НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалности от професионално направление „История“ за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“
НАРЕДБА за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалности от професионално направление „История“ за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“
(Обн. ДВ бр. 32/1997)
Чл. 1.
(1) Висше образование по специалности от професионално направление „История“ за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ или „магистър“ се придобива в българско висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба.
(2) Формите на обучение са редовна и задочна.
Чл. 2.
(1) Приемането на студенти се извършва чрез писмен конкурсен изпит по история на България.
(2) Конкурсните работи се оценяват по шестобалната система.
(3) Условията за приемане на студенти за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ в случаите по чл. 4, ал. 2 се определят от висшето училище.
Чл. 3.
(1) Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ с професионална квалификация „историк“, „историк-археолог“ или „историк-етнолог“ е с продължителност по учебен план 4 години, съответстващи на 8 семестъра, и с общ минимален хорариум 3000 академични часа.
(2) При задочната форма на обучение хорариумът е не по-малко от 35 на сто от хорариума по ал. 1.
(3) Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ за притежаващите степента „бакалавър“ или „магистър“ по друга специалност на висшето образование извън професионално направление „История“ се осъществява по съобразен с образователната им подготовка учебен план, който отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1.
Чл. 4.
(1) Обучението за придобиване на висше образование за образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „магистър по история“, „магистър по археология“ или „магистър по етнология“ е с продължителност по учебен план 5 години, съответстващи на 10 семестъра, и общ минимален хорариум 3750 академични часа.
(2) Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ за: 1. притежаващите образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалности от професионално направление „История“ е с продължителност по учебен план 1 година, през която се изучават не по-малко от 8 учебни дисциплини, с общ минимален хорариум 750 академични часа; 2. притежаващите образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по друга специалност на висшето образование извън професионалното направление се осъществява по съобразен с образователната им подготовка учебен план, който отговаря на изискванията на т. 1 и на чл. 5, ал. 1, т. 1.
(3) При задочната форма на обучение хорариумът е не по-малко от 40 на сто от хорариума по ал. 1 и ал. 2, т. 1.
Чл. 5.
(1) Обучението за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление „История“ на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ се извършва по задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини: 1. задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ са: Учебни дисциплини Общ хорариум (в часове) 1. Увод в историческото познание 2. История на България 3. Стара история, тракология и средновековна история 4. Нова и съвременна история 5. История на Византия 6. История на балканските народи 7. История на Русия (IX—ХХ в.) 8. Археология 9. Етнология 10. Архивистика и музейно дело 11. Историография Общо: 30 375 240 240 60 180 60 90 60 60 75 1470 2. в учебния план може да се включват и задължителни учебни дисциплини извън посочените в т. 1 съобразно спецификата на специалностите от професионалното направление; 3. обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ включва и практическа подготовка, която се организира от висшето училище в съответствие с учебния план и има минимална продължителност 150 академични часа.
(2) Минималната продължителност на практическото обучение в задочната форма на образователно-квалификационната степен „бакалавър“, както и в редовната и задочната форма на образователно-квалификационната степен „магистър“ се определя от висшето училище съобразно квалификацията на обучаваните студенти.
(3) Съотношението между лекции, упражнения и учебна практика за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ се определя от висшето училище, като часовете за лекции са не по-малко от половината хорариум.
Чл. 6.
(1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини по учебен план и семестриалните изпити по тях на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели.
(2) С решение на академичния съвет на съответното висше училище не повече от 30 на сто от лекционните курсове и семестриалните изпити по задължителните учебни дисциплини може да се провеждат от преподаватели с образователна и научна степен „доктор“ по съответната научна специалност.
Чл. 7. Лекционните курсове по задължителните за специалността учебни дисциплини по учебен план и семестриалните изпити по тях на образователно-квалификационната степен „магистър“ се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели.
Чл. 8.
(1) Лекционните курсове и семестриалните изпити по не по-малко от 50 на сто от задължителните учебни дисциплини за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ се провеждат от преподаватели, които са на основна работа във висшето училище, в което преподават.
(2) За образователно-квалификационната степен „магистър“ изискването по смисъла на ал. 1 е не по-малко от 70 на сто.
Чл. 9.
(1) Избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум по съответните специалности се определят от висшето училище.
(2) Лекционните курсове и семестриалните изпити по избираемите учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели.
(3) Академичният или факултетният съвет на съответното висше училище може да вземе решение не повече от 50 на сто от лекционните курсове и семестриалните изпити по избираемите учебни дисциплини да се провеждат и от преподаватели с образователна и научна степен „доктор“ по съответната научна специалност.
(4) Факултетният съвет на съответното висше училище може да вземе решение лекционните курсове и семестриалните изпити по факултативните учебни дисциплини да се провеждат и от преподаватели с образователно-квалификационна степен „магистър“ по съответната специалност.
Чл. 10.
(1) Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа, като формата на процедурата се определя от висшето училище.
(2) Образователно-квалификационната степен „магистър“ завършва със защита на дипломна работа.
Чл. 11.
(1) Всеки държавен изпит или защита на дипломна работа се полага пред държавна комисия, в състава на която се включват не по-малко от трима преподаватели, хабилитирани в съответното научно направление.
(2) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора.
Чл. 12. Студентите, изпълнили задълженията си по учебен план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават диплома за висше образование за образователно-квалификационната степен „бакалавър“ или „магистър“ със съответстващата на специалността им професионална квалификация. Допълнителни разпоредби § 1.
(1) По смисъла на наредбата: 1. „Задължителни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват фундаменталната подготовка, необходима за придобиване на съответната професионална квалификация. Изучаването им и полагането на изпити по тях е задължително за студентите. 2. „Избираеми учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват специализираща подготовка. Студентите са задължени да изберат някои от тях. 3. „Факултативни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват допълнителна подготовка в зависимост от интересите на студентите.
(2) В минималния хорариум по чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 1 се включват часовете от задължителните, избираемите и факултативните учебни дисциплини. § 2. Висше образование по специалности от професионалното направление „История“ на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“, придобито в чуждестранно висше училище, се признава в Република България, ако съответства на утвърдените държавни изисквания по чл. 9, ал. 3, т. 9 от Закона за висшето образование и след полагане на изпит по история на България във висше училище, което провежда обучение по специалностите от професионално направление „История“. Преходни и заключителни разпоредби § 3. Висшите училища, които не осигуряват спазването на определените с тази наредба държавни изисквания, не могат да издават дипломи по чл. 7 от Закона за висшето образование. § 4. Висшите училища привеждат в съответствие с изискванията на наредбата учебните планове и организацията на учебния процес от началото на учебната 1997—1998 г. § 5. Учебните планове, по които се обучават семестриално завършващите през учебната 1997—1998 г., не се променят по изискванията на чл. 5 от наредбата. § 6. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование.