Към съдържанието
Питай законите

НАРЕДБА № Н-6 за утвърждаване на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“

наредба посл. изм. ДВ бр. 98/2025 · 2025-11-18
НАРЕДБА № Н-6 за утвърждаване на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“ (Обн. ДВ бр. 98/2025) НАРЕДБА № Н-6 от 6 ноември 2025 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“ Член единствен. С тази наредба се утвърждава медицински стандарт по медицинската специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ съгласно приложението. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Лечебните заведения привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 6 месеца от влизането є в сила. § 2. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Министър: Силви Кирилов Приложение към член единствен МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ЕНДОКРИНОЛОГИЯ И БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА“ 1. Основна характеристика на медицинската специалност. 1.1. Дефиниция, основни цели и задачи на медицинската специалност. Медицинската специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ е клинична специалност. В обхвата на обучението за придобиване на специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ се изучават нарушенията на жлезите с вътрешна секреция, връзката между тях, връзката на ендокринната система с централната нервна система и с другите органи и системи в организма, както и нарушенията на метаболизма с цел диагностициране и лечение на тези заболявания. 1.2. Определяне на видовете дейности в обхвата на медицинската специалност. В обхвата на медицинската специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ се включват диагностика, лечение и наблюдение на болни, първична и вторична профилактика и ранна диагностика на заболяванията, наблюдение на хронично болни и диспансеризация на пациенти със заболявания на ендокринните жлези съгласно Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (ДВ, бр. 92 от 2016 г.), мерки за укрепване и опазване на здравето, медицинска експертиза. 1.3. Описание на интердисциплинарните дейности между медицинската специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ и други медицински специалности и интердисциплинарни дейности и дефиниране на взаимодействието и координацията между тях. 1.3.1. Педиатрия/детска ендокринология и болести на обмяната. Децата с ендокринни заболявания (вродени, хронични) след навършване на 18 г. продължават лечението и наблюдението си под контрола на специалист по ендокринология и болести на обмяната. В преходния период се препоръчват съвместни консултации със специалисти по педиатрия/детска ендокринология и болести на обмяната и по ендокринология и болести на обмяната. 1.3.2. Хирургия. Когато има за обект хирургично лечение на заболяванията на щитовидната жлеза, паращитовидните жлези и надбъбречните жлези, лечение на затлъстяването с метаболитна и бариатрична хирургия, заболявания на ендокринния панкреас. 1.3.3. Неврохирургия. Осъществява диагностика и лечение на първични тумори на главния (в това число и на хипофизата) и гръбначния мозък. Пациентите с ендокринни заболявания – тумори на хипофизата и съседни структури, се насочват за неврохирургично лечение. 1.3.4. Очни болести. Преобладаващата част от пациентите със захарен диа­б ет, заболявания на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези (ендокринни ВЕСТНИК хипертонии) и хипофизата, както и някои пациенти с нарушения в калциево-фосфорния метаболизъм имат нарушения на зрението, което налага съвместна дейност със специалист по очни болести. 1.3.5. Нервни болести. Оценка на неврологичен статус, в редица случаи и чрез електромиография (ЕМГ), се налага при значителна част от пациентите със захарен диа­б ет, нарушения на калциево-фосфорния метаболизъм, заболявания на щитовидната жлеза, хипофизата и надбъбречните жлези. 1.3.6. Невроофталмология. Интердисциплинарна област, която изучава общи за неврологията, ендокринологията и очните болести клинични направления. Невроофталмологично изследване се налага при туморите на хипофизата, тиреоид-асоциираната офталмопатия за диагностично уточняване и преценка за по-нататъшно терапевтично поведение, както и за диагностично и терапевтично уточняване при диа­ б етна мононевропатия и при тежки форми на тиреоид-асоциирана офталмопатия (ТАО), протичащи с неврит на оптичния нерв. 1.3.7. Кардиология. Голяма част от болните със заболявания на надбъбречните жлези и хипофизата (ендокринни хипертонии), захарен диа­б ет, заболявания на щитовидната жлеза имат съпътстващи кардиологични проблеми и сърдечно-съдови усложнения. 1.3.8. Нефрология. Голяма част от пациентите със захарен диа­б ет, както и с редица други ендокринни заболявания, имат нарушения на бъбречната функция, което налага съвместна дейност с нефролог. 1.3.9. Гинекология. Когато е насочена към патологията на яйчниците – ендокринни нарушения по време на пубертета, фертилната възраст и менопаузата, тумори на яйчниците, генетични аномалии. Диагностиката и лечението при показания се провеждат съвестно със специалисти по акушерство и гинекология и медицинска генетика. 1.3.10. Гастроентерология. Голяма част от пациентите със затлъстяване и/или захарен диа­б ет са с придружаваща метаболитно-асоциирана стеатозна чернодробна болест като част от спектъра на метаболитните усложнения, свързани с наднорменото тегло и затлъстяването. Заболяванията на панкреаса са тясно свързани с развитието на захарен диа­ б ет. Невроендокринните тумори на панкреаса също изискват тясно сътрудничество със специалисти гастроентеролози. 1.3.11. Андрология. Ин т ерд исц ипли нарна облас т насочена към нарушенията на мъжките полови жлези (ендокринни, генетични, вследствие туморни процеси), което налага съвместна дейност на специалисти по ендокринология и болести на обмяната, урология, медицинска генетика. 1.3.12. Медицинска генетика. Изучава генетичната обусловеност на някои ендокринни заболявания, начините на тяхното унаследяване, геномния инпринтинг, възможностите за профилактика и лечение. Генетични изследвания се налагат за прецизиране на диагнозата на някои ендокринни болести и за определяне на терапевтичното поведение. 1.3.13. Клинична имунология. В редица случаи за диагностично уточняване на репродуктивни нарушения, свързани с ендокринен стерилитет, на изолирани и комбинирани автоимунни процеси, водещи до ендокринна патология е необходима колаборация с клиничен имунолог. 1.3.14. Медицинска онкология. Авансиралите ендокринни онкологични заболявания изискват сътрудничество със специалист по „Медицинска онкология“. От друга страна паранеопластичните ендокринни синдроми и имуномедиираните или провокирани от таргетна и друга онкологична терапия ендокринни заболявания се насочват от онкологичните структури към специалист по „Ендокринология и болести на обмяната“. 1.3.15. Нуклеарна медицина. Сътрудничество със специалисти и клиники/отделения по „Нуклеарна медицина“ е необходимо в рамките на диагностиката на редица доброкачествени и злокачествени ендокринни заболявания. Лечението на някои злокачествени тумори на щитовидната и други жлези с вътрешна секреция включва използване на радиоактивни изотопи. При част от пациентите с Тиреоид-асоциирана офталмопатия се прилага външно облъчване на орбитите. 2. Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по специалността „Ендокринология и болести на обмяната“: 2.1. Изисквания към дейността на специалиста по „Ендокринология и болести на обмяната“. 2.1.1. Лекарят с призната специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ осъществява самостоятелна дейност в диагностиката и лечението на ендокринните заболявания. 2.1.2. За осъществяването на определени дейности в обхвата на медицинската специалност лекарят специалист по „Ендокрино- ВЕСТНИК логия и болести на обмяната“ трябва да има допълнителна квалификация съгласно т. 2.4. 2.1.3. Лекарят специалист по „Ендокринология и болести на обмяната“ поддържа професионалната си квалификацията чрез продължаващо обучение. 