НАРЕДБА за митнически контрол върху стоките, пренасяни през държавната граница на Република България
НАРЕДБА за митнически контрол върху стоките, пренасяни през държавната граница на Република България
(Обн. ДВ бр. 30/1991; изм. и доп. ДВ бр. 87/1991, бр. 44/1994)
Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл, 1. С тази наредба се урежда митническият контрол върху превозните средства и стоките, пренасяни през държавната граница на Република България във връзка с изпълнението на външноикономическите сделки от местни или чуждестранни юридически и физически лица, извършващи стопанска дейност.
Чл. 2. На митнически контрол подлежат всички стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, чиито притежатели са местни или чуждестранни юридически и физически лица, извършващи стопанска дейност, независимо от тяхната държавна или друга принадлежност и ползуването на митнически облекчения.
Чл. 3. Декларирането на стоките се извършва лично или чрез упълномощени лица. Пълномощното не може да съдържа разпореждания, ограничаващи правата на упълномощеното лице за извършване на декларирането или неговите задължения пред митническото учреждение.
Чл. 8. Деклараторите са задължени: 1. да представят на митническото учреждение документите по чл. 6 от тази наредба; 2. да представят на митническото учреждение други документи, необходими за митническото оформяне, а така също и допълнителни сведения; 3. да заплащат разходите за командировка на митническите служители, извършващи контрола извън митническото учреждение и в извънработно време; 4. да подменят упълномощеното лице по искане на митническото учреждение.
Глава втора ДЕКЛАРИРАНЕ И ПРОПУСКАНЕ НА ИЗНАСЯНИТЕ СТОКИ
Чл. 10. Декларирането на стоките и предявяването им за митнически контрол се извършват пред митническото учреждение, в чийто район се подготвят експедицията и товаренето на стоката.
Чл. 11. Деклараторът е длъжен своевременно да съобщи на митническото учреждение за предстоящата експедиция на стоките и съвместно с него да определи взаимноизгодно място и време за декларирането и предявяването на стоките за митнически контрол.
Чл. 12. Декларирането на стоките и предявяването им за митнически контрол може да се извърши при заготовителя, в складовите и хладилните бази и товарните пунктове на селскостопански произведения. В тези случаи деклараторът прави искане пред митническото учреждение да бъде изпратен митнически служител, пред когото декларира и предявява стоките за митнически контрол.
Чл. 13. Стоките могат да се декларират и предоставят за митнически контрол в митническото учреждение, ако бъдат доставени в него.
Чл. 14. Ако декларирането и предявяването на стоките не може да се извърши съгласно чл. 10, 11, 12 и 13, това може да се извърши и на други места със съгласието на митническото учреждение.
Чл. 15.
(1) В случай че по един и същ договор се изнасят стоки, изработени от различни заготвители, намиращи се в няколко населени места в района на различни митнически учреждения, митническият контрол се провежда последователно, от всяко митническо учреждение, където се е товарила стоката. Превозното средство се пломбира и стоката е под митнически контрол до следващия заготвител или товарен пункт. Материалноотчетното лице от всеки заготвител или товарен пункт предава на превозвачите копие от отчетния документ, заверено с личния печат на митническия служител.
(2) Декларирането по ал. 1 се извършва въз основа на отчетните документи, представени от превозвача, на последното митническо учреждение.
Чл. 16.
(1) Митнически оформените стоки във вътрешните учреждения се превозват до граничната митница под митнически контрол и с поставени митнически пломби.
(2) Представените митнически декларации се завеждат на отчет в митническото учреждение с входящ номер и дата. Те се прилагат към международните превозни документи и придружават стоката до граничните митнически учреждения.
(3) Изходящата митница преглежда митническата декларация, превозните и други документи (спецификация, сертификат и др.) и поставените пломби, попълва в декларацията датата на преминаване на стоката, задържа митническите декларации и пропуска превозното средство да премине границата, като поставя върху митническата декларация щемпел „Износът разрешен“.
(4) При оформянето на стоки, изнасяни с удостоверение за предоставен дял от квота, митническите учреждения спазват реда за отчитане на изпълнението, установен с нормативен акт съгласно § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 13 на Министерския съвет от 1991 г. за режима за прилагане на временни ограничения и такси по износа и вноса на стоки през 1991 г.
(5) Задържаните митнически декларации се изпращат в тридневен срок на съответните получатели: 1. първият екземпляр -- на информационноизчислителния център; 2. вторият екземпляр -- на митническото учреждение, където е на отчет износителят; 3. третият екземпляр -- на износителя; 4. четвъртият екземпляр -- на Министерството на външнойкономическите връзки.
Глава трета ПРОПУСКАНЕ И ДЕКЛАРИРАНЕ НА ВНАСЯНИТЕ СТОКИ
Чл. 17. Внасяните стоки се предявяват за митнически контрол от превозвачите, които са длъжни да предоставят превозните и преносните средства, стоките и съпровождащите ги документи на входящото митническо учреждение.
Чл. 18.
