта външни лица; 8. не допускат изхранване на свине с нестерилизирани кухненски и кланични отпадъци. (5) Собствениците и управителите на предприятия за добив и преработка на животински продукти и на фуражни заводи: 1. изпълняват задълженията по ал. 4, т. 6; 2. приемат за клане и преработка само животни и животински продукти с ветеринарномедицински свидетелства; 3. предоставят за дезинфекция влизащите и излизащите от предприятието транспортни средства. (6) Търговците на животни и животински продукти: 1. придвижват животни и животински продукти само с ветеринарномедицински документи; 2. уведомяват незабавно ветеринарномедицински специалист при заболяване или смърт на животни; 3. почистват превозните средства и ги предоставят за дезинфекция на ветеринарномедицински специалисти. Раздел III Мерки при съмнение за шап Чл. 8. При съмнение за шап до идването на специализиран диагностичен екип на НВМС ветеринарният лекар: 1. поставя животните в засегнатия обект на оборен режим; 2. изключва вентилационните системи на помещенията за животни; 3. уведомява собственика и гледачите на животни, че се забранява: а) влизането и излизането на хора от обекта; б) вкарването, изкарването и преместването на животни, трупове на животни, животински продукти, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло, обувки, превозни средства и др., които могат да бъдат носители на вируса; в) клането, осеменяването, кръвните операции и други манипулации; 4. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, дезинфекцира ръцете си преди излизане от обекта и незабавно уведомява РВМС, като описва клиничните признаци и епизоотичните данни; 5. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивка за ръцете с подходящи дезинфекционни средства; 6. сравнява съответствието на броя и вида на животните в животновъдния обект с тези, посочени в регистъра на кметството, и извършва епизоотологично проучване; 7. уведомява кмета за мерките по т. 1 и 3; 8. не посещава други животновъдни обекти. Чл. 9. При съмнение за шап собствениците и управителите на животновъдни обекти и на предприятия за добив и преработка на животински продукти и търговците на животни: 1. незабавно уведомяват ветеринарния лекар за намаляване на млеконадоя, слюнкотечение, мехурчета по устната кухина, устните, междукопитната цепка, млечните папили и куцота; 2. до идването на ветеринарния лекар: а) изолират животните и не допускат контакт с външни лица; ако животните са на паша, остават на пасището, без да се придвижват и контактуват с други стада; б) не посещават други животновъдни обекти; в) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на животни в обекта; 3. изпълняват мерките по чл. 8, т. 3. Чл. 10. Мерките по чл. 8 и 9 се отменят от НВМС. Чл. 11. (1) При сигнал за шап главното управление на НВМС организира екип от специалисти, който незабавно посещава животновъдния обект. (2) Специализираният диагностичен екип по ал. 1 взема за лабораторни изследвания проби от патологичен материал на болни животни (епител от везикули), който се поставя във фосфатно-буферен разтвор с рН 7,6, а при животни с повишена температура без патологични изменения – кръв с антикоагулант. (3) Пробите по ал. 2 се транспортират до специализирана лаборатория с хладилна чанта, след дезинфекция на външната част на стъклата с материала и на контейнера, в който се поставят. Чл. 12. (1) Диагностиката на шапа се извършва в специализираната лаборатория на Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт в София, където единствено се разрешава работа с инфекциозен материал от болни или съмнително болни от шап животни. (2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол върху спазването на изискванията за безопасност при работа с вируса на шапа в лабораторията по ал. 1. (3) По изключение извършване на биологична проба извън лабораторията по ал. 1 се разрешава от генералния директор на НВМС. (4) В лабораторията по ал. 1 се използват следните методи: 1. идентификация на вируса чрез: а) ензимсвързан имуносорбентен метод (ELISA); б) реакция за свързване на комплемента; в) вируснеутрализационна реакция; 2. изолация на вируса чрез: а) инокулация в първични клетъчни култури от: телешка щитовидна жлеза, свински, телешки и агнешки бъбрек и постоянните клетъчни линии ВНК 21, РК-15, IB-RS-2; б) инокулация на мишки и морски свинчета; в) пробанг-тест (фарингеална проба); 3. серологични тестове: а) ELISA; б) вируснеутрализационна реакция. Чл. 13. Ръководителят на лабораторията по чл. 12: 1. поддържа постоянна диагностична готовност; 2. изследва незабавно получените проби и уведомява за резултата главно управление на НВМС, съответната РВМС и участъковия ветеринарен лекар; 3. използва утвърдените от Международното бюро по епизоотии методи за диагностика, посочени в чл. 12, ал. 4; 4. изпраща проби за потвърждаване на диагнозата в Световната референтна лаборатория в Пърбрайт, Великобритания. Чл. 14. Диагноза шап се поставя въз основа на епизоотологичните и клиничните данни и резултатите от лабораторните изследвания, получени в лабораторията по чл. 12. Раздел IV Мерки за ограничаване и ликвидиране на шапа Чл. 15. (1) При лабораторно потвърждаване на диагноза шап: 1. Националната ветеринарномедицинска служба обявява заболяването: а) незабавно — във всичките си поделения и ветеринарните служби към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта; б) в срок 24 часа — пред ветеринарните служби в съседните страни и международните ветеринарни организации — Ветеринарен комитет на Европейския съюз, Международно бюро по епизоотии, Европейска комисия за контрол на шапа към Световната организация по прехрана и земеделие; 2. министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя със заповед общите мерки за ограничаване и ликвидирането на заболяването; 3. кметовете издават заповед, в която посочват мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на шапа в зависимост от особеностите на съответния регион, като посочват границите на заразената, застрашената и предпазна зони. (2) Генералният директор на НВМС издава заповед за: 1. провеждане на епизоотологично проучване за изясняване: а) произхода на инфекцията; б) времето и пътя на проникване на вируса в животновъдния обект; в) периода на скрито протичане на инфекцията; г) наличието на други животновъдни обекти, в които има вероятност за проникване на вируса; д) придвижването на възприемчиви животни и продукти от тях, хора и транспортни средства до други обекти с епизоотично значение; 2. определяне района на разпространение на заболяването, броя на заболелите и контактни животни, стада, рисковите животновъдни обекти, пасища и водопои; 3. привеждане в действие оперативен план за борба с шапа; 4. умъртвяване по безкръвен начин и унищожаване труповете на болните и контактни двукопитни животни чрез изгаряне или загробване; загробването се извършва в ров, дълбок най-малко 3 м, който се запълва с трупове на височина 2 м; на дъното на рова и върху труповете се поръсва хидратна вар и те се покриват с пласт пръст не по-малък от 2 м; мястото на загробване и 3 м около него се дезинфекцира и огражда срещу преминаване на животни; 5. проследяване добива и реализацията на месото при извършено клане на животни от засегнатия животновъден обект до 21 дни преди установяване на заболяването; месото и месните продукти се обезвреждат под контрол на държавен ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаване вируса на шапа; 6. обезвреждане на млякото и млечните продукти, получени в срока по т. 5 по начин, гарантиращ унищожаване на вируса; 7. основно механично почистване и дезинфекция на помещенията в животновъдния обект — обори, складови и битови помещения, вътрешни транспортни средства, пътища и околния терен, след унищожаване на възприемчивите животни по реда, посочен в приложение № 1. Чл. 16. (1) Генералният директор на НВМС утвърждава оперативен план за борба с шапа. (2) В плана по ал. 1 се посочват организацията, ръководството и финансирането на профилактиката и борбата със заболяването. Чл. 17. За ограничаване и ликвидиране на възникналото епизоотично огнище се определят три зони: заразена зона „А“, застрашена зона „Б“ и предпазна зона „В“. Чл. 18. (1) Заразена зона „А“ включва: 1. епизоотичното огнище със засегнатите животновъдни обекти; 2. територията на цялото населено място; 3. населените места в радиус 3 км от огнището; 4. стадата и животните в други населени места извън трикилометровата зона, имали епизоотична връзка със засегнатия животновъден обект. (2) В зона „А“ със заповед на кмета на общината се налага усилена възбрана, при която: 1. всички двукопитни животни се поставят на оборен режим; 2. гледачите остават в засегнатия животновъден обект до унищожаване на животните и извършване на дезинфекция; 3. собственикът на животновъдния обект осигурява изхранването на животните и условия за нормална работа и битово устройване на лицата в обекта; 4. влизане и излизане на лица от животновъдния обект се допуска с разрешение на държавен ветеринарен лекар след преминаване през ветеринарно-санитарен филтър; 5. епизоотичното огнище се контролира денонощно от държавен ветеринарен лекар; 6. около засегнатия животновъден обект и на входно-изходните пътища в засегнатото населено място се поставят денонощни полицейски постове за контрол върху движението на хора, животни и транспортни средства; 7. се поставят предупредителни надписи за констатиран шап; 8. се извършва ново преброяване на двукопитните животни; 9. се забраняват клането, вкарването и изкарването на животни, изнасянето на продукти и предмети, които могат да бъдат носители на вируса, кръвни операции, други манипулации, осеменяване, профилактични имунизации и противопаразитни третирания на животни; 10. се извършват ежедневни индивидуални клинични прегледи с термометриране на животните с намален апетит и млеконадой: преглеждат се езикът, вътрешната страна на устните, венците, носното огледало (рилото), вимето, копитата и междукопитната цепка; 11. прегледите по т. 10 се извършват 21 дни след потвърждаване на диагнозата, а след това — през 5 дни в продължение на 2 месеца; 12. за установяване на скрито разпространение на шап се извършват серологични изследвания по схема на НВМС; изследванията обхващат двукопитните животни от всички животновъдни обекти и животните от зони „Б“ и „В“, имали пряк или косвен контакт с епизоотичното огнище; при установяване на положителни серореагенти стадото се изолира; извършват се индивидуални клинични прегледи и серологични изследвания на всички животни; серопозитивните се унищожават, а останалите се изследват след 3—4 седмици; при установяване на нови серопозитивни животни цялото стадо се унищожава; при отрицателни резултати то се счита за здраво; 13. млякото от заразения животновъден обект се обезврежда с 2 %-ов разтвор на натриева основа и се унищожава; 14. млякото от незасегнатите животновъдни обекти се преработва термично под контрол на държавен ветеринарен лекар по начин, посочен в приложение № 2; 15. намиращите се на територията на засегнатия животновъден обект фуражи, продукти от животински произход и контаминирани малоценни предмети се унищожават под контрола на държавен ветеринарен лекар; стойността им се заплаща на собствениците след оценка от комисия, назначена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа; 16. кметът на засегнатото населено място организира залавянето и унищожаването на скитащи кучета и отстрел на диви птици в района на засегнатия животновъден обект; 17. пред входовете на животновъдните обекти се изграждат дезинфекционни площадки и рампи за претоварване на фураж, храна за хора и други материали; 18. в засегнатото населено място се извършва ежедневна дезинфекция на пътищата; 19. собствениците на унищожените животни се обезщетяват по реда, посочен в Наредба № 24 от 1996 г. за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.); 20. след ликвидиране на болните и контактните животни и изпълнението на мерките по т. 15 се разрешава изнасянето на невъзприемчиви към шап животни и продукти от тях под контрол на държавен ветеринарен лекар. (3) Усилената възбрана се вдига 30 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и отрицателни резултати от серологичните изследвания и се преминава към условна възбрана. Чл. 19. (1) Условната възбрана продължава от 3 до 5 месеца в зависимост от годишния сезон. (2) По време на условната възбрана се извършват: 1. ежемесечни профилактични дезинфекции и дератизации в засегнатите животновъдни обекти; 2. ежеседмични клинични прегледи на двукопитните животни; 3. основно механично почистване и заключителна дезинфекция на помещенията, инвентара, складовите и битовите помещения, вътрешния транспорт, пътищата и района на засегнатия животновъден обект; 4. изпарване или изваряване работното облекло на персонала; 5. закопаване на тора и отпадъците в траншея; 6. контролирано придвижване и клане на двукопитни животни; 7. дезинфекция на кожи, вълна и други технически продукти от двукопитни животни в определени от НВМС предприятия под контрол на държавен ветеринарен лекар. (3) След преминаване на условната възбрана се разрешава редовно клане и отглеждане на двукопитни животни в ликвидираното епизоотично огнище. Чл. 20. (1) Застрашена зона „Б“ включва територията в радиус най-малко 10 км от външната граница на зона „А“. (2) В зона „Б“ се изпълняват мероприятията, посочени в чл. 18, ал. 2, т. 1, 8, 9, 10, 12, 14 и 17. (3) Четиринадесет дни след ликвидиране на епизоотичното огнище се разрешават районирана паша и водопой. (4) Забранява се търговията на животни до 30-ия ден след ликвидирането на епизоотичното огнище. Придвижване на животни за клане се разрешава от държавен ветеринарен лекар. (5) Ограничителните мерки в зона „Б“ се вдигат 30 дни след унищожаването на болните и контактни животни в засегнатите животновъдни обекти от зона „А“ и извършване на дезинфекция и сондажни серологични изследвания. Чл. 21. (1) Предпазна зона „В“ включва територията в радиус най-малко 20 км от външната граница на зона „Б“. (2) Границата на зоната се определя