НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“, „Стоматология“ и „Фармация“
НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“, „Стоматология“ и „Фармация“
(Обн. ДВ бр. 59/1995)
Раздел I Общи положения
Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят единните държавни изисквания, в съответствие с
Чл. 2. Висше образование по специалността „Медицина“ се придобива в медицински факултет на висше медицинско училище.
Чл. 3.
(1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити.
(2) Лекционните курсове на не по-малко от 70 на сто от задължителните дисциплини, включени в учебния план, се преподават от хабилитирани лица в трудово правоотношение със съответното висше медицинско училище.
Чл. 4. Студенти в медицинските факултети се приемат чрез писмени конкурсни изпити по биология и химия, които се провеждат в рамките на обявената кандидатстудентска сесия.
Чл. 5. Обучението по специалността „Медицина“ е с продължителност не по-малко от 6 години и включва единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка.
Чл. 6.
(1) Теоретическата подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са: 1. Биология 100 ч. 2. Физика 100 ч. 3. Химия 100 ч. 4. Латински език с медицински термини 60 ч. 5. Анатомия 320 ч. 6. Цитология, хистология 90 ч. 7. Биофизика 56 ч. 8. Биохимия 180 ч. 9. Физиология 190 ч. 10. Социална медицина с медицинска етика 120 ч. 11. Микробиология 130 ч. 12. Медицинска генетика 50 ч. 13. Патофизиология 100 ч. 14. Фармакология с клинична фармакология 150 ч. 15. Патоанатомия и цитопатология 210 ч. 16. Пропедевтика на вътрешните болести 240 ч. 17. Обща и оперативна хирургия 160 ч. 18. Физиотерапия и рехабилитация 45 ч. 19. Рентгенология и радиология 100 ч. 20. Ушни, носни и гърлени болести 80 ч. 21. Хигиена, екология и професионални заболявания 150 ч. 22. Очни болести 70 ч. 23. Нервни болести 120 ч. 24. Акушерство и гинекология 200 ч. 25. Дерматология и венерология 90 ч. 26. Психиатрия 75 ч. 27. Вътрешни болести и терапия, клинична лаборатория и имунология 600 ч. 28. Хирургически болести 270 ч. 29. Ортопедия и травматология 80 ч. 30. Педиатрия 210 ч. 31. Епидемиология, инфекциозни болести, медицинска паразитология и тропическа медицина 150 ч. 32. Съдебна медицина, деонтология 75 ч. 33. Урология 45 ч. 34. Анестезиология и реанимация 60 ч. 35. Медицина на бедствените ситуации 45 ч.
Чл. 7. Практическата подготовка се осъществява, както следва: 1. клиничен стаж след шестия семестър с продължителност не по-малко от 24 работни дни - 150 часа; 2. клиничен стаж след осмия семестър с продължителност не по-малко от 24 работни дни - 150 часа; 3. преддипломен стаж след приключване на десетия семестър - 310 календарни дни, или 1320 часа.
Чл. 8. Практическата подготовка на студентите се организира от висшите медицински училища и се провежда в университетски болници или в държавни и общински болници чрез договаряне.
Чл. 9. Обучението задължително завършва с държавни изпити по вътрешни болести; хирургически болести; акушерство и гинекология; детски болести; хигиена, инфекциозни болести и епидемиология.
Чл. 10.
(1) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия. Нейният състав не може да бъде по-малък от трима хабилитирани преподаватели по съответната основна дисциплина.
(2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.
Чл. 11.
(1) Завършилите образованието си по специалността „Медицина“ получават квалификация „лекар“, което се удостоверява с диплома за висше образование.
(2) Специализация по определена медицинска специалност лекарите придобиват по ред, определен от министъра на здравеопазването.
Чл. 12. Висше образование по специалността „Стоматология“ се придобива в стоматологичен факултет на висше медицинско училище.
Чл. 13.
(1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити.
(2) Лекционните курсове на не по-малко от 80 на сто от задължителните дисциплини, включени в учебния план, се преподават от хабилитирани лица в трудово правоотношение със съответното висше медицинско училище.
Чл. 14. Студенти в стоматологичните факултети се приемат чрез писмени конкурсни изпити по биология и химия, които се провеждат в рамките на обявената кандидатстудентска сесия.
Чл. 15. Обучението по специалността „Стоматология“ е с продължителност не по-малко от 5 години и включва единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка.
Чл. 16.
(1) Теоретическата подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са: 1. Физика 75 ч. 2. Биофизика 30 ч. 3. Химия 75 ч. 4. Биохимия 120 ч. 5. Биология 105 ч. 6. Латински език 60 ч. 7. Анатомия и хистология 300 ч. 8. Паталогоанатомия 120 ч. 9. Физиология 150 ч. 10. Патофизиология 75 ч. 11. Микробиология 90 ч. 12. Фармакология 100 ч. 13. Хирургически болести 75 ч. 14. Медицина на бедствените ситуации 30 ч. 15. Професионални болести 30 ч. 16. СМОСЗ 50 ч. 17. Рентгенология 45 ч. 18. Ушни, носни и гърлени болести 30 ч. 19. Хигиена и епидемиология 60 ч. 20. Вътрешни болести 120 ч. 21. Детски и инфекциозни болести 60 ч. 22. Акушерство 30 ч. 23. Съдебна медицина 30 ч. 24. Кожни и венерически болести 45 ч. 25. Неврология и психиатрия 30 ч. 26. Очни болести 30 ч. 27. Материалознание 60 ч. 28. Пропедевтика на протетичната стоматология 315 ч. 29. Клиника по протетичната стоматология 390 ч. 30. Ортодонтия 225 ч. 31. Пропедевтика на детската стоматология 60 ч. 32. Клиника на детската стоматология профилактика 285 ч. 33. Пропедевтика на терапевтичната стоматология 180 ч. 34. Клиника на терапевтичната стоматология и физиотерапия. Ортодонтия. Парадонтология и заболявания на устната лигавица 525 ч. 35. Пропедевтика на хирургическата стоматология 150 ч. 36. Клиника на хирургическата стоматология и лицево-челюстна хирургия 360 ч.
Чл. 17. Практическата подготовка се осъществява, както следва: 1. учебна практика след втория, четвъртия и шестия семестър по 24 работни дни — не по-малко от 430 часа; 2. преддипломен стаж след приключване на десетия семестър—180 календарни дни, или не по-малко от 780 часа.
Чл. 18. Практическата подготовка на студентите се организира от висшите медицински училища и се провежда в институтските болници или в държавни и общински болници и поликлиники чрез договаряне.
Чл. 19. Обучението задължително завършва с държавни изпити по ортопедична стоматология; терапевтична стоматология; хирургическа стоматология; детска стоматология; ортодонтия.
Чл. 20.
(1) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия. Нейният състав не може да бъде по-малък от трима хабилитирани преподаватели по съответната основна дисциплина.
(2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.
Чл. 21.
(1) Завършилите образованието си по специалността „Стоматология“ получават квалификация „стоматолог“, което се удостоверява с диплома за висше образование.
(2) Специализация по определена стоматологическа специалност се придобива по ред, определен от министъра на здравеопазването.
Раздел IV Единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Фармация“
Чл. 22. Висше образование по специалността „Фармация“ се придобива във фармацевтичен факултет на висше медицинско училище.
Чл. 23.
(1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната научна област преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити.
(2) Лекционните курсове на не по-малко от 80 на сто от задължителните дисциплини, включени в учебния план, се преподават от хабилитирани лица в трудово правоотношение с договор в съответното висше медицинско училище.
Чл. 24. Студенти във фармацевтичен факултет се приемат чрез писмени конкурсни изпити по биология и химия, които се провеждат в рамките на кандидатстудентската сесия.
Чл. 25. Обучението по специалността „Фармация“ е с продължителност не по-малко от 5 години и включва единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка.
Чл. 26.
(1) Теоретическата подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният хорариум са: 1. Латински език 60 ч. 2. Висша математика 75 ч. 3. Приложна математика 45 ч. 4. Математическо моделиране и компютърна техника 30 ч. 5. Физика и биофизика 150 ч. 6. Обща и неорганична химия 165 ч. 7. Органична химия 270 ч. 8. Аналитична химия 240 ч. 9. Физикохимия с колоидна химия 180 ч. 10. Основи на биологията 105 ч. 11. Анатомия на човека 45 ч. 12. Физиология на човека 120 ч. 13. Микробиология и вирусология 120 ч. 14. Биохимия и клинична химия 135 ч. 15. Патоанатомия и патофизиология 60 ч. 16. Основи на клиничната медицина 90 ч. 17. Медицинска генетика 30 ч. 18. Фармакология и токсикология 240 ч. 19. Фармацевтична ботаника 150 ч. 20. Фармакогнозия 210 ч. 21. Фармацевтична химия 225 ч. 22. Фармацевтичен анализ 225 ч. 23. Технология на лекарствените средства I и II част 300 ч. 24. Технология на лекарствените средства III част 255 ч. 25. Хигиена и екология 30 ч. 26. Броматология 60 ч. 27. Медицинска техника и инструментариум 45 ч. 28. Социална фармация и фармацевтично законодателство 150 ч.
Чл. 27. Практическата подготовка се осъществява, както следва: 1. учебни практики след втория, четвъртия и шестия семестър — не по-малко от 550 часа; 2. преддипломен стаж след приключване на осмия семестър — 180 календарни дни, или не по-малко от 780 часа.
Чл. 28. Практическата подготовка на студентите се организира от висшето медицинско училище и се провежда в аптеки, научни лаборатории и производствени предприятия чрез договаряне.
Чл. 29. Обучението задължително завършва с държавни изпити или със защита на дипломна работа. Държавни изпити се полагат по технология на лекарствените средства с биофармация; фармакогнозия; фармакология; фармацевтична химия — фармацевтичен анализ; фармацевтично законодателство и социална фармация.
Чл. 30.
(1) Всеки държавен изпит или защита на дипломна работа се полага пред държавна изпитна комисия. Нейният състав не може да бъде по-малък от трима хабилитирани преподаватели по съответната основна дисциплина.
(2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.
Чл. 31.
(1) Завършилите образованието си по специалността „Фармация“ получават квалификация „фармацевт“, което се удостоверява с диплома за висше образование.
(2) Специализация по определена фармацевтична специалност се придобива по ред, определен от Министерството на здравеопазването.
Преходни и заключителни разпоредби § 1. Висши училища, приели студенти преди влизането в сила на тази наредба, могат да продължат обучението им при условие, че осигурят спазването на изискванията по чл. 9, 10, 19, 20, 29 и 30. § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения и чл. 2 от Постановление № 152 на Министерския съвет от 1994 г. за определяне на реда за разработване и приемане на единни държавни изисквания за признаване на висше образование (обн., ДВ, бр. 66 от 1994 г.; изм., бр. 3 от 1995 г.).