НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление „Педагогика на обучението по:“
НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление „Педагогика на обучението по:“
(Обн. ДВ бр. 18/1998)
Чл. 1.
(1) Висше образование по специалностите от професионално направление „Педагогика на обучението по:“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на наредбата.
(2) Формите на обучение за специалностите „Български език и чужд език“, „Български език и история“, „Два чужди езика“, „История и география“, „Математика и информатика“, „Физика и математика“, „Химия и физика“, „Биология и химия“, „География и биология“, „Музика“, „Физическо възпитание“ и „Техника и технологии“ са редовна и задочна.
(3) За специалността „Изобразително изкуство“ формата на обучение е само редовна.
Чл. 2.
(1) Приемането на студентите се извършва, както следва: 1. чрез писмени конкурсни изпити: а) за специалността „Български език и чужд език“ — по български, английски, испански, италиански, немски, руски, турски или френски език; б) за специалността „Български език и история“ — по български език или по история; в) за специалността „Два чужди езика“ — по английски език или по испански, италиански, немски, руски или френски език; г) за специалността „История и география“ — по история или по география; д) за специалността „Математика и информатика“ — по математика; е) за специалността „Физика и математика“ — по физика или по математика; ж) за специалността „Химия и физика“ — по химия или по физика; з) за специалността „Биология и химия“ — по биология или по химия; и) за специалността „География и биология“ — по география или по биология; 2. за специалността „Музика“ — с писмен и устен изпит по солфеж, елементарна теория на музиката и практически изпит, включващ изпълнение на музикален инструмент или пеене; 3. за специалността „Изобразително изкуство“ — рисуване по натура; изпълнение на цветна задача; при условия, определени от висшите училища, може да се включи и допълнителен приемен изпит — събеседване; 4. за специалността „Физическо възпитание“ — с писмен изпит по български език и практически комплексен изпит по физическа подготовка; 5. за специалността „Техника и технологии“ — с тест за проверка на техническите знания и способности.
(2) Условията и редът за провеждане на конкурсните изпити се определят в Правилника за дейността и устройството на висшето училище.
Чл. 3.
(1) Сроковете за обучение при редовната форма са: 1. четири учебни години с общ минимален хорариум 3400 академични часа — за специалностите „Български език и чужд език“, „Български език и история“, „Два чужди езика“, „История и география“, „Физика и математика“, „Химия и физика“, „Биология и химия“, „География и биология“, „Физическо възпитание“; 2. четири учебни години с общ минимален хорариум 3200 часа — за специалността „Математика и информатика“; 3. четири учебни години с общ минимален хорариум 3300 часа — за специалността „Изобразително изкуство“; 4. четири учебни години с общ минимален хорариум 2800 часа — за специалността „Музика“; 5. четири учебни години с общ минимален хорариум 3000 часа — за специалността „Техника и технологии“.
(2) При задочната форма на обучение хорариумът на учебните дисциплини не може да бъде по-малък от 50 на сто от предвидения в учебния план за редовната форма, а срокът за обучение е с продължителност 1 година над определения за редовната форма.
Чл. 4.
(1) Висшите училища могат да провеждат обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и за лица, притежаващи образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по други специалности от професионално направление „Педагогика на обучението по:“ или притежаващи образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалности от други професионални направления.
(2) Обучението се извършва по учебни планове, съобразени с образователната подготовка на студентите и с изискванията по чл. 5, ал. 2.
Чл. 5.
(1) Обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.
(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум за съответните специалности са: 1. „Български език и чужд език (английски, испански, италиански, немски, руски, турски, френски)“...
(3) В учебния план могат да бъдат включени като задължителни и други учебни дисциплини.
(4) В учебните планове на специалностите „Български език и история“, „Два чужди езика“, „История и география“, „Физика и математика“, „Химия и физика“, „Биология и химия“ и „География и биология“ разликата в хорариума на задължителните учебни дисциплини по двете направления не може да надвишава 5 на сто.
(5) Хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план.
Чл. 6.
(1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини, както и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели. По решение на академичния съвет до 30 на сто от лекционните курсове по тези дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен „доктор“.
(2) Лекционните курсове по избираемите учебни дисциплини, както и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели. По решение на академичния съвет до 50 на сто от лекционните курсове по тези дисциплини могат да бъдат възлагани на преподаватели с образователна и научна степен „доктор“.
(3) Не по-малко от 60 на сто от преподавателите по ал. 1 и 2 са на основна работа във висшето училище.
