НАРЕДБА № РД-00-4 за реда и условията за извършване на съгласуването на разрешителните сделки по износа на брашна от житни растения и комбинирани фуражи на зърнена основа

НАРЕДБА № РД-00-4 за реда и условията за извършване на съгласуването на разрешителните сделки по износа на брашна от житни растения и комбинирани фуражи на зърнена основа (Обн. ДВ бр. 33/1994) НАРЕДБА ММ. РД-00-4 от 7 април 1994 г. за реда и условията за извършване на съгласуването на разрешителните сделки по износа на брашна от житни растения и комбинирани фуражи на зърнена основа Раздел 1 Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за извършване на съгласуването на предложенията на заявителите при разрешаване на сделки по износа на брашна от житни растения и комбинирани фуражи на зърнена основа, подлежащи на разрешителен режим съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1994 г. за изменение и допълнение на ПМС № 241 от 1993 г. за режима по вноса и износа (ДВ, бр. 29 от 1994 г.). Раздел П Брашна от житни растения Чл. 2. Износът на стоките, подлежащи на разрешителен режим, които представляват брашна от житни растения, се съгласува от Министерството на земеделието при представяне на следните документи: 1. удостоверение за износ/внос съгласно Заповед № РД-16-06 на министъра на търговията от 13.VII.1992 г. в 4 екземпляра; 2. декларация от ръководителя на мелничното предприятие за задоволяване на вътрешните потребности; 3. договори с чужд контрагент; 4. комисионен договор с производител на брашна, когато износът не е директен. Раздел Ш Комбинирани фуражи на зърнена основа Чл. 3. Износът на стоките, подлежащи на разрешителен режим, които представляват комбинирани фуражи на зърнена основа, се съгласува от Министерството на земеделието при представяне на следните документи: 1. удостоверение за износ/внос съгласно Заповед № РД-16-06 на министъра на търговията от 16.VII.1992 г. в 4 екземпляра; 2. декларация от ръководителя на фуражното предприятие за задоволяване на вътрешните потребности съгласувано с основните потребители на комбинирани фуражи; 3. договор с чужд контрагент; 4. комисионен договор с производител на фуражи, когато износът не е директен; 5. разрешение от Националната ветеринарно-медицинска служба. Раздел ГУ Съгласуване на сделките Чл. 4. (1) Министърът на земеделието назначава тричленна комисия от служители на министерството, която приема и разглежда документите по чл. 2 и 3 и изготвя предложения за съгласуване на сделките. (2) В заседанията на комисията по ал. 1 могат да участват със съвещателен глас съюзите на българските мелничари и на производителите на комбинирани фуражи. (3) Стоките, предмет на тази наредба, се разпределят до определените количества по § 10 от преходните и заключителните разпоредби на ПМС № 63 от 1994 г. на база излишни количества брашна и фуражи. (4) Разпределението по ал. 3 по предприятия се извършва предварително от министъра на земеделието по предложение на комисията по ал. 1 на основание на събраната информация и предложенията на съюзите и съобразно наличностите и потребностите на вътрешния пазар. Чл. 5. (1) Министърът на земеделието съгласува или отказва съгласуването въз основа на предложенията по чл. 4, ал. 1 в 5-дневен срок от постъпване на искането за съгласуване. (2) Отказът да се съгласува износът се мотивира писмено, а документите се връщат на заявителя. Министерството на земеделието съхранява отказа с копие от документите. (3) Заявителите могат да обжалват отказа за съгласуване в 5-дневен срок от постановяването му пред министъра на земеделието. Решението на министъра на земеделието по жалбата е окончателно и се издава в 5-дневен срок от датата на постъпване на жалбата. Заключителни разпоредби 5 1. Тази наредба се издава на основание 8 9 на преходните и заключителните разпоредби на ПМС еб63 от 1994 г. за изменение и допълнение на ПМС е 241 от 1993 г. за режима по вноса и износа (ДВ, бр. 29 от 1994 г.). 