Към съдържанието
Питай законите

НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Ядрена техника и ядрена енергетика“ и „Инженерна физика“ от професионално направление „Инженерна физика“

наредба посл. изм. ДВ бр. 22/1998 · 1998-02-24
НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Ядрена техника и ядрена енергетика“ и „Инженерна физика“ от професионално направление „Инженерна физика“ (Обн. ДВ бр. 22/1998) Чл. 1. (1) Висше образование по специалностите „Ядрена техника и ядрена енергетика“ и „Инженерна физика“ от професионално направление „Инженерна физика“ се придобива за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на наредбата. (2) Формите на обучение са редовна и задочна. Чл. 2. (1) Приемането на студенти се извършва, както следва: 1. за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ – чрез писмен конкурсен изпит по физика или математика, като резултатите се оценяват по шестобалната система; 2. за образователно-квалификационна степен „магистър“ – при условия и по ред, определени в правилниците на висшите училища. (2) Сроковете за обучение при редовната форма са: 1. за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ – 4 учебни години, с общ минимален хорариум 3300 академични часа; 2. за образователно-квалификационна степен „магистър“ – не по-малко от 1 учебна година след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в същото професионално направление, с общ минимален хорариум 900 часа. Чл. 3. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по специалностите от професионално направление „Инженерна физика“ и за лица, притежаващи образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по специалности от други професионални направления. (2) Обучението се извършва по учебни планове, съобразени с образователната подготовка на студентите и с изискванията на: 1. чл. 4, ал. 2 и 3 – за образователно-квалификационна степен „бакалавър“; 2. чл. 2, ал. 2, т. 2 относно броя на дисциплините и техния хорариум и чл. 4, ал. 2 и 3 – за образователно-квалификационна степен „магистър“. (3) Условията и редът за приемане на студенти се определят в правилниците на висшите училища. Чл. 4. (1) Обучението по специалностите от професионално направление „Инженерна физика“ се извършва по задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини. (2) Задължителните учебни дисциплини за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и минималният им хорариум са, както следва: № по ред Учебни дисциплини 1. Линейна алгебра и геометрия 2. Диференциално и интегрално смятане 3. Теория на вероятностите 4. Информатика 5. Математически методи на инженерната физика 6. Обща физика (включително атомна и ядрена физика) 7. Теоретична физика 8. Физическо материалознание 9. Експериментални методи във физиката 10. Инженерна графика и стандартизация 11. Основи на технологията и инженерното проектиране 12. Основи на електрониката 13. Планиране на експеримента и обработка на експерименталните данни 14. Информационни технологии 15. Обща метрология Общо: Общ хорариум (в часове) 105 180 45 75 180 660 360 60 90 45 120 180 60 75 45 2280 (3) В учебния план могат да бъдат включени и други задължителни учебни дисциплини. (4) В хорариума на учебните дисциплини, предвидени в учебния план, се включват не по-малко от 450 часа учебна практика. Чл. 5. При задочната форма на обучение хорариумът на учебните дисциплини не може да бъде по-малък от 1/2 от предвидения в учебния план за редовната форма, а срокът за обучение е с продължителност 1 година над определения за редовната форма. Чл. 6. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, както и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели. По решение на академичния съвет до 20 на сто от лекционните курсове по тези дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен „доктор“. (2) Лекционните курсове по избираемите учебни дисциплини за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, както и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели. По решение на академичния съвет до 50 на сто от лекционните курсове по тези дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен „доктор“. (3) Не по-малко от 75 на сто от преподавателите по ал. 1 и 2 са на основна работа във висшето училище. (4) Лекционните курсове за образователно-квалификационна степен „магистър“ се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели, от които 80 на сто са на основна работа във висшето училище. Чл. 7. Учебната практика за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ се извършва съгласно учебния план. Чл. 8. (1) Обучението за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ завършва с държавен изпит. Редът за провеждането му и изискванията се определят в правилниците на висшите училища. (2) Обучението за образователно-квалификационна степен „магистър“ завършва със защита на дипломна работа. Чл. 9. (1) Провеждането на държавен изпит и защитата на дипломна работа се извършват пред държавна изпитна комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима хабилитирани преподаватели в съответната научна област. В комисията се включват и външни за висшето училище хабилитирани лица. (2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора. Чл. 10. Студентите, изпълнили задълженията си по учебен план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават дипломи за висше образование за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ с професионална квалификация „физик“ и за образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „магистър по физика“. Допълнителни разпоредби § 1. (1) По смисъла на наредбата: 1. „Задължителни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват фундаменталната подготовка, необходима за придобиване на съответната образователно-квалификационна степен. Изучаването им и полагането на изпити по тях е задължително. 2. „Избираеми учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват специализираща подготовка. Студентите са задължени да изберат някои от тях. 3. „Факултативни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват допълнителна подготовка в зависимост от интересите на студентите. (2) В минималния хорариум по чл. 2, ал. 2 се включват задължителните, избираемите и факултативните учебни дисциплини. § 2. Студентите, приети преди учебната 1998—1999 г., могат да продължат обучението си по утвърдените до влизането в сила на наредбата учебни планове и да получат образователно-квалификационна степен в зависимост от сроковете на обучение и от учебния план, по който се обучават. Преходни и заключителни разпоредби § 3. Висши училища, които не изпълняват изискванията на наредбата, не могат да приемат студенти и да издават дипломи за висше образование. § 4. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование.