НАРЕДБА за изискванията за етикетирането и представянето на храните
НАРЕДБА за изискванията за етикетирането и представянето на храните
(Обн. ДВ бр. 62/2000; изм. и доп. ДВ бр. 40/2002, бр. 100/2003, бр. 98/2004, бр. 82/2005, бр. 48/2008, бр. 47/2010, бр. 42/2012, бр. 20/2006, бр. 75/2007)
НАРЕДБА за изискванията за етикетирането и представянето на храните Раздел I Общи положения
Чл. 1. С наредбата се определят изискванията за етикетирането и представянето на храните с цел защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.
Чл. 2.
(1) Наредбата се прилага за: 1. храните, които се продават на крайния потребител; 2. храните, предназначени за доставка в ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене.
(2) Разпоредбите по чл. 6, ал. 1, т. 12 и чл. 31 се прилагат за всички храни по цялата хранителна верига.
Чл. 3. Наредбата не се отнася до изискванията за етикетиране на храните, подлежащи на последваща обработка, виното, спиртните напитки, както и до изискванията за представяне на информация за съдържанието на енергия и хранителни вещества.
Раздел II Общи изисквания при етикетиране и представяне на храните
Чл. 4. Етикетирането на храните се извършва по начин, който: 1. не заблуждава потребителя по отношение на: а) характеристики на храната, определени от нейното естество, произход, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, начин на производство, преработка и употреба; б) въздействия и свойства на храната, които тя не притежава; в) свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания; 2. не внушава на потребителя, че храната притежава специална характеристика, когато всички други подобни храни притежават същата характеристика.
Чл. 5. При представяне, включително рекламиране на храните се спазват изискванията по чл. 4 спрямо формата, външния вид, опаковката или материала, използван за опаковка, по отношение на начина на подреждане спрямо останалите стоки и обстановката, в която са изложени храните.
Чл. 6.
(1) При етикетирането задължително на храните се обявяват следните данни, написани на български език: 1. наименование, под което продуктът се продава; 2. списък на съставките на храната; 3. количеството на определени съставки или категории съставки в случаите по чл. 23; 5. минимален срок на трайност или обозначението “ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ”, последвано от конкретна дата, когато храни от микробиологична гледна точка подлежат на бърза развала;; 6. специални условия за съхранение и условия за употреба на храната; 7. нетно количество—в случай на предварително опаковани храни;; 8. името или търговското наименование и адресът на производителя или на лицето, което опакова храната, или на продавача, установен в рамките на Общността;; 9. подробности за мястото на произхода или за мястото, от което идва храната, когато липсата на подобна информация може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната или мястото, от което идва тя;; 10. при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството ѝ, върху етикета като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката; 11. указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него; 12. маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната;; 13. действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. алкохол;.
(2) Указанието за употреба по ал. 1, т. 11 се посочва по начин, който да позволява правилната употреба на храната.
Чл. 6а.
(1) При етикетирането се обявява алкохолно съдържание на напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13, определено при 20 °С.
(2) Числото за съдържанието на алкохол се представя с точност до една цифра след десетичната запетая.
(3) Допустимото отклонение от обявеното алкохолно съдържание е: 1. за бири с алкохолно съдържание не по-голямо от 5,5 на сто vol.—± 0,5 на сто vol.; 2. за бири с алкохолно съдържание, по-голямо от 5,5 на сто vol., и за напитки по чл. 6, ал. 1, т. 13, произведени от плодове или на основата на ферментирал мед—± 1 на сто vol.; 3. за напитки по чл. 6, ал. 1, т. 13, съдържащи накиснати плодове или части от растения— ± 1,5 на сто vol.; 4. за напитки по чл. 6, ал. 1, т. 13, различни от напитките по т. 1—3—± 0,3 на сто vol.
(4) Отклоненията по ал. 3 се допускат независимо от отклоненията, произтичащи от метода за анализ, използван при определяне на алкохолното съдържание.
Чл. 7.
(1) Данните по чл. 6, ал. 1 трябва да са написани по ясен и разбираем за потребителя начин, да са разположени на място, лесно за виждане, да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити или разделени с друг текст или картинно изображение.
(2) Данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 7 и 13 трябва да са разположени на едно зрително поле.
(3) Изискването по ал. 2 не се прилага при стъклени бутилки за повторна употреба, при които някои от данните са трайно маркирани.
(4) Допуска се при стъклени бутилки за повторна употреба, на които не се поставя етикет, а са трайно маркирани, както и при опаковки с площ по-малка от 10 cm2, на етикета да се обявят само данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5 и 7.
(5) Не се изисква обозначение по чл. 6, ал. 1, т. 4, когато: 1. храната или нейните съставки не съдържат белтък или дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като продукт на генетичната модификация; 2. в храната или в нейните съставки в резултат на случайно замърсяване са попаднали продукти, получени от генетично модифицирана соя, генетично модифицирана царевица или други генетично модифицирани организми и чието съдържание в храната не надвишава 1 на сто.
Чл. 8.
(1) Всяка опакована храна, предназначена за продажба на краен потребител, се етикетира чрез нанасянето на данните по чл. 6, ал. 1 директно върху опаковката или под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея.
(2) Етикетите се поставят по начин, който не позволява отделянето им от опаковката.
Чл. 8а.
(1) Допуска се данните по чл. 6, ал. 1, т. 10 и 11 да бъдат нанесени само в търговските документи при етикетирането на предварително опакованите храни, които са предназначени за: 1. крайния потребител, но се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния потребител, както и когато този етап не е продажба на места за обществено хранене; 2. доставка на места за обществено хранене, за да бъдат приготвени, преработени, разделяни или нарязани.
(2) Търговските документи по ал. 1, съдържащи всички данни на етикетирането, трябва да придружават храните, за които се отнасят, или да са изпратени преди доставката или едновременно с нея.
(3) В случаите по ал. 1 данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5 и 8 се нанасят и на външната опаковка, в която храните се представят за продажба, като данните относно срока на минимална трайност, а при бързоразвалящите се храни—относно срока на трайност, се посочват в съответствие с чл. 28, ал. 2 и 3 и чл. 29.
Чл. 9.
(1) Етикетирането на храните не е задължително, когато: 1. тяхното количество се измерва в присъствието на потребителя; 2. не са предварително опаковани в потребителска опаковка; 3. са предназначени за снабдяване на местата за обществено хранене.
(2) В случаите по ал. 1: 1. в документите, които придружават храната до мястото на продажбата ѝ, се посочват данните по чл. 6, ал. 1; 2. върху транспортната опаковка се маркират данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 8 и 12; 3. на мястото на предлагането на храната се обявяват данните по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 8.
Чл. 10.
(1) Освен данните по чл. 6, ал. 1 при етикетирането на храните се обявяват и данните съгласно приложение № 1.
(2) Алинея 1 не се прилага за напитки, на базата на кафе, чай, екстракт от кафе или екстракт от чай, когато наименованието, под което се продават, включва термина “кафе” или “чай”.
Чл. 11.
(1) При етикетирането на храните се допуска обявяване на допълнителна информация чрез текст, картинно или графично изобразяване, ако тя не е в противоречие с данните по чл. 6, ал. 1 и 10.
(2) В допълнение към изискванията по чл. 6, ал. 1, т. 2 и 5 е допустимо въвеждане и на други задължителни обозначения в съответствие с наредбите по чл. 4 от Закона за храните само ако не водят до заблуда на потребителя.
(3) При обявяване на действителното обемно алкохолно съдържание за напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 числото и символът могат да се предшестват от думата “алкохол” или от съкращението “алк.”.
Раздел III Специфични изисквания при етикетирането на храните
Чл. 12.
(1) Наименование на храна, за която съществува определение в нормативен акт, може да се използва при етикетирането, ако храната отговаря на посочените в нормативния акт изисквания.
