НАРЕДБА № РД-02-20-3 за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради

НАРЕДБА № РД-02-20-3 за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (Обн. ДВ бр. 92/2022; изм. и доп. ДВ бр. 3/2023) НАРЕДБА № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради Глава първа ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят: 1. показателите на енергийните характеристики (ЕРВ показатели) и изискванията към енергийните характеристики на сградите; 2. националната изчислителна методика за оценка на енергийните характеристики на сградите; 3. скалата на класовете на енергопотребление с числови граници за различни по предназначение категории сгради и минималните изисквания за енергийна ефективност в съответствие със скалата за съответната категория сгради; 4. изискванията за енергийна ефективност към инвестиционните проекти на сгради. Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при: 1. проектиране на нови жилищни сгради и нови сгради за обществено обслужване; 2. проектиране, свързано с постигане на изискванията за енергийна ефективност при основно обновяване, основни ремонти, преустройства, реконструкции, надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради; 3. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти с изискванията за енергийна ефективност на сградите; 4. обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради съгласно изискванията, определени в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ); 5. изчисляване на енергийните характеристики на производствени сгради, за които националната методика по чл. 1 може да се приложи в случаите, в които са поставени изисквания за поддържане на микроклимат с определени параметри; 6. проектиране и обследване за енергийна ефективност на сгради – културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото подобряването на енергийните характеристики на ограждащите елементи и/или на техническите системи в тези сгради не води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградите. (2) Наредбата може да се прилага за постигане на частични енергийни характеристики на сгради, които не подлежат на сертифициране по чл. 32, ал. 5 от ЗЕЕ и по чл. 38, ал. 1 от ЗЕЕ, когато това е предвидено със заданието за проектиране или по желание на възложителя. (3) Наредбата не се прилага за: 1. спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); 2. текущ ремонт в сгради или в части от тях, както и при вътрешни преустройства и ремонти на самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради, при които извършваните строителни и монтажни работи (СМР) по елементи на конструкцията и/или по системите за поддържане на микроклимата не променят енергийните им характеристики спрямо състоянието преди ремонта. Чл. 3. (1) Енергийните характеристики на сгради се изчисляват с цел: 1. определяне на нивото на потребление на енергия и съответстващия му клас по скалата на класовете за енергопотребление, вкл. за издаване на сертификати за енергийни характеристики на сгради; 2. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти на сгради с изискванията към енергийните характеристики; 3. оценка на постигнатите енергийни спестявания в сгради. (2) Обект на оценка на енергийните характеристики могат да бъдат самостоятелна сграда, блок-секции в сграда или обособена част от сграда, както е определена в ЗЕЕ. Чл. 4. Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове за изпълнение на изискванията по чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, вкл. други специфични изисквания към сгради, определени съгласно нормативен акт. Чл. 5. (1) Енергийните характеристики на сградите в България се оценяват по единна национална изчислителна методика съгласно приложение № 1 от наредбата. (2) Методиката от приложение № 1 се прилага задължително за всички сгради, които подлежат на сертифициране за енергийна ефективност съгласно ЗЕЕ. (3) Методиката от приложение № 1 може да се прилага за производствени сгради, които не подлежат на сертифициране за енергийна ефективност, но за които в нормативен акт, в задание за проектиране и/или поради условия на технологичния режим, се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри (производствени сгради, които са част от промишлена система). В тези случаи методиката се прилага, при условие че входните данни, както и специфичните проектни или експлоатационни условия не противоречат на граничните условия на изчислителния метод и не оказват влияние върху точността на метода. Чл. 6. Нормативните параметри на микроклимата в сградите, правилата и изискванията към техническите системи, които ги осигуряват и поддържат, се приемат съгласно изискванията на тази наредба, Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и други наредби, които определят специфични изисквания за проектиране на сгради в зависимост от тяхното предназначение. Чл. 7. При оценката на енергийните характеристики на сградите се предвиждат строителни продукти, които отговарят на изискванията на хармонизираните технически спецификации от обхвата на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ, L 88, 4.4.2011 г.) и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Глава втора ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ Х АРАКТЕРИСТИКИ НА СГРА ДИТЕ. СК АЛА С КЛАСОВЕ НА ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕ. НОРМИ И ПРАВИЛА ЗА ПОСТИГАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ Раздел I Показатели на енергийни характеристики на сградите Чл. 8. Показателите на енергийните характеристики на сградите се изчисляват или измерват като количествени числови стойности, характеризиращи енергийно преобразуване или потребление на енергия. Чл. 9. В зависимост от характера на оценката за енергийно потребление показателите на енергийните характеристики на сградите биват частични и общи и се класифицират в три основни групи: 1. група 1 – частични показатели, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на елементите на конструкцията и на елементите на системите за осигуряване на микроклимата: а) коефициент на топлопреминаване през външните стени (U, W/m 2 К); б) коефициент на топлопреминаване през прозорците (U, W/m 2 К); в) коефициент на топлопреминаване през покрива (U, W/m 2 К); г) коефициент на топлопреминаване през пода (U, W/m 2 К); д) коефициент на полезно действие на генератора на топлина и/или студ (η, %); е) коефициент на трансформация на генератора на топлина и/или студ; ж) коефициент на полезно действие на преноса на топлина от източника до отоплявания и/или охлаждания обем на сградата (η, %); 2. група 2 – частични показатели, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди: а) топлинни загуби от топлопреминаване към околната среда (kW); б) топлинни притоци от топлопреминаване от околната среда (kW); в) специфични топлинни загуби от топлопреминаване (W/m 2); г) специфични топлинни притоци от топлопреминаване (W/m 2); д) топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW); е) специфични топлинни загуби от инфилтрация (W/m 2); ж) общи топлинни загуби/притоци (kW); з) общи специфични топлинни загуби/притоци (W/m 2); и) топлинна мощност на системата за отопление (kW); к) годишно потребление на енергия за отопление (kWh); л) годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh); м) специфично потребление на енергия за отопление (kWh/m 2); н) специфично потребление на енергия за охлаждане (kWh/m 2); о) топлинна мощност на системата за вентилация (kW); п) годишен разход на енергия за вентилация (kWh); р) специфично потребление на енергия за вентилация (kWh/m 2); с) топлинна мощност на системата за гореща вода (kW); т) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh); у) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh/m 2); 3. група 3 – общи показатели, характеризиращи енергопотреблението на сградата като цяло (общи енергийни характеристики): а) обща топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW); б) обща специфична топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW/m 2); в) обща електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW); г) обща специфична електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW/m 2); д) обща специфична електрическа мощност за уреди, потребяващи енергия (W/m 2); е) общо годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh); ж) общо специфично годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh/m 2); з) общо годишно потребление на енергия за отопление и вентилация (Wh/m 3.DD). Чл. 10. (1) В зависимост от начина на определянето им показателите на енергийни характеристики са: 1. изчислени – базирани на изчислени енергийни характеристики по методите на ЕРВ стандарти и/или национални изчислителни методи; 2. измерени – базирани на измерени енергийни характеристики. (2) В зависимост от целите, за които се извършва оценката на показателите на енергийни характеристики, енергийните характеристики се определят като: 1. проектни енергийни характеристики, изчислени с проектни данни за сградата и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни; 2. енергийни характеристики по „екзекутив“, изчислени с данни за сградата след строителството преди въвеждането є в експлоатация и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни; 3. експлоатационни енергийни характеристики, изчислени или измерени при обследване на сградата. Раздел II Енергийни характеристики на сгради и начини на изразяване. Интегриран подход към енергийното потребление на сградата Чл. 11. (1) Енергийните характеристики на сграда отразяват типичното потребление на енергия на сградата и се определят въз основа на: 1. изчислено енергопотребление – за нови сгради; 2. действително измерено и изчислено енергопотребление – за съществуващи сгради. (2) При оценката на енергийните характеристики се прилага интегриран подход към: елементите на конструкцията, техническите сградни инсталации, влиянието на обитателите и режимите параметри, вътрешните топлинни източници, параметрите на микроклимата и външните климатични условия. (3) Енергийните характеристики се оценяват на цялата сграда или на отделни части от нея, които имат различно предназначение. При оценката на енергийните характеристики се спазват условията за сертифициране на цяла сграда или на части от сградата, така както са определени в ЗЕЕ. ВЕСТНИК 1 Ч л. 12. При п ри лагане на ин тег ри ран подход в оценката на енергийните характеристики всяка сграда се разглежда като многосвързана интегрирана система, която потребява енергия. Типичното потребление на енергия е резултат от съвместното влияние на най-малко следните компоненти, които се включват в енергийния баланс на сградата: 1. ориентацията, размерите и формата на сградата; 2. техническите характеристики на ограждащите и вътрешните елементи на конструкцията, в т.ч.: а) действителни топлинни, оптически и радиационни характеристики: топлинен капацитет, топлопроводност и топлинно съпротивление, енергопреминаване, характеристики на пасивно отопление, охлаждащи компоненти, топлинни мостове; б) въздухопропускливост; 3. системите за генериране на топлина и студ, ефективностите и загубите в разпределителните мрежи на тези системи (с използване на конвенционални източници на енергия или високотехнологични генерационни системи, вкл. за комбинирано производство на електричество и топлина, в т.ч. основани на оползотворяване на топлината на газ, системи за оползотворяване на енергия от биомаса и други възобновяеми източници, в т.ч. фотоелектрически и топлинни, системи за оползотворяване на топлина и студ от отработен въздух, термопомпи и др.); 4. системите за отопление и гореща вода за битови нужди, включително изолационните им характеристики, ефективности и загуби в разпределителните мрежи; 5. системите за охлаждане (вкл. основани на приложението на иновативни хладилни агенти или основани на използване потенциала на топлина от слънчева енергия или друга високоефективна технология); 6. системите за принудителна вентилация, естествената вентилация чрез инфилтрация и аерация; 7. осветителните инсталации, вкл. вградено осветление, естественото осветление; 8. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита; 9. вътрешните топлинни условия, включително проектните параметри на вътрешния въздух; 10. външните климатични условия; 11. вътрешните енергийни товари и енергийният разход на оборудване и уреди, потребяващи енергия. Чл. 13. В зависимост от техническите изисквания, за които е предназначена, енергийната характеристика (ЕР) на дадена сграда може да се определи и изрази по един от следните начини: 1. като частична енергийна характеристика – включваща един от показателите на енергийните характеристики: ЕР = Р, където Р е показател, определен по чл. 9; 2. като частична енергийна характеристика – включваща съвкупност от няколко показателя на енергийните характеристики: ЕР = {Р j, j = 1, 2, ..., m}, където: Р j е j-тият показател, определен по чл. 9; m – общият брой на избраните показатели; 3. като обща (интегрирана) енергийна характеристика за годишно потребление на енергия, базирана на типичното потребление на енергия и изразена като общо или като специфично годишно потребление на енергия (kWh/год./kWh/m 2 .год.): ЕР = {Р i , i = 1, 2}, където Р i е показател по чл. 9, т. 3, подточка „е“ или подточка „ж“. Чл. 14. Общата (интегрирана) енергийна характеристика може да се определи като потребна (доставена) енергия и/или като първична енергия за сградата. Чл. 15. (1) Стойността на енергийната характеристика като потребна енергия се определя на две нива като нетна и като брутна потребна енергия в зависимост от границите на енергийния баланс на сградата съгласно приложение № 1. (2) Брутната потребна енергия на сграда има екологичен еквивалент, който се определя съгласно формула 3 в част трета от приложение № 1. Чл. 16. Стойността на енергийната характеристика като първична енергия се определя, като всяка една съставяща на потребната енергия се увеличи със съответстващите є загуби за добив/производство и пренос съгласно формула 4 в част трета от приложение № 1. та енергия ЕР min и ЕР max , от най-нисък клас „G“ – съответстващ на най-лоша енергийна ефективност, до най-висок клас „А“ – съответстващ на най-добра енергийна ефективност. (2) Скалата на класовете на енергопотребление по ал. 1 се разработва въз основа на научно изследване в съответствие с изискванията на методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ ЕС относно енергийните характеристик и на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристик и на сг радите и сг радните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.), включително в съответствие с БДС EN ISO 52003-1 „Енергийни характеристики на сгради. Показатели, изисквания, класификация и сертификати. Част 1: „Основни аспекти и приложение на цялостните енергийни характеристики“. (3) Принадлеж ност та на сг радата към съответния клас на енергопотребление се установява чрез сравнение на стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата с числовите стойности на границите на класовете съгласно условието: ЕР min ≤ ЕР < ЕР max , където: ЕР min и ЕР max са съответно минималната и максималната числова стойност на границите за съответния клас на енергопотребление; ЕР – общата (интегрирана) енергийна характеристика – „специфично годишно потребление на енергия“ (kWh/m 2 .год.) на сградата. (4) Границите на класовете на енергопотребление се определят по правилата в БДС EN ISO 52003-1 на базата на две референтни точки R s,ref и R r,ref, определени по метода на оптималните разходи съгласно методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, съгласно условията в таблица 1: Раздел III Правила за изработване на скала на класовете на енергопотребление Чл. 17. (1) Класовете на енергопотребление се изразяват в 7-степенна стъпаловидна скала с фиксирани числови граници на първичната енергия EP min и EP max, от най-нисък клас „G“ – съответстващ на най-лоша енергийна ефективност, до най-висок клас „А“ – съответстващ на най-добра енергийна ефективност. (2) Скалата на класовете на енергопотребление по ал. 1 се разработва въз основа на научно изследване в съответствие с изискванията на методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.), включително в съответствие с БДС EN ISO 52003-1 „Енергийни характеристики на сгради. Показатели, изисквания, класификация и сертификати. Част 1: „Основни аспекти и приложение на цялостните енергийни характеристики“. (3) Принадлежността на сградата към съответния клас на енергопотребление се установява чрез сравнение на стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата с числовите стойности на границите на класовете съгласно условието: EP min ≤ EP < EP max, където: EP min и EP max са съответно минималната и максималната числова стойност на границите за съответния клас на енергопотребление; EP – общата (интегрирана) енергийна характеристика – „специфично годишно потребление на енергия“ (kWh/m2.год.) на сградата. (4) Границите на класовете на енергопотребление се определят по правилата в БДС EN ISO 52003-1 на базата на две референтни точки Rs,ref и Rr,ref, определени по метода на оптималните разходи съгласно методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, съгласно условията в таблица 1: Таблица 1 Клас Словесно изражение на постигната енергийна ефективност Определяне на границите EPmin ≤ EP < EPmax А Много добра енергийна ефективност – сграда с много добри EP < 0,5.Rr,ref енергийни характеристики В Сграда с добри енергийни характеристики – добра енергийна 0,5.Rr,ref ≤ EP < Rr,ref ефективност С Средна (по ниво) енергийна ефективност – сграда със задоволителни Rr,ref ≤ EP < 0,5.(Rr,ref + Rs,ref) енергийни характеристики D Подобрена енергийна ефективност – сграда с незадоволителна 0,5.(Rr,ref + Rs,ref) ≤ EP < Rs,ref енергийна ефективност Е Лоша енергийна характеристика Rs,ref ≤ EP < 1,25.Rs,ref F Най-лоша енергийна ефективност – сграда с най-лоши енергийни 1,25.Rs,ref ≤ EP < 1,5.Rs,ref характеристики G Ефективност – сграда с лоши енергийни 1,5.Rr,ref ≤ EP характеристики (5) Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради, за които границите на класовете са нормативно определени по методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, е регламентирана в приложение № 2. (6) За целите на изчисленията за определяне на общата/интегрирана енергийна характеристика „специфично годишно потребление на първична енергия“ (kWh/m2.год.) и определянето на класа на енергопотребление по скалата от ал. 5 сградите се класифицират в следните категории: 1. жилищни сгради: а) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи); б) многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове); 2. нежилищни сгради – сгради за обществено обслужване: а) административни сгради (офиси); б) сгради за образование и наука – училища, университети, детски градини и детски ясли; в) сгради в областта на здравеопазването: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове; г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене; д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно); е) сгради за спорт; ж) други видове сгради, потребители на енергия – сгради в областта на културата и изкуствата. (7) Постигнатата енергийна ефективност на съществуващи сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете (сгради за обществено обслужване в областта на транспорта – жп гари, автогари, сгради на летища и др.), се оценява по скала с индивидуални граници на класовете, които се изчисляват за конкретната сграда, както следва: 1. EP max,r е индивидуална дясна граница на конкретна сграда – общата (интегрирана) енергийна характеристика „специфично годишно потребление на първична енергия“ в kWh/m2.год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията и ефективностите на техническите сградни инсталации по действащите технически норми в приложимите нормативни актове към момента на извършване на изчисленията; 2. EP min,s е индивидуална лява граница на конкретна сграда – общата (интегрирана) енергийна характеристика „специфично годишно потребление на първична енергия“ в kWh/m2.год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията към момента на проектиране на сградата при първоначалното є изграждане и въвеждане в експлоатация. В този случай ефективностите на генераторите на топлина или студ на техническите сградни инсталации за отопление, вентилация, охлаждане и гореща вода за битови нужди се приемат с проектните им стойности към момента на проектиране на сградата при първоначалното є изграждане и въвеждане в експлоатация. Когато не е налична проектна документация, от където да се извлече необходимата информация за целите на конкретното изчисление, ефективностите се приемат с референтни стойности, както следва: а) за котли с изгаряне на течно гориво η = 86 %; б) за котли с изгаряне на природен газ η = 92 %; в) за котли с изгаряне на въглища η = 65 %; г) за котли с изгаряне на биомаса η = 85 %; д) за електрически котли η = 100 %; е) газови отоплителни уреди η = 75 %; ж) отоплителни уреди на твърдо гориво η = 55 %; з) термопомпи с функция за отопление от типа „въздух – въздух“ SCOP = 2,6; и) термопомпи с функция за отопление от типа „въздух – вода“ SCOP = 2,2; й) термопомпи с функция за отопление от типа „вода – вода“ SCOP = 3,5; к) електрически отоплителни уреди η = 100 %; л) централизирано отопление с абонатна станция η = 100 %; м) система за охлаждане SEER = 2,2. (8) Първичната енергия, съответстваща на EP min,s и EP max,r, както и за всяко друго състояние на енергийния баланс на сградата се изчислява съгласно част трета от приложение № 1 на наредбата. (9) Постигнатата енергийна ефективност на нови сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете, се оценява по индивидуална скала, чиито граници се определят съгласно действащите технически изисквания. Раздел IV Показатели за изразяване и постигане на съответствие с техническите изискванията за енергийна ефективност на сградите Чл. 18. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява със стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сграда „специфично годишно потребление на първична енергия“ (kWh/m2.год.), към което с наредбата се определя минимално ниво по скалата на класовете на енергопотребление от приложение № 2, което трябва да бъде постигнато. (2) Общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата по ал. 1 включва годишното потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди, осветление и уреди, потребяващи енергия, отнесен към един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (А клим., m2). Интегрираната енергийна характеристика на сградата „специфично годишно потребление на първична енергия“ (kWh/m2.год.) се удостоверява със сертификата за енергийни характеристики, регламентиран за нови и за съществуващи сгради в ЗЕЕ. (3) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на нова сграда – „специфично годишно потребление на първична енергия“ (kWh/m2.год.), се изчислява по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на проектните данни и условия, приети в етапа на проектиране на сградата, вкл. режимните и техническите характеристики на предвидените за изпълнение сградни технически системи. (4) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на съществуваща сграда – „специфично годишно потребление на първична енергия“ (kWh/m2.год.), се изчислява в процеса на обследване за енергийна ефективност, както и за доказване на постигнатите енергийни спестявания след изпълнени енергоспестяващи мерки в съществуваща сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-3 от 2016 г. за допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им (ДВ, бр. 38 от 2016 г.). Изчисленията се извършват по методиката съгласно приложение № 1 при спазване изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 10 от 2016 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г.). (5) При обследване за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка за ефективност на разходите, необходими за изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата. Оценката включва групиране/комбиниране на мерките за енергоспестяване в пакети, които могат да послужат за планиране на инвестициите. (6) Технико-икономическата оценка по ал. 5 определя индикативни финансови разходи и се извършва по съотношението „разходи – ползи“ съгласно приложение № 8 за повече от един пакет енергоспестяващи мерки, като задължително се извършва оценка на пакет за постигане на близко до нулево енергопотребление на сградата, при условие че за този пакет не е установена техническа и/или функционална неосъществимост. Чл. 19. Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показателя „обобщен коефициент на топлопреминаване“ (Uоб., W/m2К) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата в следните случаи: 1. за производствени сгради; 2. за нови сгради, проектирани на фаза идеен проект, които не са производствени. Чл. 20. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с техническия показател „коефициент на топлопреминаване“ (U, W/m 2К) през ограждащите елементи на сградата и стойностите му през елементите на конструкцията не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 2 и 4: 1. при надстрояване и/или пристрояване на съществуващи сгради, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на съществуващата сграда преди надстрояването и/или пристрояването є; изискването се прилага само в случаите, в които надстроената и/или пристроената част е със същото предназначение, както съществуващата сграда; 2. при реконструкция, ремонт или преустройство на самостоятелни обекти или отделни помещения в тях, намиращи се в обема на съществуваща сграда, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) строителните и монтажните работи обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи елементи на съществуващата сграда; б) не се променя предназначението на обхванатите от СМР реконструирани/ремонтирани/преустроени помещения или предназначението им се променя, но климатизираният им обем е по-малък от 10 на сто от общия климатизиран обем на сградата, в която се намират. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за пристройката и/или надстройката с геометричните характеристики на пристроената и/или достроената част. В случаите по ал. 1, т. 2 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за реконструираните/ремонтираните/преустроените помещения и с техните геометрични характеристики. (3) Когато пристройката и/или надстройката по ал. 1, т. 1, както и обектите по ал. 1, т. 2 се предвиждат с различно предназначение от това на съществуващата сграда и е изпълнено условието на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕ, се прилага техническото изискване по чл. 18 от наредбата. Чл. 21. (1) Изискванията за енергийна ефективност към сградите са следните: 1. всички нови сгради от съответната категория в приложение № 2 се проектират с близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ; 2. съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в съответствие с клас „В“ съгласно изискванията на тази наредба; 3. всички съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които не са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в клас „В“ съгласно изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас „С“. (2) При обследване за енергийна ефективност на сградите по ал. 1 задължително се предлага пакет от енергоспестяващи мерки, след изпълнението на който сградата достига съответствие с изискването за близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ. Оценката на пакета се извършва по методиката от приложение № 1. (3) Пакетът по ал. 2 се изпълнява приоритетно, когато при доказаната му техническа и икономическа осъществимост предлага най-добрата алтернатива за ефективност на разходите за енергия в сравнение с други предложени пакети от мерки за сградата. Глава трета СПЕЦИФИЧНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОК АЗАТЕЛИТЕ ЗА ЕНЕРГИЙНИ Х А РА КТЕРИСТИК И ПРИ ОЦЕНК АНА ГОД И Ш НОТО ПОТ РЕБ Л ЕН ИЕНА ЕНЕРГИЯ НА НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ СГРАДИ Раздел I Специфични изисквания към показатели за енергийните характеристики, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на елементите на конструкцията Чл. 22. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m 2 К) характеризират топлинните характеристики на структурата на сградата и се определят като идентификатори на входни данни в изчисленията на стационарната част на топлопренасянето в енергийния баланс на сградата. (2) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m 2К) се изчисляват до външен въздух по методите съгласно приложение № 1 и приложимите стандарти, както следва: 1. през стени, граничещи с външния въздух и през стени на границата между отоплявано и неотоплявано помещение съгласно БДС EN ISO 6946 „Компоненти на сгради и елементи на сгради. Топлинно съпротивление и коефициент на топлопреминаване. Методи за изчисление“; 2. през конструкции на покриви съгласно метода от приложение № 1; 3. през подови конструкции в топлинен контакт със земната основа съгласно метода в част четвърта от приложение № 1 в съответствие с БДС EN ISO 13370 „Топлинни характеристики на сгради. Топлопренасяне през земната основа методи за изчисление“; 4. през линейни топлинни мостове, които се появяват във връзките между елементите на сградите съгласно БДС EN ISO 14683 „Топлинни мостове в конструкции на сгради коефициент на линейно топлопреминаване. Опростени методи и стойности по подразбиране“; 5. през прозорци и врати – съгласно БДС EN ISO 10077-1 „Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчисляване на коефициента на топлопреминаване. Част 1: Общи положения“. Чл. 23. (1) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m 2 К) през плътни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 2. Таблица 2 Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m К през плътни елементи на конструкциите на сгради 2 № Елементи на конструкцията U, W/m 2К U, W/m 2К Система за размери 1 2 3 4 5 Вид За сгради със сред- За сгради със сред- Избор на нацинообемна вътрешнообемна вътрешонално ниво сън атемпературанатемпература гласно БДС EN θi ≥ 15 °С θi < 15 °С ISO 13789 1. Стени 1.1 Външни стени монолитни, многослойни, граничещи с външен въздух Uw ≤ 0,26 (0,30) Uw ≤ 0,31 (0,35) Външни 1.2 Външни стени, леки многослойни конструкции, граничещи с външен въздух, на сглобяеми къщи, производствени сгради или др. сгради Uw ≤ 0,30 Uw ≤ 0,33 Външни 1.5 Елементи на конструкциU ≤ 0,45 Uw ≤ 0,45 Външни ята от сто- w манобетон Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m 2К през плътни елементи на конструкциите на сгради № Елементи на конструкцията 1 2 Вид 1.3 U, W/m 2К U, W/m 2К Система за размери 3 4 5 За сгради със сред- За сгради със сред- Избор на нацинообемна вътрешнообемна вътрешонално ниво сън атемпературанатемпература гласно БДС EN θi ≥ 15 °С θi < 15 °С ISO 13789 Вътрешни стени, отделящи отопляемо от неотопляемо пространство, когато разликата между среднообемната температура на пространствата е равна или по-голяма от 5 °С Uw ≤ 0,50 Uw ≤ 0,50 Външни 1.4 Стени, таван или под, граничещи с външен въздух или със земята, при вградено площно отопление Uw ≤ 0,35 Uw ≤ 0,35 Външни 2. Покрив 2.1 Плосък покрив без въздушен слой или с въздушен слой с дебелина δ ≤ 0,30 m, над отопляемо пространство Ur ≤ 0,25 Ur ≤ 0,28 Външни 2.2 Скатен или наклонен покрив с отопляемо подпокривно пространство Ur ≤ 0,25 Ur ≤ 0,28 Външни 3. Под 3.1 Под на отопляемо пространство, граничещ с външен въздух, под/над проходи Uf;air ≤ 0,25 Uf;air ≤ 0,31 Външни или над други открити пространства, и еркери Забележка. Стойностите в скоби в таблица 2 се прилагат за елементи на конструкцията или части от тях, за които има завишени изисквания към класовете по реакция на огън на продуктите за топлоизолация (клас А1 и клас А2) съгласно Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строителнотехнически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. (2) Коефициентите в таблица 2 са нормативни коефициенти на топлопреминаване. Когато ограждащи елементи на конструкцията включват участъци с различни топлофизични характеристики, се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване, който не може да бъде по-голям от обобщения коефициент, изчислен с нормативните коефициенти в таблица 1. (3) Коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се изчисляват до външен въздух за всяка конкретна сграда по методите от глава четвърта и шеста на приложение № 1. Термичните съпротивления R, m 2 К/W на характерни елементи на конструкцията на сгради, както са описани по вид в таблица 3, се изчисляват за конкретната сграда, както следва: 1. на нова сграда – по проектни данни за структурата на елементите; 2. на съществуваща сграда – по данни от заснемане към момента на оценката и/или от налични строителни книжа на сградата, които изясняват структурата на елементите. (4) За осигуряване на съответствие с нормативните изисквания по ал. 1 към коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се допуска изчисленията да се извършват с референтни стойности на термичните съпротивления на характерни елементи на конструкциите, както са определени в таблица 3. Таблица 3 Референтни стойности на термичните съпротивления R, m 2К/W на характерни елементи на конструкцията на сгради № Елементи на конструкцията R, m 2К/W R, m 2К/W Система за размери 1 2 3 4 5 Вид 1. За сгради със сред- За сгради със сред- Избор на нацинообемна вътрешнообемна вътрешонално ниво сън а т ем перат у ра нат ем перат у ра гласно БДС EN θi ≥ 15 °С θi < 15 °С ISO 13789 Външни стени на отопляем подземен Rwg;b = 2,05 етаж, граничещи със земята Rwg;b = 1,85 Външни 7 Референтни стойности на термичните съпротивления R, m 2К/W на характерни елементи на конструкцията на сгради № 1 Елементи на конструкцията R, m 2К/W R, m 2К/W Система за размери 2 3 4 5 2. Подова плоча, граничеща със земната R f;sog = 2,01 основа, без подземен етаж R f;sog =1,81 Външни 3. Подова плоча на отопляем подземен етаж, R fg;b = 2,29 граничеща със земната основа R fg;b = 2,06 Външни 4. Подова плоча над неотопляем подземен R f;sus = 1,66 етаж R f;sus = 1,5 Външни 5. Таванска плоча на неотопляем плосък покрив или на неотопляем скатен/наклоR = 3,13 нен покрив с въздушен слой с дебелина r;ct δ > 0,30 m R r;ct = 2,82 Външни Чл. 24. (1) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m 2 К) през прозрачни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 4. Таблица 4 Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m2К през прозорци и врати, предназначени за сгради Uwin, W/m2К № Вид на сглобения елемент – завършена прозоречна система 2 3 Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво Uwin ≤ 1,4 (1,5) Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини с троен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво Uwin ≤ 1,1 (1,3) 3. Външни прозорци, остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от алуминий с прекъснат топлинен мост Uwin ≤ 1,7 4. Окачени фасади с двоен стъклопакет/окачени фасади с повишени изисквания 5. Ucw ≤ 1,6 (1,8) Непрозрачна врата, плътна, граничеща с неотопляемо пространство 6. Ud;е ≤ 2,5 Външна врата, плътна, граничеща с външен въздух Ud;е ≤ 2,0 1 1. 2. Забележка. Стойностите в скоби в таблица 4 се прилагат за прозорци и остъклени врати от съответния вид с рамка от дърво. (2) Коефициентите в таблица 4 са нормативни коефициенти на топлопреминаване. (3) Засенчването от слънчево греене се изчислява съгласно част пета от приложение № 1. Чл. 25. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват чрез коефициентите на топлопроводност на строителните продукти и материали, вложени или предвидени за влагане в дадена сграда, като се вземат под внимание и други топлофизични характеристики на продуктите и материалите, които оказват влияние върху топлопреносните процеси. (2) Топлофизичните характеристики на строителните продукти и материали, необходими за изчисленията на топлопреносните процеси през елементите на конструкцията, се избират от приложение № 4 или от техническите спецификации на производителите им. (3) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват с експлоатационни коефициенти на топлопроводност на продукти за топлинна изолация, които се отчитат по един от следните начини: 1. по декларирани стойности λ d (W/m.К), удостоверени по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.); 2. по типични стойности, избрани съгласно приложение № 5 и закръглени към най-близката по-висока стойност, както следва: а) λ ≤ 0,08 – закръглено до най-близкото по-високо 0,001 W/m.К; б) 0,08 < λ ≤ 0,20 – закръглено до най-близкото по-високо 0,005 W/m.К; в) 0,20 < λ ≤ 2,0 – закръглено до най-близкото по-високо 0,01 W/m.К; г) 2,0 < λ – закръглено до най-близкото по-високо 0,1 W/m.К. (4) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност и числото на дифузно съпротивление на водна пара за топлоизолационни продукти не могат да надвишават определените гранични нива на съществените им характеристики, определени в националните приложения към съответните хармонизирани стандарти, когато такива са налични. (5) Сградите се проектират и изпълняват така, че през определения за тях икономически обоснован експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през ограждащите елементи на конструкцията, да не кондензира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлинната изолация и устойчивостта на конструкцията. Ограждащите елементи на конструкцията се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6. Раздел II Специфични изисквания към показатели за енергийните характеристики, които характеризират енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди Чл. 26. По методиката от приложение № 1 се оценяват най-малко следните показатели за енергийните характеристики, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди: 1. топлинни загуби и топлинни притоци от топлопреминаване към околната среда (kW) и специфичните им стойности, отнесени към 1 m 2 площ на съответния елемент на конструкцията (W/m 2); 2. топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW); 3. годишно потребление на енергия за вентилация (kWh) и специфичната му стойност – специфичен разход на енергия за вентилация (kWh/m 2); 4. годишно потребление на енергия за отопление (kWh) и специфичната му стойност – специфичен разход на енергия за отопление (kWh/m 2); 5. годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh) и специфичната му стойност – специфичен разход на енергия за охлаждане (kWh/m 2); 6. годишно потребление на енергия за гореща вода за битови нужди (kWh) и специфичната му стойност – специфичен разход на енергия за гореща вода (kWh/m 2); 7. топлинна мощност на системата за отопление (kW); 8. топлинна мощност на системата за вентилация (kW); 9. охладителна мощност на системата за охлаждане (kW); 10. топлинна мощност на системата за гореща вода за битови нужди (kW). Чл. 27. (1) Стойностите на показателите за топлинни загуби и топлинна мощност за зимен период се определят при външна изчислителна температура за зимни условия. (2) Стойностите на показателите за топлинни притоци и охладителна мощност за летен период се определят при външната изчислителна температура за летни условия. (3) Показателите за специфични топлинни загуби, специфична мощност и специфичен разход на енергия се изчисляват за: 1. единица от общата климатизирана площ на сградата; 2. единица от общия климатизиран обем на сградата. Чл. 28. (1) Енергийните характеристики на системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди в нови и в съществуващи сгради се определят за техническите сградни системи (инсталации) като цяло. (2) Цялостните енергийни характеристики по ал. 1 включват енергийните характеристики на всички подсистеми и елементи на съответната система независимо от предназначението на сградата или на обособена част от сградата. (3) Показатели на цялостни енергийни характеристики на сградна инсталация по ал. 1 са: 1. ефективност на топлоснабдяването, %; 2. ефективност на студоснабдяването, %; 3. ефективност на вентилацията, %; 4. ефективност на битовото горещо водоснабдяване, %; 5. ефективност на електроснабдяването за целите на отопление, охлаждане и вентилация на сградата, %. (4) Цялостните енергийни характеристики на всяка от системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, изразени чрез ефективностите на подсистемите, които са обособени в тях, включват: 1. ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, %; 2. ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергия, %; 3. ефективност на автоматиката в подсистемата за автоматично управление, %; 4. ефективност на отдаването в подсистемата за излъчване на енергия; 5. ефективност на регулирането във всяка от подсистемите по т. 1, 2, 3 и 4. (5) Енергийната ефективност η на подсистема i се определя като: ηi = Q i ,out + f i ⋅ Е el ,i ,out Q i ,in + f i ⋅Wi ,aux , (1) където : fi е коефициентът на преобразуване на електрическа енергия съгласно таблица 1 в част трета от приложение № 1; Eel,i,out – електрическата мощност на подсистема i; Qi, out – изходящата топлина на подсистема i; Q i, in – входящата топлина на подсистема i; Wi;aux – спомагателната енергия на подсистема i. Чл. 29. (1) При нови сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се изчислява с данни на производителите, отчетени от продуктовата информация за такива продукти. При липса на продуктова информация изчисленията могат да се извършват със стойностите за ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, както са посочени в таблица 5: Таблица 5 Вид на генератора на топлина * Сезонната енергийна ефективност при отопление по горна топлина на изгаряне на горивото **к.п.д. – η ѕ, % 1 2 3 1. Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност ≤ 70 kW, с изключение на котли от тип В1 с номинална топлинна мощност ≤ 10 kW ≥ 86 % 2. Горивни комбинирани котли с номинална топлинна мощност ≤ 70 kW, с изключение на комбинирани котли от тип В1 с номинална топлинна мощност ≤ 30 kW ≥ 86 % 3. Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност >70 kW и ≤ 400 kW и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ с номинална топлинна мощност > 70 kW и ≤ 400 kW ≥ 86 % 4. Котли тип В1*** с номинална топлинна мощност ≤ 10 kW ≥ 75 % 5. Комбинирани котли тип В1*** с номинална топлинна мощност ≤ 30 kW ≥ 75 % 6. Отоплителни когенерационни агрегати * Без топлоизточници, специално проектирани за използване на газообразни или течни горива, произведени предимно от биомаса, и без топлоизточници, използващи твърди горива. ** К ПД при 100 % номинална мощност. При 30 % от номиналната топлинна мощност стойността е най-малко 94 %. *** „Котел тип В1“ – котел по смисъла на Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни топлоизточници и комбинирани топлоизточници. (2) При обследване на съществуващи сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се определя чрез измервания и изчисления съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г. за условията и реда за извършване 100 % на проверка за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1, условията и реда за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и реда за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 52 от Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 30 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г.). Чл. 30. Изискванията към техническите сградни инсталации за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, обхванати от аспектите за „правилно монтиране“ и „подходящи оразмеряване, настройка и контрол“ на инсталациите са съгласно изискванията в Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) (Наредба № 15 от 2005 г.). Чл. 32. (1) При проектиране на нови сгради ефективността на рекуперацията на топлина се избира от продуктовата информация за екодизайн на конкретен вентилационен агрегат с оползотворяване на отпадна топлина (HRS) съгласно изискванията на приложимите мерки (делегирани регламенти) по прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.). (2) Когато не е налична продуктова информация по ал. 1, изчисленията на показателя на енергийни характеристики „годишно потребление на енергия за вентилация“ (kWh) и специфичната му стойност (kWh/ m 2) се извършват с минимални стойности на топлинния коефициент на ефективност на рекуперирането на топлина, както следва: 1. за жилищни сгради или помещения в жилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е η t,min = 70 % за всички вентилационни агрегати; 2. за нежилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е η t_nrvu,min = 73 % за всички двупосочни вентилационни агрегати (ДВА) с изключение на подвижните HRS в ДВА и η t_nrvu,min = 63 % на подвижна HRS в ДВА. Чл. 33. (1) При обследване на съществуващи сгради показателят на енергийни характеристики „потребление на енергия от вентилация“ (kWh) и специфичната му стойност (kWh/m 2) се определят съгласно отчитане на параметрите на конкретната вентилационна система, които се установяват с измервания и изчисления по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г. (2) При обследване на съществуващи сгради енергоспестяващите мерки по вентилационните системи се предписват с енергийни характеристики съгласно изискванията за нови сгради. Чл. 34. В сгради с механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики „общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух“ (kW) се изчислява в зависимост от параметрите на вентилационната система при спазване на изискванията за дебит на пресния въздух на човек (m 3/h/човек) съгласно Наредба № 15 от 2005 г. Чл. 35. В сгради без механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики „общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух“ (kW) се изчислява с кратност на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух не по-малка от 0,41 h-1 и не по-голяма от 1,0 h-1. Чл. 36. (1) При проектиране на нови инсталации в сгради с генератор на топлина и/ или студ термопомпа показателите на енергийни характеристики „годишно потребление на енергия за отопление“ (kWh) и „годишно потребление на енергия за охлаждане“ (kWh) се изчисляват въз основа на стойностите на сезонния коефициент на преобразуване в работен режим – SCOPon за отоплителен период и въз основа на сезонния коефициент на енергийна ефективност в работен режим – SEER on за охладителен период. (2) За целите на изчисленията по ал. 1 коефициентите SCOPon и SEER on се избират от продуктовата информация за екодизайн съгласно изискванията на приложимия делегиран регламент – мярка по прилагането на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламен т и на С ъве та о т 21 ок т ом ври 2009 г. за създаване на рамка за определ яне на изиск вани я та за екодизайн к ъм продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.). Сезонните коефициенти на енергийна ефективност в работен режим – SCOPon и SEER on , отчетени от продуктовата информация за екодизайн на термопомпите, се адаптират към местните климатични условия на дадено географско мес т оположен ие в Реп у бл ика Бъ л гари я. А даптирането на стойностите на показателите SCOPon и SEER on се извършва съгласно част осма от приложение № 1 въз основа на методите от БДС EN 15316-4-2 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-2: Системи за отопляване на помещения с генериране на топлина, термопомпени системи, модули М3-8-2, М8-8-2“ или по друг приложим национално приет изчислителен метод. Ч л. 37. (1) Пок а зат ел я т на енерг ийни характеристики „годишно потребление на енергия за отопление“ (kWh/год.) при нови и съществуващи сгради, в които се използват локални отоплителни източници, за които не е налична продуктова информация от производителя им, се допуска да се изчисли със сезонна енергийна ефективност съгласно данните в таблица 6. Таблица 6 Минималната енергийна ефективност (η s,%) на локални източници на топлина за целите на изчисленията на показателя на енергийни характеристики „годишно потребление на енергия за отопление“ (kWh/год.) Вид на локалния топлинен източник Сезонна енергийна ефективност, η s,% 1 2 Лок алниот оп лит ел н и топлоизточници с открита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво 42 % Лок алниот оп лит ел н и топлоизточници със закрита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво 72 % Електрическ и преносими локални отоплителни топлоизточници 36 % Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност над 250 W 38 % Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 250 W 34 % Електрически акумулиращи локални отоплителни топлоизточници 38,5 % Електрически локални отопли телни топ лоизточниц и за монтиране под подова настилка 38 % Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници 35 % Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност над 1,2 kW 35 % Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 1,2 kW 31 % Лъчисти локални отоплителни топлоизточници 85 % Тръбни локални отоплителни топлоизточници 74 % ВЕСТНИК 1 (2) Енергийните характеристики на сграда при наличие на комбинирано производство на енергия и изнасяне на енергия се определят съгласно част девета от приложение № 1. Чл. 38. (1) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане обхваща топлинните загуби на разпределителните мрежи в системите за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; възстановимите топлинни загуби за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; потребността от спомагателна енергия на разпределителните мрежи; възстановимата и възстановената спомагателна енергия за отопление, охлаждане и гореща вода за битови нужди. (2) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане се определя в зависимост от дела (%) на топлинните загуби на мрежата. Ефективността на разпределителната мрежа се определя: 1. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно изолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно топлинно изолирани външни стени – 100 %, а при нарушена изолация на тръбите до 10 % и/или неизолирани други елементи на мрежата – 98 %; при частично изолирани външни стени на пространството и/или при нарушена изолация на тръбите над 10 % и/или при неизолирани други елементи на мрежата – 95 %; 2. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно или частично топлинно изолирани външни стени – 92 %; 3. при тръбна разпределителна мрежа с топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с топлинно неизолирани или с частично изолирани външни стени, ефективността на мрежата се определя на база изчисления на дяла на топлинните загуби през елементите на мрежата. (3) В случаите по ал. 2, т. 3 дължината на тръбопроводите в отделните участъци на разпределителната мрежа, необходима за изчисляване на топлинните загуби на мрежата, се определя за всеки отделен случай. При изчисленията се допуска дължината на тръбопроводите да се определи чрез корелации съгласно БДС EN 15316-3, когато формата на сградата съвпада с формите на сгради от стандарта, за които корелациите са приложими. В този случай изчисленията се извършват съгласно част седма на приложение № 1. За случаите, в които корелациите не могат да се приложат, дължините на тръбопроводите се определят с инвестиционния проект на нова сграда или чрез заснемане в процеса на обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда. Чл. 39. Ефективността на регулиращата автоматика в подсистемата за разпределение на енергия в системи за отопление и охлаждане с топлоносител вода, както и в системи за БГВ, се определя: 1. при сграда със система за сградна автоматизация и управление – 100 %; 2. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с автоматични регулатори – 98 %; 3. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с ръчни регулатори – 96 %; 4. при небалансирана тръбна мрежа – 92 %. Чл. 40. (1) Енергийните характеристики на подсистемите за излъчване на енергия в отоплителни и охладителни системи с топлоносител вода се определят по показател ефективността на излъчването (ефективност на топло-/студоотдаването). Показателят се оценява в зависимост от отклонението на температурата в резултат на неефективност на регулирането и регулираща автоматика на помещенията. (2) Отклонението на температурата по ал. 1 се изчислява като отклонение на среднообемната стойност на температурата в сградата със стойностите по подразбиране съгласно БДС EN 15316-2 „Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 2: Системи за излъчване в помещения (отопление и охлаждане), модули М3-5, М4-5“ или се оценява по измерени данни на температурата в сградата. Когато оценката се извършва по измерени данни, измерванията се прилагат към изчисленията. Чл. 41. (1) Системата за регулиране включва определен брой елементи, които в зависимост от проектното решение формират конкретна комбинация от елементи, интегрирани в подсистемите за генериране, разпределение и излъчване на енергията. (2) Обект на оценка по отношение влиянието на регулирането върху цялостните енергийни характеристики на дадена система за отопление и/или охлаждане са три вида (нива) на регулиране: 1. централно регулиране (С) – топлоподаването/студоподаването се регулира централно за цялата сграда; 2. зоново регулиране (Z) – топлоподаването/студоподаването се регулира в определени зони на системата за отопление/охлаждане; 3. местно регулиране (L) – топлоподаването/студоподаването се регулира в отделни помещения от климатизираното пространство. (3) За всяко ниво на регулиране се определят четири функционални режима, както следва: 1. ръчен (М), при който топлоподаването/ студоподаването към климатизираното пространство се регулира само от ръчно задействано устройство; 2. автоматичен (А), при който подходяща система или устройство регулират автоматично топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство; 3. режим с времева функция (Т), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се намалява по време на зададени периоди (за постигане на температура с нощно понижение или друг специфичен експлоатационен режим); 4. режим с оптимизирано времево регулиране (О), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се спира или намалява по време на зададени периоди. Повторното включване на топлоподаването/студоподаването се оптимизира на базата на различни съображения (периоди на отсъствие на хора или др.). (4) Оценката на възможните комбинации в зависимост от вида и функционалните режими на регулирането се извършва за всеки конкретен случай по матрицата в таблица 7. Таблица 7 Функционални режими на системата за регулиране Ръчен Автоматичен С времева функция С оптимизирано времево регулиране Местно Зоново Централно Чл. 42. (1) Енергийната характеристика „потребление на енергия за гореща вода“ за битови нужди се изчислява съгласно т. 3.3 от част втора на приложение № 1. (2) Количеството гореща вода за битови нужди се определя в зависимост от предназначението на сградата, режимите на експлоатация и потреблението. Потреблението се определя по показател „средно денонощно потребление“ съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.). (3) За случаите, при които не са нормирани национални стойности за средно денонощно потребление на гореща вода за битови нужди, изчисленията се извършват със стойности по подразбиране от таблица 8 съгласно БДС EN 12831-3. Таблица 8 Стойности за изчисляване на нуждите от битова гореща вода на ден Тип на сградата Литри вода за битови нужди на човек на ден Жилищни сгради (стандартно жилище) 25 – 60 Жилищни сгради (луксозни жилища) 60 – 100 Еднофамилни къщи 40 – 70 Апартаментни жилища 25 – 30 (4) Изчисленията по ал. 1 се извършват с температура на горещата вода не по-малка от 55 оС из температура на смесената вода в местата на потребление съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Когато няма други данни, температурата на студената вода се приема 10 о С. (5) При системи за БГВ с топлинен акумулатор (резервоари за гореща вода) се отчитат и топлинните загуби в режим на готовност съгласно таблица 9. Таблица 9 Топлинни загуби в режим на готовност на резервоари за битова гореща вода Брутен обем на съхранение в литри Загуби в режим на готовност qsb,sto в kWh/ден ≤ 5 0,35 30 0,60 50 0,78 80 0,98 100 1,10 120 1,20 150 1,35 200 1,56 300 1,91 400 2,20 500 2,46 600 2,69 800 3,11 1000 3,48 1250 3,89 1500 4,26 2000 4,92 (6) Количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди се изчислява по метода в приложение № 7. Раздел III Специфични изисквания към показатели за енергийни характеристики, свързани с енергопотреблението на системите за осветление и енергопотреблението на уредите, потребяващи енергия Ч л. 43. Енерг и й ната хара к т ерис т и ка „потребление на енергия за осветление“ се изразява с числовия индикатор за енергия за осветление LENI (Lighting Energy Numeric Indicator (LENI), изразен в kWh/m 2 .годишно. Чл. 44. За целите на наредбата LENI се определя по методите съгласно БДС EN 15193-1+А1 „Енергийни характеристики на сгради. Енергийни изисквания за осветление. Част 1: Спецификации, модул М9“ при спазване на нормите за осветеност на пространствата. Чл. 45. (1) Потреблението на електричество на уреди, които се намират в климатизирания обем на сграда и извън него, се включва в енергийния баланс на сградата и е компонент от годишното енергийно потребление на сградата. Оценява се по енергиен показател „обща специфична електрическа мощност“, който се определя като среднопретеглена едновременна мощност, отнесена към един квадратен метър от климатизираната площ на сградата (W/m2) и работния режим на сградата в часа/седмично. (2) При нови сгради показателят по ал. 1 се изчислява въз основа на стойностите на среднопретегленото годишно потребление на енергия на уреди, приети за целите на изчисленията като референтни уреди. Стойностите на среднопретегленото годишно потребление на референтните уреди се избират от продуктова информация за уреди, попадащи в обхвата на делегираните регламенти, съгласно Наредба за енергийното етикетиране на продукти, свързани с енергопотреблението (ДВ, бр. 75 от 2020 г.) или от продуктова информация за еквивалентни продукти, които отговарят на изискванията за екопроектиране и/или на изискванията за пускането им на пазара съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). (3) При съществуваща сграда показателят по ал. 1 се изчислява по данни от заснемане в процеса на обследване за енергийна ефективност на сградата с отчитане времето на работа на всеки от наличните уреди и въз основа на наличната продуктова информация. Глава четвърта ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ. ОЦЕНК А НА СЪОТВЕТСТВИЕТО С ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ Чл. 46. (1) Енергийните характеристики на нова сграда се определят в самостоятелна част „Енергийна ефективност на инвестиционния проект“. (2) Част „Енергийна ефективност“ се разработва в следните случаи: 1. за нови сгради; 2. при обновяване и/или основен ремонт на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на конструкцията на сградата и се променят енергийните є характеристики; 3. при реконструкция, преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на реконструираната, преустроената, надстроената или пристроената част обхващат над 25 на сто от ограждащите елементи на съществуващата сграда. (3) Когато със заданието за проектиране на нова сграда не е определен източникът на топлина и/или студ, първичната енергия на сградата се изчислява за електричество със съответната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия. (4) За привеждане на сградите в съответствие с изискващите се класове на енергопотребление съгласно изискванията на тази наредба строителните мерки за постигане на нормативно определените енергийни характеристики на ограждащите елементи на сграда се комбинират с ефективни технически решения по сградните технически системи за отопление, охлаждане, вентилация и битовогорещо водоснабдяване, в т.ч. изграждане на нови технически инсталации, вкл. базирани на оползотворяване на възобновяема енергия; цялостна подмяна или модернизация на съществуваща сградна инсталация; подмяна на елементи, реконструкция, основен ремонт или модернизация на част от съществуваща техническа инсталация, подмяна на генератор на топлина/студ; регулиране на потреблението на енергия; инсталиране на система за сградна автоматизация и управление и др. (5) Проектите на техническите системи за отопление, охлаждане и вентилация на сгради, параметрите на които се залагат при изчисленията в част „Енергийна ефективност“, се разработват в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и в съответствие с изискванията към цялостните енергийни характеристики на системите, определени в тази наредба. (6) Когато инвестиционният проект предвижда системи по ал. 5 да функционират съвместно, потреблението на енергия на тези системи се оптимизира въз основа на енергийния баланс на сградата, разработен в част „Енергийна ефективност“ при пълна съгласуваност на проектните части. Чл. 47. Когато техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показател я „обобщен коефициент на топлопреминаване“ (Uоб., W/m2 К) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата или с техническия показател „коефициент на топлопреминаване“ (U, W/m2 К) през ограждащите елементи на сградата не се възлага, съответно не се разработва самостоятелна част „Енергийна ефективност“ на инвестиционния проект, освен ако това не е предвидено със заданието за проектиране. Чл. 48. (1) Част „Енергийна ефективност“ и изчисленията на техническите показатели по чл. 47 се изготвят и подписват от проектант по част „Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“ при спазване на изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране за съответните ограничения по вид и размер на предоставяните проектантски услуги. (2) Когато не се изисква изработване на самостоятелна част „Енергийна ефективност“, съответствието на проектните технически показатели по чл. 47 с изискванията на наредбата се доказва с изчисления, които се изготвят и представят в обяснителната записка на част „Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“ от инвестиционния проект на сградата. В случай че инвестиционният проект за обновяване на съществуваща сграда не предвижда част „Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“, изчисленията се изготвят и предоставят от проектанта по ал. 1 за прилагането им към част „Архитектурна“. Чл. 49. Част „Енергийна ефективност“ на нова сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 и задължително съдържа всички енергийни характеристики, необходими за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. Чл. 50. (1) Част „Енергийна ефективност“ на съществуваща сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на енергоспестяващи мерки, предписани в обследване за енергийна ефективност, извършено по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. (2) Енергийните характеристики в проекта по част „Енергийна ефективност“ на сграда по ал. 1 не могат да бъдат с по-лоши стойности от заложените в енергоспестяващите мерки за сградата. (3) Енергийните характеристики в проекта по част „Енергийна ефективност“ се съобразяват по отношение изискванията към други технически характеристики в останалите части на инвестиционния проект по начин, който осигурява изпълнението на всяко едно от основните изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 от ЗУТ. Чл. 51. (1) Част „Енергийна ефективност“ може да се изработва на фаза идеен, технически и работен проект на сграда. (2) На фаза идеен проект се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата по формулата: Uоб = (Htr + Hg + HU + HAN) / sum(Ak), W/m2 К, където: Uоб е обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата, изчислен съгласно методиката от приложение № 1, W/m2 К; Htr – коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване, определен по методиката съгласно приложение № 1, W/К; Ak – площта на k-тия елемент, който огражда отоплявания/охлаждания обем, определена по външните ѝ размери, m2. (3) Изчисленията по ал. 1 се изготвят по итеративна процедура до удовлетворяване на условието Uоб.сграда ≤ Uоб, нормативно като се извършват: 1. за Uоб.сграда – със стойностите на топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали; 2. Uоб, нормативно – с нормативните коефициенти от таблици 2 и 4 от наредбата. Чл. 52. (1) По желание на възложителя/собственика на сградата част „Енергийна ефективност“ може да се изготви на фаза идеен проект с пълен обхват на изчисленията съгласно приложение № 1 до определяне на интегрирания показател „специфично годишно потребление на енергия“ (kWh/m2.год.) и съответстващия му клас на енергопотребление на сградата. (2) Класът на енергопотребление, определен на идейна фаза, не може да послужи за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането ѝ в експлоатация. За издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда са приложими само енергийните характеристики, изчислени в част „Енергийна ефективност“ на фаза технически или работен проект. Чл. 53. Идейният проект по част „Енергийна ефективност“ може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата в следните случаи: 1. когато е изпълнено условието по чл. 51, ал. 3; 2. когато класът на енергопотребление, определен на идейна фаза на проектното решение за сградата, отговаря на минималното изискване за клас на нови сгради съгласно изискванията на наредбата. Чл. 54. (1) Част „Енергийна ефективност“ съдържа обяснителна записка, изчисления и графични схеми. (2) На фаза идеен проект част „Енергийна ефективност“ съдържа: 1. обяснителна записка с общо описание на сградата, което включва: предназначение на сградата и нормативни изисквания към параметрите на микроклимата в зависимост от предназначението, местонахождение, вкл. климатичната зона съгласно картата от приложение № 3, общи геометрични характеристики, когато са известни (разгъната застроена площ, отопляема площ, площ на пода на охлаждани пространства, обща климатизирана площ, етажност, режим на обитаване; идейно решение за вида и структурата на ограждащите елементи; 2. изчисления по чл. 51; 3. графични схеми на най-характерните ограждащи елементи на конструкцията, въз основа на които е изчислен обобщеният коефициент на топлопреминаване за сградата; на схемите се показват структурите на плътните елементи на конструкцията с информация за топлофизичните им характеристики и дебелини, а по преценка на проектанта – и друга продуктова и/или техническа информация, която е известна на идейната фаза на проектиране. (3) На фаза технически и работен проект част „Енергийна ефективност“ съдържа: 1. описание на сградата, включващо предназначение, местонахождение, ориентация, режими на обитаване, общи геометрични характеристики, в т.ч. отопляема площ, площ на пода на пространството, което се охлажда, климатизирана площ, брутен и нетен обем на сградата, геометрични и топлофизични характеристики на ограждащите елементи на конструкцията, систематизирани по видове и по небесна ориентация; 2. параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда и режимите на обитаване на сградата; 3. зони на сградата (отоплявани и/или охлаждани) с режимите им на обитаване, определени по критериите в приложение № 1; 4. проектно допускане/условия за среднопретеглен брой на обитателите (в т.ч. и потенциалните посетители), определен като едновременно дневно присъствие; 5. систематизирано описание на източниците на топлинни печалби в сградата/зоните по функционални групи и заложените за тях проектни условия за режими на работа и едновременни мощности; 6. енергиен баланс на сградата, съставен по компоненти и системи, потребяващи енергия съгласно изискванията на наредбата; 7. оценка на възможностите за оползотворяване на възобновяема енергия; 8. общо и специфично годишно потребление на енергия, изчислено по потребна и по първична енергия; 9. клас на енергопотребление на проектираната сграда; 10. всички енергийни характеристики, изискващи се за издаване на сертификат за енергийните характеристики на нова сграда и необходими за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията за енергийна ефективност, определени в наредбата. Чл. 55. (1) Оценката за съответствие на инвестиционен проект на сграда с изискването за енергийна ефективност по чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е систематична проверка за съответствие на изчисленията и енергийните характеристики в част „Енергийна ефективност“ на сграда с приложимите изисквания на нормативните актове за енергийна ефективност и с техническите спецификации. (2) Оценката за съответствие по ал. 1 включва: 1. проверка на обхвата, съдържанието и съответствието на изчисленията в част „Енергийна ефективност“ с изискванията на наредбата и националната изчислителна методика от приложение № 1; 2. оценка за постигнатата съгласуваност между част „Енергийна ефективност“ и други проектни части с оглед недопускане постигане на енергийни характеристики за сметка на и в нарушение на технически изисквания, свързани с други основни изисквания към строежите, чл. 169, ал. 1 от ЗУТ; 3. наличието в част „Енергийна ефективност“ на всички геометрични и енергийни характеристики, изискващи се за издаването на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането на сградата в експлоатация. (3) Проектите на сградите се оценяват за съответствие с изискването за енергийна ефективност на фаза технически или работен проект само когато имат изготвена самостоятелна част „Енергийна ефективност“. Идейните проекти, както и проектите, за които не се изисква разработване на самостоятелна част „Енергийна ефективност“, не подлежат на оценка за съответствие с изискването за енергийна ефективност. (4) Оценката за съответствие се оформя във вид на самостоятелен доклад, който се подпечатва с печата на юридическото лице, изпълнител на оценката, и се подписва от управителя и от консултантите по енергийна ефективност в състава на юридическото лице, изпълнител на оценката. (5) Допуска се оценката за съответствие с изискването за енергийна ефективност да се извърши като част от комплексния доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, когато са изпълнени условията на чл. 142, ал. 11 от ЗУТ. Чл. 56. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти, съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите. (2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от ЗТИП, или да се придружават от документи (серт ификат и, дек ларации, протоколи от изпитвания, продуктова информация и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП. (3) При проектирането на сгради се предвиж дат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България, съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L 88 от 4.4.2011 г.). (4) Продуктите, влагани в сградите, произведени и/или пуснати на пазара в държави – членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се ползват с характеристиките им за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност за здравето и живота на обитателите на сградите и опазването на околната среда. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Строеж“, „реконструкция“, „основен ремонт“, „основно обновяване“ и „строителни и монтажни работи“ са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ. 2. „Референтна стойност“ е нормативна или изчислена стойност, с която се сравнява енергиен показател. 3. „Сг ра да“ е конс т ру кция кат оця ло, включваща структурата и всички технически системи на сградата, в които може да се използва енерги я за к лиматизаци я на вътрешната среда, за осигуряване на битова гореща вода, осветление и други услуги, свързани с експлоатацията на сградата. 4. „Елемент на сграда“ означава техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи елементи на сградата. 5. „Външни ограждащи елементи на сградата“ означава интегрираните компоненти на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата – това са всички физически елементи като покриви, стени, подове, врати, портали, без техническите системи на сградата. 6. „Нетна потребна енергия“ е енергията, която трябва да се внесе или отнеме от климатизиран обем. 7. „Брутна потребна енергия“ за сградата е сума от брутната потребна енергия за поддържане на параметрите на микроклимата и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи. При използване на термопомпи като генератори на топлина/студ в системи за отопление/охлаждане в сграда брутната потребна енергия е сума от брутната потребна енергия, доставена до сградата за трансформирането є в топлина или студ за поддържане параметрите на микроклимата, и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи в сградата. 8. „Първична енерги я“ е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия се определя като „обща първична енергия“ (EPtot, kWh) – представл ява су мата на коли чест вото п ърви чна енерги я от невъзобновяеми източници и количеството първична енергия от възобновяеми източници. „Първична енерги я от невъзобновяеми източници“ (EPnren, kWh) е количеството първична енергия за сградата от невъзобновяеми източници. „Първична енергия от възобновяеми източници“ (EPren, kWh) е количеството енергия, оползотворено от възобновяеми източници. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда се определя на база EPnren, kW h, а делът на възобновяемата енергия – на база EPtot. ВЕСТНИК 7 9. „Обща площ на външните огра ж дащи конструкции и елементи“ е площта на външните ограждащи конструкции – стени, прозорци и врати, под и покрив, определена по външните им размери. 10. „Обща отопляема площ на сграда“ е сумата от площите на всички отопляеми пространства в сградата, в т.ч. общата площ на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми помещения в сградата. Площите се определят по външните им размери. 11. „Охлаждан обем“ е сумата от обемите на пространствата, от които се изнася топлина за поддържане на определена температура. 12. „Охлаждане“ е процес на изнасяне на топлина от сграда или от част от сграда за поддържане на определена температура. 13. „Общ отопляем обем на сграда“ е сумата от обемите на отопляемите пространства в сградата, в т.ч. обемите на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми пространства. Обемите се определят по външните им размери. 14. „Действителен коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия (коефициент на енергопреминаване)“ е показател, който отчита дела на преминалата слънчева енергия през остъклените ограждащи повърхности от пълната лъчиста слънчева енергия, попаднала върху тях. 15. „Вентилация“ е процес на въздухообмен в сграда за осигуряване на пресен въздух за обитателите. 16. „Топлинен мост“ е вертикален или хоризонтален стоманен или бетонен елемент от конструкцията на сграда, през който количеството преминала топлина в резултат на температурна разлика между вътрешната към външната среда е по-голямо, отколкото през останалата част на конструкцията. 17. „Кратност на въздухообмена“ е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата. 18. „Нова сграда“ е всяка новоизградена сграда до 6 години от въвеждането є в експлоатация. 19. „Термопомпа“ е машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената окръжаваща среда (въздух, вода или почва) към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той преминава от по-ниска към по-висока температура. При термопомпи с обратимо действие топлината може да се пренася и от сградите към естествената окръжаваща среда. 20. „Обследване за енергийна ефективност на сгради“ е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сградите, и определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност. 21. „Производствени сгради“ са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни прод у кти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности – животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях. 22. „Сграда“ е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура. 23. „Външни ограждащи елементи на сградата“ е система от компоненти (конструкции и елементи – плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата. 24. „Сг раден компонент“ е тех ническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата. 25. „Топлинно климатизирано (кондиционирано) пространство“ е отопляем обем или обем за охлаждане. 26 „Климатизирана площ“ е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата. 27. „Категория на сграда/Категория на обособена част от сграда“ е класификация на сгради и/или обособени части от сгради, свързани с тяхното основно предназначение и основна експлоатация, с цел разграничаване на изискванията към енергийните характеристики, както са определени в приложение I към Директива 2010/31/ЕС. 28. „Енергийна ефективност в сгради“ е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите с минимални финансови разходи за енергия. 29. „Енергия от възобновяеми източници“ е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна енергия, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух – аеротермална ВЕСТНИК енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва – геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води – хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води. 30. „Топлинна зона“ е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение, топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К. 31. „Сграда с близко до нулата потребление на енергия“ е сграда, която отговаря едновременно на следните условия: а) енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради; б) не по-малко от 55 % от потребната (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата. 32. „Публични органи“ означава „договарящ и органи“ съгласно оп ределението в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите по възлагане на договори за обществени поръчки, договори за обществени доставки и договори за обществени услуги. 33. „Вътрешна температура“ е среднопретеглена стойност на температурата на въздуха и средната температура на излъчване в центъра на топлинната зона. 34. „ЕРВ стандарти“ са серии от стандарти, насочени към международното хармонизиране на методологията за оценяване на енергийните характеристики на сградите. 35. „Показател на енергийните характеристики“ (ЕРВ показател) е изчислена или измерена числова величина, която характеризира енергийно свойство на оценявания обект. 36. „Изискване към енергийните характеристики“ е минимално ниво на частични и/ или общи енергийни характеристики, което трябва да бъде постигнато за получаването на съответствие с нормативни изисквания, конкретни права или друго преимущество. 37. „Обект на оценка на енергийните характеристики (оценяван обект)“ е сграда, част от сграда или група от сгради, които са обект на оценка на енергийните характеристики. 38. „Частични енергийни характеристики“ са енергийни характеристики на един или комбинация от елементи или компоненти на сграда или други енергийни признаци на оценявания обект. 39. „Общи енергийни характеристики“ е изчислено или измерено общо количество енергия, необходима за посрещане на енергийна потребност, свързана с типичното използване/ предназначение на оценявания обект. 40. „Техническа и икономическа осъществимост“ е налице тогава, когато нормативните изисквания към енергийните характеристики на сграда или на обособена част от сграда могат да се приложат с обоснована ефективност на разходите за всяко ниво от скалата на класовете на енергопотребление, за което са дефинирани. 41. „Техническа неосъществимост“ за изпълнение на мярка за енергоспестяване или мярка за оползотворяване на възобновяема енергия е налице тогава, когато прилагането на нормативните изисквания е възпрепятствано от специфика на сградата, която прави невъзможно физическото изпълнение на мярката и/или изпълнението на мярката е възпрепятствано от технически или функционални пречки, като: невъзможност да се осигури достъп до елементи на конструкцията или на конкретна сградна инсталация; недостатъчна площ или пространство; необходимост от допълнителни разходи за осигуряване на безопасност и функционалност, или други разходи, които надвишават разходите за изпълнение на мярката. 42. „Техническа сградна система“ е техническо оборудване за отопление, охлаждане, вентилация, овлажняване, изсушаване, битова гореща вода, осветление, сградна автоматизация и управление и генериране на енергия. 43. „Техническа сградна подсистема“ е част от сградна техническа система, която изпълнява конкретна функция като генериране на топлина/студ, разпределение на топлина/студ, топлоили студоотдаване. 44. „Сградна автоматизация и контрол“ са продукти, софтуер и инженерни системи за автоматичен контрол, мониторинг и оптимизиране, човешка намеса и управление за пост игане на енерг ийна ефек т ивност, икономичност и безопасна експлоатация на оборудването на системите на сградата. 45. „На място“ е парцелът земя, на който се намира(т) сградата(ите), както и самата сграда. Всички технически системи на сградата, които генерират енергия от възобновяеми източници и се намират в границите на урегулирани по- ВЕСТНИК 9 землени имоти при спазване на нормативите изисквания за разстояния, регламентирани в ЗУТ, се приемат за разположени „на място“. 46. „В близост“ означава периметър, в който източник на енергия, независимо от енергийния носител, се намира или чието застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на община. Източник на централно отопление и/или охлаждане, топлина, генерирана от локална/районна централа на биомаса, биогорива, геотермална енергия, отпадна топлина, когенерация и др., разположени в населено място, както и електроенергия, генерирана от фотоелектрическа (фотоволтаична/PV) централа в населено място, се приемат за разположени „в близост“ до оценяваната сграда, когато местоположението на сградата е в същото населено място. 47. „Отдалечен“ от мястото на сградата означава извън мястото на сградата или извън периметъра, определен за източници на енергия в близост до сградата. 48. „Осветеност“ в точка на повърхност е частното на светлинния поток, падащ върху елемент на повърхност та, която съдържа точката, разделен на площта на този елемент. Осветеността се изразява в луксове, 1 lx = 1 lm/m 2 . § 2. С тази наредба се въвеждат разпоредби на чл. 3, 4 и 9 и Приложение I от Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.). ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ и отменя Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.). § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването є в „Държавен вестник“ с изключение на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1, което влиза в сила от 1.01.2024 г. До тази дата новите сгради се проектират с потребление на енергия най-малко в клас „В“ съгласно изискванията на тази наредба. § 5. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането є в сила. (2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект от съответния орган, компетентен за неговото одобряване. (3) Наредбата не се прилага за сгради, за които производството по въвеждането им в експлоатация е започнало преди влизането в сила на наредбата. За започнато производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ. § 6. Всички съществуващи сгради, които са заети от публични органи и не са сертифицирани до влизане в сила на наредбата или са сертифицирани в класове „G“, „F“, „Е“ и „D“ по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас „В“. § 7. Сградите, които не са заети от публични органи, сертифицирани в клас „С“ до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.). След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас „В“ по изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас „С“. § 8. Сградите, заети от публични органи, сертифицирани в клас „С“ до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради. След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас „В“. § 9. Обследванията за енергийна ефективност на сгради, изпълнени до влизане в сила на наредбата въз основа на методиката в приложение № 3 от отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се приемат за методологично съответстващи с допустимо отклонение от изискванията на методиката от приложение № 1 от тази наредба, когато са извършени по договор, сключен след 21 ноември 2017 г., и класът на прогнозираното енергопотребление след изпълнение на енергоспестяващите мерки не се променя. Министър: Иван Шишков ВЕСТНИК Приложение № 1 към чл. 5 НАЦИОНАЛНА МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ Ч АС Т П ЪРВА ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ 1. Основни положения 1.1. Основание за разработване Настоящата методика е разработена в съответствие с изискванията на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите, изменена с Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (ОВ, L 81/21.3.2012 г.), (ДЕХС). Съгласно чл. 3 от ДЕХС държавите членки прилагат методика за изчисляване на енергийните характеристики на сградите в съответствие с общата рамка, изложена в приложение I на директивата. Тази методика се приема на национално равнище. Методиката е подчинена на приложение I от ДЕХС, където е определена обща рамка за изчисляване на енергийните характеристики на сградите в държавите членки на Европейския съюз. Енергийните характеристики на сградите се изчисляват, сравняват и оценяват за съответствие с техническите изисквания за енергийна ефективност, определени в наредбата, в съответствие с тази методика. Методиката е разработена въз основа на базовите европейски EN ISO 52000-1, EN ISO 52003-1, EN ISO 52010-1, EN ISO 52016-1 и EN ISO 52018-1, които са част от серия стандарти, насочена към международното хармонизиране на методологията за оценяване на енергийните характеристики на сградите. Навсякъде тази серия се нарича „серия ЕРВ стандарти“, които са разработени в съответствие с мандат М/480, възложен на Европейския комитет по стандартизация (CEN). Стандартите са въведени от Българския институт за стандартизация като български стандарти БДС EN ISO 520001, БДС EN ISO 52003-1, БДС EN ISO 52010-1, БДС EN ISO 52016-1 и БДС EN ISO 52018-1. При разработването на методиката са взети под внимание добрите европейски практики в областта на определяне на годишното потребление на енергия за отопление, вентилация, охлаждане, гореща вода и осветление, които представляват основните процеси за осигуряване и поддържане на микроклимата в сградите. В ЕРВ стандартите тези процеси са определени като „енергийни услуги“ за сградата. Енергийните характеристики на дадена сграда се изразяват чрез числов показател за потреблението на първична енергия в kWh/ (m2.година). Енергийните характеристики на сграда се удостоверяват със сертификат за енергийни характеристики, който се издава съгласно изискване на Закона за енергийната ефективност. 1.2. Цел на методиката Целта на методиката е да определи единна изичислителна процедура за оценка на енергийните характеристики на сгради в съответствие с изискванията на европейското законодателство и стандарти. Националната методика дава алгоритъм за количествена оценка за влиянието на: 1.2.1. топлинните загуби и топлинните притоци от топлопреминаване през ограждащите елементи; 1.2.2. топлинните загуби и топлинните притоци от вентилация вследствие смяната на въздуха в помещенията с външен въздух; 1.2.3. топлинните печалби от слънчевото греене, получени в резултат както на директното слънцегреене през прозрачни елементи, така и на поглъщането на лъчение от непрозрачни елементи; 1.2.4. топлинните загуби от излъчване към небосвода; 1.2.5. топлинните печалби от вътрешни източници, от работата на електрически уреди, изкуствено осветление, от топлопредаването на хора; 1.2.6. ефективността на техническите системи, осигуряващи параметрите на микроклимата. 2. Външни климатични условия 2.1. Показателите на енергийните характеристики се определят при базови стойности на следните климатични фактори: 2.1.1. средномесечна температура на външния въздух; 2.1.2. средни часови температури на външния въздух за периода на охлаждане; 2.1.3. средночасов интензитет на пълното слънчево греене, определен на база 24 часа; 2.1.4. средномесечна относителна влажност на външния въздух (за периода на охлаждане); 2.1.5 средночасова относителна влажност на външния въздух (за периода на охлаждане). 2.2. Базовите стойности на климатичните фактори са определени за девет климатични зони на страната съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 3. 3. Потребна и първична енергия 3.1. Общи положения Изчисляването на потреблението на първична енергия се основава на енергиен баланс на сградата като интегрирана система за период от време един месец. Такъв подход налага съвместяване на нестационарни и стационар- ВЕСТНИК 1 ни компоненти на енергийните потоци по целия тракт – от енергообмена в отопляваното и/или охлажданото пространство през системата за пренос и разпределение до генератора/ преобразувателя на енергия. Това налага въвеждане на някои специфични определения, с които да се дефинират междинни граници на енергийния баланс. При отсъствие на вътрешни източници/ консуматори на топлина необходимата в границите на отопляваното или охлажданото пространство енергия за поддържане на параметрите на микроклимата се нарича „нетна енергия“. В действителност при реалната експлоатация на сградата съществуват източници/консуматори на топлина, които намаляват или увеличават количеството нетна енергия. Количеството енергия, което трябва да се внесе или отведе от отопляваното или охлажданото пространство за поддържане на параметрите на микроклимата, представлява действително потребната енергия. Когато към тази енергия се добавят загубите за преобразуване, пренос и разпределение, които се реализират в техническите системи на сградата, както и енергията за транспортиране на енергоносителите за тези системи и в тези системи, се получава енергията, която трябва да се достави до границите на сградата. Това е брутната потребна енергия за сградата. Брутната потребна енергия за сградата има еквивалентна стойност на т.нар. „първична енергия“. Това е количеството енергия, получено като сума от доставената енергия и загубите от производството, преноса и разпределението до сградата, т.е. еквивалентното количест во енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Ч АС ТВТ ОРА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОТРЕБНАТА ЕНЕРГИЯ В СГРАДИ 1.1. Изчислителният метод за определяне на брутната потребна енергия в сгради се основава на квазистационарен топлинен баланс на сградата, в който динамиката на топлообменните процеси се отчита с коефициенти на оползотворяване на топлинните печалби и топлинните загуби. 1.2. В случаите, когато в отопляемия/охлаждания обем на сградата има пространства с различно функционално предназначение, различен режим на обитаване и различни параметри на микроклимата, топло-/студоснабдяване на пространствата от различни технически системи, се налага топлинно зониране. 1.3. Критерии за определяне на топлинна зона Една топлинна зона включва пространства, които имат: а) еднакво функционално предназначение; б) еднакъв режим на обитаване; в) еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане); г) изискване за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К; д) топло- и/или студоснабдяване от една система. 1.4. Когато условията по т. 1.3 не се изпълняват, е необходимо да се извърши „топлинно куплиране“ на съседните зони, т.е. отчитане на топлообмена между зоните. Необходимите параметри за топлинното куплиране са: коефициентът на топлопреминаване през вътрешния граничен ограждащ елемент, площта на този елемент, температурите в двете съседни зони и въздухообменът между тях. 1.5. Топлинно неклиматизирани зони Разграничават се основно два вида топлинно неклиматизирани зони във връзка с оценката на характеристиките на топлопреминаване и съответното регулиране на топлопренасянето и печалбите в топлинно неклиматизираната зона: – външна неклиматизирана зона (ztue): вътрешната преграда се приема като граница за топлопреминаването; – вътрешна неклиматизирана зона (ztui): външната преграда се приема като граница за топлопреминаването. а) б) Фигура 1. Външна и вътрешна топлинно неклиматизирана зона: а) външна топлинно неклиматизирана зона (ztue); б) вътрешна топлинно неклиматизирана зона (ztui) Вътрешна топлинно неклиматизирана зона, ztui, се прилага в ситуации, в които: – топлинните характеристики и геометрията на външните елементи на конструкцията могат да се определят по-точно, отколкото характеристиките на вътрешните елементи; и – вътрешните печалби и слънчевите печалби в съседни пространства не са преобладаващи. 1.6. При топлинно зониране на сградата се прилагат следните правила: а) отопляемата/охлажданата площ на зоната е разгънатата площ на пода на зоната, определена по външни размери от страната на ограждащите елементи, граничещи с външен въздух, и по оста на симетрия на вътрешните вертикални гранични ограждащи елементи, б) площта на вътрешните верикални гранични ограждащи елементи се определя по вътрешни размери; в) за периода на отопляване средната температура в зоната (θi,Н) се определя по формулата: , (1.1) където: е температурата на въздуха в отопляваното пространство s,°С; Vs – обемът на отопляваното пространство s, определен по външни размери, m3. За периода на охлаждане средната температура (θi,С) се определя по формулата: , където: е проектната температура на въздуха в охлажданото пространство s, °С; Vs – обемът на охлажданото пространство s, определен по външни размери, m3. Когато няма други геометрични характеристики, при изчисленията се допуска следното: (1.2) 3 1) отопляемата и/или охлажданата площ (Аот./охл.) на жилищни сгради със светла височина 2,60 m да се определя по формулата: Аот./охл. = 0,32.Vs, (1.3) където Vs е брутният обем на отопляваното и/или охлажданото пространство; 2) нетният обем на жилищни и нежилищни сгради V да се определя по формулата: V = 0,8.Vs (1.4); 3) за най-често срещаните случаи кондиционираната площ се определя, както следва: а) при Аот. = Аохл. , Аклим. = Аот., където: Аот. е площта на пода на отопляемия обем, m2; Аохл. – площта на пода на охлаждания обем, m 2; Аклим. – площта на пода на климатизирания обем, m 2; б) при Аот. ≠ Аохл. са възможни три типични случая, показани на фиг. 1.1, фиг. 1.2 и фиг. 1.3, при които кондиционираната площ се определя: Фиг. 1.1 Фиг. 1.2 Аклим. = Аот. Аклим. = Аот. + Аохл. Фиг. 1.3 Аклим. = Аот. + А*охл. (Аохл. > А*охл.) 1.7. Топлинните печалби от вътрешни източници зависят от режима на експлоатация на сградата и мощността на използваните уреди. В топлинните печалби топлината, отделена от хора, се отчита само с осезаемата съставяща. 1.8. Когато зоната съдържа пространства с различен режим на използване, различни вътрешни топлинни източници, продължителност на осветление и продължителност на вентилация, се използват осреднени по площ стойности на параметрите. 1.9. В случаите, когато сградата е разделена на топлинни зони, енергийният баланс на зоната включва и топлинните потоци през разделящите ги ограждащи елементи, когато температурната разлика е равна или по-голяма от 5 °С. 2. Годишна потребна енергия Годишната потребна енергия (Q ) в kWh за отопляване, вентилация, гореща вода за битови нужди, охлаждане и осветление се изчислява по следното балансово уравнение: , (2.1) където: Q Н е годишната потребна енергия за отопляване, kWh; – годишната потребна енергия за вентилация, kWh; Q W – годишната потребна енергия за гореща вода за битови нужди, kWh; QC – годишната потребна енергия за охлаждане, kWh; Q L – годишната потребна енергия за осветление, kWh; Q r – годишното количество регенерирана енергия в сградата, kWh. 3. Метод за изчисляване на потребната енергия 3.1. Потребна енергия за отопляване За всяка топлинно климатизирана зона ztc на сградата потребната енергия за отопляване за всеки месец m от отоплителния период се изчислява по уравнението: , (3.1) при условие че Q Н,nd,ztc,m ≥ 0 , където: Q Н,nd,ztc,m е потребната енергия за отопляване на зоната ztc за месеца m, kWh; Q Н,ht,ztc,m – пълните топлинни загуби на зоната ztc за месеца m, определени съгласно т. 3.4, kWh; Q Н,gn,ztc,m – топлинните печалби в зоната ztc за месеца m, определени съгласно т. 3.6, kWh; – безразмерен фактор на оползотворяване на топлинните печалби в зоната ztc за месеца m, определен съгласно т. 3.10.1. 3.2. Потребна енергия за охлаждане Когато в охлажданата зона ztc няма влагообмен, потребната енергия за охлаждане за всеки месец m се изчислява по уравнението: , при условие че QС,nd,ztc,m ≥ 0 , където: (3.2) QС,nd,ztc,m е потребната енергия за охлаждане на зоната ztc за месеца m, kWh; QC,gn,ztc,m са топлинните печалби в зоната ztc за месеца m, kWh; QC,ht,ztc,m – пълните топлинни загуби на зоната ztc за месеца m, kWh; – безразмерен фактор на оползотворяване н а топлинните загуби в зоната ztc за месеца m, определен съгласно т. 10.2. Особеностите на изчисляването на потребната енергия за охлаждане с отчитане на влагообмена са дадени в т. 11. 3.3. Потребна енергия за загряване на вода за битови нужди При загряване на вода за битови нужди нетната енергия се определя по уравнението: , kWh, (3.3) където: (ρс)w = 1,161 kWh/(m3.К) е обемно изразеният топлинен капацитет на водата; Vw – обемът на горещата вода за изчислителния период, m3; – температурата на горещата вода, °С; – температурата на студената вода, °С. 3.4. Пълни топлинни загуби Пълните топлинни загуби Q ht в kWh за всяка зона ztc и за всеки месец m се определят като сума: Qht,ztc,m = Q tr,ztc,m + Q ve,ztc,m , (3.4) където: Q tr,ztc,m са топлинните загуби на зоната ztc от топлопреминаване за месеца m, kWh; Q ve,ztc,m – топлинните загуби на зоната ztc от вентилация за месеца m, kWh. 3.4.1. Топлинни загуби от топлопреминаване Топлинните загуби Q tr,ztc,m в kWh от топлопреминаване се изчисляват за всяка зона ztc и за всеки месец m по формулите: а) за периода на отопляване: Q = (Н (θ −θ )+Н (θ −θ )) 0,001 Δt (3.5) Н;tr;ztc;m Н;tr(excl.gf;m);ztc;m int;calc;Н;ztc;m е;а;m gr;an;ztc;m int;calc;Н;ztc;m е;а;an m б) за периода на охлаждане: Q С;tr;ztc;m = (Н С;tr(excl.gf;m);ztc;m (θ int;calc;С;ztc;m −θ ) +Н е;а;m gr;an;ztc;m (θ int;calc;С;ztc;m −θ )) 0,001 Δt , е;а;an m (3.6) където: Н Н/С;tr(excl.gf) ;ztc;m е общият коефициент на топлопренасяне при топлопреминаване при отопление, съответно охлаждане, за всички сградни елементи освен елементите, свързани със земната основа, W/К; θint;calc;Н/С;ztc;m е изчислената температура на зоната при отопление, съответно охлаждане, с отчитане на периодичността на отоплението/охлаждането, °С; θе;а;m е средномесечната температура на въздуха на външната среда, °С; Hgr;an;ztc;m е коефициентът на топлопренасяне през земната основа за сградни елементи в топлинен контакт със земната основа, включително сутеренни подови плочи, подови плочи над въздушно 5 пространство и сутерени, за топлинната зона ztc и месец m, въз основа на годишната температурна разлика, определен по приложение „Топлопреминаване през подови конструкции“ , БДС EN ISO 13789 и БДС EN ISO 13370, W/К; θе;а;an е средната температура на външната среда за цялата година, °С; Δtm е продължителността на месеца m, h. 3.4.1.1 Общ коефициент на топлопренасяне при топлопреминаване Общият коефициент на топлопренасяне при топлопреминаване при отопление, съответно охлаждане, за всички сградни елементи, освен елементите, свързани със земната основа, за топлинно климатизираната зона ztc и месец m, НН/С;tr(excl. grnd flr);m, W/К, се изчислява по следната формула: Н Н/С;tr(excl.gf);ztc ;m = ∑ ( Н Н/С;el,k ;m ) + Н tr;tb;ztc , k (3.7) където за всеки месец m: НН/С;el,k;m е общият коефициент на топлопренасяне при топлопреминаване при отопление, съответно охлаждане, за сградния елемент k, през месец m, определен, както е описано по-долу, W/К; Htr;tb;ztc е общият коефициент на топлопренасяне за топлинни мостове в топлинно климатизираната зона ztc, W/К. Общият коефициент на топлопренасяне при топлопреминаване при отопление, съответно охлаждане, за сграден елемент k, през месец m, НН/С;el,k;m, в W/К, се изчислява по следните формули: При елементи, свързани с външната среда: Н Н/С;el;k ;m = U Н/С;k ;m ⋅ Ael;k (3.8) При елементи, свързани със съседна топлинно неклиматизирана зона от външен вид: Н Н;el;k ;m = bztu;k ;m ⋅ U Н;k ;m ⋅ Ael;k (3.9) При елементи, свързани със съседна топлинно неклиматизирана зона от вътрешен вид: ( ) Н Н;el;k ;m = 1 − bztu;k ;m ⋅ U Н;tr;k ;m ⋅ Ael;k , (3.10) където за всеки месец m: UН/С;k;m е коефициентът на топлопреминаване, изчислен, както е описано по-долу, W/(m2·К); bztu,k е коефициентът на регулиране за съседна топлинно неклиматизирана зона k, както е определен по-долу; Ael,k е площта на елемент от обвивката на сградата, изчислена за всички типове сградни елементи съгласно БДС EN ISO 13789. Коефициентът на топлопреминаване на всеки сграден елемент, несвързан със земната основа, UН/С;m, се изчислява по следния начин: Коефициентът на топлопреминаване на непрозрачни сградни елементи, Uс;ор, се изчислява съгласно БДС EN ISO 13789. Коефициентът на топлопреминаване на прозорци и врати, Uw и Ud, се изчислява съгласно БДС EN ISO 13789. В случай на прозорци, когато са налице капаци, коефициентът на топлопреминаване на прозорец със затворени капаци, Uwsht , W/(m2·К), се изчислява съгласно БДС EN ISO 13789. Коефициентът на топлопреминаване на окачена фасада, Ucw, се изчислява съгласно БДС EN ISO 13789. Коефициентът на регулиране и разпределение bztu,k;m за топлинно неклиматизирана зона през месец m се изчислява чрез: bztu;m = Н ztu ;е;m (3.11) Н ztu ;tot ;m Н ztu ;tot ;m = ∑ ( Н ztc,j ;ztu;m ) +Н ztu ;е;m j (3.12) Коефициентът на разпределение в случай на множество съседни топлинно климатизирани зони се изчислява чрез: Ако има повече от една съседна топлинно климатизирана зона, ztc,j: Н ztc,i ;ztu;m Fztc,i ;ztu;m = (3.13) Н ztc,j ;ztu;m j Ако има само една съседна топлинно климатизирана зона, ztc: ∑( ) Fztc ;ztu;m = 1 , (3.14) където: Fztc,i;ztu;m е коефициентът на разпределение на топлопренасянето между топлинно климатизираната зона i и съседната топлинно неклиматизирана зона ztu за месец m; bztu;m е коефициентът на регулиране за топлинно неклиматизираната съседна зона ztu през месец m; Hztu;е;m е коефициентът на топлопренасяне между топлинно неклиматизираната зона ztu и външната среда за месец m, определена съгласно БДС EN ISO 13789, W/К; Hztu;tot;m е сумата от коефициентите на топлопренасяне между топлинно неклиматизираната зона ztu, съседната топлинно климатизирана зона(и) и външната среда за месец m, W/К; Hztc,j;ztu;m е коефициентът на топлопренасяне между топлинно климатизираната зона ztc,j и топлинно климатизираната зона ztu за месец m, определена съгласно БДС EN ISO 13789, W/К; ztc,j е индексът на която и да било топлинно климатизирана зона, съседна на топлинно неклиматизираната зона ztu. 3.4.1.2. Общ коефициент на топлопренасяне при топлинни мостове Общият коефициент на топлопренасяне при топлинни мостове, Htr;tb;zt, W/К, се изчислява по следната формула: , (3.15) където: l tb,k е дължината на k-тия линеен топлинен мост, m; – линейният коефициент на топлопреминаване на k-тия линеен топлинен мост, W/mК; – коефициентът на пренос на топлина през j-тия точков топлинен мост, W/К. 3.4.1.3. Изчислителна температура в некондиционирана зона Температурата в топлинно некондиционирана зона е необходима като изходна променлива за оценка на топлинните загуби. Средномесечната температура във външна или вътрешна топлинно неклиматизирана зона k, θztu,k;m, в °С, се изчислява чрез: ( ) θ ztu,k ;Н/С;m = θ е;а;m + bztu,k ;m ⋅ θ calc;Н/С;ztc,j ;m − θ е;а;m , (3.16) където за всеки месец m: bztu,k;m е коефициентът на регулиране за топлинно неклиматизирана съседна зона k през месец m; θcalc;Н/С;ztc,j;m е изчислителната температура на съседната топлинно климатизирана зона j за отопление/охлаждане, °С. В случай на множество съседни топлинно климатизирани зони температурите се претеглят съобразно коефициента на разпределение при топлопренасянето между топлинно климатизираната зона ztcj и топлинно неклиматизираната зона k, Fztc,j;ztu,k;m, както е определено в 3.4.1.1; θе;а;m е средномесечната температура (на въздуха) на външната среда, °С. Температурата на топлинно неклиматизираната зона изключва влиянието на вътрешните или слънчевите печалби. Ако има такива, същите се приписват на съседните топлинно климатизирани зони. Ако в приложимия стандарт за системата, използващ тази температура като входни данни, не може да се направи разграничение между режим на отопление и охлаждане, температурата за режим на отопление и охлаждане трябва да се претегля на месечна база съгласно нуждите от отопление и охлаждане. 3.4.1.4. Изчислителна температура в кондиционирана зона и режими на периодичност А. Зададени стойности на температурата и режими Режимите на отопление и охлаждане може да се осъществяват при различни условия, като: – отопление и/или охлаждане при постоянна зададена стойност на температурата; – периодично отопление или охлаждане: понижена зададена стойност на температурата за през деня/нощта и/или уикенда и/или изключване; – периоди на необитаване (например почивки). 7 За всеки месец профилът на зададената стойност на вътрешната работна температура при отопление, θint;set;Н;ztc, и охлаждане, θint;set;С;ztc, за всяка топлинно климатизирана зона, ztc, трябва да бъде получен за работните дни от седмицата, уикенда и периодите на необитаване. Първо се установява дали е налице период на необитаване, или не. След това (отделно за периодите на обитаване и необитаване, ако е подходящо) се определя дали зададената стойност на температурата е константа, или не. За непрекъснато отопление при константна зададена стойност на температурата през целия месец следва да се използва като изчислителна температура за зоната θint;calc;Н, °С зададената стойност на температурата за осигуряване на топлинния комфорт при отопление θint;Н;set;ztc , °С. За непрекъснато охлаждане при константна зададена стойност на температурата през целия месец следва да се използва като изчислителна температура за зоната θint;calc;С, °С зададената стойност на температурата за осигуряване на топлинния комфорт при охлаждане θint;С;set;ztc, °С. Б. Корекции за периодично отопление В случай на отопление при променливи зададени стойности на температурата и/или с периоди на изключване изчислителната температура на зоната при отопление θint;calc;Н;m, в °С се определя по следната формула: ( ) θ int;calc;Н;ztc ;m = а Н;red;ztc ;m × θ int;set;Н;ztc - θ е;а;m + θ е;а;m , (3.17) където, за всяка топлинно климатизирана зона ztc и месец m: θint;set;Н;ztc е нормалната (ниво на топлинен комфорт) зададена стойност на температурата при отопляване на зоната, °С; θе;а;m е средномесечната температура на въздуха на външната среда, °С; а Н;red;ztc;m е коефициентът на намаление при периодично отопление, определен, както следва: ) ( ( ) ( аН;red;ztc ;m = 1 - 1 - аН;red;day;ztc ;m - 1 - аН;red;night;ztc ;m - 1 - аН;red;wknd;ztc;m ) (3.18) като: (3.19) като f Н;red;у; ztc = ∆t Н;red;у; ztc ⋅ n rep;Н;red;у; ztc 24 × 7 , (3.20) където за всяка топлинно климатизирана зона ztc и месец m: аН;red;у;ztc;m е коефициентът на намаление за периодично отопление с понижена зададена стойност, като у = ден, нощ или уикенд. f Н;red;у;ztc е относителната част от времето (у = ден, нощ или уикенд) с понижена зададена стойност при отопление; nrep;Н;red;у;ztc е броят на повторенията в седмицата на периода с понижена стойност у; dθН;red;mn;у;ztc;m е осредненото (относително) намаление на температурната разлика през периода с понижена зададена стойност на температурата; ΔtH;red;у;ztc е продължителността на периода с понижена зададена стойност при отопление (у = ден, нощ или уикенд), h. Безразмерното (относително) намаление dθset;Н;low;у;ztc;m на зададената стойност, свързано с разликата с външната температура, се изчислява, както следва: Ако (θint;set;Н;ztc – θе;а;m) ≤ 0: dθset;Н;low;у;ztc;m = 1 и ако (θint;set;Н;low;у;ztc – θе;а;m) ≤ 0: dθset;Н;low;у;ztc;m = 0 В противен случай: dθ set;Н;low;у ;ztc ;m = където: θ int;set;Н;low ;у;ztc − θ е;а;m θ int;set;Н;ztc − θ е;а;m , (3.21) θint;set;Н;low;у;ztc е понижената („икономично ниво“) зададена стойност на температурата при отопление на зоната през периода на периодичност у, °С. В. Корекции при периодично охлаждане Корекциите в случай на охлаждане при променлива зададена стойност на температурата и/ или с периоди на изключване се прилагат към нуждите от охлаждане, а не към изчислителната температура. Изчислителната температура на зоната при охлаждане, θint;calc;С;m, в °С остава същата, както при непрекъснато охлаждане. Безразмерният коефициент на намаление при периодично охлаждане аС;red, се изчислява, както следва: Намалението на нуждите от охлаждане се изчислява само ако охлаждането е намалено или изключено през целия уикенд (т.е. поне 48 часа/седмица). Ако това условие не е изпълнено, то аС;red;ztc;m = 1. Безразмерният коефициент на намаление при периодично охлаждане аС,red;ztc;m, в случай на намаление или изключване през уикенда, се изчислява по следната формула: ( ) аС;red;ztc ;m = аС;red;wknd;ztc ;m = 1 − f С;red;wknd;ztc + bC;red;wknd ⋅ f С;red;wknd;ztc , като f С;red;wknd;ztc = ° ∆t С;red;wknd;ztc × n rep;С;red;wknd;ztc 24 × 7 , (3.22) (3.23) където за всяка топлинно климатизирана зона ztc: fC;red;wknd;ztc е относителната част от седмицата с периодичност; nrep;С;red;wknd;ztc е броят на повторенията в седмицата на тази периодичност; ΔtC;red;wknd;ztc е продължителността на уикенда с понижена зададена стойност на температурата при охлаждане или прекъсване, h; bC;red;wknd = 0,3 – емпиричен коефициент на корелация. Г. Корекции за периоди на необитаване При някои категории сгради или пространства, като например „сгради за образование“, периодите на необитаване през отоплителния или охладителния сезон, като периоди на ваканции, водят до намаление на потребната енергия за отопление или охлаждане на пространството. Нуждите от отопление и охлаждане, при отчитане на периоди на необитаване, QН;nd;ztc;m и QC;nd;ztc;m, в kWh, се изчисляват по следния начин. Ако месецът включва период на необитаване, изчислението се прави два пъти: а) с настройките за обитаване, (нормално) отопление/охлаждане, и b) с настройките за необитаване, след което резултатите се подлагат на линейна интерполация съобразно частта на времето в режим на необитаване спрямо тази в режим на обитаване, както е показано със следващите формули: ( ) QС;nd;ztc ;m = (1 − f С,nocc;ztc ;m ) ⋅ QC;nd;осс;ztc ;m + f С,nocc;ztc ;m ⋅ QC;nd;nocc;ztc ;m , Q Н;nd;ztc ;m = 1 − f Н,nocc;ztc ;m ⋅ Q Н;nd;осс;ztc ;m + f Н,nocc;ztc ;m ⋅ Q Н;nd;nocc;ztc ;m (3.24) (3.25) където, за всяка топлинно климатизирана зона ztc и месец m: QН/С;nd;осс;ztc;m са енергийните нужди от отопление/охлаждане, изчислени съгласно 3.1 (отопление) или 3.2 (охлаждане), като за всички дни от месеца се приемат настройките на управленията и термостатите през периода на обитаване, в kWh; QH/С;nd;nocc;ztc;m са енергийните нужди от отопление/охлаждане, изчислени съгласно 3.1 (отопление) или 3.2 (охлаждане), като за всички дни от месеца се приемат настройките на управленията и термостатите през периода на необитаване, в kWh; fH/С;nocc;ztc;m е частта от месеца, която представлява периодът на необитаване (отопление/охлаждане) (например 10/31). 3.5. Топлопренасяне при вентилация 9 Топлинните загуби от вентилация се изчисляват за всяка зона ztc и за всеки месец m по формулата: (3.26) Q Н/С;ve;ztc ;m = Н Н/С; ve; ztc ;m ⋅ θ int;calc;Н/С;ztc − θ е;а;m ⋅ ∆t m , ( ) където: Н Н/С;ve;ztc;m е общият коефициент на топлопренасяне при вентилация при отопление/охлаждане, W/К; θint;calc;Н/С;ztc е вътрешната изчислителна температура на зоната при отопление/охлаждане, °С; θе;а;m е средномесечната температура (на въздуха) на външната среда, °С; Δtm е продължителността на месеца m, h. Стойността на общия коефициент на топлопренасяне при вентилация НН/С;ve;ztc;m, W/К, се изчислява по следната формула: Н Н/С;ve;ztc ;m = ρ а ⋅ с а ⋅ където: ∑ ( bve,k ;Н/С;m ⋅ q V,k ;Н/С;m ⋅ f ve,dyn ;k ;m ) , (3.27) k Н Н/С;ve;ztc;m е общият коефициент на топлопренасяне при вентилация при отопление/охлаждане за топлинно климатизираната зона ztc за месеца m, W/К; ρа·са=0,34 Wh/m3К е обемният топлинен капацитет на въздуха за всеки елемент на въздушния поток; qV;k;Н/С;m е месечната осреднена по време стойност на въздушния поток на елемент на въздушния поток, k, постъпващ в топлинната зона, m3/h; bve,k;Н/С;m е безразмерен коефициент на регулиране на температурата за елемент на въздушния поток k, при отопление/охлаждане; fve;dyn;k;m=1 е коефициентът за корекция на динамиката на елемент на въздушния поток k; k представлява всеки един от приложимите елементи на въздушния поток, като инфилтрация на въздух, естествена вентилация, механична вентилация и/или допълнителна вентилация при охлаждане нощно време. Коефициентът за регулиране на температурата bve,k;Н/С;m, за въздушен поток k се определя, както следва: bve, k ;Н/С;m = където: (θ calc;Н/С;m − θ sup,k;Н/С;m ) , (θ calc;Н/С;m − θ е;а;m ) (3.28) bve,k;Н/С;m е коефициентът на регулиране на температурата за въздушен поток k, при отопление/ охлаждане; θcalc;Н/С;ztc;m е изчислителната температура на зоната при отопление/охлаждане, °С; θsup,k;Н/С;m е температурата на подаване на въздушен поток k, при отопление/охлаждане, °С; θе;а;m е средномесечната температура на въздуха на външната среда, °С. Стойността bve,k;Н/С;m ≠ 1, ако температурата на подаване, θsup,k;Н/С;m, не е равна на температурата на външната среда. При вентилация, включително инфилтрация на въздух, от топлинно неклиматизирана зона от външен или вътрешен вид коефициентът на регулиране на температурата, bve,k;Н/С;m, за въздушен поток k е равен на коефициента на регулиране за топлинно неклиматизирани зони: bve, k ;Н/С;m = b ztu;m , (3.29) Q Н/С;int;ztc ;m = Q Н/С;int;dir;ztc ;m (3.30) където за всеки месец m: bve,k;Н/С;m е коефициентът на регулиране на температурата за въздушен поток k, при отопление/ охлаждане; bztu;m е коефициентът на регулиране за топлинно неклиматизираната зона ztu. 3.6. Вътрешни топлини печалби 3.6.1. Общи вътрешни топлини печалби За топлинно климатизирана зона ztc топлинните печалби от вътрешни топлинни източници при отопление/охлаждане, QH/С;int;ztc;m, в kWh, се изчисляват по следната формула: В случай на една или повече съседни топлинно неклиматизирани зони се прилага уравнението: , (3.31) където, за всяка топлинно климатизирана зона ztc и месец m: QH/С;int;dir;ztc;m са месечните вътрешни топлинни печалби в самата топлинно климатизирана зона ztc, при отопление/охлаждане, kWh; bztu,k;m е коефициентът на регулиране за съседна топлинно неклиматизирана зона k; Fztc;ztu,k;m е коефициентът на разпределение на печалбите в топлинно неклиматизираната зона k, приписвани на съседната топлинно климатизирана зона ztc; fgn;max;Н;ztu,k;m е коефициентът на намаление за избягване завишаването на оценката на печалбите в топлинно климатизираната зона k за режим на отопление, както е определен в т. 3.7.4.4 W/К; QH/С;int;dir;ztu,k;m са месечните вътрешни печалби на самата съседна топлинно неклиматизирана зона k от вътрешен или външен вид при отопление/охлаждане, kWh. 3.6.2. Източници на вътрешни топлинни печалби За всяка топлинно климатизирана или неклиматизирана зона zt и за всеки месец m топлинните печалби от вътрешни топлинни източници в една зона независимо от това дали е топлинно климатизирана, или не, Qint;dir;zt, в kWh, се изчисляват по следната формула: Q  + Q Н/С;spec;int;А; zt;m + Q Н/С;spec;int;L; zt;m  × А use; zt , (3.32) Q Н/С;int;dir; zt;m =  Н/С;spec;int;ос; zt;m  +Q Н/С;spec;int;WA; zt;m + Q Н/С;spec;int;HVAC; zt;m + Q Н/С;spec;int;proc; zt;m    където, за топлинната зона zt и месец m: QH/С;spec;int;ос;zt;m са специфичните вътрешни топлинни печалби, дължащи се на метаболитната топлина от обитателите, при отопление/охлаждане, kWh/m2; QH/С;spec;int;А;zt;m са специфичните вътрешни топлинни печалби, дължащи се на разсеяна топлина от уредите, при отопление/охлаждане, kWh/m2; QH/С;spec;int;L;zt;m са специфичните вътрешни топлинни печалби, дължащи се на регенерируеми загуби от осветление, при отопление/охлаждане, kWh/m2; QH/С;spec;int;WA;zt;m са специфичните вътрешни топлинни печалби, дължащи се на регенерируеми загуби от системи за топла и студена вода и канализация, при отопление/охлаждане, kWh/m2; QH/С;spec;int;HVAC;zt;m са специфичните вътрешни топлинни печалби, дължащи се на регенерируеми загуби от или за системи за отопление, охлаждане и вентилация, при отопление/охлаждане, kWh/ m2. При изчисляване на специфичните за системата енергийни нужди могат да бъдат приложими специфични за системата стойности; QH/С;spec;int;proc;zt;m са специфичните вътрешни топлинни печалби, дължащи се на регенерируеми загуби от или за процеси и стоки, при отопление/охлаждане, kWh/m2; Ause;zt е полезната подова площ на зоната, m2. Източник на студ, отвеждащ топлината от сграда (зона), се третира като източник с отрицателна стойност. Топлинните печалби от вътрешен източник за всяка зона и за определен период от време се изчисляват по формулата: , kWh, (3.33) където: Qint,k са топлинните печалби в зоната от източника k, kWh; – средната по време стойност на топлинния поток от вътрешния източник k, W; t – продължителност на изчислителния период в часове. 3.7. Топлинни печалби от слънчевото греене 3.7.1. Общи топлинни печалби от слънчевото греене За топлинно климатизираната зона ztc топлинните печалби от слънчевото греене при отопление/охлаждане, QH/С;sol;ztc;m, в kWh, се изчисляват по следната формула: QH/С;sol;ztc ;m = QH/С;sol;dir;ztc ;m (3.34) 1 В случай на една или повече съседни топлинно неклиматизирани зони се използва уравнението: Q Н/С;sol;ztc ;m = Q Н/С;sol;dir;ztc ;m + n ∑ (1 − bztu,k ;m ) ⋅ Fztc ;ztu,k ;m ⋅ f gn;max;Н;ztu,k ;m ⋅ QH/С;sol;dir;ztu,k  , (3.35) k =1 където за всяка топлинно неклиматизирана зона ztc и месец m: QH/С;sol;dir;ztc;m са месечните слънчеви топлинни печалби в самата топлинно климатизирана зона ztc, kWh; bztu,k;m е коефициентът на регулиране за съседна топлинно неклиматизирана зона k; Fztc;ztu,k;m е коефициентът на разпределение на печалбите в топлинно неклиматизираната зона k, приписван на съседната топлинно климатизирана зона ztc; fgn;max;Н;ztu,k;m е коефициентът на намаление за избягване на завишената оценка на печалбите в топлинно неклиматизираната зона k за режим на отопление; QH/С;sol;dir;ztu,k;m са месечните слънчеви топлинни печалби на самата съседна топлинно неклиматизирана зона k от външен или вътрешен вид, kWh. 3.7.2. Елементи на слънчевите топлинни печалби За всяка топлинно климатизирана или неклиматизирана зона zt и за всеки месец m слънчевите топлинни печалби в зоната независимо от това дали е климатизирана, или не при отопление/охлаждане, Qsol;dir;zt, в kWh, се изчисляват по следната формула: Q Н/С;sol;dir;zt ;m = ∑ QH/С;sol;wi,k + ∑ QH/С;sol;ор,k , k =1 (3.36) k =1 където за всеки елемент k и месец m: QH/С;sol;wi;k;m са месечните слънчеви печалби през прозрачен елемент wi,k, при отопление/ охлаждане, kWh; QH/С;sol;ор;l;m са месечните слънчеви печалби през непрозрачен елемент ор,k, при отопление/ охлаждане, kWh. Топлинният поток от слънчеви печалби през прозрачен елемент на обвивката (по-нататък наричани прозорци) wi, QH/С;sol,wi;m, в kWh, се изчислява по следната формула: ( ) Q Н/С;sol;wi = g gl;wi ;Н/С;m ⋅ Awi ⋅ 1 − Ffr;wi ⋅ Fsh;obst;wi ;m ⋅ Н sol;wi ;m − Q sky;wi ;m , (3.37) където за всеки прозорец wi и месец m; ggl;wi;Н/С;m е безразмерната средномесечна ефективна сумарна пропускливост за слънчева енергия, при отопление/охлаждане, т. 3.7.4.2; Awi е площта на прозореца wi, както е определена за характеристиките на топлопреминаване, в m2; в случай на издадени елементи трябва да се използва площта на проекция; Ffr,wi е частта на площта на рамката на прозореца wi, която представлява съотношението между площта на проекцията на рамката и общата площ на проекцията на остъкления елемент на прозореца wi; Fsh;obst;wi;m е безразмерният коефициент на намаляване на засенчването от външни препятствия; Hsol;wi;m е месечното слънчево облъчване на всяка площ на елемента, с ъгъл на наклон β wi и ъгъл на ориентация γwi, kWh/m2; Qsky;wi;m е месечният допълнителен топлинен поток, дължащ се на топлинно лъчение към небето, kWh; β wi е ъгълът на наклона на прозореца wi (спрямо хоризонталата, измерен при обърнат нагоре елемент), получен въз основа на геометричните данни на конструктивния елемент, в градуси; γwi е ъгълът на ориентация на прозореца wi, получен въз основа на геометричните данни на конструктивния елемент, в градуси (изразен като географски азимутен ъгъл на хоризонталната проекция на наклонената повърхност; практика: ъгъл от юг, на изток положителен, на запад отрицателен). Топлинният поток от слънчеви печалби през непрозрачен елемент k на обвивката, при отопление/охлаждане, QH/С;sol,k;m, в kWh, през месец m, се изчислява по следната формула: QH/С;sol;ор;k ;m = α sol;k ⋅ Rse;k ⋅ U с;ор;k ⋅ Ас;k ⋅ Fsh;obst;k ;m ⋅ Н sol;k ;m − Qsky;k ;m , (3.38) където за всеки непрозрачен елемент k и месец m: α sol;k е безразмерният коефициент на поглъщане на слънчевата енергия със стойности, показани в таблица 1. Таблица 1 Цвят на външната повърхност Коефициент на поглъщане αsol - светъл цвят 0,3 - среден цвят 0,6 - тъмен цвят 0,9 Rse;k е топлинното съпротивление на външна повърхност, Rse = 1/(hce + hre), в съответствие с БДС EN ISO 6946 и БДС EN ISO 13789, m2К/W; Uc;ор;k е коефициентът на топлопреминаване, W/(m2·К); Ас;k е площта на елемента/проекцията, m 2. 3.7.3. Топлинно излъчване към небето Месечният топлинен поток, дължащ се на топлинното лъчение към небето, Qsky;m, за специфичен сграден елемент k на обвивката, през месец m, в kWh, се получава по следната формула: Q sky;k ;m = 0, 001 × Fsky;k ⋅ R se;k ⋅ U с;k ⋅ Ас;k ⋅ hlr;е;k ⋅ ∆θ sky;m ⋅ ∆t m , (3.39) където за всеки елемент k и месец m: Fsky;k е коефициентът на видимост между елемента и небето, със стойности, показани в таблица 2. Таблица 2 Незасенчван хоризонтален покрив Незасенчвана вертикална стена Fsky 1,0 0,5 Rse;k е топлинното съпротивление на външна повърхност на елемента, Rse = 1/(hce + hre), m2К/W; Uc;k е коефициентът на топлопреминаване на елемента, W/(m 2·К); Ас;k е площта на елемента/проекцията на елемента, m 2; hlr;е;k е коефициентът на топлопренасяне при външно дълговълново излъчване, W/(m2·К). Изчислява се по формулата: hlr;е;k =4εϭ(θss + 273)3 , W/m2К , в която: е степента на чернота на повърхността; =5,67х10 -8 W/m2К4 – константата на Стефан – Болцман; – средната аритметична стойност на температурата на повърхността и температурата на небосвода, оС; когато няма други данни, се приема 10 оС. Δθsky;m = 11 К, осреднената разлика между приведената температура на небето и температурата на въздуха; Δtm – продължителността на месеца m, h. 3.7.4. Някои специфични особености на параметрите, участващи в изчисляването и баланса на топлинните потоци от слънцегреене 3.7.4.1. Площ на остъклената част на прозорците Остъклената площ Agl;wi на прозоречния елемент wi се изчислява по следната формула: ( ) Agl;wi = 1 − Ffr;wi ⋅ Awi , (3.40) където за прозоречния елемент wi: Ffr;wi е частта от площта на рамката; Awi е площта на прозоречния елемент wi, m2; в случай на издадени компоненти трябва да се използва площта на проекцията. 3.7.4.2. Сумарна пропускливост за слънчева енергия на прозрачни елементи Сумарната пропускливост на слънчева енергия от остъкляването на прозорец wi, ggl;wi, е съотношение между енергията, преминаваща през прозореца, и тази, падаща върху него. Влиянието на преминаването през, поглъщането от и (многократното) отразяване от самия прозорец и други слоеве е включено в сумарната пропускливост на слънчева енергия. 3 Сумарната пропускливост на слънчева енергия зависи от ъгъла на падане (височина и азимут) на падащото слънчево лъчение. Претеглената по време осреднена стойност, необходима за изчисленията, е малко по-малка от ggl;n. За това се използва корекционен коефициент, Fw, и следната формула: (3.41) g gl;wi = Fw ⋅ g gl;n;wi , където ggl;wi е сумарната пропускливост на слънчева енергия (коригирана за ъгъла на падане); Fw е корекционен коефициент за неразсейващо остъкляване, таблица 3; ggl;n;wi е пропускливостта на слънчева енергия при лъчение, перпендикулярно на остъкляването, таблица 3; Таблица 3 Коефициент за корекция и претегляне на g-стойността при неразсейващи и разсейващи прозрачни остъкления: Fw agl altg 0,90 0,75 45 Стойности по подразбиране на сумарната пропускливост на слънчева енергия при перпендикулярен ъгъл на падане, ggl;n;wi, при типични видове остъкляване ggl;n;wi Вид Единичен стъклопакет 0,85 Двоен стъклопакет 0,75 Двоен стъклопакет със селективно нискоемисионно покритие 0,67 Троен стъклопакет 0,70 Троен стъклопакет с две селективни нискоемисионни покрития 0,50 Двоен прозорец 0,75 За прозорци с разсейващо остъкляване или приспособления за засенчване от слънчево греене пропускливостта на слънчева енергия при лъчение, перпендикулярно на остъкляването (перпендикулярен ъгъл на падане), ggl;n , може да доведе до значително подценяване на пропускливостта на слънчева енергия. Сумарната пропускливост на слънчева енергия, коригирана за ъгъла на падане, се изчислява съгласно претеглената сума, дадена в следната формула: ( ) g gl;wi = а gl ⋅ g gl,alt ;wi + 1 − а gl ⋅ g gl,dif;wi , (3.42) където ggl;wi е сумарната пропускливост на слънчева енергия от остъкляването на прозорец wi; agl е коефициент на претегляне, представителен за положението (ориентацията, наклона) на прозореца, климата и сезона, таблица 3; ggl,alt;wi е пропускливостта на слънчева енергия от остъкляването при слънчево лъчение от ъгловата височина, altgl, представителна за положението (ориентацията, наклона) на прозореца, климата и сезона, получена съгласно таблица 3; ggl,dif е пропускливостта на слънчева енергия от остъкляването при изотропно разсеяно слънчево лъчение съгласно ISO 15099. Стойностите по подразбиране на коефициента на намаление за сумарната пропускливост на слънчева енергия за типичните видове щори се избират от таблица 4. Тези коефициенти на намаление се умножават по сумарната пропускливост на слънчева енергия от остъкляването, за да се получи g-стойността на остъкляването с щора. Таблица 4 Вид на щорите Бели венециански щори Оптични характеристики на щорите Коефициент на намаление при поглъщане топлопреминаване вътрешни щори външни щори 0,05 0,25 0,10 0,1 0,30 0,15 0,3 0,45 0,35 0,1 Бели завеси 0,1 Цветен текстил 0,3 Текстил с алуминиево покритие 0,2 ВЕСТНИК 0,5 0,65 0,55 0,7 0,80 0,75 0,9 0,95 0,95 0,1 0,42 0,17 0,3 0,57 0,37 0,5 0,77 0,57 0,05 0,20 0,08 При месечния метод за изчисление средномесечната ефективна сумарна пропускливост за слънчева енергия на остъклената част на прозореца wi, ggl;m, за месец m, може да се получи на месечна база и съгласно G.2.2.2 в приложение G на БДС EN ISO 52016-1. 3.7.4.3. Топлинно неклиматизирана зона с вътрешни или слънчеви печалби (включително слънчево пространство или атриум) При слънчеви топлинни печалби се приема, че при първа апроксимация всички поглъщащи повърхности са засенчвани до една и съща степен от външни препятствия и от външната обвивка на топлинно неклиматизираната зона. Коефициентът на намаление на слънчевото лъчение през външната преграда на топлинно неклиматизирана зона ztu, при отопление/охлаждане, Fsol;ue,ztu;Н/С;t, се изчислява по следната формула: ( ) Fsol;ue;ztu ;Н/С;m = g gl;ue;ztu;Н/С;m ⋅ 1 − Ffr;ue;ztu , (3.43) където ggl;ue;ztu;Н/С;m е ефективната сумарна пропускливост на слънчева енергия от остъкляването на външната преграда на топлинно неклиматизираната зона ztu, при отопление/охлаждане, през месец m; Ffr;ue,ztu е частта от площта на рамката на външната преграда, изчислена като съотношение между общите непрозрачни площи и общите непрозрачни плюс прозрачните площи на външната преграда на топлинно неклиматизираната зона ztu; в случай на издадени компоненти се използва площта на проекцията. Слънчевите топлинни печалби в топлинно неклиматизираната зона ztu, при отопление/охлаждане, QH/С;sol;ztu;m, в kWh, през месец m, се изчисляват чрез сумиране на слънчевите топлинни печалби на всяка непрозрачна повърхност, j, в топлинно неклиматизираната зона: Q Н/С;sol;ztu;m = Fsol;ue;ztu;Н/С;m ⋅ Fsh;obst ;ztu;m ⋅ където за месец m: ∑ ( asol; j ⋅ А j Н sol;j;m ) , (3.44) j (opaque) Fsol;ue,ztu;Н/С;m е коефициентът на намаление за слънчевото лъчение през външната преграда на топлинно неклиматизираната зона ztu, при отопление/охлаждане, както е определен по-горе; Аj е площта на всяка непрозрачна повърхност j в топлинно неклиматизираната зона ztu, m2; в случай на издадени компоненти се използва площта на проекцията; α sol;j е осредненият коефициент на поглъщане на слънчевата енергия от непрозрачната повърхност j в топлинно неклиматизираната зона ztu; Fsh;obst;ztu;m е коефициентът на намаление на засенчването от външни препятствия за външната преграда на топлинно неклиматизираната зона, ztu; Hsol;j;m е общото месечно слънчево облъчване на елемент j, с даден ъгъл на ориентация и наклон, kWh/m2. 3.7.4.4. Коефициент на намаление за избягване завишаването на печалбите В случай на външна топлинно неклиматизирана зона се прилага коефициент на намаление, за да се избегне завишаването на печалбите в режим на отопление, на базата на съотношението между топлопренасянето и печалбите: В случай на една съседна топлинно климатизирана зона: f gn;max;Н;ztu ;m = ( ) bztu;m ⋅ Н ztc ;ztu;m ⋅ θ int;set;Н;ztc ;m − θ е;а;m × 0, 001 × t m (QH;int;ztu;m + QH;sol;ztu;m ) В случай на няколко съседни топлинно климатизирани зони: (3.45) f gn;max;Н;ztu ;m = bztu,k ;m ⋅ където за месец m: ВЕСТНИК ∑ ( Н ztc ;ztu;m ⋅ (θ int;set;Н;ztc ;m − θ е;а;m ) ) × 0, 001 × t m ztc ( Q Н;int;ztu ;m + Q Н;sol;ztu ;m ) 5 , (3.46) fgn;max;Н;ztu;m е коефициентът на намаление за избягване завишаването на печалбите от топлинно неклиматизираната зона ztc, за режим на отопление; bztu;m е коефициентът на регулиране за топлинно неклиматизираната съседна зона zt; Hztc;ztu;m е коефициентът на топлопренасяне между топлинно неклиматизираната зона ztu и съседната топлинно климатизирана зона ztc, W/К; θint;set;Н;ztc;m е зададената стойност на температурата на съседната топлинно климатизирана зона ztc при отопление, °С; в случай на няколко съседни топлинно климатизирани зони температурите се претеглят съобразно коефициента на разпределение Fztc;ztu;m за топлопренасянето между топлинно климатизираната зона ztc и топлинно неклиматизираната зона ztu; θе;а;m е средната месечна температура на външния въздух, °С; QH;int;ztu,k;m са вътрешните топлинни печалби за режим на отопление във външната топлинно неклиматизирана зона ztu, kWh; QH;sol;ztu;m са слънчевите печалби за режим на отопление във външната топлинно неклиматизирана зона ztu, kWh; tm е продължителността на месец m, h. В случай на вътрешна топлинно неклиматизирана зона коефициентът на намаление за избягване завишаването на печалбите в режим на отопление се приема 1: f gn;max;Н;ztu ;m = 1 (3.47) 3.7.4.5. Специални елементи Изчисления за топлопренасянето и слънчевите топлинни печалби в случай на специални елементи, като непрозрачни елементи с прозрачна изолация, вентилирани слънчеви стени (стени на Тромб) и вентилирани елементи на обвивката, са представени в СД CEN ISO/TR 52016-2. 3.7.4.6. Изчисляване на коефициентите на намаление на засенчването на слънчевото греене Коефициентът на намаление на засенчването на повърхността k от външни препятствия, Fsh;obst;k;m, през месец m се определя по следния начин: Общото слънчево облъчване на повърхността k, Htot;sh;k;m, включително влиянието на засенчването, е сумата от изчисленото общо слънчево облъчване, коригирано за засенчването от обекти посредством коефициента на намаление на засенчването при пряко слънчево лъчение и частта на прякото слънчево лъчение от общото лъчение: (3.48) Fsh;obst;k ;m = Fsh;dir;k ;m ⋅ f sol;dir;m , където за всяка засенчвана повърхност k и всеки месец m: Fsh;obst;k;m е безразмерният коефициент на намаление на засенчването от външни препятствия; Fsh;dir;k;m е коефициентът на намаление на засенчването при пряко излъчване, определен; fsol;dir;m е частта на прякото слънчево лъчение от общото лъчение, получено като функция от климатичните данни и ориентацията от Приложение D на БДС EN ISO 52016-1. Прости и по-детайлни засенчващи обекти Във връзка с метода за изчисление се разграничават два вида засенчващи обекти: – Препятствия с проста форма за фасадни елементи, като (прозоречни) отстъпи, навеси по цялата дължина и странични ребра по цялата височина или други геометрично подобни засенчващи обекти, като други части на сградата (например стени) или балкони. – Други препятствия, засенчващи от земната основа (от долу нагоре; наречени [перпендикулярни] „препятствия“) или засенчващи от небето (от горе надолу, надвиснали; наречени „навеси“). Изчисленията при засенчващите обекти са съгласно част пета от методиката. 3.8. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята Топлинните загуби от топлопреминаване през ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земята – подови плочи, стени и подове на подземен етаж, се изчисляват по метод, описан подробно в БДС EN ISO 13370. В съответствие с този стандарт в приложение „Топлопреминаване през подови конструкции“ са представени основните изчислителни алгоритми за определяне на термичното съпротивление и коефициента на топлопреминаване на подови конструкции в близост до земната основа и сутерените заедно с коефициенти, които дават възможност да се изчисляват топлинните потоци на месечна база. 3.9. Коефициент на топлопреминаване през покривни пространства 3.9.1. Определяне на коефициента на топлопреминаване на покрив, граничещ с външен въздух В този случай покривната конструкция се разглежда като хоризонтална многослойна стена, при която топлинният поток е от долу нагоре и R si=0,10 m 2 К/W, а R se=0,04 m 2 К/W. 3.9.2. Определяне на коефициента на топлопреминаване при конструкция с подпокривно пространство В случаите, когато покривната конструкция включва неотоплявано подпокривно пространство, въздухът се приема като допълнителен слой със съпротивление на топлопроводност в зависимост от височината на неотопляваното подпокривно пространство. 3.9.3. При височина на подпокривното пространство до 0,30 m Преносът на топлина през въздушния слой е само чрез топлопроводност. Стойността на термичното съпротивление на въздуха може да бъде отчетена от таблица 4 в зависимост от това дали температурата на въздуха в подпокривното пространство е положителна, или отрицателна. 3.9.4. При височина на подпокривното пространство, по-голяма от 0,30 m При този тип покривни конструкции топлообменът се определя от разположението на топлата и студената повърхност, разстоянието между тях и температурите им. Свободно движение на въздуха, заключен между двете плочи, се наблюдава само когато температурата на долната плоча е по-висока от тази на горната плоча. Една възможност за пресмятане на топлообмена в такива случаи е сложният процес на пренос на топлина през въздуха между двете плочи да се третира като кондуктивен топлообмен през слой със същата дебелина, но с еквивалентен коефициент на топлопроводност λ екв. Съпротивление на топлопроводност на затворен въздушен слой Rвс, m 2 К/W при топлопреминаване от долу нагоре. Съпротивлението на топлопроводност на затворен въздушен слой Rвс, m 2 К/W при топлопреминаване от долу нагоре е дадено в таблица 5. Таблица 5 Съпротивление на топлопроводност на затворен въздушен слой Rвс, m2К/W при топлопреминаване от долу нагоре Температура на въздуха, оС Дебелина на въздушния слой, m положителна отрицателна 0,01 0,13 0,15 0,02 0,14 0,16 0,03 0,14 0,16 0,05 0,10 0,17 0,10 0,15 0,18 0,15 0,16 0,18 0,20 – 0,30 0,16 0,19 3.9.4.1. Определяне на дебелината на въздушния слой в неотопляваното подпокривно пространство Поради разнообразието на покривните конструкции се работи с приведена височина на въздушния слой, която представлява височината на подпокривно пространство с еквивалентно правоъгълно сечение. , (3.49) където: δвс е височината на въздушния слой, m; V ' – обемът на подпокривното пространство по вътрешни размери, m3; А ' – площта на подовата плоча на подпокривното пространство по вътрешни размери, m2. Действителният коефициент на топлопреминаване Ur се определя по формулата: Ur = 1 , W / m2К , А1 1 + U1 А 2 U 2 + А w U w + 0,33nV (3.50) 7 където: А1 е площта на таванската плоча на последния отопляем етаж, m2; U1 – коефициентът на топлопреминаване на таванската плоча на последния отопляем етаж, W/ m2К; А2 – площта на покривната плоча от покривната конструкция, m2; U2 – коефициентът на топлопреминаване на покривната плоча, W/m2К; Аw – площта на вертикалните ограждащи елементи, m2; Uw – коефициентът на топлопреминаване на вертикалните ограждащи елементи на подпокривното пространство, W/m2К; n – кратността на въздухообмена в подпокривното пространство; при уплътнени покриви се приема n = 0,1 h-1, а при неуплътнени n = 0,3 h-1; V – обемът на въздуха в подпокривното пространство, m3. Коефициентите на топлопреминаване U1, U2 и Uw се определят по следните формули: , (3.51) , (3.52) (3.53) Съпротивленията на топлопредаване Rse1 и Rsi2 се определят по формулата: (3.54) 3.9.4.2. Определяне на еквивалентния коефициент на топлопроводност на въздушния слой Еквивалентният коефициент на топлопроводност на въздушния слой в неотопляваното подпокривно пространство λекв. се определя като . Корекционният коефициент εk е функция на произведението Gr.Pr, т.е. . Стойностите на Gr.Pr се пресмятат в зависимост от дебелината на въздушния слой δвс. 3 За стойности на произведението Gr.Pr < 10 εk = 1. 3 В интервала 10 < Gr.Pr < 10 6 се използва уравнението: , (3.55) а при 106 <GrPr<1010 – уравнението: (3.56) Стойността на критерия на Грасхоф се пресмята по формулата: , (3.57) където: g е земното ускорение, m/s2; – коефициент на обемно разширение; δвс – височината на въздушния слой, m; (θse1 – θsi2) – разликата между повърхностните температури на двете плочи, оС; ν – кинематичен вискозитет на въздуха, m2/s. 3.9.5. Температура на въздуха в подпокривното пространство Температурата на въздуха в подпокривното пространство се определя по формулата: , (3.58) където: θi е средната обемна температура на сградата, оС; θu – температурата на въздуха в подпокривното пространство, оС; θе – външната температура с най-голяма продължителност за отоплителния период, оС. Коефициентите на топлопреминаване U1 и U2 се изчисляват, както следва: а) при определяне на θse1 и θsi2 – със съпротивления на топлопредаване Rse1=0,10 m2К/W и Rsi2 = 0,17 m2К/W; б) при определяне на действителните им стойности – с получените съпротивления на топлопредаване Rse1 и Rsi2 от формула (3.54). 3.9.6. Температури на повърхностите Температурите на повърхностите, граничещи с въздушния слой в подпокривното пространство, се определят по формулите: , (3.59) θsi2 = θu – Rsi2U2 (θu – θе) = θu – 0,17U2 (θu – θе), °С (3.60) 3.9.7. Определяне на коефициента на пренос на явна топлина с вентилационен въздух Коефициентът на пренос на топлина с вентилационен въздух отразява топлинния поток, който се внася или изнася от сградата с въздух от инфилтрация, естествена или механична вентилация, при температурна разлика 1К. Изчислява се за всеки месец по формулата: , W/К (3.61) където: (ρс)а=0,34 Wh/(m3.К) е специфичният обемен топлинен капацитет на въздуха; qve,k – средномесечният часов дебит на въздуха през елемента k, m3/h; bve,k – безразмерен температурен фактор за дебита през елемента k и има стойност, различна от 1, когато температурата на постъпващия въздух е различна от температурата на външния въздух. (3.62) където: е температурата в разглежданото помещение/зона, °С; – температурата на постъпващия въздух, °С; – средната месечна температура на външния въздух, °С. 9 8.1. Определяне на дебита на въздуха при инфилтрация и естествена вентилация Средночасовият дебит на въздуха от инфилтрация в отоплявано/охлаждано пространство се определя чрез кратността на въздухообмена по формулата: q ve = nV , (3.63) където: n е средночасовата кратност на въздухообмена за пространството, h-1; V – нетният обем на отопляваното/охлажданото пространство, m3. 3.9.8. Определяне на дебита на въздуха при механична вентилация Дебитът на въздуха qve в m3/h се определя като сума от средния часов дебит на подавания от вентилаторите на системата въздух qve,f и дебита на допълнителния въздушен поток qve,х в отворите за външен въздух, дължащ се на вятъра: q ve = q ve,f + q ve,х Дебитът q ve,х се изчислява по формулата: V. n 50 .е m3/h, q ve,х = 2 − q ve,е  f q 1 +  ve,f  е  V.n 50  (3.64) (3.65) където: n50 е средночасовата кратност на въздухообмена за пространството при разлика между наляганията вън и вътре 50 Ра с отчитане на съпротивлението на входящия отвор, h-1; q ve,е – дебитът на засмуквания от пространството въздух, m3/h. Коефициентите за защитеност от вятър е и f се отчитат от таблица 6. Таблица 6 Коефициент за защитеност от вятър е Разположение на сградата Описание Открито при повече от една фасада, изложена на вятъра при една фасада, изложена на вятъра Сгради на открито, сгради с високо застрояване в населени места 0,10 0,03 Полуоткрито Сгради, обкръжени от други сгради или дървета 0,07 0,02 Защитено Сгради със средно застрояване в населени места, сгради в гора 0,04 0,01 Коефициент f За всички случаи 15 20 Нивото на въздухоплътност на сградата е в съответствие със стойностите за кратността на въздухообмена n 50 при разлика в налягането 50 Ра, както е показано в таблица 7. Таблица 7 Многофамилни сгради Едно- и двуфамилна сграда при при n 50 , h-1 n 50 , h-1 Висока до 2,0 до 4,0 Средна от 2,0 до 5,0 от 4,0 до 10,0 Ниво на въздухоплътност на сградата Малка над 5,0 над 10,0 3.9.9. Определяне на еквивалентния коефициент на топлопроводност на въздушния слой Еквивалентният коефициент на топлопроводност на въздушния слой в неотопляваното подпокривно пространство λекв. се определя като . Корекционният коефициент εk е функция на произведението Gr.Pr, т.е. . Стойностите на Gr.Pr се пресмятат в зависимост от дебелината на въздушния слой δвс. 3 За стойности на произведението Gr.Pr < 10 εk = 1. В интервала 10 3 < Gr.Pr < 106 се използва уравнението: , (3.66) а при 10 <GrPr<10 – уравнението: 6 10 (3.67) Стойността на критерия на Грасхоф се пресмята по формулата: , (3.68) където: g е земното ускорение, m/s2; – коефициент на обемно разширение; δвс – височината на въздушния слой, m; (θse1 – θsi2) – разликата между повърхностните температури на двете плочи, оС; ν – кинематичен вискозитет на въздуха, m2/s. 3.9.10. Температура на въздуха в подпокривното пространство Температурата на въздуха в подпокривното пространство се определя по формулата: , (3.69) където: θi е средната обемна температура на сградата, оС; θu – температурата на въздуха в подпокривното пространство, оС; θе – външната температура с най-голяма продължителност за отоплителния период, оС. Коефициентите на топлопреминаване U1 и U2 се изчисляват, както следва: а) при определяне на θse1 и θsi2 – със съпротивления на топлопредаване Rse1=0,10 m2К/W и Rsi2 = 0,17 m2К/W; б) при определяне на действителните им стойности – с получените съпротивления на топлопредаване Rse1 и Rsi2 от формула (3.54). 3.9.11. Температури на повърхностите Температурите на повърхностите, граничещи с въздушния слой в подпокривното пространство, се определят по формулите: , (3.70) θsi2 = θu – R si2U2 (θu – θе) = θu – 0,17U2 (θu – θе), °С (3.71) 3.10. Определяне на факторите на оползотворяване на топлинните печалби и топлинните загуби 3.10.1. Коефициент за оползотворяване на печалбите при отопление Безразмерният коефициент за оползотворяване на печалбите при отопление, ηН,gn, е функция от съотношението между топлинния баланс при отопление, γН, и числов параметър, аН, който зависи от инерцията на сградата. Той се изчислява за всяка зона и за всеки месец по следните две формули: ако γН;ztc;m > 0 и γН ≠1: ако γН;ztc;m = 1: η Н;gn;ztc ;m = , аН;ztc ;m аН;ztc ;m + 1 ако γН;ztc;m ≤ 0 и QH;gn;ztc;m > 0: η ако γН;ztc;m ≤ 0 и QH;gn;ztc;m ≤ 0: η , (3.73) Н;gn;ztc ;m = 1 / γ Н;ztc ;m , Н;gn;ztc ;m = 1 (3.72) , (3.74) (3.75) 1 като γ Н;ztc ;m = Q Н;gn;ztc ;m , Q Н;ht;ztc ;m (3.76) където за всяка топлинно климатизирана зона ztc и месец m: γН;ztc;m е безразмерният топлинен баланс в режим на отопление; аН;ztc;m е безразмерният числов параметър, определен, както е показано по-долу; QН;ht;ztc;m е общото топлопренасяне в режим на отопление, kWh; QH;gn;ztc;m са общите топлинни печалби в режим на отопление, kWh. Безразмерният числов параметър аН;ztc;m се изчислява по формулата: аН; ztc ;m = аН;0 + τ Н; ztc ;m τ Н;0 , (3.77) където за всяка топлинно климатизирана зона ztc и месец m: аН;0 е безразмерен референтен числов параметър, както е указано по-долу; τН;ztc;m е времеконстантата на зоната при отопление, h; τН;0 е референтна времеконстанта, h. Стойностите на референтния числов параметър, аН;0, и референтната времеконстанта, τН;0, при коефициента за оползотворяване на печалбите се получават от таблица 8. Таблица 8. Стойности на референтния числов параметър аН,0 и референтната времеконстанта τН,0 за коефициента на оползотворяване на печалбите τН,0 h аН,0 1,0 15 3.10.2. Коефициент за оползотворяване на топлопренасянето при охлаждане Безразмерният коефициент за оползотворяване на топлопренасянето при охлаждане, ηС;ht;ztc;m, е функция от съотношението между топлинния баланс при охлаждане, γС;ztc;m, и числов параметър, аС;ztc;m, който зависи от топлинната инерция на сградата. Той се изчислява за всяка зона и за всеки месец, както е дадено в следната формула: ако γС;ztc;m > 0 и γС;ztc;m ≠ 1: η С;ht;ztc ;m = ако γС;ztc;m = 1: η С;ht;ztc ;m = аС;ztc ;m 1 − ( γ С;ztc ;m ) 1 − ( γ С;ztc ;m ) аС;ztc ;m + 1 − аС;ztc ;m −( аС;ztc ;m +1) , , ако γС;ztc;m ≤ 0: η С;ht;ztc ;m = 1 , като γ С;ztc ;m = QC;gn;ztc ;m QC;ht;ztc ;m , (3.78) (3.79) (3.80) (3.81) където за всяка топлинно климатизирана зона ztc и месец m: γС;ztc;m е безразмерният топлинен баланс в режим на охлаждане; аС;ztc;m е безразмерният числов параметър, определен, както е указано по-долу; QС;ht;ztc;m е общото топлопренасяне при топлопреминаване и вентилация в режим на охлаждане, kWh; QC;gn;ztc;m са общите топлинни печалби в режим на охлаждане, kWh. Безразмерният числов параметър аС;ztc;m се изчислява по формулата: аС; ztc ;m = аС;0 + τ С ; ztc ;m τ С;0 , където за всяка топлинно климатизирана зона ztc и месец m: аС;0 е безразмерен референтен числов параметър, както е указано по-долу; (3.82) τ С;ztc;m е времеконстантата на зоната при охлаждане, h; τС;0 е референтна времеконстанта, h. Стойностите на референтния числов параметър аС;0 и референтната времеконстанта τС;0 се получават от таблица 9. Таблица 9. Стойности на референтния числов параметър аС,0 и референтната времеконстанта τС,0 за коефициента на оползотворяване на загубите τС,0 h аС,0 1,0 15 3.10.3. Времеконстанта на зоната Времеконстантата на топлинно климатизираната зона ztc в часове характеризира вътрешната топлинна инерция на климатизираната зона. Тя може да бъде различна при изчисленията при отопление и охлаждане и да варира през различните месеци за всеки един от двата режима в зависимост от изменението (или не) на съставляващите я променливи, а именно Htr и Hve. Тя се изчислява по следните две формули: τ Н;ztc ;m = τ С;ztc ;m = С m;eff;ztc 3600 (3.83) Н Н;tr(excl. grfl);ztc ;m + Н Н;gr;adj;ztc + Н Н;ve;ztc ;m С m;eff;ztc 3600 Н С;tr(excl. grfl);ztc ;m + Н С;gr;adj;ztc + Н С;ve;ztc ;m , (3.84) където за всяка топлинно климатизирана зона ztc и месец m: Cm;eff;ztc е ефективният топлинен капацитет на зоната, J/К, със стойности съгласно таблица 10. Таблица 10. Стойности на ефективния топлинен капацитет Клас на масивност на конструкцията Месечен период Cm;eff;ztc J/К [J/( К·m2) · m2] Много лека 80 000 × Ause;ztc Лека 110 000 × Ause;ztc Средна 165 000 × Ause;ztc Тежка 260 000 × Ause;ztc Много тежка 370 000 × Ause;ztc Ause;ztc е площта на пода на отопляваното и/или охлажданото пространство, m2. * За леки може да се приемат следните сгради: а) сгради с дървени плоскости без масивни вътрешни стени; б) сгради с дървени плоскости без масивни външни стени; в) сгради с високи помещения (спортни зали, музеи и др.). За тежки може да се приемат сградите с масивни вътрешни и външни строителни елементи без окачени тавани. НН/С;tr(excl.grflr) ;ztc;m е общият коефициент на топлопренасяне при топлопреминаване при отопление, съответно охлаждане, с изключение на сутеренна подова плоча, W/К; НН/С;ve ztc;m е общият коефициент на топлопренасяне при вентилация за отопление, съответно охлаждане, W/К; НН/С;gr;adj ztc е сезонният осреднен общ коефициент на топлопренасяне при топлопреминаване през сутеренна подова плоча, осреднен за сезонната температурна разлика, за отоплителния, съответно охладителния сезон, получен съгласно част четвърта „Топлопреминаване през подови конструкции“, W/К. 3.11. Изчисляване на потребната енергия за охлаждане с отчитане на влагообмена Една зона от сградата се охлажда по един от трите основни начина: а) охлаждане с конвектори и пресен въздух от инфилтрация; б) охлаждане чрез механична вентилация с пресен и с рециркулационен въздух; в) охлаждане чрез механична вентилация с пресен въздух, обработен извън зоната. 3.11.1. Охлаждане с конвектори и пресен въздух от инфилтрация 3 В този случай охлаждането се извършва чрез конвектори в зоната. Пресен въздух може да постъпи в зоната само чрез инфилтрация. 3.11.1.1. Сухият товар (потребната явна топлина) се изчислява по уравнението: 3.11.1.2. Латентният товар се изчислява по уравнението: QС,w = Qа,w + Q р,w + Qe,w , kWh, (3.85) където: QС,w Qа,w Q р,w Qе,w е топлината на влагата, която трябва да се отнеме от зоната, kWh; – топлината на влагата от инфилтрирания външен въздух, kWh; – топлината на влагата от хора, kWh; – топлината на влагата от други източници в зоната, kWh. 3.11.1.3. Топлина с влагата от инфилтрирания въздух Qа,w = n.V ( х е − х i ) ρda .2501 3600 t С , kWh, (3.86) където: n е кратността на въздухообмена от инфилтрация, h-1; V – обемът на въздуха в зоната, m3; хе – влагосъдържанието на външния въздух, определено по средномесечната температура и относителна влажност на въздуха; определя се по уравнение (3.100), kg/kg сух въздух; х i – влагосъдържанието на въздуха в зоната, определено по уравнение (3.100), с температурата на вътрешния въздух и относителната му влажност, kg/kg сух въздух; ρda – плътността на сухия въздух, определена по уравнение (3.105), kg/m3; 2501 kJ/kg – специфичната топлина на изпарение на водата при 0 оС; tС – броят на работните часове на системата за охлаждане в месеца, h. 3.11.1.4. Топлина с отделена влага от хората (3.87)  t , kWh, Q =Q р,w р,w р където:  Q р,w е средната часова стойност на латентния топлинен поток от хора за периода на престоя им в зоната в kW; определя се като произведение на броя на хората и отделения от един човек латентен топлинен поток; последният е функция на физическата активност на човека по време на престоя; tр – сумарният за месеца брой часове на обитаване на зоната, h. Ако t р > t С , се приема t р = t С . 3.11.1.5. Топлина с влага от други източници в зоната  t , kWh, Qe,w = Q е,w е (3.88) където: Q е,w е средната часова стойност на топлинния поток с отделена от други източници влага (за периода на отделянията), kW; te – сумарният за месеца брой часове с влагоотделяне от други източници в зоната, h; ако t > t , се приема t = t . еСеС 3.11.2. Охлаждане чрез механична вентилация с пресен и с рециркулационен въздух 3.11.2.1. Сухият товар (потребната явна топлина) се изчислява по уравнението: 3.11.2.2. Латентният товар се изчислява по уравнението: QС,w = Qа,w + Q р,w + Qe,w , kWh, (3.89) където: QС,w е топлината на влагата, която трябва да се отнеме от зоната, kWh; Qa,w – топлината на влагата от постъпващия въздух, kWh; Q р,w – топлината на влагата от хора, kWh; Qe,w – топлината на влагата от други източници в зоната, kWh. 3.11.2.3. Топлина с влагата от постъпващия въздух , kWh, (3.90) където:  V sup е часовият обемен дебит на подавания въздух в зоната, m3/h; xsup – влагосъдържанието на подавания въздух, определено по температурата и относителната му влажност, kg/kg сух въздух; х i – влагосъдържанието на въздуха в зоната, определено по температурата на вътрешния въздух и относителната му влажност, kg/kg сух въздух; ρа,sup – плътността на сухия въздух, kg/m3; tС – броят на работните часове на системата за охлаждане в месеца, h. 3.11.2.4. Топлина с влагата от хора – определя се, както в 3.11.1.4. 3.11.2.5. Топлина на влагата от други източници – определя се, както в 3.11.1.5. 3.11.3. Охлаждане чрез механична вентилация с пресен въздух, обработен извън зоната Включва охлаждане чрез подаване на предварително обработен външен въздух. Топлинната обработка на въздуха е извън границите на зоната. Пълният товар в зоната се поема от подавания въздух. Разходът на енергия се отнася към вентилационната система. 3.12. Допълнително потребна енергия В системите за отопляване, вентилация, охлаждане и загряване на вода за битови нужди е необходима допълнителна енергия за транспортиране на въздуха, горещата вода и топлоносителя/ студоносителя. Количеството допълнителна енергия за всяка система може да се изчисли за всеки месец по следната формула: , kWh, (3.91) където: е средната по време мощност на k-тия вентилатор/помпа от системата, W; t – продължителността на месеца в часове. 3.13. Изчисляване на брутната потребна енергия 3.13.1. Брутна потребна енергия за отопляване Брутната потребна енергия за отопляване се изчислява за всяка зона и за всеки месец от отоплит елния период по формулата: , kWh, (3.92) където: Q Н,ztc,m е брутната потребна енергия за отопляване на зоната за месеца m от отоплителния период, kWh; Q Н,nd,ztc,m Е Н,sуs,ztc,m – потребната енергия за отопляване на зоната за месеца m от отоплителния период, kWh; – необходимата допълнителна енергия за работата на отоплителната система (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh; представлява ефективността на цялата система за отопляване; 5 – ефективността на отдаване на топлината от отоплителните тела към отопляемия обем; зоната; – ефективността на преноса и разпределението на топлината от генератора на топлина до – ефективността на системата за автоматично управление на топлоподаването; – ефективността на генератора на топлина. Коефициентите на ефективност на отделните елементи на системите с отчитане на тяхната специфика се определят и на основата на формулите и данните, предоставени в серията стандарти БДС EN 15316 и БДС EN 16798. 3.13.2. Брутна потребна енергия за охлаждане Брутната потребна енергия за охлаждане на една зона за даден месец може да се определи по формулата: QC,ztc,m = QC,nd,ztc,m + QC,w,ztc,m  η е × η d × η а × ηg  + Е С,sуs,ztc,m , kWh, (3.93) където: QC,ztc,m е брутната потребна енергия за охлаждане на зоната за месеца m от охладителния период, kWh; QC,nd,ztc,m QC,w,ztc,m – явният топлинен товар на зоната за месеца m на охладителния период, kWh; – топлината на влагата, внесена с въздуха, отделена от хора и други източници в зоната за месеца m от охладителния период, kWh; това е количеството топлина, което се отдава на повърхността на охлаждащото тяло в зоната при кондензация на влагата; Е С,sуs,ztc,m – необходимата допълнителна енергия за работата на системата за охлаждане (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh; представлява ефективността на цялата система за охлаждане, – ефективността на отвеждане на топлината от охлаждания обем чрез охладителните тела; – ефективността на акумулирането, преноса и разпределението на студ от генератора на студ до зоната; – ефективността на системата за автоматично управление на студоснабдяването; – ефективността на генератора на студ. Коефициентите на ефективност на отделните елементи на системите с отчитане на тяхната специфика се определят и на основата на формулите и данните, предоставени в серията стандарти EN 15316 и БДС/ EN 16798. 3.13.3. Брутна потребна енергия за вентилация В случаите, когато е необходимо да се оцени самостоятелно брутната потребна енергия за вентилация и процесът на предварително загряване/охлаждане на въздух е свързан и с процес на овлажняване/изсушаване на въздуха, се използват следните формули: За вентилация в зимен режим: , kWh, (3.94) където: Q V,ztc,m е брутната потребна енергия за вентилация на зоната за месеца m, kWh; Е V,sуs,ztc,m – необходимата допълнителна енергия за работата на системата за вентилация (като напр. електроенергията за циркулационните помпи, вентилаторите и т.н.) за месеца m, kWh; ρе,m; ρsup,m – съответно плътностите на външния и подавания въздух, kg/m3; qve,ztc,m – средномесечният часов дебит на подавания въздух в зоната, m3/h; h sup,m h е,m - енталпията на подавания в зоната въздух, kJ/kg; – енталпията на външния въздух, kJ/kg; tm – часовете в месеца m, h; – ефективността на преноса и разпределението на топлина от генератора до апаратите за обработка на въздуха; – ефективността на системата за автоматично управление на топлоснабдяването; – ефективността на генератора на топлина; – ефективността на регенератора/рекуператора на топлина. За вентилация в летен режим:  1  Q V,ztc,m     3600  je  q ve,ztc,m   ρ е, jh е, j  ρsup,m h sup,m i m j jb  η d × ηа × ηg   .(1  η r )  Е V,sуs,ztc,m , kWh, (3.93) където: Q V,ztc,m е брутната потребна енергия за вентилация на зоната за месеца m, kWh; Е V,sуs,ztc,m – необходимата допълнителна енергия за работата на системата за вентилация (като напр. електроенергията за циркулационните помпи, вентилаторите и т.н.) за месеца m, kWh; im – индексът на деня в месеца m, през който работи вентилационната система; jb, je – съответно началният и крайният час на работа на вентилационната система в деня i; qve,ztc,m – средният за времето на работа на вентилационната система часов дебит на подавания пресен въздух в зоната, m3/h; ρе,j – плътността на външния въздух в j-тия час от денонощието за месеца m, kg/m3; h е, j – енталпията на външния въздух в j-тия час от денонощието за месеца m, kJ/kg; ρsup,m – плътността на подавания въздух, kg/m3; h sup,m – енталпията на подавания в зоната въздух, kJ/kg; – ефективността на преноса и разпределението на студ от генератора до апаратите за обработка на въздуха; – ефективността на системата за автоматично управление на студоснабдяването; – ефективността на генератора на студ; – ефективността на регенератора/рекуператора на топлина. Когато се определя общата енергия за охлаждане и вентилация, във формула (3.103) енталпията на въздуха участва със стойността само на латентната топлина, определена по формулата: h = х hw, (3.95) където: х е влагосъдържанието на въздуха в съответното състояние (подаван или външен), kg/kg; hw – енталпията на водните пари, kJ/kg, определена, като: hw = cpw θw + hwe ; (3.96); cpw= 1,84 kJ/kgoC – специфичният топлинен капацитет на водните пари при постоянно налягане; θw – температурата на водните пари за съответното състояние на въздуха (външен или подаван), о С; hwe = 2501 kJ/kg – специфичната топлина на изпарение на водата при 0 °С. 7 3.13.4. Брутна потребна енергия за загряване на вода за битови нужди Брутната потребна енергия за загряване на вода за битови нужди се изчислява за всяка зона и за всеки месец по формулата: , kWh, (3.97) където: Q W,m е брутната потребна енергия за гореща вода за зоната за месеца m, kWh; Q w,nd,m – потребната енергия за загряване на водата за зоната за месеца m, kWh; Е W,sуs,m – необходимата допълнителна енергия за работата на системата за гореща вода (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh; – ефективността на акумулирането, преноса и разпределението на горещата вода от генератора на топлина до зоната; – ефективността на системата за автоматично управление на топлоподаването; – ефективността на генератора на топлина. 3.14. Основни изчислителни термодинамични зависимости в алгоритъма за определяне на разхода на енергия при охлаждане 3.14.1. Определяне на налягането на насищане на водните пари във въздуха Налягането на насищане на водните пари във въздуха се определя по формулата: pws = е(77,3450 + 0,0057 Т – 7235 / Т) / Т8,2, (3.98) където: pws е налягането на насищане на водните пари, Ра; Т = t + 273,15 – абсолютната температура на въздуха, К. 3.14.2. Определяне на налягането на водните пари във въздуха Относителната влажност на въздуха се изразява като отношение на парциалното налягане на водните пари и налягането на насищане на водните пари при температурата на въздуха по сухия термометър: ϕ = pw/pws.100, %, (3.99) където: ϕ е относителната влажност, %; pw – парциалното налягане на водните пари, Ра; pws – налягането на насищане на водните пари при температура на въздуха по сухия термометър. При известна относителна влажност от уравнение (3.108) следва: pw = (ϕ . pws ) /100, Ра. 3.14.3. Определяне на влагосъдържанието „х“ на въздуха Влагосъдържанието на въздуха се определя по формулата: х = 0,62198 pw / (В – pw), kg/kg сух въздух, (3.100) където В е барометричното налягане, Ра. 3.14.4. Определяне на специфичната енталпия на въздуха Специфичната енталпия на влажния въздух се изразява с уравнението: h = ha + х hw, (3.101) където: h е специфичната енталпия на влажния въздух, kJ/kg; ha – специфичната енталпия на сухия въздух, kJ/kg; определя се като функция на температурата: ha = сра t, (3.102) сра – специфичният топлинен капацитет на въздуха при постоянно налягане, kJ/kgoC; за диапазона на изменение на температурата от минус 100 оС до + 100 оС може да се приеме сра = 1,006 kJ/kgoC; t – температурата на въздуха, оС; х – влагосъдържанието, kg/kg сух въздух; hw – специфичната енталпия на водните пари, kJ/kg. При постоянно налягане специфичната енталпия на водните пари може да се изрази като: hw = cpw t + hwe, (3.103) където: cpw е специфичният топлинен капацитет на водните пари при постоянно налягане, kJ/kg°С; може да се приеме cpw = 1,805 kJ/kgoC; t – температурата на водните пари, оС; hwe = 2501 kJ/kg – специфичната топлина на изпарение на водата при 0 оС. Чрез заместване на (3.101) и (3.102) в уравнение (3.100) се получава изчислителната зависимост (3.104): h = сра t + х [cpw t + hwe] , kJ/kg, или h = 1,006.t + х (1,805.t + 2501), kJ/kg (3.104) 3.14.5. Определяне на плътността на въздуха От уравнението: ρ = ρda (1 + х)/(1 + х Rw/R а), където: ρda е плътността на сухия въздух, kg/m3, определена по формулата: ρda = р/R а .Т (3.105) р – налягането на въздуха, Ра; R а= 286,9 J/kg К – газовата константа на сухия въздух; Rw= 461,5 J/kg К – газовата константа на водните пари; Rw/R а = (461,5 J/kg К)/(286,9 J/kg К) = 1,609, се достига до изчислителната зависимост за плътността на влажния въздух (формула 3.106): ρ = ρda (1 + х) / (1 + 1,609 х), kg/m3. (3.106) ЧАСТТРЕТА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕКВИВАЛЕНТА ПЪРВИЧНА ЕНЕРГИЯ И ЕМИСИИТЕ СО2 В РЕЗУЛТАТ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА СГРАДАТА 1. Претеглен общ енергиен баланс Претеглените общи енергийни характеристики Ewe на оценявания обект представляват балансът при границата на оценяване на: – претеглената подавана енергия, изисквана за удовлетворяване на енергийните потребности на разглежданите приложения и за генериране на изнасяната енергия, Ewe;del; – претеглената изнасяна енергия, Ewe;ехр. Претеглената подавана и претеглената изнасяна енергия са базирани на факторите на претегляне за всеки енергиен носител. Претеглените общи енергийни характеристики Ewe се изчисляват чрез формула (1): Ewe= Ewe;del;an – Ewe;ехр;an, (1) където: Ewe,del;an е претеглената годишна подавана енергия при отчитане само на енергийните носители от периметрите (на източниците); Ewe,ехр;an – претеглената годишна изнасяна енергия за енергиен носител i, включително енергията, изнасяна за функции на сградното място, които не са включени в енергийните характеристики. Претеглените енергийни характеристики се изчисляват посредством следните видове претегляне: – първична енергия, която може да бъде невъзобновяема (EPnren), възобновяема (EPren) и обща (ЕР tot); – емисии на парникови газове. Това означава, че претегленото количество Ewe може да бъде разход, количество отделена топлина, количество емисия на парников газ. Енергията може да бъде внасяна или изнасяна през границата на оценяване. Границата на оценяване определя къде се изчислява или измерва действителната стойност на подаваната или изнасяната енергия. Подаваната към сградата енергия се класифицира съобразно следните периметри (източник или местоназначение): – на място; – в близост; – отдалечен. Концепцията за „на място“, „в близост“ и „отдалечен“ е представена схематично на фигура 1. — в близост; — отдалечен. Концепцията за „на място“, „вДЪР близост“ „отдалечен“ представена схематично на фигураС1. Ж АиВ ЕНВЕС еТ НИКТР. 5 9 Фигура 1. Примерна схема, представяща концепцията за периметрите и границата на оценяване а – граница на оценяване (баланс на енергийното потребление) b – периметър: на място с – периметър: в близост d – периметър: отдалечен S1 – топлинно климатизирано пространство 1 – PV, слънчева 2 3 4 5 S2 – пространство извън топлинната обвивка 6 – вятърна – котелно помещение – термопомпа – централно отопление/охлаждане – подстанция (ниско /средно напрежение и потенциално съхранение) За всеки енергиен поток, подаван или изнасян през границата на оценяване, се определят факЗа всеки енергиен поток, подаван или изнасян през границата на оценяване, се определят тори на претегляне на енергията (например, първична енергия, СО2) при отчитане на източника на фактори на претегляне на енергията (например, първична енергия, СО2), при отчитане на подаваната енергия и местоназначението на изнасяната енергия. източника на подаваната енергия и местоназначението на изнасяната енергия. В случай на енергия, генерирана на място или в близост, факторите на претегляне се изчисляват съобразно приложимите стандарти. В случай на енергия, ЕРВ генерирана на място или в близост, факторите на претегляне се изчисляват Границите оценяване и факторите на претегляне на сградата, в случай на място, в близост и съобразно на приложимите ЕРВ стандарти. отдалечен, се установяват по такъв начин, че да се избегне двойното отчитане на възобновяемата енергия. 