НАРЕДБА № РД-02-20-1 за условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското

НАРЕДБА № РД-02-20-1 за условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското (Обн. ДВ бр. 53/2014; изм. и доп. ДВ бр. 102/2014) НАРЕДБА № РД-02-20-1 от 19 юни 2014 г. за условията и реда за вписване и поддържане на регистър на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие и мониторинга им Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се уреждат функционирането, подаването, въвеждането и получаването на информация от регистър на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие и за извършване на мониторинга им. Чл. 2. Регистърът представлява информационна система с периодично актуализирана електронна база данни, осигуряваща информация за свлачищните райони на територията на Република България и на районите с абразионни процеси по Черноморското и ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие. Чл. 3. Информацията от регистъра се ползва от централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт, ведомства и граждани във връзка със: 1. формиране на политика в областта на геозащитната дейност; 2. устройствено планиране и инвестиционно проектиране; 3. издаване на предварителни разрешения по реда на чл. 96, ал. 3 и 4 ЗУТ; 4. предотвратяване, ограничаване и/или ликвидиране на щети от неблагоприятни геодинамични процеси и др.; 5. планирането на защитата при бедствия на общинско, областно и национално ниво. Чл. 4. Регистърът се води от Министерството на регионалното развитие. Чл. 5. Информацията в регистъра се въвежда и поддържа от държавните дружества за геозащита в зависимост от териториалния им обхват. Чл. 6. (1) В регистъра подлежат на вписване и мониторинг: 1. райони, засегнати от свлачищни процеси на територията на страната; 2. райони, засегнати от абразионни процеси по Черноморското крайбрежие; 3. райони, засегнати от ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие. (2) Свлачищни процеси на територията на страната, абразионни процеси по Черноморското крайбрежие и ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие, предмет на наредбата, са неблагоприятни геодинамични процеси. Глава втора ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ ПО РЕГИСТРИРАНЕ И МОНИТОРИНГ Чл. 7. Регистрирането на свлачищни райони на територията на страната се осъществява от държавните дружества за геозащита след инженерно-геоложки оглед на място. Чл. 8. Първоначалното регистриране на неблагоприятните геодинамични процеси се извършва с индивидуален идентификационен (регистрационен) номер, който се състои от следните части: съответните означения (по ЕКАТТЕ) за област, община, населено място и пореден регистрационен номер, и съдържа информацията и данните съгласно: 1. приложение № 1 – за свлачищни райони на територията на страната; 2. приложение № 2 – за райони, засегнати от абразионни процеси по Черноморското крайбрежие; 3. приложение № 3 – за райони, засегнати от ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие. Чл. 9. Информацията по чл. 8 се отразява на хартиен носител и се въвежда в електронна база данни. Чл. 10. (1) Информацията, съдържаща се в регистъра на хартиен носител, се съхранява в архива на дружествата за геозащита. (2) Информацията, съдържаща се в регистъра на електронен носител, представлява база от данни с въведени основни характеристики на регистрираните процеси: местоположение, обхват, състояние, щети, извършени геозащитни мерки и дейности и др. съгласно приложения № 1, 2 и 3. (3) Данните в регистъра са в процес на постоянно допълване и актуализиране на основните характеристики. (4) Постъпилата в регистъра информация се съхранява с постоянен срок. Чл. 11. Информацията в регистъра се осигурява чрез: 1. комисии, сформирани във връзка с възникнали бедствени и аварийни ситуации; 2. инженерно-геоложки огледи след постъпили сигнали; 3. проведен мониторинг. Чл. 12. Мониторингът е елемент на геозащитната дейност при устройственото планиране на териториите и акваториите, опазването и възстановяването на околната среда, действие по време на кризи, причинени от неблагоприятни геодинамични процеси, и включва: 1. инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки наблюдения – извършват се чрез системни огледи и анализ на регистрирани свлачищни райони и потенциално застрашени участъци; 2. измерване на контролно-измервателни системи, в т.ч.: 2.1. хидрогеоложки измервания на нивата на подземните води във и около свлачищата и анализ на състоянието им; 2.2. геодезически измервания на реперни мрежи и промерни работи на морското дъно и оценка на динамичното поведение на свлачищните райони и подводния брегови склон; 2.3. инклинометрични измервания за деформации и анализ на динамиката на свлачищните процеси в дълбочина; 3. наблюдение за функционалната ефективност на изградени геозащитни строежи; 4. анализ на проведени измервания и на информация от постъпили сигнали за неблагоприятни геодинамични процеси. Чл. 13. Информацията в регистъра се поддържа и актуализира при осъществяване на периодичен мониторинг и при настъпване на изменения на въведените данни (активизиране на процесите, увеличаване на обхват, реализирано укрепване и др.). Чл. 14. (1) Информацията от извършен мониторинг в имоти, в т. ч. с изпълнени геозащитни мерки и дейности, се предоставя/ извършва на/от съответните дружества за геозащита за анализ, съхранение и въвеждане в електронната база данни на регистъра за сметка на собствениците на имоти. (2) Обобщените анализи и оценки от извършения мониторинг от дружествата за геозащита се предоставят на Министерството на регионалното развитие, областните и общинските администрации и други ведомства. Глава трета КООРДИН А ЦИ Я МЕЖ Д У ОТДЕЛНИТЕ ВЕДОМСТВА. РЕД ЗА ПОДАВАНЕ И ВПИСВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ В РЕГИСТЪРА Чл. 15. Координацията по чл. 95, ал. 5 ЗУТ между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата на територията на Република България, в т.ч. абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, се осъществява от Министерството на регионалното развитие по реда на тази глава. Чл. 16. (1) При възникване на бедствени и аварийни ситуации, предизвикани от неблагоприятни геодинамични процеси, централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт или други ведомства подават сигнал до съответното дружество за геозащита, в чийто териториален обхват е проявен процесът. (2) Дружествата за геозащита извършват инженерно-геоложки оглед/участват в комисии, назначени от органите по глава осма от Закона за защита при бедствия, в съответствие с функциите им по защита при бедствия, за констатиране на състоянието на района на място и предписват/набелязват мерки за предотвратяване на аварии и щети и осигуряване на безопасността и сигурността на населението и застрашената инфраструктура. (3) Информацията от извършения инженерно-геоложки оглед/проведена комисия се оформя във вид на становище и/или се отразява в протокол на комисията по ал. 2 и съдържа препоръки за последващи действия и технически решения. (4) Информацията от извършения инженерно-геоложки оглед/проведена комисия се предоставя на Министерството на регионалното развитие и на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, и се нанася в регистъра. Чл. 17. (1) За всяко активизирано, нововъзникнало свлачище или друг геодинамичен процес централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт или други ведомства, в чийто териториален обхват е проявен процесът, подават писмен сигнал до Министерството на регионалното развитие за наличие на неблагоприятни геодинамични процеси с копие до съответното дружество за геозащита. (2) Сигналът по ал. 1 съдържа кратки данни за местонахождението, вида на възникналия процес по преценка на органа, подал сигнала, и данни за нанесени деформации. (3) Граждани подават сигнал до кметовете на общини за активизирано, нововъзникнало свлачище или друг геодинамичен процес. (4) Съответното дружество за геозащита