в съответствие със стопанско-икономическите връзки между обектите с епизоотично значение, броя и вида на възприемчивите животни. (3) В зона „В“ се провеждат следните мероприятия: 1. преброяване, регистрация и контрол на движението на възприемчивите животни; 2. ежеседмични клинични прегледи на двукопитните животни; 3. поддържане от собствениците на денонощна охрана и дезинфекционни площадки на входа на животновъдните обекти; 4. райониране на пашата и водопоя и забраната им около пътищата, магистралите, животновъдните обекти и предприятията с епизоотично значение; 5. ежедневни профилактични дезинфекции в обектите с епизоотично значение; 6. събиране и преработка на млякото по реда, посочен в приложение № 2; 7. клане на възприемчиви животни — след клиничен преглед и термометриране в кланици, посочени от НВМС; 8. събиране и обезвреждане на труповете под контрол на държавен ветеринарен лекар; 9. извършване на сондажни серологични изследвания по схема на НВМС. (4) Тридесет дни след ликвидиране на епизоотичното огнище се забраняват търговията, пазарите, изложбите и панаирите с животни. Чл. 22. Ограничителните мерки в зони „А“, „Б“ и „В“ се прекратяват със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Чл. 23. В предприятията за добив и преработка на месо в страната, екарисажите, станциите за изкуствено осеменяване, фуражните предприятия, ветеринарните лечебници, институти и станции се въвеждат засилени ветеринарносанитарни мерки. Чл. 24. (1) Профилактичната ваксинация срещу шап е забранена. (2) Принудителна ваксинация се извършва при опасност от широко разпространение на шап със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на генералния директор на НВМС. (3) В заповедта по ал. 2 се посочват: 1. географският регион, в който се провежда ваксинацията; 2. видовете животни, подлежащи на ваксиниране; 3. схемата на ваксинация; 4. ограниченията върху придвижването и търговията с ваксинираните животни и продуктите от тях; 5. специалната идентификация и регистрация на ваксинираните животни. (4) Националната ветеринарномедицинска служба разработва програма за санитарно клане на ваксинираните животни. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Възприемчиво животно“ е всяко домашно или диво двукопитно животно. 2. „Животновъден обект“ е всяко място, ферма, двор, комплекс в страната, в което се отглеждат или настаняват животни. 3. „Държавни ветеринарномедицински органи“ са органите на Националната ветеринарномедицинска служба. 4. „Епизоотично огнище“ е животновъден обект, в който са установени заболели или инфектирани с вируса на шапа животни и територията около обекта. 5. „Усилена възбрана“ е временна забрана за движението на хора, транспортни средства, фуражи, животни и продукти от тях, до ликвидиране на заболяването. 6. „Условна възбрана“ е комплекс от временни ветеринарно-санитарни мерки, които се налагат след вдигане на мерките, регламентирани от усилената възбрана. Заключителна разпоредба § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 35 от Закона за ветеринарното дело. Министър: В. Върбанов Чл. 25. Националната ветеринарномедицинска служба поддържа резерв от ваксини срещу застрашаващите страната субтипове шапен вирус. Приложение № 1 към чл. 15, ал. 2, т. 7 Дезинфекция при шап по двукопитните животни 1. След освобождаване на помещенията в животновъдните обекти с двукопитни животни се извършва накисване на подовете, яслите, тора и околния терен с двупроцентов разтвор на натриева основа, при разход 1 л/м2 и експозиция 3 часа. 2. След обработката по т. 1 се извършва механично почистване и измиване на помещенията с вода, смесена с детергент, с температура на разтвора 70 °С и налягане на струята 3 атм. Почистването продължава до пълното измиване на повърхностите, като отточните води не трябва да съдържат видими замърсявания. 3. В единия край на терена в границите на животновъдния обект се изкопава траншея с дълбочина не по-малко от 2 м, в която се изхвърлят торът от помещенията и торището, постелята, остатъците от фураж, малоценните и малотрайните предмети. Те се натрупват до 1 м над повърхността на траншеята, като равномерно се добавя вирузан и се насипва 50 см пласт от пръст. 4. Отточните води от животновъдния обект се обезвреждат чрез събиране в отточна траншея и добавяне на 160 кг гасена вар на 1 м3 течност, при експозиция най-малко 48 часа. 5. В случай, че отточните води се изливат в канализацията, там се поставя варел с вместимост 10 л, съдържащ твърда натриева основа. 6. След механичното почистване и измиването се извършва основна дезинфекция на помещенията с едно от следните дезинфекционни средства: а) 3 %-ов разтвор на натриева основа, при разход 1 л/м2 и експозиция 6 часа; б) 5 %-ов разтвор на хлорамин, при разход 1 л/м2 или суха хлорна вар по 100—200 г/м 2 и експозиция 6 часа, с активиране с амониева селитра или суперфосфат, по 50—100 г/м 2, при вземане на мерки за недопускане обгазяване на хора; в) 5—7 %-ови разтвори на формалинови препарати (фезиаформ, вераформ, формазол), при разход 1 л/м 2, температура на разтвора 15 до 30 °С и експозиция 6 часа; г) газов аерозол от формалдехид, получен при смесване на формалин, калиев перманганат и вода в съотношение съответно 25 мл, 17,5 г и 12,5 мл и експозиция 12 часа; 7. Броят на дезинфекциите се определя от ветеринарен лекар. 8. Оградената територия около животновъдния обект се почиства механично и посипва с хлорна вар (200 г/м 2) с активиране с амониева селитра или суперфосфат. Последните се посипват в количество 50—100 г/м2 и заливат с вода по 1 л/м2. Почвата се изорава на дълбочина 25—30 см. Неизораните пространства между сградите, пътищата от асфалт или бетон се дезинфекцират с натриева основа по начин, посочен в т. 6а. 9. Транспортните средства се почистват механично и измиват на автомивка, снабдена със септична яма. Измиването се извършва с вода, смесена с детергент—1 %, и формалинов препарат— 5—7 %, или хлорамин—5%. При зимни условия температурата на разтвора трябва да е 40—50 °С. 10. Дезинфекция на дрехи, обувки, завивки и друго облекло се извършва чрез обработка с парна машина (98 °С, 2—3 атм. налягане и експозиция 45—60 мин.). При липса на парна машина дрехите, обувките и завивките се накисват в 5—7 %-ов разтвор на фезиаформ с температура 40 °С, експозиция 12 до 24 часа или 5 %-ов разтвор на хлорамин, при експозиция 6 до 12 часа. След накисването дрехите се изпират и изглаждат. Дезинфекцията може да се извърши чрез обгазяване с формалдехид в плътно затворени помещения или камера по начин, посочен в т. 6г, при експозиция 12 часа. 11. След почистване и измиване на помещенията в животновъдния обект гледачите и други лица, обслужващи обекта, се изкъпват и сменят облеклото и обувките. 12. На входа на засегнатия животновъден обект се поддържа дезинфекционна площадка, заредена с 2 %-ов разтвор на натриева основа или 5 %-ов разтвор на хлорна вар. 13. Преди настаняване на животните се провеждат две последователни дезинфекции през три дни. 14. След приключване на основната дезинфекция от всички помещения в животновъдния обект се вземат проби за бактериологичен контрол на качеството на дезинфекцията. 15. За извършените дезинфекции държавният ветеринарен лекар води документация, в която се записват данни за обработените площи, количеството на изразходваните дезинфектанти, тяхната концентрация, експозиция и кратност на обработките. Приложение № 2 към чл. 18, ал. 2, т. 14 Мерки в млекопреработвателни предприятия, преработващи сурово мляко от зони „А“, „Б“ и „В“ 1. Млякото от всеки млекосъбирателен пункт се събира с отделно транспортно средство за всяко населено място по график, утвърден от НВМС. 2. При влизане и излизане от всеки млекосъбирателен пункт и млекопреработвателните предприятия моторните превозни средства се подлагат на пълна външна дезинфекция под контрола на длъжностен ветеринарен лекар. 3. След разтоварване на млякото цистерните се измиват и дезинфекцират с горещи разтвори (40—50 °С) на натриева основа—1%, или калцинирана сода—5 %. 4. В млекопреработвателните предприятия се извършва ежедневна дезинфекция на помещенията и съоръженията по начин, посочен в т. 3. Преди дезинфекцията съоръженията и съдовете се измиват добре за отстраняване остатъците от млякото. 5. Преработка на мляко в зона „А“: а) в засегнатите животновъдни обекти се забранява изнасянето на мляко; то се вари в продължение на 5 мин. от момента на завиране и се използва само в животновъдния обект за храна на животни и хора; б) млякото от незасегнатите животновъдни обекти в зона „А“ се преработва в млекопреработвателно предприятие, определено от НВМС; допуска се преработка в бяло саламурено сирене и кисело мляко, но не в кашкавал и масло; за целта млякото се пастьоризира при постоянно разбъркване на водна баня при температура 72 °С за 30 мин., в самия животновъден обект под контрола на длъжностен ветеринарен лекар, след което млякото се преработва в сирене. 6. Преработка на мляко в зони „Б“ и „В“: а) млякото се преработва в млекопреработвателни предприятия в сирене и кисело мляко без пастьоризация в животновъдния обект; в предприятието суровината се пастьоризира при температура 72 °С за 30 мин.; б) суроватката се преварява и използва за получаване на извара, а цвикът се дава за храна на животните; в) сиренето зрее най-малко 60 дни и се транспортира в търговската мрежа след външна дезинфекция на съдовете. # !