(1) Входящото митническо учреждение съгласувано с декларатора пропуска превозните средства със стоките и ги транспортира под митнически контрол до вътрешното митническо учреждение, в чийто район се намира получателят на стоките. Ако вносителят няма декларатор, митническото учреждение издава транспортен лист по своя преценка.
(2) Ако получателят на стоките е извън седалището на вътрешното митническо учреждение, входящото митническо учреждение транспортира стоките под митнически контрол до получателя.
(3) Вътрешното митническо учреждение и деклараторът съгласувано определят мястото и времето на декларирането и изпълнението на митническите процедури.
Чл. 19.
(1) Деклараторът е длъжен незабавно да уведомява вътрешното митническо учреждение за пристигащите транспортни средства, които превозват стоки под митнически контрол и подлежат на митническо оформяне.
(2) Вносителите на стоки могат да договарят с вътрешно митническо учреждение опростени митнически процедури за обмитяване на вносни стоки, представляващи експресни, групажни пратки, комплектни обекти и оборудване и други по-специални случаи с оглед на по-бързото им митническо оформяне.
Чл. 21. Декларирането на внасяните стоки се извършва от декларатора, в чийто район са пристигнали стоките. Деклараторът попълва митническата декларация и заедно с необходимите документи я предава на митническо учреждение и предявява стоките за оформяне на вноса.
Чл. 23.
(1) Вътрешното митническо учреждение може да разреши по изключение на получателя на стоката да я разтовари и складира в свой или посочен от него склад и в срок от 3 дни да декларира и предяви стоката за митническо оформяне. През това време стоката е под митнически контрол и не може да се използува по предназначение.
(2) Изключението по предходната алинея не се допуска за стоки, отпадъчни продукти и др., които представляват потенциална опасност за околната среда.
Чл. 26. За стоките, които не са митнически оформени съгласно международните договори и конвенции, а са извършени формалности по националното законодателство, се изисква банкова гаранция за дължимите митни сборове и глоби в случай на отклонение от митническите разпоредби или при неправомерни действия от притежателите или от трети лица.
Чл. 27.
(1) Сроковете за прилагане на режима за временен внос или износ се определят от митническите учреждения в съответствие със сключените търговски договори и националното законодателство.
(2) Подадените митнически декларации и международни гаранционни документи служат за контрол и отчет на стоките, които ползуват съответните митнически режими.
Чл. 28. По общия ред, предвиден в тази наредба, без формалности за временен внос и износ и без заплащане на мита се пропускат следните стоки: 1. резервни части за ремонт в страната на чуждестранни вагони и подменените или повредените части на ремонтирани в чужбина български вагони, изпращани от фирмата „Български държавни железници“ и нейните поделения; 2. резервни части за ремонт в чужбина на български вагони и подменените или повредените части на ремонтирани в страната чуждестранни вагони, изпращани от фирмата „Български държавни железници“ и нейните поделения; 3. резервни части за ремонт на повредени в чужбина български кораби, товарни автомобили и самолети и подменените или повредените части, изпращани или получавани от съответните български транспортни организации; 4. оборудване и снабдяване за намиращите се в чужбина български кораби, изпращани от притежателите на корабите.
Чл. 29.
(1) Стоките, внасяни в Република България от лица, осъществяващи външноикономически сделки и дейности, се облагат с мита съгласно Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и фирми.
(2) При определяне размера на митата се взема предвид страната, от която произхождат стоките (приложение № 2). В списъка на страните, за които се прилага колона втора на Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и фирми (приложение № 2 към ал. 2 на чл. 29) след пореден № 90 се добавя „91. Република Тунис“.
(3) Произходът на стоките се определя съгласно правилата за произход на стоките (приложение № 3).
(4) Митническите учреждения имат право да оспорят обявената митническа облагаема стойност, да изискат допълнителни данни във връзка с образуването, да приложат методите за изчисляването й, предвидени в чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията (ГАТТ).
Чл. 31.
(1) Всички платци на митни сборове са длъжни да съхраняват търговските и счетоводните документи, изчисления и други данни, свързани със заплащането на митата и с обмитяването на стоките, в срок от 10 години от вдигането на стоките, намиращи се под митнически контрол.
(2) Лицата по предходната алинея са длъжни да дават възможност на митническите и контролните органи да извършат преглед на документацията с цел да бъдат проверени данните, декларирани при митническото оформяне на стоките.
Чл. 33. За митническо оформяне на стоки в извънработно време и извън митническо учреждение деклараторите заплащат 500 лв. такса и разходите за дневни, квартирни и пътни пари на митническите служители, които са командировани за изпълнение на митнически процедури. Таксата и командировките се заплащат предварително в митническото учреждение.
Чл. 34.
(1) Деклараторите не заплащат таксата по чл. 33 за стоките на стойност до 1000 лв.
(2) При митническото оформяне на новоизнасяни, реекспортирани, временно внасяни и изнасяни стоки таксите по чл. 33 се събират само при първоначалното митническо оформяне.
Чл. 35. Стоките, пренасяни през държавната граница в нарушение на установения ред, не се пропускат зад граница или в Република България.