2. Фактори на първичната енергия За всеки подаван или изнасян енергиен поток или енергиен носител са налични три фактора на първичната енергия (фигура 2): – фактор на общата първична енергия (f Р,tot); – фактор на невъзобновяемата първична енергия (f Р,nren); – фактор на възобновяемата първична енергия (f Р,ren). - фактор на общата първична енергия (fP,tot); - фактор на невъзобновяемата първична енергия (fP,nren); 0- фактор на възобновяемата В Е(fС Т .НИК първична енергия Р,ren) Фигура 2. Фактори на първичната енергия А – енергиен източник В – предходна верига на енергийните доставки С – в границата на оценяване 1 – обща първична енергия 2 – невъзобновяема първична енергия 3 – възобновяема първична енергия 4 – невъзобновяема енергия, свързана с инфраструктурата 5 – възобновяема енергия, свързана с инфраструктурата 6 – невъзобновяема енергия за изнасяне, преобразуване и транспортиране 7 – възобновяема енергия за изнасяне, преобразуване и транспортиране 8 – подавана невъзобновяема енергия 9 – подавана възобновяема енергия Първичната енергия е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия е количеството енергия, която не е била обект на процес на Първичната определя въз основа на следната концепция: превръщанеенергия и/или се преобразуване. Първичната енергия за даден енергиен ресурс се определя като „обща първична енергия“ се определя въз нана следната концепция: (ЕР,tot, kWh),Първичната която имаенергия две съставляващи: тяоснова е сума количеството първична енергия от невъзобновяеми източници (ЕР,nren, kWh) и количеството първична енергия от възобновяеми източници (ЕР,ren, kWh). Първичната енергия на всеки енергиен източник се описва с три фактора на трансформация: f Ptot , f Pnren и f Pren. f Ptot = f Pnren + f Pren, (2) където: f Ptot е фактор на общата първична енергия на i-тия енергиен ресурс; f Pnren – фактор на първичната невъзобновяема енергия; f Pren – фактор на първичната възобновяема енергия. Стойностите на трите фактора на първичната енергия са дадени в таблица 1. В зависимост от мястото на генериране факторът на първична възобновяема енергия е f Pren ≤ 1. „Първична енергия от невъзобновяеми източници“ се означава с ЕР,nren, kWh, и представлява количеството първична енергия за сградата от невъзобновяеми източници. „Първична енергия от възобновяеми източници“ (ЕР,ren, kWh) е количеството енергия, оползотворено от възобновяеми източници, генерирани на място, в близост или отдалечено. Дефинициите за „на място“, „в близост“ и „отдалечено“ са дадени в § 1, т. 45, 46 и 47 от допълнителните разпоредби на наредбата. 1 Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда се определя на база ЕР,nren, kWh, като се използва коефициент, отчитащ загубите при добив и/или производство и пренос на енергийни ресурси и енергия f Pnren от таблица 1. Делът на възобновяемата енергия се определя – на база EPtot с фактора f Ptot от таблица 1. При отдалечен източник на енергия коефициентът f Ptot също се формира като сума от f Pnren и f Pren от таблица 1 и съгласно означенията на фиг. 2. В този случай f Ptot отчита дела на първичната възобновяема енергия в енергийния микс, какъвто е случаят с доставената до сградата електрическа енергия от електроразпределителната мрежа. За отдалечени източници на енергия с f Pren ≠ 0 при изчисляване на първичната енергия за такъв конкретен източник по формула 3 от таблица 1 се взема само стойността на f Pnren. Първичната енергия за i-тия енергиен ресурс ЕР,nren в kWh за определяне на класа на сградата се определя по формулата: n Е Р,nren = ∑ Qi .f Р,nren,i , kWh , (3) i =1 където: ЕР,nren е количеството първична енергия, kWh; Qi – количеството брутна потребна енергия с i-тия енергиен ресурс, kWh; f Р,nren,i – коефициент, отчитащ загубите за добив/производство и пренос на i-тата съставяща на брутната потребна енергия от невъзобновяеми източници на енергия. 3. Фактори на емисиите на парникови газове Факторите на емисиите на парникови газове се изразяват в kg СО2 еквивалент на kWh и могат да включват и еквивалентните емисии на други парникови газове като метан, водни пари и т.н. Стойностите на коефициента на екологичен еквивалент КСО2е за различни енергийни ресурси са дадени в таблица 1. Таблица 1 Вид енергиен ресурс/енергия fPnren fPren fPtot КСО2е g СО2/KWh 360 - Изкопаеми горива Твърдо 1,1 0 1,1 Течно 1,1 0 1,1 290 Газообразно 1,1 0 1,1 220 Биогориво твърдо 0,2 1 1,2 40 Биогориво течно 0,5 1 1,5 70 Биогориво газообразно 0,4 1 1,4 100 1,3 0 1,3 290 2,3 0,2 2,5 486 Биогорива Централизирано топлоснабдяване Топлина от централизирано топлоснабдяване Електричество от отдалечен източник Електричество Енергия, подавана от носител на място и в близост Слънчева – PV електричество 0 1 1 0 Слънчева – термална 0 1 1 0 Вятърна 0 1 1 0 От околната среда: Гео-, аеро-, хидротермална 0 1 1 0 По аналогична формула на (2), но с коефициент на екологичен еквивалент КСО2е се определя количеството на емисиите въглероден диоксид (СО2). Количеството на емисиите СО2 се определя по брутна потребна енергия съгласно формула 4.  m  ЕМ Р,СО2е =  ∑ Qi .К СО2е,i  .10−6 ,  i =1  където: ЕРСО2е е количеството емисии въглероден диоксид (СО2), t; (4) m - броят на използваните видове енергийни ресурси/енергия. 4. Фактори на претегляне на изнасяната енергия Има два допълващи се вида фактора на претегляне за изнасяната енергия. Те са базирани на оценката на: ресурсите, използвани за генериране носител на енергията, която ще се Qi – -количеството на i-тия вид енергиен на ресурс/енергия в потреблението наизнася; потребна енергия, kWh; КСО2е,i коефициент екологичен еквивалент - –ресурсите за на изнасяне към външната мрежа.на i-тия вид енергиен ресурс/енергия, g/kWh съгласно таблица 1; m4.1. – броят на на използваните видове енергийни ресурси/енергия. Фактори претегляне, базирани на ресурси, използвани за генериране на изнасяна 4.енергия Фактори на претегляне на изнасяната енергия Има два допълващи се вида фактора на претегляне за изнасяната енергия. Те са базирани на оценката на: 4.1.1. Електричество от фотоволтаични/вятърни системи – ресурсите, използвани за генериране на носител на енергията, която ще се изнася; – ресурсите за изнасяне към външната мрежа. Факторите които са базирани на ресурси, използвани за генериране на изнасяно 4.1. Факторинанапретегляне, претегляне, базирани на ресурси, използвани за генериране на изнасяна енергия електричество от фотоволтаични и вятърни системи, са същите, както факторите на претегляне 4.1.1. Електричество от фотоволтаични/вятърни системи за съответната подавана енергия. Факторите на претегляне, които са базирани на ресурси, използвани за генериране на изнасяно 4.1.2. Когенерирано електричество електричество от фотоволтаични и вятърни системи, са същите, както факторите на претегляне за съответната подавана енергия. 4.1.2. Когенерирано електричество Факторът на претегляне, който е базиран на ресурси, използвани за генериране на изнасяно Факторът на от претегляне, който есистема, базирансена ресурси,съобразно използвани за генериране изнасяно електричество когенерационна изчислява подаваната енергия на на входа електричество от при когенерационна система, съобразно подаваната енергия на входа на когенератора, използване на методасе наизчислява разпределение, който се използва и за топлината, на когенератора, при сизползване на метода на 3). разпределение, който се използва и за топлината, генерирана заедно електричеството (фигура генерирана заедно с електричеството (фигура 3). Фигура 3. Входящ и изходящ енергиен поток на система за когенерация 1 – когенерация; ЕХ;chp;in;i – енергиен носител cr на входа на системата за когенерация i, за сградна услуга Х; Epr;el;chp – електроенергия, генерирана от системата за когенерация; QX;chp;out – топлина, генерирана от системата за когенерация. Когато система за когенерация генерира топлина QX;chp;out и електричество Epr;el;chp, факторът на първичната енергия за когенерираното електричество в изчислителния интервал се получава по формула (5): , (5) където: Epr;el;chp;t е електричеството, генерирано в изчислителния интервал t. Фракциите на претеглената енергия на входа, разпределена към изходите, Ewe;in;el,t и Ewe,in;Q,t, се получават по формули (6) и (7): (6) и , (7) където: aW,t и aQ,t са определените фактори на разпределение на когенерираните електричество и топлина в изчислителен интервал t. Ewe;in,t е сумата от претегления енергиен носител на входа ЕХ;gen;in;cr,i,t на системата за когенерация в изчислителния интервал t, получен по формула (8): 3 (8) Допълнителната енергия за когенератора се приспада от генерираното електричество. Определянето на енергийните характеристики на сграда при наличие на комбинирано производство на енергия и изнасяне на енергия е дадено в част девета на методиката. 4.1.3. Много системи за генериране на място, осигуряващи изнасяна енергия В случай на много системи за генериране на място средният фактор на претегляне за електричеството – по формула (9): , (9) където: Еехр;el;pr,i е количеството електричество, генерирано от система за генериране i, което се изнася; fwe;ехр;el; stepA;pr,z – е факторът на преобразуване за електричеството, генерирано от системата за генериране i. Детайлна формулировка за изчислителните процедури при изнасяне на генерирана енергия в сградата е представена в БДС EN ISO 52000-1. 4.2. Дял на възобновяемата енергия Коефициентът на възобновяемата енергия RER се получава по формула (10): , (10) където: EPtot е общата първична енергия, изчислена по формула (1) при използване на факторите за преобразуване на общата първична енергия f Ptot;del;cr,i и f Ptot;ехр;cr,i; EPren;RER е възобновяемата първична енергия, изчислена по формула (1). RER зависи от избрания периметър. За да могат да се сравняват различните изчислени стойности на RER, избраният периметър трябва да бъде указан чрез индекс (например RERonst, RER nrby, RERdist). Процедурите за оценка на енергията от възобновяем енергиен източник, свързани с различни технологии (топлинни слънчеви системи, термопомпи и т.н.), се изпълняват съгласно ЕРВ стандартите за съответните подсистеми. 4.3. Топлинни еквиваленти на горива Брутна калорична стойност на твърди горива е дадена в таблица 2. Таблица 2 Гориво Брутна калорична стойност kWh/kg Антрацитни въглища 8,9 – 9,7 Битуминозни въглища 4,7 – 6,9 Дървени въглища 8,22 Кокс 7,8 – 8,6 Лигнит 4,2 – 8,3 Торф 3,6 – 5,6 Дървесина (суха) 3,9 – 4,7 Брутна калорична стойност на течни горива е дадена в таблица 3. Гориво Таблица 3 Плътност kg/l Брутна калорична стойност kWh/kg Мазут, лек 0,84 – 0,85 12,44 Мазут, тежък 0,96 13,94 – 11,75 Мазут Втечнен газ Гориво ВЕСТНИК Плътност kg/l Брутна калорична стойност kWh/kg 80 пропан:20 бутан 0,52 13,83 70 пропан:30 бутан 0,53 13,83 60 пропан:40 бутан 0,53 13,81 50 пропан:50 бутан 0,55 13,78 Промишлен пропан 0,51 13,89 Доверителният интервал при втечнения газ е около ± 0,1 MJ/kg. а Брутна калорична стойност на газообразни енергийни носители е дадена в таблица 4. Таблица 4 Гориво Плътност kg/m3 Брутна калорична стойност kWh/m3 Природен газ лек 0,64 9,75 – 9,78 Природен газ тежък 0,61 11,41 – 11,47 Метан 0,55 11,06 – 11,08 Пропан 1,56 28,03 Бутан 2,09 37,19 Водород 0,09 39 Биогаз 1,2 4 до 8 а В зависимост от съдържанието на метан. а Фактори на преобразуване на нетните в брутни калорични стойности на енергийните носители са дадени в таблица 5. Таблица 5 Енергиен носител а Фактор на преобразуване fGCV/NCV Мазут 1,06 Газ 1,11 Втечнен газ 1,09 Въглища 1,04 Лигнит 1,08 Дървесина 1,08 ЧАСТЧЕТВЪРТА ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ПОДОВИ КОНСТРУКЦИИ В съответствие с БДС EN ISO 13370 са представени основните изчислителни алгоритми за определяне на термичното съпротивление и коефициента на топлопреминаване на подови конструкции в близост до земната основа и сутерените, заедно с коефициенти, които дават възможност да се изчисляват топлинните потоци на месечна база. 1. Общо описание Топлопренасянето през земната основа се характеризира чрез: – топлинен поток, свързан с площта на подовата плоча в зависимост от подовата конструкция; – топлинен поток, свързан с периметъра на подовата плоча, в зависимост от топлинния мост по периферията на подовата плоча, и – годишен периодичен топлинен поток, също свързан с периметъра на подовата плоча, получен в резултат на топлинната инерция на земната основа. Стационарната част на топлопренасянето се определя по формулата: Н g = А ⋅ U + Р ⋅Ψ wf , където: Hg е коефициентът на топлопренасяне при стационарен режим през земната основа, в W/К; А е площта на подовата плоча, в m 2; (1) 5 U е коефициентът на топлопреминаване между вътрешната и външната среда (Ufg;sog, Ufg;sus, Ubg;eff или Uub, в зависимост от вида на подовата плоча, W/(m2 .К); Р е периметърът, изложен на въздействие, в m; Ψwf е коефициентът на линейно топлопреминаване на връзката стена/подова плоча, в W/(m.К). Тази формула е приложима за подова плоча с всякаква големина или форма. U зависи от големината на подовата плоча, но Ψwf не зависи от размерите на подовата плоча. Формулата е систематизирана за различни видове подови конструкции. Изложен е и подход за отчитане на фазовите разлики между годишния цикъл на температурните колебания и топлинния поток. 2. Изчисляване на топлопренасянето през земната основа 2.1. Топлинни свойства на земната основа Стойностите по подразбиране са дадени в таблица 1. Ако типът на земната основа е неизвестен, трябва да се използва категория 2. Таблица 1. Топлинни свойства на земната основа Категория Описание Коефициент на топлопроводност λg W/(m.К) Топлинен капацитет на обем ρ с J/(m3.К) 1 Глина или нанос 1,5 3,0 × 10 6 2 Пясък или чакъл 2,0 2,0 × 10 6 3 Хомогенна скала 3,5 2,0 × 10 6 2.2. Вътрешна температура Ако има различни температури в различни помещения или пространства непосредствено над подовата плоча, се използва средна пространствена стойност. Тази средна стойност се получава чрез претегляне на температурата във всяко пространство към площта на това пространство в контакт със земната основа. За изчисляване на стойностите на топлинния поток са необходими стойностите на: а) средната годишна вътрешна температура, и b) ако трябва да се включат колебанията на вътрешната температура, амплитудата на колебанията на вътрешната температура от средната годишна стойност; тази амплитуда се определя като половината от разликата между максималните и минималните стойности на средните температури за всеки месец. 2.3. Температура на външната среда За изчисляване на стойностите на топлинния поток са необходими още стойностите на: а) средната годишна температура на външния въздух; b) ако трябва да се включат колебания на външната температура, амплитудата на колебанията на температурата на външния въздух от средната годишна стойност; тази амплитуда се определя като половината от разликата между максималните и минималните стойности на средните температури за всеки месец, и с) за подови плочи над въздушно пространство с естествена вентилация, средната скорост на вятъра, измерена на височина 10 m над нивото на външния терен. 2.4. Параметри, използвани в изчисленията 2.4.1. Характеристичен размер на подова плоча За да вземат предвид тримерното естество на топлинния поток в земната основа, формулите са изразени от гледна точка на „характеристичния размер“ на подовата плоча, В, определен като площта на подовата плоча, разделена на половината от периметъра: В= А , 0, 5 × Р (2) където: В е характеристичният размер на подовата плоча, в m; А е площта на подовата плоча, в m 2; Р е периметърът, изложен на въздействие, в m. За подови плочи с безкрайна дължина В е широчината на подовата плоча; за квадратни подови плочи В е половината от дължината на страната. Специални детайли на фундирането, например топлоизолация по периферията на подовата плоча, се третират като модифициращи топлинния поток по периметъра. В случай на сутерени В се изчислява от площта и периметъра на подовата плоча на сутерена, а топлинният поток от сутерена включва допълнителен член, свързан с периметъра и дълбочината на подовата плоча на сутерена под нивото на терена. 2.4.2. Еквивалентна дебелина Топлинното съпротивление се представя чрез неговата еквивалентна дебелина, която е дебелината на земна основа, която има същото топлинно съпротивление: – df е еквивалентната дебелина за подовите плочи; и – dw;b е еквивалентната дебелина за сутеренните стени под нивото на терена. Коефициентите на топлопренасяне през земната основа при стационарен режим са свързани със съотношението на еквивалентната дебелина към характеристичния размер на подовата плоча, а периодичните коефициенти на топлопренасяне са свързани със съотношението на еквивалентната дебелина към дълбочината на периодично проникване. 3. Изчисляване на коефициентите на топлопреминаване 3.1. Подова плоча върху земна основа Подовите плочи върху земна основа включват всички подови плочи, които са в контакт със земната основа по цялата си площ, независимо дали са подпрени на земната основа по цялата си площ или не, и които се намират на или близо до нивото на външната земна повърхност (фигура 1). Тази подова плоча може да бъде – без топлоизолиция, или – с равномерна топлоизолиция (над, под или в рамките на плочата) по цялата си площ. Ако подовата плоча има хоризонтална и/или вертикална топлоизолация по периферията, коефициентът на топлопреминаване се коригира, както е показано по-долу. Фигура 1 – Принципна схема на подова плоча върху земна основа 1 – подова плоча 2 – земна основа dw;е – дебелина на външните стени Коефициентът на топлопреминаване зависи от характеристичния размер на подовата плоча, В, и общата еквивалентна df, определена (3): размер на подовата плоча, В и Коефициентът на дебелина, топлопреминаване зависи отчрез формула характеристичния общата еквивалентна дебелина, d , определена чрез формула (3): df = d w;е + λ g ⋅ ( R si + R f;sog + R sef ) , където d f  d w;е  g  ( Rsi  R f;sog  Rse ) df е общата еквивалентна дебелина, в m; (3) (3) dw;е е пълната дебелина на стените, включваща всички слоеве, в m; където λ е коефициентът на топлопроводност на земната основа, в W/(m.К); g е общата еквивалентна на дебелина, в m;плоча, включително това на топлоизолационните Rf;sog е df топлинното съпротивление подовата слоеве по цялата площ над, под или в рамките на подовата плоча, и това на подовата наdw;е е пълната дебелина на стените, включваща всички слоеве, в m; стилка, в m 2 .К/W; е коефициентът на топлопроводност на земната основа, в2W/(m·К); .К/W; R е λg топлинното съпротивление на вътрешната повърхност, вm si 2. топлинното съпротивление на подовата плоча, включително Rse е Rf;sog е топлинното съпротивление на външната повърхност, в m К/W. това на топлоизолационните слоеве по цялата площ над, под или в рамките на подовата плоча, и това на подовата настилка, в m2·К/W; Rsi е топлинното съпротивление на вътрешната повърхност, в m2·К/W; Rse е топлинното съпротивление на външната повърхност, в m2·К/W. Топлинното съпротивление на плътните бетонни плочи и тънките подови настилки може да 7 Топлинното съпротивление на плътните бетонни плочи и тънките подови настилки може да бъде пренебрегнато. Приема се, че твърдата основа под плочата има същия коефициент на топлопроводност като този на земната основа и нейното топлинно съпротивление не трябва да се включва. Коефициентът на топлопреминаване се изчислява по формула (4) или (5) в зависимост от топлоизолацията на подовата плоча. Ако df < В (подови плочи без топлоизолация и с умерена топлоизолация), U fg;sog = 2 ⋅ λg π⋅В  ⋅ ln  + 1  d  π ⋅ В + df  f  (4) Ако df > В (подови плочи с добра топлоизолация), U fg;sog = λg 0, 457 × В + d f (5) За подови плочи с добра топлоизолация може да се използва алтернативно формула 6: U fg;sog = 1 ( Rsi + Rf + Rse + d w;е / λg ) + Rg;eff , (6) където Rg;eff е ефективното топлинно съпротивление на земната основа, в m2·К/W, дадено чрез: R g;eff = 0, 457 × В (7) λg Коефициентът на топлопренасяне през земната основа при стационарен режим между вътрешната и външната среда се получава по формула (1). 3.2. Подова плоча над въздушно пространство Подова плоча над въздушно пространство е всякакъв тип подова плоча, разположена на разстояние от земната основа, например дървена или от греди и междинни блокове (фигура 2). Тази точка се отнася за конвенционалната конструкция на подова плоча над въздушно пространство, при която подподовото пространство е с естествена вентилация с външен въздух. За механична вентилация на подподовото пространство или ако кратността на въздухообмена е определена, се прилагат формулите в т. 6. Коефициентът на топлопреминаване се определя по формула (8): 1 U fg;sus = където: U f;sus = Rf;sus Ug = Ux 1 U f;sus 1 + 1 Ug + Uх (8) е коефициентът на топлопреминаване на частта от подовата плоча над въздушR f;sus но 2 .пространство (между вътрешната среда и подподовото пространство), в W/ (m К); е общото топлинно съпротивление на частта от подовата плоча над въздушно пространство, в m2 .К/W, изчислено в съответствие с БДС EN ISO 6946, като се вземат предвид топлинните мостове във всички слоеве на подовата конструкция и се използват съпротивленията на повърхностите; 1 R g;eff е коефициентът на топлопреминаване за топлинен поток през земната основа, в W/(m2 .К); е еквивалентен коефициент на топлопреминаване между подподовото пространство и външната среда с отчитане на топлинния поток през стените на подподовото пространство и от вентилацията на подподовото пространство, в W/(m 2 .К). UxCTP. е еквивалентен коефициент на топлопреминаване между подподовото пространство и външната среда с отчитане на топлинния поток през стените на подподовото пространство и от вентилацията на подподовото 2 пространство,ДвЪW/(m РЖА·К). ВЕН ВЕСТНИК 68 Фигура 2 – Принципна схема на подова плоча над въздушно пространство 1 – Н – земна основа височина на подовата повърхност над нивото на външния терен Rf;sus – топлинно съпротивление на подовата конструкция Rg;eff – ефективно топлинно съпротивление на земната основа Съпротивленията на повърхностите за топлинен поток в посока надолу са приложими в случай Съпротивленията за на топлинен поток в за посока надолу са приложими в случай на отопляема сграда,на повърхностите съпротивленията повърхностите топлинен поток в посока нагоре са приложими в случай на аохлаждана сграда.на повърхностите за топлинен поток в посока нагоре са на отопляема сграда, съпротивленията Ug се изчислява по формули (2), (9)сграда. и (10): приложими в случай на охлаждана ( d g = d w;е + λ g ⋅ R si + R f;ins + R se ) (9) Ug се изчислява по формули (2), (9) и(10): π⋅В  2 ⋅ λg U g =d  d  ⋅ ln R  R + 1 , R gπ ⋅ В w;е + d g g  sid g f;ins  se     (9) (10) където В  2  g Rf;ins Ueg  топлинното ln  съпротивление на всяка топлинна изолация върху основата на (10) подподовото  1   В  d g вmd2g.К/W; пространство,   dg е еквивалентната дебелина за земната основа под подовата плоча над въздушно пространство, в m2 .К/W. където Ако подподовото пространство се простира до средна дълбочина, по-голяма от 0,5 m под нивото на терена, Ug се изчислява по формула (37). Ако топлоизолация по периферията е положена около основата на подподовото пространство, Ug се модифицира съгласно формула (32). Uх се получава по формула (11): Uх = 2× h ⋅Uw В + 1 450 × ε ⋅ v ⋅ fw В , (11) където: h е височината на горната повърхност на подовата плоча над нивото на външния терен, в m; Uw е коефициентът на топлопреминаване на стените на подподовото пространство над нивото на терена, в W/(m2 .К), изчислен в съответствие с БДС EN ISO 6946; ε 9 е площта на вентилационните отвори на дължината на периметъра на подподовото пространство, в m2/m; е средната скорост на вятъра на височина 10 m, в m/s; е коефициентът за защита от вятър. v fw Ако h варира по периметъра на подовата плоча, във формула (11) се използва средната му стойност. В т. 6 са дадени формули за изчисляване на средната температура в под