(2) Наименованието на храна от внос е това наименование, под което тя се произвежда и продава в държавата производител.
(3) В случай че наименованието на храната не дава възможност на потребителя да определи нейния вид и да я отличи от други подобни храни, то трябва задължително да бъде съпроводено с описание на храната.
(4) Наименованието, под което храна от внос се разпространява на територията на страната, може да се различава от наименованието в страната производител, при условие че съществува българска храна, за която традиционно се използва същото наименование, и тя се различава напълно по състав и начин на производство.
Чл. 13. Името на производителя или търговска марка върху етикета могат да съпровождат наименованието на храната, но не и да го заменят.
Чл. 14. Наименованието на храната съдържа или се допълва с данни за физическото състояние на храната или особената обработка, на която е била подложена, когато липсата на такива данни би довела до заблуда на потребителя.
Чл. 15.
(1) Всяка храна, която е била облъчена с йонизиращо лъчение, в близост до наименованието си трябва да носи означението “облъчено” или “обработено с йонизиращо лъчение”.
(2) Когато при етикетирането се използва и някой от езиците на Европейската общност, означението по ал. 1 трябва да е в съответствие с приложение № 1а.
Чл. 16.
(1) Списъкът на съставките на храната трябва да започва с термина “състав” или друг еднозначен термин или израз.
(2) Съставките се изброяват в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към момента на производството на храната.
(3) Съставките в сгъстен или изсушен вид, които се използват при производството на храната след довеждане до началното им състояние, се изброяват в последователност според относителния дял на своята маса или обем преди сгъстяването или изсушаването им.
(4) Съставките на концентрираните и изсушените храни, които се консумират след добавяне на вода, се изброяват в последователност съобразно относителния дял на масата или обема на съставките във възстановената храна. В тези случаи списъкът на съставките започва с израза “съставки на възстановения продукт” или “съставки на готовия за консумация продукт”.
(5) Изискването по ал. 2 не е задължително при храни, които са смес от приблизително еднакви количества от плодове, зеленчуци, подправки или билки, при условие че списъкът на съставките включва израза “в променливо съотношение”.
(6) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, те се считат за съставки на тази храна.
(7) Съставките се обявяват в съответствие с приложения № 1—4 при спазване на изключенията, определени в тях.
Чл. 17. Не се изисква изброяване на съставките на храната при: 1. пресни плодове и зеленчуци, които не са белени, рязани или обработени по друг начин; 2. газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана; 3. оцет, получен на базата на ферментация от една изходна суровина, без добавени допълнителни съставки; 4. сирене; кашкавал; масло; кисело мляко и сметана, получени чрез млечнокисела ферментация, когато при производството им са използвани само съставките: мляко, ензими, култури от микроорганизми и готварска сол; 5. храни, съдържащи само една съставка, в случай че: а) наименованието, под което се продава храната, е идентично с наименованието на съставката; б) наименованието, под което се продава храната, дава възможност за ясна идентификация на естеството на съставката.
Чл. 18. Не се изисква обявяване в списъка на съставките на: 1. съставките на дадена съставка, които в резултат на технологичен процес са били временно отделени, за да бъдат добавени отново под формата на количество, което не надвишава първоначалното; 2. добавените вещества, чието присъствие в храната се дължи единствено на факта, че са били използвани като разтворители или носители за хранителни добавки или ароматизатори, при условие че се използват в необходимите минимални количества; 3. технологичните средства, които се използват като спомагателни вещества при производството на храната и не присъстват в крайния продукт;
Чл. 19.
(1) Водата и летливите вещества се включват в списъка на съставките, когато тяхното количество е над 5 на сто от теглото на храната. Количеството на водата се определя като разлика между общото тегло на храната и теглото на останалите съставки.
(2) Водата не се включва в списъка на съставките на храната, когато се използва: 1. само за довеждане на съставки в концентриран или изсушен вид до началното им състояние; 2. като течна среда, която не се консумира.
Чл. 20.
(1) Съставките на храната се обявяват със своите наименования.
(2) Съставките на храната, които спадат към някоя от категориите по приложение № 2, се обявяват само с наименованието на съответната категория.
(3) Съставки на храната, спадащи към някои от категориите по приложение №3, се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното ѝ предназначение в съответната храна.
(4) Хининът и/или кофеинът, използвани като овкусители при производството или приготвянето на дадена храна, се посочват поименно в списъка на съставките по чл. 6, ал. 1, т. 2 непосредствено след наименованието “ароматизант”.
Чл. 21.
(1) Ароматизантите се обявяват в списъка на съставките с термина “аромат/аромати”, с наименованието на веществото или с описанието му.
(2) Терминът “натурален” или друг еднозначен термин се добавя само към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение, и/или на ароматизанта съгласно Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните (ДВ, бр. 70 от 2002 г.).
(3) Когато наименованието на ароматизанта обозначава растително или животинско естество или произход на използваните продукти, терминът “натурален”, както и всеки друг еднозначен термин може да се използва само ако ароматната част е изолирана чрез подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, както и чрез традиционните методи за приготвяне на храни, изцяло или почти изцяло от храната или от източника на съответния ароматизант.
Чл. 21а.
(1) Фитостеролите, фитостероловите естери, фитостанолите и фитостаноловите естери се обявяват в списъка на съставките с термините “растителен/растителни стерол/ стероли”, “растителен/растителни стеролов/стеролови естер/естери”, “растителен/растителни станол/станоли” или “растителен/растителни станолов/стеролови естер/естери”.
(2) Върху етикета на храните или съставките на храните с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли или фитостанолови естери задължително се изписва и следната информация: 1. думите “С добавени растителни стероли/ растителни станоли”, ясно видими и четливи, в същото зрително поле, където е наименованието, под което продуктът се продава; 2. количеството на добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли или фитостанолови естери (изразено в проценти или като грамове от свободни растителни стероли/растителни станоли на 100 g или 100 ml от храната), включено в списъка на съставките; 3. текст, че продуктът е предназначен предимно за лица, които искат да понижат нивото на своя серумен холестерол; 4. предупреждение, че пациенти, приемащи лекарства за понижаване на серумния холестерол, трябва да приемат продукта под медицинско наблюдение; 5. предупреждение, че продуктът не е подходящ като храна за бременни и кърмещи жени и за деца под 5-годишна възраст; 6. предупреждение, че трябва да се избягва консумацията на повече от 3 g на ден от добавени растителни стероли/растителни станоли, което се изписва в зрителното поле по т. 1; 7. количеството на порция от храната или на съответната хранителна съставка (за предпочитане в g или ml) с посочване количеството на растителни стероли/растителни станоли, което съдържа всяка порция; 8. препоръка продуктът да се използва като част от балансирано и разнообразно хранене, включително редовна консумация на плодове и зеленчуци, за да се подпомогне поддържането на нивата на каротеноидите.
Чл. 22. Когато определена съставка на храната съдържа няколко компонента, тя се обявява със специфичното си наименование, а ако нейното количеството в храната е над 25 на сто, се обявяват и нейните компоненти.
Чл. 23.
(1) Количеството на съставките или категориите на съставките на храната се обявяват задължително върху етикета, когато: 1. наименованието на определена съставка или категория съставки се съдържа в наименованието на храната; 2. се подчертава наличието на дадена съставка или категория съставки в храната чрез текст или чрез картинно или графично изображение върху етикета; 3. наличието на дадена съставка или категория съставки е съществено за характеризиране на храната и отличаването ѝ от други подобни по наименование или по външен вид храни.
(2) Количеството на съставката или на категорията съставки се обявява в проценти непосредствено до наименованието им. Посочва се количеството им в момента на производството на храната.
(3) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за съставка или за категория съставки, когато е налице някое от следните условия: 1. нетното количество на съставката или на категорията съставки след отцеждане е обявено в съответствие с чл. 25, ал. 3; 2. количеството на съставката или на категорията съставки се изисква да бъде обявено на етикета съгласно наредби по чл. 4 от Закона за храните; 3. съставката или категорията съставки се използват в малки количества за ароматизиране; 4. съставката или категорията съставки, въпреки че фигурират в търговското наименование на храната, не могат да ръководят избора на потребителя, тъй като промените в количеството не са съществени за характеризирането на храната или не я отличават от подобни храни; 5. в случаите по чл. 17, т. 5.
Чл. 24.
(1) Обозначението, че храната или определена нейна съставка са произведени от генетично модифицирана соя или генетично модифицирана царевица, се извършва по следния начин: 1. когато съставката е произведена от генетично модифицирана соя или генетично модифицирана царевица, изразите “произведена от генетично модифицирана соя” или “произведена от генетично модифицирана царевица” се изписват: а) в кавички—непосредствено след определената съставка в списъка на съставките по чл. 6, т. 2, или б) в забележка към списъка на съставките, като до определената съставка в списъка се поставя знакът “*”; със същия знак започва и забележката към списъка на съставките; 2. когато съставката е соя или царевица, обозначението, че са генетично модифицирани, се изписва така: а) “(генетично модифицирана)”—непосредствено след думата “соя” или “царевица” в списъка на съставките по чл. 6, т. 2, или б) думите “генетично модифицирана” се поставят в забележка по начина, указан в т. 1, буква “б”.
(2) За храните, съдържащи само една съставка, изразите “произведена от генетично модифицирана соя” или “произведена от генетично модифицирана царевица” се изписват ясно при етикетирането на храната.
(3) Когато съставките се обявяват с наименованието на съответната категория съгласно чл. 20, ал. 2, след категорията се изписва изразът “съдържа ... (наименование на съставката), произведена от генетично модифицирана соя/ генетично модифицирана царевица”.
Чл. 25.
(1) Нетното количество на предварително опакованите храни се изразява във: 1. единици за обем—литър, сантилитър или милилитър—при течности; 2. единици за маса—килограм или грам— при останалите храни.
(2) Нетното тегло се обозначава на латиница по системата “СИ” и се определя в единици за: 1. обем (литър, сантилитър или милилитър)—при течните храни; 2. маса (килограм или грам)—при останалите храни; 3. маса или обем—при полутвърди или вискозни храни.
(3) Когато храна в твърдо състояние се предлага в течна среда, на етикета се обявява и отцеденото нетно тегло на храната.
Чл. 26.
(1) Когато няколко единични опаковки са поставени в групови или транспортни опаковки, върху последните се обявяват данните по чл. 6, т. 1, 5, 6, 8 и 12, както и нетното тегло и броят на единичните опаковки.
(2) Броят на единичните опаковки и нетното им тегло може да не се посочва, в случай че груповата опаковка позволява те да бъдат установени отвън, както и в случай че единичните опаковки се продават поотделно.
(3) При етикетиране на групова опаковка, съставена от единични опаковки, които не се продават поотделно, се обявява нетното тегло на груповата опаковка.
Чл. 27. Не се изисква посочване на нетното тегло на храната, когато: 1. обемът и масата ѝ могат да претърпят значителни загуби при съхранението ѝ; 2. храната се претегля в присъствието на купувача; 3. когато нетното ѝ тегло е под 5 г или 5 мл, с изключение на пакетираните подправки и билки.
Чл. 28.
(1) Срокът на минимална трайност на храната се обявява с думите “най-добър до” или “най-добър до края на”, следвани от указване на срока или мястото върху опаковката, където той е посочен, и условията на съхранение на храната.
(2) Срокът на минимална трайност трябва да съдържа: 1. датата и месеца—за храни с трайност не повече от 3 месеца; 2. месеца и годината—за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца; 3. годината—за храни с трайност над 18 месеца.
(3) Срокът на трайност на бързо развалящите се храни се обявява с думите “използвай преди”, следвани от указване на срока, който съдържа най-малко деня и месеца, посочени в тази последователност. След срока се описват условията за съхранение на храната.
(4) Когато при етикетирането се използва и някой от езиците на Европейската общност, означението по ал. 3 трябва да е в съответствие с приложение № 6.
Чл. 29. Срокът на минимална трайност и срокът на трайност се обявяват в некодиран вид.
Чл. 30.
(1) Не се изисква обявяване на срока на минимална трайност за: 1. пресни плодове и зеленчуци, които не са белени, нарязани или обработени по друг начин; 2. безалкохолни напитки, напитки от плодове и напитките по чл. 6, ал. 1, т. 13 в опаковки с обем, по-голям от 5 l, когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за местата за обществено хранене; 3. напитки, съдържащи над 10 на сто vol., но не повече от 15 на сто vol. алкохол и непроизведени от грозде; 4. тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 24 часа от производството им; 5. оцет; 6. готварска сол; 7. захар; 8. захарни изделия, състоящи се основно от ароматизирани и/или оцветени захари; 9. дъвка и подобни дъвчащи продукти; 10. индивидуални порции сладолед.
(2) Изискването по ал. 1, т. 1 не се отнася до покълнали семена и подобни продукти като бобови кълнове.
Чл. 31.
(1) Партидата на дадена храна се определя във всеки отделен случай от производителя или от лицето, което опакова тази храна, или от първия продавач, установен в рамките на Общността. Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се определя и обозначава съгласно задължението на един или друг от тези оператори.
(2) Маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 на храната се предхожда от изписването на латинската буква “L” освен в случаите, когато тя е ясно различима от другите означения на етикета.
(3) При групови опаковки, които съдържат индивидуални порции сладолед, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 се поставя на груповите опаковки.
(4) Когато храната е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата “L” се поставят върху предварителната опаковка или върху прикрепен към нея етикет.
(5) Когато храната не е предварително опакована, маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и където е приложимо, буквата “L” се поставят върху опаковката или контейнера или ако това не стане—в съответните търговски документи.
(6) В случаите по ал. 4 и 5 маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12 и буквата “L” трябва да са нанесени по такъв начин, че да са лесновидими, ясно четливи и неизтриваеми.
(7) Не се изисква означаване на партидата на храната: 1. при земеделски продукти, които след напускане на полето: а) се продават или доставят в пунктове за временно складиране, обработка или опаковане; б) подлежат на транспортиране до предприятия за производство на храни; в) подлежат на незабавна преработка в предприятието производител; 2. когато при продажба на крайния потребител храните не са опаковани или са опаковани по желание на купувача, или са опаковани предварително за непосредствена употреба; 3. върху опаковки или контейнери, чиято най-голяма страна е с площ до 10 cm2; 4. индивидуални порции сладолед.
(8) Когато на етикета е поставен срокът на минимална трайност или обозначението “ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ”, последвано от конкретна дата, не се изисква поставяне на маркировката по чл. 6, ал. 1, т. 12, при условие че датата съдържа поне некодирано означение на деня и месеца в този ред.
Чл. 32.
(1) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни се забраняват: 1. използването на думите “диетична” или “диета” самостоятелно или в съчетание с други думи, определящи тези храни; 2. всички други означения или всяко представяне, които създават впечатление, че храната е със специално предназначение.
(2) Допуска се храни, чиито състав и характеристики ги правят подходящи за храни със специално предназначение, да бъдат обозначавани като “диетични”.
(3) Обозначаването по ал. 2 се извършва при спазване изискванията на Наредбата за изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.), или на Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с Постановление № 248 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.).
Преходни и заключителни разпоредби § 2. Наредбата влиза в сила една година след обнародването ѝ в “Държавен вестник”. § 3. Храните, които се намират в търговската мрежа към момента на влизането в сила на наредбата и не са етикетирани съгласно изискванията ѝ, могат да се продават до изчерпването им от пазара. § 4.
(1) Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния санитарен и държавния ветеринарно-санитарен контрол.
(2) Контролът за изпълнение на условията по наредбата върху храни, които се предлагат на пазара, се осъществява и от Комисията по търговия и защита на потребителите към министъра на икономиката по Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. § 5. Наредбата се приема на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за храните.
Приложение № 1 към чл. 10 Категории храни и задължителните данни, които се включват при тяхното етикетиране в допълнение към данните по чл. 6 Категория на храната Храна, съдържаща подсладител(и) Храна, съдържаща добавени захар(и) и подсладител(и) Храна, съдържаща аспартам Храна, съдържаща повече от 10 на сто добавени полиоли Храни, чиято трайност е удължена поради използването на опаковъчни газове Задължителни данни “с подсладител (и)” Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната. “със захар(и) и подсладител(и)” Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната. “съдържа източник на фенилаланин” “високата консумация може да предизвика разслабително действие” “опаковано в защитна атмосфера” Приложение № 2 към чл. 20, ал. 2 Списък на съставките, които могат да се обявяват само с наименованието на съответната категория Наименование на съставката Наименование на категорията 1 2 Рафинирани масла, “Масло” различни от масли- Наименованието на категоненото масло рията може да се допълни със: —“растително” или “животинско”; —обозначаване на региона на произход на растителните или животинските масла. Терминът “втвърдено” (“хидрогенирано”) задължително съпровожда наименованието на втвърденото масло. Рафинирани “Мазнина” мазнини Наименованието на категорията може да се допълни със: ВЕСТНИК 1 БРОЙ 62 2 —“растителна” или “животинска”; —обозначаване на региона на произход на растителните или животинските мазнини. Терминът “втвърдена” (“хидрогенирана”) задължително съпровожда наименованието на втвърдената мазнина. Смеси от брашна, “Брашно” получени от два или Изброяват се и видовете зърно, повече вида зърно от които е произведено, със своя тегловен дял в низходящ порядък. Естествени нишесте- “Нишесте” та и модифицирани Наименованието винаги се по физически или съпровожда с обозначаване ензимен път на растителния произход нишестета на нишестето, когато съставката може да съдържа глутен. Всички видове риба, “Риба” когато са като съставки на храна, опаковката и обозначаването на която не са свързани с определен вид риба Всички видове “Сирене” сирене, когато са като съставки на храна, опаковката и обозначаването на която не са свързани с определен вид сирене Подправки, които “Подправка(и)” или са количество не “Смес от подправки” по-вече от 2 на сто от теглото на храната Билки или части от “Билка(и)” или билки, които са в “Смес от билки” количество не повече от 2 на сто от теглото на храната Всички видове ма- “База за дъвки” териали, които се използват за производството на масата за дъвчене на дъвките Брашно от какъвто “Брашно за паниране” и да е произход, предназначено за паниране Захароза от “Захар” всякакъв вид продукти Безводна декстроза “Декстроза” или декстроза Монохидрат Глюкозен сироп и “Глюкозен сироп” безводен глюкозен сироп Всички видове “Млечен белтък” млечни белтъци (казеин, казеинати и серумни белтъци) и смеси от тях Какаово масло “Какаово масло” като извлек или в пресован или рафиниран вид БРОЙ 62 1 2 Захаросани плодо- “Захаросани плодове” ве, ненадвишаващи 10 на сто от теглото на храната Смеси от зеленчу- “Зеленчуци” ци, ненадвишаващи 10 на сто от теглото на храната Приложение № 3 към чл. 20, ал. 3 Наименование на категориите, с които трябва да се обозначат съставки на храната, спадащи към тях Оцветител Консервант Антиоксидант Емулгатор Сгъстител Желиращ агент Стабилизатор Овкусител Киселина Регулатор на киселинността Антислепващ агент Модифицирано нишесте * Подсладител Набухвател Антипенител Глазиращ агент Емулгаторна сол Агент за обработка на брашна Влагозадържащ агент Пълнител Втвърдител Опаковъчен газ * Наименованието “модифицирано нишесте” трябва да е съпроводено с обозначение на неговия специфичен растителен произход, когато тази съставка може да съдържа глутен. 42403