Чл. 7. Висшите училища организират практическа подготовка, както следва: 1. за специалността „История и география“ — лятна учебна практика с продължителност 240 часа; 2. за специалностите „География и биология“ и „Биология и химия“ — теренна практика с продължителност не по-малко от 40 дни; 3. за специалността „Физическо възпитание“ — практическа подготовка по: туризъм, ориентиране с лагерно дело — 85 часа, зимни спортове — 90 часа, и водни спортове — 90 часа; 4. за специалността „Изобразително изкуство“ — лятна учебна практика — 40 часа.
Чл. 8.
(1) Висшите училища организират педагогическа практика с минимален хорариум, както следва: 1. за специалностите „Български език и чужд език“, „Български език и история“, „Два чужди езика“, „История и география“ и „Физическо възпитание“: Хоспитиране 45 часа, Текуща педагогическа практика 90 часа, Преддипломна педагогическа практика 160 часа; 2. за специалностите „Музика“, „Изобразително изкуство“ и „Техника и технологии“: Хоспитиране 30 часа, Текуща педагогическа практика 45 часа, Преддипломна педагогическа практика 75 часа; 3. за специалностите „Физика и математика“ и „Химия и физика“: Хоспитиране 30 часа, Текуща педагогическа практика 60 часа, Преддипломна педагогическа практика 90 часа; 4. за специалностите „Биология и химия“ и „География и биология“: Хоспитиране 60 часа, Текуща педагогическа практика 90 часа, Преддипломна педагогическа практика 150 часа; 5. за специалността „Математика и информатика“: Хоспитиране 45 часа, Текуща педагогическа практика 45 часа, Преддипломна педагогическа практика 75 часа.
(2) Педагогическата практика се организира от висшето училище чрез договаряне с държавно или общинско училище. Заплащането на учителите, участващи в практическата подготовка на студентите, се определя с норматив на Министерството на образованието и науката като процент от минималната работна заплата.
Чл. 9.
(1) Обучението завършва с държавни теоретични изпити или със защита на дипломна работа и практико-приложни държавни изпити при условия и по ред, определени в правилниците на висшите училища.
(2) Държавните теоретични изпити или защитата на дипломна работа се провеждат пред държавна изпитна комисия, в състава на която влизат не по-малко от трима хабилитирани преподаватели в съответното научно направление. В комисията се включват и външни за висшето училище хабилитирани лица.
(3) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.
(4) Практико-приложните изпити се състоят от изнасяне и защита на разработени от студента уроци.
(5) Държавните изпити по ал. 4 се полагат пред изпитна комисия, определена със заповед на ректора на висшето училище, в състава на която задължително се включват учителите, при които е провеждана преддипломната педагогическа практика.
Чл. 10. Студентите, изпълнили задълженията си по учебните планове, в които са отразени изискванията на наредбата, получават дипломи за завършена образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и професионална квалификация „учител“ по съответната специалност на професионалното направление. Допълнителна разпоредба § 1.
(1) По смисъла на наредбата: 1. „Задължителни дисциплини“ са тези, които осигуряват фундаменталната подготовка, необходима за придобиване на съответната образователно-квалификационна степен. 2. „Избираеми учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват специализираща подготовка. Студентите са задължени да изберат някои от тях, като след избирането им те стават задължителни за студента. 3. „Факултативни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват допълнителна подготовка в зависимост от интересите на студентите. 4. „Хоспитиране“ е наблюдение и анализ на уроци и други организационни форми на обучение, осъществявани под непосредственото ръководство на преподавател от висшето училище. 5. „Текуща педагогическа практика“ е наблюдение на уроци и други форми на обучение с цел подготовка на студентите за преддипломната педагогическа практика. 6. „Преддипломна педагогическа практика“ е самостоятелно участие на студентите в учебно-възпитателния процес под ръководството на учител и преподавател от висшето училище.
(2) В минималния хорариум по чл. 3, ал. 1 се включват задължителните, избираемите и факултативните учебни дисциплини.
Преходни и заключителни разпоредби § 2. Висши училища, които не изпълняват изискванията на наредбата, не могат да издават дипломи за завършена степен на висше образование. § 3. Студентите, приети преди учебната 1998— 1999 г., могат да продължат обучението си по утвърдените до влизането в сила на наредбата учебни планове и да получат образователно-квалификационни степени в зависимост от сроковете на обучение и от учебния план, по който се обучават. § 4. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование.