НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление „Филологии“

НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление „Филологии“ (Обн. ДВ бр. 39/1997) Чл. 1. (1) Висше образование по специалностите от професионално направление „Филологии“ за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба. (2) Висше образование по специалността „Приложна лингвистика“ се придобива само на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, а по специалностите „Славянска филология“, „Балканистика“ и „Скандинавистика“— само на образователно-квалификационна степен „магистър“. (3) Формите на обучение са редовна и задочна. Чл. 2. Сроковете при редовна форма на обучение са: 1. за образователно-квалификационна степен „бакалавър“—4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра, с общ минимален хорариум 3000 учебни часа; 2. за образователно-квалификационна степен „магистър“—5 учебни години, съответстващи на 10 семестъра, с общ минимален хорариум 3700 учебни часа; 3. за образователно-квалификационна степен „магистър“ за лица, притежаващи образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и професионална квалификация по същата специалност—1 учебна година, съответстваща на 2 семестъра, през които се изучават минимум 6 учебни дисциплини, с общ минимален хорариум 700 учебни часа. Чл. 3. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за получаване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по специалностите от професионално направление „Филологии“ и за лица, притежаващи образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по специалности от други професионални направления. (2) Обучението на лицата по ал. 1 се извършва по учебни планове, съобразени с образователната им подготовка и с изискванията на: 1. член 6, ал. 2 и 3—за образователно-квалификационна степен „бакалавър“; 2. член 2, т. 3 относно броя на учебните дисциплини и техния минимален хорариум и чл. 6, ал. 2 и 3—за образователно-квалификационна степен „магистър“. Чл. 4. (1) Приемането на студенти за обучение в случаите по чл. 2, т. 1 и 2 се извършва чрез конкурсен изпит при условия и по ред, определени от висшите училища. (2) Приемането на студенти за обучение в случаите по чл. 2, т. 3 и чл. 3 се извършва при условия и по ред, определени от висшите училища. Чл. 5. Лица, завършили висше образование по специалностите „Българска филология“, „Славянска филология“, „Тюркология“, „Руска филология“, „Английска филология“, „Френска филология“, „Немска филология“, „Испанска филология“, „Португалска филология“, „Италианска филология“, „Турска филология“, „Класическа филология“ и „Арменска филология“, могат да придобият и квалификация „учител“ при спазване на единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“, приети с акт на Министерския съвет. Чл. 6. (1) Обучението включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини. (2) Минималният брой задължителни учебни дисциплини и минималният им хорариум са: № Учебни дисциплини Хорариум, ч. 1 2 3 Специалност „Българска филология“ 1. Увод в общото езикознание 2. Историческа лингвистика 3. Българска диалектология 4. Съвременен български език — теоретичен курс 5. Сравнителна граматика на славянските езици 60 180 60 360 60 1 2 3 6. Класически език 60 7. Славянски език 60 8. Увод в литературната теория 60 9. Български фолклор 60 10. Българска литература 360 11. Антична и западноевропейска литература 120 12. Руска литература 120 13. Славянски литератури 120 Общо: 1680 Специалност „Славянска филология“ 1. Увод в общото езикознание 60 2. Увод в славянската филология 45 3. Странознание 45 60 4. Културна антропология на славяните 5. Старобългарски език 90 6. Славянски език — теоретичен курс 180 7. Историческа граматика на славянските езици 60 8. Сравнителна граматика на славянските езици 90 9. Славянски език — практически курс 960 10. Втори славянски език 60 11. Увод в литературната теория 60 12. История на съответната славянска литература 240 13. Славянски литератури 120 240 14. Съвременен български език 15. История на българския език 90 16. Българска литература 240 17. Руска литература 90 18. Антична и западноевропейска литература 90 19. Класически език 45 Общо: 2865 Специалност „Балканистика“ 1. Увод в езикознанието 60 2. Социолингвистика 30 3. Сравнителна лексикология на балканските езици 30 4. Ареална лингвистика 30 90 5. Палеобалкански езици 6. Балканско езикознание 135 7. Съвременен български език 90 8. Индоевропейско езикознание 60 9. Теория на литературата 75 10. Антична литература 45 11. История на балканските литератури 270 12. Българска литература 135 13. Сравнително балканско литературознание 90 14. Южнославянските литератури 60 в Балканския културен кръг 15. Антична история 75 16. Културна антропология 90 17. Средновековна история на Балканския полуостров 45 18. История на Византия 30 19. Религии и култове на Балканския полуостров 60 20. Балканските култури и Европа 60 21. Османската култура и Балканите 30 22. Съвременни балкански езици — румънски, албански, новогръцки — практически курсове 1260 90 23. Старобългарски език 24. Старогръцки език 90 25. Латински език 60 Общо: 3090 1 2 Специалност „Скандинавистика“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Класически език 4. Шведски език — практически курс 5. Странознание — скандинавски страни 6. История и историческа граматика на скандинавските езици 7. История на скандинавските литератури 8. Съвременен шведски език — теоретичен курс 9. Втори скандинавски език (датски, норвежки) 10. Трети скандинавски език (датски, норвежки) 11. Теория на превода Общо: Специалност „Тюркология“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Турски език — практически курс 4. Съвременен турски език — теоретичен курс 5. История и историческа граматика на турския език 6. Сравнителна граматика на тюркските езици 7. Турска диалектология 8. Османски език 9. Втори тюркски език 10. Увод в османската дипломатика 11. Стара турска литература 12. Нова турска литература 13. Съвременна турска литература 14. Странознание (Турция) 15. История на Турция (османски период, републикански период) 16. Увод в алтайското и тюркското езикознание 17. Теория на превода Общо: Специалност „Арабистика“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Увод в семитохамитското езикознание 4. Арабски език — практически курс 5. Съвременен арабски език — теоретически курс 6. Арабска диалектология 7. Втори източен език (акадски, египетски, иврит, персийски и турски) 8. Теория на превода 9. Средновековна арабска литература 10. Нова и най-нова арабска литература 11. Странознание (арабски страни) 12. Арабска цивилизация 13. История на класическия Древен изток 14. Средновековна история на арабския свят 15. Нова и най-нова история на арабския свят Общо: Специалност „Иранистика“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Персийски език — практически курс 4. Съвременен персийски език — теоретичен курс 5. История и историческа граматика на персийския език 3 60 60 90 1200 90 90 300 390 540 30 45 2895 60 60 1280 240 45 60 60 105 120 60 60 60 90 60 120 45 60 2585 60 60 45 1620 255 60 90 60 120 120 60 45 60 60 60 2775 60 60 1440 240 60 1 2 6. Сравнителна граматика на иранските езици 7. Персийска диалектология 8. Древна персийска литература 9. Класическа персийска литература 10. Съвременна персийска литература 11. Странознание (Иран, Афганистан и Таджикистан) 12. История на Персия 13. История на Иран 14. Увод в индоиранското езикознание 15. Персийска предислямска цивилизация 16. Персийска ислямска цивилизация 17. Увод в персийската дипломатика Общо: Специалност „Индология“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Хинди — практически курс 4. Съвременен хинди — теоретичен курс 5. Диалектология на хинди 6. Санскрит 7. Урду 8. Стара индийска литература 9. Средновековна индийска литература 10. Съвременна индийска литература 11. Странознание (Индия и Пакистан) 12. История на Индия 13. Увод в индоиранското езикознание 14. Увод в индологията 15. Теория на превода 16. Увод в индийското литературознание Общо: Специалност „Японистика“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Японски език 4. Съвременен японски език — теоретичен курс 5. Старояпонски език 6. Сравнителна граматика на японския и корейския език 7. Втори източен език 8. Стара японска литература 9. Нова японска литература 10. Странознание (Япония) 11. Развитие на обществената мисъл в Япония 12. История на Япония 13. Увод в японското езикознание 14. Теория на превода 15. Увод в японистиката 16. Социално-икономически проблеми на Източна Азия Общо: Специалност „Китаистика“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Китайски език — практически курс 4. Съвременен китайски език — теоретичен курс 5. Китайска диалектология 6. Старокитайски език 7. Теория на превода 8. Китайска литература (древна, средновековна и съвременна) 9. История на Китай 10. Странознание Общо: 3 60 60 30 120 120 60 60 60 45 30 30 60 2595 60 60 1530 180 30 120 120 120 60 60 30 120 60 60 60 60 2730 60 60 1280 240 120 60 240 120 90 60 60 120 45 60 30 60 2705 60 60 1560 300 30 90 60 270 150 60 2640 1 39 3 Специалност „Кореистика“ 1. Увод в общото езикознание 60 2. Увод в литературната теория 60 3. Корейски език 1320 4. Съвременен корейски език — теоретичен курс 240 5. История и историческа граматика на корейския език 120 6. Старокорейски език 60 7. Корейска литература (стара, средновековна, нова и най-нова) 225 8. Странознание (Корея) 60 9. История на Корея (стара, средновековна, нова и най-нова) 120 10. Увод в корейското езикознание 45 11. Увод в корейското литературознание 45 12. Теория на превода 60 13. Корейска цивилизация 60 Общо: 2475 Специалност „Приложна лингвистика“ 1. Практически курс по първия чужд език 630 2. Практически курс по втория чужд език 840 3. Съвременна лингвистика (за първия чужд език) 225 4. История и култура (на страната на първия чужд език) 60 5. Литература (на първия чужд език) 120 6. Специализиран превод (за първия чужд език) 180 7. Морфосинтаксис (за втория чужд език) 120 8. История и култура (на страната на втория език) 60 9. Литература (на втория чужд език) 90 10. Специализиран превод (за втория чужд език) 180 45 11. Теория на превода Общо: 2550 Специалност „Филология“ (руска, английска, френска, немска, испанска, португалска, италианска, турска) 1. Увод в общото езикознание 60 2. Класически език 90 3. Съвременен език 360 4. Историческа лингвистика 90 5. Теория на превода 60 6. Странознание 90 7. Увод в литературната теория 60 8. Литература на съответния език 360 9. Практически курс по съответния език 1050 Общо: 2220 Специалност „Филология“ (класическа, новогръцка, румънска, арменска, унгарска) Специалност „Класическа филология“ 1. Увод в езикознанието 60 2. Увод в литературознанието 60 3. Теоретическа граматика на старогръцкия език 90 4. Историческа граматика на класическия език 90 5. Увод в класическата филология 45 6. Старогръцка култура 120 7. Римска култура 120 8. Стара история 90 9. Увод в археологията 90 10. Старогръцка литература 180 11. Римска литература 180 12. Старогръцки език — практически курс 570 570 13. Латински език — практически курс 14. Теория на превода 30 Общо: 2295 1 2 Специалност „Новогръцка филология“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Новогръцки език — практически курс 4. Съвременен новогръцки език 5. Историческа граматика на гръцкия език 6. Новогръцка диалектология 7. Старогръцки език 8. Византийски език 9. Старогръцка култура и литература 10. Византийска култура и литература 11. Новогръцка литература 12. История на Гърция 13. Теория на превода 14. Странознание Общо: Специалност „Румънска филология“ 1. Увод в общото езикознание 2. Класически езици (латински и старобългарски) 3. Съвременен румънски език — теоретичен курс 4. Историческа лингвистика 5. Странознание (Румъния) 6. Увод в литературната теория 7. Литература на румънски език 8. Практически курс по румънски език 9. Лексикология Общо: Специалност „Арменска филология“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Арменски език 4. Съвременен арменски език — теоретичен курс 5. История и историческа граматика на арменския език 6. Източноарменска книжовна норма 7. Формиране на западноарменската книжовна норма 8. Арменска диалектология 9. Древноарменски език 10. Увод в арменската дипломатика 11. Староарменска литература 12. Нова арменска литература 13. Съвременна арменска литература 14. Странознание (Армения) 15. История на Армения 16. Увод в арменското езикознание 17. Арменска цивилизация 18. Теория на превода Общо: Специалност „Унгарска филология“ 1. Увод в общото езикознание 2. Увод в литературната теория 