5 2. В началото на всяка седмица предприятията, реализирали износ на стоки, предмет на тази наредба, се задължават да представят в Министерството на земеделието копие от търговската фактура и банковото бордеро за внесена експортна такса по банковата сметка на фонд „Зърно“ зе 661-104-668-070-8, БНБ. 8 3. Наредбата влиза в сила от датата на о6- народването й в „Държавен вестник“, Министър: Г. Танев 7511 ---- ай ЗАПОВЕД Ме 1-306 от 22 март 1994 г. На основание чл. би 9 от Закона за рибното стопанство (ЗРС), чл. Зи 11 от Закона зазащита на природата, чл. 1, Щи 12 от Спогодбата за риболова в река Дунав във връзка с чл. 3, т. 1, чл. 16, 19, 30 - 33 ЗРС, чл. 1 - 4 и 8 от Правилата за риболова в река Дунав и с цел опазване генетичния фонд и биоравновесието и създаване на необходимите условия за естественото възпроизводство на рибните ресурси в река Дунав определям следния режим за риболова във водите на река Дунав за 1994 г.: 1. Забранява се уловът на всички видове риби (с изключение на дунавската скумрия) във водите на река Дунав и в реките, вливащи се в Дунав, до 3 километра от техните устия за срок 30 дни, считано от 20 април до 19 май 1994 г. включително. 2. В срока по т. 1 е забранен риболовът с всякакви риболовни уреди, средства, приспособления и методи, както и преграждането на устията на вливащите се в Дунав реки във всякакъв вид мрежени и други преграждащи средства и приспособления. 3. Забранява се уловът на дунавска скумрия (частична етапна забрана) в българския участък на река Дунав за срок 30 дни, считано от 26 май до 24 юни 1994 г. включително. 4. Забраняват се целогодишно уловът, превозването, пренасянето, продаването и купуването на маломерна и нестандартна риба с размери, по-малки от допустимите, съгласно приложението, както и ловенето на риба чрез косене, търмъчене и с други подобни способи и средства. 5. През разрешения за риболов период право на промишлен риболов имат само лицата, снабдени с редовно издадени за 1994 г. от Държавната инспекция по рибарство разрешителни за риболов, които трябва да отчитат доходите от тази дейност по установения със закона ред. Изпълнението на заповедта възлагам на органите по чл. 31 ЗРС. Министър: Г. Танев 7567 сее ЗАПОВЕД Ме 1-307 от 22 март 1994 г. На основание чл. би 9 във връзка с чл. 3, т. 1, чл. 16, 19, 30 - 33 от Закона за рибното стопанство (ЗРС) и за създаване на условия за естественото възпроизводство на рибните ресурси, опазване на генетичния фонд и биоравновесието определям следния режим за риболова във вътрешните водоеми, представляващи „води за промишлен риболов“ за 1994 г.: 1. Всички държавни язовири от хидромелиоративния и енергетичния воден фонд са „води за промишлен риболов“ по смисъла на чл. 3, т. 1 от Закона за рибното стопанство. 2. Всички язовири, собственост на бившите ТКЗС, стопанисвани от ликвидационните съвети, общините (кметствата) или от земеделски кооперации, са „води за рибовъдство“ по смисъла на чл. 3, т. 3 ЗРС. В тях режимът за риболова се определя и контролира от организациите, които ги стопанисват в рибовъдно отношение. 3. Във всички държавни язовири по т. 1 се забранява извършването на промишлен и спортен риболов през размножителния период на рибите за срок 30 дни, както следва: 3.1. в язовирите с надморска височина над 600 м - Алино, Антонивановци, Бакърдере, Бебреш, Беглика, Белмекен, Божурица, Брегово, Васил Коларов, Дженевра, Долна Диканя, Домлян, Доспат, Дондуково, Дяково, Езерово, Извор, Караджа дере, Красноселци, Кърджали, Леново, Мечка, Малко Шарково, Осломе, Пампорово, Полетковци, Пчелина, Рабишко езеро, Сушица, Тича, Тошков чарк, Батак, Широка поляна, Ястребино, Ярловци - от 17 май до 15 юни 1994 г.; 3.2. в язовирите, непосочени вт. 3.1 -от 20 април до 19 май 1994 г.; 3.3. Държавната инспекция по рибарство към Министерството на земеделието може да променя и допълва списъка на язовирите по т. 3.1 след разглеждане на обосновани предложения, постъпили от организациите, стопанисващи такива водоеми, и от местните ловно-рибарски дружества съгласувано с ръководството на Съюза на ловците и риболовците в България; 3.4. в отделни язовири пот. 3.1 и 3.2 може да се извършва спортен и/или промишлен риболов по изключение само при наличие на специално разрешение с посочен режим на риболова. Такова разрешение се издава от Държавната инспекция по рибарство за всеки случай отделно при наличие на обосновано предложение, представено съвместно от организациите, стопанисващи съответния водоем, и от местните ловнорибарски дружества и съгласувано със Съюза на ловците и риболовците в България. Такова разрешение не може да се издава за зоните за естествено възпроизводство (мръстилища). 