2.2. Изисквания към дейността на специализанта по „Ендокринология и болести на обмяната“ или лекар без специалност „Ендокринология и болести на обмяната“. Лекар специализант по „Ендокринология и болести на обмяната“ или лекар без специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ (извън случите по т. 2.3) осъществява лечебно-диагностична дейност при ендокринни заболявания под ръководството на лекар с призната специалност „Ендокринология и болести на обмяната“. 2.3. Изисквания към дейността на лекар с друга клинична специалност. Лекар без призната специалност по „Ендокринология и болести на обмяната“, но с придобита друга клинична специалност, може да извършва самостоятелно само дейности в рамките на своята квалификация и компетентност. 2.4. Дейности в обхвата на медицинската специалност „Ендокринология и болести на обмяната“, изискващи допълнителна квалификация: 2.4.1. допълнителна квалификация за лекарите специалисти по „Ендокринология и болести на обмяната“ е необходима при осъществяване на следните дейности: 2.4.1.1. ехография на шийната област – осъществява се в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ и в структури на лечебни заведения за болнична помощ, в които се извършва дейност по ендокринология и болести на обмяната; 2.4.1.2. тънкоиглена пункционна биопсия на структури в шийната област под ехографски контрол – осъществява се в структури на лечебни заведения за болнична помощ, в които се извършва дейност по ендокринология и болести на обмяната; 2.4.1.3. остеодензитометрия (DXA) – осъществява се в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ и в структури на лечебни заведения за болнична помощ, в които се извършва дейност по ендокринология и болести на обмяната; 2.4.2. лекарите имат ангажимент да поддържат квалификацията си чрез участие в програмата за продължаващо обу чение в областта на дейностите по т. 2.4.1.1 – 2.4.1.3. 2.5. Изисквания към медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи: 2.5.1. Специалистите по здравни грижи осъществяват дейността си при спазване на изискванията на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, Кодекса за професионална етика на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, Правила за добра медицинска практика по здравни грижи. Те задължително участват в програма за продължаващо обучение. 2.5.2. В структурите по ендокринология и болести на обмяната в болничната помощ старшата медицинска сестра притежава образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „Управление на здравните грижи“. 2.6. Изисквания към други лица, осъществяващи професионална дейност, имаща отношение към специалността – правата и задълженията на персонала в лечебните заведения и структурите, осъществяващи дейности по ендокринология, се определят с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение и с длъжностните характеристики. 3. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността „Ендокринология и болести на обмяната“. 3.1. Изиск вани я за осъщес твяване на дейността в първичната извънболнична медицинска помощ. Дейността по ендокринология в първичната извънболнична медицинска помощ се извършва съгласно изискванията на медицинския стандарт по „Обща медицина“. 3.2. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността „Ендокринология и болести на обмяната“ в специализираната извънболнична медицинска помощ. 3.2.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността: 3.2.1.1. Устройство и оборудване на помещенията – ендокринологичен кабинет, манипулационна – спазват се основните изисквания към устройството и оборудването на лечебни заведения за извънболнична помощ. 3.2.1.2. Изисквания за медицинска апаратура и оборудване: Ендокринологичният кабинет е оборудван с глюкомер с набор тест-ленти за определяне на кръвната захар, глюкомер с възможност за ВЕСТНИК измерване на бета-кетон, набор за изследване на неврологичен статус – камертон 128Hz, монофиламент 10 г, уред за температурна чувствителност, инсулинови спринцовки с игли, инсулинови писалки, кантар, ръстомер, мек шивашки метър, спешен шкаф с животоспасяващи лекарствени продукти (може да е общ за няколко кабинета и да се намира в манипулационната). Лекарствени продукти от първа необходимост за оборудване на шкаф с животоспасяващи лекарствени продукти: водно-солеви и глюкозни разтвори, глюкагон и бързодействащ инсулин, антихипертензивни, диуретици, кортикостероиди, аналгетици, епинефрин. 3.2.1.3. Изисквания за персонал. 3.2.1.3.1. В амбулаториите за специализирана извънболнична медицинска помощ работят лекари с призната специалност „Ендокринология и болести на обмяната“. 3.2.1.3.2. В амбулаториите за специализирана извънболнична медицинска помощ могат да работят и медицински сестри. 3.2.2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността. 3.2.2.1. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.2.2.1.1. В обхвата на дейността по ендокринология и болести на обмяната се включват следните дейности: 3.2.2.1.1.1. здравно информационни, промоция на здравето – запознаване на пациентите с рисковите фактори за конкретното ендокринно заболяване; 3.2.2.1.1.2. планиране на профилактичните прегледи и уведомяване на подлежащите на профилактичен преглед лица за определеното време и място на профилактичния преглед; 3.2.2.1.1.3. Z13.1 профилактични прегледи на лица с повишен риск от захарен диа­б ет; 3.2.2.1.1.4. диспансеризация на лица със заболявания съгласно Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията; диспансеризация при специалист по „Ендокринология и болести на обмяната“ се осъществява, след изричен отказ на пациента от диспансеризация при общопрактикуващ лекар при съобразяване с Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията; 3.2.2.1.1.5. Z50.8 обучение на пациенти с ендокринни заболявания и техните семейства; 3.2 .2 .1.1.6. диаг но стич но -лече бн а дейност – диагностика на остри или изострени хронични заболявания, извън дейностите по диспансеризация, след насочване от ОПЛ; 3.2.2.1.1.7. консултация на пациенти с ендокринно заболяване; 3.2.2.1.1.8. Z71.2 интерпретация на клинико-лабораторни и диагностични функционални тестове; 3.2.2.1.1.9. 89.05 преглед и комплексна оценка на пациент с диа­б етно стъпало; 3.2.2.1.1.10. 89.05 клинично изследване на пациент с диа­б етна невропатия; 3.2.2.1.1.11. 93.07 антропометрична оценка на затлъстяването; 3.2.2.1.1.12. Z71.2 интерпретация на резултати от остеодензитометрия; 3.2.2.1.1.13. 90.59 определяне на стойността на кръвната захар с глюкомер; 3.2.2.1.1.14. насочване за хоспитализация, когато диагностично-лечебната цел не може да се постигне в амбулаторни условия или в дома на пациента; 3.2.2.1.1.15. Z04.8 оценка на резултатите от проведената от специалиста ендокринолог диспансеризация на пациентите със захарен диа­б ет; 3.2.2.1.2. Дейности в областта на ендокринологията и болестите на обмяната, които могат да се осъществяват в специализираната извънболнична медицинска помощ и изискват допълнителна квалификация съгласно т. 2.4: 3.2.2.1.2.1. ехография на шийната област; 3.2.2.1.2.2. остеодензитометрия (DXA). 3.2.2.1.3. Медицинските дейности от обхвата на специалността „Ендокринология и болести на обмяната“ с посочени кодове: МКБ 10: А. Захарен диа­б ет: Е10.1 Инсулинозависим захарен диа­ б ет с кетоацидоза; Е10.2 N08.3 Инсулинозависим за харен диа­б ет с бъбречни усложнения. Гломерулни увреждания при захарен диа­б ет; Е10.3 Н28.0 Инсулинозависим захарен диабет с очни усложнения. Диа­б етна катаракта; Е10.3 Н36.0 Инсулинозависим захарен диабет с очни усложнения. Диа­б етна ретинопатия; Е10.4 G73.0 Инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения. Миастенни синдроми при ендокринни болести; Е10.4 G99.0 Инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения. Вегетативна невропатия при ендокринни и метаболитни болести; Е10.4 G59.0 Инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения. Диа­ б етна мононевропатия; Е10.4 G63.2 Инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения. Диа­ б етна полиневропатия; Е10.5 I79.2 Инсулинозависим захарен диабет с периферни съдови усложнения. Периферна ангиопати я при болести, к ласифицирани другаде; ВЕСТНИК Е10.6 М14.2 Инсулинозависим захарен диабет с други уточнени усложнения. Диа­б етна артропатия; Е10.6 М14.6 Инсулинозависим захарен диабет с други уточнени усложнения. Невропатична артропатия; Е10.7 Инсулинозависим захарен диа­ б ет с множествени усложнения; Е10.8 Инсулинозависим захарен диа­ б ет с неуточнени усложнения; Е10.9 Инсулинозависим захарен диа­б ет без усложнения; Е11.1 Неинсулинозависим захарен диа­ б ет с кетоацидоза; Е11.2 N08.3 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с бъбречни усложнения. Гломерулни увреждания при захарен диа­б ет; Е11.3 Н28.0 Неинсулинозависим захарен диабет с очни усложнения. Диабетна катаракта; Е11.3 Н36.0 Неинсулинозависим захарен диа­ б ет с очни усложнения. Диа­ б етна ретинопатия; Е11.4 G73.0 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с неврологични усложнения. Миастенни синдроми при ендокринни болести; Е11.4 G99.0 Неинсулинозависим захарен диа­ б ет с неврологични усложнения. Вегетативна невропатия при ендокринни и метаболитни болести; Е11.4 G59.0 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с неврологични усложнения. Диа­б етна мононевропатия; Е11.4 G63.2 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с неврологични усложнения. Диа­б етна полиневропатия; Е11.5 I79.2 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с периферни съдови усложнения. Периферна ангиопатия при болести, класифицирани другаде; Е11.6 М14.2 Неинсулинозависим захарен диа­ б ет с други уточнени усложнения. Диабетна артропатия; Е11.6 М14.6 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с други уточнени усложнения. Невропатична артропатия; Е11.7 Неинсулинозависим захарен диа­ б ет с множествени усложнения; Е11.8 Неинсулинозависим захарен диа­ б ет с неуточнени усложнения; Е11.9 Неинсулинозависим захарен диа­ б ет без усложнения; Е12.4 G63.2 Захарен диа­б ет, свързан с недоимъчно хранене с неврологични усложнения. Диа­б етна полиневропатия; Е13 Други уточнени видове захарен диа­б ет Е13.4, G63.2 Други уточнени видове захарен диа­б ет с неврологични усложнения. Диа­б етна полиневропатия; Е14 Захарен диа­б ет, неуточнен Е14.4, G63.2 Захарен диа­ б ет, неуточнен с неврологични усложнения. Диа­ б етна полиневропатия. О24 Захарен диа­ б ет по време на бременността R73.0 Отклонения на резултатите от нормата при теста за толерантност при глюкозата. Б. Заболявания на щитовидната жлеза: С73 Злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза; Е03.0 Вроден хипотиреоидизъм с дифузна гуша; Е03.1 Вроден хипотиреоидизъм без гуша; Е03.2 Хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарства и други екзогенни вещества; Е03.3 Постинфекциозен хипотиреоидизъм; Е03.5 Микседемна кома; Е03.8 Други уточнени видове хипотиреоидизъм; Е03.9 Хипотиреоидизъм, неуточнен; Е04.1 Нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза; Е04.2 Нетоксична полинодозна гуша; Е05.0 Тиреотоксикоза с дифузна гуша; Е05.1 Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел; Е05.2 Тиреотоксикоза с токсична полинодозна гуша; Е05.3 Тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан; Е05.4 Тиреотоксикоза, изкуствено предизвикана (factitia); Е05.5 Тиреотоксична криза или кома; Е05.8 Други видове тиреотоксикоза; Е05.9 Тиреотоксикоза, неуточнена; Е06.0 Остър тиреоидит; Е06.1 Подостър тиреоидит; Е06.2 Хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза; Е06.3 Автоимунен тиреоидит; Е06.4 Медикаментозен тиреоидит; Е07.0 Хиперсекреция на калцитонин; Е07.8 Други уточнени болести на щитовидната жлеза; Е89.0 Следпроцедурен хипотиреоидизъм; Н06.2* Екзофталм при нарушение на функцията на щитовидната жлеза; О90.5 Послеродов тиреоидит. В. Разстройства на функцията на паращитовидните жлези: Е20.0 Идиопатичен хипопаратиреоидизъм; Е20.1 Псевдохипопаратиреоидизъм; Е20.8 Други форми на хипопаратиреоидизъм; Е20.9 Хипопаратиреоидизъм, неуточнен; Е21.0 Първичен хиперпаратиреоидизъм; Е21.1 Вторичен хиперпаратиреоидизъм, некласифициран другаде; ВЕСТНИК 1 Е21.2 Други форми на хиперпаратиреоидизъм; Е21.4 Други уточнени разстройства на паращитовидните жлези; Е55.0 Рахит, активен; Е67.3 Хипервитаминоза D; Е83.3 Разстройства на обмяната на фосфора; Е83.4 Разстройства на обмяната на магнезия; Е83.5 Разстройства на обмяната на калция; Е83.81 Други разстройства на минералната обмяна. Синдром на гладните кости; Е89.2 Следпроцедурен хипопаратиреоидизъм; Е89.8 Други ендокринни и метаболитни разстройства след медицински процедури; М80 Остеопороза с патологична фрактура; М81 Остеопороза без патологична фрактура. Г. Е22.0 М14.5 Акромегалия и хипофизарен гигантизъм. Артропатия при други болести на ендокринната система, разстройства на храненето и обмяната на веществата. Д. Е22.1 Хиперпролактинемия. Е. Е24.0 Синдром на Cushing с хипофизарен произход. Ж. D35.2, С75.1, С75.9 Новообразувания на хипофизата. З. Е23.0 Хипопитуитаризъм. И. Е23.2 Безвкусен диа­б ет. К. Е26.0 Хипералдостеронизъм – първичен; вторичен Е26.1, други форми Е26.8. Л. Е27.1 Първична недостатъчност на кората на надбъбреците. М. Е28.2 Син д ром на полик истоза на яйчниците; Е28.1 Хиперандрогения; Е29.1 Тестикуларна хипофункция. Н. Е89.4 Следпроцедурно разстройство на функциите на яйчниците. О. Други и редки заболявания: Е24.1 Синдром на Нелсън; Е24.3 Ектопичен АКТХ синдром; Е24.8 Други състояния със синдром на Кушинг; Е25.0 Вродени адреногенитални разстройства, свързани с ензимен дефицит; Е25.8 Други адреногенитални разстройства; Е27.5 Адреномедуларна хиперфункция; Е30.0 Закъснял пубертет; Е31.0 Автоимунна полигландуларна недостатъчност; Е31.2 Множествена ендокринна неоплазия; Е34.0 Карциноиден синдром; Е34.1 Други състояния на хиперсекреция на чревни хормони; Е34.2 Ектопична хормонална секреция, некласифицирана другаде; Е34.3 Нанизъм, некласифициран другаде; Е34.5 Синдром на андрогенна резистентност; N25.1 Бъбречен инсипиден диа­б ет; N62 Хипертрофия на млечната жлеза; Q87.1 Синдроми на вродени аномалии, свързани предимно с нисък ръст; Q96.0 Синдром на Търнър; Q96.8 Други варианти на синдрома на Търнър; Q99.1 46,ХХ с истински хермафродитизъм 46,ХХ с ивицести гонади 46,ХУ с ивицести гонади Чиста гонадна дисгенезия и др. МКБ 9 КМ: 89.29 Изследване на урина с тест-ленти; 90.59 Количествено определяне на глюкоза и бета-кетон в кръвта (с глюкомер); 89.52 Електрокардиограма с 12 отвеждания и разчитане; Манипулации: 39.97 Инжекции – подкожни, мускулни и венозни; 38.93 Осигуряване на продължителен периферен венозен достъп; 38.99 Венозна пункция и вземане на кръв; 39.97 Венозна инфузия; 99.17 Инжектиране на инсулин; 99.18 Инфузия на електролитни разтвори; 93.57 Всички видове превръзки. 3.2.2.2. Задължителни диагностично-лечебни алгоритми, които се разработват от Българското дружество по ендокринология и се прилагат от лечебните заведения в процеса на оказваната от тях медицинска помощ: 3.2.2.2.1. захарен диа­б ет; 3.2.2.2.2. забол явани я на щит ови дната жлеза; 3.2.2.2.3. заболявания на паращитовидните жлези; 3.2.2.2.4. дефицит на витамин D; 3.2.2.2.5. остеопороза; 3.2.2.2.6. затлъстяване; 3.2.2.2.7. заболявания на хипофизата; 3.2.2.2.8. заболявания на надбъбречните жлези; 3.2.2.2.9. заболявания на гонадите; 3.2.2.2.10. метаболитни нарушения. 3.2.2.3. Изисквания към организацията на дейността, вътрешните и външни взаимодействия. Организацията на дейността и взаимодействията се определят с правилника за вътрешния ред на лечебното заведение. 3.2.2.4. Принципи на поведение при спешни животозастрашаващи състояния. 3.2.2.4.1. Спешни и животозастрашаващи състояния в ендокринологията са: диа­б етна кетоацидоза (кома), тежка хипогликемия (кома), хиперосмоларна кома, тиреотоксична криза, хипотиреоидна кома, компресивен синдром при огромна гуша, тежка тетания, екстремна хиперкалцемия, Адисонова криза, екстремен хиперглюкокортицизъм, хипопитуитарна кома. ВЕСТНИК Най-честите спешни и животозастрашаващи състояния в ендокринологията са диа­б етната кет оац и доза (кома) и х ипогликеми чни те състояния (кома) и те са обикновено причината за започване на спешни диагностични (определяне на кръвната захар с наличния в ЕК глюкомер) и лечебни мероприятия (инфузионно лечение – физиологичен разтвор при кетоацидозна кома или глюкозен разтвор при хипогликемична кома); допълнително се прилага бързодействащ инсулин. При настъпване на спешно и животозастрашаващо състояние се прилага кардиопулмонална реанимация, в обем на основно поддържане на живот, до предаването на болния на спешния екип или настаняването му в клиника/отделение по ендокринология и болести на обмяната за интензивно лечение в обем на разширено и продължително поддържане на живот. 