3. Увод в угрофинското езикознание 4. Странознание (Унгария) 5. История на Унгария 6. Унгарски език — практически курс 7. Съвременен унгарски език — теоретичен курс 8. История и историческа граматика на унгарския език 9. Унгарска диалектология 10. Западноевропейска литература 11. Унгарска литература 12. Теория на превода 13. Превод (специализиран) 14. Унгарска цивилизация 15. Латински език Общо: 2745 3 60 60 1450 180 45 45 240 180 105 105 120 180 60 60 2890 60 90 165 90 60 60 240 1260 45 2070 60 60 1280 150 90 60 60 60 135 60 90 90 90 60 120 45 60 60 2630 60 60 30 60 60 1320 270 60 30 60 360 45 120 120 90 2745 (3) Висшите училища могат да включват в учебните планове на всяка специалност като задължителни учебни дисциплини и други освен посочените в чл. 6, ал. 2. (4) Минималният хорариум на задължителните учебни дисциплини за задочна форма на обучение не може да бъде по-малък от половината от предвидения за редовна форма, а срокът на обучението е с 1 учебна година над определения за редовната форма. (5) Хорариумът на факултативните дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план. Чл. 7. (1) Лекционните курсове на не по-малко от половината от задължителните учебни дисциплини, определени в чл. 6, ал. 2, се преподават от хабилитирани в съответната научна специалност лица на основна работа във висшето училище. (2) Лекционните курсове на не по-малко от 70 на сто от задължителните учебни дисциплини, включени в учебните планове за образователно-квалификационна степен „магистър“, и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответната научна специалност лица на основна работа във висшето училище. (3) По решение на академичния съвет до 25 на сто от лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини и семестриалните изпити по тях могат да се провеждат от преподаватели с образователна и научна степен „доктор“ по съответната научна специалност. Чл. 8. (1) Обучението за получаване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ задължително завършва с писмен държавен изпит. (2) Обучението за получаване на образователна и квалификационна степен „магистър“ завършва със защита на дипломна работа. Чл. 9. (1) Държавните изпити или защитата на дипломната работа се организират и провеждат от комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима преподаватели, хабилитирани в съответната научна специалност. (2) Съставът на всяка комисия се определя със заповед на ректора на висшето училище. Чл. 10. (1) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават диплома за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ или „магистър“ и професионална квалификация в съответствие с Държавния регистър на образователно-квалификационните степени по специалности във висшите училища на Република България. (2) В дипломите на студентите, завършили специалност „Славянска филология“ и изпълнили единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“, се вписва професионална квалификация „филолог и учител по български език и литература в средните училища“. Допълнителна разпоредба § 1. (1) По смисъла на тази наредба: 1. „Задължителни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват фундаменталната подготовка, необходима за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление „филологии“. Изучаването им и полагането на изпити по тях е задължително. 2. „Избираеми учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват специализираща подготовка. Студентите са задължени да изберат някои от тях. 3. „Факултативни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват допълнителна подготовка в зависимост от интересите на студентите. (2) В общия минимален хорариум по чл. 2, т. 1 и 2 се включват часовете за лекции и упражнения по задължителните, избираемите и факултативните учебни дисциплини. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Висшите училища, които не отговарят на изискванията на тази наредба, не могат да приемат студенти и да издават дипломи за висше образование. § 3. Студентите, приети преди влизането в сила на наредбата, продължават обучението си при спазване разпоредбата на § 9 от Закона за висшето образование. § 4. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование. „%$ “