извършва проверка на място (инженерногеоложки оглед) съвместно с представители на органа, подал сигнала, след писмено нареждане от Министерството на регионалното развитие. (5) При установяване на данни за неблагоприятни геодинамични процеси съответното геозащитно дружество изготвя становище, което се предоставя на Министерството на регионалното развитие и на Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. (6) Становището по ал. 5 съдържа изводи за причините, оценка на състоянието, както и предложения за мерки и действия за овладяване на неблагоприятния геодинамичен процес и препоръки за последващи действия и технически решения за стабилизиране на района. (7) Информацията от извършения инженерно-геоложки оглед се нанася в регистъра. Чл. 18. Данни от извършен мониторинг по чл. 12 се нанасят в регистъра. Чл. 19. (1) При настъпили изменения в първоначално въведената информация в регистъра (активизиране на процесите, увеличаване на обхват, изпълнени геозащитни мерки и дейности и др.) централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт или ведомства: 1. подават сигнал по реда на чл. 16 или 17; 2. представят информация на Министерството на регионалното развитие за предприети геозащитни мерки и дейности от тяхна страна, в т. ч. във връзка с дадени препоръки от дружествата за геозащита. (2) Физически и/или юридически лица, собственици на имоти, представят информация на кметовете на общини за предприети геозащитни мерки и дейности от тяхна страна, в т. ч. във връзка с дадени препоръки от дружествата за геозащита. (3) Кметовете на общини предоставят информацията по ал. 2 на Министерството на регионалното развитие. (4) Информацията по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се придружава от документи, удостоверяващи настъпилата промяна. (5) Министерството на регионалното развитие предоставя постъпилата информация по ал. 4 на дружествата за геозащита за вписване в регистъра. Чл. 20. Регистърът се допълва с информацията по чл. 19. Глава четвърта УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ РЕГИСТЪРА Чл. 21. (1) Регистърът съдържа публична и служебна информация. (2) Публичната информация е достъпна за всички физически и юридически лица в електронен вид чрез интернет страницата на МРР или чрез справка на хартиен носител. (3) Служебната информация представлява специфична, специализирана, техническа информация за служебно ползване, която е достъпна за МРР и дружествата за геозащита, и се ползва за нуждите на отбраната и сигурността и при възникване на аварийни и бедствени ситуации. Чл. 22. Достъпът до служебната информация в регистъра за органите по чл. 21, ал. 3 се определя с административен акт на министъра на регионалното развитие или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 23. (1) Справка на хартиен носител по чл. 21, ал. 2 за регистриран неблагоприятен геодинамичен процес за имот/и се предоставя от министъра на регионалното развитие или от оправомощено от него длъжностно лице след подадено заявление от собственика на имота/имотите или упълномощено по съответния ред лице. (2) В заявлението се посочват конкретният териториален обхват (имот, квартал, населено място, административен адрес) и целите, за които ще се използва справката. (3) Заявлението се придружава от документи за собственост, скици за имота/имотите и други документи за идентифициране местоположението на имота/имотите. (4) Справката се предоставя в едномесечен срок от подаване на заявлението. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Абразия“ е разрушаване на бреговете от механичното и химичното въздействие на морската вода. 2. „Ерозия“ е разрушаване на земната повърхност и бреговете на водни площи и реки от механичното въздействие на повърхностно течаща вода. 3. „Свлачищни райони“ са естествени или изкуствени склонове и откоси, които се движат или могат да се въведат в неустойчиво състояние под влияние на комплекс от природни и техногенни фактори. 4. „Геозащитни мерк и и дейности“ са мерки и дейности, свързани с изработване на укрепителни и брегоукрепителни схеми, инженерно-геоложки и хидрогеоложки про- ВЕСТНИК учвания, инженерно-геоложки районирания, инвестиционни проекти и извършване на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни строежи за укрепване и отводняване на територии, засегнати от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси. 5. „Държавни дружества за геозащита“ са „Геозащита“ – ЕООД, Варна, „Геозащита Плевен“ – ЕООД, и „Геозащита“ – ЕООД, Перник. 6. Териториален обхват на дружествата за геозащита: а) „Геозащита“ – ЕООД, Варна, на териториите в областите: Добрич, Шумен, Варна, Бургас, Сливен и Ямбол; б) „Геозащита Плевен“ – ЕООД, на териториите в областите: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра, Търговище и Разград; в) „Геозащита“ – ЕООД, Перник, на териториите в областите: София, София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали. 7. „Контролно-измервателна система“ (КИС) е комплекс от наблюдателни точки за извършване на геодезически, инклинометрични, стационарни хидрогеоложки и други измервания с цел установяване състоянието на деформационните процеси и ефективността на изградените геозащитни съоръжения. 8. „Мониторинг“ е комплекс от дейности за обследване, картировка, заснемане, системни инструментални наблюдения на изградени контролно-измервателни мрежи върху районите, засегнати или застрашени от неблагоприятни геодинамични процеси, с цел тяхната оценка и прогноза. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 95, ал. 4 от Закона за устройство на територията. § 3. Министърът на регионалното развитие дава указания по прилагане на наредбата. § 4. Рег ис т ър ът за ра йон и, зас ег нат и от абразионни процеси по Черноморското крайбрежие, и за райони, засегнати от ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие, и приложение № 2 към чл. 8, т. 2 и приложение № 3 към чл. 8, т. 3 се изработват в срок две години от влизането в сила на тази наредба. § 5. Наредбата влиза в сила в деня на обнародването є в „Държавен вестник“. Министър: Десислава Терзиева 7 Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 ИНФОРМАЦИОННА К АРТА НА СВЛАЧИЩЕ Местоположение: Област: ………………………………… Община: ………………………………… Населено място: ………………………………… Квартал (местност): ………………………………… Регистрационен № Национален репо номенклатурата гистрационен № на съставителя: ……………………… ……………………… Съставил: Име, фамилия: ……………………………………………………….. Месторабота: „Геозащита“ …………………… ЕООД Адрес: …………………………………………………………………………….. Телефон: ………………………............... Дата: ………………………………..........................………… Положение (определя се по положението на средната точка на короната на свличане при първото активизиране на свлачището): Географски координати (по топографската карта за служебно Ортогонални координати (по карти ползване в М 1:500 000 или друга) с топографска основа в М 1:5000) полукълбо – северно градуси минути секунди Картен лист N …………………....…… С. ширина: .......................... ……………............... ……......………….. Координати по Х ………………....……… И. дължина: ……………............. ……………...........…. ………...………….. Координати по У ………………....……… Надморска височина на: корона ………………. долна граница (край) ………………. вал на изтласкване ………………. денивелация между короната и долната граница ………………. Класификация по структура на свличането (заградете с кръг подходящия номер и термин) 1. асеквентно 2. консеквентно 3. инсеквентно Класификация по механизъм на свличането (заградете с кръг подходящия номер и термин) 1. делапсивно 2. детрузивно Класификация по условия и механизъм на свличане: (заградете с кръг подходящия номер и термин) Първо преместване: Литоложки вид (вид строителна почва): 1. скала 2. надробен скален 3. почва материал Механизъм: 1. срутване 2. преобръщане 3. свличане 4. странично 5. поток изтласкване Второ преместване: Литоложки вид (вид строителна почва): 1. скала 2. надробен скален 3. почва материал Механизъм: 1. срутване 2. преобръщане 4. странично 5. поток изтласкване Степен на изученост: 1. Достатъчна (пълен инженерно-геоложки доклад) 3. свличане 2. Средна (доклад по извършен оглед и картировка в М 1:25 000; 10 000; 5000) 3. Недостатъчна изученост (доклад по извършен оглед) Режимни 1. Геодезични повърх- 2 . Инклиномет - 3. Свлачищ- 4. Пиезо- 5. Други 6. Липсват наблюдения ностни репери рични ни дълбочинметри ни репери Нача ло на измерване: …….............