3.2.2.4.2. Дейностите, които ендокринологът и медицинската сестра извършат при спешни и животозастрашаващи състояния в условията на специализирана извънболнична медицинска помощ, са: 3.2.2.4.2.1. диагностика на спешното състояние; 3.2.2.4.2.2. вземане на проба капилярна кръв за определяне на кръвната захар и бета-кетон; 3.2.2.4.2.3. осигуряване на венозен път и въвеждане на инфузионни разтвори, евентуално бързодействащ инсулин (кетоацидозна кома) или глюкагон (хипогликемична кома); 3.2.2.4.2.4. поставяне на пациента в основно положение за кардиопулмонална реанимация: 3.2.2.4.2.4.1. осигуряване на проходимост на горните дихателни пътища; 3.2.2.4.2.4.2. флексия на главата назад; 3.2.2.4.2.4.3. изтегляне напред на долната челюст; 3.2.2.4.2.4.4. отваряне на устата и освобождаване на езика; 3.2.2.4.2.5. обдишване по метода „уста в уста“ и „уста в нос“; 3.2.2.4.2.6. обдишване с АМБУ; 3.2.2.4.2.7. индиректен сърдечен масаж. 3.2.3. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността – общи и специфични за специалността „Ендокринология и болести на обмяната“: 3.2.3.1. Количествени показатели за осъществяване на дейността – няма. 3.2.3.2. Критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дейност. Качеството на медицинската дейност в структ у рата за специализирана извънболнична ендокринологична помощ се обуславя от: 3.2.3.2.1. относителен дял на преминалите през специалист пациенти с хронични ендокринни заболявания, променили състоянието си от декомпенсирано в компенсирано; 3.2.3.2.2. относителен дял на преминалите през специалист пациенти с хронични ендокринни заболявания обратно, променили състоянието си от компенсирано в декомпенсирано; 3.2.3.2.3. относителен дял на насочените за хоспитализация от всички прегледани пациенти от специалист по „Ендокринология и болести на обмяната“; 3.2.3.2.4. относителен дял на насочените за хоспитализация от преминалите в лечебни заведения за извънболнична помощ с легла за лечение и наблюдение до 48 часа; 3.2.3.2.5. относителен дял на починали диспансеризирани пациенти. 3.2.3.3. Общи и специализирани показатели по критериите за достъп до медицинска помощ. Извън случаите на спешност поне 70 % от пациентите могат да получат час за консултация, която да се осъществи до 2 работни дни. 3.3. Изисквания при оказване на медицинска помощ по медицинската специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ в структури на лечебни заведения за болнична помощ. Лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност по медицинската специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ в самостоятелна структура (клиника/отделение) по „Ендокринология и болести на обмяната“, като отделение в клиника по „Вътрешни болести“ или като дейност в клиника/отделение по „Вътрешни болести“. Когато дейността по ендокринология и болести на обмяната се осъществява в структура по „Вътрешни болести“, структурата по „Вътрешни болести“ от първо ниво на компетентност може да осъществява дейност по ендокринология и болести на обмяната от първо ниво на компетентност. Структура по „Вътрешни болести“ от второ ниво на компетентност може да осъществява дейност по ендокринология и болести на обмяната от първо и от второ ниво на компетентност. Структура по „Вътрешни болести“ от трето ниво на компетентност може да осъществява дейност по ендокринология и болести на обмяната от първо, второ и трето ниво на компетентност. Нива на компетентност. В болници за активно лечение структурите по „Ендокринология и болести на обмяната“ (отделения и клиники) се класифицират на три нива на компетентност. А. Първо ниво на компетентност на структурата (клиника/отделение) по „Ендокринология и болести на обмяната“. ВЕСТНИК 3 3.3.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността. 3.3.1.1. Устройство и оборудване на помещенията – помещенията в структурите от първо ниво на компетентност отговарят на общите нормативни изисквания. 3.3.1.2. Задължителни (минимални) изисквания за осигуреност с медицинска апаратура, оборудване и техника и други условия за осъществяване на дейността. 3.3.1.2.1. Осигуреност с апаратура на структурата (отделение, клиника). 3.3.1.2.1.1. Апарат за ултразвукова диагностика в клиниката/отделението или в друга структура на болницата, на адреса, където се осъществява дейността по ендокринология и болести на обмяната. 3.3.1.2.2. Осигуреност с апаратура и структури: 3.3.1.2.2.1. Клинична лаборатория, отговаряща на първо ниво на компетентност – собствена или по договор, на територията на населеното място, в което се осъществява дейността по ендокринология и болести на обмяната; 3.3.1.2.2.2. рентгенова апаратура за скопия и графия – собствена или по договор на територията на населеното място, в което се осъществява дейността по ендокринология и болести на обмяната. 3.3.1.2.3. Времеви критерии за достъп до апаратурата и структурите/дейностите по договор с други лечебни заведения в условията на спешност. Когато допълнителните условия по т. 3.3.1.2.2 са осигурени по договор с друго лечебно заведение, задължително се осигурява 24-часов достъп на пациентите от структурата от първо ниво на компетентност по ендокринология и болести на обмяната до структурата по клинична лаборатория/образна диагностика. 3.3.1.3. Изисквания за персонал. Правата и задълженията на персонала в структурите по ендокринология и болести на обмяната се определят в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение и в длъжностните характеристики. 3.3.1.3.1. Общ брой лекари. Броят на лекарите се определя от броя на разкритите легла и обема на извършваната дейност. За структура по вътрешни болести, в която се осъществява дейност по ендокринология и болести на обмяната, общият брой лекари се осигурява в рамките на изискванията за структурата по вътрешни болести. 3.3.1.3.2. Брой лекари специалисти. В структурата от първо ниво на компетентност работи минимум 1 лекар с призната специалност по ендокринология и болести на обмяната. 3.3.1.3.3. Лекари с допълнителна квалификация – минимум един лекар с квалификация за извършване на ехография на шийната област. 3.3.1.3.4. Брой специалисти по здравни грижи. Броят на медицинските сестри се определя в зависимост от броя на леглата в структурата по ендокринология и болести на обмяната и обема дейност, осъществяван в тази структура. 3.3.1.3.5. Медицинските сестри осигуряват цялостни здравни грижи за пациентите по отношение изпълнението на диагностичните изследвания, лекарственото лечение, предоперативните и следоперативните здравни грижи. 3.3.1.3. 5.1. Изиск ва ниязак ва л ифи к ация – специалистите по здравни грижи са длъжни да поддържат, повишават и разширяват теоретичните си знания и практическите си умения, необходими за осигуряване на качествени здравни грижи чрез продължаващо медицинско обучение. 3.3.1.3.6. Други специалисти/лица (в структурата, в лечебното заведение). В структурата, в зависимост от обема на дейността, необходимостта на лечебно-диагностичния процес и потребностите на пациентите от здравни грижи, може да работят и медицински секретар, санитари, болногледачи, здравни асистенти и други. 