Към съдържанието
Питай законите

НАРЕДБА за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно ил (ДВ бр. 16 от 1999)

наредба актуален консолидиран текст
НАРЕДБА за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие през 1999 г (Обн. ДВ бр. 16/1999) НАРЕДБА за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие през 1999 г. Чл. 1. С наредбата се определят условията, редът и начинът за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества и в другите предприятия и организации с над 50 на сто държавно или общинско участие (в т.ч. смесени дружества с чуждестранно участие), наричани по-нататък „търговски дружества“. Чл. 2. (1) Търговските дружества, които през отчетното и предходните две тримесечия приключват с печалба и обслужват изискуемите си задължения за тези тримесечия, образуват средствата си за работна заплата в съответствие с финансово-икономическото си състояние и получените приходи. (2) Изискуеми задължения по смисъла на наредбата се считат задължения по главници и лихви за ползвани банкови кредити; задължения към държавния и/или общинския бюджет (данък върху печалбата, данък върху общия доход, вноски от печалбата за общината и задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., по сключени по съответния ред договори); задължителните вноски за фонд „Обществено осигуряване“, за фонд „Професионална квалификация и безработица“, а след 1 юли 1999 г.— и за здравно осигуряване, както и задълженията към доставчици. За изискуеми задължения се считат и просрочените задължения за предишни периоди, както и дивиденти за държавното участие след 1 юли 1998 г., които редовно се обслужват според сключените договори за тяхното погасяване. (3) Търговските дружества по ал. 1, на които обемът на продажбите на стоки и услуги на едно лице по съпоставими цени намалява спрямо предходното тримесечие, не могат да увеличават средствата си за работна заплата, достигнати през предходното тримесечие. Чл. 3. (1) Търговските дружества, които приключват отчетното тримесечие с печалба и имат необслужвани едно или повече от задълженията по чл. 2, ал. 2, образуват средствата си за работна заплата, като размерът на начислените средства за предходното тримесечие се коригира с коефициент, получен чрез норматив 0,75 за всеки процент увеличение и 0,25 за всеки процент намаление на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице по съпоставими цени за отчетното спрямо предходното тримесечие. (2) Търговските дружества по ал. 1, в които през отчетния период валутните постъпления от продажби на стоки и услуги, в т.ч. и от ишлеме, са над 50 на сто от общия обем постъпления и които имат увеличение на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице, при изчисляване на коефициента по ал. 1 могат да ползват норматив 0,8 за всеки процент увеличение на продажбите на едно лице. (3) Търговските дружества по ал. 1 и 2, които увеличават просрочените си задължения по чл. 2, ал. 2, не могат да увеличават средствата си за работна заплата. Чл. 4. (1) Търговските дружества, които приключват съответното тримесечие на 1999 г. със загуба и през отчетното и предходните две тримесечия подобряват финансовия си резултат спрямо предхождащото го тримесечие и от началото на предходните две тримесечия обслужват изискуемите си задължения по чл. 2, ал. 2 за съответните тримесечия, образуват средствата си за работна заплата, като размерът на начислените средства за предходното тримесечие се коригира с коефициент, получен чрез норматив 0,5 за всеки процент увеличение или намаление на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице по съпоставими цени за отчетното спрямо предходното тримесечие. (2) Търговските дружества по ал. 1, които подобряват финансовия си резултат само спрямо предходното тримесечие, не могат да увеличават средствата си за работна заплата, достигнати през предходното тримесечие. В този случай при намаление на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице в съпоставими цени за отчетното спрямо предходното тримесечие размерът на начислените средства се намалява с коефициент 0,5 за всеки процент намаление. (3) Търговските дружества по ал. 1, в които през отчетния период валутните постъпления от продажби на стоки и услуги, в т.ч. и от ишлеме, са над 50 на сто от общия обем постъпления, при използване на коефициента по ал. 1 могат да ползват норматив 0,55 за всеки процент увеличение на обема на продажбите на едно лице. Чл. 5. (1) Търговските дружества, които приключват отчетното тримесечие на 1999 г. със загуба и влошават финансовия си резултат спрямо предходното тримесечие, не могат да увеличават средствата си за работна заплата, достигнати през предходното тримесечие. За всеки процент намаление на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице в съпоставими цени за отчетното спрямо предходното тримесечие размерът на начислените средства се намалява с коефициент 0,75. (2) Търговските дружества по ал. 1 задължително предприемат мерки за намаляване на разходите за работна заплата в общите разходи за дейността. Чл. 6. (1) Търговските дружества, които увеличават или намаляват средносписъчния брой на персонала, образуват средствата си за работна заплата за отчетното тримесечие на 1999 г., като средната работна заплата за предходното тримесечие се умножи по фактическия средносписъчен брой на персонала (без лицата в отпуск по майчинство и изпратените на работа в чужбина) за отчетното тримесечие и получената сума се коригира с коефициентите по реда на чл. 3, 4 или 5 в зависимост от финансовия резултат, просрочените задължения и увеличението или намалението на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице в съпоставими цени. (2) По ал. 1 образуват средствата за работна заплата търговските дружества, увеличили или намалили персонала си в резултат на: 1. сезонната дейност на производството; 2. изпълнение на сключени договори през отчетното тримесечие, които водят до нарастване обема на продажбите; 3. структурни промени, с които се разширява дейността, увеличава се сменността и се осигурява нарастване на обема на продажбите; 4. изпълнение на задачи по проекти, възложени и финансирани от международни институции; 5. възобновяване на производствената дейност след процедурата по несъстоятелност или ликвидация. (3) Търговските дружества по ал. 2, т. 1 в началото на годината в зависимост от спецификата и характера на дейността си сами избират базисния период при изчисляване на коефициентите по чл. 3, 4 или 5, който може да бъде съответното тримесечие на 1998 г. или предходното тримесечие. Избраният базисен период не може да се променя до края на 1999 г. Чл. 7. (1) При определяне на финансовия резултат за целите на наредбата под печалба (загуба) следва да се разбира счетоводната печалба за отчетното тримесечие, намалена с изчислените фактически дължими данъци от печалбата, съгласно изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане за същия период. (2) Подобрението на финансовия резултат по чл. 4, ал. 1 се установява като положителна разлика между абсолютния размер на финансовия резултат за отчетното и предходното тримесечие, установен за съответните тримесечия, по данните на раздел V от отчета за приходите и разходите — приложение към чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. (3) Процентът на увеличение или намаление на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице по съпоставими цени за съответните отрасли и дейности се изчислява по методика на Националния статистически институт. (4) В търговските дружества с продължителен цикъл на производство за приходи през отчетното тримесечие се приемат и авансово получените суми, когато се изчисляват коефициентите по чл. 3, 4 или 5. (5) Когато по силата на нормативен акт има промяна в адресанта на приходите, те се преизчисляват на съпоставима основа и за базисния период. (6) При определяне обема на продажбите на едно лице по съпоставими цени финансиранията се прибавят към нетния размер на приходите от продажби. (7) При определяне обема на продажбите на едно лице по съпоставими цени не се включват приходите от продажби на материали и дълготрайни материални активи. Чл. 8. (1) В търговски дружества, в които през отчетното тримесечие на 1999 г. се извършват основни или аварийни ремонти и инвестиции за модернизация и обновяване на производствени мощности, както и на номенклатурата на произведената продукция, довело до преустановяване работата на основни производствени мощности за повече от 15 на сто от календарните дни на тримесечието, в резултат на което се намалява обемът на производството и на продажбите, коефициентът по чл. 3, 4 или 5 не се прилага. (2) Търговските дружества, в които през предходното тримесечие вследствие на влошена пазарна конюнктура, липса на суровини, материали и енергия, предприети мерки за финансово оздравяване, аварии и други подобни, довели до принудително ползване на неплатен отпуск от повече от 50 на сто от средносписъчния брой на персонала (без лицата в отпуск по майчинство) за повече от 15 календарни дни, образуват средствата за работна заплата на основата на начислените средства за работна заплата през тримесечието, предхождащо тримесечието, през което е ползван принудителен неплатен отпуск над посочените размери. Чл. 9. Търговските дружества от финансово-кредитната система, които не отговарят на условията по чл. 2, ал. 1 и 2, през отчетното тримесечие не могат да увеличават средствата си за работна заплата спрямо предходното тримесечие. Чл. 10. Търговските дружества, които са в процес на пълна или частична ликвидация по Търговския закон, както и обявените в несъстоятелност могат да увеличават индивидуалните брутни работни заплати на оставащия на работа персонал през съответното тримесечие на 1999 г. само в резултат на нарасналия размер на допълнителните трудови възнаграждения за продължителна работа, определени по минималните размери съгласно Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г., бр. 