Чл. 3. (1) Стоката се счита за подложена на съществена преработка в страната, върху която се разпространява преференциалният режим, ако: 1. стоката се подлага на обработка или преработка в страната и стойността на стоките, произхождащи от друга страна или с неизвестен произход, не превишава 50 на сто от стойността на стоката, изнасяна от тази страна; 2. стоката се подлага на обработка или преработка в няколко страни, върху конто се разпространява преференциалният режим, и стойността на стоките, произхождащи от други страни или с неизвестен произход, не превишава 50 на сто от стойността на изнасяната от една от тези страни стока; 3. стоката е произведена в една от страните, върху които се разпространява преференциалният режим, и е подложена на обработка или преработка в други такива (една или няколко) страни, (2) Посочената в точки 1 и 2 на предходната алинея стойност на стоката, произхождаща от други страни, се определя на базата на митни- ЖИВИ ЖИВОТНИ в ческата облагаема стойност, определена в страната -- производител на изнасяната стока, за която се предоставят преференции, а стойността на стоката от неизвестен произход, спомената в същите букви, се определя равна на цената, заплатена за тази стока в страната -- производител на изнасяната стока, която получава преференциално третиране.
Чл. 4. Митническите учреждения могат да поискат подмяната на упълномощените от притежателя лица, ако те нямат достатъчно познания за изпълнението на задълженията си или тези учреждения обосновано се съмняват в тяхната добросъвестност.
Чл. 5.
(1) За извършване на митническия контрол деклараторите представят на митническото учреждение митническа декларация по образец (приложение № 1), както и транспортните и преносните средства и стоките, превозвани с тях, за изпълнението на митническите процедури.
(2) За всеки вид стока, която има отделен тарифен номер по Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и фирми, се попълва отделна митническа декларация, напечатана с пишеща техника.
(3) Когато няколко превозни или преносни средства (вагони, камиони, самолети, контейнери и др.) по едно и също време превозват стоки под един митнически тарифен номер, може да се попълни е
Номерата на превозните или преносните средства се вписват на подходящо място в митническата декларация. Чл, 6, (1) Митническите учреждения обмитя- ват стоките, ако деклараторът е представил: 1, митническа декларация в 4 екземпляра; 2. фактура или проформафактура, придружена от спецификация на стоките; 3. превозни документи, когато стоките се превозват като непридружавани пратки; 4. застрахователна полица; 5. сертификат за произход на стоките; 6. документ за платена такса за митническо оформяне; 7. удостоверение за предоставен дял от кво- та, ако изнаслната стока е под такъв режим; 8. удостоверевие за износ или внос на сфоки- те или за сделките -- предмет на специален режим за износ и внос, уредени от закон или друг нормативен акт (стоките от растителен или животински произход независимо от това дали има съответни специализирани контролни органи не се допускат без ветеринарен или фитосанитарен сертификат). (2) Ако поради невъзможност деклараторът не представи документите по предходната али- нея, митническото учреждение може да разреши товаренето или разтоварването на стоките, като задължи декларатора (в срок от 3 дни) да пред- стави опростена митническа декларация. В тези случаи деклараторът описва стоката по вид, количество, стойност и вид транспорт. Внасяни- те стоки остават под митнически контрол и не могат да се използуват по предназначение до окончателното им оформяне, а изнасяните стоки се транспортират до изходящото митническо Ууч- реждение и се пропускат за износ. Опростената митническа декларация за изнесените стоки се заверява от граничното митническо учреждение и се връща на вътрешното митническо бюро, което е издало декларацията. Чл, 9. (1) Деклараторът вписва в декларация- та данни за вида, количеството н стойността на стоката, въз основа на които може да се уста- нови митническата облагаема стойност и да се извърши класификация по митническата тарифа и другите тарифи или които могат да послу“ жат за ползуване на митнически облекчения. (2) Деклараторът е длъжен да подпише декларацията и носи отговорност за вписаните не- БРОИ 30 З верни сведения в митническата декларация съгласно действуващите нормативни актове,
Чл. 8. Деклараторите са задължени: 1. да представят на митническото учреждение документите по чл. 6 от тази наредба; 2. да представят на митническото учреждение други документи, необходими за митническото оформяне, а така също И допълнителни сведения; 3. да заплащат разходите за командировка на митническите служители, извършващи коя- трола извън митническото учреждение и в извън- работно време; 4. да подменят упълномощеното лице по иска- не на митническото учреждение. Чл, 9. Опростена митническа декларация се подава: 1. от пътниците -- за стоки в търговски количества, който носят със себе си или които са дадени за превоз в превозните средства, с който лътникът е пристигнал; 2. за пратки, чиято митническа облагаема стойност не превишава 1000 лв.; за рекламни материали и образци от сто- ки, ако митническата им облагаема стойност о06- що не превишава 1000 лв.; 4. за получаваните г изпращаните телевизиоя- ни, филмови и по друг начин заснети новини я снимки, както и програмните приложения за ДдИ- ректно предаване чрез средствата за масова информация, ако не съдържат реклами.
Глава втора ДЕКЛАРИРАНЕ И ПРОПУСКАНЕ НА ИЗНА- СЯНИТЕ СТОКИ
Чл. 10. Декларирането на стоките и предявя- ването им за митнически контрол се извършват пред митническото учреждение, в чийто район се подготвят експедицията и товаренето на сто- ката.
Чл. 11. Деклагаторът е длъжен своевремен- но да съобщи на митническото учреждение за предстоящата експедиция на стоките и съвместно с него да определи взанмноизгодно място и време за декларирането и предявяването на стоките за митнически контрол.
Чл. 12. Декларирането на стоките и предявя- ването им За митнически контрол може да се извърши при заготвителя, в складовите и хладилните бази и товарните пунктове на селскостопански произведения. В тези случаи деклараторът прави искане пред митническото учреждение да бъде изпратен митнически служител, пред когото декларира и предявява стоките за митнически контрол,
Чл. 13. Стоките могат да се декларират и предоставят за митнически контрол в митническото учреждение, ако бъдат доставени в него,
Чл. 14. Ако декларирането и предявяването на стоките не може да се извърши съгласно чл. 10, 11, 12 и 13, това може да се извърши и на други места със съгласието на митническото Учреждение.
Чл. 15. (1) В случай че по един и същ договор се изнасят стоки, изработени от различни заготвители, намиращи се в няколко населени места в района на различни митнически учреждения, митническият контрол се провежда последователно, от всяко митническо учреждение, където се е товарила стоката. Превозното средство се пломбира и стоката е под митнически контрол до следващия заготвител или товарен пункт. Ма“ териалноотчетното лице от всеки заготвител или товарен пункт предава на превозвачите копие от отчетния документ, заверено с личния печат на митническия служител. (2) Декларирането по ал, 1 се извършва въз основа на отчетните документи, представени от превозвача, на последното митническо учреждение.
Чл. 16. (1) Митнически оформените стоки във вътрешните учреждения се превозват до граничната митница под митнически контрол и с поставени митнически пломби. (2) Представените митнически декларации се завеждат на отчет в митническото учреждение с входящ номер и дата. Те се прилагат към мен- дународните превозни документи и придружават стоката до граничните митнически учреждения, (3) Изходящата митница преглежда митническата декларация, превозните и други документи (спецификация, сертификат и др.) и поставе- ните пломби, попълва в декларацията датата на преминаване на стоката, задържа митническите декларации и пропуска превозното средство да премине границата, като поставя върху митническата декларация щемпел „Износът разрешен“. (4) При оформянето на стоки, изнасяни с удостоверение за предоставен дял от квота, митническите учреждения спазват реда за отчитане на изпълнението, установен с нормативен акт съгласно 8 4 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление ХМ 13 на Министерския съвет от 1991 г. за режима за при- лагане на временни ограничения и такси по износа и вноса на стоки през 1991 г. (ДВ, бр. 12 от 1991 г.). (5) Задържаните митнически декларации се изпращат в тридневен срок на съответните по- лучатели: 1. първият екземпляр -- на информационно- изчислителния център; 2. вторият екземпляр -- на митническото учреждение, където е на отчет износителят; 3. третият екземпляр -- на износителя; 4. четвъртият екземпляр -- на Министерство- то на външнойкономическите връзки.
Глава трета ПРОПУСКАНЕ И ДЕКЛАРИРАНЕ НА ВНА- СЯНИТЕ СТОКИ
Чл. 17. Внасяните стоки се предявяват за митнически контрол от превозвачите, които са длъжни да предоставят превозните и преносни- те средства, стоките и съпровождащите ги до- кументи на входящото митническо учреждение.
Чл. 18. (1) Входящото митническо учрезкде- ние съгласувано с декларатора пропуска превоз- ните средства със стоките и ги транспортира под митнически контрол до вътрешното митническо учреждение, в чийто район се намира по- лучателят на стоките. Ако вносителят няма декларатор, митническото учреждение издава транс- портен лист по своя преценка. (2) Ако получателят на стоките е извън седа« лището на вътрешното митническо учреждение, входящото митническо учреждение транспорти- ра стоките под митнически контрол до получателя. (3) Вътрешното митническо учреждение и дек- лараторът съгласувано определят мястото и времето на декларирапнетт и изпълнението на митническите процедури.
Чл. 19. (1) Деклараторът е длъжен незабав- но да уведомява вътрешното митническо учрена БРОИ 30 дение за пристигащите транспортни средства, които превозват стоки под митнически контрол и подлежат на митническо оформяне. (2) Вносителите на стоки могат да договарят с вътрешно митническо учреждение опростени митнически процедури за обмитяване на вносни стоки, представляващи експресни, групажни пратки, комплектни обекти и оборудване и други по-специални случаи с оглед на по-бързото им митническо оформяне. Чл, 20. Разпломбирането на превозни и пре- носни средства и освобождаването им от митнически контрол може да се извършат само от митническо учреждение след получаването на митническа декларация или по реда на чл. 6, ал. 2.
Чл. 21. Декларирането на внасяните стоки се извършва от декларатора, в чийто район са при- стигнали стоките. Деклараторът попълва митня- ческата декларация и заедно с необходимите до- кументи я предава на митническо учреждение и предявява стоките за оформяне на вноса. Ча. 22. (1) Митническият служител от вътрешно митническо учреждение преглежда превозните и други документи, проверява правилно ли е попълнена митническата декларация и извършва прегледа на стоките, превозните и пре- носните средства. Той приключва митническото оформяне с поставяне на щемпел „Вносът разрешен“ или „Вносът не се разрешава“. (2) Митническата декларация се завежда на отчет с пореден номер и дата, като първият ек- земпляр се изпраща на информационно-изчисели- телния център, вторият -- на вносителя, третият остава в митническото учреждение, а четвъртият се изпраща на Министерството на външнонко- номическите връзки.
Чл. 23. (1) Вътрешното митническо учрежде- ние може да разреши по изключение на получателя на стоката да я разтовари и складира в свой или посочен от него склад и в срок от 3 дни да декларира и предяви стоката за митническо оформяне. През това време стоката е под митнически контрол и не може да се използува по предназначение. (2) Изключението по предходната алинея не се допуска за стоки, отпадъчни продукти и др., които представляват потенциална опасност за околната среда.
Глава четвърта ПРОПУСКАНЕ И ДЕКНЛАРИРАНЕ НА СТОКИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА НОВОИЗНОС, РЕЕКС- ПОРТ, ВРЕМЕНЕН ВНОС И ИЗНОС Ча. 24. (1) Предназначените за новоизнос, реекспорт, временен внос и износ стоки се водят на отчет и митнически се оформят с международни митнически гаранционни документи в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, или по установените с тази наредба ред и документи, когато пристигат или се изпращат от държави, които не са страна по международните договори, уреждащи формалности за временен внос и износ на стоки. (2) По реда на ал. 1 се пропускат и образ- ците и пробите от стоки. Образците със стойност се пропускат с депозит или с гаранции за дължимите митни сборове, Чая. 25. (1) По реда за временен износ и внос, предвиден с тази наредба, се оформят ста- ки, внасяни или изнасяни за преработка, дообработка и поправка. За стоките, преработени в чужбина, се събира вносно мито по тарифния номер на внасяното готово изделие върху стой- настта на преработката, включваща материалите, добавени в чужбича, и разходите за необходимите производствени и други операции. Внесени- те стоки за преработка и дообработка в страната не се облагат с мита. Ако преработените или дообработените стоки се продават в Република България или не се новоизнесат, за тях се събират дължимите мита. Поправените стоки в чужбина се облагат с мита върху новопридоби- тата стойност в резултат на поправката, включваща материалите и разходите за необходимите производствени и други операции по поправката. (2) Стоките, внасяни и изнасяни за продажба на консигнация, са под митнически контрол до продажбата им. Дължимите мита за внесените и продадени на местни лица стоки се заплащат в тридесетдневен срок от датата на про- дажбата, (3) Внасяните стоки по договори за наем се водят на отчет от митниците като временен внос за срока, посочен в търговския договор. След изтичането на този срок, ако стоките стават собственост на наемателя, вносителите заплащат ми- тата по митническата тарифа. Митническата о6- лагаема стойност се определя от цялата стойност на стоката, образувана от платения наем и оста- тъчната стойност.
Чл. 26. За стоките, които не са митнически оформени съгласно международните договори и конвенции, а са извършени формалности по на- ционалното законодателство, се изисква банкова гаранция за дължимите митни сборове и глоби в случай на отклонение от митническите разпоредби или при неправомерни действия от прите- зжателите или от трети лица,
Чл. 27. (1) Сроковете за прилагане на режи- ма за временен внос или износ се определят от митническите учреждения в съответствие със сключените търговски договори и националното законодателство. (2) Подадените митнически декларации и международни гаранционни документи служат за контрол и отчет на стоките, които ползуват съответните митнически режими.
Чл. 28. По общия ред, предвиден в тази на- редба, без формалности за временен внос и износ и без заплащане на мита се пропускат след- ните стоки: 1. резервни част и за ремонт в страната на чуждестранни вагони и подменените или повредените част и на ремонтирани в чужбина български вагони, изпращани от фирмата „Български държавни железници“ и нейните поделения; 2. резервни част и за ремонт в чужбина на български вагони и подменените или повредени- те част и на ремонтирани в страната чуждестран- ни вагони, изпращани от фирмата „Български държавни железници“ и нейните поделения; 3. резервни част и за ремонт на повредени в чужбина български кораби, товарни автомобили и самолети и подменените или повредените части, изпращани или получавани от съответните български транспортни организации; 4. оборудване и снабдяване за намиращите се в чужбина български кораби, изпращани от при- тежателите на корабите,
Глава пета СЪБИРАНЕ НА ВНОСНИТЕ МИТА И ТАКСИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ ПРОЦЕДУРИ
Чл. 29. (1) Стоките, внасяни в Република България от лица, осъществяващи външноико- номически сделки и дейности, се облагат с мита съгласно Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и фирми. (2) При определяне размера на митата се взе- ма предвид страната, от която произхождат сто- ките (приложение ХМ 2). (3) Произходът на стоките се определя съгласно правилата за произход на стоките (при- ложение Мо 3), (4) Митническите учреждения имат право да оспорят обявената митническа облагаема стойност, да изискат допълнителни данни във връзка с образуването, да приложат методите за изчисляването й, предвидени в чл. УП от Общото споразумение по митата и търговията (ГАТТ). Чл, 30. (1) Дължимите митни сборове се за- плащат от вносителите на стоки, имащи откри- ти разплащателни банкови сметки и банкова гаранция пред митническо учреждение, в триде- сетдневен срок от деня на преминаване на сто- ките през държавната граница. (2) Вносители па стоки, нямащи банкова или друга гаранция за дължимите вносни мита, в рамките на срока по предходната алинея заплащат митните сборове в брой на митническото учреждение, което извършва обмитяването. (3) Заплащането на митните сборове по ал, 1 се удостоверява пред митническото учреждение, в което е извършено обмитяването на стоки, с копие от банковото бордеро в срок от 10 дни от датата на заплащането. В бордерото или в митническия документ следва да бъдат написани: регистрационният номеъ на митническата декларация и кодът на митническото учреждение, през което е била внесена стоката, шифър на вносителя по Единния класификатор на пред- приятията, организациите си учрежденията (ЕКПОУ). В случаи на внасяне на суми по раз- лични митнически декларации за внос с едно бан- ково бордеро те трябва да бъдат описани подроб- но на гърба на банковото бордеро. (4) Митата се внасят в приход на републиканския бюджет.
Чл. 31. (1) Всички платци на митни сборове са длъжни да съхраняват търговските и счето- водните документи, изчисления и други данни, свързани със заплащането на митата и с обми- тяването на стоките, в срок от 10 години от вдигането на стоките, намиращи се под митнически контрол. (2) Лицата по предходната алинея са длъжни да дават възможност на митническите и контролните органи да извършат преглед на документацията с цел да бъдат проверени данните, декларирани при митническото оформяне на стоките.
Чл. 32, (1) Събирането на глоби и митни сборове, невнесони в определения срок, се извършва принудително по реда, установен с чл. 67 от Закона за митниците и със Закона за събира- не на държавните вземания. (2) Митниците начисляват лихви за всеки просрочен ден съгласно Закона за лихвите върху данъци и такси и други подобни държавни вземания, когато дължимите мита, такси и да- нъци не са внесени в установените срокове,
Чл. 33. За митническо оформяне на стоки в извънработно време и извън митническо учреждение деклараторите заплащат 100 лв. такса и разходите за дневни, квартирни и пътни пари на митническите служители, които са командиро“ вани за изпълнение на митнически процедури. Таксата и командировките се заплащат предварително в митническото учреждение.
Чл. 34. (1) Деклараторите не заплащат такса та по чл. 33 за стоките на стойност до 1000 лв. (2) При митническото оформяне на новоиз- насяни, реекспортирани, временно внасяни и из- насяни стоки таксите по чл. 33 се събират само при първоначалното митническо оформяне.
Чл. 35. Стоките, пренасяни през държавната граница в нарушение на установения ред, не се пропускат зад граница или в Република България. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 5 1. В текста на тази наредба да се разбира: 1. под „стоки“ -- всякакъв вид предмети, пре- насяни през границата на Република България, включително и в пътнически багажи, пощенски и други пратки; 2. под „декларатори“ -- юридически или физически лица, които декларират пред митническите учреждения пренасяните стоки през държавната граница на Република България; фирмите вносители и износители могат и сами да извършват декларирането; 3. под „упълномощени лица” -- физически лица, които са упълномощени от деклараторите и са правоспособни да извършват декларирането на стоките; 4. под „митнически ставки” -- размерите на митата по Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и фирми; 5. под „митнически режим“ -- съвкупност от митнически процедури, прилагани към дадена стока, установени в зависимост от характера на стоката и целите на ппенасянето й през държавната граница на Република България; 6. под „митнически процелури” - извършва- нето на контрол за спазването на реда за пре- пасяне "на стоките през лъържавната граница на Република България, преглед на транспортните средства и пренасяните с тях стоки, оформяне на митническите документи, поставяне на митнически облекчения (пломби, етикети И др.), проверка на митническите декларации, събиране на мита и такси, събиране и предаване на статистически свеления ин п““ги действия, извърпвани от митническите учрежпения в изпълнение на законодателството на Република България. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 5 2. Тази наредба се издава на основание чл. 75, ал, 2 от Закона за митниците и чя. 14 от Правилника за прилагане на Указ М 56 та стопанската дейност. 5 3. Всички юридически и физически лица са длъжни да се регистрират в митническото учреждение (митница или митническо бюро), в чийто район е седалището на фирмата, филиала или представителството. В писменото съобщение на фирмата задължително се вписва шифърът на Единния класификатор на прелптпиятията, организациите и учрежденията (ЕКПОУ). 8 4. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на финансите, който издава инсте рукция за попълването на митническата декла- в БРОИ 30 рация (приложение М 1) и за воденето на статистическата отчетност по вноса и износа на стоки. 8 5.
Приложение ММ 1 към ал. 1 на чл, 5 от наредбата да се обнародва като издание на Министерството на финансите.
Приложение ХМ 2 към ал, 2 на чл. 29 Списък на страните, за които се прилага колона първа на Митниическата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и фирми 1. Република Афганистан, 2. НР Бангладеш. 3. Република Бенин. 4. Бутан. 5. Ботсвана. 6. Република Бурунди. 7. Гамбия. 8. Република Гвинея, 9, Буркина Фасо. 10. НДР Етиопия. 11. Западна Самоа. 12. ИЙеменска република. 13. Федерална ислямска република Коморски острови, 14. Лаоска народнодемократична република. 15. Кралство Лесото. 16, Малави, 17. Малвински острови, 18. Малдивска република. 19. Република Мали. 20. Кралство Непал. 21. Република Нигер. 22. Обединена република Танзания. 23, Република Кабо Верде. 24, Република Руанда, 25. Демократична република Сомалия. 26. Република Судан. 27. Уганда, 28. Централна Африканска република. 29. Република ад. Списък на страните, за конто се прилага коло- на втора на Митническата тарифа за облагане на стоките, виасяни от юридически лица н фирми 1. Алжирска демократична и народна република, 2. Народна република Ангола, 3. Република Аржентина. 4. Барбадос. 5. Бахрейн. 6. Ба- хамски острови, 7. Белийз. 8. Бермуда. 9. Съюз Мианмар. 10. Република Боливия. 11. Федерал- на република Бразилия. 12. Султанат Бруней. 13. Република Венецуела, 14. Република Габон. 15. Република Гана. 16. Гваделупа. 17. Република Гватемала. 18. Кооперативна република Гвиана. 19, Република Гвинея-Бисау. 20. Гибралтар. 21. Гренада. 22. Република Джибути. 23. Доминиканска република. 24, Арабска република Египет, 25, Република Еквадор. 26, Република Екваториална Гвинея, 27. Република Заир. 28. Република Замбия. 29. Република Зимбабве. 30. Република Индия. 31. Република Индонезия, 32. Република Ирак. 33. Ислямска република Иран, 34. Хашемитско кралство Йор- дания. 35. Република Камерун. 36. Държава Камбоджа. 37 Държава Катар. 38. Република Кения. 39. Република Колумбия. 40. Народна република Конго. 41. Република Коста Рика, 42. Република Кот Д"Ивоар. 43. Държава Ку- вейт. 44. Република Либерия. 45, Социалисти- ческа народна Либийска арабска джамахирия. 46. Република Ливан. 47. Ислямска република Мавритания. 48. Мавриций. 49, Демократична република Мадагаскар. 50. Малайзия. 51. Република Малта. 52. Кралство Мароко, 53. Мар- "тиника. 54. Мексикански съединени щати. 55. Република Мозамбик. 56. Намибия. 57. Федерална република Нигерия. 58. Република Ни- карагуа. 59, Нова Каледония. 60. Обединени Арабски Емирства. 61. Султанат Оман. 62. Ис- лямска република Пакистан. 63. Панама. 64. Папуа - Нова Гвинея. 65. Парагвай, 66. Република Перу. 67. Пуерто Рико. 68. Салвадор. 69. Демократична република Сан Томе и Принсипи. 70. Санта Лучия. 71. Саудитска Арабия. 72. Свазиленд. 73. Република Сенегал. 74. Република Сейшелски острови, 75, Република Сиера Леоне. 76. Сиким. 77. Република Сингапур. 78. Сирийска арабска република. 79, Соло- монови острови. 80. Суринам. 81. Кралство Тайланд. 82. Република Того. 83. Тринидат и Тобаго. 84. Източна република Уругвай. 85. Фи- джи,. 86. Република Филипини. 87. Република Хаити. 88. Хондурас. 89. Демократична социа- листическа република Шри Ланка. 90. Ямайка. Спнсък на страните, за конта се прилага колона трета на Митническата тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица н фирми 1. Австралийски съюз, или Австралия, 2. Република Австрия. 3. Андора. 4. Кралство Белгия. 5, Ватикана. 6. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Т. Република Гърция. 8, Кралство Дания. 9. Държава Израел. 10. Ирландия. 11. Република Исландия, 12. Кралство Испания. 13. Република Италия. 14. Канада. 15. Република Кипър. 16. Лихтенщайн. 17. Люксембург. 18. Монако. 19, Нова Зеландия. 20. Китайска народна република. 21, Ко- рейска народнодемократична република. 22. Мон- голска народна република. 23. Народна социали- стическа република Албания. 24. Кралство Норвегия. 25. Република Полша. 26. Република Португалия, 27. Република Куба. 28. Румъния. 29. Република Сан Марино. 30. Социалистиче- ска република Виетнам. 31. Съюз на съветските социалистически републики. 32, Съединени американски щати. 33. Тайван, 34. Република Тур- ция, 35. Унгарска република. 36. Германия. 37. Република Финландия. 38. Франция. 39. Кралство Холандия. 40. Хонконг. 41. Чешка и Словашка федеративна република, 42, Република Чили. 43. Конфедерация Швейцария. 44. Кралство Швеция. 45. Социалистическа феде- ративна република Югославия. 46. Южноафри- канска република. 47. Република Корея. 48. Япония. Забележки: 1. По отношение на стоките, произхождащи от: Китайската народна република, Корейската народнодемократична република, Монголската народна република, Народна социа- листическа република Албания, Република Пол- ша, Република Куба, Румъния, Социалистиче- ска република Виетнам, Съюза на съветските социалистически републики, Унгарската република, Чешката и Словашката федеративна република, през 1991 г. няма да се събират мита. 2. Стоките, обхванати от Спогодбата между Република България и Република Финландия за реципрочно премахване на пречките в търговия- та, не се облагат с мита.
Приложение Мо 3 към ал, 3 на чл. 29 Правила за произход на стоките Чл, 1. (1) За страна на произхода се счита страната, в която стоката е била произведена или е била подложена на съществена преработка. (2) Под „съществена преработка“ се разбира всяка преработка на стоката, увеличаваща стойността й с повече от 50 на сто. Чл, 2. (1) Стоките се считат произведени в дадена страна в следните случаи: 1. когато напълно са произведени в страната; 2. когато са произведени в страната с използуване на суровини, полуфабрикати или готови изделия, произхождащи от друга страна или от неизвестен произход, при условие, че тези стоки са били подложени в тази страна на съществена преработка. (2) Считат се за напълно произведени в даде- на страна следните стоки: 1. полезни изкопаеми, добити на територията или в континенталния шелф на страната; 2. растителни продукти, отглеждани в страната; 3. живи животни, родени и отгледани в страната; 4. продукти, получени от страната; 5. продукти от ловното и риболовното стопанство, произведени в страната; 6. продукти от морския риболов и други морски продукти, добити от корабите на страната, а така също с кораби, фрахтовани от страната; Т. продукти, изготвени на борда на плаващи- те рибозаводи на страната, а така също и на борда на плаващите рибозаводи, фрахтовани от тази страна, изключително от продуктите, посочени в предходната точка; 8. събирани вътре в страната използувани продукти, пригодни за възстановяване на суровините; 9. остатъци от шрот, получен в резултат на производствени операции, осъществени в страната; 10. стоки, произведени в страната изключител- но от продукти, посочени в точки 1-9.
Чл. 3. (1) Стоката се счита за подложена на съществена преработка в страната, върху която се разпространява преференциалният режим, ако: 1. стоката се подлага на обработка или преработка в страната и стойността на стоките, произхождащи от друга страна или с неизвестен произход, не превишава 50 на сто от стойност- та на стоката, изнасяна от тази страна; 2. стоката се подлага на обработка или преработка в няколко страни, върху конто се разпространява преференциалният режим, и стойността на стоките, произхождащи от други страни или с неизвестен произход, не превишава 50 на сто от стойността на изнасяната от една от тези страни стока; 3. стоката е произведена в една от страни- те, върху които се разпространява преферен- циалният жим, и е подложена на обработка или преработка в други такива (една или няколко) страни, (2) Посочената в точки 1 и 2 на предходната алинея стойност на стоката, произхождаща от други страни, се определя на базата на митни- ЖИВИ ЖИВОТНИ в ческата облагаема стойност, определена в страната -- производител на изнасяната стока, за която се предоставят преференции, а стойност- та на стоката от неизвестен произход, спомената в същите букви, се определя равна на цената, заплатена за тази стока в страната -- производител на изнасяната стока, която получава пре- ференциално третиране.
Чл. 4. (1) Стоката се счита за непосредствено купена в дадена развиваща се страна, на която се предоставят преференции, ако вносителят я е купил от фирма, регистрирана в развиващата се страна. (2) Стоките, произхождащи от развиващите се страни, на които се предоставят преференции, подлежат на пряка доставка в Република България. На правилата за пряка достазка отговарят също стоките, транспортирани през територията на една или няколко страни вследствие на географски, транспортни, технически или икономически причини и при тяхното временно складиране на територията на Тези страни, при условие, че стоките през цялото време се намират под митнически контрол на страната на транзита.
Чл. 5. (1) При покупка на стоката по време или след провеждане на изложби и панаири пре- ференции се предоставят при условие, че вносителят е купил стоката във вида, в който тя е постъпила на изложбата или пананра, когато стоката отговаря на тези правила, не е използу- вана за други освен изложбени цели и след за- криването на изложбата или панаира е под митнически контрол. (2) Сертификатът за произход на стоките по предходната алинея трябва да бъде съставен по начина, определен в чл. 6, с посочване наименованието и продължителността на изложбеното или пананрното мероприятие.
Чл. 6, (1) За удостоверяване произхода на стоката от дадена страна производителят или из- носителят представя сертификат за произход. (2) В случай на доставка на стока, произведе- на в страна, на която се предоставят преферен- ции, в сертификата за произход следва да се посочи дали стоката е напълно произведена в страната или е претърпяла съществена преработка, както и стойността на стоките, произхождащи от други страни или с неизвестен произход, в проценти от стойността на стоката, изнасяна от страната, ползуваща преференции.