3.3.2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността: 3.3.2.1. Изисквания за вида и обема медицински дейности: 3.3.2.1.1. Захарен диа­б ет – по МКБ 10: Е.10.0 Инсулинозависим захарен диа­б ет с кома; Е.10.1 Инсулинозависим захарен диа­б ет с кетоацидоза; Е.10.2 Инсулинозависим захарен диа­б ет с бъбречни усложнения; Е.10.3 Инсулинозависим захарен диа­б ет с очни усложнения; Е.10.4 Инсулинозависим захарен диа­б ет с неврологични усложнения; Е.10.5 Инсулинозависим захарен диа­б ет с периферни съдови усложнения; Е10.6 Инсулинозависим захарен диа­б ет с други уточнени усложнения; Е.10.7 Инсулинозависим захарен диа­б ет с множествени усложнения; Е10.8 Инсулинозависим захарен диа­б ет с неуточнени усложнения; Е.10.9 Инсулинозависим захарен диа­ б ет без усложнения; Е11.0 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с кома; ВЕСТНИК Е11.1 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с кетоацидоза; Е11.2 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с бъбречни усложнения; Е11.3 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с очни усложнения; Е11.4 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с неврологични усложнения; Е11.5 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с периферни съдови усложнения; Е11.6 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с други уточнени усложнения; Е11.7 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с множествени усложнения; Е11.8 Неинсулинозависим захарен диа­б ет с неуточнени усложнения; Е11.9 Неинсулинозависим захарен диа­б ет без усложнения; R73.0 Отклонения на резултатите от нормата при теста за толерантност при глюкозата. 3.3.2.1.2. Основни процедури по МКБ-9 КМ: 91.05 функционално изследване на ендокринен панкреас – глюкозотолерансен тест; *89.07 обучение на пациента; *99.17 инжекция на инсулин; *99.18 инжекция или инфузия на електролити; *99.21 инжекция на антибиотик; *99.24 инжекция на друг хормон – глюка­г он; *99.29 инжекция, инфузия на друго лечебно или профилактично вещество (изключва приложение на инсулин). 3.3.2.2. Задължителни диагностично-лечебни алгоритми, които се разработват от Българското дружество по ендокринология и се прилагат от лечебните заведения в процеса на оказваната от тях медицинска помощ: 3.3.2.2.1. Алгоритъм за поведение при пациент със захарен диа­б ет. 3.3.2.3. Изисквания към организацията на дейността и вътрешните и външни взаимодействия – организацията на дейността на структурата от първо ниво на компетентност е регламентирана в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение и се подчинява на нормативните изисквания, като допълнително при показания пациентът се консултира със специалисти по кардиология, нефрология, нервни болести, очни болести, гастроентерология, акушерство и гинекология за уточняване на евентуалните усложнения (наличие, тежест, лечение). 3.3.3. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността. 3.3.3.1. Количествени показатели за осъществяване на дейността – минимални (задължителни) изисквания за годишен обем на медицинските дейности – няма. 3.3.3.2. Критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дейност: 3.3.3.2.1. Критерии за качество: 3.3.3.2.1.1. достъпна, своевременна, ефикасна и ефективна диагностика и лечение по алгоритми, съобразени с нивото на компетентност; 3.3.3.2.2. Показатели за качество: 3.3.3.2.2.1. процент на съвпадение на амбулаторната, стационарната и патологоанатомичната диагноза; 3.3.3.2.2.2. брой смъртни случаи, вкл. в първите 24 часа или настъпили усложнения поради неспазване на медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и на утвърдените алгоритми на поведение; 3.3.3.2.2.3. относителен дял на случаите с положителна промяна в здравното състояние на пациентите при напускане на стационара; 3.3.3.2.2.4. оценка от пациенти чрез анкетни карти. 3.3.3.2.3. Резултатите по показателите в т. 3.3.3.2.2 се анализират и обсъждат с персонала на структурата ежегодно, като се представят и на ръководството на лечебното заведение. Периодичният контрол на качеството е задължителен и се извършва и документира от органите на управление в лечебното заведение. Б. Второ ниво на компетентност. 3.3.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността. 3.3.1.1. Устройство и оборудване на помещенията – изпълняват се общите нормативни изисквания. 3.3.1.1, както и следното допълнително изискване – наличие на обособена площ с места за кратковременен престой за извършване на дейности по диагностика и лечение, които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа. 3.3.1.2. Задължителни (минимални) изисквания за осигуреност с медицинска апаратура, оборудване и техника и други условия за осъществяване на дейността. 3.3.1.2.1. Осигуреност с апаратура на структурата (отделение, клиника). 3.3.1.2.1.1. Апарат за ултразвукова диагностика с трансдюсер за повърхностни структури. 3.3.1.2.2. Осигуреност с апаратура и структури (други условия) с възможност за ползване в условията на спешност 24 часа в денонощието: 3.3.1.2.2.1. клинична лаборатория, отговаряща на второ ниво на компетентност – собствена или по договор на територията на лечебното заведение, на адреса, на който се осъществява дейността по ендокринология и болести на обмяната; 3.3.1.2.2.2. рентгенова апаратура за скопия и графия – собствена или по договор, на ВЕСТНИК 5 адреса на лечебното заведение, на който се осъществява дейността по ендокринология и болести на обмяната; 3.3.1.2.2.3. апаратура за компютърно-аксиална томография (КАТ) или магнитно-резонансна томография (МРТ) – собствена или по договор на територията на населеното място; 3.3.1.2.2.4. мик робиолог и чна лаборато рия – собствена или по договор на територията на населеното място; 3.3.1.2.2.5. лаборатория (отделение) по обща и клинична патология – собствена или по договор на територията на населеното място. 3.3.1.2.3. Времеви критерии за достъп до апаратурата и структурите/дейностите по договор с други лечебни заведения в условията на спешност. Когат о доп ълнит ел ните услови я по т. 3.3.1.2.2. са осигурени по договор с друго лечебно заведение, задължително се осигурява 24-часов достъп на пациентите от структурата от второ ниво на компетентност по ендокринология и болести на обмяната до структурата по клинична лаборатория/образна диагностика. 3.3.1.3. Изисквания за персонал. Правата и задълженията на персонала в структурите по ендокринология и болести на обмяната се определят в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение и в длъжностните характеристики. 3.3.1.3.1. Брой лекари – Броят на лекарите се определя от броя на разкритите легла и обема на извършваната дейност, като в самостоятелна структура по ендокринология и болести на обмяната е съобразен с изискванията за минимален обем дейност. За структура по Вътрешни болести, в която се осъществява дейност по ендокринология и болести на обмяната, общият брой лекари се осигурява в рамките на изискванията за структурата по Вътрешни болести. В клиника/отделение по „Ендокринология и болести на обмяната“ от второ ниво на компетентност работят лекари с придобита специалност „Ендокринология и болести на обмяната“, лекари, специализиращи по същата специалност, лекари с друга специалност и без специалност, които осигуряват оказването на пълноценни грижи за изпълнявания обем и сложност на дейността. 3.3.1.3.2. Лекарите специализанти по „Ендокринология и болести на обмяната“ в структури от второ ниво на компетентност участват пряко в лечебно-диагностичния процес. Специализиращият лекар работи в рамките на своята компетентност под ръководството, прякото наблюдение и контрола на лекар с призната специалност по ендокринология и болести на обмяната, като това изискване се отнася и за лекарите без специалност и лекарите с друга призната специалност. 3.3.1.3.3. Лекари с допълнителна квалификация (в структурата или в лечебното заведение, на адреса, където се осъществява дейността по ендокринология и болести на обмяната) – минимум един лекар с квалификация за ехография на шийната област. 3.3.1.3.4. Брой специалисти по здравни грижи – броят на медицинските сестри се определя от обема и интензивността на здравните грижи, които се извършват в отделението/ клиниката. 3.3.1.3.5. Други специалисти/лица (в структурата, в лечебното заведение). В структурата, в зависимост от обема на дейността, необходимостта на лечебно-диагностичния процес и потребностите на пациентите от здравни грижи, може да работят и медицински секретар, санитари, болногледачи, здравни асистенти и други. 3.3.2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността. 3.3.2.1. Изисквания за вида и обема медицински дейности. 3.3.2.1.1. Към кодовете по МКБ 10/МКБ 9 МК за Захарен диа­б ет (т. А.3.3.2.1.1) се добавят и кодовете за заболявания на щитовидната жлеза, както следва: 3. 3.2.1.2. Заболявания на щитовидната жлеза – МКБ 10: С73 Злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза; Е03.0 Вроден хипотиреоидизъм с дифузна гуша; Е03.1 Вроден хипотиреоидизъм без гуша; Е03.2 Хипотиреоидизъм, дължащ се на лекарствени проду кти и дру ги екзогенни вещества; Е03.3 Постинфекциозен хипотиреоидизъм; Е03.5 Микседемна кома; Е03.8 Други уточнени видове хипотиреоидизъм; Е03.9 Хипотиреоидизъм, неуточнен; Е04.1 Нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза; Е04.2 Нетоксична полинодозна гуша; Е05.0 Тиреотоксикоза с дифузна гуша; Е05.1 Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел; Е05.2 Тиреотоксикоза с токсична полинодозна гуша; Е05.3 Тиреотоксикоза от ектопична тиреоидна тъкан; Е05.4 Тиреотоксикоза, изкуствено предизвикана (factitia); Е05.5 Тиреотоксична криза или кома; ВЕСТНИК Е05.8 Други видове тиреотоксикоза; Е05.9 Тиреотоксикоза, неуточнена; Е06.0 Остър тиреоидит; Е06.1 Подостър тиреоидит; Е06.2 Хроничен тиреоидит с преходна тиреотоксикоза; Е06.3 Автоимунен тиреоидит; Е06.4 Медикаментозен тиреоидит; Е07.0 Хиперсекреция на калцитонин; Е07.8 Други уточнени болести на щитовидната жлеза; Е89.0 Следпроцедурен хипотиреоидизъм; Н06.2* Екзофталм при нарушение на функцията на щитовидната жлеза; О90.5 Послеродов тиреоидит. 3. 3.2.1. 3. Заболявания на щитовидната жлеза – диагноза и лечение по МКБ 9 КМ: Основни диагностични процедури: 88.71 диагностичен ултразвук на глава и шия; 89.52 електрокардиограма; Основни терапевтични процедури: 99.18 инжекция или инфузия на електролити; 99.23 инжекция на стероид; 99.29 инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество. 3.3.2.2. Задължителни диагностично-лечебни алгоритми, които се разработват от Българското дружество по ендокринология и се прилагат от лечебните заведения в процеса на оказваната от тях медицинска помощ – изпълнява се алгоритъмът за първо ниво по т. А.3.3.2.2.1, както и алгоритъм на поведение при болен със заболяване на щитовидната жлеза. 3.3.2.3. Изисквания към организацията на дейността и вътрешните и външни взаимодействия на структура по ендокринология и болести на обмяната“ от второ ниво на компетентност – изпълняват се изискванията за първо ниво – т. А.3.3.2.3., както и следните допълнителни дейности: 3.3.2.3.1. ехография на шийна област от специалист по „Ендокринология и болести на обмяната“ с допълнителна квалификация за тази дейност; 3.3.2.3.2. обучение на пациентите със заболявания на щитовидната жлеза за правилен начин на живот в условията на съществуващото заболяване и за предотвратяване евентуалното настъпване на усложнения. 3.3.3. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността. 3.3.3.1. Количествени показатели за осъществяване на дейността – минимални (задължителни) изисквания за годишен обем на медицинските дейности – минималният брой на преминалите пациенти на всеки 10 легла, върху които се осъществява дейност по ендокринология и болести на обмяната от второ ниво на компетентност, е 380 годишно. 3.3.3.2. Критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дейност – прилагат се изискванията за първо ниво на компетентност – т. А.3.3.3.2. В. Трето ниво на компетентност. 3.3.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността. 3.3.1.1. Устройство и оборудване на помещенията – спазват се изискванията за второ ниво на компетентност в т. Б.3.3.1.1. 3.3.1.2. Задължителни (минимални) изисквания за осигуреност с медицинска апаратура, оборудване и техника и други условия за осъществяване на дейността. 3. 3.1. 2.1. Оси г у ренос тса парат у ра на структурата (отделение, клиника) – към изискванията за второ ниво на компетентност (т. Б.3.3.1.2.1), се добавят и следните: 3.3.1.2.1.1. ехограф с трансдюсер за коремни органи и повърхностни структури и цветен доплер; 3.3.1.2.1.2. остеодензитометър (DХ А) – в клиниката/отделението, на територията на лечебното заведение или по договор на територията на населеното място, в което се осъществява дейността по ендокринология и болести на обмяната. 3.3.1.2.2. Осигуреност с апаратура и структури (други условия) – към изискванията за второ ниво на компетентност (т. Б.3.3.1.2.2) се добавя: 3.3.1.2.2.1. клинична лаборатория, отговаряща на минимум второ ниво на компетентност, извършваща задължително хормонални изследвания, собствена или по договор, разположена на адреса, на който се осъществява дейността по ендокринология и болести на обмяната. 3.3.1.2.3. Времеви критерии за достъп до апаратурата и структурите/дейностите по договор с други лечебни заведения в условията на спешност. Когато допълнителните условия по т. 3.3.1.2.2 са осигурени по договор с друго лечебно заведение, задължително се осигурява 24-часов достъп на пациентите от структурата от второ ниво на компетентност по ендокринология и болести на обмяната до структурата по клинична лаборатория/образна диагностика. 3.3.1.3. Изисквания за персонал. 3.3.1.3.1. Брой лекари – изпълняват се изискванията по т. Б.3.3.1.3. 3. 3.1. 3.2. Изисквания за допълнителна квалификация на лекарите в структурата: 3.3.1.3.2.1. лекар с квалификация за ехография на шийната област; ВЕСТНИК 7 3.3.1.3.2.2. лекар с квалификация за тънкоиглена пункционна биопсия на щитовидна жлеза и други структури в шийна област; 3.3.1.3.3. Брой специалисти по здравни грижи – броят на медицинските сестри се определя от обема и интензивността на здравните грижи. 3.3.1.3.4. Други специалисти/лица (в структурата, в лечебното заведение). В структурата, в зависимост от обема на дейността, необходимостта на лечебно-диагностичния процес и потребностите на пациентите от здравни грижи, може да работят и медицински секретар, санитари, болногледачи, здравни асистенти и други. 3.3.2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността. 3.3.2.1. Изисквания за вида и обема медицински дейности. 3.3.2.1.1. Към кодовете по МКБ 10/МКБ 9 КМ за Захарен диабет и Заболявания на щитовидната жлеза се добавят кодовете на лечение на костни метаболитни заболявания и нарушения на калциево-фосфорната обмяна, лечение на заболявания на хипофизата, надбъбречните жлези и гонадите, диагностика на лица с метаболитни нарушения, редки ендокринни заболявания: МКБ 10: 3.3.2.1.1.1. Лечение на костни метаболитни заболявания и нарушения на калциево-фосфорната обмяна: С75.0 Злокачествено новообразувание на други ендокринни жлези и сродни структури – паращитовидна жлеза; D35.1 Доброкачествено новообразувание на други ендокринни жлези и сродни структури – паращитовидна жлеза; Е20.0 Идиопатичен хипопаратиреоидизъм; Е20.1 Псевдохипопаратиреоидизъм; Е20.8 Други форми на хипопаратиреоидизъм; Е20.9 Хипопаратиреоидизъм, неуточнен; Е21.0 Първичен хиперпаратиреоидизъм; Е21.1 Вторичен хиперпаратиреоидизъм, некласифициран другаде; Е21.2 Други форми на хиперпаратиреоидизъм; Е21.4 Други уточнени разстройства на паращитовидните жлези; Е55.0 Рахит, активен; Е67.3 Хипервитаминоза D; Е83.3 Разстройства на обмяната на фосфора; Е83.4 Разстройства на обмяната на магнезия; Е83.5 Разстройства на обмяната на калция; Е83.81 Други разстройства на минералната обмяна. Синдром на гладните кости; Е89.2 Следпроцедурен хипопаратиреоидизъм; N25.8 Други нарушения, които са резултат от увредена функция на бъбречните тубули; Q77.0 Ахондрогенеза; Q77.1 Нисък ръст (джудже); Q77.2 Синдром на късото ребро; Q77.3 Chondrodysplasia punctata; Q77.4 Ахондроплазия; Q77.5 Дистрофична дисплазия; Q77.6 Хондроектодермална дисплазия; Q77.7 Спондилоепифизарна дисплазия; Q77.8 Друга остеохондродисплазия с дефекти в растежа на тръбестите кости и гръбначния стълб; Q77.9 Остеохондродисплазия с дефекти в растежа на тръбестите кости и гръбначния стълб, неуточнена; Q78.0 Osteogenesis imperfecta; Q78.1 Полиостеозна фиброзна дисплазия; Q78.2 Остеопетроза; Q78.3 Прогресираща диафизарна дисплазия; Q78.4 Енхондроматоза; Q78.5 Метафизарна дисплазия; Q78.6 Множествени вродени екзостози; Q78.8 Други уточнени остеохондродисплазии; Q78.9 Остеохондродисплазия, неуточнена; М80 Остеопороза с патологична фрактура; М81 Остеопороза без патологична фрактура. 3. 3.2.1.1.2. Лечение на заболявания на хипофизата и надбъбрека: А18.7 Туберкулоза на надбъбреците; А39.1 Синдром на Weterhouse-Friderichsen; С74.0 Злокачествено новообразувание на надбъбречната жлеза-кора; С74.1 Злокачествено новообразувание на надбъбречната жлеза-медула; С74.9 Злокачествено новообразувание на надбъбречната жлеза-неуточнена част; С75.1 Злокачествено новообразувание на хипофиза; С75.2 Злокачествено новообразувание на краниофарингеален канал; С75.3 Злокачествено новообразувание на епифизна (пинеална) жлеза; С75.4 Злокачествено новообразувание на каротидни телца; С75.5 Злокачествено новообразувание на аортно телце и други параганглии; С75.8 Злокачествено новообразувание на лезия на повече от една ендокринна жлеза, неуточнена; D35.0 Доброкачествено новообразувание на други и неуточнени ендокринни жлези – надбъбречна жлеза; D35.2 Доброкачествено новообразувание на други и неуточнени ендокринни жлези – хипофиза; ВЕСТНИК D35.3 Доброкачествено новообразувание на други и неуточнени ендокринни жлези – краниофарингеален канал; D35.4 Доброкачествено новообразувание на други и неуточнени ендокринни жлези – епифизна (пинеална) жлеза; D35.5 Доброкачествено новообразувание на други и неуточнени ендокринни жлези – каротидно телце; D35.6 Доброкачествено новообразувание на други и неуточнени ендокринни жлези – аортно телце и други параганглии; D35.7 Доброкачествено новообразувание на други уточнени ендокринни жлези; D35.8 Доброкачествено новообразувание на повече от една ендокринна жлеза; D44.1 Новообразувание с неопределен или неизвестен характер на надбъбречна жлеза; D44.3 Новообразувание с неопределен или неизвестен характер на хипофиза; D44.4 Новообразувание с неопределен или неизвестен характер на краниофарингеален канал; D44.5 Новообразувание с неопределен или неизвестен характер на епифизна (пинеална) жлеза; D44.6 Новообразувание с неопределен или неизвестен характер на каротидно телце; D44.7 Новообразувание с неопределен или неизвестен характер на аортно телце и други параганглии; D44.8 Новообразувание с неопределен или неизвестен характер на повече от една ендокринна жлеза; Е22.0 Акромегалия и хипофизарен гигантизъм; Е22.1 Хиперпролактинемия; Е22.2 Синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон; Е22.8 Други хиперфункции на хипофизата; Е23.0 Хипопитуитаризъм; Е23.1 Медикаментозен хипопитуитаризъм; Е23.2 Безвкусен диа­б ет; Е23.3 Хипоталамична дисфункция, некласифицирана другаде; Е23.6 Други болести на хипофизата; Е23.7 Болест на хипофизата, неуточнена; Е24.0 Синдром на Cushing с хипофизарен произход; Е24.1 Синдром на Nelson; Е24.2 Медикаментозно предизвикан синдром на Cushing; Е24.3 Ектопичен АСТН синдром; Е24.8 Други състояния с Cushing синдром; Е25.0 Вродени адреногенитални разстройства, свързани с ензимен дефицит; Е25.8 Други адреногенитални разстройства; Е25.9 Адреногенитално разстройство, неуточнено; Е26.0 Първичен хипералдостеронизъм; Е26.1 Вторичен хипералдостеронизъм; Е26.8 Други форми на хипералдостеронизъм; Е27.0 Други видове хиперсекреция на кората на надбъбреците; Е27.1 Първична недостатъчност на кората на надбъбреците; Е27.2 Адисонова криза; Е27.3 Медикаментозно обусловена адренокортикална недостатъчност; Е27.4 Други видове и неуточнена адренокортикална недостатъчност; Е27.5 Адреномедуларна хиперфункция; Е27.8 Други уточнени нарушения на надбъбреците; Е28.0 Хиперестрогения; Е28.1 Хиперандрогения; Е28.2 Синдром на поликистоза на яйчниците; Е28.3 Първична яйчникова недостатъчност; Е28.8 Други овариални дисфункции; Е29.0 Тестикуларна хиперфункция; Е29.1 Тестикуларна хипофункция; Е30.0 Закъснял пубертет; Е30.1 Преждевременен пубертет; Е30.8 Други нарушения на пубертета; Е31.0 Автоимунна полигландуларна недостатъчност; Е31.1 Полигландуларна хиперфункция; Е31.8 Друга полигландуларна дисфункция; Е34.0 Карциноиден синдром; Е34.1 Други състояния на хиперсекреция на чревни хормони; Е34.2 Ектопична хормонална секреция, некласифицирана другаде; Е34.3 Нанизъм, некласифициран другаде; Е34.4 Конституционално висок ръст; Е34.5 Синдром на андрогенна резистентност; Е34.8 Други уточнени ендокринни разстройства; Е35.1* Разстройства на надбъбреците при болести, класифицирани другаде; Е89.3 Следпроцедурен хипопитуитаризъм; L68.0 Хирзутизъм; N25.1 Бъбречен инсипиден диа­б ет; N62 Хипертрофия на млечната жлеза; Q87.1 Синдроми на вродени аномалии, свързани предимно с нисък ръст; Q96.0 Синдром на Turner Кариотип 45,Х; Q96.1 Синдром на Turner Кариотип 46,Х iso (Хq); Q96.2 Синдром на Turner Кариотип 46,Х със структурно анормална полова хромозома, различна от iso (Хq); Q96.3 Синдром на Turner Мозаицизъм, 45,Х/46, ХХ или ХУ; ВЕСТНИК 9 Q96.4 Синдром на Turner Мозаицизъм, 45,Х/ друга клетъчна линия (линии) с анормална полова хромозома; Q96.8 Други варианти на синдрома на Turner; Q99.1 46,ХХ с истински хермафродитизъм. 3.3.2.1.1.3. Диагностика на лица с метаболитни нарушения D53.0 А немия, причинена от белт ъчен недоимък; Е41 Алиментарен маразъм; Е43 Тежко белтъчно-калорийно недохранване, неуточнено; Е66.2 Екстремно затлъстяване с алвеоларна хиповентилация; Е66.8 Други форми на затлъстяване; Е70.0 Класическа фенилкетонурия; Е70.1 Други видове хиперфенилаланинемии; Е70.2 Разстройства на обмяната на тирозина; Е70.3 Албинизъм; Е70.8 Други разстройства на обмяната на ароматните аминокиселини; Е71.0 Болест на „урина като кленов сироп“; Е71.1 Други разстройства на обмяната на аминокиселините с разклонена верига; Е71.2 Разстройство на обмяната на аминокиселините с разклонена верига, неуточнено; Е71.3 Разстройство на обмяната на мастните киселини; Е72.0 Разстройства на транспортирането на аминокиселини; Е72.1 Разстройства на обмяната на сяра-съдържащите аминокиселини; Е72.2 Разстройства в метаболитния цикъл на уреята; Е72.3 Разстройства на обмяната на лизина и хидроксилизина; Е72.4 Разстройства на обмяната на орнитина; Е72.5 Разстройства на обмяната на глицина; Е72.8 Други уточнени разстройства на обмяната на аминокиселините; Е73.0 Вроден недоимък на лактаза; Е73.1 Вторичен недоимък на лактаза; Е73.8 Други видове непоносимост към лактоза; Е74.0 Болест на натрупването на гликоген; Е74.1 Разстройства на обмяната на фруктозата; Е74.2 Разстройства на обмяната на галактозата; Е74.4 Разстройства на обмяната на пирувата и глюконеогенезата; Е74.8 Други уточнени разстройства на обмяната на въглехидратите; Е75.0 Ганглиозидоза GM2; Е75.1 Други ганглиозидози; Е75.2 Други сфинголипидози; Е75.3 Сфинголипидоза, неуточнена; Е75.4 Липофусциноза на невроните; Е75.5 Други разстройства на натрупването на липиди; Е76.0 Мукополизахаридоза, тип I; Е76.1 Мукополизахаридоза, тип II; Е76.2 Други мукополизахаридози; Е76.8 Други разстройства на обмяната на глюкозаминогликаните; Е77.0 Дефекти в посттранслационната модификация на лизозомните ензими; Е77.1 Дефекти в разграждането на глюкопротеините; Е77.8 Други разстройства на обмяната на глюкопротеините; Е78.0 Чиста хиперхолестеролемия; Е78.1 Чиста хиперглицеридемия; Е78.2 Смесена хиперлипидемия; Е78.3 Хиперхиломикронемия; Е78.4 Други хиперлипидемии; Е78.6 Недоимък на липопротеини; Е78.8 Други разстройства на обмяната на липопротеините; Е79.1 Синдром на Lesch-Nyhan; Е79.8 Други разстройства на обмяната на пурина и пиримидина; Е80.0 Наследствена еритропоетична порфирия; Е80.1 Порфирия кутанеа тарда; Е80.2 Други порфирии; Е83.0 Разстройства на обмяната на медта; Е83.2 Разстройства на обмяната на цинка; Е83.4 Разстройства на обмяната на магнезия; Е87.0 Хиперосмоларитет и хипернатриемия; Е87.8 Други разстройства във водно-солевото равновесие, некласифицирани другаде; Е88.1 Липодистрофия, некласифицирана другаде; Е88.2 Липоматоза, некласифицирана другаде; Е88.8 Други уточнени разстройства на обмяната на веществата. МКБ 9 КМ: 3.3.2.1.1.4. Лечение на костни метаболитни заболявания и нарушения на калциево-фосфорната обмяна: Основни диагностични процедури: 0 6.11 зат вор ена (и глена) (перк утан на) биоп­с ия на тиреоидната жлеза; 06.13 биопсия на паратиреоидната жлеза; 87.17 друго рентгеново изследване на череп; 88.71 диагностичен ултразвук на глава и шия; 88.76 диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум; 88.98 изследване на костна минерална плътност; 89.29 други неоперативни измервания на пикочо-половата система; 90.19 микроскопско изследване на проба от ендокринна жлеза, некласифицирано другаде – друго; ВЕСТНИК Основни терапевтични процедури: 06.01 аспирация от тиреоидната област; 93.94 респираторна медикация приложена чрез аерозолно устройство; 99.15 парентерална инфузия на концентрирани хранителни субстанции; 99.18 инжекция или инфузия на електролити; 99.23 инжекция на стероид; 99.24 инжекция на друг хормон; 99.29 инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество. 3. 3.2.1.1.5. Лечение на заболявания на хипофизата и надбъбрека Основни диагностични процедури: 88.71 диагностичен ултразвук на глава и шия; 88.76 диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум; 89.50 амбулаторно сърдечно мониториране; 90.19 микроскопско изследване на проба от ендокринна жлеза, некласифицирано другаде – друго; Основни терапевтични процедури: 93.94 респираторна медикация, приложена чрез аерозолно устройство; 99.17 инжекция на инсулин; 99.18 инжекция или инфузия на електролити; 99.23 инжекция на стероид; 99.24 инжекция на друг хормон; 99.29 инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество. 3.3.2.1.1.6. Диагностика на лица с метаболитни нарушения Основни диагностични процедури: 88.71 диагностичен ултразвук на глава и шия; 88.72 диагностичен ултразвук на сърце; 88.74 диагностичен ултразвук на храносмилателна система; 88.76 диагностичен ултразвук на корем и ретроперитонеум; 88.91 магнитно резонансно изображение на мозък и мозъчен ствол; 88.97 магнитно резонансно изображение на други и неопределени места; 89.14 електроенцефалограма; 89.29 други неоперативни измервания на пикочо-половата система; 89.39 други неоперативни измервания и изследвания; 90.31 микроскопско изследване на проба от ухо, нос, гърло и ларинкс – бактериална намазка; 90.32 микроскопско изследване на проба от ухо, нос, гърло и ларинкс – култура; 90.33 микроскопско изследване на проба от ухо, нос, гърло и ларинкс – култура и чувствителност; 90.41 микроскопско изследване на проба от трахея, бронх, плевра, бял дроб, друга гръдна проба и храчка – бактериална намазка; 90.42 микроскопско изследване на проба от трахея, бронх, плевра, бял дроб, друга гръдна проба и храчка – култура; 90.43 микроскопско изследване на проба от трахея, бронх, плевра, бял дроб, друга гръдна проба и храчка – култура и чувствителност; 90.51 микроскопско изследване на кръв – бактериална намазка; 90.52 микроскопско изследване на кръв – култура; 90.53 микроскопско изследване на кръв – култура и чувствителност; 90.59 микроскопско изследване на кръв – друго; 90.91 микроскопско изследване на проба от долния храносмилателен тракт и изпражнения – бактериална намазка; 90.92 микроскопско изследване на проба от долния храносмилателен тракт и изпражнения – култура; 90.93 микроскопско изследване на проба от долния храносмилателен тракт и изпражнения – култура и чувствителност; 91.33 микроскопско изследване на проба от пикочен мехур, уретра, простата, семинални везикули, перивезикална тъкан, урина и сперма – култура и чувствителност; 91.39 микроскопско изследване на проба от пикочен мехур, уретра, простата, семинални везикули, перивезикална тъкан, урина и сперма – друго; 95.23 визуални евокирани потенциали; 95.46 други слухови и вестибуларни функционални тестове. Основни терапевтични процедури: 89.07 консултация, описана като обстойна, вкл. консултация относно промяна в стила на живот, препоръки за хранителен режим; 96.09 поставяне на ректална тръба; 96.35 стомашно хранене със сонда; 96.6 ентерална инфузия на концентрирани хранителни субстанции; 99.04 трансфузия на еритроцитна маса; 99.05 трансфузия на тромбоцити; 99.07 транфузия на друг серум; 99.09 трансфузия на друга субстанция; 99.15 парентерална инфузия на концентрирани хранителни субстанции; 99.18 инжекция или инфузия на електролити; 99.21 инжекция на антибиотик; 99.23 инжекция на стероид; 99.29 инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество. 3.3.2.1.1.7. Други и редки заболявания: D13.7 Доброкачествено новообразувание на ендокринната част на панкреаса Е24.1 Синдром на Нелсън; Е24.3 Ектопичен АКТХ синдром; ВЕСТНИК 1 Е24.8 Други състояния със синдром на Кушинг; Е25.0 Вродени адреногенитални разстройства, свързани с ензимен дефицит; Е25.8 Други адреногенитални разстройства; Е27.5 Адреномедуларна хиперфункция; Е30.0 Закъснял пубертет; Е31.0 Автоимунна полигландуларна недостатъчност; Е31.2 Множествена ендокринна неоплазия; Е34.0 Карциноиден синдром; Е34.1 Други състояния на хиперсекреция на чревни хормони; Е34.2 Ектопична хормонална секреция, некласифицирана другаде; Е34.3 Нанизъм, некласифициран другаде; Е34.5 Синдром на андрогенна резистентност; N25.1 Бъбречен инсипиден диа­б ет; N62 Хипертрофия на млечната жлеза; Q87.1 Синдроми на вродени аномалии, свързани предимно с нисък ръст; Q96.0 Синдром на Търнър; Q96.8 Други варианти на синдрома на Търнър; Q99.1 46,ХХ с истински хермафродитизъм 46,ХХ с ивицести гонади 46,ХУ с ивицести гонади Чиста гонадна дисгенезия и др. 3.3.2.2. Задължителни диагностично-лечебни алгоритми, които се разработват от Българското дружество по ендокринология и се прилагат от лечебните заведения в процеса на оказваната от тях медицинска помощ – изпълняват се алгоритмите за второ ниво на компетентност по т. Б.3.3.2.2, както и следните: 3.3.2.2.1. алгоритъм на поведение при болен с Паратиреоидни заболявания и болести на минералния костен обмен; 3.3.2.2.2. алгоритъм на поведение при болен с Хипоталамо-хипофизарни-надбъбречни заболявания; 3.3.2.2.3. алгоритъм на поведение при болен със Заболявания на половите жлези; 3.3.2.2.4. алгоритъм на поведение при Диагностика и лечение на Метаболитни нарушения. 3.3.2.3. Изисквания към организацията на дейността и вътрешните и външни взаимодействия за ендокринологична структура от трето ниво на компетентност – изпълняват се изискванията за второ ниво – т. Б.3.3.2.3, както и следните допълнителни дейности: 3.3.2.3.1. осъществява се диагностика и лечение на пациенти със социалнозначими и с редки ендокринни заболявания, насочени от специалистите по „Ендокринология и болести на обмяната“; 3.3.2.3.2. извършват се: ехография на коремни органи; ехография на повърхностни структури – шийна област и тестиси, инвазивни диагностични и терапевтични манипулации като тънкоиглена пункционна биопсия под ехографски контрол на структури в шийна област, склерозиране с абсолютен алкохол и термоаблация на формации на щитовидната, паращитовидните жлези и лимфни възли, остеодензитометрия (ДХА), иницииране на лечение с инсулинова помпа, включително хибридна затворена система от специалист по „Ендокринология и болести на обмяната“ с допълнителна квалификация за тези дейности. 3.3.2.3.3. осъществява се специализирано лечение и проследяване на пациенти със средно тежка и тежка ТАО от мултидисциплинарен екип; 3.3.2.3.4. осъществява се специализирано проследяване на пациенти с тиреоидектомия по повод тиреоиден карцином; 3.3.2.3.5. пациентите с доказано (цитологично/хистологично) онкологично заболяване се обсъждат от обща клинична онкологична комисия или такава се осигурява по договор с друго лечебно заведение с оглед терапевтичния подход и проследяване; 3.3.2.3.6. извършва се подготовка на пациентите със заболявания на хипофизата и надбъбречните жлези, на щитовидната и паращитовидните жлези за оперативно или лъчелечение; 3.3.2.3.7. извършва се 24-часово холтер-мониториране на кръвно налягане за определяне на тежестта на ендокринните хипертонии и назначаване на подходящо антихипертензивно лечение; 3.3.2.3.8. осъществява се обучение на пациентите с метаболитни заболявания, остеопороза, заболявания на хипофизата, надбъбречните жлези и мъжките полови жлези по отношение промяна в стила на живот, хранителен режим, вредни навици, двигателна активност с цел комплексно лечение на заболяването и превенция на усложненията, обучение, иницииране на лечение и проследяване на пациенти със захарен диа­б ет тип 1 на лечение с инсулинови помпи, включително хибридни затворени системи. 3.3.3. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността: 3.3.3.1. количествени показатели за осъществяване на дейността – минимални (задължителни) изисквания за годишен обем на медицинските дейности – изпълняват се изискванията за второ ниво на компетентност – т. Б.3.3.3.1. 3.3.3.2. Критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дейност: прилагат се изискванията за първо ниво на компетентност – т. А.3.3.3.2. 6434