29 и 72 от 1996 г. и бр. 24 от 1997 г.). Чл. 11. (1) Търговските дружества по чл. 1 от Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия, както и тези, на които Министерският съвет или други държавни органи определят фиксирани цени на произвежданите от тях стоки и услуги, могат да увеличават средствата си за работна заплата само след писменото съгласие на министъра на финансите по предложение на съответния орган, упражняващ правото на собственост, предварително съгласувано с министъра на труда и социалната политика. (2) Търговските дружества по ал. 1, които отчитат положителни финансови резултати и са изпълнили условията на финансовооздравителните програми, образуват средствата си за работна заплата по общия ред на наредбата. Чл. 12. При прилагането на наредбата от начислените средства за работна заплата през предходното тримесечие и през отчетното тримесечие се изключват: 1. начислените суми за обезщетения, установени в чл. 220, 222 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда; 2. възнагражденията, изплатени на членовете на надзорните, управителните и контролните съвети, на съветите на директорите, на изпълнителните директори, търговските управители (прокуристите), управителите и контрольорите в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие; 3. възнагражденията на лицата, изпратени на работа в чужбина; 4. сумите за условия на труд, изчислени по минималния размер, определен в чл. 4, ал. 2 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г.; за персонала, работещ в подземните мини, се приспада пълният размер на сумите за условия на труд, начислени съгласно договорените в колективния трудов договор; 5. внесените от работниците и служителите за тяхна сметка суми за задължително и доброволно социално и здравно осигуряване и за осигуряване за безработица, които не са обложени с данък върху общия доход; 6. възнагражденията на наетите лица по граждански договори; 7. сумите за положен извънреден труд по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса на труда, начислени в размери съгласно договорените в колективния трудов договор. Чл. 13. Когато размерът на средната брутна работна заплата на търговското дружество за предходното тримесечие не може да се установи, размерът на средствата за работна заплата се определя, като фактическият средносписъчен брой на персонала за отчетното тримесечие на 1999 г. се умножи по средната брутна работна заплата за съответната дейност по статистическата отчетност за страната за предходното тримесечие. Информация за средната брутна работна заплата за съответната дейност за периода, приет за базисен, се получава от Националния статистически институт. Чл. 14. Когато установените по реда на наредбата средства за работна заплата не осигуряват изплащането на минималната работна заплата за страната за съответния период и на минималните размери на съответните допълнителни и други трудови възнаграждения, в разходите за съответното тримесечие се признават средства, осигуряващи тези плащания, без да се увеличава числеността на персонала, достигната през предходното тримесечие. Чл. 15. Търговските дружества, които през предходното тримесечие са начислили в разходите си средства за работна заплата в размер, по-голям от базисния, не могат да увеличават средствата си за работна заплата през следващи тримесечия до компенсиране размера на превишението. Заключителни разпоредби § 1. Наредбата се приема на основание § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ДВ, бр. 39 от 1998 г.). § 2. Търговските дружества по списък съгласно приложението, отчитащи загуби и/или просрочени задължения към деветмесечието на 1998 г., не могат през първото и второто тримесечие на 1999 г. да надвишават размера на начислените през трето тримесечие на 1998 г. средства за работна заплата. § 3. Търговските дружества от системата на „Водоснабдяване и канализация“ могат чрез браншови договори, съгласувани със съответния министър или с ръководители на ведомства, упражняващи правата на собственост на държавата в предприятията, и с министъра на труда и социалната политика, да определят условията и реда за образуване на средствата за работна заплата, различни от установените с наредбата. Условията по договорите в тези случаи следва да са съобразени с изискванията за образуване на средствата за работна заплата, установени в наредбата, като отразяват спецификата в съответните дейности. § 4. Наредбата не се прилага от тримесечието на 1999 г., през което държавното или общинското участие е станало под 50 на сто и е подадена данъчната декларация в съответствие с чл. 51, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане. § 5. Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на наредбата, а председателят на Националния статистически институт дава указания по прилагането на Методиката за преизчисляване в съпоставими цени обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице по отрасли и дейности.