4. Уловът на производители в язовирите по т. 1 за създаване на племенни стада се допуска само със специално разрешение, издадено от Държавната инспекция по рибарство - София. Разрешението е еднократно и в него задължително се описват разрешеното за улов количество производители по видов състав и условията за улова и разселването на същите, което се извършва под непосредствения контрол на съответната районна инспекция по рибарство. 5. Организациите, стопанисващи държавни язовири по основния им предмет на дейност и извършващи в тях рибностопанска дейност, или организациите, на които последната е предоставена, съвместно с ловно-рибарските дружества по места се задължават в срок до 20 април 1994 г. да маркират с трайни знаци зоните за естествено възпроизводство на рибите (мръстилища, боища), където да организират специална и усилена охрана през размножителния период. В тези зони риболовът с грибове и с други мрежени, тралиращи и драгиращи риболовни уреди и приспособления, които увреждат дъното, е забранен целогодишно. Изпълнението на задълженията по тази точка се контролираот Държавната инспекция по рибарство, както и от другите органи по чл. 31 ЗРС. ? 6.Забраняват се целогодишно иежегодно уловът, превозването, пренасянето, продаването и купуването на маломерна и нестандартна риба, представляваща зарибителен (посадъчен) материал, с размери, по-малки от допустимите, съгласно приложението, както и ловенето на риба и други водни животни чрез косене, търмъчене и с други подобни способи и средства. ?7. По време на еднодневен спортен излет риболовците любители могат да уловят по условията на глава трета от ЗРС сединична спортна въдица до 2 кг риба за своя консумация с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. Изпълнението на заповедта се възлага на органите по чл. 31 ЗРС. Министър: Г. Танев 7568 -----аа----- ЗАПОВЕД 1-308 от 22 март 1994 г. На основание чл. би 9 във връзка с чл. 3, т. 1, чл. 16, 19, 30 - 33 от Закона за рибното стопанство (ЗРС) и Спогодбата за риболова в Черно море и за създаване на условия за естественото възпроизводство на рибните ресурси, опазването на генетичния фонд и биоравновесието определям следния режим за риболова в Черно море за 1994 г.: 1. Забранява се уловът на калкан с всякакъв вид риболовни уреди, средства и приспособления за срок 60 дни през размножителния период, считано от 30 април до 28 юни 1994 г. включително. През останалия период на годината се забранява използването на калкански мрежи със стъпка на окото, по-малка от 180 мм. 2. Забранява се ловът на попчета целогодишно, както следва: 2.1. с мрежени риболовни уреди със стъпка на окото, по-малка от 22 мм, във всички акватории; 2.2. с всякакъв вид риболовни уреди в акваториите на пристанищата и буните с отдалеченост 1 км от бреговата ивица, с изключение на спортния риболов с единична спортна въдица. 3. Забранява се целогодишно използването на всякакъв вид дънни тралиращи и драгиращи риболовни уреди, средства и приспособления за риболов и улов на други водни животни в цялата българска акватория. 4. Забранява се уловът на риба и други водни животни с всякакъв вид тралиращи риболовни уреди, в това число и с пелагичен трал, в крайбрежната зона, считано от бреговата ивица, както следва: от нос Сиврибурун до устието на река Камчия - в тримилната зона; от устието на река Камчия до нос Емине - в едномилната зона; до линията нос Емине - фар Несебър; до линията фар Несебър - с. Черноморец, южен нос; от устието на река Резовска до с. Черноморец - в едномилната зона. 5. Забраняват се целогодишно иежегодно уловът, превозването, пренасянето, продаването и купуването на маломерна и нестандартна риба, представляваща зарибителен (посадъчен) материал, с размери, по-малки от допустимите, съгласно приложението, както и ловенето на риба и други водни животни чрез косене, търмъчене и с други подобни способи и средства. 6. През сафридения риболовен сезон забранените за риболов зони по т. 4 са отворени за риболов само на сафрид при допустим прилов на други видове риби, в т.ч. на маломерна риба, не повече от 10 на сто. Забранява се използването на рубашки на пелагичните тралове при улов на сафрид със стъпка на окото, по-малка от 16 мм. 7. Забранява се уловът на кефалови риби с всякакъв вид риболовни уреди и средства в радиус до 1 км от местата за вливане на топлите води на ТЕЦ „Варна“ във Варненското езеро. 8. Зоните на изкуствените мидени полета, създадени и експлоатирани законно, считано до 100 м от техните конструкции се обявяват за защитени зони за естественото възпроизводство на местните видове риби. В тези зони се забранява уловът на риба и други водни животни с всякакви средства, в това число и от организациите, които ги стопанисват и охраняват. 9. По време на еднодневен спортен излет риболовците любители могат да уловят по условията на глава трета от ЗРС с единична спортна въдица до 3 кг риба за своя консумация с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. 10. През разрешените за риболов периоди на годината и в разрешените за това места право за извършване на промишлен риболов имат само лицата, които са снабдени с редовно издадени за годината разрешителни за риболовот Държавната инспекция по рибарство към Министерството на земеделието. Същите лица следва да отчитат доходите от тази дейност по установения със закона ред. Изпълнението на заповедта се възлага на органите по чл. 31 ЗРС. Министър: Г. Танев Приложение към т. 4 на Заповед ММ 1-306, т. 6 на Заповед Ме 1-307 и т. 5 на Заповед 3 1-308 от 22 март 1994 г. 1. Забранени са целогодишно уловът, пренасянето, превозването, продаването и купуването на риби и други водни животни, когато размерите им за съответните видове са по-малки от следните: моруна - 170 см; есетра - 110 см; мерсин, пъструга, виза (шип) - 100 см; чига, бестер - 40 см; калкан - 40 см; змиорка, сом (европейски) - 50 см; карагьоз (дунавска скумрия) - 17 см; морски кефалови риби - 20 см; сафрид - 10 см; хамсия, цаца (копърка, трицона) - 6 см; балканска пъстърва и сивен - 18 см; дъгова пъстърва, пелед - 22 см; платика - 25 см; речен кефал (клен), лин - 20 см; скобар, алай - 20 см; бяла (обикновена) мряна, липан - 18 см; черна мряна (балканска) - 15 см; бяла риба, распер, шаран, буфало - 30 см; щука - 35 см; бял амур, бял и пъстър толстолоб - 35 см; речен рак - 8 см; езерен рак - 9 см; жаба (голяма водна) - 5 см (30 г); морски охлюв (рапан) - 60 г. 2. Измерването на рибата става от началото на муцуната до основата на опашната перка, на раците - от окото до края на опашната перка, а на жабите - от върху на муцуната до аналното отверстие или в грамове. 7569 ЗАПОВЕД Ме 25 от 11 април 1994 г. На основание чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата за търговете, чл. 3 от Наредбата за реда за придобиване при облекчени условия на акции и дялове, собственост на държавата и общините и Заповед ММ 62 от 28.Х.1993 г. за приватизиране на „Гарантстрой - 91А“ - ЕООД, Ботевград (ДВ, бр. 94 от 1993 г.), нареждам: 1. За преференциално участие на работещите в „Гарантстрой - 91А“ - ЕООД, Ботевград, да се предостави общ дял до 15 96 в размер 900 хил. лв. 2. Да се проведе на 19.У.1994 г. в Министерството на земеделието търг с явно наддаване за продажба на 85 96 основен дял в размер 5 300 хил. лв. Депозитът за участие в търга - 10 96 от началната цена, или 530 000 лв., се внася по банкова сметка 2 661-100-500-7, БНБ - София. 3. Да се считат за утвърдени тръжната документация и договорът за продажба. Министър: Г. Танев 7742