НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “география” с професионална квали

НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „география“ с професионална квали (Обн. ДВ бр. 35/1997) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 173 ОТ 24 АПРИЛ 1997 Г. за приемане на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „География“ с професионална квалификация „географ“ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ : Член единствен. Приема Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „География“ с професионална квалификация „географ“. За министър-председател: Александър Божков Главен секретар на Министерския съвет: Нели Куцкова НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „география“ с професионална квалификация „географ“ Чл. 1. (1) Висше образование по специалността „География“ за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба. (2) Формите на обучение са редовна и задочна. Чл. 2. (1) Сроковете за обучение при редовната форма са: 1. за образователно-квалификационна степен „бакалавър“— 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра, с общ минимален хорариум 3000 академични часа; 2. за образователно-квалификационна степен „магистър“—не по-малко от 1 учебна година след придобита образователно-квалификационна-степен „бакалавър“ с професионална квалификация „географ“, с общ минимален хорариум 650 часа, не по-малко от 40 на сто от който е по научната област на дипломирането. (2) Приемането на студентите се осъществява, както следва: 1. за образователно-квалификационна степен „бакалавър“—чрез писмен конкурсен изпит по география, като резултатите се оценяват по шестобалната система; 2. за образователно-квалификационна степен „магистър“—при условия и по ред, определени в правилниците на висшите училища. Чл. 3. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по специалността „География“ и на лица, притежаващи образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по други специалности. (2) Обучението се извършва по учебни планове, съобразени с образователната подготовка на студентите и с изискванията на: 1. член 4, ал. 2 и 3—за образователно-квалификационна степен „бакалавър“; 2. член 2, ал. 1, т. 2 относно дисциплините и техния хорариум и чл. 4, ал. 2 и 3—за образователно-квалификационна степен „магистър“. (3) Условията и редът за приемане на студенти се определят в правилниците на висшите училища. Чл. 4. (1) Обучението по специалността „География“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. (2) Задължителните дисциплини и минималният им хорариум са: № по ред Учебни дисциплини Общ хорариум (в часове) 1. Математическа география и картография 120 2. Ландшафтознание 105 3. Геоморфология 120 4. Климатология 120 5. Хидрология 120 6. Биогеография и география на почвите 90 7. География на населението и селищата 120 8. География на производството и обслужващата сфера 120 120 9. Природна география на континентите 10. Природна география на България 120 11. География на страните 150 12. Социална и икономическа география на България 120 Общо: 1425 (3) В учебния план могат да бъдат включени и други задължителни дисциплини. Чл. 5. При задочната форма на обучение хорариумът на учебните дисциплини не може да бъде по-малък от 1/2 от предвидения в учебния план за редовната форма, а срокът за обучение е с продължителност 1 година над определения за редовната форма. Чл. 6. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини за образователноквалификационна степен „бакалавър“, както и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели. По решение на факултетния съвет до 20 на сто от лекционните курсове по тези дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен „доктор“. (2) Не по-малко от 75 на сто от преподавателите по ал. 1 са на основна работа във висшето училище. (3) Лекционните курсове по избираемите учебни дисциплини за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, както и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели. По решение на факултетния съвет до 50 на сто от лекционните курсове по тези дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен „доктор“. (4) Не по-малко от 60 на сто от преподавателите по ал. 3 са на основна работа във висшето училище. (5) Лекционните курсове за образователно-квалификационна степен „магистър“ се провеждат само от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели, от които 80 на сто са на основна работа във висшето училище. Чл. 7. Теренните учебни практики за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ се осъществяват съгласно учебния план. Чл. 8. (1) Обучението за образователноквалификационна степен „бакалавър“ завършва с изпит или със защита на дипломна работа. Редът за провеждането им и изискванията се определят в правилниците на висшите училища. (2) Държавният изпит се провежда по конспект, включващ въпроси от задължителните дисциплини. (3) Обучението за образователно-квалификационна степен „магистър“ завършва със защита на дипломна работа. Чл. 9. (1) Провеждането на изпит и на защита на дипломна работа се осъществява пред държавна изпитна комисия, в състава на която се включват и външни за висшето училище лица. (2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора. Чл. 10. Студентите, изпълнили задълженията си по учебни планове, в които са отразени изискванията на наредбата, получават дипломи за висше образование с професионална квалификация „географ“ за съответната образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. Допълнителна разпоредба § 1. (1) По смисъла на наредбата: 1. „Задължителни дисциплини“ са тези, които осигуряват фундаменталната подготовка, необходима за придобиване на съответната образователно-квалификационна степен. Изучаването им и полагането на изпити по тях е задължително. 2. „Избираеми учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват специализираща подготовка. Студентите са задължени да изберат някои от тях. 3. „Факултативни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват допълнителна подготовка в зависимост от интересите на студентите. (2) В минималния хорариум по чл. 2, ал. 1 се включват задължителните, избираемите и факултативните учебни дисциплини. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Висши училища, които не изпълняват изискванията на наредбата, не могат да приемат студенти и да издават дипломи за висше образование. § 3. Студентите, приети преди учебната 1996—1997 г., могат да продължат обучението си по утвърдените до влизането в сила на наредбата учебни планове и на основание § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование да получат образователно-квалификационни степени в зависимост от сроковете на обучение и от учебния план, по който се обучават. § 4. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование.