НАРЕДБА за лицензиране на производителите на вина, спирт и спиртни напитки и реда за търговия с вина, спирт, спиртни напитки и тютюневи изделия

НАРЕДБА за лицензиране на производителите на вина, спирт и спиртни напитки и реда за търговия с вина, спирт, спиртни напитки и тютюневи изделия (Обн. ДВ бр. 90/1993; изм. и доп. ДВ бр. 18/1994) Чл. 1. С тази наредба се урежда лицензирането на производителите на вина, спирт и спиртни напитки и реда за търговия с вина, спирт, спиртни напитки на територията на Република България. Чл. 2. (1) Производството на вина, спирт и спиртни напитки с цел те да бъдат предлагани за продажба и за консумация се извършва от физически и юридически лица, които притежават лиценз за производство. (2) Лицензът за производство по ал. 1 се издава от министъра на земеделието и се записва в отделен регистър в Министерството на земеделието. (3) Лицензът за производство по смисъла на ал. 1 се издава на физически и юридически лица, подали заявление в Министерството на земеделието, придружено от: 1. документ за съгласуване с Министерството на здравеопазването съгласно чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве; 2. санитарно разрешение от териториалната хигиенно-епидемиологична инспекция за обекта; 3. други документи, определени със заповед на министъра на земеделието, в съответствие с изискванията на Закона за виното, Закона за народното здраве и специалните подзаконови нормативни актове. (4) Лицензът по ал. 1 се издава в срок до 1 месец. Отказът за издаване на лиценз се мотивира писмено и за него се уведомява заявителят. Отказът за издаване на лиценз се обжалва по реда на Закона за административното производство. (5) При констатиране на нарушения на тази наредба, на данъчната дисциплина и отклонения от реда и условията за производство, за които е издаден лиценз, той може да се отнеме със заповед на министъра на земеделието. (6) Лицензните права се дават за една година. Поддържането на удостоверението на лиценза се извършва след заплащане на таксата по тарифа, приета с Постановление № 236 на Министерския съвет от 1993 г. (ДВ, бр. 107 от 1993 г.), със заверка на Главната инспекция по лицензиране и контрол на производството на вино, спирт и спиртни напитки към Министерството на земеделието. Чл. 3. Произвежданите в страната вина, спирт и спиртни напитки с цел да бъдат предлагани за продажба и за консумация следва да отговарят на изискванията на Закона за виното и на действащите в страната стандартизационни документи, здравно-хигиенни норми и изисквания. Чл. 4. Вносът на вина, спирт и спиртни напитки се осъществява само със санитарно разрешение, издадено от Министерството на здравеопазването, записано в клетка № 44 на митническата декларация, придружено с документ за качество и за произход на стоката. Чл. 5. (1) Търговията на дребно с вина, спирт и спиртни напитки се извършва само в стационарни търговски обекти, в заведения за хранене и във вагон-ресторанти, за които е издаден лиценз за продажба на вина, спирт и спиртни напитки. (2) Заявления за получаване на лиценз по ал. 1 се подават до кмета по местонахождението на обекта. Заявлението за всеки обект поотделно задължително се придружава от: 1. документи, определени със заповед на министъра на земеделието в съответствие със специалните законови и подзаконови нормативни актове и изискванията на хигиенно-епидемиологичните инспекции, районните инспекции по опазване на природната среда, противопожарната охрана и други, свързани с безопасността на потребителите при закупуване и употреба на съответните стоки; 2. документ за данъчна регистрация и документ за изплатени данъчни задължения за изтеклата финансова година. (3) В заявлението се посочва работното време на търговския обект, съобразено с изискванията за осигуряване на обществения ред. (4) Техническите служби към общините дават заключение по правомерността на ползването на съответните обекти в съответствие с изискванията на Закона за териториално и селищно устройство и правилника за неговото прилагане. Чл. 5а. (1) Търговски и депозитни складове и други подходящи помещения могат да се използват за търговия на едро и свързаните с нея складиране, съхранение и лагеруване на вино, спирт и спиртни напитки, ако за това е издаден лиценз от кмета по местонахождението на обекта, при условията и по реда, предвидени за обекти по чл. 5. (2) Виното, спиртът и спиртни напитки, които се намират в обектите по ал. 1, трябва да се придружават с документи, установяващи техния производител, качество, автентичност и произход. Когато стоката е произведена в България, производителят трябва да бъде лицензиран по реда на тази наредба. Чл. 6. (1) Търговските обекти, получили лиценз за търговия на дребно с вина, спирт и спиртни напитки, се вписват в специален регистър, който се води в съответната община от длъжностно лице, определено със заповед на кмета. (2) Кметът издава лиценз за продажба на вина, спирт и спиртни напитки за съответния търговски обект в едномесечен срок от постъпването на заявлението. (3) Лицензните права се дават за една година. Чл. 7. (1) Издаването на лиценз може да се откаже или лицензът да бъде отнет: 1. на лица, осъществили продажби на дребно на вина, спирт и спиртни напитки в нарушение на изискванията на тази наредба или на санитарно-хигиенните изисквания; 2. на лица, неизплатили дължимите към държавата данъци и акцизи за изтеклата финансова година, когато това е установено чрез влязъл в сила данъчен облагателен акт. (2) Отнемането на лиценз и отказът за издаване на лиценз се мотивира и се съобщава на лицето писмено. (3) Отнемането на лиценз и отказът за издаване на лиценз се обжалва по реда на Закона за административното производство. Чл. 8. (1) Забранява се продажбата на дребно на вина, спирт и спиртни напитки, които: 1. не са закупени от производители, притежаващи лиценз за производството им, или вносители — търговци на едро, които нямат документи за произхода на стоката, придружени с хигиенно заключение и качествен сертификат; 2. не отговарят на действащите в страната стандартизационни документи. (2) Спиртните напитки се обозначават по начин, който изключва възможност за създаване на заблуда у потребителя по отношение на техния произход, качество, категория или вид. Чл. 9. Вина, спирт и спиртни напитки, които не отговарят на изискванията на тази наредба, подлежат на отнемане в полза на държавата по реда на Наредбата за отнемане в полза на държавата на нестандартна продукция, приета с Постановление № 166 на Министерския съвет от 1975 г. (ДВ, бр. 5 от 1976 г.). Чл. 10. Вносът на тютюневи изделия се осъществява само със санитарно разрешение, записано в клетка № 44 на митническата декларация, придружено с документ за качество и произход. Чл. 11. Тютюневи изделия местно производство и от внос се продават в страната само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка. Условията за придобиване на бандерола се определят от министъра на финансите. Чл. 12. (1) Търговията на дребно с тютюневи изделия се извършва само в стационарни търговски обекти, в заведения за хранене и във вагон-ресторанти, за които е издаден лиценз за продажба. (2) Заявленията за получаване на лицензите по ал. 1 се подават в общината, на чиято територия се намират обектите, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2, 3 и 4, чл. 6 и чл. 7 от тази наредба. Чл. 13. (1) Тютюневите изделия местно производство и от внос се продават на дребно само в търговските заведения по чл. 12, ал. 1 или на самостоятелно обособени щандове в други стационарни търговски обекти, които отговарят на следните условия: 1. да имат получен лиценз за търговия с тютюневи изделия по реда на чл. 12; 2. да имат поставен задължителен надпис на български език—„ЦИГАРИ“ или „ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ“; 3. да имат обособени самостоятелни помещения (складове) за съхранение само на тютюневи изделия и допуснатите за съвместна продажба стоки; 4. съвместна продажба с тютюневи изделия се допуска само за консумативи и помощни средства за тяхната употреба (кибрит, запалки, лули и др.). (2) Изключения по ал. 1 се допускат само при продажбата на тютюневи изделия в казармени лавки, казармени бюфети и в населени места под 1000 жители. (3) Забранява се продажбата на дребно на тютюневи изделия: 1. на територията на детски градини и училища; 2. на лица под 16 години; 3. с нарушена цялост на потребителската опаковка; 4. с неизяснен произход и производител; 5. които не съответстват на санитарните норми; 6. с вреди и дефекти, увреждащи техните потребителни качества; 7. без посочени върху опаковката задължителни за страната елементи за информиране на потребителите, определени със заповед на министъра на здравеопазването. Чл. 14. Внасяните тютюневи изделия задължително трябва да отговарят на изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове и стандартизационни документи. Изискванията се документират задължително на българския митнически пункт на преминаване и в склада на вносителя със сертификат за произход, издаден от производителя, който задължително придружава всяка партида или транспортно средство. Чл. 15. Транспортираните тютюни и тютюневи изделия се придружават задължително от преносително свидетелство, издадено от териториалното данъчно управление на продавача, което заедно с другите документи съпровожда стоката. В преносителното свидетелство се посочват регистрационните данни за продавача и купувача на стоката, видът и регистрационният номер на транспортното средство и неговият собственик, началният и крайният пункт на пренасяне на стоката. При износ и внос преносителните свидетелства задължително се регистрират на граничния митнически пункт. Чл. 16. Тютюневи изделия, които не отговарят на изискванията на тази наредба, подлежат на отнемане в полза на държавата по реда на Наредбата за отнемане в полза на държавата на нестандартна продукция, приета с Постановление № 166 на Министерския съвет от 1975 г. (ДВ, бр. 5 от 1976 г.). Чл. 17. (1) Контролът по изпълнението на тази наредба се възлага на министъра на земеделието, на министъра на търговията, министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и на областните управители. (2) Нарушенията на тази наредба и санкциите за тях се констатират и се налагат по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления се издават от кметовете по местонахождението на обектите. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Наредбата се издава на основание чл. 24д от Закона за данък върху оборота и акцизите (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 62 от 1956 г., бр. 76 и 91 от 1957 г., бр. 12 от 1958 г., бр. 11 от 1960 г.; ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 19 и 82 от 1991 г., бр. 66 и 105 от 1992 г., бр. 69 от 1993 г.) и чл. 22, ал. 2 и чл. 27 от Закона за виното (ДВ, бр. 54 от 1978 г.). § 2. Министърът на земеделието в едномесечен срок от обнародването издава и обнародва в „Държавен вестник“ заповед относно необходимите документи по чл. 2, ал. 3, т. 3 и чл. 5, ал. 2, т. 1. § 3. Министърът на финансите в едномесечен срок от обнародването издава и обнародва в „Държавен вестник“ Наредба за реда и условията за издаване и придобиване на бандероли за търговия с тютюневи изделия. § 4. Тази наредба влиза в сила един месец след обнародването ѝ в „Държавен вестник“. § 5. (1) Лицата, които към момента на влизане в сила на наредбата произвеждат вина, спирт и спиртни напитки, търгуват на дребно с тях, както и лицата, които търгуват на дребно с тютюневи изделия, подават заявленията за получаване на лиценз в едномесечен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на заповедта по § 2 и наредбата по § 3 или преустановяват осъществяваната дейност. (2) В случаите, когато искането е подадено в срока по ал. 1, но към него не са приложени всички необходими документи, заявителят е длъжен да преустанови осъществяваната дейност незабавно след получаване на уведомление от органа, на който е възложено издаването на лиценза.