… Периоди чност на измерване: .............……… Брой точки: ...........…………. Скорос т на преместване (от ... до ...) Амплитуда на колебание на подз ем ните води ...………… Тип на склоновия процес: 1. Прост тип 2. Сложен тип Възраст: 1. Старо, древно 2. Съвременно Степенна 1. Активно активност: 2. Потенциално 1. Активно 2. Потенциално 3. Стабилизирано 3. Стабилизирано Геоморфоложки условия 1. Вид на терена, на който е проявено свлачището: а) морски брегови склон б) речен склон г) овраг е) изкуствен откос ж) насип д) планински склон в) бряг на изкуствен водоем, езеро з) друг 2. Наклон на склона, определен със: а) компас б) по карта в) геодезически измервания 3. Експозиция Геоложки строеж на склона (свлачището): Представя се на следните приложения: 1. Приложение № 1. Карта на свлачището в подходящ мащаб (М 1:5000 или друг) 2. Приложение № 2. Характерен геоложки профил в мащаб от М 1:1000/100 до М 1:5000/500 3. Приложение № 3. Таблица с физико-механични показатели на строителните почви по геоложкия профил. Хидрогеоложки условия (заградете подходящите номера) 1. Подхранване на подземните води: а) валежи б) други водоносни хоризонти г) изкуствено подхранване 2. Ниво на подземните води от терена: в) повърхностнотечащи води 9 а) много дълбоко – под хлъзгателната повърхнина – на ............... m от терена б) в тялото на свлачището – на ……………….. m от терена в) пресича терена – заблатявания и езера 3. Дрениране на подземните води: а) концентрирани течове – извори, чешми с общ дебит Q = .............. l/s б) разсредоточено дрениране по склона в) подземно дрениране Фактори за възникване на свлачището: (възможни са повече от 1 отговор) 1. Изменение на ерозионния базис 2. Колебание на подземните води 3. Колебание на повърхностните води 4. Ерозия 5. Абразия 6. Земетресения 7. Подкопаване 8. Претоварване с насипи 9. Динамични въздействия 10. Неизвестни Геометрични размери Повърхнина на свличане Придвижени маси дължина Lr = m Ld = m широчина Wr = m Wd = m дълбочина Dr = m Dd = m 1. корона; 2. главен отстъп; 3. връх на свлачището; Обща дължина: L = m 4. глава; 5. вторичен отстъп; 6. основно тяло (свлачищни маси); 7. пета; 8. край; 9. долна граница; 10. свлачищна повърхнина; 11. долна граница на Обем: свлачищната повърхнина; 12. разделителна повърхност а) изчислен по формулата за половин елипсоид V = π.L d.Dd.Wd/6 или V = m3 б) изчислен по друг метод V = m3 * Когато V се изчислява по геометрични данни преди свличането, се използва коефициент на разбухване. Скорост на придвижване: 1. Извънредно бърза >3 m/s 2. Много бърза 0,3 m/min – 3 m/s 3. Бърза 1,5 m/ден – 0,3 m/min 4. Умерена 1,5 m/месец – 1,5 m/ден 5. Бавна 1,5 m/год. – 1,5 m/месец 6. Много бавна 0,06 m/год. – 1,5 m/год. 7. Извънредно бавна 0,01 m/год. – 0,06 m/год. Загуби: а) стойност (към дата на свличането) лв. б) жертви бр. в) разрушения и деформации: m – сгради бр. – път m – ж.п. линия бр. – други инженерни съоръжения бр. – земеделски площи dka – горски насаждения dka други Защитни и укрепителни мерки: (възможни са повече от 1 отговор) а) подпорна стена б) анкери в) пилоти г) контрафорсен насип д) преоткосиране е) повърхностни канавки ж) дренажни канали с обратна засипка з) хоризонтални сондажни дренажи (ХСД) и) шахтови кладенци с ХСД к) дренажна галерия л) други м) не е укрепено Ефективност на укрепителните мероприятия а) отлична б) добра в) задоволителна г) слаба Други сведения за свлачището (наличие на контролно-измервателна система или др.): Литература: (ползвани архивни доклади) 4295 МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА